През април 2023 г. отговарях за евангелската работа в църквата. След известно време водачът направи събрание и разговаря с нас за някои истини относно проповядването на евангелието. Помислих си, че са чудесни. Ако разговарям задълбочено за тези истини с проповедниците на евангелието, ще е по-лесно да се справим с представите на религиозните хора, което ще е много полезно за евангелската работа. След това бързо планирах събранията, за да разговарям с проповедниците на евангелието. По онова време обаче много братя и сестри от църквата, за която отговарях, бяха арестувани. Някои от братята и сестрите, с които трябваше да се срещна, бяха изгубили връзка, а други имаха притеснения за сигурността си и не можеха да дойдат. С неохота трябваше да уредя събрания с братята и сестрите от други църкви. Когато се опитах да се уговоря с един от братята, той отговори, че трябвало да се погрижи за един спешен случай и не можел да присъства на събранието през следващите два дни. Помислих си: „Защо имам такъв лош късмет? Дори само да уредя хората да дойдат на събрание е толкова трудно. Всеки път, когато моментът е критичен, се появяват най-различни проблеми. Защо нещата не могат да вървят гладко?“. Малко по-късно получих писмо от водача, в което се казваше, че църквите на други места вече са приключили общенията и са задвижили работата. Те попитаха за напредъка при мен. Със завист и тревога си помислих: „Защо са такива късметлии? Работата им върви толкова гладко, докато църквите в моя обсег още не са постигнали никакъв напредък. Дали водачът ще си помисли, че съм неспособна и си клатя краката на работа?“. Тези мисли ме подразниха много и помислих: „И аз искам да си свърша добре работата. Защо Бог не ми позволява да работя безпроблемно? Ако не е някой, който се притеснява за сигурността, то ще е друг, който е прекалено зает, за да намери време. Всичко сякаш се натрупва наведнъж!“. Изправена пред тази ситуация, се чувствах безпомощна и без мотивация в дълга си. След това писах на една сестра от друга църква, като я помолих да уреди събрание и да ме информира за часа. Неочаквано обаче пратеникът се беше забавил по пътя. Докато получа отговора, вече бях изпуснала уговореното време за срещата. Помислих си: „Защо нямам късмет? Точно когато се уговорих с хората да дойдат на събранието, пропуснах началния час. Събранието ще се отложи с още няколко дни“. През тези два дни бях много неспокойна и си мислех: „Ангажирала съм се сериозно с работен план. Но сега, след толкова много време, дори не съм се срещнала с никого. Как ще отговоря на водача, когато попита за напредъка ми в работата? Дали ще си помисли, че бездействам в работата си, ако разбере, че дори все още не съм я задвижила?“. Два дни по-късно, без да очаквам, водачът ми изпрати писмо, в което се казваше, че Компартията е стартирала ново преследване в цялата страна, довело до арестите на много църковни лидери и работници. Беше ми казано за момента да не уреждам събрания с никого. Оплаках се в сърцето си: „Тъкмо бях успяла да уредя да дойдат някои хора, а сега не мога да проведа събранието. Това усложнява работата ми още повече!“. Сблъсъкът с всичко това ме караше да се чувствам обезсърчена и си мислех: „Аз също искам да свърша добра работа, но защо всичко се обърка при задвижването на работата? Защо Бог не ми даде закрила? Изглежда, че просто имам лош късмет“. Колкото повече го обмислях, толкова повече чувствах, че нямам късмет, тъй като всичко се объркваше. Онази нощ се въртях в леглото и не можех да заспя. Молих се на Бог и търсих неговото намерение. Мислех си за Божиите слова, които изобличават стремежа на хората към добър късмет, така че намерих и прочетох тази глава от Божиите слова.

Всемогъщият Бог казва: „Какъв е проблемът с хората, които винаги смятат, че нямат късмет? Те винаги използват критерия за късмета, за да преценят дали действията им са правилни или грешни и да претеглят по кой път трябва да поемат, какво трябва да преживеят, както и всички проблеми, с които се сблъскват. Това правилно ли е или е погрешно? (Погрешно е.) Такъв човек описва лошите неща като лош късмет, а добрите — като резултат от късмет или печалба. Тази гледна точка правилна ли е или е погрешна? (Погрешна е.) Оценяването на нещата през подобна призма е неправилно. Това е краен и неправилен метод и критерий за оценяване на нещата. Подобен метод често става причина хората да изпадат в униние и да се чувстват неспокойни, да смятат, че никога нищо не им се получава и че никога не получават това, което искат, което в крайна сметка предизвиква у тях постоянно чувство на угриженост, раздразнение и безпокойство. Когато тези негативни емоции не се разрешат, такъв човек постоянно изпада в униние и чувства, че Бог не е благосклонен към него. Смята, че Бог се отнася милостиво към другите, но не и към него, и че Бог се грижи за другите, но не и за него. „Защо винаги се чувствам неспокоен и угрижен? Защо винаги ми се случват лоши неща? Защо никога не ми се случват добри неща? Веднъж да стане поне, това е всичко, което искам!“. Когато гледаш на нещата с такъв погрешен начин на мислене и гледна точка, ще попаднеш в капана на добрия и лошия късмет. Когато постоянно попадаш в този капан, непрекъснато ще се чувстваш унил. В това унило състояние ще бъдеш особено чувствителен към това дали нещата, които те сполетяват, са добър или лош късмет. Когато това се случи, то доказва, че тази гледна точка и идея за добър и лош късмет са поели контрола над теб. Когато си контролиран от тази гледна точка, твоите възгледи и отношението ти към хората, събитията и нещата вече не са в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, а са изпаднали в някаква крайност. Когато изпаднеш в тази крайност, няма да излезеш от унинието си. Ще продължаваш да униваш отново и отново, и дори и обикновено да не се чувстваш унил, веднага щом нещо се обърка, веднага щом почувстваш, че се е случило нещо злополучно, ще изпаднеш в униние. Това униние ще се отрази на нормалната ти преценка и на вземането на решения и дори на щастието, яда, скръбта и радостта ти. Когато се отрази на щастието, яда, скръбта и радостта ти, тя ще смути и унищожи изпълнението на дълга ти, както и волята и желанието ти да следваш Бог. Когато тези положителни неща са унищожени, малкото истини, които си разбрал, ще се изпарят във въздуха и изобщо няма да ти помогнат. Ето защо, когато попаднеш в този порочен кръг, ще ти бъде трудно да приложиш на практика малкото истини принципи, които разбираш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че тревогите и безсилието, които усещах напоследък, се дължаха на неправилната ми гледна точка по отношение на нещата. Бях премервала и се бях справяла с всичко, което ме сполетяваше, като преценявах дали късметът ми е добър, или лош. Когато постоянно се случваха най-различни прекъсвания при задвижването на работата и щом уреждането на събранията с хората не вървеше гладко и имаше спънки, чувствах, че изключително много не ми върви и имам лош късмет. Особено когато видях, че работата в другите църкви напредва нормално, а при мен нищо не вървеше както трябва при уреждането на хората да присъстват на събранията — или братята и сестрите имаха притеснения за сигурността си, или бяха прекалено заети, за да отделят време, а и бях пропуснала срещата дори когато най-накрая бях успяла да я уредя — всички тези събития ме бяха накарали да мисля още повече, че нямам късмет и че късметът ми е лош, затова се чувствах обезсърчена и измъчена. Дори се бях оплакала, че Бог не ме закриля, така че бях загубила мотивация да изпълнявам дълга си. Сега разбрах, че Бог беше позволил да попадна в най-различни неблагоприятни ситуации, за да мога да търся истината и да уча уроци, което беше полезно за моя живот. Не можех да живея в негативни емоции. Като осъзнах това, сърцето ми се успокои. Исках да търся истината, за да разреша проблемите си и да подходя правилно към обстоятелствата, устроени от Бог.

По време на духовната си практика прочетох следните Божии слова: „Факт е, че това дали човек се чувства добре или зле от нещо се основава на собствените му егоистични мотиви, желания и личен интерес, а не на същността на самото нещо. Така че основата, на която хората оценяват дали нещо е добро или лошо, е неточна. Тъй като основата е неточна, крайните заключения, които те си вадят, също са неточни. Да се върнем към темата за добрия късмет и лошия късмет. Сега всеки знае, че това твърдение за късмета не е издържано и че той не е нито добър, нито лош. Всички хора, събития и неща, с които се сблъскваш, било то добри или лоши, са определени от Божието върховенство и Неговите подредби, така че трябва да ги посрещаш правилно. Приеми доброто от Бог и също така приеми и лошото от Бог. Не казвай, че имаш късмет, когато се случват добри неща, и че нямаш късмет, когато се случват лоши неща. Може да се каже само, че във всички тези неща има уроци, които хората трябва да научат, и че не бива да ги отхвърлят или избягват. Благодари на Бог за добрите неща, но също така благодари на Бог и за лошите неща, защото всички те са подредени от Него. Добрите хора, събития, неща и среда предоставят уроци, които хората трябва да научат, но от лошите хора, събития, неща и среда още повече има какво да се научи. Това са все преживявания и епизоди, които трябва да са част от живота на човека. Хората не бива да използват идеята за късмет, за да ги оценяват. И така, какви са мислите и гледните точки на хората, които използват късмета, за да оценяват дали нещата са добри или лоши? Каква е същността на подобни хора? Защо обръщат толкова голямо внимание на добрия късмет и лошия късмет? Дали хората, които много се съсредоточават върху късмета, се надяват, че късметът им е добър, или се надяват, че е лош? (Надяват се, че е добър.) Точно така. Всъщност те се стремят към добър късмет и към това да им се случват добри неща и просто се възползват от тях и печелят от тях. Не ги интересува колко страдат другите, колко трудности или мъчнотии трябва да понесат другите. Те не искат да им се случи нищо, което възприемат като лош късмет. С други думи, те не искат да им се случват каквито и да е лоши неща: никакви неуспехи, никакви провали или смущения, никакво кастрене, никакво губене на неща, никакви загуби и никакви измами. Ако нещо от тях се случи, хората го смятат за лош късмет. Независимо кой го подрежда, ако се случи нещо лошо, то е от лош късмет. Те се надяват, че ще им се случат всички добри неща — от това да бъдат повишени, да се откроят от останалите и да се облагодетелстват за сметка на другите, до това да спечелят от нещо, да изкарат много пари или да станат високопоставени служители — и смятат, че това е добър късмет. Те винаги оценяват хората, събитията и нещата, с които се сблъскват, въз основа на късмета. Стремят се към добър късмет, а не към лош късмет. Веднага щом и най-малкото нещо се обърка, те се ядосват, дразнят се и недоволстват. Казано направо, този тип хора са егоисти. Те се стремят да се облагодетелстват за сметка на други хора, да извлекат изгода за себе си, да излязат начело и да се откроят от останалите. Те биха били доволни, ако всяко хубаво нещо се случваше само на тях. Това е тяхната природа същност; това е истинското им лице“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че нещата не могат да бъдат описани като добри или лоши на основа на това дали вървят гладко или не. Това няма нищо общо с късмета. Обстоятелствата, с които се срещаме всеки ден, са подвластни на върховенството и уредбата на Бог. Те всички са полезни за нашия живот. Като помисля за невярващите, които не вярват в Бог, каквото и да им се случи, те не го приемат от Бог, тъй като мислят само за собствените си интереси и загуби. Когато изпаднат в беда, те се оплакват от небесата и обвиняват другите, като мислят, че нямат късмет и късметът им е лош. Не бях ли и аз същата? В миналото, когато видех някой, при когото всичко изглежда, че върви гладко в работата — постоянно го повишават, получава благоразположението на шефа или уважението на другите — усещането ми беше, че късметът му е невероятно добър и че винаги се натъква на благоприятни ситуации, докато аз не бях такава късметлийка, въпреки че работех също толкова усилено, и постоянно се сблъсквах с различни трудности, и не можех да изпъкна или да ме забележат, и често получавах укори от шефа. Затова вярвах, че всички нещастия се случват на мен, оплаквах се от небесата и обвинявах другите. Дори след като бях повярвала в Бог, си бях все същата. Винаги, когато видех братя и сестри, които имаха добри заложби и постигаха резултати в дълга си и които водачите ценяха, а останалите гледаха на тях с уважение, усещах завист в сърцето си, чувствах, че те имат такъв добър късмет, а моят е толкова лош, често се натъквах на пречки и нещастия в дълга си. Тогава вярвах, че се дължи на лошия ми късмет. Сега разбирах, че възгледите ми са били абсурдни. Това, което бях сметнала за нещастие и лош късмет, бях определила като такова, като се основавах на собствените си интереси. Размишлявах, че ако моето задвижване на работата беше тръгнало гладко от самото начало и ако резултатите се бяха подобрили и бях успяла да привлека внимание, определено щях да бъда щастлива. На думи бях заявила, че проявявам внимание към Божиите намерения и че ще положа големи усилия в дълга си да подобря ефективността на работата си. Обаче в действителност съм била загрижена единствено за собствената си репутация и статус и за това как гледа на мен водачът. Всъщност нямаше място за Бог в сърцето ми. Наистина съм била прекалено егоистична! Винаги, когато личните ми интереси бяха застрашени, се оплаквах от небесата и обвинявах другите, и изобщо не го приемах от Бог. Не беше ли това същата гледна точка като на невярващите?

По-късно прочетох още от Божиите слова: „В живота си всеки трябва да премине през много неуспехи и провали. Чий живот е изпълнен единствено с удовлетворение? Кой никога не преживява каквито и да било неуспехи или провали? Когато понякога нещата не вървят добре за теб или се сблъскаш с неуспехи и провали, това не е лош късмет, а е това, което трябва да преживееш. Това е като да ядеш храна — трябва да ядеш както киселото, така и сладкото, горчивото и пикантното. Хората не могат без сол и трябва да ядат някои солени храни, но ако ядеш твърде много сол, това ще увреди бъбреците ти. През някои сезони трябва да ядеш някои кисели храни, но не бива да прекаляваш с тях, тъй като не са полезни за зъбите и стомаха ти. Всичко трябва да се яде умерено. Ядеш кисели, солени и сладки храни, но трябва да ядеш и някои горчиви храни. Горчивите храни са полезни за някои вътрешни органи, затова трябва да ядеш по малко и от тях. Същото важи и за живота на човека. Повечето хора, събития и неща, с които се сблъскваш на всеки етап от живота си, няма да ти допадат. Защо е така? Защото хората се стремят към различни неща. Ако преследваш слава и придобивки, статус и богатство, и се стараеш да превъзхождаш другите и да постигаш голям успех и т.н., тогава 99 процента от нещата няма да ти харесват. Точно както казват хората: всичко е лош късмет и нещастие. Ако обаче се откажеш от идеята за това колко добър или лош късмет имаш и се отнасяш към тези неща спокойно и правилно, ще откриеш, че повечето неща не са толкова неблагоприятни или че не е толкова трудно да се справиш с тях. Когато се избавиш от амбициите и желанията си, когато престанеш да отхвърляш или да избягваш злочестините, които те сполетяват, и престанеш да мериш подобни неща по това колко добър или лош късмет имаш, вече ще смяташ за добри много от нещата, които преди си смятал за злополучни и лоши — лошите неща ще се превърнат в добри. Нагласата ти и начинът, по който възприемаш нещата, ще се променят, което ще ти позволи да се чувстваш по различен начин по отношение на житейските си преживявания и в същото време да пожънеш различни награди. Това е изключително преживяване, което ще ти донесе награди, каквито не си си представял. Това е нещо добро, а не нещо лошо“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че всеки човек трябва да премине през много неща в живота, да преживее многобройни спънки и провали, както и моменти на радост и тъга. По този начин се обогатява житейският ни опит. Често преживяваме неща, които не вървят, както ни се иска, и въпреки че това ни причинява мъка и безпокойство, то е единственият начин да станем по-силни и човешката ни природа постепенно да стане по-зряла и устойчива. Когато преживяваме известни провали и сме разкрити в дълга си, като се самоанализираме след това и търсим истината, ние успяваме да разберем собствената си поквара и недостатъци. Това е полезно за нашето навлизане в живота. Без този опит ние сме като цветя в саксия, които не могат да устоят дори на най-леката буря, тъй като са много крехки. Размишлявах за някои братя и сестри, с които бях общувала преди, някои от които имаха добри заложби и бяха ефективни в дълга си и уважавани от останалите. На повърхността изглеждаше, че всичко им върви гладкои не преживяват пречки или провали. Те обаче не се стремяха към истината. Хвалеха се и изтъкваха старшинството си винаги, когато работата им постигаше някакъв резултат. Бяха следвали собствената си воля в изпълнението на дълга си, което беше довело до сериозни прекъсвания и смущения в църковната работа. В крайна сметка бяха отлъчени за това, че са вървели по пътя на антихристите и не са се разкаяли. Така осъзнах, че да изпълняваш гладко дълга си и да те уважават другите не са задължително хубави неща или признаци на добър късмет. Най-голямо значение има това дали човек върви по пътя на стремежа към истината и дали се фокусира върху търсенето на истината, за да сложи край на покварения си нрав, докато се изправя пред най-различни неща. Също така разбрах, че всяко обстоятелство, което противоречи на човешките представи, е полезно за живота на хората, стига те да търсят истината и да научават уроци от нея. Да вземем мен за пример — ако напоследък не бях срещнала препятствия и спънки в дълга си, нямаше да осъзная, че съм изпълнявала дълга си просто за да се покажа пред другите, работила съм за репутация и статус и съм била на грешния път. Дори ако в крайна сметка по този начин успеех да изпълня дълга си, нямаше да съм практикувала истината или да съм изпълнила дълга си като сътворено същество. Рано или късно щях да бъда намразена и отстранена от Бог, защото поквареният ми нрав не се е променил. Осъзнах, че зад тези неблагоприятни ситуации се криеше Божието добро намерение, което беше да ми позволи да опозная себе си, и това беше Божията любов.

След това прочетох друг откъс от Божиите слова и придобих още повече разбиране за себе си. Всемогъщият Бог казва: „Хората живеят и се стремят в рамките на своите представи и фантазии. Така те неизбежно възприемат всичко, преценяват и ограничават всичко въз основа на тези представи и фантазии. Поради това, независимо как Бог предоставя истината и как казва на хората какви възгледи трябва да имат и по какъв път трябва да поемат, докато те не се избавят от своите представи и фантазии, ще продължават да живеят според тях и тези представи и фантазии естествено ще се превърнат в техен живот и в законите, по които оцеляват, и неизбежно ще се превърнат в начините и методите, по които хората се справят с всякакви събития и неща. Щом представите и фантазиите на хората се превърнат в принципите и критериите, въз основа на които те възприемат хората и нещата, държат се и действат, тогава независимо как вярват в Бог или как се стремят, независимо колко трудности понасят или колко висока цена плащат, всичко това ще бъде безполезно. Докато човек живее според представите и фантазиите си, той се съпротивлява на Бог и е враждебен към Него. Той няма истинско покорство пред средата, подредена от Бог, или пред Неговите изисквания. Накрая изходът му ще бъде много трагичен“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че човешките представи и фантазии са пречки и препъникамъни, които пречат на хората да практикуват и да придобиват истината. Когато се сблъскваме с разни неща, не е лесно да се покорим, ако ги съдим според нашите собствени представи и фантазии. През този период живеех в моите представи и фантазии. Мислех си, че докато задвижвах работата, исках и да подобря ефективността и бях загрижена за работата. Затова вярвах, че Бог е трябвало да ме защити и да гарантира, че всичко ще върви гладко. Сега виждам, че мислите ми са били много неразумни. Зад обстоятелствата, уредени от Бог, стоят старателни подредби и добри намерения. Те също така са съобразени с човешките нужди. Въпреки че някои обстоятелства може да изглеждат противоположни на човешките представи, всички те съдържат Божието благоволение. Не трябва да съдим нещата само повърхностно. Трябва да заема позицията си на сътворено същество и да се покоря на устройването и подредбите на Бог. Размишлявах, че този път моят провал при уреждането на събранието и задвижването на работата всъщност съдържаше Божията защита. Това е така, тъй като по-късно научих, че къщата, която мислех да използвам за събрания, е била поставена под полицейски надзор. За щастие не отидохме там. Иначе можеше да ни арестуват или да сме под наблюдение, което щеше да въвлече повече хора и да доведе до по-сериозни последствия. По-късно, докато обмислях това внимателно, разбрах, че тази ситуация не само ми е позволила да видя Божието върховенство и подредба, но и ми е помогнала да придобия известно разбиране за себе си. Видях, че мотивацията ми в изпълнението на дълга е била за моя собствена изгода, а не за да практикувам истината, за да удовлетворя Бог. Когато Бог уреждаше обстоятелства, които не пасваха на моите представи, аз изисквах и недоволствах от Бог неразумно, като разкривах непокорството и съпротивата си срещу Бог. Ако не бяха тези обстоятелства, нямаше да придобия никакво разбиране за себе си, камо ли да се разкая и променя. Осъзнах, че всичко това е Божието спасение за мен. Като вземем предвид колко много църкви на различни места сега се сблъскваха с полицейски арести, при такива обстоятелства можех само да следя работата зад кулисите. Въпреки че работата, която можех да свърша, беше ограничена, трябваше да дам всичко от себе си с цялата си сила, да търся начини да постигна по-добри резултати в работата и да изпълня задълженията си при тези условия. Точно както казва Бог: „Някои казват: „На определени места със сурова среда не можем да взаимодействаме с хората лице в лице. Как можем да ги проверяваме?“. Колкото и сурова да е средата, все пак има методи и подходи за справяне с тези въпроси. Зависи от това дали сте отговорни и истински ангажирани. Не е ли така? (Да, така е.) Ако предложиш своята преданост и отговорност, тогава дори крайният резултат да не е идеален, Бог го проучва внимателно, знае за това и отговорността няма да падне върху теб. Но ако не предложиш своята преданост и отговорност, тогава дори нищо да не се обърка и накрая да не се стигне до никакви последствия, Бог ще го проучи внимателно. Естеството на тези два подхода е различно и Бог ще се отнесе към тях по различен начин“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Като се има предвид, че към онзи момент повечето братя и сестри най-вече не можеха да дадат ясни отговори по отношение на някои религиозни представи, се съсредоточих върху няколко ключови представи и потърсих съответните Божии слова, а след това им писах, като им дадох подробно обяснение според собственото си разбиране. Когато братята и сестрите се натъкваха на проблеми и трудности в проповядването на евангелието, бързо откликвах и разговарях с тях. Като прекарах известно време, вършейки тази работа, ефективността на проповядването на евангелието се беше повишила донякъде в сравнение с преди. Въпреки че все още има много проблеми в работата, аз имам вярата да я свърша. Благодаря на Бог, че ме наставлява!