„Думите на Бог към цялата вселена“ е втората част от словата, които Христос изрича с идентичността на Самия Бог. Те обхващат периода от 20 февруари 1992 г. до 1 юни 1992 г. и се състоят от общо четиридесет и седем глави. Изказът, съдържанието и гледната точка на Божиите слова в тези изявления са напълно различни от тези в „Слова на Христос в Началото“. „Слова на Христос в Началото“ разкрива и насочва външното поведение на хората и обикновения им духовен живот. Накрая завършва с „изпитанието на обслужващите“. „Думите на Бог към цялата вселена“ обаче започва с края на статута на хората като обслужващи и началото на живота им като Божи народ. Те водят хората към втория връх на Божието дело, по време на който те преминават през изпитанието на езерото от огън, изпитанието на смъртта и времето, когато обичат Бог. Тези няколко етапа напълно разкриват грозотата на хората пред Бог, както и истинската им природа. Накрая Бог завършва с глава, в която се разделя с човека и така приключва всички етапи на въплъщението Си за Божието завоюване на първата група хора.

В „Думите на Бог към цялата вселена“ Той изразява словата Си от гледна точка на Духа. Начинът, по който Той говори, е недостижим за сътвореното човечество. Освен това лексиката и стилът на Неговите слова са красиви и затрогващи и никоя човешка литература не би могла да заеме мястото им. Думите, с които Той разобличава човека, са точни, неопровержими от която и да е философия и довеждат всички хора до покорство. Думите, с които Бог съди човека, се врязват право в дълбините на душите на хората като остър меч и ги пронизват толкова дълбоко, че те няма къде да се скрият. Думите, с които Той утешава хората, носят в себе си милост и любяща доброта. Те са топли като майчина прегръдка и карат хората да се чувстват в безопасност както никога досега. Най-важната особеност на тези слова е, че на този етап Бог не говори с идентичността на Йехова или Исус Христос, нито на Христос от последните дни. Вместо това, като използва изначалната Си идентичност на Създателя, Той говори на всички, които Го следват, и на всички, които тепърва ще Го последват, и ги наставлява. Може да се каже, че за пръв път откакто светът е създаден, Бог се обръща към всички хора. Никога досега Бог не е говорил на сътвореното човечество толкова подробно и систематично. Разбира се, това е и първият път, когато Той говори на цялото човечество толкова много и толкова дълго. Това е напълно безпрецедентно. Нещо повече, тези слова са първият текст, в който Бог се изказва пред човечеството, и в тях Той разобличава хората, напътства ги, съди ги и им говори откровено, и също така са първите изказвания, в които Бог позволява на хората да разберат Неговите стъпки, мястото, на което се намира, Божия нрав, какво притежава и какво е, мислите на Бог и Неговата загриженост за човечеството. Може да се каже, че това са първите слова, които Бог е отправил към човечеството от третото небе след сътворението, и че Бог за първи път използва свойствената Си идентичност, за да се яви и да изрази гласа на сърцето Си пред човечеството чрез думи.

Тези слова са проницателни и неразгадаеми; те не са лесни за разбиране, нито е възможно да се разбере какъв е източникът и какви са целите на Божиите слова. Затова Христос е добавил обяснение след всяка глава, като е използвал език, който хората да разберат лесно, за да внесе яснота в по-голямата част от словата. Това, в съчетание със самите слова, улеснява всеки да разбере и опознае Божиите слова. Събрахме тези слова в приложение към „Думите на Бог към цялата вселена“. В тях Христос дава обяснения, като използва възможно най-лесно разбираем начин на изразяване. Комбинацията от двете е съвършеното съчетание на божествената и човешката природа на Бог. Въпреки че в приложението Бог говори от гледна точка на трето лице, никой не може да отрече, че тези думи са изречени лично от Бог, защото никой човек не може да обясни ясно Божиите слова. Единствено Самият Бог може да разясни източника и целите на Своите слова. Така, въпреки че Бог говори с много средства, целите на Неговото дело никога не се променят, нито се променя целта на Неговия план.

Макар че „Думите на Бог към цялата вселена“ завършва с глава, в която Бог се разделя с човека, всъщност именно тогава официално се разкрива Божието дело на завоюване и спасение сред хората, както и делото Му на довеждане на хората до съвършенство. Затова е по-подходящо да разглеждаме „Думите на Бог към цялата вселена“ като пророчество за Божието дело от последните дни. Защото едва след този момент въплътеният Човешки Син започва официално да работи и да говори, като използва идентичността на Христос, да ходи сред църквите и да дава живот, да пои и да води целия Си народ, което от своя страна дава началото на многобройните слова в „Думите на Христос, докато ходеше в църквите“.