Глава 40

За Бог човекът е като играчка в ръцете Му, като разточена от ръцете Му юфка, която може да бъде направена толкова тънка или дебела, колкото Бог пожелае, и с която Той може да постъпва, както пожелае. Справедливо е да се каже, че човекът наистина е играчка в Божиите ръце, като персийска котка, която някоя дама е купила от пазара. Без съмнение той е играчка в Божиите ръце — и затова в знанието на Петър няма нищо фалшиво. Оттук може да се види, че Божиите слова и действия в човека се осъществяват с лекота и удоволствие. Той не Си блъска главата и не крои планове, както си представят хората; делото, което извършва в човека, е съвсем нормално, както и словата, които изрича към човека. Когато Бог говори, Той сякаш оставя речта Си да се лее свободно, казва всичко, което Му идва наум, без да Се ограничава. След като прочетат Божието слово обаче, хората са напълно убедени, губят ума и дума, остават с широко отворени очи и онемели. Какво се случва тук? Това добре показва колко велика е Божията мъдрост. Ако, както си представят хората, Божието дело в човека трябваше да бъде щателно планирано, за да бъде точно и правилно, тогава — за да направим още една крачка напред в тези въображаеми ситуации — Божията мъдрост, удивителност и непостижимост биха били измерими, което показва, че оценката на хората за Бог е твърде ниска. Тъй като в действията на хората винаги има глупост, те измерват Бог по същия начин. Бог не прави планове или уговорки за Своето дело; вместо това то се извършва пряко от Божия Дух — и принципите, по които Божият Дух работи, са свободни и неограничени. Сякаш Бог не обръща внимание на човешките състояния и говори, каквото Му харесва — но въпреки това човек трудно може да се откъсне от Божието слово, което се дължи на Божията мъдрост. В крайна сметка фактите са си факти. Тъй като действието на Божия Дух във всички хора е толкова очевидно, това е достатъчно, за да се покажат принципите на Божието дело. Ако Бог трябваше да плати такава висока цена за Своето дело в сътворените същества, нямаше ли това да прилича на стреляне по врабче с топ? Трябва ли Бог да действа лично? Дали това би си струвало? Защото Божият Дух действа от толкова дълго време и въпреки това през вековете Божият Дух никога не е действал по този начин, никой никога не е знаел средствата и принципите, чрез които Бог действа, те никога не са били ясни. Днес те са ясни, защото Божият Дух лично ги е разкрил — и това не подлежи на съмнение, то е показано директно от Божия Дух, а не е обобщено от човек. Защо да не се разходим до третото небе и да видим дали наистина става така; да видим дали след като свърши цялото това дело, Божиите усилия Го оставиха изтощен, с болки в гърба и краката или пък неспособен да Се храни или да спи; и дали трябваше да прочете много справочни материали, за да изрече всички тези слова, дали чернови на Божиите слова са разхвърляни по масата и дали Той е с пресъхнала уста, след като е казал толкова много. Фактите са точно обратните: горните думи нямат нищо общо с мястото, където пребивава Бог. Бог казва: „Изразходвал съм много време и платих висока цена заради човека — но в този момент, по неизвестна причина, съвестта на хората остава все така неспособна да изпълнява първоначалната си функция“. Независимо дали хората имат някакво усещане за Божията скръб, ако можеха да се доближат до Божията любов, без да противоречат на съвестта си, това би се считало за рационално и разумно. Единственото опасение е, че те не желаят да приложат първоначалната функция на съвестта. Какво ще кажеш, правилно ли е това? Тези слова помагат ли ти? Надеждата Ми е, че вие принадлежите към вида на нещата, които притежават съвест, а не сте измет без съвест. Какво мислите за тези слова? Има ли някой усещане за това? Не боли ли забитата в сърцето ти игла? В безчувствен труп ли забива иглата Бог? Греши ли Бог, старостта ли е притъпила зрението Му? Казвам, че това е невъзможно! Така или иначе, това трябва да е по вина на човека. Защо не отидете в болницата и не погледнете? Несъмнено има проблем с човешкото сърце; то трябва да бъде снабдено с нови „части“ — какво мислите? Бихте ли го направили?

Бог казва: „Гледам грозните им лица и странните им състояния и отново Се отдръпвам от човека. При такива обстоятелства хората остават неразбиращи и отново приемат това, което съм отхвърлил, в очакване на Моето завръщане“. Защо по време на тази „нова технологична епоха“ Бог все още говори за каруци, теглени от волове? Защо е така? Дали защото Бог обича да Се заяжда? Дали Бог Си запълва времето, защото няма какво по-добро да прави? Нима Бог е като човека, който прекарва времето си в бездействие, след като се е натъпкал с храна? Има ли смисъл да повтаряме тези думи отново и отново? Казвал съм, че хората са нищожества, че винаги трябва да ги хванеш за ушите, за да стигнеш до тях. След като днес словата са им били казани, утре те веднага ще ги забравят — все едно страдат от амнезия. Така че не става дума за това, че някои слова не са били изречени, а за това, че хората не са действали според тях. Ако нещо е казано само един или два пъти, хората остават невежи — то трябва да бъде казано три пъти, това е минималният брой. Има дори някои „старци“, на които трябва да се каже десет до двадесет пъти. По този начин едно и също нещо се казва отново и отново по различни начини, за да се види дали хората са се променили. Наистина ли сте работили по този начин? Не искам да хокам хората, но всички те се заиграват с Бог; всички знаят, че трябва да приемат повече хранителни добавки, но не изпитват безпокойство заради Бог — това служене на Бог ли е? Това любов към Бог ли е? Нищо чудно, че прекарват целия ден, без да им пука за нищо на света, бездейни и спокойни. Но дори и така да е, някои хора все още не са удовлетворени и сами си създават скръб. Може би съм малко строг, но това е така нареченото прекалено сантиментално отношение към себе си! Бог ли е Този, Който те кара да се чувстваш тъжен? Не е ли това случай, в който сам си причиняваш страдание? Нима никоя Божия благодат не е в състояние да бъде източник на твоето щастие? През цялото време не се съобразяваш с Божията воля и си негативен, болен и страдащ — защо е така? Божия воля ли е да те накара да живееш в плът? Ти не познаваш Божията воля, неспокоен си в сърцето си, мърмориш и се оплакваш, прекарваш целия ден в мрънкане, а плътта ти страда от болка и мъка — това заслужаваш! Искаш другите да хвалят Бог насред порицанието, да се появяват от порицанието и да не се ограничават от него — а ти си паднал в него и не можеш да избягаш. Необходими са години, за да подражаваш на този „дух на саможертва“, подобен на този на Донг Кунруи. Когато проповядваш думи и доктрини, не се ли срамуваш? Познаваш ли себе си? Оставил ли си себе си настрана? Наистина ли обичаш Бог? Оставил ли си настрана плановете и съдбата си? Не е чудно, че Бог казва, че хората са тези, които са чудни и непостижими. Кой би си помислил, че в човека има толкова много „съкровища“, които тепърва трябва да бъдат изкопани? Днес гледката на това е достатъчна, за да „отвори очите на човек“ — хората са толкова „фантастични“! Сякаш съм дете, което не може да смята. Дори и днес не разбирам колко много хора истински обичат Бог. Никога не мога да си спомня бройката — и така, заради Моята „нелоялност“, когато дойде време да давам отчет пред Бог, винаги съм с празни ръце, неспособен съм да постъпя така, както бих искал, винаги съм в дълг към Бог. В резултат на това, когато давам отчет, винаги съм „укоряван“ от Бог. Не знам защо хората са толкова жестоки, като винаги ме карат да страдам заради това. Хората използват тази възможност, за да се пукнат от смях, те наистина не са Ми приятели. Когато съм в беда, те не Ми оказват никаква помощ, а умишлено се подиграват с Мен — те наистина нямат съвест!

Предишна: Глава 38

Следваща: Глава 41

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger