Към края на март 2023 година водачите ме помолиха да ръководя църковното дело по прeчистването. Когато ми казаха това, се почувствах силно притисната и си помислих: „Имам повърхностно разбиране за истината и ми липсва проницателност. Ако не мога да върша действителна работа, не след дълго може да се окажа освободена. Това ще е толкова неловко! Да си член на екип включва по-малко отговорности, а има и надзорник, който да преглежда нещата, така че вероятността да допускаш грешки е по-малка. Стана ли надзорник, работното натоварване ще е по-голямо и веднага щом направя грешка, тя може да забави делото или, още по-лошо, да доведе до погрешни обвинения и наказания. Това ще е сериозно прегрешение! Изпълнението на дълга трябва е начин да подготвяме добри дела, но ако прегреша прекалено много, ще се отърва леко, ако бъда освободена или засрамена, а в по-лоши случаи мога дори да бъда отлъчена от църквата. Тогава ще остана ли с добър изход и крайна цел?“. Като разсъждавах така, аз само си търсех оправдания да откажа ролята, като казвах, че навлизането ми в живота е повърхностно и че не съм готова за този дълг. Водачът не каза много, но ми отговори да продължа да търся. В следващите дни се чувствах натоварена всеки път, когато си спомнех за думите на водача. Така се случи, че по това време срещнах проблем при оценката на поведението на една жена. Гледах само суровите последствия от нейните зли дела и я определих като зъл човек, без да изследвам нейната природа същност или нейното системно поведение. Чак по-късно осъзнах, че въпреки че тази жена бе извършила някои злодеяния, тя не бе зъл човек. Този случай ме накара да се почувствам с още по-натежало сърце. Тази моя грешка за малко да нарани някого и да прекъсне делото по пречистването. Наистина ми липсваше проницателност. Ако станех надзорник и отново допуснех грешки, нямаше ли накрая да прегреша още повече? Тогава се сетих за Сестра Лин Фан, надзорничката, която тъкмо бе освободена, защото не вършеше действителна работа и не съумяваше да надзирава и ръководи делото. Двамата надзорници преди нея бяха стигнали до отлъчване от църквата, защото бяха извършили прекалено много злодеяния. Това ме накара още по-силно да почувствам, че да си надзорник е прекалено рисковано и че ако не върша работата добре, не след дълго просто ще се окажа освободена или отстранена. Струваше ми се по-безопасно само да съм член на екипа. Но директно да откажа дълга също не бе уместно, така че се почувствах раздвоена. Продължих да мисля за тези неща през следващите няколко дни, като се чувствах под голямо напрежение, и състоянието ми бе нарушено. Молих се на Бог и търсех напътствия от Него.

По време на една от духовните си практики прочетох статия със свидетелство за преживяване, в която главният герой все се оправдава и отказва дълг, защото мисли за своята гордост и интереси. Но по-късно той осъзнава, че дългът идва с върховенството и подредбите на Бог, а Бог наблюдава неговото отношение към дълга и той трябва първо да се покори. Аз също трябваше първо да навляза в истината на покорството към Бог. И така, намерих съответен откъс от Божието слово. Прочетох следното в Божиите слова: „Когато Ной направи това, което Бог му нареди, той не знаеше какви бяха Божиите намерения. Той не знаеше какво иска да постигне Бог. Бог само му беше дал заповед и му беше наредил да направи нещо и без много обяснения Ной се захвана и го направи. Той не се опита да разбере Божиите желания тайно, не се противопостави на Бог и не прояви неискреност. Той просто отиде и го направи с чисто и искрено сърце. Той вършеше всичко, което Бог му заръча, а покорството и вслушването в Божието слово заздравиха основата на вярата му в това, което правеше. Ето с такава прямота и простота се справяше с повереното му от Бог. Неговата същност — същността на действията му — беше покорство, без да се съмнява, без да се съпротивлява и освен това без да мисли за личните си интереси или за това какво ще спечели и какво ще загуби. Освен това, когато Бог каза, че ще унищожи света с потоп, Ной не попита кога, нито попита какво ще се случи и със сигурност не попита Бог как ще унищожи света. Той просто направи това, което Бог му нареди. Както Бог поиска да се направи и с каквото поиска да се направи, Ной го изпълни точно така, както Бог поиска, и също така започна да действа незабавно. Той действаше според Божиите напътствия с нагласата да удовлетвори Бог“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I). От четенето на Божиите слова осъзнах, че да можеш да се покориш във всяка ситуация е това, което Бог изисква от хората, и че това е разумът, който сътворените същества трябва да притежават. Видях, че Ной е подходил с чисто сърце към Божието поръчение. Той просто се е подчинил и покорил. Той не се е замислял пред колко трудности може да се изправи в построяването на ковчега, нито какви отговорности е можело да се наложи да понесе, ако не бъде построен добре. Той просто е искал да прояви внимание към Божиите намерения, да построи ковчега както Бог изисква възможно най-бързо, така че Божията воля да бъде извършена. Но когато се сблъсках с дълг, мислите ми се претовариха и постоянно мислех за трудностите си, бъдещето си и за крайната си цел. Мислех, че да съм надзорник е прекалено рисковано и ще ме направи склонна да прегрешавам, а ако извърша прекалено много прегрешения, няма да имам добър изход. Открих, че когато тези мисли са в ума ми, въобще не мога да се покоря и все искам да си намеря оправдание да избегна този дълг. Като разсъждавах върху това, се почувствах силно засрамена. Вярвах в Бог от толкова много години, но все още ми липсваше елементарно покорство. Наистина въобще не притежавах истини реалности. Не можех да продължавам така. Въпреки че имах трудности и грижи, трябваше първо да се покоря и да поема този дълг.

По-късно прочетох друг откъс от Божието слово и придобих известно разбиране за своето състояние. Бог казва: „Ако съдим по отношението на антихристите към Бог, към средата и към хората, събитията и нещата, подредени от Бог, към разкриването и дисциплинирането им от Бог и т.н., имат ли те и най-малкото намерение да търсят истината? Имат ли те и най-малкото намерение да се покорят на Бог? Имат ли те и най-малката вяра, че всичко това не е случайно, а по-скоро се намира под Божието върховенство? Имат ли те това разбиране и осъзнатост? Очевидно не. Може да се каже, че първопричината за тяхната предпазливост идва от съмненията им в Бог. Може да се каже, че първопричината за тяхната подозрителност към Бог също идва от съмненията им в Бог. Резултатите, породени от тяхната внимателна проверка на Бог, ги правят по-подозрителни към Бог и същевременно по-предпазливи към Бог. Ако се съди по различните мисли и възгледи, породени от мисленето на антихристите, както и по различните подходи и модели на поведение, създадени под влиянието на тези мисли и възгледи, тези хора са съвсем просто казано неразумни. Те не могат да разберат истината, не могат да развият истинска вяра в Бог, не могат напълно да повярват и да признаят съществуването на Бог, не могат да повярват и да признаят, че Бог господства над цялото съзидание, че Той господства над всичко. Всичко това се дължи на техния нечестив нрав същност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Втора част)). От Божиите слова видях, че антихристите не вярват в праведността на Бог, когато нещо се случи. Вместо да търсят истината, за да познаят Божия нрав, те използват човешки представи, фантазии и сатанинска философия, за да анализират Божието дело и ситуациите, които Той подрежда. Затова те стават резервирани и разбират Бог погрешно. Това е поради нечестивата природа на антихристите. Изследвайки себе си в светлината на Божиите слова, разбрах, че моето състояние е същото. Като видях, че предишните трима надзорници бяха освободени и отстранени, аз не потърсих истината, не разсъдих защо са се провалили, нито придобих разпознаване и научих уроци от техните неуспехи. Вместо това аз станах резервирана и живеех според сатанински философии като: „Страх лозе пази“ и „От високо се пада най-болезнено“. Чувствах, че да си надзорник е прекалено рисковано и че ако предявя грешни обвинения и наложа несправедливи наказания, това ще е голямо прегрешение и няма да имам добър изход или крайна цел. Мислех, че трябва да се предпазвам и да избягвам рискове, така че продължих да избягвам този дълг чрез оправдания. По късно се запитах: „Какви са Божиите намерения в това, че ми възложиха този дълг? Ръководенето на делото по пречистването наистина включва тежки отговорности, но ще ми позволи да различа редица видове зли хора, антихристи и неверници, което ще ми помогне да напредна бързо в разпознаването на хората. Също така да си надзорник включва справянето с много проблеми, а това ще ме кара да търся съответните истини принципи и да се въоръжа с истината, което е чудесна възможност за обучение. Но вместо да търся истината по този въпрос, аз винаги съм смятала, че да си надзорник означава да носиш по-голяма отговорност и че ще бъда разкрита и отстранена по-бързо, затова бях изпълнена с подозрения и резервираност към Бог. Наистина бях наранила сърцето на Бог!“.

Тогава си спомних за един откъс от Божието слово: „Че Бог е праведен и справедлив към всички. Бог не гледа какъв си бил преди, нито сегашния ти духовен ръст. Той гледа дали се стремиш към истината и дали вървиш по пътя на стремежа към истината. […] Бог ти позволява да се препънеш, да се провалиш и да сгрешиш. Бог ще ти даде възможности и време да разбереш истината, да практикуваш истината, постепенно да разбереш Неговите намерения, да правиш всичко в съответствие с Неговите намерения, да се покориш истински на Бог и да постигнеш истината реалност, която Бог изисква от хората да притежават. Кой обаче е човекът, когото Бог ненавижда най-силно? Този, който отказва да приеме истината, въпреки че в сърцето си я познава, а какво остава да я практикува. Вместо това продължава да живее според сатанинска философия и все още се смята за доста добър и покорен на Бог, като същевременно се опитва да подведе останалите и да спечели позиция в Божия дом. Бог ненавижда този тип хора най-много, те са антихристи. Въпреки че всеки има покварен нрав, тези действия имат различна природа. Това не е обичайният покварен нрав, нито нормалното разкриване на поквара. По-скоро ти съзнателно и упорито се противопоставяш на Бог докрай. Знаеш, че Бог съществува, вярваш в Бог и въпреки това умишлено избираш да Му се противопоставяш. Това не е като да имаш представи за Бог, нито е проблем на погрешно разбиране. Вместо това умишлено се противопоставяш на Бог докрай. Може ли Бог да спаси такъв човек? Бог не те спасява. Ти си враг на Бог, следователно си дявол и Сатана. Може ли Бог все пак да спасява дяволи и сатани?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова). От Божието слово видях, че Бог е справедлив към хората. Бог не отстранява хора за моментни грешки или провали, а разкрива и отстранява хора, когато те системно отхвърлят истината и упорито му се противопоставят. Замислих се как моята липса на разбиране за истината ме бе накарало да допускам грешки в разпознаването на хората, но никой не се бе опитал да ме държи отговорна или да ме спре да изпълнявам този дълг заради това. Бог използваше моите грешки, за да ме въоръжи с истината по отношение на разпознаването на злите хора, за да поправи моите недостатъци. Отново се замислих защо се бе провалила Лин Фан. Наскоро я бях чула да говори за грешните си намерения в своя дълг. Когато видела лоши работни резултати, тя прехвърляла работата от себе си върху своя партньор, а самата тя не поемала отговорност. Когато висшестоящото ръководство разговаряло с нея и я поправяло, тя все се оправдавала и се опитвала да се защитава, и отказвала да се самоанализира и да опознае себе си относно тези въпроси. Лин Фан бе освободена не заради нейните грешки, а главно защото отказваше да приеме истината и беше безотговорна. Имаше и още двама надзорници. Единият имаше надменен нрав, беше авторитарен и все искаше да държи цялата власт, а когато другите не го слушаха, се опитваше да ги потиска и измъчва. Другият надзорник непрестанно се стремеше към репутация и статус, потискайки и отхвърляйки противните мнения. И двамата вървяха по пътя на антихриста и бяха отлъчени за множеството си злодеяния. Видях, че Бог е праведен и че Той не освобождава или премахва хора само заради допускането на грешки в техния дълг, а въз основа на тяхното отношение към истината и Бог и на пътя, който следват. От тяхното системно поведение бе ясно, че тяхната природа същност изпитва неприязън към истината и я мрази, както и че те се стремят единствено към репутация и статус и въобще не защитават църковното дело, което е довело до разкриването и освобождаването им от Бог. Но аз си мислех, че хората със статус или големи отговорности е по-вероятно да бъдат разкрити и отстранени, докато някой обикновен брат или сестра с по-малко задачи би допуснал по-малко прегрешения, защото са намесени по-малко неща, и така ще избегне да бъде разкрит и отстранен. Но това бяха само мои представи и фантазии. Аз непрестанно бях резервирана към Бог и избягвах своя дълг. Дори и да не допусках прегрешения, ако не се стремях към истината, моят покварен нрав нямаше да бъде пречистен или променен. Аз нямаше да получа спасение и в крайна сметка пак нямаше да постигна добър изход. Като разсъждавах така, аз добих готовност да приема този дълг. Бог позволява отклонения и проблеми в дълга на човека, и докато човек може в последствие да търси истината, да се самоанализира и бързо да поправи тези отклонения, Бог ще продължи да го напътства. Когато се замислих над това, видях, че върша работа по пречистване от доста време и че съм стигнала до разбирането на някои принципи на разпознаването. Имаше спешна нужда от хора да изпълняват църковното дело, така че трябваше да проявя внимание към Божието намерение и да дам най-доброто от себе си в изпълнението на делото по пречистването, понеже това беше разумът и покорството, които трябваше да имам. Но съзнанието ми бе пълно само с мисли за собствените ми интереси, изход и крайна цел. Бях толкова егоистична и достойна за презрение!

По-късно прочетох още от Божиите слова: „По какъв начин е грешно приемането на стремежа към благословии за цел? То противоречи напълно на истината и не съответства на Божието намерение да спаси хората. След като да бъдат благословени не е подходяща цел, към която да се стремят хората, каква е подходящата цел? Стремежът към истината, стремежът към промяна в нрава и способността за покоряване на всичко, устройвано от Бог, и на всички Негови подредби: това са целите, към които хората трябва да се стремят. Да кажем например, че кастренето ти създава представи и погрешни разбирания, и ти ставаш неспособен да се покориш. Защо не можеш да се покориш? Защото усещаш, че твоята крайна цел или мечтата да бъдеш благословен е разклатена. Ставаш негативен и разстроен и искаш да се откажеш от дълга си. Каква е причината за това? Има проблем с твоя стремеж. Тогава как може да се преодолее това? Задължително е незабавно да изоставиш тези погрешни идеи и незабавно да потърсиш истината, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Трябва да си кажеш: „Не трябва да се отказвам, трябва да продължавам да изпълнявам добре дълга си, както е длъжно да прави едно сътворено същество, и да обърна гръб на желанието си да бъда благословен“. Когато се откажеш от желанието си да бъдеш благословен и тръгнеш по пътя на стремежа към истината, от раменете ти пада тежест. Ще бъдеш ли все още способен на негативност? Макар че все още има моменти, когато си негативен, не позволяваш на това да те възпира и в сърцето си продължаваш да се молиш и бориш, като променяш целта на стремежа си от стремеж към благославяне и получаване на крайна цел в стремеж към истината, и си мислиш: „Стремежът към истината е дълг на едно сътворено същество. Няма по-голяма жътва от това да разбера определени истини днес, това е най-голямата благословия. Дори ако Бог не ме иска и нямам добра крайна цел, и надеждите ми да бъда благословен са разбити, все пак ще изпълнявам правилно дълга си, задължен съм. Каквато и да е причината, няма да позволя тя да повлияе върху правилното ми изпълнение на моя дълг, няма да позволя тя да ми попречи да довърша Божието поръчение. Това е принципът, според който се държа“. И не сте ли надхвърлили възпиранията на плътта така?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината). „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово дадено от Бог задължение, което не бива да зависи от отплата, условия или причини. Само тогава става дума за изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до това, когато човек да бъде усъвършенстван и се радва на Божиите благословии, след като е бил подложен на съд. Понасянето на несгоди се отнася до нрава на човека да не се променя след наказание и съд; човек преживява наказание, а не усъвършенстване. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и да отказваш да действаш от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълнение на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще добиеш и толкова по-реален ще става изказът ти. Онези, които подхождат формално към дълга, които не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуване на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще понесат несгоди. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). От Божиите слова видях, че независимо дали човек получава благословии, или претърпява беда, напълно естествено и обосновано е за едно сътворено същество да изпълнява своя дълг. Тъй като хората следват Бог, те трябва да изпълняват своите отговорности, защото това е начинът да живееш ценен и смислен живот. Божиите намерения са хората да навлязат в истината реалност чрез своя дълг. В хода на нечий дълг ще бъдат разкрити различни покварени нрави и много недостатъци ще бъдат разобличени. Посредством тази възможност човек може да търси истината и да се самоанализира, и така да бъде прeчистен и променен. Въпреки че сега срещах трудности в обучението като надзорник, можех повече да се уповавам на Бог, да се фокусирам върху търсенето на истината, да изпълнявам дълга си в съответствие с принципите, да изпълнявам отговорностите си и да показвам своята преданост. Ако след периода на обучение се окажех преназначена поради неподходящи заложби, нямаше да съжалявам.

По-нататък, докато изпълнявах дълга на надзорник, независимо дали срещах трудности, или показвах отклонения в своя дълг, аз виждах в това добра възможност да придобия истината, разговарях за тези неща и ги обобщавах с моите братя и сестри и търсех съответните истини принципи. Постепенно истините, които преди не разбирах, станаха по-ясни и аз отбелязах известен напредък. Вече не съм резервирана към Бог и искам само да научавам практически уроци от всяка ситуация, която Бог подрежда. Благодаря на Бог, че ми позволи да направя истински придобивки и да получа някои действителни прозрения.