От Мелани, Филипините

Преди поях новодошлите в църквата, но тъй като по-скоро ми липсваха заложби, имаше много истини, за които не можех да общувам ясно, и не можех да разрешавам проблемите на новодошлите. Освен това винаги съм защитавала образа и статуса си. Когато имаше неща, които не разбирах, се срамувах да потърся помощ от други. В резултат на това не се справях добре с поенето на новодошлите и заради това бях освободена. След това водачката уреди да върша работа по общите дела. Бях наистина разстроена, когато се сблъсках с тази промяна в дълга. Просто не можех да го приема, особено когато виждах как все повече хора приемат Божието дело от последните дни и спешно се нуждаят от поене. Промяната в дълга ми ме накара да се зачудя дали не съм била разобличена. Притеснявах се какво ще си помислят другите за мен, когато разберат, че ще си помислят, че ми липсват заложби и че мога да върша само черна работа или странични дейности. В началото поях новодошлите заедно с другите, но сега, когато се занимавах с общи дела, просто дребни задачи, какъв бе смисълът от такъв дълг? Колкото и добре да се справях, просто щях да полагам труд и в крайна сметка щях да бъда отстранена. Колкото повече мислех за това, толкова повече се разстройвах. Не изпълнявах добре задачите си, но се задоволявах претупването им, без да влагам сърце. Понякога имаше много неща за вършене вечер, но ми се доспиваше наистина рано. Веднъж една сестра, която отговаряше за поенето, ми изпрати съобщение, като ме молеше да ѝ помогна като събера няколко работни документа отпреди. Почувствах истинска съпротива, когато го прочетох. Вече не вършех работа по поенето, защо ме молеше да направя това? Не можех да откажа, затова неохотно се съгласих. На следващия ден друга сестра ме помоли да помогна с нещо. Чувствах истинска неохота, като си помислих: „Общите дела в действителност са странични дейности и всеки може да ми казва какво да правя. Това реално не ми е работа, така че защо ме кара да ѝ помагам?“. Боях се, че ще си помисли, че не подкрепям църковното дело, ако откажа. Ръцете ми бяха вързани — казах ѝ, че ще го направя.

Няколко дни изобщо не се самоанализирах. Не можех да приема промяната на дълга от Бог и се съпротивлявах на водачката, като смятах, че усложнява ситуацията ми. Казах на една сестра, с която си сътрудничех преди, някак нарочно: „Никога не съм бездействала в работата си по поенето и правех всичко необходимо. Водачката никога не ми е помагала, когато възникваха проблеми, но ме освободи с лекота. Е, както и да е! Тъй като бях освободена, вероятно трябва да си взема урок от това“. След като чу това, сестрата също почувства, че водачката не е била справедлива към мен. По това време се чувствах наистина онеправдана. Защо ми беше възложено да върша обща работа? Дали ме биваше само за странични дейности? Не си ли заслужаваше да се развивам? Чувствах се сякаш от този момент нататък щях да бъда безполезна и дори да съхранях вярата си до края, щях да бъда отстранена. Тези мисли ме правеха все по-нещастна. Осъзнах, че състоянието ми не е правилно, затова веднага дойдох пред Бог в молитва и казах: „Боже, какво не е наред с мен? Това също е дълг, защо тогава съм неудовлетворена от общата работа? Боже, моля Те, просветли ме и ме напътствай да се разбера и да спра да живея в поквара“. След като се помолих, се сетих за Божиите слова за нагласата на антихристите към промяната в дълга. Божиите слова гласят: „Какъв дълг е подходящ за теб, трябва да се основава на твоите силни страни. Ако понякога дългът, който ти е възложен от църквата, не е нещо, в което си добър, или не е нещо, което искаш да правиш, можеш да повдигнеш въпроса и да го разрешиш чрез общуване. Но ако можеш да изпълняваш дълга и това е дълг, който трябва да изпълняваш, а не искаш да го правиш само защото се страхуваш от страдание, тогава проблемът е в теб. Ако си готов да се подчиниш и можеш да се опълчиш на плътта си, тогава може да се каже, че си относително разумен. Ако обаче винаги се опитваш да пресмяташ кой дълг е по-престижен и приемаш, че някой дълг ще накара другите да те гледат отвисоко, това доказва, че имаш покварен нрав. Защо си толкова предубеден в разбирането си за дълга? Нима можеш да изпълняваш добре даден дълг, ако си го избрал въз основа на собствените си идеи? Това не е непременно вярно. Най-важното тук е да разрешиш проблема с покварения си нрав, а ако не го направиш, няма да си способен да изпълняваш добре дълга си, дори да е такъв, който ти харесва. Някои хора изпълняват без принципи дълга си и изпълнението на дълга им винаги се основава на собствените им предпочитания, така че те никога не са способни да разрешат трудностите, винаги се претупват всеки дълг, който изпълняват, и в крайна сметка биват отстранени. Може ли такива хора да бъдат спасени? […] Злите хора и антихристите никога нямат правилното отношение към дълга си. Какво си мислят, когато възложеният им дълг бъде коригиран? „Мислиш ли, че съм просто обслужващ? Когато ме използваш, ме караш да ти служа, а когато приключиш с мен, просто ме отпращаш надалеч. Добре, аз няма да служа така! Искам да бъда водач или работник, защото това е единствената уважавана работа тук. Ако не ми позволиш да бъда водач или работник, а все още искаш да полагам труд, можеш просто да забравиш за това!“. Що за отношение е това? Покоряват ли се? На каква основа подхождат към коригирането на възложения им дълг? На основата на избухливост, на собствените си идеи и на покварения си нрав, нали? И какви са последствията от такъв подход? На първо място, ще са способни ли да бъдат предани и искрени в следващия си дълг? Не, няма да са способни. Ще имат ли положително отношение? В какво състояние ще бъдат? (В състояние на униние.) Каква е същността на унинието? Това е антагонизъм. И какъв е крайният резултат от антагонистичното и унило настроение? Може ли някой, който се чувства така, да изпълнява добре дълга си? (Не.) Ако някой е винаги негативен и антагонистичен, годен ли е да изпълнява дълг? Какъвто и дълг да върши, не може да го върши добре. Това е порочен кръг и няма да завърши добре. Защо е така? Такива хора не са на добър път. Те не търсят истината, не са покорни и не могат правилно да разберат отношението и подхода на Божия дом към тях. Това е беда, нали? Това е напълно подходяща корекция на възложения им дълг, но антихристите казват, че тя се прави, за да ги измъчват, че с тях не се отнасят като с човешки същества, че на Божия дом му липсва любов, че с тях се отнасят като с машина, викат ги, когато са необходими, а след това ги изритват настрана, когато не са. Не е ли това изопачен довод? Има ли съвест или разум някой, който казва подобно нещо? Той няма човешка природа! Той изопачава едно напълно правилно нещо. Той превръща една напълно правилна практика в нещо негативно — не е ли това нечестивостта на антихриста? Може ли някой, който е толкова нечестив, да разбере истината? Категорично не. Това е проблемът на антихриста. Каквото и да му се случи, той ще мисли за него по изопачен начин. Защо мисли по изопачен начин? Защото неговата природа същност е толкова нечестива. Природата същност на антихриста е предимно нечестива, последвана от неговата жестокост, и това са основните му характеристики. Нечестивата природа на антихристите им пречи да разбират правилно каквото и да било и вместо това те изопачават всичко, стигат до крайности, впускат се в дребнави спорове и не могат да се справят правилно с нещата или да търсят истината. След това те активно отвръщат на удара и търсят отмъщение, дори разпространяват представи и дават воля на негативността, като подстрекават и въвличат други, за да смущават делото на църквата. Тайно разпространяват някои оплаквания, осъждат начина, по който се отнасят с хората в Божия дом, някои от неговите управленски правила, начина, по който някои водачи вършат нещата, и заклеймяват тези водачи. Какъв е този нрав? Той е жесток“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус или надежда да получат благословии). От Божиите слова видях, че изправени пред каквото и да е, антихристите не могат правилно да разберат Божиите намерения и винаги приемат нещата погрешно. Те подхождат към простата промяна в дълга така, сякаш са понижени, като мислят, че всичко се усложнява за тях. Те стават негативни и се съпротивляват и може да изоставят дълга си по всяко време, като пренебрегнат църковното дело. Антихристите имат такава зла природа! Видях, че се държа по абсолютно същия начин. Трябваше да размишлявам над това как се бях провалила, след като бях освободена, и да ценя този шанс за нов дълг. А аз дори не размишлявах. Чувствах, че водачката е сурова към мен, че общите дела са унизителни и злепоставящи, че върша странични дейности и полагам труд и не си струваше да се развивам. Просто не можех да се покоря и дори чувствах, че съм понесла голяма неправда, и много се съпротивлявах на този дълг. Винаги се размотавах, бях небрежна, като просто се носех по течението. Противопоставях се на Бог и използвах този вид негативизъм, за да се изправя срещу Него. Не исках да сътруднича, когато сестрите по поенето идваха при мен за помощ, а бях изпълнена с недоволство. Мислех, че ме командват, че ме карат да се трудя и да върша странични дейности. Исках да дам воля на чувството си за онеправданост, затова изразих недоволството си пред бившата си съмишленичка, като се оплаквах от водачката. Това ѝ се отрази и в крайна сметка тя се настрои против водачката. Тази промяна в дълга ми напълно ме разобличи. Изпълнявах дълга си изцяло въз основа на лични предпочитания, като исках да изпълнявам само такъв, който ме кара да изглеждам добре. С по-нисък статус чувствах, че другите няма да ми се възхищават и нямах надежда за благословии, затова бях негативна и протаках, като се опълчвах на Бог и дори изливах гнева си в дълга. Разпространявах собствените си пристрастия и представи и накарах друг човек да се бори за мен. Как това се различава от антихриста? Наистина нямах нормална човешка природа или разум!

После прочетох част от Божиите слова: „Някои хора не изпълняват дълга си правилно, те са винаги нехайни, създават прекъсвания или смущения и в крайна сметка ги освобождават. Те обаче не са отлъчени от църквата, което означава, че им се дава възможност да се покаят. Всеки има покварен нрав и всеки има моменти, когато е объркан или смутен, моменти, когато духовният му ръст е малък. Дава ти се възможност, с цел да можеш да промениш всичко това. И как можеш да го промениш? Трябва да се самоанализираш и да опознаеш предишните си грешки. Не си търси извинения и не започвай да разпространяваш представи. Ако разбираш погрешно Бог и безгрижно предаваш тези недоразумения на другите, така че и те да преиначават Бог с теб, и ако имаш представи и ги разпространяваш наоколо, така че всеки да има представи заедно с теб и да се опитва да спори с Бог заедно с теб, не е ли това подстрекателство? Не е ли това противопоставяне на Бог? И може ли от противопоставянето на Бог да произлезе нещо хубаво? Можеш ли все още да бъдеш спасен? Ти се надяваш, че Бог ще те спаси и все пак отказваш да приемеш делото Му и се съпротивляваш и противопоставяш на Бог — дали тогава Бог ще те спаси? Забрави за тези надежди. Когато направи грешка, Бог не те държа отговорен, нито пък те отстрани заради тази едничка грешка. Божият дом ти даде възможност и ти позволи да продължаваш да изпълняваш дълг и да се покаеш, което е възможност, дадена ти от Бог. Ако имаш съвест и разум, трябва да цениш това. Някои хора са винаги нехайни, когато изпълняват дълга си, и тях ги освобождават. На други се адаптира възложеният дълг. Означава ли това, че са били отстранени? Бог не е казал това; ти все още имаш възможност. Тогава какво трябва да правиш? Трябва да се самоанализираш и опознаеш, и да постигнеш истинско разкаяние, това е пътят. Някои хора обаче не го правят. Те се съпротивляват и все казват: „Не ми беше позволено да изпълнявам този дълг, защото казах каквото не трябваше и обидих някого“. Те не търсят проблема в себе си, не размишляват, не търсят истината, не се покоряват на подредбите и устройването на Бог и противодействат на Бог, като разпространяват представи. Не са ли станали Сатана? Когато правиш нещата, които прави Сатана, ти вече не си последовател на Бог. Ти си станал враг на Бог — може ли Бог да спаси врага Си? Не. Бог спасява хората с покварен нрав, истинските хора — не дяволи, не враговете Си. Когато вървиш срещу Бог и се оплакваш от Бог, и преиначаваш Бог, когато осъждаш Бог и разпространяваш представи за Бог, тогава ти си напълно срещу Бог, надигаш глас срещу Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). Бях дълбоко развълнувана от Божиите слова. Въпреки че бях освободена, църквата все пак ми даде възможност да изпълнявам дълг. Не ми казаха, че не мога да се стремя към истината, че ще бъда отстранена. Уредиха да поема друг дълг, което ми даде шанс наистина да се самоанализирам и да се разбера. Ала без да разбирам Божието намерение, смятах, че освобождаването ми е загуба на статус и престиж. Бях негативна и се съпротивлявах. Бях толкова непокорна и неразумна! Когато поях вярващите, тъй като нямах заложби, не можех да общувам ясно за истината и въпросите на новодошлите не биваха разрешавани навреме. Тъй като се боях, че другите ще ме гледат отвисоко, винаги се преструвах и не споделях и не търсех помощ за трудностите, с които се сблъсквах. Водачката общува с мен за принципите и методите на този дълг, но се задоволявах единствено да знам за тях и след това не мислех как да ги практикувам и прилагам. Затова не схванах много принципи след куп общения и поенето ми никога не даде добри резултати. Не само имах слаби заложби, но бях изключително надменна и нямах воля да търся истината. Не подобрявах наистина уменията си и в работата ми нямаше напредък. Затова трябваше да бъда прехвърлена към друг дълг. Ала не признах покварата и грешките си. Отнасях се към прехвърлянето си с възмущение и отказвах да го приема. Дори грешно разбрах, че разобличаването на Бог, което ме караше да изглеждам зле, означава, че Той ще ме отстрани. Това беше абсурдно и напълно неразумно от моя страна. С моите слаби заложби и липсата на постижения в поенето на новодошлите често се чувствах негативно. Ако продължавах да изпълнявам този дълг, това не само щеше да навреди на живота ми, но и да забави църковното дело. Въз основа на моите заложби и силни страни водачката ми даде дълг, който мога изпълнявам. Това беше следване на принцип и отговорност към живота ми. Но не знаех какво е добро за мен. Не се самоанализирах, а предприех контранападение, като осъдих водачката зад гърба ѝ и разпространявах негативизъм. Отвън изглеждаше така, сякаш просто търся вината в нея, но всъщност се противопоставях на Бог, като заставах срещу него. Когато бях разобличена по този начин, видях, че не просто ми липсват заложби, но и че имам силно покварен нрав. Ако не се покорях както трябва и не изпълнявах искрено дълга си, щях да бъда разобличена и отстранена!

Докато размишлявах, открих и един мой погрешен възглед. Смятах, че дългът има различни рангове, че има нисш и по-висш, и че единствено ръководните дела и работата по поенето бе истински дълг, докато работата по общите дела не се бореше за такъв. Смятах, че това е нискоквалифицирана работа, че изпълнението на такъв дълг е просто полагане на труд и че в крайна сметка ще бъда отстранена след това. Затова, като чух, че ми е възложено да върша общи дела, се почувствах по-нисша и третирана като машина. Наистина се съпротивлявах на това и дори нямах мотивация да изпълнявам дълга си. Но в църквата всеки дълг е за Божия план за управление на спасението на човечеството. Без значение дали си водач, напоител или вършиш работа по общите дела, всичко е дълг и всеки трябва да сътрудничи добре. Подобно на машина, всяка част има своето предназначение и няма голям или малък, висш или нисш, благороден или низък дълг — просто различни функции. Без значение какъв дълг изпълнява, всеки има уроци за научаване и истини принципи, които трябва да практикува и в които на навлезе. Докато се стремим към истината, всички можем да бъдем спасени от Бог. Винаги съм разсъждавала погрешно за нещата. Мислех, че вършенето на общи дела е просто полагане на труд и странични дейности. Прилагах тази изопачена перспектива към промяната на дълга ми и погрешно разбирах Божието намерение. Това е наистина отвратително и противно на Бог. Това ми напомни за част от Божиите слова: „Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде спечелен от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато казвам така, това не означава, че искам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаете, ако се стремите към това, накрая ще можете да постигнете този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите високи заложби; ако си невеж и необразован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето невежество; ако си образован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с факта, че си образован; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоята възраст; ако си в състояние да оказваш гостоприемство, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с тази ти способност; ако кажеш, че не можеш да оказваш гостоприемство и можеш да изпълняваш само определена задача, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). След като прочетох Божието слово, наистина се развълнувах, но в същото време се засрамих. Не разбирах Бог и Го обвинявах, без да разбирам намерението Му. Мислех, че съм назначена да върша работа по общите дела заради слаби заложби и че ще бъда отстранена, след като свърша да полагам труд. Всъщност Бог никога не е казвал, че няма да спаси хората със слаби заложби и Той не се отнася към хората въз основа на заложбите или дълга им. Той гледа дали те обичат истината и се стремят към нея. Това е ключът към това дали могат да бъдат спасени. Сетих се за една зла личност, която бе премахната от църквата в миналото. Изглеждаше, че има заложби и дългът ѝ будеше възхищение, но тя винаги се стремеше към статус, потискаше и изолираше хора с различни възгледи. Беше кастрена многократно, но не се разкая. В крайна сметка бе премахната от църквата. Повечето лъжеводачи и антихристи, които бяха разобличени и отстранени през последните години външно имаха заложби и дарове, но не се стремяха към истината. Всички те бяха извършили много злини за име и статус и вървяха по път срещу Бог. Без значение колко големи могат да изглеждат нечии заложби, колко висок може да е техният статус, ако не се стремяха към истината, разобличаването и отстраняването им от Бог бе само въпрос на време. Помислих си и за някои братя и сестри със средни заложби, чиито дълг не бе забележителен, но бяха способни да вложат сърцето си в него, като заемаха положението на сътворено същество. Когато разкриеха поквара, идваха пред Бог, за да се молят и търсят, да се самоанализират и познаят чрез Божиите слова. Поквареният им нрав се променяше с времето. Божият нрав е толкова праведен. Бог не е несправедлив към никого. Независимо от качеството на нашите заложби, какъвто и дълг да изпълняваме, Бог храни и пои всички еднакво и създава ситуации, за да преживеем Божиите слова и да навлезем в истината реалност. Божието дело за спасяването на човека е толкова практично! След като разбрах Божието намерение, не се съпротивлявах толкова на настоящия си дълг, а исках да се покоря и да го изпълнявам добре.

По-късно прочетох част от Божиите слова: „За да сте способни да изпълнявате днешния си дълг в Божия дом, било то голям или малък, физически или умствен, и независимо дали се отнася до външни проблеми или за вътрешни дела, ничие изпълнение на дълга не става случайно. Как може да е твой избор? Всичко това се ръководи от Бог. Единствено заради Божието поръчение си така вдъхновен, имаш това чувство за мисия и отговорност и можеш да изпълняваш този дълг. Сред невярващите има толкова много хора с добър външен вид, знания или талант, но дали Бог гледа благосклонно на тях? Не, не гледа. Бог не ги е избрал и Той гледа благосклонно само на вас, тази група хора. Той кара всички вас да поемате всякакви роли, да изпълнявате всякакви видове дълг и да поемате различни видове отговорности в Неговото дело на управлението. Когато Божият план за управление най-накрая завърши и бъде изпълнен, каква слава и привилегия ще бъде това! И така, когато хората изпитат малко трудности, докато изпълняват днешния си дълг, когато трябва да се откажат от някои неща, да отдадат малко и да платят определена цена, когато загубят статуса си, славата си и придобивките си на света и когато всичко това изчезне, изглежда, че Бог им е отнел всичко, но те са придобили нещо по-ценно и по-скъпо. Какво са придобили хората от Бог? Придобили са истината и живота, като са изпълнявали дълга си. Само когато си изпълнил своя дълг и Божието поръчение и живееш целия си живот за мисията си и за поръчението, което Бог ти е дал, имаш красиво свидетелство и водиш живот, който има стойност — само тогава си истински човек! И защо казвам, че си истински човек? Защото Бог те е избрал и те е накарал да изпълняваш дълга си на сътворено същество под Неговото управление. Това е най-голямата ценност и най-големият смисъл в живота ти“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Бог не гледа това, което казваш или което Му обещаваш. Той гледа дали в това, което правиш, има истина реалност. Също така Бог не се интересува колко възвишени, дълбоки или могъщи са действията ти и дори ако правиш малки, дребни неща, ако Бог види искреност във всяко твое движение, Той ще каже: „Този човек искрено вярва в Мен. Той никога не се е хвалил. Той се държи според позицията си. Макар че може да не е дал голям принос за Божия дом или да е с малки заложби, той е постоянен и във всичко, което прави, има искреност“. Какво съдържа тази „искреност“? Тя съдържа богобоязливост и богопокорство, както и истинска вяра и любов. Съдържа всичко, което Бог иска да види. Такива хора може да изглеждат на другите незабележими и те може също и да бъдат хора, които приготвят храна или чистят, може да е някой, който изпълнява обикновен дълг. Такива хора са незабележими за другите, не са постигнали нищо велико и в тях няма нищо за уважение, за възхищение или за завист — те са просто обикновени хора. И все пак всичко, което Бог изисква, се намира в тях и се изживява в тях, и те дават всичко това на Бог. Кажете Ми, какво още иска Бог? Той е удовлетворен от тях“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми показаха, че без значение какъв дълг ще получа, това е Божието управление и подредба. Трябваше да се покоря и да подходя към всичко със сърце. Без значение какви заложби имам или колко мога да направя, трябва да вложа всичко, което имам, да дам всичко от себе си. Това е Божието намерение и това е истинското изпълнение на моя дълг.

След това възприех правилна нагласа и вършех общата работа усърдно, а след известно време видях, че тя изобщо не е толкова тежка, колкото си представях. Има много принципи, които трябва да схвана, и да навляза в този дълг и този процес изисква истинско, търсещо истината сърце. Чрез период на практикуване придобих много от вършенето на общи дела. Научих някои умения, започнах да разбирам някои принципи и преживях колко практично е Божието спасение на човечеството. Тази промяна в дълга измести погрешната перспектива, която имах към него, станах готова да се покоря на Божиите подредби и да изпълнявам дълга си възможно най-добре. Благодаря на Бог!