Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Онези, съумели достойно да преминат през Божия съд и порицание в сетните дни — по време на последното пречистване — ще встъпят редом с Бог в окончателен покой. Тоест, всички те ще са се освободили от влиянието на Сатана и, вече преминали през Божието последно пречистване, ще са добили единение с Бог. Онези хора, които най-после са единни с Бог, ще встъпят в окончателен покой. По същество Божият съд и порицание служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, за да настъпи окончателен покой; без това пречистване нито един представител на човечеството не би могъл да бъде причислен към определена категория според естеството си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената възможна пътека на човечеството към покоя. Само Божията работа по пречистването ще освободи човеците от тяхната нечестивост и само Неговият съд и порицание ще разкрият бунтовните елементи сред хората, разграничавайки подлежащите на спасение от неподлежащите и достойните да останат от недостойните. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висшето състояние на човечеството, в което ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще започнат човешките дни на покой и те ще заживеят редом с Бог. След съда и порицанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание нечестиви, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и порицание; и те някога са служили на Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат пропъдени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, вършилите зло ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са проявили непокорство. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на грешните едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Целият смисъл на Божието дело — да накаже злото и възнагради доброто — в крайна сметка се свежда до пълно пречистване на всички човеци, за да въведе във вечен покой пречистеното до святост човечество. Това е най-важният етап от работата Му, увенчаващ цялото Негово дело по управлението на света.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

Сега е времето, в което ще определя края на всеки човек, а не епохата, в която започнах да го оформям. Записвам в Моята книга, едно по едно, думите и действията на всеки човек, пътя, по който Ме е следвал, присъщите му характеристики и как се е държал през живота си. По този начин, независимо какви са били хората, никой няма да избегне десницата Ми и всеки ще бъде с подобните нему, както Аз преценя. Аз решавам назначението на всеки човек не според възрастта му или общественото му положение, нито според изтърпените от него страдания, а най-малко според това доколко предизвиква жалост. Съдя хората по това дали притежават истината. Не съществува никаква алтернатива. Трябва да осъзнаете, че всички онези, които не следват Божията воля, също ще бъдат наказани. Това е безспорен факт. Следователно, Бог въздава наказания заради Своята праведност и в отговор на многобройните сторени от хората злини.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Подгответе си достатъчно много добри дела за вашето назначение“)

Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки от човеците ще бъде отсъдена награда или наказание според това дали са търсили истината, дали познават Бог и дали могат да се подчинят на видимия Бог. Лишени от истина са онези, които — макар и да са служили на видимия Бог — не Го познават и не се подчиняват Нему. Такива хора са злосторници, а злосторниците несъмнено ще бъдат наказани. Наказанието ще бъде въздадено според естеството на порока им. Бог съществува, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното послушание. Онези, които вярват само в неопределения и невидим Бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се подчинят. Не успеят ли да повярват във видимия Бог до приключването на завоевателното Му дело, продължат ли да са все тъй непокорни и опълчени на видимия, въплътен Бог, тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Това важи и за някои сред вас — всички, признаващи на думи въплътения Бог, но неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат пропъдени и унищожени. При това всеки, който на думи признава видимия Бог, яде и пие изречената от Него истина, но същевременно се стреми към неопределения и невидим Бог, със сигурност ще бъде унищожен. Никой от тези хора няма да оцелее до времето за покой, следващо завършека на Божието дело. Нито един наподобяващ описаните хора няма да встъпи във времето за покой. Демонични са хората, които не практикуват истината; съпротивата срещу Бог и неподчинението Нему са част от същността им; те нямат ни най-малко намерение всецяло да Му се покорят. Всички те ще бъдат унищожени до един. Същността ти, а не видът ти, моментното славословене или поведението ти е определяща за това дали притежаваш истината, или се опълчваш на Бог. Същината на отделния човек е решаващият фактор за това дали той ще бъде унищожен, а тя се разкрива в поведението му и в следването на истината. Ако двама души си приличат по това, че и двамата работят в приблизително еднакво количество, Бог ще запази този, който носи у себе си истината и чиято същност е добра, а този, който се опълчва на видимия Бог и чиято същност е порочна, го очаква унищожение. Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до предназначеното място на човеците, справедливо ще се разпореди с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка или пропуск — те са присъщи единствено на човешките дела, в които се намесват човешки емоции и понятия. Божието дело е безупречно, защото Той не вини напразно никое същество. Мнозина от живеещите днес са неспособни да възприемат бъдещото място на човечеството и не вярват в словата, които Аз произнасям. Всички тези неверници, както и всички, които не практикуват истината, са демони!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

В Божието дело от последните дни Той определя резултатите на хората въз основа на техните проявления. Знаете ли какво означава „проявления“ тук? Може да си помислите, че „проявления“ се отнася до покварения нрав, който хората разкриват в действията си, но всъщност не означава това. „Проявления“ тук се отнася до това дали си способен да практикуваш истината, или не; дали си способен да бъдеш верен, докато изпълняваш дълга си; каква е гледната ти точка относно вярата в Бог, какво е отношението ти към Бог, решимостта ти да изтърпиш несгодите; с какво отношение приемаш порицанието и наказанието и как приемаш кастренето и разправата с теб; какъв е броят на сериозните прегрешения, които си извършил, и в каква степен в крайна сметка постигаш покаяние и промяна. Проявленията ти се състоят от всички тези елементи. „Проявление“ тук не се отнася до това колко покварен нрав си разкрил или колко лоши неща си направил, а до това какви резултати си постигнал и колко истински промени си претърпял във вярата си в Бог. Ако резултатите на хората се определяха въз основа на това колко поквара е разкрила природата им, никой не би могъл да постигне спасение, защото всички човешки същества са дълбоко покварени, всички имат сатанинска природа и всички се съпротивляват на Бог. Бог иска да спаси хора, които могат да приемат истината и да се подчинят на Неговото дело. Независимо колко поквара разкриват, стига в крайна сметка да могат да приемат истината, да постигнат истинско покаяние и да претърпят истинска промяна, те са хората, които Бог спасява. Някои хора не могат да прозрат това и смятат, че всеки, който служи като водач, ще разкрие повече от покварения си нрав, а всеки, който разкрие повече поквара, със сигурност ще бъде изпъден и няма да може да оцелее. Правилна ли е тази гледна точка? Въпреки че водачите разкриват повече поквара, ако са хора, които търсят истината, тогава те са годни да преживеят Божието наказание и порицание, могат да поемат пътя, по който ще бъдат спасени и усъвършенствани и в крайна сметка ще са способни да дадат красиво свидетелство за Бог. Това са хората, които наистина са се променили. Ако резултатите на хората се определяха въз основа на това колко от покварения им нрав е разкрит, тогава колкото повече са служили като водачи и работници, толкова по-бързо щяха да бъдат разобличени. Ако това беше така, кой щеше да дръзне да стане водач или работник? Кой щеше да може да стигне до етапа да бъде използван и усъвършенстван от Бог? Не е ли твърде абсурдна тази гледна точка? Бог основно гледа дали хората могат да приемат и да практикуват истината, дали могат да устоят в своето свидетелство и дали наистина са се променили. Ако хората имат истинско свидетелство и са претърпели истинска промяна, те са хора, които Бог одобрява. Някои хора наглед разкриват много малко поквара, но им липсва истинско преживяно свидетелство, те не са се променили истински и Бог не ги одобрява.

Бог определя резултата на човека въз основа на проявленията му и на същината му. „Проявления“ тук се отнася до това дали човек е верен на Бог, дали Го обича, дали практикува истината и до каква степен нравът му се е променил. Бог определя резултата на хората въз основа на тези проявления и на същината на хората, а не според това колко покварен нрав разкриват. Ако мислиш, че Бог определя резултата на даден човек според това колко поквара разкрива, тълкуваш погрешно Неговите намерения. Всъщност хората имат една и съща покварена същина, разликата е само в това дали имат добра, или лоша природа и дали могат да приемат истината, или не. Независимо колко хората разкриват покварения си нрав, Бог знае най-добре какво се крие в дълбините на сърцата им. Няма нужда да го криеш. Бог проучва внимателно сърцата и умовете на хората. Независимо дали е нещо, което правиш пред другите, или зад гърбовете им, или намеренията ти са в сърцето ти, всичко това се разкрива пред Бог. Как може Бог да не знае какво правят хората тайно? Това не е ли самозаблуда? В интерес на истината, колкото и лукава да е природата на един човек, колкото и лъжи да изрича той, колкото и умело да се прикрива и мами, Бог го вижда като на длан. Щом Бог познава водачите и работниците толкова добре, няма ли да познава и обикновените Си последователи също толкова добре? Някои хора си мислят: „Всеки, който ръководи, е глупав и невеж и причинява собственото си унищожение, защото като водачи хората непременно разкриват покварата си, та да я види Бог. Щеше ли да се разкрие толкова много поквара, ако не вършеха тази работа?“. Каква абсурдна идея! Ако не изпълняваш ролята на водач, няма ли да разкриваш поквара? Това, че не си водач, дори и да показваш по-малко поквара, означава ли, че си постигнал спасение? По тази логика да не би всички, които не са водачи, да са тези, които могат да оцелеят и да бъдат спасени? Не е ли твърде нелепо това твърдение? Хората, които служат като водачи, напътстват Божиите избраници да ядат и пият Божието слово и да изживеят Божието дело. Изискванията и стандартите към водачите са високи, така че е неизбежно те да разкрият някои покварени нрави в началото на обучението си. Това е нормално и Бог не го заклеймява. Бог не само не го заклеймява, но също така просветлява, озарява и ръководи тези хора и ги натоварва с допълнително бреме. Докато могат да се подчиняват на Божието напътствие и дело, те ще напредват по-бързо в живота от обикновените хора. Ако са хора, които търсят истината, те могат да поемат по пътя, по който Бог ще ги направи съвършени. Това е най-благословено от Бог. Някои хора не могат да разберат това и изкривяват фактите. Според човешкото разбиране, колкото и да се променя един водач, Бог няма да го е грижа. Той ще гледа само колко поквара разкриват водачите и работниците и ще ги заклеймява само според това. А тези, които не са водачи и работници, тъй като разкриват малко поквара, дори и да не се променят, Бог няма да ги заклейми. Не е ли абсурдно това? Не е ли богохулство срещу Бог? Ако се съпротивляваш на Бог толкова сериозно в сърцето си, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш да бъдеш спасен. Бог определя резултатите на хората главно въз основа на това дали те притежават истината и истинско свидетелство, а това зависи главно от условието дали са хора, търсещи истината. Ако търсят истината и могат наистина да се покаят, след като бъдат порицани и наказани за извършване на прегрешение, тогава, стига да не изричат думи или не вършат неща, които хулят Бог, те със сигурност ще са способни да постигнат спасение. Според вашите фантазии всички обикновени вярващи, които следват Бог до края, могат да постигнат спасение, а всички, които служат като водачи, трябва да бъдат изпъдени. Ако ви помолят да станете водач, вие ще си помислите, че няма да е добре да откажете, но и че ако трябва да служите като водач, неволно ще разкриете поквара, а това е все едно сами да се изпратите на гилотината. Подобни умозаключения не са ли последица от това, че разбирате погрешно Бог? Ако резултатите на хората се определяха въз основа на покварата, която разкриват, никой нямаше да може да бъде спасен. В такъв случай какъв е смисълът Бог да извършва делото на спасението? Ако наистина е така, къде е Божията праведност? Човечеството нямаше да е способно да види Божия праведен нрав. Следователно всички вие сте разбрали погрешно Божиите намерения, което показва, че нямате истинско познание за Бог.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — за тях добрите маниери са знак за праведност, докато възмутителното поведение е доказателство за порочен нрав. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същината им му се подчинява, или не; за Него праведен е онзи, който всецяло му се подчинява, докато неотдаденият е враг и нечестивец независимо от поведението си и без значение дали се изразява правилно, или не. Някои се опитват да си осигурят добро бъдещо място чрез добри постъпки, а други чрез изтънчени думи. Всички погрешно мислят, че Бог определя изхода на хората, като наблюдава поведението им или се вслушва в думите им; затова мнозина решават да се възползват и да измамят Бог, за да изкопчат мимолетна благодат. В бъдещето ще оцелеят и ще достигнат покой само устоялите през деня на изпитания и свидетелствали за Божията слава; всички те ще бъдат хора, изпълнили дълга си и съзнателно отдали се на Бог. Онези, които само се възползват от възможността да служат с намерението да избегнат практикуване на истината, ще бъдат лишени от достъп до покой. Бог прилага уместни стандарти, определящи изхода за всеки отделен човек; Той не взима решения според думите и поведението на хората, нито пък според действията им в определен отрязък от живота им. Той няма да прояви никаква снизходителност към нечие греховно поведение, защото човекът предано Му е служил в миналото, нито ще избави някого от смърт, защото веднъж е дал своя дан за Бог. Никой не ще избегне разплата за нечестивостта си и никой не ще успее да прикрие порочното си поведение в опит да се спаси от терзанията на унищожението. За да изпълнят истински дълга си, хората трябва да са неизменно предани на Бог, независимо дали получават благодат или беди. Ако хората предано вярват в Бог, докато се радват на благополучие, но губят предаността си, когато не го получават, те не могат да свидетелстват за Божията слава, нито да изпълнят вменения им дълг. Тогава те също ще бъдат унищожени, при все че някога са служили предано на Бог. Накратко казано, на грешните не е дадено да оцелеят във вечността, нито да встъпят в покой, защото покоят принадлежи само на праведните.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

От същината на човека зависи дали ще получи благословия или ще търпи страдания, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил неподчинение пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има свое предназначено място. Това предназначение се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Лошото поведение на детето не може да бъде прехвърлено на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Лошото поведение на родителя не може да тегне над децата му, а неговата безупречност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия; това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се решава според същината, проявяваща се в постъпките му, и винаги е справедлив. Никой не може да поеме греховете на ближния си, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е категорична истина. Родителската грижовна обич не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито пък синовната почит към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собственото си праведно поведение. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Както и да го погледнем, праведните са си праведни, а злосторниците са си злосторници. На праведниците ще бъде позволено да оцелеят, а злосторниците ще бъдат погубени. Светият човек е свят; у него няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са грешниците, докато всички оцелели са праведници, дори и децата на нечестивите да са богоугодни в постъпките си и дори и родителите на богоугодните да вършат зло. Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и родителите им неверници; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да встъпи в покой, човек има физическо родство с други, но веднъж навлязъл в покой, той няма да е свързан с физическите си роднини. Изпълняващите дълга си са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог са противници на ненавиждащите Го. Допуснатите до покой са несъвместими със съществата, които са обречени на унищожение. Божиите творения, които изпълняват своя дълг ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако да, призовавам те покорно да се оставиш да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш похвален от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които приемат правосъдието, но не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред съдното дело, ще бъдат завинаги презрени и отхвърлени от Бог. Техните грехове са по-многобройни и по-тежки от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са въстанали срещу Него. Хората, които дори не са достойни да служат, ще получат по-сурово наказание, което при това ще бъде вечно. Бог няма да пощади никой предател, който някога е засвидетелствал с думи верността си към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание за духа, душата и тялото. Не е ли това точно проява на праведния Божи нрав? Не е ли това целта на Божието осъждане и разкриване на човека? Бог запраща всички, които извършват всякакви мерзки дела по време на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да разкъсват плътта им, както си искат, а телата им вонят на трупове. Точно такова възмездие им се полага. Бог записва в тефтерите им всеки един от греховете на тези нелоялни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници; после, когато настъпи моментът, ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове да оскверняват телата им на воля, за да не могат те никога повече да се въплътят и да видят светлината отново. Тези лицемери, които служат за известно време, но не са способни да останат верни докрай, Бог причислява към нечестивците, за да се сговорят с тях и да станат част от тяхната размирна сган; накрая Бог ще ги унищожи. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били верни на Христос или не са положили никакви усилия, и с настъпването на новата епоха Той ще ги унищожи всичките. Тях вече няма да ги има на земята, а още по-малко ще бъдат допуснати в царството Божие. Тези, които никога не са били искрени с Бог, но са принудени от обстоятелствата да Му се подчинят външно, са причислени към онези, които служат на народа Му. Малцина от тях ще оцелеят, мнозинството ще загине заедно с тези, чиято служба не удовлетворява изискванията. Накрая Бог ще доведе в царството Си всички, които мислят като Него, хората и синовете Божи, както и тези, които са определени от Бог за свещеници. Те ще бъдат еманацията на Божието дело. Що се отнася до тези, които не попадат в нито една от категориите, определени от Бог, те ще бъдат причислени към неверниците — със сигурност се досещате какъв ще бъде техният край. Вече ви казах всичко, което трябва да знаете; пътят, по който ще тръгнете, е ваш личен избор. Трябва обаче да разберете следното: Божието дело не чака никого, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никого.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)