от Джън’ай, Китай

На 23 август 2022 г. областният водач покани няколко от нас, проповедниците, на събиране. Чакахме до следобеда, но водачът не се появи. По-късно научихме, че църковните водачи и много братя и сестри са били арестувани. И сестра Лу Ян, която живееше с мен, също беше арестувана. Освен това цял ден и цяла нощ не можехме да се свържем с водача, който ни беше поканил на събирането, и беше почти сигурно, че нещо му се е случило. Тази новина ме зашемети. Арестът беше засегнал десетки църкви и всичко беше извършено в ранните часове на 23-ти, което показваше координирани действия от страна на Компартията. Спомних си, че само преди няколко дни водачът беше посетил дома ми няколко пъти, и се чудех дали и аз можех да бъда мишена. Ако бях, щяха ли някой ден да арестуват и мен? Компартията не гледа на вярващите като на човешки същества и използва всички видове мъчения, за да ги принуди да предадат Бог. Надзиравах делото на няколко църкви и ако ме арестуваха, Компартията надали щеше да ме пусне лесно. При мисълта за това усетих стягане в гърдите и започнах да се тревожа при всяко малко движение навън, като се страхувах, че може да ме арестуват всеки момент. След като осъзнах, че състоянието ми не е правилно, бързо се помолих на Бог: „Боже, чувствам се много несигурна, защото църквата е изправена пред големи репресии. Моля Те, защити ме и ми дай вяра, за да не бъда възпирана от тази обстановка“. След като се помолих, си спомних филма „Моята история, нашата история“ и бързо го намерих, за да го гледам. Един откъс от Божиите слова във филма ми вдъхна вяра.

Всемогъщият Бог казва: „Въпреки че Сатана гледаше Йов с алчен поглед, той не посмя да докосне дори косъмче по тялото му без Божието разрешение. Въпреки че Сатана е изначално зъл и жесток, след като Бог му даде заповед, той нямаше друг избор, освен да ѝ се подчини. Затова, въпреки че Сатана беше побеснял като вълк сред овце, когато стана дума за Йов, той не посмя да забрави за границите, установени от Бог, не посмя да наруши Божиите заповеди и във всичко, което направи, Сатана не посмя да се отклони от принципите и ограниченията, определени от Божието слово. Това не е ли факт? Това ни показва, че Сатана не смее да възрази на нито една дума на Бог Йехова. За Сатана всяка дума от устата на Бог е заповед, небесен закон, израз на Божията власт, тъй като зад всяко Божие слово се подразбира Божие наказание за онези, които нарушават Божиите заповеди, и за онези, които не се подчиняват и се противопоставят на небесните закони“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Божиите слова ясно ни казват, че колкото и свиреп да е Сатана, той не може да надхвърли Божиите заповеди или да прекрачи пределите или границите, определени от Бог. Колкото и зъл да е Сатана, той все пак е средство за обслужване в Божиите ръце и инструмент, използван за усъвършенстване на Божиите избраници. Докато размишлявах върху Божиите слова, осъзнах, че в деня на мащабните репресии водачът беше планирал да се събере с неколцина от нас и ако полицията беше провела операцията малко по-късно, ние, проповедниците, щяхме да бъдем арестувани заедно с водача. Видях, че арестите на братята и сестрите са позволени от Бог. Сатана не може да действа без Божието позволение; това е Божията власт. Това стана съвсем ясно, когато във филма видях братята в затвора, които разчитаха на Бог да предадат словата Му под строго наблюдение и си помагаха и се подкрепяха взаимно, и чиято вяра в Бог стана още по-силна. Каквито и заплахи или примамки да използваше Компартията, те останаха твърди в своето свидетелство. Това демонстрира силата на Божиите слова. Като видях преживяванията на тези братя, вече не бях толкова уплашена. Замислих се как редовно провъзгласявах Божието всемогъщество и върховенство над всички неща и как често казвах, че ще защитя църковното дело. Но когато чух, че арестуват все повече и повече хора, усетих нерешителност и страх. Предишните ми обещания и решимост изглеждаха отдавна забравени, и по-специално мисълта, че ще ме изтезават, ако ме арестуват, изкара притесненията ми на повърхността. Когато се сблъсках с реалността, най-накрая видях колко слаба е вярата ми. Веднага щом се натъкнех на опасност, ставах нерешителна и се плашех, и започвах да се тревожа за собствената си физическа безопасност. Що за духовен ръст имах изобщо? Като осъзнах това, отправих молитва към Бог и Го помолих да ми даде вяра, за да мога да изпълнявам дълга си и да остана непоколебима в свидетелството си в злочести времена.

Този инцидент беше последван от много важна работа, с която трябваше да се заемем. За да не допуснем книгите с Божиите слова да попаднат в ръцете на Компартията, беше решено сестра Гао Цин и аз да отговаряме за прехвърлянето им. Като видях как ме помолиха да изпълня толкова важна задача и като знаех значението на тази отговорност, се съгласих да го направя. Въпреки това, като си помислих за опасностите, свързани с преместването, не можах да се удържа и се уплаших: „Ако бъдем арестувани и Компартията научи, че пренасяме книгите с Божиите слова, със сигурност ще ни принудят да разкрием повече църковна информация и ще ни подложат на мъчения. Дори и да не умрем, ще ни подложат на тормоз! Какво ще правя, ако стана инвалид? Не само няма да мога да изпълнявам дълг, но и ще ми е трудно да се грижа за себе си. Няма ли това да е краят ми? Мога ли да бъда спасена тогава? Липсват ми и смелост, и мъдрост. Мога ли наистина да се справя с този дълг? Не трябва ли да намерим някой по-смел и по-мъдър за тази отговорност?“. Щях да кажа това на сестрите, но се поколебах и си замълчах. Помислих си как предвид ограничения брой хора, с които можехме да се свържем в този контекст, решението на всички, че аз ще поема тази задача, бе взето едва след внимателно обмисляне. Сетих се за тези слова на Бог: „Ти трябва да отстояваш всичко, което се отнася до интересите на Божия дом или делото на Божия дом и Божието име, и да поемаш отговорност за него. Всеки един от вас има тази отговорност и задължение и това е, което трябва да правите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За Божиите управленски закони в Епохата на царството). Независимо от времето, в което живеят, да защитават интересите на Божия дом и да осигурят безопасността на книгите на Божиите слова, е отговорност и задължение на всеки един от Божиите избраници. Бях вярваща от много години и се наслаждавах на поенето и ресурса на Божиите слова, но когато безопасността на книгите с Божиите слова беше изложена на риск и те трябваше да бъдат преместени, не поех инициатива да изпълня тази задача, а обмислях единствено собствените си бъдещи перспективи и пътища. От страх да не бъда арестувана и изтезавана исках да предам това задължение на някой друг. Бях пълна егоистка и нямах съвест и разум! Понеже всички се съгласиха, че аз съм най-подходяща да прехвърля книгите с Божиите слова, това решение трябваше да съдържа Божието намерение. Особено като се има предвид, че не бях арестувана по време на тези мащабни репресии, очевидно ми бе отредена роля и не биваше да я отказвам. Аз съм сътворено същество — Бог знае какво мога да правя. Дали ще ме арестуват, или не беше в Божиите ръце. Ако Бог повелеше да бъда арестувана, щях да се покоря, но ако Бог не го позволи, Компартията не може да ми направи нищо. Точно както Даниил имаше вяра в Бог и дори когато го хвърлиха в леговището на лъва, лъвовете не му навредиха. Колкото и безконтролна да е Компартията, тя все пак е в Божиите ръце и е просто едно средство за обслужване в Божието дело. С това разбиране придобих вяра и се помолих на Бог: „Боже, сега книгите с Твоите слова трябва спешно да бъдат прехвърлени и аз се чувствам нерешителна и уплашена, но знам, че Сатана е в Твоите ръце. Готова съм да загърбя собствената си безопасност и да работя със сестра Гао Цин, за да доставим книгите на безопасно място. Моля Те, напътствай ни“. На следващата сутрин потеглихме в гъстата мъгла и успешно доставихме книгите на безопасно място.

Понеже няколко църковни водачи бяха арестувани, сестра Гао Цин и аз бяхме временно повишени да надзираваме работата на тези църкви. Знаех, че не трябва да се измъквам от дълга си, но чувствах голям натиск. Да поема този дълг в такъв критичен момент, беше наистина много опасно. Въпреки това, поради ареста на водачите и застоя на църковното дело, братята и сестрите не можеха да живеят църковния си живот и спешно се нуждаеха от човек, който да поеме делото. В този момент, ако се измъкнех от дълга си, щях да покажа, че ми липсва човешка природа. След продължително обмисляне приех дълга. Не след дълго обаче научих, че по време на разпити полицията показва снимки на арестуваните братя и сестри, като ги кара да идентифицират водачите. Компартията непрекъснато арестуваше водачи и ако знаеха, че сега съм църковен водач, нямаше ли и аз да получа тежка присъда, ако ме арестуваха? Мислех си за братята и сестрите, които бяха арестувани и осъдени. Някои са били малтретирани от затворници в затвора, други са били жестоко бити и измъчвани от затворническата охрана, и принудени да извършват тежък физически труд всеки ден. Предвид и без това недоброто ми здраве, ако ме арестуваха веднъж и ме осъдеха, всеки ден в затвора щеше да ми се струва като година и е трудно да се каже дали щях да мога да се измъкна. Изпълнението на дълга в Китай наистина е изпълнено с опасности, то е като да се стоиш на ръба на бездната с постоянни животозастрашаващи рискове. Продължавах да мисля, че щеше да е по-добре, ако не бях поела този дълг… Бях дълбоко разтревожена и не можех да се съсредоточа върху работата си. Като осъзнах, че състоянието ми не е правилно, бързо отправих молитва към Бог и Го помолих да защити сърцето ми.

Тази нощ изобщо не можах да заспя. Размишлявах как при сблъсъка с широкомащабните репресии срещу църквата бях разкрила единствено малодушие и страх и как дори бях искала да се измъкна от дълга си, за да защитя себе си. Защо продължавах да мисля за себе си, когато се сблъсквах със злочестини? По време на молитвата си прочетох два откъса от Божиите слова: „Антихристите правят всичко възможно, за да осигурят собствената си безопасност. Това, което си мислят, е: „Трябва непременно да подсигуря безопасността си. Независимо кой ще хванат, това не трябва да съм аз“. По този въпрос те често се обръщат към Бог с молитва, като Го молят да ги предпази от неприятности. Смятат, че независимо от всичко, наистина изпълняват работата на църковен водач и че Бог трябва да ги закриля. Антихристите често зоват и умоляват за собствената си безопасност, за да я съхранят, за да не бъдат арестувани, за да избегнат всякакво преследване и за да се установят в безопасна среда. Истински се осланят на Бог и Му се отдават само когато е засегната собствената им безопасност. Имат истинска вяра в това отношение и действително се уповават на Бог. Правят си труда да се молят на Бог само за да поискат да защити собствената им безопасност, и изобщо не се замислят за делото на църквата или за дълга си. В работата си се водят от принципа на личната си безопасност. Ако едно място е безопасно, антихристите ще изберат да работят именно там и наистина ще изглеждат много инициативни и положително настроени, като демонстрират своето огромно „чувство за отговорност“ и „преданост“. Ако някоя работа е свързана с риск и може да доведе до инцидент, ако има опасност големият червен змей да разбере кой я върши, такива хора си измислят извинение, отказват я и намират възможност да я избегнат. Щом възникне опасност или дори само при признаци за такава, те намират начини да се измъкнат и да зарежат дълга си и изобщо не ги е грижа за братята и сестрите. Интересува ги единствено как да се измъкнат от опасността. Може би вече са подготвени в сърцето си. Щом възникне опасност, веднага изоставят работата, която вършат, и не ги интересува развитието на църковното дело, загубите, които може да причинят на Божия дом или безопасността на братята и сестрите. За тях е важно да избягат“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). „Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. Тези хора са крайни егоисти и изобщо не мислят за братята и сестрите, нито за делото на църквата, а само за собствената си безопасност. Те са антихристи“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Бог разкрива, че природата на антихриста е изключително егоистична и достойна за презрение. Те поставят собствените си интереси над всичко друго и във всяка една ситуация, ако нещо засяга техните интереси, няма да се поколебаят да защитят себе си. Антихристите са изцяло користни и нямат каквото и да е усещане за съвест или разум. Те се придържат към сатанинската философия: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, и изживяват пълния образ на Сатана. Размишлявах върху Божиите слова и собственото си поведение — не бях ли разкрила егоистичния и достоен за презрение нрав на антихрист? Обикновено, когато нямаше заплаха от арести, поемах инициатива в изпълнението на дълга си, колкото и труден или изморителен да беше той, като привидно проявявах преданост към моя дълг и покорство пред Бог. Но когато църквата се сблъска с широкомащабни репресии и отреденият ми дълг се засягаше личните ми интереси, моят егоизъм и моята низост бяха разкрити. Когато братята и сестрите ме предложиха за преместването на книгите с Божиите слова, исках да предам дълга на някой друг, за да защитя себе си. Когато църквата временно ме повиши във водач, вместо да се съсредоточа върху това как да изпълня добре църковното дело и да поема тази отговорност, аз се притесних да не бъда арестувана и осъдена и дори мислех да се измъкна от дълга си, за да защитя себе си. Толкова се страхувах от смъртта! Казват, че искреността се разкрива в злочестини, но държах ли се искрено, когато се сблъсках с злочестини? Не! Не разкрих нищо друго освен егоизъм и неискреност! Мислех за всички тези години, през които се наслаждавах на поенето и ресурса на Божиите слова, но когато църквата беше изправена пред широкомащабни репресии и се нуждаеше от мен да изпълня моята роля, търсех извинения, за да се измъкна и да се защитя. Що за човешка природа бе това? Бях се молила на Бог, като Му казвах, че съм готова да отдам всичко на Него и да се отплатя за любовта Му, но това, което изживявавах, беше егоистично и достойно за презрение, и беше опит да защитя себе си. Не беше ли това да измамиш Бог? Ако не беше разкриването на тези факти и правосъдието и разобличаването на Божиите слова, все още нямаше да имам истинско разбиране за моя егоистичен и користен сатанински нрав. Все още щях да мисля, че съм искрена към Бог и че Той със сигурност ме одобрява, и че когато Божието дело приключи, ще вляза в царството и ще се наслаждавам на Божиите благословии. Наистина не познавах себе си! Божието дело е толкова практично. Чрез преследването и арестите, извършвани от големия червен змей, Той разкри моята поквара и ми помогна да разбера себе си. Това е Божието спасение за мен! Докато мислех за това, изпитах угризения и повече не исках да живея според философиите на Сатана.

По-късно се натъкнах на откъс от Божиите слова, който беше много просветляващ за мен. Бог казва: „Ако признаеш, че си сътворено същество, трябва да се подготвиш да страдаш и да платиш определена цена в името на изпълнението на отговорността си да разпространяваш евангелието и в името на това да изпълняваш дълга си както трябва. Цената може да бъде страдание от някакво физическо заболяване или затруднение, преследване от страна на големия червен змей, или неразбиране от страна на светските хора, както и премеждията, които човек преживява, когато разпространява евангелието: да бъде предаден, бит или руган, да бъде осъден — дори да бъде нападнат от тълпа и изложен на смъртна опасност. Възможно е в хода на разпространяване на евангелието да умрете, преди Божието дело да е завършено, и да не доживеете деня на Божията слава. Трябва да сте подготвени за това. Това няма за цел да ви плаши, но е факт. […] Освен това как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те бяха осъдени, бити, ругани и умъртвени, защото разпространяваха евангелието на Господ и бяха отхвърлени от хората по света — така бяха убити като мъченици. […] Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде ценено, най-скъпоценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш своята отговорност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Разпространяването на евангелието е дълг, който вярващите не могат да откажат). След като прочетох Божиите слова разбрах, че ако наистина виждаме смисъла на живота и стойността на живота и смъртта ясно и живеем според Божиите слова, можем да имаме истинско покорство пред Бог и да бъдем непоколебими в нашето свидетелство пред Него в злочести времена. Животът е най-ценното нещо за всеки от нас. Ако можем да поверим живота си на Бог, тогава нищо не може да ни сломи. Мислех за това как следвах Бог до този момент и как постепенно успях да се откажа от неща като работа, семейство, брак и богатство, но когато бях изправена пред опасност и възможността да загубя живота си, моето непокорство беше разкрито. Исках да се измъкна от дълга си, за да се защитя. Твърде много се страхувах от смъртта! Безумното преследване и арести от страна на Компартията имат за цел да ни направят нерешителни и страхливи, да изоставим вярата си в Бог, да се откажем от дълга си и да Го предадем, което ни кара да загубим шанса за спасение. Това е схемата на Сатана. Само като поверим живота си на Бог, като изпълняваме задълженията си с покорно сърце, без значение как Бог устройва и подрежда нещата, можем да победим и засрамим Сатана. Винаги съм смятала, че ако умра от преследване, няма да бъда спасена, но това беше моя собствена представа и фантазия. В Епохата на благодатта апостолите са преживели преследване и арести от страна на Римското управление. Някои са били убити с меч, а други са били разпнати с главата надолу. Те са платили с живота си за разпространението на евангелието на небесното царство и са използвали живота си, за да свидетелстват за спасението на Господ Исус, като по този начин са получили Божието одобрение. Днес много братя и сестри също са арестувани и преследвани за разпространението на Божието евангелие от последните дни. Те страдат от изтезания и побоища, които водят до увреждане или дори смърт, но избират да останат непоколебими в свидетелството си пред Бог, като отказват да се поддадат на Сатана дори в смъртта. Такава смърт има смисъл. Въпреки че от човешка гледна точка физическите тела умират, техните души не умират. Всичко това е в Божията уредба. Да жертваш живота си, за да свидетелстваш за Бог, е най-висшата форма на свидетелство. Докато размишлявах върху това, усетих просветление. Настоящата обстановка беше Божият начин да ме изпита, за да види дали в тази неблагоприятна ситуация щях да избера да изпълня дълга си и да остана непоколебима в свидетелството си, или щях да се откажа от дълга си и да живея безсмислен живот. Бог наблюдаваше моето отношение и практикуване. Господ Исус е казал: „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла“ (Матей 10:28). „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). Животът ми е в Божиите ръце. Въпреки че Сатана може да затвори и да нарани тялото ми, той не може да контролира моята съдба или крайна цел. Животът на всеки човек е в Божиите ръце и всичко, което преживяваме, е подредено от Него по подходящ начин. Ако изоставех дълга си, за да се предпазя, това щеше да бъде предателство към Бог и щях да загубя шанса си за спасение. Бог ми е дал живот и ме е довел на този свят, така че имам мисия, която трябва да изпълня. След като мога да следвам Създателя и да изпълнявам дълга си като сътворено същество, значи животът ми не е живян напразно! Божиите слова вдъхновиха сърцето ми. Без значение какво крие бъдещето, съвършено естествено и оправдано е сътвореното същество да се покори на Създателя. Бях готова да поверя живота си на Бог, да сторя каквото мога и да изпълня дълга си. По-късно, за да възстановим бързо църковния живот, направихме събиране с църковните дякони. Общувахме за това как да упорстваме в дълга си в злочести времена и за Божието намерение в преследването и арестите и също така изпълнявахме различни задачи. Два месеца по-късно църковният живот на братята и сестрите постепенно се нормализира.

Един ден през ноември внезапно получихме новина, че водачът на църквата Ли Джун и петнадесет други братя и сестри са били насилствено арестувани и отведени от полицията. Сърцето ми отново се стегна и изпитах още повече омраза към този демон Компартията. На следващата сутрин спешно обсъдихме с работниците въпроса за пренасянето на книгите с Божиите слова на безопасно място. Тъй като бях единствената, която познаваше новото местоположение, беше решено аз да транспортирам книгите до новото място. Въпреки това си помислих: „В това пътуване постоянно и навсякъде има превозни средства и камери, невъзможно е да ги избегна. Ако ме открият по време на преместването, това ще бъде неопровержимо доказателство и със сигурност ще бъда осъдена. Ами ако ме преследват до смърт? Това е твърде опасно! Може би някой друг трябва да отиде“. Но точно когато се канех да предложа това, си замълчах. В този критичен момент все още обмислях личната си безопасност. Що за преданост показвах? Твърде много се страхувах от смъртта! Животът ми е в Божиите ръце, а не под мой собствен контрол. Трябваше да бъда предана на Бог. Като мислех за това, се помолих на Бог: „Боже, толкова съм егоистична и достойна за презрение. Отново се опитах да избегна дълга си. Сега съм готова да поверя живота си на Теб. Моля Те, насочи ме да изпълня дълга си в този решаващ момент и безопасно да прехвърля книгите“. В този момент си спомних някои от Божиите слова: „Колкото и да е трудно, трябва да платиш цената с твоя дълг и с това, което трябва да свършиш, и по-важното — с поръчението, дадено от Бог, и с твоето задължение, както и с важната работа извън твоя дълг, която трябва да свършиш, работа, която е уредена за теб и която си лично призован да свършиш. Дори и да се наложи да се отдадеш напълно, дори и да се задава преследване и да има опасност за живота ти, не бива да негодуваш срещу цената, а да предложиш своята преданост и да си покорен до смърт“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Защо човек трябва да се стреми към истината). Божиите слова ми дадоха вяра и сила. В дълга, който дойде при мен онзи ден, се съдържаше Божието намерение и Бог определяше дали ще бъда арестувана, или не. Понеже в този момент аз бях най-подходящата за прехвърлянето на книгите с Божиите слова, трябваше да се покоря безусловно. По-късно със съдействието на всички успешно транспортирах книгите на безопасно място.

Чрез това преживяване придобих някои прозрения: Когато бях в опасна ситуация, Божиите слова ми даваха вяра и смелост, което ми позволяваше да упорствам в дълга си. В същото време видях колко ме е страх и колко ценях собствения си живот. Придобих известно разбиране за моя егоистичен и користен сатанински нрав и започнах по-ясно да виждам смъртта, като не се страхувах толкова. Станах по-непоколебима във вярата си да следвам Бог и в стремежа си към смислен живот. Тези прозрения са неща, които не бих могла да придобия в удобна обстановка.