От Ян Фан, Китай

През 2019 г. бях избрана за църковна водачка и се заклех пред себе си, че ще изпълнявам добре дълга си. След като заех новата си длъжност, всеки ден бях заета със събирания, разрешавах трудностите и проблемите на братята и сестрите в техния дълг и проследявах напредъка на работата ни. Всичко това ме караше да се чувствам много удовлетворена. След известно време, тъй като трябваше да се занимавам и с някои общи дела, натовареността ми много се увеличи. Всеки ден работех до късно и чувствах, че едва смогвам. Помислих си: „Да отговарям за цялостната работа ме кара да се притеснявам за много неща и е много по-уморително. Всеки ден се чувствам като навита пружина на часовник. Не е толкова лесно, колкото да имаш дълг само в една област“. По-късно отидох на групово събиране, което сестра Джао Дзин надзираваше. Помислих си: „Преди, когато си партнирах с Джао Дзин, тя беше толкова отговорна в дълга си и активно търсеше истината, за да разреши всяка трудност, пред която се изправяше. Тя надзирава работата в тази група, така че не е нужно да се тревожа твърде много“. След това рядко ходех на събирания с тяхната група. Една вечер няколко братя и сестри писаха, за да посочат, че в работата на групата на Джао Дзин има някои отклонения и проблеми, и ме помолиха бързо да ги разреша. Възнамерявах предварително да потърся Божието слово и да намеря решение, но като видях, че тези проблеми не могат да бъдат разрешени за кратко време, си помислих: „Толкова е късно, а аз съм толкова уморена. В момента не мога да се занимавам с това. Освен това вече писах на Джао Дзин за тези отклонения и проблеми. Тя е отговорен човек, така че съм сигурна, че ще поеме инициативата да разговаря и да ги разреши, и няма да ми се налага сама да се занимавам. Ако правех всичко сама, как изобщо щях да свърша нещо? Просто ще разговарям с групата за това на събирането“. По-късно, след като проверих, видях, че Джао Дзин вече е разговаряла с групата и всички бяха успели да предложат пътища за практикуване относно тези проблеми, което ме направи още по-уверена, че няма за какво да се притеснявам, докато Джао Дзин е начело. След това повече не питах за работата на групата.

След известно време отидох на друго събиране с групата на Джао Дзин. Установих, че тя е твърде уклончива в общението си за своето състояние, като говореше дълго време, без изобщо да се изрази ясно. Помислих си: „Дали не е в лошо състояние? Защо говори толкова несвързано?“. Но после си помислих: „Може би е просто нервна, защото съм тук. Ще се оправи, щом успее да се събере малко. Аз имам друга работа, така че може би трябва просто да си тръгна и да я оставя да продължи със събирането“. И така си тръгнах, без да разговарям с нея. По-късно разбрах, че работата на групата е неефективна. Помислих си: „Дали има някакъв проблем в групата?“. Но после премислих: „Те току-що разговаряха за проблеми и отклонения в дълга си. Сигурна съм, че всички тепърва навлизат в ритъм, така че е нормално работата им да е по-малко ползотворна в момента“. С тази мисъл в главата повече не се замислих за това. По-късно сестра Уан Синжуей ми докладва, че Джао Дзин е обсебена от статуса, не може да си сътрудничи хармонично с другите и не е подходяща за ръководител на група. Помислих си: „Джао Дзин е малко твърде съсредоточена върху статуса, но тя има чувство за бреме към дълга си. Ако не може да си сътрудничи хармонично с другите, сигурно е защото в момента е в лошо състояние и е контролирана от покварения си нрав. Просто ѝ трябва малко време да успее да се събере“. Като си помислих това, казах на Синжуей: „Джао Дзин е отговорна в дълга си и все още е способна да бъде ръководител на група. Ако разкрие поквара, можем да се опитаме да ѝ помогнем повече, като разобличим и разнищим проблемите ѝ. Днес съм заета, така че нямам време, но ще разговарям с нея по-късно“. Когато Синжуей ме чу да казвам това, тя не каза нищо повече. По-късно, докато се занимавах с други задачи, забравих да разговарям с Джао Дзин. Една нощ изведнъж си спомних: „О, не, забравих за състоянието на Джао Дзин. Трябва ли да отида да проверя състоянието ѝ?“. Но после си помислих: „Тя има добри заложби и преди, когато състоянието ѝ беше лошо, можеше да търси истината и бързо да го преодолява сама. Би трябвало и този път да може да успее да се събере. Освен това живее толкова далеч. Ако отида чак до там, което е уморително, и тя не е вкъщи, няма ли да съм се разкарвала напразно? Няма нужда, ще се погрижа за това в края на месеца“. В края на месеца, когато отидох да проверя работата им, бях напълно поразена. Имаше толкова много проблеми и отклонения в работата на Джао Дзин, а резултатите от работата ѝ бяха ударили дъното. Сестрите и братята, които тя надзираваше, бяха изпаднали в негативно състояние и работата им беше сериозно засегната. Едва тогава осъзнах колко сериозни са нещата. Бързо отидох при Джао Дзин, за да разговарям с нея и да ѝ посоча проблемите, но тя отказа да приеме това, спореше, опитваше се да се оправдае и не показваше никакво себепознание. След като обсъдихме случая ѝ с моята партньорка, решихме, че Джао Дзин вече не е подходяща за ръководител на група, и накрая я освободихме. След това братята и сестрите също докладваха, че Джао Дзин е много завистлива, пренебрегва дълга си и влиза в спорове. Това беше накарало една сестра да се чувства възпирана от нея, потисната и да иска да напусне дълга си. Уан Синжуей беше докладвала за положението на Джао Дзин, но Джао Дзин я потискаше и я изключваше. Другите сестри също се чувстваха възпирани от Джао Дзин и дългът им беше засегнат, което възпрепятстваше работата в продължение на няколко месеца. След като Джао Дзин беше освободена, не само че не се покая, а всъщност отмъсти на другите. Това, че беше разобличена, изобщо не я накара да разбере злодеянията си и да съжали за тях. По-късно, тъй като не вършех реална работа, пренебрегвах дълга си и не освободих Джао Дзин навреме, като причиних сериозни загуби на църковното дело, и аз бях освободена. Това ме направи абсолютно нещастна. Едва тогава започнах да се питам защо съм била толкова сляпа, че не съм разпознала хроничната завист и борба за съперничество на Джао Дзин, както и сериозното ѝ прекъсване и смущаване на църковното дело. По онова време имах само повърхностно познание, че не върша реална работа и не се съсредоточавам върху разпознаването на другите, но никога не бях се съсредоточавала сериозно върху разбирането или разнищването на собствения си покварен нрав.

На едно събиране придобих известно разбиране за себе си едва след като прочетох Божиите слова, които разобличаваха поведението на лъжеводачите, които не вършат реална работа. Божиите слова гласят: „Лъжеводачите никога не питат и не проследяват работните ситуации на различните надзорници на екипи. Те също така не питат, не проследяват и нямат представа за навлизането в живота на надзорниците на различни екипи и персонала, отговарящ за различни важни задачи, както и за тяхното отношение към църковната работа и дълга им, и към вярата в Бог, истината и Самия Бог. Те не знаят дали тези хора са претърпели някаква трансформация или израстване, нито знаят за различните проблеми, които може да съществуват в работата им. По конкретно не знаят за влиянието на грешките и отклоненията, възникнали на различни етапи от работата, върху работата на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници, заедно с това дали тези грешки и отклонения изобщо са били поправени. Не знаят абсолютно нищо за всички тези неща. Щом не знаят нищо за тези подробни обстоятелства, те стават пасивни винаги, когато възникнат проблеми. Лъжеводачите обаче изобщо не се интересуват от тези подробни въпроси, докато вършат работата си. Те вярват, че след като са подредили различните надзорници на екипи и са разпределили задачите, работата им е свършена — това се счита за добре свършена работа, а ако възникнат други проблеми, това не ги засяга. Тъй като лъжеводачите не успяват да надзирават, ръководят и проследяват работата на различните надзорници на екипи и не изпълняват отговорностите си в тези области, и в резултат на това работата на църквата е съсипана. Това е неизпълнение на отговорностите от страна на водачите и работниците“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). „Смятате ли, че лъжеводачите са глупави? Те са глупави и неразумни. Какво ги прави глупави? Безгрижно се доверяват на някой човек и смятат, че когато този човек е избран, той се е заклел, взел е решение и се е молил със сълзи на очи, значи, че на него може да се разчита и че никога няма да има проблем да поеме отговорност за работата. Лъжеводачите не разбират природата на хората и са невежи по отношение на истинското положение на поквареното човечество. Те казват: „Как може човек да стане по-лош когато го изберат за надзорник? Как е възможно човек, който изглежда толкова сериозен и надежден, да зарязва работата си? Не би го направил, нали? Той е много почтен“. Тъй като лъжеводачите са вложили твърде много вяра в собствените си фантазии и чувства, това в крайна сметка ги прави неспособни да разрешават своевременно многобройните проблеми, които възникват в църковната работа, и им пречи да освобождават незабавно съответния надзорник и да адаптират възложения му дълг. Те са истински лъжеводачи. И какъв точно е проблемът тук? Подходът на лъжеводачите към работата им има ли нещо общо с нехайността? От една страна, те виждат, че големият червен змей яростно извършва арести на Божии избраници, така че, за да се предпазят, произволно уреждат някого, който да отговаря за работата, и вярват, че това ще реши проблема и че не е необходимо да му обръщат повече внимание. Какви са съкровените им мисли? „Средата е толкова враждебна, че трябва да се покрия за известно време“. Това е ламтеж за плътски удобства, нали? От друга страна, лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разобличава Божието слово същността на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хора, на които дори Бог не се доверява? Лъжеводачите са твърде надменни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждаш рядко и не прекарваш много време с него! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не са ли напълно слепи в това отношение? Не действат ли безразсъдно? А когато работят така, лъжеводачите не са ли изключително безотговорни?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)).

Бог разобличава това, че лъжеводачите са мързеливи, отдават се на удобства и са напълно безотговорни в своя дълг. Щом поставят някого начело, лъжеводачите лесно му се доверяват въз основа на своите фантазии и представи. Те не проследяват и не надзирават работата, не искат да плащат цена, за да я проверяват. Претупват нещата, където могат, което води до сериозни загуби за църковното дело. Като видях как Бог разобличава различните прояви на лъжеводачите, които не вършат реална работа, се почувствах така, сякаш Бог ме разобличава в лицето. Беше много болно и се почувствах виновна. Като водач бях много безотговорна към дълга си. За да си спестя притесненията и плътските несгоди, бях лукава и не проследявах работата. Разчитах само на първоначалното си впечатление за Джао Дзин, като мислех, че е отговорна в дълга си и е подходяща за ръководител на група, затова започнах да не се намесвам пряко и не надзиравах работата ѝ. Когато видях, че работата ѝ не дава добри резултати и че ще трябва да страдам и да платя цена, за да разреша проблема, не свърших реална работа, а вместо това си намирах извинения, за да се оправдая, като казвах, че всички все още се адаптират и скоро ще поемат в правилната посока. Когато други докладваха, че Джао Дзин има проблеми и не е подходяща за ръководител на група, аз все още предполагах, въз основа на моите представи и фантазии, че това е просто временно разкриване на поквара, и че няма да се отрази на дълга ѝ. Отлагах разрешаването на проблемите на Джао Дзин отново и отново, докато накрая работата на групата се парализира и навлизането в живота на братята и сестрите ми претърпя сериозни загуби. Бях толкова упорита, глупава и безотговорна. Бях лъжеводач, който се отдава на удобства и не върши реална работа! Факт е, че водачите и работниците, които църквата е избрала, включително и аз, не сме били усъвършенствани; имаме много покварен нрав и можем да причиним прекъсвания и смущения в дълга си по всяко време. Дори да изглежда, че се държим добре, това не означава, че сме годни да бъдем оползотворени. Не разбираме истината и гледаме само външния вид на хората, без да прозираме същността им, затова трябва често да проследяваме и надзираваме работата, за да бъдем отговорни към нея. Аз не разбирах истината и не можех да прозирам хората, но имах сляпо самочувствие, в резултат на което причиних големи загуби на църковното дело и оставих след себе си прегрешения и омърсяване. Щом осъзнах това, изпитах дълбоко съжаление. Ако не бях толкова самоправедна, толкова мързелива и толкова отдадена на удобства, когато Синжуей ми напомни за Джао Дзин, а вместо това наистина бях проучвала, открила и разрешила проблема навреме, и ако бях освободила Джао Дзин, нямаше да причиня такова забавяне на църковното дело. Не само че не допринесох за църковното дело в дълга си, но и действах като слуга на Сатана и прикривах лъжеводачите и лъжеработниците. Колкото повече мислех за това, толкова по-огорчена и нещастна се чувствах. Мислех си как, когато въплътеният Бог върши дело, Той на практика страда и плаща цена. В отговор на цялата ни поквара и недостатъци Бог неуморно разговаря за истината, подкрепя ни и ни помага, като отдава цялата кръв на сърцето Си, за да ни спаси напълно от властта на Сатана. Но аз съм сътворено същество, което не разбираше истината, което беше сляпо и не виждаше нещата ясно, и не исках наистина да страдам или да плащам цена в дълга си. Не исках да разрешавам проблемите своевременно, когато ги откриех, и причиних големи загуби на делото. Да изпълнявам дълга си по този начин беше наистина отвратително и омразно за Бог! Щом осъзнах тези неща, мълчаливо се помолих на Бог: „Боже, сгреших. Искам да се самоанализирам и да се покая пред Теб“.

Прочетох още няколко откъса, в които Бог разобличава лъжеводачите: „Работата на църквата се забавя просто защото лъжеводачите сериозно занемаряват отговорностите си, не вършат практическа работа, не проследяват и не наблюдават работата, и не са способни да общуват за истината, за да разрешат проблемите. Разбира се, това е така и защото тези лъжеводачи се отдават на предимствата на статуса си, изобщо не се стремят към истината и не желаят да проследяват, да надзирават или да ръководят работата по разпространяването на евангелието. В резултат на това работата напредва бавно, много изкуствени отклонения, абсурди и безразсъдни погрешни действия не се поправят или разрешават незабавно, което се отразява сериозно на ефективността от разпространяването на евангелието. Тези проблеми се поправят едва когато бъдат открити от Горното и на водачите и работниците бъде казано, че трябва да ги разрешат. Подобно на слепци тези лъжеводачи не са способни да откриват каквито и да било проблеми и изобщо не съществуват принципи в начина, по който вършат нещата, но те не са способни да осъзнаят собствените си грешки и признават грешките си само когато Горното ги кастри. И така, кой може да поеме отговорност за загубите, причинени от тези лъжеводачи? Дори да ги отстраним от постовете им, как може да се компенсират причинените от тях загуби? Затова когато се установи, че има лъжеводачи, които са неспособни да вършат каквато и да е практическа работа, те трябва своевременно да бъдат освободени. В някои църкви евангелската работа напредва изключително бавно и това се дължи просто на лъжеводачите, които не вършат практическа работа, както и на твърде многото случаи на пренебрегване и грешки от тяхна страна“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). „Във всички различни точки от работата, които лъжеводачите изпълняват, всъщност има многобройни проблеми, отклонения и пролуки, които те трябва да разрешат, коригират и поправят. Тъй като на тези лъжеводачи обаче им липсва чувство за бреме, като се отдават само на предимствата на своя статус, без да вършат никаква практическа работа, в крайна сметка те създават пълна бъркотия в работата. В някои църкви хората не са единни в мислите си, като всеки подозира другия, пази се от него и го подкопава, като същевременно се страхува да не бъде отстранен от Божия дом. Изправени пред тези ситуации, лъжеводачите не правят нищо, за да ги разрешат, като не извършват никаква практическа, конкретна работа“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). „Лъжеводачите външно не дават вид, че умишлено вършат безброй злини или че действат по свой начин, като установяват собствено независимо царство, както правят антихристите. Лъжеводачите обаче не са способни своевременно да разрешат различните проблеми, които възникват в църковното дело, а когато възникнат проблеми с надзорниците на различни екипи и когато тези надзорници не са способни да поемат работата си, лъжеводачите не са способни незабавно да адаптират възложения им дълг или да ги освободят, което носи сериозни загуби за църковното дело. И всичко това се дължи на занемаряването на отговорността от страна на лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Бог разобличава небрежността на лъжеводачите: как те всъщност не проследяват и не проверяват работата, как не надзирават и не инспектират отговорните лица и как в резултат на това много работни проблеми не могат да бъдат разрешени, което причинява сериозни загуби на църковното дело. Като се замислих върху действията си, осъзнах, че понеже се отдавах на удобства, пренебрегвах дълга си, бях безотговорна и се доверявах на Джао Дзин въз основа на собствените си представи и фантазии, без да надзиравам или проследявам работата ѝ. Когато други докладваха за проблемите ѝ, аз ги пренебрегвах, без да разрешавам реалните проблеми и без да я освободя навреме, което ѝ позволи да се впусне в продължителна завист и спорове, да прекъсва и смущава групата и да не играе никаква положителна роля в дълга си. Това правеше работата на групата да бъде неефективна в продължение на месеци и сериозно забавяше напредъка. Когато братята и сестрите ѝ даваха съвети, тя ги потискаше и изключваше, като обременяваше сърцата им за дълго време, което караше групата да се чувства възпирана и немотивирана в своя дълг. А аз не знаех нищо за това, дори винаги си мислех, че тя се справя добре. Като водач не само че не изпълнявах отговорността си, но и не бях способна да разпозная и да разреша навреме многобройните проблеми с църковното дело, когато те бяха точно пред очите ми. Това причини големи загуби на църковното дело и на навлизането в живота на братята и сестрите ми. Сериозно бях занемарила отговорността си! Въпреки че не извършвах умишлено зло като антихрист, за да прекъсвам и смущавам църковното дело, моето занемаряване на отговорността все пак причини сериозни загуби на делото на църквата. Мразех се за това, че бях толкова сляпа, безразсъдна и безотговорна до такава степен, че извърших прегрешение в присъствието на Бог. Изпитах дълбоко чувство на тъга и вина и чувствах, че съм задължена както на Бог, така и на братята и сестрите си.

По-късно се самоанализирах. Защо винаги се съобразявах с плътта, като бях лукава и безотговорна в дълга си? По-късно видях един откъс от Божието слово, който ми беше много полезен. Божиите слова гласят: „Какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за хората. Независимо към какво се стремят хората, те всъщност го правят за себе си — и така всички те живеят за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истински портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е заради собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес хората са станали покварени от Сатана до такава степен. Всички те имат сатанинска природа, всички имат склонността да отричат Бог и да Му се противопоставят и искат да вземат съдбите си в собствените си ръце и се опитват да се противопоставят на устроеното и подреденото от Бог. Техните амбиции и желания вече са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е природа на Сатана“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Размислих върху Божието слово и най-накрая осъзнах, че съм мързелива, безотговорна в дълга си и ми липсват съвест и разум, главно защото сатанинското правило за съществуване „всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ беше толкова дълбоко вкоренено в мен, че се беше превърнало в моя природа. Винаги живеех според него, като във всичко се съобразявах само със собствените си плътски интереси и ставах все по-егоистична и достойна за презрение. Когато нещо ме караше да се тревожа и да страдам повече или изискваше от мен да платя по-голяма цена, използвах хитрости и измама, за да го избегна, като правех всичко възможно, за да страдам най-малко. Когато видях, че поемането на отговорност за цялостната работа изисква допълнителни тревоги и страдания, вместо това пожелах да върша работа само в една област. Когато натоварването ми се увеличи, исках да се тревожа по-малко и да плащам по-малка цена, което ме доведе до това да не се намесвам в работата на Джао Дзин. По-късно, когато я видях в лошо състояние, бях мързелива и не исках да го разреша. Въпреки че Синжуей ми напомни, че тя не е годна да бъде оползотворена, аз използвах заетостта си с работата като извинение, за да отложа проучването и потвърждаването на проблема с Джао Дзин, докато не стана толкова сериозен, че тя трябваше да бъде освободена. Църквата ме избра за водач и ми даде шанс да се упражнявам с надеждата, че ще поема отговорност и ще се нагърбя с дълга си. Но какво направих аз? Вместо да мисля как да изпълнявам добре дълга си, не правех нищо друго, освен да се отдавам на удобства, като правех всичко, което ми позволяваше да се тревожа и да страдам най-малко. Вярвах в Бог от години и се наслаждавах на поенето и ресурса на толкова много от Божието слово, но когато нещо ми се случеше, винаги се отдавах на удобства, без да върша реална работа. Бях егоистична и достойна за презрение и отвращавах Бог! Мразех липсата си на човешка природа и разум и това, че не оправдах ревностните и грижовни намерения на Бог. Помолих се на Бог: „Боже, бях загрижена за плътта си и не вършех реална работа, като причиних големи загуби на църковното дело. Искам да се покая пред Теб. В бъдеще, какъвто и да е дългът ми, повече не искам да се съобразявам с плътта си и да се отдавам на удобства. Искам да бъда отговорна и да изпълнявам добре дълга си по един практичен начин“.

По-късно прочетох още два откъса от Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Хората, които имат сърце, са способни да проявят внимание към Божието сърце; тези, които нямат сърце, са празни черупки, глупаци, те не знаят как да са внимателни към Божието сърце. Начинът им на мислене е следният: „Не ме интересува колко спешно Му е това на Бог, ще го направя, както искам; във всеки случай не съм ленив или мързелив“. Това отношение, тази негативност, пълната липса на собствена инициатива — те не са присъщи на човек, който проявява внимание към Божието сърце, нито на човек, който разбира как да проявява внимание към Божието сърце. В такъв случай този човек притежава ли истинска вяра? Определено не. Ной проявяваше внимание към Божието сърце, имаше истинска вяра и поради това успя да изпълни Божието поръчение. Следователно не е достатъчно просто да приемеш Божието поръчение и да си склонен да положиш някакви усилия. Трябва също така да проявяваш внимание към Божиите намерения, да даваш всичко от себе си и да бъдеш предан, а това изисква да притежаваш съвест и разум; именно това е, което хората трябва да имат, и това е, което откриваме у Ной. Какво казвате вие, колко години щеше да отнеме построяването на такъв голям ковчег по онова време, ако Ной се беше забавил и нямаше чувство за неотложност, нямаше безпокойство, нямаше ефикасност? Можеше ли да бъде завършен за 100 години? (Не.) Щеше да отнеме няколко поколения на постоянно строителство. От една страна, построяването на солиден обект като ковчег би отнело години. Нещо повече, събирането на всички живи същества и грижата за тях също биха отнели много време. Лесно ли беше да се съберат тези същества? (Не.) Не беше. И така, след като чу Божиите заповеди и проумя неотложното Божие намерение, Ной почувства, че това няма да е нито лесно, нито просто. Той осъзна, че трябва да го осъществи съгласно Божиите желания и да завърши даденото от Бог поръчение, така че Бог да бъде удовлетворен и успокоен, за да може следващият етап от Божието дело да протече гладко. Такова беше сърцето на Ной. А какво беше това сърце? То беше сърце, което проявява внимание към Божиите намерения“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: Как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част)). „Каквато и важна работа да върши даден водач или работник и от каквото и естество да е тя, основният му приоритет е да разбира и да схваща как върви работата. Той трябва да присъства там лично, за да проследява нещата, да задава въпроси и да получава информация от първа ръка. Не бива просто да разчита на това, което чуе, или да слуша чужди отчети. Вместо това със собствените си очи трябва да наблюдава положението на персонала и как напредва работата и трябва да разбира какви трудности възникват, дали някои аспекти противоречат на изискванията на Горното, дали се нарушават принципи, дали има някакви смущения или прекъсвания, дали липсва необходимо оборудване или съответните обучаващи материали, свързани със специализираната работа — трябва да е наясно с всичко това. Колкото и доклади да е изслушал и колкото и сведения да е събрал от това, което е чул, нищо не може да се сравни с личното посещение; по-точно и надеждно е да види нещата със собствените си очи. След като се запознае с всички аспекти на положението, ще има добра представа за това какво се случва. Особено важно е ясно и точно да разбере кой има добри заложби и кого си струва да развива, защото само това му дава възможност точно да развива и оползотворява хората, което е от решаващо значение, за да могат водачите и работниците да вършат работата си добре. Водачите и работниците трябва да имат път и принципи, по които да развиват и обучават хората с добри заложби. Освен това трябва да схващат и разбират различните видове проблеми и трудности, които съществуват в делото на църквата. Трябва да знаят и как да ги разрешават, както и да имат свои собствени идеи и предложения за това, как да се развива работата и какви са бъдещите ѝ перспективи. Много по-лесно ще вършат работата, ако са способни ясно и с лекота да говорят за такива неща, без да изпитват никакви съмнения или опасения. Водачът ще изпълнява отговорностите си, като работи така, нали? Трябва да знае как да разрешава споменатите по-горе проблеми в работата и често трябва да размишлява над тези неща. Когато е изправен пред трудности, трябва да разговаря и да обсъжда тези неща с всички, като търси истината, за да разреши проблемите. Като върши практическа работа, стъпил здраво на земята с двата крака, по този начин, няма да има никакви нерешими затруднения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Божието слово ми показа пътя да изпълнявам добре дълга си, който е да проявявам внимание към Божиите намерения, да се тревожа за Божиите притеснения, да изпълнявам отговорностите, които трябва, и да не позволявам на църковното дело да страда. Точно като Ной, който искрено е проявявал внимание към Божието намерение. Когато Бог му казал да построи ковчега, той не е мислил за собствените си придобивки или загуби и е мислил само как да построи ковчега бързо според Божиите изисквания. Въпреки че не мога да се сравнявам с Ной, исках да му подражавам, да се науча да проявявам внимание към Божиите намерения и да правя всичко възможно, за да отговоря на Божиите изисквания. Разбрах също, че за да могат водачите и работниците да вършат добре реалната работа, трябва да сме в крак с работата и когато видим пречки, прекъсвания или смущения в работата, трябва да разговаряме и да се справяме с тях навреме, за да гарантираме, че работата напредва нормално.

След известно време водачът ми ме натовари да отговарям за евангелската работа и работата по поенето на няколко църкви. Помислих си: „Не мога да допусна да стане като миналия път. Не мога само да се отдавам на плътски удобства и да пренебрегвам отговорността за дълга си. Трябва да бъда практична и да посветя всичките си усилия на своя дълг“. След това всеки ден се съсредоточавах върху това да се снабдявам с истината относно виденията. Ако имаше потенциални приемници на евангелието, активно им свидетелствах за делото на Бог от последните дни и търсех Божието слово и се снабдявах с него според техните религиозни представи. Един ден, докато отивах да проверя делото на църквата в Чън Нан, си помислих: „Водачите и евангелският дякон на тази църква вярват в Бог от дълго време. Те имат добри заложби и работоспособност и са отговорни в дълга си. Могат да се справят добре с работата си, така че не е нужно да проследявам, което може да ми спести известни усилия“. Щом ми дойдоха тези мисли, осъзнах, че отново съм лукава, за да намеря причини да не надзиравам и да не проследявам работата. Сега, след като отговарях за тези няколко църкви, осъществяването и надзираването на църковното дело беше моя отговорност и дълг. Вече не можех да си намирам извинения, за да се съобразявам с плътта си и да отлагам дълга си. С тази мисъл в главата внимателно проверих работата на църквата. Установих, че няколко новодошли посещават събиранията нередовно и че напоителите не си вършат работата добре. На следващия ден бързо събрах напоителите, за да разговаряме за истината и да разрешим проблемите им. След известно време чух, че тези новодошли са се върнали към редовните събирания, което ме накара да се почувствам спокойна и сигурна.

Чрез това преживяване осъзнах, че изпълнението на дълга изисква действително плащане на цена, а още повече, проследяване и надзираване на работата. Това е единственият начин да се откриват и да се разрешават проблемите навреме и да се изпълнява добре дългът. Това че днес имам това осъзнаване и промяна, е резултат от Божието слово. Благодаря на Всемогъщия Бог!