През февруари 2023 г. ме избраха за църковен водач, като основната ми отговорност беше работата по напояването. Отначало можех да върша и част от работата, за която отговаряше сестрата, с която си сътрудничех. По-късно резултатите от работата по напояването се бяха влошили сериозно и малко се бях разтревожила. Мислех си: „Аз отговарям за работата по напояването. Лошите резултати са пряко свързани с мен. Дали по-висшестоящите водачи ще помислят, че ми липсват способности в работата, не мога да направя нищо добре и не успявам да поема работата?“. За да не гледат водачите на мен с пренебрежение, посветих всичките си мисли и енергия на работата по напояването и не се ангажирах особено с работата, за която отговаряше другата сестра. В същото време осъзнах, че като се държа по този начин, работя самостоятелно, без хармонично сътрудничество. Но когато помислих, че отговарям основно за работата по напояването и как лошите резултати ще се отразят на репутацията и статуса ми, спря да ме е грижа за каквото и да е друго.

Един ден внезапно получих писмо от висшестоящите водачи, които ме канеха на събрание на следващия ден. Притесних се и си помислих: „Това е лошо. Водачите със сигурност ще ме разпитат за различни църковни дейности. Този месец, освен да следя работата по напояването, изобщо не съм се занимавала с никаква друга работа. Нямам представа какви проблеми има при различните задачи или какъв е напредъкът им. Ако водачите ми задават въпроси и аз не мога да отговоря, какво ще си помислят за мен? Ще помислят ли, че ми липсва чувство за бреме в дълга ми, и ще си създадат ли лошо впечатление за мен? Ако разберат, че следя единствено моята собствена работа по напояването и пренебрегвам другите задачи, те със сигурност ще кажат, че съм изключително егоистична и достойна за презрение и че ме интересуват само личните ми интереси, а не цялостната работа на църквата, и че само се стремя към репутация и статус. Ако накрая ме скастрят или ме освободят, колко ли ще е унизително?“. Помислих си, че на следващия ден на събранието водачите със сигурност ще започнат с въпроси за евангелската работа, така че бързо отидох при сестрата, с която работех, за да разбера какъв е напредъкът на евангелската работа, така че да не съм съвсем неосведомена, когато водачите попитат за това на следващия ден. Но имаше много подробности, които касаеха евангелската работа, и те не можеха да бъдат обяснени ясно само с няколко думи, и тъй като времето беше толкова кратко, не научих много. Бях притеснена и дълго лежах в леглото, без да мога да заспя, тъй като умът ми беше пълен с мисли за събранието на другия ден. В деня на събранието пристигнах рано и с радост открих, че водачите все още не бяха дошли заради други ангажименти, и си помислих, че мога да използвам времето да проуча докладите от всяка група, за да разбера как вървят отделните задачи, и да си изясня къде може да има проблеми, така че да мога да отговоря на някои от евентуалните въпроси на водачите. И така, набързо прегледах работните доклади от всяка група и въпреки че добих обща представа как вървеше работата, все още имаше много подробности, които не схващах. Също така си мислех, че на събранието водачите няма да питат само за работата, а със сигурност ще разпитват и за нашите скорошни преживявания и ползи, както и за знанието, което сме придобили за себе си. Не стига че не бях подготвена да говоря в големи подробности за работата, но ако не можех да говоря добре и за навлизането си в живота и не разговарях за нищо, водачите със сигурност щяха да си помислят, че съм се справила зле както в работата, така и в навлизането в живота, и щяха да кажат нещо от този род: „Не можеш да свършиш както трябва, как може някой като теб да е църковен водач?“ и да погледнат на мен с пренебрежение. И така, бързо прочетох Божии слова и обмислях състоянието си, търсейки откъси, които да изям и да изпия, за да се справя с покварения си нрав, тъй като ме беше страх, че когато настъпи моментът, ако не мога да разговарям добре, водачите ще ме прозрат. Но така и не успявах да успокоя сърцето си или да се съсредоточа над Божиите слова. Колкото повече се опитвах да размишлявам и да опознавам себе си, толкова по-объркано ставаше в ума ми и не можех да усетя нито просветлението, нито напътствието на Светия дух. Разбрах, че състоянието ми е погрешно. Не бях ли измамна? После се успокоих и се помолих на Бог: „Боже, състоянието ми е ужасно. Притеснена съм и ми е неспокойно, а мислите ми са наистина неясни. Знам, че съм в погрешното състояние. Искам да успокоя сърцето си пред Теб, да потърся Твоето намерение и да изляза от това погрешно състояние“.

В онзи момент си спомних някои Божии слова: „Мислеше ли за Мен, когато определяше целите и намеренията си? Беше ли всичко, изречено и направено от теб, в Мое присъствие? Проучвам внимателно внимателно всичките ти мисли и идеи. Не се ли чувстваш виновен? Слагаш си маска в присъствието на другите и спокойно придобиваш самоправеден вид; правиш го, за да се защитиш. Постъпваш така, за да скриеш своето зло и дори търсиш начини да я прехвърлиш върху някой друг. Каква измамност живее в сърцето ти!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). По-късно прочетох и тези Божии слова: „Антихристите са особено коварни и лукави. Всичко, което казват, е сериозно обмислено. Никой не е по-умел в това да се преструва. Но щом истината излезе наяве, щом хората ги видят такива, каквито са в действителност, те правят всичко възможно, за да изтъкнат аргументи в своя защита, измислят начини да поправят ситуацията и блъфират, за да спасят имиджа и репутацията си. Антихристите живеят всеки ден само заради репутацията и статуса, живеят само за да се отдават на ползите от статуса, това е всичко, за което мислят. Дори когато от време на време понасят някакви дребни несгоди или плащат някаква незначителна цена, това е в името на придобиването на статус и репутация. Стремежът към статус, притежаване на власт и водене на лесен живот са основните неща, за които антихристите винаги правят кроежи, след като повярват в Бог, и не се отказват, докато не постигнат целите си. Ако някога злодеянията им бъдат разобличени, те изпадат в паника, сякаш небето е на път да се срине върху тях. Не могат да се хранят или да спят и изглеждат като в транс, сякаш страдат от депресия. Когато хората ги попитат какво се е случило, те си измислят лъжи и казват: „Вчера бях толкова зает, че не спах цяла нощ, затова съм много уморен“. Но всъщност няма нищо вярно в това, всичко това е измама. Те се чувстват по този начин, защото постоянно разсъждават: „Лошите неща, които направих, бяха разобличени, така че как мога да възстановя репутацията и статуса си? Какви средства мога да използвам, за да изкупя вината си? Какъв тон мога да използвам с всички, за да обясня това? Какво мога да кажа, за да не ме прозрат хората?“. Дълго време не могат да разберат какво да правят и затова изпадат в депресия. Понякога очите им се взират с празен поглед в една точка и никой не знае какво гледат. Въпросът ги кара да си блъскат главата, да изчерпват всеки ред на мисли и да не искат да ядат или да пият. Въпреки това те пак си придават вид, че се интересуват от църковната работа, и питат хората: „Как върви работата по евангелието? Колко ефективно се проповядва то? Братята и сестрите придобиха ли напоследък някакво навлизане в живота? Някой причинявал ли е прекъсвания или смущения?“. Тези техни запитвания относно работата на църквата са с цел да се покажат пред другите. Ако наистина научат за проблеми, те няма да имат начин да ги разрешат, така че въпросите им са просто формалност, която другите могат да възприемат като загриженост за работата на църквата“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Втора част)). Правосъдието на Божиите слова ме разстрои и разтревожи. Видях точно колко измамна бях. Наистина съм била много егоистична в дълга си, съсредоточавах се само върху собствената си работа в името на репутацията и статуса, като в същото време почти никога не разпитвах за останалата работа. Изобщо не вършех никаква истинска работа. Знаех, че действията ми не са съгласно Божиите намерения и че не работех в екип, но не търсех истините принципи, за да разреша тези проблеми. Освен това знаех, че обикновено не обръщам особено внимание на навлизането си в живота, нито мога да разговарям за кой знае какво истинско знание за преживяване. Когато водачите не ме поканиха на събрание, не отдавах голямо значение на това, тъй като чувствах, че дори да имам проблеми, водачите няма да узнаят, така че не бързах да ги разреша. Но щом чух, че водачите ще ме поканят на събрание, веднага се притесних, защото ме беше страх, че проблемите ми ще бъдат разобличени на събранието и че след като водачите узнаят за тях, те със сигурност ще си помислят, че ми липсва чувство за бреме в дълга ми, че не върша истинска работа и че моите заложби са лоши, а навлизането ми в живота е слабо. Тъй като тъкмо бях започнала дълга си като водач и висшестоящите водачи не ме познаваха добре, ако им направех лошо впечатление на първата ни среща, те със сигурност нямаше да ме ценят в бъдеще и можеше дори да ме освободят. За да защитя репутацията и статуса си, опитах по всякакъв възможен начин да прикрия проблемите си. Преди събранието побързах да намеря сестрата, с която работех, за да проуча подробностите около работата, и исках да се прикрия и да заблудя водачите, като прегледах набързо докладите предварително, за да се запозная с работата. Исках да създам грешно впечатление, че имам добри способности в работата и следя внимателно навлизането си в живота, така че другите да ми дадат добра оценка. Вече ми липсваше усещане за бреме в работата и не се стремях към истината, а и постоянно се страхувах, че другите ще ме прозрат, затова си градях фалшив образ и се прикривах. Това не беше ли безочлива и безсрамна измама? Видях, че съм наистина измамна. Държах се точно като антихрист. Антихристите са особено коварни и използват всичко, с което разполагат, за да защитят репутацията и статуса си, когато видят, че са накърнени. Не правех ли точно това? Когато нещата не засягаха моята репутация или статуса ми, игнорирах другата църковна работа и не обръщах никакво внимание на навлизането си в живота. Но щом нещо посегнеше към статуса или репутацията ми, обезумявах, четях Божиите слова и се опитвах да разбера работата, като се правех, че съм старателна в стремежа си. Бях наистина коварна и измамна. Не разкривах ли нрав на антихрист?

По-късно прочетох следните Божии слова: „Трябва да вървите по правилния път, като вярвате в Бог и да се държите добре, и да не се занимавате с криви и зли способи. Какви са кривите и зли способи? Вярващите в Бог винаги искат да се уповават на дребни планове, на измамни и лукави игри и да играят номера, за да прикриват покварата си, недостатъците и грешките си и проблемите, като собствените им малки заложби. Те винаги се справят с нещата според сатанински философии, които смятат, че не са много лоши. По отношение на повърхностните въпроси те се умилкват на Бог или на водачите си, но не практикуват истината, нито действат според принципите. Те внимателно претеглят думите и изразите на другите, винаги размишляват: „Как беше изпълнението ми напоследък? Подкрепят ли ме всички? Знае ли Бог за всички добри неща, които съм направил? Ако знае, ще ме похвали ли? Каква е позицията ми в Божието сърце? Важен ли съм там?“. Има се предвид, че като човек, който вярва в Бог, дали той ще придобие благословии или ще бъде отстранен? Непрестанното обмисляне на тези неща не е ли крив и зъл способ? Това наистина е крив и зъл способ, не е правилният път. Тогава какъв е правилният път? (Да се стремим към истината и към промяна в нрава.) Точно така. За онези, които вярват в Бог, единственият правилен път е да се стремят към истината, да придобият истината и да постигнат промяна в нрава. Само начинът, по който Бог води хората да придобият спасение, е истинският път, правилният път“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). След като прочетох Божиите слова, се почувствах осъдена във всяко отношение. Видях, че все се опитвах да използвам трикове, за да прикрия проблемите в дълга си. Това беше крив и зъл начин на работа и не вървях по правилния път. Всъщност беше съвсем нормално водачите да ме поканят на събрание и да проучват работата. Трябва просто да кажа как се държа по принцип. Ако изтъкнат недостатъците ми или липсите ми в някои аспекти, трябва да компенсирам за тези неща в дълга си в бъдеще и дори да ме кастрят, това ще ми помогне да се самоанализирам и да навляза, така че да мога да изпълнявам по-добре дълга си. Аз обаче прибегнах до измама и правех всичко възможно, за да прикрия проблемите, да блъфирам и да заблудя водачите. Не исках да им показвам моя покварен нрав и недостатъците си. Не участвах ли в криви и зли практики, като постъпвах така? Когато човек, който наистина се стреми към истината, осъзнае, че е егоистичен и достоен за презрение и се интересува единствено от собствените си задачи в дълга си, той е способен бързо да потърси истината, за да разреши състоянието си. Когато водачите попитат за работата му, той може да се изправи пред това спокойно и да поправи отклоненията си. Освен това хората, които наистина се съсредоточават върху навлизането в живота, трябва да обръщат внимание на мислите и идеите си в ежедневието и да търсят истината, за да ги разрешат навреме, вместо просто да се въоръжават с Божиите слова, когато предстои събрание с водачите. Но аз се опитах да си сложа маска, за да заблудя водачите. По този начин участвах в измама и мошеничество. Не се ли опитвах да заблудя Бог и да се подмажа на водачите? Виждах, че не съм човек, които практикува истината или се стреми към нея.

По-късно размишлявах върху това защо мога безочливо да заблуждавам и не мога да приема внимателната проверка на Бог. Много пъти също така знаех, че трябва да съм искрена и да живея пред Бог, като приема Божията внимателна проверка, но когато изпадах в ситуации, все пак неволно прибягвах до измама. Защо е така? По-късно прочетох следните Божии слова: „Не е ли изтощителен животът за измамните хора? Те прекарват цялото си време в разказване на лъжи, а после казват още лъжи, за да ги прикрият, и се занимават с мошеничество. Те сами си навличат това изтощение. Те знаят, че да живеят по този начин е изтощително — защо тогава все още искат да бъдат измамни и не искат да бъдат честни? Замисляли ли сте се някога над този въпрос? Това е следствие от това, че хората са заблудени от сатанинската си природа; тя им пречи да се отърват от този начин на живот, от този вид нрав. Хората са готови да приемат да бъдат заблуждавани така и да живеят с това; те не искат да практикуват истината и да вървят по пътя на светлината. Ти смяташ, че да живееш така е изтощително и че не е необходимо да се държиш по този начин, но измамните хора смятат, че е напълно необходимо. Те смятат, че ако не го правят, това ще им причини унижение, че ще навреди и на реномето, репутацията и интересите им и че ще изгубят твърде много. Те ценят тези неща, ценят собственото си реноме, собствената си репутация и собствения си статут. Това е истинското лице на хората, които не обичат истината. Накратко, когато хората не искат да бъдат честни и да практикуват истината, то е защото не обичат истината. В сърцата си те ценят неща като репутация и статут, обичат да следват светските тенденции и живеят под властта на Сатана. Това е проблем на тяхната природа. Сега има хора, които от години вярват в Бог, които са слушали много проповеди и знаят какво означава да вярват в Бог. Но те все още не практикуват истината и не са се променили ни най-малко — защо това е така? Така е, защото те не обичат истината. Дори и да разбират малка част от истината, те все още не са в състояние да я практикуват. Колкото и години да вярват в Бог такива хора, ще е напразно“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Благодарение на досега си до Божието слово разбрах, че нежеланието ми да бъда честен човек произтича от моята природа, която не обича истината и цени репутацията и статуса твърде много. Въпреки че знаех, че е изтощително да живееш измамно, когато помислех как това да съм честен човек може да навреди на репутацията и статуса ми, чувствах, че нямам желание да практикувам истината, и неволно бях заблудена и увредена от Сатана. През онзи период не извършвах никаква истинска работа и не се съсредоточавах върху навлизането в живота. Когато водачите ме поканиха на събрание, трябваше да бъда честен човек и да се изправя пред това спокойно, да си призная, че не върша истинска работа, и да приема съветите и помощта на водачите. Но се страхувах, че ако постъпя така, това ще накара водачите да си мислят, че ми липсва чувство за бреме в моя дълг, с което ще им направя лошо впечатление, и това ще ги накара да не ме ценят или дори да ме заменят. Като си мислех за тези неща, губех куража да бъда честен човек, тъй като чувствах, че да бъда честна, ще ми донесе прекалено много загуби. Не практикувах истината и не се държах като честен човек, и постоянно се опитвах да защитя репутацията и статуса си, като живеех със сатанински отрови като: „Както дървото живее за кората си, така човекът живее за лицето си“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Тези отрови се бяха вкоренили дълбоко в сърцето ми и се бяха превърнали в моя закон за оцеляване. За да не оставя лошо впечатление у водачите, си бях сложила маска, за да се скрия. Знаех, че се държах нехайно и измамно с водачите, и ми беше неудобно, но за да не се изложа, все пак не можех да не прибегна към измама. Сатанинските отрови бяха като окови, които ме държаха здраво и от които ми беше трудно да се освободя. Въпреки че бях добре запозната с истината, не можех да я приложа на практика. Виждах, че често си служех с измама в дълга си в името на репутацията и статуса. Понякога, когато висшестоящите водачи питаха за работата, дори когато не бях свършила определени задачи, аз лъжех, че съм ги направила, за да поддържам добро впечатление в сърцата им, а след това бързах да наваксам. В други случаи, когато не схващах спецификите на работата, бързо сменях темата, когато водачите питаха, и говорех за бъдещите планове, за да прикрия това, че не върша истинска работа. Видях, че макар и да вярвах в Бог от доста години и да ядях и да пиех много от Неговите слова, все още ценях репутацията и статуса над всичко останало. Макар да знаех, че преследването на тези неща отвращава Бог, пак не можех да не се стремя към тях. В природата си аз наистина нямам любов към истината и изпитвам неприязън към истината. Също така осъзнах, че за да практикува истината и да бъде честен, човек трябва да се отрече от интересите си и да изостави стремежа си към репутация и статус. Да живееш, като разчиташ на измамен нрав, означава, че не можеш да живееш открито или почтено и че човек в крайна сметка губи достойнството и почтеността си, и накрая Бог го намразва и се отвращава от него. Като осъзнах това, наистина се презрях и не исках да живея повече за репутация и статус.

По-късно прочетох тези Божии слова: „Днес повечето хора не се осмеляват да представят делата си пред Бог; можеш да заблудиш Неговата плът, но не можеш да заблудиш Неговия Дух. Всичко, което не може да издържи Божията внимателна проверка, противоречи на истината и трябва да бъде отхвърлено; не бъде ли направено, значи се съгрешава срещу Бог. Затова когато се молиш, когато говориш и общуваш с братята и сестрите си, когато изпълняваш задълженията си и се занимаваш със своите дела, винаги разкривай сърцето си пред Бог. Той е с теб, докато изпълняваш онова, което ти е назначено, и стига намеренията ти да са правилни и да го вършиш заради делото на Божия дом, Бог ще приеме всичко, което правиш. Трябва искрено да се посветиш на изпълнението на онова, което ти е назначено“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог прави съвършени онези, които са в съгласие с намеренията Му). От Божиите слова разбрах, че онези, които вярват в Бог, трябва да приемат внимателната Му проверка и да живеят пред Него. Но във вярата си и в дълга си бях неспособна да приема внимателната проверка на Бог. Винаги исках да разчитам на човешки средства, за да изиграя и измамя водачите, и смятах, че докато никой не разбере за моите проблеми, всичко ще е наред, все едно да мамиш хората означава, че Бог няма да узнае, и че като правя това, ще успея да защитя както статуса, така и дълга си. Не се ли опитвах да измамя и себе си, и другите? Може би е изглеждало, че се опитвам да измамя само водачите, но всъщност се опитвах да измамя Бог и въобще нямаше никакво място за Бог в сърцето ми. Истината е, че Бог проучва внимателно всичко. Той ме проучва внимателно във всяка моя мисъл, идея и действие. Докато аз безочливо се опитвах да измамя Бог и хората и се занимавах тайно с подмолни дейности, Бог ясно виждаше всичко. Бог знаеше как изпълнявам дълга си и дали се стремя към истината. Ако имах място в сърцето си за Бог, щях да се съсредоточа в това да живея пред Бог и да приемам неговата внимателна проверка във всички неща. Когато работата ми не вървеше, трябваше да я поправя веднага и да се изправя пред недостатъците си с честност. Но като изпълнявах дълга си както досега, като пренебрегвах различни аспекти от работата и постоянно се опитвах да го прикрия с измама, какво значение имаше доброто мнение на хората за мен? Проблемите в дълга ми си оставаха неразрешени и моят измамен нрав си оставаше непроменен. Това отвращаваше Бог и не Му се харесваше. Не беше ли това огромна загуба и пълна глупост? Не вършех истинска работа в дълга си, навлизането ми в живота беше слабо и разкривах много видове покварен нрав. Трябваше да се съсредоточа в разкаянието пред Бог и в това как да изпълнявам добре дълга си. Такова трябваше да е моето отношение!

По-късно започнах да търся как да се държа съгласно Божиите намерения. Прочетох тези Божии слова: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и до известна степен прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми дадоха път на практикуване. Каквито и проблеми да възникват, човек трябва да търси истината, за да ги разреши. За да навлезе в истината, първата стъпка е да се отвори и какъвто и покварен нрав да се разкрие, човек трябва да се открие и да бъде честен човек пред Бог и другите хора. Човек не трябва да крие нищо, за да поддържа своята репутация или статус. Трябва да говори истината, без измама или мошеничество. Само по този начин може да живее свободно и да получи Божието одобрение. Също така осъзнах, че да живееш в сатанински покварен нрав, постоянно да те е грижа за мненията на другите и постоянно да лъжеш и да мамиш, прави живота изтощителен и недостоен. Повече не искам да живея за слава, облаги или статус. Пожелах да приема внимателната проверка на Бог и да живея пред Него. Каквито и да са възгледите или мненията на другите за мен, просто исках да изпълнявам дълга си, за да удовлетворя Бог. При тази мисъл сърцето ми се изпълни с прекрасно усещане за лекота и вече не се притеснявах, че висшестоящите водачи ще проучват работата ми, нито повече се опитвах да измамя Бог или другите хора.

На деня на събранието водачите закъсняха и попитаха как съм проследявала евангелската работа. Сърцето ми подскочи и все още бях малко разтревожена от страх, че водачите ще имат лошо мнение за мен, ако узнаят каква е истинската ситуация. Тогава си припомних тези Божии слова: „Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Сърцето ми беше изпълнено с прекрасно усещане за лекота и повече не исках да правя неща в името на репутацията или статуса. Затова говорих с водачите честно и открито. Признах си, че съм била егоистична и достойна за презрение и че не съм успявала да проследявам всичката работа, и че дори след като не съм проследила работата, пак съм се опитвала да заблудя другите. Като ме изслушаха, водачите не ме скастриха. Вместо това те разговаряха с мен как да си сътрудничим хармонично, за да вършим добре църковната работа. Като чух тяхното общение, сърцето ми се просветли и придобих път за практикуване. Когато по-късно ме попитаха за състоянието ми, открито разговарях, че съм работила за репутация и статус, живяла съм в състояние, което е егоистично и достойно за презрение, но съм готова да търся истината, за да се поправя. След като казах това, почувствах сигурност и спокойствие в сърцето си. Осъзнала съм, че когато мислите ми са съсредоточени в това какво мислят хората за мен и в моя статус в сърцата им, не мога да не бъда заблудена от Сатана, прибягвам до измама и мошеничество и живея живота си по болезнен и изтощителен начин. Но когато проявявам внимание към мненията на хората и единствено искам да действам според Божиите слова и да бъда честен човек, състоянието ми се подобрява все повече, чувствам, че живея пред Бог, и усещам сърцето си истински освободено.