От Шу Цин, Китай

През 2021 г. Бях избрана за водач. По-късно поради изискванията на работата поех отговорност в друга църква. След като забелязах, че църковното дело не е много ефективно, си помислих: „Водачите, които уредиха да дойда в тази църква, сигурно ме ценят високо и се надяват да мога да дам тласък на църковната работа тук, така че трябва да се справя и да накарам водачите да видят, че мога да върша истинска работа“. След това посетих всяка една група в църквата, за да се запозная с работната ситуация и да разреша трудностите и проблемите на братята и сестрите в техния дълг. Някои братя и сестри бяха в лошо състояние, така че им помагах с обич и ги подкрепях. Когато откриех неподходящи хора на дадени позиции, обсъждах това с братята и сестрите, с които си партнирахме, и бързо ги премествах или заменях според принципите. След известно време църковното дело донякъде се подобри. Бях много щастлива и само си мислех: „Изглежда, че мога да върша истинска работа. Трябва да продължа да работя усилено и да постигна по-добри резултати, за да видят братята и сестрите ми, че имам работоспособност, и да кажат, че съм добър водач“.

Един ден, докато преглеждахме работата, забелязах, че ефективността на работата по поенето значително е намаляла. Няколко човека от новодошлите не идваха на събирания. Помислих си: „Цялата останала работа сега е по-ефективна, но ефективността на работата по поенето е спаднала. Не мога да позволя работата по поенето да се отрази на цялостните резултати, иначе всички ще кажат, че съм неспособен водач, и няма да ме гледат по същия начин“. Затова бързо отидох при напоителите, за да проуча въпроса. Тогава научих, че ръководителката на групата, сестра У Уън, не е взела предвид реалните трудности на новодошлите, когато е организирала събиранията и техния дълг. Организирала е събирания, когато някои новодошли е трябвало да работят, така че те не са могли да присъстват. Като чух това, леко се ядосах. Помислих си: „Ясно ѝ казах, че трябва да вземаме предвид ситуациите на новодошлите, когато им организираме събирания и им възлагаме дълг. Защо не може да разбира нещата в дълбочина и да ги прилага гъвкаво? Изглежда, че тя няма заложбите да пои новодошли. Тя е ръководител на групата и ако се отклони в практикуването си, това ще се отрази на ефективността на цялата група. Трябва да бъде освободена незабавно. Ако не я освободя, резултатите от работата никога няма да се подобрят. Това не само ще попречи на църковното дело, но моите висшестоящи и братята и сестрите ще си помислят, че не съм способна да работя или да решавам действителни проблеми. Не мога да допусна хората да поставят под въпрос компетентността ми“. Така че повдигнах въпроса за освобождаването на У Уън пред моите сътрудници. Дяконът по поенето каза: „Преди време У Уън беше ефективна в поенето на новодошлите. Може би напоследък е в лошо състояние и вероятно е била малко прекалено прибързана, когато е обучавала новодошлите, което е довело до проблеми. Трябва да се запознаем със ситуацията ѝ, а след това да проведем общение и да ѝ помогнем. Ако след известно време не се промени, тогава можем да я освободим“. Но аз изобщо не слушах. Просто си мислех: „У Уън не е започнала да пои новодошли току-що. Напомняла съм ѝ за това и преди. Мисля, че тя не приема напомняния и помощ. Ако не я освободим своевременно и има забавяне или работата бъде засегната, аз съм тази, на която ще търсят отговорност. Каквото и да става, този път трябва да ги накарам да се съгласят с мен и да освободят У Уън“. Така че казах ядосано: „У Уън е неефективна в дълга си — това доказва, че е некомпетентна и неподходяща за този дълг. Ако я оставите и резултатите от работата ни не се подобрят, кои от вас могат да понесат тази отговорност? Помагайте ѝ без мен!“. Когато видяха отношението ми, моите сътрудници не казаха нищо.

По-късно чух, че У Уън е била много негативна, след като е била заменена. Тя чувствала, че сме я освободили въз основа на моментно поведение, а не на балансирана оценка на последователното ѝ поведение, и че този вид освобождаване е в разрез с принципите. И все пак не само че не потърсих истината и не се самоанализирах, но и почувствах, че духовният ръст на У Уън е твърде малък и че тя не може да опознае себе си или да си извлече поуки от нещата, така че изобщо не го взех насериозно.

След като У Уън беше освободена, избрахме сестра Джън Син за ръководител на групата. Помислих си щастливо: „Сега работата по поенето би трябвало да е по-ефективна“. Но след известно време открих, че работоспособността на Джън Син е доста ниска и че тя не притежава същото чувство за бреме като У Уън. Тя не можеше да схване състоянието на новодошлите навреме и не знаеше как да проведе общение, за да реши проблемите им. В резултат на това след известно време работата по поенето все още не се подобряваше. Започнах да се чувствам неспокойна и се чудех дали освобождаването на У Уън не е било грешка. Но щом нещата стигнаха дотук, реших да проведа общение и да окажа допълнителна помощ на Джън Син, за да видя дали резултатите ѝ могат да се подобрят.

Тъй като все повече новодошли идваха в църквата, основен приоритет беше бързото обучение на повече напоители. Затова бързо започнах да търся кандидати. Спомних си за сестра Чън Чън, която наскоро беше освободена. Преди беше проповядвала евангелието и беше постигнала някои резултати. Беше дружелюбна и добра в общуването с хората, така че, ако я обучехме, работата по поенето щеше да се подобри и висшестоящите ми определено щяха да кажат, че имам добри заложби и че съм компетентна. Затова помолих дякона по поенето да се съсредоточи върху развиването на Чън Чън. Дяконът по поенето каза: „Мислехме да уредим нещата по този начин, но видяхме, че след като беше отстранена, Чън Чън все още няма самопознание. Когато проповядваше евангелието, тя винаги се съревноваваше за слава и придобивки и всяваше завист и спорове, което попречи на другите да изпълняват нормално своя дълг. Ако сега я обучим да пои новодошли, няма ли да извърши само още злодеяния и да причини повече смущения? Поенето е една от най-важните задачи — тези, които се обучават за нея, трябва да имат добра човешка природа и не трябва да смущават църковното дело. Трябва да правим нещата според принципа!“. Думите ѝ ме разтревожиха и си помислих: „Чън Чън е дружелюбна и има заложби. Обучението ѝ да пои новодошли със сигурност ще направи работата по-ефективна набързо. Ако решим да не я обучаваме сега, защото изглежда, че ѝ липсва истинско покаяние, моите водачи няма да могат да видят моята работоспособност. Това не е добре. Трябва да ги убедя да направят това, което искам. Не мога просто да се предам“. Затова казах на дякона по поенето: „Сега ли е моментът да се придържаме сляпо към правилата? Принципите също така казват, че трябва да се даде възможност за покаяние на онези, които са прегрешавали в миналото. Чън Чън е дружелюбна и има заложбите да пои новодошли, така че можем да я обучим. Просто трябва да я наблюдаваме отблизо и да не ѝ позволяваме да причинява смущения. Освен това Чън Чън има добри заложби и се учи бързо. Ако имаме още един опитен напоител, това ще реши много проблеми за църквата!“. Когато дяконът по поенето видя моето упорство, не каза нищо повече.

Но няколко дни по-късно тя съобщи, че Чън Чън не се е запознала с представите и объркването на новодошлите, преди да ги напои, и не е предложила целенасочено общение и решения. Вместо това тя настоявала да провежда общение въз основа на собствените си идеи. Това беше накарало двама от новодошлите да се противопоставят, да се съпротивляват и да спрат да вярват. Почувствах се малко неспокойна — предвид заложбите на Чън Чън, тя не би трябвало да прави такова нещо. По-късно, когато говорих с Чън Чън, осъзнах, че тя само външно е била инициативна в дълга си. Тя нямаше разбиране за миналите си прегрешения и след като възникна толкова голям проблем в работата ѝ по поенето, тя не се самоанализира и не си извлече поука от това. Беше безчувствена. Едва сега достигнах до някакво осъзнаване, че може би съм прибързала в развиването ѝ и че може би тя трябва да продължи да размишлява. Но като се замислих отново, установих, че Чън Чън има добри заложби и е била водач, така че, ако ѝ помогнех повече, тя би трябвало да може бързо да разбере себе си и да промени нещата. Всичко, което трябваше да направя, беше да я обуча и да подобря резултатите от работата по поенето, и моите водачи щяха да ме одобрят.

Точно когато очаквах добри резултати, сестрата, с която си партнирахме, една сутрин ми каза: „Братята и сестрите са писали, за да кажат, че не изпълняваш дълга си според принципите. Насила си уредила Чън Чън, която все още е била в изолация и размисъл, да върши работа по поенето. През това време, докато е поила новодошлите, Чън Чън е имала много проблеми и изобщо не се е самоанализирала, нито е показала самоосъзнаване. От последователното ѝ поведение се вижда, че тя е напълно неподходяща за развиване, и те препоръчват тя да продължи да се самоизолира и да размишлява“. Когато чух какво каза, сърцето ми спря за миг. „Свършено е. Това не е просто обикновена обратна връзка — с това ме докладват и ме разобличават, че не изпълнявам дълга си според принципите. Вярвам в Бог от години и никога не съм била докладвана от никого. Какво ли ще си помислят братята и сестрите ми сега?“. На първо време много се сконфузих. Взех чашата си и отпих няколко глътки вода, като се опитвах да се успокоя, но в сърцето ми бушуваше буря: „Ако водачите ми разберат за съдържанието на това писмо, със сигурност ще сметнат, че не изпълнявам дълга си съгласно принципите и че прекъсвам и смущавам църковното дело. Ще ме освободят ли заради това?“. Умът ми беше в смут. Накрая се свлякох на стола като спукан балон. Когато моята партньорка видя състоянието ми, каза: „Да бъдем наблюдавани и разобличавани от нашите братя и сестри е полезно за нас. Трябва да го приемеш от Бог“. Обещах да го приема от Бог, но не можех да успокоя ума си. Целия ден не можах да ям или да спя. Мисълта за това как фактите за поведението ми бяха разобличени в това писмо прониза сърцето ми. Паднах на колене и се помолих на Бог: „Боже! Знам, че имаш добро намерение, като допускаш това да ми се случи. Моля Те, води ме в това да разбера Твоето намерение и да си извлека поуки от случващото се“.

Докато размишлявах и търсех, придобих известно познание за състоянието си чрез четене на Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Каквото и да правят антихристите, те винаги имат свои собствени цели и намерения, винаги действат според собствения си план, а отношението им към реда и работата в Божия дом е следното: „Ти можеш да имаш хиляди планове, но аз имам едно правило“. Всичко това се определя от природата на антихристите. Може ли антихристите да променят начина си на мислене и да действат в съответствие с истините принципи? Това би било напълно невъзможно […]. Какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те винаги се придържат към един и същ принцип: трябва да получат някаква изгода по отношение на репутацията, статуса или интересите си и не трябва да понасят никакви загуби. Антихристите най-много харесват работата, при която не им се налага да страдат или да плащат някаква цена, а репутацията и статусът им са облагодетелствани. В обобщение, каквото и да правят, антихристите първо се съобразяват със собствените си интереси и действат едва след като са обмислили всичко; те не се покоряват истински, искрено, напълно и безусловно на истината, а го правят избирателно и под условие. Какво е това условие? Статусът и репутацията им трябва да бъдат предпазени и да не претърпят загуби. Едва след като това условие е изпълнено, те решават и избират какво да правят. Тоест антихристите сериозно обмислят как да се отнасят към истините принципи, Божиите поръчения и делото на Божия дом или как да се справят с нещата, пред които са изправени. Те не се замислят как да удовлетворят Божиите намерения, как да не навредят на интересите на Божия дом, как да удовлетворят Бог или как да облагодетелстват братята и сестрите — това не са нещата, които обмислят. Какво обмислят антихристите? Дали ще бъдат засегнати собствените им статус и репутация и дали авторитетът им ще бъде понижен. Ако нещо, което вършат в съответствие с истините принципи, е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, но би довело до това, че собствената им репутация ще пострада и много хора ще разберат истинския им духовен ръст и ще разберат каква е тяхната природа същност, тогава те определено няма да действат в съответствие с истините принципи. Ако извършването на някаква реална работа ще накара повече хора да ги ценят, да ги уважават и да им се възхищават, ще им позволи да придобият още по-голям авторитет или ще даде възможност на думите им да имат тежест и да накарат повече хора да им се подчиняват, тогава те ще изберат да я вършат; в противен случай никога няма да изберат да пренебрегнат собствените си интереси заради интересите на Божия дом или на братята и сестрите. Това е природата същност на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). От това, което Божието слово разкриваше, разбрах, че всичко, което антихристите правят, е с цел да защити собствената им репутация и статус. По въпроси, които не засягат тяхната репутация и статус, те могат да действат според истините принципи, но ако действието според истините принципи застрашава тяхната репутация и статус, антихристите нагло ще нарушат принципите и ще действат своеволно според собствените си идеи. Те биха предпочели да навредят на църковните интереси, за да защитят своите собствени. Размишлявах над всичко, което бях направила, откакто станах водач, и видях, че то е същото като поведението на антихристите, разкрито от Божието слово. Винаги съм искала да постигна нещо набързо, за да докажа, че съм компетентна и мога да върша истинска работа — по този начин моите висшестоящи и братята и сестрите щяха да видят, че изборът да ме направят водач е бил правилен. Затова, когато избирах и използвах хора, изобщо не търсех истините принципи, не мислех как да облагодетелствам църковното дело, не слушах съветите на другите и настоявах да решавам сама. Когато видях, че У Уън не организира разумно събирания и дълга за новодошлите въз основа на техните действителни ситуации, не я попитах за нейното състояние и трудности, нито пък работих с нея, за да намерим корена на проблемите и да навлезем в принципите, за да може тя да избегне допускането на същите грешки. Като виждах, че тя не дава резултати в дълга си и че това ще навреди на репутацията и статуса ми, несправедливо я бях нарочила, изключила и исках да я освободя. За да защитя репутацията и статуса си, бях пренебрегнала принципите и съветите на моите сътрудници и насила я бях премахнала. Не бях проявила никаква любов или търпение към нея и не бях провела общение за истината, за да ѝ помогна. Просто директно я бях освободила. Наистина ми липсваше човешка природа! След нейното освобождаване новата сестра, която бях избрала, не можеше да свърши работата, което пряко се отрази на резултатите от работата по поенето. Дори и тогава не се самоанализирах. За бързото подобряване на резултатите от работата и за да получа одобрението на водачите, отново бях нарушила принципите, като насърчих и развих човек, който вече беше смутил църковното дело. Дори бях извадила неща от контекста и нелепо бях казала, че трябва да ѝ дадем шанс да се покае. Бях критикувала дякона по поенето за сляпото следване на правила и я бях накарала да се страхува да ми противоречи. Резултатът беше, че Чън Чън изобщо не беше подходяща и беше навредила на работата по поенето. Видях, че в името на собствената си репутация и статус преследвах бърз успех в дълга си и пренебрегвах принципите на Божия дом и напомнянията на другите. Дори след като бях докладвана и разобличена, не размишлявах над причините за провалите си — това, за което се притеснявах, беше как гледат на мен водачите. Упорито защитавах репутацията и статуса си и по-скоро бих допуснала църковните интереси да пострадат, за да защитя своите собствени. Това, което проявявах, беше нравът на антихрист!

По-късно прочетох друг откъс от Божието слово, който ми даде известно прозрение за същността на моите действия. Бог казва: „Ако човек твърди, че обича истината и че се стреми към нея, но в същността си цели да се отличи, да се изтъкне, да накара хората да имат високо мнение за него, да удовлетвори собствените си интереси, и ако изпълнява дълга си не за да се покори на Бог или да го удовлетвори, а за да постигне слава, придобивки и статус, тогава стремежът му е грешен. При това положение действията му пречат ли на делото на църквата, или помагат за развитието му? Очевидно пречат, а не помагат да се развива. Някои хора тръбят, че вършат работата на църквата, но се стремят към лична слава, придобивки и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, съществено прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Смущава го, уврежда го и го руши“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част)). След като прочетох Божието слово, разбрах, че когато преследваме лична репутация и статус под флага на изпълнението на нашия дълг, ние по същество действаме като слуги на Сатана и смущаваме църковното дело. Божието слово разкри същността на моите действия. Бог ми е показал благодат, като ми е дал възможността да бъда църковен водач, и се е надявал да проявя внимание към Неговите намерения и да поя добре братята и сестрите си, да решавам техните трудности и проблемите им в навлизането в живота, да обучавам подходящи хора да вършат различните дела на църквата и да гарантирам, че църковното дело протича нормално. Но аз не проявявах внимание към Божиите намерения и изисквания и не изпълнявах отговорностите си като водач. Когато избирах и използвах хора, аз вземах предвид само собствените си интереси. В резултат на това напоителят, който бях насърчила и развила, не беше подходящ за работата. Не само че новодошлите бяха зле напоени, но и работата по поенето беше възпрепятствана, което накара новодошлите да станат негативни и да се оттеглят. Що за изпълнение на моя дълг бе това? Аз смущавах църковното дело и вършех зло! Дори така, нямах никакво съзнание — бях твърде егоистична и твърде безчувствена! Спомних си за антихристите и нечестивите хора, които бяха отлъчени от църквата. Те винаги крояха планове за собствена облага, пренебрегваха истините принципи, за да поддържат репутацията и статуса си, изпълняваха дълга си своеволно и безразсъдно, сериозно смущаваха църковното дело и накрая поради многото си злодеяния бяха отвратителни за Бог и отстранени от Него. Имаше ли някаква разлика по същество между това, което направих аз, и делата на тези антихристи? Когато разпознах това, бях ужасена и се помолих на Бог: „Боже, бях небрежна в дълга си. Преследвах слава, статус и бърз успех и поех по грешен път. Боже, желая да се покая пред Теб. Моля Те, води ме и ме напътствай“.

По-късно чрез размишление и търсене осъзнах, че за да бъдем ефективни в дълга си, трябва да имаме правилните намерения, да се съсредоточим върху търсенето на истината и да действаме според принципите. Само тогава можем да получим Божието напътствие и непрекъснато да се подобряваме в резултатите си. Както казва Бог: „Когато получиш поръчение от Бог и се стремиш да изпълниш дълга си добре и да завършиш мисията си, първо трябва да разбереш Божието намерение. Трябва да знаеш, че това поръчение идва от Бог, че това е Неговото намерение и трябва да го приемеш, да проявиш внимание към него и, което е по-важно, да му се покориш. Второ, трябва да потърсиш кои истини е нужно да разбереш, за да изпълниш този дълг, кои принципи трябва да следваш и как да практикуваш по начин, който да е от полза за Божиите избраници и за делото на Божия дом. Това са принципите на практикуване. След като разбереш Божието намерение, трябва незабавно да потърсиш и разбереш истините, свързани с изпълнението на този дълг, и след като разбереш истината, да установиш принципите и пътя за практикуване на тези истини. Какво се има предвид под „принципи“? По-конкретно, принципът се отнася до нещо, на което трябва да се основава постигането на цел или постигането на резултати при практикуването на истината. […] Човек трябва да схване принципите, за да практикува истината: принципите са ключът, най-основният елемент. След като си схванал основните принципи за изпълнение на дълга си, това показва, че разбираш изискваните нива за изпълнение на този дълг. Овладяването на тези принципи е равносилно на това да знаеш как да практикуваш истината. И така, на каква основа е изградена тази способност за практикуване? Въз основа на разбирането на Божието намерение и на истината. Смята ли се за разбиране на истината, ако знаеш само едно изречение от това, което Бог изисква? Не, не се смята. Какви нива трябва да бъдат постигнати, за да се счита, че разбираш истината? Трябва да разбереш значението и стойността на изпълнението на дълга си и след като вече си наясно с тези два аспекта, си разбрал истината за изпълнението на дълга си. Освен това, след като разбереш истината, трябва да схванеш и принципите за изпълнение на дълга си и пътищата на практикуване. След като можеш да схванеш и прилагаш принципите за изпълнение на дълга си, а понякога и да прилагаш малко мъдрост, можеш да гарантираш ефективността на изпълнението на дълга си. Като схващаш тези принципи и действаш според тях, можеш да си годен да практикуваш истината. Ако изпълняваш дълга си, без да смесваш никакви човешки намерения, ако е изпълнен в абсолютно покорство на Божиите изисквания и според работните разпоредби на Божия дом, ако е напълно съобразен с Божиите слова, тогава изцяло си изпълнил дълга си добре съгласно критериите и дори в резултатите да има някои несъответствия с Божиите изисквания, това все пак се счита за постигане на Божиите изисквания. Ако изпълняваш дълга си в пълно съответствие с принципите, ако си предан, даваш най-доброто от себе си, тогава изпълнението на дълга ти е в пълно съответствие с Божието намерение. Ти си изпълнил добре дълга си като сътворено същество с цялото си сърце, ум и сила, което е резултатът, постигнат чрез практикуване на истината“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората). Божиите слова са много ясни. Когато приемем Божието поръчение, първо трябва да търсим Божиите намерения, да търсим принципите, в които трябва да навлезем в нашия дълг, да достигнем разбиране на истината, да се покорим на Бог и стриктно да следваме истините принципи в нашия дълг. Освен това, когато изпълняваме дълга си, трябва да вземаме предвид интересите на църквата, често да се изследваме и да не кроим планове за лична облага. Това намалява подмяната с нашите собствени идеи и грешките, които допускаме в дълга си. Мислех си как действах единствено за слава и статус в моя дълг — рядко търсех истините принципи и дори когато знаех малко, не се подчинявах. При избора на напоители необходимите ключовите качества са те да провеждат ясно общение върху истината, да имат търпение и да бъдат отговорни. У Уън беше отговорна в дълга си и беше любяща и търпелива с новодошлите. Без значение какво състояние или какви трудности имаха новодошлите, тя можеше активно да провежда общение и да решава проблеми. Също така беше схванала някои от принципите за поене на новодошли. В миналото е била ефективна в дълга си и едва наскоро беше допуснала някои грешки поради някои действителни трудности, с които не можеше да се справи. В тази ситуация трябваше да предложа общение и любяща помощ — или това, или да я скастря, разоблича и порицая — вместо просто нехайно да я освободя. Също така, когато видях, че на пръв поглед Чън Чън е ентусиазирана и дружелюбна, си бях представила, че е подходяща за развиване. Сега осъзнах, че това не е в съответствие с принципите. Тези, които са в изолация за самоанализ, могат да бъдат назначавани да разпространяват евангелието и да поят новодошли, ако не причиняват смущения или прекъсвания, но хора с лоша човешка природа, които вършат зло и смущават църковното дело, изобщо не могат да бъдат развивани. Желанието на Чън Чън за реноме и статус беше силно и в миналото тя често се бореше за тях, като смущаваше църковното дело. След като беше освободена и изолирана за самоанализ, тя никога не показа истинско разбиране за миналите си прегрешения. Такива хора не могат да бъдат важни цели за развиване. Аз бях нарушила принципа, като насърчих и развих Чън Чън, и причиних забавяне на работата по поенето. Не разбирах принципите за освобождаване и използване на хора и работех за слава и статус. Това беше смутило и възпрепятствало църковното дело и беше навредило на навлизането в живота на моите братя и сестри. Докато мислех за това, ме обзе съжаление. По-късно прочетох един откъс от Божието слово: „В Божия дом, каквото и да правиш, не се занимаваш със свое собствено предприятие. Това е делото на Божия дом, това е Божие дело. Постоянно трябва да го помниш и осъзнаваш и да казваш: „Това не е мое лично дело; аз изпълнявам своя дълг и своята отговорност. Аз върша дело на църквата. Това е задача, която Бог ми е поверил, и аз я върша заради Него. Това е мой дълг, а не мое лично дело“. Това е първото нещо, което хората трябва да разберат. Ако се отнасяш към дълга си като към свое лично дело и не търсиш истините принципи, когато действаш, и ако го изпълняваш съгласно личните си мотиви, възгледи и дневен ред, тогава е много вероятно да допуснеш грешки. В такъв случай, как трябва да действаш, ако правиш много ясно разграничение между дълга си и личните си дела и си наясно, че това е дълг? (Да търся това, което Бог иска, и да търся принципи.) Точно така. Ако нещо ти се случи и не разбираш истината, и имаш някаква представа, но нещата все още не са ти ясни, тогава трябва да намериш братя и сестри, които разбират истината, за да разговаряш с тях. Това означава да търсиш истината и преди всичко така трябва да се отнасяш към дълга си. Не бива да вземаш решение въз основа на това, което смяташ за подходящо, а след това да отсечеш и да кажеш, че случаят е приключен — това лесно води до проблеми. Дългът не е твое лично дело и независимо дали са големи или малки, въпросите на Божия дом не са ничие лично дело. Щом се отнася до дълг, значи не е твоя лична работа, не е твое лично дело, а засяга истината и се отнася до принципа. В такъв случай кое е първото нещо, което трябва да направите? Трябва да потърсите истината и принципите. И ако не разбирате истината, първо трябва да потърсите принципите, а ако вече разбирате истината, лесно ще определите принципите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). Божието слово ми даде път за практикуване. Дългът е поръчение от Бог, а не лично дело, така че не можем да го изпълняваме както си искаме, за да задоволим личните си интереси. Във всичко трябва да търсим истините принципи и да практикуваме според Божиите изисквания. Ако не разбираме, трябва да провеждаме общение и да търсим повече с другите. Каквото и да мислят другите, всичко, което трябва да направим, е да приемем Божията внимателна проверка и да дадем най-доброто от себе си, дори ако понякога има отклонения или грешки в работата ни и не постигаме добри резултати бързо. Но ако работим, за да задоволим Бог, а не за да ни виждат другите, ние вървим по правилния път и Бог ще ни води. По-късно се открих пред моите братя и сестри, разобличих това как съм изпълнявала дълга си за репутация и статус, моето желание за бърз успех, моите нарушения на принципите при избора и използването на хора, както и това как съм действала своеволно и съм използвала позицията си, за да укорявам другите, което им е причинило вреда. Тържествено им се извиних и ги помолих да ме наблюдават повече. Когато практикувах по този начин, моите братя и сестри не ме гледаха отвисоко, те ме насърчаваха и казваха, че можем да се надзираваме взаимно и да работим заедно, за да изпълняваме добре дълга си.

Не след дълго се случи нещо друго. Евангелският дякон временно не можеше да изпълнява дълга си поради възпрепятстване от страна на нейното семейство. След като чух новината, малко се притесних. Помислих си: „Сега всяка църква прави всичко възможно, за да проповядва евангелието — в този момент, ако евангелският дякон не може да изпълнява дълга си, работата ни ще бъде силно засегната! Ако не я заменя навреме, резултатите ни никога няма да се подобрят. Висшестоящите ми определено ще си помислят, че съм некомпетентна“. Затова обсъдих с моята партньорка дали да преместим евангелския дякон и да намерим някой да заеме нейното място. Тя каза: „Евангелският дякон винаги е била отговорен и способен работник и резултатите от евангелската работа са добри. Ако я преместиш само защото за известно време не може да се освободи от оковите на семейството си, това би било против принципите“. Тъкмо когато се канех да поспоря, веднага се сетих за това как насила бях заменила У Уън. Нима отново действах, за да защитя репутацията и статуса си? Моята партньорката ми напомняше, че трябва да изпълнявам дълга си според принципите. Почти бях допуснала още една голяма грешка. Докато благодарих на Бог в сърцето си, ѝ казах: „Намеренията ми са грешни. Щях да я преместя без принципи и отново да работя за слава и статус. Тя наистина е отговорна и е правилният човек. Щом не може да върши работата си в момента, тогава ще вземем нещата в наши ръце и ще свършим евангелската работа. Нека също така научим повече за нейната ситуация и да се опитаме да я подкрепим и да ѝ помогнем“. След като ме чу, партньорката ми кимна в съгласие и аз се почувствах спокойна, че практикувам по този начин.

Сега, когато изпълнявам дълга си, често се питам: „Изпълних ли днес дълга си според истините принципи? Действах ли с покварен нрав във взаимодействията си с хората?“. Ако направя нещо, което не е съгласно принципите и Божиите намерения, се моля на Бог да го поправи своевременно. Когато практикувам по този начин, виждам Божието напътствие, църковното дело малко се подобрява и моите братя и сестри могат активно да изпълняват дълга си. Благодаря на Бог!