От Моник, САЩ

Скоро след като приех евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни, научих от Божиите слова, че когато Бог приключва Своето дело от последните дни, големите катаклизми ще сполетят човечеството, за да възнаградят добрите и да накажат злите. Онези, които са вършили зло и са се противопоставяли на Бог, ще бъдат унищожени в катаклизмите, докато тези, които са приели правосъдието на Божиите слова и са били пречистени, ще бъдат защитени от Бог и ще оцелеят. Те ще бъдат въведени от Него в Неговото царство, за да се наслаждават на вечни благословии. По онова време си мислех, че да навляза в царството и да придобия вечен живот ще бъде голяма благословия. Знаех, че трябва да ценя тази уникална възможност, да изпълнявам добре своя дълг и да работя усърдно за Бог, така че когато Божието дело приключи, да бъда годна да остана. Затова напуснах работа и започнах своя дълг за проповядване на евангелието. В този критичен момент, когато бедствията ставаха все по-големи, трябваше да подготвям повече добри дела и да проповядвам евангелието на Бог от последните дни на още повече хора. По този начин можех да допринеса за разпространението на евангелието на царството. И така, вложих цялата си енергия в проповядването на евангелието и бях заета от сутрин до вечер всеки ден. Все повече хора в моя район приемаха делото на Бог от последните дни и църкви се основаваха една след друга. Като виждах тези резултати, се чувствах много доволна от себе си. Чувствах, че заслугите ми към евангелската работа не могат да останат незабелязани. Когато избухна пандемията и броят на заразените се увеличаваше по целия свят, се чувствах напълно спокойна. Мислех си, че щом съм отдавала всичко на Бог в своя дълг, пандемията няма да ме засегне, колкото и да се разпространява. Внезапното заразяване с вируса обаче ме принуди да се замисля за мотивите и нечистотиите, които стояха в основата на изпълнението на дълга ми през годините.

Един ден през май 2021 г. изведнъж започнах да кашлям, след това вдигнах температура и почувствах слабост в цялото тяло. Отначало си помислих, че съм настинала, и не обърнах голямо внимание, но симптомите продължиха една седмица, без да изчезнат. Една сестра забеляза, че симптомите ми много приличат на Ковид, и се притесни да не съм се заразила, затова ми предложи да отида в болницата за преглед. Не обърнах голямо внимание и си помислих: „Дълги дни съм работила, страдала и съм се жертвала за своя дълг, и съм се справяла доста добре. Освен това не съм вършила зло и не съм прекъсвала църковното дело. Така че как бих могла да се заразя?“. Но резултатът от теста беше положителен, което изобщо не очаквах. Вървях към дома си като замаяна, неспособна да проумея какво се случва. „От години изпълнявам своя дълг — помислих си, — така че как можах да се заразя с Ковид? Какво ще си помислят братята и сестрите за мен, ако разберат? Дали няма да предположат, че съм наказана, защото съм направила нещо, с което съм накърнила Бог? Но пък аз не съм вършила зло и не съм прекъсвала църковното дело“. Откакто пандемията избухна през предходната година, милиони хора по света бяха умрели. След като вече бях заразена, щях ли и аз да умра? Нямаше ли моите жертви и себеотдаване през последните няколко години да отидат напразно, ако умра, когато Божието дело е на път да приключи? Това би означавало да нямам дял в благословиите на бъдещото царство. Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах. Как изобщо щях да се справя с тази ситуация? Помолих се, като извиках към Бог: „Боже, Ти, с доброто Си намерение, си допуснал да се разболея. Ти никога не грешиш, така че дали по някакъв начин не съм се бунтувала срещу Теб и не съм Ти се противопоставяла? Не е случайно това, че съм се заразила, и всичко е под Твоето върховенство и под Твоите подредби, затова искам да потърся Твоето намерение и да се самоанализирам. Но това, което не знам, е как съм накърнила Твоя нрав. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да разбера къде съм сгрешила. Готова съм да се покая“. След това се сетих за един откъс от Божиите слова: „Как трябва да преживееш болестта, когато те сполети? Трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш, да търсиш и да схванеш Божието намерение, трябва да се изследваш, за да разбереш какво в противовес на истината си направил и какъв покварен нрав у теб все още не е преодолян. Поквареният ти нрав не може да се промени, без да преминеш през страдание. Само като бъдат закалени чрез страдание, хората няма да бъдат разпуснати и ще могат винаги да живеят пред Бог. Когато някой страда, той винаги се моли. Те нямат ум да се съсредоточават върху храна, облекло и други удоволствия; в сърцето си постоянно се молят, като изследват себе си, за да видят дали наскоро са направили нещо нередно или по някакъв начин са вървели срещу истината. Обикновено, когато се сблъскаш със сериозна болест или странно заболяване, което ти причинява ужасно страдание, това не се случва случайно. Божието намерение е както в болестта ти, така и в доброто ти здраве“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Придобиването на истината е най-важното нещо във вярата в Бог). Навременното просветление от Божиите слова ми показа, че заразяването ми не е случайно и че то е изцяло под върховенството и подредбите на Бог. Трябваше да потърся Божието намерение и да се самоанализирам правилно. Не можех да се оплаквам от Бог, каквото и да става. Докато бях под карантина у дома през следващите няколко дни, се открих пред братята и сестрите за всяка поквара, която бях разкрила. Разнищих покварата си, опознах себе си и потърсих път за практикуване и навлизане в Божиите слова. Също така, независимо как се чувствах физически, продължих да изпълнявам своя дълг, като проповядвах евангелието онлайн. След няколко дни се почувствах много по-добре. Вече почти не кашлях, температурата ми беше нормална и енергията и силата ми се бяха върнали. Бях наистина щастлива от това и почувствах, че Бог се е погрижил за мен и ме е защитил, като видя моето подчинение и покаяние. При тази мисъл безпокойството ми намаля.

Но на следващия ден изведнъж почувствах стягане и дискомфорт в гърдите и не можех да спра да кашлям. След това вдигнах температура и почувствах слабост в цялото тяло. Обзе ме паника. Откакто ми поставиха диагнозата, не се бях оплаквала от Бог и бях продължила да изпълнявам дълга си. Как можах да се влоша още повече? Нямаше лекарство за Ковид, така че, ако Бог не ме спасеше, със сигурност щях да умра. Мисълта за смъртта беше наистина плашеща — не можех да се примиря с нея. Мислех си как съм следвала Бог повече от 10 години, като загърбих дома и работата си, и работех дълги дни в своя дълг. Бях страдала много и бях платила голяма цена. Нима Бог нямаше да си спомни нищо от това? Ако умра, никога няма да видя красотата на царството, нито ще се наслаждавам на благословиите на небесното царство. Колкото повече мислех за това, толкова по-негативна ставах. Все още изпълнявах дълга си, но нямах никакъв вътрешен стимул. Винаги когато имаше много работа в дълга ми, се дразнех много и просто я претупвах, за да мога да си почина малко. Преди работех по дълга си от сутрин до вечер и си мислех, че Бог ще ме защити, но сега, когато Бог не го правеше, трябваше да мисля за собственото си благополучие и да се грижа за здравето си. Прекаленият стрес и прекалената умора нямаше да помогнат на възстановяването ми. На събиранията другите братя и сестри говореха с толкова много енергия. А аз започвах да кашлям, щом заговорех, и не можех да си поема дъх, след като прочетях няколко реда от Божиите слова. Чувствах се наистина разстроена и не можех да не се опитвам да се оправдавам за нещата: „Обикновено съм много усърдна в дълга си, сериозна съм и съм отговорна. Някои от другите не могат да се сравняват с мен в дълга си. Всички останали са здрави и изпълняват своя дълг, така че защо аз се заразих с вируса? Ако това е изпитание от Бог, тогава защо същото не се е случило на други хора в църквата, които се стремят към истината дори повече от мен? И ако това е наказание от Бог, тогава защо е така, след като не съм вършила зло, не съм прекъсвала църковното дело и не съм накърнявала Неговия нрав? Боже, все още искам да изпълнявам своя дълг. Харесва ми и не съм извършила достатъчно от него. Искам да продължа да живея и да върша добре дълга си. Боже, сега изпълнявам важен дълг и все още мога да полагам труд за Теб. Моля Те, защити ме, за да мога да продължа да живея и да полагам труд за Теб…“. Докато си мислех по този начин, един откъс от Божиите слова много ясно изникна в ума ми: „На какво основание ти, сътвореното същество, отправяш изисквания към Бог? Хората не са в позиция да изискват от Бог. Няма нищо по-неразумно от това да отправяш изисквания към Бог. Той ще направи това, което трябва да направи, и Божият нрав е праведен. Праведността в никакъв случай не е безпристрастност или разумност. Тя не е егалитаризъм или даване на това, което заслужаваш за работата си, нито е заплащане за работата, която си свършил, или отдаване на дължимото според усилията, които си положил. Това не е праведност, а просто безпристрастност и разумност. Много малко хора са способни да опознаят праведния Божи нрав. Да предположим, че Бог беше унищожил Йов, след като Йов беше свидетелствал за Него. Това щеше ли да е праведно? Всъщност щеше. Защо се нарича праведност? Какво разбират хората под праведност? На хората им е много лесно да кажат, че Бог е праведен, ако нещо съответства на представите им. Ако обаче не го възприемат като нещо, което е съгласно представите им, ако е нещо, което не са способни да разберат, ще им бъде трудно да кажат, че Бог е праведен. Ако Бог беше унищожил Йов тогава, хората нямаше да кажат, че Той е праведен. Всъщност обаче, трябва ли Бог да се оправдава, когато унищожава хората, независимо дали са покварени, или не, и независимо дали са дълбоко покварени? Трябва ли Той да обяснява на хората на какво основание го прави? Трябва ли Бог да казва на хората законите, които е повелил? Не се налага. В Божиите очи човек, който е покварен и е склонен да се съпротивлява на Бог, няма никаква стойност. Както и да се справя Бог с него, все ще е подходящо, и всичко е съгласно подреденото от Бог. Ако Бог беше недоволен от теб и след твоето свидетелство ти беше казал, че няма полза от теб, и ако по тази причина те беше унищожил, това щеше ли да е Неговата праведност? И то щеше да е. […] Всичко, което Бог прави, е праведно. Макар че хората не са способни да възприемат това, те не бива да съдят по свое усмотрение. Най-неразумно е хората да твърдят, че Бог не е праведен, ако нещо, което Той прави, им се струва неразумно или ако имат някакви представи за това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато разсъждавах върху Божиите слова, се почувствах така, сякаш Той ми търсеше сметка лице в лице. Нали току-що се оплаках, че Бог е несправедлив и неправеден? И нима това не беше случай на пазарене с Бог, на опит да се оправдавам и да договарям условия? Чувствах, че съм постигнала някои неща през годините на страдание и плащане на цената в дълга си, така че Бог трябва да ме защити от бедствие. Това би било Неговата праведност. Но всъщност всичко това бяха мои представи и фантазии и те изобщо не бяха съгласно истината. Бог е Създателят, а аз съм сътворено същество. Всичко, на което се наслаждавам, идва от Бог, и животът ми също е даден от Бог. Как Бог подрежда съдбата ми и колко дълго ще ме остави да живея — всичко това зависи от Него. Като сътворено същество, аз трябва да се покоря и да приема това. Коя бях аз, че да споря с Бог и да се опитвам да поставям условия? През всичките тези години имах вяра и се наслаждавах на толкова много поене и приток на истината от Бог, но все още нямах благодарност. Сега, когато се бях заразила с вируса и се изправих пред заплахата от смърт, спорех с Бог, съпротивлявах Му се и се оплаквах, че е неправеден. Къде бяха моята съвест и разум? Докато мислех за това, се почувствах по-виновна и засрамена и коленичих пред Бог в молитва. „Боже, толкова съм неразумна! Аз съм създадена от Теб; аз съм сътворено същество. Трябва да се покоря на всички Твои устройвания и подредби. Това е напълно естествено и обосновано. Ти си допуснал да се заразя с този потенциално смъртоносен вирус. Не исках да се покоря и спорех с Теб, като се оплаквах, че не си постъпил правилно, и Ти се молех да ме оставиш да живея. Бях напълно лишена от разум. Толкова бях непокорна! Боже, искам да се самоанализирам правилно и да се покая пред Теб“.

През следващите няколко дни се чувствах дълбоко укорена, когато си спомнях за моите оплаквания от Бог и за моето погрешно разбиране на Бог. Особено като си помислех как, когато състоянието ми се влоши, спорех с Бог, станах негативна, отпуснах се, станах нехайна в дълга си и се размотавах, се чувствах още по-виновна и неспокойна. Когато не бях болна и нямаше криза, провъзгласявах Божията праведност и казвах, че сътворените същества трябва да се покоряват на устройванията и подредбите на Създателя. Защо разкрих толкова много непокорство и съпротива, когато се разболях? Прочетох следното в Божиите слова по време на духовната си практика: „Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един явно личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател: работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В такава връзка, основана на интереси, няма родствена обич, а само сделка. Няма обичащ или обичан, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). „В съзнанието на антихристите, щом някой е способен да изпълнява даден дълг, да плати определена цена и да понесе известни трудности, Бог трябва да го благослови. И така, след като поработят известно време в църквата, започват да си правят равносметка за работата, която са свършили, за приноса, който са дали към Божия дом, и за това, което са направили за братята и сестрите. Решително пазят всичко това в съзнанието си и очакват да видят каква Божия благодат и какви Божии благословии ще им донесе, за да могат да преценят дали си струва да го вършат. Защо постоянно се занимават с такива неща? Към какво се стремят дълбоко в сърцата си? С каква цел вярват в Бог? Вярата им в Бог от самото начало цели да получават благословии. И колкото и години да слушат проповеди, колкото и Божии слова да ядат и пият, колкото и доктрини да разберат, те никога няма да се откажат от желанието и намерението си да бъдат благословени. Ако поискаш от тях да бъдат покорни сътворени същества и да приемат Божието върховенство и Неговите подредби, те ще кажат: „Това няма нищо общо с мен. Не към това трябва да се стремя. Ето към какво трябва да се стремя: щом съм водил битката, щом съм положил нужните усилия и щом съм понесъл необходимите трудности — щом съм направил това, както бог изисква, бог трябва да ме възнагради и да ми позволи да остана, да получа венец в царството и да заема по-висока позиция от божия народ. Поне за два-три града трябва да отговарям“. Именно това е най-важното за антихристите. Както и да разговаря Божият дом за истината, намерението и желанието им да получат благословии не могат да бъдат прогонени. Те са същият тип хора като Павел. Дали подобна неприкрита сделка не крие някакъв нечестив и жесток нрав? Някои религиозни хора казват: „Нашето поколение следва бог по пътя на кръста. Бог ни избра, така че имаме право да бъдем благословени. Страдахме, платихме цена и пихме от горчивата чаша. Някои от нас дори бяха арестувани и осъдени на затвор. След като понесохме всички тези трудности, чухме толкова много проповеди и научихме толкова много за Библията, ако един ден не бъдем благословени, ще отидем на третото небе и ще спорим с бог“. Някога чували ли сте подобно нещо? Казват, че ще отидат на третото небе, за да спорят с Бог. Що за дързост? Не се ли плашите само като го чуете? Кой се осмелява да се опитва да спори с Бог? […] Подобни хора не са ли архангели? Не са ли сатани? С всеки можеш да спориш, но не и с Бог. Не бива да правиш подобно нещо, не бива дори да си го помисляш. Благословиите идват от Бог и Той ги дава на когото пожелае. Дори и да отговаряш на условията за получаване на благословии и Бог да не ти ги даде, пак не бива да спориш с Него. Цялата вселена и цялото човечество са под Божието господство. Бог решава. Как можеш ти, едно малко човешко същество, да се осмеляваш да спориш с Него? Как можеш да надценяваш толкова много способностите си? Защо не се погледнеш в огледалото, за да видиш кой си? Не си ли играеш със смъртта, като се осмеляваш да протестираш шумно срещу Създателя и да се бориш с Него по този начин? „Ако един ден не бъдем благословени, ще отидем на третото небе и ще спорим с бог“ — това твърдение представлява открит и шумен протест срещу Бог. Какво място е третото небе? Там живее Бог. Да дръзнеш да отидеш на третото небе, за да спориш с Бог, е равносилно на опит да Го „свалиш“! Не е ли така? Някои хора може да попитат: „Какво общо има това с антихристите?“. Има много общо с тях, защото всички, които искат да отидат на третото небе, за да спорят с Бог, са антихристи. Само антихристите могат да изричат такива неща. Подобни думи са гласът, който антихристите таят дълбоко в сърцата си. Това е тяхната нечестивост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: Те са нечестиви, коварни и измамни (втора част)). Засрамих се пред разкриването на Божиите слова и видях, че годините ми на страдание и жертви в изпълнение на дълга не бяха свързани с проявяване на внимание към Божиите намерения и изпълнение на дълга на сътворено същество, за да се отплатя за Божията любов. Всичко беше, за да навляза в царството и да се наслаждавам на вечни благословии. Отнасях се към изпълнението на дълга като към начин да избегна бедствие, като към разменна монета и капитал в сделка с Бог. Затова винаги пресмятах колко работа съм свършила, колко хора съм обърнала във вярата и колко съм страдала и жертвала. Чувствах, че колкото повече от тези неща се натрупваха, толкова повече заслуги съм спечелила и толкова повече съм годна да бъда защитена от Бог и да оцелея в бедствието. Но когато неочаквано се разболях от Ковид обаче, се оплаквах от Бог и Го разбирах погрешно, без да търся как да Му се покоря. Вместо това мислех как да се държа добре, за да спечеля благосклонността на Бог, така че Той да ме защити и бързо да се възстановя. Когато видях, че състоянието ми се влошава, се отчаях от Бог. Оплаквах се, че е несправедлив и не ме защитава. Фактите разкриха, че моята вяра и моят дълг са били единствено с цел да бъда благословена. Използвала съм Бог само за да постигна собствената си цел да придобия благословии, сякаш правех сделка с Бог и се опитвах да Го измамя. Колко егоистична и измамна бях! Спомних си за Павел в Епохата на благодатта, който кръстосвал Европа, за да проповядва евангелието. Той страдал и се жертвал много, но всичко, което отдавал, е било, за да навлезе в небесното царство и да бъде възнаграден. Накрая той каза: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Това всъщност означаваше, че ако Бог не му даде венец, тогава Бог не е праведен. Хората в религиозния свят са дълбоко повлияни от тези думи на Павел. Онези, които работят и страдат в името на Господ, го правят, за да отидат на небето и да бъдат благословени. Ако не са благословени, те спорят с Бог. А аз бях точно като тях, нали? Тогава се уплаших. Никога не съм си представяла, че аз, като антихрист, ще споря с Бог и ще Му се противопоставям, ако не бъда благословена. Ако не беше разкриването на фактите, нямаше да осъзная, че имам толкова сериозен нрав на антихрист. Спомних си някои от Божиите слова: „През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята преданост е обвързана с лични намерения и с условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена преданост, защото се отвращавам от хората, които Ме мамят със скритите си умисли и Ме изнудват с условия. Искам човекът да Ми бъде напълно предан, да върши всички неща заради една дума — вярата — и за да я докаже. Ненавиждам опитите ви да Ме възрадвате с ласкателства, защото винаги Съм се отнасял към вас искрено и затова желая и вие да се отнасяте към Мен с истинска вяра“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Наистина ли си вярващ в Бог?). Можех да почувствам от Божиите слова, че Неговият нрав е праведен, свят и не търпи накърняване. Бог върши делото Си, за да спаси човечеството, и това, което Той иска, е искреността и предаността на човека. Ако даването и отдаването на хората съдържат скрити мотиви и нечистотии, и включват пазарлъци и измама, тогава те няма да получат Божието одобрение и всъщност ще предизвикат гадене и отвращение у Бог и ще бъдат осъдени от Него. Точно като Павел, далеч от това да бъде благословен от Бог, той в крайна сметка бил жестоко наказан в ада. Нима Бог не трябваше също така да изпитва гадене и отвращение от търгашеския, нечист начин, по който изпълнявах своя дълг? Днес разболяването беше разкрило достойните за презрение намерения, които стояха в основата на вярата ми, и ме накара да видя Божията праведност и святост. При това напълно приех и се покорих от сърце на факта, че съм се заразила с болестта.

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Като сътворено същество, когато човек дойде пред Създателя, той трябва да изпълни своя дълг. Така е много правилно да се постъпи и хората трябва да изпълнят тази отговорност. Въз основа на това, че сътворените същества изпълняват своя дълг, Създателят извърши още по-голямо дело сред човечеството, Той изпълни още една стъпка от делото Си върху хората. А какво е това дело? Той предоставя истината на хората, като им позволява да я получат от Бог, докато изпълняват дълга си, и така да се отърват от покварения си нрав и да се пречистят, да бъдат в състояние да удовлетворяват Божиите намерения и да тръгнат по правилния път на живота, а накрая да бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото, да постигнат пълно спасение и повече да не бъдат подлагани на страдания от Сатана. Това е крайният резултат, който Бог възнамерява да постигне с това, че кара човечеството да изпълнява своя дълг. Следователно, в процеса на изпълнение на твоя дълг Бог не просто те кара да видиш ясно едно нещо и да разбереш малко истина, нито те оставя просто да се наслаждаваш на благодатта и благословиите, които получаваш, изпълнявайки дълга си като сътворено същество. По-скоро Той ти позволява да бъдеш пречистен и спасен и накрая да заживееш в светлината от лика на Създателя“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (седма част)). Божиите слова наистина ме развълнуваха. За едно сътворено същество изпълнението на дълга е отговорност и задължение, което не може да бъде избегнато. Нещо повече, това е път за придобиване на истината и постигане на промяна в нрава. В хода на нашия дълг Бог нагласява всякакви ситуации, за да разкрие покварения нрав на хората. След това, чрез правосъдието и разобличението на Неговите слова, и чрез Неговото кастрене и дисциплиниране, Той ни позволява да разберем своя покварен нрав и да се променим, за да не бъдем повече подвластни на покварата и напастите на Сатана. Това са ревностните и грижовни намерения на Бог. През годините на изпълнение на моя дълг бях разкрила много поквара в обстоятелствата, нагласени от Бог. Бях придобила известно разбиране за своя покварен нрав. Тогава започнах да се мразя и се покаях и промених, като изживявах някакво човешко подобие. Бях придобила толкова много чрез своя дълг, но все още не бях благодарна. Вместо това използвах изпълнението на дълга си като разменна монета и капитал, за да избегна бедствие, и се отнасях към Бог сякаш можеше да бъде измамен и експлоатиран. Колко достойна за презрение бях! Бог е изразил толкова много истини, но вместо да ги ценя, мислех само как да бъда благословена, да избегна бедствие, да навляза в небесното царство и да бъда възнаградена. Бях толкова подла! Помолих се и се заклех пред Бог, че няма да изпълнявам своя дълг само заради това да бъда благословена, и че ще се стремя усърдно към истината в дълга си, за да се отплатя за Божията любов. Прочетох още един откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Божиите слова гласят: „Ако във вярата си в Бог и в стремежа си към истината можеш да кажеш: „Независимо дали Бог допуска болест или някакво неприятно събитие да ме сполети — каквото и да прави Бог — аз трябва да се покоря и да запазя мястото си на сътворено същество. Преди всичко трябва да приложа на практика този аспект на истината — покорството. Трябва да го следвам и да изживявам реалността на покорството пред Бог. Освен това не бива да отхвърлям поръченията, които Бог ми дава, и дълга, който трябва да изпълнявам. Трябва стриктно да се придържам към дълга си до последния си дъх“, това не е ли свидетелство? Когато имаш тази решимост и си в това състояние, ще продължаваш ли да се оплакваш от Бог? Не, няма. В такъв момент ще си помислиш: „Бог ми дава този дъх, Той ме е хранел и закрилял през всичките тези години, спестил ми е много болка и ми е дал много благодат и много истини. Разбрах истини и тайни, които хората не са разбирали с поколения. Получих толкова много от Бог, затова трябва да Му се отплатя! Преди ръстът ми беше малък, нямах представа и винаги вършех неща, които нараняваха Бог. В бъдеще може и да нямам друг шанс да Му се отплатя. Независимо колко време ми остава да живея, трябва да принеса силите си, колкото и малко да са те, и да предложа всико, на което съм способен, на Бог, за да види, че всички тези години, през които ми е предоставял ресурс, не са пропилени, а са дали резултат, и за да мога да донеса утеха на Бог и повече да не Го наранявам или разочаровам“. Как ти се струва това? Не мисли за това как да се спасиш или как да избягаш с мисълта: „Кога ще се излекува тази болест? Когато това стане, ще опитам всичко възможно, за да изпълнявам дълга си и да съм отдаден. Как мога да съм отдаден, когато съм болен? Как мога да изпълнявам дълга си на сътворено същество?“. Нима не си способен да изпълняваш дълга си, стига да имаш и едно-единствено дихание? Не си ли способен да не посрамваш Бог, стига да имаш и едно-единствено дихание? Способен ли си да не се оплакваш от Него, стига да имаш и едно-единствено дихание и умът ти да е бистър? (Да.) Сега е лесно да кажеш „Да!“, но когато наистина те сполети болест, ще кажеш: „Не е лесно.“ И така, трябва да се стремите към истината, често да полагате усилия над нея и да обмисляте мак можете да удовлетворите Божиите намерения, как можете да се отплатите за Божията любов и как можете да изпълните добре дълга си на сътворено същество. Какво е сътворено същество? Дали отговорността на сътвореното същество се състои само в това да слуша Божиите слова? Не! Тя е и да изживее Божиите слова. Бог ти е дал толкова много истина, толкова много от пътя и толкова много живот, за да можеш да изживееш тези неща и да свидетелстваш за Него. Това трябва да прави едно сътворено същество и това е твоя отговорност и твое задължение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез често четене на Божиите слова и размишляване върху истината може да има път, който да се следва). Божиите слова ме развълнуваха толкова много. Бог е Създателят, а аз съм сътворено същество, така че съдбата ми е в Неговите ръце. Той допусна болестта да ме сполети, така че независимо дали ще живея, или ще умра, трябва да се покоря на върховенството и подредбите на Бог. Това е основният разум, който едно сътворено същество трябва да притежава. А дългът е нещо, към което едно сътворено същество трябва да се придържа. По всяко време, каквото и да се случи, докато имам дъх в тялото си, трябва да се придържам към своя дълг. През годините се бях наслаждавала на толкова много Божия любов, но винаги се бунтувах срещу Него и Го наранявах, тъй като не се стремях към истината. Бях дълбоко задлъжняла на Бог. Докато съм жива, трябва да изпълнявам добре дълга си, за да се отплатя за Божията любов. През следващите дни всеки ден обмислях как да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог. Сестрата, с която си сътрудничех, беше нова в проповядването на евангелието и не знаеше много от принципите, така че постоянно възникваха проблеми. Аз бях онлайн, помагах ѝ и я напътствах. Също така често притихвах пред Бог, като четях Неговите слова и пеех химни, за да Го възхвалявам. Все още продължавах да кашлям и имах температура, но вече не бях възпирана от болестта и спрях да мисля дали ще умра. Знаех, че животът ми е в Божиите ръце и че Божието върховенство и предопределение ще определят колко дълго ще живея. Всеки ден, който Бог ми дава, е ден, в който се стремя да изпълнявам добре своя дълг и да се отплатя за Божията любов. Когато дойде денят, в който Бог позволи на смъртта да ме вземе, аз ще се покоря и няма да изрека нито едно оплакване.

Една вечер не можех да спра да кашлям и гърлото ми беше пълно със секрети. Имах висока температура и цялото ми тяло ме болеше. Мятах се и се въртях в леглото, чувствах се ужасно и не можех да заспя. Чудех се: „Дали ще умра? Дали ще се събудя отново, след като заспя?“. Мисълта за смъртта беше наистина разстройваща и не можех да спра да плача при мисълта, че може никога повече да нямам възможност да чета Божиите слова. Станах, включих компютъра си и прочетох този откъс от Божиите слова: „Продължителността на живота на всеки човек е предопределена от Бог. Една болест може да е неизлечима от медицинска гледна точка, но от Божията гледна точка, ако животът ти все пак трябва да продължи и още не ти е дошло времето, не можеш да умреш, дори и да искаш. Ако имаш поръчение от Бог и мисията ти все още не е завършена, няма да умреш, дори и да се разболееш от болест, която се смята за смъртоносна — Бог още няма да те вземе. Дори и да не се молиш и да не търсиш истината, и да пренебрегваш лечението на болестта си или дори и лечението ти да се забави, няма да умреш. Това важи с особена сила за тези, които имат важно поръчение от Бог: когато мисията им е недовършена, каквато и болест да ги застигне, те няма да умрат веднага; те ще живеят до последната секунда от изпълнението на мисията. Имаш ли тази вяра? […] В действителност независимо от това дали се пазариш, за да се избавиш от болестта си и да не умреш, или за да осъществиш други свои намерения и цели, от Божията гледна точка, стига да можеш да изпълняваш дълга си, стига от теб още да има полза, стига Бог да е решил, че трябва да бъдеш използван, тогава това означава, че не бива да умираш. Няма да можеш да умреш, дори и да искаш. Ако обаче безразсъдно създаваш проблеми и извършваш всякакви злодеяния, и обиждаш Божия нрав, ще умреш по-скоро; животът ти ще бъде съкратен. Продължителността на живота на всеки един човек е определена от Бог преди сътворението на света. Ако човек може да се покори на подреденото и устроеното от Бог, тогава, болен или не, в добро или в лошо здраве, той ще живее толкова години, колкото Бог му е предопределил. Имаш ли тази вяра?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Като четях Божиите слова, можех да почувствам Неговата любов и милост. Това стопли сърцето ми. Разбрах малко по-добре Божието намерение. Всичко това, че можех да се родя в последните дни, да вярвам в Бог и да изпълнявам дълг, беше определено от Бог. Независимо дали съм болна, или не, ще трябва да умра, ако Бог е повелил дните ми да свършат. А ако Бог е повелил друго, тогава няма да умра дори със смъртоносна болест. Не знаех какво ме очаква, но трябваше да оставя живота си в Божиите ръце и да следвам Неговите устройвания и подредби. Като си помислех, че мога да умра по всяко време, наистина исках отново да говоря от сърце на Бог. Коленичих и се помолих на Бог: „О, Боже! Благодаря Ти, че ми позволи да чуя Твоя глас и да получа поене и приток от толкова много, което си казал, и че ми позволи да разбера истината и да се науча как да постъпвам правилно. Чувствам, че животът ми не е бил напразен. Всичко това е благодарение на Твоята милост и Твоето спасение! Само че съм толкова дълбоко покварена и винаги се бунтувам срещу Теб и Те наранявам. Не съм се стремила добре към истината, нито съм изпълнявала истински дълга си, за да се отплатя за Твоята любов. Също така никога не съм Ти донесла и капка утеха. Дълбоко съм Ти задлъжняла. Не знам дали ще имам друга възможност да се отплатя за Твоята любов. Ако остана жива, искам наистина да се стремя към истината и да изпълнявам добре дълга си, за да Те удовлетворя…“. Онази нощ заспах, преди да се усетя. Щом се събудих на следващия ден, се почувствах напълно облекчена, сякаш никога не съм била болна. Гърлото ми беше добре и всички секрети бяха изчезнали. Побързах да си измеря температурата и установих, че се е върнала към нормалната. Бях наистина развълнувана от това и знаех, че това е Божията милост и закрила. Въпреки че разкрих много непокорство и съпротива, когато се разболях от Ковид, Бог все още бдеше над мен и ме защитаваше. Не можех да сдържа сълзите си и принесох своята благодарност и възхвала към Бог.

Минаха два месеца, като през цялото време температурата ми остана нормална. Болестта не се повтори и преди да се усетя, бях напълно възстановена. Като си помисля как оцелях, докато толкова много други умряха в пандемията, знаех, че всичко е благодарение на чудодейната грижа и спасение на Бог за мен. Заразяването с Ковид разкри скритите намерения и нечистотии в моята вяра и дълг, като ми позволи да видя своите подли мотиви да се опитвам да сключа сделка с Бог в замяна на благословии. Чрез това придобих известно разбиране за себе си и се намразих. Също така придобих известно реално преживяване и разбиране за Божия свят, праведен нрав и чувство за покорство към върховенството и подредбите на Бог. Докато преминавах през облагородяване и болка чрез преживяването на разболяването, аз също така придобих толкова много — неща, които не бих могла да придобия в по-спокойна ситуация. Винаги когато си спомням какво съм пожънала от това преживяване, се изпълвам с благодарност и възхвала към Бог. Благодаря на Бог за Неговото спасение!