Основната разлика между въплътения Бог и хората, които Бог използва

Много са годините, през които Божият Дух е търсил, докато е вършил Своите дела на земята, и много са тези, които Бог е използвал, за да изпълнява Своето дело през вековете. И все пак през цялото това време Божият Дух не е имал удобно място за почивка и това е причината Бог да преминава между различни хора, за да върши Своето дело. Накратко казано, Той извършва делото Си чрез хора. Това означава, че през всичките тези години Божието дело никога не е спирало и че то продължава да напредва сред хората, чак до днес. Въпреки че Бог е изрекъл толкова много думи и е извършил толкова много дела, хората все още не познават Бог и това е така, защото Той никога не се е явявал на хората, а също и защото няма осезаема форма. Така че Бог трябва да доведе това дело — делото да накара всички хора да осъзнаят практическото значение на практическия Бог — до завършек. За да постигне тази цел, е необходимо Бог да разкрие Своя Дух на хората по недвусмислен начин и да извърши Своето дело сред тях. Това означава, че само когато Божият Дух приеме физическа форма, когато се облече в плът и кръв, когато може да бъде видян как ходи между хората и ги придружава в живота им, като понякога се показва, а понякога се скрива — само тогава хората могат да достигнат до по-задълбочено разбиране за Него. Ако Бог оставаше само в плът, Той не би могъл да завърши делото Си в неговата цялост. И след като работи в плът за определен период от време, изпълнявайки Своето служение, което трябва да бъде извършено в плът, Бог ще напусне плътта и ще работи в духовния свят по образа на плътта, точно както Исус направи това, след като работи за определен период от време в нормална човешка природа и завърши цялото дело, което трябваше да завърши. Може би си спомняте този пасаж от „Пътят … (5)“: „Спомням си, че Моят Отец Ми каза: „На земята се стреми само да се подчиняваш на волята на Своя Отец и да изпълниш Неговото поръчение. Нищо друго не Те засяга“. Какво виждаш в този пасаж? Когато Бог идва на земята, Той върши само Своето дело в рамките на божествената природа и това е делото, което Небесният Дух е възложил на въплътения Бог. Когато идва, Той говори по цялата земя, за да даде глас на Своето слово с различни средства и от различни гледни точки. За Своя цел и принцип на работа Той приема най-вече грижата за човека и обучението му и не се интересува от неща като междуличностни отношения или подробности от живота на хората. Основното Му служение е да говори от името на Духа. Това означава, че когато Божият Дух се появява осезаемо в плът, Той само поддържа живота на човека и изважда наяве истината. Той не се ангажира с делата на човека, което ще рече, че не участва в делата на хората. Хората не могат да вършат божествени дела, а Бог не участва в човешките дела. През всичките години, откакто Бог е дошъл на тази земя, за да изпълни Своето дело, Той винаги е правил това чрез хора. Тези хора обаче не могат да бъдат смятани за въплъщение на Бог, а само за такива, които са използвани от Него. В същото време днешният Бог може да говори директно от гледната точка на божествената природа, като изпраща гласа на Духа и работи от името на Духа. Всички онези, които Бог е използвал през вековете, са също примери за това как Божият Дух действа в тяло от плът и кръв — така че защо те не могат да бъдат наречени Бог? Но днешният Бог също е Божият Дух, действащ директно в плът, а Исус също беше Божият Дух, действащ в плът; И двамата се наричат Бог. Така че каква е разликата? Всички хора, които Бог е използвал през вековете, са имали обикновени мисли и са били способни на обикновени разсъждения. Всички те са разбирали принципите на човешкото поведение. Те са имали нормални човешки идеи и са притежавали всички неща, които обикновените хора трябва да притежават. Повечето от тях са имали изключителен талант и вроден интелект. Като въздейства на тези хора, Божият Дух мобилизира техните таланти, които са дадените им от Бог дарби. Божият Дух задейства техните таланти, като използва силните им страни в служба на Бог. И все пак Божествената същност няма идеи и мисли, тя е изчистена от човешки намерения и дори не притежава това, което обикновените хора притежават. Може да се каже, че Бог дори не е запознат с принципите на човешкото поведение. Така става, когато днешният Бог идва на земята. Неговото дело и Неговите думи са изчистени от човешки намерения и човешка мисъл, но са директна проява на намеренията на Духа и Той действа директно от името на Бог. Това означава, че Духът говори директно, т.е. божествената природа директно извършва делото, без да се смесва дори и малко с човешките намерения. Иначе казано, въплътеният Бог директно въплъщава божествената природа, няма човешка мисъл и идеи, и няма разбиране за принципите на човешкото поведение. Ако действаше само божествената природа (т.е., ако Самият Бог действаше сам), нямаше да има възможност Божието дело да бъде извършено на земята. Така че, когато Бог идва на земята, Той трябва да има малък брой хора, които да използва, за да работи в рамките на човешката природа заедно с работата, която Бог върши в божествената природа. Иначе казано, Той използва човешкия труд, за да поддържа Своето божествено дело. Ако не правеше това, нямаше да има начин човекът да има пряк досег с божественото дело. Така беше с Исус и Неговите ученици. По времето, когато беше на земята, Исус отмени старите закони и определи нови заповеди. Той също изрече много думи. Цялото това дело беше извършено в рамките на Неговата божествена природа. Останалите, като Петър, Павел и Йоан, всички изградиха по-нататъшното си дело върху основите на думите на Исус. Това означава, че Бог започна Своето дело в онази епоха, поставяйки началото на Епохата на благодатта, т.е. Той постави началото на нова епоха, като премахна старата и изпълни думите: „Бог е Началото и Краят“. С други думи, човекът трябва да върши човешки дела върху основата на божественото дело. След като Исус каза всичко, което трябваше да каже, и завърши Своето дело на земята, Той си тръгна от хората. След това всички хора, които вършеха дела, се съобразяваха с принципите, изразени в Неговите думи, и тяхната практика беше според истините, за които Той говори. Всички тези хора работеха за Исус. Ако Исус вършеше работата сам, без значение колко думи изрича, хората нямаше да имат досег с думите Му, защото Той работеше в рамките на божествената природа и можеше да говори само с думи от божествената природа; Той нямаше да може да обясни нещата до степен, в която нормалните хора да успяват да разберат Неговите думи. Ето защо Той трябваше да направи така, че апостолите и пророците, които идваха след Него, да допълнят делото Му. Това е принципът, според който въплътеният Бог върши Своето дело — въплъщава се в плът, за да говори и да работи, така че да завърши делото на божествената природа, и след това използва няколко или може би повече хора според Божието сърце, които допълват Неговото дело. Това означава, че Бог използва хора според Неговото сърце, за да вършат работата по воденето и напояването в рамките на човешката природа, така че Божиите избраници да могат да навлязат в истината реалност.

Ако, когато е в плът, Бог вършеше само делото на божествената природа и нямаше хора според Неговото сърце, които да работят в съгласие с Него, човекът нямаше да е способен да разбере Божията воля или да има досег с Бог. Бог трябва да използва обикновени хора според Неговото сърце, за да завършат това дело, да бдят над църквите и да ги водят, така че да се постигне нивото, което човешките познавателни процеси и човешкият мозък са способни да си представят. С други думи, Бог използва малък брой хора според Неговото сърце, за да „преведат“ работата, която Той върши в Своята божествена природа, така че тя да бъде открита — да трансформират божествения език в човешки, така че хората да могат да вникнат в него и да го разберат. Ако Бог не правеше така, никой нямаше да разбере Неговия божествен език, защото хората според Божието сърце все пак са съвсем малко на брой, а способността на човека да разбира е слаба. Това е причината Бог да избира този метод само когато работи във въплътено тяло. Ако съществуваше само дело в божествената природа, човекът нямаше да има възможност да опознае Бог или да има досег с Него, защото не разбира Божия език. Човекът може да разбира този език само чрез посредничеството на хората според Божието сърце, които разясняват Неговите думи. Но ако в рамките на човешката природа работеха само такива хора, това би могло само да поддържа нормалния живот на човека; човешкият нрав нямаше да може да бъде трансформиран. Божието дело нямаше да може да има нова отправна точка; това щяха да бъдат просто същите стари песни, същите стари баналности. Единствено чрез посредничеството на въплътения Бог, който казва всичко, което трябва да се каже, и прави всичко, което трябва да се направи, през периода на Своето въплъщение, след което хората работят и живеят според Неговите думи, ще може да се промени житейският нрав на хората и само по този начин те ще могат да вървят в крак с времето. Този, който работи в рамките на божествената природа, представлява Бог, а тези, които работят в рамките на човешката природа, са хора, използвани от Бог. Това означава, че въплътеният Бог се различава съществено от хората, които Бог използва. Въплътеният Бог е способен да върши делото на божествената природа, а хората, използвани от Бог, не са способни на това. В началото на всяка епоха Божият Дух говори лично и започва новата епоха, за да въведе човека в ново начало. Когато Той вече не говори, това означава, че Божието дело в Неговата божествена природа е приключило. След това всички хора следват водачеството на тези, които Бог използва, за да навлязат в своя житейски опит. По същата логика това е и етапът, в който Бог въвежда човека в новата епоха и дава на хората нова отправна точка — тогава приключва Божието дело в плът.

Бог не идва на земята, за да усъвършенства Своята нормална човешка природа, нито пък да изпълнява делото на нормалната човешка природа. Той идва само за да извърши делото на божествената природа в нормална човешка природа. Това, което Бог говори за нормалната човешка природа, не е каквото хората си представят. Човекът определя „нормалната човешка природа“ като това да имаш съпруга или съпруг, синове и дъщери, които са доказателство, че си обикновен човек; Бог обаче не вижда нещата по този начин. Той смята за нормалната човешка природа това да имаш нормални човешки мисли, нормален човешки живот и да бъдеш роден от нормални хора. Но Неговата представа за нормалност не включва това да имаш съпруга или съпруг и деца по начина, по който човек говори за нормалността. Тоест за човека нормалната човешка природа, за която Бог говори, е това, което човек би сметнал за отсъствие на човешка природа, почти лишена от емоции и на пръв поглед лишена от плътски нужди, точно като Исус, който имаше само външността на нормален човек и прие външността на нормален човек, но в същината Си не притежаваше абсолютно всичко, което нормалният човек трябва да притежава. От това се вижда, че същината на въплътения Бог не включва цялата нормална човешка природа, а само част от нещата, които хората трябва да притежават, за да поддържат рутинния нормален човешки живот и нормалните човешки способности за разсъждение. Но тези неща нямат нищо общо с това, което човекът счита за нормална човешка природа. Те са това, което въплътеният Бог трябва да притежава. Има обаче и такива хора, които твърдят, че за въплътения Бог може да се каже, че притежава нормална човешка природа само ако има съпруга, синове и дъщери, семейство; без тези неща, казват те, Той не е нормален човек. Тогава те питам: „Бог има ли съпруга? Възможно ли е Бог да има съпруг? Възможно ли е Бог да има деца?“. Това не са ли заблуди? И все пак въплътеният Бог не може да изскочи от пукнатина между скалите или да падне от небето. Той може да се роди само в нормално човешко семейство. Затова Той има родители и сестри. Това са нещата, които нормалната човешка природа на въплътения Бог трябва да притежава. Такъв беше случаят с Исус; Той имаше баща и майка, сестри и братя и всичко това беше нормално. Но ако Той имаше съпруга, синове и дъщери, това нямаше да е нормалната човешка природа, която Бог желаеше въплътеният Бог да притежава. И ако случаят беше такъв, Той нямаше да може да работи от името на божествеността. Точно защото Той нямаше съпруга или деца, но все пак беше роден от нормални хора в нормално семейство, Той успя да извърши божественото дело. И за да бъда още по-ясен, това, което Бог смята за нормален човек, е човек, роден в нормално семейство. Само такъв човек притежава необходимите качества, за да върши божествени дела. Ако пък човекът има съпруга, деца или съпруг, този човек не би могъл да върши божествени дела, защото ще притежава само нормална човешка природа, която е нужна на хората, но не и тази, която е нужна на Бог. Божият промисъл и това, което хората разбират, често са коренно различни неща. В този етап от Божието дело има много неща, които противоречат на представите на хората и се различават значително от тях. Може да се каже, че този етап от Божието дело се състои изцяло от практическа работа на божествената природа, а човешката природа играе второстепенна роля. Тъй като Бог идва на земята, за да изпълни Своето дело Сам, вместо да позволи на човека да се заеме с него, Той се въплъщава в плът (в непълноценен, нормален човек), за да извърши Своето дело. Той използва това въплъщение, за да представи на човечеството нова епоха, да разкаже на хората за следващия етап от делото Си и да помоли хората да вършат практическа работа в съответствие с пътя, описан в думите Му. Така приключва Божието дело в плът; Той скоро ще напусне хората, вече няма да живее в плътта на нормалната човешка природа, а по-скоро ще се отдалечи от човека, за да продължи с друга част от Своето дело. След това, използвайки угодните на сърцето Му хора, Той продължава делото Си на земята сред тази група хора, но в рамките на тяхната човешка природа.

Въплътеният Бог не може да остане с човека завинаги, защото Бог има още много дела за вършене. Той не може да бъде обвързан с плътта; Той трябва да я захвърли, за да върши делата, които трябва да върши, въпреки че ги върши в образа на плътта. Когато Бог идва на земята, Той не чака, докато достигне формата, която един обикновен човек би трябвало да придобие, преди да умре и да напусне хората. Без значение колко стара е плътта Му, когато делото Му е завършено, Той си отива и напуска човека. За Него такова понятие като възраст не съществува, Той не брои дните Си според продължителността на човешкия живот; вместо това завършва въплътения Си живот в съответствие с етапите на Своето дело. Може би има хора, които смятат, че Бог, идвайки в плът, трябва да остарее до определена степен, да се превърне във възрастен човек, да достигне старост и да Си отиде едва когато Неговото тяло откаже да Му служи. Това е човешкото въображение; Бог не работи по този начин. Той идва в плътта само за да върши работата, която трябва да върши, а не за да живее като обикновен човек — да се роди при родителите си, да порасне, да създаде семейство и да започне кариера, да има и отгледа деца, да преживее възходи и падения в живота Си — всички дейности на обикновения човек. Когато Бог идва на земята, това е Божият Дух, който се облича в плът, влиза в плътта, но Бог не живее живота на обикновен човек. Той идва само за да изпълни една част от Своя план за управление. След това Той ще напусне човечеството. Когато идва в плътта, Божият Дух не усъвършенства нормалната човешка природа на плътта. По-скоро се случва така, че във време, предварително определено от Бог, божествената природа започва да работи директно. След това, когато е направил всичко, което е трябвало да направи, и след като е завършил напълно Своето служение, делото на Божия Дух на този етап е приключило и тогава животът на въплътения Бог също приключва, независимо дали Неговото плътско тяло е живяло достатъчно продължително. Казано по-ясно, какъвто и етап от живота да достигне плътското тяло, колкото и дълго да живее на земята, всичко се решава от делото на Духа. То няма нищо общо с това, което човекът смята за нормална човешка природа. Вземете за пример Исус. Той живя в плът тридесет и три години и половина. От гледна точка на продължителността на живота на човешкото тяло Той не трябваше да умре на тази възраст и не трябваше да Си тръгва. Но това не беше грижа на Божия Дух. След като делото Му беше завършено, тялото беше отнето, и то изчезна заедно с Духа. Това е принципът, по който Бог работи в плътта. И така, строго погледнато, човешката природа на въплътения Бог не е от първостепенно значение. Ще повторя, че Той не идва на земята, за да живее живота на обикновено човешко същество. Не става така, че Той първо живее нормален човешки живот, а след това започва делото Си. Напротив, ако е роден в обикновено човешко семейство, Той е способен да върши божествени дела, дела, които не са опетнени от човешки намерения, които не са плътски, които със сигурност не възприемат обществените порядки, не включват човешки мисли и представи, нито пък включват човешки житейски философии. Това е делото, което въплътеният Бог възнамерява да извърши, това е и практическото значение на Неговото въплъщение. Бог идва в плътта преди всичко, за да изпълни етап от делото, който трябва да бъде извършен в плътта, без да се подлага на други тривиални процеси, а що се отнася до преживяванията на обикновения човек, Той няма такива. Делото, което въплътеното тяло на Бог трябва да извърши, не включва нормалните човешки преживявания. Така че Бог идва в плътта, за да извърши делото, което трябва да извърши в плът. Останалото няма нищо общо с Него; Той не преминава през толкова много тривиални процеси. След като Неговото дело приключи, значението на въплъщението Му също приключва. Завършването на този етап означава, че работата, която Той трябва да свърши в плът, е приключила и служението на плътта Му е завършено. Но Той не може да продължи работата Си в плътта безкрайно. Той трябва да се премести на друго място, където да работи, място извън плътта. Само по този начин Неговото дело може да бъде извършено пълноценно и да постигне по-голям ефект. Бог работи според Своя първоначален план. Той вижда като на длан коя работа трябва да свърши и коя е приключил. Бог води всеки човек по път, който Той вече е определил. Никой не може да избегне това. Само онези, които следват напътствията на Божия Дух, ще могат да навлязат в покой. Може да се окаже, че в по-нататъшната работа Бог няма да говори в плътта, за да напътства човека, а Дух с осезаема форма ще направлява живота на хората. Само тогава човекът ще може действително да се докосне до Бог, да погледне към Него и да навлезе по-добре в реалността, в която Бог изисква да бъде човекът, за да бъде усъвършенстван от практическия Бог. Това е делото, което Бог възнамерява да извърши и което Той е планирал отдавна. От това следва, че всички вие трябва да видите пътя, по който трябва да поемете!

Предишна: Гласовете на седемте гръма — предсказващи, че Евангелието на царството ще се разпространи из цялата вселена

Следваща: Във вярата човек трябва да се съсредоточи върху реалността — практикуването на религиозни ритуали не е вяра

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger