От Пън Ли, Китай

Един ден през ноември 2020 г. чух, че църковен водач на име Джао Дзюн е бил арестуван от полицията. Тъй като бях що-годе запозната със ситуацията в църквата на Джао Дзюн, висшестоящият водач ми възложи да отида там, за да разбера какво е станало, как е бил арестуван Джао Дзюн, и да свърша работата по справянето с последиците навреме. След като получих тази задача, изпитах известно притеснение, като си помислих: „Предвид скорошния арест на Джао Дзюн би било доста опасно да отида в онази църква сега. Какво ще стане с мен, ако ме хванат полицаите, които следят църквата? Дали няма да попадна право в капана“. Но после се замислих, че Джао Дзюн поддържаше контакт с много хора и приемни семейства и след неговия арест всички те бяха в опасност. Знаех, че трябва да ги информирам, за да вземат предпазни мерки час по-скоро. След като взех това решение, се втурнах към църквата, за да информирам братята и сестрите. На другия ден разбрах, че нещо се е случило с двете приемни семейства, които бях посетила предишната вечер. Малко след като си тръгнах, в дома на едното семейство е бил извършен обиск, а мъжът и жената от другото семейство са били арестувани. Ако се бях забавила дори малко с тръгването, щяха да арестуват и мен. През декември последваха още мащабни арести в различни църкви. Сестрата, с която работех в екип, и още над тридесет братя и сестри, включително водачи и работници, бяха арестувани един след друг. В тази изключително опасна ситуация беше от решаващо значение да информирам други братя и сестри, които бяха подложени на скрити опасности, че трябва да се укрият и да предадат книгите с Божиите слова на други хора за съхранение. По онова време вече бяхме загубили връзка с някои църкви, нямаше подходящи домове, в които да се съхраняват книгите с Божиите слова и църковната собственост, а някои от братята и сестрите ни нямаха достъп до безопасни приемни домове. Докато бях изправена пред тази толкова трудна ситуация, се чувствах доста слаба, уплашена и неспокойна. Струваше ми се, че може да бъда арестувана всеки момент. Помислих си: „Ами ако ме арестуват и пребият до смърт на млади години?“. Прекарах целия ден в тревоги, а дните се изнизваха бавно като охлюви. Не спирах да се чудя кога най-сетне ще приключи тази ситуация. По това време чух, че от провинцията са пристигнали десетки спецполицаи с изричната цел да арестуват вярващите. Още повече се напрегнах и уплаших, като си мислех: „Полицията вече ме търси за арест, а с това местене на книги все едно им се поднасям на тепсия. Ако ме проследят и арестуват, със сигурност няма да се отърва лесно. Китайската комунистическа партия убива вярващи безнаказано — ще ме пребият ли до смърт, ако бъда арестувана? Толкова много години вярвах в Бог, отричах се и отдавах всичко — и всичко това само за да бъда пребита до смърт? В такъв случай ще мога ли да постигна спасение? Ако не, значи ли това, че всичките ми години на страдание са били напразни? Ако бъда осъдена на няколко години, как щях да понеса затворническия живот?“. Не можех дори да си помисля за такъв живот — предпочитах смъртта пред това да вирея в такива условия. Живеех в постоянен страх и не смеех да пренеса книгите, затова написах писмо до брат Ли И с молба да пренесе книгите възможно най-скоро. Написах няколко писма, но така и не получих отговор от него. Изминаха още няколко дни, а книгите още не бяха пренесени. Тревожех се, че висшестоящият ми водач ще ме обвини в безотговорност в дълга ми, затова помолих водача да възложи на друг последващите действия. За да прикрия личните си намерения и мотиви, казах, че духовният ми ръст е малък, че нямам опит в подобна ситуация и че се налага да обсъждам и да се консултирам за някои аспекти на работата с другиго. Така водачът щеше да си помисли, че правя всичко по силите си в изпълнението на дълга и че поемам бреме в църковното дело. Така нямаше да бъда обвинявана от водача за евентуални проблеми. Скоро след това водачът назначи сестра Юн Цин да работи с мен по последващите действия.

След това ситуацията ставаше все по-напрегната с всеки изминал ден — „заваляха“ доклади за арестувани братя и сестри и научих също, че полицията разполага с информация за още много братя и сестри. Писах до ръководителите на групи, като настоявах да призоват всички братя и сестри да се укрият незабавно, но просто не бях в състояние да се занимавам с безопасността на братята и сестрите. Изпитвах силно безпокойство и страх и се тревожех, че скоро и аз ще бъда арестувана, затова не успях да се погрижа за някои подробности — не предупредих онези, които трябваше, да се укрият, и това доведе до ареста на сестра на име Уан Лан. По-късно тя почина по-малко от десет часа, след като беше изпратена у дома. Изпитвах огромна вина — ако бях положила малко повече усилия и се бях придържала към отговорността да предам навреме на Уан Лан да се укрие, може би нямаше да бъде арестувана и убита. Аз бях отговорна за ареста на Уан Лан и нямаше извинение за това.

Не след дълго висшестоящият ми водач дойде при мен с доклад, написан от братята и сестрите за мен, в който те разобличаваха това, че в най-решаващия момент не съм предпазила братята и сестрите си, че не съм преместила навреме книгите с Божиите слова, че егоистично и подло съм предпазвала себе си и че не съм защитавала и не поддържала делото на църквата. Тогава водачът ме освободи на минутата. Осъзнах, че през цялото това време съм живяла в малодушие и не съм била способна да върша реална работа. Заслужавах да бъда освободена. По време на духовната ми практика и размишления попаднах на следния откъс от Божиите слова: „Първото основно нещо, което водачите и работниците трябва да направят, е да наблюдават надлежно различните материални вещи на Божия дом, да извършват надлежно проверка и да пазят Божия дом, като не позволяват никакви предмети да бъдат повреждани, разхищавани или присвоявани от зли хора. Това е минимумът, който трябва да правят. Щом бъдеш избран за водач или работник, Божият дом те счита за свой разпоредител: ти си от управляващата класа и задачата, която поемаш, е по-тежка от тази на другите. Ти носиш голяма отговорност. Ето защо всяко твое отношение, всяко твое действие, всеки твой план за справяне с проблемите и всеки твой метод за разрешаване на проблемите, всичко това засяга интересите на Божия дом. Ако ти дори не проявяваш внимание към интересите на Божия дом или не ги вземаш присърце, ти си негоден да бъдеш разпоредител на Неговия дом. […] И така, когато става въпрос за избиране на водачи и работници, погледнато от гледна точка на човешката природа, кое е най-основното нещо, което те трябва да притежават? Трябва да имат съвест и чувство за справедливост, а мотивите им трябва да са правилни. Първо човешката им природа трябва да премине високата летва. Независимо колко работоспособност притежават или какво ниво на заложби имат, хората от този тип ще отговарят на критерия за разпоредители, ако служат като надзорници. Най-малкото те ще са способни да отстояват интересите на Божия дом и общите интереси на братята и сестрите. Те в никакъв случай няма да продадат интересите на братята и сестрите, нито интересите на Божия дом. Когато интересите на Божия дом и на братята и сестрите са на път да бъдат увредени или накърнени, те ще са предвидили това предварително и ще бъдат първите, които ще излязат напред и ще ги опазят, дори ако това ще засегне собствената им безопасност или ще изисква от тях да платят цена, или да страдат. Всичко това са неща, които хората със съвест и разум могат да направят. Някои лъжеводачи и лъжеработници бързат да намерят безопасно място, където да се скрият, когато се сблъскат с опасни обстоятелства, но за важните вещи на Божия дом — книги с Божии слова, мобилни телефони, компютри и т.н. — нито се интересуват, нито питат за тях. Ако се тревожеха как арестуването им ще се отрази на по-общата картина на църковното дело, биха могли да изпратят други да се справят с тези неща — но тези лъжеводачи се крият само заради собствената си безопасност. Те са уплашени до смърт и за да гарантират собствената си безопасност, не правят това, което могат. Поради това има много случаи, когато, при възникването на опасни ситуации, небрежността, бездействието и безотговорността на лъжеводачите водят до разграбване и отнемане от големия червен змей на различни предмети на Божия дом и на приноси към Бог, което води до сериозни загуби. Когато тези ситуации току-що са възникнали в църквата, първата мисъл на водачите и работниците трябва да бъде да поставят оборудването и материалните вещи на Божия дом на подходящи места, да ги предадат на подходящи хора за управление. На големия червен змей категорично не трябва да се позволява да ги вземе. Но лъжеводачите никога не се замислят за тези неща. Никога не поставят интересите на Божия дом на първо място, а вместо това поставят собствената си безопасност на първо място. Невършенето на реална работа от страна на лъжеводачите често причинява загуби или вреди на различни важни предмети на Божия дом. Това не е ли сериозно неизпълнение на отговорността на лъжеводачите?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (11)). Божиите слова ясно описват отговорностите на един водач. Водачът трябва да притежава човешка природа, чувство за справедливост и надеждност. В решаващи моменти водачите винаги трябва да защитават братята и сестрите и да пазят книгите с Божиите слова, дори ако това означава да претърпят страдания и да направят компромис с личните си интереси. Лъжеводачите са невероятно егоистични и достойни за презрение и дори от време на време да вършат работа, те винаги са избирателни по отношение на типа работа, която предпочитат. На всяка крачка мислят за собствените си интереси и никога не отчитат интересите на Божия дом. Такива хора имат лош характер и Бог ги презира. Направих сравнение и разбрах, че не съм по-различна от лъжеводачите, разобличени от Божиите слова. Щом започнаха арестите в църквата, прехвърлих опасната работа на други хора и помолих Ли И да премести книгите, а като не отговори на писмата ми навреме, вместо да побързам и сама да преместя книгите, написах писмо до висшестоящия водач, в което обясних, че духовният ми ръст е малък, и помолих водача да възложи на другиго да се справи с тази задача. Измислих си оправдания, за да се предпазя, и прехвърлих опасната работа на други, за да не се излагам на риск. Средата ставаше все по-неблагоприятна, а на мен не ми се навлизаше в подробностите на последващата работа. Вместо това само отбивах номера и симулирах, че работя, делегирах задължения и прехвърлях цялата работа по последващите действия на ръководителите на групи, които нямаха друг избор, освен да идват и сами да разрешават ситуациите. Когато разбрах, че има опасност Уан Лан да бъде арестувана, трябваше веднага да ѝ пиша и да ѝ напомня да се укрие. Ако го бях направила, вероятно нямаше да бъде арестувана и да загине. Но аз живеех в страх и боязън и не предупредих онези, които трябваше. Някои братя и сестри бяха станали негативни и слаби, но аз не общувах с тях и не ги подкрепих. Постоянно мислех как да предпазя интересите си от това да бъдат накърнени и изобщо не ме беше грижа за делото на църквата. Наистина бях егоистична и достойна за презрение! Като църковен водач беше моя отговорност да защитавам Божиите избраници и интересите на Божия дом, но в най-решаващия момент се отдръпнах от дълга си. Бях егоистична, достойна за презрение, загрижена само за себе си, без капка съвест или разум. В резултат на това моята сестра беше арестувана и измъчвана до смърт, църковното дело се забави, а аз извърших вечно прегрешение.

По-късно попаднах на следния откъс от Божиите слова: „Изпълнението на дълга не е маловажен въпрос. Хората най-много се разкриват при изпълнението на своя дълг и Бог определя изхода им въз основа на тяхното последователно представяне, докато изпълняват дълга си. Какво означава, когато някой не изпълнява добре дълга си? Означава, че не приема истината или не се покайва истински и е отстранен от Бог. Когато лъжеводачите и лъжеработниците бъдат освободени от длъжност, какво представлява това? Това е отношението на Божия дом към такива хора и, разбира се, това е и Божието отношение към такива хора. И така, какво е Божието отношение към безполезни хора като тях? Той ги отритва, заклеймява ги и ги отстранява. И така, все още ли искате да се отдавате на ползите от статуса и да бъдете лъжеводачи?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8)). Щом прочетох Божиите слова, по лицето ми бликнаха сълзи. Осъзнах, че освобождаването ми е знак за Божия гняв, и усетих, че Божият праведен нрав е ненакърним. Докато разсъждавах как винаги поставях собствената си безопасност на първо място, не защитавах делото на църквата и не мислех за сигурността на братята и сестрите, което доведе до непоправими последствия, ме обзе огромно съжаление. Макар че не пострадах физически, не бях изпълнила отговорностите си, бях извършила прегрешение, което никога няма да мога да изкупя, и накарах Бог да ме намрази и презре. Сама съм си виновна за това, че братята и сестрите ми ме докладваха. В онзи период често плачех, докато си мислех за това, и мразех себе си, задето съм толкова алчна за живот и се страхувам от смъртта. Всеки пък когато се сетех за това, усещах тъпа болка в сърцето и знаех, че съм длъжница на Бог и на братята и сестрите. Мразех себе си, задето не съм по-добра от звяр, и смятах, че заслужавам и най-суровото Божие наказание.

След това започнах да търся отговор защо в трудни ситуации винаги се опитвам да предпазя себе си. Попаднах на този откъс от Божиите слова: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Докато четях Божиите слова, разбрах, че дълбоко в мен се е вкоренила сатанинската отрова: „Всеки човек сам за себе си, а за дявола остават последните“, и се е превърнала в стандарт за човешкото ми поведение. Когато се сблъсквах с опасности, винаги предпазвах себе си и не проявявах никаква загриженост към интересите на Божия дом, тревожех се само как да избегна ареста и прехвърлях опасната работа на другите. Можех да мисля само за собствената си безопасност, не ми се занимаваше с последващата работа и не изпълнявах отговорностите си. Другите братя и сестри в крайна сметка преместиха книгите с Божиите слова навреме и само заради това интересите на църквата не бяха накърнени. Живеех според сатанинските отрови и бях станала изключително егоистична, достойна за презрение и напълно лишена от човешка природа. Отново и отново не успявах да практикувам истината, не проявявах ни най-малко преданост към дълга си, а Бог мразеше поведението ми и беше отвратен от него. Ако не се покаех и не се променях, щях да загубя шанса си за спасение. Тогава осъзнах колко дълбоко покварен е моят нрав и че освобождаването ми е Божият начин да ме спаси.

Тогава попаднах на този откъс от Божиите слова: „Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те разпространяваха евангелието на Господ, но хората по света не го приеха, а вместо това ги заклеймяваха, биеха и хокаха, и дори ги убиваха — така бяха убити като мъченици. […] Ето как умряха и си отидоха телата им; това беше начинът на тяхното отпътуване от човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, или както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкупление на цялото човечество, което Той извърши, позволява на това човечество да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). Божиите слова обясняват ясно значението на мъченичеството за Бог. Апостолите и учениците на Господ Исус са били предани на Бог до смъртта и са дали скъпоценния си живот, за да разпространяват Божието евангелие. Те са свидетелствали с живота си, че Господ Исус е Бог, и за Божието дело на изкуплението на човечеството. В името на разпространението на евангелието на Господ Исус Стефан е бил убит с камъни, а Петър е бил разпнат на кръст с главата надолу. Плътта им е загинала, но смъртта им е била смислена и славна. Те са били похвалени от Бог за това, че свидетелстват за Него със собствените си животи. Сега членове на църквата бяха подложени на сериозни преследвания и арести, по време на които някои братя и сестри бяха измъчвани и изтезавани, но не се предадоха на Сатана и предпочетоха затвора пред това да предадат Бог. Колкото до Уан Лан, тя предпочете смъртта пред това да се превърне в Юда. Аз, от своя страна, мислех само за собствената си безопасност в тази ситуация, поставях собствения си живот над всичко останало, нямах ни най-малка преданост към дълга си и не изпълнявах отговорностите си. Въпреки че не ме арестуваха и останах жива, не бях дала никакво свидетелство — едно срамно съществуване. Глождеше ме ужасна вина и не исках повече да водя живот, лишен от достойнство. Осъзнах също, че Бог използва големия червен змей, за да Му служи и за да провери кой е истински вярващ и кой — лъжевярващ, кой свидетелства и кой не, и след това отделя всеки според вида му. Това е мъдростта на Божието дело. Като осъзнах това, твърдо реших да изпълнявам добре дълга си и да остана непоколебима в свидетелството си за Бог. Помолих се на Бог: „Боже, бях толкова егоистична и достойна за презрение. Тъй като се страхувах от арест и изтезания, не защитавах делото на църквата и извърших вечно прегрешение. Оттук нататък, независимо пред каква ситуация се изправя, ще заложа живота си на карта в името на това да поддържам интересите на църквата. Никога повече няма да живея недостойно. Готова съм да поверя живота си в Твоите ръце и да се покоря на Твоето върховенство и подредби“.

Няколко месеца по-късно отново бях избрана за църковен водач. След като изпълнявах дълга си едва няколко дни, получих писмо от висшестоящия водач, че Компартията се е сдобила с моя снимка от камера за видеонаблюдение. Водачът ме посъветва да не излизам на обществени места, освен ако наистина не се налага. Макар че след писмото изпитах известно безпокойство, това не повлия на изпълнението на дълга ми. Ако се налагаше да изляза по работа, се дегизирах леко и излизах, за да изпълня дълга си. След време няколко братя и сестри от моята църква бяха арестувани и отново трябваше да се заема с последиците от това. Осъзнах, че Бог ме подлага на изпитание. Макар да бях леко разтревожена и загрижена, си помислих, че в миналото бях егоистична и достойна за презрение, прехвърлях опасната работа на другите, оставих трайно петно в отношенията си с Бог и станах посмешище на Сатана. Днес, когато съм изправена пред новата ситуация, трябва да се покая и да спра да живея както преди. Тихо се помолих на Бог и Му казах, че съм готова да разчитам на Него, за да се справя бързо с последващите задачи. След това веднага направих подробни уговорки с водачите на групите относно преместването на книгите с Божиите слова и скоро братята и сестрите успяха да преместят всички книги. Като практикувах по този начин, се чувствах много по-спокойна и знаех, че това спокойствие идва от Бог. Два месеца по-късно бяха арестувани над десетина братя и сестри, включително бивш църковен водач. Когато се сблъсках с тази ситуация, не се фокусирах върху опазването на собствената си безопасност, както преди, а вместо това разчитах на Бог, за да изпълня последващите задачи, да защитя братята и сестрите си и да не допусна интересите на Божия дом да бъдат накърнени. Обсъдих с колеги кой е най-добрият начин да уведомя незабавно братята и сестрите да скрият и преместят книгите. Със съдействието на братята и сестрите всички книги бяха преместени успешно. Когато чух добрата новина, бях много щастлива и благодарна за Божието напътствие! Замислих се за това как в миналото винаги защитавах собствените си интереси, избягвах дълга си и бях разкрита като лъжеводач. Този път най-накрая не бях възпряна от страха си от смъртта и бях в състояние да практикувам истината и да изпълнявам отговорностите си. Това, че успях да направя тази промяна, се дължеше изцяло на Божиите слова.