През август 2021 г. бях избрана за напояващ дякон. Тогава отговарях и за напояването на новодошлите, и за разпространението на евангелието. Тъй като нямах опит с евангелието, не постигах големи резултати в евангелската си работа. Един ден лидерът изпрати сестра Джанин да работи заедно с мен по проследяването на евангелската работа. Сестра Джанин бързо разбра проблемите, които всички срещаха в евангелската работа, събра братята и сестрите за беседа и обзор и после сподели някои свои успехи и ефективни методи. Постепенно те се ентусиазираха в евангелската работа и овладяха някои от принципите ѝ. Не след дълго повече от 20 души в селото ни приеха делото на Всемогъщия Бог в последните дни, а и все повече хора по други места го приемаха. Скоро отворихме нова църква. Помислих си: „Джанин е вярваща от много време, има отлични качества и е способна в работата си. Откакто дойде, евангелската работа напредна много“. Наистина ѝ се възхищавах. Мислех, че е способен работник и че се стреми към истината. Тя имаше добри впечатления от мен. Казваше, че съм отговорна и споделям бремето, говореше колко добри качества имам и колко способна съм пред другите. Бях искрено изненадана да чуя това от нея. Оказа се, че тя има високо мнение за мен и явно ме харесва. Бях толкова щастлива. После бях избрана за лидер и Джанин остана мой партньор.

През юни 2022 г. станах проповедник, Джанин беше избрана за лидер и аз поех нейната работа. Но евангелската работа на Джанин никак не напредваше и аз не знаех защо. Напояването на новодошлите не ѝ беше приоритет, не се събираше с евангелските работници, не обсъждаше и не решаваше състоянията и проблемите на другите. Много се разтревожих, когато видях тези проблеми, и ѝ пратих съобщение, за да науча как върви работата ѝ, а тя го прочете, но не ми отговори. Помислих си: „Ти си лидер, как може да си толкова безотговорна в църковната работа?“. Бях бясна. Много исках да разоблича проблемите ѝ и да се разправя с нея заради това, че е безотговорна и не споделя бремето в работата си. Но после се сетих колко добре работехме заедно преди. Какво ще стане с добрите ѝ впечатления от мен и мнението ѝ, че съм добър лидер? Ако я разобличах, дали щях да разваля добрите ѝ впечатления? Реших, че е най-добре да си мълча, за да запазя отношенията ни. При тази мисъл реших да не казвам нищо. Само ѝ пратих да чете за отговорностите на лидерите и работниците и я информирах за обхвата на задълженията и работата, която се очакваше да свърши, за да ѝ вменя чувство на отговорност. Мислех, че съм била ясна, че тя би трябвало да знае какво да прави след това и че евангелската ѝ работа малко по малко ще потръгне. Мина известно време, но тя беше все така безотговорна и не постигаше резултати в работата. Това много ме разстрои. Преди не беше такава, защо се промени? Наистина исках да я скастря и да се разправя с нея. Но после си помислих: „Тя често е говорила пред всички колко отговорна съм в църковната работа и колко търпелива и състрадателна съм аз. Ако разоблича проблема ѝ, добрите ѝ впечатления от мен ще се изпарят“. При тази мисъл ѝ казах само няколко успокояващи думи и я насърчих да намира повече време за събрания и да следи църковната работа. Като чу това, Джанин каза, че трябва да поправи отношението си към работата и че иска да се справя добре с нея в бъдеще. Преливаща от радост, казах: „Джанин със сигурност ще работи добре оттук нататък. Щом тя е лидер на евангелските работници, резултатите им със сигурност ще се подобрят“. Малко след това моята партньорка ми каза: „Като лидер Джанин не следи работата и не се грижи за хората. Тя е лидер само на думи и никога не върши истинска работа. Тя е фалшив лидер. Предлагам да я уволним и да изберем друг лидер. Така работата на църквата ще може да потръгне“. Друга сестра сподели с мен как това, че Джанин не върши истинска работа, вече е забавило църковното дело и че трябва бързо да бъде уволнена. Аз обаче продължавах да мисля, че Джанин е способна и с добри качества и че ако промени състоянието си, евангелската работа ще се подобри. Затова отложих уволнението ѝ. След това резултатите ѝ се влошиха още повече и другите все така казваха, че не се е променила — говори хубаво, но не прави нищо. Отзивите на братята и сестрите ме натъжиха много и ми се струваше, че нямам ясна представа за нея. Помолих се на Бог да ме води към проницателност.

После прочетох това в Божието слово: „Как трябва да се прецени дали даден водач изпълнява отговорностите на водачите и работниците, или е лъжеводач? На най-основно ниво трябва да се види дали е способен да върши истинска работа, дали има тези заложби, или не. След това трябва да се погледне дали има бремето да върши добре тази работа. Не обръщайте внимание на това колко хубаво звучат нещата, които казва, колко правдоподобно изглежда, че разбира доктрините, и не обръщайте внимание на това колко талантлив и надарен е, когато се занимава с външни въпроси — тези неща не са важни. Това, което е най-съществено, е дали е способен да изпълнява правилно най-основните точки от работата на църквата, дали може да разрешава проблеми, като използва истината, и дали може да води хората в истината реалност. Това е най-основната и съществена работа. Ако не е способен да върши тези точки от истинската работа, тогава независимо колко добри са заложбите му, колко е талантлив или до каква степен може да понася несгоди и да плати цена, той все още е лъжеводач. Някои хора казват: „Забравете, че сега не върши никаква истинска работа. Той има добри заложби и е способен. Ако се обучава известно време, със сигурност ще е способен да върши истинска работа. Освен това не е направил нищо лошо и не е вършил зло или причинил прекъсвания или смущения — как Ти можеш да кажеш, че е лъжеводач?“. Как можем да обясним това? Не е важно колко си талантлив, какво ниво на образование и какви заложби притежаваш, колко лозунги можеш да издекламираш на висок глас или колко думи и доктрини владееш, колко часа на ден работиш или колко си изтощен, колко път си изминал, колко църкви посещаваш, колко рискове поемаш и колко страдания понасяш. Тези неща изобщо нямат значение. Важното е дали вършиш работата си въз основа на работните подредби, дали прилагаш подредбите стриктно, дали по време на водачеството си участваш във всяка конкретна задача, за която отговаряш, колко практически въпроса си разрешил в действителност, колко хора са разбрали истините принципи под твоето ръководство и твоите напътствия и колко е напреднало и се е развило делото на църквата. Важното е дали си постигнал тези резултати. В каквато и конкретна работа да участваш, важното е дали постоянно я следиш и ръководиш, вместо да се държиш високомерно и властно и да спускаш нареждания отгоре. Освен това е важно и дали притежаваш навлизане в живота, докато изпълняваш дълга си, дали можеш да се справяш с всичко според принципите, дали притежаваш свидетелство за практикуване на истината и дали можеш да се справяш и да разрешаваш практическите проблеми, с които се сблъскват Божиите избраници. Всички тези и други подобни неща са критерии за оценка на това дали даден водач или работник е изпълнил дълга си“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (9)). Не можеш да прецениш дали даден лидер е компетентен, или фалшив по това дали говори добре или по качествата, способностите или броя на добрите му дела. Основните неща, които трябва да провериш, са дали върши истинска работа, дали е отговорен и дали може да изпълнява дълга на лидер. Джанин имаше известни качества и беше способен работник, но само говореше сладки приказки, а после не действаше и не вършеше истинска работа. Тя не вършеше работата, която един лидер трябва да върши. Сякаш не правеше нищо лошо или злонамерено, но като лидер само отправяше послания и скандираше лозунги. Никога не се задълбочаваше в нещата и не следеше църковната работа. Не подхранваше новодошлите, които тъкмо навлизаха в дълга си. Когато другите имаха проблеми в евангелската работа, тя не беседваше с тях и не решаваше проблемите, а често пренебрегваше дълга си. В този период многократно я предупреждавах да поправи отношението към дълга си, а тя, макар да казваше, че ще се промени, просто продължаваше по старому и я нямаше никаква. Евангелската работа застина и множество проекти не се увенчаваха с успех. Не разсъждаваше върху себе си и все си намираше оправдание да отпрати братята и сестрите. От отношението ѝ към дълга и постъпките ѝ, а и според Божиите слова, беше очевидно, че тя е фалшив лидер, който не върши истинска работа, и трябва да бъде уволнена час по-скоро. Но аз не виждах нещата и не преценявах хората въз основа на Божието слово. Виждах само, че Джанин е умна, качествена и способна. Смятах, че може да върши работа, но не гледах каква работа всъщност върши и какви резултати постига. Все още възлагах надежди на нея. Надявах се, че ще задвижи църковната работа и тя ще потръгне, както преди, затова продължавах да ѝ давам шансове. Каква наивна глупачка съм била! Моята партньорка ми беше споделила мнението си за Джанин и беше предложила да я уволним, но аз настоявах на своето, исках да ѝ давам шансове и да продължавам да я подкрепям, затова не я уволних навреме, което имаше сериозни последици за църковната работа. Разбрах, че не съм упражнявала достатъчно контрол в изпълнението на дълга си, което се е отразило на църковната работа. Нима това също не е поведение на фалшив лидер? Помолих се на Бог да ме напътства, за да опозная покварата си.

Един ден прочетох това в Божието слово. „Когато някои църковни водачи видят, че братя или сестри изпълняват дълга си нехайно, те не ги упрекват, макар да е редно. Когато ясно вижда, че интересите на Божия дом са засегнати, той нито се занимава с това, нито разследва и не причинява ни най-малко оскърбление на никого. Всъщност той реално не проявява внимание към слабостите на хората, а намерението и целта му е да спечели сърцата на хората. Напълно осъзнава следното: „Стига да продължавам така и да не оскърбявам никого, ще ме смятат за добър водач. Ще имат добро и високо мнение за мен. Ще ме одобряват и ще ме харесват“. Не се интересува колко се ощетяват интересите на Божия дом и колко големи загуби се причиняват на навлизането в живота на Божиите избраници, нито колко се смущава църковният живот, той просто упорито продължава да следва сатанинската си философия и да не оскърбява никого. Никога не се самоукорява в сърцето си. Когато види, че някой прекъсва и смущава, най-много да си проговори с него за това, като омаловажи въпроса, и с това се приключва. Няма да разговаря за истината, нито ще посочи на този човек каква е същността на проблема, камо ли да разнищи състоянието му, и никога няма да разговаря за това какви са Божиите намерения. Лъжеводачите никога не разобличават или анализират грешките, които хората често допускат, нито покварения нрав, който често разкриват. Не решава никакви реални проблеми, а винаги проявява снизходителност към неправилното практикуване на хората и разкриването на поквара у тях и независимо колко негативни или слаби са те, не го приема на сериозно. Той просто проповядва някои думи и доктрини, изрича няколко поучителни думи, за да се справи нехайно със ситуацията, като се опитва да поддържа хармонията. В резултат на това Божиите избраници не умеят да се самоанализират и да опознават себе си, няма разрешаване на покварения нрав, който са разкрили, и те живеят сред думи и доктрини, представи и фантазии, без изобщо да навлизат в живота. В сърцата си дори вярват: „Нашият водач разбира слабостите ни дори по-добре от Бог. Духовният ни ръст е твърде малък, за да отговори на Божиите изисквания. Просто трябва да изпълним изискванията на нашия водач. Като се покоряваме на водача си, ние се покоряваме на Бог. Ако дойде ден, в който Горното освободи водача ни, ще си кажем думата. За да запазим водача си и да попречим на освобождаването му, ще преговаряме и ще принудим Горното да приеме нашите изисквания. Така ще постъпим правилно спрямо водача си“. Когато хората таят такива мисли в сърцата си и са установили такава връзка със своя водач, и в сърцата им се е появила такава зависимост от него, такава завист и почит към него, те започват да имат още по-силна вяра в този водач и винаги искат да слушат неговите думи, вместо да търсят истината в Божиите слова. Такъв водач почти е заел Божието място в сърцата на хората. Ако един водач е готов да поддържа такива отношения с Божиите избраници, ако в сърцето си изпитва удоволствие от това и вярва, че Божиите избраници трябва да се отнасят към него така, тогава няма разлика между този водач и Павел, той вече е поел по пътя на антихриста“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората). Божието слово разкри недостойните намерения в изпълнението на дълга ми. Виждах, че Джанин не върши истинска работа, но не я разобличих, нито анализирах проблема ѝ, нито я уволних навреме. Само ѝ угаждах и ѝ давах шансове да се разкае. Но не правех това, защото отчитах слабостта ѝ или защото исках да ѝ помогна — истинските ми намерения бяха да поддържам впечатлението на добър лидер, което бях създала у нея, и да получавам одобрението на другите. Бяхме работили заедно преди и тя винаги беше оставала с добри впечатления от мен. Често говореше пред всички на висок глас колко съм отговорна в църковната работа и какъв добър лидер съм. Ако ѝ посочех проблемите ѝ и я разобличах и се разправех с нея, отношенията ни щяха да се развалят и доброто ѝ впечатление от мен щеше да се изпари. За да запазя доброто впечатление, което Джанин имаше от мен като лидер, не разобличих проблемите ѝ, не се разправих с нея и не анализирах действията и поведението ѝ, което щеше да я накара да осъзнае грешките си и да се поправи. Само я успокоявах и съветвах с по няколко думи, насърчавах я да посещава повече събрания и да следи работата и претупвах нещата мимоходом. Партньорката ми няколко пъти ме призова да уволня Джанин в съответствие с принципите, но аз се опасявах, че ще я обидя с това и ще разваля добрите ѝ впечатления от мен, затова все отлагах уволнението ѝ. Бог разкрива, че антихристите работят и говорят заради името и статуса си, че когато видят други да нарушават принципите в дълга си, те не ги критикуват и не се разправят с тях. Целта им е хората да ги обичат, да ги ценят и да ги търсят. За да запазя впечатлението, което другите имаха за мен, аз пренебрегвах църковната работа, а когато разбрах, че един фалшив лидер не върши истинска работа, не я разобличих, не се разправих с нея, нито пък я замених. Направих това, за да ме обичат хората и да си мислят, че съм състрадателна, търпелива и добър лидер. Не помагах на братята и сестрите си и не им давах добър пример, като изпълнявах дълга си по този начин, и така те нямаше как да разберат истината и да търсят Бог. По-скоро щяха да търсят мен, да ми се възхищават и да ме почитат. Така, вървейки по пътя на антихрист, аз заблуждавах хората и печелех сърцата им. Помислих си за отлъчените от църквата антихристи — разобличени и пропъдени един по един. Ако продължавах така и не се разкайвах или променях, щях да бъда отлъчена и пропъдена като тях. При тази мисъл се помолих на Бог да ме напътства да изследвам корена на провалите си.

После прочетох един откъс от Божието слово. „Когато те сполети нещо, живееш според философии за светските отношения, а не практикуваш истината. Все се опасяваш да не обидиш останалите, но не се притесняваш да обидиш Бог, и дори ще пожертваш интересите на Божия дом, за да запазиш отношенията си с хората. Какви са последствията от такова поведение? Ще запазиш доста добри отношения с хората, но ще оскърбиш Бог, а Той ще те отритне и ще ти се разгневи. Кое е по-добре, като направиш равносметка? Ако не можеш да кажеш, значи си съвсем объркан, а това доказва, че изобщо нямаш представа за истината. Ако продължаваш така и не се събудиш, опасността наистина е голяма, а ако не успееш да постигнеш истината накрая, ти самият ще понесеш загуба. Ще можеш ли да търсиш истината в бъдеще, ако не потърсиш истината по този въпрос и се провалиш? Ако все още не можеш, вече няма да става дума за претърпяване на загуба, а накрая ще бъдеш отстранен. Ако имаш намерението и гледната точка на човекоугодник, тогава във всички неща никога няма да практикуваш истината и да спазваш принципа, а винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се събудиш и никога не търсиш истината, ти си неверник и никога няма да получиш истината и живота. Какво трябва да правиш тогава? Когато се сблъскаш с такива неща, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, да молиш за Неговото спасение и да искаш да ти даде вяра и сила и да ти даде способност да спазваш принципите, да правиш това, което трябва, да се справяш с нещата според принципите, да останеш непоколебим в позицията, която трябва да имаш, да отстояваш интересите на Божия дом и да не допуснеш Божият дом да претърпи каквито и да било загуби. Ако си способен да се опълчиш на личните си интереси, гордостта си и възгледите си на човекоугодник, и ако вършиш необходимото с всеотдайно сърце, което не се колебае, тогава ще победиш Сатана и ще придобиеш този аспект на истината. Ще можеш ли да практикуваш истината по други въпроси, ако вечно упорстваш и живееш според философията на Сатана и все пазиш отношенията си с останалите, ако никога не практикуваш истината и не се осмеляваш да спазваш принципите? Все още няма да имаш никаква вяра или сила. Ако никога не си способен да търсиш или да приемеш истината, дали такава вяра в Бог ще ти позволи да я придобиеш? (Не.) И ако не можеш да придобиеш истината, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Никога няма да можеш да бъдеш спасен, ако вечно живееш според философията на Сатана и без никаква истина реалност. Трябва да си наясно, че придобиването на истината е задължително условие за спасение. Как тогава можеш да придобиеш истината? Ако си способен да практикуваш истината, ако можеш да живееш според нея и ако тя стане основа на живота ти, ще придобиеш истината и ще имаш живот, и така ще си един от спасените“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божието слово разбрах, че основната причина да пазя статуса, имиджа и отношенията си, а да пренебрегвам църковната работа, е, че твърде много се поддавам на това да угаждам на хората и на светски философии. Бях повлияна от сатанински, светски идеи като: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, приятелството ви ще просъществува дълго“ и „Поддържай добри отношения с тези, които не можеш да избегнеш“. Мислех, че за да спечелиш одобрението и възхищението на другите, трябва да си мил и любезен, че не трябва никога да им се тросваш, че можеш спокойно да махнеш с ръка, като виждаш недостатъците на другите, че не трябва да си твърде строг и не бива да обиждаш никого — така всички ще те харесват. Живеех според тези представи, че трябва да се угажда на хората, и като видях, че Джанин не върши истинска работа, не я разобличих, не се разправих с нея и не я уволних. Бях запазила статуса и имиджа си, но тъй като не бях разобличила проблемите на Джанин и не я бях уволнила навреме, евангелската работа беше изостанала. Бях поставила репутацията, статуса и отношенията си пред дълга и бях пренебрегнала църковната работа, за да защитя името и статуса си. Бях истински самонадеяна и жалка. Живеенето според стремежа да угаждам на хората ме правеше все по-лукава, подла и безчовечна. В Божиите слова пише: „Онези, които следват златната среда, са най-коварни от всички хора. Те не обиждат никого, те са любезни и изкусни, умеят да действат добре във всякакви ситуации и никой не може да види недостатъците им. Те са като живи Сатани!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав). Бог презира и ненавижда онези, които угаждат на хората. Никога няма да спечелиш истината и да бъдеш спасен, ако разчиташ на това да угаждаш на хората. Като осъзнах това, доста се стреснах. Знаех, че съм съгрешила пред Бог и че ако не се поправя и не се разкая искрено, ще бъда изоставена и пропъдена от Бог. Божието слово също така ми разкри пътя за практикуване, а именно, че когато пожелая да запазя името и статуса си, трябва повече да се моля на Бог да ми даде сила, а след това да действам принципно и да се науча да изпълнявам дълга си с чисто сърце. Това е от полза не само за навлизането в живота на братята и сестрите, но и за църковната работа. Помолих се на Бог да практикувам истината, да действам принципно и да защитавам интересите на църквата.

След това зачетох Божието слово. „Следете обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост незабавно адаптирайте възложения им дълг или ги освобождавайте, за да предотвратите или намалите загубите, причинени от използването на неподходящи хора и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (1)). „В обхвата на отговорностите на водачите и работниците е да са наясно с обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на персонала, отговорен за различни важни задачи. И така, кой е този персонал? На първо място, това са църковните водачи, следвани от надзорниците на екипи и водачите на различни групи. Не е ли от решаващо и огромно значение да разбират и да имат яснота за обстоятелства като например дали надзорниците на различни дейности и отговорният за различни важни задачи персонал притежават истината реалност, следват принципите в действията си и могат да вършат добре делото на църквата? Ако водачите и работниците са напълно наясно с обстоятелствата около основните надзорници на различни дейности и правят подходящи кадрови промени, това е равносилно на извършване на правилна проверка по всяка точка от работата и на добро изпълнение на техните отговорности и дълг. Ако не се правят правилни кадрови промени и възникне проблем, това ще се отрази съществено на делото на църквата. Ако този персонал е с добра човешка природа, ако във вярата си в Бог притежава основа, ако е отговорен при справянето с въпроси и е способен да търси истината, за да разрешава проблеми, тогава да му се възложи да отговаря за работата ще спести много неприятности и преди всичко ще позволи безпроблемен ход на работата. Ако обаче надзорниците на различни екипи не са надеждни, имат лоша човешка природа, нямат добро поведение и не прилагат истината на практика, а освен това са склонни да причиняват известни прекъсвания и смущения, тогава това ще окаже влияние на работата, за която отговарят, и на навлизането в живота на братята и сестрите, които водят. Разбира се, това влияние може да бъде голямо или малко. Ако надзорниците просто пренебрегват дълга си и не се занимават със същинската си работа, това вероятно ще доведе само до известно забавяне на делото. Напредъкът ще е малко по-бавен, а работата малко по-неефективна. Ако обаче те са антихристи, проблемът ще е сериозен: няма да става въпрос за това дали работата ще е малко по-неефективна или безрезултатна — те ще смущават и ще вредят на църковното дело, за което отговарят, като причиняват сериозна вреда. Така че следенето на обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, и своевременните промени или освобождаване от длъжност в случай на установяване, че някой не върши реална работа, не е задължение, което водачите и работниците могат да избегнат — това е много сериозна и много важна работа. Ако водачите и работниците могат незабавно да опознаят характера на надзорниците на различни дейности и на персонала, отговорен за различни важни задачи, както и тяхното отношение към истината и техния дълг, а също и техните състояния и изпълнението на задълженията им през всеки период и на всеки етап, и могат незабавно да правят промени и да се справят с тези хора според обстоятелствата, тогава работата може да напредва стабилно. Обратно — ако тези хора безчинстват, като вършат лоши неща вместо реална работа в църквата, а водачите и работниците не са способни незабавно да установят това и своевременно да направят промени, а чакат да изникнат всякакви сериозни проблеми, които носят значителни загуби за делото на църквата, преди да се опитат небрежно да се справят с тях, да направят промени и да оправят и спасят положението, тогава тези водачи и работници са измет. Те са истински лъжеводачи, които трябва да бъдат освободени от длъжност и отстранени“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). От Божието слово разбрах, че лидерът е длъжен навреме да изследва състоянието на всеки ръководител на проект и на останалите важни служители и да уволнява или преназначава навреме всеки, когото смята за неподходящ, за да осигури успешното изпълнение на църковните проекти. Ако установи, че някой ръководител, лидер или работник не върши истинска работа и това се отразява на църковната работа и я забавя, той трябва веднага да беседва с него. Ако той не се промени и дори се окаже негоден за служба, следва веднага да бъде преместен на друга длъжност или уволнен. Това е от полза за църковната работа. Лидерът трябва да държи тези, които са годни, и да уволнява тези, които не са; да помага и да беседва с тези, които се нуждаят от това, и да се разправя с тези, които го заслужават, както и да насърчава тези, които се стремят към истината. Джанин беше повърхностна, нехайна и безотговорна в дълга си през цялото време. Лидерите бяха беседвали с нея многократно, но тя така и не се промени. Това имаше сериозни последици за църковната работа. Тя действително беше фалшив лидер, който не вършеше истинска работа, и трябваше да бъде уволнена незабавно, а някой отговорен човек с добро сърце трябваше да бъде поощрен. Това щеше да бъде от полза за църковното дело и да допринесе за гладкото протичане на евангелската работа. При тази мисъл сърцето ми се проясни и озари и аз дадох обещание на Бог: „Когато пак се сблъскам с такъв проблем, ще действам според принципите и ще изпълнявам отговорностите си“. Също така помолих Бог да ме води в практикуването на истината.

След това посочих на Джанин всичките ѝ проблеми и я разобличих я като фалшив лидер, който не върши истинска работа. Видях как побесня и не посмя да обели дума повече. Помислих си: „Ако продължавам да разобличавам проблемите ѝ, отношенията ни ще се развалят и добрите ѝ впечатления от мен ще рухнат“. После осъзнах, че се връщам към старите си обичаи, затова се помолих на Бог: „Боже, искам да практикувам истината, да изпълнявам дълга си, да беседвам за каквото трябва и да не ме е грижа за представите на другите за мен. Моля Те, дай ми сила да счупя оковите на покварения си нрав“. След като се помолих, продължих беседата с Джанин, като посочвах проблемите ѝ един по един и разобличавах това, че не върши истинска работа. Макар че тогава ѝ беше неприятно, накрая каза, че без моето разобличаване и критика нямало да разбере проблемите си. Призна дълбоката си поквареност и каза, че иска да се промени и че каквото и църквата да реши да направи с нея, тя ще го приеме. Като чух това от нея, благодарих на Бог. Когато приложих на практика Божиите слова, отношенията ми не се разпаднаха, както очаквах, и аз усетих дълбоко чувство на мир и спокойствие. След като уволних Джанин, избрахме друг брат да ръководи евангелската работа. Той изпълняваше дълга си отлично и водеше другите в разпространението на евангелието. След известно време евангелската работа потръгна.

Това преживяване ми помогна да разбера, че ако разчиташ на сатанински нрав в изпълнението на дълга си, не само ще нараниш себе си, но и ще възпрепятстваш църковната работа. Само изпълнението на дълга в съответствие с Божието слово и принципите на истината са по Божията воля.