Един ден през август 2019 г. получих писмо от водача ми с молба да взема една сестра, която живее извън града. Видях, че домашният адрес на сестрата е в района на съседната църква. Запитах се: „Защо я прехвърлят в нашата църква? Защо не отиде в по-близката?“. От друга страна пък църквата ни се нуждаеше от повече хора за всякакви дейности, затова реших да я взема и да проверя. Какъвто и дълг да ѝ възложеха, щеше да е от полза. Тогава в писмото видях, че името на сестрата е Джу Юн и внезапно си спомних: „Запознах се със сестра Джу Юн преди няколко години. Тя е над четирийсетте и разбира нещата добре. Ако това е тя, то би могла дори да стане водач или работник в нашата църква. Така и аз ще имам още един помощник“. Тази мисъл много ме зарадва. Вече нямаше значение, че живее далеч, само исках веднага да я доведа в църквата!

С посочения в писмото адрес намерих къщата на сестра Джу Юн и почуках на вратата, Но ми отвори много много възрастна жена. Това не беше Джу Юн, която си спомнях. Бързо казах: „Извинявайте, почукала съм на грешната врата!“. Обърнах се да си вървя, но тя ме последва и настойчиво попита „Кого търсите?“. Казах, че търся Джу Юн. Тя бързо каза: „Това съм аз“. Последвах я вътре. В разговора ни научих, че е била арестувана от ККП и е била над три години в затвора. След освобождаването ѝ полицията все още я наблюдаваше, затова и нямаше как тя да присъства на събиранията в своя град. Нямала е друг избор, освен да се премести в къщата на сина си, за да се върне към църковния живот. Щом научих за ситуацията ѝ, бях много разочарована. Мислех си „Де да беше онази Джу Юн, която познавах. Ако тя се присъедини към църквата, щеше да ми помага много. Тази Джу Юн е била арестувана и все още е под полицейско наблюдение. Това значи, че не може да поема задължения в църквата. В нашата църква има недостиг на персонал, а сега някой ще трябва да разговаря с нея лично. Ако полицията тръгне по петите на братята и сестрите, които са в контакт с нея, загубите ще са огромни! Не, не мога да я допусна в нашата църква. Щом се върна, ще пиша до водача и ще я помоля да бъде прехвърлена в близката църква“. Щом научих за ситуацията ѝ, се приготвих да тръгвам. Не я попитах има ли проблеми или трудности. Тя нетърпеливо ме попита: „Кога ще се върнеш?“. Отговорих ѝ формално: „Просто почакай тук. Ще се свържа с теб, след като обсъдя някои неща“.

Докато се връщах, се оплаквах на ум: „Водачът не знае какво прави. Джу Юн е толкова близо до съседната църква. Защо не я взеха при себе си? За нас е толкова далеч. В бъдеще ще губим толкова време, за да ходим да се срещаме с нея“, мърморех на себе си, докато вървях на север, но в един момент осъзнах, че съм се изгубила. Попитах за посоката и разбрах, че съм вървяла в обратната посока и съм излязла извън града. Аз се зачудих. „И преди съм минавала по този път. Как така се загубих?“. Тогава не се замислих особено. Щом се прибрах, написах писмо с предложение водачът да прехвърли Джу Юн в близката църква.

В дните, след като изпратих писмото, все бях неспокойна, сякаш нещо не бе наред. Не можах да се успокоя с четене на Божието слово, нито да се фокусирам върху проповедите или общението. Осъзнах, че може да съм сторила нещо против Божията волята, затова побързах да се помоля и да потърся Бог, като Го помолих да ме просветли и ръководи в себепознанието. След молитвата внезапно се сетих как се бях загубила онзи ден. Осъзнах, че когато става въпрос за приемането на Джу Юн в църквата, се интересувам само собствените си интереси. Ако ми беше от полза, щях да го направя; но ако не беше, се противях, отказвах и се оплаквах. Изобщо не ме интересуваше животът на моята сестра. Едва по-късно, след като прочетох Божието слово, успях да разбера проблема си донякъде. Божиите слова гласят: „Въпросите, засягащи интересите на даден човек, го разкриват в най-голяма степен. Интересите са тясно свързани с живота на всеки човек и всичко, до което той се докосва всеки ден, включва неговите интереси. Например, когато казвате нещо или говорите по даден въпрос, какви интереси са замесени? Когато двама души обсъждат някакъв въпрос, става дума за това кой е красноречив и кой не е, кой е високо ценен от другите и кой е презиран от тях. […] Какви други аспекти включват интересите, които хората преследват? Когато се занимават с делата си, хората постоянно претеглят нещата, пресмятат и размишляват в ума си, като си напрягат мозъците да мислят кои действия са в техен интерес, кои действия не са в техен интерес, кои действия могат да подпомогнат техните интереси, кои действия най-малкото не вредят на интересите им и кои действия могат да им спечелят най-много слава и най-големи материални придобивки и да ги превърнат в най-големия печеливш. Това са двата интереса, за които хората се борят, когато нещо ги сполети“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Божието слово разкри състоянието ми. Разбрах, че съм изключително егоистична и презряна. Във всичко мислех само за собствените си интереси и търсех единствено начини да извлека максимални ползи. Изобщо не мислех за братята и сестрите си, камо ли за работата на църквата. Когато водачът ме помолих да взема сестра Джу Юн, мислех, че тя би могла да върши работа за църквата, а аз щях да имам още един помощник, който да облекчи товара ми и да направи работата ми по-ефективна, а оттам и ще подобри имиджа ми, затова и нямах търпение да я заведа в църквата. Когато обаче разбрах, че тя не е сестрата, която познавам, и че крие риск за сигурността, осъзнах, че тя не само че няма да може да поеме дълг, а и някой ще трябва да разговаря с нея лично. Мислех си, че тя не само няма да подобри нашата продуктивност и да подпомогне имиджа ми, но и може да изложи на риск безопасността ни. Бях против това и се оплаквах, че уговорката на водача е неразумна, затова веднага се опитах да пробутам Джу Юн на съседна църква. Видях, че да живея според сатанинската отрова на „Всеки да си гледа интереса“ ме кара да съм все по-егоистична и презряна. Интересувах се само от собствените си интереси и се грижех единствено за себе си. Бог вижда какво носим в сърцата си. Как нямаше Бог да презира мислите ми? Когато си помислих как сестра Джу Юн е била прехвърлена в съседната църква, се почувствах длъжна към нея и знаех, че трябва да практикувам Божието слово и че повече не мога да мисля за собствените си интереси.

След известно време получих още едно писмо от водача си. Някои братя и сестри бяха преследвани от ККП и трябваше да уредим те да дойдат в нашата църква. Този път вече не можех да мисля за собствените си интереси. Независимо дали бяха в състояние да изпълняват задължения, бях готова да ги приема, за да могат да водят църковен живот. Посетих адресите, които водачът ми посочи, приех ги в църквата ни и се погрижих за всичко необходимо. След тези ми дела се почувствах в мир и спокойствие.

По-късно полицията също ме наблюдаваше, затова бях риск за сигурността и не можех да бъда в контакт с другите. Не можех да присъствам на събирания и не можех да изпълнявам задълженията си. Беше много труден момент за мен. Често ми липсваха дните, в които можех да се събирам с братята и сестрите си, и да изпълнявам задълженията си. Очаквах с нетърпение отново да видя братята и сестрите си, да разговаряме заедно за истината и да говоря за това, което е в сърцето ми. Копнежът ми по църковния живот и моите братя и сестри ме измъчваше. Едва тогава разбрах как са се чувствали братята и сестрите, преследвани от ККП, когато не са могли да имат църковен живот или да бъдат в контакт със своите братя и сестри. Мислех си за сестра Джу Юн, която бях отпратила в съседната църква. По това време мислех, че щом не може да изпълнява задължения, няма да е от полза за църковната работа. Не помислях обаче какви страдания и болка вероятно изпитва предвид това, че е била държана в затвора от ККП в продължение на над три години, че все още е наблюдавана след освобождаването си и не може да поддържа контакт с братята и сестрите си или да води църковен живот. За да посещава събирания, тя трябваше да пътува до нашата църква от своя град. Тя правеше това, за да бъде в контакт с братята и сестрите си, а аз я отблъснах без дори една утешителна дума или капка съчувствие. Колкото повече мислех за това, толкова по-гузно се чувствах. Защо бях така студена и безсърдечна? Не притежавах никаква човешка природа!

По-късно прочетох слова от Бог, които разкриват антихристите, с чиято помощ видях проблема си по-ясно. Божиите слова гласят: „Основното проявление на коварството и безпощадността на антихристите е, че има особено ясна цел във всичко, което правят. Първото, за което се замислят, са собствените им интереси, а методите им са достойни за презрение, груби, мръсни, низки и потайни. Няма никаква искреност в начина, по който вършат нещата, в начина, по който се отнасят към хората, както и в принципите, по които се отнасят към тях. Начинът, по който се отнасят към хората, е да се възползват от тях и да си играят с тях, а когато вече нямат полза от тях, ги захвърлят. Ако имат полза от теб, се преструват, че ги е грижа за теб: „Как си? Имал ли си някакви трудности? Мога да ти помогна да ги разрешиш. Кажи ми, ако имаш някакви проблеми. Насреща съм. Какви късметлии сме, че имаме толкова добри отношения!“. Изглеждат толкова внимателни. Но ако дойде ден, в който вече нямаш никаква стойност, която да използват, ще те изоставят, ще те захвърлят настрана и ще те пренебрегнат, сякаш никога преди не са те срещали. Когато наистина имаш проблем и отидеш да ги търсиш за помощ, отношението им внезапно се променя, думите им вече не са толкова приятни за ухото, както когато първоначално са обещали да ти помогнат — и защо е така? Защото нямаш стойност, която да използват. Затова престават да ти обръщат каквото и да било внимание. И това не е всичко: ако разберат, че си направил нещо нередно, или намерят нещо, което могат да използват като компромат срещу теб, стават студено цинични към теб и може дори да те заклеймят. Какво мислите за този метод? Проявление на доброта и искреност ли е това? Когато антихристите проявяват този вид коварство и безпощадност в поведението си към другите, има ли и следа от човешка природа в това? Имат ли и най-малката искреност към хората? Категорично не. Всичко, което правят, е за собствена изгода, гордост и репутация, за да си придадат статус и престиж сред другите. Ако могат да се възползват от всички, които срещат, ще го направят. Презират онези, от които не могат да се възползват, и не им обръщат внимание. Дори да поемеш инициативата да се доближиш до тях, те пренебрегват и дори не те поглеждат. Но ако дойде ден, в който се нуждаят от теб, отношението им към теб внезапно се променя и стават много внимателни и любезни, което те озадачава. Защо се е променило отношението им към теб? (Защото сега имат полза от теб.) Точно така: когато видят, че имат полза от теб, отношението им се променя“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). Когато видях какво разкриват Божиите слова, се почувствах нещастна и виновна. Стореното от мен бе дело на антихрист. Имах мотив във всяка ситуация и мислех само за собствените си интереси. Винаги преценявах и използвах хората във взаимоотношенията си. Нямах любов към братята и сестрите си, нито честност или добрина. Сестра Джу Юн е била наблюдавана от ККП толкова дълго и не е можела да води църковен живот. Трябваше да разбера положението ѝ, да я подкрепя и да ѝ помогна с любов, като уредя тя да посещава събиранията и да изпълнява каквито задължения може, колкото е възможно по-скоро. Аз обаче се притеснявах за риска за сигурността, който тя представляваше. Мислех си, че приемането ѝ в църквата по никакъв начин не би помогнало на църковната работа и че ще трябва да изразходваме още енергия и да платим цена, за да ѝ помогнем. В най-лошия случай тя беше заплаха за безопасността на другите братя и сестри, което би засегнало църковната работа. Така че изобщо не ме интересуваше дали ще може да води църковен живот, не ѝ зададох дори един въпрос за състоянието или трудностите ѝ. Само исках да се отърва от нея, да не я допускам в църквата. Бях толкова безразлична и егоистична. Наистина нямах никаква човешка природа! Неволно се запитах: „Не можех да се ангажирам с моята сестра дори по дребен въпрос. Не проявих любов или съпричастност към нея. Как тогава оказаната от мен помощ на братята и сестрите ми в миналото може да е искрена?“. Чрез размишления установих, че много пъти помагах на братята и сестрите си, защото бях църковният водач. Мислех си, че като им оказвам истинска подкрепа и се уверявам в нормалното състояние на всички, можех да постигам резултати в дълга си и да съм сигурна, че имам добър имидж. Едва в този момент осъзнах, че с действията си не съм се съобразявала с Божията воля и не съм изпълнявала отговорността си на водач. Вместо това защитавах репутацията и статуса си. Привидно изпълнявах дълга си, но всъщност се грижех за собствените си интереси под маската на изпълнение на дълга и използвах другите като трамплин в стремежа си към репутация и статус. Стореното от мен беше отвратително за Бог и аз бях поела по пътя на съпротива към Бог. Ако не бях изпитала болката на това да не водя църковен живот, никога нямаше да разбера болката и страданието на братята и сестрите ми без събирания и църковен живот. Освен това никога нямаше да разпозная моя злокобен и порочен нрав на антихрист.

По-късно прочетох друг откъс от Божието слово. „Грешката при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са нечестиви и несправедливи цели. Когато хората се стремят към лични интереси като например слава, придобивки и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, проводник и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). Разкритото от Божиите слова ме накара да осъзная, че ако вършим дълга си, без да практикуваме истината, а браним репутацията и статуса си, колкото и висока цена да плащаме, винаги ще изпълняваме негативна роля в църквата и ще сме инструмент на Сатана. Единствено ще нарушаваме и смущаваме църковната работа и ще ощетяваме навлизането в живота на нашите братя и сестри. Помислих за сестра ми, която беше принудена да дойде при нас от своя град, просто за да участва в църковния живот. Тя искрено вярваше в Бог и копнееше по Божието слово. Ако имах дори и капка човешка природа, нямаше да се отнеса така с нея. Аз бях църковен водач, а когато сестра Джу Юн беше в беда, аз не ѝ помогнах, а безразлично и безпардонно се опитах да я препратя в друга църква. Колкото повече мислех за стореното, толкова повече се мразех. Чувствах, че съм длъжна на сестра ми, а още повече — на Бог. Застанах пред Бог и се помолих: „Боже! В делата си мисля само за своите интереси и нямам любов към братята и сестрите си. Колко съм егоистична и коварна! Боже! Искам да се покая…“.

По-късно, докато четях Божиите слова, видях безкористната щедрост и грижа на Бог за човечеството и изпитах дори още по-голям срам от своя егоизъм и порочност. Божиите слова гласят: „Независимо каква част от Божието слово си чул, колко от истината си способен да приемеш и си разбрал, колко реалност си изживял или колко резултати си постигнал, има един факт, който трябва да разбереш: истината, пътят и животът на Бог са дарени безвъзмездно на всеки един човек и това е справедливо към всички. Бог никога няма да покаже пристрастие към даден човек за сметка на друг поради това, че той е вярвал в Бог отдавна или че е страдал много, както и никога няма да покровителства или благослови даден човек, защото е вярвал в Него отдавна или защото е страдал много. Бог също така няма да се отнася с никого по различен начин заради неговата възраст, външен вид, пол, семеен произход и т.н. Всеки човек придобива едни и същи неща от Бог. Той не позволява на никого да придобие по-малко, както и на никого да придобие повече. Бог е справедлив и разумен към всеки отделен човек. Той дава на хората точно това, от което се нуждаят и когато се нуждаят, като не ги оставя да гладуват, да студуват или да изпитват жажда, и задоволява всички потребности на човешкото сърце. Когато Бог прави тези неща, какво изисква Той от хората? Бог дарява тези неща на хората, така че има ли Бог някакви егоистични подбуди? (Не.) Бог няма никакви егоистични подбуди. Всички Божии слова и Божието дело са в името на човечеството и имат за цел да разрешат всички беди и трудности на хората, така че те да могат да придобият истинския живот от Него. Това е факт“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човекът е най-облагодетелстван от Божия план за управление). Бог безкористно дава на всички. Той работи много усилено във всеки един от нас и никога не очаква нищо в замяна, като единствено се надява да следваме истината, да променим нрава си и да изживяваме истинско човешко подобие. Моето отношение към братята и сестрите ми обаче се базираше на това дали са полезни. Ако бяха полезни, бях готова да платя всякаква цена. Ако ли не, не им обръщах внимание. Не исках да се занимавам, ако нямах изгода. Бях егоистична и презряна. Господ Исус е казал: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:40). Да. Дори и на най-незабележимите братя и сестри в църквата трябва да се оказва помощ, стига те искрено да вярват в Бог и да не са злодеи, антихристи или невярващи. Да им помагаме с любов означава да изпълняваме Божията воля и Бог да одобрява това. Особено към братята и сестрите, преследвани от ККП, които не могат да се върнат у дома, трябва да се отнасяме добре и да се уверяваме, че са в безопасност. Това е дори още по-добро дело. Отношението ни към братята и сестрите ни показва нашата човешка природа. Изпитвах силно разкаяние. Ако имах още един шанс да изпълня дълга си, повече нямаше да съм така егоистична и презряна, нито да мисля за собствените си интереси във взаимоотношенията с братята и сестрите ми. Щях да се постарая да им помагам и да бъда човек, притежаващ човешка природа и разум.

През януари тази година най-накрая поех още един дълг. Водачът ми уреди да помогна на сестра, която представляваше заплаха за сигурността. Помислих си: „След всичко преживяно най-накрая имам дълг. Ако се свържа с тази сестра, какво ще се случи, ако бъда замесена?“. В този момент осъзнах, че не съм в правилно състояние. Побързах да се явя пред Бог и се помолих да мога да се отрека от себе си, като казах, че искам да дам всичко от себе си, за да помогна на сестра ми и да я подкрепя. След като се срещах и разговарях с нея за Божието слово, нейното негативно състояние постепенно се промени и тя поиска да напише статия със свидетелство за Бог. Когато направих всичко възможно, за да помогна на моята сестра, изпитах мир.

В миналото чувствах, че мога да устоявам на трудностите, работех усърдно в дълга си, имах добра човешка природа и любов към братята и сестрите ми. Благодарение на фактите, на съда и разкриването на Божието слово, аз най-накрая разбрах, че търся единствено изгода. Бях егоистична, безразлична, а в сърцето си нямах честност или доброта. Бях толкова покварена от Сатана, че бях загубила човешката си природа! Божието слово ме накара да разбера как да се отнасям към братята и сестрите си с хуманност и разум. Това ми помогна да се разбирам с другите, без винаги да гледам собствените си интереси, и искрено да подкрепям и подпомагам братята и сестрите ми. Благодаря на Бог!