Божии слова от Библията

„Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. […] Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина. […] И заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината“ (Йоан 17:15-19).

„Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Целта на първото въплъщение беше да изкупи човека от греха чрез плътта на Исус, т.е. Той спаси човека от кръста; но поквареният сатанински нрав все още остана в човека. Второто въплъщение вече няма за цел да служи като принос за грях, а има за цел да спаси напълно онези, които са били изкупени от греха. Това се постига, за да могат опростените да намерят освобождение от греховете си и да бъдат напълно очистени, и след като постигнат промяна в нрава си, да се освободят от тъмното влияние на Сатана и да се върнат при Божия престол. Само така човек може да бъде напълно осветен. След като Епохата на закона приключи и започна Епохата на благодатта, Бог започна делото на спасението, което продължава до последните дни, когато Бог напълно ще очисти човечеството чрез съд и порицание на човека за неговото непокорство. Едва тогава Бог ще завърши Своето дело на спасение и ще си почине.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез осъждането и порицаването чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, осъждане и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не търсеха живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се предаде на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил порицаван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се изправим срещу стария Сатана! Да въстанем срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на порицанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Делото от последните дни се състои в изричането на думи. Думите могат да доведат до големи промени в човека. Промяната, която сега е настъпила в хората, които приемат тези думи, е значително по-голяма, отколкото промяната в хората от Епохата на благодатта при приемането на чудеса и знамения. Защото в Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце в молитва, но поквареният нрав на човека все още остана. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но все още не беше извършено делото по изгонването на покварения му сатанински нрав. Човекът просто получаваше спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше изкоренена и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха простени чрез въплътения Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Чрез приноса за грях човекът можеше да получи опрощение на греховете си, но беше безсилен да реши проблема как вече да не греши и как греховната му природа да бъде напълно изкоренена и преобразена. Чрез Божието разпятие на кръста греховете на човека бяха простени, но той продължаваше да живее според предишния си покварен сатанински нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно освободен от своя покварен сатанински нрав, за да може греховната му природа да бъде напълно изкоренена и никога повече да не се развие, като по този начин се позволи на човешкия нрав да бъде преобразен. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, начина на живот и начина на промяна на своя нрав. Изисква се също така човек да действа в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени, така че да живее в сиянието на светлината и във всички случаи да действа в съответствие с Божията воля, да пропъди покварения си сатанински нрав и да се освободи от тъмното сатанинско влияние, като по този начин напълно се откаже от греха. Само тогава човек ще получи пълно спасение. Когато Исус вършеше Своето дело, познанието на човека за Него все още беше смътно и неясно. Човек винаги е вярвал, че Той е син на Давид и Го е наричал велик пророк и милостив Господ, който изкупува човешките грехове. Някои се изцеляваха благодарение на вярата си, само като докосваха края на дрехата Му; слепите получаваха зрение и дори мъртвите можеха да бъдат върнати към живот. Човекът обаче не можеше да открие покварения, дълбоко вкоренен в него сатанински нрав, нито пък знаеше как да го пропъди. Човекът получи голяма благодат, като например мир и телесно благополучие, благословение на цялото семейство, благодарение на вярата на един член от него, изцеление на болести и т.н. Останалото бяха добрите дела на човека и неговият божествен вид. Ако някой можеше да превърне това в основа на живота си, той се смяташе за приемлив вярващ. Само такива вярващи можеха да отидат на небето след смъртта, т.е. бяха спасени. Но докато живееха живота си, те нямаха абсолютно никакво разбиране за начина на живот. Хората просто съгрешаваха, след това изповядваха греховете си и това беше един безкраен цикъл, лишен от какъвто и да било начин за промяна на нрава им. Такова беше състоянието на човека в Епохата на благодатта. Получи ли човекът пълно спасение? Не! Затова след края на този етап от делото остана делото по осъждането и порицанието. На този етап човекът се пречиства чрез словото, което му разкрива пътя, който трябва да следва. Този етап не би бил плодотворен и смислен, ако пропъждането на демони продължаваше, защото греховната природа на човека нямаше да е изкоренена и човекът би се спрял, когато бъдат опростени греховете му. Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е спечелил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да изобличи покварения нрав на човека и го насърчава да практикува спрямо правилния път. Този етап е по-значим от предишния, а също така е и по-плодотворен, защото сега словото е това, което пряко осигурява живота на човека и дава възможност за цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-задълбочен етап от делото. Ето защо въплъщението от последните дни окончателно разкрива значението на Божието въплъщение и напълно завършва Божия план за управление за спасението на човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Целият живот на хората преминава под властта на Сатана и няма нито един човек, който да може сам да се освободи от влиянието на Сатана. Всички хора живеят в един мръсен свят, в поквара и празнота, без никакъв смисъл или стойност; те живеят толкова безгрижно за плътта, за похотта и за Сатана. Съществуването им няма и най-малка стойност. Човекът не може да открие истината, която да го освободи от влиянието на Сатана. Въпреки че човекът вярва в Бог и чете Библията, той не разбира как да се освободи от влиянието на Сатана. През вековете много малко хора са открили тази тайна, малцина са я разбрали. Ето защо, въпреки че човекът ненавижда Сатана и ненавижда плътта, той не знае как да се отърве от поробващото влияние на Сатана. Днес не сте ли все още под властта на Сатана? Не съжалявате за своите непокорни постъпки, а още по-малко чувствате, че сте мръсни и непокорни. След като се противопоставите на Бог, вие дори получавате душевен мир и усещате голямо спокойствие. Дали твоето спокойствие не се дължи на това, че си покварен? Дали този душевен мир не идва от твоето неподчинение? Човекът живее в своя ад, живее под тъмното влияние на Сатана; по цялата земя заедно с човека живеят духове, които посягат на човешката плът. На земята ти не живееш в прекрасен рай. Мястото, където се намираш, е царството на дявола, човешкият ад, долният свят. Ако човекът не бъде пречистен, значи той остава изтъкан от мръсотията; ако Бог не го закриля и не се грижи за него, тогава той пак ще е пленник на Сатана; ако не бъде съден и порицаван, той няма да може да избяга от потисничеството на тъмното влияние на Сатана.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

Човекът живее в света на плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и порицание той е мръсен като Сатана. Как може човекът да бъде свят? Петър вярваше, че порицанието и съдът от Бог са най-силната защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез порицание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божието присъствие. Няма по-добро спасение от порицанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме порицаваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме порицаваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето порицание и съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Благодатта, която Ти ми даряваш днес, е проява на Твоя праведен нрав и тя е порицание и съд; освен това е изпитание, и нещо повече — тя е живот в страдание“. Петър успя да остави настрана удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-силна защита, защото беше спечелил толкова много благодат от Божието порицание и съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да води смислен живот и да изпълни дълга, който има като Божие създание, тогава трябва да приеме Божието порицание и съд и да не допуска Божието дисциплиниране и поразяване да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието порицание и съд са светлина; те са светлината на спасението на хората и за човека няма по-добра благословия, благодат или защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плът. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

В действителност делото, което се извършва сега, е да накара хората да изоставят Сатана, техния древен прародител. Всяко осъждане с помощта на словото цели да изобличи покварения нрав на човечеството и да даде възможност на хората да разберат същината на живота. Това повтарящо се правосъдие пронизва сърцата на хората. Всяко осъждане е пряко свързано с тяхната съдба и има за цел да нарани сърцата им, за да могат да се откажат от всички тези неща и по този начин да опознаят живота, да опознаят този мръсен свят, да опознаят Божията мъдрост и всемогъщество, а също и да опознаят човечеството, което е покварено от Сатана. Колкото повече човек получава този вид порицание и осъждане, толкова повече сърцето му може да бъде наранено и толкова повече духът му може да бъде пробуден. Пробуждането на духовете на тези изключително покварени и най-дълбоко заблудени хора е целта на този вид осъждане. Човекът няма дух, т.е. духът му е умрял отдавна и той не знае, че има Небе, не знае, че има Бог, и със сигурност не знае, че се бори в бездната на смъртта; как би могъл да знае, че живее в този зъл ад на земята? Откъде би могъл да знае, че този негов разлагащ се труп чрез покварата на Сатана е попаднал в Хадес на смъртта? Как би могъл да знае, че всичко на земята отдавна е разрушено от човечеството и не подлежи на възстановяване? И откъде би могъл да знае, че Творецът е дошъл днес на земята и търси група покварени хора, които да спаси? Дори след като човекът преживее всяко възможно облагородяване и осъждане, неговото притъпено съзнание все още едва се движи и всъщност на практика не реагира. Колко изродено е човечеството! И макар че този вид осъждане е като жестока градушка, която пада от небето, то е от огромна полза за човека. Ако хората не биваха съдени по този начин, нямаше да има никакъв резултат и щеше да е абсолютно невъзможно да се спасят от бездната на мизерията. Ако не беше това дело, за хората щеше да е много трудно да излязат от Хадес, защото сърцата им отдавна са умрели и духовете им отдавна са потъпкани от Сатана. Спасяването на вас, които сте потънали в дълбините на разложението, изисква усилено призоваване и решително осъждане; само тогава ще бъде възможно да се събудят замръзналите ви сърца.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот“)

Бог върши делото на осъждането и порицанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието осъждане на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да бъде според Божието сърце. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е според Божието сърце. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се подчинява, да свидетелства за Него, да познава Неговото практическо и нормално дело, да се подчинява на всички Негови думи и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и реално и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и порицание, през Неговото обработване и скастряне, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)

Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако да, призовавам те покорно да се оставиш да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш похвален от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които приемат правосъдието, но не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред съдното дело, ще бъдат завинаги презрени и отхвърлени от Бог. Техните грехове са по-многобройни и по-тежки от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са въстанали срещу Него. Хората, които дори не са достойни да служат, ще получат по-сурово наказание, което при това ще бъде вечно. Бог няма да пощади никой предател, който някога е засвидетелствал с думи верността си към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание за духа, душата и тялото. Не е ли това точно проява на праведния Божи нрав? Не е ли това целта на Божието осъждане и разкриване на човека? Бог запраща всички, които извършват всякакви мерзки дела по време на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да разкъсват плътта им, както си искат, а телата им вонят на трупове. Точно такова възмездие им се полага. Бог записва в тефтерите им всеки един от греховете на тези нелоялни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници; после, когато настъпи моментът, ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове да оскверняват телата им на воля, за да не могат те никога повече да се въплътят и да видят светлината отново. Тези лицемери, които служат за известно време, но не са способни да останат верни докрай, Бог причислява към нечестивците, за да се сговорят с тях и да станат част от тяхната размирна сган; накрая Бог ще ги унищожи. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били верни на Христос или не са положили никакви усилия, и с настъпването на новата епоха Той ще ги унищожи всичките. Тях вече няма да ги има на земята, а още по-малко ще бъдат допуснати в царството Божие. Тези, които никога не са били искрени с Бог, но са принудени от обстоятелствата да Му се подчинят външно, са причислени към онези, които служат на народа Му. Малцина от тях ще оцелеят, мнозинството ще загине заедно с тези, чиято служба не удовлетворява изискванията. Накрая Бог ще доведе в царството Си всички, които мислят като Него, хората и синовете Божи, както и тези, които са определени от Бог за свещеници. Те ще бъдат еманацията на Божието дело. Що се отнася до тези, които не попадат в нито една от категориите, определени от Бог, те ще бъдат причислени към неверниците — със сигурност се досещате какъв ще бъде техният край. Вече ви казах всичко, което трябва да знаете; пътят, по който ще тръгнете, е ваш личен избор. Трябва обаче да разберете следното: Божието дело не чака никого, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никого.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

Свързани проповеди

Защо Бог въздава правосъдие в сетните дни?