Как Бог работи над човека? Разбираш ли го? Ясно ли ти е? А как Той действа в църквата? Какво е мнението ти за тези неща? Замислял ли си се някога над тези въпроси? Какво иска да постигне Той чрез Своето дело в църквата? Ясни ли са ти всички тези неща? Ако не, тогава всичко, което правиш, е безполезно и празно! Тези слова докоснаха ли сърцето ти? Само активен напредък, без пасивно отстъпление — това ще удовлетвори ли Божията воля? Достатъчно ли е сляпото сътрудничество? Какво трябва да се направи, ако не си наясно с виденията? Би ли било нормално да не продължаваш да се стремиш? Бог казва: „Веднъж предприех голямо начинание сред хората, но те не го забелязаха, затова трябваше да използвам словото Си, за да им го разкрия стъпка по стъпка. Въпреки това човекът не можа да разбере словата Ми и остана в неведение за целта на Моя план“. Какво означават тези слова? Замисляли ли сте се някога за тази цел? Наистина ли я поставих безгрижно и безцелно? Ако е така, какъв би бил смисълът? Ако тази цел е неясна и неразбираема за вас, тогава как може да се постигне истинско сътрудничество? Бог казва, че всички търсения на човечеството са в безбрежните морета, сред празни думи и доктрини. Що се отнася до вашите стремежи, дори ти не си в състояние да обясниш към коя категория принадлежат. Какво иска да постигне Бог в човека? Би трябвало да си наясно с всички тези неща. Дали това е само за да засрамиш големия червен змей по негативен начин? След като посрами големия червен змей, Бог просто ще отиде с празни ръце в планините и ще живее там в уединение? Тогава какво иска Бог? Наистина ли Той иска човешките сърца? Или Той иска живота им? Или тяхното богатство и имущество? Каква е ползата от тях? Те са безполезни за Бог. Нима Бог е извършил толкова голямо дело над човека само за да го използва като доказателство за Своята победа над Сатана, за да може да прояви Своите „способности“? Няма ли тогава Бог да изглежда доста „незначителен“? Такъв ли е Бог? Като дете, което въвлича възрастните в битки с другите? Какъв би бил смисълът от това? Човек постоянно използва собствените си представи, за да измерва Бог. Веднъж Бог каза: „В годината има четири сезона и по три месеца във всеки сезон“. Човекът се вслуша в тези слова, запомни ги и винаги казва, че има три месеца във всеки сезон и четири сезона в годината. Когато Бог запита: „Колко сезона има в годината? И колко месеца има в един сезон?“, човекът отговаря в съзвучие: „Четири сезона, три месеца“. Човекът винаги се опитва да дефинира Бог посредством правила и сега, навлязъл в ерата на „три сезона в годината, четири месеца в сезона“, човекът остава неосъзнат, сякаш е ослепял, търсейки правила във всичко. И днес човечеството се опитва да приложи своите „правила“ към Бог! Хората наистина са слепи! Нима не виждат, че сега няма „зима“, а само „пролет, лято и есен“? Човекът наистина е глупав! Да е стигнал дотук и все още да не е наясно как да познава Бог, подобно на човек от 20-те години на миналия век, който смята, че транспортът е неудобен и всички хора трябва да ходят пеша или да водят малко магаренце, или който смята, че хората трябва да използват маслени лампи, или който вярва, че все още преобладава примитивният начин на живот. Нима всичко това не са представи, които съществуват в човешките мозъци? Защо днес все още се говори за милост и любяща доброта? Каква е ползата от това? Това е като бълнуването на стара жена за нейното минало — каква е ползата от тези думи? В края на краищата настоящето си е настояще; може ли времето да се върне 20 или 30 години назад? Всички хора следват течението; защо толкова неохотно приемат това? Каква е ползата от говоренето за милост и любяща доброта в настоящата епоха на порицание? Милост и любяща доброта — това ли е всичко, което има в Бог? Защо в тази епоха на „брашно и ориз“ хората продължават да сервират „просени люспи и диви зеленчуци“? Това, което Бог не желае да направи, човекът Му го налага. Ако се съпротивлява, е обявен за „контрареволюционер“ и въпреки че неведнъж е казвано, че Бог изначално не е милостив или любящ, кой слуша? Човекът е твърде нелеп. Сякаш Божието слово няма никакъв ефект. Хората винаги гледат на словото Ми в различна светлина. Бог през цялото време е тормозен от човечеството, сякаш престъпленията без основание са приписвани на невинни хора — така че кой може да бъде на едно мнение с Бог? Вие винаги сте готови да живеете в Божията милост и любяща доброта, така че какво друго остава на Бог, освен да търпи обидите на хората? Надявам се обаче, че вие ще проучите задълбочено как действа Светият Дух, преди да спорите с Бог. И все пак те призовавам да се вгледаш внимателно в оригиналното значение на Божието слово — не си мисли, че си умен, като смяташ, че Божието слово е „разводнено“. Няма нужда от това! Кой може да каже колко „разводнено“ е Божието слово? Освен ако Бог не го казва директно или не го посочва ясно. Недейте да имате такова високо мнение за себе си. Ако от Неговото слово можете да видите пътя на практиката, тогава ще сте изпълнили Неговите изисквания. Какво друго искате да видите? Бог каза: „Ще престана да проявявам каквато и да е милост към слабостта на човека“. Ако не можете да схванете смисъла дори на това очевидно и просто твърдение, какъв би бил смисълът от по-нататъшно изучаване и изследване? Без да имате дори най-елементарни познания по механика, бихте ли били квалифицирани да построите ракета? Дали такъв човек няма да е човек, който се хвали напразно? Човекът не разполага с възможностите да върши Божието дело; Бог е Този, Който го издига. Просто да Му служим, без да знаем какво обича и какво мрази Той — не е ли това рецепта за катастрофа? Хората не познават себе си, но се мислят за необикновени. За кои се мислят! Те нямат представа кое е добро и кое е лошо. Помислете за миналото и погледнете напред към бъдещето — как ви звучи това? След това опознайте себе си.

Бог разкри много неща за човешките намерения и цели. Той каза: „Едва тогава видях ясно човешките намерения и цели. Въздъхнах откъм облаците: защо хората винаги действат в свой собствен интерес? Нима Моите порицания не са предназначени да ги доведат до съвършенство? Нима умишлено нанасям удари по положителната им нагласа?“. Колко много сте научили за себе си от тези слова? Наистина ли намеренията и целите на човека ги няма? Вие самите вглеждали ли сте се в това? Може и да застанете пред Бог и да се опитате да разберете това: какъв резултат е постигнат от делото на порицанието, което Бог върши във вас? Обобщавали ли сте го? Може би резултатът е нищожен; иначе вече щяхте да говорите за него в голям мащаб. Какво иска от вас Бог да постигнете? Колко от многото слова, които са ви казани, са се осъществили и колко са останали без резултат? В очите на Бог само няколко от Неговите слова са се осъществили; това е така, защото човекът винаги е неспособен да разчете първоначалния смисъл на Неговото слово и това, което приема, е само ехо от словата, което стената връща. Това ли е начинът да познаем Божията воля? В близко бъдеще Бог ще има още по-голямо дело за човека, което той да извърши; може ли човекът да извърши това дело с малкия духовен ръст, който има сега? Ако не се отклонява, то греши или пък е арогантен — такава, изглежда, е човешката природа. Трудно Ми е да разбера това: въпреки че Бог е казал толкова много, защо човекът не взема нищо от това присърце? Възможно ли е Бог да говори на шега с човека и да не търси никакъв резултат? Или пък кара човека да изиграе пиеса, наречена „Радост, гняв, скръб и щастие“? Да направи човека щастлив за един момент, да го накара да плаче в следващия — и след това, когато човекът слезе от сцената, да бъде оставен сам на себе си? Какъв би бил резултатът от това? „Защо изискванията, които имам към човека, винаги остават без резултат? Възможно ли е да искам от куче да се качи на дърво? Да вдигам много шум за нищо?“. Всички Божии слова са насочени към действителното състояние на човека. Няма да е зле да се вгледаме във всички хора, за да видим кой живее в рамките на Божието слово. „Дори и сега голяма част от земята продължава да се променя. Ако някой ден земята наистина се промени в друг вид, ще я отхвърля с едно движение на ръката Си — не е ли точно това Моето дело в настоящия етап?“. Наистина, дори и сега Бог върши това дело, но това, което Той каза, че „ще я отхвърля с едно движение на ръката Си“, се отнася за бъдещето, защото всичко трябва да има процес. Сегашното Божие дело клони към това — ясно ли ви е това? В човешките намерения има недостатъци и нечистите духове са се възползвали от тази възможност, за да влязат. По това време „земята се променя в друг вид“. Тогава хората ще са претърпели качествена промяна, макар и не промяна в същността си, защото на подобрената земя ще има други неща. С други думи, първоначалната земя е непълноценна, но след подобряването ѝ тя може да бъде използвана. Въпреки това, след като е използвана за определен период от време и вече не се използва, тя постепенно ще се върне към стария си вид. Това е обобщение на следващата стъпка в Божието дело. Бъдещото дело ще бъде по-сложно, защото ще дойде време всички неща да бъдат разделени според вида им. На мястото на срещата, когато нещата приключат, неизбежно ще настъпи хаос и човекът ще бъде без силни убеждения. Точно както каза Бог: „Всички хора са изпълнители, които пеят заедно с каквато мелодия се изпълнява“. Хората имат способността да пеят заедно с каквато мелодия се изпълнява, така че Бог използва именно този техен недостатък, за да извърши следващата стъпка в Своето дело, като по този начин дава възможност на всички хора да поправят този недостатък. Именно защото не притежават истински духовен ръст, хората се превръщат в тревата, растяща отгоре на стената. Ако все пак придобиеха духовен ръст, щяха да се превърнат във високи дървета, които докосват небето. Бог възнамерява да използва част от делото на злите духове, за да усъвършенства част от човечеството, като даде възможност на тези хора да прогледнат напълно за беззаконията на дяволите, за да може цялото човечество наистина да познае своите „предци“. Само по този начин хората могат да се освободят напълно, като изоставят не само потомството на дяволите, но дори и предците на дяволите. Това е истинската цел на Бог при пълната победа над големия червен змей — да направи така, че цялото човечество да познае истинската форма на големия червен змей, да свали напълно маската му и да погледне истинската му форма. Това е, което Бог иска да постигне, това е крайната цел на цялото дело, което Той извършва на земята, и това е, което Той се стреми да постигне в цялото човечество. Това е известно като мобилизиране на всички неща, за да служат на Божията цел.

Що се отнася до бъдещото дело, наясно ли сте как ще бъде извършено то? Тези неща трябва да бъдат разбрани. Например: защо Бог казва, че хората никога не се занимават с това, което трябва да правят? Защо Той казва, че има много хора, които не успяват да напишат домашното, което Той им е възложил? Как могат да бъдат постигнати тези неща? Замисляли ли сте се някога над тези въпроси? Ставали ли са те теми на разговор за теб? На този етап от делото човекът трябва да бъде накаран да разбере настоящите намерения на Бог. След като това бъде постигнато, тогава могат да се обсъждат други неща — не е ли това чудесен начин да се действа? Това, което Бог иска да постигне в човека, трябва да бъде обяснено ясно, иначе всичко ще бъде напразно и човекът няма да може да навлезе в него, още по-малко да го постигне, и всичко ще бъде празно говорене. Що се отнася до това, което Бог казва днес — намерихте ли път да го приложите на практика? Всички хора изпитват трепетно чувство по отношение на Божието слово. Те не могат да го разберат напълно, но също така се страхуват да не обидят Бог. Досега колко от начините да ядем и пием Божието слово са намерени? Повечето хора не знаят как да ядат и пият Божието слово; как може да се реши този проблем? Намерихте ли начин да ядете и пиете в рамките на днешните слова? Как сега се опитвате да съдействате за това? И след като всички вие сте яли и пили словата, по какъв начин ще обсъждате размислите си върху тях? Не трябва ли това да прави човек? Как се предписва правилното лекарство за дадена болест? Все още ли се нуждаете от това Бог да отправи директно слово? Необходимо ли е това? Как могат да бъдат изкоренени напълно гореспоменатите проблеми? Зависи от това дали сте в състояние да си сътрудничите със Светия Дух във вашите практически действия. При подходящо сътрудничество Светият Дух ще извърши велико дело. Без подходящо сътрудничество, а наместо него само объркване, Светият Дух няма да бъде в състояние да разгърне силата Си. „Ако познаваш себе си и познаваш врага си, тогава победата винаги ще бъде твоя“. Който и да е изрекъл за първи път тези думи, те могат да бъдат приложени по най-подходящ начин към вас. Накратко, трябва да познавате себе си, преди да можете да познавате враговете си, и едва след като сте направили и двете, ще спечелите всяка битка. Това са все неща, които трябва да можете да правите. Без значение какво Бог иска от теб, трябва само да работиш за това с всички свои сили и се надявам, че накрая ще можеш да застанеш пред Бог и да Му отдадеш цялата си преданост. Докато можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на трона Си, дори ако този момент е определеното време за твоята смърт, трябва да можеш да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи. По време на земния си живот трябва да изпълниш последния си дълг към Бог. В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но накрая ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи едно сътворено същество в името на Бог? Затова трябва да се предадеш на Бог, по-скоро рано, отколкото късно, за да може Той да се разпорежда с теб, както желае. Щом това прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право имат хората да се оплакват?