Преди няколко години се върнах от чужбина в местната църква, за да изпълнявам дълга си. Когато чух водача Джан Син да казва, че Сяо Лиу е напояващият дякон, бях изумена. Знаех, че преди Сяо Лиу сееше раздори, потискаше и наказваше хората. За да придобие власт в църквата, тя и няколко зли хора твърдяха, че там има лъжеводачи и лъжеработници, с което предизвикаха хаос. Тогава братята и сестрите я определиха като зъл човек въз основа на поведението ѝ и подготвяха материали за отлъчването ѝ. Защо сега тя беше напояващият дякон? Попитах Джан Син, която каза, че Сяо Лиу се бе променила сега, че носи бреме в дълга си и че трябва да гледам на нея с любов от гледна точка на израстването. Въпреки че имах своите съмнения, току-що се бях върнала, така че не знаех какво се случва, и си помислих, че като водач Джан Син няма да действа против принципите си при избора на хора, затова не питах повече. Джан Син спомена също така, че сестра Фан Лин, която преди ѝ беше партнирала като водач, не беше изпълнявала дълга си, не беше присъствала на събрания, откакто бе освободена от длъжност, и не се беше променила след многократни общения. Затова тя трябваше да бъде премахната и Джан Син ме помоли да дам примери за злодеянията на Фан Лин. Това ме накара да бъда малко подозрителна. Фан Лин просто не бе понесла бремето на своя дълг и беше лъжеводач, който не вършеше действителна работа. Но след като беше освободена от длъжност, тя продължаваше да проповядва евангелието, да се занимава с общите дела и да не върши зло. Защо трябваше да бъде премахната? Колкото повече мислех за това, толкова по-неправилно ми се струваше. Спомних си, че когато преди имах контакт с Джан Син, тя беше доста отмъстителна. Веднъж Фан Лин докладва на висшестоящите водачи, че Джан Син не носи бреме в дълга си. Да не би да беше сърдита заради този случай и да искаше да отмъсти на Фан Лин? Ако случаят беше такъв, Джан Син наказваше Фан Лин, а това бе злодеяние! Но също така осъзнах, че не знаех за поведението на Фан Лин напоследък, така че не можех да бъда сигурна, че има нещо нередно при Джан Син. Реших да изчакам, докато не разбера със сигурност.

По-късно чух, че Джан Син беше изопачила фактите и бе съдила Фан Лин по време на едно събрание, а когато една сестра я опроверга, тя заклейми тази сестра и Фан Лин, че се били обединили, за да атакуват водачите, и разпореди сестрата да размишлява в изолация. Тъй като друга сестра каза, че Фан Лин се отнася с любов към другите, Джан Син излъга, като каза, че безопасността на тази сестра е застрашена, и ѝ нареди да спре да посещава събрания в продължение на три месеца. Имаше и една друга сестра, която отговаряше за общите дела, на която Джан Син нареди да спре да изпълнява дълга си само защото даваше съвети на Джан Син. Това наистина ме шокира. Как можеше Джан Син да няма богобоязливо сърце? Тя правеше толкова много зли неща, за да потиска хората. А тези, които потискаше, бяха хората в църквата, които се стремяха към истината. Със сигурност имаше проблем с Джан Син. Отидох при сестра Ли Синжуей, която се грижеше за новодошлите, за да разговаряме и да прозрем въпроса. Тя ми каза: „Сяо Лиу не показва никакво покаяние. Тя все още се оплаква за несправедливостите, които е претърпяла, и продължава да спори за това кой е крив и кой прав на всяко събрание, на което присъства, като по този начин прекъсва църковния живот. Когато Фан Лин беше водач, тя се вглеждаше в лошото поведение на Сяо Лиу, затова Сяо Лиу нагло заяви, че иска да ѝ отмъсти“. Бях възмутена. Джан Син всъщност каза, че Сяо Лиу се бе покаяла. Тя явно оправдаваше един зъл човек, който смущаваше църквата. Не беше ли това признак, че е лъжеводач? Но си помислих как, ако Джан Син не обърнеше незабавно посоката, щеше да забави работата на църквата, затова реших първо да ѝ обърна внимание на тези проблеми. След като се срещнах с Джан Син, ѝ казах, че е нарушила принципите, като е попречила на тези сестри да изпълняват дълга си. Неочаквано тя всъщност ми изкрещя: „Някои хора отказват да ми се подчиняват и говорят лошо за мен зад гърба ми! Знам точно кой има такова мнение за мен. Ако няма да ми се подчиняват, отиди да съобщиш за това на висшестоящите водачи! Всичко, което правя, е справедливо и правилно. Не ме е страх от това, което някой може да каже за мен“. Злобният ѝ отговор ме изплаши. Сега само тя имаше последната дума в църквата, а тя потискаше и наказваше всеки, който не я слушаше. Тя не беше нищо друго освен тиранин. Бях ѝ казала само едно нещо, а тя беше толкова злобна, че се страхувах, че ако продължа да посочвам неща и да я разобличавам, тя ще ми забрани да изпълнявам дълга си. Навлизането ми в живота щеше да пострада, ако това се случеше. Щом си помислих за това, престанах да посочвам проблемите ѝ. След като се прибрах вкъщи, се почувствах много виновна. Един зъл човек смущаваше църквата, а братята и сестрите бяха потискани. Вместо да се справи с въпроса, Джан Син потискаше хората, а когато посочих проблема ѝ, тя не го прие. Знаех, че трябва да докладвам за тази ситуация на висшестоящите водачи. След това отидох да видя Синжуей. Обсъдихме принципите за писане на докладно писмо и се подготвихме да докладваме Джан Син. Но когато приключихме с описването на злите ѝ постъпки и се приготвихме да го предадем, аз се разколебах. Какво щяхме да правим, ако Джан Син разбереше за нашето докладно писмо, съставеше обвинение, натопеше ни и ни отлъчеха? Как можех да бъда спасена, ако ме отлъчеха? Като си помислих за това, дълго време не предавах писмото. Но като наблюдавах хаоса в църквата, се почувствах виновна, че не съм го докладвала. През следващите няколко дни всеки път, когато си помислех за този въпрос, се чувствах наистина разстроена.

Една вечер, когато отидох в дома на Синжуей, Джан Син внезапно дойде и агресивно обвини Синжуей, че я е разобличила в църквата. Като видях злобното ѝ отношение, много се ядосах. Тя наистина беше твърде самонадеяна. Безразсъдно вършеше злодеяния, но забраняваше на другите да я разобличават. Хората дори нямаха право да говорят, а цялата църква беше под неин контрол. Трябваше да се застъпя за справедливостта и да разоблича Джан Син, за да защитя църковното дело. Но като се има предвид колко надменна беше тя, как не слушаше никого и колко отмъстителна беше, си помислих, че ако я провокирам, може би ще бъда следващата, която ще накаже. Можеше да измисли някакво обвинение, за да ме отлъчат. Чувствах се много раздвоена, затова тихо призовах Бог да ми даде кураж и увереност. Сетих се за Божието слово: „Във всяка църква се намират хора, които създават смущения или прекъсват Божиите дела. Всички те са сатани, промъкнали се под прикритие в Божия дом. […] Тези хора вилнеят из църквата, разпръскват негативизма си и сеят смърт, правят каквото им скимне, в устата им е каквото им хрумне и никой не смее да ги спре. В тях прелива сатанинският нрав. Веднага щом предизвикат смут, в църквата нахлува усещане за смърт. Онези в църквата, които практикуват истината, са отхвърлени и не успяват да допринесат според възможностите си, докато тези, които смущават църквата и сеят смърт, вилнеят необезпокоявани — и, което е по-лошо, повечето хора ги следват. Такива църкви просто са под властта на Сатана; техният цар е дяволът. Ако хората в тези църкви не въстанат, за да изхвърлят главните демони, те рано или късно също ще се сринат. Оттук насетне трябва да се вземат мерки срещу подобни църкви. Ако способните да практикуват част от истината не се стремят да го направят, църквата ще бъде заличена. Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да остане непоколебим в свидетелството си за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките ѝ с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отхвърлиш Сатана“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Божието слово ми даде кураж и сила и вече не се страхувах. Божият праведен нрав не търпи оскърбление, а към онези изключително зли хора и антихристи Бог изпитва крайна неприязън и отвращение. Дори да задържат властта и да вилнеят известно време, накрая ще бъдат разкрити и отстранени. Божието слово е много ясно; когато зли хора и антихристи контролират църквата, ако никой не практикува истината, тогава те оправдават тези зли сили, които вилнеят в църквата. Такава църква е управлявана от Сатана и ако членовете ѝ не се покаят, всички те ще бъдат изоставени и отстранени от Бог. Това наистина ме порази. Джан Син беше тиранин в църквата, който нападаше и наказваше братята и сестрите, но за да се защитя, аз не се изправих, за да я разоблича и спра, а ги оставих заедно със Сяо Лиу да вършат зло и да смущават църковното дело. Стоях на страната на Сатана и се противопоставях на Бог; имах дял в тяхното зло. Като осъзнах това, събрах куража да разоблича Джан Син за това, че защитаваше зъл човек, като използваше положението си, за да наказва другите, и поемаше по пътя на антихриста. След като чу това, Джан Син остана безмълвна. Веднага смени темата, съгласи се да пусне Фан Лин обратно в църквата и после си тръгна.

След това няколко откъса от Божието слово ми дадоха известна яснота и успях да разбера по-добре същността на Джан Син. Божиите слова гласят: Божиите слова гласят: „Една от най-очевидните характеристики на същината на антихриста е, че той обсебва властта и налага своя собствена диктатура: не слуша никого, не уважава никого и не обръща внимание на никого, каквито и да са силните страни на хората, колкото и правилни да са възгледите им, колкото и мъдри мнения да изразяват, и каквито и подходящи методи да предлагат. Сякаш никой не е достоен да си сътрудничи с него или да се включи в това, което върши, каквото и да е то. Това е нравът на антихристите. Някои хора казват, че това означава да имаш лоша човешка природа. Как обаче това може да се смята за обикновена лоша човешка природа? Това е съвсем сатанински нрав, а такъв нрав е изключително порочен. Защо казвам, че нравът им е изключително порочен? Антихристът изземва всичко от Божия дом и от собствеността на църквата и го третира като своя лична собственост, която трябва да е под негов контрол, и не позволява на никой друг да се намесва в това. Когато върши църковна работа, мисли единствено за собствените си интереси, за собствения си статус и за личната си гордост. Не позволява на никого да накърнява интересите му, камо ли да допусне някой със заложби или някой, който е способен да разкаже за своите свидетелства за преживяване, да застрашава репутацията и статуса му. И така, той се опитва да потисне и да изключи като конкуренти онези, които са способни да говорят за свидетелствата за преживяване и които могат да общуват с истината и да предоставят ресурс на Божиите избраници, и отчаяно се опитва да изолира напълно тези хора от всички останали, да захвърли имената им в калта и да ги унищожи. Едва тогава антихристите ще се почувстват спокойни. […] Съобразява ли се с интересите на Божия дом? Не. За какво мисли? Мисли само за това как да запази собствения си статус. Макар антихристът да знае, че е неспособен да свърши истинска работа, той не култивира и не насърчава хората с добри заложби, които се стремят към истината. Насърчава единствено хора, които го ласкаят, които са склонни да се кланят на други, които го одобряват и в сърцата си му се възхищават, които се съгласяват с него, изобщо не разбират истината и нямат проницателност. Антихристите издигат тези хора до себе си, за да им служат, да тичат насам-натам заради тях и да прекарват всеки ден, кръжейки около тях. Това дава на антихристите власт в църквата и означава, че много хора се сближават с тях, следват ги и никой не смее да ги оскърби. Всички тези хора, които антихристите развиват, са хора, които не се стремят към истината. На повечето от тях им липсва духовно разбиране и не знаят нищо друго освен да следват правила. Те обичат да следват тенденциите и силните на деня. Те са от типа, който се окуражава от наличието на силен господар — банда объркани хора. Какво гласи онази поговорка на невярващите? По-добре да си оръженосец на добър човек, отколкото почитан праотец на лош. Антихристите правят точно обратното — те действат като почитани праотци на такива хора и се заемат да ги развиват като свои знаменосци и мажоретки. Всеки път, когато един антихрист е на власт в дадена църква, той винаги ще набира за свои помощници объркани хора и такива, които сляпо се мотаят наоколо, като същевременно изключва и потиска онези хора със заложби, които могат да разберат и практикуват истината, които могат да поемат работа — и особено онези водачи и работници, които са способни на реална работа“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). „Кои са хората, които антихристът смята за инакомислещи? Най-малкото това са онези, които не приемат насериозно антихриста като лидер, което означава, че не го гледат с уважение и не му се кланят, а го третират като обикновен човек. Това е единият вид. После има и такива, които обичат истината и се стремят към нея, стремят се към промяна в нрава си и към любов към Бог. Те поемат по път, различен от този на антихриста, и в очите на антихриста са инакомислещи. Има ли някакви други? (Тези, които винаги правят предложения на антихристите и които се осмеляват да ги разобличават.) Всички, които се осмеляват да направят предложения на антихристите и да ги разобличат или чиито възгледи са различни от тези на антихристите, са смятани от тях за инакомислещи. А има и друг вид: такива, които са равностойни на антихристите по заложби и способности, чиито умения за говорене и действия са подобни на техните или които те смятат за по-горе от тях, и които могат да ги разпознаят. За антихриста това е абсолютно неприемливо, заплаха за статуса му. За антихриста такива хора са най-големите инакомислещи. Антихристът не смее да подценява такива хора или изобщо да се отпуска. Той ги смята за трън в очите, за постоянен дразнител, нащрек е и се пази от тях по всяко време, и ги избягва във всичко, което те правят. Особено когато антихристът види, че някой инакомислещ ще го разпознае и разобличи, го обзема особена паника; той отчаяно се опитва да отхвърли и нападне такъв инакомислещ, така че няма да се задоволи, докато не премахне този инакомислещ от църквата. С такъв манталитет и със сърце, изпълнено с тези неща, на какво ли още са способни антихристите? Ще се отнасят ли към тези братя и сестри като към врагове и ще измислят ли начини да ги повалят и да се отърват от тях? Със сигурност ще го направят. Ще си напрягат мозъците в опит да измислят начини как да поставят инакомислещите на колене и ще положат всички усилия да ги победят на всяка цена, нали? Да поставят инакомислещите на колене означава, че антихристите карат всички останали хора да ги слушат, като направят така, че никой да не смее да каже нещо друго или да има различно мнение, камо ли да ги разобличи. Побеждаването на инакомислещите означава, че антихристът ги набеждава неоснователно и ги заклеймява, създавайки фалшиви впечатления, така че инакомислещият е направен на глупак и е кастрен, като репутацията му удря дъното. Не е ли извършването на подобно нещо най-висшата форма на злодеяние? Не оскърбява ли то Божия нрав?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: те нападат и отхвърлят инакомислещите). Характерът на антихристите е особено зловещ и порочен. За да монополизират властта и да създадат независимо царство, те издигат хората, които им харесват, да им бъдат дясна ръка, а ако някой посочи недостатъците им, разобличи ги или застраши статуса им, те го смятат за трън в очите си, нападат го и го изключват с всички възможни средства и дори го премахват от църквата. Същността на антихристите е на зли хора. Те изпитват неприязън към истината и нямат съвест или разум, и колкото и да наказват другите, не изпитват никаква вина. Като погледнех поведението на Джан Син, като водач тя изобщо не отстояваше църковното дело, а използваше властта си, за да учи последователите си да контролира църквата и да напада и изключва инакомислещите. Сяо Лиу беше зъл човек и трябваше да бъде отлъчена, но тъй като тя защитаваше Джан Син, Джан Син я насърчаваше и намираше всякакви причини да я оневини. Фан Лин имаше чувство за справедливост и когато посочи проблемите на Джан Син, Джан Син се разсърди. Когато Фан Лин бе освободена от длъжност, Джан Син видя шанс да си отмъсти, затова направи всичко възможно, за да премахне Фан Лин от църквата. Когато няколко други сестри не я последваха в заклеймяването на Фан Лин, тя ги потисна и наказа. Джан Син беше зловеща и злобна, тя наказваше всеки, който застрашаваше статуса ѝ или не ѝ се подчиняваше, и беше тиранин, който върлуваше в църквата и който не изпитваше никакво разкаяние. Тя беше истински антихрист. След като установихме това у Джан Син, предадохме докладното писмо.

Не след дълго Джан Син ни отмъсти. Тя ми нареди да спра да идвам на събрания под претекст, че застрашавам безопасността. Тъй като сестрите Ли Синжуей и Юан Сию бяха разпознали истинската същност на Джан Син, тя нареди и на тях да не ходят вече на събрания. Затова се разбрахме заедно да си правим събрания. Известно време след това Джан Син натопи мен и Синжуей, че се борим за водачество, предизвикваме хаос в църквата и за това, че сме зли хора, и поиска от братята и сестрите да ни отхвърлят. Някои повярваха на думите на Джан Син, без да прозрат, и хладно ме пренебрегваха, когато ме видеха на улицата. Когато това се случваше, се чувствах наранена и онеправдана. Защо, след като практикувахме истината, бяхме потискани, наказвани и натопявани от тези сили на злото? Защо Джан Син все така жънеше успехи в църквата, въпреки че вършеше зло? Защо нашите братя и сестри ни разбираха погрешно и ни отхвърляха? Изпитвах толкова много болка, че не знаех как ще да извървя пътя си в бъдеще, и бях попаднала в капана на негативността. На събранията през тези дни, когато сестрите прозряха поведението на Джан Син, аз не исках да говоря. Помислих си: „Аз се изправих, за да разоблича Джан Син, но само бях потисната, а и братята и сестрите погрешно си помислиха, че се боря за лидерство. Сега съм потисната и изолирана. Кой ще се застъпи за мен? Ами забравете тогава, тези църковни дела не ме засягат“. Чувствах се много слаба и бях в дълбок духовен мрак. В мъката си коленичих пред Бог със сълзи на очи и Му казвах отново и отново: „Боже, толкова много страдам, след като преживях тези неща. Защо ме потискат и отхвърлят заради това, че практикувам истината, за да защитя интересите на църквата? Боже, моля Те, напътствай ме, помогни ми да разбера Твоето намерение“.

По-късно прочетох в Божието слово: „Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш, че имаш намерението и желанието да се покориш на върховенството и подредбите на Бог и че покорството ти е истинско? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се подчиняваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и предметите, които Той е подготвил за теб, да чакаш намеренията Му постепенно да ти се разкрият. „Да търсиш“, означава да изследваш и да разбираш Божиите ревностни и грижовни намерения чрез хората, събитията и предметите, които Той е устроил, да разбереш истините, свързани с тях, да разбереш какво точно трябва да изпълнят хората и към какъв път да се придържат, да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се подчиниш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и предметите, подредени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да преживееш начина, по който Създателят господства над съдбата на човека, по който дава на човека Своя живот, по който вгражда истината в човека“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III). След като обмислих Божието слово, изведнъж разбрах, че когато се случват неща, които не разбирам, трябва да имам отношение на покорство, да се науча да търся Божиите намерения и да чакам нещата да се случат в правилния според Бог момент. Разбрах че, след като предадохме докладното писмо, е имало процедура, по която висшестоящите водачи да се занимаят с него. Преди те да можеха да го направят, Джан Син определено щеше да продължи да върши зло, да напада и да изключва инакомислещите. По този начин се разкриваше нейната зла природа. През този период трябваше да бъдем търпеливи и да чакаме. Това беше необходима част от процеса. Но аз нямах сърце, което може да се покорява и да чака, и не търсех поуки, които да науча в тази среда. Когато видях, че не се бяха разправили с Джан Син, а вместо това аз бях заклеймена и отхвърлена, аз се оплаквах от Бог и Го разбирах погрешно, отричах Неговата праведност и се чувствах разочарована от Него. Бях толкова неразумна!

След това се помолих на Бог да ме напътства, за да разбера Неговия праведен нрав. След това прочетох този откъс от Божието слово: „Как хората трябва да познават и да възприемат Божия праведен нрав? Праведните получават Неговите благословии, а злите биват прокълнати от Него. Това е Божията праведност. Бог възнаграждава доброто и наказва злото, и възмездява всеки според делата му. Това е така, но има някои събития, които не са в съгласие с човешките представи; тоест, има хора, които вярват в Бог и Му се покланят, но са поразени или са прокълнати от Бог, или които Бог никога не е благославял, или не им е обръщал внимание. Независимо колко много Му се покланят, Той ги пренебрегва. Има някои зли хора, които Бог нито благославя, нито наказва, но притежават голямо богатство и имат много деца. Всичко им се получава и всичко им върви гладко. Това ли е Божията праведност? Някои хора казват: „Ние се покланяме на Бог, но не сме получили благословии от Него, докато злите хора, които не Му се покланят и дори Му се съпротивляват, живеят по-добре и по-успешно от нас. Бог не е праведен!“. Какво виждате в това? Току-що ви дадох два примера. Кой от тях показва Божията праведност? Някои хора казват: „И двата са проявление на Божията праведност!“. Защо казват това? В Божиите действия има принципи — само че хората не могат да ги видят ясно, а само защото не могат да ги видят ясно, не могат да казват, че Бог не е праведен. Хората могат да видят само това, което е на повърхността. Те не могат да прозрат нещата такива, каквито са. Следователно това, което Бог прави, е праведно, колкото и малко да съответства на човешките представи и фантазии. Има много хора, които постоянно се оплакват, че Бог не е праведен. То е, защото не разбират действителната ситуация. Лесно правят грешки, тъй като винаги гледат на нещата през призмата на своите представи и фантазии. Познанието на хората се основава на собствените им мисли и възгледи, на техните търговски-ориентирани възгледи или на възгледите им за добро и зло, за правилно и погрешно или за логика. Когато някой вижда нещата от тази гледна точка, за него е лесно да разбере Бог погрешно и да си създаде представи, и ще Му се съпротивлява и ще се оплаква от Него“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Смятате ли, че Божието унищожение на Сатана е израз на Неговата праведност? (Така смятаме.) А ако беше позволил на Сатана да остане? Не смеете да кажете, нали? Божията същност е праведност. Макар и да не е лесно да се разбере какво прави Той, всичко, което прави, е праведно. Просто хората не го разбират. Когато Бог предаде Петър на Сатана, как реагира Петър? „Хората не са способни да разберат какво правиш Ти, но всичко, което правиш, съдържа Твоите добри намерения и във всичко има праведност. Как да не възхвалявам мъдростта и делата Ти?“. Сега трябва да разберете, че причината, поради която Бог не унищожава Сатана по време на Своето спасение на човека, е, че хората могат да видят ясно как Сатана ги е покварил и до каква степен ги е покварил, и как Бог ги пречиства и спасява. Накрая, когато хората разберат истината, когато ясно видят отвратителното лице на Сатана и съзрат чудовищния грях на Сатана, който ги е покварил, Бог ще унищожи Сатана, като им покаже Своята праведност. Моментът на унищожението на Сатана съдържа Божия нрав и Неговата мъдрост. Всичко, което Бог прави, е праведно. Макар че хората не са способни да възприемат това, те не бива да съдят по свое усмотрение. Най-неразумно е хората да твърдят, че Бог не е праведен, ако нещо, което Той прави, им се струва неразумно или ако имат някакви представи за това. Виждаш ли, Петър също намираше някои неща за неразгадаеми, но беше сигурен, че Божията мъдрост и Неговите добри намерения присъстват в тях, че хората не биха могли да ги разгадаят и че има толкова малко неща, които могат да разгадаят“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато обмислях Божието слово, осъзнах, че според моята представа праведност означаваше справедливост и разумност. Един зъл човек и един антихрист прекъсваха църковното дело и тъй като ние защитихме интересите на църквата, като се изправихме, за да разобличим и докладваме това, Бог трябваше да бди над нас, да ни закриля и да не позволява да бъдем потискани, а злият човек и антихристът трябваше да бъдат незабавно отлъчени. Мислех, че това беше Божията праведност. След като написахме докладното писмо и видях, че не бяха се разправили с антихриста и злия човек, те все още заемаха високи позиции в църквата и ни бяха изолирали и заклеймили, започнах да се съмнявам в Божията праведност и дори неразумно се запитах къде е тя. Бях толкова надменна! Помислих си как, когато Петър бил подложен на изпитание, той преминал през болезнено облагородяване. Въпреки че не можел да проумее какво прави Бог, той вярвал, че Бог е праведен, каквото и да прави, и че в него има Божия мъдрост. Ето защо той успял да се покори на Бог и в крайна сметка изпитвал огромна любов към Бог, покорил Му се до смърт и дал прекрасно свидетелство. Но аз не разбирах истината и измервах Божията праведност от търговска гледна точка единствено въз основа на малкото, което можех да видя пред себе си. Когато Бог вършеше неща, които бяха в съгласие с моите представи, които ми носеха полза, мислех, че Бог е праведен и че мога да Го хваля. Когато бях потисната от един антихрист и бяха засегнати бъдещето и съдбата ми, загубих вяра в Бог, и дори се усъмних, че Бог е праведен, и отричах, че църквата се управлява от истината и праведността. Оценявах Божията праведност изцяло въз основа на това дали имах полза от Неговите действия. Това беше напълно абсурдно. Бог е Създателят, а Божията същност е праведността и Бог мрази злото; това се определя от Неговата същност. Въпреки че църквата засега не беше отлъчила антихриста и злия човек, това със сигурност не означаваше, че Бог не бе отвратен от техните действия, не означаваше, че Бог не презира злото и не означаваше, че църквата не се управлява от истината. В това имаше Божия мъдрост и добри намерения, просто аз не го разбирах. Трябваше да бъда разумна, да заема мястото си на сътворено същество, да се покоря на Божието върховенство и подредби, да се моля на Бог, да търся и да чакам Неговото просветление и напътствие. Щом осъзнах това, сърцето ми се разведри и погрешното ми разбиране на Бог изчезна. Също така осъзнах, че някои братя и сестри в църквата все още не бяха видели Джан Син в истинската ѝ светлина. Чрез тези неща, малко по малко, всички те щяха да видят същността на Джан Син. Всички трябваше да я видят такава, каквато беше, преди да могат да я отхвърлят. Това щеше наистина да ни помогне да развием своята проницателност. След като разбрах това, се помолих на Бог, за да Му кажа, че искам да се покоря на Неговото устройване и подредби и да си взема поуки в тази среда.

По-късно в Божието слово прочетох: „Ако искаш да бъдеш спасен, не само трябва да преодолееш препятствието на големия червен змей и да можеш да го разпознаеш, да прозреш отвратителния му лик и напълно да му се опълчиш — трябва да преодолееш и препятствието на антихристите. В църквата антихристът не е само враг на Бог, но и враг на Божиите избраници. Ако не можеш да разпознаеш един антихрист, рискуваш да бъдеш подведен и спечелен на негова страна, да тръгнеш по пътя на антихристите и да бъдеш проклет и наказан от Бог. Ако това се случи, вярата ти в Бог напълно се е провалила. Какво трябва да притежават хората, за да им бъде предоставено спасение? Първо, трябва да разбират много истини и да могат да разпознават същността, нрава и пътя на антихриста. Това е единственият начин да се уверим, че докато вярват в Бог, няма да почитат или следват хора, а ще следват само Него до самия край. Само хора, които могат да разпознават антихристите, могат истински да вярват в Бог, да Го следват и да свидетелстват за Него. Някои ще попитат: „Какво да правя, ако в момента нямам истината за това?“. Трябва спешно да се въоръжиш с истината, трябва да се научиш да вникваш в хората и в нещата. Да разпознаеш антихристи не е никак лесна задача и изисква способността ясно да видиш същността им и да прозреш техните заговори, номера, намерения и цели. Така няма да бъдеш подведен или контролиран от тях и ще можеш да останеш непоколебим, да се стремиш към истината безопасно и сигурно и твърдо да вървиш по пътя на стремежа към истината и постигането на спасение. Ако не можеш да преодолееш препятствието на антихристите, тогава може да се каже, че си в сериозна опасност и си склонен да бъдеш подведен и пленен от антихрист и да живееш под влиянието на Сатана. […] Затова, ако искаш да стигнеш дотам, че да можеш да получиш спасение, първото изпитание, което трябва да преминеш, е способността да усетиш и прозреш Сатана и трябва също така да имаш смелостта да се изправиш срещу Сатана, да го разобличиш и да се отречеш от него. Къде тогава е Сатана? Сатана е до теб и около теб. Той може дори да живее в сърцето ти. Ако живееш според нрава на Сатана, може да се каже, че принадлежиш на Сатана. Не можеш да видиш или докоснеш Сатана и злите духове от духовния свят, но сатаните и живите дяволи в реалния живот са навсякъде. Всеки човек, който изпитва неприязън към истината, е зъл, а всеки водач или работник, който не приема истината, е антихрист или лъжеводач. Не са ли такива хора сатани и живи дяволи? Тези хора може би са точно онези, които почиташ и на които гледаш с уважение. Това може да са хората, които те водят, или хората, на които отдавна се възхищаваш, доверяваш, разчиташ и на които се надяваш в сърцето си. Всъщност обаче те са пречки на пътя ти, които те възпрепятстват да се стремиш към истината и да получиш спасение. Те са лъжеводачи и антихристи. Могат да контролират живота ти и пътя, по който вървиш, и могат да унищожат шанса ти да получиш спасение. Ако не успееш да ги разпознаеш и прозреш, тогава по всяко време можеш да бъдеш подведен и пленен. Следователно си в голяма опасност. Ако не можеш да се измъкнеш от тази опасност, си жертва на Сатана. Както и да е, хората, които са подведени и контролирани и стават последователи на антихрист, никога, ама никога няма да постигнат спасение. Защото те не обичат истината и не се стремят към нея, неизбежно е да бъдат подведени и да последват някой антихрист“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които се стремят към истината). След като обмислих Божието слово, разбрах намерението Му. Бог позволява в църквата да се появят антихристи и зли хора и зад това се крие Неговата мъдрост. Бог използва тяхното прекъсване и подвеждане като средство да даде на хората проницателност, така че те да могат да се освободят от мрачното влияние на Сатана и да постигнат спасение. Мислех си за това как Джан Син ме беше потискала и наказвала, а братята и сестрите ме бяха разбрали погрешно и ме бяха отхвърлили. Въпреки че това ми причини известно страдание, по време на този процес видях истински пример за това как антихристите подвеждат хората и им вредят, придобих знания и проницателност и ясно видях, че Джан Син е антихрист, чиято същност мрази истината и е враждебна към Бог. Вече не се чувствах възпряна и контролирана от нея, поучих се от нейните неуспехи и успях да избегна това да поема по грешен път. Не бяха ли това истински ползи? Не беше ли всичко това Божията любов и спасение? Колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах колко мъдър и праведен е Бог и толкова повече съжалявах, че не познавам Неговия праведен нрав. Когато бях потиснат, просто хвърлях вината за цялата тази несправедливост върху Бог, разбирах Го погрешно и се оплаквах от Него. Бях толкова непокорна. Щом осъзнах това, се почувствах задължена на Бог и исках да се покая. Разобличаването на лъжеводачи и антихристи е добро и праведно действие и то беше моя отговорност и задължение. Ако злите хора можеха да бъдат разобличени и отлъчени, братята и сестрите можеха да имат добър църковен живот. Дори ако братята и сестрите ме разберяха погрешно или аз бях отлъчена от антихриста, нямаше за какво да съжалявам. Помислих си за друг откъс от Божието слово: „Злите хора винаги ще бъдат зли и никога няма да избегнат деня на наказанието. Добрите хора винаги ще бъдат добри и ще бъдат разкрити, когато Божието дело приключи. Нито един от злите няма да бъде признат за праведен, нито пък някой от праведните ще бъде признат за зъл човек. Бих ли допуснал някой човек да бъде несправедливо обвинен?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат придобити от Него). Божието слово беше съвсем ясно. Бог е праведен, Той дава милост и спасение на онези, които Го обичат истински, и проклина и наказва злите хора и антихристите. Това се определя от Божия праведен нрав. Дали аз ще се спася, или не, зависи от Бог, а не от антихристите. Въпреки че църквата ни беше контролирана от антихриста и ние бяхме потиснати, това беше само временно. Бог вижда всичко, а Светият Дух разкрива всичко и рано или късно антихристът щеше да бъде разкрит и отстранен. През следващите дни често разсъждавах върху Божието слово и постепенно почувствах освобождаване в сърцето си и придобих увереност в Божието дело.

Един ден висшестоящите водачи възложиха на две сестри да разрешат хаоса в нашата църква. Бяхме много развълнувани и многократно благодарихме на Бог. Неочаквано, след като бяхме съобщили истината за злото поведение на Джан Син, тя беше освободена от длъжност само за това, че беше лъжеводач. Въпреки че всички възобновихме църковния живот, не можех да се успокоя. Джан Син беше зла по природа. Тя неизменно наказваше и потискаше хората в името на своя статус, а и привличаше и защитаваше зли хора. Освен това изобщо не приемаше истината и отказваше да се покае. Тя не беше лъжеводач, а истински антихрист. Но после си помислих: „Ако повдигна въпроса, дали братята и сестрите ще кажат, че упорито отказвам да се избавя от нейните проблеми? Тогава забравете, не е моя работа. Така или иначе сега тя няма да ми направи нищо“. С тази мисъл реших повече да не споменавам тези неща. По време на духовната си практика прочетох в Божието слово: „Антихристите никога няма да приемат истината; те ще упорстват в грешките си докрай, никога няма да обърнат курса или да се покаят“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Шести екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на техния нрав същност (трета част)). Знаех, че Джан Син има същността на антихрист и ако не я отлъчеха, тя щеше да използва всяка възможност да смущава църковния живот и да създава хаос, и тогава братята и сестрите отново щяха да пострадат, ако ѝ попаднеха в ръцете. Трябваше да се изправя и да разоблича Джан Син. Не можех да продължавам да се защитавам. В Божието слово прочетох: „След като истината стане живот в теб, когато наблюдаваш някого, който проявява богохулство към Бог, не се бои от Бог и е повърхностен в изпълнението на дълга си, или прекъсва и смущава църковното дело, ти ще реагираш според истините принципи и ще бъдеш в състояние да идентифицираш и изобличиш такива хора, когато е необходимо. Ако истината не се е превърнала в твой живот и все още живееш в сатанинския си нрав, тогава, когато откриеш зли хора и дяволи, които причиняват прекъсвания и смущения в работата на църквата, ти ще се направиш на ни чул, ни видял и ще ги подминеш, без да те гризе съвестта. Дори ще си мислиш, че тези, които причиняват смущения в работата на църквата, не са твоя работа. Колкото и да страдат работата на църквата и интересите на Божия дом, ти не се интересуваш, не се намесваш, нито се чувстваш виновен, което те прави човек без съвест и разум, неверник, полагащ труд. Ти ядеш това, което идва от Бог, пиеш това, което идва от Бог, и се наслаждаваш на всичко, което идва от Бог, но въпреки това чувстваш, че никоя вреда на интересите на Божия дом не е свързана с теб, което те прави предател, хапещ ръката, която го храни. Ако не защитаваш интересите на Божия дом, ти човек ли си изобщо? Това е демон, който се е промъкнал в църквата. Ти вярваш в Бог престорено, преструваш се, че си един от Божиите избраници и искаш да живееш наготово в Божия дом. Не живееш живота на човешко същество, по-скоро си като демон, отколкото като човек, и очевидно си от неверниците. Ако си човек, който наистина вярва в Бог, тогава дори все още да не си придобил истината и живота, най-малкото ще говориш и ще действаш от страната на Бог, и най-малкото няма да стоиш безучастно, когато виждаш, че интересите на Божия дом са накърнени. Когато почувстваш желание да си затвориш очите, ще изпиташ вина и ще се почувстваш зле, и ще си кажеш: „Не мога да стоя безучастно и да не правя нищо, трябва да се изправя и да кажа нещо, трябва да поема отговорност, трябва да разоблича това зло поведение, трябва да го спра, за да не бъдат накърнени интересите на Божия дом и да не бъде смутен църковният живот“. Ако истината се е превърнала в твой живот, тогава ти не само ще имаш тази смелост и решителност и ще си способен да разбереш напълно проблема, но и ще изпълниш отговорността, която трябва да носиш за Божието дело и за интересите на Неговия дом, и така твоят дълг ще бъде изпълнен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато четях Божиите слова, разбрах, че благодарение на Неговото просветление и напътствие имах известна проницателност за злодеянията на Джан Син и Сяо Лиу. Ако не се изправех и не ги разобличах, нямах съвест и нямаше да успея да опазя църковното дело. Не можех повече да бъда егоистична и достойна за презрение, като гледам настрани. Сетих си за нещо, написано в управленските закони от Епохата на царството: „Правете всичко, което е от полза за Божието дело, и нищо, което е в ущърб на интересите на Божието дело. Защитавайте Божието име, Божието свидетелство и Божието дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството). Разбрах Божиите изисквания. Бях член на църквата, така че що се отнасяше до работата на църквата, имах отговорността да се изправя и да я защитавам. По-късно висшестоящите водачи дойдоха, за да проучат ситуацията. Докладвах за злото поведение на Джан Син и Сяо Лиу и висшестоящите водачи започнаха да разследват отново, за да проверят това. Чрез общение на едно събрание върху истината относно идентифицирането на антихристите всички братя и сестри придобиха проницателност. Един по един те разобличаваха и докладваха злите дела на Джан Син и Сяо Лиу. В крайна сметка беше установено, че Джан Син е истински антихрист, и тя беше отлъчена от църквата. След като отказва да се покае за злините си, Сяо Лиу бе отлъчена заради това, че беше съучастница на антихрист. Някои от братята и сестрите, които бяха подведени от Джан Син, се опомниха. Всички те отхвърлиха Джан Син и спряха да я следват. След това животът в църквата се върна към нормалното си състояние.

Макар че имаше обрати в докладването на този антихрист, това, че бях потискана от нея, ми позволи да придобия известна проницателност по отношение на антихристите, да развия проницателността си и да получа някакъв истински опит и познание за Божия праведен нрав и вярата ми в Бог нарасна още повече. Изцяло благодаря на Бог!