В миналото вършех една-единствена работа в църквата, а натоварването не беше голямо и беше сравнително лесно, така че сметнах, че този начин на изпълнение на моя дълг е доста добър. По-късно бях избрана за евангелска надзорничка. Видях, че сестрата, с която работех, има много задачи, които трябваше да изпълнява всеки ден. Тя трябваше да дава навременно общение за разрешаване на проблемите или състоянията и трудностите на братята и сестрите, когато се откриваха такива, да насърчава евангелските работници, да прави редовни обобщения на работата и т.н. Дневният ѝ график изцяло беше запълнен. Чувствах се умствено изтощена само като я гледах. „Такова ли ще бъде състоянието на дълга ми в бъдеще? С толкова много сложни задачи, няма ли да се налага умът ми да препуска всеки ден? Освен това, когато възникнат проблеми, трябва да търся истината, за да ги разреша бързо. Но навлизането ми в живота е повърхностно и ми липсва истината относно проповядването на евангелието. Ако поема този дълг, не знам колко страдания ще трябва да понесе плътта ми!“. Чувствах се под голямо напрежение и нямах голям ентусиазъм активно да изпълнявам предстоящата работа.

Една вечер, след приключване на работа, изпитвах вътрешна празнота и необяснимо раздразнителна. Като размишлявах за трудностите и проблемите, с които ще се сблъскам в предстоящата работа, се почувствах доста угнетена и обезсърчена. Разбрах, че състоянието ми бе грешно и се помолих на Бог: „О, Боже, сърцето ми не може да се успокои, чувствам угнетеност и раздразнение, това не е нормалното ми състояние. О, Боже, моля Те да ме изведеш от това състояние. Амин!“. След като се помолих, отворих книгата с Божиите слова и прочетох тези Божии слова: „Ако хората постоянно търсят физическо удобство и щастие, ако постоянно се стремят към физическо щастие и удобство и не желаят да страдат, тогава дори малко физическо страдание, страдание малко повече от другите или усещане за малко повече преумора от обикновено, би ги накарало да се чувстват потиснати. Това е една от причините за потиснатостта. Ако хората не смятат, че малкото физическо страдание е нещо кой знае какво, ако не се стремят към физическо удобство, а вместо това се стремят към истината и се опитват да изпълняват дълга си, за да удовлетворят Бог, тогава често няма да чувстват физическо страдание. Дори ако понякога се чувстват малко натоварени, уморени или изтощени, след като си легнат, ще се събудят и ще се чувстват по-добре и след това ще продължат работата си. Вниманието им ще бъде върху дълга и работата им. Няма да смятат, че малката физическа умора е значителен проблем. Когато обаче в мисленето на хората възникне проблем и те постоянно се стремят към физическо удобство, всеки път, когато физическото им тяло е леко измъчено или не може да намери удовлетворение, в тях ще се появят определени негативни емоции. И така, защо този тип хора, които винаги искат да правят каквото им е угодно, да задоволяват плътта си и да се наслаждават на живота, често се оказват в капана на тази негативна емоция на потиснатост, когато са неудовлетворени? (Защото се стремят към удобство и физическо удоволствие.) Това е вярно за някои хора“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). „Кои са хората в обществото, които не се занимават с истинската си работа? Това са лентяи, глупаци, мързеливци, хулигани, грубияни и безделници — този тип хора. Те не желаят да усвояват нови умения или способности и не искат да се занимават със сериозна кариера или да си намерят работа, за да могат да се справят. Те са лентяите и безделниците на обществото. Те проникват в църквата, след което искат да получат нещо даром и да вземат своя дял от благословиите. Те са опортюнисти. Никога не желаят да изпълняват дълга си. Ако нещата не се случват по техния начин, дори малко да се разминават, те се чувстват потиснати. Винаги желаят да живеят свободно, не искат да извършват никаква работа, но въпреки това искат да се хранят добре и да носят хубави дрехи, да ядат каквото си пожелаят и да спят, когато си поискат. Смятат, че когато дойде такъв ден, той със сигурност ще бъде прекрасен. Не искат да понасят дори и малко трудности и желаят да имат живот в разточителство. Тези хора дори намират живота за изтощителен. Те са обвързани с негативни емоции. Често се чувстват уморени и объркани, защото не могат да правят каквото си поискат. Не искат да се занимават с истинската си работа или да се справят с истинските си дела. Не искат да се задържат на дадена работа и да я вършат постоянно от начало до край, да я приемат за своя професия и дълг, за свое задължение и отговорност. Не искат да я завършат и да постигнат резултати или да я свършат на възможно най-доброто ниво. Никога не са мислили по този начин. Искат просто да действат нехайно и да използват дълга си като средство за изкарване на прехраната. Когато се сблъскат с малко натиск или някаква форма на контрол, или когато им се наложи да спазват малко по-високо изискване, или когато ги накарат да поемат малко отговорност, те се чувстват неудобно и потиснато. Тези негативни емоции се пораждат в тях, животът им се струва изтощителен и те са нещастни“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). Размисълът над Божиите слова ме накара да се почувствам дълбоко разстроена и скръбна. Видях, че в Божиите очи онези, които винаги търсят удобство в изпълнението на дълга си и изпадат в състояние на угнетеност, когато страдат малко, са хора, които не се грижат за истинската си работа и са опортюнисти, които са проникнали в Божия дом. Размишлявайки върху състоянието си и за това, което съм разкрила през този период, осъзнах, че съм точно такъв човек, какъвто Бог разобличава. Все още не бях поела официално задачата; просто видях, че сестрата, с която работех, имаше много задачи за вършене. Тя трябваше да полага усилия, да мисли много и да си блъска главата всеки ден, и също така трябваше да решава проблемите и състоянието на братята и сестрите чрез общение върху истината. Чувствах се притеснена, защото всичко изглеждаше толкова напрегнато и изтощително. Когато се замислих как самата аз ще трябва да поема отговорността за тези важни задачи, изпитвах угнетеност и униние, и не исках да поемам това бреме. И все пак знаех, че разпространяването на евангелието на Божието царство е неотложно Божие намерение, и всички онези, които имат съвест и разум и се стремят към истината, и проявяват внимание към внимание Божието намерение, действително понасят страдание и плащат цена, и дават своя дан в него. Сега, когато бях приела този дълг, трябваше да обмисля как възможно най-скоро да се заема с тази работа, като например насърчаване на хората, разрешаване на техните състояния и трудности, поправяне на проблеми и отклонения в работата и т.н. Това бяха задачи, с които не се бях сблъсквала досега, така че трябваше малко по малко да ги разбера и да се запозная с тях. Но аз нямах тези положителни практики и по цял ден се тревожех, че плътта ми ще страда още повече, и това ме докара до състояние на угнетеност. Наистина не се занимавах със същинската си работа! Тези мисли ме караха да се чувствам много виновна, затова дойдох пред Бог да се помоля, като Го молех да ми даде чувството за бреме и решимостта да понасям страдание, за да мога да се заема с тази работа.

Бях доста активна в началото, запознах се с различни принципи и се въоръжих с истината за проповядване на евангелието, за да разрешавам проблеми. Въпреки че това беше предизвикателство, като се молех и уповавах на Бог, успях да придобия нещо, и всеки ден беше доста пълноценен. След време обаче установих, че сложните задачи са повече, отколкото очаквах. Когато дойде време за обобщаване на работата, видях, че има толкова много проблеми, които трябва да бъдат решени, и бях потресена. Например евангелските работници не разбираха принципите на своя дълг, те не знаеха как да отговарят на въпросите, задавани от потенциалните приемници на евангелието, някои хора бяха в лошо състояние и т.н. Решаването на всички тези въпроси чрез общение с всеки един от тях би отнело толкова много умствени усилия. Още повече, че почти нямах опит и намирането на съответните принципи за разрешаване на тези проблеми и на начин да отговоря ефективно на въпросите на потенциалните приемници на евангелието отнемаше толкова много умствени усилия! Чувствах огромно напрежение и докато се взирах в компютъра, не можех да не си помисля, „Всеки проблем, който възникне в бъдеще, ще изисква задълбочено разглеждане и разходи за разрешаването му. Този дълг е твърде труден за мен. Искам да бъда само един незначителен последовател. Не можех ли просто да се съсредоточа върху проповядването на евангелието и да поема по-прост дълг?“. През това време, всяка сутрин, когато отварях очи, се чувствах претрупана с много работа за вършене и дори в сънищата си имах общения, за да разрешавам проблеми. Чувствах се все по-изтощена в изпълнението на дълга си, а сърцето ми бе особено измъчено и угнетяващите негативни емоции се задълбочаваха. Всеки ден се надявах на по-малко задачи и по-малко проблеми, за да не бъда толкова уморена. Прекарах няколко поредни дни в замаяност, като просто се принуждавах да изпълнявам дълга си. Сърцето ми имаше слабо чувство за бреме, и продължавах да отлагам проблемите, които трябваше да бъдат решени. При проверката на работата не можех да установя никакви несъответствия; чувствах мозъка си като парче дърво и ефективността на работата ми беше изключително ниска. Дори молитвата, яденето и пиенето на Божиите слова не носеха просветление или виделина и духът ми се чувстваше наистина мрачен. Братята и сестрите също забелязаха, че нещо не е наред със състоянието ми, и ме питаха, „Какво се случва с теб тези дни? Постоянно си сънлива и не си много активна по време на общението при събиранията“. Като ги чувах да казват това, се чувствах още по-разстроена, и се зачудих как се озовах в това положение. Дали бях изгубила делото на Светия Дух? Дали Бог ме е загърбил и ме пренебрегва? По-късно, чрез търсене, най-накрая започнах да разбирам състоянието си.

Прочетох следните Божии слова: „Наличието на негативни емоции доказва, че има проблем, и когато има проблем, трябва да го разрешиш. Винаги има начин и път за разрешаване на проблемите, които трябва да бъдат решени. Те не са нерешими. Зависи само от това дали можеш да се изправиш пред проблема и дали искаш да го разрешиш или не. Ако искаш, то няма толкова труден проблем, който да не може да бъде разрешен. Идваш пред Бог и търсиш истината в Неговите слова, и ще можеш да разрешиш всяко затруднение. Но не само че самоотричането, потиснатостта, унинието и угнетеността не могат да ти помогнат да разрешиш проблемите си, а напротив, те могат да доведат до това проблемите ти да стават все по-сериозни и да се задълбочават. Вярвате ли на това? (Да.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (1)). „И накрая, има нещо, което бих искал да ви кажа. Не позволявай на едно маловажно чувство или на една проста, незначителна емоция да те впримчи до края на живота ти, така че да повлияе на постигането на спасението ти и да унищожи надеждата ти за спасение. Разбираш ли? (Да.) Тази твоя емоция е не само негативна, а за да сме по-точни, тя всъщност се противопоставя на Бог и на истината. Може да си мислиш, че това е емоция в рамките на нормалната човешка природа, но в Божиите очи това не е просто въпрос на емоция, а средство за противопоставяне на Бог. Това е средство, белязано от негативни емоции, което хората използват, за да се противопоставят на Бог, на Божиите слова и на истината. Ето защо се надявам, че ако приемем, че искаш да се стремиш към истината, ще се изследваш старателно, за да видиш дали не си се вкопчил в тези негативни емоции и дали упорито и глупаво не се съпротивляваш на Бог и не се съревноваваш с Него. Ако си открил отговора чрез изследване, ако си стигнал до разбиране и си достигнал до ясно осъзнаване, тогава те моля първо да се избавиш от тези емоции. Не ги пази грижливо и не се вкопчвай в тях, защото те ще те унищожат, ще унищожат крайната ти цел и ще унищожат възможността и надеждата, която имаш за стремеж към истината и постигане на спасение“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (1)). Бог проговори много ясно. Негативните емоции може да изглеждат незначителен проблем, но те оказват голямо влияние върху стремежа на човек да се стреми към истината и да изпълнява дълга си. Мислех си, че всеки изпитва негативни емоции, че това са просто откровения на мисли и идеи в определена среда, и че това не е сериозен проблем. Затова, когато видях, че Бог разобличава, че негативните емоции могат да накарат човек да се противопостави на истината и на Бог, и могат да провалят възможността за спасение, в сърцето си нямах много истински опит или разбиране. Размишлявайки върху това, което бях разкрила през този период, започнах да се вълнувам. Когато видях големия обем на работата и колко много са проектите, си помислих, че изпълнението на този дълг ще донесе страдание и изтощение на плътта ми, и се чувствах угнетена и обезсърчена, неспособна да се почувствам освободена. Когато всъщност изпълнявах този дълг, открих, че има много конкретни задачи, с които трябва да се справя, и много проблеми, които трябваше да бъдат решени чрез общение за истината. Но нямах опит в тази дейност и си мислех, че за да се справя добре с всяка задача, плътта ми ще трябва да страда. Това ме накара да се чувствам много угнетена, а негативните емоции постоянно изплуваха на повърхността. Всеки ден просто се насилвах да изпълнявам дълга си и нямах истинско чувство за бреме в сърцето си. Бях се загрижила за плътта си, потъвах в угнетяващи емоции и бях слаба и пасивна към дълга си. По същество това се свеждаше до това, че изказвах недоволството си и не се подчинявах на средата, подредена от Бог. Това бе съпротива срещу истината и Бог, и противопоставяне на Бог. Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца, а моето отношение към дълга ми Го беше накарало да ме ненавижда. Бях изгубила делото на Светия Дух при изпълнението на моя дълг. Това беше праведния нрав на Бог, който ме сполетя. Осъзнаването на това ме ужаси и знаех, че трябва да разреша негативните си емоции възможно най-скоро.

По-късно прочетох следните Божии слова: „Каква е целта ти всъщност, ако не приемаш истината, а още по-малко я практикуваш и само се мотаеш в Божия дом? Да не би да искаш да превърнеш Божия дом в свой старчески дом или в приют за бедни? Ако е така, значи нещо си се объркал — Божият дом не се грижи за използвачи и непрокопсаници. Всеки, който има лоша човешка природа, който не изпълнява дълга си с готовност, който не е годен за изпълнението на дълг, трябва да бъде премахнат; всички неверници, които изобщо не приемат истината, трябва да бъдат отстранени. Някои хора разбират истината, но не могат да я приложат на практика в изпълнението на дълга си. Когато видят проблем, те не го решават, и макар да знаят, чее тяхна отговорност, не дават всичко от себе си. Ако дори не изпълняваш отговорностите, на които си способен, каква стойност и какъв резултат може да има изпълнението на дълга ти изобщо? Има ли смисъл да вярваш в Бог по този начин? Човек, който разбира истината, но не може да я практикува, който не може да понесе трудностите, които трябва да понесе, е негоден за изпълнение на дълг. Някои хора, които изпълняват дълг, всъщност го правят само за да бъдат нахранени. Те са просяци. Мислят, че ако свършат няколко задачи в Божия дом, ще са си осигурили храна и квартира, без да им се налага да си намират работа. Има ли такава изгодна сделка? Божият дом не не се грижи за нехранимайковци. Ако някой, който ни най-малко не практикува истината и винаги е нехаен в изпълнението на дълга си, каже, че вярва в Бог, Бог ще го приеме ли? Всички тези хора са неверници, а в Божиите очи са злодеи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). „Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това дело ще се разпространи и ти го видиш в неговата цялост, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш презрение? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо допълнително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима Божието наказание и съд не успяват да пробудят духа ти? Нима Божието наказание и съд не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го получат; това са хора, които преяждат с плът и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Докато обмислях Божиите слова, се почувствах дълбоко съдена. Бог ненавижда онези, които постоянно търсят плътски удобства и наслада. Такива хора не понасят страдание и не плащат цена за своя дълг, за тях е невъзможно да изпълняват своята отговорност или истински да отдадат всичко на Бог. Винаги съм се стремяла към живот, изпълнен с плътски удобства, Живеех според сатанинските отрови като „Наслаждавай се на момента, защото животът е кратък“, „Пий днешното вино днес, а за утрешния ден се тревожи, утре“ и „Животът е кратък, отнасяй се добре към себе си“. Вярвах, че животът на този свят е изпълнен с беди и скърби и че човек не бива да си усложнява живота, а трябва да се научи да му се наслаждава и да се отнася добре към себе си. След като повярвах в Бог, разбрах, че да се стремиш към истината и да изпълняваш дълга си е правилният път в живота, и че за да придобие истината, човек трябва да понесе страдание и да плати определена цена. Но когато ме избраха за надзорничка и трябваше да поема повече отговорности, мисълта, че ще трябва да страдам повече, за да върша работата си добре, и че няма да мога да живея удобно и лесно, ме накара да се чувствам угнетена и обезсърчена. При вида на повечето работа чувствах се неудовлетворена, съпротивлявах се и само се оплаквах, и забавях решаването на проблеми дори в рамките на възможностите ми. Видях, че съм точно такъв човек, какъвто Бог разобличава: някой, който не желае да изпълнява дълга си, използвач и безполезна личност, която обича лекото и мрази работата. Мислех си за това колко братя и сестри, проповядващи евангелието търпят обиди и унижения от страна на религиозни хора, както и преследване и арести от страна на големия червен змей, и дори рискуват да изгубят живота си. Някои от тях посвещаваха усилия да се въоръжат с истината, за да разрешат проблемите на потенциалните приемници на евангелието чрез многократно общение, за да се справят с представите на религиозните хора. Колкото и да беше трудно, те не отстъпваха и не се предаваха, бяха готови да проявят внимание към Божиите намерения и да проповядват евангелието на повече хора. Така трябва да постъпват тези хора, които наистина имат човешка природа. След това се вгледах в себе си, отношението ми към моя дълг беше крайно непочтено и небрежно, сякаш това, че ме направиха надзорничка, беше умишлен опит да ме затруднят, а аз просто исках да се освободя от страданието или да се трудя и да паразитирам в Божия дом и да се лутам във времето. Личност като мен с такава човешка природа не заслужаваше да изпълнява дълг. Бях истински егоист и достойна за презрение! Всъщност Бог дава на всеки човек бреме според действителния му ръст, като използва неговия дълг, за да компенсира недостатъците му и да му помогне да придобие истината. Като се върна назад, когато за първи път започнах да изпълнявам този дълг, аз се изправих се пред трудности и проблеми в работата, и като се молех и се уповавах на Бог, за да търся истините принципи, придобих нещо. По-късно, когато евангелските работници имаха проблеми с техните състояния или работа, чрез общение с тях, за да разреша тези проблеми, аз също постигнах известен напредък, а това е нещо, което не може да бъде придобито в удобна среда. Но под влиянието на сатанинските отрови аз преследвах безполезни и низки неща, винаги мислех да избегна дълга си, за да защитя плътските си интереси, като живеех в негативни емоции и се съпротивлявах на Бог. Бях наистина непокорна и не можех да различавам правилното от погрешното! Ако продължавах да живея за плътта, със сигурност щях да проваля шанса си да придобия истината чрез изпълнението на дълга ми. Осъзнавайки това, почувствах дълбока вина и укор към себе си и със сълзи на очи се помолих на Бог, „Боже, сгреших. Отношението ми към дълга ми Те накара да се почувстваш отвратен и разочарован. Не изпълних намерението Ти. Боже, вече не искам да се бунтувам срещу Теб, а съм готова да се опълча на плътта си и да поема тази отговорност“.

По-късно прочетох следните Божии слова: „Тези, които наистина вярват в Бог, са хора, които се занимават със своята истинска работа, желаят да изпълняват дълга си, способни са да се заемат с дадена работа и да я вършат добре според заложбите си и правилата на Божия дом. Разбира се, в началото може да е трудно да се адаптираш към този живот. Може да се чувстваш физически и психически изтощен. Ако обаче наистина имаш решителност да сътрудничиш и желание да станеш нормален и добър човек и да постигнеш спасение, тогава трябва да платиш известна цена и да позволиш на Бог да те дисциплинира. Когато изпитате желание да сте своенравни, трябва да се опълчите срещу него и да се избавите от него, като постепенно намалявате своеволието и егоистичните си желания. Трябва да търсите Божията помощ за решаващи въпроси, в решителни моменти и при решаване на важни задачи. Ако наистина имаш решителност, тогава трябва да помолиш Бог да те укорява и дисциплинира, и да те просветли, за да можеш да разбереш истината, и така ще постигнеш по-добри резултати. Ако наистина имаш решителност и се молиш на Бог в Негово присъствие и Го умоляваш, Бог ще действа. Той ще промени състоянието и мислите ти. Ако Светият Дух свърши малко от делото Си, малко да те води и малко да те докосва, сърцето ти ще се промени и състоянието ти ще се преобрази. […] Ако можеш да преминеш през такава трансформация, Божият дом ще те приветства да останеш, да изпълниш дълга си, да осъществиш мисията си и да завършиш задълбочено текущата си работа. Разбира се, на хората, които изпитват тези негативни емоции, може да се помогне само с любящо сърце. Ако човек постоянно отказва да приеме истината и не се покайва, въпреки многократните увещания, трябва да се сбогуваме с него. Но ако някой наистина желае да се промени, да направи обрат, да обърне посоката си, горещо го приветстваме да остане. Стига да има истинско желание да остане и да промени предишните си подходи и начини на живот, да е способен постепенно да претърпи трансформация, докато изпълнява дълга си, и да става все по-добър в изпълнението на дълга си с течение на времето, тогава ние приветстваме такива хора да останат и се надяваме, че ще продължат да се подобряват. Изразяваме и голямо пожелание към тях: пожелаваме им да преодолеят негативните си емоции, да не бъдат повече впримчени в тях или обгърнати от тяхната сянка, а да се занимават с истинската си работа и да вървят по правилния път, като действат и живеят така, както нормалните хора би трябвало да правят според Божиите изисквания, и постоянно да изпълняват дълга си в Божия дом според Неговите изисквания, без повече да се носят по течението на живота. Пожелаваме им светло бъдеще и да не правят повече каквото си искат, да не се занимават само с търсене на удоволствия и физически наслади, а да мислят повече за нещата, свързани с изпълнението на дълга им, с пътя, по който вървят в живота, и да изживяват нормалната човешка природа. От все сърце им пожелаваме да живеят щастливо, свободно и волно в Божия дом, да изпитват ежедневно спокойствие и радост, да чувстват топлина и удоволствие от живота си тук. Не е ли това най-голямото пожелание? (Да, така е.)“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). Като виждах усилията на Бог да опази и желанието Му за онези, които бяха в капана на състояние на угнетеност, се почувствах стоплена, дълбоко трогната и окуражена. Бог се надява, че мога да се държа според Неговите изисквания, да изживея нормалната си човешка природа, да се занимавам със същинската си работа и да изпълнявам дълга добре си според истините принципи. Осъзнах също, че за да бъде с човешка природа и да върви по правилния път в живота, човек трябва да е решил да се стреми към положителни неща, да се опълчва съзнателно на плътта, когато се сблъсква с трудности и проблеми при изпълнението на дълга си, и действително да плати цена за решаване на проблемите, като по този начин поема отговорностите на възрастен. В допълнение, преди да изпълнява дълга си всеки ден, човек трябва да се моли на Бог с искрено сърце и да приеме Неговата внимателна проверка. Когато искам да проявя внимание към плътта и пренебрегна дълга си, трябва да помоля Бог да ме порицае и дисциплинира и трябва да се стремя да изпълнявам дълга си с цялото си сърце и сила. Само ако живея по този начин, ще притежавам човешко подобие. След като разбрах тези неща, исках да практикувам според Божиите слова и да вникна в тях. Оттогава насетне всяка задача, с която се захващах, поверявах на Бог и се уповавах на Него, и всъщност платих цена, като проучвах материали, молех се и търсех, като обмислях как да провеждам общения, за да постигна добри резултати. Когато се натъквах на неща, които не разбирах или с които не можех да се справя, общувах с братята и сестрите си. Проблемите, които възникваха по време на дълга ми, постепенно се разрешаваха. Въпреки че натоварването при изпълнението на моя дълг беше същото като преди, вече не се чувствах угнетена, а по-скоро смятах, че си заслужава да положа усилия и да платя определена цена, за да го изпълня добре. Изпитах и чувство на радост и удовлетворение в сърцето си и натрупах някои истински умения в работата си. Чувствам, че да живееш според Божиите слова е наистина велико, и че живея пълноценен и достоен живот!