Не знам дали хората са забелязали, че е имало някаква промяна в днешните слова. Някои хора може би са забелязали нещо, но не смеят да го кажат със сигурност. Може би други не са забелязали нищо. Защо между дванадесетия и петнадесетия ден на месеца има такава голяма промяна в Божиите слова? Замисляли ли сте се над това? Какво е вашето мнение? Успяхте ли да схванете нещо от всички Божии слова? Какво беше основното дело, извършено между втори април и петнадесети май? Защо днес хората са безпомощни и дезориентирани, сякаш са ударени с тояга по главата? Защо днес няма рубрики, озаглавени „Скандалите на хората от Царството“? На втори и четвърти април Бог не посочи състоянието на човека; по същия начин през няколкото дни след днешния Той не посочи състоянието на човека — защо е така? Със сигурност тук има някаква неразрешена загадка — защо имаше завой на 180 градуса? Нека първо да поговорим малко за това, защо Бог говори по този начин. Нека да погледнем първите слова на Бог, в които Той не губи време, за да каже: „Веднага щом започне новото дело“. Това изречение ти дава първата представа, че Божието дело е навлязло в ново начало, че Той отново е започнал ново дело. Това показва, че порицанието е към своя край; може да се каже, че порицанието е навлязло в своята кулминация и вие трябва да се възползвате максимално от времето си, за да преживеете правилно делото на ерата на порицанието, за да не изостанете и да не бъдете изоставени. Всичко това е дело на човека и изисква от него да направи всичко възможно, за да му съдейства. Когато порицанието е изцяло изпълнено, Бог започва да пристъпва към следващата част от Своето дело, защото Бог казва: „[…] така Аз продължих да извършвам делото Си сред хората […]. В този момент сърцето Ми е изпълнено с голяма радост, защото съм спечелил част от хората и така Моето „предприятие“ вече не е в рецесия; то вече не се състои от празни думи“. В минали времена хората виждаха в словата на Бог настойчивата Му воля — в това няма лъжа — и днес Бог върши делото Си с по-висока скорост. За човека това не изглежда напълно в съответствие с Божиите изисквания — но за Бог Неговото дело вече е завършено. Тъй като мислите на хората са твърде объркани, техният поглед върху нещата често е прекалено сложен. От факта, че хората изискват твърде много от хората, но Бог не поставя толкова високи изисквания към човека, можем да видим колко голямо е разминаването между Бог и човека. Представите на хората са оголени във всичко, което Бог прави. Не става въпрос за това, че Бог предявява високи изисквания към хората, а те не са в състояние да им отговорят, а за това, че хората предявяват високи изисквания към Бог, а Бог не е в състояние да ги постигне. Тъй като след лечението има последици в човечеството, което от няколко хиляди години е покварено от Сатана, поради това хората винаги поставят толкова високи изисквания към Бог и не са ни най-малко снизходителни, дълбоко страхувайки се, че Бог няма да е доволен. Така че фактът, че хората не се справят със задачите си в много неща, е начин, по който те се подлагат на самопорицание; те носят последствията от собствените си действия — това е чисто страдание. Бог не счита за важни над 99% от трудностите, които хората понасят. Казано направо, никой не страда истински за Бог. Всички хора носят последствията от собствените си действия — и тази стъпка на порицание, разбира се, не прави изключение; тя е горчива чаша, приготвена от човека, която той сам вдига към устата си, за да изпие. Тъй като Бог не е разкрил истинската цел на Своето порицание, макар че една част от хората са прокълнати, това не представлява порицание. Една част от хората са благословени, но това не означава, че ще бъдат благословени и в бъдеще. На човека му се струва, че Бог е Бог, Който не държи на думата Си. Не се притеснявайте. Тези думи може да са малко преувеличени, но не се отнасяйте отрицателно. Това, което говоря, има известна връзка със страданията на човека, но все пак мисля, че трябва да изградите добри взаимоотношения с Бог. Трябва да Му давате повече „подаръци“ — това определено ще Го направи щастлив. Вярвам, че Бог обича онези, които Му дават „подаръци“. Какво ще кажете вие? Правилни ли са тези думи?

Към момента каква част от плановете ви за бъдещето си сте отложили? Божието дело скоро ще приключи, така че би трябвало да сте отложили горе-долу всички свои планове, нали? Можете и да се разгледате: винаги обичате да се издигате високо, да се превъзнасяте и да парадирате със себе си — какво е това? Днес все още не знам какви са плановете на хората. Ако хората наистина живеят, погълнати от морето на страданието, когато живеят сред облагородяването на трудностите или пък под заплахата на различни оръдия на мъчения, или когато живеят в момент на отхвърляне от всички хора, гледайки нагоре към небето и въздишайки дълбоко, в мислите си в такива моменти те може би ще оставят настрана своите планове. Това е така, защото хората търсят неземна утопия сред безнадеждност и никой в удобни условия никога не се отказва от преследването на собствените си красиви мечти. Не зная дали това твърдение съответства на действителността, но бих искал това да не е в сърцата на хората. Все още ли желаете да сте изпаднали във възторг, докато сте живи? Все още ли желаете да промените формата си в плътта? Не знам дали сте на същото мнение, но Аз винаги съм смятал, че това е нереалистично — такива мисли Ми се струват твърде екстравагантни. Хората казват такива неща: „Оставете настрана плановете си, бъдете по-реалистични“. Ти призоваваш хората да се откажат от мислите за това, че са благословени, но какво да кажеш за себе си? Отричаш ли идеите на хората за това, че са благословени, докато сам търсиш благословения? Не позволяваш на другите да получават благословения, като в същото време самият ти тайно мислиш за тях — кой си ти тогава? Измамник! Когато действаш по този начин, не те ли обвинява съвестта? Не се ли чувстваш длъжник в сърцето си? Не си ли измамник? Изкопаваш думите в сърцата на другите, но не казваш нищо за тези в твоето собствено — какъв безполезен боклук си! Чудя се какво мислите в сърцата си, когато говорите — не може ли да бъдете упрекнати от Светия Дух? Това не смущава ли достойнството ви? Вие наистина не знаете какво е добро за вас! Всички вие винаги сте били като г-н Нангуо — самозванци. Нищо чудно, че Бог е поставил кавички около „принесат в жертва“ във „всички те са готови да се „принесат в жертва“. Бог познава човека като петте Си пръста и колкото и изкусна да е измамата на човека — дори да не издава нищо и лицето му да не се изчервява, нито сърцето му да се разтуптява — очите на Бог са ярки, така че човек винаги е имал проблеми да избегне Божия поглед. Сякаш Бог има рентгеново зрение и може да види вътрешните органи на човека, сякаш може да вижда през хората и да определя кръвната им група без тест. Такава е Божията мъдрост и тя не може да бъде имитирана от човека. Както казва Бог: „Защо съм свършил толкова много работа, а няма никакво доказателство за нея у хората? Нима не съм положил достатъчно усилия?“. Сътрудничеството на човека с Бог е твърде недостатъчно и може да се каже, че в човека има твърде много негативни неща и рядко хората имат някаква позитивност. Само понякога имат позитивност в малка степен, но тя е твърде опетнена. Това показва колко боголюбиви са сърцата на хората; сякаш в сърцата им има само една стомилионна част, която е любов към Бог, от която 50% все още е опетнена. Ето защо Бог казва, че не намира доказателства в човека. Именно заради непокорството на човека тонът на Божиите слова е толкова безсърдечен и безчувствен. Макар че Бог не говори с човека за отминали времена, хората винаги искат да се отдават на спомени, за да се покажат пред Бог, и винаги искат да говорят за отминали времена — но Бог никога не Се отнася към вчерашното време на човека като днешното; напротив, Той подхожда към днешните хора от гледна точка на днешния ден. Това е отношението на Бог и в този смисъл Бог е казал тези слова ясно, за да не казват хората в бъдеще, че Бог е твърде неразумен. Защото Бог не върши неразумни неща, а казва на хората истинските факти, за да не могат хората да са в невъзможност да останат непоколебими — защото човекът все пак е слаб. След като чухте тези слова, какво ще кажете за това: готови ли сте да слушате, да се подчините и да не мислите повече за това?

Казаното по-горе е без значение; няма значение дали се говори за него, или не. Надявам се, че няма да направите изключение, защото Бог идва, за да върши делото на словото, а Той обича да разговаря за всичко под слънцето. Но се надявам, че все пак ще ги прочетете и че няма да пренебрегнете тези слова. Какво ще кажете? Бихте ли направили това? Току-що беше казано, че в днешните слова Бог разкрива нова информация: начинът, по който Бог работи, ще се промени. В този смисъл би било по-добре да се съсредоточите върху този много актуален въпрос. Може да се каже, че всички днешни слова пророкуват бъдещи въпроси; тези слова са начинът, по който Бог прави приготовления за следващата стъпка от Своето дело. Бог почти е завършил делото Си в хората от църквата и след това ще се яви пред всички хора с ярост. Както казва Бог: „Ще накарам хората на земята да признаят това, което съм направил, и делата Ми ще бъдат доказани пред „съдилището“, така че да бъдат признати сред хората по цялата земя, които всички ще се предадат“. Видяхте ли нещо в тези слова? В тях е обобщението на следващата част от Божието дело. Първо, Бог ще накара всички кучета-пазачи, които притежават политическа власт, да се убедят искрено, и ще ги накара да се оттеглят от сцената на историята по собствено желание, никога повече да не се борят за статут и никога повече да не участват в схеми и интриги. Това дело трябва да се извърши чрез Бог, като се изпратят различни бедствия на земята. Но съвсем не става дума за това, че Бог ще се яви. По това време народът на големия червен змей все още ще бъде земя на мръсотията и затова Бог няма да се яви, а само ще Се прояви чрез порицание. Такъв е справедливият нрав на Бог, от който никой не може да избяга. През това време всички, които населяват народа на големия червен змей, ще претърпят бедствие, което естествено включва и земното царство (църквата). Това е точно времето, когато фактите излизат наяве, и така то се преживява от всички хора и никой не може да избяга. Това е предопределено от Бог. Точно заради тази стъпка на делото Бог казва: „Сега е времето да се осъществят величествени планове“. Защото в бъдеще на земята няма да има църква и поради настъпването на катастрофата хората ще са способни да мислят само за това, което е пред тях, и ще пренебрегват всичко останало, а сред катастрофата ще им е трудно да се наслаждават на Бог. Затова от хората се иска да обичат Бог с цялото си сърце през това прекрасно време, за да не пропуснат шанса. Когато този факт отмине, Бог ще е победил напълно големия червен змей и по този начин делото на свидетелството на Божия народ ще е приключило; след това Бог ще започне следващата стъпка на делото, опустошавайки страната на големия червен змей, и накрая ще прикове с главата надолу хората от цялата вселена на кръста, след което ще унищожи цялото човечество — това са бъдещите стъпки на Божието дело. Така че вие трябва да се стремите да правите всичко възможно, за да обичате Бог в тази мирна среда. В бъдеще няма да имате повече възможности да обичате Бог, защото хората имат възможност да обичат Бог само в плът; когато живеят в друг свят, никой няма да говори за любов към Бог. Не е ли това отговорността на едно сътворено същество? И така, как трябва да обичате Бог през дните на живота си? Замислял ли си се някога за това? Чакаш да умреш, за да обичаш Бог? Не е ли това празно говорене? Защо днес не се стремиш да обичаш Бог? Може ли обичта към Бог сред разни ангажименти да бъде истинска любов към Бог? Причината, поради която се казва, че тази стъпка от Божието дело скоро ще приключи, е че Бог вече има свидетелство пред Сатана. Така че не е необходимо човек да прави каквото и да било; от него се иска само да се стреми да обича Бог през годините, в които е жив — това е ключът. Тъй като изискванията на Бог не са високи и освен това, понеже в сърцето Му има изгаряща тревога, Той е разкрил обобщение на следващата стъпка от делото, преди да е приключила настоящата стъпка от делото, което ясно показва колко време има; ако Бог не беше разтревожен в сърцето Си, щеше ли да изрича тези слова толкова рано? Именно защото времето е кратко, Бог работи по този начин. Има надежда, че можете да обичате Бог с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила, както цените собствения си живот. Не е ли това живот от изключително значение? Къде другаде бихте могли да намерите смисъла на живота? Не сте ли изключително слепи? Желаеш ли да обичаш Бог? Достоен ли е Бог за любовта на човека? Достойни ли са хората за обожанието на човека? И така, какво трябва да направиш? Обичай Бог смело и безрезервно и виж какво ще направи Бог с теб. Виж дали ще те срази. В обобщение, задачата да обичаш Бог е по-важна от това да копираш и записваш нещата за Бог. Трябва да отдадеш първостепенно значение на това, което е най-важно, за да може животът ти да има по-голяма стойност и да е изпълнен с щастие, а след това да чакаш Божията „присъда“ за теб. Чудя се дали твоят план ще включва и любовта към Бог. Пожелавам плановете на всички да се превърнат в това, което е завършено от Бог, и всички те да станат реалност.