Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги напътства. После ги спаси, жертвайки Себе си за изкупление на греховете им. В края Той пак трябва да завоюва човечеството, окончателно да спаси хората и да възстанови първоначалния им облик. Това е делото, с което Бог се занимава от самото начало — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалния облик на човешките същества, което ще рече, че Той отново ще се възцари на земята и насред цялото Свое творение. Хората изгубиха богобоязливостта си и се отказаха от вменения на Божиите създания дълг поради сатанинската поквара — така човечеството се превърна във враг, опълчващ се на Бог. След това то заживя под властта на Сатана, следвайки неговите заповеди; за Бог нямаше начин да работи сред собствените Си творения и Му бе съвсем невъзможно да спечели страха им. Човеците бяха създадени от Бог и им е вменено да Го почитат, но вместо това те Му обърнаха гръб и се преклониха пред Сатана. Приеха го в сърцата си като идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцата на хората, а с това се изгуби и смисълът зад сътворението на човечеството. Следователно, за да върне смисъла на това сътворение, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човеците и да ги освободи от покварения им нрав. За да Си възвърне хората от Сатана, Той трябва да ги освободи от греха. Само така Бог постепенно ще успее да възстанови първоначалното им подобие и предназначение, а сетне и царството Си. Наред с това Той ще пристъпи към окончателно унищожение на онези синове на непокорството, за да даде възможност на хората да почитат Бог по-всеотдайно и да водят по-добър живот на земята. Бог ще накара хората да Го почитат, защото Той е техният създател; тъй като желае да възвърне първоначалното предназначение на човечеството, Той ще го възстанови в неговата пълнота и неподправеност. Да се възцари отново означава човеците да Го почитат и да се подчиняват Нему; означава, че Бог ще накара хората да Му посветят живота си и че Неговата власт ще предизвика гибелта на враговете Му. Означава, че Бог ще направи така, щото всичко, свързано с Него, да бъде прието от всеки човек без съпротива и с неотслабваща убеденост. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е изпълнено с почит към Него, напълно посветено Нему и прогласяващо Неговото величие. Ако Бог не спаси покварените хора, ще се изгуби смисълът на сътвореното от Него човечество; авторитетът Му сред хората ще се заличи и царството Му няма да може да съществува повече на земята. Не унищожи ли опълчилите се срещу Него врагове, Той няма да достигне Своето пълно величие, нито ще успее да установи царството Си на земята. Това ще бъдат знаците за завършека на Божието дело и за Неговите велики постижения — напълно да унищожи проявилите непокорство човеци и да преведе в покоя онези, които е направил цялостни. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответните си задължения, знаят си мястото и покорно приемат всички Божии разпореждания, Той ще разполага на земята с група хора, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това дело ще възстанови първоначалния Му замисъл при сътворяването на човечеството; ще възроди първоначалния Му замисъл за сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт над земята, насред мирозданието и сред враговете Му. Това ще бъдат символите на категоричната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее според Божия замисъл. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечния Си живот, споделян с човеците. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

Зли, покварени хора! Кога ще те погълна? Кога ще те погреба в езерото от огън и жупел? Толкова пъти съм бил изгонван от вашата група, толкова пъти хората са Ме обиждали, осмивали и клеветили, и толкова пъти хората открито са Ме осъждали и са се опълчвали срещу Мен. Слепци! Не знаете ли, че вие сте просто шепа кал в дланта Ми? Не знаете ли, че вие сте само обекти на Моето творение? Сега дадох воля на гнева Си и никой не може да се защити от него. Хората могат само да молят за милост многократно. Въпреки това, тъй като делото Ми е напреднало до такава степен, никой не може да го промени. Онези, които са създадени, трябва да се върнат в калта. Не Аз съм неправеден, а вие сте прекалено покварени и необуздани, и това е, защото сте уловени от Сатана и сте станали негови инструменти. Аз съм Самият свят Бог. Не мога да бъда опетнен, нито мога да притежавам нечист храм. Отсега нататък Моята бушуваща ярост (по-жестока от гняв) ще започне да се излива върху всички нации и народи и да наказва цялата измет, която идва от Мен, но която не Ме познава. Мразя хората до крайност и няма да имам повече милост. По-скоро ще излея всичките Си проклятия. Няма да има повече абсолютно никакво състрадание и любов, всичко ще бъде изгорено в нищото и ще остане само Моето царство, така че Моят народ да Ме хвали в Моя дом, да Ми отдава слава и да Ме прославя вовеки (това е функцията на Моя народ). Ръката Ми ще започне официално да наказва както тези, които са в дома Ми, така и онези извън него. Нито един злосторник няма да може да се изплъзне от ръцете Ми и от Моето правосъдие. Всеки трябва да се премине това изпитание и да Ми се поклони. Това е Моето величие, а още повече е управленски закон, който обявявам на злодеите. Никой не може да спаси никого другиго. Хората могат само да се грижат сами за себе си, но без значение какво правят, те няма да могат да избегнат Моята наказваща ръка. Тук се разкрива причината, поради която се казва, че Моите управленски закони са сурови. Това е факт, който всички хора могат да видят със собствените си очи.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 109“)

Хората не са нищо повече от Мои врагове. Хората са злите, които Ми се противопоставят и не Ми се подчиняват. Хората не са нищо друго освен рожби на лукавия, прокълнат от Мен; нищо друго освен потомците на архангела, който Ме предаде; нищо друго освен наследството на дявола, който, отдавна отхвърлен от Мен, оттогава се превърна в Мой непримирим враг. Защото небето над цялото човечество е мътно и тъмно, без ни най-малко прояснение, а човешкият свят е потънал в мрак, така че обитателите му не могат дори да видят протегнатата пред лицето си ръка или слънцето, ако вдигнат главите си. Пътят под краката им, кален и осеян с дупки, криволичи; цялата земя е осеяна с трупове. Тъмните ъгли са пълни с останки от мъртви, а в прохладните и сенчести ъгли са се настанили тълпи от демони. И навсякъде в света на хората орди демони идват и си отиват. Потомството на всякакъв вид зверове, покрити с мръсотия, е въвлечено в ожесточена битка, чийто звук вдъхва ужас в сърцето. В такива моменти, в такъв свят, в такъв „земен рай“, къде да отиде човек, за да търси блаженствата на живота? Къде може да отиде човек, за да намери назначението на живота си? Човечеството, отдавна тъпкано под нозете на Сатана, от самото начало е актьор, приемащ образа му. Нещо повече, човечеството е въплъщение на Сатана и служи като силно и ясно доказателство за него. Как може човешката раса, тази изродена измет, това потомство на поквареното човешко семейство, да свидетелства за Бог? Откъде идва Моята слава? Откъде може да започне да се говори за Моето свидетелство? Защото врагът, който, след като е покварил човечеството, стои срещу Мен, вече е покорил човечеството — човечеството, което Аз създадох отдавна и което беше изпълнено с Моята слава и Моето преживяване — и го е омърсил. Той е откраднал славата Ми и всичко, с което е пропил човека, е отрова, силно примесена с грозотата на Сатана и сок от плода на Дървото за познаване на добро и зло. В началото създадох човечеството; тоест създадох прародителя на човечеството — Адам. Той беше надарен с форма и образ, преливащ от сила и жизненост, и освен това беше съпътстван от Моята слава. Това беше славният ден, когато създадох човека. След това Ева беше създадена от тялото на Адам и също беше прародителят на човека. Така хората, които създадох, бяха изпълнени с дъха Ми и преливащи от славата Ми. Адам беше роден от Моята ръка и беше Мой образ и подобие. Първоначалното значение на „Адам“ беше същество, създадено от Мен, пропито с Моята жизнена енергия, пропито с Моята слава, имащо форма и образ, имащо дух и дъх. Той беше единственото сътворено същество, притежаващо дух, което беше способно да Ме представлява, да носи образа Ми и да приема дъха Ми. В началото Ева беше вторият човек, надарен с дъх, чието сътворение бях постановил, така че първоначалното значение на „Ева“ беше сътворено същество, което щеше да продължи Моята слава, изпълнено с Моята жизненост и освен това надарено с Моята слава. Ева произлезе от Адам, така че тя също носеше Моя образ, тъй като тя беше вторият човек, създаден по Моя образ и подобие. Първоначалното значение на „Ева“ беше жив човек, с дух, плът и кост, Моето второ свидетелство, както и Моят втори образ сред човечеството. Те бяха предци на човечеството, чисто и скъпоценно негово съкровище и от самото начало живи същества, надарени с дух. Но лукавият стъпка и плени потомството на предците на човечеството, като потопи човешкия свят в пълен мрак и направи така, че потомството вече да не вярва в Моето съществуване. Още по-отвратително е, че дори когато лукавият покварява хората и ги тъпче навсякъде, той грубо отнема Моята слава, Моето свидетелство, жизнеността, която им дадох, дъха и живота, които влях в тях, цялата Ми слава в човешкия свят и цялата кръв на сърцето, която съм отдал за човечеството. Човечеството вече не върви в светлината, хората са загубили всичко, което съм им дарил, и са захвърлили славата, която им предоставих. Как могат да признаят, че Аз съм Господарят на всички сътворени същества? Как могат да продължат да вярват в Моето съществуване на небето? Как могат да открият проявите на Моята слава на земята? Как могат тези внуци и внучки да приемат Бог, от Когото собствените им предци се бояха като от Господа, който ги е сътворил? Тези окаяни внуци и внучки щедро са „представили“ пред лукавия славата, образа и свидетелството, с които дарих Адам и Ева, както и живота, който дарих на човечеството и от който те зависят, за да съществуват; и са напълно безразлични към присъствието на лукавия и му отдават цялата Ми слава. Не е ли това самият източник на названието „измет“? Как може такова човечество, такива зли демони, такива ходещи трупове, такива проявления на Сатана, такива Мои врагове да притежават Моята слава? Ще Си върна Моята слава, ще Си върна Моето свидетелство, което съществува сред хората, и всичко, което някога Ми е принадлежало и което съм дал на човечеството отдавна — ще завоювам напълно човечеството. Въпреки това трябва да знаеш, че хората, които създадох, бяха свети хора, които носеха Моя образ и Моята слава. Те не принадлежаха на Сатана, нито бяха обект на неговото потъпкване, а бяха чисто Мое проявление, без най-малката следа от отровата на Сатана. И така, Аз казвам на човечеството, че искам само това, което е създадено от Моята ръка — светите хора, които обичам и които не принадлежат на никоя друга същност. Освен това ще им се наслаждавам и ще ги смятам за част от Моята слава. Но това, което Аз искам, не е човечеството, което е било покварено от Сатана, което днес му принадлежи и което вече не е Моето първоначално творение. Тъй като възнамерявам да възвърна славата Си сред човешкия свят, ще завоювам напълно оцелелите сред човечеството, като доказателство за Моята слава при победата Ми над Сатана. Приемам само Моето свидетелство като квинтесенция на Моето Аз, като обект на Моето доволство. Това е Моята воля.

На човечеството са били необходими десетки хиляди години история, за да стигне там, където е днес, но човечеството, което създадох в началото, отдавна тъне в упадък. То вече не е човечеството, което желая, и по този начин в Моите очи хората вече не заслужават да се назовават „човечество“. Те са по-скоро изметта на човечеството, която Сатана е пленил, гнилите ходещи трупове, в които се е вселил и с които се облича. Хората нямат вяра в съществуването Ми, нито приветстват идването Ми. Човечеството само неохотно откликва на исканията Ми, временно се издига до тях и не споделя искрено радостите и скърбите на битието с Мен. Тъй като хората Ме възприемат като неразгадаем, те Ми се усмихват неохотно, все едно се подмазват на някого с власт, тъй като хората нямат познаване за Моето дело, още по-малко за сегашната Ми воля. Ще бъда честен с вас: когато дойде Денят, страданието на всеки, който Ми се покланя, ще бъде по-лесно за понасяне от вашето. Степента на вашата вяра в Мен в действителност не превишава тази на Йов — дори вярата на еврейските фарисеи превъзхожда вашата — и така, ако Денят на огъня дойде, вашето страдание ще бъде по-тежко от това на фарисеите, когато Исус ги порицава, от това на 250-те водачи, които се противопоставиха на Моисей, и от това на Содом под парещите пламъци на неговото унищожение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво означава да си истински човек“)

Хората бяха покварени до крайност. Тези хора не знаеха Кой е Бог, нито откъде са дошли те самите. Ако им беше споменал за Бог, щяха да те нападнат, щяха да те оклеветят и да те охулят. Дори когато Божиите слуги дойдоха да разпространят Неговото предупреждение, тези покварени хора не само не показаха никакви признаци на покаяние и не се отказаха от порочното си поведение, а напротив — нагло нападнаха Божиите слуги. Това, което те изразиха и разкриха, беше тяхната природа същност на крайна враждебност към Бог. Виждаме, че съпротивата на тези покварени хора срещу Бог не е просто проява на покварения им нрав, нито е просто клевета или подигравка в резултат на неразбиране на истината. Нито глупостта, нито невежеството са причина за порочното им поведение; те постъпваха така не защото са били измамени и със сигурност не защото са били подведени. Поведението им бе стигнало до етапа на явна и нагла конфронтация, противопоставяне и гръмко протестиране срещу Бог. Без съмнение подобно поведение на хората би оскърбило Бог и би разгневило Неговия нрав — нрав, който не бива да бъде накърняван. Затова Бог веднага и открито отприщи Своята ярост и Своето величие; това е истинско разкриване на Неговия праведен нрав. Изправен пред град, изпълнен с грях, Бог пожела да го разруши по най-бързия възможен начин, напълно да унищожи хората в него и всички техни грехове, да направи така, че хората в този град да престанат да съществуват и да възпре увеличаването на греха на това място. Най-бързият и пълен начин за това беше да го изпепели с огън. Отношението на Бог към хората от Содом не беше изоставяне или пренебрежение. По-скоро Той използва Своя гняв, величие и власт, за да накаже, да порази и напълно да унищожи тези хора. Отношението Му към тях е свързано не само с физическо унищожение, но и с унищожение на душата, с трайно изтребление. Това е истинското значение на това, което Бог има предвид с думите „да престане да съществува“.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Отношението на Бог към целия човешки род, колкото и глупав и невеж да е той, се основава преди всичко на милост и великодушие. От друга страна, Неговият гняв остава скрит през по-голямата част от времето и по време на повечето събития, и е непознат за човека. В резултат на това за хората е трудно да видят как Бог изразява Своя гняв и им е трудно да разберат Неговия гняв. Така хората омаловажават Божия гняв. Когато човек се изправи пред последното дело в последния етап на Божието великодушие и прошка към човека, т.е. когато за последно Бог проявява милост и отправя последното Свое предупреждение към човечеството, ако хората продължават да прилагат същите методи, за да се противопоставят на Бог, и не полагат никакви усилия да се покаят, да се поправят и да приемат Неговата милост, Бог повече няма да ги дарява със Своето великодушие и търпение. Напротив, в този момент Бог ще оттегли Своята милост. След това Той ще излее единствено Своя гняв. Той може да изрази гнева Си по различни начини, точно както може да използва различни методи, за да накаже и унищожи хората.

Използването на огън от Бог, за да унищожи град Содом, е Неговият най-бърз метод да унищожи напълно хората и всичко останало. Изгарянето на жителите на Содом унищожава не само физическите им тела, а унищожава целия им дух, душите и телата им и гарантира, че хората в града ще престанат да съществуват както в материалния, така и в невидимия за човека свят. Това е един от начините, по които Бог разкрива и изразява Своя гняв. Този начин на разкриване и изразяване е един от аспектите на същината на Божия гняв, както естествено е и разкриване на същината на праведния Божи нрав. Когато Бог излее гнева Си, Той престава да проявява милост или любяща доброта, нито проявява повече Своето великодушие или търпение. Никой, нищо и никаква причина не може да убеди Бог да продължи да бъде търпелив, да даде отново милостта Си, да дари още веднъж великодушието Си. Вместо това, без да се колебае нито за миг, Бог излива Своя гняв и величие и прави това, което пожелае. Той ще направи тези неща бързо и чисто в съответствие със Своите собствени желания. Това е начинът, по който Бог излива Своя гняв и величие, които човекът не бива да накърнява, и са израз на един от аспектите на Неговия праведен нрав. Когато хората станат свидетели на това как Бог проявява загриженост и любов към човека, те не са в състояние да открият Неговия гняв, да видят Неговото величие или да почувстват Неговата нетърпимост към оскърблението. Тези неща винаги са карали хората да вярват, че праведният Божи нрав се изразява единствено в милостта, великодушието и любовта. Въпреки това, когато хората видят как Бог разрушава един град или как ненавижда хората му, Неговата ярост при унищожаването на човека и Неговото величие им позволяват да видят другата страна на Неговия праведен нрав. Това е Божията нетърпимост към оскърблението. Божият нрав, който не търпи оскърбление, надхвърля въображението на всяко сътворено същество, а сред несътворените същества никой не е способен да се намеси или да му въздейства; още по-малко може да бъде въплътен или имитиран. Именно това е аспектът на Божия нрав, който човечеството трябва да познава най-добре. Единствено Самият Бог има такъв нрав и единствено Самият Бог притежава такъв нрав. Бог притежава такъв праведен нрав, защото Той ненавижда порочността, мрака, непокорството и злодеянията на Сатана, които покваряват и унищожават човечеството, защото се отвращава от всички греховни действия, чрез които Му се противопоставят, и заради Своята свята и неопетнена същина. Именно затова Той няма да позволи на никое от сътворените или несътворените същества открито да Му се противопоставя или да Му съперничи. Дори човек, към когото някога е проявил милост или когото е избрал, трябва само да провокира Неговия нрав и да накърни принципите Му на търпение и великодушие, и Бог безмилостно и без колебание ще разкрие и отприщи Своя праведен нрав, който не търпи никакво оскърбление.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

В Божиите очи има граница на търпението Му към човешката поквара, към мръсотията, насилието и непокорството на всяка плът. Какви са Неговите граници? Както е казал Бог: „Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята“. Какво означава изразът „защото всяка твар имаше развратно поведение на земята“? Той означава, че всички живи същества, включително онези, които са следвали Бог, онези, които са призовавали Божието име, онези, които някога са принасяли всеизгаряния на Бог, онези, които на думи са признавали Бог и дори са Го възхвалявали — щом поведението им е било изпълнено с поквара и е стигнало до Божиите очи, Той е трябвало да ги унищожи. Това беше Божията граница. И така, до каква степен Бог остана търпелив към човека и покварата на всяка плът? До такава степен, че всички хора, било то Божии последователи или неверници, не са вървели по правилния път. До такава степен, че хората не само бяха морално покварени и изпълнени със зло, но и не беше останал никой, който да вярва, че Бог съществува, да не говорим за някой, който да вярва, че светът се управлява от Бог и че Бог може да донесе светлина и правилния път на хората. До такава степен, че хората презираха съществуването на Бог и не допускаха Бог да съществува. Когато покварата на човека достигна това ниво, Бог не можеше повече да търпи това. Какво ще го замени? Идването на Божия гняв и Божието наказание.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“)

Бог излива Своя гняв, защото несправедливите, отрицателните и злите неща пречат, смущават или унищожават нормалната дейност и развитие на праведните и положителните неща. Целта на Божия гняв не е да опази Собствения Си статут и идентичност, а да опази съществуването на праведни, положителни, красиви и добри неща, да опази законите и реда за нормалното оцеляване на човечеството. Това е основната причина за Божия гняв. Божият гняв е много правилно, естествено и истинско разкриване на Неговия нрав. В Неговия гняв няма скрити мотиви, нито измама или заговор, да не говорим за желания, лукавство, злоба, насилие, зло или някоя от другите общи черти на поквареното човечество. Преди Бог да излее Своя гняв, Той вече е разбрал същината на всеки проблем съвсем ясно и пълно и вече е формулирал точни и ясни определения и заключения. Така целта на Бог във всичко, което прави, е пределно ясна, както и Неговото отношение. Той не е объркан, сляп, импулсивен или небрежен и със сигурност не е безпринципен. Това е практическият аспект на Божия гняв и именно благодарение на този практически аспект човечеството е постигнало нормалното си съществуване. Без Божия гняв човечеството щеше да изпадне в необичайни условия на живот и всичко праведно, красиво и добро щеше да бъде унищожено и да престане да съществува. Без Божия гняв законите и правилата за съществуване на сътворените същества щяха да са нарушени или дори напълно унищожени. Откакто е създаден човекът, Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да запази и поддържа нормалното съществуване на човечеството. Тъй като Неговият праведен нрав съдържа гняв и величие, всички нечестиви хора, неща и предмети, както и всички неща, които смущават и увреждат нормалното съществуване на човечеството, са наказвани, контролирани и унищожавани от Неговия гняв. През последните няколко хилядолетия Бог непрекъснато използва Своя праведен нрав, за да поразява и унищожава всички видове нечисти и зли духове, които се противопоставят на Бог и действат като съучастници и лакеи на Сатана в Божието дело за управление на човечеството. Така Божието дело за спасението на човека винаги е напредвало според Неговия план. Тоест поради съществуването на Божия гняв най-праведните дела сред човечеството никога не са били унищожени.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)

Моето дело продължава само шест хиляди години и Аз обещах, че властта на Лукавия над цялото човечество също ще продължи не повече от шест хиляди години. И така, времето изтече. Няма нито да продължавам, нито да отлагам повече: в епохата на последните дни Аз ще надделея над Сатана, ще си върна цялата слава и ще си върна всички души, които Ми принадлежат на земята, за да могат тези изстрадали души да избягат от морето на страданието — така ще бъде завършено цялото Мое дело на земята. След този ден Аз никога повече няма да стана плът на земята и никога повече Моят всевластен Дух няма да работи на нея. Ще направя само едно нещо на земята: Аз ще създам отново човечеството — такова човечество, което е свято и е Моят верен град на земята. Но знайте, че няма да унищожа целия свят, нито пък цялото човечество. Ще запазя останалата една трета — тази, която Ме обича и е напълно завоювана от Мен, и ще направя така, че тази една трета да бъде плодоносна и да се размножава на земята точно както правеха израилтяните по време на закона, като ги хранех с многобройни овце и добитък и всички земни богатства. Това човечество ще остане с Мен завинаги, но то няма да бъде днешното позорно мръсно човечество, а човечество, което е сбор от всички онези, които са били спечелени от Мен. Това човечество няма да бъде увредено, обезпокоено или обсадено от Сатана и ще бъде единственото човечество, което ще съществува на земята, след като триумфирам над Сатана. Това ще бъде човечеството, което днес е завоювано от Мен и е спечелило Моето обещание. И така, човечеството, което е било завоювано през последните дни, също така е човечеството, което ще бъде пощадено и ще спечели Моите вечни благословии. То ще бъде единственото доказателство за Моя триумф над Сатана и единственият трофей от битката Ми със Сатана. Тези военни трофеи са спасени от Мен от властта на Сатана и са единствената кристализация и плод на Моя шестхилядолетен план за управление. Те са от всички народи и вероизповедания, от всяко място и страна във вселената. Те са от различни раси, имат различни езици, обичаи и цвят на кожата и са разпръснати сред всички народи и вероизповедания по земното кълбо и дори във всяко кътче на света. Накрая те ще се съберат заедно, за да образуват цялото човечество — сбор от хора, недостижими за силите на Сатана. Онези от хората, които не са били спасени и завоювани от Мен, ще потънат безмълвно в морските дълбини и ще бъдат изгорени от Моите изпепеляващи пламъци за цяла вечност. Ще унищожа това старо, изключително мръсно човечество, точно както унищожих първородните синове и добитъка на Египет, като оставих само израилтяните, които ядоха агнешко месо, пиха агнешка кръв и белязаха преградите на вратите си с нея. Хората, които са били завоювани от Мен и са от Моето семейство, не са ли също хората, които ядат месото на Агнето, което съм Аз, и пият кръвта на Агнето, което съм Аз, и са изкупени от Мен и Ме почитат? Нима тези хора не са винаги съпровождани от Моята слава? Нима онези, които нямат месото на Агнето, което съм Аз, вече не са потънали безмълвно в морските дълбини?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Никой, който е от плът, не може да избегне деня на гнева“)