От Ли Джи, Китай

Една априлска вечер през 2021 г., един водач ненадейно ми каза, че един възрастен пастор, вярващ от над 50 години, искал да проучи Божието дело от последните дни — пастор Као от село Каоджа. Каза ми да отида при него и да му проповядвам евангелието. Водачът ми каза, че пастор Као е проповядвал в много страни, че не е предал Господ дори когато Компартията го хвърлила в затвора заради вярата му и че истински вярва в Господ. Като чух всичко това, си спомних за много пастори и старейшини, които бях срещала, докато проповядвах евангелието. Повечето се придържаха към буквалното значение на думите в Библията и към религиозни представи. Не можеха да разпознаят гласа на Бог и им беше трудно да приемат истината. Толкова ценяха статуса и дохода си, че чуваха словата на Всемогъщия Бог и признаваха, че са истина, но пак не приемаха Всемогъщия Бог. Щеше ли действително да може този стар пастор да приеме истината? Или щеше упорито да се придържа към религиозните си представи като другите? Бях и доста нервна. Няколко години изпълнявах друг дълг и известно време не бях проповядвала евангелието. А сега изведнъж трябваше да се срещна с този стар пастор, изпълнен с библейски знания и религиозни представи. Ако не му говорех ясно за истината и не успеех да преобърна религиозните му представи, нямаше ли да се проваля в изпълнението на дълга си? Тогава си спомних Божиите слова: „Когато нещо не може да се види с просто око, се изисква вяра. Когато не можеш да изоставиш собствените си представи, се изисква вяра. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да останеш непоколебим в свидетелството си“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които ще бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). „Светият Дух работи според следния принцип: чрез сътрудничеството на хората, чрез активната им молитва, търсене и приближаване към Бог, могат да се постигнат резултати и хората да бъдат просветлени и озарени от Светия Дух. Не става дума, че Светият Дух действа самостоятелно или че човекът действа самостоятелно. И двете са незаменими и колкото повече хората сътрудничат и колкото повече се стремят да постигнат изискваното от Бог ниво, толкова по-голямо е делото на Светия Дух“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да опознаем реалността). Истина е. Срещата ми с този потенциален приемник на евангелието беше Божието върховенство и подредба. Макар че преди бях имала неуспехи в проповядването на евангелието на пастори и старейшини, не можех просто да ги определя като неспособни да приемат делото на Бог от последните дни. Трябваше да имам вяра в Бог и наистина да платя цена чрез сътрудничество. Божиите овце чуват Неговия глас. Ако копнееше за истината и беше склонен да търси истинския път, мой дълг бе да му свидетелствам за делото на Бог от последните дни. Ако имаше дори една искрица надежда, не можех да се откажа. Трябваше да изпълня дълга и отговорността си, като се уповавам на Бог и общувам с любов и търпение. Тогава съвестта ми пред Бог щеше да е чиста и нямаше да съжалявам. Присъствието на тези мисли в крайна сметка ми даде вяра.

След като се видях с пастор Као, го попитах какво мисли за завръщането на Господ. Той ми отвърна тържествено: „Преди повече от 20 години някакви хора ми проповядваха евангелието няколко пъти. Свидетелстваха, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, който изразява истината и върши делото на правосъдието в последните дни. Казаха, че в Библията са записани предишните слова и дела на Бог, а сега Господ Исус се е завърнал и изразява нови слова и само като четем новите слова на Всемогъщия Бог и истински ги приемем, можем да разберем истината и да бъдем спасени от Бог. Като чух това, не можах да го приема. Павел е казал съвсем ясно: „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). Това значи, че Библията е словото на Бог, християнският канон, който не може да бъде отречен. Земята и небето ще изчезнат, но Божиите слова ще останат. Затова вярващите винаги трябва да четат Библията и да се придържат към нея. Бях убеден, че грешат, и не исках повече от общението им“. Казах му: „Пастор Као, разбирам защо си мислел така. Повечето хора в религиозния свят са стигнали до заключението, че всички думи в Библията са Божии слова, заради това, което казва Павел. Но дали това са фактите?“. Пастор Као отвърна: „Разбира се, че това са фактите“. Казах му: „По въпроса дали Библията е изцяло Божие слово, точният отговор е даден отдавна със словата на Всемогъщия Бог. Можем и да прочетем Неговите слова“. Той гледаше малко сериозно и се поколеба, преди да кимне и да каже: „Така и така си тук, ще те изслушам“. И ние споделихме с него словата на Всемогъщия Бог.

Всемогъщият Бог казва: „Днес хората винаги мислят, че Библията е Бог и че Бог е Библията. Също така те вярват, че думите в Библията са единствените слова, които Бог е изрекъл, и че всички те са казани от Бог. Всички вярващи в Бог дори смятат, че макар шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет да са написани от хора, те всички са боговдъхновени и са запис на словата на Светия Дух. Това е изопаченото възприемане на човека и то не отговаря напълно на фактите. Всъщност, с изключение на пророческите книги, по-голямата част от Стария завет е исторически запис. Някои от посланията в Новия завет произлизат от преживяванията на хората, а други — от просветлението на Светия Дух; например посланията на Павел са възникнали от работата на човек, всички те са резултат от просветлението на Светия Дух, написани са за църквите и са думи на увещание и насърчение за братята и сестрите в тези църкви. Те не бяха слова, изречени от Светия Дух — Павел не можеше да говори от името на Светия Дух, нито беше пророк, а още по-малко видя виденията, които Йоан видя. Посланията му бяха написани за църквите в Ефес, Коринт, Галатия и други църкви от онази епоха. И така, посланията на Павел в Новия завет са послания, които Павел написа за църквите. Те не са вдъхновения от Светия Дух, нито са преки слова на Светия Дух. Те са просто думи на увещание, утеха и насърчение, които той написа за църквите по време на своята работа. Те също са запис на голяма част от работата на Павел по онова време. Написани са за всички, които са братя и сестри в Господа, и така че братята и сестрите от църквите по онова време да слушат съветите му и да следват пътя на покаянието на Господ Исус“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (3)). „Не всичко в Библията е запис на словото, изречено лично от Бог. Библията просто документира предишните два етапа от Божието дело, от които една част е запис на предсказанията на пророците, а друга част са преживяванията и познанията, записани от хора, които Бог е оползотворил през епохите. Човешките преживявания са опетнени от човешки мнения и познания и това е нещо неизбежно. В много от книгите на Библията има човешки представи, човешки пристрастия и изопачено човешко възприемане. Разбира се, повечето от думите са резултат от просветлението и озарението на Светия Дух и те са правилни разбирания — но все пак не може да се каже, че са напълно точен израз на истината. Техните възгледи за определени неща не са нищо повече от познание, извлечено от лични преживявания или от просветлението на Светия Дух. Предсказанията на пророците бяха наставлявани лично от Бог: пророчествата на хора като Исая, Даниил, Ездра, Йеремия и Йезекиил дойдоха от прякото наставление на Светия Дух; тези хора бяха ясновидци, те бяха получили Духа на пророчеството и всички бяха старозаветни пророци. По време на Епохата на закона тези хора, които бяха получили вдъхновенията на Йехова, изрекоха много пророчества, които бяха пряко наредени от Йехова“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (3)).

Докато четяхме Божието слово, пастор Као слушаше внимателно и от време на време кимаше. После аз споделих в общение: „Словата на Всемогъщия Бог са съвсем ясни — Библията просто документира предишните два етапа на Божието дело. Освен словата на Бог Йехова и Господ Исус и пророчествата на пророците, всичко останало е исторически записи и човешки преживявания. В Библията се съдържат не само слова на Бог, но и на човеците, и на Сатана. Трябва да правим разлика помежду им и да не ги смесваме. Както в Стария завет са записани пророчествата на пророци като Исая, Илия и Езекиил. Преди техните думи винаги има нещо като „Така рече Йехова“ или „Йехова каза“, което доказва, че те директно предават Божиите слова. Посланията обаче са човешки преживявания и са записани от човек. Писмата до църквите, като това на Павел, са били негово лично познание за преживяване. Когато в онези дни братята и сестрите са получавали писмата на Павел, са казвали „Дойде писмо от Павел“. А не „Пристигна Божието слово“, нали? Така че за тези послания не може да се каже, че са слова на Бог. Да вземеш думи на хора и на Сатана в Библията и да твърдиш, че са слова на Бог, не е ли богохулство? Това значи, че това вярване, че „Библията е вдъхновена изцяло от Бог и се състои изцяло от Божии слова“, е изначално невярно“.

Когато приключих, той беше смаян. Развълнувано ми каза: „Помня, че учителят ми по теология казваше, че всичко в Библията е вдъхновено от Бог и е Божие слово. Това говорим ние през всичките години. Възможно ли е Павел да е сгрешил за това?“. Като го чух да задава този въпрос, сърцето ми прескочи. Тъкмо го видях как кима и мислех, че разбира, но той не беше разбрал нищо. И пастор Као ли беше като другите религиозни водачи, неспособни да разберат Божиите слова? Но после си помислих: „Този стар пастор от десетилетия се придържа към религиозните представи. Може ли да ги загърби толкова лесно? Трябва да общувам с него с търпение“. После му казах: „Хайде засега да не се тревожим дали Павел е бил прав, или не. Да разгледаме фактите. Пастор Као, ти трябва да знаеш как е била съставена Библията. Колко години след Господ Павел е написал Второ послание до Тимотея?“. Без колебание той отвърна, че след повече от 60 години. „И колко години след Господ е създаден Новият завет?“. Той отговори, че след повече от 300 години. И аз казах: „Хайде да помислим — когато Павел е писал Второ послание до Тимотея, съществувал ли е Новият завет?“. „Не“, отговори той стреснато. Продължих: „В такъв случай думите на Павел „Цялото Писание е боговдъхновено“ включват ли Новия завет?“. Очите му се разшириха и каза: „Разбирам. Думите на Павел няма как да включват Новия завет. Благодаря на Господ! Как не съм се сетил за това преди? През всичките години на вяра винаги сме вярвали, че „Писанието е боговдъхновено и представлява Негови слова“ и аз навсякъде съм проповядвал точно това. Никога не сме поставяли под въпрос истинността на твърдението. В това общение сега разбирам, че Библията не е съставена изцяло от Божии слова и моите дългогодишни представи трябва да се коригират. Благодаря на Бог!“. Като видях как представите на пастор Као се преобръщат, се почувствах по-уверена да му проповядвам евангелието.

И така, аз общувах с него, че Бог се е въплътил, за да извърши Своето дело на правосъдието в последните дни, като е изрекъл милиони слова на истината, с които да отключи не само тайните на Библията, но и тайните на Неговия шестхилядолетен план за управление, като тайните на трите етапа на Неговото дело, Неговите имена и Неговото въплъщение. Всемогъщият Бог е разкрил и истината за покварата на човека от Сатана, сатанинската природа на човека да се съпротивлява на Бог и различните видове сатанински нрав, и ни е посочил пътя да се отървем от греха и да бъдем спасени от Него. Тези истини, изразени от Всемогъщия Бог, са слова на Светия Дух към църквите, пътят на вечния живот, даден на човечеството от Бог в последните дни, и единственият начин да бъдем спасени и да влезем в небесното царство. Той прие всичко това, но все още таеше представи за това, че в последните дни Бог се е въплътил в жена. Каза ми: „Вече мога да приема делото на правосъдието и на пречистването на Всемогъщия Бог, но как можеш да свидетелстваш, че Господ Исус се е въплътил в жена? Последния път, когато дойде, Той беше мъж и в Библията Той често говореше за „Сина“, значи трябва да е мъж, когато се завърне. Как е възможно да е жена? За мен това е немислимо! Можеш ли да ми дадеш общение за това?“. Казах му: „От хиляди години всички вярващи смятат, че след като Господ Исус се е явил като мъж, Той със сигурност ще се завърне като мъж, а не като жена. И все пак в последните дни Всемогъщият Бог се е въплътил в жена. Много хора не могат да приемат това. Но трябва да разберем, че колкото повече представи имат хората за нещо, толкова повече истина може да се намери. В Библията, когато се пророкува завръщането на Господ Исус, винаги се споменава „Човешкият Син“, „Човешкият Син се разкри“, „пришествието на Човешкия Син“, „Човешкият Син дойде“ и „Човешкият Син в Своя ден“. Какво означава това „Човешки Син“? Когато се споменава, означава, че някой е роден от човек и е с нормална човешка природа, без значение дали е мъж, или жена. Защо тогава Господ Исус многократно набляга на израза „Човешкият Син“? Той ни казва, че в последните дни Бог ще се върне въплътен, като Човешкия Син, да се покаже пред хората и да върши делото Си. Но Господ никога не е казвал дали Човешкият Син в последните дни ще е мъж, или жена. Така че как могат хората да го ограничават произволно? Всички знаем Битие, Глава 1, Стих 27: „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“. Тук виждаме, че в началото Бог е създал мъжа и жената по Свой образ и подобие. Ако определим Бог като мъж, как ще обясним, че Той създава и жената по Свой образ и подобие? Значи не можем да ограничим Бог въз основа на собствените си представи или фантазии“. После прочетох на пастор Као няколко откъса от словата на Всемогъщия Бог.

Всемогъщият Бог казва: „Всеки етап от делото, което Бог върши, има своето практическо значение. По онова време, когато Исус дойде, Той дойде под формата на мъж, а когато Бог идва този път, Неговата форма е на жена. От това можеш да видиш, че Божието създаване както на мъже, така и на жени може да послужи на Неговото дело и че Бог не прави разлика между половете. Когато Неговият Дух идва, Той може да приеме всяка плът, която пожелае, и тази плът може да Го представлява; независимо дали е мъж или жена, плътта може да представлява Бог, стига да е плътта на въплътения Бог. Ако Исус се беше явил като жена във времената, когато дойде, или, с други думи, ако беше заченат от Светия Дух като малко момиче, а не като момче, този етап от делото пак щеше да бъде завършен. Ако беше станало така, настоящият етап от делото трябваше да бъде извършен от мъж, но делото пак щеше да бъде завършено. Делото, което се извършва по време на всеки етап, има своя смисъл; нито един етап от делото не повтаря другия, но те също така не влизат в противоречие помежду си“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Двете въплъщения придават пълен смисъл на въплъщението). „По отношение на пола едното въплъщение е мъж, а другото е жена, което допълва значимостта на Божието въплъщение и разсейва човешките представи за Бог: Бог може да стане както мъж, така и жена, а по същество въплътеният Бог няма пол. Той е създал и мъжа, и жената, и за Него няма разделение на половете“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог). „Ако Бог идваше в плът само като мъж, хората щяха да Го определят като мъж, като Бог на мъжете, и никога нямаше да повярват, че Той е Бог на жените. Тогава мъжете щяха да мислят, че Бог е от същия пол като мъжете, че Бог е глава на мъжете. Но в такъв случай какво става с жените? Това не е справедливо. Не е ли проява на пристрастие? Ако беше така, то всички, които Бог е спасил, щяха да бъдат мъже като Него и нито една жена нямаше да бъде спасена. Когато Бог създаде човешкия род, Той създаде както Адам, така и Ева. Той не създаде само Адам, а създаде и мъжа, и жената по Свой образ. Бог не е само Бог на мъжете — Той е и Бог на жените“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3)).

Продължих да общувам: „Всички знаем, че в началото Бог създаде мъжа и жената по Свой образ и подобие. Така че, естествено, Бог може да се въплъти както като мъж, така и като жена. Ако Бог се въплъти два пъти като мъж, е възможно човеците да Го ограничат и да вярват, че Той може да се въплъти само като мъж, но не и като жена, че е Бог само на мъжете, а не на жените. Това не е ли съвсем погрешно разбиране за Него? Това би означавало вечна дискриминация към жените. Би било много нечестно спрямо тях. Бог се въплъти първо като мъж, а в последните дни — като жена. Това е много съществено. То прекрасно разкрива праведния нрав на Бог и това, че Той се отнася еднакво с мъжете и жените. С това се изпълни смисълът на Неговото създаване на мъжа и жената. Всъщност няма значение дали Бог се въплъщава като мъж, или като жена. Ако този човек може да изразява истината и да върши делото по спасяването на човешкия род, той може да представлява Бог и е Самият въплътен Бог. Всемогъщият Бог дойде в последните дни. Той изразява всички истини, които пречистват и спасяват човека, върши Своето дело на правосъдието в последните дни, като въвежда Епохата на царството и приключва Епохата на благодатта. Това доказва окончателно, че Всемогъщият Бог е въплъщението на Бог и завърналият се Господ Исус“.

В този момент пастор Као съвсем сериозно ми каза: „Сестро, всичко, което каза, е разумно и не мога да го оборя. Но има още нещо, което не разбирам съвсем. В Битие 3:16 Бог казва: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. А в 1 Коринтяни 11:3 казва „главата на жената е мъжът“. От тези текстове виждаме, че жената е източник на поквара и е подчинена на мъжа. Как тогава може Господ да се върне като жена?“. Като чух думите на пастор Као, си помислих: „Прочетох ти толкова много от Божиите слова, толкова общувах с теб, а ти още ограничаваш Бог до мъж и не можеш да приемеш факта на въплъщението Му като жена. Изглежда, че не можеш толкова лесно да се разделиш с представите си“. Но после си помислих: „Неговите представи се дължат на отклонения в неговото разбиране на писанието. Ако проумее истината, тези представи ще бъдат отстранени“. Казах му: „Пастор Као, Всемогъщият Бог много ясно е говорил по този въпрос. Да видим какво казва Той“.

Всемогъщият Бог казва: „В миналото, когато беше казано, че мъжът е глава на жената, това се отнасяше за Адам и Ева, които бяха подмамени от змията, а не за мъжа и жената, както бяха създадени от Йехова в началото. Разбира се, че жената трябва да се подчинява на съпруга си и да го обича, а съпругът трябва да се научи да изхранва и издържа семейството си. Това са законите и постановленията, наложени от Йехова, които човечеството трябва да спазва в живота си на земята. Йехова каза на жената: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“. Той говореше така само за да могат хората (т.е. и мъжете, и жените) да водят нормален живот под господството на Йехова и така животът на човечеството да има устройство и да не излиза от своя правилен ред. Затова Йехова определи подходящи правила за поведението на мъжа и жената, макар че това се отнасяше само за сътворените същества, живеещи на земята, и нямаше връзка с Божието въплъщение в плътта. Как може Бог да бъде същият като сътворените от Него същества? Словата Му бяха насочени само към хората, които Той беше създал; Той определи правила за мъжа и жената, за да могат хората да водят нормален живот. В началото, когато Йехова сътвори човека, Той създаде два вида човешки същества — мъж и жена; така и в Неговото въплъщение в плътта има разделение на мъжки и женски пол. Той не определи Своето дело според словата, които изрече на Адам и Ева. Двата пъти, когато Той се въплъти, бяха определени изцяло според Неговата мисъл по времето, когато за първи път създаде човека, т.е. Той завърши делото на двете Си въплъщения, основани на мъжа и жената, преди те да бъдат покварени. […] Когато Йехова два пъти се въплъти, полът на Неговата плът беше свързан с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията; Той се въплъти два пъти в съответствие с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията. Не си мислете, че мъжката природа на Исус е била същата като тази на Адам, който беше измамен от змията. Двамата нямат никаква връзка помежду си, те са мъже с две различни природи. Със сигурност не е възможно мъжката природа на Исус да доказва, че Той е глава на всички жени, но не и на всички мъже, нали? Не е ли Той Царят на всички евреи (както на мъжете, така и на жените)? Той е Самият Бог, не само глава на жената, но и глава на мъжа. Той е Господ на всички сътворени същества и глава на всички сътворени същества. Как би могъл да определиш мъжката природа на Исус като символ на главата на жената? Няма ли това да е богохулство? Исус е мъж, който не е покварен. Той е Бог; Той е Христос; Той е Господ. Как би могъл Той да бъде мъж като Адам, който е бил покварен? Исус е плът, носена от пресветия Божи Дух. Как би могъл да кажеш, че Той е Бог, който притежава мъжката природа на Адам? В такъв случай нямаше ли да е погрешно цялото Божие дело? Щеше ли Йехова да вложи в Исус мъжката природа на Адам, който беше измамен от змията? Не е ли въплъщението в днешно време още един пример за делото на въплътения Бог, който е различен по пол от Исус, но по природа е същият като Него? Още ли смееш да твърдиш, че въплътеният Бог не може да бъде жена, защото жената е била първата, която е била измамена от змията? Още ли смееш да твърдиш, че понеже жената е най-нечистата и е източникът на покварата на човечеството, Бог не би могъл да се въплъти като жена? Смееш ли да продължаваш да твърдиш, че „жената винаги трябва да се подчинява на мъжа и никога не може да бъде проявление на Бог или пряко да Го представлява“?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Двете въплъщения придават пълен смисъл на въплъщението).

След като прочетох Божиите слова, продължих: „От словата на Всемогъщия Бог виждаме, че когато Бог е казал на жената: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“, това беше Неговото изискване и правило за поквареното човечество, за да може то да живее по реда и под господството на Бог Йехова. Тези изисквания нямат нищо общо с въплътения Бог. Същото е както в Стария завет, когато Бог Йехова нарежда на хората да спазват Съботата. Това е, което Бог поиска от човека. Човекът не може да иска това от Господ Исус. Точно както е казал Господ Исус: „Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; така че Човешкият Син е господар и на съботата“ (Марк 2:27-28). Въпреки че в Библията се казва: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее“ (Битие 3:16), „Главата на жената е мъжът“ (1 Коринтяни 11:3), тези неща нямат нищо общо с въплътения Бог. Независимо дали въплътеният Бог е мъж, или жена, плътта винаги е обитавана от Неговия Дух и това винаги е Самият Бог. Ако човек използва тези думи, за да ограничи Бог в образа на мъж, неспособен да стане жена, и отрича въплътения Бог в последните дни, това не е ли поставяне на въплътения Бог в една категория с покварения човек? Не е ли богохулство против Бог?“. Докато ме слушаше, пасторът беше слисан. Каза ми сериозно: „Сестро, след като Господ се е дошъл в плът, Той би трябвало да е роден от човек и да има пол. Но просто не мога веднага да приема, че този път Той се е въплътил в жена. Трябва да се помоля и да поискам от Господ да ме просветли“.

След тези думи на пастора малко се безпокоях и бях озадачена. Толкова много общувах. Защо той не успяваше да загърби представите си? Какво се случваше? Нима той не разбираше Божиите слова? Нима не беше от Божието стадо? Дали трябваше да продължа да говоря с него? Какви уроци щях да науча от това? В сърцето си се помолих на Бог. Тогава си спомних Божиите слова: „Когато проповядваш евангелието, трябва да изпълниш своята отговорност и да се отнасяш сериозно към всеки потенциален приемник на евангелието. Бог спасява човека във възможно най-голяма степен и трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения, не бива безгрижно да подминаваш никого, който търси и изследва истинския път. […] Някои хора, които изследват истинския път, имат способност за възприемане и притежават големи заложби, но те са много надменни и самоправедни и се придържат плътно към религиозните представи. В такива случаи трябва да разговаряте с тях за истината с любов и търпение, за да се изкоренят тези представи. Може да се откажете само ако те не приемат истината, независимо от начина, по който разговаряте за нея с тях — тогава ще сте изпълнили задължението си и ще сте показали доброта в най-голяма степен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). Божиите слова успокоиха тревожното ми сърце. Бог иска от нас да обичаме потенциалните приемници на евангелието, и да сме търпеливи с тях. Без значение дали накрая те ще приемат евангелието, ние трябва да направим всичко възможно. Осъзнах, че още не бях направила всичко необходимо, докато проповядвах евангелието на пастор Као. Не бях спазила изискванията на Бог. Като виждах, че се придържа към Библията и все така не може да промени мнението си, смятах, че никога няма да възприеме истината. Той имаше представи за въплъщението на Бог в жена и не беше разбрал веднага общението ми, затова отново изгубих търпение. Имах предразсъдъци към пастор Као и мислех, че пасторите не могат лесно да разпознават гласа на Бог. След като той имаше представи, които не успяваше да преодолее, аз отсъдих за него и дори бях склонна да се откажа от него. Мислех си как Бог е пролял цялата кръв на сърцето Си, за да спаси поквареното човечество и как е изразил толкова много слова, за да ни предостави ресурс и да ни подхранва. За да ни помогне да разберем истината, Той ни говори, като ни обяснява всяка истина много подробно. Говори ни чрез притчи и метафори, от всякакъв ъгъл, за да ни предостави достатъчно подробности и яснота. Виждах, че Божията любов към човечеството и цената, която Той е платил заради нас, са толкова велики, че не могат да се опишат с думи. А в дълга си по проповядване на евангелието аз се криех от трудностите и исках да се откажа от пастор Као. Къде беше любящото ми сърце? Как бих могла да изпълня добре дълга си по този начин? Макар че пастор Као не промени мнението си веднага, нямах право да бъда нетърпелива. Трябваше да се отнасям към него с любов и ако не разбираше, трябваше да му говоря повече, да се моля и да се уповавам на Бог и да поискам от Него да просветли и да води пастора. С тази мисъл продължих да говоря на пастор Као. „Когато вярваме във Всемогъщия Бог, ние вярваме в истината, която Той е изразил. Независимо дали въплъщението на Бог е в мъж, или в жена, щом Той изразява истината и може да пречисти и да спаси човечеството, Той е Самият Бог, затова трябва да вярваме в Него и да Го приемем. Всемогъщият Бог върши делото от над 30 години, като изразява милиони слова. Той е изразил всички истини, които ще избавят човечеството от греха и ще ни донесат Божие спасение. Мнозина, които жадуваха Бог да се яви, от всички вероизповедания, разпознаха Божия глас в словата на Всемогъщия Бог и се обърнаха към Него. Всички тези хора са мъдри девици. Те преживяха правосъдието и наказанието на Божиите слова, прозряха истината за собствената си поквара, разкаяха се и намразиха себе си. Като осъзнаха, че праведният нрав на Бог не търпи накърняване, те придобиха богобоязливи сърца, истински се покаяха и поквареният им нрав постепенно се промени. Всемогъщият Бог създаде група от победители преди бедствията — те са първите плодове, пророкувани в Откровение. Словата на Всемогъщия Бог и свидетелствата за преживяване на Божиите избраници, триумфиращи над Сатана, отдавна бяха публикувани онлайн като свидетелство за целия човешки род, че Спасителят се е завърнал. Все повече хора от всички нации вече проучват истинския път. Делото на Всемогъщия Бог от последните дни приключва шестхилядолетния план за управление за спасение на човечеството, като напълно ни спасява от властта на Сатана. Всичко, постигнато чрез делото на Всемогъщия Бог, доказва окончателно, че Всемогъщият Бог е въплътеният Бог, т.е. завърналият се Господ Исус. Това означава, че не може само по пола се определи дали Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Ключът е в това дали може да изразява истината и да извърши делото за спасяване на човешкия род“. В този момент пастор Као каза тържествено: „Сестро, разбирам общението ти. Ако някой може да изрази истината и да върши делото на спасението, тогава, без значение дали е мъж или жена, това е въплътеният Бог. Сърцето ми вече е озарено“.

После пастор Као чете още много от словата на Всемогъщия Бог, преобърна представите си и прие делото на Бог от последните дни.

Чрез това преживяване на проповядване на евангелието прозрях, че Божието дело се върши от Самия Бог. Било то пастор, или старейшина, без оглед на библейските му знания, богословските му теории или религиозните му представи, всеки е безсилен пред истината. Ако може да разбере Божиите слова, ако има способност за възприемане и желание да търси истината, всеки може да намери отговорите в Божиите слова и накрая ще бъде завоюван от тях. Когато споделях евангелието с пастор Као, си мислех, че за пастори и старейшини ще е трудно да приемат истината, затова бях предубедена към пастор Као. Докато споделях с него евангелието и виждах, че се придържа към представи, стигнах до заключението, че не може да разбере Божия глас и почти се бях отказала от него. За щастие Божиите слова ме просветлиха и ме напътстваха, така че успях да разбера себе си и да изпълня дълга си добре.

По-късно прочетох откъс от Божиите слова, който разяснява как да подхождаме към потенциални приемници на евангелието, които имат силни религиозни представи. Всемогъщият Бог казва: „Как трябва да реагираш, ако човек, който изследва истинския път, многократно задава даден въпрос? Не би трябвало да имаш нищо против да отделиш време и усилия, за да му отговориш, и трябва да се опиташ да мислиш за всевъзможни начини ясно да общуваш по неговия въпрос, докато той го разбере и спре да пита. Тогава ще си изпълнил отговорността си и в сърцето си няма да изпитваш вина. Най-важното е, че по този въпрос няма да имаш вина пред Бог, защото този дълг, тази отговорност са ти поверени от Бог. Когато вършиш всичко пред Бог, с лице, обърнато към Него, когато сравняваш всичко с Божието слово и постъпваш според истините принципи, тогава твоето практикуване ще е в пълно съгласие с истината и с Божиите изисквания. Така всичко, което правиш и казваш, ще е полезно за хората, и те ще го одобряват и ще го приемат с лекота“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Проповядването на евангелието е дълг, който вярващите са длъжни да изпълнят добре). От Божиите слова разбрах, че независимо колко въпроси имат и колко са силни религиозните им представи, ако изследващите истинския път имат добра човешка природа, жадуват за истината и могат да разберат Божиите слова, не бива да имаме предразсъдъци към тях и да ги ограничаваме произволно, и в никакъв случай не бива да се отказваме от тях. Вместо това трябва да практикуваме Божиите слова: „Не би трябвало да имаш нищо против да отделиш време и усилия, за да му отговориш, и трябва да се опиташ да мислиш за всевъзможни начини ясно да общуваш по неговия въпрос“. Трябва да разговаряме с тях за истината, която разбираме, по възможно най-добрия начин, докато съвестта ни е чиста. Това е и нашата отговорност като сътворени същества. В бъдеще, независимо на какви потенциални приемници на евангелието ще попадна, ако имат добра човешка природа и разбират Божиите слова, съм решена да дам всичко от себе си, да разговарям за истината и да свидетелствам за Бог, за да могат тези, които искрено копнеят за явяването на Бог, да се завърнат към Него възможно най-скоро и да приветстват завръщането на Господ. Благодаря на Бог!