В миналото бях угодник. Всеки път, когато видех някой от братята или сестрите да разкриват поквара или да изпълняват дълга си нехайно, не смеех да им го посоча от страх да не накърня репутацията им и да ги оставя с лошо впечатление за себе си. Във взаимодействието си с братята и сестрите се ръководех от сатанинската философия „Мисли, преди да говориш, а после говори сдържано“, а когато действително посочвах нещата на хората, за да им помогна, просто вмъквах по една-две небрежни думи, които омаловажаваха ситуацията. Понякога, когато чуех братята и сестрите да ме описват като дружелюбна, сърцето ми се изпълваше с радост. Вярвах, че ме харесват и затова Бог също трябва да ме харесва. Едва когато бях скастрена и когато се провалих и се препънах, успях да придобия някакво разбиране за себе си и ясно да видя природата, вредата и последиците от угодничеството.

Бях избрана за църковен водач през 2018 г. Знаех, че един от най-важните аспекти на това да си водач е да общуваш за истината, като решаваш трудностите с навлизането в живота на другите и защитаваш църковния живот. Ала се боях да не обидя някого, затова, когато откриех проблем, винаги приемах тактиката да предлагам любезни, внимателни съвети за справяне с него. По това време забелязах, че дяконът, отговорен за поенето, брат Лиу Лян, беше нехаен, не поемаше бреме в дълга си и че когато новодошлите се сблъскваха с проблеми, той не общуваше с тях, за да намери бързо решение, като оставяше някои от тях негативни и слаби. Бях наясно колко сериозна е природата на този проблем и че трябва да общувам с него и да разнищя как е нехаен в дълга си. Ако продължеше по този начин, без да се покае, това определено би отвратило Бог. Ала в момента, в който видях Лиу Лян, просто свирих отстъпление. Помислих си: „Той наистина цени репутацията си, така че, ако му посоча тези проблеми и действително нараня чувствата му, със сигурност няма да има толкова добро мнение за мен. Ако откаже да го приеме и развие някаква враждебност или отчуждение към мен, освен че ще се злепоставя, ще ни бъде трудно да се разбираме след това. Ако братята и сестрите си помислят, че сега, след като съм водач, започвам да се присмивам и да порицавам хората, дали все още ще имат добро впечатление за мен? Забрави, няма да общувам с него и да разнищвам проблема му“. Затова просто внимателно го посъветвах, като омаловажих проблема: „Трябва да влагаме повече сърце в дълга си, да поемаме бреме…“. В резултат на това Лиу Лян не видя същността на своя нехаен подход към дълга си и продължи по същия безотговорен начин, както винаги. Като видях това, се притесних. Като църковен водач наблюдавах как един брат се лута в дълга си и влияе върху църковното дело, но не го разреших чрез общение за истината. Как вършех истинска работа? Това беше сериозна измяна в дълга. Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах, но въпреки това не можех да си отворя устата, за да го разоблича. Притеснявах се, че ако го разоблича и скастря, той може да си помисли, че ми липсва състрадание и ако станеше отрицателен, вдигнеше ръце и се откажеше от дълга си, другите братя и сестри можеше да си помислят, че не съм в състояние да върша работа. Това не само би компрометирало общото ни разбирателство, но и би навредило на репутацията ми. Казах си: „Забрави, така или иначе вече казах нещо на Лиу Лян, затова ще го оставя да размисли върху това с времето“. Така и никога не разобличих и не разнищих проблема му.

По-късно забелязах, че още двама братя, които работеха с мен, винаги са в противоречие, защото имат различни идеи за нещата. Никой от тях не отстъпваше и работните им дискусии никога не бяха продуктивни. Понякога, след като престанеха да спорят, те се отчуждаваха, което влияеше на църковното дело. Бях наясно колко сериозен е проблемът и си помислих, че веднага трябва да разкрия проявленията, природата и последствията от тяхната надменност, самоправедност и упоритост. Ала отново подвих опашка веднага щом ги видях. Помислих си: „И двамата са водачи от години, така че трябва да знаят за този проблем, без да го споменавам. Освен това и двамата са много мили с мен, така че, ако аз общувам за природата и сериозните последици от техния проблем, може да си помислят, че просто търся вината в тях. Тогава ще е трудно да се разбираме. Не. Те често четат Божиите слова така или иначе и с времето може да се замислят“. Затова просто им дадох няколко съвета, когато ги видях да се карат отново, като ги призовах да се успокоят, без да ги разобличавам директно.

Един ден една сестра ми каза: „Църковното ни дело не върви добре. Има очевидни проблеми в дълга на някои братя и сестри и вие, хора, не общувате, за да ги разрешите. Нима отсъствието на вършене на истинска работа не ви прави лъжеводачи?“. Беше наистина разстройващо да чуя това от нея. За мен беше очевидно, че има проблеми с някои братя и сестри, за които мълчах. Изобщо не изпълнявах дълга си на водач. Дали не бях лъжеводач? Знаех, че ако продължавам да не практикувам истината, Бог ще ме отритне и отстрани. Тази перспектива ме плашеше и отправих молитва: „Боже, виждам, че някои братя и сестри живеят в своя покварен нрав и църковният ни живот и различни аспекти на църковното дело са сериозно засегнати, но не мога да приложа истината на практика, за да го поправя. Боже, напътствай ме, за да опозная себе си“.

След молитвата прочетох това в Божиите слова: „Да практикуваш истината не означава да говориш празни приказки или да рецитираш лозунги на висок глас, а по-скоро означава, че с каквото и да се сблъскват хората в живота си, щом то касае принципите на постъпване, гледната им точка за нещата или въпроса за изпълнението на дълга им, те са изправени пред избор и трябва да потърсят истината, устои и принципи в Божиите слова, а след това да намерят пътя, по който да практикуват. Онези, които могат да практикуват по този начин, са хора, които се стремят към истината. Колкото и големи да са трудностите, пред които си изправен, за да можеш така да се стремиш към истината, това означава, че следваш пътя на Петър, пътя на стремежа към истината. Какви принципи например трябва да спазваш в общуването си с останалите? Първоначалната ти гледна точка е, че хармонията е безценна, търпението е благородно, и че трябва винаги да се разбираш с всички, да избягваш да унижаваш и обиждаш останалите, така че в бъдеще лесно да се разбираш с другите. Възпиран от този възглед, ти си мълчиш, ако забележиш, че някой върши нещо лошо или нарушава принципите. Предпочиташ делото на църквата да претърпи загуби, отколкото да обидиш някого. С когото и да общуваш, ти се стремиш да се разбираш с него. Когато говориш, винаги мислиш за човешки чувства и запазване на репутация, и винаги изричаш приятни за ухото думи, за да се харесаш на останалите. Дори да откриеш, че някой има проблеми, предпочиташ да го толерираш и да го обсъждаш зад гърба му, но в негово присъствие продължаваш да браниш спокойствието и поддържаш отношенията. Какво мислиш за подобна постъпка? Това не е ли поведение на човекоугодник? Не е ли доста хитро? Това нарушава принципите на постъпване. Не е ли низко да се държиш така? Хората, които постъпват така, не са добри и това не е благородна постъпка. Колкото и да си страдал и каквато и цена да си платил, ако постъпваш безпринципно, си се провалил в това отношение, и пред Бог няма да бъдеш признат, запомнен или приет“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). Четенето на Божиите слова, които разобличаваха угодниците, наистина ме разтревожи. Не разрешавах проблемите в църквата, не защото не ги виждах ясно, а защото не исках да обидя никого и се страхувах, че няма да ме гледат с добро око. Опитвах се да защитя собствения си образ и статус. Бог мрази хора като мен, които не действат според принципа и не практикуват истината, които са егоистични и измамни. Сетих се за поведението си в миналото. Бях видяла, че Лиу Лян винаги е нехаен в дълга си и бави работата ни по поенето, затова трябваше да разоблича и да разнищя природата на неговото поведение. Ала се боях, че всички ще ме видят в лоша светлина, че ще кажат, че мъмря и намирам вина у хората, след като съм станала водач, затова така и не разнищих природата на проблема на Лиу Лян, за да защитя образа си. Просто казах нещо, което повърхностно засегна проблема, без да направя каквото и да било, за да помогна. И дори когато виждах тези двама братя, които никога не се разбираха, и сериозното въздействие, което това оказваше върху църковното дело, никога не ги разобличих и не ги разнищих, за да им помогна да разберат себе си. В резултат на това пострада църковното дело. Живеех със сатанински философии като „Хармонията е безценна, търпението е благородно“, „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“, и „Още един приятел означава още една пътека“. Като исках да защитя репутацията и статуса си и да бъда възприемана като добър човек от всички, виждах нещата ясно, но не споделях изцяло какво мисля. Това не само вредеше на други братя и сестри, но и бавеше църковното дело. Видях, че напълно ми липсва съвест и разум и че нямам ни най-малка отдаденост към Бог. Как беше възможно да съм добър човек? Дори и да се разбирах добре с всички на повърхността и те да казваха, че съм добър човек и да имаха добро впечатление от мен, пред Бог не изпълнявах никакъв дълг. В очите на Бог бях неверен, ненадежден човек. Отвращавах Бог. Като осъзнах това, бързо се разкаях пред Бог. Знаех, че не мога да продължавам така и трябваше да търся истината, за да разреша този мой проблем.

После прочетох това в Божиите слова: „Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Смущава го, уврежда го и го руши. Това е следствието от стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Когато изпълняват дълга си така, дали не може да се определи като следване на пътя на антихриста? Когато Бог иска хората да загърбят славата, придобивките и статуса си, Той не го прави, за да ги лиши от правото на избор, а по-скоро защото, докато се стремят към слава, придобивки и статус, те прекъсват и смущават делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници и дори могат да повлияят на това как още хора ядат и пият Божиите слова и как разбират истината, и следователно на постигането им на Божието спасение. Това е неоспорим факт. Когато хората се стремят към собствена слава, придобивки и статус, те определено няма да се стремят към истината и няма да изпълняват дълга си предано. Те ще говорят и действат само в името на славата, придобивките и статуса си. Цялата работа, която вършат, без никакво изключение, е заради тези неща. Подобно поведение и такива постъпки несъмнено означават, че тези хора следват пътя на антихристи. Това прекъсва и смущава Божието дело, а всевъзможните последствия от него възпрепятстват разпространяването на евангелието на царството и извършването на Божията воля в църквата. Затова определено може да се каже, че пътят, който следват хората, които се стремят към слава, придобивки и статус, е пътят на противопоставяне на Бог. Те умишлено Му се противопоставят и Го отричат, а така съдействат на Сатана да се съпротивлява и противопоставя на Бог. Това е естеството на стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Грешката при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са нечестиви и несправедливи цели. Когато хората се стремят към лични интереси като например слава, придобивки и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, проводник и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (първа част)). В Божиите слова видях, че природата и последиците от това да си угодник, който защитава собствените си интереси и не практикува истината прекъсват и саботират делото на Божия дом и те правят слуга на Сатана. Ако не се покаех, щях да бъдат отритната и отстранена от Бог. Като църковен водач, моя отговорност бе да общувам за истината, да разрешавам проблемите и трудностите на братята и сестрите при навлизането им в живота и да се грижа за църковния живот. Ала вместо това, когато видех проблемите на хората, не им помагах да се променят, като разобличавах и разнищвах същността на тяхното поведение, а по-скоро бях угодник, за да защитя собствения си статус и репутация и действах като лакей на Сатана, като вредях на църковното дело и на живота на братята и сестрите. Бях твърдо под контрола на покварения си нрав, твърде страхлива, за да практикувам истината и да отстоявам справедливостта. Бях лакей на Сатана — слаба и некомпетентна — като водех достоен за презрение, жалък живот. Ако не започнех да практикувам истината и да се бунтувам срещу себе си, щях да бъда недостойна да живея пред Бог! Без правосъдието и разобличаването на Неговите слова никога нямаше да осъзная собствената си поквара или да позная опасностите и последствията от това да съм угодник и да не практикувам истината. Бях готова да се бунтувам срещу себе си и да не бъда угодник.

По-късно прочетох няколко откъса от Божието слово, които ми дадоха определени пътища на практикуване. Божиите слова гласят: „Бог притежава същност на истинност, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими, поради което Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). „Ако имаш намерението и гледището на човекоугодник, тогава по всички въпроси няма да практикуваш истината, нито да отстояваш принципите, и така винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се осъзнаеш и никога не търсиш истината, тогава ти си неверник и никога няма да придобиеш истината и живота. Какво тогава трябва да направиш? Когато се сблъскаш с такива неща, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш с молбата Бог да те спаси и да ти даде вяра и сила, които да ти позволят да отстояваш принципите, да правиш това, което трябва да правиш, да се справяш с нещата според принципите, да останеш непоколебим на позицията, на която трябва да стоиш, да защитаваш интересите на Божия дом и да предотвратиш всякакви загуби за делото на Божия дом. Ако си способен да се опълчиш на личните си интереси, на гордостта си и на гледището си на човекоугодник и ако правиш това, което трябва да правиш, с честно, целеустремено сърце, тогава ще си победил Сатана и ще си придобил този аспект на истината. Ако упорито настояваш да живееш според философията на Сатана, като защитаваш отношенията си с другите, и ако никога не можеш да приложиш истината на практика и не се осмеляваш да отстояваш принципите, тогава ще можеш ли да практикуваш истината по други въпроси? Все така няма да имаш вяра или сила. Ако никога не си способен да търсиш или да приемаш истината, тогава такава вяра в Бог ще ти позволи ли да придобиеш истината? (Не.) А ако не можеш да придобиеш истината, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Ако винаги живееш според философията на Сатана, без ни най-малка истина реалност, тогава абсолютно никога не можеш да бъдеш спасен. Трябва да ти е ясно, че придобиването на истината е необходимо условие за спасение. Как тогава можеш да придобиеш истината? Ако си способен да практикуваш истината, ако можеш да живееш според истината и истината стане основата на твоето съществуване, тогава ще придобиеш истината и ще имаш живот, и ще бъдеш един от онези, които са спасени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Като прочетох това, видях, че Бог обича честните хора. Честните хора не са съсредоточени върху това да защитават отношенията си с другите и не се интересуват как гледат на тях, а Бог има място в сърцата им. Те отстояват принципите във всички неща, имат чувство за справедливост и са верни на Бог. Ала като се замислих отново за себе си, видях, че ме е грижа твърде много за междуличностните ми отношения, репутация и статус. Когато се случеше нещо, което изискваше защита на интересите на църквата и практикуване на истината, постоянно заемах страната на Сатана, без да се осмеля да отстоявам истините принципи. Винаги съм се бунтувала и съпротивлявала на Бог и съм Го наранявала и разочаровала. Всъщност, да казваш истината и да посочваш проблема на някого не означава да го злепоставяш. Това е наистина полезно, без значение дали става въпрос за брат, сестра, или за църковното дело. Ако забележа някой, който разкрива поквара, но не обърна внимание на природата или последиците от този вид действие, той никога няма да осъзнае колко сериозен е проблемът му и няма да може да се промени. Това не само пречи на навлизането му в живота, но и влияе върху църковното дело и отвращава Бог, защото живея в покварен нрав и не защитавам църковното дело. Непрекъснато се притеснявах за репутацията и статуса си, винаги се тревожех за мнението на другите, без да поставям Божието на първо място. Не мислех как да постъпя съгласно истината. Винаги съм била възпирана от покварения си нрав — бях такава глупачка. Не можех да продължа да позволявам на покварения ми нрав да надделява и не исках да бъда безгръбначно посмешище на Сатана. Трябваше да бъда честен човек с чувство за справедливост, който радва Бог. Като разбрах това, придобих решимостта да практикувам истината и да се опълчвам срещу плътта. Щях да отстоявам принципите и да стоя на страната на Бог в защита на църковното дело, независимо от това как гледаха на мен другите. На следващия ден потърсих двамата братя и точно когато се готвех да им посоча проблема, започнах леко да се притеснявам, като си мислех: „Ами ако не могат да приемат да бъдат разобличени и скастрени и си го изкарат на мен? Как ще покажа лицето си тогава?“. Осъзнах, че съм възпирана от покварения си нрав, затова отправих молитва, като помолих Бог да ми помогне да практикувам истината. Тогава си спомних нещо, което Бог е казал: „Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (1)). От Божиите слова разбрах, че ако продължавах да угоднича, да не практикувам истината и да не защитавам интересите на църквата, тогава предавах Бог. Знаех, че трябва да спра да защитавам междуличностните отношения и без значение какво ще си помислят за мен, след като изложа проблема им, трябваше да се изправя пред Бог и да практикувам истината. Затова разкрих тяхната надменност и несговорчиво поведение, и същността и последствията от тези неща. Намерих и някои Божии слова, които да им прочета. След като ме изслушаха, те успяха да се самоанализират и да опознават себе си в светлината на Божиите слова и искаха да се покаят пред Бог и да се променят. Бях много щастлива, като видях, че могат да се познаят, но се чувствах и някак виновна. Ако бях успяла да практикувам истината и да им помогна да разберат колко сериозен е проблемът им по-рано, те можеха да променят нещата по-бързо. Нямаше да продължат да живеят в поквара, да бъдат наранявани и разигравани от Сатана и най-вече нямаше да възпрепятстват църковното дело. Винаги съм се страхувала, че ако посоча проблемите на другите, те ще подразнят и ще се настроят срещу мен. Ала всъщност всичко това беше само в главата ми. Докато някой може да приеме истината, той няма да развие никакви предразсъдъци, а ще може да научи урок. Този начин на практикуване е от полза както за другите, така и за мен.

Имах повече увереност в практикуването на истината и в това да бъда честен човек след това. Не бях толкова възпирана от мисли за статус и репутация. Когато виждах проблемите на моите братя и сестри, можех да споделя общение и да им помогна веднага, като разобличавах и разнищвах проблемите им. Наистина почувствах Божията любов и спасение чрез тези преживявания. Това беше правосъдието и разобличаването на Божието слово, което промени угодническия ми начин на мислене. Чувствах, че практикуването на истината е много успокояващо и дава истински душевен мир в много по-голяма степен от това винаги да полагаш неимоверни усилия, като се страхуваш да не обидиш някого. Така можех да живея с някакво човешко подобие. Видях, че само Божиите Слова са истината и те могат да ни дадат посока и път в това, което правим и кои сме. Да живееш като честен човек според Божиите слова е единственият начин да бъдеш добър човек.