От Джефри, Австралия

Бог общува относно истините за разпознаването на лъжеводачи вече над година. На събирания често общувах за собственото си разбиране и познание по темата, но в реалния живот не умеех да разпознавам лъжеводачите. Щом видех и най-малката проява, че някой водач не върши реална работа, слепешком му лепвах етикет и го заклеймявах като лъжеводач. В резултат на това не само че не успях да защитя църковното дело, но и едва не причиних прекъсване на работата. Този неуспех ми даде урок, чрез който придобих известна проницателност относно лъжеводачите.

Занимавах се с общите дела в църквата. Отговарях за стопанисването на определени вещи и инструменти в църквата. При изпълнението на дълга си забелязах, че някои братя и сестри се отнасят неподходящо към вещите. Това затрудняваше стопанисването. Отидох при водачката, сестра Меган, и ѝ докладвах за тези проблеми. Също ѝ напомних, че може да повдигне тези въпроси пред останалите и да общува за тях на събиранията. Щом разбра, тя се съгласи да го направи. След това все чаках Меган да дойде на събиране, но въпреки дългото чакане, не я видях нито един път и тя така и не проследи въпроса, затова се вторачих във водачката. Помислих си: „Доста време мина. Защо не е проследила тази задача? Казвал съм ѝ за този проблем неведнъж, но той така и не беше решен. Бог общува върху аспекти на истината, свързани с разпознаването на лъжеводачи. Ако не проследяваш и не решаваш проблеми, значи си лъжеводач. Трябва да докладвам този проблем на висшестоящите ти. Така водачите над теб ще усетят, че имам чувство за справедливост. Може дори да си изградят добро мнение за мен!“. Но тогава просто си го помислих и не направих нищо. По-късно договорът за наема на мястото, където съхранявахме книгите с Божиите слова, изтичаше след малко повече от месец, затова книгите трябваше да бъдат преместени на друго място възможно най-скоро. Понеже книгите бяха много, а всеки кашон тежеше, щеше да ми е трудно да ги преместя сам, а и щеше да отнеме много време. Бях леко притеснен, затова попитах водачката дали може да намери няколко души да помогнат. Тя все казваше, че търси хора, но дълго време никой не идваше. Накрая дойдоха двама братя, помогнаха ми с един курс, но после си тръгнаха набързо. Тази ситуация много ме обезсърчи. Мислех си: „Защо водачката не можа да намери още хора да помогнат? Защо не проследява тази работа? Защо не дойде тук и не види колко работа имам?“. Колкото повече мислех, толкова повече се ядосвах и вече не исках да докладвам проблемите на водачката, защото ми се струваше безсмислено. През това време не исках да виждам водачката, а когато я видех, не исках да говоря с нея. Помислих си: „Щом не искаш да търсиш хора — добре. Ще го свърша сам. Така или иначе, ще запомня това твое поведение и когато му дойде времето, ще го докладвам на висшестоящите ти“. Тогава се сетих за един откъс от Божиите слова относно разпознаването на лъжеводачите: „По отношение на проблемите и трудностите, които възникват в църковната работа, лъжеводачите просто не им обръщат внимание или само бълват малко доктрини и повтарят няколко лозунга, за да се отърват от тях. При нито една точка от работата няма да бъдат видени да идват лично на работното място, за да се опитат да разберат и проследят работата. Няма да бъдат видени да разговарят за истината, за да разрешават проблеми там, а още по-малко да бъдат видени лично да ръководят и да надзирават работата, предотвратявайки появата на пролуки и отклонения в нея. Това е най-очевидното проявление на нехайния начин, по който работят лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Помислих си: „Поведението на водачката ми е същото, каквото описват Божиите слова. Щом не проучва и не решава проблемите в работата ми, нима не е лъжеводач?“. Но също така се замислих, че не съм разговарял с водачката за проблемите, които виждах, нито съм искал от хора, които разбират истината, да го потвърдят, затова навярно не можех да я нарека лъжеводач толкова прибързано. Помислих си: „Защо първо да не потърся още от истините принципи в тази област, а после да го обсъдя с няколко братя и сестри, които разбират истината, преди да взема решение?“. Но поведението ѝ беше точно като това, което описват Божиите слова — така че какво още имаше за търсене? Не бях сигурен дали гледната ми точка е правилна и не исках да я обвиня несправедливо, затова се колебаех какво да направя. Умът ми беше изпълнен с образи на това как водачката не е разрешила проблема ми. И така, просто спрях да търся истината, не проявих внимание към контекста на Божието общение и разбрах неточно Божиите слова. Използвах една-единствена фраза, един-единствен случай на поведение, като доказателство, за да обвиня Меган и да повярвам, че е лъжеводач. След това чух и други сестри, които се занимаваха с общи дела, да казват, че Меган също не проследява често тяхната работа и че понякога работата им се забавя. Като чух това, се почувствах още по-уверен: „Меган не върши практическа работа и не проследява работата, нима това не я разкрива като лъжеводач? Напоследък на събирания общуваме за аспекти на истината, свързани с разпознаването на лъжеводачи. Не мога да повярвам, че се натъкнах на такъв. Трябва да имам чувство за справедливост, да поддържам църковното дело и да разоблича този лъжеводач“. Но когато исках да докладвам за тези проблеми на висшестоящите на Меган, усещах неспокойствие. Все още не бях обсъдил въпроса с нея, нито го бях потърсил или обсъдил с онези, които разбират истината — нима това не беше твърде сляпо и произволно? Но точно тогава чух, че висшестоящите на Меган са дошли да говорят с нея и са попитали всички ръководители на екипи за изпълнението на дълга ѝ. Като чух това, не успях да запазя спокойствие: „Кой да знае, че висшестоящите на Меган вече са разбрали, че има проблем с нея? Сега е почти сигурно, че тя е лъжеводач“. Помислих си: „Трябва веднага да докладвам за проблемите на Меган на нейните висшестоящи. Няма нужда да търся повече. В противен случай, след като висшестоящите на Меган приключат с разследването и я освободят, когато повдигнат въпроса за това кой я е разпознал, кой е открил проблемите ѝ, проявил е чувство за справедливост и я е докладвал, никой няма да спомене името ми. Как тогава да покажа, че имам проницателност? Не мога да чакам повече!“. С нетърпение си уговорих среща с висшестоящия на Меган, брат Шон, и му докладвах за проблемите ѝ. Казах: „Като водач Меган не проследява работата ми, нито се интересува от проблемите ми в работата. Всеки път, когато ѝ кажа за проблем, тя не го решава“. Също така му показах откъс от Божиите слова относно разпознаването на лъжеводачите. Казах, че поведението на лъжеводачите, разкрито в Божиите слова, е същото като нейното и че я смятам за лъжеводач. Като приключих, той каза: „Вече проучихме въпроса и Меган наистина има някои проблеми. Има работа, която не е проследила както трябва, и изпълнява дълга си нехайно. Трябва да бъде скастрена, да ѝ се помогне да се самоанализира и да се поучи от това. Но също така разбрахме, че през последните няколко месеца Меган основно е ръководила работата по поенето, защото напоследък към църквата са се присъединили много новодошли. Някои религиозни пастори са създавали сериозни смущения а тези новодошли спешно имат нужда от поене, за да пуснат корени в истинския път. Това е най-важната и наложителна работа в момента. Меган е вложила цялата си енергия в тази работа. Общите дела не са толкова спешни. Стига да не пречи на работата, не е голям проблем, ако за момента проследяването е малко по-бавно. Тъй като се е насъбрала доста работа наведнъж, а на нас не ни достигат хора, тя трябва да действа по приоритет, така че общите дела засега остават на заден план. Ето защо Меган не е проследила навреме работата ти, но е решила да действа по този начин едва след като го е обсъдила с партньорите си. Пък и доскоро Меган отговаряше само за една длъжност. Тя е нов водач, така че ѝ е трудно да носи отговорност за толкова много задачи. Има неща, които не може да проследи, затова се нуждае от нашата помощ и общуване“. Шон дори сподели принципите, свързани с това. Едва след като прочетох тези принципи, разбрах, че по-важните дейности трябва да са приоритет. За момента работата по поенето беше приоритет. Можеха да вършат друга работа, стига това да не пречи на поенето. Ако работата по поенето се беше забавила, нямаше ли това да значи, че жертваме важното заради маловажното? Макар Меган да не беше проследила добре част от работата, това се дължеше на факта, че поставяше на първо място по-важните задачи, а не защото не вършеше практическа работа. Но аз така и не се опитах да разбера защо тя не проследяваше работата или защо не разрешаваше проблемите, които повдигах. Вместо това развих предразсъдък към нея, фиксирах се върху нея, помислих си, че не върши практическа работа, и веднага ѝ поставих етикет на лъжеводач. Не бях ли твърде своеволен? В този момент Шон ме попита: „Ако освободим Меган точно сега, ще може ли църквата веднага да намери някой, който да я замести? Ще може ли работата да продължи?“. Замислих се и почувствах, че все още е подходящо Меган да продължи като водач. Доста се натъжих след разговора с Шон. Първоначално мислех, че имам силно чувство за справедливост и дори намерих Божии слова, които пасват на ситуацията, и докладвах за Меган едва след като потърсих истината. Но се оказа, че не съм разбрал истината и преценката ми е била погрешна. Къде сбърках?

Докато търсех, прочетох един откъс от Божиите слова: „Окачествяването на някого като лъжеводач или лъжеработник трябва да се основава на достатъчно факти. То не трябва да се основава на един или два инцидента или прегрешения, още по-малко за основа може да се използва временно разкриване на поквара. Единствените точни критерии, по които да окачествиш някого, са дали може да върши реална работа и да използва истината за разрешаване на проблеми, както и дали е правилен човек, дали е човек, който обича истината и може да се покорява на Бог, и дали притежава делото и просветлението на Светия Дух. Някой може да бъде правилно окачествен като лъжеводач или лъжеработник само въз основа на тези фактори. Те са критериите и принципите за оценяване и определяне дали някой е лъжеводач или лъжеработник“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (20)). От Божиите слова разбрах, че за да разпознаем лъжеводач, основно трябва да видим дали върши реална работа и дали приема истината. Съвсем не беше така, както си го представях — че водачите са длъжни да разрешават всеки един проблем, който възникне в дълга ми, и ако го правят, значи са истински водачи, а ако не го правят, са лъжеводачи, които не вършат реална работа. Тази гледна точка е погрешна и не е съгласно истината. За да се определи дали даден водач е лъжеводач, най-важното е дали може своевременно да проследява, разбира и овладява напредъка и състоянието на всяка задача в обхвата на своята отговорност; дали навреме открива и се осведомява за проблемите, трудностите и отклоненията, които братята и сестрите срещат в дълга си; и дали работи с тях, за да търсят истините принципи и да разрешат тези въпроси. Въз основа на това можем да преценим дали водачът върши реална работа. Също така има значение дали може да приеме истината и дали е правилният човек. Ако водачът срещне въпрос, който не разбира, може да търси напътствие от по-висшестоящи. Когато другите дават предложения или посочват недостатъци, водачите трябва да могат да се подчиняват, да търсят истината и да се самоанализират. Когато преживяват кастрене, неуспехи и провали, трябва да могат да се поучат от тях и впоследствие да се променят. Това означава, че са хора, които приемат истината. Също така, когато даден водач отговаря за множество задачи, не е необходимо да върши всичко сам. Основната му роля е да следи всяка задача, така че църковното дело да протича нормално. Който върши това, е достоен водач. Лъжеводачите винаги изглеждат заети външно, но вършат само повърхностна или незначителна работа. Никога не вършат навреме най-важната работа; безразборно тичат насам-натам и се суетят, но са неефективни. Понеже не разбират истините принципи, не могат ясно да разпознаят или видят проблемите в работата си и не знаят как да планират или уредят нещата. Умеят само да бълват доктрини и празни думи, които не предлагат пътища за практикуване, нито разрешават реалните проблеми, които братята и сестрите срещат в дълга си. Освен това лъжеводачите не търсят истината, когато се сблъскат с нещо, не приемат напътствията и помощта на другите и в крайна сметка възпрепятстват гладкото протичане на много задачи и дори ги довеждат до застой. Това е сериозно неизпълнение на дълга; това представлява лъжеводачът. Разбрах от Божието слово, че за да се различи дали някой е лъжеводач, трябва да се разгледат множество аспекти и да се направи задълбочено проучване. Ако гледаме само временни прояви и поквара у човека, пренебрегваме контекста и причините, дали се е покаял и променил, и го характеризираме произволно, много лесно можем да го обвиним несправедливо. Всеки човек има поквара и недостатъци, но стига да може да опознае себе си, да се покае и да се промени, църквата ще му даде възможност да продължи да практикува. След като приложих истините принципи към поведението на Меган, видях, че е проследявала най-важните задачи, и когато е имала проблем, го е обсъждала с другите и е намирала решение. Като цяло вършеше реална работа и постигаше резултати в дълга си. Просто се беше насъбрала доста работа наведнъж и още не беше намерила баланс, та някои неща бяха останали на заден план. Това беше недостатък в дълга ѝ и тя имаше нужда от напомняне и помощ. Щом осъзнах тези неща, най-сетне прозрях, че не съм разбирал истините принципи и не съм можел да се отнасям справедливо към хората. Видях, че водачката ми имаше проблеми, но не разговарях с нея за тях; не успях да разгледам всички аспекти и слепешком я окачествих като лъжеводач. В сърцето си изобщо нямах страх от Бог.

След това попаднах на един откъс от Божиите слова: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и развиването са просто повишение и развиване в прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и одобрен от Бог. Неговото повишение и развиване означава просто, че е бил повишен и очаква да бъде развиван. А крайният резултат от това развиване зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата повишава и развива даден човек за водач, той просто се повишава и развива в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. Повечето хора не могат да прозрат тези неща и въз основа на фантазиите си гледат с уважение на тези, които са повишавани. Това е грешка. Независимо колко години са вярвали в Бог, дали тези, които са повишавани, действително притежават истината реалност? Не е задължително да е така. Способни ли са да приведат в изпълнение работните подредби в Божия дом? Не непременно. Имат ли чувство за отговорност? Предани ли са? Способни ли са да се покоряват? Способни ли са да търсят истината, когато се сблъскат с проблем? Всичко това е неизвестно. Имат ли тези хора богобоязливи сърца? И доколко точно са богобоязливи сърцата им? Способни ли са да избягват да следват собствената си воля, когато вършат нещо? Способни ли са да търсят Бог? Докато изпълняват ръководни дела, способни ли са често да идват пред Бог, за да търсят Неговите намерения? Способни ли са да водят хората в истината реалност? Със сигурност не са способни да постигнат подобни неща. Не са получили обучение и нямат достатъчно опит, затова не са способни на това. Ето защо повишаването и развиването на даден човек не означава, че той вече разбира истината, нито че вече е способен да изпълнява дълга си по начин, който е съгласно критериите. И така, каква е целта и какво е значението на повишаването и развиването на даден човек? Става дума за това, че този човек бива повишаван, като личност, за да практикува и за да бъде специално поен и обучаван, като по този начин му се дава възможност да разбере истините принципи, както и принципите, средствата и методите за вършене на различни неща и за решаване на различни проблеми, а също и как да действа и да се справя с различните видове условия и хора, с които се сблъсква, в съответствие с Божиите намерения и по начин, който защитава интересите на Божия дом. Ако се съди въз основа на тези точки, дали талантливите хора, повишавани и развивани от Божия дом, са достатъчно способни да поемат работата си и да изпълняват добре дълга си по време на периода на повишаване и развиване или преди това? Разбира се, че не. Затова е неизбежно по време на периода на развиване тези хора да преживеят кастрене, съд и наказание, разобличаване и дори освобождаване. Това е нормално, това е обучение и развиване“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От Божиите слова разбрах, че ако някой е избран за водач или работник, това не означава, че разбира истината и ще бъде напълно компетентен да си върши работата. Също така не значи, че разбира всичко и може да изпълнява перфектно всяка задача. Просто има известни заложби и работоспособност и може да приема истината и да се стреми към нея, затова църквата му дава възможност да се развие и обучи. Чрез постоянно откриване и разрешаване на проблеми в работата си в крайна сметка ще разбере известна истина и ще се научи да действа с принципи. Но през този период водачите и работниците все още са в етап на практикуване, затова отклонения, недостатъци и слабости в работата им са неизбежни и ние трябва да се отнесем правилно към това. Когато имаме проблеми или трудности, трябва заедно с водачите си да търсим, да общуваме и да разрешаваме нещата. Само по този начин работата може да бъде ефективна. Ако изискваме твърде много от водачите и работниците, ако прехвърляме всички проблеми, които открием, върху тях, за да ги решат, а после, когато бавно намират решения, ги заклеймим като лъжеводачи, това е безпринципно и не е съгласно Божиите намерения. Докато четях Божиите слова, видях, че отношението ми към водачите и работниците не се основаваше на истините принципи, а по-скоро на моите собствени представи и фантазии. Имах твърде високи и строги изисквания към водачите. Когато видях, че водачката ми не проследяваше правилно работата ми и не разрешаваше бързо проблемите и трудностите ми, й лепнах етикет на лъжеводач. Не взех предвид контекста на проблема или работата ѝ като цяло, нито дали може да приеме истината и да промени нещата. Слепешком я заклеймих като лъжеводач въз основа на непълната информация, която видях. Това не беше чувство за справедливост, а смущение, и нарушаваше истините принципи. Не разбирах истината и бях безпринципен в отношението си към водачите и работниците. По-сериозното беше, че в сърцето си нямах страх от Бог. Щом видех дори минимален проблем във водачката си, го преувеличавах, безразсъдно я заклеймявах и не я оставях на мира. Не се отнасях към нея въз основа на нейната природа същност или на реалния контекст на ситуацията — вместо това я бях наранил. При тази мисъл изведнъж ме обзе страх. Осъзнах, че проблемът е от сериозно естество. Ако Шон не беше наясно със ситуацията и просто ме беше послушал и беше освободил Меган, църковното дело щеше да бъде засегнато — нямаше ли тогава да върша зло? Това щеше да е сериозно прегрешение! Ако нещо подобно ми се случи отново, не мога да разчитам на въображението си, за да преценявам другите. Трябваше да търся повече истините принципи, да се отнасям справедливо към хората според Божиите изисквания и да върша нещата по принципен начин.

След това Меган дойде при мен и сподели за скорошното си състояние и проблемите в работата. Каза, че иска да се промени, научи за проблемите и трудностите в работата ми и заедно общувахме с братята и сестрите във всеки екип. Осъзнах, че тя не е човек, който не приема истината. Макар в работата ѝ да имаше пропуски и области, които не беше проследила, щом разбра, че има проблем, можеше бързо да направи промени. Видях, че всъщност не беше лъжеводач, който не върши реална работа.

Отначало мислех, че имам известно разбиране по този въпрос — не разбирах истината и не можех да разпознавам лъжеводачите, което ме накара да направя грешка. Но веднъж на едно събиране чух братята и сестрите да казват, че понякога грешките не се дължат просто на липса на проницателност или липса на разбиране на истината. Трябва също да изследваме дали действията ни са били примесени с намерения или покварен нрав. Прочетох един откъс от Божиите слова, в който се казва: „Не считай прегрешенията си просто за грешки на незрял или глупав човек. Не използвай извинението, че не си могъл да практикуваш истината поради недостатъчните си заложби. Нещо повече — не считай прегрешенията, които си извършил, просто за действията на човек, който не е можел да постъпи по-добре. Ако си добър в това да си прощаваш и да се отнасяш към себе си с щедрост, тогава ти казвам, че си страхливец, който никога няма да придобие истината, нито пък прегрешенията ти ще престанат някога да те преследват. Те винаги ще ти пречат да изпълниш изискванията на истината и ще направят така, че завинаги да останеш верен другар на Сатана“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че когато възникне дадена ситуация, не можем просто да я третираме като нещо незначително и да я подминем. Трябва да търсим истината и да опознаем собствения си покварен нрав. Само тогава може да има истинска промяна и растеж в живота ни. Ако винаги третираме прегрешенията си като мимолетни грешки, мислим, че нямат значение, казваме, че следващия път ще внимаваме повече и все прощаваме собствените си прегрешения, тогава никога няма да разберем собствените си проблеми, никога няма да придобием истината и накрая, докато прегрешенията ни се натрупват и не правим никакви промени, Бог ще ни отритне и отстрани. Чрез това, което разкриха Божиите слова, започнах да размишлявам какви точно са били мислите ми, когато ме сполетя тази ситуация, какви намерения са ме движели и какъв покварен нрав съм проявил. Чрез самоанализ открих, че когато видях проблемите на водача, всъщност не бях сигурен дали виждам нещата правилно и исках да прочета още от Божиите слова. Но щом чух, че Меган не е следяла работата на другите, които се занимаваха с общите дела, и че висшестоящите ѝ са проучвали представянето ѝ, повярвах, че има голяма вероятност да е лъжеводач, и почувствах, че трябва бързо да докладвам на висшестоящите на Меган, за да видят братята и сестрите ми, че имам чувство за справедливост и проницателност. И така, без да разбирам истините принцип, без да продължа да търся и без да съм запознат с никакъв контекст или причини, слепешком окачествих Меган като лъжеводач въз основа на информация, която бях чул. Мислех, че виждам нещата точно и че не би трябвало да има проблеми. Но сега осъзнах, че съм бил безразсъден и съм имал грешно намерение. Самоанализирах се: „Защо докладвах водача си, без да разбирам истините принципи? Какъв е източникът на този проблем?“. Прочетох следното в Божиите слова: „Много хора следват собствените си идеи във всичко, което правят, и възприемат всичко в крайно опростен вид, като също така и не търсят истината. При тях се наблюдава пълна липса на принципи и те не се запитват в сърцата си как да действат спрямо Божиите повели или по начин, който удовлетворява Бог; те знаят само как да следват твърдоглаво собствената си воля. Бог няма място в сърцата на такива хора. Някои хора казват: „Моля се на Бог само когато срещам трудности, но като че ли не усещам никакъв ефект — затова като цяло вече не се моля на Бог, щом ми се случи нещо, защото да се молиш на Бог няма никакъв смисъл“. Бог липсва напълно в сърцата на такива хора. Те не търсят истината независимо какво вършат обичайно; следват само собствените си представи. Основават ли се тогава действията им на принципи? Определено не. Те възприемат всичко в опростен вид. И дори когато хората разговарят за истините принципи с тях, те не са способни да ги приемат, защото действията им никога не са се основавали на принципи, а Бог няма място в сърцата им, тъй като в тях са само те самите и никой друг. Те чувстват, че са добронамерени, че не извършват зло и че не може да се счита, че нарушават истината — те смятат, че като постъпват спрямо своите собствени намерения, практикуват истината и съответно се покоряват на Бог в действията си. Всъщност в този случай нито търсят истински Бог, нито Му се молят, а действат импулсивно и спрямо собствените си ревностни намерения, като не изпълняват дълга си както Бог иска, не притежават богопокорно сърце и са лишени от стремежа към него. Това е най-голямата грешка в практикуването на хората. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти, не се ли опитваш да Го подлъжеш? И какъв резултат би дала една такава вяра в Бог? Какво по-точно печелиш ти от това? И какъв е смисълът от такава вяра в Бог?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Чрез разобличението на Божиите слова видях, че когато се случваха неща, рядко търсех истината или практикувах в съответствие с принципите. Вместо това следвах собствените си идеи. В сърцето ми нямаше нито място за Бог, нито страх от Него. Когато се случи нещо, тези, които се боят от Бог, първо търсят истините принципи и какво казват Божиите слова по въпроса, след това гледат на хората и нещата въз основа на Божиите слова и истината. Тъй като не можех да разпознавам лъжеводачите, трябваше да потърся истината, ясно да разбера какво представляват лъжеводачите, техните проявления и как да определя кой е лъжеводач; вместо това обаче просто правех произволни преценки въз основа на собственото си въображение. Мислех, че ако даден водач не проследява работата ми или не разрешава проблемите ми, това го прави лъжеводач. Въпреки че по онова време четях и разсъждавах върху Божиите слова, не ги разбирах. Когато видях един ред от Божиите слова за лъжеводачите, който буквално съвпадаше с поведението на Меган, стигнах до заключението, че тя е лъжеводач, и си помислих, че виждам ситуацията много точно. В действителност обаче вадех нещата от контекст и сляпо прилагах правила. През целия този процес чувствах безпокойство. Исках да потърся още и да поговоря с Меган, преди да я докладвам, но почувствах, че поведението ѝ е вече толкова очевидно, че не си направих труда да търся повече и просто постъпих според собствените си идеи. Бях толкова надменен и самоправеден! Осъзнах също, че имам лоша човешка природа. Не проявявах истинско внимание към Божиите намерения, нито пазех църковното дело. Когато видях проблеми в работата на водача си, не ѝ ги посочих; вместо това потърсих възможност да я докладвам на висшестоящите ѝ, за да мога да се изтъкна с проницателността си. Виждах колко достоен за презрение бях и това осъзнаване ме потресе дълбоко. Никога не съм си представял, че съм такъв човек. Ясно е, че не разбирах истините принципи, но бях толкова надменен и неразумен. Бях възхитен от себе си, след като докладвах водача си, защото чувствах, че съм видял неща, които никой друг не е разпознал, и че разбирам истините принципи. Но всъщност не разбирах нищо; познавах само думи и доктрини и сляпо прилагах правила. Произволно докладвах някого без принципност. Не беше ли това смущаване на църковното дело? Не трупах добри дела, а вършех зло!

По-късно прочетох Божиите слова и научих принципите, според които трябва да се отнасяме към водачите и работниците. Всемогъщият Бог казва: „Хората не трябва да имат големи очаквания или нереалистични изисквания към онези, които са повишавани и развивани. Това би било неразумно и несправедливо спрямо тях. Можете да надзиравате работата им. Ако в процеса на работата им откриете проблеми или неща, които нарушават принципите, можете да повдигнете въпроса и да потърсите истината, за да ги разрешите. Това, което не бива да правите, е да ги съдите, заклеймявате, нападате или изключвате, защото те са само в периода на развиване и не бива да бъдат възприемани като хора, които са доведени до съвършенство, още по-малко като хора, които са безупречни, или като хора, които притежават истината реалност. Подобно на вас, те просто са в период на обучение. Разликата е, че поемат повече работа и отговорности от обикновените хора. Те имат отговорността и задължението да вършат повече работа. Трябва да плащат по-висока цена, да понасят повече несгоди, да влагат повече умствени усилия, да разрешават повече проблеми, да търпят повече порицания от хората и, разбира се, трябва да полагат повече усилия, и — в сравнение с обикновените хора, които изпълняват дълга си — трябва да спят малко по-малко, да се наслаждават малко по-малко на хубавите неща и да не се занимават толкова много с клюки. Това е особеното при тях. Освен тези особености, те са същите като всички останали. […] И така, какъв е най-разумният начин да се отнасяте към тях? Да се отнасяте към тях като към обикновени хора, а когато се налага да потърсите някого за разрешаване на проблем, да разговаряте с него, да се учите от силните страни на другия и да се допълвате взаимно. Освен това всеки има отговорност да надзирава водачите и работниците, за да види дали вършат истинска работа, дали могат да използват истината за разрешаване на проблемите. Това са критериите и принципите за оценка дали даден водач или работник отговаря на критериите. Ако водачът или работникът е способен да се справя с общите проблеми и да ги разрешава, тогава той е компетентен. Но ако не може да се справя дори с обикновените проблеми и да ги разрешава, той не е пригоден за водач или работник и трябва бързо да бъде отстранен от поста си. Трябва да бъде избран някой друг и работата на Божия дом не трябва да се забавя. Забавянето на работата на Божия дом вреди както на самия човек, така и на другите. То не е добро за никого“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). След като прочетох Божиите слова, разбрах как да се отнасям към водачите и работниците. Водачите, които църквата избира, не разбират напълно истината, не са напълно пригодени, нито разбират всеки аспект на работата или знаят как да я вършат добре. Те също са в период на практикуване и може да проявят поквара, отклонение или да правят грешки. Трябва да се отнасяме справедливо към хората и да не изискваме твърде много от тях; не трябва да бъдем неразумни, като изискваме от тях да вършат всичко перфектно, без никакви отклонения или пропуски. Вместо това трябва да бъдем разбиращи и толерантни и да си сътрудничим хармонично с тях, за да вършим добре църковното дело. Това означава да проявяваме внимание към Божиите намерения и отношението към водачите и работниците по този начин е съгласно принципите. Също така имаме отговорност да надзираваме работата на водачите. Трябва да приемаме и да се подчиняваме, когато действията на нашите водачи са в съгласие с истината, но когато действията им не съответстват на истините принципи, трябва да повдигаме въпроси, да разговаряме за това и да им помагаме навреме, за да могат да осъзнаят отклоненията в дълга си и да ги поправят бързо. Това е полезно за тяхното навлизане в живота и за църковното дело. Ако принципите потвърдят, че някой е лъжеводач, който не върши реална работа, тогава той трябва да бъде разобличен и докладван. Когато осъзнах това, сърцето ми се озари и разбрах как да се отнасям към водачите и работниците занапред.

Макар че този път погрешно разпознах и докладвах водача си, научих някои истини принципи за разпознаването на лъжеводачите. Също така научих как трябва да се отнасям към водачите и работниците, придобих известно познание за собствения си покварен нрав и научих някои уроци. Благодаря на Бог!