През февруари 2024 г. изпълнявах дълга си за работа с текст в църквата. Постепенно усвоих някои принципи и не срещнах много трудности в работата си. Чувствах, че всеки ден е доста скучен и донякъде досаден. Спомням си за времето, когато започнах да работя с текстове. В изпълнението на дълга ми непрекъснато имаше отклонения. Макар че тогава трудно издържах, пожънах някои придобивки чрез търсене на истината. Помислих си: „Напоследък работата е плодотворна, с по-малко отклонения и проблеми. Рядко се сблъсквам с кастрене и няма нищо особено затрогващо или сърцераздирателно. Къде да ида да се самоанализирам и да си взема поуки? Без навлизане в живота не е ли дългът ми просто полагане на усилия и на труд? Какво ще придобия в крайна сметка от това?“. Не можех да не чувствам известно безпокойство в сърцето си.

Един ден изгледах няколко видеоклипа със свидетелства за преживявания. Повечето от тях бяха написани от водачи и работници, които бяха преживели най-различни неща. Изпитах завист в сърцето си и си помислих: „По-добре е да си водач. Взаимодействаш с повече хора, сблъскваш се с повече ситуации, можеш ежедневно да си взимаш поуки, така че надеждата да придобиеш истината и да постигнеш спасение е по-голяма“. Тогава си спомних, че когато бях надзорник в църквата, си взаимодействах с повече хора и бях постигнала известен напредък в разпознаването на хората и в отношението към тях според принципите. Не беше като сега, когато работя с текстове и всеки ден си взаимодействам само с неколцината около мен, и нямам сериозни проблеми, с които да се сблъсквам. Чувствах, че има твърде малко възможности да си взема поуки и да придобия истината. Вярвах в Бог повече от десет години. Ако накрая не придобия истината, няма ли да бъда разкрита и отстранена? Чувствах се необяснимо унила и дори мислех да сменя дълга или средата си, за да получа някакви преживявания, дори ако това означаваше да проповядвам евангелието или да поя новоповярвалите. Но знаех, че подобни мисли не са реалистични. Църквата ме е развивала толкова дълго време за работа с текстове, а дълг не се прехвърля непредвидено без специални обстоятелства. По това време се чувствах унила и ми липсваше мотивация в дълга ми.

По време на едно събиране разказах за състоянието си на една сестра, с която си сътрудничех. Общението ѝ бе следното: „Навлизането в живота е възможно в големите и малките неща. Не е необходимо да преживяваме сърцераздирателни събития или да се сблъскваме с кастрене, за да се самоанализираме и да си извлечем поуки. Ключът е в това да се осъзнаят ежедневните разкривания на мислите ни и да се обръща внимание на извличането на поуки от различните неща, с които се сблъскваш“. Случайно гледах клипа със свидетелство за преживяване „Малките неща в живота също са възможности за учене“. Състоянието на главния герой беше много подобно на моето. След като го изгледах, разбрах, че застоят в моето навлизане в живота не се дължи на монотонността на дълга ми, а на проблем с гледната ми точка за нещата. В търсенето си прочетох един откъс от Божиите слова: „Всеки дълг, който изпълнявате, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Задълженията, които някои хора изпълняват, са доста монотонни; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението им обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, поквареният им сатанински нрав ги подтиква към пакости, което предизвиква у тях неправилни възгледи и лошо състояние и настроение, а това води до нехайно изпълнение на дълга им. Вътрешното състояние на хората постоянно се мени; то може да се променя навсякъде и по всяко време. Както и да се променя състоянието ви, винаги е погрешно да действате според настроението си. Да кажем, че се справяте малко по-добре, когато сте в добро настроение, и малко по-зле, когато сте в лошо настроение — това принципен начин на действие ли е? Това ще ви позволи ли да изпълните дълга си на приемливо ниво? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да избегнат възпирането и разколебаването от своите настроения. Когато изпълнявате дълга си, винаги трябва да проверявате дали постъпвате според принципите, дали изпълнението на дълга ви е на ниво, дали просто не го изпълнявате нехайно, дали не сте се опитали да избягате от отговорностите си и дали има някакви проблеми с отношението и начина ви на мислене. След като се самоанализирате и тези неща ви станат ясни, ще ви бъде по-лесно да изпълните дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че независимо от това какъв дълг изпълнява човек в Божия дом, стига да се стреми към истината, може да има напредък в живота. Като се самоанализирах, си мислех, че работата с текст, с ограничените ѝ взаимодействия и малкото преживявания, ще доведе до бавно навлизане в живота. Затова живеех с емоцията на съпротива, без да искам да изпълнявам този дълг. Едва сега разбрах колко изопачена е била тази гледна точка. Ако не се стремите към истината, тогава, какъвто и дълг да изпълнявате, няма да имате навлизане в живота и в крайна сметка няма да придобиете нищо. Помислих си за Сяомиао, антихрист, когото познавах и която беше служила като водач. Но тя не бе поела по правилния път или не се беше стремила към истината, а винаги бе преследвала славата и статуса. В крайна сметка тя бе прекъсвала и смущавала работата на църквата, като напълно отказа да се покае, и бе разкрита и отстранена. И обратното, някои братя и сестри изпълняваха дълг, който изглеждаше незначителен, и имаха малко контакти с другите, но когато нещо се случеше, те се съсредоточаваха върху търсенето на истината и самоанализирането и придобиваха някакво разбиране от преживяното. Осъзнах, че това дали ще имаш навлизане в живота и придобиване на истината, не зависи от дълга, които изпълняваш, а от това дали се стремиш към истината и я практикуваш. Въпреки че на пръв поглед работата ми с текстове изглеждаше донякъде монотонна и не включваше взаимодействие с много хора, все пак имаше какво да се научи от нещата, с които обикновено се сблъсквах. Например, когато натовареността се увеличи и се появиха повече статии за проповеди, които трябваше да бъдат оценени за подбор, станах небрежна и повърхностна, не успях да се вгледам в детайлите. Така се появиха грешки, които доведоха до преработки и забавяне на напредъка. Докато оценявах статиите с проповеди за подбор, проявявах и надменен нрав, като смятах, че съм изпълнявала дълга си дълго време и съм придобила известен професионален опит, така че не търсех принципите и разчитах на собствената си воля. В резултат на това отхвърлих някои пригодни статии с проповеди. Освен това, когато работата ми даваше някакви резултати, живеех в състояние на самодоволство, почивах на лаврите си и просто не си давах зор. В живота понякога сестрата, с която си сътрудничех, казваше по невнимание нещо, което засягаше гордостта ми, и аз бях станала много чувствителна. Дори подозирах, че тя ме гледа отвисоко, и в крайна сметка бях обсебена от собствената си гордост и статус. Осъзнах, че в ежедневието и работата си се сблъсквам с различни големи и малки проблеми. Докато усърдно им обръщах внимание, търсех и размишлявах, можех да си взема поука от всичко. Осъзнах, че липсата ми на навлизане в живота не се дължи на дълга, които изпълнявах, а на това, че не успявах да се стремя към истината, а се фокусирах единствено върху това да свърша нещо. Въпреки че бях заета всеки ден, не бях научила нищо.

По-късно прочетох тези Божии слова: „Ако наистина желаеш да се стремиш към истината и спасението, първата стъпка е да започнеш да се откъсваш от покварения си нрав, от различните си погрешни мисли, представи и действия. Приеми средата, която Бог е устроил за теб в ежедневието ти, приеми Неговата внимателна проверка, изпитание, наказание и съд, стреми се постепенно да практикуваш според истините принципи, когато нещо ти се случва, и постепенно превърни Божиите слова в принципите и критерия за това как да се държиш и действаш в ежедневието си и в свой живот. Това трябва да се проявява у човек, стремящ се към истината, и това трябва да се проявява у човек, стремящ се към спасение. Звучи лесно, стъпките са прости и няма дълги обяснения, но практическото приложение не е толкова лесно. Това е така, защото в хората има твърде много покварени неща: тяхната дребнавост, дребни интриги, егоизъм и подлост, покварения им нрав и всякакви хитрости. На това отгоре някои хора притежават знания, усвоили са някои философии за светските дела и манипулативни тактики в обществото, и притежават някои недостатъци и слабости по отношение на човешката си природа. Например някои хора са чревоугодни и мързеливи, други са сладкодумни, но повърхностни, трети имат немарлив характер, четвърти са суетни или прибързани и импулсивни в действията си, наред с много други недостатъци. Съществуват много недостатъци и проблеми, които хората трябва да преодолеят по отношение на своята човешка природа. Въпреки това, ако искаш да постигнеш спасение, ако искаш да практикуваш и да преживееш Божиите слова и да придобиеш истината и живота, трябва да четеш повече Божиите слова, да постигнеш разбиране на истината, да си способен да практикуваш и да се покоряваш на Неговите слова и да започнеш с практикуване на истината и отстояване на истините принципи. Това са само няколко прости изречения, но хората не знаят как да ги практикуват или преживеят. Независимо от твоите заложби или образование и независимо от възрастта или годините ти на вяра, във всеки случай, ако си на правилния път на практикуване на истината, с правилните цели и посока, и ако това, към което се стремиш и за което полагаш усилия, е изцяло в името на практикуването на истината, спечеленото в крайна сметка несъмнено ще бъде истината реалност и Божиите слова, които ще станат твой живот. Първо определете целта си, след това постепенно практикувайте съгласно този път и в крайна сметка със сигурност ще придобиете нещо. Вярвате ли в това? (Да.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (20)). Размишлявайки върху Божиите думи, разбрах, че ключът към спасението се крие в това дали човек се стреми към истината и дали има промяна в неговия живот нрав. Това е проблемът. Например, постоянно се оплаквах, че нямам навлизане в живота, и се тревожех, че няма да мога да придобия спасение. Бях пасивна и негативна в дълга си и дори обмислях да ме преместят на друг дълг. Въпросът, с който се бях сблъскала, беше добра възможност да потърся истината и да се самоанализирам, но вместо да търся и да навлизам, аз постоянно се целях твърде високо, исках да преживея значими неща. Това не е проявление на стремеж към истината! Как бих могла да спечеля истината и да постигна спасение, ако продължавам по този начин? Исках да изживея само значимите неща и бях пренебрегнала малките, ежедневните. Понякога, когато откривах грешни състояния или се появяваха неправилни мисли или идеи, си мислех, че те не са голям проблем, стига да не засягат дълга ми, и че няма значение дали ще бъдат разрешени, или не. Това доведе до безсмисленото губене на много уроци, които трябваше да науча, което също беше отклонение в навлизането ми в живота. Всъщност, стига да сте целенасочени и усърдни в стремежа към истината, можете да извлечете поуки от всяка ситуация. Например понякога, след ядене и пиене на Божиите слова, придобиваш разбиране за собственото си състояние и проблеми и намираш път за практикуване, което води до някои придобивки. Понякога, дори и да не си преживял нещо лично, ако братята и сестрите около теб са преживели, тогава, като слушаш внимателно общението им, можеш също да си извлечеш полза и поука. Нещо повече, като обръщаш внимание на изследването на мислите и идеите си при изпълнение на дълга си, като можеш да се самоанализираш и да практикуваш според Божиите слова, това също води до израстване в живота. Като осъзнах това, почувствах, че съм била твърде вцепенена и съм пропуснала много възможности да придобия истината, като дори погрешно съм приписвала липсата си на навлизане в живота на монотонността на дълга си. Газех във вода, а ходех жадна — наистина глупаво!

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който много ми помогна за състоянието ми, и разбрах как да практикувам и да навляза. Всемогъщият Бог казва: „Въпросите, свързани със следването на Божия път, не се делят на важни и маловажни — всички те имат огромно значение — можете ли да разберете това? (Можем да го разберем.) Що се отнася до ежедневните въпроси, има някои, които хората смятат за много важни, и други, които се възприемат като незначителни дреболии. Хората често възприемат тези важни въпроси като много значими и ги смятат за изпратени от Бог. Въпреки това, докато тези важни въпроси се разрешават, поради своя незрял духовен ръст и поради лошите си заложби хората често не могат да изпълнят Божиите намерения, не могат да получат никакви откровения и не могат да придобият никакво действително знание, което да е ценно. Що се отнася до маловажните въпроси, хората просто ги пренебрегват и ги оставят да се изплъзват малко по малко. Така хората са изгубили много възможности да бъдат изследвани и подложени на изпитание пред Бог. Какво означава винаги да пренебрегваш хората, събитията и нещата, както и ситуациите, които Бог е устроил за теб? Това означава, че всеки ден и дори във всеки момент ти постоянно се отказваш да бъдеш усъвършенстван от Бог, както и да бъдеш ръководен от Него. Всеки път, когато Бог устрои дадена ситуация за теб, Той наблюдава тайно, проучва внимателно сърцето, мислите и идеите ти, наблюдава те как мислиш и как ще действаш. Ако си небрежен човек — такъв, който никога не се е отнасял сериозно към Божия път, Неговото слово или истината — тогава ти нито ще си загрижен, нито ще обърнеш внимание на това, което Бог иска да постигне, или на това, което Той изисква от теб в средата, която е подредил за теб. Освен това няма да знаеш как хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш, са свързани с истината или с Божиите намерения. След като се сблъскаш с повтарящи се обстоятелства и повтарящи се изпитания като това, а Бог не вижда никакви резултати в теб, как ще действа Той? След като многократно си се сблъсквал с изпитания, не си почитал Бог като велик в сърцето си, нито си приемал сериозно обстоятелствата, които Бог е устроил за теб, нито си гледал на тях като на изпитания или проверки от Бог. Вместо това една след друга си отхвърлял възможностите, които Бог ти е давал, като многократно си ги оставял да ти се изплъзнат. Не е ли това проява на крайно бунтарство от страна на хората? (Да, така е.)“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне). Божиите слова посочват пътя на практикуване за навлизане в живота. Следването на Божия път не прави разлика между малките и големите неща. Независимо дали въпросите, с които се сблъскваме, са големи или малки, те включват различни истини принципи и изискват търсене на истината, за да се навлезе. Помислих си за Петър, който е вървял по пътя на стремежа към истината, като се е съсредоточавал върху самоанализа и е търсил Божиите намерения във всички неща. Той стриктно е практикувал и е навлязъл според Божиите слова и в крайна сметка е придобил истината и бил усъвършенстван от Бог. За разлика от него аз пренебрегвах същинската си работа и бях прекалено амбициозна, като винаги исках да си взема поуки от някои важни въпроси, а пренебрегвах неща, които смятах за незначителни. В резултат на това бях пропуснала много възможности да придобия истината. Мислейки за себе си, през повечето време дори не обръщах внимание на дребните неща. И така, какви поуки бих могла да взема от големите неща? Занапред трябваше да се науча да следвам пътя на Петър. Независимо дали проблемите, с които се сблъсквах, бяха големи, или малки, трябваше да се съсредоточа върху изследването на мислите и идеите зад действията ми и върху това какви неправилни намерения имам и какви покварени нрави разкривам. Трябваше да обръщам повече внимание на търсенето на истината, за да разреша тези въпроси. Освен това, въпреки че работата ми даде някои резултати, не можех да бъда доволна от сегашното положение. Трябваше да размишлявам повече и да обобщавам отклоненията и пропуските в работата, и проблемите, които не бях забелязала, и да се стремя да върша работата по-добре. Като осъзнах това, вече не се съпротивлявах на работата с текстове. Изпълнявайки дълга си, започнах да се съсредоточавам и върху собственото си навлизане, да не изпускам нещата и да избягвам да бъда „небрежен човек“. Чрез това практикуване постигнах някои придобивки.

Само няколко дни по-късно надзорникът ни възложи да оценим няколко проповеди за подбор. Бързо приключихме с оценяването и подбора, но братята и сестрите имаха други предложения относно резултатите от нашето оценяване. По-късно осъзнах, че преценките ни наистина са били погрешни. Затова си помислих, че занапред ще е достатъчно да поправя това, но после осъзнах, че този подход ще е неподходящ. Всяко отклонение от дълга ми трябваше да бъде приемано сериозно. Трябваше да се замисля защо и къде се е получило отклонението и дали то се дължи на покварени нрави, или на липса на експертно познание. Ако само за миг се замисля по въпроса, без да обръщам внимание на размишляването над собствените си проблеми, какви поуки бих могла да си извлека? След това прочетох тези Божии слова: „Ако искаш да придобиеш истината, откъде ще започнеш? Започни с хората, събитията и нещата около теб и се научи как да си извличаш поуки и да търсиш истината. Само като търсиш истината и Божиите намерения в хората, събитията и нещата около теб, ще можеш да придобиеш истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и нещата около себе си). След това се замислих: Въпросите, повдигнати от братята и сестрите, можеха да бъдат избегнати, ако бяхме по-внимателни по време на оценяването, но защо имаше такива отклонения? Размишлявайки върху това, осъзнах, че начинът ми на мислене по време на оценяването на проповедите е бил погрешен. Усещах, че качеството на проповедите, написани преди това от тези братя и сестри, не е добро, затова ги презирах заради надменния си нрав. Не прегледах внимателно проповедите, което доведе до отклоненията. Разбрах, че ако не разсея покварения си нрав, няма да мога да изпълнявам добре дълга си.

След като преживях това, наистина осъзнах, че за да се стреми към навлизане в живота, човек първо трябва да има сърце, което гладува и жадува за праведност, и да започне както с големите, така и с малките неща, които се появяват всеки ден. Човек трябва да наблюдава какви покварени нрави е разкрил във всяка ситуация, активно да търси и да размишлява върху мислите и идеите, които има, и след това да следва Божиите слова и истините принципи, за да практикува и да навлезе. Като натрупва малко по малко и се съсредоточава върху поуките от всичко, житейското преживяване на човека ще се обогати и той ще се приближи до целта на спасението. Слава Богу!