Бог ненавижда всички потомци на големия червен змей и мрази самия голям червен змей още повече — това е източникът на гнева в Божието сърце. Явно Бог иска да захвърли всички неща, принадлежащи на големия червен змей, в езерото от огън и жупел, за да ги изгори. Понякога дори изглежда, че Бог иска да протегне ръка, за да заличи лично големия червен змей — само това може да премахне отвращението в сърцето Му. Всеки един човек в дома на големия червен змей е звяр без човешка природа и именно поради това Бог силно потисна гнева Си, за да каже следното: „От всички Мои хора, от всички Мои синове, т.е. измежду всички, които съм избрал от цялата човешка раса, вие принадлежите към най-долната група“. Бог е започнал решителна битка с големия червен змей в собствената му страна и ще го унищожи, когато планът Му се сбъдне, и вече няма да му позволява да покварява човечеството и да опустошава душите на хората. Всеки ден Бог зове заспалите Си хора, за да ги спаси, но всички те са замаяни, сякаш са взели сънотворни. Ако Бог спре да ги буди дори за миг, те ще се върнат към заспалото си състояние на пълно неведение. Всички Негови хора са сякаш две трети парализирани. Те не познават собствените си нужди и собствените си недостатъци, не знаят дори какво да облекат или с какво да се нахранят. Това ясно показва, че големият червен змей е положил големи усилия да поквари хората. Грозотата му се простира из всеки район на Китай и той е смутил хората дотолкова, че те вече не искат да останат в тази упадъчна, простонародна страна. Това, което Бог мрази най-много, е същността на големия червен змей, поради което в гнева Си Той ежедневно изпраща на хората предупреждения и те живеят всеки ден под гневния Му поглед. Въпреки това повечето хора все още не знаят, че трябва да търсят Бог, а само седят и гледат, чакат да ги нахранят с лъжичка. Дори и да умират от глад, пак няма да тръгнат сами да си търсят храна. Съзнанието на човека отдавна е покварено от Сатана и същината му се е свела до коравосърдечие. Нищо чудно, че Бог каза: „Ако не ви бях подтиквал, още нямаше да сте се пробудили, а щяхте да си останете като замразени, и отново, като изпаднали в летаргия“. Сякаш хората са животни, които прекарват зимата в зимен сън, без да имат нужда от храна и вода — точно такова е настоящото състояние на Божиите хора. Точно поради тази причина Бог изисква от хората единствено да опознаят Самия въплътен Бог в светлината. Той не иска хората да се променят значително или да постигнат голямо развитие в живота си. Това би било достатъчно, за да бъде победен мръсният, долен голям червен змей, с което Божията велика мощ ще се разкрие още повече.

Когато четат Божието слово, хората разбират само буквалното му значение и са неспособни да схванат духовния му смисъл. Самите думи „бушуващите вълни“ са озадачили всеки герой и шампион. Когато Бог проявява Своя гняв, не са ли словата, действията и нравът Му бушуващите вълни? Когато Бог съди цялото човечество, не е ли това проява на Неговия гняв? Не е ли това моментът, в който тези бушуващи вълни разразяват силата си? Кой от човеците не живее сред тези бушуващи вълни заради покварата си? С други думи, кой не живее сред Божия гняв? Когато Бог иска да изпрати бедствие на човечеството, не е ли точно този моментът, в който хората виждат „кълбящите се тъмни облаци“? Кой не иска да избяга от бедствието? Божият гняв се сипе като силен порой и лашка хората насам-натам като свиреп вятър. Всички хора биват пречистени чрез Божиите слова, сякаш са попаднали в снежна вихрушка. Божиите слова са най-трудни за разбиране от човечеството. Той създаде света чрез словото и чрез словото Си води и пречиства цялото човечество. И най-накрая Бог ще възстанови чистотата на цялата вселена чрез словата Си. От всичко, което казва, ясно се вижда, че съществуването на Божи дух не е празно и хората могат да зърнат начин за оцеляване само в словата Му. Всички хора ценят словата Му, защото те осигуряват ресурс за живот. Колкото повече хората се съсредоточават върху Божиите слова, толкова повече въпроси им задава Бог — въпроси, които ги объркват и ги оставят неспособни да отговорят. Дори само последователните въпроси на Бог са достатъчни, за да се замислят хората, а какво остава за останалата част от словата Му. В Бог всичко е истински пълноценно и изобилно, нищо не липсва. Хората обаче не могат да се наслаждават на голяма част от това. Те познават само повърхността на Божиите слова — като човек, който вижда кожата на пилето, но не може да яде месото му. Това означава, че хората битуват в такава оскъдица, че не могат да се наслаждават на Бог. Всеки човек има в представите си собствен образ на Бог, затова никой не знае какво е нереалистичният Бог или какъв е образът на Сатана. Затова, когато Бог каза: „защото онова, в което вярвате, е просто образът на Сатана и няма абсолютно нищо общо със Самия Бог“, всички бяха поразени — те бяха вярвали толкова много години, а не знаеха, че това, в което са вярвали, е Сатана, а не Самият Бог. Изведнъж се почувстваха празни отвътре, но не знаеха какво да кажат. След това отново започнаха да се объркват. Хората могат да приемат по-добре новата светлина и така да се отрекат от старото само като работят по този начин. Колкото и добри да изглеждат тези неща, те няма да свършат работа. По-полезно е за хората да разберат Самия практически Бог — това им дава възможност да избавят сърцата си от статуса, който представите им заемат там, и да позволят само на Самия Бог да ги обитава. Само така може да се осъществи смисълът на въплъщението, което дава на хората възможност да познаят Самия практически Бог с физическите си очи.

Бог многократно е описвал на хората ситуацията в духовния свят: „Когато Сатана идва пред Мен, не се свивам пред дивата му свирепост, нито съм уплашен от неговата отвратителност: просто го игнорирам“. Това, което хората са разбрали от описанието, е само условно реално; те не знаят истината за духовния свят. Понеже Бог е станал плът, Сатана използва всякакви обвинения с надеждата да уязви Бог с тях. Бог обаче не отстъпва. Той просто говори и работи сред хората, като им дава възможност да Го познаят чрез въплъщението Му. Сатана е бесен заради това и полага много усилия, за да направи Божиите хора отрицателни, да ги накара да отстъпят и дори да се залутат. Благодарение на ефекта от Божието слово обаче Сатана се проваля напълно, от което освирепява още повече. Затова Бог напомня на всички: „В живота може и да дойде ден, когато ще изпаднеш в такава ситуация. Ще позволиш ли доброволно да станеш пленник на Сатана, или ще Ми позволиш да те придобия?“. Макар че хората не са наясно какво се случва в духовния свят, щом чуят такива слова от Бог, стават предпазливи и се страхуват. Това отблъсква атаките на Сатана, което само по себе си е достатъчно да покаже Божията слава. Въпреки че отдавна са навлезли в нов метод на работа, хората все още не са наясно относно живота в царството и дори и наистина да го разбират, им липсва яснота. Затова, след като предупреди хората, Бог им представи същината на живота в царството: „Животът в царството е животът на хората и на Самия Бог“. Тъй като Самият Бог се е въплътил в тяло, животът на третото небе е осъществен на земята. Това не е просто Божият план — Той го е реализирал. С течение на времето хората опознават Самия Бог по-добре и поради това стават по-способни да вкусят небесния живот, защото истински чувстват, че Бог е на земята, а не че е просто нереалистичен Бог в небесата. И така, животът на земята е като живота в небето. Истината е, че въплътеният Бог вкусва горчилката на човешкия свят и колкото повече е способен на това, толкова по-убедително то доказва, че Той е Самият практически Бог. Затова словата „Моят дом е мястото, където съм скрит — въпреки това, в Моя дом съм победил всички Мои врагове; в Моя дом съм придобил истински опит за живота на земята; от Моя дом наблюдавам всяка дума и всяко действие на човека, наглеждам и направлявам цялото човечество“ са достатъчно доказателство за факта, че днешният Бог е практически. Действителният живот в плътта, действителното преживяване на човешкия живот в плътта, действителното разбиране на цялото човечество в плътта, действителното завоюване на човечеството в плътта, действителната решителна битка срещу големия червен змей в плътта и извършването на цялото Божие дело в плътта — не е ли това същността на съществуването на Самия практически Бог? Много рядко обаче се срещат хора, които разбират посланието в тези обикновени редове, изказани от Бог; хората просто четат отгоре-отгоре и не усещат колко ценни и редки са Божиите слова.

Преходът на Божиите слова е изключително лесен. Фразата „човечеството е изпаднало в кома“ взима описание на Самия Бог и го трансформира в описание на състоянието на цялото човечество. Тук „взривовете студено излъчване“ не означава светкавицата от Изтока, а по-скоро Божиите слова и новият метод, по който Той извършва делото Си. И така, в това се наблюдават всякакви видове човешка динамика — след като навлизат в новия метод, всички хора губят посока и не знаят нито откъде са дошли, нито накъде отиват. „Повечето хора са поразени от подобните на лазер лъчи“ се отнася за отстранените по новия метод. Те са тези, които не могат да устоят на изпитанията и да понесат облагородяването на страданието, и поради това за пореден път са пропъдени в бездънната пропаст. Божиите слова разобличават човечеството до степен, че хората изглеждат уплашени, когато видят Божиите слова, и не смеят да кажат нищо, сякаш някой е опрял пушка в гърдите им. Те обаче усещат, че в Божиите слова има и добри неща. В сърцата им има голям конфликт и те не знаят какво да правят. Поради вярата си обаче те просто се каляват и се задълбочават още повече в Божиите слова от страх, че Бог може да ги изостави. Точно както каза Бог: „Кой сред хората не съществува в това състояние? Кой не съществува в рамките на Моята светлина? Дори да си силен или, макар може би да си слаб, как можеш да избегнеш идването на Моята светлина?“. Ако Бог използва някого, дори и той да е слаб, Бог пак ще го озари и просветли в наказанието Си. И така, колкото повече хората четат Божиите слова, толкова повече Го разбират, толкова повече се боят от Него и толкова по-малко дръзват да са безскрупулни. Това, че хората са стигнали дотук днес, се дължи изцяло на Божията велика мощ. Хората се боят от Бог именно поради властта на словата Му, т.е. страхът на хората от Бог е резултат от това, че Духът е в словата Му. Колкото повече Бог разкрива истинското лице на човечеството, толкова повече те се страхуват от Него, и така те стават по-уверени в реалността на Неговото съществуване. Това е фар по пътя на човечеството към разбирането на Бог и диря, която Той му е оставил. Замислете се — не е ли така?

Не е ли казаното по-горе фар, който осветява пътя на човечеството?