От Милдред, Малайзия

Скоро след като приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни, пастор Ли разбра за това. Един ден той ми се обади и ме помоли да отида в църквата. Помислих си, че пастор Ли разбира добре Библията, служил е на Господ много години и води наистина благочестив живот. Освен това той винаги ни казваше да чакаме бдително завръщането на Господ и аз исках да споделя евангелието с него и да му кажа, че Господ Исус се е завърнал. Помислих, че това е добра възможност. Но за моя изненада, когато се срещнахме, той ме погледна укорително и попита: „Милдред, ти си дякон, как е възможно да вярваш във Всемогъщия Бог? Защо не дойде да се посъветваш с мен, преди да приемеш това? Можех да го проверя вместо теб! Ясно е, че ти липсват познания за Библията, и без нашето наблюдение можеш много лесно да бъдеш подведена“. Когато чух думите на пастор Ли, се почувствах наистина неловко. Помислих си: „Аз съм свободна да проучвам истинския път — защо трябва да получавам твоето одобрение или надзор? Освен това вярвам в Господ повече от две десетилетия и въпреки че не познавам Библията толкова добре, колкото ти, не е като да нямам собствени мисли и мнения! Усърдно изследвам това от три месеца насам, прочетох много от словата на Всемогъщия Бог и Го приех едва когато бях сигурна, че словата на Всемогъщия Бог са Божият глас“. Ето защо му отговорих: „Пастор Ли, човек трябва само да прочете словата на Всемогъщия Бог, за да разбере дали Той е завърналият се Господ Исус или не“. След това отворих мобилното приложение на Църквата на Всемогъщия Бог на телефона си и прочетох на глас един откъс от словата на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „Осъществявам делото Си из цялата вселена и на изток безспир се разнася гръмотевичен тътен, който разтърсва всички народи и вероизповедания. Именно Моите слова преведоха всички хора до днешния ден. Аз правя така, че всички хора да бъдат завоювани от словата Ми, да попаднат в този поток и да се предадат пред Мен, защото отдавна оттеглих славата Си от цялата земя и отново я изпратих в изтока. Кой не копнее да види Моята слава? Кой не очаква с трепет завръщането Ми? Кой не жадува за повторното Ми явяване? Кой не бленува за обичливостта Ми? Кой не би дошъл при светлината? Кой не би съзрял изобилието на Ханаан? Кой не копнее за завръщането на Изкупителя? Кой не се възхищава на Този, Който притежава велико могъщество? Словата Ми ще бъдат разгласени из цялата земя и Аз ще говоря и изричам още слова пред Своите избраници, подобно на мощен гръм, разтърсващ планините и реките. Изричам словата Си пред цялата вселена и пред човечеството. Ето защо словата от устата Ми станаха съкровище на хората и всички хора милеят за словата Ми. Светкавицата проблясва от изток чак до запад. Словата Ми са такива, че хората не желаят да се разделят с тях, а също така са неразгадаеми за човека и още повече предизвикват у него радост. Подобно на новородени бебета, всички хора се радват и веселят и празнуват Моето пришествие. Посредством словата Си ще доведа пред Себе Си всички хора. От този момент нататък официално ще навляза сред хората и ще направя така, че да дойдат да Ми отдадат почит. Със славата, която извира от Мен, и със словата от устата Ми всички хора идват пред Мен и виждат, че светкавицата проблясва от изток, че освен това съм се спуснал на Елеонския хълм на изток и че отдавна съм дошъл на земята, и че вече не съм Еврейския син, а Светкавицата от изток. Защото отдавна възкръснах и си тръгнах от човечеството, а след това отново се явих сред тях със слава. Аз съм Този, Който е почитан преди безброй епохи, а също съм и младенецът, от когото израилтяните се отрекоха преди безброй епохи. Още повече, Аз съм всеславният Всемогъщ Бог на днешната епоха!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Екотът на седемте гръма — предсказващ, че евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена). Той дори не ме изчака да свърша, а ме прекъсна нетърпеливо: „Няма нужда да продължаваш. Изтеглих това приложение много отдавна и съм чел словата на Всемогъщия Бог. Те свидетелстват, че Неговите слова са Божиите слова, но това не е възможно! Всички Божии слова са в Библията. Не може да има никакви слова от Бог извън нея. Дори словата на Всемогъщия Бог да съдържат власт, аз пак няма да повярвам в Него!“. Наистина се изненадах като го чух да казва това. Той беше пастор, как можеше да каже, че няма да повярва във Всемогъщия Бог, дори словата Му да съдържат власт? Не беше ли вярващ? Възразих му: „Пастор Ли, как смееш да си убеден, че всички Божии слова са в Библията? Ти самият често си споделял Йоан 21:25: „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги“. Господ Исус е работил и проповядвал на земята в продължение на три години и половина. Колко думи мислиш, че е казвал всеки ден? Колко думи мислиш, че е казвал във всяка проповед, която е изнасял? През тези три години и половина Господ Исус трябва да е изнесъл толкова много проповеди и да е казал толкова много неща, че те вероятно са безброй! Това, което е записано в Четирите евангелия, представлява само една малка, ограничена част, върхът на айсберга. Ето защо твърдението, че извън Библията няма Божии слова, просто не отговаря на реалността. Освен това Господ Исус отдавна е пророкувал: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). Също така в книгата Откровение е пророкувано, че Господ ще се завърне в последните дни и ще разгърне свитъка, и че ще говори на църквите. Всичко това ще са нови слова, изречени от Бог в последните дни, и няма как да са били записани в Библията предварително. Така че ако извън Библията не съществуваше никакво дело или слово от Бог, как биха могли да се изпълнят тези пророчества? В последните дни Всемогъщият Бог е изразил всички истини, които пречистват и спасяват човечеството, и именно това е свитъкът, за който книгата Откровение е пророкувала, че ще бъде разгърнат от Агнеца. Това се има предвид под: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7). Трябва да търсим с отворено сърце. Това е единственият начин да приветстваме завръщането на Господ“. Когато приключих, пастор Ли каза презрително: „Имаш доста познания по темата и изглежда си прочела много от словата на Всемогъщия Бог! Но в нашата вяра ние не можем да се отклоняваме от Библията. Ако го направиш, ще можеш ли все още да се наричаш вярваща в Господ? Колкото и прекрасни да са словата на Всемогъщия Бог, дори и да са истината, никога няма да призная или да приема нищо извън Библията. Настоявам да се откажеш от вярата си във Всемогъщия Бог. В противен случай разрешението ти да служиш в църквата ще бъде отнето и накрая ще съжаляваш!“. И така, аз казах: „Пастор Ли, като вярващи не чакаме ли Господ да дойде и да ни приеме? Сега, когато Господ се е завърнал и е изразил толкова много истини, не трябва ли да проучим това щателно? Ако не търсим с отворен ум, а просто се придържаме към собствените си представи и фантазии, и пропуснем шанса си да приветстваме завръщането на Господ, ще бъде твърде късно за съжаления!“. За моя изненада той отговори ядосано: „Стига толкова! Няма да повярвам във Всемогъщия Бог. Ще ти дам още малко време да премислиш и ако запазиш вярата си във Всемогъщия Бог, ще те отлъча от църквата“. След това си тръгна, без да се обърне повече. Бях истински шокирана от поведението на пастора. Той винаги ни казваше, че само онези, които търсят с отворено сърце, ще бъдат приети от Господ. Никога не съм си представяла, че изправен пред нещо толкова важно като идването на Господ, той не само няма да търси, но и ще спре и нас да изследваме и дори ще ме заплашва с изгонване от църквата. Не е ли това да казваш едно, а да правиш друго, да си лицемер? Това не е човек, който копнее за явяването на Господ!

Когато в неделя отидох на църква, пастор Хун ме потърси и каза: „Чух, че си проучвала Църквата на Всемогъщия Бог? Тяхната проповед не съответства на Библията, а нашата вяра се основава на Писанието. Да се отклониш от Библията означава да предадеш Господ. Трябва да се откажеш от тази своя вяра във Всемогъщия Бог!“. Затова аз го попитах: „Когато Господ Исус дошъл да работи, следвал ли е Стария завет? Той проповядвал пътя на покаянието, изцелявал болните и прогонвал демони. Той бил разпнат като принос за грях на човечеството. Всички тези неща, които Господ Исус казал и направил, са били изцяло извън Писанието и не са били част от Стария завет. Би ли казал, че Господ Исус не е истинският Бог, че Неговото дело не е истинският път? Ще кажеш ли, че да вярваш в Господ Исус означава да предаваш Бог Йехова? Смееш ли да твърдиш, че Божието дело и слово не могат да надхвърлят Библията? Няма ли така да използваш Библията, за да се опиташ да ограничиш и да се противиш на Бог?“. Той ме прекъсна ядосано: „Стига толкова! Ако настояваш да вярваш във Всемогъщия Бог, не си прави труда да съжаляваш“. С тези думи се изсмя пренебрежително и си тръгна ядосано. Като видях изражението на лицето му, малко се уплаших — не знаех какво ще направи след това. За моя изненада, след като службата започна, пастор Хун пусна видеоклипове, клеветящи Църквата на Всемогъщия Бог — тези безпочвени видеоклипове, пълни с измислици, ме разгневиха. Пасторите и старейшините служеха на Господ от много години и обикновено изглеждаха наистина благочестиви, но никога не съм си представяла, че изобщо няма да имат богобоязливо сърце. Нима това е човек на вярата? Всемогъщият Бог е изразил толкова много истини и всички те са публично достъпни в интернет, предоставени на всеки, който иска да търси и да изследва. Независимо дали ги приемаш или не, никога не трябва да се занимаваш с клевети или неверни твърдения, и поне не трябва да спираш другите да изследват истинския път. С какво се различаваше поведението на пасторите от това на фарисеите, които някога са се съпротивлявали на Господ Исус? След края на видеоклиповете пастор Хун се изправи на амвона и прочете един откъс от словата на Павел от Библията: „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:6-8). После каза: „Ние вече сме вярващи в Господ Исус и трябва да останем верни на името на Господ и на Неговия път. Не можем да ходим да слушаме никакви други проповеди и освен това не можем да приемем никое друго евангелие. А сега не трябва да слушаме Църквата на Всемогъщия Бог да свидетелства, че Господ Исус вече се е завърнал. Това би било отклонение и противоречи на нашата вяра. Всеки, за когото се установи, че е приел Всемогъщия Бог, ще бъде незабавно изхвърлен от църквата! Докладвайте ми незабавно, ако някой ви сподели евангелието на Всемогъщия Бог, в противен случай предавате Господ!“. След като каза всичко това, той многозначително погледна към мен. Като видях колко самодоволен изглеждаше, си спомних за фарисеите в храма, които са подвеждали вярващите и са ги подтиквали да отхвърлят Господ Исус. Наистина се разгневих, като видях, че всички изглеждаха уплашени от казаното от пастор Хун. Пастор Хун познаваше Библията отлично — възможно ли бе наистина да не знае какво стои зад думите на Павел? В действителност Павел е казвал, че е имало само едно Евангелие за Епохата на благодатта, което е било евангелието на делото на изкуплението на Господ Исус. Да се слуша всяко друго евангелие в Епохата на благодатта би било предателство към Господ. Но когато Павел е казал това, Бог все още не е бил извършил делото Си в последните дни и никой не е споделял евангелието на царството. Ето защо думите „друго евангелие“ тук абсолютно не биха могли да се отнасят за евангелието на завръщането на Господ в последните дни. Павел никога не е казвал, че е грешно да се проповядва евангелието на царството, когато Господ се завърне, и освен това никога не се е осмелявал да каже, че приемането на евангелието на завръщането на Господ Исус е предателство към Господ. Пастор Хун прилагаше произволно казаното от Павел към делото на Всемогъщия Бог в последните дни. Не е ли това да вадиш думите от контекста и да тълкуваш погрешно Библията, за да подвеждаш хората? След службата пастор Хун ме предупреди още веднъж да не споделям евангелието на Всемогъщия Бог с никой от братята и сестрите. Помислих си: „Всички братя и сестри принадлежат към Божието стадо и Божиите овце чуват Неговия глас. Пастор Хун ми казва да не споделям евангелието с тях и прави всичко по силите си, за да им попречи да чуят Божия глас и да се обърнат към Бог. Това не блокира ли пътя им към навлизане в небесното царство?“. Това ме накара да си припомня нещо, което Господ Исус е казал в осъждане на фарисеите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15). Като чуло свидетелството за завръщането на Господ, духовенството не само не потърсило само, но и попречило на Божиите овце да чуят гласа на Господ и да Го приветстват. Те били съвсем същите като фарисеите — все зли слуги, които пречели на другите да навлязат в небесното царство. Не можех да бъда възпирана от пасторите, трябваше да се възползвам от всяка възможност да споделям евангелието с братята и сестрите си и да ги предпазвам да не бъдат допълнително подведени от пасторите и да пропуснат шанса си да приветстват завръщането на Господ.

Не след дълго пастор Ли ми се обади ненадейно и ме помоли да отида в църквата. Когато пристигнах, там имаше петима души: той, дяконите и църковните настоятели. Пастор Ли ме попита с широка усмивка: „Е, премисли ли?“. Отговорих сериозно: „Всемогъщият Бог е изразил много истини и върши делото на правосъдието в последните дни. След като прочетох словата Му, установих, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус. Единственият начин да се отърсим от оковите на греха и да бъдем пречистени е да приемем Божието дело на правосъдието в последните дни. Само тогава ще бъдем достойни да навлезем в небесното царство. Ще вярвам във Всемогъщия Бог, каквото и да става“. Едва бях изрекла това, когато един дякон се изправи, посочи ме ядосано и каза: „Като вярваща във Всемогъщия Бог от утре вече нямаш право да преподаваш в неделното училище или да отговаряш за финансите на църквата!“. Пастор Ли се обърна към него и му махна с ръка, след което ми каза: „Греховете ни вече са опростени чрез вярата ни в Господ Исус. Няма абсолютно никаква нужда Господ да върши делото на съдене и пречистване на човечеството. Той ще ни вземе директно в небесното царство, когато дойде“. Отговорих: „Вярно е, че Господ Исус опрости греховете ни, когато беше разпнат, но това, че греховете ни са опростени, означава ли, че вече не грешим, че сме били пречистени? Опрощаването на греховете се отнася до получаването на изкуплението на Господ Исус, така че повече да не сме заклеймявани според закона. Това не означава, че вече не грешим или че сме достойни да навлезем в небесното царство. Ние вярваме в Господ и в опрощението на греховете, но нашата греховна природа не е премахната, което означава, че все още постоянно грешим, изповядваме се и отново грешим, разкриваме сатанински нрав като надменност и измама, борим се за слава и Богтство, съперничим си за власт и се опълчваме и съпротивляваме на Бог. Не сме в състояние да избягаме от оковите на греха. Библията казва: „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Господ е свят, а тъй като ние сме пълни с мръсотия и сме напълно недостойни да видим лицето на Господ, как бихме могли да бъдем достойни за небесното царство? Ето защо Господ Исус ни е обещал, че ще се върне в последните дни, за да изразява истини и да извърши още една стъпка от делото за съдене и пречистване на човечеството. Не сме достойни да навлезем в Божието царство, освен ако не приемем Божието правосъдие в последните дни и покварата ни не бъде пречистена“. След това пастор Ли каза презрително: „Чакаме Господ Исус със следи от гвоздеи по ръцете, Който идва на облак, за да ни приеме в небесното царство. Дори всичко, което казва Всемогъщият Бог, да е истина, аз пак няма да го приема!“. Дяконите също се включиха: „Да! Чакаме Господ Исус да слезе на облак и да ни вземе в небесното царство“. След това казаха някои неща, клеветящи и хулещи Всемогъщия Бог. Като видях колко са непреклонни и упорити, наистина се ядосах. Казах им: „Вие сте водачи в църквата, но когато чуете свидетелство, че Господ се е завърнал, не само отказвате да търсите и да го изследвате с отворено сърце, но се осмелявате да разпространявате заблуди и да се противите и да осъждате делото на Всемогъщия Бог. Правите всичко възможно, за да ни попречите да проучим и приемем истинския път. Помислихте ли за естеството на това поведение и какви ще бъдат резултатът и последствията? Фарисеите са се придържали към собствените си представи и фантазии, противопоставяли са се бясно на Господ Исус и са Го заклеймявали. Разпънали са Го, с което са накърнили Божия нрав, и така са били прокълнати и наказани от Бог. Наистина ли този урок от провала на фарисеите не ви служи като предупреждение? Трябва поне да чуете словата на Всемогъщия Бог, преди да вземете решение!“. След това им прочетох един откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Онези, които искат да получат живот, без да разчитат на истината, изречена от Христос, са най-абсурдните хора на земята, а онези, които не приемат пътя на живота, донесен от Христос, са изгубени във фантазията. Затова казвам, че онези, които не приемат Христос от последните дни, завинаги ще бъдат ненавиждани от Бог. Христос е вратата на човека към Царството в последните дни и няма хора, които да могат да Го заобиколят. Никой не може да бъде усъвършенстван от Бог, освен чрез Христос. Ти вярваш в Бог и затова трябва да приемеш Неговите слова и да се покориш на Словото Му. Недей само да мислиш за придобиването на благословии, докато същевременно си неспособен да приемеш истината и притока на живот. Христос идва в последните дни, за да предостави живот на всички, които искрено вярват в Него. Това дело съществува, за да бъде приключена старата епоха и да се навлезе в новата, и това дело е пътят, по който трябва да поемат всички, които ще влязат в новата епоха. Ако не признаеш Христос и дори Го заклеймяваш, хулиш или преследваш, тогава си обречен да гориш вечно и никога няма да влезеш в Божието царство. Причината за това е, че Самият Христос е израз на Светия Дух, израз на Бог, Този, на Когото Бог е поверил да извърши делото Му на земята, и затова казвам, че ако не можеш да приемеш всичко, извършено от Христос от последните дни, тогава хулиш Светия Дух. Дължимото възмездие за онези, които хулят Светия Дух, е очевидно за всички“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот). Преди дори да успея да го дочета, един от църковните настоятели се изправи и ми извика, почервенял от гняв: „Стига толкова! Никога няма да приема това, независимо колко истина има в словата на Всемогъщия Бог!“. Отвърнах: „Всички вие сте невероятно надменни! Това са все слова от Светия Дух, слова от устата на Самия Бог. Не можете ли да разберете? Способни ли сте изобщо да разпознаете гласа на Бог? Наистина ли сте Божии овце?“. Пастор Ли отговори също толкова презрително, както и преди: „Не вярвам в никой друг освен в Господ Исус!“. Видях колко невероятно неразумни бяха всички те и не исках да им казвам нищо повече. Докато се готвех да си тръгна, пастор Ли ме заплаши: „Ще ти дам още един месец да премислиш. Ако все още вярваш във Всемогъщия Бог, ще бъдеш отлъчена!“. Казах му ядосано: „Няма нужда да чакаш още един месец — можеш да ме изхвърлиш сега. Не се страхувам да бъда отстранена от църквата. Това, от което се страхувам, е да не успея да чуя гласа на Бог или да не успея да видя явяването на Господ, да не мога да приветствам Господ и да пропусна благословиите от навлизането в небесното царство за цяла вечност. Сега чух гласа на Бог и бях издигната пред Божия престол и присъствам на сватбения пир на Агнеца. Дори и да не ме отлъчите, аз никога повече няма да идвам на служби тук!“. За моя изненада пастор Ли се изсмя студено и каза: „Не можем да те отстраним сега, иначе братята и сестрите ще кажат, че не се отнасяме с любов към теб. След като мине още един месец, ще им кажем, че си предала Господ и си решена да напуснеш църквата, че сме положили големи усилия да те посъветваме, но ти все още настояваш да вярваш във Всемогъщия Бог. Ще кажем, че нямаме друг избор, освен да те отлъчим от църквата“. Вбесих се, като го чух да казва това. Какъв лицемер беше само! Обикновено беше много грижовен към енориашите си, но се оказа, че всичко е било преструвка. Правеше го само за да поддържа собствения си имидж, да затвърди позицията си и да създаде фалшив образ за себе си. Това ми напомни за нещо, което Господ Исус казал, като прокълнал фарисеите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие отвън изглеждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие“ (Матей 23:27-28). Помислих си за братята и сестрите, които са били вярващи от години и през цялото време очакват да приветстват завръщането на Господ, но са били подвеждани и мамени от пасторите. Като вярваха на техните слухове и дяволски думи, те пропускаха шанса си да приветстват завръщането на Господ. Това беше наистина трагично. Никой никога не би си помислил, че тези духовници, които постоянно призоваваха да бъдем нащрек за лъжехристи и антихристи, ще се окажат истинските антихристи и ще отклоняват хората. Те са като крадеца, който вика: „Дръжте крадеца!“. Колко отвратително! При тази мисъл излязох, без да искам да разменям повече думи с тях. Пастор Ли ме предупреди отново: „Твоя работа, ако искаш да вярваш във Всемогъщия Бог, но няма да ти позволя да споделяш това евангелие с останалите братя и сестри“.

Когато и да се натъкнех на братя и сестри, с които бях ходила на служби преди, те се отнасяха наистина студено към мен, а някои се опитваха да ме избягват. Това наистина ме разстройваше, но знаех, че пасторите ги подвеждат, провокират и подклаждат. Спомних си един откъс от Божието слово, който бях чела на едно събиране преди: „Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, подли люде, които поучават „Бог“ отвисоко. Те са хора, които носят Божието знаме, но умишлено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярващи в Бог, докато ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са зли дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават стъпването на хората на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи тяхното търсене на Бог. Те може да изглеждат със „здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които водят хората да се съпротивляват на Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог). Това ме накара да се замисля за пасторите и старейшините. Те са запознати с Библията, външно изглеждат благочестиви и любящи и сякаш остават бдителни и копнеят за идването на Господ. Но когато чуят някой да свидетелства, че Господ се е завърнал, не само отказват да търсят и да изследват, но и упорито се придържат към религиозните си представи и изопачават Писанието. Те много добре знаят, че Всемогъщият Бог е изразил всякакви истини, но все още отказват да Го приемат, вместо това умишлено Му се противят и Го осъждат, дори стигат дотам, че разпространяват всякакви ереси и заблуди. Те правят всичко възможно, за да издигат и свидетелстват за Библията, като казват, че цялото Божие дело и всички Негови слова се съдържат в нея, че всичко останало е ерес и предателство към Господ, и така карат хората сляпо да боготворят и издигат в култ Библията. Това е опит да използват Библията, за да държат вярващите твърдо под техен контрол. Те винаги заявяват, че са отговорни за живота на вярващите, докато правят всичко по силите си, за да им попречат да търсят и да изследват делото на Всемогъщия Бог в последните дни. Дори използват спирането ни от служба и прогонването ни от църквата като достойни за презрение тактики, с които да ни заплашват и стряскат, и да ни притискат да се откажем от истинския път. Те биха предпочели да видят хората, изоставени в религиозна пустош без делото на Светия Дух, за да получават техните приноси и ресурс и да съсипят шанса им да приветстват завръщането на Господ. Те не позволяват на хората да четат словата на Всемогъщия Бог, да чуват гласа на Бог или да се обърнат към Бог. Това е невероятно подло! Те са злите слуги, антихристите и съвременните фарисеи, разобличени от Божието дело от последните дни. Те са демони, които пречат на хората да навлязат в небесното царство. Видях истинското лице на тяхното лицемерие и взех решение: каквото и да правят, за да ми попречат или да ме прекъсват, никога няма да бъда възпряна от тях и ще продължа да се моля, да се уповавам на Бог и да търся всяка възможност да споделям евангелието с онези братя и сестри, които искрено вярват в Господ. По този начин Божиите овце могат да чуят гласа Му по-рано, да се освободят от подвеждането и контрола на антихристите в религиозния свят и да последват стъпките на Агнеца.