От Марселита, Филипините

Когато стане дума за навлизане в небесното царство, много хора мислят: „Щом имаме вяра в Господ и греховете ни са простени, когато Господ дойде, Той ще ни грабне направо в Своето царство“. А има и такива, които вярват, че само светите хора могат да видят Господ, и си мислят: „Ние все още съгрешаваме постоянно — не сме се отървали от оковите на греха; тогава можем ли наистина да влезем в небесното царство?“. На този въпрос някои могат да отговорят: „Въпреки греховността ни, Господ Исус е нашият вечен принос за грях, затова Той ще ни прости, стига да Му изповядаме греховете си. Тогава Той няма да ни смята за грешни и ще можем да навлезем в Неговото царство“. Но аз не мисля така, защото в Библията се казва: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“ (Евреи 10:26). Това доказва, че приносът за грях е ограничен. Онези, които знаят кой е истинският път и въпреки това грешат, няма да получат Божието спасение. И така, как точно трябва да навлезем в небесното царство? Все не можех да разбера това и едва когато прочетох словата на Всемогъщия Бог, открих пътя за пречистване и навлизане в Божието царство.

Родена съм в християнско семейство и от малка ходех на църква с родителите си и участвах активно в църковните дейности. Като пораснах, още по-ревностно отдавах всичко на Господ. Понякога придружавах пастора, за да провеждаме молитвени събирания извън града. Но въпреки целия си ентусиазъм, не получавах никакво удовлетворение от църковната служба. Проповедите на пастора винаги бяха за едни и същи неща. Нямаше ново просветление. И аз самата често не можех да живея според ученията на Господ. Вечно бях в цикъл на съгрешаване и изповядване. Например, когато виждах, че майка ми дава на братята и сестрите ми подаръци или пари, но рядко дава нещо на мен, изпитвах завист и гняв и се оплаквах от нея. По време на църковната ми служба, щом пасторът ми дадеше задачи, си мислех, че сигурно ме предпочита и гледа благосклонно на мен. Изпълвах се с гордост и дори гледах на другите сътрудници отвисоко. В Писанието се казва: „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Но аз все още бях изпълнена със завист, омраза и снизходителност. Не се разбирах добре със семейството си, камо ли да обичам другите като себе си и да постигна хармония с всички хора. Господ е свят. Можеше ли някой като мен наистина да получи Неговата похвала и да влезе в Неговото царство? Бях много объркана, затова потърсих помощ от пастора и други членове на църквата. Но пасторът само каза: „Като вярващи греховете ни са простени. Приносът за грях на Господ Исус е завинаги в сила. Така че стига да се молим и да се изповядваме на Господ, Той ще ни прости безусловно всички наши грехове, извършени в миналото и в бъдещето. После Господ ще ни възприема като безгрешни и ще бъдем допуснати в Неговото царство. Трябва да имаме вяра в Господ“. И все пак думите на пастора не разрешиха объркването ми. Господ прощава греховете ни, но защо в Библията се казва също и това: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“ (Евреи 10:26)? Това доказва, че Господ няма безусловно да ни прощава греховете завинаги. Не бях постигнала никаква яснота и можех да се утешавам единствено с мисълта: „Любовта на Господ е безгранична и безкрайна, така че може би пасторът е прав. Стига да продължавам да се моля и да се изповядвам, Господ няма да ми държи сметка за тези грехове и когато дойде, ще ме грабне в небесното царство“. След това просто продължих да чета Библията и да ходя на църква с надеждата, че ще вляза в царството на Господ, когато Той дойде.

По-късно се запознах онлайн с две сестри. Често си говорехме, насърчавахме се и се мотивирахме взаимно във вярата си, като споделяхме мислите си. Веднъж едната от тях ме попита: „Коя е най-голямата ти надежда като вярваща?“. Без ни най-малко колебание казах: „Да вляза в Божието царство, разбира се!“. После тя попита: „Значи знаеш какви хора могат да влязат в Божието царство?“. Щом каза това, аз си помислих: „Точно за това съм объркана. Пасторът и членовете на църквата казват, че като вярваме в Господ и сме се кръстили в Неговото име, греховете ни са простени и можем да навлезем в небесното царство. Означава ли въпросът ѝ, че тя има различно мнение?“. Тогава тя каза: „Преди си мислех, че стига да приемем името на Господ и да се молим и изповядваме в Неговото име във вярата си, Господ ще ни прости греховете. И после, когато дойде, ще ни грабне в небесното царство. Но по-късно осъзнах, че макар греховете ни да са простени понеже вярваме в Господ, ние все още сме склонни да съгрешаваме и да Му се съпротивляваме. Например Господ изисква да обичаме другите като себе си, да проявяваме търпимост и да бъдем солта и светлината, за да Го прославяме, но ние постоянно се въвличаме в спорове за дреболии. Обвиняваме Господ и Го предаваме, когато се сблъскаме с бедствия и изпитания. Работим и отдаваме всичко само за да получим благословии и да навлезем в Неговото царство. Това е опит за сделка с Господ. Да живеем така изобщо не е в съгласие с намерението на Господ. Писанието ясно гласи: „Така, бъдете святи, защото Аз съм свят“ (Левит 11:45). „Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно“ (Йоан 8:34-35). Бог е свят и праведен и небесното царство е под Неговото управление. То е свещена земя. Бог няма да позволи на нечистите да омърсят свещената Му земя. Тези, които постоянно съгрешават, съпротивляват се и се бунтуват срещу Господ, все още са слуги на греха и категорично не могат да влязат в Божието царство“. След като изслушах общението на сестрата, казах: „Права си. Във вярата си често лъжем, грешим и не можем да се освободим от греха. Преживяла съм това доста дълбоко. То винаги много ме е обърквало. Можем ли наистина да навлезем в Божието царство по този начин? Търсила съм съвета на моя пастор и на други членове на църквата, но така и не получих задоволителен отговор. Чрез твоето общение най-накрая започвам да разбирам. Онези, които постоянно грешат и не са били пречистени, не могат да навлязат в Божието царство. Но все още не разбирам защо продължаваме да грешим, щом като Господ ни е простил като на вярващи?“.

В отговор на въпроса ми сестрата прочете няколко откъса от словата на Всемогъщия Бог: „Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството съгрешава през деня и се изповядва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. […] Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съд чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4)). „При все че Исус дойде сред хората и свърши много работа, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като негов принос за грях; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висша сфера. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). След като прочете Божието слово, тя ми сподели общение: „През Епохата на благодатта Господ Исус е извършил само делото на изкуплението, а не делото на пречистване и промяна на човечеството. Всички знаем, че в края на Епохата на закона в Стария завет хората са били застрашени от изличаване, защото не са спазвали закона. Тогава Бог лично се е въплътил и е бил разпнат като принос за грях за човечеството, с което е изкупил греховете на хората. Стига хората да се изповядат и покаят пред Господ, греховете им биха могли да бъдат простени и те биха могли да се радват на изобилната благодат, мир и щастие, дарени от Господ. Тази прошка на греховете означава, че те повече няма да бъдат осъждани на смърт според закона. Не означава, че човек е безгрешен, а още по-малко, че никога повече няма да съгреши. Греховете ни са простени чрез вярата ни, но нашата греховна природа все още е дълбоко вкоренена в нас. Изпълнени сме със сатанински нрави като надменност, измама и зло. Например дори действаме против собствената си съвест, лъжем и мамим, за да защитим собствените си интереси. Ако хората не постъпват така, както искаме, се ядосваме и ги укоряваме. Съревноваваме се за статус и търсим печалба, завистливи и свадливи сме. Също така се стремим към зли светски тенденции и се наслаждаваме на плътски удоволствия. И така нататък. Знаем, че грехът не е в съответствие с намерението на Господ и често идваме пред Господ да се покаем и изповядаме, но после просто продължаваме да грешим. Всичко това е резултат от нашата сатанинска природа. Ако не преодолеем из основи греховната си природа, греховете ни ще бъдат като плевели, отрязани до стъблото, които израстват отново от корена. Затова в последните дни Бог извършва делото на правосъдието, за да разреши напълно нашата греховна природа, като пречиства и променя покварения ни нрав така, че повече да не грешим или да се съпротивляваме на Бог. Това е единственият начин да бъдем достойни за небесното царство“.

След като изслушах общението на сестрата, разбрах, че прощаването на греховете означава само, че Господ Исус ни е простил греховете, а не че не сме грешни. Също така не означава, че Господ ще ни прощава греховете безгранично, както твърдеше моят пастор. Общението на сестрата беше много практично и напълно съгласно Библията: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“ (Евреи 10:26). Това, което пасторът казваше, все ме объркваше. Господ е свят. Наистина ли ще ни заведе в Своето царство, въпреки че грешим през цялото време? Не можех да го разбера, затова просто се доверявах на думите на пастора и продължавах да изучавам Библията, да се моля и да се изповядвам, и се надявах, че когато Господ дойде, Той няма да гледа греховете ни, а ще ни отведе направо в Своето царство. Като се замисля сега, това беше наистина нереалистична представа. Сестрата беше казала, че при завръщането Си Господ ще извърши делото на правосъдието, за да пречисти човека, затова побързах да я попитам как точно Бог ще извърши това дело. Тя търпеливо отговори: „В Библията има много пророчества за това. Например: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). Тези стихове показват, че Бог ще изрази истината, за да съди и пречисти човечеството в последните дни. Господ Исус сега се е завърнал като въплътения Всемогъщ Бог от последните дни. Той изразява истината и извършва делото на правосъдието, като започва от Божия дом, за да разреши греховната природа на човека и сатанинския му нрав и в крайна сметка да избави човечеството от влиянието на Сатана“. После тя ми показа видеоклипове с четене на Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, което постига делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разбере и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозното си лице. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината). „Чрез това дело на съд и наказание човек ще разбере напълно своята нечиста и покварена същност и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез съд и наказание в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4)).

След видеоклиповете сестрата проведе общение с мен: „В последните дни Всемогъщият Бог използва главно истината, за да съди и разкрива сатанинската природа на поквареното човечество и различните видове сатанински нрав, които се съпротивляват и грешат срещу Него. В същото време Той ни разяснява и всички истини, които трябва да практикуваме във вярата си — например как да създадем нормална връзка с Бог, как да изживеем нормална човешка природа, как да обичаме и да се покоряваме на Бог, как да вярваме и да служим на Бог в съответствие с Неговите намерения и други. Чрез правосъдието и наказанието на Божиите слова можем да видим колко дълбоко сме покварени от Сатана и как сме изпълнени със сатанински нрав, като надменност, измама и зло. Не изживяваме и най-малкото подобие на човешка природа, а сме въплъщения на Сатана и сме недостойни да живеем пред Бог. Можем също така да познаем Божия праведен нрав, който не търпи оскърбление, да започнем да мразим и презираме себе си и да се покайваме пред Бог. Тогава поквареният ни нрав може постепенно да бъде променен и до известна степен ще имаме покорство пред Бог и ще се побоим от Него“. След това тя продължи да споделя част от своето преживяване. Каза, че преди време във вярата си в Господ си е мислела, че тъй като е отдала всичко, отказала се е от много, преживяла е трудности и е платила цена за Господ, тя обича Господ най-много и е по-добра от другите хора. Използвала е това като капитал и е гледала на другите отвисоко с мисълта, че е най-подходяща да получи венец и да бъде възнаградена. След като приела делото на Всемогъщия Бог от последните дни, тя прочела Божиите слова, които съдят и разобличават човечеството. Видяла е следния откъс: „За вас би било най-добре да посветите повече усилия на истината за опознаването на собствената ви същност. Защо Бог не ви цени? Защо вашият нрав Му е ненавистен? Защо речта ви предизвиква Неговата омраза? Когато сте демонстрирали малко преданост, започвате сами да се възхвалявате; когато правите малък принос, изисквате награда; гледате отвисоко на другите, когато сте проявили малко покорство, и започвате да презирате Бог, когато завършите някоя дребна задача. […] Знаейки много добре, че вярвате в Бог, вие въпреки това не можете да сте съвместими с Него. Знаейки много добре, че сте напълно лишени от заслуги, вие все пак продължавате да се хвалите. Не чувствате ли, че разумът ви се е влошил до такава степен, че вече не можете да контролирате себе си?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог). Почувствала се съкрушена и засрамена след като прочела това. Тогава осъзнала, че нейното постоянно самовъзвеличаване и надменно отношение към другите, нейното убеждение, че е достойна да получи венец, се дължи изцяло на нейната надменна сатанинска природа. Осъзнала, че отдаването ѝ не е било, за да се покори на Бог, а за да получи благословии и да сключи сделка с Бог. Стигнала до разбиране за своя надменен сатанински нрав, както и за нечистотата на вярата си. Видяла, че е изпълнена със сатанински нрав и въпреки това безсрамно и неразумно е очаквала да бъде благословена и да навлезе в небесното царство. Стигнала дотам да мрази и презира себе си и вече не си мислела, че е по-добра от когото и да било. Не смеела да се хвали с любовта си към Бог или да иска Той да ѝ дава награди и венец. Вместо това осъзнала, че трябва добросъвестно да приеме правосъдието и наказанието на Божиите слова, да се стреми да се отърве от покварения си нрав и да изпълнява дълга си на сътворено същество по най-добрия начин. След като чух нейното общение, вече разбирах по-добре как Бог извършва делото Си на правосъдие в последните дни. Сметнах, че нейното свидетелство за преживяване е много практично и много полезно за мен. Замислих се как аз бях същата — пасторът ме беше предпочитал и ми беше поверявал задачи, затова вярвах, че съм по-добра от моите братя и сестри, и ги гледах отвисоко. Вкъщи винаги съм си мислила, че животът на всички трябва да се върти около мен. Това беше моят собствен надменен нрав. Разбрах, че и аз мога да бъда пречистена и променена чрез Божието правосъдие и наказание в последните дни. Онази нощ си говорихме до късно и аз придобих много духовна подкрепа и удовлетворение.

По-късно прочетох обстойно словата на Всемогъщия Бог и открих, че Божиите слова не само разкриват истината за покварата на човечеството и тайните на Божието дело, но също така подробно описват как да се отървем от покварения си нрав, как да живеем смислен живот и много други аспекти на истината. Осъзнах, че словата на Всемогъщия Бог са истината и гласът на Бог. Бях напълно сигурна, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус и официално приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Сещам се за онези години, в които вярвах в Господ, докато живеех в грях и бях безсилна да се измъкна от лапите му — бях страшно объркана как да навляза в небесното царство. Сега най-накрая намерих пътя към пречистването и небесното царство! Благодаря на Всемогъщия Бог!