Глава 39

Нека да излезем от рамките на Божиите думи и да поговорим малко по въпроси, свързани с нашия живот, така че животът ни да разцъфти повече и да оправдаем Божиите надежди за нас. По-специално, с настъпването на днешния ден — време, в което всеки е класифициран според вида си, и време на порицание — има по-голяма нужда да се съсредоточим върху по-голямата картина и да се концентрираме върху „колективния интерес“. Това е Божията воля и тя трябва да бъде изпълнена от всички хора. Как бихме могли да не жертваме себе си в името на Божията воля в небесата? Бог „дава номера на всички видове хора, прави различни знаци на всеки вид хора, така че техните предци да могат да ги водят обратно към семействата им“, което показва, че хората са класифицирани според вида и в резултат на това всички видове хора разкриват истинските си форми. В този смисъл е справедливо да се каже, че хората са верни на своите предци, а не на Бог. Въпреки това всички хора също така полагат труд за Бог под ръководството на своите предци, което е чудото на Божието дело. Всички неща полагат труд за Бог и въпреки че Сатана безпокои хората, Бог използва тази възможност, за да привлече „местните ресурси“, за да Му служат. Хората обаче не могат да разпознаят това. Както казва Бог: „така Аз също разпределям труда и разпределям усилията. Това е част от Моя план и не може да бъде нарушена от никого“. Хората не могат да видят всичко, което е определено от Бог, и всичко, което Бог иска да постигне, преди да го е направил. Те могат да го видят само когато Божието дело е завършено; иначе те са слепи и не виждат нищо.

Днес Бог има ново дело сред църквите. Той прави така, че всичко да следва естествения ход на природата, като наистина прилага на практика функцията на човека. Както казва Бог: „Аз управлявам всичко сред всички неща, Аз заповядвам на всичко сред всички неща, като карам всичко съществуващо да следва хода на природата и да се подчинява на заповедите на природата“. Не знам какви умни прозрения имате за „следването на хода на природата“, затова нека поговорим за това. Ето как Аз го виждам: тъй като са водени към дома от своите предци, всички видове хора трябва да излязат и да „изпълняват“. И тъй като следват хода на природата, онова, което им е присъщо, се използва, за да се задейства първоначалната им функция, карайки ги да следват ръководството на Светия дух в съответствие с този закон. Делото на Светия Дух се извършва според състоянието във всеки човек. По-точно казано, това се нарича „Бог ловко ръководи всички неща, така че те да Му служат“, като това тогава е свързано със следването на хода на природата. Въпреки че човек има в себе си елементите на дявола, Бог ще се възползва от това, добавяйки делото на Светия Дух към основата на това, което е присъщо на човека, правейки го достатъчен, за да полага труд за Бог. Това е всичко, което ще кажа за „следването на хода на природата“ — може би вие имате някакви по-висши предложения. Надявам се, че можете да дадете някакъв ценен принос. Какво ще кажете? Готови ли сте да сътрудничите в следването на хода на природата? Готови ли сте да разделите делото с Бог? Замисляли ли сте се как да постигнете това? Надявам се, че хората са в състояние да разберат Божията воля, че могат да бъдат единодушни в удовлетворяването на Бог в името на общите идеали и могат да напредват заедно по пътя към царството. Каква е нуждата да се измислят ненужни понятия? Чие съществуване до днес не е било в името на Бог? И след като е така, каква е нуждата от скръб, печал и въздишки? Това не е от полза за никого. Целият живот на хората е в ръцете на Бог и ако не беше тяхната решимост пред Бог, кой би желал да живее напразно в този празен човешки свят? Защо да си правят труда? Влизайки и излизайки от света, ако хората не направят нищо за Бог, дали целият им живот няма да е бил пропилян? Дори и Бог да не сметне действията ти за достойни за споменаване, няма ли да се усмихнеш доволно в момента на смъртта си? Трябва да се стремиш към положителен прогрес, а не към отрицателен регрес — не е ли това по-добрата практика? Ако действията ти са единствено с цел да удовлетвориш Бог, тогава няма да бъдеш негативен или регресивен. Тъй като в сърцата на хората винаги има неща, които са необясними, без те да го осъзнават, лицата им са като облачно небе, което води до появата на няколко „бразди“ по лицата им, без те да знаят, образувани сякаш от разсичането на земята. Сякаш земята се движи, в резултат на което „хълмовете“ или „вдлъбнатините“ преместват мястото си, без хората да го осъзнават. С това не се подигравам на хората, а говоря за „географско познание“.

Въпреки че Бог е довел всички хора до порицание, Той не казва нищо за това. Вместо това Той умишлено избягва тази тема и започва нова, която, от една страна, е заради Божието дело, а от друга — за да завърши веднага тази стъпка от делото. Тъй като Божиите цели при осъществяването на тази стъпка от делото отдавна са постигнати, не е необходимо да се говори повече. Днес не знам колко от методите на Божието дело сте виждали. В Моето съзнание винаги усещам, че Божието дело не е така ясно разделено на етапи и периоди, както беше преди. Вместо това всеки ден носи свои собствени средства за работа, промяна настъпва почти на всеки три до пет дни и дори за пет дни може да има два различни вида съдържание на Божието дело. Това показва скоростта на Божието дело. Преди хората да имат време да реагират и да се вгледат внимателно, Бог изчезва без следа. По този начин Бог винаги е недостижим за хората, което води до незабележимостта на действието на Светия Дух. Защо Бог винаги казва думи като „и така си тръгнах от човека“? Хората може и да обръщат малко внимание на тези думи, но не разбират смисъла им. Какво ще кажете сега, разбирате ли? Нищо чудно, че хората не разбират присъствието на Светия Дух. Те винаги търсят Бог под мъглива лунна светлина — това е напълно вярно — и сякаш Бог нарочно се подиграва с човека, карайки мозъците на всички хора да набъбват, така че те да се чувстват объркани и дезориентирани. Едва ли знаят какво правят; сякаш сънуват, а щом се събудят, не знаят какво се е случило. Достатъчни са няколко обикновени думи от Бог, за да останат хората в недоумение. Затова не е чудно, че Бог казва: „Днес хвърлям всички хора в „голямата пещ“, за да бъдат облагородени. Стоя нависоко и наблюдавам отблизо как хората изгарят в огъня и принудени от пламъците, предлагат факти“. Сред постоянно променящите се Божии думи хората нямат представа какво да правят. Всъщност точно както казва Бог, порицанието отдавна е започнало и тъй като хората не са осъзнали това, те знаят само когато Бог го каже изрично, обръщат внимание едва след като Бог им го каже. Може да се каже, че хората започват да изучават порицанието едва сега, когато Божието дело е извършено до този момент. Това е точно както когато хората са разбрали за атомната бомба, но тъй като времето не е дошло, хората не обръщат внимание; едва когато някой започне да я строи, хората започват да обръщат внимание. Едва когато атомната бомба излезе на бял свят, хората разбират повече за нея. Едва когато Бог казва, че ще хвърли човека в пещта, хората започват да осъзнават малко повече. Ако Бог не говореше, никой нямаше да знае — не е ли така? И така, Бог казва: „хората несъзнателно навлизат в пещта, сякаш са завлечени вътре с въже, сякаш са вцепенени“. Защо да не анализираме това: кога хората изнасят фактите? Когато Бог казва, че порицанието е започнало или преди Бог да каже, че порицанието е започнало? От това може да се види, че преди Бог да говори за порицанието, хората са започнали да се изповядват, което показва, че порицанието е започнало преди Бог да е говорил за него. Нима това не е факт?

Предишна: Глава 38

Следваща: Глава 40

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger