Служих като евангелски дякон в църквата. Освен че разпространявах евангелието, аз надзиравах и проследявах как евангелските работници изпълняват своя дълг. По-отблизо следях онези, които бяха склонни да проявяват нехайство в дълга си. Например трябваше да познавам в детайли ситуациите на потенциалните приемници на евангелието и как протичат общенията и свидетелствата им. Понякога, когато установявах, че не са отговорни в дълга си, ги кастрех и разобличавах проблемите им. Онези братя и сестри, които по принцип бяха усърдни в задълженията си, само ги питах накратко дали са срещнали трудности. Не съм си и помисляла, че може да не успеят да изпълнят отговорностите си, нито че може да се отпуснат. Дори си мислех: „Ако следя работата им твърде отблизо, дали няма да си помислят, че им нямам доверие? Ако развият негативно мнение за мен, ще ми бъде неловко да общувам с тях“. Затова рядко проследявах или надзиравах работата им подробно.

Един ден получих съобщение от сестрата, с която си сътрудничех. То гласеше, че Соня не е отговорна като разпространител на евангелието, че се отказва при трудности и това води до закъснения в работата. Съобщението ме изненада и се запитах: „Дали не е станала някаква грешка? Соня обикновено е доста усърдна в дълга си. Как може да има такива проблеми?“. Въпреки че обещах да проуча въпроса, не вярвах, че наистина са се случили такива неща. Затова само накратко попитах Соня за ситуацията с проповядването на евангелието. Тя ми отговори, че наскоро е срещнала известни трудности с проповядването на евангелието. Някои потенциални приемници на евангелието имали много религиозни представи, а други не отговаряли на съобщенията ѝ. Тогава си помислих: „Трябва ли да проверя работата ѝ, за да разбера дали има някакви проблеми?“. Но после си помислих: „Соня обикновено има правилно отношение към дълга си. Ако направя щателна проверка на работата ѝ, дали няма да помисли, че ѝ нямам доверие и че се съмнявам в нея? Ако стане така, ще е много неловко да се виждаме всеки ден! Ако си изгради негативно мнение за мен, ще ми бъде трудно да си сътруднича с нея занапред. Освен това Соня е била евангелски дякон, значи би трябвало да знае как да работи, за да постига резултати. Не би трябвало да е безотговорна или да се отказва при трудности. Но щом ми спомена някои причини, значи наистина нещо я затруднява“. Затова не задълбах повече в случая. Няколко дни по-късно сестрата, с която си сътрудничех, отново ми докладва, че Соня не е отговорна в проповядването на евангелието и не е усърдна в общението и свидетелстването пред потенциалните приемници на евангелието. Този път усетих, че нещо не е наред. Сестрата, с която си сътрудничех, постоянно ми докладваше проблемите на Соня и вече не можех да ги пренебрегвам. Затова побързах да поговоря със Соня и поисках да опише подробно конкретни ситуации за всеки от потенциалните приемници на евангелието. Тази проверка действително разобличи някои проблеми. Част от потенциалните приемници на евангелието бяха присъствали на две или три събрания, но тя не знаеше нищо за ситуациите им и не беше наясно с проблемите им, нито с представите им. На някои от потенциалните приемници на евангелието тя просто изпратила кратки поздравителни съобщения, без да проследява нещата и да разговаря с тях. Дори се беше отказала от доста подходящи потенциални приемници на евангелието. Когато видях всичко това, бях шокирана. Поведението на Соня беше съвсем различно от моите впечатления. До този момент я смятах за старателна и отговорна в дълга си и затова ѝ имах голямо доверие, когато проследявах работата ѝ, без да предполагам, че може да има проблем. Дори когато забелязвах някои проблеми, не ги приемах сериозно. Започнах да се питам: Защо ѝ бях гласувала толкова голямо доверие? Защо не проследявах работата ѝ по-подробно и с разбиране, както правех с другите? Усетих дълбок упрек към себе си. Макар че вече бях установила проблемите ѝ, в крайна сметка вече беше късно да възстановя причинените загуби.

Докато размишлявах над всичко това, прочетох откъс от Божиите слова: „Лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разкрива Божието слово същината на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Фалшивите водачи са твърде високомерни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждате рядко и не прекарвате много време заедно! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не действате ли безразсъдно? А когато работят така, фалшивите водачи не са ли изключително безотговорни?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Бог разобличава лъжеводачите като безотговорни в работата си, надменни и самоправедни хора, които са убедени, че имат точна преценка за другите и затова сляпо им се доверяват, което води до загуби в процеса на работа. Аз също бях безотговорна по отношение на Соня. Понеже бе служила като евангелски дякон и бе получила доста добри оценки за изпълнението на дълга си, смятах, че не би трябвало да създава неприятности. Бях спокойна и ѝ оставях свободата да действа без надзор, като проверявах работата ѝ само повърхностно. Когато се появиха някои недостатъци и сестрата, с която си сътрудничех, ми съобщи за проблемите на Соня, аз отказвах да повярвам, мислейки, че тя не е способна на такова нещо. Просто задавах формални въпроси за хода на работата и сляпо се доверявах на Соня въз основа на оправданията ѝ. Едва когато сестрата, с която си сътрудничех, ме подсети за втори път, се заех със закъснялата проверка на работата на Соня. Но вече беше твърде късно и щетите бяха налице. Бог изисква от надзорниците да контролират и следят работата. Въпреки това аз сляпо се доверявах на хората, без сама да върша действителна работа. Постъпих крайно безотговорно! Щом го осъзнах, това ме изпълни с разкаяние и чувство за вина.

По-късно продължих да търся напътствия — защо не бях наблюдавала работата на Соня? По време на духовните практики попаднах на откъс от Божиите слова: „Фразата „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е една от тези, които повечето хора са чували преди. Смятате ли, че тази фраза е правилна, или тя е неправилна? (Неправилна е.) Щом я смятате за неправилна, защо тя все още е способна да ви влияе в реалния живот? Когато ви сполетят проблеми от този род, ще се появи този възглед. Той ще ви смущава до известна степен, а щом ви смущава, работата ви ще бъде компрометирана. И така, ако считаш, че тази фраза е неправилна, и ако си установил, че е неправилна, тогава защо все още се влияеш от нея и защо все още я използваш, за да се успокояваш? (Понеже хората не разбират истината, те не успяват да практикуват в съответствие с Божиите слова, затова приемат философията на Сатана за светските отношения като свой принцип или критерий за практикуване.) Това е една от причините. Има ли други? (Понеже тази фраза в общи линии е съгласно плътските интереси на хората, те естествено ще действат според нея, когато не разбират истината.) Хората са такива не само когато не разбират истината. Дори когато наистина разбират истината, те може да не са способни да практикуват според истината. Правилно е да се каже, че тази фраза „в в общи линии е съгласно плътските интереси на хората“. Хората по-скоро предпочитат да следват някакъв лукав трик или сатанинска философия за светските отношения, за да защитят собствените си плътски интереси, отколкото да практикуват истината. Освен това те имат основание да постъпват така. Какво е това основание? То е, че тази фраза е широко възприета от масите като правилна. Когато вършат нещата в съответствие с тази фраза, действията им може да бъдат обосновани пред всички останали и да не бъдат критикувани. Независимо дали се разглеждат от морална или от правна гледна точка, или от гледна точка на традиционните представи, този възглед и тази практика са издържани. Така че когато не желаеш да практикуваш истината или когато не я разбираш, ти предпочиташ да оскърбиш Бог, да нарушиш истината и да се оттеглиш на място, което не преминава някаква етична граница. А кое е това място? Това е границата, при която „нито се съмняваш в онези, които наемаш, нито наемаш онези, в които се съмняваш“. Оттеглянето на това място и действането в съответствие с тази фраза ще ти осигурят душевно спокойствие. Защо това ти дава душевно спокойствие? Защото всички останали също мислят по този начин. Нещо повече, сърцето ти таи представата, че законът не може да бъде приложен, когато всеки е нарушител, и ти си мислиш: „Всеки мисли по този начин. Ако практикувам според тази фраза, няма да има значение дали Бог ще ме заклейми, тъй като така или иначе не мога да видя Бог или да се докосна до Светия Дух. Поне в очите на другите ще бъда възприеман като човек с човешки черти, като някой с малко съвест“. Ти избираш да предадеш истината в името на тези „човешки черти“, в името на това да накараш хората да те гледат без враждебност в очите. Тогава всеки ще има добро мнение за теб, няма да те критикува, а ти ще водиш удобен живот и ще имаш душевно спокойствие — това, което търсиш, е душевно спокойствие. Дали това душевно спокойствие е проявление на любовта на човека към истината? (Не.) И така що за нрав е това? Таи ли се измамност в него? Да, в него има измамност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първи екскурс: какво е истината). Когато погледнах на себе си в светлината на Божиите слова, осъзнах, че причината да не надзиравам работата на Соня бе, че се ръководех по сатанинската философия за светските отношения: „Не се съмнявай в тези, които наемаш, и не наемай тези, в които се съмняваш.“ Мислех, че наемеш ли някого, значи не се съмняваш в него; иначе би означавало, че не му вярваш. Притеснявах се, че ако проверявам работата на Соня отблизо, тя ще помисли, че ѝ нямам доверие, и ще се настрои срещу мен. Затова не бях проследила работата ѝ и не успях да изпълня отговорността си, а това доведе до закъснения в работата. Оправдах бездействието си с привидно обоснованата фраза „Не се съмнявай в тези, които наемаш, и не наемай тези, в които се съмняваш.“, като предлог да избягвам надзора и проверките, само и само да не обидя някого, а всъщност просто пазех своята репутация и статус. Така проявих своя егоистичен и измамен сатанински нрав. Вярвах в Бог и го следвах, ядях и пиех словата Му и изпълнявах дълга си, ала не бях гледала на Божиите слова като на принципи за поведението и действията си, а когато ми се случваха неща, пак се осланях на сатанински философии, за да се справя с тях, като пренебрегвах надзора или проверката на работата и не успях да изпълня своите отговорности в дълга ми. Бях се противила на Бог и Го и бях предала. Това осъзнаване ме ужаси, а и осъзнах, че животът според сатанинските философии може само да ме нарани.

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Вярвате ли, че възгледът „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е правилен? Тази фраза истината ли е? Защо човек би я използвал в работата на Божия дом и в изпълнението на своя дълг? Какъв е проблемът тук? „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ очевидно са думи на невярващите, думи, които идват от Сатана. Тогава защо човек се отнася към тях като към истината? Защо не може да каже дали тези думи са правилни, или са грешни? Това очевидно са думите на човека, думите на поквареното човечество, те просто не са истината, те са в пълно противоречие с Божиите слова и не бива да служат като критерий за действията и поведението на хората и за поклонението им пред Бог. Как тогава трябва да се подхожда към тази фраза? Ако наистина си способен на проницателност, какъв вид истина принцип трябва да използваш вместо нея, за да ти служи като принцип на практикуване? Тази истина трябва да бъде „да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“. Да действаш с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум означава да не бъдеш възпиран от никого. То означава да си в единомислие и нищо повече. Това е твоя отговорност и твой дълг и ти трябва да ги изпълняваш добре, тъй като това е напълно естествено и обосновано. С каквито и проблеми да се сблъскате, трябва да действате съгласно принципите. Справяйте се с тях, както би следвало. Ако е необходимо кастрене, така да бъде, а ако е необходимо освобождаване, така да бъде. Накратко казано, действайте въз основа на Божиите слова и на истината. Не е ли това принципът? Не е ли това точно обратното на фразата „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“? Какво означава да не се съмняваш в онези, които наемаш, нито да наемаш онези, в които се съмняваш? Това означава, че ако сте наели даден човек, не трябва да се съмнявате в него, трябва да му отпуснете юздите, да не го надзиравате и да го оставите да прави каквото си иска. А ако се съмнявате в него, тогава не трябва да го наемате. Не означава ли точно това? Това е ужасно погрешно. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Всеки човек има сатанински нрав и е способен да предаде Бог и да му се съпротивлява. Може да се каже, че никой не е надежден. Дори човек да се кълне, че ще положи максимални усилия, това е безполезно, защото хората са възпирани от покварения си нрав и не могат да се контролират. Те трябва да приемат Божия съд и наказание, преди да могат да разрешат проблема с покварения си нрав и да разрешат напълно проблема със съпротивата и предателството си към Бог — да разрешат корена на човешките грехове. Всички онези, които не са преминали през Божия съд и пречистване и не са постигнали спасение, не са надеждни. Те не заслужават доверие. Затова когато използвате някого, трябва да го надзиравате и да го насочвате. Освен това трябва да го кастрите и често да разговаряте за истината и само така ще сте способни да видите ясно дали можете да продължите да го използвате. Ако има някои хора, които могат да приемат истината, които могат да приемат кастренето, които са способни да изпълняват предано дълга си и имат постоянен напредък в живота си, тогава само тези хора наистина могат да бъдат използвани“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първи екскурс: какво е истината). Божиите слова посочват на хората път за практикуване. Независимо дали това ще навреди на личните ми интереси или репутация, трябва да изпълнявам дълга си според Божиите изисквания — това е принципът, който трябва да следвам. Като надзорник моя отговорност е да надзиравам и проследявам работата. Без значение кои са хората — щом попадат в областта, за която отговарям, съм длъжна да ги надзиравам и следя. Ако видя, че някой е нехаен, проявява безотговорност или нарушава принципите, трябва да му помогна, да го коригирам и да го кастря. Ако и тогава не се поправи, той трябва да бъде преназначен или освободен. Не бива да изпускам юздите и да се доверявам сляпо на хората, защото това е проявление на безотговорност и лекомислие. Сатана ни е покварил дълбоко, затова често живеем според своя покварен нрав — нехайни сме в своя дълг и прибягваме към хитрости, за да се отпуснем. Докато поквареният ни нрав не бъде пречистен, не може да се разчита на никого. Затова хората се нуждаят от водачи и работници, които да ги надзирават, а също и да подтикват хората да изпълняват дълга си по-добре. Въпреки че Соня е била евангелски дякон и обикновено е изпълнявала дълга си старателно и отговорно, след освобождаването си бе живяла в състояние на самоограничаване като човек със слаби заложби. Това я беше направило по-негативна и пасивна в новия ѝ дълг и накрая доведе до забавяне на много работа. Понеже не следях и не надзиравах нейната работа, не забелязах състоянието ѝ и не взех мерки за проблема със състоянието ѝ навреме.

Прочетох още един откъс от Божиите слова и придобих някои пътища, които да следвам в действителната работа. Бог казва: „Каквато и важна работа да върши даден водач или работник и от каквото и естество да е тя, основният му приоритет е да разбира и да схваща как върви работата. Той трябва да присъства лично, за да проследява нещата на място, да задава въпроси и да получава информация от първа ръка. Не бива просто да разчита на това, което чуе, или да слуша чужди отчети. Вместо това със собствените си очи трябва да наблюдава положението на служителите и как напредва работата и трябва да разбира какви трудности възникват, дали отделни зони противоречат на изискванията на Горното, дали се нарушават принципи, дали има някакви смущения или прекъсвания, дали липсва необходимо оборудване или съответните упътвания, свързани със специализираната работа. Водачът трябва да е наясно с всичко това. Колкото и доклади да е изслушал и колкото и сведения да е събрал от това, което е чул, нищо не може да се сравни с личното посещение; по-точно и надеждно е да видят нещата със собствените си очи. След като се запознае с всички аспекти на положението, ще има добра представа за това какво се случва“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). От Божиите слова разбрах, че работим ли, не бива да се доверяваме сляпо на хората или да изпускаме юздите, след като сме възложили задачи. Трябва лично да надзираваме и проверяваме работата им. Освен това еднократната проверка не е достатъчна — работата трябва да се проучва на определени периоди. Трябва да сме наясно с напредъка и конкретната ситуация в работата на братята и сестрите. Само така можем да забележим проблемите навреме и да проведем общение, за поправим нещата. В противен случай те може да доведат до загуби в работата. Осъзнавайки това, се помолих на Бог, като изразих готовността си да се покая, да изпълнявам дълга си според Божиите изисквания и да работя усърдно. През следващите дни, докато проследявах работата, целенасочено се интересувах как върви работата на братята и сестрите и независимо откъде идват или колко опит имат в проповядването на евангелието, надзиравах и проследявах еднакво всички.

По-късно трябваше да проследя работата на сестра Лидия. Бяхме си сътрудничили и преди и в началото си помислих: „Тя знае какво прави. Вероятно не се нуждае от моето надзорничество“. Но щом ми хрумна тази мисъл, осъзнах, че тя е погрешна. Не можех повече да изпълнявам своя дълг, водена от сатанинската философия: „Никога не се съмнявай в тези, които наемаш“. Затова положих съзнателни усилия да проуча как върви работата на Лидия. Веднъж забелязах спад в резултатите от работата ѝ. Първоначално ѝ напомних, но не последва съществено подобрение. Затова се включих пряко в работата, за която тя отговаряше. Говорих с братята и сестрите, за да разбера реалното състояние на нещата, и така в крайна сметка действително открих някои проблеми. След като ги посочих на Лидия, тя започна да се справя по-ефективно с работата. Лидия също сподели, че такива надзори и проверки са ѝ от полза, защото напоследък действително е отлагала част от работата си. Добави също, че надзорът ѝ е послужил като напомняне и я е мотивирал. Когато започнах да практикувам по този начин, и аз самата се почувствах по-спокойна. Всички тези осъзнавания и трансформации, които преживях, са резултат от напътствията на Божиите слова. Толкова съм благодарна на Бог!