От Дзян Лин, Китай

През 2019 г., когато бях водач в една църква, срещнах двама висшестоящи водачи. Всеки път, когато общуваха за истината, за да разрешават проблеми, те схващаха ключовия въпрос. Тяхното общение и разнищване започваха на повърхността и след това се задълбочаваха методично, пласт по пласт. Чувствах, че ползата от това да ги слушам е голяма и че имат отлични прозрения за проблемите и притежават истината реалност. Като се има предвид, че моите преживявания на живота бяха повърхностни, смятах, че ако такива хора ме водят, определено ще мога да постигна по-бърз напредък и да разбера повече от истината, което да гарантира, че ще постигна спасение. След това, каквито и проблеми или трудности да срещнех в работата си, веднага им пишех, за да потърся съвет. Когато видях, че подробното и методично напътствие в писмата им с отговори можеше да разреши проблемите и трудностите ми, им се възхищавах и им се осланях още повече. Постепенно започнах да ги търся, за да ми помагат с разрешаването на големи и малки проблеми и дори с работата по общите дела. Без значение от състоянието или трудностите, които имах, не се съсредоточавах върху яденето и пиенето на Божието слово, за да търся истината, нито исках да общувам със сестрите, с които работех. Вместо това изчаквах събиране с двамата водачи, които да разрешат всичко. Всеки път, когато чувах общението им, слушах внимателно и старателно си водех бележки, като се страхувах, че ако съм небрежна, може да пропусна нещо. На редовни събирания двамата водачи често посочваха и разнищваха нашите индивидуални проблеми и ако някой скастрен отговореше със спор и оправдания, те го разобличаваха на момента. Понякога, когато разкривах поквара, която дори не осъзнавах, те бяха в състояние да посочат скритите ми мотиви, да общуват и да разнищят природата на моето поведение. Това ме караше да чувствам още по-дълбоко, че тези двама водачи разбират истината и притежават реалността, затова им се възхищавах и ги почитах все повече и повече. Ала след като наблюдавах действията им известно време, открих, че когато общуваха и разрешаваха проблеми на събирания, те просто посочваха покварения нрав, който разкривахме, но рядко общуваха, като разказваха за разкриването на собствената си поквара и реални преживявания. През по-голямата част от времето те просто говореха за положителното си навлизане, като създаваха впечатление, че са непокварени и притежават голямо умение да практикуват истината. Имах смътно усещане, че се съсредоточават единствено върху работата и нямат реално навлизане в живота. Ала тогава си помислих: „Те могат да прозрат проблемите на другите и да напътстват работата ни. Нима това също не е навлизане в живота и притежаване на реалност?“. Продължих да ги ценя високо, като ги боготворях и дори подражавах на начина им на работа. Всеки път, когато видех, че братята и сестрите имат проблеми при изпълнението на дълга си или разкриват покварения си нрав, подражавах на тези двама водачи и непрекъснато ги разобличавах. В резултат на това някои братя и сестри затънаха в негативност. Те се страхуваха и се чувстваха възпрени от мен. Тъй като боготворях тези двама водачи толкова много, когато се сблъсквах с проблеми, не разчитах на Бог, за да търся истината. Вместо това винаги търсех тях за решения. Постепенно усетих, че мисленето ми става все по-объркано. Независимо дали се отнасяше до състоянието на братята и сестрите или проблеми с работата, всички ми се струваха мъгляви, не можех да ги видя ясно и проблемите, които преди това можех да разреша, сега ме оставяха в недоумение. Ала продължавах да не се самоанализирам.

Един ден през април чух, че тези двама висшестоящи водачи са били разкрити като лъжеводачи, като хора, които не се стремят към истината, и са се оттеглили. Просто не смеех да повярвам, че е истина. Няколко дни се чудех: „Как е възможно да се оттеглят? Те имат работоспособност и разбират страшно много истини принципи, но и двамата са били разкрити като хора, които не се стремят към истината. Аз дори не съм на тяхното ниво и ако продължавам да практикувам вярата си по този начин, дали ще мога да изпълнявам добре дълга си и да постигна спасение?“. По това време агонизирах. Дори обмислях да се оттегля. Бях наясно, че състоянието ми не е правилно и неволно се запитах: „Вярвам ли в Бог или в моите водачи? Защо реагирам толкова остро на оттеглянето на тези двама висшестоящи водачи и дори смятам, че е безнадеждно да постигна спасение във вярата си в Бог?“. Осъзнах, че вярвам в Бог, но боготворя хора и че в сърцето ми няма място за Бог. Това беше опасно състояние и се боях. Затова бързо отправих молитва към Бог и Го помолих да ме напътства, за да позная собствената си поквара.

На следващия ден прочетох от Божието слово: „Най-добре би било тези хора, които претендират, че следват Бог, да отворят очи и да се вгледат внимателно, и да видят в кого точно вярват: в Бог ли вярваш в действителност, или в Сатана? Ако знаеш, че вярваш не в Бог, а в своите идоли, по-добре да не твърдиш, че си вярващ. Ако действително не знаеш в кого вярваш, то отново би било най-добре да не заявяваш, че си вярващ. Светотатство е да го твърдиш! Никой не те принуждава да вярваш в Бог. Не казвайте, че вярвате в Мен; наслушал съм се на такива приказки и не желая да ги чувам повече, защото вярата ви е насочена към идолите в сърцата ви и към местните насилници сред вас“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Четенето на Божието слово беше много затрогващо, особено частта, която гласи: „Най-добре би било тези хора, които претендират, че следват Бог, да отворят очи и да се вгледат внимателно, и да видят в кого точно вярват“. Беше истински мъчително за мен и чувствах, че Бог ме разобличава. Като се замислих за преживяванията си с двамата висшестоящи водачи, бях ги виждала да разрешават проблеми ясно и логично и да говорят по организиран, методичен начин. Така почувствах, че притежават истината реалност и че ако се събирам и общувам с тях по-често, ще напредна бързо в живота, което ще ми гарантира постигането на спасение. Затова вместо да се уповавам на Бог, за да търся истината и да разреша проблемите или трудностите, с които се сблъсквах, винаги молех тези двама водачи, осланях се на тях и правех каквото кажеха. В сърцето ми те се превърнаха в мои идоли и се уповавах на тях. След като се оттеглиха, почувствах, че нямам път или посока в изпълнението на дълга си. Едва тогава осъзнах, че през цялото време съм се осланяла на хора и съм разчитала за помощ на тях, а не на Бог. Външно вярвах в Бог и изпълнявах дълга си и всеки ден устата ми се молеше на Бог, но в сърцето ми нямаше място за Него. Всеки път, когато се сблъсквах с проблеми, търсех хора и ги слушах. Очевидно вярвах в хора! След това си припомних тези Божии слова: „Хората, които вярват в Бог, трябва да Му се покоряват и да Му се покланят. Не превъзнасяй и не се възхищавай на никой човек; не поставяй на първо място Бог, на второ — хората, на които се възхищаваш, и на трето — себе си. Нито един човек не трябва да заема място в сърцето ти и не трябва да смяташ хората — особено тези, които почиташ — за равнопоставени на Бог или за равни на Него. Това е недопустимо за Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството). Почувствах, че Божият праведен нрав не търпи оскърбление. Бог е Създателят и вярващите в Него трябва да Го боготворят и да Го почитат като велик, и не трябва да боготворят хора и да се уповават на хора. Вярвах в Бог, но боготворях хора, а Той мрази това. Ако продължавах по този начин, щях да накърня Божия нрав.

През това време непрекъснато се молех на Бог и размишлявах защо толкова боготворя тези двама водачи. Като четях Божиите слова, започнах да разбирам този проблем по-добре. Всемогъщият Бог казва: „Не се възхищаваш на смирението на Христос, а благоговееш пред онези лъжепастири с виден статус. Не обожаваш обичливостта или мъдростта на Христос, а харесваш онези развратници, които следват светската мръсотия. Само се надсмиваш на Христовата болка от това, че няма къде да положи главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които отмъкват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни и своенравни антихристи, макар че ти предоставят само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да се обръща към тях, към репутацията им, към статуса им, към силите им. И все още продължаваш да възприемаш нагласата, че делото на Христос е трудно за приемане, и не желаеш да го приемеш. Единствено заради това казвам, че си лишен от вярата за признаването на Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е само защото не си имал друг избор. Редица възвишени образи са извисени завинаги в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито влиятелните им думи и ръце. В сърцата ви те винаги са върховни и винаги са герои. Но това не важи за днешния Христос. В сърцето ти Той завинаги е незначителен, Той е човек, който никога не заслужава боязън. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Наистина ли си вярващ в Бог?). „Независимо от нивото на един водач или работник, ако му се покланяте за това, че разбира малко от истината и има няколко дарби, и ако вярвате, че той притежава истината реалност и може да ти помогне, ако му се възхищавате и зависите от него във всичко и ако по този начин се опитвате да постигнете спасение, то това е глупаво и невежо от ваша страна. Накрая всичко ще се провали, защото отправната ви точка е изначално погрешна. Колкото и истини да разбира някой, той не може да заеме мястото на Христос, и колкото и да е надарен някой, това не означава, че притежава истината — така че всеки, който се покланя пред другите хора, възхищава се от тях и ги следва, в крайна сметка ще бъде отстранен и заклеймен. Вярващите в Бог могат да се възхищават само на Бог и да Го следват. Водачите и работниците, независимо от техния ранг, все пак са обикновени хора. Ако ги възприемаш като свои преки началници, ако смяташ, че те превъзхождат, че са по-компетентни от теб и че трябва да те водят, че във всяко отношение превъзхождат всички останали, тогава грешиш — това е заблуда. И какви последствия ще има тази заблуда за теб? Тя ще те накара несъзнателно да оценяваш водачите си според изисквания, които не отговарят на действителността, и да си неспособен да се отнасяш правилно към проблемите и недостатъците, които те имат. В същото време, без да знаеш, ще бъдеш и силно привлечен от техния усет, дарби и таланти, така че докато се усетиш, ще им се кланяш и те ще са твоят бог. Този път — от момента, в който те започнат да се превръщат в твой модел за подражание, в обект на твоето поклонение, до момента, в който ти станеш един от последователите им — е пътят, който несъзнателно ще те отдалечи от Бог. И дори когато постепенно се отдалечаваш от Бог, все още ще вярваш, че следваш Бог, че си в Неговия дом, че си в Неговото присъствие, докато всъщност си бил пленен от слугите на Сатана, от антихристите. Ти дори няма да го усетиш. Това положение е много опасно. За да се разреши този проблем, от една страна, се изисква способността да се разпознае природата същност на антихристите и способността да се прозре грозното лице на омразата на антихристите към истината и съпротивата им срещу Бог. Освен това се изисква да се познават често използваните от антихристите техники за подвеждане и впримчване на хората, както и начинът, по който те вършат нещата. От друга страна, трябва да се стремите към познаване на Божия нрав и на Божията същност. Трябва да ви е ясно, че само Христос е истината, пътят и животът, че поклонението пред който и да е човек ще ви донесе катаклизъм и нещастие. Трябва да вярвате, че само Христос може да спаси хората, и трябва да следвате Христос и да Му се покорявате с абсолютна вяра. Само това е правилният път на човешкия живот. Някои може да кажат: „Е, аз имам своите причини да се покланям на водачите — в сърцето си аз естествено се покланям на всеки, който е талантлив. Покланям се на всеки водач, който е съгласно моите представи“. Защо настояваш да се покланяш на човек, въпреки че вярваш в Бог? В крайна сметка кой е този, който ще те спаси? Кой е този, който истински те обича и те закриля — нима наистина не виждаш? Ако вярваш в Бог и следваш Бог, трябва да се вслушваш в Неговото слово, и ако някой говори и действа правилно и това е в съответствие с истините принципи, просто се покори на истината — не е ли толкова просто? Защо си толкова низък? Защо настояваш да намериш някого, на когото да се покланяш, за да го следваш? Защо обичаш да бъдеш роб на Сатана? Защо вместо това не бъдеш слуга на истината? В това се вижда дали човек има разум и достойнство“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка). След като прочетох Божиите слова, почувствах, че съм точно един роб на Сатана, който Бог бе разобличил. Харесваше ми да боготворя хора със статус и дарби, които притежаваха красноречие. Видях, че когато двамата висшестоящи водачи общуваха за истината, за да разрешават проблеми, те можеха да схванат ключовите точки и общението им бе добре организирано, ясно и методично. Бях привлечена от дарбите и работните им способности и смятах, че разбират истината и притежават истината реалност, затова сляпо ги боготворях и им се осланях. Чувствах, че ако ме водят, мога да разбера истината, да върша добре работата си, да напредна бързо в живота и да се надявам да постигна спасение. Ала ако се отклонях от тяхната помощ и напътствие, имах малко надежда да постигна спасение във вярата си. Толкова объркана и сляпа бях! Бог е източникът на истината и само Той може да дари истината на човечеството, да разреши всички проблеми и трудности на човечеството и да ни спаси от влиянието на Сатана. Колкото и висок да е статусът на човек или колкото и надарен и способен да е, той е бил покварен от Сатана и не можеш да му се уповаваш, нито да го боготвориш. Макар да вярвах в Бог, в сърцето ми нямаше място за Него. Когато се сблъсквах с проблеми, никога не разчитах на Бог, за да търся истината. Вместо това чаках хора да предоставят решение. Нима не беше глупаво от моя страна? Само си помислете — нима тези двама водачи не бяха в състояние да прозрат проблемите и да говорят за прозрението си, защото разбираха това от Божието слово? Колкото и големи да бяха дарбите и красноречието им, те бяха покварени човешки същества, които не притежаваха никаква истина. Те също трябваше да приемат Божия съд и наказание и се нуждаеха от Божието спасение. Въпреки това, аз им се възхищавах и ги почитах и дори исках да им се осланям по пътя на спасението чрез вяра в Бог. Толкова бях глупава. Като осъзнах тези неща, се уплаших. Видях, че не се стремя към истината и сляпо боготворя хора. Като давах на хора по-висок статус от Бог в сърцето си, вече Го отбягвах и предавах и вървях по път, който Му се съпротивляваше. Тези мисли ме изпълниха с разкаяние и самообвинения и исках да се покая пред Бог.

Едва по-късно разбрах причините, поради които тези двама висшестоящи водачи са се оттеглили. Един от тях се е стремял към репутация и статус, като е използвал работата, за да се изтъкне, така че другите да му се възхищават. В резултат на това, когато работата му не е постигнала резултати, той станал негативен и се скатавал. Братята и сестрите общували с него и му помагали многократно, но той не се променил. В крайна сметка не можел да върши никаква истинска работа и затова се оттеглил. Тъй като се сблъскал със семейни пречки пред вярата си, другият водач се оплакал, че вярата в Бог е трудна, отказал се от дълга си и се върнал в семейния дом, за да се върне към светски живот. Чутото ме изненада. Когато двамата водачи провеждаха общения на редовни събирания, те говореха високопарно, ясно и убедително, когато решаваха трудностите на другите. Ала когато самите те се сблъскваха със същите проблеми, защо не можеха да останат непоколебими? Защо не можеха да приложат истината на практика? Преди мислех, че могат да практикуват истината и че притежават истината реалност. Ала сега ясно видях, че те всъщност изобщо не притежават истината реалност. Когато се случеше нещо, което застрашаваше интересите им, те роптаеха и се отказваха от дълга си. Това не бяха хора, които се стремят към истината, и възвишеният образ, който имах за тях в сърцето си, моментално рухна.

По-късно ядох и пих Божиите слова, свързани с този проблем. Всемогъщият Бог казва: „Развяването на Божиите слова и способността нагло да ги обясниш не означават, че притежаваш реалността; нещата не са толкова прости, колкото си ги представяш. Притежаването на реалността не е нещо, за което говориш, а нещо, което изживяваш. Само когато Божиите слова станат твой живот и твое естествено разкриване, може да се каже, че притежаваш реалността, и само тогава може да се смята, че си придобил истинско разбиране и истински духовен ръст. Да бъдеш способен да издържиш на изпитания за дълги периоди от време и да изживяваш подобието, което отговаря на Божиите изисквания — не да позираш, а да разкриваш това по естествен начин — само това се брои за истинско притежаване на реалност и притежаване на живот. […] Колкото и да са свирепи вятърът и вълните, ако можеш да устоиш, без да допуснеш дори капка съмнение да се прокрадне в ума ти, и ако можеш да останеш непоколебим и да не се отдадеш на отрицание, дори когато вече никой друг не е останал, ще бъдеш считан за човек с истинско разбиране и истински притежаващ реалността“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само прилагането на истината на практика е притежаване на реалността). „Обучаването на група хора, за да станат добри войници на царството, не означава да ги обучиш да станат хора, които могат само да говорят за реалност или които могат да се хвалят; по-скоро означава да ги обучиш да станат хора, които могат постоянно да изживяват Божиите слова, да не отстъпват пред никакви препятствия, с които се сблъскват, и да живеят постоянно според Божиите слова и да не се връщат към света. Това е реалността, за която говори Бог; това е Божието изискване към човека. Затова недей да смяташ, че реалността, за която говори Бог, е прекалено проста. Само по себе си просветлението от Светия Дух не е равносилно на притежаване на реалността. Това не е човешки духовен ръст — това е Божията благодат, за която човекът не допринася с нищо. Всеки човек трябва да понесе страданията на Петър и още повече — да притежава славата на Петър, която да изживее, след като е придобил Божието дело. Само това може да се нарече реалност“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само прилагането на истината на практика е притежаване на реалността). „Дали познанието, което споделяш, е в съгласие с истината, зависи повече от всичко от това дали имаш практическо преживяване за него. Ако в преживяването ти има истина, тогава познанието ти ще е практическо и ценно. Чрез преживяването си можеш също така да придобиеш проницателност и прозрение, да увеличиш познанията си и да увеличиш мъдростта и здравия си разум за това как трябва да постъпваш. Познанието, споделяно от онези, които не притежават истината, е доктрина, независимо колко възвишено е то. Хората от този тип могат да бъдат много умни, когато става дума за въпроси на плътта, но нямат проницателност, когато става дума за духовни въпроси. Това е така, защото такива хора нямат абсолютно никакво преживяване в духовните въпроси. Те са хора, които не са просветени в духовните въпроси и нямат духовно разбиране. Независимо за какъв аспект от познанието може да говориш, стига да е твое същество, тогава то е твое лично преживяване, твое истинско познание. Това, което обсъждат хората, които говорят само за доктрина — тоест тези, които не притежават нито истина, нито реалност — също може да се нарече тяхно същество, защото те са стигнали до доктрината си само чрез дълбоко съзерцание и то е резултат от техния дълбок размисъл. Но това е само доктрина, нищо повече от фантазия!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека). След като прочетох Божиите слова, изведнъж осъзнах, че толкова боготворя тези двама висшестоящи водачи, защото по същество не разбирах какво е доктрина и какво — реалност. Като ги виждах да говорят високопарно на събирания и да разобличават и разнищват покварата на други хора, мислех, че имат истината реалност. Ала сега, благодарение на Божиите слова, разбрах, че да можеш да цитираш словата Му, да общуваш за някакво прозрение и да разнищваш определени проблеми, не означава, че притежаваш реалност. Притежаването на реалност означава, че след като прочетат Божиите слова, хората могат да приемат тези слова и да ги приложат на практика. Без значение пред какви изпитания и облагородявания ще се изправят, те могат да се покорят на Бог и да притежават свидетелството за прилагане на истината на практика. Хората, които наистина притежават реалност, имат истинско разбиране за собствената си покварена природа, имат реално преживяване и разбиране за Божиите слова и могат да използват практическото си преживяване, за да напътстват братята и сестрите и да им помагат да навлязат в реалността на Божиите слова. Тези, които притежават истината реалност, работят въз основа на принципи, предано изпълняват дълга си и независимо от обстоятелствата, с които се сблъскват, отстояват църковната работа и изпълняват дълга си. Като се замислих за ясното и логично общение на тези двама висшестоящи водачи по време на събирания, изглеждаше, че са доста добри в разрешаването на чужди проблеми. Ала когато се бяха сблъскали с реални ситуации, те бяха изоставили дълга си, за да защитят собствените си интереси. Видях, че в миналото всичко, за което бяха говорили, бяха доктрини, а не реалност, и когато бяха поставени в реални ситуации, те паднаха. Това доказваше, че изобщо не бяха притежавали истината реалност. Като се замислих, винаги когато разрешаваха проблемите на другите по време на редовни събирания, те сравняваха хората с Божиите слова, за да ги накарат да разберат себе си. Рядко ги чувах да говорят за собствените си поквари и недостатъци или да разнищват собствените си грешни намерения. Рядко говореха за своето познание за преживяване за това как търсят и практикуват истината. През по-голямата част от времето разнищваха и осъждаха другите от пиедестал. Сякаш самите те не бяха част от поквареното човечество и нямаха покварен нрав. Когато биваха порицани от тези двама водачи, някои братя и сестри се разридаваха, живееха в негативност и слабост и се страхуваха да ги видят. Едва тогава ясно видях, че тези двама водачи просто не са могли да използват истината, за да разрешават проблеми. Те просто изричаха празни думи и доктрини. Като работеха въз основа на собственото си мислене и преживяване на работата, изобщо не можеха да разрешат проблемите с навлизането ни в живота. Преди това нямах проницателност, сляпо им се възхищавах и ги боготворях, и дори имитирах начина им на работа. Толкова бях сляпа!

След това, когато изпълнявах дълга си, се съсредоточих върху това да се осланям на Бог и да разчитам на Него. Известно време имах някои задачи, с които не знаех как да се справя, и когато се сблъсквах с трудности и проблеми, не знаех как да ги разреша. Затова често се молех на Бог, търсех истините принципи и общение с моите братя и сестри. По този начин някои проблеми бяха решени, схванах някои истини принципи и постигнах определен напредък в работата си. Постепенно придобих повече вяра в изпълнението на дълга си, постигнах известен напредък и усетих смисъл в сърцето. Осъзнах, че за да изпълнявам добре дълга си и да придобия истината, никога не трябва да се отклонявам от Бог и от напътствието на Божиите слова.