От всичките ми преживявания има едно конкретно, което остави дълбоко впечатление у мен. Една година един висшестоящ водач, Ли Дзюен, дойде в нашата църква, за да наблюдава работата ни. По това време член на църквата разпространяваше предубеждения срещу водачите и работниците и формираше фракция, за да смущава църквата. Разговаряхме с него много пъти, но той не се разкая. Не бяхме сигурни дали да го определим като антихрист, затова попитахме Ли Дзюен. Ли Дзюен използва истините за разпознаване на антихристите, за да разговаря с нас как да направим тази преценка, показвайки ни път напред. От нашите разговори научих също, че когато Ли Дзюен е била нов водач, само за две седмици тя се е справила с някакъв хаос в църквата, който другите не са преодолели за два месеца. Сега като висшестоящ водач тя беше наблюдавала работата на много църкви и беше разрешила много от техните проблеми. Преди да се усетя, започнах да я гледам с възхищение. След това партньорът ми и аз се натъкнахме на проблеми, които не разбирахме, така че изчакахме Ли Дзюен да дойде и да ни даде напътствия. Месец по-късно тя най-накрая се върна в нашата църква. Веднага споделих проблемите и трудностите, с които се сблъскахме, и тя отново набързо оправи нещата. След няколко срещи с Ли Дзюен аз наистина ѝ се възхищавах. Чувствах, че тя заслужава да бъде висшестоящ водач, че разбира истината и притежава проницателност. Проблемите, които просто не можех да разреша, за нея бяха лесни за разрешаване. Надявах се да идва по-често, за да ни води. За моя изненада Ли Дзюен беше освободена няколко месеца по-късно за това, че е била надменна и авторитарна в дълга си, прекъсвала е работата на църквата и не е приемала да бъде кастрена. Нейното отстраняване беше непонятно за мен, но си помислих, че може да е добре за нея. Ако можеше да опознае себе си и да се промени, тогава би могла отново да поеме важна работа. И така, въпреки че беше освободена, тя продължи да заема същото място в сърцето ми.

Няколко месеца по-късно църквата възложи на Ли Дзюен и на мен да отговаряме за изчистването. Бях развълнувана. Исках да използвам добре този шанс да науча повече от нея. По-късно, когато обсъждахме някои проблеми, тя винаги успяваше да намери подходящи принципи, по които да общува и да разреши проблемите. Тя също говореше много за това, че е станала водач малко след като се е присъединила към вярата, как делото се е подобрило благодарение на упоритата ѝ работа, как е опознала себе си след освобождаването си и че църквата отново ѝ възлага важна работа. Като чух всичко това, аз започнах да я гледам с още по-голямо възхищение и постоянно ходех да ѝ задавам въпроси. Тя винаги имаше отговор. С течение на времето спрях да се съсредоточавам върху молитвата и да търся Бог в дълга си, и вместо това разчитах на Ли Дзюен за всичко, като мислех, че каквото и да каже тя, е правилно. По онова време мислех твърде много за нея. Сляпо я ласкаех и почти се присъединих към нея в извършването на голямо зло.

Един ден научих, че когато Джан Пин била водач преди време, тя казала някои осъдителни неща на семейството си относно своя партньор, защото била предубедена към него. Тогава семейството ѝ повторило тези неща на групово събиране. Водачът на църквата определил Джан Пин като антихрист само заради това нещо. Семейството ѝ смятало, че уреждането на нещата по този начин не е в съответствие с принципите, затова написали писмо, за да го докладват. Но тогава църковният водач определил цялото семейство на Джан Пин като банда антихристи и ги изолирал. Като разглеждах документите за отлъчване на Джан Пин, видях, че тя просто е живяла в рамките на покварен нрав и е казала някои осъдителни неща. Не е трябвало да бъде обявена за антихрист. Семейството ѝ написало този доклад само за да посочи проблем, не е образувало фракция, нито е смутило църковното дело. Не е трябвало да бъдат наричани антихристи. Освен това бях общувала с Джан Пин преди няколко години. Тя имаше приемлива човешка природа и не изглеждаше като злодей. Чудех се дали водачът не е сгрешил, като я е нарекъл антихрист и я е отлъчил. Това не е дреболия. Исках да получа помощта на Ли Дзюен, за да го премисля отново. Но изненадващо тя много категорично каза: „Джан Пин беше осъдителна към партньора си и това е злодеяние. Семейството ѝ се застъпи за нея и подаде доклад, затова те са банда антихристи. Можем да потърсим и да видим дали са извършили други злодеяния“. Чувствах, че не е права да бъде толкова категорична, но после се замислих, че щом Ли Дзюен беше толкова сигурна, значи трябва да е наясно с тези неща. В края на краищата тя беше служила като висшестоящ водач, притежаваше голям опит и дълбока проницателност. Тя трябва да знае истината и да вижда нещата по-добре от мен. Затова запях друга песен и казах: „Не съм имала контакт с Джан Пин от няколко години. Не знам дали е извършила други злодеяния. Нека да проверим и след това да решим“. Не след дълго получихме повече информация за Джан Пин. Не беше извършила други злодеяния и след като е проявила осъдително отношение към партньора си, тя се е самоанализирала и е опознала себе си. Семейството ѝ също така не е карало другите да се застъпват за Джан Пин. Въз основа на тяхното поведение те не е трябвало да бъдат определяни като антихристи и отлъчени. Споделих тази информация с Ли Дзюен, но тя се отнесе наистина презрително и смяташе, че определянето на Джан Пин като антихрист не е грешно. Тя каза: „Ако оставим антихристи в църквата и те продължат да вършат зло и да прекъсват работата, ние имаме дял в тяхното зло!“. Друга сестра също не бе съгласна с Ли Дзюен. Тя също смяташе, че те не са банда антихристи, а просто са показали известна поквара и трябва незабавно да ги върнем обратно в църквата. Ли Дзюен все още твърдеше уверено: „Дори Джан Пин да не е антихрист, тя е злодей. Тя злепостави свой колега пред семейството си, а после семейството ѝ го сподели на събрание и подаде доклад. Това не смущава ли църквата? Не можем да ги приемем отново! Трябва да научим повече за тяхното злодеяние“. Почувствах някакво колебание, след като чух какво каза Ли Дзюен. Беше толкова сигурна, че Джан Пин трябва да бъде отлъчена. Това означаваше ли, че гледната ми точка за това беше ограничена? Беше ли Джан Пин наистина злодей? Ли Дзюен беше водач от толкова дълго време, така че трябваше да има по-широк поглед върху нещата от нас. Реших, че ми липсва проницателност и че можем да продължим да проучваме деянията на Джан Пин. И така, въпреки че не се чувствах напълно спокойна, все пак се стегнах и накарах някои братя и сестри да проучат допълнително въпроса. Чувствах се наистина притеснена, след като възложих тези задачи, и сърцето ми стана мрачно. Не мога да опиша какво точно усещах. Помолих се на Бог да ме напътства да опозная себе си чрез това и да ми позволи да действам съгласно Неговото намерение. След молитвата прочетох това в Божиите слова: „Бог наблюдава всяка църква и всеки човек. Независимо колко хора в една църква изпълняват дълг или следват Бог, в момента, в който се отклонят от Божиите слова, щом изгубят делото на Светия Дух, те престават да преживяват Божието дело и така те, както и дългът, който изпълняват, нямат никаква връзка и участие в Божието дело, а в такъв случай тази църква се е превърнала в религиозна група. Какво ще кажете, какви са последствията, когато една църква се превърне в религиозна група? Не бихте ли казали, че тези хора са в голяма опасност? Те никога не търсят истината, когато са изправени пред проблеми, и не действат според истините принципи, а са подвластни на подредбите и манипулациите на човешки същества. Много хора, докато изпълняват дълга си, дори никога не се молят и не търсят истините принципи. Те само питат другите и правят каквото те им кажат, като действат според техните насоки. Каквото им кажат другите, това и правят. Чувстват, че е неясно и трудно да се молят на Бог за проблемите си и да търсят истината. Затова търсят просто, лесно решение. Те смятат, че е лесно и най-практично да разчитат на другите и да правят това, което им кажат, и затова просто правят каквото казват другите хора, като ги питат и правят всичко, както им кажат. В резултат на това, дори и след като са вярвали в продължение на много години, когато са изправени пред проблем, те нито веднъж не са идвали пред Бог, за да се помолят и да потърсят Неговите желания и истината, а след това да постигнат разбиране на истината и да действат и да се държат в съответствие с Божиите намерения. Те никога не са имали такова преживяване. Наистина ли такива хора практикуват вяра в Бог?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. По пътя на спасението може да се върви само с богобоязливост). Божиите слова показват, че когато Той няма място в нечие сърце и човек не търси истините принципи, а вместо това избира да слуша други хора и да следва техните планове, това не е практикуване на вяра в Бог; Бог не признава този вид вяра. Не бе ли това точно моето състояние? По въпроса със семейството на Джан Пин Ли Дзюен каза, че е сигурна, че те са банда антихристи. Чувствах, че това не отговаря на фактите, но аз я ценях толкова много, че не потърсих истините принципи. Съгласявах се с всичко, което тя ми казваше да направя. От резултатите от нашето проучване разбрах, че семейството им е било неправилно определено, но виждайки колко упорита беше Ли Дзюен, напълно пренебрегнах собствените си възгледи. Въпреки че се чувствах неудобно, пак не потърсих истините принципи. Просто се принудих да направя това, което Ли Дзюен каза. Бог нямаше място в сърцето ми. Що за вяра имах аз? Колкото повече мислех за това, толкова по-зле се чувствах. Винаги съм се мислела за истински вярваща. Никога не съм си представяла, че ще обожавам и следвам човек. Чувствах се неловко, което означаваше, че вече бях отритната от Бог. Ако не се покаех, наистина можех да бъда отстранена. Тази мисъл ме уплаши, затова отправих молитва към Бог да ми помогне да променя състоянието си, да потърся истината и да мога да се отнасям принципно към Джан Пин и нейното семейство.

След това потърсих истините принципи, свързани с проблема на Джан Пин, и научих разликата между антихрист и човек с обикновен покварен нрав. Основната черта на антихристите е, че те виждат силата като живот и винаги искат да контролират Божиите избраници. Те наказват хората, за да придобият власт. Те причиняват огромно зло и сериозно смущават работата на църквата. Освен това антихристите изпитват неприязън към истината и я мразят. В същността си те са зли хора и нямат съвест или разум. Независимо колко зло са причинили, те не съжаляват и няма шанс да се покаят. Обикновените покварени хора не могат да избегнат това да казват и правят неща в името на славата, печалбата и статуса, но могат да приемат истината и да се самоанализират. След като са поели по грешния път, те могат да се осъзнаят и да се покаят. Точно както Бог казва: „За когото и да става въпрос, колкото и зло да е сторил или колкото и сериозни да са били грешките му, това дали даден човек е определен като антихрист или като притежаващ нрава на антихрист, зависи от способността му да приеме истината и да бъде кастрен, както и от това дали изпитва истинско разкаяние. Ако може да приеме истината и кастренето, ако изпитва истинско разкаяние и ако иска да полага на труд за Бог до края на живота си, то това наистина показва известно покаяние. Такъв човек не може да се категоризира като антихрист“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Знаех в сърцето си, че Джан Пин не е антихрист, и не можех да продължа да се колебая и да слушам сляпо Ли Дзюен.

Продължих да търся. Защо когато Ли Дзюен и аз виждахме нещата по различен начин, аз не потърсих принципите, а просто сляпо се съгласих с нея? Какъв беше коренът на този проблем? Спомних си, че Бог казва: „Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири със статус на видна личност. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още продължаваш да поддържаш нагласата, че ти е трудно да преглътнеш делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?). Докато четях Божиите слова, видях, че обожавам и следвам човек, защото не почитам Христос като велик във вярата си, а обожавам положението и властта. Тъй като Ли Дзюен беше висш водач и имаше някои добри хрумвания, когато надзираваше работата, аз мислех, че тя знае истината и притежава проницателност, затова я гледах с уважение и ѝ се възхищавах. Затова нямах собствени идеи и мнения, когато бяхме партньори. Правех всичко, което тя казваше, като приемах всички нейни думи за истина. Дори и за нещо толкова важно като решението дали Джан Пин и семейството ѝ трябва да бъдат отлъчени, аз все още сляпо следвах Ли Дзюен. Това забави приемането на семейството обратно в църквата и забави влизането им в живота. Бог цени живота на всеки един човек. Потиснатите от лъжеводачи не са в състояние да живеят църковен живот дълго време. Те живеят в мрак, безпомощни са и изпитват болка. Но аз не взимах под внимание Божиите намерения, не поемах отговорност за живота на другите. Що се отнася до семейството на Джан Пин, аз постоянно се люшках напред-назад и слушах Ли Дзюен. Бях невероятно объркана! Без този духовен мрак и болка нямаше да се събудя; щях да продължа да греша. Помолих се на Бог в покаяние: „Боже! Не искам да продължавам да обожавам и да следвам човек. Искам да почитам Теб като велик и да действам според истините принципи“. По-късно споделих мнението си с Ли Дзюен и тя каза троснато: „Нека го обсъдим по-късно“. После смени темата. Виждах, че тя все още се придържа към мнението си и не се интересува от живота на другите. Вбесих се. Реших, че независимо от всичко трябваше да кажа на нашия водач за ситуацията със семейството на Джан Пин. Няколко дни по-късно водачът дойде да свърши някаква работа и разкри, че Ли Дзюен е била авторитарна в изчистването. Тя произволно лепеше етикети на хората, без да се придържа към принципите, и сериозно смущаваше църковната работа. Затова водачът освободи Ли Дзюен. Беше очевидно, че в случая на Джан Пин Ли Дзюен добре знаеше, че греши, но не искаше да го признае. Тя лично нареди на хората да получат информация за Джан Пин, за да намерят грешки в нея. Бе твърдо решена да изгони Джан Пин и семейството ѝ като антихристи. Бях толкова ядосана. За да защити статуса си, тя не се интересуваше от живота на братята и сестрите. Беше невероятно злобна. Като си спомних за времето, прекарано с Ли Дзюен, се сетих, че тя винаги говореше за упоритата си работа, затова я помислих за човек, който се стреми към истината. Не използвах истината, за да анализирам мотивите и същността на нейните действия. Да споделиш опит наистина означава да говориш за това, което си научил за себе си посредством Божия съд и наказание, за това какви истини си научил и как си практикувал истината, за да удовлетвориш Бог. Но Ли Дзюен не можеше да говори за истинско разбиране. Тези трудни времена, за които говореше, бяха преди всичко, за да се възвеличава и да свидетелства за себе си, и да печели възхищение. Тя бе на пътя на антихриста. В този момент придобих известна проницателност за Ли Дзюен и се намразих още повече. Бях вярваща от години, но не гледах на хората или нещата чрез Божиите слова. Просто гледах дарбите и заложбите на хората и обожавах статуса и властта. Почти се присъединих към Ли Дзюен във вършенето на зло, в погрешното отлъчване на хора и в причиняването на непоправими щети. Бях толкова сляпа и глупава! При тази мисъл започнах да се страхувам.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и обучението са просто повишение и обучение в прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и одобрен от Бог. Неговото повишение и обучение означава просто, че е бил повишен и очаква да се обучи. А крайният резултат от това обучение зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата повишава и обучава даден човек за водач, той просто се повишава и обучава в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. Повечето хора не могат да прозрат тези неща и въз основа на фантазиите си гледат с уважение на тези, които са повишавани. Това е грешка. Независимо колко години са вярвали в Бог, дали тези, които са повишавани, действително притежават истината реалност? Не е задължително да е така. Способни ли са да приведат в изпълнение работните подредби в Божия дом? Не непременно. Имат ли чувство за отговорност? Предани ли са? Способни ли са да се покоряват? Способни ли са да търсят истината, когато се сблъскат с проблем? Всичко това е неизвестно. Имат ли тези хора богобоязливи сърца? И доколко точно са богобоязливи сърцата им? Склонни ли са да следват собствената си воля, когато вършат нещо? Способни ли са да търсят Бог? Докато изпълняват работата на водачи, често ли идват пред Бог, за да търсят Неговата воля? Способни ли са да напътстват хората да навлязат в истината реалност? Със сигурност не са способни да постигнат подобни неща веднага. Не са получили обучение и имат твърде малко опит, затова не са способни на това. Ето защо насърчаването и възпитаването на даден човек не означава, че той вече разбира истината, нито че вече е способен да изпълнява дълга си на приемливо ниво. […] Какъв е смисълът да ви говоря за това? За да узнаят всички, че трябва да подхождат правилно към различните типове талантливи хора, насърчавани и култивирани в Божия дом, че не трябва да бъдат сурови в изискванията си към тях и, разбира се, че не трябва да бъдат и нереалистични в мнението си за тях. Глупаво е да ги величаем прекомерно и да ги гледаме с възхищение. Нечовешко и нереалистично е да предявяваме прекалено строги изисквания към тях. И така, какъв е най-разумният начин да се отнасяте към тях? Да се отнасяте към тях като към обикновени хора, а когато се налага да потърсите някого за разрешаване на проблем, да разговаряте с него, да се учите от силните страни на другия и да се допълвате взаимно“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). Божиите слова са много ясни. Това, че някой е избран за водач или работник, не означава, че той знае истината и може да изпълнява дълга си адекватно. Той също има покварен нрав. Той може да изпълнява дълга си според собствените си прищявки и преживявания и може да прави неща, които нарушават принципите. Трябва да различаваме хората според истините принципи, а не сляпо да следваме някого. На всичко отгоре, дори ако общението на водачите относно истината е просветляващо, то е просветление и напътствие от Светия Дух и ние трябва да го приемем от Бог. Не трябва сляпо да обожаваме и да следваме водачите. Ако има грешки или пропуски в работата на водач или работник, или ако те нарушават някои истини принципи, към това трябва да се подходи правилно. Може да бъдат предложени насоки и помощ с любов, за да могат те да се променят и да правят нещата според принципа. Но тъй като обожавах статуса и властта, аз погрешно мислех, че след като Ли Дзюен е била висш водач, тя трябва да познава истината по-добре от нас. Мисленето ми бе така изопачено! Въпреки че тя беше водач от години и имаше известен опит в работата, и можеше да говори за някои доктрини и да разреши някои проблеми, това не означаваше, че тя разбира истината. Нейното общение и разбиране обикновено звучаха чудесно и тя казваше, че когато не разбираме нещата, трябва да търсим истините принципи, а не да се придържаме към собствените си виждания. Но когато срещнеше проблеми, тя винаги вървеше по свой собствен път. Тя изобщо не приемаше предложенията на другите и не притежаваше търсещо сърце. Говореше само за доктрина, без никакви реалности. Нямаше никакво размишление или разбиране за своята надменна, сатанинска природа и беше готова нехайно да отлъчва хора, за да запази собствения си статус. Като разглеждах Ли Дзюен в светлината на всичко това, беше ясно, че тя е същата като лъжеводачите и антихристите.

Джан Пин и нейното семейство бяха върнати в църквата след това. Като си помисля как не са били в състояние да живеят църковен живот повече от два месеца и за цялата духовна болка, която е трябвало да изстрадат, се чувствах неописуемо ужасно. Мразех се, че не търсех истината, а просто слушах човек. Ако бях потърсила истините принципи и веднага ги бях върнала в църквата, навлизането им в живота нямаше да се забави толкова. В този момент осъзнах, че сляпото обожание на някого твърде много те улеснява да вършиш зло и да се противиш на Бог заедно с него. Също така мразех това, че съм била толкова объркана и сляпа, че последвах някого в извършването на такова голямо зло. По-късно прочетох това в Божиите слова: „Най-простият начин да опишем вярата в Бог е да вярваме, че има Бог, и въз основа на това да Го следваме, да Му се покоряваме, да приемаме Неговото върховенство, устройване и подредби, да се вслушваме в словото Му, да живеем според него, да правим всичко според словото Му, да бъдем истински сътворени същества, да се боим от Него и да отбягваме злото; само това е истинската вяра в Бог. Ето това означава да следваш Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек не може да бъде спасен, като вярва в религия или участва в религиозни церемонии). Божиите слова ми показаха, че страхът от Бог, това да Го почиташ като велик, и търсенето на истините принципи, когато възникнат проблеми, са най-малкото, което трябва да поддържаме във вярата си в Бог. Без значение кой е, стига това, което той казва, да е съгласно истините принципи, трябва да го следваш и непоколебимо да отхвърляш всичко, произтичащо от човешките представи и фантазии. Всичко трябва да се прави според Божиите слова. Това е истинската вяра и истинското следване на Бог. Слава Богу! Почувствах се наясно с моя бъдещ път в следването на Бог.

Един ден, когато обсъждах обучението на хора с църковния водач, сестра Мингуей, тя спомена, че сестра Джао Сюнджън била способна да опознае себе си, когато възникнело нещо, и че нейното общение относно истината било практично, така че тя можела да бъде подготвена за надзорник на поенето. Но в моето взаимодействие с Джао Сюнджън открих, че ѝ липсват заложби и че тя няма чисто разбиране на истината. Тя беше наистина пасивна в дълга си и не беше постигнала добри резултати в продължение на няколко месеца. Тя не беше добър кандидат. Но тъй като Мингуей я препоръча, аз се чудех да не би да не виждам нещата правилно. Мингуей беше църковен водач от години, така че нейната проницателност трябваше да надминава моята. Реших, че просто трябва да се съглася с това, което тя казва. Но се почувствах виновна, когато си помислих за нещата по този начин. Осъзнах, че се съсредоточавам върху статуса на Мингуей и годините, през които е служила като водач. Не се ли възхищавах от статуса и властта и не следвах ли отново човек? Замислих се за случая с Джан Пин и нейното семейство. Последствията от това, че обожавах властта и не отстоявах принципите, бяха болезнени за мен. Зад това, че отново се сблъсквах с подобни неща, стоеше Божието намерение. Ако все още не можех да отстоявам принципите и помогнех в издигането на неподходящ кандидат за надзорник, това би забавило влизането в живота на братята и сестрите. Мингуей беше водач, но това не означаваше, че тя знае истината или разбира хората перфектно. Нейното предложение беше просто нещо, което трябваше да обмисля. Трябваше да обмисля дали Сюнджън трябва да бъде подготвена въз основа на принципите. По-късно събрах някои оценки за Сюнджън, които потвърдиха, че ѝ липсват заложби и че не върши истинска работа, така че тя не беше добър кандидат. Споделих мнението си с Мингуей и тя изрази съгласие. Чувствах в сърцето си, че единственият начин да живея в мир със себе си е да не следвам сляпо никого, а да практикувам в съответствие с истините принципи.

Инцидентът с Джан Пин и нейното семейство се беше врязал в сърцето ми. Този незабравим урок ми позволи да видя последствията от обожествяването и следването на човек, докато вярвам. Също така преживях, че търсенето на истината и правенето на нещата според истината е единственият начин да следваш Бог и да получиш Неговото одобрение.