Въведение

На 11 февруари 1991 г. Бог изрече първото Си слово в църквата и това слово имаше необикновено въздействие върху всеки отделен човек, който по това време живееше в потока на Светия Дух. В това слово се споменава, че „Божията обител се появи“ и че „Вселенският предводител, Христос от последните дни — Той е сияйното слънце“. С тези дълбоко значими думи всички хора бяха въведени в ново царство. Всички, които прочетоха това слово, имаха предчувствие за новото дело, за великото дело, което Бог щеше да започне. Именно това красиво, мелодично и кратко слово въведе цялото човечество в новото Божие дело и в новата епоха, положи основите и постави началото на Божието дело в това въплъщение. Може да се каже, че словото, което Бог изрече в този момент, е мост между епохите, че за първи път от началото на Епохата на благодатта Бог говори публично на човечеството, че за първи път говори, след като беше останал скрит в продължение на две хиляди години, и освен това, че това е водеща, решаваща отправна точка, за делото, което Бог ще предприеме в Епохата на царството.

Първият път, когато Бог изрече слово, Той го направи под формата на възхвала от трето лице, на език, който беше едновременно елегантен и ясен, и беше приток на живот, който се възприемаше лесно и с охота. С това Той взе тази малка група хора, които знаеха само как да се наслаждават на Неговата благодат, докато с нетърпение очакваха завръщането на Господ Исус, и ги въведе тихо в друг етап на делото от Божия план за управление. При тези обстоятелства човечеството не знаеше, а още по-малко се осмеляваше да си представи, какво дело в крайна сметка щеше да извърши Бог или какво предстоеше по пътя напред. След това Бог продължи да изрича още слова, за да въведе човечеството стъпка по стъпка в новата епоха. Удивително е, че всяко Божие слово е различно по съдържание и освен това използва различни форми на възхвала и начини на изразяване. Тези слова, сходни по тон, но разнообразни по съдържание, неизменно са изпълнени с Божиите чувства на безпокойство и загриженост и почти всяко от тях съдържа приток на живот с различно съдържание, както и думи на напомняне, увещание и утеха от Бог към човека. В тези слова нееднократно се появяват пасажи като тези: „че единственият истински Бог се е въплътил и Той е Вселенският предводител, Който управлява всичко съществуващо“; „Победоносният Цар седи на славния Си трон“; „Той държи вселената в ръцете Си“ и т.н. С тези пасажи се предава послание и може да се каже, че те предават послание за човечеството: Бог вече е дошъл в човешкия свят, Той ще започне още по-велико дело, Божието царство вече е слязло сред определена група хора и Бог вече е спечелил слава и е победил множеството Свои врагове. Всяко от Божиите слова докосва сърцето на всеки един човек. Цялото човечество очаква с нетърпение Бог да изрече още повече нови слова, защото всеки път, когато Бог говори, Той разтърсва сърцето на човека до основи, а освен това управлява и подкрепя всеки ход и всяка емоция на човека, така че човечеството започва да разчита на Божиите слова и дори повече — да им се възхищава… Така, несъзнателно, много хора по същество бяха забравили Библията и още по-малко обръщаха внимание на старомодните проповеди и писания на духовни лица, защото в писанията от миналото не успяваха да намерят никаква основа за тези Божии слова, нито успяваха да открият някъде Божията цел, с която Той е изрекъл тези слова. След като това е така, човечеството още повече би трябвало да признае, че тези слова са Божият глас, който нито е виждан, нито чуван от самото начало, че те са недостъпни за всички хора, които вярват в Бог, и че надминават всичко, казано от която и да е духовна личност през изминалите епохи, както и предишните Божии слова. Подтикнато от всяко едно от тези слова, човечеството неусетно навлезе в аурата на делото на Светия Дух, в челните редици на живота в новата епоха. Подтикнато от Божиите слова, човечеството, изпълнено с очакване, вкуси сладостта на това да бъде водено лично от Божиите слова. Вярвам, че този мимолетен период е време, към което всяко човешко същество ще се връща с траен спомен, докато всъщност това, на което човечеството се наслаждаваше през този период, не беше нищо повече от аурата на делото на Светия дух или, казано по друг начин, сладкия вкус на захарта, която покрива таблетката отвън. Това е така, защото от този момент нататък, все още под напътствието на Божиите слова, все още в аурата на делото на Светия Дух, човечеството беше въведено неволно в друга фаза на Божиите слова, която представляваше първия етап от делото и словата на Бог в Епохата на царството — изпитанието на обслужващите.

Словата, произнесени преди изпитанието на обслужващите, бяха предимно под формата на наставления, увещания, порицания и дисциплиниране, а на някои места те използваха старата форма на обръщение към онези, които следваха Бог, използвана в Епохата на благодатта — „синове Мои“, за да улеснят човечеството да се доближи до Бог или за да може човечеството да приеме, че връзката му с Бог е близка. По този начин, каквато и присъда да произнесеше Бог относно човешката самонадеяност, арогантност и други покварени нрави, човекът щеше да може да се справи с нея и да я приеме в ролята си на „син“, без да изпитва враждебност към словата на „Бог Отец“, а освен това обещанието, което „Бог Отец“ даде на Своите „синове“, никога не е било под въпрос. През този период всички хора се наслаждаваха на безгрижно съществуване, като това на бебе, и това постигна Божията цел, а именно — Той да започне да ги съди, когато навлязат в „зряла възраст“. Това положи и основите на Делото на правосъдието над човечеството, което Бог официално започва в Епохата на царството. Тъй като делото на Бог в това въплъщение е най-вече да съди и да завоюва цялото човечество, веднага щом човекът стъпи здраво на земята, Бог незабавно влезе в режима на Своето дело — делото, в което съди човека и го порицава. Очевидно е, че всички слова преди изпитанието на обслужващите са били направени с цел да се премине през прехода, като истинската цел е била различна от привидната. Божието нетърпеливо намерение беше да успее възможно най-скоро официално да започне Своето дело в Епохата на царството. В никакъв случай Той не искаше да продължава да увещава човечеството да върви напред, като му дава захаросани таблетки. По-скоро Той беше нетърпелив да види истинския лик на всяко човешко същество пред трона, от който съди, а още по-нетърпелив беше да види истинското отношение, което цялото човечество щеше да има към Него, след като загуби Неговата благодат. Той искаше да види само резултатите, а не процеса. Но по онова време нямаше никой, който да разбира Божието нетърпеливо намерение, защото човешкото сърце се интересуваше само от своята крайна цел и от бъдещите си перспективи. Не е чудно, че Божият съд отново и отново е бил насочван към цялото човечество. Отношението на Бог към човечеството се промени едва когато, под Божието ръководство, човечеството започна да води нормален човешки живот.

1991 г. беше необичайна година; нека я наречем „златна година“. Бог постави началото на новото дело на Епохата на царството и насочи словото Си към цялото човечество. В същото време човечеството се наслаждаваше на небивала топлина и още повече чувстваше болката, която следваше от невиждания дотогава Божи съд над човека. Човечеството вкуси непозната дотогава сладост и почувства, също така непознато дотогава, осъждане и изоставяне, сякаш беше спечелило Бог и Го беше изгубило отново. Страданието от притежаването и страданието от лишенията — тези чувства са познати само на онези, които лично са ги изпитали. Те са нещо, което човек не може да опише, защото няма нито способността, нито средствата. Бог даде на всяко човешко същество такива рани като изживяване и ценност от нематериално естество. Съдържанието на словата, които Бог изрече през тази година, всъщност се разделя на две основни части: първата е тази, в която Бог слезе в света на хората, за да ги покани да дойдат пред трона Му като гости; втората е тази, в която хората, след като ядоха и пиха до насита, бяха назначени от Бог като обслужващи. Разбира се, не е нужно да се споменава, че първата част е най-скъпото и най-сериозното желание на човечеството, още повече че хората отдавна са свикнали да превръщат насладата от всичко, което иде от Бог, в обект на своята вяра в Него. Ето защо, веднага щом Бог започна да изрича Своите слова, всички хора бяха готови да влязат в Царството и там да чакат Бог да ги дари с различни награди. При тези обстоятелства хората просто не платиха подходящата цена — да променят своя нрав в стремежа си да удовлетворят Бог, да проявят внимание към Божията воля и т.н. На пръв поглед изглеждаше, че хората постоянно се суетят, докато дават всичко от себе си и работят за Бог, а през това време в тайните кътчета дълбоко в сърцата си всъщност пресмятаха следващата стъпка, която трябваше да предприемат, за да спечелят благословии или да управляват като царе. Може да се каже, че докато човешкото сърце се радваше на Бог, то в същото време бе пресметливо към Бог. Човечеството в това състояние среща най-дълбоко отвращение и ненавист от Бог. Божият нрав не търпи нито едно човешко същество да Го мами или да се възползва от Него. Но Божията мъдрост е недостижима за никое човешко същество. Именно докато понасяше всички тези страдания, Той изрече първата част от словата Си. Никой човек не е способен да си представи колко страдания понесе Бог, колко грижи и мисъл вложи в този момент. Целта на първата част от тези слова е да разкрие различните форми на уродливост, които човек проявява, когато се окаже с положение и печалба, и да разкрие алчността и низостта на човека. Въпреки че Бог говори с искрения и сериозен тон на любяща майка, гневът дълбоко в сърцето Му жари като пладнешко слънце, сякаш е насочен срещу враговете Му. Бог не желае при никакви обстоятелства да говори на група хора, които нямат подобие на нормален човешки род, и затова винаги, когато говори, Той потиска гнева в сърцето Си, като същевременно се ограничава до това да даде израз на Своите слова. Нещо повече, Той говори на човечество, което е лишено от нормална човешка природа, лишено е от разум, покварено е до крайност, с вкоренена като втора природа алчност, и е бунтовно и непокорно срещу Бог докрай. Лесно можем да си представим колко ниско е изпаднало човечеството, както и степента на отвращението и ненавистта, които Бог изпитва към него. За човечеството е трудно да си представи болката, която е причинило на Бог — невъзможно е да се опише с думи. Но именно на този фон, където никой не беше способен да открие как страдаше Божието сърце, и още повече — никой не откри колко неразумно и непоправимо бе човечеството — всеки един човек, без грам срам и без никакви угризения, прие за даденост, че като Божи син има право да получи всички награди, които Бог е подготвил за човека, дори до степен да се съревновават един с друг, като никой не иска да изостане и всички дълбоко се страхуват да не загубят. Вече би трябвало да знаеш как са изглеждали хората в Божиите очи по онова време. Как може род като този да бъде възнаграден от Бог? Но онова, което човек получава от Бог, винаги е най-ценното съкровище, и обратно — онова, което Бог получава от човека, е огромна болка. От самото начало на отношенията между Бог и човека човекът винаги е получавал това от Бог и в замяна винаги е давал това на Бог.

Колкото и да изгаряше от безпокойство, когато видя това човечество, покварено до дъното на душата си, Бог нямаше друг избор, освен да го хвърли в езерото от огън, за да бъде облагородено. Това е втората част от Божиите слова, в която Бог използваше човечеството като Свои обслужващи. В тази част Бог премина от мек към суров и от малко към много, както по отношение на метода, така и по отношение на продължителността, като използва позицията „Божи човек“ като стръв, за да разобличи покварената природа на човека, като в същото време представи различните категории[а] обслужващи, Божи народ и Божии синове, от които човечеството можеше да избира. Разбира се, точно както Бог беше предвидил, никой не избра да стане обслужващ Бог, а вместо това всички се стремяха да станат Божии хора. Въпреки че през този период строгостта, с която Бог говореше, беше нещо, което човешките същества никога не бяха очаквали, а още по-малко бяха чували за нея, но все пак тъй като бяха прекалено загрижени за положението си и освен това бяха трескаво заети с получаването на благословии, те нямаха време да си изградят представа за тона и начина на говорене на Бог, а вместо това в съзнанието си винаги имаха предвид собственото си положение и това, което бъдещето може да им донесе. По този начин, без да подозира, човечеството бе въведено от Божиите слова в „лабиринта“, който Той бе подготвил за него. Волю-неволю, изкушени от примамката на бъдещето и съдбата си, човешките същества знаеха, че не са подходящи да станат Божии хора, но не бяха склонни да изпълняват ролята на обслужващи. Разкъсвани между тези противоречиви мисли, те несъзнателно приеха безпрецедентните присъда и порицание, които Бог отреди на човечеството. Естествено, тази форма на съд и облагородяване беше нещо, което човечеството в никакъв случай не желаеше да приеме. Въпреки това единствено Бог има мъдростта и само Той има силата да изисква кротко покорство от този покварен род на човешките същества, така че, волно или неволно, накрая всички те се подчиниха. Човечеството нямаше алтернатива, която да избере. Единствено Бог има последната дума и само Бог е в състояние да използва подобен метод, за да дари на човека истината и живота и да му покаже посоката. Този метод е неизбежността на Божието дело върху човека, а също така, без съмнение и безспорно, е неотменима необходимост за човека. Бог говори и работи по такъв начин, за да предаде този факт на човечеството: спасявайки човечеството, Бог го прави от любов и милост и в името на Своето управление; приемайки Божието спасение, човечеството го прави, защото е паднало до степен, в която Бог не може да не говори лично. Когато човекът получава Божието спасение, това е най-голямата благодат, а също и изключителна благосклонност. Тоест, ако Бог не огласяваше Своите слова лично, съдбата на човешкия род щеше да бъде гибел. Въпреки че се отвращава от човечеството, Бог все пак е готов и иска да плати всяка цена за спасението на човека. В същото време, докато човекът натяква за любовта си към Бог и това, че посвещава всичко на Бог, той се бунтува срещу Бог и изтръгва от Него всякаква благодат, като дори наранява Бог и причинява неописуема болка в сърцето Му. Такъв е яркият контраст на безкористното и егоистичното между Бог и човека!

В делото и словата Си Бог не е ограничен да следва който и да е конкретен метод, а превръща постигането на резултати в Своя цел. Поради тази причина в тази част от Своите слова Бог се старае да не разкрива ясно собствената Си идентичност, а само да разкрие няколко термина като „Христос от последните дни“, „Вселенският предводител“ и т.н. Това по никакъв начин не засяга нито служението на Христос, нито познанието на човечеството за Бог, особено след като в онези ранни дни човечеството беше напълно невежо по отношение на понятията „Христос“ и „въплъщение“, така че Бог трябваше да се смири и да бъде човек със „специална функция“, който да изразява Своите слова. Това е Божията старателна грижа и мисъл, защото хората по онова време можеха да приемат само тази форма на обръщение. Каквато и форма на обръщение да използва Бог, резултатите от делото Му не се променят, защото във всичко, което прави, Бог цели да даде възможност на човека да се промени и да постигне Божието спасение. Каквото и да прави Бог, Той винаги мисли за нуждите на човека. Това е намерението, което стои зад делото и словата на Бог. Въпреки че Бог е толкова внимателен в обмислянето на всички аспекти на човечеството и е толкова безкрайно мъдър във всичко, което прави, бих могъл да кажа следното: ако Бог не свидетелстваше за Себе Си, сред рода на сътворените човешки същества нямаше да има нито един, който да е способен да разпознае Самия Бог или да се изправи, за да свидетелства за Самия Бог. Ако Бог беше продължил да използва „човек със специална функция“ като форма на обръщение в Своето дело, нямаше да има нито едно човешко същество, което да може да счита Бог за Бог — това е трагедията на човечеството. Тоест сред сътворените човешки същества няма никой, който да е способен да познае Бог, а още по-малко някой, който да обича Бог, да се грижи за Бог и да се доближи до Него. Вярата на човека цели единствено да спечели благословии. Идентичността на Бог като личност със специална функция е подсказала на всеки човек: човечеството лесно приема Бог за един от рода на сътворените човешки същества. Най-голямата болка и унижение, които човечеството причинява на Бог, се състои именно в това, че когато Той се появява или действа открито, Бог все още е отхвърлян от човека и дори е забравен от човека. Бог понася най-голямото унижение, за да спаси човечеството. Давайки всичко, Той цели да спаси човечеството, да получи неговото признание. Цената, която Бог е платил за всичко това, е нещо, което всеки, който има съвест, трябва да може да оцени. Човечеството е получило Божиите слова и дела, и Божието спасение. В същото време на никого не му е хрумнало да се запита: какво е получил Бог от човечеството? От всяко едно Божие слово човечеството е получило истината, успяло е да се промени, намерило е посока в живота си. Но това, което Бог е получил, не е нищо повече от думите, които човечеството използва, за да изрази своя дълг към Бог, и няколко немощни шепота на възхвала. Със сигурност това не е отплатата, която Бог изисква от човека?

Въпреки че много от Божиите слова вече са изразени, по-голямата част от хората все още са застинали на етапа, представен от Божиите слова в началото, в рамките на своето познание и разбиране за Бог, откъдето не са продължили напред — това е наистина болезнена тема. Тази част от „Слова на Христос в Началото“ е само ключ за отваряне на човешкото сърце; да спрем тук означава да не удовлетворим Божията воля. Целта на Бог, Който произнася тази част от Своите слова, е единствено да преведе човечеството от Епохата на благодатта в Епохата на царството. Той в никакъв случай не желае човечеството да остане в застой в тази част от Неговите слова или дори да приеме тази част от Неговите слова като насока, защото в противен случай бъдещите Божии слова не биха били нито необходими, нито смислени. Ако има такива, които все още не са способни да навлязат в това, което Бог изисква от човека да постигне в тази част от Неговите слова, тогава навлизането на тези хора остава неизвестно. Тази част от Божиите слова представлява най-основното изискване, което Бог поставя пред човека в Епохата на царството, и е единственият начин, по който човечеството ще навлезе в правилния път. Ако си човек, който не разбира нищо, най-добре е да започнеш да четеш думите в тази част!

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „различните категории“.

Предишна: Послеслов

Следваща: Глава 1

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger