От Ли Дзя, Китай

Ли Син беше моя партньорка в надзора на работата с текст, но по-късно тя беше освободена, защото не беше в състояние да върши реална работа. Не можеше да приеме факта, че е била освободена, и продължаваше да се надпреварва за статус и да се състезава с мен. Можех да кажа, че Ли Син имаше лошо отношение към мен — не ми обръщаше внимание, когато говорех с нея, и не проявяваше инициатива в обсъждането на делото, което доведе до забавяне на напредъка на някои проекти. Освен това ме гледаше отвисоко заради недостатъците в работата ми, хвалеше ми се как е работила преди и посочваше моята поквара с презрителни изказвания. Чувствах се малко възпирана и сляпо разпознавах, че съм прекалено загрижена за имиджа си. Мислех си, че като работник съм по-малко компетентна от нея и не съм подходяща да служа като водач на екип. Станах малко негативна и дори обмислях да напусна и да оставя Ли Син да поеме водачеството. По-късно единствено благодарение на общението и помощта на моя водач състоянието ми малко се подобри, но все още се чувствах възпирана, когато работех с Ли Син. По-късно, когато моят водач научи, че Ли Син изпълнява дълга си своенравно, често се съревновава за статус и атакува и изключва другите, водачът анализира и разобличи нейните проблеми. Отначало можех да се отнасям с Ли Син по правилния начин и също така ѝ помагах с любов, и я напътствах да размишлява върху проблемите си, но по-късно, когато видях какво е написала в своето размишление и разбиране, съвсем загубих хладнокръвие. Тя беше написала, че не само директно ме е нападала и изключвала, но и че ме е критикувала пред другите членове и водача зад гърба ми. Бях толкова ядосана и разстроена и се чудех как може да се отнася с мен по този начин. Не унищожаваше ли моята репутация зад гърба ми? Смятах за неприемливо да се отнася с мен по този начин, след като бях общувала с нея с любов и ѝ бях помагала, когато тя беше негативна и слаба. Мислех се за много малодушна за това, че бях толерантна и търпелива с нея, и само се самоанализирах, и започнах да изпитвам известна омраза към Ли Син. Защо винаги прощавах на другите? Това не ме ли караше да изглеждам като безполезна наивница и прекалено отстъпчива? Този път не можех да ѝ простя толкова лесно, трябваше да ѝ покажа, че мога да бъда твърда и че не може да се отнася пренебрежително към мен. Чувствах се особено потисната и огорчена през тези два дни и затънах в гневни и омразни чувства. Понякога, когато Ли Син поемеше инициативата да говори с мен за работа, ми се искаше да разговарям с нея нормално, както преди, но тогава всички спомени за случилото се нахлуваха в ума ми и ме завладяваше едно ревностно убеждение: „Не мога да направя компромис с нея толкова лесно, трябва да бъда твърда. „Добрият човек бива тормозен, така както кроткият кон бива язден“. Не мога да се държа прекалено сърдечно и мило с нея. Тя се отнасяше толкова зле с мен, така че защо и нея да не я заболи?“. След това, когато Ли Син ме заговореше, аз отговарях нормално, но имах студено изражение и бях малко тросната, и също така умишлено избягвах зрителен контакт. През това време се чувствах ужасно неспокойна и просто исках да бъда сама на спокойствие и тишина. Опитвах се да не мисля за тези неприятни неща, но просто не можех да прогоня подобни мисли от ума си. По-късно потиснах тези негативни емоции и успявах да разговарям нормално с Ли Син за работа, но постоянно ми се искаше да излея недоволството, яростта и омразата си върху нея. Бях доста огорчена и се измъчвах, и не знаех как да поправя състоянието си. Единственото, което можех да направя, беше да споделя най-съкровените си мисли с Бог, като Му се молех отново и отново: „О, Боже, след като видях какво ми причини Ли Син, се чувствам толкова ядосана. Изпитвам известна омраза към нея и дори желание за отмъщение. О, Боже, не искам да живея според покварения си нрав, а искам да общувам нормално с нея, но просто не мога да го направя, духовният ми ръст е твърде малък. Моля Те, помогни ми и ме насочи“.

По-късно видях този откъс от Божиите слова: „Ако някой те е наранил преди и ти се отнасяш с него по същия начин, това съгласно истините принципи ли е? Ако понеже той те е наранил — наранил те е много лошо, — ти опитваш с почтени или непочтени средства да му отмъстиш и да го накажеш, според невярващите това е справедливо и разумно и няма какво да се критикува. Но какъв начин на действие е това? Това е избухливост. Той те наранява, което като начин на действие е разкриване на покварен сатанински нрав, но ако ти му отмъстиш, не е ли твоят начин на действие същият като неговия? Нагласата, отправната точка и източникът зад твоето отмъщение са същите като неговите. Няма разлика. Затова характерът на твоите действия е със сигурност избухлив, спонтанен и сатанински. Като видиш, че е сатанински и избухлив, не трябва ли да промениш своя начин на действие? Не трябва ли източникът, намеренията и мотивите зад твоите действия да се променят? (Да.) Как ги променяш? Ако това, което ти се е случило, е нещо малко, макар да те кара да се чувстваш неудобно, докато не засяга собствените ти интереси или не те наранява лошо, или не те кара да го мразиш или да рискуваш живота си, за да отмъстиш, тогава можеш да се откажеш от омразата си, без да се уповаваш на избухливостта. Вместо това може да се уповаваш на своята рационалност и човешка природа, за да се справиш с въпроса правилно и спокойно. Можеш откровено и честно да обясниш нещата на твоя съперник и да преодолееш омразата си. Но ако тази омраза е толкова дълбока, че си стигнал до момента да искаш отмъщение и да изпитваш горчива омраза, тогава можеш ли все още да проявиш търпение? Когато си способен да не се уповаваш на избухливостта и да кажеш спокойно: „Трябва да съм рационален. Трябва да живея според съвестта и разума си и да живея според истините принципи. Не мога да отговоря на злото със зло, трябва да остана непоколебим в свидетелството си и да засрамя Сатана“ — не е ли това различно състояние? (Така е.) Какви състояния сте имали в миналото? Ако някой открадне нещо твое или изяде нещо твое, това не е предизвиквало голяма, дълбока омраза и не си смятал за необходимо да отидеш да се караш с него, докато не се зачервиш целия — това е под достойнството ти, не си струва. В такава ситуация можеш да се справиш с нещата рационално. Да можете да се справите с нещата рационално, равнозначно ли е на практикуване на истината? Равнозначно ли е на това да имате истината реалност по този въпрос? Категорично не. Рационалността и практикуването на истината са две различни неща. Ако се сблъскаш с нещо, което те прави особено ядосан, но си способен да се справиш с него рационално и спокойно, без да разкриваш избухливост или поквара, това изисква да разбираш истините принципи и да се уповаваш на мъдростта, за да се справиш с него. В такава ситуация, ако не се молите на Бог или не търсите истината, във вас лесно ще се надигне избухливост, дори насилие. Ако не търсите истината, а само прилагате човешки методи и се справяте с проблема според собствените си предпочитания, тогава не можете да го разрешите, като проповядвате малко доктрина или седнете и разкриете сърцето си. Не е толкова просто“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само преодоляването на покварения нрав може да доведе до истинска промяна). Докато обмислях Божиите слова, започнах да се чувствам доста виновна. Понеже смятах, че Ли Син е навредила на репутацията ми, като ме е съдила пред останалите, исках да ѝ отмъстя и да вгорча живота ѝ. С какво моите действия се различаваха от нейните? Не позволявах ли просто на моята избухливост и на моя покварен нрав да диктуват действията ми? Не беше ли Сатана в основата на всичко това? Не практикувах истината! Винаги съм се имала за доста мила и толерантна и за мен беше нетипично да се държа дребнаво и пресметливо с хората. Едва след като прочетох Божиите слова, разбрах, че не бях дребнава единствено по отношение на неща, които не ме засягат. Не намирах за необходимо да се увличам прекалено много в тривиални и маловажни неща. Ако бях твърде дребнава, щях да изглеждам недостойна и тесногръда. Успявах да се справя с тези проблеми благоразумно и ме възприемаха като великодушна и прощаваща. Точно както в началото, когато Ли Син имаше лошо отношение към мен, успявах да се отнасям с нея правилно и с разбиране. Чувствах, че е нормално тя да разкрива поквара, и си придавах вид на доста прощаващ човек. Но когато научих, че Ли Син ме е критикувала пред други членове на екипа и пред водача, го приех като голямо оскърбление за почтеността и достойнството ми. Просто не издържах повече и затънах в ярост и омраза. Видях, че не съм истински търпелива и толерантна. Божиите слова гласят: „Ако се сблъскаш с нещо, което те прави особено ядосан, но си способен да се справиш с него рационално и спокойно, без да разкриваш избухливост или поквара, това изисква да разбираш истините принципи и да се уповаваш на мъдростта, за да се справиш с него“. Тогава си помислих: „Какви истини трябва да разбера, за да се отърва от тези емоции на омраза?“.

В търсенето си попаднах на този откъс от Божиите слова: „Нападението и отмъщението са един вид действия и разкриване, който идва от злобна сатанинска природа. Това е също и вид покварен нрав. Хората мислят така: „Ако ти си груб с мен, и аз ще постъпя зле с теб“. „Ако не зачиташ достойнството ми, защо аз да зачитам твоето?“. Какво мислене е това? Не е ли отмъстително мислене? От гледна точка на обикновения човек не е ли това обоснована перспектива? Не е ли издържана? „Няма да нападна освен ако не ме нападнат. Ако бъда нападнат, със сигурност ще контраатакувам“ и „С твоите камъни по твоята глава“ — невярващите често казват такива неща. Сред тях това са все основания, които са издържани и напълно се придържат към човешките представи. И все пак, как трябва да възприемат тези думи хората, които вярват в Бог и се стремят към истината? Правилни ли са такива идеи? (Не.) Защо не са правилни? Как трябва да бъдат различавани? Откъде произлизат тези неща? (От Сатана.) Те произлизат от Сатана, в това няма съмнение. От кой нрав на Сатана идват? Идват от злобната природа на Сатана. Те съдържат злъч и съдържат истинското лице на Сатана в цялата му злоба и уродливост. Съдържат този вид природа същност. Какъв е характерът на тези гледни точки, мисли, разкрития, реч и дори действия, които съдържат такъв вид природа същност? Без никакво съмнение това е поквареният човешки нрав — това е нравът на Сатана. Тези сатанински неща съгласно Божиите слова ли са? Съгласно истината ли са? Имат ли основа в Божиите слова? (Не.) Това ли са действията, които последователите на Бог трябва да вършат, и мислите и възгледите, които трябва да притежават? Тези мисли и начини на действие съгласно истината ли са? (Не.) Като виждаме, че тези неща не са съгласно истината, те съгласно съвестта и разума на нормалната човешка природа ли са? (Не.) Сега може да видите ясно, че тези неща не са съгласно истината или нормалната човешка природа. Мислехте ли преди, че тези начини на действие и мисли са подходящи, прилични и основателни? (Да.) Тези сатанински мисли и теории имат доминираща позиция в сърцата на хората, насочват мислите им, гледните им точки, поведение и начини на действие, както и различни техни състояния. Тогава могат ли хората да разберат истината? Категорично не. Напротив, хората не практикуват ли и не се ли придържат към нещата, които мислят за правилни, сякаш са истината? Ако тези неща са истината, тогава защо придържането към тях не разрешава практическите ти проблеми? Защо придържането към тях не създава истинска промяна в теб, макар че вярваш в Бог от години? Защо не си способен да използваш Божиите слова, за да различаваш тези философии, които идват от Сатана? Все още ли се придържаш към тези сатанински философии, сякаш са истината? Ако наистина имаш прозрение, тогава не си ли открил коренът на проблемите? Защото това, към което си се придържал, никога не е било истината, а по-скоро сатанински заблуди и философии — тук се корени проблемът. Вие всички трябва да следвате този път, за да изследвате и да проучвате внимателно себе си, да помислите кои неща във вас имат основания, които са съгласно здравия разум и светската мъдрост, които смятате, че може да представите — неправилните мисли, гледни точки, начини на действия и основи, към които вече сте се отнасяли в сърцата си сякаш са истината и за които не смятате, че са покварен нрав“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само преодоляването на покварения нрав може да доведе до истинска промяна). Чрез четене на Божиите слова разбрах, че разкривам порочен и злонамерен нрав. Мислех си, че е прекалено как Ли Син ме критикува пред останалите и вреди на репутация и статуса ми. Както се казва: „Добрият човек бива тормозен, така както кроткият кон бива язден“. Ако просто оставя нещата така, другите със сигурност биха казали, че не ме бива за нищо и че съм абсолютна наивница, и биха си помислили, че могат да се отнасят с мен както си искат. Просто не можех да не реагирам на това и исках да си отмъстя на Ли Син и да я пренебрегна. Помислих си също: Ли Син първа се отнесе зле с мен. Както и да реагирам, няма да е неуместно. Най-малкото би трябвало да я накарам да почувства какво е да те наранят, за да дам воля на част от моето недоволство и потиснатост. Както се казва: „Око за око, зъб за зъб“ и „Ако сте нелюбезни, не ме обвинявайте, че съм несправедлив“. Чрез разобличаването на Божиите слова видях, че всички мои мисли и възгледи водеха началото си от избухливостта, сатанинските философии и покварения ми нрав. Исках да нападам и да отмъщавам на всеки, който ме е наранил или оскърбил. Ако изпитвах неудобство, карах нападателя си да се чувства по същия начин. Осъзнах, че съм доста порочна и злонамерена. Когато оставих моя покварен нрав да диктува живота ми, обмислях единствено как да направя себе си щастлива и доволна и как да защитя интересите си. За миг не се замислих дали действията ми изобщо са в съгласие с истината или дали биха навредили на Ли Син. Бях станала толкова егоистична и тесногръда. Ли Син успя да се самоанализира и да опознае себе си, беше събрала смелост да разобличи своята поквара. Тя показваше желание да практикува истината и да се покае. Трябваше да се отнеса правилно с нея и да загърбя пристрастията си. Но аз не само не я окуражих, но се фиксирах върху нейните разкрития на поквара и се опитах да ѝ отмъстя за това. Дори и да бях права, не се ли държах немилостиво? Като осъзнах това, почувствах, че човешката ми природа е доста лоша. Когато затънах в чувства на омраза, въпреки че желанието ми за мъст беше удовлетворено, не се чувствах по-щастлива или спокойна. Вместо това се почувствах още по-зле: виновна и гузна. Изпитах от първа ръка, че животът според покварения нрав води до лично страдание и вреди на хората около теб. Не трябваше да се държа така. Освен това осъзнах, че възгледите ми са същите като тези на невярващите. Мислех, че мога да се защитя единствено като отвърна на злото със зло. В светския свят простодушните хора често може да бъдат тормозени и единственото, което могат да сторят, е просто да се примирят с унижението и да правят компромиси. Но в Божия дом царуват истината и правдата. Каквото и да ни се случва и както и да се отнасят с нас другите, всичко е с Божието позволение и има уроци, които трябва да научим от тези неща, и истини, които да практикуваме. Трябва да приема това от Бог и да се отнасям към Ли Син правилно съгласно словата Му.

На следващия ден все още се чувствах зле, когато се сещах за този проблем и не бях сигурна как да се изправя пред Ли Син, затова се помолих на Бог: „О, Боже, знам, че не трябва да се отнасям към Ли Син въз основа на сатанинските философии, но познанията ми по този въпрос са твърде повърхностни и ми липсва чувство на опрощение. Не знам как да се изправя пред нея. О, Боже, моля Те, води ме“. След това попаднах на още един откъс от Божиите слова: „Бог е гняв и не търпи да бъде оскърбяван — това не означава, че Божият гняв не прави разлика между причините или че е безпринципен; именно поквареното човечество притежава изключителното „право“ на безпринципни, случайни изблици на ярост; ярост, която не прави разлика между различните причини. Когато човек придобие статут, често му е трудно да контролира настроението си и затова с удоволствие се възползва от възможностите да изрази недоволството си и да излее емоциите си; често избухва в ярост без видима причина, за да покаже на какво е способен и да даде на другите да разберат, че статутът и идентичността му са различни от тези на обикновените хора. Разбира се, покварените хора без никакъв статут също често губят контрол. Гневът им често е предизвикан от накърнени лични интереси. За да защитят собствения си статут и достойнство, те често дават воля на емоциите си и разкриват арогантната си природа. Човекът ще пламне от гняв и ще даде воля на емоциите си, за да защити и поддържа съществуването на греха, а тези действия са начинът, по който човекът изразява недоволството си; те са пълни с нечистотии, със схеми и интриги, с човешка поквара и нечестивост, а най-вече са пълни с необузданите амбиции и желания на човека“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II). Като поразмислих над Божиите слова, доста се засрамих. Видях, че Божията същност е праведна и свята и Той извършва работата Си по много принципен начин. Божият гняв и милост са особено чисти и неопетнени. Да вземем за пример как Бог се отнесе към градовете Содом и Ниневия. И двата града се отрекоха от Бог и бяха изпаднали в зло и разврат. Техните злодеяния бяха отдавна известни на Бог и трябваше да бъдат погубени за злото, което бяха извършили. Но двата града отговориха по коренно различен начин на пратениците от Бог, които ги посетиха. Жителите на Содом люто преследваха пратениците и мразеха положителните неща до крайност. В крайна сметка те разгневиха Божия нрав и бяха унищожени от горяща жупел. За разлика от тях жителите на Ниневия повярваха на призива на Йона и го спазиха, и целият град дойде пред Бог, за да се покае и изповяда, което в крайна сметка накара Бог да промени решението Си и да се смили и да им прости. Бог е много принципен в отношението си към хората. Ако хората упорито отказват да се покаят, тогава Бог ще ги заклейми и ще ги унищожи. Но когато се покаят истински и изповядат греховете си, Бог веднага оттегля гнева Си, проявява милост към тях и им прощава. От отношението на Бог към човечеството осъзнах, че никак не съм принципна в действията и отношенето си към хората, че съм действала изцяло въз основа на моя покварен нрав. Когато Ли Син разкри поквара, но с това не навреди особено на интересите ми, не го изтъкнах и не ѝ помогнах, а просто ѝ угодих. Когато интересите ми бяха сериозно накърнени и не можех да издържам повече, исках да ѝ отмъстя според моята избухливост, и дори когато искаше да се покае, не можех да ѝ простя. Бях затънала в чувства на омраза и бях дълбоко обидена. Осъзнах, че и в двата случая съм се отнесла към Ли Син въз основа на покварения си нрав и съм действала в името на собствените си интереси. Търсех да си отмъстя от избухливост, за да запазя гордостта, статуса и достойнството си, като в същото време давах израз на недоволството си от Ли Син. Моята ярост и омраза бяха егоистични и тесногръди, те бяха сатанински. Това беше разкритие за покварения ми нрав!

По-късно попаднах и на други два откъса от Божиите слова: „Ако се е случило нещо, което е породило омраза у теб, как би гледал на това? Въз основа на какво би го разглеждал? (Въз основа на Божиите слова.) Точно така. Ако не знаеш как да разглеждаш тези неща въз основа на Божиите слова, то ти можеш само да бъдеш снизходителен, когато е възможно, да потискаш възмущението си, да правиш отстъпки и да дебнеш възможности за възмездие — това е пътят, по който би поел. Ако искаш да се стремиш към истината, трябва да гледаш на хората и нещата според Божиите слова и да се питаш: „Защо този човек се отнася с мен така? Как може да ми се случи това? Защо е възможно да има такъв резултат?“. Тези неща трябва да бъдат разглеждани според Божиите слова. Първото, което трябва да направите, е да можете да приемете този въпрос от Бог и активно да приемете, че той идва от Бог и че е нещо полезно и изграждащо за вас. За да приемете този въпрос от Бог, трябва първо да гледате на него като на нещо, устроено и управлявано от Бог. Всичко, което се случва под слънцето, всичко, което чувстваш, виждаш и чуваш — всичко се случва с Божието позволение. След като приемеш този въпрос от Бог, съпостави го с Божиите слова и разбери какъв човек е този, който е извършил това, и каква е същността на този въпрос, независимо дали казаното или направеното от този човек те е наранило, дали сърцето и душата ти са станали на пух и прах и дали характерът ти е потъпкан. Първо виж дали този човек е зъл, или просто покварен, като първо разбереш какъв е според Божиите слова, а после разбереш въпроса и се отнесеш към него според Божиите слова. Не са ли това правилните стъпки, които трябва да предприемеш? (Да.) Първо приеми въпроса от Бог и разгледай хората, които са замесени в него, според словата Му, за да определиш дали те са обикновени братя и сестри, зли хора, антихристи, неверници, зли духове, мръсни демони или шпиони на големия червен змей, и дали стореното от тях е обикновена проява на поквара, или злодеяние, което има изричната цел да смущава и прекъсва. Всичко това трябва да се определи чрез съпоставка с Божиите слова. Съпоставката с Божиите слова е най-точният и обективен начин. Хората трябва да бъдат разграничавани, а нещата — преодолявани според Божиите слова. Трябва да разсъждаваш така: „Тази случка силно нарани сърцето и душата ми и ме помрачи. Но с какво появата на тази случка допринесе, за да ме поучи за навлизането ми в живота? Какво е Божието намерение?“. Това ще те доведе до същината на въпроса, която трябва да проумееш и разбереш — това е да следваш правилния път. Трябва да търсиш Божието намерение, като си мислиш: „Тази случка травмира сърцето и душата ми. Чувствам страдание и болка, но не може да съм негативен и укорителен. Най-важното е да различа, разгранича и реша според Божиите слова дали тази случка всъщност е полезна за мен или не. Ако тя идва от Божието дисциплиниране и е полезна за навлизането ми в живота и за това да разбирам себе си, тогава трябва да я приема и да ѝ се покоря. Ако е изкушение от Сатана, тогава трябва да се моля на Бог и да се отнеса към нея с мъдрост“. Търсенето и мисленето по този начин положително навлизане ли е? Това ли е да гледаш на хората и нещата според Божиите слова? (Да.) След това, с какъвто и въпрос да се сблъскаш и каквито и проблеми да възникнат в отношенията ти с хората, трябва да търсиш съответните Божии слова, за да ги решиш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (9)). „Ако избереш правилния път, когато някой говори по начин, който накърнява имиджа или гордостта ти или оскърбява почтеността и достойнството ти, можеш да избереш да бъдеш толерантен. Няма да се впускаш в спорове с него, няма да използваш всякакъв език или преднамерено да се оправдаваш, да опровергаваш и да нападаш другата страна, което поражда омраза у теб. Каква е същността и значението на това да бъдеш толерантен? Ти си казваш: „Някои от нещата, които каза, не са съобразени с фактите, но такива са всички хора, преди да разберат истината и да постигнат спасение, и аз някога бях такъв. Сега, след като разбирам истината, не вървя по пътя на невярващите да споря кое е правилно и кое е грешно или да се занимавам с философията на противоборството — избирам толерантността и отношението към другите с любов. Някои от нещата, които каза, не са съобразени с фактите, но аз не им обръщам внимание. Приемам това, което мога да разпозная и възприема. Приемам го от Бог и го представям пред Бог в молитва, като Го моля да създаде обстоятелства, които да разкрият моя покварен нрав, да ми позволят да опозная същността на този покварен нрав и да имам възможност да започна да се занимавам с тези проблеми, постепенно да ги преодолявам и да навляза в истината реалност. Относно това кой ме наранява с думите си и дали нещата, които казва, са правилни или не, или какви са намеренията му, от една страна практикувам разпознаването им, а от друга — ги търпя“. Ако този човек е някой, който приема истината, можеш да седнеш и да разговаряш с него спокойно. Ако не е, ако е зъл човек, тогава не му обръщай внимание. Изчакай, докато се прояви в достатъчна степен и всички братя и сестри го разпознаят напълно, ти също, а водачите и работниците са на път да го премахнат и да се справят с него — тогава е настъпил моментът, в който Бог да се заеме с него и, разбира се, ти също ще се почувстваш добре. Пътят, който трябва да избереш обаче, съвсем не е да се впускаш в словесни престрелки със зли хора или да спориш с тях и да се опитваш да се оправдаваш. Вместо това пътят е да практикуваш според истините принципи винаги, когато нещо се случи. Независимо дали става въпрос да се справяш с хора, които са те наранили, или с онези, които не са те наранили и са ти полезни, принципите на практикуване трябва да са едни и същи“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (15)). Докато четях Божиите слова, получих още повече вътрешно прояснение и придобих някои пътища на практикуване. Видях, че каквото и да ни се случи, всичко е с Божието разрешение и има уроци, които трябва да научим. Бог изисква от нас да се отнасяме към хората по принципен начин. Когато се занимаваме с тези, които са ни наранили, не трябва винаги да се подлагаме на унижение и да правим компромиси, нито трябва да затъваме в омраза и да търсим отмъщение. По-скоро трябва да приемем ситуацията от Бог, да търсим Божието намерение и да се справим с въпроса според истините принципи. Ако някой разкрива поквара и неволно ни наранява с думите или действията си, трябва да покажем любяща толерантност и въздържаност, да използваме неговата критика и разобличаване, за да размишляваме над собствените си проблеми, и да се съсредоточим върху собственото си навлизане в живота. Ако той има погрешни намерения в речта и действията си, с които ни съди и напада зад гърба ни, не можем сляпо да се самоанализираме, а трябва и да разпознаем що за човек е той и какви намерения има, и да посочим неговите проблеми. Ако такива хора са склонни да приемат истината, да се покаят и да се променят, тогава трябва да се отнасяме към тях като към братя и сестри и да им предложим общение и подкрепа. Ако ни най-малко не приемат истината и са зли хора и антихристи, тогава трябва да бъдат разобличени, разпознати, разкрити и докладвани според истината и също така трябва да бъдат презрени и отхвърлени. Това е действителният начин да се отнасяме към хората според истините принципи. Поквареният нрав на Ли Син беше сравнително тежък, но тя беше готова да приеме истината, да се покае и да се промени, така че трябваше да се отнасям към нея подобаващо. Трябваше да бъда толерантна и търпелива с нея и да ѝ простя, че ми е причинила зло. Що се отнася до проблемите, които имаше и не беше осъзнала, трябваше да ги посоча и да ѝ помогна, да я насоча да опознае себе си и да разреши покварения си нрав. Освен това чрез тази ситуация се самоанализирах и опознах себе си. Видях, че духовният ми ръст е твърде малък, а желанието ми за репутация и статус е твърде силно. Когато думите и действията на Ли Син застрашиха статуса и гордостта ми, исках да си отмъстя от избухливост и загубих разума, който един нормален човек би трябвало да притежава. В някои от критиките на Ли Син към мен липсваше обективност, но други показваха мои реални проблеми. Например, в моя дълг аз се бях съсредоточила единствено върху работата, а не върху преживяването на Божиите слова; не умеех да степенувам задачите си по важност и така нататък. Всичко това бяха мои недостатъци. Имиджът ми може да е пострадал малко заради критиките, но те ми помогнаха да разпозная по-ясно проблемите си. Бяха полезни и за навлизането ми в живота. Така че защо трябваше да се възмущавам от нея и да я ненавиждам? Колкото повече мислех за това, толкова повече се трогвах и предубеждението ми към Ли Син в крайна сметка изчезна напълно.

По-късно по време на събиране се открих пред Ли Син относно покварата, която бях разкрила, и за собственото ми навлизане в живота. След като практикувах по този начин, усетих, че отчуждението между нас изчезна и най-накрая можех да се отнасям с нея подобаващо. По-късно, докато си партнирах с Ли Син, осъзнах, че надпреварата ѝ за статус е все още много силна и че не е опознала достатъчно себе си. Понякога оценката ѝ за мен не беше обективна. Опитах се да го приема от Бог, да размишлявам върху проблемите си и да се въздържа да търся отмъщение от избухливост, като същевременно се съсредоточа върху проницателността и наблюдението. Когато видях, че поквареният нрав на Ли Син се е задълбочил, че нейната човешка природа е лоша, че тя постоянно не успява да се покае истински и че причинява смущения и прекъсвания, докладвах положението ѝ на водача. В крайна сметка Ли Син беше освободена. Чувствах се много по-спокойна и освободена, като практикувах по този начин. Слава Богу! Чрез това преживяване открих, че само като практикуваме истината и живеем според Божиите слова, можем наистина да изживеем човешкото подобие.