От Катрина, САЩ

С Шийла се познаваме повече от три години и я познавах отлично. Всеки път, когато се виждахме, тя говореше с мен за текущото си състояние. Казваше, че винаги подозира хората и силно я вълнува какво мислят другите за нея. Казваше също, че е много дребнава и все спекулира какво имат предвид хората. Можела да се разстрои от най-малката мимика на другите, от техния тон и дори от някоя случайна забележка. Не искала да е така, но не можела да се контролира. Често казваше през сълзи, че е дълбоко покварена, измамна и ѝ липсва човешка природа и че ненавижда това, че толкова цени репутацията и статуса. Като гледах колко съжалява и как се ненавижда, мислех, че наистина иска да се промени. Може би този покварен нрав бе малко по-сериозен и беше ахилесовата ѝ пета, затова промяната нямаше да дойде лесно и щеше да отнеме време. Затова си помислих, че трябва да ѝ вляза в положението. Колкото и да бях заета с дълга си, ако тя поискаше да поговорим, спирах временно работата и я слушах как излива душата си, често я окуражавах, успокоявах и провеждах общение с нея. Но това, което не разбирах, бе защо — въпреки че Шийла можеше да говори ясно и разумно в общението си и се познаваше добре — когато другите посочваха проблемите ѝ, тя мислеше, че я презират и ставаше негативна. Това се случваше редовно и не се променяше. Освен това тя беше говорила с мнозина за това състояние, беше се откривала многократно и много хора бяха провеждали общение с нея. Но след няколко години тя все още не показваше никакви признаци за промяна.

Спомням си, че веднъж един надзорник обсъждаше проблема ни с поенето на новодошлите. Каза, че не сме се били достатъчно грижовни и търпеливи с тях, че не сме общували с тях и не сме ги подкрепили веднага, след като са пропуснали събиране, и че това било безотговорно. Надзорникът говореше това на всички напоители, а не на някого конкретно. Но Шийла каза, че надзорникът я разобличавал и я унижавал, затова не пожелала да говори на събирането. Друг път един брат водеше общение за текущото си състояние и каза, че когато понякога срещал братя и сестри с малко по-слаби заложби, не можел да се отнася справедливо с тях. Той продължи с общение за своето познание за преживяване и с това как се е променил и е придобил навлизане. Но когато чу това, Шийла реши, че той има предвид нея и че този брат омаловажава заложбите ѝ и я гледа отвисоко. Беше негативна дни наред след това, разви предубеждения към брата, избягваше го и го пренебрегваше. Друг път, докато обсъждахме работата, надзорникът отбеляза, че Шийла има малък проблем с поенето на новодошлите, и тя се разплака, избяга и се върна след доста време. Седеше тихо встрани и по лицето ѝ се стичаха сълзи, сякаш ѝ бе сторена голяма неправда. Като видях изражението ѝ, не можех да успокоя сърцето си, а събирането беше смутено. На надзорника не му остана друго, освен да я успокои и окуражи, след което тя най-накрая се кротна. После водачът общува с нея, изтъкна ѝ, че за нея репутацията и статусът са твърде важни и че трябва всички да я обсипват с внимание и грижа, за да изпълнява дълга си. Това тя още по-малко можеше да приеме. Хем казваше, че критиките на надзорника са предубедени и несправедливи, хем, че самата тя има трудна природа и че иска да се промени, но не може. Каза и това: „Няма спасение за мен. Как може да имам такава природа? Защо всички са по-добри от мен и са благословени с по-опростени мисли? Защо Бог не ми е дал добра природа?“. Докато я слушах, си мислех: „Колко умишлено проблемно и неразумно от нейна страна! Как може да се оплаква от Бог?“. Но после помислих, че сигурно напоследък е била в лошо състояние и говори така само защото репутацията и статусът ѝ са били застрашени. Може би, когато състоянието ѝ се подобри, ще спре да се държи така.

После обаче осъзнах, че с когото и да се събереше, Шийла обръщаше специално внимание на изражението му. Ако сметнеше, че някой се държи студено към нея, или не харесаше тона или отношението му, решаваше, че той си я е нарочил. Винаги внимавах страшно много в общуването си с нея, все се тревожех, че ще я обидя някак с думите си, че ще я направя негативна и ще забавя дълга ѝ. Задушавах се в опитите си взаимодействам с Шийла и често исках да я отбягна. После обаче си мислех, че аз също бях покварена и не бива все да съм критична към нея. Трябваше да съм грижовна и внимателна към трудностите ѝ, да проявявам толерантност и състрадание към нея. Затова си наложих да общувам с нея нормално и много се стараех да не засегна гордостта ѝ.

След време, тъй като Шийла не приемаше истината въобще, държеше се неразумно и не играеше позитивна роля в църквата, водачът я освободи и уреди за нея да бъде изолирана за размишление. Тази новина доста ме изненада, понеже — макар Шийла да беше твърде загрижена за репутацията и статуса си и често да подозираше другите — все пак беше склонна да се открива и да участва в общение, и изглеждаше, че се стреми към истината. Така че защо ѝ уредиха да се изолира и да размишлява? Едва по-късно по време на едно събиране, когато водачите прочетоха оценките на братята и сестрите за Шийла и използваха Божиите слова, за да анализират поведението ѝ, придобих някаква проницателност за нея. Всемогъщият Бог казва: „Хората, които са неразумни и умишлено създават проблеми, действат с мисълта единствено за собствените си интереси, правят каквото си поискат. Думите им не са нищо друго освен нелепи доводи и ереси и са неподатливи на убеждаване. Жестокият им нрав е преизобилен. Никой не се осмелява да общува с тях и никой не иска да разговаря с тях за истината от страх да не си навлече беда. Другите хора винаги са на нокти, когато споделят мислите си с тях, защото се страхуват, че ако кажат и една дума, която не им харесва или не съответства на желанията им, те ще се хванат за нея и ще отправят възмутителни обвинения. Такива хора не са ли зли? Не са ли живи демони? Всички онези, които имат жесток нрав и нездрав разум, са живи демони. И когато човек общува с жив демон, той може да си навлече беда, ако е небрежен дори и за миг. Ако такива живи демони присъстват в църквата, това няма ли да вещае големи проблеми? (Така е.) След като тези живи демони избухнат и излеят гнева си, известно време може и да говорят като човешки същества и да се извинят, но след това няма да се променят. Кой знае кога ще се развали настроението им и ще излеят гнева си отново, като бълват нелепите си доводи. Мишената, върху която изливат гнева си и си изпускат нервите, както и източникът и предисторията на избухването им, всеки път са различни. Това означава, че всяко нещо може да ги взриви, всичко може да ги накара да се чувстват неудовлетворени и да реагират с гневни изблици и буйно поведение. Колко ужасно! Колко неприятно! Тези побъркани зли хора биха могли да полудеят по всяко време; никой не знае на какво са способни. Най-много мразя такива хора. Всеки един от тях трябва да бъде изчистен — всички те трябва да бъдат премахнати. Не искам да се занимавам с тях. Мислите на такъв човек са объркани и нравът му е груб, той е изпълнен с нелепи доводи и дяволски думи, а когато нещо му се случи, прибързано излива гнева си. […] Макар че очевидно е наясно с многобройните си проблеми, такъв човек никога не търси истината, за да ги разреши, нито обсъжда познаването на себе си в общение с другите. Когато се споменат собствените му проблеми, той отклонява вниманието и отправя неверни насрещни обвинения, като прехвърля всички проблеми и отговорности върху другите и дори се оплаква, че причината за поведението му е лошото отношение на другите към него. Сякаш изблиците му на гняв и неразумните му действия са причинени от други, сякаш всички останали са виновни, той самият просто няма друг избор, освен да действа по този начин и се защитава с пълно право. Всеки път, когато е недоволен, започва да излива негодуванието си и да бълва глупости, като настоява на нелепите си доводи, сякаш всички останали грешат, сякаш е единственият добър човек, а всички останали са злодеи. Колкото и да изпада в гневни изблици или колкото и нелепи доводи да бълва, той изисква да се говори добре за него. Дори когато греши, забранява на другите да го разобличават или да го критикуват. Ако посочиш дори малък негов проблем, ще те въвлече в безкрайни спорове и тогава можеш да забравиш за мирния живот. Що за човек е това? Това е някой, който е неразумен и умишлено създава проблеми, а онези, които го правят, са зли хора“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (26)). Божиите слова разобличават поведението на хората, които са неразумни и досадни. Щом някой каже или направи нещо, което застрашава интересите им, те започват да говорят нелепости и да правят сцени. Разкриват жесток нрав, така че другите се страхуват да не ги обидят и да не им се противопоставят. Те сериозно смущават братята и сестрите и църковния живот. Шийла винаги е била такава. Когато другите посочваха проблемите ѝ, тя не се замисляше дали думите им са истина и не размишляваше, а вместо това се хващаше за тона и отношението им. Ако не ѝ се нравеха, тогава избухваше и или чувстваше съпротива и си изграждаше лошо мнение за тях, като си мислеше, че са я нарочили и я гледат отвисоко, или изразяваше недоволството си със сълзи. Това възпираше другите — те все трябваше или да я отбягват, или да ѝ угаждат. Надзорникът ни посочи проблемите с поенето, за да ни помогне да коригираме отклоненията и да изпълняваме по-добре дълга си, но Шийла смяташе, че той я е нарочил и ѝ натяква миналите ѝ грешки, затова тя си създаде предубеждения към надзорника. Когато един брат проведе общение за състоянието си с думите, че не съумява да се отнася справедливо към всички, и размишляваше, за да опознае себе си, тя реши, че той я принизява и я гледа отвисоко, затова го игнорира. Когато надзорникът й посочи проблемите в нейния дълг, тя се разрида, за да излее недоволството си. Затова хората не смееха да ѝ се противопоставят и гледаха да не я обидят, и можеха да говорят с нея само по деликатен начин, като я умилостивяваха и ѝ угаждаха, защото иначе не изпълняваше дълга си. Шийла се държеше така от години. Настройваше се срещу всеки, който уронва репутацията ѝ или заплашва интересите ѝ. Дори казваше, че причината да е негативна е лошото отношение на другите към нея, което си беше съвсем неразумно преобръщане на истината. Не беше ли тя един от тези неразумни хора, които Бог разобличава? Едва след като осъзнах това, разбрах, че подозрителността към другите и прекомерната загриженост за репутацията не са единствените проблеми на Шийла — тя въобще не приемаше истината и беше дразнещ и неразумен човек. След това размишлявах над следното: когато виждах, че Шийла често обсъжда състоянието си, открива се и води общение за покварата си, анализира се по време на събиранията и дори избухва в плач и показва угризения, докато обсъжда покварата си, си мислех, че сигурно има истинско познание за себе си и се стреми към истината. Кое бе погрешно в разбирането ми?

По-късно, след като с братята и сестрите проведохме общение върху Божиите слова, най-накрая придобих проницателност за така нареченото ѝ „себепознание“. Бог казва: „Когато разговарят за себепознанието си, някои хора изтърсват: „Аз съм дявол, жив Сатана, и се съпротивлявам на Бог. Аз се бунтувам срещу Него и Го предавам. Аз съм змия, зъл човек. Заслужавам да бъда прокълнат“. Това ли е истинско себепознание? Те говорят само общи приказки. Защо не дават примери? Защо не разкриват срамните неща, които са вършили, и не ги разнищват и оголват? Като ги чуят, някои непроницателни хора си мислят: „Ето това е истинско себепознание! Дори смята себе си за дявол и се проклина. До какви висоти е стигнал!“. Много хора, особено новоповярвалите, са склонни да се подвеждат от тези думи. Те смятат, че говорещият е чист и има духовно разбиране, че обича истината и може да бъде водач. След като общуват с него известно време обаче, те установяват, че човекът не е такъв, какъвто са си го представяли, а е изключително лъжлив и измамен, умел в прикриването и преструвките, и това силно ги разочарова. На каква основа да преценим дали хората действително познават себе си? Не можете просто да вземете предвид какво твърдят — най-важното е да гледате дали са способни да приемат истината и дали могат да я приложат на практика, след като я разберат. Хората, които действително разбират истината, не само могат да имат истинско себепознание, но и са способни да практикуват истината, което е най-важното. Те не само говорят за истинското си разбиране, но и са способни действително да вършат това, което казват. Тоест техните действия напълно съответстват на думите им. Ако казаното от тях звучи добре и разумно, но не постъпват в съответствие с него и не го изживяват, те са станали фарисеи и лицемери и съвсем не са хора, които действително познават себе си. Много хора звучат разумно, когато разговарят за истината, но не осъзнават кога разкриват покварен нрав. Това хора, които познават себе си, ли са? Дали хората разбират истината, ако не познават себе си? Всички, които не познават себе си, не разбират истината, и всички, които говорят празни приказки за себепознание, имат фалшива духовност и са лъжци. Някои хора звучат особено разумно, когато говорят думи и доктрини, но що се отнася до състоянието на духа им, те са несъобразителни и недосетливи, те са невъзприемчиви и не реагират на никакви въпроси. Може да се каже, че са несъобразителни, но понякога звучат така, сякаш духът им е доста буден. Например, когато нещо се случи, такъв човек е способен веднага да се познае, като каже: „Току-що ми се разкри една идея. Обмислих я и осъзнах, че е измамна и че мамя Бог“. Когато чуят това, някои непроницателни хора завистливо казват: „Този човек веднага разбира, когато разкрива поквара, и е способен да се открие и да разговаря за това. Реакциите му са толкова бързи, духът му е буден. Той е много по-добър от нас. Този човек наистина се стреми към истината“. Дали това е правилен начин за преценяване на хората? (Не е.) И така, каква трябва да е основата за преценяване дали човек наистина познава себе си? Не бива да разчитате само на това, което казва. Трябва да проверите и какво действително се проявява в него. Най-простият начин е да проверите дали е способен да практикува истината. Това е най-важното. Ако може да практикува истината, това доказва, че действително познава себе си, защото тези, които наистина се познават, проявяват покаяние, а само когато хората проявяват покаяние, те наистина познават себе си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Себепознанието е от съществено значение в стремежа към истината). С четене на Божиите слова научих, че тези, които наистина познават себе си, могат да приемат истината, срамуват се, след като разкрият покварата си и искрено се разкайват и се променят след това. Други обаче казват точните думи, наричат себе си демони и сатани и наглед имат дълбоко себепознание, но когато ги скастрят, въобще не го приемат и не размишляват, а постоянно се защитават и изтъкват привидно приемливи доводи. Колкото и приятни думи да изричат такива хора или да изглежда, че притежават себепознание, всичко това е фалшиво. Помислих си как Шийла винаги говореше с хората за състоянието си, казваше, че е твърде загрижена за имиджа си и че е възпирана от тона и отношението на хората. Казваше също, че е измамна и подозрителна към другите. Привидно изглеждаше доста откровена и искрена, способна да забележи разкриванията на собствената си поквара и да се самоанализира, понякога дори плачеше, докато говореше. Сякаш имаше истински угризения и се мразеше. Затова смятах, че тя се стреми към истината. Но тя говореше за тези си прояви от години и все не се променяше. Само чрез разкриването на Божиите слова успях да прозра, че така нареченото себепознание на Шийла беше просто маска; тя всъщност не приемаше истината и не размишляваше върху покварата си. Често изричаше разни дълбокомислени, но празни твърдения за себе си, като казваше, че има лоша човешка природа, че е измамна, злобна и антихрист и че ѝ се полага да отиде в ада. Уж имаше дълбоко себепознание, но когато другите ѝ посочваха нейните проблеми или я кастреха, тя никак не го приемаше и дори се съпротивляваше и негодуваше. Даже избухваше в сълзи, ставаше досадна и неразумна и спореше кое е правилно и кое не. С това смущаваше останалите дотолкова, че те не можеха да се събират и да изпълняват нормално дълга си. Тя сериозно смущаваше църковния живот и църковното дело. Преди не разбирах истината и ми липсваше проницателност, затова се подведох по външното ѝ поведение и дори си мислех, че тя се стреми към истината. Колко объркана и глупава съм била! Едва после осъзнах, че Шийла не говореше за състоянието си с другите, защото искаше да търси истината за решаване на проблемите си и за промяна на състоянието си, а просто защото искаше да има на кого да се оплаче и кой да я успокои и да облекчи страданието ѝ. Когато се откриваше за състоянието си пред някого, винаги предизвикваше смущение. Ако не бяха я освободили и не бяха анализирали поведението ѝ, нямаше да придобия проницателност що за човек е тя. По-скоро щях да се отнасям с нея като към сестра — търпеливо и толерантно, и можеше неволно да бъда подведена и излъгана от нея. Едва тогава осъзнах колко е важно да гледаш хората през Божиите слова!

След време прочетох един откъс от Божиите слова, който ми даде известна проницателност за мотивите на Шийла и тактиките ѝ за подвеждане на хората. Всемогъщият Бог казва: „Как може да се разпознае дали един човек обича истината? От една страна, трябва да се види дали този човек може да опознае себе си въз основа на Божието слово, дали може да се самоанализира и да изпитва истинско угризение. От друга страна, трябва да се види дали може да приема и практикува истината. Ако може да приема и практикува истината, значи е човек, който обича истината и може да се покорява на Божието дело. Ако само признава истината, но никога не я приема, нито я практикува, както някои хора казват: „Аз разбирам цялата истина, но не мога да я практикувам“, това е достатъчно да докаже, че не е човек, който обича истината. Някои хора признават, че Божието слово е истината и че имат покварени нрави, и също така казват, че желаят да се покаят и да станат нови хора, но след това няма никаква промяна. Техните думи и действия са все същите като преди. Когато говорят за себепознанието, звучи така, сякаш разказват виц или скандират лозунг, и изобщо не се самоанализират и не опознават себе си в дълбините на сърцата си. Основният проблем е, че те нямат нагласа на разкаяние. Още по-малко се разкриват и оголват покварата си по прост и чист начин, за да се самоанализират искрено. По-скоро се преструват, че познават себе си, като просто отбиват номера и го правят проформа. Те не са хора, които искрено познават себе си или приемат истината. Когато такива хора говорят за себепознание, те го правят проформа; занимават се с маскиране и измама, и лъжедуховност. Някои хора са измамни и когато видят другите да разговарят за своето себепознание, си мислят: „Всички останали се разкриват и разнищват собствената си измама. Ако аз не кажа нищо, ще си помислят, че не познавам себе си. Тогава ще трябва да го направя проформа!“. След което описват собствената си измама като изключително сериозна и я преувеличават, а тяхното себепознание изглежда особено задълбочено. Всеки, който ги слуша, чувства, че те наистина познават себе си, и следователно ги гледа със завист, което от своя страна ги кара да се чувстват така, сякаш са особено славни, сякаш току-що са били украсени с ореол. Така тяхното проформа себепознание, съчетано с тяхното маскиране и измама, подвежда другите. Може ли съвестта им да бъде спокойна, когато правят това? Това не е ли просто открита измама? Ако хората само говорят празни приказки за това, че познават себе си, но колкото и възвишено или добро да е това познание, те все още продължават да действат според своя покварен нрав, без абсолютно никаква промяна, тогава това не е истинско себепознание. Ако хората могат умишлено да се маскират и да мамят по този начин, това доказва, че те изобщо не приемат истината и са точно като невярващите. Като говорят за себепознанието си по този начин, те само следват тенденцията и казват нещо, което удовлетворява вкусовете на всички. Тяхното познаване и разнищване на самите тях не е ли измамно? Това ли е истинско себепознание? Категорично не е. Това е така, защото те не се разкриват и разнищват от сърце — просто за да отбият номера, те говорят малко за себепознанието си по маскиран, престорен начин. Още по-сериозното е, че когато говорят за своето себепознание, те умишлено преувеличават, като говорят за проблемите си така, сякаш са много сериозни, така че другите да им се възхищават и да им завиждат. Това показва, че тук са замесени техните лични намерения и цели. Когато правят това, те не се чувстват длъжници и съвестта им не ги укорява, след като се маскират и се занимават с измама. Те не чувстват нищо и не се молят на Бог, за да признаят грешката си, след като са се бунтували срещу Бог и са Го мамили. Такива хора не са ли доста непреклонни в сърцата си? Ако не се чувстват длъжници, могат ли някога да изпитат разкаяние? Може ли някой без истински разкаяно сърце да се опълчи на плътта и да практикува истината? Може ли някой без истински разкаяно сърце искрено да се покае? Със сигурност не. Ако дори няма разкаяно сърце, не е ли абсурдно да говори за себепознание? Това не е ли просто маскиране и измама?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Себепознанието е от съществено значение в стремежа към истината). Докато четях Божиите слова, си мислех за поведението на Шийла. Обичаше да говори за състоянието си с другите и използваше Божиите слова, за да се самоанализира и да опознава себе си на събиранията. Приписваше си най-черните качества. Привидно като че ли имаше дълбоко себепознание, изпитваше дълбоки угризения и се мразеше, но явно само е играла роля пред другите, за да ги измами да си мислят, че приема истината и познава себе си. С така нареченото си себепознание тя подвеждаше и мамеше околните, като ги караше да мислят, че смело им се открива, за да могат те не само да не я разпознаят, но и много да ѝ се възхищават. Освен това всеки път, когато Шийла разкриваше поквара, тя се позоваваше на Божието разобличаване на антихристите, за да опише себе си, и казваше, че с търсенето на репутация и статус върви по пътя на антихриста, че желанието за статус е обсебило живота ѝ и че ако не се разкае, това желание ще я погуби. Но щом нещо заплашеше репутацията и статуса ѝ, тя се връщаше към старите си навици и не постигаше никаква промяна въпреки дългогодишните общения върху състоянието си. Водачите посочваха проблемите ѝ и разговаряха с нея многократно, но тя не го приемаше. Тя дори се съпротивляваше, водеше безкрайни дебати и изтъкваше несъстоятелни аргументи. Беше ясно, че колкото и негативно да гледаше на себе си или колкото и разкаяна или сълзлива да изглеждаше, всичко това беше роля за заблуда на хората и нейната цел беше единствено да защити статуса и имиджа си. Също така, когато виждаше как другите успяват да загърбят егото си и да търсят истината, тя не се учеше от силните им страни, а вместо това мислеше, че те просто са родени с добра природа, докато тя не можела да практикува истината и все подозирала хората, защото Бог не я бил дарил с добра природа. Не мразеше сатанинския си нрав, а вместо това се оплакваше от Бог, негодуваше срещу Него и казваше, че Той не е праведен. Това разкри, че Шийла има крайно абсурдна и неразумна демонична същност. Ако не беше разобличението на Божиите слова, щях да смятам, че тя се стреми към истината.

По време на едно събиране попаднах на този откъс от Божиите слова: „Само онези, които обичат истината, са хора на Божия дом; те са истински братя и сестри. Мислиш ли, че всички онези, които често посещават събирания в Божия дом, са братя и сестри? Не е задължително. Кои хора не са братя и сестри? (Онези, които изпитват неприязън към истината, и онези, които не приемат истината.) Онези, които не приемат истината, и онези, които изпитват неприязън към нея, са все зли хора. Всички те са хора без съвест или разум. Никой от тях не е сред онези, които Бог спасява. Тези хора са лишени от човешка природа, те не се занимават със същинската си работа и вилнеят, като вършат лоши неща. Те живеят изцяло според философиите на Сатана. Всичко, което правят, е да използват подмолни тактики и да експлоатират, да подмамват с ласкателства и да мамят другите. Те изобщо не приемат истината и проникват в Божия дом единствено с цел да придобият благословии; те са неверници. Защо казвам, че са неверници? Защото вярват в Бог само с цел да придобият благословии и въпреки това изобщо не приемат истината, и каквото и да им се случи, те никога не търсят истината, и винаги когато се разговаря за истината, не проявяват интерес, изпитват неприязън към нея и не я възприемат, и смятат, че е скучна, и не могат да седят мирно. Тези хора очевидно са неверници и невярващи. Категорично не бива да се отнасяш към тях като към братя и сестри. […] Те не се интересуват от истината, така че как биха могли да я приложат на практика? Тогава според какво живеят винаги? Със сигурност според философиите на Сатана; те винаги прибягват до дребни трикове и хитри кроежи, като не живеят така, както биха живели хората с нормална човешка природа. Никога не се молят на Бог, нито търсят истината, а се справят с всичко чрез човешки кроежи, човешки тактики и философии за светските отношения; по този начин животът им е изтощителен и изпълнен със страдание. […] Всички онези, които не обичат истината, не вярват истински в Бог. Всички онези, които ни най-малко не приемат истината, не могат да бъдат наричани братя и сестри. Само онези, които обичат и могат да приемат истината, са братя и сестри. А кои са онези, които не обичат истината? Всички те са невярващи. Онези, които изобщо не приемат истината, изпитват неприязън към нея и я отхвърлят. По-точно всички те са невярващи, които са проникнали в църквата. Ако дори извършват всякакви злини и смущават и прекъсват църковната работа, те са слуги на Сатана. Те следва да бъдат премахнати и отстранени. Към тях по никакъв начин не бива да се отнасят като към братя и сестри. Всички, които им показват любовта си, са глупави до краен предел, неразумни и невежи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Чрез Божиите слова осъзнах, че истинските братя и сестри са тези, които обичат истината и могат да я приемат. Те наистина отдават всичко на Бог и имат свидетелство за практикуване на истината. Може би не могат да говорят за дълбоко себепознание, но обичат истината и практикуват от Божиите слова толкова, колкото разбират. Дори понякога извършат прегрешение, да разкриват поквара и да стават негативни, защото се стремят към истината, когато ги кастрят или претърпят неуспехи или провали, те могат да го приемат от Бог, да търсят истината и да се самоанализират. Когато разпознаят проблемите си, успяват малко по малко да се поправят и подобрят. Само такива хора са истински братя и сестри. А онези, които не приемат истината и изпитват неприязън към нея, не могат да се нарекат братя и сестри. Ако имат лоша човешка природа и вършат всякакви злини, смущават и прекъсват църковното дело, те са зли хора и антихристи и още по-малко могат да се нарекат братя и сестри. Дори да останат в църквата, те са просто лъжевярващи, промъкнали се в Божия дом. Колкото и отдавна да вярват, те в крайна сметка ще бъдат разкрити и отстранени от Бог. Привидно не изглеждаше, че Шийла върши голямо зло, но всяко нейно дело смущаваше мислите на хората и възпрепятстваше дълга им, а тя правеше това от край време. Въпреки общението и подкрепата на другите, тя не се промени и на йота, дори спореше, разискваше и се държеше неразумно. Стана ясно, че Шийла изобщо не приема истината и по природа изпитва неприязън към нея. Тя принадлежи на дявола, а не е наша сестра. Преди не разбирах този аспект на истината и ми липсваше проницателност. Мислех, че щом някой вярва в Бог и признава името Му, той е брат или сестра. Гледах на такива хора като брат или сестра и сляпо съчувствах на такива хора и ги търпях, като глупаво проявявах доброта и подкрепа, без проницателност. Накрая се оказа, че усилията ми са били на вятъра. Колко глупава и объркана съм била! След като Шийла беше освободена и изолирана, видях колко е праведен Бог. Който не се стреми към истината и се държи неразумно, не може да си осигури позиция в църквата и накрая ще бъде разкрит от Бог. Също така разбрах Божиите ревностни и грижовни намерения: Бог ни урежда ситуации, за да си взема поука. Трябва да започна да се възползвам от тях. Занапред трябва да влагам повече време и енергия в истината и да възприемам хората и нещата и да се държа и да действам през призмата на Божиите слова.