В средата на май 2021 г. една църковна водачка внезапно дойде да говори с мен и ме попита дали знам нещо за сестра Лайла, дали е справедлива към другите и дали някога е била осъдителна. Изглеждаше толкова строга, че веднага я попитах какво става. Тя каза, че Лайла има наистина надменен нрав и е изрекла осъдителни неща за няколко водачи пред братята и сестрите, като е казала, че са лъжеводачи. Също така каза, че Лайла е изкусен оратор и на събирания непрекъснато говори за личното си себепознание, но в действителност изобщо няма разбиране са себе си. Каза, че повечето братя и сестри не могат да прозрат истинската същност на Лайла и харесват нейното общение. Веднага се сетих как някои антихристи, които бяха изгонени от църквата, бяха направили същото, като осъждаха водачи и работници. Да кажеш, че един или двама водачи в църквата са лъжеводачи, може и да е обективно, но да кажеш, че няколко водачи са такива, е просто твърде надменно. Тогава казах: „Фактът, че тя може да каже тези неща, е сериозен въпрос. Дали съденето ѝ не е същото като това на онези антихристи?“. Спомних си и как на изборите за водачи миналата година Лайла тайно обсъждаше един от кандидатите с друга сестра, като каза, че той се интересува твърде много от репутацията и статуса, прави нещата само за показ и не върши никаква истинска работа. Нямаше как да не се настроя против Лайла и си помислих, че наистина е осъдителна.

След това водачката ме призова да напиша оценка за Лайла. Замислих се за последните си контакти с нея, когато част от братята и сестрите я упрекнаха за някои неща. Въпреки че в началото зае отбранителна позиция, по-късно тя се самоанализира и опозна, имаше някаква промяна и навлизане и бе в състояние да приеме истината. В разговорите си с нея виждах, че самоанализирането и себепознанието я вълнуваха, че се моли, търси истините принципи и Божии слова, за да навлезе. Чувствах, че търси истината. Ала се замислих как водачката каза, че Лайла има надменен нрав, че е изкусен оратор и е добра в подвеждането на хора, а сега произволно съди водачи и работници. Ако в оценката си кажех, че тя е някой, който може да приеме истината и да се стреми към нея, дали водачката нямаше да каже, че ми липсва проницателност и че съм глупачка? Ако направех лошо впечатление на водачката, тя можеше да не ми позволи да изпълнявам определен дълг в бъдеще. При тази мисъл в оценката си казах, че Лайла има надменен нрав и понякога съди хората според собствените си фантазии. Казах, че ѝ е трудно да приеме истината и е склонна да се оправдава, когато хората посочат проблемите ѝ. Споменах и някои от покварите, които понякога разкриваше в ежедневието си. Въпреки че описах и част от начините, по които тя се стремеше към истината, добавих коментар, че не съм сигурна дали наистина търси истината. Почувствах се малко неловко, след като написах оценката — никога не бях смятала, че Лайла е такава, каквато я описваше водачката. Въпреки че имаше надменен нрав и понякога говореше прямо по начин, който беше труден за приемане, не беше лоша по душа. Отстояваше интересите на църквата, когато възникнеха проблеми, и беше достатъчно смела, за да говори, когато виждаше други да нарушават истините принципи. Например, когато видя, че една от сестрите винаги се лута в дълга си и влияе върху напредъка на работата, Лайла успя да остави настрана отношенията им и да ѝ помогне, като посочи това незабавно, и същевременно каза за това на водача. Ако някой се вгледаше в цялостното поведение на Лайла, щеше да види, че тя можеше да отстоява интересите на църквата и беше подходящ човек, но водачката каза друго. Зачудих се дали водачката е предубедена и дали оценките, които събираше, щяха да послужат за освобождаването и изчистването на Лайла от църквата. Колкото повече мислех за това, толкова по-неловко се чувствах, затова попитах водачката дали е общувала с Лайла за проблемите ѝ и как ги е разбрала тя. Водачката обаче избегна въпроса, като каза, че Лайла е била склонна да съди водачи и работници преди и сега го прави отново. Каза, че един от водачите мисли да се оттегли заради обвиненията на Лайла, така че тя вече се е превърнала в причина за прекъсване. Като чух това, предположих, че водачката трябва да има по-добро разбиране за проблемите от мен, че може би ми липсва проницателност и съм се подлъгала от привидното държание на Лайла. Затова не казах нищо повече.

Няколко дни по-късно един от висшестоящите водачи проучи ситуацията и каза, че Лайла не съди произволно водачи и и работници, а разобличава и докладва лъжеводачи с чувство за справедливост. Тази водачка бил докладвана от Лайла, затова я потискала и наказвала, като казвала, че Лайла произволно съди водачи и работници — дори еднолично спряла изпълнението на дълга ѝ. Всички лъжеводачи, за които Лайла докладвала, били освободени и дългът ѝ бил върнат. Сърцето ми прескочи, когато чух това — бях шокирана и се чувствах някак неспокойна. Бях подкрепила думите на водачката, че Лайла има надменен нрав, произволно съди водачи и не приема добре истината. Дали и аз не осъждах Лайла? Това беше сериозен проблем! Имах чувството, че това не е маловажен въпрос и че наистина трябва да се самоанализирам и опозная. Затова се помолих на Бог да ме напътства, за да разбера себе си. По-късно прочетох това в Божиите слова: „За да вярваш в Бог и да вървиш по правилния път в живота, трябва най-малкото да живееш с достойнство и човешко подобие, трябва да си достоен за доверието на хората и да те смятат за ценен, хората трябва да чувстват, че има същина в характера и почтеността ти, че изпълняваш всичко, което казваш, и държиш на думата си. […] Всички хора с достойнство имат известна индивидуалност, понякога не се разбират с другите, но са честни и при тях няма фалш или хитруване. В крайна сметка другите ги ценят високо, защото са способни да практикуват истината, честни са, имат достойнство, почтеност и характер, никога не се възползват от другите, помагат на хората, когато са в беда, отнасят се към тях по съвест и с разум и никога не ги преценяват прибързано. Когато оценяват или обсъждат други хора, всичко, което тези лица казват, е точно, те излагат това, което знаят, и не приказват за това, което не знаят, не украсяват и думите им могат да служат като доказателство или за справка. Когато говорят и действат, хората, които притежават характер, са сравнително практични и заслужават доверие. Никой не смята за ценни хората, които нямат характер, никой не обръща внимание на това, което казват и правят, и не приема думите и действията им като важни, и никой не им се доверява. Това е така, защото изричат твърде много лъжи и произнасят твърде малко честни думи, защото им липсва искреност, когато общуват с хората или правят нещо за тях, опитват се да заблудят и измамят всички и никой не ги харесва. Открили ли сте някой, който според вас заслужава доверие? Смятате ли, че самите вие заслужавате доверието на другите хора? Могат ли другите хора да ви се доверят? Ако някой те попита за положението на друг човек, не трябва да оценяваш и съдиш този човек според собствената си воля, думите ти трябва да са обективни, точни и съгласно фактите. Трябва да говориш за онова, което разбираш, и да не приказваш за неща, за които нямаш прозрение. Трябва да си справедлив и безпристрастен спрямо този човек. Това е отговорният начин да постъпиш. Ако си наблюдавал само повърхностно явление и това, което искаш да кажеш, е единствено твоята собствена преценка за този човек, тогава не бива сляпо да отсъждаш за него и със сигурност не бива да го съдиш. Трябва предварително да кажеш: „Това е само моя преценка“, или „Това е само моето усещане“. Така думите ти ще бъдат относително обективни, а след като чуе казаното от теб, другият човек ще може да долови честността в думите ти и справедливото ти отношение и ще може да ти се довери. Сигурни ли сте, че можете да постигнете това?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). Осъзнах от Божиите слова, че почтените и честни хора оценяват другите правилно и обективно, а не говорят напразно. Те казват точно това, което знаят, и нищо повече. На тях може да се вярва. Ала тези, които не са почтени, имат лични интереси в оценките си, разпространяват собствените си фантазии, като дори изопачават факти или обръщат нещата с главата надолу, за да постигнат собствените си цели. Този тип хора лъжат твърде много, казват твърде малко истини и не може да им се вярва. Липсват им достойнство и почтеност. Преосмислих оценката си за Лайла. Когато чух, че водачката я осъжда като надменна, самоправедна и осъдителна, не се постарах да преценя дали това е вярно, или не, и не проучих дали водачите, които Лайла бе докладвала, са лъжеводачи. Просто сляпо подкрепих водачката в осъждането на Лайла. Въпреки че осъзнавах, че мнението на водачката за Лайла не отговаря на моя опит и се чувствах неспокойна, аз се боях, че тя ще каже, че съм глупачка, която няма проницателност, че ще остане с лошо впечатление за мен и че може да не ми даде важен дълг. Ето защо написах негативна оценка за Лайла. Вървях против фактите, като я обвинявах и потисках — разкривах злобен нрав. Лайла беше права да докладва и разобличава лъжеводачи, без да бъде възпряна от статус и власт. Аз не само не успях да я подкрепя, но и подкрепих един лъжеводач в осъждането ѝ, като ѝ донесох единствено болка. Това беше вършене на зло и аз действах като помощник на Сатана. Като осъзнах това, се изпълних със съжаление и самообвинение. Чувствах се дълбоко задължена на Лайла и не можех да я погледна в очите. Помолих се на Бог: „Боже, липсва ми човешка природа. Последвах един лъжеводач и потисках и съдех Лайла. Извърших прегрешение пред Теб. Боже, сгреших и искам да се покая“.

Прочетох още няколко откъса от Божиите слова, които ми помогнаха да разбера себе си по-добре. Всемогъщият Бог казва: „Антихристите са слепи за Бог, Той няма място в сърцата им. Когато се сблъскат с Христос, те се отнасят към Него не по-различно отколкото към обикновен човек, постоянно вземат пример от израза и тона Му, запяват друга песен съобразно ситуацията, никога не казват какво се случва в действителност, никога не казват нищо искрено, говорят само празни приказки и доктрини, като се опитват да измамят и заблудят практическия Бог, Който стои пред очите им. Те изобщо нямат богобоязливо сърце. Дори не са способни да говорят на Бог от сърце, да кажат нещо истинско. Говорят така, както змията се плъзга, по криволичещ и заобиколен път. Стилът и посоката на думите им са като динен ластар, който си проправя път нагоре по пръта. Когато кажеш например, че някой е с добри заложби и може да бъде повишен, те веднага започват да говорят за това колко добър е той и какво се проявява и разкрива в него. А ако кажеш, че някой е лош, бързо започват да говорят за това колко лош и зъл е той, за това, че предизвиква смущения и прекъсвания в църквата. Когато попиташ за някои реални ситуации, те нямат какво да кажат. Увъртат, чакат ти да направиш заключение, вслушват се в смисъла на твоите думи, за да съобразят думите си с твоите мисли. Всичко, което казват, е приятно звучащи думи, ласкателства и угодничене. От устата им не излиза нито една искрена дума“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (втора част)). „Човешката природа на антихристите е нечестна, което означава, че те ни най-малко не казват истината. Всичко, което казват и правят, е подправено и съдържа собствените им намерения и цели, а във всичко това са скрити техните неназовими и неописуеми хитрости и кроежи. Така че думите и действията на антихристите са твърде замърсени и твърде изпълнени с фалш. Колкото и да говорят, невъзможно е да се разбере кои от думите им са верни, кои са неверни, кои са правилни и кои са погрешни. Това е така, защото те са нечестни, а в умовете им е изключително сложно — пълни са с коварни кроежи и изобилие от хитрости. Нищо от това, което казват, не е еднозначно. Те не казват, че едно е едно, че две е две, че да е да, че не е не. Вместо това по всички въпроси те говорят с недомлъвки и премислят нещата няколко пъти в ума си, като преценяват последствията, претеглят предимствата и недостатъците от всеки ъгъл. След това променят това, което искат да кажат, като използват такъв език, че всичко, което казват, звучи доста неудобно. Честните хора никога не разбират казаното от тях, и лесно биват измамени и изиграни, а всеки, който говори и общува с такива хора, намира преживяването за уморително и трудоемко. Те никога не казват, че едно е едно и две е две, никога не казват какво мислят и никога не описват нещата такива, каквито са. Всичко, което казват, е неразгадаемо, а целите и намеренията на действията им са много сложни. Ако истината излезе наяве — ако другите хора ги прозрат и ги доловят — те бързо измислят друга лъжа, за да я заобиколят. […] Принципът и методът зад постъпките и светските отношения на тези хора е да мамят хората с лъжи. Те са двулични и на всеки говорят това, което иска да чуе. Играят всяка роля, която ситуацията изисква. Те са речовити и убедителни, устата им е пълна с лъжи и не заслужават доверие. Всеки, който е в контакт с тях за известно време, бива подведен или смутен и не може да получи ресурс, помощ или назидание“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на техния нрав същност (първа част)). Божиите слова разкриват, че антихристите винаги таят хитрини в своите думи и действия — говорят по заобиколен начин, като заблуждават другите, и им липсва достоверност. Дори когато са в контакт с Христос, те търсят улики в словата Му, като гледат накъде духа вятърът и се държат угоднически. Няма нищо искрено в тях. Те са наистина хлъзгави, измамни и зли. Никога не съм била в пряк контакт с Христос, но се ослушвах за знаци, преценявах ситуацията и гадаех какво искат другите. Показвах нрав на антихрист. Преди няколко месеца водачката беше поискала оценката ми за Лайла. Тогава не чух негативното мнение на водачката за нея. Помислих, че вероятно иска да я повиши. Затова казах, че Лайла може да търси и приема истината в лицето на проблемите, че има чувство за справедливост и може да отстоява интересите на църквата. В общи линии писах само за силните ѝ страни, като почти не споменах слабостите ѝ. Ала този път, когато чух водачката да казва, че тя не е подходящ човек, и че моли другите да оценят Лайла, знаех, че опитът ми с Лайла се различава от нейния. Въпреки това, за да каже водачката, че имам проницателност, аз я подкрепих и казах, че Лайла има надменен нрав, осъдителна е и ѝ е трудно да приеме истината, когато се случват неща. И в двата случая оценявах един и същ човек, но казах съвсем различни неща. Не бях ни най-малко честна или обективна. Сетих се за словата на Господ Исус: „Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“ (Матей 5:37). Въпреки това, когато пишех за Лайла, исках да направя добро впечатление на водачката, затова се опитах да отгатна какво иска да чуе. Трябваше да премисля нещата няколко пъти, преди да изкажа мнение, което усложняваше разсъжденията ми. Всичко, което казах и направих, беше опетнено от лични намерения — нито една дума не беше искрена или вярна. Бях твърде измамна и зла. Бях безпринципна в думите и действията си и не заслужавах доверието на Бог или на другите хора. Напълно изгубих достойнството и почтеността си. Чувствах се все по-отвратена от себе си. Преди, когато бях виждала лъжеводачи и антихристи да потискат и осъждат другите, за да защитят собственото си име и статус, се възмущавах. Никога не съм си представяла, че ще извърша същото зло. Изкривявах фактите само за да постигна собствените си цели и да защитя личните си интереси. Представях грешно като осъдителен човек с чувство за справедливост, който защитаваше интересите на църквата. Обвинявах и онеправдавах добър човек. Стоях на страната на един лъжеводач, като осъждах и потисках Лайла.

Веднъж, по време на събиране, една от сестрите каза, че е чула, че водачката иска да събере оценки за Лайла, но според нея Лайла не е съвсем такава, каквато водачката я обрисуваше. Тази сестра не се вслушала сляпо във водачката, а вместо това имала проницателност за това, което водачката казваше и правеше. Тя разказала и на висшестоящите водачи за това и сложила край на това отношение към Лайла. Когато се бе сблъскала със същата ситуация като мен, тази сестра бе успяла да потърси истината — тя имаше богобоязливо сърце и думите ѝ бяха честни и справедливи. Тя защити Лайла и отстояваше интересите на църквата, докато аз повярвах на лъжите и хитрините на лъжеводачката и насърчих нейното необуздано зло, като действах като слуга на Сатана. Наистина се мразех заради това. Размишлявах защо се бях подвела толкова лесно, когато водачката каза тези неща за Лайла. Причината бе, че не разбирах напълно истината за това какво означава да си осъдителен. Всъщност, ключът към това да знаеш дали някой е осъдителен, е да погледнеш намерението зад думите му и дали проблемите, за които докладва, са действителни. Ако човек открие лъжеводачи, които се противопоставят на принципите и не вършат истинска работа, и след това общува и прозре с братята и сестрите, които разбират истината, ако намерението на този човек е да поддържа интересите на църквата, то тогава той не е осъдителен, а по-скоро има чувство за справедливост. Онези, които наистина са осъдителни, имат свое собствено намерение; те изопачават фактите и обръщат нещата с главата надолу, те клеветят и нападат хора, намират неща, с които да държат другите, или правят голям проблем от покварата, която хората показват, и безразборно им поставят етикети. Те носят на другите единствено потисничество и осъждане. Това означава да си осъдителен. Аз нямах чисто разбиране за това какво означава да си осъдителен, затова и погрешно вярвах, че ако открием проблеми с водач или работник, трябва да им го кажем директно или да го докладваме на висшестоящ водач, и че ако обсъждаме проблемите им с други братя и сестри зад гърба им, това е осъдително. Не разглеждах контекста или същността на ситуацията. Когато чух, че Лайла е разговаряла с някои сестри насаме, като е казала, че определени водачи не вършат истинска работа и са лъжеводачи, мислех, че е осъдителна, затова произволно я съдех. Не се замислих дали това, което е казала, отразява реалността. Ала сега фактите показаха, че докладваното от нея е вярно. Тя беше посмяла да каже истината и да защити интересите на църквата. Имаше чувство за справедливост и не беше осъдителна.

Научих някои уроци от този мой провал. В бъдещите оценки трябва да имам богобоязливо сърце и да не се доверявам сляпо на другите. Трябва да прозирам същността на нещата според фактите и Божиите слова. Ако не разбирах истината и не виждах нещата ясно, трябваше поне да бъда откровена, а не да угоднича на някого и да изопачавам нещата. Божиите слова гласят: „Когато казвам „да следваш Божия път“, какво означава „Божият път“? Означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. А какво значи да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Например, когато даваш своята оценка за някого, то е свързано с това да се боиш от Бог и да отбягваш злото. По какъв начин го оценяваш? (Трябва да бъдем честни, справедливи и безпристрастни, а думите ни не бива да се основават на нашите чувства.) Когато говориш точно това, което мислиш, и точно това, което си видял, ти си честен. На първо място, практиката да бъдеш честен е съобразена със следването на Божия път. Ето на какво Бог учи хората. Това е пътят на Бог. Какъв е пътят на Бог? Да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Да си честен не е ли част от това да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Нима това не е следване на Божия път? (Да, така е.) Ако не си честен, тогава това, което си видял, и това, което мислиш, не е същото като това, което излиза от устата ти. Някой те пита: „Какво е мнението ти за този човек? Той отговорен ли е в църковната работа?“. Ти отговаряш: „Той е страхотен. Той е по-отговорен от мен, неговите заложби са по-добри от моите и неговата човешка природа също е добра. Той е зрял и стабилен“. Това ли обаче мислиш в сърцето си? Това, което всъщност виждаш, е, че въпреки че този човек има заложби, той е неблагонадежден, доста измамен и много пресметлив. Ето какво наистина си мислиш, но когато дойде времето да говориш, започваш да мислиш: „Не мога да кажа истината. Не бива да оскърбявам никого“, така че бързо казваш нещо друго и избираш хубави неща, които да кажеш за него, но нищо от това, което казваш, не е това, което наистина мислиш. Всичко е лъжа и измама. Това дали показва, че следваш Божия път? Не. Ти си поел пътя на Сатана, пътя на демоните. Какъв е пътят на Бог? Той е истината, той е основата, според която хората трябва да постъпват, и той е начинът да се боят от Бог и да отбягват злото. Въпреки че говориш на друг човек, Бог също слуша. Той гледа сърцето ти и го проучва внимателно. Хората слушат това, което казваш, но Бог внимателно проучва сърцето ти. Способни ли са хората да проучват внимателно човешкото сърце? В най-добрия случай хората могат да видят, че не казваш истината. Те могат да видят това, което е на повърхността, но само Бог може да прозре в дълбините на сърцето ти. Само Бог може да види какво мислиш, какво планираш и какви хитри схеми, коварни методи и активни мисли имаш в сърцето си. Когато Бог види, че не казваш истината, какво е Неговото мнение и оценка за теб? Че не си следвал Божия път по този въпрос, защото не си казал истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова осъзнах, че всичко, което се случва, се свежда до това дали можем да се боим от Бог и да отбягваме злото. Бог вижда в сърцата и умовете ни. Бог вижда всичко, което мислим и правим. Когато оценяваме другите, трябва да имаме богобоязливо сърце. Не трябва да бъдем контролирани от лични намерения или интереси, а по-скоро да работим с факти, да казваме само това, което знаем, и да бъдем честни в съответствие с Божиите изисквания. Ако нямаме ясно разбиране за нечие поведение или за приложимите към ситуацията истини принципи, трябва да търсим и да се молим повече, за да не съдим произволно и да не поставяме етикет на някого. Сетих се и за работата по изчистването на църквата. Личните намерения и неспособността да оценяваме хората обективно и в съответствие с фактите могат да подведат другите. В сериозни случаи някой можеше да бъде премахнат или отлъчен по погрешка, като по този начин понесе неправда. Да се говори и действа въз основа на чувства, да се прикрива и защитава невереник или зъл човек, може да означава, че някой, който би трябвало да бъде премахнат или отлъчен, е държан в църквата, където може да причини допълнителни прекъсвания. Същото се отнася и за промените в дълга. Ако оценката е неточна, това може да попречи на добрите хора да бъдат насърчавани и развивани, докато лошите запазват позициите си. Това не само забавя навлизането в живота на братята и сестрите, но и прекъсва и смущава работата на църквата. Освен това осъзнах, че тези оценки следва да се основават на цялостното поведение — те трябва да бъдат справедливи и обективни. Не можем просто да се фиксираме върху слабостите на хората или моментната проява на поквара, да преувеличаваме и да им лепим етикети. След като осъзнах това, започнах да си напомням, че в бъдеще трябва да имам богобоязливо сърце, когато оценявам другите хора, и да го правя въз основа на факти, справедливо и обективно. По-късно трябваше да напиша още една оценка за Лайла по причини, свързани с дълга. Знаех, че това е изпитание, за да видя дали мога да практикувам истината, да навляза в принципите и да оценя моята сестра по справедлив и обективен начин. Затова успокоих сърцето си пред Бог и отправих молитва, като Го помолих да погледне в сърцето ми. Исках да съм честна. Трябваше да наричам нещата с истинските им имена, а не да говоря според собственото си намерение. Трябваше да напиша това, което знам, и ако не знаех нещо — да си призная. Чувствах се много по-добре, когато го приложих на практика.

Тази оценка на Лайла ми помогна да видя своя лукав и измамен покварен нрав и че ако говоря и действам според собствените си намерения, несъзнателно правя зло и наранявам хората. Видях също, че да живеем според Божиите слова и истината, като говорим и действаме правдиво по начина, по който Бог ни учи, и да сме честни хора, е единственият начин да изживеем истинско човешко подобие и да придобием Божието одобрение.