Един ден получих докладно писмо, в което братя и сестри твърдяха, че църковна водачка на име сестра Чън Мо не носела бреме в дълга си, не била в състояние да решава проблемите на хората, не вършела действителна работа и била лъжеводачка. След като прочетох писмото, побързах да си уговоря среща с братята и сестрите от тази църква, за да разбера по-добре как те оценяват Чън Мо. Но реалната ситуация не съвпадаше със съдържанието на писмото. Всички братя и сестри от тази църква казаха, че Чън Мо си била отговорна в изпълнението на дълга си, активно изпълнявала всички проекти на църквата, бързо успявала да реши проблемите на хората и можело да се каже, че вършела действителна работа. Помислих си: „Докладното писмо представя ситуацията в тази църква невярно. Какво се случва тук?“.

По-късно, когато разгледах въпроса по-подробно, научих, че докладното писмо е било написано от двама членове на църквата на име Джао Хуей и Лиу Ин. Причината да напишат доклада беше, че видели веднъж как един напояващ дякон пристига със закъснение за поенето на новодошлите, и когато съобщили за това на Чън Мо, тя не смъмрила дякона, след като научила, че е закъснял, тъй като в този момент се занимавал с други спешни проекти, и това е било единственото му закъснение. Джао и Лиу не взели под внимание обстоятелствата, а просто се възползвали от възможността да съдят Чън Мо за това, че не разрешавала проблемите, защитавала други висши служители и не вършела действителна работа. Нещо повече, Джао и Лиу не искали да спрат да се занимават с този въпрос. Те често съдели Чън Мо и другите дякони по време на събрания, като казвали, че просто се защитават един друг, че не вършат действителна работа и че са лъжеводачи и лъжеработници. Това прекъсване се отразило на църковния живот, а самата Чън Мо потънала в негативизъм, което допълнително затруднило работата на църквата. Когато чух за поведението на Джао и Лиу, си спомних как, когато бях водачка в тази църква няколко години по-рано, двамата се бяха обединили, за да нападат водачи и работници, и дори нарекоха отлъчването на един антихрист „несправедливо“. Те сееха раздори по начин, който сериозно прекъсваше църковния живот. Аз току-що бях станала водачка тогава. За първи път се справях с подобна ситуация и все още бях сравнително нова във вярата, така че се чувствах доста възпряна и не смеех да ги разобличавам или да налагам ограничения. Възникналата суматоха продължи повече от половин година. Едва когато един висшестоящ водач дойде и проведе общение, като разобличи природата на злото им поведение и последствията от него, те престанаха да създават проблеми. Тъй като престанаха да прекъсват църковния живот и заявиха, че са готови да се покаят, им беше позволено да останат в църквата под надзор. Но както се оказа, те отново предизвиквали неприятности и прекъсвания, като нападали и съдели водачи и работници. Джао и Лиу често обвинявали и заклеймявали водачи и работници, като създавали хаос в църквата и все така не искали да се покаят. Предвид последователното им поведение беше ясно, че те притежаваха природата същност на зли хора. Като разбрах това, си помислих: „Този път трябва да ги разоблича и огранича напълно. Не мога да ги оставя да продължават да вършат зло и да прекъсват църквата“. Но след това си помислих: „Те обичат да обвиняват водачите и да предизвикват проблеми. Ами ако ме хванат да казвам нещо неправилно или ако се подхлъзна?“. Помислих си как преди, когато обработвах случая на един антихрист, антихристът ме докладва два пъти. Какво ли щяха да си помислят братята и сестрите за мен, ако Джао и Лиу ме докладваха и изопачаха фактите от ситуацията? Дали щяха да заподозрат, че при мен има нещо нередно или че съм лъжеводач, като се има предвид, че бях докладвана няколко пъти? Ами ако ме освободяха от длъжност заради това? Колкото повече си мислех за това, толкова повече се страхувах и не можех да събера смелост да им се противопоставя. Случи се така, че в онзи момент имах много друга работа, така че все отлагах обработката на докладното писмо.

Около десет дни по-късно старшите водачи ми писаха, за да ме попитат за напредъка ми по докладното писмо. Когато им казах, че все още не съм провела общение с Джао Хуей и Лиу Ин, водачите ме призоваха да се заема с въпроса възможно най-бързо. Осъзнах, че би било изключително безотговорно от моя страна да не разреша ситуацията веднага, затова реших да пиша на Джао и Лиу, за да си насроча среща с тях двамата и да проверя злото им поведение. За моя изненада още на следващия ден получих друго писмо от тях, в което те докладваха, че Чън Мо не вършела действителна работа и не разрешавала реални проблеми. Част от съдържанието на писмото изопачаваше фактите, а друга част трябваше да се проучи и провери. Като видях колко зли бяха те и как докладваха Чън Мо и я обвиняваха в такова безкомпромисно отношение, започнах малко да се страхувам и си помислих: „Какво ще правя, ако те се съюзят, за да ме нападнат, когато ги разоблича лице в лице? Какво ще стане, ако намерят грешка в работата ми или изпратят докладно писмо, в което представят фактите напълно погрешно?“. Колкото повече мислех за това, толкова повече се страхувах. Тъй като се чувствах безпомощна, се помолих на Бог: „Мили Боже, изправена пред зли хора, които прекъсват църковния живот, знам, че трябва да заема позиция и да ги разоблича, за да защитя църковното дело, но се чувствам плаха и изпълнена със страх. Моля Те, напътствай ме да практикувам истината и да не бъда възпирана от тези зли хора“. След това видях един откъс от Божието слово, в който се казва: „Антихристите имат изключително зъл нрав. Ако се опиташ да ги кастриш или да ги разобличаваш, ще те намразят и ще впият зъби в теб като отровни змии. Няма да си способен да ги отхвърлиш или да се отървеш от тях, колкото и да се опитваш. Когато се сблъскате с такива антихристи, изпитвате ли страх? Някои хора наистина се страхуват и казват: „Не смея да ги кастря. Те са толкова свирепи, като отровни змии са, и ако се увият около мен, с мен е свършено“. Какви са тези хора? Те имат твърде малък духовен ръст, не стават за нищо, не са добри войници на Христос и не могат да свидетелстват за Бог. И така, какво трябва да направите, когато се сблъскате с такива антихристи? Ако те заплашат или се опитат да ти отнемат живота, ще се уплашиш ли? […] Хората винаги се страхуват, че антихристите ще намерят лостове за влияние, за да им отмъстят. Но не се ли страхувате, че ще накърните Бог и ще си навлечете Неговото отритване? Ако се страхуваш, че антихристът ще намери лостове, за да ти отмъсти, защо не се възползваш от доказателствата за злодеянията на този антихрист, за да го докладваш и разобличиш? По този начин ще спечелиш одобрението и подкрепата на Божиите избраници и най-важното — Бог ще си спомни за добрите ти дела и за проявите ти на справедливост. Така че защо не го направиш? Божиите избраници винаги трябва да имат предвид Божието поръчение. Изчистването на злите хора и антихристите е най-решаващата битка в борбата срещу Сатана. Ако тази битка бъде спечелена, тя ще се превърне в свидетелство на победителя. Битката срещу сатаните и злите дяволи е свидетелство за преживяване, което Божиите избраници трябва да имат. Това е истина реалност, която победителите трябва да притежават. Бог е дарил толкова много истина на хората, водил те е толкова дълго време и ти е предоставил толкова много ресурс с цел да свидетелстваш и да пазиш делото на църквата. Оказва се, че когато злите хора и антихристите вършат злодеяния и смущават работата на църквата, ти ставаш плах и се отдръпваш, като побягваш, покрил главата си с ръце — ти си нищожество. Не можеш да победиш сатаните, не си свидетелствал и Бог те ненавижда. В този критичен момент ти трябва да се изправиш и да поведеш война срещу сатаните, да разобличиш злодеянията на антихристите, да ги заклеймиш и да ги прокълнеш, като не им дадеш възможност да се скрият и да ги изчистиш от църквата. Само това може да се счита за придобиване на победа над сатаните и прекратяване на тяхната съдба. Ти си един от Божиите избраници, последовател на Бог. Не може да се страхуваш от предизвикателствата. Трябва да действаш в съответствие с истините принципи. Ето какво означава да бъдеш победител. Ако се страхуваш от предизвикателства и правиш компромиси, защото се страхуваш от отмъщението на зли хора или антихристи, тогава ти не си последовател на Бог и не си един от Божиите избраници. Ти си едно нищожество, което стои още по-ниско от обслужващите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). Божиите слова ме разтърсиха — не бях ли точно като безполезните негодници, за които Бог говореше? При положение че в църквата имаше зли хора, които прекъсваха църковния живот, моята работа като водач беше да заема позиция, за да ги разоблича и огранича, така че да опазя църковното дело. Но в ключовия момент аз станах плаха и се отдръпнах. Тъй като знаех, че Джао и Лиу често изопачават фактите, взират се в грешките на хората и ме бяха нападали в миналото, се страхувах, че ако ги обидя, те отново ще създадат проблеми и ще ми отмъстят. Затова, за да се предпазя, отлагах разглеждането на въпроса и им позволих да продължат да критикуват и нападат водачи и работници и да прекъсват църковния живот. Къде беше моето свидетелство? Не защитавах ли злите хора и не накърнявах ли интересите на църквата? Бог мрази такова поведение! Като осъзнах това, аз се отвратих от себе си и невероятния си егоизъм. Не можех да продължавам да бъда безполезна негодница, която избягва дълга си и се пази от конфликти. Трябваше да заема позиция и да опазя църковното дело.

На следващия ден се обадих на Джао и Лиу. Щом ме видяха, те започнаха да ме разпитват: „Каква работа вършиш? Да не би да разглеждаш случай на лъжеводач? Или водачите и работниците са те изпратили тук, за да проведеш общение с нас?“. Когато им казах, че съм там, за да проверя съдържанието на докладното писмо, те започнаха да изопачават фактите, за да нападнат и критикуват Чън Мо отново, като твърдяха, че тя често не посещавала събранията на групата, не решавала проблемите на братята и сестрите и не се грижела за новодошлите. Пак се оплакаха, че напояващият дякон не дошъл навреме за сбирката с новодошлите, и казаха, че Чън Мо не вършела действителна работа. Дори я оклеветиха с обвинението, че ги заклеймила и потиснала, когато споменали някои нейни недостатъци. Бяха толкова властни, че отново започнах да се колебая: „Липсва им човешка природа и винаги създават проблеми. Ръководителите и дяконите проведоха общение с тях за Чън Мо, но те пак не искат да се откажат от това. Ако сега ги разоблича в лицето, може да се разсърдят и тогава кой знае какво ще направят“. Чувствах се доста разтревожена и дори съжалих, че бях дошла да се занимавам с това докладно писмо. Помислих си: „Мога просто да напиша писмо до висшестоящите водачи, за да ги информирам за ситуацията, и да ги оставя те да се справят с нея. Така няма да се налага да се конфронтирам с Джао и Лиу и няма да се чувствам изнервена от това“. Затова отговорих нехайно на въпросите им и си тръгнах набързо. След това написах писмо до висшестоящите водачи относно проверката на докладното писмо и относно поведението на Джао и Лиу. Два дни по-късно водачите ми отговориха с писмо, в което се казваше: „Ти ни разказа за настоящия проблем с Джао Хуей и Лиу Ин, но не спомена как планираш да се справиш с него. Просто пробута този въпрос на нас. Какво мислиш за ситуацията?“. Почувствах се доста зле, след като прочетох това. Вече бях установила, че Джао и Лиу бяха зли хора в същността си, като се има предвид, че те непрекъснато намираха вина у другите, критикуваха ги и ги нападаха, прекъсваха църковния живот и отказваха да се покаят. Ако им беше позволено да останат, прекъсването на църковното дело щеше да е още по-сериозно. Според принципите те трябваше незабавно да бъдат изчистени от църквата, но за да се защитя, аз бях прехвърлила отговорността на висшето ръководство. Колко истински измамно от моя страна!

По-късно, след като прочетох следните два откъса от Божието слово, придобих по-добро разбиране за природата на моите действия и последиците от тях. Божиите слова гласят: „Често имаме общение за антихристите и злите хора и ги разнищваме, като обсъждаме как да ги разпознаваме и идентифицираме, всичко това с цел да имаме ясно общение за истината и да дадем на хората проницателност срещу злите хора и антихристите, така че те да могат да ги разобличат. По този начин Божиите избраници вече няма да бъдат подвеждани или смущавани от антихристите и ще могат да се освободят от влиянието и робството на Сатана. Въпреки това някои хора все още таят в сърцата си философии за светските отношения. Те не се опитват да разпознаят злите хора и антихристите, а вместо това играят ролята на човекоугодници. Те не се борят срещу антихристите, не се разграничават от тях и избират размит, компромисен подход, за да защитят собствените си интереси. Те оставят тези дяволи — тези зли хора и антихристи — да останат в Божия дом, като приканват опасността, като подхранват дяволи. Те позволяват на тези дяволи да смущават безконтролно делото на църквата и да пречат на братята и сестрите да изпълняват дълга си. Каква роля играят такива хора? Те стават щит за антихристите и техни съучастници. Въпреки че може да не правиш същите неща като антихристите или да не извършваш същите злодеяния, ти имаш дял в техните злодеяния — ти си заклеймен. Ти толерираш и приютяваш антихристите, като им позволяваш да сеят хаос около теб, без да предприемаш никакви действия или да правиш каквото и да било. Нямаш ли дял в злото на антихристите? Ето защо някои лъжеводачи и човекоугодници стават съучастници на антихристите. Всеки, който е свидетел на това как антихристите смущават делото на църквата, но не ги разобличава, нито се разграничава ясно от тях, става техен лакей и съучастник. На такива хора им липсва покорство и преданост към Бог. В критичните моменти на битката между Бог и Сатана те застават на страната на Сатана, като защитават антихристите и предават Бог. Такива хора са отвратителни за Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). „Във всяка църква има човекоугодници. Тези човекоугодници нямат никаква проницателност по отношение на злите хора, които манипулират и прекъсват изборите. Дори да имат малко проницателност, те я пренебрегват. Отношението им към всички въпроси, които възникват по време на църковните избори, е: „Оставете нещата такива, каквито са, ако не ви засягат лично“. Те смятат, че няма значение кой ще стане водач, че това няма нищо общо с тях. Щом могат да продължат щастливо да водят ежедневния си живот, значи всичко е наред. Какво мислите за такива хора? Дали това са хора, които обичат истината? (Не.) Що за хора са това? Те са човекоугодници, а може да бъдат наречени и неверници. Тези хора не се стремят към истината. Те се стремят само към това да живеят лесно и ламтят за плътски комфорт. Те са твърде егоистични и твърде ловки. Има ли много такива хора в обществото? Независимо коя политическа партия е на власт, независимо кой е начело, те са харесвани, могат да се справят много успешно с обществените си отношения и живеят комфортно. Каквото и политическо движение да възникне, те не се включват в него. Какви са тези хора? Това са най-измамните, най-ловките хора, известни като „изплъзващи се змиорки“ и „стари лисици“. Живеят според философиите на Сатана, без капка принципност. Който и да е на власт, те го обслужват, ласкаят го, възпяват заслугите му. Не правят нищо друго, освен да защитават началниците си и никога не ги оскърбяват. Колкото и злини да вършат началниците им, нито им се противопоставят, нито ги подкрепят, а държат мислите си скрити дълбоко в себе си. Те винаги са харесвани, независимо кой е на власт. Сатана и дяволските царе харесват такъв тип хора. Защо дяволските царе харесват такъв тип хора? Защото те не провалят делата на дяволските царе и не представляват заплаха за тях. Този тип хора са безпринципни и нямат никаква основа за постъпките си, липсват им почтеност и достойнство. Те просто следват тенденциите в обществото, кланят се на дяволските царе и се нагаждат към техните вкусове. Няма ли такива хора и в църквата? Могат ли те да бъдат победители? Добри войни на Христос ли са те? Свидетели ли са за Бог? Когато злите хора и антихристите надигат глава и смущават делото на църквата, могат ли такива хора да се изправят и да водят война срещу тях, като ги разобличават, разпознават и се отричат от тях, като прекратяват злодеянията им и свидетелстват за Бог? Със сигурност не могат. Тези изплъзващи се змиорки не са хората, които Бог ще усъвършенства, нито са хората, които ще спаси. Те никога не свидетелстват за Бог и не отстояват интересите на Неговия дом. Както Бог ги вижда, тези хора не са хората, които Го следват или Му се покоряват, а са онези, които сляпо разпалват неприятности, членове на бандата на Сатана — именно тях Той ще отстрани, когато делото Му приключи. Бог не цени такива нещастници. Те нямат нито истината, нито живота. Те са зверове и дяволи. Те са недостойни за Божието спасение и за това да се наслаждават на Неговата любов. Така че Бог с лекота отхвърля и отстранява такива хора, а църквата трябва незабавно да ги премахне като неверници“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (19)). От Божиите слова научих, че когато антихристи и зли хора нарушават църковния живот и църковното дело, Бог гледа дали хората избират да защитят интересите на църквата, или своите собствени. Ако изберат да защитят себе си и да позволят на злите хора и антихристите да прекъсват и смущават църковното дело, тогава в Божиите очи те са хлъзгави, измамни, егоистични и достойни за презрение. Бог не усъвършенства такива хора и дори ги заклеймява и отстранява. Докато разсъждавах върху Божиите слова, се почувствах дълбоко разтревожена. Много добре знаех, че Джао Хуей и Лиу Ин постоянно прекъсваха църковния живот, нападаха и критикуваха водачите, което доведе до това, че водачите не можеха да изпълняват подобаващо дълга си, а църковното дело беше затруднено. Живеех обаче според сатанински философии като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Разумните хора се предпазват добре, като се стараят само да избягват грешките“ и „Колкото по-малко проблеми, толкова по-добре“, в резултат на което не успях да изразя позиция, като ги разоблича и огранича, въпреки че бях видяла с очите си техните злодеяния и прекъсвания. Притеснявах се, че ако ги обидех, те щяха се взират в грешките ми и да ми отмъстят, като ме докладват, така че непрекъснато избягвах това да ги разоблича и да изпълнявам дълга си, като дори стигнах дотам да прехвърля задълженията си на висшето ръководство. По този начин смятах, че мога да се защитя и да избегна това да ги обидя и. Колко егоистично и измамно от моя страна! Като водачка бях длъжна незабавно да изразявам позиция и да разобличавам злите хора, когато имаше прекъсвания в църковния живот, за да защитя братята и сестрите си, но аз не изпълнявах отговорността си, а още по-малко показвах предаността си. След като осъзнах тези неща, най-накрая видях, че като позволявах на отровите на Сатана да диктуват начина ми на живот, аз се лишавах дори от най-малкото подобие на човешка природа и изобщо не притежавах разум и съвест. Помислих си за това, което е казал Господ Исус: „Който не е с Мене, той е против Мен; и който не събира с Мене, разпилява“ (Матей 12:30). Във войната между Бог и Сатана тези, които не застават на страната на Бог, застават на страната на Сатана — няма средно положение. А аз се опитвах да хитрувам в начина, по който се справях със злите хора, като реших да прехвърля работата на висшето ръководство. Опитвах се да заема средна позиция, като поставях самосъхранението си над принципните въпроси. Не беше ли това явен случай на заставане на страната на Сатана в предателство спрямо Бог? Дори си мислех, че постъпвам разумно, като не се замесвам в разправиите със злите хора, но бях станала жертва на собствената си хитрост. Може и да не бях вършила зло и да не бях прекъсвала църквата като онези зли хора, но не успях да се справя с тях своевременно, когато ясно видях какво зло и както прекъсване причиняват. Бях търпяла злодеянията им и дори ги бях прикривала. Бях допринесла за техните нарушения! Къде беше моята съвест, моята човешка природа? Не бях достойна да се наричам човек! След като осъзнах всичко това, съжалих за стореното. Бях се провалила в изпълнението на дълга си и в това да подготвя добри дела. Точно обратното — трупах цял куп зли дела и ако продължавах по този начин, Бог щеше да ме отритне и отстрани.

След това се замислих защо толкова се страхувах от злите хора и попаднах на два откъса от Божиите слова, които разкриват истината за антихристите: „Те мислят, че Божият дом е същият като обществото, че който е непреклонен и властен, ще може да устои, че никой няма да посмее да докосне онези, които са безмилостни, свирепи и зли, и вярват, че всички хора, които приемат да бъдат кастрени, са некомпетентни и некадърни. Те мислят, че никой няма да посмее да докосне хората, които имат някакви способности, че никой няма да посмее да ги разобличи, дори и да направят грешки, и че те са непоклатими като скала!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). „Бог е казал: „На Сатана му е трудно да докосне дори капка вода или песъчинка на земята без Божието разрешение, няма свободата да премести дори мравките по земята, да не говорим за човечеството, създадено от Бог“. До каква степен си способен да повярваш в тези думи? Борбата срещу антихристите и злите хора разкрива размера на твоята вяра. Ако имаш истинска вяра в Бог, значи имаш истинска вяра. Ако имаш само малка вяра в Бог и тя е смътна и куха, тогава нямаш истинска вяра. Ако не вярваш, че Бог може да господства над всичко това и че Сатана е под Божието господство, а все още се страхуваш от антихристите и злите хора, можеш да ги търпиш да извършват зло в църквата, да смущават и да съсипват работата на църквата, ако можеш да правиш компромиси със Сатана или да молиш за неговата милост, за да се предпазиш, без да смееш да се изправиш и да се бориш с тях, и си се превърнал в дезертьор, угодник и страничен наблюдател, тогава ти липсва искрена вяра в Бог. Вярата ти в Него се превръща във въпросителен знак, което прави вярата ти ужасно жалка!“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог има върховенство и контрол над всички неща. В Божия дом Христос и истината са тези, които упражняват власт. Независимо от това как антихристите и злите хора вилнеят в църквата, вършат злодеяния и прекъсват църковния живот, те са само инструменти, които Бог използва, за да усъвършенства способността на Своите избраници да разпознават. След като изиграят своята роля, те биват разобличени и отстранени от Бог един по един. Но аз не разпознавах Божието управление и праведност и все се страхувах да не обидя злите хора. Вярвах, че колкото по-властен и заплашителен е човек в обществото като цяло, толкова по-малко ще бъде предизвикван и толкова по-успешен ще бъде. Мислех, че същото важи и за Божия дом — ако обидех някой зъл човек, това със сигурност щеше да има негативни последици. Божият дом за мен беше като останалата част от обществото, в която „По-добре е враговете да се помирят помежду си, отколкото да се карат“ и „По-добре е да обидиш джентълмен, отколкото мошеник“. Под влиянието на тези идеи не посмявах да се изправя и да прекратя прекъсването на църковния живот от страна на злите хора, защото се страхувах, че те щяха да ми отмъстят, да разпространят слухове за мен и да ме докладват като лъжеводач. Ако това доведеше до освобождаването ми от длъжност и до невъзможност да изпълнявам дълга си, тогава никога нямаше да имам добра крайна цел. Надцених силата на тези зли хора и напълно отрекох Божията праведност и факта, че Бог властва над всички неща. Помислих си за една сестра, която някога познавах, на име Чън Джънсин. Когато ѝ беше възложено да се справи с избухналия хаос в една от църквите, злите хора, които прекъсваха реда в тази църква, я изгониха, нападнаха я и не ѝ позволиха да присъства на събранията. Но пред лицето на тези зли хора Джънсин не показа и най-малък страх — тя се уповаваше на Бог да разобличи техните зли дела и в крайна сметка всички зли хора бяха отлъчени от църквата. Що се отнася до Джънсин, тя не се бе поддала на атаките на злите хора и продължаваше да изпълнява дълга си в църквата. Нейната история ми даде практическа представа за това как истината управлява в Божия дом, как Той владее всички неща и как, когато вършим справедливи неща, Бог ни хвали, закриля и напътства. Моето преживяване с това докладно писмо също така ми показа колко сериозно църквата се отнася към задачата да преглежда и проверява такива писма и как ги обработва по честен и справедлив начин в съответствие с истините принципи. Когато Джао Хуей и Лиу Ин изопачиха истината в докладното си писмо и изтъкнаха грешките на Чън Мо, църквата не я освободи въз основа на писмото, а първо поиска оценките на повечето братя и сестри за справка и получи ясна представа за положението както на авторите на доклада, така и на докладваното лице. Ако докладът беше неверен, църквата щеше да поправи несправедливостта. Ако беше верен, тогава щеше да се процедира според принципите. В миналото два пъти бях докладвана от един антихрист, но последвалите разследвания установиха, че и двата доклада бяха неверни, и в резултат на това църквата не ме лиши от дълга ми. Видях, че църквата прави всичко според истините принципи и не би разгледала небрежно нечий случай, след като е чула само едната страна на историята. Тя не би онеправдала един добър човек и не би оставила злите хора да се измъкнат от отговорност. Като се замислих върху това, почувствах, че предишните ми възгледи бяха нелепи — възгледи на неверник. В същото време осъзнах, че тази ситуация бе изпитание, за да видя дали мога да се обърна към справедливостта, да се боря със силите на злото и да остана непоколебима в свидетелството си за Бог.

По-късно си припомних един откъс от Божието слово, в който се казва: „В църквата останете непоколебими в свидетелството си за Мен и отстоявайте истината. Правилното е правилно и грешното е грешно; не бъркайте бялото и черното. Вие ще бъдете във война със Сатана и трябва напълно да го победите, така че никога да не стане отново. Трябва да дадете всичко, което имате, за да защитите Моето свидетелство. Това ще бъде целта на вашите действия — не го забравяйте“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 41). Чрез Божиите слова научих, че Бог обича тези, които са честни и имат чувство за справедливост. Такива хора са способни да практикуват истината, да отстояват принципите и да защитават интересите на църквата и не се страхуват, че може обидят някого. Само такива хора хвали Бог. След като осъзнах това, чувството на вяра у мен се възобнови и бях готова да заема позиция, за да защитя интересите на църквата. Помислих си как в миналото, когато се чувствах възпряна от зли хора, не се осмелявах да ги разоблича и огранича, и че това доведе до половингодишен смут в църквата, което сериозно повлия върху църковния живот и върху навлизането в живота на моите братя и сестри. Това беше съжаление, с което щях да живея завинаги. Знаех, че този път трябва да практикувам истината и да престана да се опитвам да се защитавам като някакъв страхливец. Трябваше бързо да изчистя злите хора от църквата и да насърчавам проницателността сред братята и сестрите, за да не бъдат отново подвеждани и смущавани от зли хора. След това се срещнах с Джао Хуей и Лиу Ин и се позовах на тяхното последователно поведение наред с Божиите слова, за да разоблича и разнищя техните злодеяния. След като направих това, почувствах спокойствие и мир. Скоро след това и след гласуване от страна на братята и сестрите двамата зли души бяха премахнати от църквата. Това сложи край на един период на безпорядък в църквата, а сред братята и сестрите насърчи по-доброто разпознаване на злите хора. Благодарих на Бог за Неговата праведност с цялото си сърце.

Чрез това преживяване осъзнах своята егоистична и измамна природа и станах свидетел на Божията святост и праведност. Наистина разбрах, че истината и правдата властват в Божия дом и че никакво зло влияние не може да се установи в него. Също така осъзнах, че само като практикуваме истината и защитаваме интересите на църквата, можем да бъдем в съгласие с Божиите намерения и да се чувстваме спокойни. Благодаря на Бог!