От Лилиана, Германия

Докато бях ръководител на група по поенето, Мерилин беше църковният водач, който надзираваше работата ми. По време на нашите взаимодействия открих, че когато става въпрос за изпълнение на работата, тя бе силна на думи, но не и на дела. Крещеше лозунги, вместо да се съсредоточи върху постигането на резултати, и не беше в състояние да разрешава реални проблеми. Не ни водеше да обобщаваме и поправяме проблемите и отклоненията в нашия дълг и не разговаряше за Божиите слова и съответните принципи, нито сочеше път за практикуване. Всичко, което правеше, беше да ни поучава и мъмри. Когато братята и сестрите ѝ даваха предложения, тя обикновено не ги приемаше. Заради това поведение чувствах, че тя може би е лъжеводач, затова исках да се свържа с нейния началник, Джесика, за да го обсъдим. Но тогава си помислих: „Джесика често се събира с Мерилин, а също така обсъждат и изпълняват някои работни задачи заедно. Джесика трябва да може да види проблемите в Мерилин, които и аз виждам. Освен това Мерилин е отговорна за работата на няколко групи и наглежда над дузина ръководители на групи. Нима и те не виждат проблемите ѝ? След като никой от тях не е докладвал нищо, защо аз да се обаждам? Ами ако греша и Джесика каже, че съм предубедена към Мерилин и се опитвам да ѝ намирам недостатъци? Може би не трябва да рискувам, така няма да си навлека неприятности“. Но тогава се сетих как в миналото бях наранявана от лъжеводачи и антихристи. Тогава също не ги бях докладвала своевременно и те бяха създали бъркотия в делото на няколко църкви, и животът на братята и сестрите беше засегнат. Ако не докладвах проблемите на Мерилин незабавно, нямаше да защитя интересите на църквата. При тази мисъл се почувствах малко неспокойна и си помислих, че трябва да говоря с другите братя и сестри и да видя какво ще кажат те. Отидох при брат Джордан и той каза, че и според него Мерилин не може да разрешава действителни проблеми, че не проследява и не се интересува от работата и че що се отнася до професионалните умения, тя не напътства и не помага на братята и сестрите да навлязат в принципите. Той каза също, че тя е деспотична и разпиляна, когато възлага работа, и че не е в състояние да разпределя задачите по значимост. Ефективността и ефикасността на работата наистина страдаха заради това и нещата сериозно се забавиха. Когато другите я предупреждаваха за това, тя не го приемаше на сериозно. По време на събиранията рядко разговаряше за това как се е самоанализирала, как е придобила познание за себе си и е практикувала Божиите слова, когато се е сблъсквала с проблеми. Тя просто бълваше думи и доктрини, като казваше някои хубаво звучащи неща, но не вършеше никаква реална работа. Когато чух, че Джордан вижда същите проблеми като мен, се почувствах съвсем сигурна, че Мерилин е лъжеводач, който не върши реална работа. Ако тя останеше на поста си, това щеше да нанесе голяма вреда на църковното дело. Осъзнах, че проблемите на Мерилин са сериозни и че трябва незабавно да ги докладвам на Джесика. Но тогава си спомних, че Мерилин пряко надзирава моята работа, така че, ако след моята намеса не я освободяха и разбереше, че аз съм я докладвала, можеше да ми вгорчи живота или дори да ме освободи. Щеше да е толкова унизително да загубя позицията си толкова скоро, след като съм я получила. Казано е: „Преклонената главица сабя не я сече“, затова реших, че не трябва да съм първата, която да докладва Мерилин. Реших, че ще говоря с Джордан и ще го накарам той да повдигне въпроса вместо мен, а след това ще подкрепя доклада му. Така аз нямаше да рискувам. Но когато се опитах да говоря с него, просто не можех да изрека думите. Помислих си, че може би трябва просто да изчакам и да видя как ще се развият нещата. Но Бог вижда в сърцата и умовете на хората и аз се чувствах малко неспокойна от това, че мълча. Просто се чувствах виновна и гузна, затова се помолих на Бог да ме просветли, за да разбера себе си чрез тази ситуация.

Тогава прочетох един откъс от Божиите слова, който хвърли светлина върху моето състояние. Бог казва: „Повечето хора са готови да се стремят към истината и искат да я практикуват, но през голяма част от времето те просто имат решимостта и желанието да го правят; вътрешно обаче истината не е станала техен живот. Така че, когато се сблъскаш със зли сили, които смущават и саботират работата на църквата — например, когато си изправен пред лъжеводачи, които се справят с нещата в нарушение на принципите и не вършат реална работа, или зли хора и антихристи, които вършат зло и смущават работата на църквата и по този начин нанасят вреда на Божиите избраници — ти нямаш смелостта да се изправиш и да говориш. Защо нямаш тази смелост? Защото си плах или не можеш да се изразяваш добре, или не смееш да говориш, защото не виждаш нещата ясно? Не е поради нито едно от тези неща; най-вече е последствие от това, че си възпиран от покварения си нрав. Един вид покварен нрав, който ти разкриваш, е измамният нрав: когато нещо се случи, първото нещо, което обмисляш, са собствените ти интереси, последствията от действията ти и дали те ще бъдат от полза за теб. Това е измамен нрав, нали? Друг вид е егоистичният и низък нрав. Мислиш си: „Какво общо има с мен това, че те вредят на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо трябва да се замесвам? Няма нищо общо с мен и не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което ти умишлено измисляш, а се пораждат несъзнателно — това е поквареният нрав, който хората разкриват, когато се сблъскат с проблем. Този покварен нрав управлява мислите ти, връзва ръцете и краката ти и контролира какво казваш. […] Нямаш власт над това, което казваш и правиш. Не можеш да кажеш какво наистина мислиш или да кажеш истината, дори и да искаш; не можеш да практикуваш истината, дори и да желаеш; не можеш да изпълниш отговорностите, които трябва, дори и да би искал. Всичко, което казваш, всичко, което правиш, и всяко поведение, което проявяваш, е измама и всичко е нехайно. Напълно си окован и контролиран от сатанинския си нрав. Дори и да искаш да приемеш и да практикуваш истината, ти не си свой собствен господар. Контролира те сатанинският ти нрав и затова живееш според този нрав и казваш и правиш каквото си искаш. Превърнал си се изцяло в марионетка на покварената плът; станал си инструмент на Сатана. […] Ти никога не търсиш истината, камо ли да я практикуваш. Ти просто постоянно се молиш, изразяваш решителността си, определяш стремежи и се заричаш в сърцето си. И какъв е резултатът? Оставаш си човекоугодник, не си откровен относно проблемите, с които се сблъскваш, не те е грижа за злодеите, когато ги видиш, не реагираш, когато някой прави зло или създава смущение, и оставаш настрана, когато не си засегнат лично. Мислиш си: „Аз не обсъждам нищо, което не ме засяга. Доколкото това не вреди на моите интереси, на моята суета или на моя имидж, подминавам всичко без изключение. Трябва да бъда много внимателен, тъй като вятърът брули високите дървета. Няма да правя нищо глупаво“. Ти си напълно и непоколебимо контролиран от твоя покварен нрав на нечестивост, измамност, непримиримост и неприязън спрямо истината. За теб те са станали по-трудни за носене от стягащата златна лента за глава, носена от Краля на маймуните. Животът под контрола на покварения нрав е толкова изтощителен и мъчителен!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова разкриха моя егоистичен и измамен покварен нрав. Видях, че Мерилин беше изключително безотговорна в своя дълг. Тя не можеше да решава проблеми, да върши реална работа или да приема истината. Тя беше деспотична в своя дълг и всичко трябваше да става по нейния начин. Всички тези проявления потвърждаваха, че е лъжеводач. Ако продължеше да заема позицията си, това сериозно щеше да повлияе на църковното дело и да забави навлизането в живота на братята и сестрите. В сърцето си знаех, че това трябва да бъде докладвано незабавно, но се страхувах, че ако я обидя, тя ще ме накара да съжалявам или ще ме освободи. За да защитя собствените си интереси, предпочетох да позволя църковното дело да пострада, вместо да я докладвам. Избрах да бъда измамна и да накарам някой друг да рискува, за да мога по-късно да се присъединя към мнозинството. Така, ако някой си навлечеше неприятности, нямаше да съм аз и нямаше да ми се налага да поемам никакви рискове. Живеех според сатанински правила, като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Преклонената главица сабя не я сече“. Мислех само за това как да защитя собствените си интереси, а не за интересите на църквата или за това как може да пострада животът на братята и сестрите. Бях толкова егоистична и измамна! Винаги съм смятала, че имам чувство за справедливост и че мога да защитавам църковните интереси, но това преживяване ми показа, че съм измамна и егоистична личност, която се огъва накъдето духа вятърът. Живеех според сатанински философии и не успях да докладвам лъжеводач. Стоях на страната на Сатана и наранявах Божиите избраници. Бях съучастник на лъжеводач. Не можех да продължавам да съм страхлива, трябваше да докладвам проблемите, които виждах.

Точно когато бях решила да направя този доклад, един водач ни помоли да напишем оценки за Мерилин и нейната партньорка. Почувствах истинско задоволство, защото помислих, че това означава, че водачът е разпознал проблемите на Мерилин, и описах цялото ѝ поведение в големи подробности. Но за моя изненада беше освободена нейната партньорка, а Мерилин продължи да действа като водач. Няколко дни по-късно Мерилин се разплака в своето общение с думите: „Не върша реална работа, аз съм лъжеводач и нямам човешка природа. Не решавам проблемите на братята и сестрите и дори потискам другите. Сега никой не смее да ми дава предложения. Бях безотговорна като църковен водач и разочаровах Бог. Извършила съм толкова зло и съм лишена от човешка природа. Църквата ми даде шанс да продължа да изпълнявам своя дълг, затова трябва да се покая. Ако някой от вас види, че имам проблем, моля, кажете ми и аз с радост ще го приема“. Тя плачеше толкова тъжно, докато говореше, и изглеждаше толкова искрена. Зачудих се: „Дали не сбърках? В крайна сметка тя не е изцяло неспособна да приеме истината. Не трябваше да очаквам толкова много от нея. Ако е склонна да се покае, все още би трябвало да може да върши добра работа. Щом така и така не е била освободена, трябва да направя всичко възможно, за да работя с нея“. Затова ѝ изпратих съобщение, в което казвах: „Не разбирахме твоите трудности. Нека от сега нататък работим заедно и да изпълняваме добре дълга си“. В своя отговор тя ме помоли да продължа да ѝ давам предложения и помощ в бъдеще. Бях толкова развълнувана от мисълта, че ако тя може да приеме истината и да промени нещата, би могла да бъде добър водач.

Бях истински изненадана да видя, че тя не направи абсолютно никакви промени. Просто продължаваше да вдига много шум, но не се занимаваше с реални проблеми на събиранията. През това време възникнаха някои проблеми в общите дела на църквата, но на събиранията тя говореше само за някои външни въпроси. Не разговаряше как да се търси истината в такава среда. Всичко това ни държеше в напрежение и никой не се чувстваше спокоен в изпълнението на дълга си, което сериозно прекъсна църковния живот. След като видях всичко това, отидох да споделя мислите си с нея. За моя изненада тя каза: „Ти си тази, която има проблем, всички останали могат просто да правят каквото кажа с изключение на теб. Ти си тази, която създава прекъсване!“. Почувствах се негативна, когато я чух да казва това. Не знаех как да продължа да изпълнявам дълга си и бях наистина стресирана. Можех да пренебрегна Мерилин и да бъда смъмрена от нея, или можех да правя каквото казва, което просто щеше да създаде проблеми за другите братя и сестри. Бях наистина безсилна — имах чувството, че се задушавам. Мислех си да докладвам проблемите на Мерилин на Джесика, но тогава си спомних как преди време бях казала на висшестоящите водачи за Мерилин. Те изобщо не се бяха заели с нея, а вместо това бяха уволнили другия водач, който вършеше реална работа. Ако докладвах Мерилин отново, нямаше ли да кажат, че създавам неприятности, и да си помислят, че аз имам проблем? Ами ако ме обвиняха в нещо и ме освободяха? Докато бях в това състояние, чувствах само мрак и усещах как сърцето ми потъва, не можех да почувствам Божието присъствие.

Не след дълго Божият дом издаде работна директива. В нея се споменаваше, че ако в църквата бъдат открити лъжеводачи и лъжеработници, които не вършат реална работа, зли хора или антихристи, те трябва да бъдат разобличени и докладвани, за да се защитят интересите на църквата. Това е отговорност на всички Божии избраници. Ако водач или работник потиска или наказва брат или сестра за това, че са ги докладвали, те са антихристи. Всеки водач и работник също трябва да подпише клетвена декларация, че няма да потиска никого, който подаде доклад за него. Почувствах едновременно радост и вина, когато видях тази работна директива. Радвах се, че Бог знае колко малък е нашият духовен ръст и ни насърчава да разобличаваме лъжеводачи и антихристи. Също така се чувствах виновна, защото знаех, че в църквата има лъжеводачи и лъжеработници, но не смеех да ги докладвам от страх да не бъда потисната или да не ме тормозят и предпочитах да оставя църковното дело да пострада. Не бях достойна да бъда един от Божиите избраници. И така, говорих с няколко други ръководители на групи за проблемите на Мерилин и те се съгласиха с мен. Разговаряхме заедно за принципите за разпознаване на лъжеводачи и лъжеработници и в крайна сметка установихме, че Мерилин наистина е лъжеводач и че има проблем и с висшестоящите водачи, които я прикриваха. Решихме, че всички ще напишем съвместен доклад за тях. Когато написах доклада, другите ми казаха да го изпратя първа и да не ги чакам. Отново започнах да се притеснявам, че ако Мерилин разбере за него, може да ми създаде проблеми. Помолих се на Бог да ме просветли и да ме напътства да се самоанализирам. След това прочетох следното в Божиите слова: „Всички казвате, че проявявате внимание към Божието бреме и ще поддържате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина проявява внимание към Божието бреме? Запитай се: ти човек ли си, който проявява внимание към Божието бреме? Можеш ли да практикуваш праведност заради Бог? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Принесе ли сърцето си в най-решаващите моменти? Човек ли си, който следва Моята воля?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Въпросите на Бог ме оставиха безмълвна. Винаги казвах, че съм загрижена за Божиите намерения и че защитавам църковното дело, но когато видях, че Мерилин не върши реална работа, че заблуждава хората с доктрини, държи се като диктатор и безчинства в своя дълг и че това има сериозно въздействие върху църковния живот, бях прекалено предпазлива и нерешителна. Не я бях докладвала, защото исках да защитя себе си, и не се бях осмелила да заема позиция и да се боря срещу силите на мрака. Изобщо не бях защитила църковното дело. Липсваше ми и най-малката капчица съвест или разум. Как изобщо можех да се изправя пред Бог? Всяка дума на Бог беше призив за събуждане за моето безчувствено сърце и реших да спра да защитавам себе си. Трябваше да я разоблича и докладвам, дори в крайна сметка да бъда потисната заради това, затова изпратих доклада.

Няколко дни по-късно на среща с другите работници Мерилин отново потъна в сълзи и изигра ново представление на „покаяние“. Тя каза: „Работя ден и нощ, но не успях да получа ничия подкрепа и дори бях докладвана. Това е Божията любов към мен и знам, че трябва да спра и да се самоанализирам. Братята и сестрите ми помагат, като ме докладват, а аз съм подписала клетвена декларация никога да не потискам човек, който пише доклад за мен…“. По-късно тя дойде да ме попита дали имам някакви трудности в работата си и какво е състоянието ми и не изглеждаше толкова дръзка, както преди — дори ми донесе храна. В началото нямах проницателност, помислих си, че може би наистина се е покаяла. Но после си помислих: „Не мога да се оставя да ме заблуди една проява на доброта — трябва да изчакам и да видя какво ще се случи. Тя плака и се „покая“ и миналия път, но след това нищо не се промени. Може би е мила с мен, защото знае, че аз съм я докладвала. Може би просто иска да кажа, че се е променила, когато водачът проучи доклада ми. Тя ме подвежда, не мога да падна в капана на Сатана и да бъда измамена отново от нея“. Когато това ми мина през ума, бързо се помолих на Бог да бди над сърцето ми, за да не бъда заблудена от сълзите ѝ, както миналия път. Бях наистина изненадана да видя, че тя много бързо отново свали маската си.

Само няколко дни по-късно разговаряхме за истините относно разпознаването на хората и тя използва тази възможност, за да каже: „Не можем просто да стоим с наведени глави и да придобиваме познание за себе си, трябва да се научим да разпознаваме другите. Наскоро църквата ни насърчи да пишем доклади и в този процес бяха разкрити някои зли хора. Те намериха в какво да обвинят водачите и работниците и след това го използваха, за да ги нападнат. Трябва да разобличим тези зли хора и всички „дребни риби“, които ги следват. Трябва да потърсим сметка на всеки зъл човек и антихрист“. Бях доста ядосана, когато я чух да казва това. Видях, че цялото ѝ така наречено себепознание е било фалшиво. Тя изобщо не познаваше себе си и прехвърляше вината върху хората, които бяха написали доклади за нея. Това ми напомни за няколко откъса от Божиите слова: „Антихристите по-скоро биха умрели, отколкото да се покаят. Те нямат чувство за срам. Освен това са с жесток и нечестив нрав и изпитват неприязън към истината в крайна степен. Може ли някой, който изпитва такава неприязън към истината, да я практикува или да се покае? Това би било невъзможно. Това, че изпитват такава категорична неприязън към истината означава, че никога няма да се покаят“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: Искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част)). „Кажете Ми, приемат ли антихристите да бъдат кастрени? Признават ли, че имат покварен нрав? (Не, не го признават.) Те не признават, че имат покварен нрав, но след като бъдат кастрени, все така се преструват, че познават себе си. Казват, че са дявол и Сатана, лишени от човешка природа и с лоши заложби, и че не са способни да обмислят нещата задълбочено, че не са годни за задачите, уредени от църквата, и че не са изпълнявали правилно дълга си. След това, пред мнозинството от хората, признават покварения си нрав, признават, че са дявол, и накрая казват също, че това е Бог, който ги облагородява и спасява, като показват на хората колко са способни да приемат кастрене и колко са покорни на истината. Те не споменават защо са кастрени или какви вреди и загуби са причинили действията им на църковното дело. Те избягват тези въпроси и говорят празни думи, доктрини, софизми и обяснителни коментари, за да накарат хората да изтълкуват погрешно кастренето, което получават от Божия дом, като незаслужено и несправедливо, сякаш са претърпели някаква голяма несправедливост. След като бъдат кастрени, остават непреклонни в сърцата си, без ни най-малко да признават различните си злодеяния. И така, какви са всички тези думи, за които са разговаряли, че признават покварения си нрав, че са готови да приемат истината и че са способни да се покорят на кастренето? Това техните истински чувства ли са? Категорично не. Всички те са лъжи, преструвки и дяволски думи, предназначени да подвеждат хората и да ги примамват. С каква цел подвеждат хората? (Да накарат хората да ги почитат и да ги следват.) Точно така, целта е да подведат и примамят хората да ги следват и да ги слушат, като карат всички да мислят, че те са прави и добри. По този начин никой не ги прозира или не им се противопоставя. Напротив, хората вярват, че те са някой, който приема истината, приема кастренето и е покаян. И така, защо не си признават злодеянията или не признават загубите, които са донесли на делото на Божия дом? Защо не извадят тези въпроси наяве за общение? (Ако кажат тези неща, хората ще ги разпознаят.) Ако хората ги разпознаят, прозрат ги и прозрат тяхната човешка природа и техния нрав същност, те ще се отрекат от тях. Ще продължат ли да се хващат на техните номера и да бъдат подвеждани от тях? Ще продължат ли да ги ценят високо? Ще продължат ли да ги хвалят до небесата? Ще продължат ли да ги почитат? Няма да направят нищо от това. Антихристите се преструват, че познават себе си, но в действителност всичко това е да се оправдават с измамни доводи и да се обясняват, всичко е, за да подведат хората и да ги накарат да се застъпят за тях, което е техният скрит мотив. Те избягват важните въпроси и говорят лековато за това, че познават себе си и приемат кастренето, за да подведат хората и да ги примамят, да накарат хората да ги ценят и да ги почитат. Не е ли този метод доста нечестив? Някои хора наистина се хващат, и след като бъдат подведени от антихристите, казват: „Този човек говори толкова добре — бях много вдъхновен. Плаках няколко пъти!“. По това време тези хора силно ги почитат и ценят, но в крайна сметка се оказва, че те са антихристи; това е последствието от подвеждането и примамването на другите от страна на антихристите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: Обобщаване на характера на антихристите и на техния нрав същност (втора част)). Антихристите са невероятно надменни и самонадеяни по природа и никога не приемат истината. Те изпитват неприязън към истината и я мразят. Без значение колко горчиви провали преживяват, те отказват да се покаят или променят. Те умело подвеждат хората с илюзии и са невероятно коварни и измамни. С разбирането на това моята проницателност за Мерилин нарасна. Когато я докладваха, тя плака и говори за себепознание с думите, че докладите са Божията любов и че ще се самоанализира. Каза, че ѝ липсва човечност и е разочаровала Бог, и се зарече да се покае. Дори поиска още обратна връзка. Но всичко това беше фалшиво, бяха само лъжи, предназначени да заблудят хората. Тя използваше тези външни прояви, за да ни заблуди, така че всички да си помислят, че може да приеме да бъде кастрена и че е способна да се покори на истината. Но тя никога не се зае истински с проявите, които показваха, че е лъжеводач: като това, че не върши реална работа, че е деспотична в дълга си и че е навредила на църковното дело. Просто каза няколко думи за липсата на човешка природа и никога не разнищи начините, по които е проявила тази липса. Никога не сподели подробности за това как е придобила познание за собствения си покварен нрав и не свидетелства за Божията праведност. Затова хората я гледаха с уважение и ѝ съчувстваха, като мислеха, че тя има духовен ръст и че ще се отнася правилно с онези, които я докладват. Нейното общение в никакъв случай не беше истинско себепознание, тя просто искаше да заблуди хората и да запази подкрепата им, за да може да задържи позицията си. Но тази фасада беше краткотрайна. Щом ѝ се удаде възможност, тя обърна нещата срещу хората, които я бяха докладвали, и захвърли лицемерната си маска на разкаяние. Тя ескалира нещата, като публично ни осъди и си отмъсти. Това напълно разкри истинската ѝ същност, нейната омраза към истината и нейната жестока природа. Тя беше зъл човек, който мразеше истината и изпитваше неприязън към нея в своята природа същност. Не беше просто лъжеводач, а имаше същността на антихрист.

След това разбрах, че Мерилин и нейният екип подготвяха материали, за да премахнат от църквата Джордан, който често е давал предложения на Мерилин. Когато друг водач каза, че Джордан не отговаря на условията за премахване, те я обявиха за лъжеводач и я освободиха. Намериха извинения да освободят и другите двама ръководители на групи, които бяха докладвали Мерилин заедно с мен. Аз избегнах освобождаването само защото братята и сестрите гласуваха да остана. Веднага след това църквата проведе годишните си избори и за моя изненада хората, за които беше докладвано, отново бяха избрани за водачи и работници. Приближените им, включително по-малката сестра на Мерилин, също получиха водачески роли. Почувствах се малко объркана и не разбирах как можеше нещата да се развият по този начин. Те очевидно бяха създали бъркотия в църковното дело, как можеше отново да бъдат избрани за водачи и работници? Дори започнах да подозирам, че църквата е точно като светския свят, че всичко е въпрос на връзки и власт. При мисълта за това сърцето ми се изпълваше с мрак и губех желание да изпълнявам дълга си. Просто исках да се свия в някой ъгъл, където никой не може да ме види. Дори започнах да изпитвам съмнения относно Божията праведност. Почти спрях да говоря на събиранията и не споделях никакво мнение. Бях нащрек с всички и просто механично изпълнявах дълга си. Понякога дори се чудех: „Дали и аз да не им се подмажа? Ако се извиня и кажа, че съм сгрешила, и позагладя нещата, може би ще забравят доклада ми. Така поне няма да бъда премахната от църквата“.

Един ден чух едно четене на Божиите слова: „На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си измамен, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от справедливост и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, доволен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече. В продължение на много години работа вие сте видели много истини, но знаете ли какво са чули ушите Ми? Колко от вас са готови да приемат истината? Вие всички вярвате, че сте готови да платите цената за истината, но колко от вас наистина са страдали за истината? В сърцата ви няма нищо друго освен неправедност, което ви кара да мислите, че всеки, без значение кой, е също толкова измамлив и нечестив — до такава степен, че дори вярвате, че въплътеният Бог може, подобно на обикновен човек, да бъде без добро сърце или добронамерена любов. Нещо повече, вие вярвате, че благороден характер и милостива, доброжелателна природа съществуват само у Бог на небето. Вие вярвате, че такъв светец не съществува, че на земята царуват само тъмнина и зло, докато Бог е нещо, на което хората поверяват копнежа си за доброто и красивото, една приказна фигура, измислена от тях. […] Вие разглеждате всички дела на Христос от гледната точка на неправедните и оценявате цялото Му дело, както и Неговата идентичност и същност, от гледната точка на злите хора. Допуснали сте голяма грешка и сте направили онова, което никога не е било правено от онези, които са били преди вас. Тоест служите само на възвишения Бог на небето с корона на главата и никога не обръщате внимание на Бог, Когото считате за толкова незначителен, че е невидим за вас. Не е ли това вашият грях? Не е ли това класически пример за вашето оскърбление спрямо Божия нрав?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как всъщност да се познае Бог на земята). Когато чух Божието правосъдие, изпитах силен срам. Когато се случваха неща, които не съответстваха на представите ми, аз не търсех истината, а вместо това се съмнявах в Божията праведност. Подозирах, че в Божия дом силните се защитават взаимно и че властва мрак. Нима не подозирах, че точно като хората и Бог обича злото и мрака? Това беше нелеп начин да възприемам нещата! Бог е свят и праведен и в Неговия дом властват истината и праведността. Въпреки че лъжеводачите и антихристите може за известно време да надделеят в църквата и да са способни да подведат и контролират някои хора, те никога няма да се утвърдят тук — в крайна сметка Бог ще ги разобличи и отстрани. Бог позволява на тези хора да се появят в църквата, за да могат Неговите избраници да развият истинска проницателност; да видят чрез тях злото лице на противящия се на Бог Сатана и после да се отрекат от тях и да се освободят от тяхното подвеждане и контрол. Това е мъдростта на Божието дело. Но когато видях, че църквата се контролира от лъжеводачи и антихристи и че те наказват и потискат останалите, аз бях внимателна и предпазлива, защото се страхувах, че ще потиснат и мен. Бях твърде уплашена, за да говоря с братята и сестрите; бях ужасена, че ще кажа нещо грешно, което антихристите да използват срещу мен и тогава да бъда отстранена или отлъчена. За да се предпазя, дори ми хрумна да използвам светска философия и да им се подмажа. Бях наистина страхлива и безхарактерна. Отричах Божията праведност, като отказвах да повярвам, че истината и Христос властват в Неговия дом. Особено тези Божии слова наистина пронизаха сърцето ми: „И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече“. Тези думи пронизаха сърцето ми. Аз хулех и клеветях Бог с нелепите си възгледи. Нямах никакво реално разбиране за Бог във вярата си. След като бях потисната от тези лъжеводачи и антихристи, не потърсих действително истината, за да придобия проницателност, нито се изправих, за да се боря срещу злите сили на антихристите, а вместо това се усъмних в праведността на Божия дом. Това беше зло от моя страна! Лъжеводачи и антихристи могат да се появят в църквата само с Божието позволение. Той ги използва, за да ни даде истински урок, за да можем да търсим истината и да придобием проницателност. Трябваше да потърся истината и да науча урока си чрез тази среда. Като осъзнах това, коленичих и се помолих на Бог. Казах: „Боже, искам да се покая пред Теб. Моля Те, дай ми вяра. С каквато и ситуация да се сблъскам след това, ще се уповавам на Теб, за да я преживея“. След молитвата си почувствах облекчение.

Един ден по-малката сестра на Мерилин ми каза, че съм била докладвана от някои братя и сестри и че трябва временно да ме спрат от дълга ми. Тя не спомена за какво съм била докладвана, просто ми каза да се самоанализирам. Каза ми също, че ако някой ме попита защо съм била освободена, не трябва да отговарям нищо. Всичко това се случи толкова внезапно, че се почувствах наистина объркана. Бях напълно зашеметена, а умът ми буксуваше. Прибрах се вкъщи и седях вцепенена, като мислех ли, мислех. Щяха ли да ме отлъчат от църквата? Когато премахнаха Джордан, първо използваха напредналата му възраст като извинение, за да го накарат да спре да изпълнява дълга си, а след това събраха материалите, необходими за премахването му. Нямах представа какво щях да правя, ако използваха тази тактика и срещу мен. Бях толкова уплашена. Понякога гледах на това по-оптимистично с мисълта, че може би някой наистина ме е докладвал и че след тяхното разследване може би ще ми позволят отново да ходя на събиранията и да изпълнявам дълг. Постоянно се люшках между оптимизъм и песимизъм. Чувствах се така, сякаш главата ми ще се пръсне. Бях нещастна и сякаш на гърдите ми бе легнал голям камък. Не знаех как да премина през тази ситуация и отново се усъмних в Божието върховенство. Побързах да се помоля на Бог да ме пази, за да не загубя вяра в Него, нито да се усъмнявам в Неговото дело. Знаех, че Бог позволява това да ми се случи и че то ще е от полза за живота ми. Исках да се успокоя и наистина да потърся истината. През това време прочетох много Божии слова за разбирането на Божието върховенство и преминаването през изпитания и осъзнах, че Бог позволява всичко това да се случи. Колкото и свиреп да беше един антихрист или един зъл човек, той не можеше да ми направи нищо без Божието позволение. Не знаех какво ще направят тези лъжеводачи и антихристи, но трябваше да се науча да чакам и да търся и най-малкото да не обвинявам Бог или да не позволявам на Сатана да ми се подиграва. Дори наистина да ме отлъчеха, не можех да се откажа от вярата си и все още трябваше да изпълнявам дълга си, като разпространявам евангелието. Докато мислех по този начин, не се чувствах толкова слаба и уплашена.

След около десет дни по-малката сестра на Мерилин ме помоли да напиша оценка за сестра Джен, която беше докладвала. Мерилин заедно с мен. Осъзнах, че вероятно подготвят материалите, за да я отлъчат от църквата, затова се успокоих и си припомних подробно всичко, което се беше случило, както и всички неща, които Мерилин и останалите бяха направили. Почувствах, че имам по-голяма проницателност за тях. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Каква е основната цел на антихриста, когато напада и изключва инакомислещите? Антихристите се стремят да създадат такава ситуация в църквата, в която никой не надига глас срещу тях, властта и ръководният им статус са безусловни, думите им са безусловни и всички трябва да се съобразяват с тях, а дори някой да има различно мнение, не трябва да го изразява, а да го остави да се нагноява в сърцето му. Всеки, който се осмели открито да не се съгласи с антихристите, става техен враг и те ще използват всеки възможен похват да го измъчват и отчаяно желаят да го принудят да изчезне. Това е един от начините, по които антихристите нападат и изключват инакомислещия, укрепват статуса си и бранят властта си. Антихристът разсъждава така: „Добре е да имаш различно мнение, но не можеш да се разхождаш наоколо и да говориш за него както ти се иска, още по-малко да компрометираш моята власт и статус. Ако имаш възражение, можеш да ми го кажеш насаме. Ако го кажеш пред всички и ме накараш да изгубя престижа си, ти си търсиш белята и аз ще трябва да се погрижа за теб!“. Що за нрав е това? Антихристите не позволяват на другите да говорят свободно. Ако другите хора имат възражение срещу антихриста или мнение за каквото и да е друго нещо, те не могат просто да го изкажат свободно; трябва да вземат под внимание гордостта на антихриста. В противен случай антихристът ще се отнася с тях като с врагове, като ги напада и изключва. Що за природа е това? Това е природата на антихриста. И защо антихристите правят това? Те не допускат в църквата да има алтернативни гласове, не допускат инакомислещи в нея и не позволяват на Божиите избраници да разговарят открито за истината и да разпознават хората. Това, от което най-много се страхуват, е да бъдат разобличени и разпознати от хората; искат да са сигурни, че властта им и статусът, който поддържат в сърцата на хората, непрекъснато укрепват и никога не са подкопавани. Никога не биха позволили нещо, което заплашва или засяга тяхната гордост, репутация или реномето и достойнството им като водачи. Не е ли това проявление на злобната природа на антихристите? Без да са задоволени от властта, която вече притежават, те искат да я укрепят и подсигурят и така да постигнат вечно господство. Те искат да контролират не само поведението на другите, но и сърцата им“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Втора точка: Те нападат и изключват инакомислещите). От Божиите слова видях, че за да затвърдят властта и позицията си в църквата, антихристите ще потискат и наказват всеки, който не е съгласен с тях или ги докладва. Нима Мерилин и нейните приближени не бяха точно като антихристите, които Бог описваше? Когато някои братя и сестри ги видяха ясно и ги докладваха, шайката на Мерилин изнамери нещо, което да използва срещу тях, и ги освободи. Те държаха под око всички, които имаха проницателност за тях, и заклеймяваха и отлъчваха всеки, който им се противопоставяше. Дори бяха уредили техни роднини и близки хора да заемат позиции като водачи и работници. Вече се бяха обединили, за да формират фракция. Нещата бяха дори по-зле, отколкото когато бяхме написали онзи доклад — те бяха истинска шайка антихристи! Ако не докладвах за злодеянията им, не само църковното дело щеше да пострада, но и всички братя и сестри в църквата щяха да бъдат засегнати. Но мисълта да ги докладвам отново ме уплаши. Мислех си: „Всички те имат ръководни роли, а аз вече съм освободена и спряна от дълг и ми е забранено да присъствам на събирания. Ако отново ги докладвам, другите ще ми повярват ли? Ако те се доберат до доклада ми, както преди, не само че от това няма да излезе нищо добро, но може дори да ме отлъчат от църквата. Това за мен ще е краят!“. От мисълта да бъда отлъчена ме побиха тръпки. Но после се замислих за това как те вече сериозно бяха прекъснали църковното дело и че все още продължаваха да потискат и да наказват братята и сестрите. Ако се страхувах твърде много от тях, за да напиша доклад, и ги оставех да продължат да вилнеят, кой знае колко още братя и сестри щяха да пострадат. Това би било сериозно прегрешение пред Бог и Той със сигурност щеше да ме намрази и изостави. През тези няколко дни почти не можех да ям или да спя. По-късно брат Макс ми се обади и попита какво точно бяхме написали в нашия доклад и какво мисля за сегашната ситуация. Казах: „Нека просто изчакаме и ще видим“. Той отговори: „Наистина ли мислиш, че Мерилин ще те остави на мира, ако не заемеш позиция и не я докладваш сега? Това не е личен въпрос, това засяга църковното дело. Помисли си“. След като затворих телефона, не можех да спра да мисля за думите му. Чувствах се наистина задушена и не знаех какво да правя. В един момент исках да се боря и да напиша нов доклад, а в следващия си мислех за бъдещето и съдбата си и се притеснявах да не ме отлъчат и как животът ми на вяра може да приключи. Бях наистина объркана. Тогава видях един откъс от Божиите слова: „Преди хората да преживеят Божието дело и да разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствения си статус? Защо се влияеш толкова от чувствата си? Защо харесваш тези неправедни неща и тези зли неща? Каква е основата да харесваш такива неща? Откъде идват тези неща? Защо ги харесваш и приемаш? Досега всички вие сте разбрали: основната причина е, че отровите на Сатана са в човека. И така, какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за хората. Независимо към какво се стремят хората, те всъщност го правят за себе си — и така всички те живеят за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Докато размишлявах върху това, видях, че продължавам да се предпазвам и не смея да докладвам Мерилин, защото живеех според сатанински отрови, като: „Преклонената главица сабя не я сече“, „Разумните хора са добри в самозащитата, защото се стремят само да не допускат грешки“, „Не се меси, ако нещо не те засяга лично“ и „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тези сатанински отрови се бяха вкоренили в мен до мозъка на костите ми. Мислех само за себе си във всичко, което казвах и правех, и бях невероятно егоистична и измамна. Преди да стана вярваща, никога не исках да правя нищо, което би обидило някого, било то на работа или в личния ми живот. Дори след като се присъединих към църквата, продължих да живея според тези сатанински философии, като на всяка крачка се предпазвах, вместо да практикувам истината. Знаех, че Мерилин и останалите са шайка антихристи и че трябва да застана на страната на Бог и да ги докладвам. И все пак мислех само за собственото си бъдеще и съдба, без да вземам предвид църковното дело или живота на братята и сестрите. Що за свидетелство за Бог бе това? Аз вършех зло!

По-късно започнах да обмислям защо толкова се страхувах от тях. Можеха ли те да решат съдбата ми? Нима моето бъдеще и съдба не бяха изцяло в Божиите ръце? Не беше ли глупаво от моя страна да се страхувам толкова от злите сили на антихристите? Спомних си Божиите слова: „Изразяването на Божия гняв е символ на това, че всички нечестиви сили ще престанат да съществуват, и на това, че всички враждебни сили ще бъдат унищожени. В това се състои неповторимостта на праведния Божи нрав и на Божия гняв. Когато Божието достойнство и святост бъдат оспорени, когато силите на справедливостта бъдат възпрепятствани и станат невидими за човека, тогава Бог ще излее гнева Си. Заради Божията същност всички сили на земята, които оспорват Бог, противопоставят Му се и се борят срещу Него, са нечестиви, покварени и несправедливи; те идват от Сатана и му принадлежат. Тъй като Бог е справедлив, светъл и безупречно свят, всички нечестиви, покварени и принадлежащи на Сатана неща ще изчезнат, когато Божият гняв се разрази“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II). Божият дом не е като светския свят — той се управлява от Бог. Той е истината и Той е праведен, Той е символ на всичко светло, добро и красиво. Никакви тъмни и зли сили на Сатана като антихристи и зли хора не могат да се утвърдят тук, всички те ще бъдат прокълнати и наказани от Бог! Нямаше причина да съм толкова уплашена и притеснена. Лъжеводачите и антихристите също са в Божиите ръце. Дори и наистина да ме отлъчеха, това щеше да е нещо, което трябва да преживея. Знаех, че повече не мога да се страхувам от тях, трябваше да практикувам истината, да заема позиция и да ги докладвам. Затова се обадих на Джен, за да обсъдя с нея написването на доклад, и тя ми каза, че в същия този момент Мерилин и нейните приближени събират материали, за да ме отлъчат. Вече знаех, че вероятно ще намерят начин да ме отлъчат, но да го чуя наистина толкова ме шокира, че ми изби студена пот. След този разговор се сетих за един откъс от Божиите слова: „Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да остане непоколебим в свидетелството си за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките ѝ с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отхвърлиш Сатана. Ако в църквата се навъртат няколко „квартални хулигани“, следвани от ято напълно лишени от правилна преценка „малки мушици“ и ако хората в една такава църква са прогледнали за истината, но и тогава не успяват да отхвърлят оковите и манипулациите на тези насилници, тези глупци вкупом ще бъдат отстранени накрая. Въпросните малки мушици може да не са сторили нищо ужасно, но те са още по-измамни, още по-изкусни и всеки такъв ще бъде отстранен. Нито един няма да остане! Онези, които принадлежат на Сатана, ще бъдат върнати на Сатана, а онези, които са избрани от Бог, със сигурност ще се отправят в търсене на истината; това е предопределено от природата им. И нека всички следовници на Сатана срещнат гибелта си! Към такива хора няма да бъде проявено снизхождение. Нека търсещите истината да получат приток и да се наслаждават до насита на Божието слово. Бог е справедлив; Той никога не предпочита едни пред други. Ако ти си дявол, не си в състояние да практикуваш истината; ако си от търсещите истината, със сигурност не ще станеш пленник на Сатана. В това няма никакво съмнение“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). След като прочетох Божиите слова, можех наистина да почувствам Божия свят и праведен нрав, който не търпи оскърбление от човека. Бог не би позволил на лъжеводачи и антихристи да прекъсват църковното дело или да нараняват Неговите избраници. Бог мрази онези, които не практикуват истината или не поддържат църковното дело, когато се появят лъжеводачи и антихристи. Ако тези хора не се покаят, те със сигурност ще бъдат отстранени и наказани. Ако не успеех да практикувам истината, когато се изправя пред шайката от лъжеводачи и антихристи на Мерилин, и не заемех позиция, за да ги докладвам, това не означаваше ли, че заставам на страната на Сатана и че ги оставям да прекъсват църковното дело? Тогава и аз щях да имам дял в тяхното зло! Аз се наслаждавах на истината, която Бог ни беше дал, и ядях и пиех това, което Той ми беше предоставил, но когато антихристите яростно прекъсваха църковното дело и потискаха Божиите избраници, не защитавах църковното дело. Минавах на страната на врага. Това беше сериозно предателство към Бог и нещо, което Той заклеймява. Точно както Бог е казал: „Нека всички следовници на Сатана погинат!“. Едва тогава почувствах истински страх. Ако не се покаех, тогава дори и да не бъдех отлъчена, със сигурност щях да бъда заклеймена и отстранена заедно с лъжеводачите и антихристите. Когато осъзнах това, се изправих пред Бог, за да се помоля. Казах: „Боже, искам да се покая пред Теб и да спра да бъда прекалено предпазлива и да се защитавам. Искам да практикувам истината и да не бъда възпирана от тъмните сили на Сатана. Искам да заема позиция и да защитавам църковното дело. Знам, че трябва да докладвам тези антихристи и да напиша всичко, което знам, дори и в крайна сметка да бъда отлъчена“. След това друга сестра ми помогна да предам доклада си направо на един по-висшестоящ водач. Проведено беше разследване, Мерилин и останалите бяха определени като антихристи и бяха спрени от дълга си. Те не се отказаха и след това и тайно се сговориха, за да дадат последен отчаян отпор. Опитаха се да подмамят братята и сестрите да прикрият доказателствата за техните злодеяния и дори шпионираха сестрата, която се занимаваше с доклада за тях. В крайна сметка цялата тази шайка антихристи беше отлъчена от църквата и братята и сестрите, които бяха потискани и заклеймявани, можаха отново да живеят нормален църковен живот и да изпълняват дълга си.

Чрез всичко това аз наистина почувствах Божия праведен и ненакърним нрав и видях, че Божият дом се управлява от истината, Бог и праведността. Колкото и свиреп да е Сатана или колкото и могъщ да изглежда, той все пак е само средство, което Бог използва, за да усъвършенства Своите избраници. Божиите слова гласят: „Винаги говорим колко нечестив, жесток и злобен е Сатана, че Сатана изпитва неприязън към истината и я мрази, но можеш ли да видиш това? Можеш ли да видиш какво прави Сатана в духовния свят? Как говори и действа, какво е отношението му към истината и към Бог, в какво се състои неговата нечестивост — нищо от това не можеш да видиш. Така че, независимо как казваме, че Сатана е нечестив, че се съпротивлява на Бог и че изпитва неприязън към истината, в съзнанието ти това е просто твърдение. Няма истински образ към него. То е твърде кухо и непрактично; не може да послужи за практическа отправна точка. Но когато човек влезе в досег с антихрист, той вижда по-ясно нечестивия, жесток нрав на Сатана и неговата същност на неприязън към истината, и разбирането му за Сатана е малко по-проницателно и практично. Без тези реални фигури и примери, с които хората да влязат в досег и да видят, така нареченото им разбиране за истината би било неясно, кухо и непрактично. Но когато хората влязат в реален досег с тези антихристи и зли хора, те могат да видят как вършат зло и се съпротивляват на Бог и могат да идентифицират природата същност на Сатана. Те виждат, че тези зли хора и антихристи са прероден Сатана — че са живи сатани, живи дяволи. Досегът с антихристи и зли хора може да има такъв ефект. Когато Сатана се прероди като зъл човек или антихрист, способностите на плътското му тяло са ограничени, но въпреки това той може да върши толкова много лоши неща, да причинява толкова много неприятности и да бъде толкова нечестив и коварен в делата си. Следователно злото, което Сатана върши в духовния свят, трябва да е сто или хиляда пъти по-голямо от сбора на злото, извършено от всички зли хора и антихристи, които живеят в плът. Така че поуките, които хората си вземат, като влизат в досег със зли хора и антихристи, много им помагат да развият проницателност и да видят ясно лицето на Сатана. Те им позволяват да се научат да разпознават кои неща са положителни и кои са негативни, кое е ненавиждано от Бог и кое Му е угодно, кое е истината и кое е заблуда, кое е справедливост и кое е нечестивост, какво точно мрази Бог и какво точно обича, както и кои хора Бог отхвърля и отстранява и кои одобрява и придобива. Безполезно е да се опитваме да разберем тези въпроси само от гледна точка на доктрините. Човек трябва да преживее много неща, особено подвеждането и смущението от зли хора и антихристи. Едва когато човек има истинска проницателност, може да разбере тези много истини и да стигне до по-дълбоко и по-практично разбиране на това, което Бог изисква и което иска да придобие. Не води ли това до по-голямо разбиране на Божиите намерения? Не може ли това да те направи по-сигурен, че Бог е истината и Онзи, Който е най-обичлив? (Да.) Бог кара хората да си вземат поуки и да развиват проницателност в хода на преживяването на нещата, и със сигурност Той също така обучава хората, като същевременно разкрива хора от всякакъв вид. Когато някои хора се сблъскат със зъл човек или антихрист, те не смеят да ги разобличат или идентифицират и не смеят да влязат в досег с тях. Те се страхуват и просто се опитват да ги избягват, сякаш са видели отровна змия. Такива хора са твърде малодушни, за да си вземат поука, и няма да развият проницателност. Някои хора, които се сблъскват със зъл човек или антихрист, не обръщат внимание на вземането на поука или придобиването на проницателност; те позволяват на избухливостта си да ръководи отношението им към тях и когато дойде време да разобличат и да идентифицират антихрист, те не могат да бъдат от полза или да направят нещо практично. Някои хора виждат антихрист да върши много зло и в сърцето си изпитват неприязън към това, но чувстват, че няма абсолютно нищо, което могат да направят по въпроса, че ръцете им са вързани. Вследствие на това те произволно са разигравани от антихриста и продължават да търпят това и да се примиряват с него. Те позволяват на антихриста да действа безразсъдно и да смущава делото на църквата, и не го докладват или разобличават. Те са се провалили в своята отговорност и човешкия си дълг. Казано накратко, когато злите хора и антихристите сеят хаос и правят каквото си искат, това разкрива хора от всякакъв вид и, разбира се, служи и за обучение на онези, които се стремят към истината и имат чувство за справедливост, като им позволява да израснат в проницателност и прозрение, да си вземат поука и да разберат Божиите намерения от това. Кои от Божиите намерения разбират те? Те са накарани да видят, че Бог не спасява антихристите, а просто ги използва, за да служат, и че когато антихристите приключат със служенето си, Бог ги разкрива и отстранява, и накрая ги наказва, защото те са зли хора и принадлежат на Сатана. Онези, които Бог спасява, са група хора, които въпреки покварения си нрав обичат положителните неща, признават, че Бог е истината, и се покоряват на Неговото върховенство и уредби, и които, след като са извършили прегрешение, са способни наистина да се покаят. Тези хора могат да приемат да бъдат кастрени, съдени и наказвани, и още повече могат да подходят правилно към това, когато други хора ги разобличават или посочват проблемите им. Онези, които, независимо как действа Бог, могат да го приемат и да му се покорят, и да научат нещо от това — такава е групата от хора, които наистина следват Бог, преживяват Неговото дело и са придобити от Него“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част)). Докато бях потискана от тези антихристи, аз наистина видях колко зли и жестоки са те по природа. Те ще заклеймят и отлъчат всеки, който има проницателност за тях, не ги слуша или ги докладва, или заплашва позицията им. Освен това те нямат никаква съвест или разум. Независимо колко зло вършат или колко хора потискат, независимо колко пъти са кастрени и разобличавани, те не изпитват и грам съжаление или покаяние. Видях, че антихристите в своята същност изпитват неприязън към истината и я мразят. Те са врагове на Бог; демони, преродени на земята. Аз също лично преживях, че ако се страхуваш от тяхната сила и не смееш да ги разобличиш и да ги докладваш, накрая просто ще си потиснат, наказан и наранен. Трябва да застанеш на страната на Бог и да използваш Неговите слова и истината, за да се бориш с тях. Трябва да ги докладваш, да се отречеш от тях и да ги изгониш от църквата. Това е единственият начин да избягаш от тяхната власт и контрол и да победиш Сатана. Всичко, което придобих, го дължа изцяло на Божиите слова! Благодаря на Бог!