От Тара, Тайван

От малка вярвах в Господ Исус заедно с майка ми и се наслаждавах на изобилната Му благодат и благословии. Това ми даде дълбоко чувство за голямата милост и любов на Господ Исус към човечеството. Докато растях в благодатта на Господ, бях свикнала да се обръщам към Него и да прося благодат. Когато се сблъсквах с проблеми, се молех на Господ, а когато съгрешавах, заставах пред Него, за да се изповядам. Вярвах, че понеже Господ е милостив и любящ, Той винаги ще ми прощава греховете.

Един ден през май 2019 г. се запознах със сестрите Диана и Ванеса във Фейсбук. Участвахме заедно в група за изучаване на Библията и установих, че общението на Ванеса за Библията беше много проницателно. Веднъж по време на събиране Ванеса каза: „Господ е казал, че ще дойде отново в последните дни, така че как можем да Го посрещнеме? Господ Исус е казал: „Моите овце слушат гласа Ми“ (Йоан 10:27). „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20). Освен това „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7). От тези откъси виждаме, че когато Господ дойде в последните дни, Той ще изрази Своите слова. Ключът към посрещането на Господ е да се вслушваме в Божия глас, а онези, които могат да посрещнат Господ, като чуят гласа Му, са мъдрите девици“. Бях толкова изненадана, когато чух общението на Ванеса. Никога не бях чувала толкова проницателни думи. Тя беше посочила ключа към посрещането на Господ. Никога преди не го бях осъзнавала. След това Ванеса ни показа един наистина весел видеоклип с химн. В края на видеоклипа видях надпис: „Църквата на Всемогъщия Бог“, и това събуди любопитството ми. Когато събирането приключи, побързах да потърся в интернет. Видях много негативна информация и затова бързо се свързах с Диана, за да науча повече. Диана каза, че посрещането на Господ е нещо изключително сериозно и ме насърчи да не се влияя от слухове, а предложи първо да оставя настрана притесненията си и смирено да потърся дали това е истинският път. Няколко дни по-късно Диана ме покани да присъствам на събиране. Чувствах се толкова раздвоена: да отида ли, или да не отида? Общението на Ванеса за Библията наистина беше проницателно и исках да чуя повече, но се притеснявах, че това, което проповядва, не е истинският път. В разгара на колебанието си се помолих на Господ, като Го помолих за напътствие. След това отидох на събирането.

По време на събирането Ванеса развълнувано ми каза: „Господ Исус вече се е завърнал, Той е въплътеният Всемогъщ Бог. Всемогъщият Бог е приключил Епохата на благодатта и е установил Епохата на царството, изразил е милиони слова и въз основа на делото на изкуплението на Господ Исус извършва делото на правосъдието, като започва от Божия дом, за да пречисти и спаси напълно човечеството. Всички слова, които Всемогъщият Бог изразява, са истината и разкриват тайната на Божието въплъщение, трите етапа на Неговото дело и вътрешната история на Библията. Неговите слова разказват също за източника на греховността на човечеството, как Сатана покварява човечеството, как Бог спасява човечеството на етапи и за смисъла на Божието дело на правосъдието в последните дни. Всемогъщият Бог ни е показал и начините, по които вярващите могат да постигнат спасение. Например Той описва подробно как да преживеем правосъдието и наказанието на Неговите слова, за да се отървем от покварения си нрав, как да практикуваме истината и да бъдем честни хора, как да се боим от Него и да отбягваме злото, как да станем хора, които следват Неговата воля, и така нататък“. Тя каза също, че словата и делото на Всемогъщия Бог са изпълнили пророчеството на Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща“ (Йоан 16:12-13). „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17). Почувствах, че казаното от Ванеса е озаряващо, но в сърцето ми все още имаше много съмнения. Затова тихо се помолих на Бог и се сетих, че Бог е казал: „Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство“ (Матей 5:3). Помислих си: „Завръщането на Бог е нещо изключително сериозно, не мога сляпо да прибързвам със заключенията. Трябва да търся смирено и да продължа да слушам“.

След това Ванеса ми даде да прочета един откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Христос от последните дни носи живот и носи непреходния и вечен път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Божието одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който предоставя Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш пригоден да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се контролират от правила, от думи и от оковите на историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния път на живота. Това е така, защото всичко, което придобиват, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, на които не е предоставена водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ти се стремиш само да се придържаш към миналото, да стоиш на едно място и да оставиш нещата такива, каквито са, а не се стремиш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, така че няма ли винаги да си враждебен към Бог? Стъпките на Божието дело са непреодолими и могъщи като надигащи се вълни и тътнещи гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожението, вкопчен в старото и в очакване нещата да ти паднат в скута. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва стъпките на Агнеца? Това как може да покаже, че Богът, към когото се придържаш, е Богът, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш стъпките на Божието дело? И как могат да те отведат на небето? Това, което държиш в ръцете си, са просто думи, които могат да дадат само временна утеха, но не и истини, които могат да ти дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти; те не са мъдри слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко са пътят, който може да те доведе до съвършенство. Тази разлика не дава ли повод за размисъл? Не ти ли дава прозрение в тайните, които се съдържат в това? Способен ли си да отведеш сам себе си на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава те увещавам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш Кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да придобиеш истината и никога няма да придобиеш живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот). Докато четях, започнах да чувствам, че в тези слова има нещо различно и не можех да не се боя от тях: те звучаха толкова строги и пронизващи — всяка дума и фраза бяха изпълнени с власт и сила. Не изглеждаха като слова, които всеки простосмъртен би изрекъл. Само Бог можеше да говори по този начин. Но после си помислих: „Това не е правилно, Бог е милостив и любящ — словата Му са пълни с утеха и нежност. Но тези слова са толкова сурови, те са като проклятие или заклеймяване на човечеството. Това наистина ли са Божиите слова? Като се има предвид колко авторитетни са тези слова, те трябва да са Божиите слова, нали? Но ако Всемогъщият Бог наистина е завърналият се Господ Исус, Той трябва да говори по същия начин като Него — изпълнен с милост и любов към човечеството, а словата Му трябва да са мили и внимателни. Но речта на Всемогъщия Бог е толкова сурова. Дали Той наистина може да е завърналият се Господ Исус?“. Чувствах се толкова объркана, затова разказах на Ванеса за съмненията си.

Ванеса търпеливо проведе общение с мен, като каза: „Винаги сме вярвали, че Бог е милостив и любящ, че Той ни говори по нежен и внимателен начин, и затова, ако словата Му са сурови, те не са Божии слова. Но замисляли ли сме се дали тази идея наистина съответства на фактите и на истината? Всъщност във всяка епоха Бог е говорил не само внимателни и насърчителни слова, но и сурови слова, които укоряват, съдят и проклинат хората. Просто не сме обръщали внимание на това. Нека да видим как това е записано в Библията. Бог Йехова каза: „Всичките му стражи са слепи, те са невежи; те всички са неми кучета, които не могат да лаят, които сънуват, лежат и обичат да дремят. Да! Лакоми кучета, които никога не се насищат — те са овчари, които не могат да разсъждават, всички са се обърнали по своя си път, всеки за печалбата си, всички до един“ (Исая 56:10-11). А Господ Исус е казал: „Змии! Рожби ехиднини! Как ще избегнете осъждането в пъкъла?“ (Матей 23:33). „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат“ (Матей 7:6). Има много подобни стихове. От тях виждаме, че в Епохата на закона и в Епохата на благодатта Бог е укорявал, заклеймявал и проклинал хората. Въпреки че словата Му звучаха сурово и проникваха дълбоко в сърцето, всичките бяха истина и разобличаваха същността на хората за съпротивляване и бунтуване срещу Бог. В действителност, независимо дали Божиите слова са мили или сурови, те всички са израз на Божия нрав. Но ако не разбираме Божия нрав, ще сме склонни да Го ограничаваме като милостив и любящ; когато Той говори сурово, ще си изграждаме определени представи, като ще мислим, че Бог говори само по нежен начин и не би трябвало да говори с толкова строг тон, или в противен случай такива слова не биха могли да са Негови. Да определяме дали словата са мили, или строги, е погрешно и е последица от нашите собствени представи и фантазии. Например, ако приемахме родителите си като такива само когато ни говорят нежно, но не ги приемахме като наши родители, когато ни говорят строго или ни се карат, че сме извършили нещо нередно, нямаше ли да е глупаво?“. След като чух общението на сестрата, въпросът ми се изясни много. Помислих си: „Точно така, независимо дали родителите ни говорят нежно или строго, не са ли те все още наши родители? Бог Йехова и Господ Исус са говорили строго преди, защо не съм го забелязала по-рано? Предполагам, че наистина е погрешно да се определя дали това са Божии слова въз основа на това дали са мили, или строги“. Щом осъзнах това, вече не се съпротивлявах толкова. Но всеки път, когато четях откъси от словата на Всемогъщия Бог, които разобличаваха и съдеха човечеството, ги усещах като пронизващи, сякаш бях заклеймена. Непрекъснато се разкъсвах между две мисли: „Господ Исус е милостив и любящ, защо тогава Всемогъщият Бог е толкова строг?“.

Веднъж по време на събиране зададох въпроса си на сестра Сузи: „Просто не мога да възприема Всемогъщия Бог и Господ Исус като един и същ Бог — нравът им е твърде различен. Когато си представям Господ Исус, мисля за това колко милостив и любящ е Бог, но Всемогъщият Бог изглежда толкова строг и голяма част от това, което казва, е разобличаване и разнищване на хората. Защо Всемогъщият Бог и Господ Исус са толкова различни?“. Тя проведе общение с мен, като каза: „Хората често изпитват това объркване и то е главно защото не разбират Божия нрав. Нека се върнем към предишното Божие дело. Щом придобием някакво разбиране за Божия праведен нрав, този проблем ще се разреши от само себе си. Всички знаем, че когато Бог е забелязал злодеянията на хората от Содом и Ниневия, Неговият нрав се е разгневил и Той е решил да унищожи тези два града. Преди да ги унищожи, Бог е изпратил два ангела в Содом и само Лот ги е приютил. Останалите жители не само че не са посрещнали ангелите, а са искали да ги убият. Бог е видял злодеянията им и се разгневил. След като ангелите спасили Лот и семейството му, Бог излял огън от небето и унищожил всички хора, добитък и растителност в града. Сега нека погледнем Ниневия. Бог е планирал да унищожи и този град, затова е изпратил Йона да предаде Неговото послание: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“ (Йона 3:4). Когато царят на Ниневия чул тези думи, той повел хората от своя град да се облекат във вретища, да седят в пепел, да постят, да се молят, да се отърват от злото, което вършели, и да се покаят пред Бог. Когато Бог видял това, Той оттеглил гнева Си и милостиво ги пощадил от унищожение. От различното отношение на Бог към Ниневия и Содом можем да видим, че Божият нрав е реален и жив. Той е не само любящ и милостив, но и величествен и гневен. Когато хората съгрешават, Бог им дава шанс да се покаят, като им показва Своя любящ и милостив нрав. Когато хората са непреклонни и не искат да се покаят, когато дори упорито се съпротивляват на Бог и викат срещу Него, Бог отприщва гнева Си върху тях, като им показва Своя праведен и величествен нрав. Това ни позволява да видим, че Божият праведен нрав е не само любящ и милостив, но и величествен и гневен. И двата аспекта се съдържат в присъщия на Бог нрав. Нека сега разгледаме Епохата на благодатта, в която Господ Исус е извършил Своето дело. Когато хората съгрешавали и заставали пред Господ, за да се изповядат и покаят, Той им опрощавал греховете и ги дарявал с изобилна благодат. Затова много хора вярват, че нравът на Господ е само любящ и милостив, а не гневен и проклинащ. В действителност това са само човешки представи и фантазии. Спрямо фарисеите, които заклеймявали Господ, съпротивлявали Му се и дори открито и силно роптаели срещу Него, Господ Исус бил изпълнен с гняв. Той ги заклеймил и проклел, и изрекъл седем горки върху тях. Не е изпитал и капка милост към тях. От времето на сътворението до днес Бог винаги е изразявал Своя праведен нрав пред човечеството. Бог е любящ и милостив, но също така е величествен, гневен, проклинащ и наказващ. Точно както казва Всемогъщият Бог: „Милосърдието и толерантността на Бог наистина съществуват, но Божията святост и праведност, когато Той отприщва Своя гняв, показват на човека и онази страна на Бог, която не търпи оскърбление. Когато човекът напълно успява да се подчини на Божиите заповеди и действа в съответствие с Божиите изисквания, Бог е изобилен в Своята милост към него; когато обаче човекът е изпълнен с поквара и прелива от враждебност и омраза към Него, Бог е дълбоко разгневен. До каква степен е разгневен Той? Неговият гняв ще трае дотогава, докато Бог вече не вижда съпротивата и злодеянията на човека, докато те престанат да бъдат пред очите Му. Едва тогава Божият гняв ще изчезне. […] Той е толерантен и милосърден към нещата, които са добронамерени, красиви и добри; към нещата, които са зли, грешни и нечестиви, Той изпитва дълбок гняв до такава степен, че Неговият гняв е неспирен. Това са двата основни аспекта на Божия нрав, които са най-важни, най-изявени и нещо повече, те са разкривани от Бог от начало до край: изобилна милост и дълбок гняв“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). Чрез Божиите слова можем да видим, че „изобилна милост и дълбок гняв“ са двата аспекта на Божия нрав, които Той непрекъснато показва на човечеството. Тези два аспекта на Неговия нрав не си противоречат. Всички те са част от Неговия присъщ нрав. Не трябва да ограничаваме Бог като способен да дарява само изобилна милост, а не и да отприщва дълбок гняв, въз основа на това, че в миналото сме се наслаждавали на Неговата благодат. Такъв вид разбиране е твърде едностранчиво“. След като чух това, осъзнах, че Бог е не само любящ и милостив, но също така и величествен, гневен и проклинащ. Всичко това са аспекти на присъщия на Бог нрав. Тъй като разбирах твърде малко от Божия нрав, бях възприела едностранчивото убеждение, че Бог е само милостив и любящ. Това наистина бяха мои представи и фантазии и те не съответстваха на реалността. Осъзнах, че трябва да слушам повече общение, за да задълбоча разбирането си.

Сузи каза също, че нравът, който Бог проявява във всяка епоха, се основава на изискванията на Божието дело на спасението, както и на нуждите на поквареното човечество. След това прочетохме два откъса от словата на Всемогъщия Бог, които ми помогнаха да придобия по-ясно разбиране на истината в това отношение. Всемогъщият Бог казва: „Делото, което Исус извърши, беше съобразено с нуждите на хората от онази епоха. Неговата задача беше да изкупи човечеството, да прости греховете на хората, затова нравът Му изцяло се състоеше от смирение, търпение, любов, благочестие, снизходителност, милост и любяща доброта. Той донесе на хората изобилна благодат, благословии и всичко, на което биха могли да се наслаждават. Онова, на което хората се насладиха, беше изцяло мир и щастие, Неговата търпимост и любов и Неговата милост и любяща доброта. Изобилието от неща за наслада, до които хората имаха достъп по онова време — чувството за мир и сигурност в сърцата им, утехата в духа им и упованието им в Спасителя Исус — се дължеше на епохата, в която живееха“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на Епохата на изкуплението). „В Своето последно дело за приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той разкрива всичко неправедно, открито съди безбройните народи и усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им качества. Точно това е моментът, в който Бог разкрива изхода на хората и тяхната крайна цел. Ако хората не преживеят наказание и съд, тогава тяхното непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд може да се разкрие изходът на всички неща. Само когато са наказвани и съдени, хората показват какви са в действителност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъде разкрит изходът на всички неща, за да може злото да бъде наказано, а доброто — възнаградено, и безчисленото множество хора да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да се постигне чрез праведно наказание и праведен съд. Тъй като покварата на хората е достигнала своя връх и непокорството им е извънредно тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и се разкрива по време на последните дни, може напълно да преобрази хората, да ги направи пълноценни и да разкрие злото и така всички неправедници да бъдат наказани сурово. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата. Божият нрав се разкрива и разбулва заради делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав произволно или безсмислено. Да предположим, че в последните дни на разкриването на изхода на хората Бог все така обича хората с безкрайна милост и любяща доброта и продължава да бъде любящ към тях, като не ги подлага на праведен съд, а по-скоро проявява снизходителност, търпение и прошка към тях и ги опрощава, независимо от това колко тежки са греховете им, без никакъв праведен съд. Кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав ще бъде способен да доведе хората до подходящата крайна цел на човечеството? Това може да се сравни със съдия, който винаги проявява любов към хората, един любящ съдия с мило лице и нежно сърце, който обича хората, независимо какви престъпления са извършили, и проявява към тях любов и търпение, независимо кои са тези хора — кога изобщо би могъл такъв съдия да произнесе справедлива присъда? По време на последните дни само праведният съд може да сортира хората според вида им и да ги въведе в нов свят. Така цялата епоха е доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3)).

След като прочетохме Божиите слова, Сузи проведе общение, като каза: „В Епохата на закона Бог Йехова се е изразявал с нрав, в който са преобладавали проклятията, изгарянето и гневът. През това време на хората дълбоко им е липсвало разбиране. Те не са знаели какво е грях, как трябва да живеят или как да се покланят на Бог, затова въз основа на нуждите им по онова време Бог е издал закони и заповеди, които да напътстват хората в живота им. Онези, които са се подчинявали на Божиите закони, са получавали Неговата милост, но онези, които са нарушавали закона, са били наказвани и дори изгаряни от Божия небесен огън или убивани с камъни до смърт. Но към края на Епохата на закона хората станали все по-покварени, често съгрешавали и нарушавали закона срещу волята си и всички те щяха да бъдат осъдени на смърт според закона, ако действията им бяха преценявани по тогавашния закон. Затова по време на Епохата на благодатта Сам Бог е станал плът, за да изкупи човечеството според неговите нужди, като е проявил нрав, в който преобладавали предимно милостта и любовта, и е дарил хората с изобилна благодат. Той се е отнасял към тях с безгранична милост и любов, търпял е и е прощавал греховете им и в крайна сметка е бил разпнат като принос за грях, за да изкупи греховете на всички хора. Той им е простил присъдите по закона и им е позволил да продължат да живеят. В Епохата на благодатта, ако Бог беше продължил да изразява нрава Си предимно под формата на проклятия, изгаряне и гняв, греховете на хората никога нямаше да бъдат опростени, хората по закона никога нямаше да бъдат изкупени, а човечеството щеше да бъде сведено до нищо и нямаше да е там, където е днес. Така че в Епохата на благодатта Бог е изразил предимно нрава Си на милост и любов. Щом хората идвали пред Него, приемали Неговото изкупление, изповядвали се и се покайвали, Той им опрощавал греховете. В последните дни хората са станали все по-покварени. Въпреки че сме получили изкуплението на Господ Исус и греховете ни са били опростени, нашата греховна природа, като например надменността, измамността, нечестивостта, непримиримостта и жестокостта, все още е дълбоко вкоренена в нас. Нашият сатанински нрав все още не е напълно изкоренен и затова все още често лъжем, съгрешаваме, бунтуваме се и се съпротивляваме на Бог. Все още не сме достойни да влезем в Божието царство. За да спаси човечеството и да ни избави напълно от греха, Бог отново се е въплътил, като извършва делото на правосъдието и пречистването чрез Своите слова върху основата на делото на Господ Исус, за да изкорени напълно нашия сатанински нрав, да ни пречисти от греха и да ни позволи истински да се покорим на Бог и да се боим от Него, и в крайна сметка да ни въведе в Своето царство. Поради потребностите на Своето дело Бог вече не изразява Своя милостив и любящ нрав, а вместо това избира да прояви Своя праведен, величествен и гневен нрав, за да съди и разобличава покварения нрав на човека. Само по този начин Той може да преобрази и да пречисти човечеството. Въпреки че нравът, който Бог проявява главно във всяка епоха, е различен, същността на Бог никога не се променя. Бог извършва Своето дело и изразява Своя нрав в съгласие с нуждите на Своето дело и на поквареното човечество, като позволява на хората да разберат и да опознаят по-добре Бог, за да не Го ограничават и да не ограничават Неговия нрав. Не бива да мислим, че Всемогъщият Бог и Господ Исус не са един и същ Бог само защото изразяват различен нрав“. Едва след като чух общението на Сузи, осъзнах, че Бог решава какъв нрав да разкрие във всяка епоха въз основа на изискванията на Своето дело на спасението и нуждите на поквареното човечество. В Своето дело на правосъдието в последните дни Всемогъщият Бог проявява Своя праведен и величествен нрав, за да пречисти и спаси човечеството — макар нравът, който изразява, да е различен от този на Господ Исус, той все пак се проявява, за да отговори на нуждите на поквареното човечество. Всемогъщият Бог и Господ Исус са един и същ Бог. Общението на Сузи беше много ясно и разсея цялото ми объркване.

На следващото събиране Ванеса ми прочете друг откъс от словата на Всемогъщия Бог: „С какви средства се постига Божието усъвършенстване на човека? То се постига чрез праведния Му нрав. Божият нрав се състои главно от праведност, гняв, величие, съд и проклятие и Бог усъвършенства човека предимно посредством Своя съд. Някои хора не разбират и питат защо Бог може да доведе човека до съвършенство единствено чрез съд и проклятие. Те казват: „Ако Бог прокълне човека, човекът няма ли да умре? Ако Бог съди човека, човекът няма ли да е заклеймен? Тогава как може той все пак да бъде доведен до съвършенство?“. Такива са думите на хората, които не познават Божието дело. Това, което Бог проклина, е непокорството на човека, а това, което Той съди, са греховете на човека. Въпреки че Той говори рязко и без изобщо да щади чувствата на човека и разобличава всичко, което е вътре в човека, като разобличава чрез някои сурови думи това, което е съществено вътре в човека, чрез такъв съд Той дава на човека дълбоко познание за същината на плътта и по този начин човекът се покорява пред Бог. Плътта на човека принадлежи на греха и на Сатана, тя е непокорна и е обект на Божието наказание. Следователно, за да може човекът да опознае себе си, трябва да го споходят словата на Божия съд и да се използва всякакво облагородяване; само тогава Божието дело може да даде резултат“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само чрез преживяването на болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост). След като прочете Божиите слова, Ванеса каза в своето общение: „В последните дни Божието дело на правосъдието и пречистването е последният етап от делото на Неговото спасение на човечеството и е краят на Неговия 6000-годишен план за управление. Като изразява Своя праведен и величествен нрав, Той приключва цялата епоха и сортира всеки според вида му — добрите с добрите и злите със злите. Ако Бог изразяваше само Своя милостив и любящ нрав, като винаги ни търпи, понася и прощава, независимо колко грехове сме извършили, тогава никога нямаше да се отървем от своята греховност и щяхме да бъдем вечно подвластни на властта и опустошенията на Сатана. Освен това Божието дело на спасението никога нямаше да бъде завършено и доброто и злото никога нямаше да бъдат правилно разграничени. Така че в последните дни Бог изразява Своя праведен, величествен и гневен нрав в Своето дело и разобличава сатанинската природа на хората със Своите сурови слова. Онези, които обичат истината, опознават себе си и приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова, разбират праведния нрав на Бог, който не търпи оскърбление, и така развиват богобоязливо сърце и отбягват злото, като в крайна сметка постигат промяна в нрава. Що се отнася до онези, които изпитват неприязън към истината и отхвърлят Божието правосъдие и наказание, те биват разкрити и отстранени от Бог. По този начин всички биват сортирани според вида им“. Осъзнах, че ако Всемогъщият Бог извършваше Своето дело на правосъдието в последните дни по същия начин, по който Господ Исус е извършвал Своето дело на изкуплението, като проявяваше само милост и любов към хората и не ги съдеше строго, Той нямаше да може да сортира всеки според вида му, нашата греховна и съпротивляваща се на Бог природа никога нямаше да бъде преодоляна и ние никога нямаше да бъдем спасени или да влезем в Божието царство. Така че изразяването на нрав, който се характеризира с праведност, величие, правосъдие и наказание от страна на Бог в последните дни е толкова смислено!

По-късно прочетохме два откъса от словата на Всемогъщия Бог, които ми дадоха допълнително разбиране за делото на Всемогъщия Бог и за нрава, който Той изразява в последните дни. Всемогъщият Бог казва: „Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на твоето заклеймяване е да опознаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и още повече, за да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и потребностите на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че Той е праведният Бог, който обича и спасява човека, както и съди и наказва човека. […] Бог не е дошъл, за да порази или да унищожи хората, а за да ги съди, проклина, наказва и спасява“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека). „Въпреки че словата Ми са сурови, всички те са спасение за човека, тъй като Аз изговарям само слова, а не наказвам плътта на човека. Тези слова карат човека да живее в светлината, да знае, че светлината съществува, че е скъпоценна, и още повече, да знае колко полезни са тези слова за него, както и че Бог е спасение. Въпреки че изрекох много слова на наказание и правосъдие, това, за което се отнасят те, всъщност нищо не ти се е случило. Аз дойдох точно за да извърша Моето дело и да изговоря словата Си, и въпреки че словата Ми са сурови, те са изговорени, за да ви съдят за вашата поквара и непокорство. Целта, с която го правя, си остава — да спася човека от властта на Сатана. Целта е да използвам словата Си, за да спася човека; не е да навредя на човека със словата Си. Словата Ми са строги, за да постигна резултати в делото Си. Само чрез такова дело човек може да стигне до познание на себе си и да се откъсне от непокорния си нрав“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека). Ванеса проведе общение, като каза: „Чрез Божиите слова можем да видим, че в последните дни Бог използва Своите слова, за да съди и пречиства хората. Независимо колко сурови и остри са Неговите слова, всички те целят да ни помогнат да осъзнаем истината за своята поквара, да се освободим от мрачното влияние на Сатана и да получим Божието спасение. Всички знаем, че Божият нрав е праведен и свят, докато ние, човешките същества, които сме толкова дълбоко покварени от Сатана, преследваме зли светски тенденции, борим се и правим кроежи един срещу друг в преследването си на пари и лична изгода, без дори най-малкото подобие на истински човек. Дори тези, които вярват в Господ, не са способни да практикуват това, което Той изисква, и често искат от Него благодат и благословии. Всеки принос, който правят, е само за да влязат в небето и да придобият вечен живот, а не за да обичат Господ и да Го удовлетворяват. Всичко се прави само за да се използва Господ за постигане на техните достойни за презрение цели. Някои религиозни водачи външно изглеждат като смирени, търпеливи и ентусиазирани Божии слуги, но в проповедите си често се превъзнасят и свидетелстват за себе си, за да спечелят възхищението и уважението на другите. Когато Бог се завърна в плът и се яви, за да извърши делото Си, никой не Го приветства, а религиозният свят се съюзи с атеистичното правителство, за да заклейми Неговото завръщане и да му се съпротивлява, като безразсъдно фабрикуваха слухове, за да дискредитират Църквата на Всемогъщия Бог и да попречат на хората да изследват истинския път. С други думи, цялото човечество заклеймява Бог и Му се съпротивлява, и отхвърля Неговото идване. Точно както казва Библията: „Целият свят лежи в нечестивост“ (1 Йоаново 5:19). Поквареното човечество се противопоставя на Бог по всякакъв начин. Всички хора са от една порода със Сатана и са отровни змии. Когато Бог изразява Своите сурови слова, за да разобличи реалността на покварата на човечеството, само тези, които обичат истината, са способни истински да осъзнаят своята съпротивляваща се на Бог и предаваща Го сатанинска природа и да осъзнаят, че не се стремят да опознаят Бог във вярата си, а имат само низки намерения, като например да придобият благословии и да сключват сделки с Бог. Те виждат ясно грозната истина за дълбоката си поквара от Сатана, искрено се покайват, решават да постъпват според Божиите искания и накрая придобиват известно човешко подобие. От това можем да видим, че независимо колко сурови и остри са Божиите слова, всички те разобличават реалността на нашата поквара и целят да ни помогнат да съживим вцепенения си дух, да осъзнаем покварената си същност, напълно да се освободим от оковите на греха и да бъдем пречистени. Суровите слова на Бог на разобличението и правосъдието са много полезни, за да опознаем себе си и да бъдем спасени!“. След като чух общението на Ванеса, най-накрая осъзнах, че Бог е изразил толкова много сурови слова в последните дни, за да разобличи истинската ни същност. Това е Неговото спасение, а не заклеймяване. Спомних си как вярвах в Бог само за да придобия благословии и благодат, и дори ограничавах Бог като милостив и любящ, и как не исках да Го призная, когато говореше сурово. Бях толкова неразумна! Оттогава нататък вече можех да приемам суровите и осъждащи слова на Бог и бях още по-склонна да чета словата на Всемогъщия Бог. Уверих се, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус.

След като се уверих, че делото на Всемогъщия Бог в последните дни е истинско, започнах активно да посещавам събирания и да чета всеки ден словата на Всемогъщия Бог. Един ден видях един откъс от Божиите слова: „Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят присъщия Божи нрав. Ако хората непрестанно живеят сред изобилна благодат, но нямат пътя на живота, който им позволява да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра наистина е достойна за съжаление. Когато си дочел тази книга и си преживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще почувстваш, че най-сетне са осъществени желанията, които си таил толкова много години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словата, произнесени от Самия Него, оценил си мъдростта на делото Му и действително си почувствал колко практически и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си придобил много неща, които хората в минали времена никога не са виждали, нито са притежавали. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да си в съгласие с Божиите намерения. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш и не приемаш факта на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш на Бог. Онези, които съумеят да се покорят на истината и да се покорят на Божието дело, ще принадлежат на името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните напътствия на Бог, ще придобият повече и по-висша истина, както и истински човешки живот. Те ще съзрат видението, което хората от миналото никога не са виждали: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга до петите дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в настоящото Му въплъщение. В пороя от наказания и правосъдие Човешкият Син изразява присъщия Си нрав чрез слова, като позволява на всички, приели наказанието и правосъдието Му, да видят истинското лице на Човешкия Син, което е вярно изображение на лицето на Човешкия Син, видяно от Йоан. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва метода на изразяване на присъщия Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). Чрез Божиите слова осъзнах, че видението на Йоан в Откровение е израз на целия Божи нрав и предвещава как словата на правосъдието на Всемогъщия Бог в последните дни са като огнен пламък или остър меч и са изпълнени с Божия праведен нрав. Само онези, които приемат делото на Всемогъщия Бог в последните дни, могат истински да разберат Божия праведен нрав и да оценят Неговото ревностно и грижовно намерение да използва словата Си, за да съди и спасява човечеството. Не можех да не изпитам сърдечна благодарност и възхвала към Бог и отправих искрена молитва: „Всемогъщи Боже! Чрез разобличението и правосъдието на Твоите слова видях, че Ти си не само любящ и милостив, но и величествен и гневен. Всичко това са аспекти на Твоя присъщ праведен нрав. Всемогъщи Боже! Твоите слова са наистина скъпоценни. Отчаяно се нуждая да приема правосъдието и наказанието на Твоите слова, за да опозная себе си. Отсега нататък усърдно ще ям и ще пия Твоите слова, ще приемам правосъдието и наказанието на Твоите слова и ще вървя по пътя на стремежа към истината!“.