Като се имат предвид присъщите на човечеството характеристики, т.е. истинското лице на човечеството, да продължи до днес наистина не беше лесно и само чрез това великата сила на Бог стана наистина очевидна. Като се има предвид естеството на плътта, както и фактът, че досега човекът е бил покварен от големия червен змей, как би могъл човекът да устои до днес без ръководството на Божия Дух? Човекът е недостоен да застане пред Бог, но заради Своето управление и за да доведе докрай великото Си дело, Бог обича човечеството. Истината е, че Божията любов към човечеството е нещо, за което никой човек не би могъл да се отплати в рамките на живота си. Може би има хора, които искат да се отблагодарят за Божията благодат, като пожертват живота си, но Аз ти казвам: човекът е недостоен да умре пред Бог и затова смъртта му би била напразна. Това е така, защото за Бог смъртта на човека не е достойна дори за споменаване, не струва и една стотинка, като смъртта на мравка на земята. Съветвам хората да не се смятат за твърде ценни и да не мислят, че да умрат заради Бог е равносилно на тежестта на планината Тайшан. Всъщност смъртта на човека е лека като перце. Тя не си струва да се споменава. Но пак повтарям, че човешката плът по природа е предопределена да умре и затова, в крайна сметка, краят на физическото тяло трябва да настъпи на земята. Това е истински факт; никой не може да го отрече. Това е „природен закон“, който извеждам от целия опит на човешкия живот, така че Бог е определил края на човека точно така, макар че никой не го осъзнава. Разбираш ли? Нищо чудно, че Бог казва: „Аз презирам непослушанието на човечеството. Не знам защо; изглежда така, сякаш съм намразил човека от самото начало и все пак изпитвам дълбока симпатия към него. Затова хората винаги са имали двойнствено отношение към Мен — защото Аз обичам човека, но и го мразя“.

Кой не хвали Бог за Неговото присъствие или поява? В този момент сякаш напълно съм забравил за нечистотата и неправдата в човека. Приемам самонадеяността на човечеството, самолюбието, непослушанието, пренебрежението и цялото му бунтарство и изтласквам всичко това в задната част на ума Си, и го забравям. Бог не е ограничен заради тези примери за същността на човечеството. Тъй като „споделям същото нещастие“ като Бог, Аз също се освобождавам от това нещастие, за да не бъда допълнително ограничаван от човека. Защо да се занимавам с всички тези проблеми? След като човекът не желае да се присъедини към Божието семейство заедно с Мен, как бих могъл да използвам силата Си, за да го принудя? Аз не правя неща, които са потискащи за човека, и нищо чудно, защото съм роден в Божието семейство и затова, разбира се, човекът и Аз винаги сме различни. Това е довело до състоянието на крайно поражение, в което той се намира днес. Но Аз продължавам да давам широко поле за изява на човешките слабости; какъв избор имам? Дали това не е защото съм безсилен? Нищо чудно, че Бог се стреми да се „пенсионира“ от „институцията“ на човечеството и освен това изисква „пенсия“. Когато говоря от гледната точка на човек, човекът не слуша, но дали някога човекът е преставал да се бунтува, дори когато говоря от гледната точка на Бог? Може би ще дойде ден, когато Бог наистина внезапно ще се „пенсионира“ от „институцията“ на човечеството, и когато това време настъпи, Божието слово ще стане още по-яростно. Днес, може би заради Мен, Бог говори по този начин и, ако този ден дойде, Бог няма да бъде като Мен, който нежно и търпеливо „разказва приказки на деца от детската градина“. Може би това, което казвам, не е съвсем подходящо, но Бог е готов да разхлаби малко хватката Си върху човека само заради въплътения Бог; в противен случай перспективата би била твърде ужасна, за да я съзерцаваме. Точно както казва Бог: „Някога до известна степен разхлабих хватката Си върху хората, като им позволих свободно да се отдадат на плътските си желания — и поради това те се осмелиха да се държат необуздано, без никакви задръжки, от което се вижда, че не Ме обичат истински, тъй като всички те живеят в плът“. Защо тук Бог казва „отдават се на желанията си“ и „живеят в плът“? Истината е, че човек естествено ще разбере подобни думи без Моето тълкуване. Може би има хора, които ще кажат, че не разбират, а Аз казвам, че това е въпрос, на който човек вече знае отговора, това е преструвка. Няколко думи за напомняне: Защо Бог казва: „Всичко, което искам от човека, е да Ми сътрудничи“? Защо Бог казва също, че човешката природа трудно се променя? Защо Бог презира човешката природа? И какви точно са нещата от човешката природа? Кои са нещата извън човешката природа? Има ли някой, който да е размишлявал над тези въпроси? Може би това е нова тема за човека, но все пак го умолявам да я обмисли подобаващо, защото в противен случай човек винаги ще обижда Бог с фрази като „човешката природа трудно се променя“. Каква е ползата от това хората да Му се противопоставят по този начин? В края на краищата, не си ли просят само неприятности? Няма ли да се окаже, че това е все едно да хвърлиш яйце срещу камък?

Всъщност всички изпитания и изкушения, на които човек е подложен, са уроци, които Бог изисква от него да научи. Според Божия замисъл човек може да постигне тези неща, дори ако трябва да пожертва онова, което обича, но тъй като човек винаги обича себе си, той не успява да си сътрудничи истински с Бог. Бог не изисква много от човека. Всичко, което Той иска от човека, е предназначено да бъде постигнато с лекота и радост; просто човекът не желае да понася трудности. Точно както, бидейки нечие дете, човек може да изпълни дълга си, като живее скромно и спестява, за да се грижи за родителите си. И все пак хората се страхуват, че може да не се хранят достатъчно добре или че собственото им облекло ще бъде твърде семпло, така че, по една или друга причина, дългът, който имат към родителите си за техните любящи грижи, е напълно забравен, сякаш работата по грижите за тях може да почака, докато детето натрупа състояние. В това виждам, че хората нямат в сърцата си синовна любов към родителите си — всички те са неверни синове. Може би изказването Ми е твърде крайно, но не мога да говоря безсмислици пред лицето на фактите. Не мога да „подражавам на другите“, като се противопоставям на Бог в името на това да задоволя себе Си. Именно защото никой на земята няма синовно сърце, Бог каза: „На небето Сатана е Мой враг; на земята човекът е Мой враг. Заради съюза между небето и земята Аз смятам всички тях за виновни, до девето коляно“. Сатана е враг на Бог; причината, поради която Бог казва това, е, че той не се отплаща на Бог за Неговата голяма благосклонност и доброта, а „гребе срещу течението“ и по този начин не изпълнява дълга си да проявява синовна преданост към Бог. Не са ли и хората такива? Те не проявяват синовно уважение към своите „родители“ и никога не изплащат дълга, който имат към „родителите“ си за техните любящи грижи. Това е достатъчно, за да покаже, че хората на земята са роднини на Сатана на небето. Хората и Сатана са обединени в сърцето и ума си срещу Бог, така че не е чудно, че Бог смята хората за виновни до деветото коляно и няма да помилва никого. В миналото Бог възложи на Своя раб на небето да управлява човечеството, но той не се подчини, а се отдаде на собствения си нрав и се разбунтува. Дали разбунтувалите се хора също не крачат напред по този път? Колкото и да затяга Бог „юздите“, хората просто няма да се поколебаят и няма да могат да се отклонят от пътя си. Според Мен, ако човечеството продължи да върви по този път, то само ще си причини гибелта. Може би сега разбираш истинското значение на тези Божии слова: „хората са неспособни да прекъснат продължителните си връзки със старата си природа“. Бог неколкократно напомни на човека: „Заради непокорството на човека Аз го изоставям“. Защо Бог повтаря това? Възможно ли е Бог наистина да е толкова безсърдечен? Защо Бог също така казва: „не съм от човешката раса“? През толкова много почивни дни има ли някой, който да е обмислял внимателно тези подробни въпроси? Призовавам човечеството да обърне повече внимание на тези Божии слова и да не се отнася повърхностно към тях; това не би донесло никаква полза нито на теб, нито на другите. Най-добре е да не се казва това, което не е необходимо да се каже, и да не се мисли за това, което не е необходимо да се обмисля. Не е ли това по-просто? Какво лошо може да произтече от подобна практика? Преди Бог да обяви края на Своето дело на земята, никой няма да спре да се „движи“; никой няма да си измие ръцете от своя дълг. Сега не е моментът; не се осмелявай да действаш като водач на Бог или авангард. Мисля, че е твърде рано да спреш сега и да прекратиш движението напред — какво мислиш?

Бог въвежда човечеството насред порицанието и го въвежда в атмосфера на смърт, но, от друга страна, какво би искал Бог да направи човекът на земята? Със сигурност предназначението на човека не е да служи като гардероб в Божия дом — нещо, което не може да се яде или носи, а само да се гледа. Ако беше така, защо щеше да използва толкова сложни процеси, за да накара хората да страдат толкова много в плътта си? Бог казва: „Аз съпровождам човека до „мястото за екзекуция“, защото престъплението му е достатъчно, за да заслужи Моето порицание“. Дали в този момент Бог позволява на хората сами да вървят към мястото за екзекуция? Защо никой не „моли за милост“? И така, как трябва да сътрудничи човекът? Може ли човекът наистина да действа така, както действа Бог, когато изпълнява Своя съд, без влиянието на емоциите? Ефективността на тези думи зависи главно от начина, по който действа човекът. Когато бащата донесе вкъщи парите, които е спечелил, ако майката не знае как да му сътрудничи или как да управлява домакинството, тогава в какво състояние ще бъде този дом? Погледнете състоянието на църквата в момента: какво чувствате вие като лидери по този въпрос? Може и да проведете събрание, за да обсъдите индивидуалните си размисли. Ако нещата вкъщи са били развалени от майката, как ще изглеждат децата в такова семейство? Като сираци? Или просяци? Нищо чудно, че Бог казва: „Всички хора мислят, че на Моята божествена природа й липсва „качеството на интелекта“, но кой може да схване, че Аз съм способен да прозра всичко в Моята човешка природа?“. За такава очевидна ситуация няма нужда Бог да говори от Своята божественост. Както каза Бог: „Няма нужда да използваме ковашки чук, за да счупим орех“. Може би в този момент има хора, които имат някакъв практически опит с Божия афоризъм: „Сред хората няма такъв, който да Ме обича“. В този момент е точно така, както казва Бог: „Само защото стигнаха до сегашното положение на нещата, всички хора неохотно прекланят глави — но в сърцата си те остават неубедени“. Тези думи са като телескоп. В близко бъдеще човек ще се премести в друга ситуация. Това се нарича непоправимост. Разбирате ли? Това е отговорът на тези два въпроса на Бог: „Нима хората не се въздържат от грехове само защото се страхуват, че Аз ще си отида? Не е ли вярно, че те не се оплакват само защото се страхуват от порицанието?“. Всъщност всички хора на сегашния етап са някак отпуснати, сякаш са надвити от умора. Те изобщо не са в настроение да се вслушват в Божието дело, а се занимават единствено с това да правят приготовления и да подготвят ресурси в името на собствената си плът. Не е ли така?