Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателен покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще бъдат придобити от Бог едва след като преминат през последното Му дело на пречистване. Онези хора, които най-после са придобити от Бог, ще навлязат в окончателен покой. По същество целта на Божието дело на правосъдието и наказанието служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде подреден според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека на човечеството към покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които ще останат, от онези, които няма да останат. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в човешките дни на покой и ще заживеят редом с Бог. След съда и наказанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Сега е времето, когато Аз определям изхода за всеки човек, а не епохата, в която започнах да обработвам човека. Записвам в Моя регистър, едно по едно, думите и действията на всеки човек, пътя, по който Ме е следвал, присъщите му качества и как е постъпвал в крайна сметка. По този начин, независимо от това какъв тип човек е той, никой няма да избегне ръката Ми и всеки ще бъде сортиран според вида си въз основа на Моето разпределение. Аз решавам крайната цел на всеки човек не според възрастта му или старшинството му, нито според количеството изтърпени от него страдания и най-малко според това доколко предизвиква жалост, а според това дали притежава истината. Няма друг избор, освен този. Трябва да осъзнаете, че всички онези, които не следват Божията воля, ще бъдат наказани, без изключение. Това е нещо, което никой човек не може да промени. Затова всички, които са наказани, са наказани заради Божията праведност и като възмездие за многобройните им зли дела.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Подгответе си достатъчно много добри дела за вашата крайна цел)

Преди човечеството да встъпи в покой, за всеки от човеците ще бъде отсъдена награда или наказание според това дали са търсили истината, дали познават Бог и дали могат да се подчинят на видимия Бог. Лишени от истина са онези, които — макар и да са полагали труд за видимия Бог — не Го познават и не се подчиняват Нему. Такива хора са злосторници, а злосторниците несъмнено ще бъдат наказани. Наказанието ще бъде въздадено според тяхното порочно поведение. Бог съществува, за да вярват в Него човеците, и е достоен за тяхното покорство. Онези, които вярват само в неопределения и невидим Бог, не вярват в Бог и не са в състояние да Му се подчинят. Не успеят ли да повярват във видимия Бог до приключването на завоевателното Му дело, продължат ли да сее бунтуват и противопоставят срещу видимия, въплътен Бог, тези „неопределеници“ несъмнено ще подлежат на унищожение. Това важи и за някои сред вас — всички, признаващи на думи въплътения Бог, но неспособни да практикуват истината за подчинението на въплътения Бог, в крайна сметка ще бъдат отстранени и унищожени. При това всеки, който на думи признава видимия Бог, яде и пие изречената от Него истина, но същевременно се стреми към неопределения и невидим Бог, със сигурност ще бъде унищожен. Никой от тези хора няма да оцелее до времето за покой, следващо завършека на Божието дело. Нито един наподобяващ описаните хора няма да встъпи във времето за покой. Демонични са хората, които не практикуват истината; съпротивата и бунтарството срещу Бог са част от същността им; те нямат ни най-малко намерение всецяло да Му се покорят. Всички те ще бъдат унищожени до един. Същността ти, а не видът ти, моментното славословене или поведението ти е определяща за това дали притежаваш истината, или се опълчваш на Бог. Същината на отделния човек е решаващият фактор за това дали той ще бъде унищожен, а тя се разкрива в поведението му и в следването на истината. Ако двама души си приличат по това, че и двамата работят в приблизително еднакво количество, Бог ще запази този, който носи у себе си истината и чиято същност е добра, а този, който се бунтува срещу видимия Бог и чиято същност е порочна, го очаква унищожение. Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до предназначената крайна целна човеците, справедливо ще се разпореди с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка или пропуск — те са присъщи единствено на човешките дела, в които се намесват човешки чувства и понятия. Божието дело е безупречно, защото Той не вини напразно никое сътворено същество. Мнозина от живеещите днес са неспособни да възприемат бъдещата крайна цел на човечеството и не вярват в словата, които Аз произнасям. Всички тези неверници, както и всички, които не практикуват истината, са демони!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

В Божието дело от последните дни Той определя изхода на хората въз основа на техните проявления. Знаете ли за какво всъщност се отнасят тези „проявления“? Може да си помислите, че те се отнасят до покварения нрав, който хората разкриват в действията си, но всъщност не се отнасят до това. „Проявления“ тук се отнася до това дали практикуваш истината, или не; дали си отдаден, докато изпълняваш дълга си; каква е гледната ти точка зад вярата в Бог, какво е отношението ти към Бог, решимостта ти да изтърпиш несгодите; с какво отношение приемаш съда, наказанието и кастренето; какъв е броят на сериозните прегрешения, които си извършил, и в каква степен в крайна сметка постигаш покаяние и промяна. Проявленията ти се състоят от всички тези елементи. „Проявления“ тук не се отнася до това колко покварен нрав си разкрил или колко лоши неща си направил, а до това какви резултати си постигнал и колко истински промени си претърпял във вярата си в Бог. Ако изходът на хората се определяше от това колко поквара е разкрита в природата им, никой не би могъл да постигне спасение, защото всички човешки същества са дълбоко покварени, всички имат сатанинска природа и всички се съпротивляват на Бог. Бог иска да спаси хора, които могат да приемат истината и да се подчинят на Неговото дело. Независимо колко поквара разкриват, стига в крайна сметка да могат да приемат истината, да постигнат истинско покаяние и да претърпят истинска промяна, те са хората, които Бог спасява. Някои хора не могат да прозрат това и смятат, че всеки, който служи като водач, ще разкрие повече от покварения си нрав, а всеки, който разкрие повече поквара, със сигурност ще бъде отстранен и вероятно няма да оцелее. Правилна ли е тази гледна точка? Въпреки че водачите разкриват повече поквара, ако са хора, които търсят истината, тогава те са годни да преживеят Божият съд и наказание, могат да поемат пътя, по който ще бъдат спасени и усъвършенствани и в крайна сметка ще са способни да дадат красиво свидетелство за Бог. Това са хората, които наистина са се променили. Ако изходът на хората се определяше въз основа на това колко много видове покварен им нрав разкриват те, тогава онези, които служат като водачи и работници, ще бъдат разкрити по-бързо. Ако това беше така, кой щеше да дръзне да стане водач или работник? Кой щеше да може да стигне до етапа да бъде използван и усъвършенстван от Бог? Не е ли твърде абсурдна тази гледна точка? Бог основно гледа дали хората могат да приемат и да практикуват истината, дали могат да устоят в своето свидетелство и дали наистина са се променили. Ако хората имат истинско свидетелство и са претърпели истинска промяна, те са хора, които Бог одобрява. Някои хора наглед разкриват много малко поквара, но нямат истинско свидетелство за преживяване и не са се променили истински, — Бог не ги одобрява.

Бог определя изхода на човека въз основа на проявленията му и на същината му. „Проявления“ тук се отнася до това дали човек е верен на Бог, дали Го обича, дали практикува истината и до каква степен нравът му се е променил. Бог определя изхода на хората въз основа на тези проявления и на същината на хората, а не според това колко покварен нрав разкриват. Ако мислиш, че Бог определя изхода на даден човек според това колко поквара разкрива, тълкуваш погрешно Неговите намерения. Всъщност хората имат една и съща покварена същина, разликата е само в това дали имат добра, или лоша човешка природа и дали могат да приемат истината, или не. Независимо колко хората разкриват покварения си нрав, Бог знае най-добре какво се крие в дълбините на сърцата им. Няма нужда да го криеш. Бог наблюдава дълбините на човешките сърца. Независимо дали е нещо, което правиш пред другите, или зад гърбовете им, или намеренията ти са в сърцето ти, всичко това се разкрива пред Бог. Как може Бог да не знае какво правят хората тайно? Това не е ли самозаблуда? В интерес на истината, колкото и лукава да е природата на един човек, колкото и лъжи да изрича той, колкото и умело да се прикрива и мами, Бог го вижда като на длан. Щом Бог познава водачите и работниците толкова добре, няма ли да познава и обикновените Си последователи също толкова добре? Някои хора си мислят: „Всеки, който ръководи, е глупав и невеж и причинява собственото си унищожение, защото като водачи хората непременно разкриват покварата си, та да я види Бог. Щеше ли да се разкрие толкова много поквара, ако не вършеха тази работа?“. Каква абсурдна идея! Ако не изпълняваш ролята на водач, няма ли да разкриваш поквара? Това, че не си водач, дори и да разкриваш по-малко поквара, означава ли, че си постигнал спасение? По тази логика да не би всички, които не са водачи, да са тези, които могат да оцелеят и да бъдат спасени? Не е ли твърде нелепо това твърдение? Хората, които служат като водачи, напътстват Божиите избраници да ядат и пият Божието слово и да преживеят Божието дело. Изискваното ниво е високо, така че е неизбежно те да разкрият някои покварени състояния в началото на обучението си. Това е нормално и Бог не го заклеймява. Бог не само не го заклеймява, но също така просветлява, озарява и напътства тези хора и ги кара да поемат повече бреме. Докато могат да се покоряват на Божието напътствие и дело, те ще напредват по-бързо в живота от обикновените хора. Ако са хора, които се стремят към истината, те могат да поемат по пътя, по който Бог ще ги направи съвършени. Това е нещото, което е най-благословено от Бог. Някои хора не могат да видят това и изкривяват фактите. Според човешкото разбиране Бог няма да вземе предвид промяната на водачите, колкото и да е голяма тя. Той ще вземе предвид само колко поквара разкриват водачите и работниците и ще ги заклеймява само според това. А тези, които не са водачи и работници, тъй като разкриват малко поквара, дори и да не се променят, Бог няма да ги заклейми. Не е ли абсурдно това? Не е ли богохулство срещу Бог? Ако се съпротивляваш на Бог толкова сериозно в сърцето си, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш да бъдеш спасен. Бог определя изхода на хората главно въз основа на това дали те притежават истината и истинско свидетелство, а това зависи главно от това дали са хора, които се стремят към истината. Ако се стремят към истината и могат наистина да се покаят, след като бъдат съдени и наказани за извършване на прегрешение, тогава, стига да не изричат думи или не вършат неща, които хулят Бог, те със сигурност ще са способни да постигнат спасение. Според вашите фантазии всички обикновени вярващи, които следват Бог до края, могат да постигнат спасение, а всички, които служат като водачи, трябва да бъдат отстранени. Ако ви помолят да станете водач, вие ще си помислите, че няма да е добре да откажете, но и че ако трябва да служите като водач, неволно ще разкриете поквара, а това е все едно сами да се изпратите на гилотината. Всичко това не е ли последица от погрешното ви разбиране на Бог? Ако изходите на хората се определяха въз основа на покварата, която разкриват, никой нямаше да може да бъде спасен. В такъв случай какъв е смисълът Бог да извършва делото на спасението? Ако наистина е така, къде е Божията праведност? Човечеството нямаше да е способно да види Божия праведен нрав. Следователно всички вие сте разбрали погрешно Божиите намерения, което показва, че нямате истинско познание за Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — онези с добро поведение са праведни, докато онези с отвратително поведение са зли. Критерият, по който Бог съди човеците, се основава на това дали същността им Му се покорява, или не; онзи, който се покорява на Бог, е праведен, докато онзи, който не се покорява, е враг и зъл човек независимо дали поведението му е добро или лошо и без значение дали се изразява правилно, или не. Някои се опитват да си осигурят добра бъдеща крайна цел чрез добри постъпки, а други искат да използват изтънчени думи, за да получат добра крайна цел. Всички погрешно мислят, че Бог определя изхода на хората, като наблюдава поведението им или се вслушва в думите им; затова мнозина решават да се възползват и да измамят Бог, за да изкопчат мимолетна благодат. В бъдещето ще оцелеят и ще достигнат покой само устоялите през деня на изпитания и свидетелствали за Божията слава; всички те ще бъдат хора, изпълнили дълга си и съзнателно отдали се на Бог. Онези, които само се възползват от възможността, за да служат с намерението да избегнат практикуване на истината, ще бъдат лишени от достъп до покой. Бог прилага уместни стандарти, определящи изхода за всеки отделен човек; Той не взима решения според думите и поведението на хората, нито пък според действията им в определен отрязък от живота им. Той няма да прояви никаква снизходителност към нечие порочно поведение, защото човекът предано Му е служил в миналото, нито ще избави някого от смърт, защото известно време е отдавал всичко на Него. Никой не ще избегне разплата за своята злина и никой не ще успее да прикрие порочното си поведение в опит да се спаси от терзанията на унищожението. За да изпълнят истински дълга си, хората трябва да са неизменно предани на Бог, независимо дали получават благодат или беди. Ако хората са преданина Бог, докато се радват на благословии, но губят предаността си, когато не ги получават, и ако тези хора — които някога предано са се трудили за Бог — в крайна сметка не могат да свидетелстват за Божията слава или да изпълнят вменения им дълг, то такива хора също подлежат на унищожение. Накратко казано, на злите хора не е дадено да оцелеят във вечността, нито да встъпят в покой, защото покоят принадлежи само на праведните.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

От същината на човека зависи дали ще получи благословия или ще търпи страдания, а не от присъщите особености, свойствени за близкото родство. В Царството няма място за подобни правила и поговорки. Човек ще оцелее, ако е изпълнил Божиите изисквания, а ако не успее да остане до времето за покой, това ще значи, че е проявил непокорство пред Бог и не е изпълнил Неговите изисквания. Всеки си има своя предназначена крайна цел, която се определя според индивидуалната същност и няма нищо общо с други хора. Лошото поведение на детето не може да бъде прехвърлено на родителите му, както и неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Лошото поведение на родителя не може да тегне над децата му, а неговата праведност не може да бъде споделена с тях. Всеки сам носи греховете си и сам се наслаждава на заслужената от него благодат. Никой не може да замести другия; това представлява праведността. От човешката гледна точка, ако родителите са благословени, това би следвало да ползва и децата им, а ако децата вършат зло, се очаква родителите да изкупят греховете им. Но това е човешко вярване, човешки подход към нещата; Божията позиция е друга. Изходът за всеки един човек се решава според същината, проявяваща се в постъпките му, и винаги е справедлив. Никой не може да поеме греховете на ближния си, а още по-малко може да понесе наказание вместо него. Това е категорична истина. Родителската грижовна обич не означава, че родителите могат да постъпват праведно вместо децата си, нито пък синовната почит към родителите означава, че богоугодността на децата може да бъде прехвърлена в полза на родителите. Това е същинското значение на думите „Тогава двама ще бъдат на нивата; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена“. Човеците не ще могат да вземат злосторните си деца в покоя, защото много ги обичат, нито ще встъпят в покой със съпруга или съпругата си, разчитайки на собственото си праведно поведение. Това е управленско правило, което не допуска изключения. Както и да го погледнем, праведните са си праведни, а злосторниците са си злосторници. На вършителите на праведност ще бъде позволено да оцелеят, а злосторниците ще бъдат погубени. Светият човек е свят; у него няма нечистотия. Нечистите са нечисти и нито една частица от тях не е свята. Обречени на унищожение са всички зли хора, докато всички оцелели са праведници, дори и децата на злите хора да са богоугодни в постъпките си и дори и родителите на богоугодните да вършат зло. Няма връзка между вярващ съпруг и невярващата му жена, както и между вярващи деца и невярващите им родители; тези два вида хора са напълно несъвместими. Преди да навлязат в покоя, хората имат плътска, семейна обич, но след като навлязат в покоя, вече няма да има никаква плътска, семейна обич. Изпълняващите дълга си са врагове на онези, които не вършат това; обичащите Бог са противници на ненавиждащите Го. Сътворените същества, допуснати до покой, са несъвместими с тези, които са обречени на унищожение. Сътворените същества, които изпълняват своя дълг ще оцелеят, докато неизпълнилите дълга си ще бъдат погубени; и нещо повече, това ще е така за вечни времена.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако разбираш, те съветвам да се оставиш покорно да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш одобрен от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които само приемат съда, но никога не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред делото на правосъдието, ще бъдат отритнати от Бог завинаги. Техните грехове са по-тежки и по-многобройни от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са бунтовници срещу Него. Тези хора, които дори не са достойни да полагат труд, ще получат по-сурово наказание — наказание, което при това е вечно. Бог няма да пощади нито един предател, който някога на думи е демонстрирал преданост към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание на духа, душата и тялото. Не е ли именно това разкриване на праведния Божи нрав? Не е ли именно това целта, с която Бог съди и разкрива човека? Бог предава всички, които извършват всевъзможни злодеяния през времето на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да унищожават плътта им, както си искат, а телата на тези хора излъчват воня на трупове. Такова е заслуженото им възмездие. Бог записва всеки един от греховете на тези неверни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници в досиетата им, а в подходящия момент ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове на воля да оскверняват целите им тела, и прави така, че те никога повече да не могат да се превъплътят и никога да не видят светлината отново. Бог причислява към злите тези лицемери, които служат известно време, но не остават предани до края, като ги оставя да тънат в блатото със злите хора и да сформират шайка от разнородни мерзавци, а накрая Бог ще ги погуби. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били предани на Христос или с нищо не са допринесли, и при смяната на епохата Той ще ги погуби всичките. Те вече няма да съществуват на земята, камо ли да бъдат допуснати в Божието царство. Бог причислява към онези, които служат на Неговия народ, всеки, който никога не е бил искрен към Бог, но няма друг избор, освен да се отнася към Него нехайно. Само малцина от тези хора ще оцелеят, а мнозинството ще бъде унищожено заедно с онези, чийто труд дори не е съгласно критериите. Накрая Бог ще въведе в царството Си всички, които са в единомислие с Бог, Божия народ и Божиите синове, както и тези, които Бог е предопределил да бъдат свещеници. Те са кристализацията на Божието дело. Що се отнася до онези, които не могат да бъдат причислени към нито една от категориите, очертани от Бог, те ще бъдат включени в редиците на невярващите — и вие със сигурност можете да си представите какъв ще бъде техният изход. Вече ви казах всичко, което трябва да кажа; пътят, който ще изберете, е ваш личен избор. Трябва да разберете следното: Божието дело не чака нито един човек, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никого.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Свързани химни

Бог решава какъв да е изходът на хората в зависимост от това дали притежават истината

Единственият път на човечеството е да навлезе в покой