От Йе Пин, Китай

През октомври 2021 г. започнах да изпълнявам дълга си като църковен водач в църквата Зазоряване. В нощта на десети декември получих писмо, в което пишеше, че евангелският дякон Ян Хуей и семейството му са били арестувани от полицията на осми декември следобед. Изведнъж осъзнах, че на следващата сутрин брат Ли Джъ, един от партньорите ми, трябваше да се срещне с Ян Хуей и други. Обсъдих това с другия ми партньор, сестра Джан Син, и решихме бързо да информираме Ли Джъ за ареста на Ян Хуей на следващата сутрин. На следващия ден Джан Син отиде, но до обяд на 12-и все още не се беше върнала. Притесних се и се уплаших, тъй като се тревожех, че Джан Син също може да е била арестувана. Ако всички бяха заловени, много братя и сестри щяха да бъдат замесени и църковните книги с Божиите слова щяха да бъдат в опасност. Ако не побързахме да прехвърлим книгите, преди полицията да извърши обиск, загубата щеше да бъде значителна и прегрешението ми щеше да бъде тежко. Мисълта за тези неща ме караше да се страхувам още повече. Постоянно се молех на Бог в сърцето си: „О, Боже! Ръстът ми е твърде малък и не знам как да се справя с тази ситуация. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, дай ми вяра и смелост, за да се справя както трябва с последиците“. След молитвата веднага написах писмо, за да организирам среща с две сестри, с които да обсъдим прехвърлянето на книгите с Божиите слова. Точно когато се канех да тръгвам, сестрата, която бе мой домакин, разтревожено каза: „Не можеш да си тръгнеш! Какво ще стане с църковното дело, ако излезеш и не се върнеш?“. Като видях уплашеното ѝ изражение, се разтревожих още повече: „Те все още не са се върнали, така че трябва да са арестувани. Дали някой ще ме проследи, ако изляза? Ами ако наистина не се върна?“. В сърцето си продължавах да се моля на Бог и се сетих за Божиите слова: „Вярата е като самотен дървен мост: тези, които се вкопчват окаяно в живота, няма да го преминат лесно, но онези, които са готови да отдадат живота си, могат да го преминат с твърда крачка и без притеснения. Ако човек е изпълнен с плахи и страхливи мисли, това е така, защото е бил заблуден от Сатана, който се бои, че ще преминем моста на вярата, за да навлезем в Бог. Сатана по всякакъв начин се опитва да ни предаде мислите си. Трябва непрекъснато да се молим Бог да ни озари и просветли, непрекъснато да разчитаме на Бог да пречисти сатанинската отрова от нас, всяка минута да практикуваме в духа си как да се доближим до Бог и да Му позволим напълно да властва над цялото ни същество“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 6). Сега, когато църквата беше изправена пред арести, моя отговорност и мой неотложен дълг беше да защитя братята и сестрите и книгите с Божиите слова. Страхът да не ме арестуват беше мисъл, изпратена от Сатана. Трябваше да избегна попадането в неговия капан. Ако се скриех от страх да не ме арестуват и не прехвърлех навреме книгите с Божиите слова, и книгите бяха иззети от полицията, щях да прегреша. Би било позор, ако не успеех да защитя интересите на църквата в този критичен момент. Въпреки че процесът на прехвърляне беше рискован, вярвах, че Бог е всемогъщ и че всичко е под Божия контрол. Бог определяше дали ще бъда арестувана; ако Бог не позволеше, полицията нямаше да докосне дори един косъм от главата ми. Докато размишлявах върху Божиите слова, страхът ми понамаля. След като обсъдихме нещата с двете сестри, бързо се разделихме, за да предприемем действия поотделно. Едната сестра отиде да информира братята и сестрите, а аз, заедно с другата сестра, се заех с преместването на книгите с Божиите слова. Едва след като всички книги с Божиите слова бяха преместени безопасно, най-сетне ми олекна.

По-късно поради предателството на един Юда все повече хора в църквата бяха арестувани и книгите с Божиите слова продължаваха да бъдат конфискувани от полицията. На 14 януари 2022 г. моята домакиня, Ян Хун, също беше арестувана от полицията. След като останах без подходящ подслон, обмислях да побързам и да избягам, като разсъждавах: „Ако полицията ме хване, ще изтърпя тежки мъчения. Ако не мога да ги понеса и предам Бог като Юда, последствията ще бъдат невъобразими“. Най-накрая намерих сравнително безопасен подслон, но не след дълго и той беше издаден от един Юда, така че отново трябваше да се местя. Чувствах, че никъде не е безопасно за нас без подходящ подслон. Чувствах се толкова безпомощна и разстроена и не можех да не се оплача: „Кога тези дни, прекарвани в постоянен страх и безпокойство, ще свършат? Би било по-добре, ако полицията просто ме арестува и ме пребие“. В неизмеримата си болка се сетих за Божиите слова: „Трябва да изтърпиш всичко; за Мен трябва да си готов да се откажеш от всичко, което притежаваш, и да направиш всичко възможно, за да Ме следваш, да си готов да платиш всякаква цена. Сега е времето, в което ще те изпитам: ще Ми принесеш ли своята преданост? Можеш ли да Ме следваш предано до края на пътя? Не се бой! С Моята подкрепа кой би могъл да препречи този път? Помни това! Не забравяй! Всичко, което се случва, е чрез Моята благосклонност и всичко е под Моето наблюдение. Можеш ли да следваш словото Ми във всичко, което казваш и вършиш? Когато огнените изпитания те застигнат, ще коленичиш ли и ще извикаш ли? Или ще се свиеш от страх, без да можеш да продължиш напред?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че въпреки че тази вълна от преследване и арести, пред които е изправена църквата, разкриването на някои юди и липсата на безопасни места за изпълнение на дълга ни изправиха пред много трудности, тези трудности успяха да усъвършенстват вярата ми и да разкрият покварата ми. Божието дело в последните дни има за цел да изпита вярата на хората чрез различни форми на преследване, неприятности, изпитания и облагородяване, като разкрива кой наистина вярва и кой не. Тези, които продължават да четат Божиите слова и остават предани на дълга си в опасност и злочестини, които остават непоколебими в свидетелството си пред лицето на големия червен дракон дори когато са арестувани, са истинските вярващи и последователи на Бог. От друга страна, тези, които се снишават, изоставят дълга си и предават Бог, за да се защитят по време на преследване и несгоди, са плявата и неверниците, разкрити чрез Божието дело, и те в крайна сметка ще бъдат отстранени. Това е мъдростта на Божието дело. Преди си мислех, че имам силна вяра и че се доверявам на Бог, но фактите показаха, че ми липсват истинска преданост и покорство. В тази ситуация продължавах да се крия и да се местя напред-назад, оплаквах се и отказвах да се покоря, когато се сблъсквах с физическо страдание, и дори обмислях да позволя на полицията да ме хване и да ме пребие, за да избегна живота в постоянен страх. Видях колко непокорна съм била! Не успявах да свидетелствам за Бог в решителните моменти и вместо това правех компромис със Сатана. Наистина разочаровах Бог! Осъзнах също, че когато се сблъскам с преследване и злочестини, трябва да остана предана към Бог и да издържа всяка трудност докрай — това е нещо, което истинските вярващи трябва да правят. Когато го разбрах, се почувствах укрепнала.

През март 2022 г. една сестра, която беше освободена, ме информира, че полицията знае, че съм църковен водач, и използва системата за наблюдение Скайнет, за да ме проследява, като се хвали, че ще ме хване веднага щом изляза от къщи. Тази информация изключително много ме разтревожи и уплаши и имах чувството, че съм в постоянна опасност от залавяне. Помислих си: „Ако полицията ме хване, няма да ме пусне лесно. Понеже специално се насочват към водачите, определено ще ме принудят да предам братята и сестрите. Ако не ги предам, със сигурност ще ме измъчват жестоко и дори може да ме пребият или осакатят. Ако ме пребият, пътуването ми на вяра в Бог няма ли да приключи? Няма ли да загубя шанса си за спасение?“. Не можех да понеса повече такива мисли. Няколко дни по-късно получих писмо от висшестоящ водач, с което нареждаха на мен и на сестра Чън Ли да се преместим в църквата Утринна звезда. Тайно бях доволна, като си мислех: „Най-накрая мога да напусна това място. Положението тук е твърде страшно; полицията вече е арестувала над деветдесет души. Оставането ми тук е твърде рисковано!“. Докато чаках да се прехвърля, получих друго писмо от църквата Утринна звезда. В него пишеше, че двама църковни водачи и десетки братя и сестри са били арестувани и че някои книги с Божиите слова са били конфискувани от полицията. Като запозната с тамошната ситуация, Чън Ли трябваше да тръгне натам още същата нощ, за да се справи с последствията, което забавяше прехвърлянето ми. Чън Ли каза: „Обстановката е много лоша и трябва да отидем в църквата Утринна звезда, за да оправим последствията. Ако си тръгнеш сега, какво ще стане с делото на нашата църква?“. Думите ѝ ме накараха да се почувствам много виновна. Сестрите рискуваха живота си, за да оправят последствията, докато аз мислех да си тръгна по-рано. В ролята си на църковен водач не защитавах църковното дело, нито зачитах трудностите на сестрите в този критичен момент, а просто исках да си тръгна. Как можех да съм толкова егоистична? След като осъзнах това, обясних ситуацията на висшестоящия водач и изразих готовността си да остана и да се заема с църковното дело. В този момент дойдох пред Бог, за да се моля и да търся: „Какво е Божието намерение в допускането на такава обстановка? Как би трябвало да се самоанализирам и да опозная себе си?“. В това време прочетох един откъс от Божиите слова: „Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да се съобразява с Божията воля, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Докато четях Божиите слова, разбрах, че онези, които наистина вярват в Бог и са предани към Него, когато видят големия червен змей да арестува яростно Божиите избраници, могат да се опълчат на плътта, да пренебрегнат собствената си безопасност и да се погрижат за интересите на Божия дом. Това са хора, които взимат под внимание Божието намерение, с човешка природа и съвест. Но когато видях, че има нужда от хора за извършване на църковното дело, аз мислех единствено за собствената си безопасност и как бързо да напусна това място, така че повече да не ми се налага да прекарвам дните си в постоянен страх и безпокойство. Не взимах под внимание църковното дело, нито съчувствах на сестрите за трудностите им, а просто исках да се измъкна от отговорност и да се скрия като костенурка в черупката си. Бях толкова страхлива и напълно лишена от човешка природа! Когато се сблъсквах с нещастие, защитавах себе си и пренебрегвах църковното дело, като показвах моята егоистична и достойна за презрение човешка природа. Ако не се поправех, със сигурност щях да си навлека Божията омраза и отритване. Не можех повече да следвам плътта или да бъда страхлива. Без значение колко опасна беше станала обстановката или колко големи бяха трудностите, трябваше да се посветя изцяло на грижата за църковното дело. Това са предаността и покорството, които едно сътворено същество трябва да притежава, и това е свидетелство за триумф над Сатана. Бях готова да остана и да работя със сестрите, за да се справим с последствията.

По-късно братята и сестрите ми прочетоха откъс от Божиите слова, който се отнасяше до моето състояние. Всемогъщият Бог казва: „Антихристите правят всичко възможно, за да осигурят собствената си безопасност. Това, което си мислят, е: „Трябва непременно да подсигуря безопасността си. Независимо кой ще хванат, това не трябва да съм аз“. […] Ако едно място е безопасно, антихристите ще изберат да работят именно там и наистина ще изглеждат много инициативни и положително настроени, като демонстрират своето огромно „чувство за отговорност“ и „преданост“. Ако някоя работа е свързана с риск и може да доведе до инцидент, ако има опасност големият червен змей да разбере кой я върши, такива хора си измислят извинение, отказват я и намират възможност да я избегнат. Щом възникне опасност или дори само при признаци за такава, те намират начини да се измъкнат и да зарежат дълга си и изобщо не ги е грижа за братята и сестрите. Интересува ги единствено как да се измъкнат от опасността. Може би вече са подготвени в сърцето си. Щом възникне опасност, веднага изоставят работата, която вършат, и не ги интересува развитието на църковното дело, загубите, които може да причинят на Божия дом или безопасността на братята и сестрите. За тях е важно да избягат. […] Тези хора не желаят да бъдат подлагани на преследване заради вярата си в Бог. Страхуват се да не ги арестуват, измъчват и осъдят. В действителност отдавна са се поддали на Сатана в сърцата си. Те се ужасяват от властта на сатанинския режим, а още повече се страхуват да не ги сполетят неща като мъчения и жестоки разпити. Следователно, ако всичко върви гладко при антихристите и няма никакви заплахи или проблеми, свързани с безопасността им, и възможността за опасност е напълно изключена, те могат да посветят своето старание, „предаността си“ и дори свое имущество. Ще бъдат обаче изключително внимателни, няма да проповядват евангелието и няма да свидетелстват за Бог, нито ще изпълняват дълга си, ако обстоятелствата са неблагоприятни и има опасност да ги арестуват по всяко време за това, че вярват в Бог и изпълняват дълга си, и ако заради вярата си в Бог може да загубят служебното си положение или да бъдат изоставени от близките си. Свиват се в черупките си дори при малък признак на неприятности и искат незабавно да върнат в църквата книгите с Божиите слова и всичко, свързано с вярата в Бог, за да се предпазят и да останат невредими. Не са ли опасни? Няма ли да се превърнат в Юда, ако ги арестуват? Антихристите са толкова опасни, че по всяко време може да се превърнат в Юда, а вероятността да обърнат гръб на Бог присъства постоянно. Освен това са крайно егоистични и подли. Това се определя от природата същност на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Бог разобличава, че за да се защитят, антихристите искат да изоставят дълга си, когато са изправени пред опасност. Те пренебрегват църковното дело и мислят само как да се измъкнат живи. Такива хора са егоисти и са достойни за презрение. Осъзнах, че поведението ми беше досущ като това на антихрист. Когато нямаше опасност, можех да проявявам инициатива в изпълнението на дълга си. Но когато много водачи и работници бяха арестувани, някои се превърнаха в Юда и аз също бях издадена, станах неуверена и страхлива и желаех да напусна това опасно място възможно най-скоро. Видях, че наистина съм егоистична и достойна за презрение, като винаги взимах под внимание собствените си физически интереси и не се сещах да обединя усилията си със сестрите в работата, за да се справим с последствията и да намалим загубите. В дълга ми липсваше всякаква преданост и разкривах егоистичния и достоен за презрение нрав на антихрист. Без разобличаването на Божиите слова нямаше да разпозная, че това е нрав на антихрист.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който внесе известна яснота в сърцето ми. Всемогъщият Бог казва: „Такива хора са просто плахи и само въз основа на това проявление не можем категорично да ги наречем антихристи. Какво обаче е естеството на това проявление? Същността на това проявление е тази на неверника. Те не вярват, че Бог може да опази безопасността на хората, и със сигурност не вярват, че да се посветят на това да отдадат всичко на Бог е да се посветят на истината и че това е нещо, което Бог одобрява. В сърцата си те не се боят от Бог. Страхуват се само от Сатана и от нечестивите политически партии. Те не вярват в съществуването на Бог, не вярват, че всичко е в Божиите ръце, и със сигурност не вярват, че Бог ще одобри човек, който отдава всичко заради Него и в името на това да следва Неговия път и да довърши Неговото поръчение. Те не могат да видят нищо от това. В какво вярват те? Вярват, че ако попаднат в ръцете на големия червен змей, ще ги сполети лош край, че може да бъдат осъдени или че дори рискуват да изгубят живота си. В сърцата си те мислят само за собствената си безопасност, а не за работата на църквата. Не са ли неверници?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Божиите слова разобличиха истинското ми състояние. Винаги съм твърдяла, че вярвам във Всемогъщия Бог, но когато се сблъсках с арестите на Компартията, не вярвах истински, че всичко е в Божиите ръце, а още по-малко вярвах в Божията единствена власт. След като научих, че съм била издадена от един Юда и съм преследвана от полицията, се страхувах да не бъда заловена, осакатена или бита до смърт и дори изпитвах желание да предам Бог. Чрез разкриването на фактите видях колко плаха и страхлива съм била всъщност и че ми е липсвало каквото и да било разбиране за Божията власт. Държах се така, сякаш животът ми беше в ръцете на Сатана. Бях толкова ужасена от широкомащабните арести на Компартията, че напълно се паникьосах. Бях толкова жалка! В действителност без значение какви методи или напреднала технология използва Компартията, за да ме наблюдава или да ме залови, без Божието разрешение плановете им не могат да успеят. Спомних си един ден през 2021 г., когато бях напът да посетя къщата на една сестра за среща. Тъкмо когато се канех да се кача на горния етаж, си спомних за една неотложна работа в църквата и реших да не се качвам. На следващия ден разбрах, че полицията е нахлула в дома ѝ точно в този момент. Без Божията защита щях да попадна в ръцете на полицията. По същия начин, въпреки че бях издадена от юди и Компартията знаеше, че съм църковен водач, и използваше високотехнологично наблюдение, за да ме следи, знаех, че без Божието позволение, независимо от опитите на големият червен змей да ме залови по всякакъв начин, всичките му усилия щяха да бъдат напразни. Ако Бог позволеше, дори и да се бях опитала да избягам, нямаше да успея. Моят живот и моята смърт са в Неговите ръце, а не в ръцете на Сатана. Когато ме сполетеше опасност, желанието ми да избягам произлизаше от прекомерния ми страх от смъртта и алчността ми за живот. Смятах живота си за най-важен, като си мислех, че ако загубя живота си, повече не бих могла да се стремя към спасение и не бих имала добър изход и крайна цел. Затова, когато се сблъсквах с опасност, винаги исках да защитя живота си. Господ Исус е казал: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). През цялата история, докато са разпространявали евангелието, учениците и апостолите на Господ са били убивани с камъни и разкъсвани от коне. Въпреки че телата им са умирали, те са свидетелствали за Бог пред Сатана; това означава да те преследват заради праведността и Бог да те запомни. От друга страна, онези, които предават Бог, когато са в опасност, стават юди или изоставят дълга си поради алчността си за живот. Те може да изглеждат като живи физически, но са изгубили свидетелството си пред Бог и Той не ги хвали. Имах щастието да приема Божието дело в последните дни, което е огромна благодат. Ако Бог позволи да бъда заловена, трябва да свидетелствам за Бог пред Сатана, без да правя какъвто и да е личен избор, със знанието, че дори да се стигне до моето залавяне или моята смърт, те ще бъдат смислени и ценни. По-късно много членове на църквата бяха предадени от юди и нормалните събирания и задължения бяха прекъснати. Братята и сестрите живееха в страх. Изправена пред такава ситуация, аз също бях слаба и често отправях молитва към Бог, като Го молех за вяра и смелост. Реших, че независимо от трудностите ще разчитам на Него, за да се справя с последствията. Една църква спешно се нуждаеше от нови водачи и трябваше да отида там и да организирам избори. Въпреки че имах притеснения, особено относно проследяването от полицейската система за наблюдение Скайнет, и се чувствах плаха и изпитвах страх, си спомних Божиите слова: „На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение; без Божието разрешение той няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I). Божиите слова укрепиха вярата ми. Сатана е просто средство за обслужване в Божиите ръце, един контрастиращ предмет, и не трябва да се страхувам. Трябва да се моля и да разчитам на Бог, да се оставя в ръцете Му и да изпълнявам дълга си. Тогава се осланих на Бог в организирането на избора на църковен водач и като практикувах по този начин, почувствах мир и стабилност в сърцето си.

Чрез това преживяване придобих известно разбиране за моя егоистичен и достоен за презрение покварен нрав, както и по-истинско осъзнаване на Божието всемогъщество и върховенство, и разпознах същността на Компартията в съпротивата ѝ срещу Бог. Това са прозрения, които нямаше да мога да придобия в удобна обстановка.