Как човек да се стреми към истината (37)

Относно това как човек да се стреми към истината, през този период от време общувахме по темата за „избавянето от представите и фантазиите за въплътения Бог“. В рамките на тази тема общувахме за съдържанието относно „постигането на негласно разбирателство с Бог“, нали? (Да.) Миналия път общувахме по темата за това как човекът, оползотворяван от Светия Дух, служи на Бог, което се отнася до постигането на негласно разбирателство с Бог. Общувахме за два аспекта от съдържанието. Кажете Ми, за какво се отнасят тези два аспекта? (Единият е издигането и развиването на хора; другият е неформирането на фракции.) Това са двата основни аспекта от съдържанието. И двата аспекта са свързани със съдържанието относно служенето на Бог и засягат работата, която хората трябва да вършат, докато служат на Бог, както и някои отклонения, които често възникват, и някои проблеми, които трябва да се избягват при служенето на Бог. Това, което обсъдихме преди, бяха някои неща, които хората трябва да правят, и някои въпроси, на които трябва да обърнат внимание при тези два аспекта на работата, както и принципите, които трябва да спазват, когато ги извършват. От момента, в който започна да извършва работата си, досега, човекът, оползотворяван от Светия Дух, непрекъснато извършва тези два аспекта на работата, винаги се е придържал към принципите за тяхното извършване, постигнал е резултатите и е осъзнал значимостта на извършването на тези два аспекта на работата. Чрез общуването по тези два аспекта от съдържанието, наясно ли сте защо трябва да се извършват тези два аспекта на работата и кои са въпросите, на които да се обърне внимание, и кои са принципите при извършването на тези два аспекта на работата? (Сега сме малко по-наясно.) Не общувах с твърде много подробности за принципите на тези два аспекта на работата — издигането и развиването на хора и неформирането на фракции; само ви дадох малко прости насоки във връзка с темата за служенето на Бог. В процеса на служене на Бог тези два елемента от работата са незаменими и са два много важни и решаващи елемента от работата. Причината, поради която общувах за тях, е, че те са свързани с обширната тема, по която общуваме — „постигането на негласно разбирателство с Бог“. Като човек, който служи на Бог, ако човек желае да постигне негласно разбирателство с Бог, трябва да бъдат извършвани тези два елемента от работата — издигането и развиването на хора и неформирането на фракции. Тоест в процеса на твоето служене на Бог и в работата си, трябва да извършваш тези два елемента от работата и също така трябва да се придържаш към принципите за извършването на тези два елемента от работата. Това са два незаменими елемента от работата. Трябва да разберете това ясно. В общи линии донякъде общувахме за целта и значимостта на издигането и развиването на хора и също така общувахме малко по въпросите, на които да се обърне внимание, и принципите, към които да се придържате, относно работата по неформирането на фракции, както и значимостта на извършването на този аспект на работата. Що се отнася до това как изглежда част от детайлната работата и как да се извършва конкретната работата, в хода на изпълняване на своя дълг и в ежедневието си трябва постепенно да схванете принципите и да изясните детайлите. Например преди, докато общувахме по други аспекти на истината, общувахме за детайли относно работата по издигането и развиването на хора, като например кои хора да бъдат издигани и развивани, как да бъдат издигани и развивани, как да се наблюдават хората, които са били издигнати и развивани, как да се опознават, как да се проследява работата им и как да бъдат развивани, за да навлязат в истината реалност и да достигнат етапа, в който действат според принципите, като по този начин бъдат доведени до етапа, в който са в съгласие с Божиите намерения и са годни за оползотворяване от Бог. В работата по издигане и развиване на хора трябва да практикувате и да преживявате това сами, като постепенно търсите пътя си пипнешком, докато не схванете принципите. Казано накратко, след като сте били в контакт и сте общували с човека, оползотворяван от Светия Дух, в продължение на толкова много години, трябва да сте разбрали или да сте потвърдили, че работата по издигането и развиването на хора е важен елемент от работата, извършвана от човека, оползотворяван от Светия Дух, в процеса на служене на Бог. Освен това, неформирането на фракции също е един от принципите, следвани от човека, оползотворяван от Светия Дух, в процеса на служене на Бог — това е нещо, което всички можете да почувствате, нали? (Да.)

По отношение на служенето на Бог, освен проявленията в тези два аспекта — издигането и развиването на хора и неформирането на фракции — човекът, оползотворяван от Светия Дух, показва и друго проявление в процеса на извършване на работата си, за което ще общуваме днес. Това проявление е да не изоставя работата си. Това е проявление на начина, по който човекът, оползотворяван от Светия Дух, приема Божието поръчение и извършва работата, и е много важно проявление, което засяга постигането на негласно разбирателство с Бог. Да не изоставяш работата си аспект на практика ли е, или е проявление на човешката природа? (И двете.) Това е специфичен аспект на практика в работата на човека, оползотворяван от Светия Дух, а също така е аспект на реалността, която той изживява в своята човешка природа. Този аспект на неизоставяне на работата му се проявява много специфично и много практически в процеса, в който човекът, оползотворяван от Светия Дух, служи на Бог. В хода на вярата си в Бог, изпълняването на дълга си и служенето на Бог всеки човек често изпада в състояния на негативност и слабост или на избягване, независимо с какви трудности се сблъсква. Причината за това е, че, докато вярват в Бог, хората неизбежно ще се сблъскат с много трудности в ежедневието и оцеляването, или с трудности с дълга си, както и с лични трудности. Тези трудности често тревожат хората и им оказват влияние, което ги кара да развиват слабост, негативност и склонност към избягване, или да имат погрешни разбирания за Бог и да не могат да почувстват делото на Светия Дух в специални среди и специални контексти, свързани с неща като техните собствени интереси, живот и смърт и т.н. В такива ситуации, когато хората не разбират Божиите намерения или загубят вяра в Бог, или когато не виждат надежда и не могат да почувстват явното дело на Светия Дух, повечето ще изберат да се откажат от отговорностите, които трябва да изпълнят. Независимо дали се отказват от тях временно, или се отказват завинаги, според Мен подобно отказване е изоставяне на работата им. Тоест, когато хората се сблъскат с трудности и изпаднат в негативност и слабост, изпаднат в неразбиране на Бог и изпаднат в разочарование от Бог, те ще изберат да се откажат и да избягат от отговорностите, които трябва да изпълнят, вместо директно да посрещнат трудностите или да изтърпят болката, за да останат непоколебими на постовете си. В Моите очи този вид проявление и този вид поведение е изоставяне на работата. Ако проблемът с изоставянето на работата се появи при обикновените вярващи, той има малко въздействие върху църковната работа и засяга само отделния човек. Но когато става въпрос за някой, който служи на Бог, независимо на какво ниво като водач или работник е, ако той изостави работата си и се откаже от нея, въздействието, което това ще окаже върху делото на Божия дом, ще бъде много по-голямо. Ще засегне не само църковния живот, но и работата по разпространяване на евангелието. Така църковната работа или цялостното дело на Божия дом изцяло ще бъде засегнато, смущавано и дори съсипано поради избягването и изоставянето на работата от страна на този човек. Ако даден водач на район изостави работата си или се откаже от дълга и мисията си и избяга, това ще доведе до засягане или дори до застой на работата в целия район. В случай че регионален водач или водач или работник на още по-високо ниво изостави работата си, човек може да си представи каква ситуация би възникнала в делото на Божия дом. Ако водачите и работниците не вършат реална работа, не привеждат работата в изпълнение или не проследяват работата, това няма да има голямо въздействие през първите няколко дни — братята и сестрите ще могат нормално да ядат и пият Божиите слова и нормално да се събират и да изпълняват своя дълг. Ако водачите и работниците никога не вършат реална работа, с течение на времето, тъй като братята и сестрите не получават работни разпоредби от Горното и не получават напояване, снабдяване, подкрепа и помощ по отношение на навлизането в живота, сърцата на хората в църквата ще се разпръснат, църковният живот няма да даде добри резултати, църковната работа също ще изпадне в застой и църквата ще изгуби делото на Светия Дух — това са последствията, които ще настъпят. Следователно изоставянето на работата от страна на водачи и работници е много сериозен проблем. Ако подобна ситуация възникне в хода на служенето на Бог, тогава този водач или работник или водачите и работниците на следващото по-високо ниво, трябва да поемат отговорност. В действителност, тази отговорност е нещо, което не можеш да понесеш — тогава защо говоря за поемане на отговорност? Защото, когато дойдеш пред Бог, за да дадеш отчет, няма да можеш да дадеш такъв. Бог ти е поверил Своите избраници в една или повече църкви и работата на тези църкви, но когато са възникнали някакви специални обстоятелства, ти си спрял да работиш и вместо това си се заел със собствените си лични дела и трудности и си оставил бремето на църковната работа. В Божиите очи извършеното от теб прегрешение, докато служиш на Бог, е сериозно; това е нещо, което Бог ненавижда, и нещо, което Бог заклеймява.

След като прие Божието поръчение, човекът, оползотворяван от Светия Дух, никога не е отстъпвал и никога не е изоставял работата си в процеса на служене на Бог, независимо с какви трудности се е сблъсквал. В началото Светият Дух извърши дело върху него и му повери църквите. По това време той не разбираше много истини принципи. При тези обстоятелства работеше, като разчиташе единствено на просветлението и напътствието на Светия Дух и също така разчиташе на прозренията и разбиранията, които беше придобил в процеса на вярата си в Бог, за да върши църковната работа. В процеса на извършване на църковната работа неизбежно се сблъскваше с много трудности, несгоди и недоумения, произтичащи от живота му и от работата му. В този контекст човекът, оползотворяван от Светия Дух, проявяваше неизменно постоянство в извършването на работата. Колкото и големи да бяха трудностите, пред които се изправяше, и на каквито и пречки да се натъкваше, постоянно пътуваше до църквите навсякъде, за да извършва работата по снабдяване и напояване на църквите, като през цялото време търсеше пътя си пипнешком и преживяваше нещата, и вършеше работата все по-добре чак досега. Това е практическото проявление на това, че с каквито и трудности да се сблъсква, не изпада в негативност и не се отпуска, нито изоставя работата си при служенето на Бог. Когато за първи път започна да ръководи църквите, като пътуваше от църква на църква, снабдяваше църквите и извършваше административната работа и работата по управление на персонала на църквите, също се сблъскваше с много трудности. Погледнато от човешка гледна точка, преди това никой никога не беше ръководил църкви и никой никога не беше извършвал църковна работа; голяма част от църковната работа започваше от нулата. За човека това е най-голямата трудност. Защо се казва, че това е най-голямата трудност? Въпреки че човекът, оползотворяван от Светия Дух, имаше делото на Светия Дух и имаше просветлението и напътствието на Светия Дух, и можеше да поеме това поръчение, самият той беше просто обикновен човек, без никакви специални дарби, и не се беше родил с познанието как да върши църковната работа. Причината за това е, че неговата идентичност беше просто на член на обикновеното покварено човечество; той не притежаваше Божия живот, а само живота на обикновен човек. Тоест не се беше родил с познанието как да извършва делото на Божия дом; просто след като прие Божието поръчение, имаше подтикването на Светия Дух и ръководството на Светия Дух. Що се отнася до него, в самото начало не знаеше нищо за делото на Божия дом, нито за делото на Светия Дух или Божието дело; започваше от нулата при извършването на всеки един елемент от делото на Божия дом. Какво означава, че започваше от нулата? Означава, че за всеки елемент от работата, която вършеше, трябваше да идва пред Бог, за да се моли и да търси. След като получеше ръководството, озарението, просветлението и напътствието на Светия Дух, след това търсеше пътя си пипнешком и преживяваше. По време на този процес постепенно откриваше някои пътища и принципи на практикуване, а след това постепенно вземаше различните принципи, които беше разбрал, и ги прилагаше в църковната работа. Докато ги прилагаше, преживяваше просветлението на Светия Дух и ръководството на Светия Дух. В същото време също така обобщаваше своя опит, учеше се да разпознава хората и да разпознава нещата и се учеше да търси тенденциите в делото на Светия Дух и методите на делото на Светия Дух, както и ръководството и просветлението на Светия Дух. Този процес беше много естествен, а също и много практически и много специфичен; изобщо не беше празен.

Човекът, оползотворяван от Светия Дух, сблъскваше ли се с много трудности в процеса на напипване на пътя си, докато ръководеше църквите и вършеше цялостната работа на Божия дом? (Да.) Трудностите постоянно съпътстваха процеса. Всяка направена стъпка и всеки извършен елемент от работата бяха най-новата работа; това беше опитване, беше и преживяване и още повече, беше форма на напредък. Какво правеше човекът, оползотворяван от Светия Дух, когато се сблъскваше с трудности? След като Бог се въплъти и се яви, той можеше да обсъжда и да общува с Мен. Преди Бог да свидетелства за въплътения Бог, какво правеше човекът, оползотворяван от Светия Дух, когато се сблъскваше с трудности? (Молеше се и търсеше.) Трябваше да се моли и трябваше да търси. Имаше стремеж никога да не отстъпва. Кой е разговорният израз за това? Да не вдигаш глава от работа. Не вдигаше глава от работа, за да се справя с трудностите. Независимо с каква трудност се сблъскваше, не можеше да падне, не можеше да чака и не можеше да разчита на другите, защото никой друг не разбираше. Църквата му беше поверена, а с нея му беше поверена и църковната работа. Когато се сблъскваше с някаква трудност и общуваше за нея с другите, те не можеха да разберат и това беше непосилно за тях. По това време беше много самотен и му беше много трудно. Когато общуваше със съработниците около себе си, никой от тях не го приемаше на сериозно с думите: „За какво говориш? Не можем да разберем и това е непосилно за нас. Никога не сме мислили за тези неща“. Никой не беше загрижен за тези неща, никой не разбираше тези неща и никой не можеше да осъзнае точно какви бяха трудностите, пред които се изправяше. При тези обстоятелства, дори и да искаше да разчита на другите, не беше в позиция да го направи и на никого не можеше да разчита. Трябваше да се моли пред Бог и трябваше да търси и да чака. Някои хора казват: „Тогава не можеше ли просто да чете с молитва Божиите слова и да намери път в Божиите слова?“. По онова време не бяха изразени толкова много Божии слова. Сега различните аспекти на истината са изговорени изчерпателно и всички са обяснени ясно, а освен това, ако се сблъска с някакви трудности, може да общува директно с Мен; щом разбере чрез общуване, ще отиде и ще го приложи. В самото начало тези условия не съществуваха. И така, какво правеше човекът, оползотворяван от Светия Дух, когато се сблъскваше с всякакви трудности? Трябваше да се изправя пред тях сам. Не можеше да ги избягва, нито можеше да разчита на някого, още по-малко можеше да прехвърли отговорността върху някого другиго. Някои хора казват: „Щом няма начин да се справя с трудностите, когато възникнат, и няма на кого да разчита, а трябва да чака, когато се моли на Бог, без да знае кога Светият Дух ще го просветли и поведе, може направо да не върши работата и да остави нещата на самотек. Може просто да я върши, когато поиска, и да я върши, когато може“. Приемливо ли е така своеволно да се върши работата? (Не.) Защо е неприемливо? Повечето сред онези, които са приели Божието поръчение, вероятно нямат това преживяване: когато Бог ти повери някакъв елемент от работата, и тази работа съдържа много специфични елементи от работата и много специфично съдържание, както и проблеми, които са свързани с тези елементи от работата и съдържанието на тази работа, Светият Дух ти дава някои усещания, за да можеш да видиш проблемите в нея и да видиш работата, която трябва да свършиш, но що се отнася до това как да го направиш, сам трябва да търсиш и да намериш пътя си пипнешком. Само човекът, оползотворяван от Светия Дух, или някой, който е приел важно поръчение от Бог, има тези усещания и тези прозрения, и още повече, има бреме и отговорност в това отношение. Когато се сблъска с трудност, чувства, че колкото и голяма да е трудността пред него, тази работа трябва да бъде свършена; има това прозрение, а също и това подтикване. Това е Божие дело; Бог подтиква хората по този начин. Ето как Бог оползотворява хората: Той ти дава известно прозрение и те подтиква донякъде, като те кара да осъзнаеш, че даден елемент от работата трябва да бъде свършен по определен начин. Може би в субективното си съзнание все още не си осъзнал значимостта и стойността на извършването на тази работа или резултатите, които трябва да бъдат постигнати впоследствие, и все още не знаеш за тези неща. Но когато Светият Дух те подтикне, чувстваш, че е добре да го направиш по определен начин и че трябва да се направи по този начин. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, получава такова подтикване от Бог; чувства, че трябва да свърши тази работа по този начин и трябва да поведе църквите в тази посока, затова не вдига глава от работа и влага всичките си сили, за да я свърши. С каквито и несгоди да се сблъска и каквито и трудности да има, продължава да тласка работата напред. Особено при някоя важна работа, останалите може още да не са осъзнали нейната важност, а другите водачи и работници може да нямат абсолютно никакъв път или посока за тази работа. Но когато човекът, оползотворяван от Светия Дух, почувства необходимостта да свърши тази работа, отнася това бреме пред Бог, за да се моли и да търси. Повечето хора нямат това бреме и чувство за отговорност. Когато няма работа за вършене, онези, които са малко по-добри, най-много да се отдадат на духовна практика и да учат химни, докато повечето от останалите просто се събират да си бъбрят празни приказки. Повечето водачи и работници просто вършат тази работа, която им е възложена от Горното, и прилагат тази работа, която Горното им каже да приложат; щом я приложат, с това се приключва. Нямат бреме за църковната работа и нямат нагласата да сътрудничат по позитивен и деен начин; вече е доста добре, ако не изоставят работата си. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, обаче живее с това бреме и отговорност независимо от обстоятелствата. Когато се сблъсква с някои специални трудности, един от методите, които използва, за да се справи с тях, е да се уедини и да се моли, като търси пътя и принципите на практикуване за справянето с тези трудности. Докато другите ядат, пият, забавляват се и си бъбрят празни приказки, а някои дори се карат, смеят се и се шегуват, настрани той слуша химни, моли се и търси сам. Външно слуша химни и изглежда сякаш не се случва нищо важно; не върши никаква работа, не общува, нито проповядва, и не напътства никой аспект от работата. Но Аз знам, че в сърцето си размишлява, търси, моли се и чака ръководството на Светия Дух, или чака резултат, докато носи бреме. Това е един от методите, които човекът, оползотворяван от Светия Дух, използва, за да се справя с трудностите в работата: да се уедини и да се моли, като търси път за справяне с трудностите. Има и друг метод. Когато обстоятелствата не му позволяват да остане сам или когато няма тиха среда, той пак има начин: събира водачите, работниците и братята и сестрите, за да общуват, и в процеса на общуване се опитва да долови подтикването на Светия Дух, да долови ръководството на Светия Дух, да долови просветлението, което Светият Дух му дава, и търси как точно трябва да бъде разрешена настоящата трудност и какви принципи трябва да се следват, за да се практикува и да се приложи следващата стъпка. Възможно е, докато се събира или си бъбри с водачи и работници, да открие някои принципи и пътища. Тогава се чувства много щастлив, сякаш тежък товар е паднал от плещите му, и се чувства някак облекчен. Конкретният план за изпълнение обаче не е напълно финализиран, затова търси възможности да продължи да общува с водачите и работниците по тези въпроси. Понякога общува цяла сутрин, а понякога общува цял следобед, докато определи точен план за изпълнение. Външно си бъбри и общува за работата с водачите и работниците, но всъщност само той самият в сърцето си знае, че прави това, за да се справи с трудности и проблеми, възникнали в църковната работа, докато водачите и работниците не знаят и изобщо не подозират. Има и още един метод, който човекът, оползотворяван от Светия Дух, използва, за да се справя с трудностите в работата, а именно да научава от водачите и работниците за някои неща, които са се случили в църквите на различни места, и за ситуациите, които са възникнали в църковната работа, както и за различните състояния, които се появяват у братята и сестрите, след което се моли и търси и намира принципите и пътищата за справяне с трудностите. Когато се сблъсква с тези трудности, външно все още живее нормално, храни се три пъти на ден и почива навреме, а след това общува с водачите и работниците и общува с братята и сестрите около себе си. Понякога също така излиза да разпусне, посещава пазара, за да намери аудиокасети с песни или да си купи книги. Външно ежедневието му не се различава от обичайното; понякога дори, що се отнася до формата, не върши работа. В сърцето си обаче винаги мисли за работата и размишлява над проблемите. Особено когато църквата се сблъска с някои големи трудности или когато възникнат някои трудности в някоя важна работа, или когато някой причинява смущения, винаги носи бреме в сърцето си да търси как да разреши тези трудности и проблеми.

Човекът, оползотворяван от Светия Дух, има известна практическа практика в това да не изоставя работата си. Тоест, когато се сблъсква с трудности или когато се изправя пред проблеми в църковната работа, не се опитва да намери резервни варианти или да си остави вратичка, нито обмисля или крои планове за себе си. Нещо повече, не изпада в негативност или слабост, а още по-малко се оплаква. Вместо това се изправя пред трудностите по положителен и деен начин, опитва всякакви средства да намери път за справяне с тях, постоянно се моли и търси, а след това очаква Божието просветление и очаква Божието ръководство. Всичко това са специфични проявления на това да не изоставя работата си. Няма ли специфични практики? (Има.) Има специфични практики и те изобщо не са свръхестествени. Като се съди по тези негови практики, той има просветлението на Светия Дух, а също така има ръководството на Светия Дух и приема напътствието на Светия Дух. Когато обаче се сблъсква с трудности, Бог не му дава директно свръхестествени думи или свръхестествени мисли за начина, по който да се изправи пред тях и да се справи с тях, нито му казва какво да прави по еднозначен, сбит и изричен начин; няма конкретни инструкции — той може да разчита само на себе си, за да напипа пътя си и да търси. Ако човек няма бреме, няма истинска вяра или искреност към Бог в сърцето си и няма сърце, което проявява внимание към Бог, тогава, когато се сблъска с трудности, лесно ще се оплаква от Бог и ще разбира Бог погрешно, а след това ще стане слаб, ще изпадне в негативност и ще отстъпи, и дори ще остави настрана и ще пренебрегне поръчението, което Бог му е дал. За разлика от това, когато се сблъсква с различни трудности, човекът, оползотворяван от Светия Дух, също не получава никакви свръхестествени откровения или свръхестествено ръководство, и също не получава никакви изрични инструкции от Божиите слова, но не изпада в негативност или слабост и не храни прекомерната надежда, че Бог ще му проговори с гръмотевичен глас или ще вложи слово в сърцето му, като му каже какво да прави. Също така не иска от Бог да му каже с изрични думи в каква посока да води църквите и в каква посока да извършва определен аспект от работата, или, когато се сблъсква с трудности, как трябва да се справя с тях, откъде трябва да започне и какви принципи трябва да спазва. Не предявява никакви изисквания към Бог, а и Бог не върши делото Си по този начин. Но дори при такива действителни обстоятелства и условия и по време на такъв процес, все пак се моли на Бог, търси и очаква Божието ръководство и очаква просветлението на Светия Дух, без да изпада в негативност или слабост. Когато се сблъсква с тези трудности, самият той също чувства, че те са трудни, и усеща, че не са лесни за справяне. Някои хора обаче не разбират този човек и може да кажат: „Той е човекът, оползотворяван от Светия Дух. Светият Дух извършва дело върху него. В неговите очи всичко е много лесно. Светият Дух го просветлява и напътства отвътре, така че, разбира се, е лесно! За нас не е лесно; ние нямаме тази специална идентичност и не сме получили такова специално ръководство от Светия Дух. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, е различен. Тъй като е човекът, оползотворяван от Светия Дух, истините, които разбира, работата, която може да извърши, и неговите способности превъзхождат тези на обикновените хора и са по-високи от тези на средностатистическите хора. По-умен е от средностатистическите хора и способността му да преценява нещата е по-свръхестествена от тази на средностатистическите хора“. Тази гледна точка е напълно и абсолютно погрешна. Причината, поради която човекът, оползотворяван от Светия Дух, може да поеме тези елементи от работата и може да понесе това поръчение и тази отговорност, дадени от Бог, е, че на първо място, по отношение на човешката природа, този човек притежава четирите условия за постигане на негласно разбирателство с Бог, които споменахме преди, а именно: притежава истинска вяра, искрен е към Бог, проявява внимание към Бог и има разбиране на Божиите намерения. Само тогава постепенно придобива просветлението на Светия Дух и придобива Божието ръководство в процеса на извършване на работата и в процеса на служене на Бог. Това просветление и ръководство са Божието специално и милостиво отношение и, разбира се, те се получават и защото самият той притежава тези четири проявления на човешката природа. Просветлението, напътствието и помощта на Светия Дух, които получава, както и това, че Бог го усъвършенства, изобщо не са свръхестествени. Голяма част от това се придобива в замяна на собствените му усилия, собственото му положително и дейно сътрудничество, собствената му искреност и цената, която плаща; не е нещо, което Бог му дарява произволно. Това не означава, че, независимо каква е вродената човешка природа на този човек и независимо дали желае да извършва работата, Бог му налага всичко това, като постоянно го кара да работи и постоянно го просветлява, директно му казва какво да прави, независимо с какви трудности се сблъсква — нищо подобно. Когато се сблъсква с различни несгоди и различни трудности, особено когато е изправен пред неистовото потисничество на големия червен змей и изключително неблагоприятни среди, никога не изоставя работата си — тоест, никога не се отказва от църковната работа, никога не се отказва от поръчението, дадено от Бог, и никога не се отказва от цялостното дело на Божия дом. Напротив, използва своята искреност и използва своята вяра, отдаденост и внимание към Бог, за да изпълни отговорността си. Тук няма нищо свръхестествено; работи по особено нормален и особено практичен начин. Нещо повече, делото, което Бог извършва върху човека, оползотворяван от Светия Дух — Неговото просветление, напътствие и ръководство към него, и дори Неговото дисциплиниране, съд и наказание спрямо него — всичко се извършва в съответствие със степента, която неговата нормална човешка природа може да възприеме, може да постигне, може да достигне и може да преживее и да осъзнае. Изобщо не е свръхестествено. В същото време просветлението и озарението, както и принципите на практикуване и пътищата на практикуване, които човекът, оползотворяван от Светия Дух, придобива, когато се сблъсква с трудности, са натрупани и оформени чрез преживяване и търсене стъпка по стъпка в процеса на служене на Бог. Те също не са свръхестествени. Тези принципи на практикуване и пътища на практикуване, които е натрупал, както и истината реалност, която притежава, не са дарби. Какво означава, че не са дарби? Означава, че този човек не се е родил с някакви свръхестествени способности. Инстинктите във всички аспекти на неговата човешка природа са нормални; заложбите на неговата човешка природа и коефициентът му на интелигентност, заедно със силните му страни, интересите, хобитата и способността му да преценява нещата, са изцяло в обхвата на нормалната човешка природа и изобщо не са свръхестествени. Понякога, след като се справи с някои проблеми, братът ви пита: „Справянето с този въпрос не е ли просто?“. Някои хора мълчат, като си мислят: „Бог ти е дарил повече, отколкото на нас, така че със сигурност за теб е просто да се справиш с каквото и да било“. Някои хора дори казват: „Светият Дух извършва дело върху теб, така че, разбира се, всичко ти е ясно и всичко е лесно за теб. Знаеш как да правиш всичко и знаеш как да се справяш с всеки проблем. Ако Светият Дух извършваше дело върху нас, ние щяхме да сме точно като теб; нямаше да сме по-лоши от теб!“. Правилни ли са тези думи? (Не.) Тези думи са напълно и абсолютно погрешни; това е неправилно разбиране. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, може да се справя с много проблеми и във всяко нещо може да разбере Божиите намерения и може да схване принципите, и знае какви са свързаните с това критерии. С лекота се справя с много проблеми и на хората това им изглежда особено просто и особено лесно, но тази негова способност не е вродена. Зад нея стоят неговите лични усилия и цената, която плаща, както и Божието милостиво отношение и Божието ръководство; да не забравяме и Божието просветление и озарение, както и това, че лично Бог го усъвършенства. Истините принципи, които е придобил, усъвършенстването от Бог, което е придобил, и овладените от него принципи и способности за справяне с различни проблеми — никое от тези неща не е вродено, нито те са природни дарби, нито са изцяло дадени от Светия Дух или извършени от Светия Дух; напротив, придобил ги е чрез своето търсене, цената, която е платил, и своето представяне в различни отношения под делото и ръководството на Светия Дух. Тези негови придобивки вече са станали негов живот. Не е ли така? (Да.) Вие гледате на това по следния начин: „Човекът, оползотворяван от Светия Дух, също е човек, също е покварено човешко същество — просто е преживял Божия съд и наказание и е оползотворяван от Светия Дух. Тогава защо му е толкова лесно да се справя с проблемите? Само с няколко изречения може да вземе даден проблем и да го обясни ясно. Защо за нас е толкова изнурително да се справяме с нещата?“. Някои хора смятат, че това е дарба, а други смятат, че това е Божие дело. И двете гледни точки са погрешни. От една страна, това не е вродена дарба; от друга страна, фактът, че човекът, оползотворяван от Светия Дух, има способността да върши работата днес, е защото е преживял усъвършенстването от Бог и е вложил лични усилия и усърдна работа. Това се дължи на факта, че когато човекът, оползотворяван от Светия Дух, за първи път започна да служи на Бог, също не разбираше много неща. Подобно на всеки, който служи на Бог, той също се сблъскваше с някои трудности и също се натъкваше на някои неща, при които не разбираше Божиите намерения; чувстваше се объркан и се чувстваше изгубен, и разбира се, също имаше свои собствени представи и фантазии. И все пак, когато се натъкваше на тези неща, човекът, оползотворяван от Светия Дух, избираше да използва искреността си, за да направи всичко по силите си да свърши работата, която Бог изискваше от него, и да направи всичко по силите си и да не вдига глава от работа, за да завърши задачите, които Бог му беше дал, и отговорностите, които Бог му беше възложил. Независимо от периода, независимо с каква трудност се е сблъсквал и независимо дали условията са позволявали да се справи с тази трудност, човекът, оползотворяван от Светия Дух, никога не се е предавал, нито е отстъпвал, така че е пожънал голяма реколта по пътя си. Точно защото не отстъпва и сътрудничи по положителен и деен начин, търси истината по положителен и деен начин и идва пред Бог, за да се моли по положителен и деен начин, независимо с каква ситуация се сблъсква, в хода на положителното му и дейно сътрудничество малко по малко Бог го просветлява, като му позволява във всеки аспект да види истините, които трябва да разбере, принципите и методите за вършене на работата, както и целите, които Бог възнамерява да постигне при извършването на всеки аспект от работата, и значимостта на извършването на този аспект от работата, като му позволява малко по малко да ги разбере всичките и да ги схване всичките. Много важна причина, поради която успя да пожъне тази реколта, е, че когато се сблъскваше с различни трудности, никога не отстъпваше; напротив, също като Ной, откакто е приел Божието поръчение, винаги е оставал твърдо на поста си — с каквито и трудности да се сблъсква, той се моли и се осланя на Бог, като опитва всякакви средства да се справи с тях, и никога не е изоставял работата си. Какво означава да не изоставя работата си? Означава, че винаги е извършвал различните елементи от църковната работа стъпка по стъпка, по подреден начин, и е правил всичко по силите си, за да направи каквото може и всичко, което може да измисли в границите на човешките възможности, като изпълнява своите отговорности и дълг.

Когато Бог дава поръчение на даден човек или използва даден човек, когато Бог извършва дело върху даден човек или го просветлява и напътства да разбере Неговите намерения, да разбере аспект от истината и да разбере аспект от принципите, нищо от това дело, което Бог извършва, не е свръхестествено. Всичко това се дава на хората, когато те сътрудничат дейно и търсят дейно. В Своето дело Бог не налага нищо на хората. Ако имаш сърце, което търси, имаш бреме и можеш да сътрудничиш по положителен и деен начин, когато се сблъскваш с различни трудности, тогава Бог ще ти даде тези неща и ще те просветли и напътства да разбереш истините принципи. Но ако избереш да избягваш и да отстъпваш, когато се сблъскваш с трудности, и не желаеш да сътрудничиш, Бог няма да ти налага нищо. Бог няма да ти натрапи тази отговорност, нито ще ти натрапи тези начини, методи и принципи за извършване на работата, за да ги разбереш. Бог не принуждава хората против волята им. Ако желаеш да приемеш Божието поръчение и можеш дейно да сътрудничиш, и можеш да платиш цена, за да търсиш, Бог ще те просветли, за да те накара да разбереш. Ако не желаеш да вършиш тази работа и избереш да се откажеш и да изоставиш работата си, Бог няма да те принуждава против волята ти. Имаш своята свобода; ако не желаеш да го правиш, Божието дело ще продължи да върви напред по същия начин. Бог те е избрал, но ти не сътрудничиш, избираш да се откажеш от поръчението, не желаеш да проявиш внимание към Божието бреме и не можеш да удовлетвориш Божиите намерения, затова Бог ще намери някой друг да свърши тази работа. Бог ще възложи това бреме на този, който може да приеме Неговото поръчение, желае да прояви внимание към Неговото бреме, желае да плати цена, желае да бъде отдаден и да принесе цялото си същество и може да завърши Божието поръчение. Бог гледа твоите проявления, гледа какво избираш и гледа твоето отношение към Неговото поръчение. Що се отнася до приемането на Божието поръчение, човекът, оползотворяван от Светия Дух, избира да сътрудничи по положителен и деен начин, влага всичките си сили и принася цялото си същество. Тъй като е приел Божието поръчение и е приел тази отговорност като свой неотменим дълг, той проявява постоянство докрай и не предава Бог. С каквито и трудности да се сблъсква, всичко се свежда до следното: да напрегне мишци и да вложи всичките си сили, да не вдига глава от работа и да бъде отдаден, и никога да не напуска поста си. Може би човекът, оползотворяван от Светия Дух, също често ви казва следното: „С каквито и трудности да се сблъскваме, ако не вдигаме глава от работа и доведем Божието поръчение до завършване, няма да сме живели живота си напразно. Няма някакъв трик за завършване на Божието поръчение. Всичко се свежда просто до това: да напрегнем мишци и да вложим всичките си сили, и да не вдигаме глава от работа и да бъдем отдадени!“. Често ли ви казва това? (Да.) Думите „С каквито и трудности да се сблъскваме, трябва да не вдигаме глава от работа“, изречени от човека, оползотворяван от Светия Дух, в процеса на служене на Бог, не са лозунг, нито са празни приказки. Точно така постъпва и точно така ви подкрепя и ви помага. Независимо дали можете, или не можете да го приемете и независимо дали практикувате по този начин, или не, самият той постъпва точно така. В собственото си преживяване е получил Божието просветление и озарение, получил е Божията помощ и подкрепа и е получил Божието ръководство и напътствие, и през цялото време не е вдигал глава от работа. При извършването на който и да е елемент от църковната работа не се съсредоточава върху трикове, а по-скоро го върши по този начин, който постига резултати. Задачите, които Бог е дал, това, което разбира, това, което трябва да направи, и това, което може да направи, както и работата, която Бог го напътства да свърши — целенасочено прилага всичко това. Често ви казва: „Трябва да правите всичко по силите си при изпълнението на дълга си. Не се измъквайте и не се скатавайте, не ламтете за комфорт, не изоставяйте работата си и не търсете вратички, и не търсете ползи за себе си“. Не само го казва, а и постъпва по този начин. От времето, когато започна да служи на Бог, досега човекът, оползотворяван от Светия Дух, винаги е общувал с вас по този начин, като ви подкрепя и ви помага. Защо казва това? Не скандира лозунги, за да разиграва театър пред другите; напротив, самият той постъпва точно така. Самият той може дори да не знае защо извършването на много елементи от работата в Божия дом е толкова просто и толкова лесно за него. Какъвто и да е проблемът, може да го изясни само с няколко думи. Как да се справи с какъвто и да е проблем, за който някой докладва, или как да извърши какъвто и да е аспект от църковната работата — от негова гледна точка тези неща са особено лесни и изискват особено малко усилия. На какво се дължи това? Може би по пътя не е обобщавал нещата и не знае защо сега има такава реколта и има такава работоспособност. Според мен обаче това е неразривно свързано с неговите лични усилия, пътя, по който върви в служенето на Бог, неговата искреност и внимание към Бог и характера, който притежава. Когато се случват разни неща, често не знаете как да се справите с тях и не знаете как да ги преживеете. Чувствате, че трудностите, с които се сблъсквате, са огромни, и не знаете как да се справите с тях. И все пак, в очите на брата, това е много просто. Тогава общува за истините принципи с вас, като ви казва, че трябва да се молите и да търсите, и да вземете да практикувате принципите, след като ги разберете. Тогава си мислите: „Как така братът знае всичко? Защо му е толкова лесно да се справя с нещата? Това е Божие дело; той е роден с тази способност. Ние нямаме тази способност, нито Бог е проявил специална благосклонност към нас“. Повечето хора имат погрешни разбирания относно факта, че човекът, оползотворяван от Светия Дух, върши работата с особена лекота и радост. Никой не знае какво страдание е понесъл и какви цени е платил зад кулисите, как практикува и как се отнася към Божието поръчение в процеса на служене на Бог, как се придържа неотклонно към това поръчение и това бреме, дадени от Бог, и как изпълнява отговорностите си и постига резултати. Просто виждате, че не изисква усилия от негова страна в частност и му е особено лесно да се справя с всичко, но никой не знае какви са подробностите на неговата практика зад кулисите. Не е ли така? (Да.)

Независимо какъв елемент от работата предприема Божият дом, когато започне тази работа за първи път, той започва от нулата. В общи линии няма експерти или персонал с професионални познания, а също така в общи линии няма квалифициран професионален технически персонал. Нещо повече, никой не е наясно с принципите на всеки елемент от работата, включително и човекът, оползотворяван от Светия Дух. Може да се каже, че всеки елемент от работата, включително и евангелската работа, се извършва, като се започва от нулата. Какво означава да се започва от нулата? Означава, че никой не е вършил тази работа преди и никой няма опит. Никой не може да ти каже как да го направиш, какъв е пътят, кои са въпросите, на които да обърнеш внимание, какви са Божиите намерения, какви са принципите, които Бог изисква, какъв е обхватът за извършване на тази работа, какви проблеми могат да възникнат при извършването на тази работа, как трябва да се изправиш пред тях, как трябва да се справиш с тях и да ги разрешиш и т.н. Няма нито един опитен човек, който да може да ти каже която и да е от тези подробности. Всичко започва от нулата. Особено за делото на Божия дом, което засяга професионални познания, когато за първи път започне да върши такава работа, човекът, оползотворяван от Светия Дух, размишлява, напипва пътя си и търси съвсем сам. За някои неща се свързва с Мен и Аз общувам с него, а той придобива известно вдъхновение от това и достига до някои пътища на практикуване. Понякога вършенето на работа, която никога преди не е била вършена, неизбежно влече след себе си сблъскване с много трудности. Какво трябва да се направи тогава? Човекът, оползотворяван от Светия Дух, дейно поема тази работа на плещите си, а след това се консултира, разпитва и напипва пътя си. Докато върши тази работа, той търси и принципите на практикуване със смирено и богобоязливо сърце и сърце, което копнее за Бог, като върши работата, докато напипва пътя си. В този процес, чрез просветлението и ръководството на Светия Дух, всеки елемент от работата се върши все по-добре, върши се все по-гладко и се върши по начин, който все повече постига резултата да опазва делото на Божия дом и да свидетелства за Бог. Следвате ръководството на човека, оползотворяван от Светия Дух. С неговата подкрепа, помощ и ръководство, стига да можете да бъдете послушни и да вършите нещата според принципите, това е достатъчно; тогава изпълнението на вашия дълг ще стане толкова лесно за вас. Що се отнася до човека, оползотворяван от Светия Дух, той е водачът и е главата на домакинството. Когато върши всеки елемент от работата, винаги когато се сблъска с трудност или е изправен пред избор, който трябва да се направи, трябва ясно да разпознае как да го направи, за да постигне по-добри резултати, и как да го направи, за да опази Божието свидетелство. Този принцип е взел връх в сърцето му. Що се отнася до работата, свързана с професионални умения, самият той не разбира съответните професионални знания. Това не е ли изправяне пред трудност в работата? Какво трябва да направи, когато се изправи пред трудност? Трябва да се учи. Не е лесно да се научи нещо от нулата и това включва трудности. Неща като човешката енергия, човешките знания и житейският опит на хората са все ограничени. При тези обстоятелства, когато човекът, оползотворяван от Светия Дух, напътства и ръководи определен елемент от професионалната работа като пълен лаик, смятате ли, че има трудности? Трудно ли му е да върши тази работа? (Да, трудно е.) Винаги казва: „Аз съм просто един лаик“. Не казва това от престорена скромност; наистина се чувства лаик и не разбира от професионални умения. И все пак, като разчита на искреното си сърце и като разчита на копнеещото си и смирено сърце, не вдига глава от работа, за да изпълни отговорностите си, като иска да поеме тази работа на плещите си, да я свърши добре и да я опази добре, така че работата да може да напредва. Понякога търси онлайн видеоклипове или учебни материали, свързани с професионалната работа, като например видеоклипове и ресурси за музикална композиция, мелодия, певчески техники и танци, като черпи от част от съдържанието в тях. Онези, които са неинформирани, може да си помислят, че когато има свободно време, дори слуша песните на невярващите и гледа танците на невярващите. Всъщност върху какво се съсредоточава в сърцето си? С каква цел го прави? Целта му е да свърши добре тези елементи от работата на Божия дом, за да могат да постигнат по-добри резултати в свидетелстването за Бог. Самият той не притежава никакви професионални знания за извършването на тази професионална работа, но въпреки това се съсредоточава върху изучаването, проучването и размишляването как да се справи с различни проблеми и трудности в работата; целта му е просто да направи така, че тези елементи от работата да влязат в обичайното си русло. Като се има предвид възрастта и енергията му, това, че може да плати такава цена и може да прави тези неща, не е ли проявление на това, че не вдига глава от работа? (Да.) Това не е ли да прави всичко по силите си? (Да.) Това е практическото проявление на това как прави всичко по силите си. Когато се сблъсква с такива големи трудности, трудности, засягащи професионални умения и специализирани знания, никога не е отстъпвал, нито се е отказвал от извършването на тази работа. Какво е специфичното проявление на това, че не се отказва? Това, че никога не е прехвърлял работата на други, защото не разбира от професионални умения и е лаик. Вместо това поема инициативата да подтикне всички да търсят материали и да се учат. Щом намери подходящи учебни материали и намери принципите на практикуване и пътищата на практикуване, общува с вас, така че и вие да можете да схванете принципите и да практикувате според правилния път. Често ви посочва пътя, като ви кара да търсите ресурси и да намирате пътища. Тъй като ви липсват всякакви принципи, търсите на сляпо — слепи както с очите, така и със сърцето — и понякога се преструвате, че разбирате, когато не разбирате, без дори да знаете как да се учите. Тъй като няма избор, братът трябва да ви наставлява лично, като директно ви казва какви ресурси да търсите. В крайна сметка най-после научавате нещичко и постигате някои резултати при изпълнението на дълга си. Както виждаш, от този много специфичен, много малък въпрос може да се види, че има искрено сърце при служенето на Бог, а също така е направил всичко по силите си, което разговорно се нарича да не вдигаш глава от работа. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, винаги дава всичко от себе си при извършването на работата. Не е пестил енергия, не е ламтял за комфорт и не е търсил свободно време. Поема цялата работа на плещите си; не е разчитал на вас, нито е прехвърлял работата на вас. Не е бягал от отговорностите си. Вярвате в Бог и изпълнявате дълга си от доста години насам; логично би трябвало да можете да поемете това бреме на плещите си и би трябвало да завършите различните елементи от професионалната работа самостоятелно. Не би трябвало винаги да разчитате на брата. И все пак, никога не сте способни да вършите работата самостоятелно и винаги имате нужда братът да ви помага и да ви ръководи при вършенето ѝ. Що се отнася до това дали всъщност сте мързеливи, или имате слаби заложби и не знаете как да я свършите, няма да говорим за този аспект. Нека просто кажем, че голяма част от работата, която братът върши, всъщност се върши вместо вас и за да ви помогне да свършите работата си. Това е ваша отговорност, но той я носи на плещите си съвсем сам. Дали той няма трудности? И той се изтощава! Нещо повече, при извършването на работата не върши просто отделни елементи от нея. Работата, която вършите вие, водачите на всяко ниво, са само отделни елементи от работата; само братът върши цялостна работа, изчерпателна работа. Независимо каква трудност възниква в който и да е елемент от работата, никой от вас не прави всичко по силите си да се справи с нея и никой от вас не иска да сподели бремето; всички вие го прехвърляте само върху него. Някога оплаквал ли се е братът? Никога не се е оплаквал. Просто понякога Ми казва: „Тези хора наистина имат слаби заложби! Колкото и да общувам, не разбират принципите и не могат да постигнат резултати!“. От време на време казва това, но работата не се забавя, нито се изоставя по какъвто и да било начин. Нещо повече, той дейно открива проблеми и дейно търси работа за вършене. Когато открие проблеми, своевременно се справя с тях. Когато види, че даден екип винаги не успява да схване принципите при изпълнение на дълга си и че разрешените по-рано проблеми са се появили отново, той отново ги напътства и общува с тях. Понякога казвам: „Просто такива са заложбите на тези хора; стига различните аспекти на църковната работа да могат да постигнат резултати и да могат да напредват гладко и нормално, това е достатъчно. Ако си изтощен, почини си за малко“. Дори когато казвам това, той не си почива и настоява да върши работата без почивка. Може би поради вашите слаби заложби или липсата ви на усърдие в ученето, в краткосрочен план принципите, в които ви напътства братът, имат незначителен ефект върху вас, но все пак той прави всичко по силите си да ви напътства и да ви помага, без да мързелува. Дори и да има само малък ефект, чувства, че изпълнява отговорността си; щом отговорността му е изпълнена, сърцето му е спокойно. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, винаги казва: „Ако работата не е завършена, не мога да ям и не мога да спя спокойно“. Едва когато работата е завършена, сърцето му е спокойно и едва тогава си почива. Ако вие, водачите и работниците, имахте поне половината от искреността, която човекът, оползотворяван от Светия Дух, има към Божието поръчение, вашата работа щеше да бъде много по-добра, отколкото е сега. Но нямате тази искреност. Братът ви е напътствал толкова дълго време, но въпреки това не влагате сърцето си в ученето и не постигате голям напредък. Дори и така, братът не се отказва. Все така ви напътства на всеки няколко дни, а след като ви напътства, не си измива ръцете ей така по този въпрос; когато открие проблеми, продължава да общува с вас и да ви напътства, докато проблемите не бъдат разрешени. Както виждаш, когато приема Божието поръчение, не само има искрено сърце, но може и да не вдига глава от работа и да направи всичко по силите си, за да завърши Божието поръчение. От времето, когато започна да служи на Бог, каза, че ще посвети целия си живот на Бог, а след това практикуваше и се стремеше според твърдото решение, което беше взел пред Бог. В процеса на служене на Бог приема както извършването на църковната работа, така и справянето с различните дела на църквата като норма на живота си и като целия си живот. Непрекъснато изпълнява и непрекъснато прилага на практика клетвата, която е дал пред Бог, и твърдото решение, което е взел пред Бог, като никога не се оплаква от трудности или умора. Ако има твърде много работа, твърде е зает и се чувства изтощен, тогава намира начини да се регулира, като спортува или излиза на разходка навън, и влага цялото си останало време и енергия във вършене на църковна работа. По това се различава от вас. Винаги скандирате: „Ще посветя цялата си младост на Бог! Никога няма да сключа брак и ще посветя целия си живот на Бог! Ще служа на Бог през целия си живот!“. И все пак, когато работата е малко трескава и малко изтощителна, когато плътта ви понесе малко трудности и не можете да се наслаждавате на комфорт, се чувствате онеправдани. Също така се чувствате онеправдани и се оплаквате, когато трябва да поемете на плещите си дори още един елемент от работата. Винаги искате да вършите само съвсем малко работа, а останалата част от времето си да прекарвате, като се наслаждавате на комфорт и се наслаждавате на живота на плътта. Когато работата е малко по-спешна и има малко напрежение, или когато възникне лека трудност, се оплаквате от трудности и се оплаквате от умора, капризничите и дори искате да изоставите работата си и искате да избягате, като потъвате в настроение на униние и ставате особено емоционални. Как е възможно да свършите добре работата по този начин?

Откакто човекът, оползотворяван от Светия Дух, започна да вярва в Господ, досега, през толкова много години, независимо колко неща е преживял, колко среди е преживял или колко опасности е преживял и независимо колко необичайни и специални обстоятелства са възникнали в църквите, или колко специални случки е преживял, последователно се е придържал неотклонно към дълга си. Непрекъснато е общувал за истината, за да напоява и да снабдява братята и сестрите, давал е напътствия на водачите и работниците и е вършил различните елементи от църковната работа, като например евангелската работа, работата по поенето на църквата, работата относно навлизането в живота на Божиите избраници, работата относно водачите и работниците, които служат на Бог, и административната работа и работата по общи въпроси на църквата. През тези години непрекъснато е влагал цялото си сърце и сили в извършването на всеки елемент от работата; това е нормата на живота му. Ако трябваше да живеете по този начин, щяхте да чувствате, че е скучно и безинтересно; въпреки че вярвате в Бог, пак щяхте да се чувствате празни. Но човекът, оползотворяван от Светия Дух, е различен. Чувства, че да живееш, за да завършиш Божието поръчение, е най-смисленото и най-ценното нещо. Невярващите обичат да ядат, да пият, да играят и да се забавляват, и обичат да пътуват; някои мъже обичат да се състезават с коли или да си играят с електронни джаджи, а някои жени обичат разкрасителни процедури, да си правят прически или да танцуват. Тези неща, популярни сред невярващите, не са му интересни. Когато има малко свободно време, просто седи там сам, като мисли и размишлява над проблеми, като например какво е естеството на определено нещо, направено от даден водач или работник, и как трябва да се подходи към него, какви проблеми са възникнали в евангелската работа и как трябва да бъдат разрешени и т.н. Когато си бъбри с вас, общува за тези неща. За каквото и да общува, когато влиза в контакт с вас, то е точно това, над което обикновено размишлява и което обмисля в сърцето си; това, което държи в сърцето си, са именно тези дела на църквата. Така че, както виждаш, когато се справя с проблеми, може да обясни принципите ясно само с няколко изречения, а начинът, по който се справя с проблемите, също изглежда много прост. Зад кулисите обаче, колко години е преживявал; колко години се е подготвял; колко трудности е преживял; колко пъти е идвал пред Бог, за да се моли и да търси, когато се е сблъсквал с тези трудности, като е получавал просветлението на Светия Дух и в крайна сметка е достигал до принципите на практикуване в различни аспекти — не знаете нищо от това. Възможно е просветлението на Светия Дух, което е получил, да е дори повече от Божиите слова, които сте прочели. Това сравнение може да не е много уместно, но какво имам предвид с това твърдение? Целта е да разберете каква цена е платил лично човекът, оползотворяван от Светия Дух, и по какъв път е вървял в процеса на извършване на църковната работата и служене на Бог — целта е да сте наясно с тези неща.

В периода, когато човекът, оползотворяван от Светия Дух, вършеше работата си в континентален Китай, проблемът, с който най-често се сблъскваше, беше това, че постоянно се изправяше пред опасни среди, където личната му безопасност беше застрашена. Където и да отидеше, нямаше къде да се скрие, нямаше къде да намери подслон и нямаше място, което да е абсолютно безопасно. Имаше дори няколко случая, когато се изправяше лице в лице с полицията на ККП и се измъкваше точно под носа ѝ. С такъв вид опасност се сблъскваше. Опасността или смъртта можеха да сполетят човека, оползотворяван от Светия Дух, във всеки един момент. Дори в такива неблагоприятни среди не отстъпваше, не се отказваше от поръчението, поверено му от Бог, или от отговорността, поверена му от Бог, и продължаваше да върши църковната работа. Когато се сблъскваше с опасност и вече не можеше да остане там, където беше, отиваше на друго, относително по-безопасно място. Първоначално, когато пристигнеше там, у него все още витаеха опасения, но в рамките на няколко дни отново свикваше някои водачи и работници за сбирки, като всеки ден проповядваше, общуваше и обсъждаше работата. След известен период от време биваха продавани от някой непознат или издавани от невярващи, мястото също ставаше небезопасно и трябваше бързо да се премести на друго място. При пристигането си на новото място, по подобен начин, само след няколко дни, отново свикваше водачите и работниците наблизо, заедно с редовите вярващи, които бяха относително усърдни в стремежа си, за да се събират и да общуват, да обсъждат работата и да се справят с проблеми. В тези неблагоприятни среди човекът, оползотворяван от Светия Дух, оставяше настрана живота и смъртта. Нещо повече, при всеки елемент от работата, който вършеше, винаги ускоряваше темпото, като пришпорваше и подтикваше хората да го вършат. Повечето хора нямат такова чувство за неотложност; вършат църковната работа точно както подхождат към ежедневието си — без безпокойство, без да се чувстват пришпорени, като действат бавно и спокойно като стар вол, който тегли каруца. Но човекът, оползотворяван от Светия Дух, изпитваше чувство за неотложност, когато вършеше работата. Относно работата по отпечатването на книгите с Божиите слова например човекът, оползотворяван от Светия Дух, постоянно настояваше: „Печатайте ги бързо. Щом книгите бъдат раздадени в ръцете на братята и сестрите, всичко ще бъде наред; книгите ще бъдат в абсолютна безопасност. Не можем да позволим на големия червен змей да ги изземе. Постарайте се да се заемете с тази работа и да я свършите възможно най-бързо, така че всички Божии избраници да имат Божиите слова в ръцете си“. Относно записването на аудиокасети с химни и проповеди, също така пришпорваше и подтикваше хората да ги записват бързо. Когато вършеше работата, винаги изпитваше чувство за неотложност, но постоянно имаше безкрайно количество работа за вършене и цялото му същество непрекъснато се намираше в състояние на силно напрежение. Кажете Ми, ако човек винаги се намира в състояние на голям натиск и напрежение, това ще се отрази ли и на тялото му и ще му навреди ли? (Да.) Това важи за всеки, включително за братята и сестрите в континентален Китай, които дълго време са били в среда на преследване. Нервите им винаги са силно опънати и много хора често сънуват как точно когато провеждат сбирка, полицията чука на вратата и всички бързат да избягат — постоянно сънуват такива сънища. Тъй като човекът, оползотворяван от Светия Дух, носеше толкова тежко бреме и вършеше толкова важна работа в тази среда на голямо напрежение, кажете Ми, можеше ли здравето му да е добро? Когато човек е под голямо напрежение, мозъкът му е стимулиран, а тялото му се чувства изтощено и изпитва болка. И все пак, дори когато се сблъскваше с такива среди, не изоставяше работата си. Когато се сблъскаше с опасна среда и нямаше подходящо място за провеждане на сбирки за съработници или когато ситуацията беше особено напрегната за известен период от време, като арестите и преследванията от страна на Комунистическата партия ставаха все по-неистови, а средата ставаше по-неблагоприятна от преди, човекът, оползотворяван от Светия Дух, не можеше да яде нищо. Когато хората се сблъскат с опасни среди или когато се терзаят и се вълнуват за нещо, като изпитват безпокойство в сърцата си, те губят апетита си. Но за да поддържат нормалните си телесни функции, все пак трябва да ядат; ако постоянно не се хранят, телата им ще се сринат и няма да могат да изпълняват своя дълг. Така че братът ядеше малко зелен лук, потопен в сос, и хапваше няколко хапки ориз, и това се броеше за хранене; никога не му приготвяха специални ястия. В тези неблагоприятни среди, ако хората имат малка вяра, не са искрени към Бог и нямат сърца, които проявяват внимание към Бог, и ако също така нямат Божието ръководство, тогава никой не би могъл да издържи. С Божието ръководство, освен че правеше всичко по силите си да сътрудничи, човекът, оползотворяван от Светия Дух, е вършил работата на Божия дом до настоящия момент, изпълнявал е Божието поръчение, а също така е довел и вас до настоящия момент. Тази опасна среда в континентален Китай донесе огромни пречки и смущение в църковния живот и църковната работа, като създаде големи трудности. Беше изключително опасно за човека, оползотворяван от Светия Дух, да върши работата си в такава неблагоприятна среда като континентален Китай. Веднъж арестуван, нямаше да има нужда от разпит — направо щеше да бъде застрелян; смъртта му щеше да е сигурна. И все пак, не се отказа от своя дълг, нито се отказа от поръчението, дадено от Бог, само защото се страхуваше от опасната среда. Не се отказа нито за ден. Не само че външно не се отказваше, но дори нямаше подобни мисли или планове вътре в себе си. Проявяваше непрестанно постоянство да работи по този начин, като ръководеше и подкрепяше водачите и работниците на всички нива, което също така позволи на водачите и работниците на всички нива да извлекат голяма полза. Самият той се изправяше пред голяма опасност и голямо напрежение, но въпреки това трябваше да подкрепя водачите и работниците, за да вършат добре църковната работа, и да подкрепя и да снабдява братята и сестрите по отношение на това как да използват мъдрост, за да реагират, как да преживяват, как да свидетелстват за Бог и как да удовлетворят Бог, когато се сблъскат с опасни среди. Когато става въпрос за тези проявления на човека, оползотворяван от Светия Дух, при натъкване на опасни среди, кажете Ми, в Божиите очи, те отговарят ли на критериите? Доволен ли е Бог? (Да.) Сто процента сигурно е, че Бог е доволен. Той има тези практики, когато се натъква на такива среди, и е платил толкова висока цена за поръчението, което Бог му е дал. Разбира се, в същото време е пожънал доста неща. Почувствал е Божията закрила и Божието ръководство и нещо повече, пожънал е реколта по отношение на навлизането в живота, като постепенно бива усъвършенстван от Бог. Бог не се отнася несправедливо към хората. Ако си искрен към Бог, ако платиш истинска цена, ако изпълняваш обетите си и ако си готов да проявяваш внимание към Божието бреме, Бог ще ти възложи бреме. Ако можеш да носиш четиридесет и пет килограма, Бог ще постави четиридесет и пет килограма килограма върху теб. Ако кажеш: „Ще положа малко повече усилия и ще нося шестдесет и осем килограма“, Бог постепенно ще постави това върху теб според твоя ръст и според твоята решимост. Докато го поставя върху теб, Бог влага живота Си в теб. Това е най-великият резултат, пожънат накрая от човек, който служи на Бог и има негласно разбирателство с Бог.

Докато вършеше църковна работа, човекът, оползотворяван от Светия Дух, се изправяше пред голяма опасност. Тъй като средата ставаше все по-неблагоприятна, арестите, извършвани големия червен змей, ставаха все по-неистови, като натискът се засилваше стъпка по стъпка. До 2000-та година почти нямаше къде да се скрие. Бягаше от тази провинция в онази провинция и бягаше от това място на онова място; не бяха останали дори относително безопасни места. Не че братята и сестрите не искаха да го подслонят, а по-скоро средата като цяло не го позволяваше. При тези обстоятелства човекът, оползотворяван от Светия Дух, все така не изоставяше работата си. Все пак правеше всичко възможно сред онези, с които можеше да влезе в досег, да напоява и да снабдява водачите и работниците и да ги напътства във вършенето на църковната работа. По това време най-важната част от църковната работа беше евангелската работа. Тази работа започна през 1995 г. и до 2000 г. вече продължаваше повече от пет години. Постоянно имаше новодошли, които се присъединяваха към църквите във всяка провинция, църквите се сблъскваха с много нови проблеми и възникваше много нова работа. При такива обстоятелства, без гаранция за безопасност, човекът, оползотворяван от Светия Дух, все пак ходеше на някои места, за да влезе в досег с водачите и работниците, за да предостави напътствия за работата, а през свободното си време съчиняваше и някои химни за преживявания на живота, за да насърчава братята и сестрите, като използваше формата на химните, за да подкрепя църквите. Въпреки че средата беше толкова неблагоприятна, братът не отстъпваше и не се отказваше. Напротив, опитваше всякакви възможни средства и правеше всичко по силите си, за да върши църковната работа, без да напуска обхвата на църковната работа и без да напуска средата на църковната работа. Понякога, ако отидеше на място, където имаше пазар за кучета, братът отиваше и да разгледа различни кучета, за да разтовари напрежението и да разпусне — животът му не беше скучен, нали? (Така е.) Не спираше да върши църковната работа дори когато се сблъскваше с толкова големи трудности и никой не виждаше колко трудни бяха нещата за него. Погледнете онези големци в света — когато се сблъскат с трудности и са под особено голямо напрежение, намират място, където няма никого наоколо, и ридаят гръмогласно, преобръщат маси и трошат неща, а някои просто бягат. Намират нещата за толкова трудни, че се стига дотам. Някои невярващи не се отказват, когато се сблъскат с трудности, докато се занимават с кариерата си. Причината за това е, че нямат избор — враговете им са твърде многобройни, а онези, които искат да ги убият или да си отмъстят, са твърде много, така че не смеят да се откажат. Щом се откажат и загубят властта си, ножът ще опре до гърлото им, така че дори на ръба на пропаст, трябва да упорстват и да продължават напред. При вършенето на църковната работа човекът, оползотворяван от Светия Дух, не се осланя на такъв вид сила на волята, за да я върши. Осланя се на вярата в Бог, като вярва, че всичко е в Божиите ръце, и вярва, че всичко е подчинено на Божието върховенство; осланя се на богопокорно сърце, като има искрено сърце към Бог и има нагласа на покорство към Бог. На тази основа е готов по всяко време да приеме Божието върховенство и подреждане, а след това принася всичките си сили и принася цялото си същество за поръчението от Бог, което е приел. Няма абсолютно нищо сложно в това как е способен да върши тези неща; не е свързано с преки пътища или номера. Всъщност преживява всичко това и служи на Бог, като се осланя на собствените си усилия, на собствената си искреност към Бог и на нагласата си за покорство към Бог. Може би някои от нещата, които преживява, изглеждат много трудни за хората. В сърцата си някои хора си мислят: „Как братът премина през това? Това беше Божие дело! Братът е човекът, оползотворяван от Светия Дух. Моли се на Бог и Бог му дава някои свръхестествени чувства, и тогава вече не се страхува. Плътта му не усеща напрежението. Той надмогва всичко това“. Кажете Ми, така ли е? (Не.) Всъщност не е така. Когато се сблъсква с опасни среди, и той се страхува, и той се страхува от смъртта, и той се тревожи и изпитва безпокойство. Чувствата, които изпитвате, когато чуете, че на дадено място има опасна среда и че братята и сестрите са арестувани, в общи линии са същите чувства, които изпитва и той. Изпадате в паника; някои от вас усещат изтръпване по скалпа, някои от вас изпитват слабост в краката си, а други дишат учестено. Братът изпитва ли тези чувства? Изпитва ги и той, но може да избере да не се откаже от своя дълг, да не изостави работата си и все пак да прави всичко по силите си. Това има ли връзка с характера му? (Има.) Може да избере да не се откаже от своя дълг — кажете Ми, това свръхестествено ли е? (Не е свръхестествено.) Едно нещо, което не може да се отрече, е, че пред каквато и опасност да се изправя, нагласата му продължава да се изразява в постоянство да не се отказва от своя дълг, категорично да не бъде дезертьор и да не предава Бог, като чувства, че ако предаде Бог, би заслужил да умре и би заслужил да бъде прокълнат. Когато избере такъв вид нагласа, Бог непрекъснато действа като движеща сила в сърцето му и му дава сили. Когато напрежението, което човек понася, надхвърли границата му, Бог ще започне да извършва делото Си; Бог ще го подкрепи и Бог ще му даде сила. Повечето хора са парализирани от страх и краката им омекват от страх, когато се сблъскат с тези опасни среди, като не смеят да вършат работата. Някои хора дори казват: „Когато ми се случиха разни неща, не почувствах Бог да ми дава сила, нито почувствах някакви чудеса“. Ти си прав; фактът, че не си го почувствал или в крайна сметка не си придобил силата, която Бог ти е дал, е пряко свързан с личната ти нагласа към Бог, с нагласата ти към твоята мисия и с това дали сърцето ти е на правилното място. Ако братът също беше избрал да изостави работата си и също беше избрал да отстъпи и да спаси собствения си живот, също нямаше да придобие силата, която Бог дава. Ако при сблъсъка с тези опасни среди, субективно беше избрал да не върши църковната работа и да изчака, докато опасността отмине, преди да я върши, Бог нямаше да го притиска. Бог нямаше да го принуждава с думите: „Трябва да го направиш, дори и да се страхуваш; дори да се иска от теб да умреш, трябва да го направиш“. Бог не се налага на хората. Какво означава това? Това ти показва, че когато се случват разни неща, твоята нагласа и твоето отношение към поръчението, което Бог дава, са много важни; дали избираш да спасиш живота си, или избираш да бъдеш предан на Бог, какво мислиш в сърцето си и накъде клони сърцето ти, са от решаващо значение. Може би сърцето ти клони към следното: „Избирам да не изоставям работата си; мой неотменим дълг е да върша работата, която Бог ми дава. Избирам да върша работата с нагласата смело да посрещна опасността и да не се страхувам от смъртта, и с риск за живота си да върша работата“. Когато имаш такава нагласа, Бог ще те закриля и ще ти позволи да избегнеш тези опасности, и в същото време ще ти даде сила, така че да имаш вяра. Това, пред което очевидно си изправен, е могъщият режим на Сатана, но въпреки това в сърцето си имаш вяра и се покоряваш на Божието върховенство. Когато вършиш работата, Бог ще нагласи подходяща среда за теб, като ти позволи да я вършиш и да я завършиш, без да поемаш рискове. Когато се изправяше пред тези трудности и опасности, човекът, оползотворяван от Светия Дух, също преживя много неща, които хората не биха могли да очакват. Докато преживяваше тези неща, Бог отблъскваше тези опасности. Когато Бог отблъскваше тези опасности, човекът, оползотворяван от Светия Дух, не знаеше за това. Нямаше това прекомерно желание и не си мислеше предварително: „Бог определено няма да позволи да се сблъскам с опасност, Той определено няма да позволи да умра. Когато му дойде времето, Бог ще вземе опасността и ще я отблъсне. Аз върша тази работа, така че Бог трябва постоянно да ме закриля и да не позволява да умра“. Не мислеше по този начин. Никога не е имал тази прекомерна надежда. Какво си мислеше? В сърцето си си мислеше: „С каквито и трудности или опасности да се сблъскам, дори Бог да позволи да бъда арестуван и да допусне да умра, преди това да се случи, трябва да върша работата добре, трябва да завърша Божието поръчение и мисията, която Бог ми даде, да направя така, че църковната работа да влезе в обичайното си русло и да отведа водачите и работниците на правилния път“. Това бяха съображенията и плановете в сърцето му. Никога не мислеше как да избяга, когато се сблъскваше с опасност; просто правеше всичко по силите си и беше отдаден по този начин, като вършеше църковната работа с искреност. Не мислеше как да се освободи от каквато и да е среда, а напротив, опитваше всякакви възможни средства да завърши работата и да изпълни Божието поръчение и мисията, която Бог му беше дал. В този процес обаче се случиха много дивни неща и неща, които хората не биха могли да очакват. Няколко пъти, когато се сблъска с хайките на големия червен змей, по дивен начин избягна опасността. От човешка гледна точка, можеше ли човекът, оползотворяван от Светия Дух, да върши работа по този начин в такава неблагоприятна среда, без нито един инцидент, при положение че големият червен змей беше хвърлил всеобхватна мрежа? Нито един човек не може да се погрижи да не се допуска нито един инцидент; само Бог може да направи това. Тоест, въпреки че може да рискуваш живота си, за да изпълниш своя дълг, Бог в никакъв случай не би ти позволил да попаднеш в ръцете на режима на Сатана. Само Бог може да направи това — всичко зависи просто от това дали Той ще го направи. Ако си човек, който служи на Бог, ако си човек, оползотворяван от Бог, човек, когото Бог възнамерява да оползотворява за важни задачи и за голяма роля, и си човек, който е незаменим за Божието дело, Бог категорично ще гарантира безопасността ти и няма да има нито един инцидент. Дори ако си точно под носа на режима на Сатана и лакеите на Сатана, Бог ще гарантира безопасността ти. Когато не са преживели тези неща, повечето хора нямат тази вяра в Бог, нито имат такова осъзнаване или такова разбиране за Божието върховенство.

В тази неблагоприятна среда, където големият червен змей беше хвърлил непробиваема мрежа, човекът, оползотворяван от Светия Дух, все така интензивно провеждаше сбирки за съработници и се свързваше с водачи и работници, за да върши различните елементи от църковната работа. В този процес много пъти се сблъскваше и с опасност, но винаги по дивен начин избягваше опасността. По думите на големия червен змей, всеки път се измъкваше. В началото, когато беше в родния си град в Североизтока, се проведе най-голямата операция по арестуване. По онова време бяха арестувани много местни братя и сестри. Тази операция по арестуване съдържаше Божието добро намерение — да премести центъра на делото на Светия Дух от Североизточния регион на континентален Китай в региона на Централните равнини. Чрез тази среда Бог доведе човека, оползотворяван от Светия Дух, и някои важни водачи и работници в Централните равнини. По онова време, след като човекът, оползотворяван от Светия Дух, успешно избягна опасността, хвана влак чак до Централните равнини и започна църковната работа в Централните равнини. Това беше равносилно на официалното разгръщане на делото на Светия Дух в региона на Централните равнини в континентален Китай, а след това това дело се вършеше във все по-голям мащаб. След като преживяха тази опасна среда, тези няколко важни съработници от Североизтока също дойдоха в Централните равнини. След като човекът, оползотворяван от Светия Дух, се срещна с тези съработници, изразът, който често използваха, беше „смесица от радост и мъка, заедно с милиони мисли“. След това започнаха да вършат работата в различните църкви в региона на Централните равнини. Отпечатването на книгите с Божиите слова, свикването на водачи и работници за сбирки за съработници, подготвянето на места за провеждане на сбирки за съработници — всеки елемент от работата започна да се разгръща. Не след дълго големият червен змей отново започна своите арести и преследвания и продължаваха да ги спохождат различни среди. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, провеждаше сбирки за съработници в няколко провинции на региона на Централните равнини, като общуваше за истината, за да снабдява и да подкрепя хората, информираше се за църковната работа и се справяше с различните проблеми и трудности, които възникваха в работата, а също така периодично преживяваше и няколко мащабни кампании на преследване. В един от тези случаи трябваше да се свика голяма сбирка за водачи и работници на всички нива и братя и сестри от местните църкви, които можеха да бъдат развивани. Тъй като трябваше да се справи с някои други въпроси, човекът, оползотворяван от Светия Дух, изпрати една сестра да ръководи сбирката вместо него. Още същата вечер мястото на сбирката беше щурмувано от полицията и много хора бяха арестувани. Чак на следващата сутрин някой дойде да съобщи новината на брата. Щом я чу, братът бързо напусна района. Ако беше тръгнал малко по-късно, щом някой го продаде, братът също можеше да бъде арестуван. Всъщност съобщаването на новината не беше много навременно, но Бог не допусна човекът, оползотворяван от Светия Дух, да бъде арестуван. Въпреки че съобщението дойде късно, той все пак си тръгна благополучно и успешно избягна опасността. Имаше и няколко други случая, когато братът провеждаше голяма сбирка, а патрулиращите отвън братя и сестри съобщаваха, че са забелязали полицейски коли да се насочват към тях от около миля разстояние, така че братът бързо се евакуираше. Такива ситуации се случваха много пъти. След като се преместеше на друго място и си починеше за ден или половин ден, с чувство на безпокойство братът продължаваше да се свързва с водачи и работници, за да върши работата. Не се отказваше и не ставаше слаб, а още по-малко ставаше негативен. Виждаш, ако беше обикновен човек, щеше да обезумее от страх, след като два пъти се е сблъсквал с опасност. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, беше издирван от Комунистическата партия. Веднъж арестуван, смъртта щеше да е сигурна; самият той също беше наясно с последствията от арестуването му от Комунистическата партия. Но през онези години в континентален Китай вършеше работата, като смело посрещаше такива неблагоприятни среди, съпровождан от неистовото преследване на големия червен змей. Един ден нещо се объркваше тук, а на следващия ден възникваше ситуация там, често съпътствани от случаи на арестувани водачи и работници, но той проявяваше неизменно постоянство във вършенето на църковната работа. Независимо дали ставаше въпрос за работата по поенето на църквата, евангелската работа или работата по общите въпроси, никога не спираше. Имаше дори една година, в която големият червен змей предприе репресии, а арестите и преследванията на вярващите в Бог станаха още по-неистови. Това беше най-опасното време, но въпреки това човекът, оползотворяван от Светия Дух, все така не спираше да върши църковната работа. Веднъж братя и сестри от други провинции доведоха в региона на Централните равнини някои новодошли с добри заложби, които възнамеряваха да развият, за да присъстват на сбирки. Когато човекът, оползотворяван от Светия Дух, чу, че тези новодошли са особено ревностни, имат особено добро възприемане и са хора, които могат да бъдат развити, побърза да проведе сбирки за тях. По-късно, тъй като ситуацията беше твърде напрегната, след като проведе сбирки в продължение на няколко дни, ги накара бързо да се евакуират. В този вид опасна среда, ако обикновен човек се сблъскаше с този въпрос, би си помислил: „Ситуацията в момента е толкова напрегната. Дори ако няколкото души, които дойдоха, имат добри заложби и дори ако провеждането на сбирка за тях може да бъде донякъде от полза, това не означава, че ще бъдат усъвършенствани изведнъж. По-добре е да не се провежда сбирката; няма да е твърде късно да се съберем, след като ситуацията се успокои“. Ако обикновен човек се беше сблъскал с този въпрос, щеше да отложи тази работа. При тези обстоятелства обаче човекът, оползотворяван от Светия Дух, все така продължаваше да върши работата. Ако не беше отишъл, щеше да се чувства неспокоен в сърцето си. Каза: „Братята и сестрите изминаха дълъг път, за да стигнат дотук, и всички искат да чуят малко общение. Би било неуместно, ако не отида. Не мога просто да ги оставя да идват напразно, нали? Ако общувам, те ще могат да придобият малко повече. Дори да е опасно, трябва да отида. Бог закриля!“. Вложи вярата си и вложи искреността си, а също така смело пое рисковете. Въпреки че също знаеше какви биха били последствията, ако нещо наистина се обърка, все така проявяваше постоянство във вършенето на работата по този начин и не изоставяше работата си. Чувстваше, че тези хора имат добри заложби и могат да бъдат развити, така че не прехвърли тази работа на други, а вместо това я свърши лично. Независимо колко опасна беше средата, човекът, оползотворяван от Светия Дух, просто проявяваше непрестанно постоянство да върши работата по този начин.

Разбира се, човекът, оползотворяван от Светия Дух, също е обикновен човек. През целия си път на служене на Бог със сигурност е преживял много среди и едва чрез това, съчетано със собствените му усилия, както и с Божието ръководство и Божието усъвършенстване, вярата му постепенно нарастваше все повече. В началото вярата му в Бог беше донякъде въображаема, но независимо дали беше въображаема и носеше лични представи или носеше някакво истинско естество — независимо каква беше — това, което той даде, беше неговата искреност, и това, което плати, беше истинска, лична цена. Нещо повече, с цел да изпълни Божието поръчение, да следва Божията воля и да позволи на Божието дело да се разпространява безпроблемно, винаги е проявявал постоянство в работата си, без изобщо да се отказва. По отношение на понасянето на преследването от страна на големия червен змей и понасянето на преследването от страна на Сатана, човекът, оползотворяван от Светия Дух, никога не е изоставял работата си. След като е преживял тези среди, избягал е от преследването от страна на големия червен змей и е дошъл в западна държава, все още често казва, че получава главоболие. Виждаш, преживяването на преследването от страна на големия червен змей и понасянето на такова голямо напрежение и рискове причиниха някои неблагоприятни физически реакции. Дори след като замина в чужбина, човекът, оползотворяван от Светия Дух, продължи да живее под сянката на преследването от страна на големия червен змей. Големият червен змей все още не се е отказал да преследва човека, оползотворяван от Светия Дух. Изпратил е определен специален персонал да открие къде живее братът и да го тормози. Кажете Ми, колко необуздан и колко нечестив е този дявол! Но дори и при такива обстоятелства човекът, оползотворяван от Светия Дух, не е изоставил поръчението, дадено му от Бог, и все така продължава да върши църковната работа. Съдейки по личните му преживявания по време на пътуването му по пътя на служене на Бог до настоящия момент, човекът, оползотворяван от Светия Дух, също така постоянно преживява средите, нагласени от Бог, постоянно развива истинско познание за Бог и вярата му в Бог става все по-истинска и реална. В крайна сметка това, което човекът, оползотворяван от Светия Дух, е придобил, е точно това, което самият той каза: „Пред Бог човекът е незначителен. Каквото и да прави човекът, каквото и да планира и в каквото и състояние да се намира лично той, той е в Божиите ръце; това включва и съдбата му, която също е в Божиите ръце. Дали човекът живее или умира, как протича животът му и при какви обстоятелства умира, всичко това е в Божиите ръце. Единственото нещо, което човекът може да направи, е да завърши мисията, дадена му от Бог, да изпълни отговорностите на сътворено същество и да се покори на дирижирането и подреждането на Създателя“. Ето какво казва често. В крайна сметка го свежда до следното: „Покори се на дирижирането и подреждането на Създателя, без да правиш собствен избор. През цялото ми пътуване по този път на служене на Бог, нещата, които планирах, и нещата, които не планирах, се осъществяват според Божиите желания. Всички неща, които преживях, независимо дали бяха, или не бяха предварително очаквани, са под Божието дирижиране и са подчинени на Божието върховенство. Колкото и значими да са нещата, с които се сблъскват, хората са в Божиите ръце и трябва само да се покорят“. Може би, когато е казал това преди двадесет години, е било с някои лични представи или лични субективни намерения. Но какво долавям и потвърждавам от факта, че е способен да изрече тези думи, след като е служил на Бог чак до настоящия ден? Че покорството му е по-истинско и по-точно, отколкото беше преди десет години, двадесет години или тридесет години; вече не е представа и фантазия и не е лозунг или доктрина. Напротив, то идва от сърцето; това е принцип на практикуване и път на практикуване, които е извлякъл, след като по пътя е преживял Божието спасение и усъвършенстване и в крайна сметка е придобил познание за Бог. Виждаш, след като приеме Божието поръчение, един обикновен човек практикува според Божиите слова и Божиите изисквания, прави всичко по силите си, за да сътрудничи с Божието дело, истински страда и плаща цена, и се стреми към истината, за да върви по правилния път. Това, което в крайна сметка придобива, е безусловно покорство към Създателя. Да си способен да постигнеш това, означава да бъдеш напълно придобит от Бог. За да бъде напълно придобит от Бог, в процеса на служене на Бог човекът, оползотворяван от Светия Дух, се придържа към един принцип, който е следният: в нито един момент не изоставя работата си и по всяко време проявява постоянство в изпълнението на отговорностите си, завършването на поръчението, дадено му от Бог, и доброто изпълнение на дълга на сътворено същество. Когато се сблъсква с каквито и да било трудности и когато се сблъсква с каквито и да било неуспехи и провали, винаги избира да не изоставя работата си и да остане предан до самия край. Отнася се към завършването на мисията, дадена му от Бог, към вършенето на работата на Божия дом и към изпълнението на дълга на сътворено същество като към норма в живота си и като към основно съдържание на своя живот и съществуване. Използва живота на плътта си и енергията си през целия си живот, за да завърши поръчението, дадено му от Бог. Това е нещо, което човекът, оползотворяван от Светия Дух, е постигнал. В процеса на служене на Бог човекът, оползотворяван от Светия Дух, винаги преживява преследването от страна на големия червен змей и преживява преследването от страна на режима на Сатана. Въпреки това все така проявява постоянство във вършенето на работата и все така не се отказва от мисията си; взема Божието дело от последните дни и го разпространява по всички страни и места по света, като позволява на делото на Божия дом винаги да напредва безпроблемно, и взема Божиите слова, Божието дело и Божиите намерения и ги предава на всеки един от Божиите избраници. По отношение на преживяването на преследването от страна на режима на Сатана, човекът, оползотворяван от Светия Дух, е на висотата на своята мисия. Независимо колко обезумял е големият червен змей и независимо колко неблагоприятна е средата, той не изоставя работата си. Никога не прехвърля тази отговорност на други, за да я изпълняват вместо него, и след това да действа като бюрократ, който се наслаждава на лек живот. Напротив, за всеки елемент от работата, независимо как го вършите, той лично разпитва за него, лично поема отговорност за него, лично го проследява и лично го напътства. Когато се сблъска с професионална работа, която не разбира или в която е лаик, също така лично се учи и лично я върши. Не отстъпва, а още по-малко се измъква от отговорност. Това е едно от проявленията на това как човекът, оползотворяван от Светия Дух, не изоставя работата си в процеса на служене на Бог.

Има още едно проявление на това, че човекът, оползотворяван от Светия Дух, не изоставя работата си, докато служи на Бог. Тоест, когато в църквата възникнат някои специални обстоятелства — като например, когато се появят антихристи, когато има разногласия и когато съдят човека, оползотворяван от Светия Дух, по различни начини — той става ли слаб? Изоставя ли работата си? (Не.) Не изоставя работата си. Съденето, очернянето и клеветите срещу човека, оползотворяван от Светия Дух, които идват от големия червен змей, режима на Сатана, религиозния свят, невярващия свят и всякакви зли хора и антихристи в църквата — нищо от това не му пречи да върши добре работата в Божия дом. Когато обикновените хора се сблъскат с тези неща, ще се почувстват малко наскърбени в сърцата си и това ще се отрази на начина, по който вършат работата. Ако чуват тези неща често, дори ще си помислят: „Да се върши работа в Божия дом е твърде трудно. Трябва да издържам на такова голямо напрежение и да издържам на толкова много осъждане и заклеймяване. Не съм правил тези неща и не съм такъв човек! Моля Бог да ме защити и да ме оневини. Ако Бог не ме защити и не ме оневини, няма да мога да продължа да върша тази работа“. Много хора ще действат по този начин. Но когато се сблъска с тези неща, човекът, оползотворяван от Светия Дух, не прави това. Напротив, когато се сблъска с тези неща, не само че не се поддава на слабост, но още повече чувства, че задачата, която Бог му е дал, е тежка, и чувства, че бремето на плещите му е тежко. Когато е изправен пред толкова много клевети и очерняне от нечестивите сили на големия червен змей, както и пред осъжданията и фалшивите обвинения на религиозния свят, братята и сестрите повлияват ли се и смущават ли се, когато чуят тези неща? Всъщност, когато се сблъска с тези неща, човешки погледнато, човекът, оползотворяван от Светия Дух, би трябвало да бъде утешен и братята и сестрите би трябвало да го утешат с думите: „Ти не си такъв човек. Бог знае, а и ние знаем. Не си правил тези неща; ти си ни добър водач“. Но братята и сестрите не го разбират. Напротив, той трябва да утешава братята и сестрите и не бива да губи никакво време, а трябва да върши църковната работа, за да предпази братята и сестрите, както и водачите и работниците от това да бъдат повлияни от тези клевети и осъждания от страна на големия червен змей, на религиозния свят и на различни други сили. В колкото повече такива ситуации попада, толкова повече човекът, оползотворяван от Светия Дух, ускорява темпото на своето предоставяне и подкрепа за водачите и работниците и толкова повече ускорява темпото на своето подреждане и планиране на църковния живот. В същото време, стриктно управлява и върши правилно административната работа в църквата, като проверява в кои църкви са се появили антихристи и са причинили смущение в църковната работа, като нагло разгласяват безпочвените слухове и клевети, идващи от режима на големия червен змей, Сатана, и от религиозния свят, смущават църковния живот и пречат на братята и сестрите да изпълняват нормално своя дълг. Щом открие такива хора, използва административни укази, за да се справи с тях, и така своевременно предпазва църковния живот и своевременно защитава нормалния и безпрепятствен напредък на делото на Божия дом. Това означава да се върши работа срещу течението и това също е трудно! Виж, когато Бог постоянно изрича слова и говори, и когато Светият Дух върши делото Си мощно, всичко върви гладко. Когато хората ясно виждат Бог да върши делото Си и ясно виждат чудеса, всички са ревностни и са като огнено кълбо; когато силите на църквата са големи, работата също се върши лесно — както и да общува Божият дом, хората винаги казват, че е добре, и всички казват, че е правилно, и повечето хора ще окажат подкрепа и няма да ти създават неприятности. Но щом църквата се сблъска с неистовата репресия на Сатана, при която християните са преследвани, арестувани и хвърляни в затвора, и дори Христос е заклеймен, изоставен от света и погрешно разбран от цялото човечество, а църквата е изправена пред разпад, повечето хора ще загубят вярата си в Бог. Някои хора дори ще последват примера и ще се усъмнят в Бог и в Божието дело, като си мислят: „Да вярваш във Всемогъщия Бог и да вярваш в този етап от Божието дело е толкова трудно. По-добре да изчакам, докато средата се успокои, преди да продължа да вярвам“. Просто действат като странични наблюдатели, искат да се отрекат от Бог и не смеят да вярват повече. Мислят си: „Силите на режима на Сатана са твърде големи и силите на религиозния свят са твърде големи. С малкия брой хора и оскъдните сили на нашата църква, изобщо не можем да останем непоколебими“. Не вярват, че това е Божие дело, не вярват, че е налице Божието водачество, и не вярват, че Бог може да води тези хора, точно както е водил Моисей и е извел израилтяните от Египет и през Червено море; не вярват, че Бог има тази способност. Когато се сблъскат с репресията и преследването на църквата от страна на могъщите нечестиви сили на големия червен змей, повечето хора избират да избягат от страх. Някои водачи и работници дори не смеят да заявят позициите си или да изразят възгледите си; особено когато виждат, че повечето братя и сестри нямат ревност и са негативни и слаби, просто вървят натам, накъдето духа вятърът. Не смеят да изискват от братята и сестрите да бъдат отдадени на Бог при изпълняването на своя дълг и дори не смеят да кастрят когото и да било, причиняващ прекъсвания и смущение, а вместо това просто му казват няколко нехайни думи. Възприемат отношение на спогаждане с нечестивия режим на Сатана и могъщите сили, докато в същото време подготвят изход за себе си. Когато се сблъскат с тези трудности, когато се сблъскат с преследването на църквата от режима на Сатана и могъщите сили, и когато църквата е в неизгодна позиция в този свят, бива потискана и дори е изправена пред опасността да бъде забранена, повечето хора избират да избягат и да се спогодят; не се изправят да се борят и не смеят да се надигнат, за да защитят делото на Божия дом. Много водачи и работници възприемат подхода „да изчакаме и да видим“, като гледат накъде духа вятърът. Ако този вятър отмине и няма непосредствена опасност за църквата, ще излязат напред, за да вършат работата. Ако този вятър не отмине в краткосрочен план и дори задуха все по-силно — и, както хората го виждат, църквата е изправена пред опасността да бъде забранена — някои водачи и работници ще станат негативни, ще изоставят работата си и няма да смеят да я вършат. Мислят си: „Ако продължа да върша работата, може да бъда арестуван и пребит до смърт, и ще бъда погълнат и заличен от тази нечестива епоха и от този могъщ режим на Сатана“. Това си мислят много водачи и работници. В сърцата си таят този страх. Когато обаче човекът, оползотворяван от Светия Дух, се сблъска с тези трудности и опасности, той знае какво означават, и също така знае какво трябва да направи. Колкото по-опасно е времето, толкова по-малко яде и по-малко спи, като работи денонощно и използва всичките си сили, за да защити съществуването на църквата, да защити стабилността на църквата, да защити възможността на водачите и работниците да вършат работата си нормално и да защити нормалното протичане на работата в Божия дом, като прави така, че работата да не спира и всички нейни аспекти да протичат по организиран начин. В същото време защитава средата, в която водачите и работниците, както и ключовият персонал в различни райони, изпълняват своя дълг, като прави всичко възможно да намери подходящи хора, способни да се справят с тези външни въпроси, за да разрешат тези проблеми, и ускорява темпото си при извършването на този аспект от работата. Виждаш ли, не продължава ли да не вдига глава от работа и не е ли отдаден? Не прави ли всичко по силите си, за да изпълни Божието поръчение? (Да.)

Още откакто евангелието на Божието царство започна да се разпространява през 1995 г., обсадата на Божия дом и клеветите срещу него от страна на режима на Сатана, религиозния свят и различни други сили, както и от определени медии по света, никога не са спирали; до ден днешен, когато евангелието се е разпространило във всички страни и места по света, обсадата от тези среди не е спирала. Един от най-тежките инциденти сред тях беше случаят в Джаоюан, Шандун, скалъпен от Комунистическата партия. Всички ли знаете за това? (Да.) По онова време в Китай вече имаше доста Божии избраници. Може да се каже, че църквата беше достигнала определен мащаб в Китай и беше придобила известно влияние в религиозния свят и в обществото, което привлече вниманието на ККП. Разширяването на мащаба и нарастването на влиянието на нашата църква предизвикаха чувство на безпокойство и тревога в ККП. Тя усети, че режимът ѝ е застрашен и че вярата на Комунистическата партия е изправена пред криза, затова инсценира случая в Джаоюан, за да натопи и незаслужено да набеди църквата, като използва това, за да потисне и да забрани църквата. След като се случи инцидентът в Джаоюан, някои с плитка основа, някои с малко вяра и някои, които бяха плахи, както и някои неверници, включително някои от онези, които ядоха хляб до насита, се уплашиха и вече не смееха да вярват. Имаше няколко ситуации, при които не смееха да вярват. Някои хора напълно повярваха на слуховете, скалъпени от Комунистическата партия, и ги приеха. Вярваха, че нашата църква е група, създадена от човек, и има човешки произход; нещо повече, въпреки че не бяха виждали с очите си нито едно от нещата, с които Комунистическата партия беше очернила църквата, все пак им повярваха. Тоест напълно и едностранчиво вярваха на слуховете, скалъпени от Комунистическата партия. Хората от този тип са неверници. Някои хора чувстваха, че това, което Комунистическата партия казва, не е непременно вярно, но не знаеха кой точно казва истината и кой лъже. Хората от този тип не вярваха, че Бог е извършил ново дело, нито вярваха на Комунистическата партия, но и не търсеха истината, за да опознаят истинския път. На всичкото отгоре, вярването в Бог означаваше поемане на толкова големи рискове — във всеки един момент можеха да бъдат арестувани, хвърлени в затвора и пребити до осакатяване или до смърт — така че просто спряха да вярват. Това беше една група хора. Друга група хора не смееха да вярват просто от плахост. Знаеха, че Комунистическата партия винаги лъже и винаги скалъпва несправедливи, фалшиви и неправомерни дела; несправедливите дела, скалъпени от Комунистическата партия, са безброй, а тя е убила безброй хора и убива хора, без да ѝ мигне окото. Знаеха, че случаят в Джаоюан е скалъпен от Комунистическата партия, и също така знаеха, че тези слова, изречени от Бог, са истината. Но просто бяха плахи и бяха обезумели от страх от слуховете на Комунистическата партия и от вълната и порива на нечестивост, предизвикани от Комунистическата партия, и не смееха да вярват. Размишляваха си: „Всемогъщият Бог е истинският Бог. Ако следвам този етап от Божието дело и проявя постоянство във вярата си до самия край, ще получа благословии. Но точно сега силите на Комунистическата партия са твърде големи. Ако бъда арестуван, ще бъда подложен на мъчения и може дори да бъда пребит до смърт. По-добре просто да вярвам тайно вкъщи. Няма да посещавам събирания, няма да изпълнявам своя дълг и няма да проповядвам евангелието; така никой няма да знае, че вярвам в Бог. Няма да е твърде късно да изляза и да вярвам, след като Комунистическата партия погине“. По онова време много хора станаха негативни и слаби, като вече не смееха да посещават събирания или да изпълняват своя дълг. Някои хора напуснаха църквата. Дори сред водачите и работниците имаше такива, които бяха слаби, имаше такива, които изоставиха работата си и не смееха да вършат работата, и дори имаше някои, които не смееха да вярват повече. При тези обстоятелства тази тежка задача, това голямо бреме да се снабдяват и подкрепят Божиите избраници и да се укрепва тяхната вяра, не легна ли отново върху човека, оползотворяван от Светия Дух? (Да.) Ако имаш бреме за църковната работа, тогава каквото и да се случи и колкото и големи да са трудностите и съпротивата, пред които си изправен, ще знаеш какво трябва да направиш и как трябва да го направиш. Ако нямаш бреме за църковната работа и нямаш искреност към Бог или вяра в Него, тогава няма да смееш да вършиш никаква работа. По-специално, когато си изправен пред нечестивите сили на големия червен змей и когато си изправен пред могъщата сила на Сатана, дори и да знаеш какво трябва да направиш и да знаеш как трябва да го направиш, няма да посмееш да го направиш. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, обаче издържа на заплахите на могъщите сили и продължи да върши църковната работа. Колкото повече църквата се сблъскваше с трудности, сблъскваше се с опасности и с безнадеждни ситуации, толкова повече той чувстваше, че отговорността му не може да бъде избегната, и толкова повече ускоряваше темпото при свикването на водачите и работниците, както и на братята и сестрите, за събирания, за да общуват за навлизането в живота, да общуват за Божиите намерения и да общуват за това как хората трябва да се изправят пред тази среда и как трябва да практикуват, когато се сблъскат с нея. Колкото повече се намираше в такива ситуации, толкова повече ускоряваше темпото при провеждането на събирания и ускоряваше темпото при свикването на водачите и работниците, за да ги научи как да вършат работата, каква работа да подредят и да приведат в изпълнение, как да подредят и да приведат в изпълнение работата и как да подкрепят братята и сестрите, за да преодолеят трудностите. Работата, която човекът, оползотворяван от Светия Дух, върши, е работата в Божия дом, а това, с което се бие и се бори, са могъщата сила на Сатана и нечестивите сили на целия свят. От човешка гледна точка, с малкото смелост, която притежават, хората биха обезумели от страх. През този период от време телевизионните канали на ККП излъчваха изчерпателни репортажи с негативни новини, които нападаха, злепоставяха и заклеймяваха Църквата на Всемогъщия Бог. В резултат на това много страници в интернет и радиостанции по света последваха примера и отразяваха заблудите и ересите на режима на ККП, които нападаха, злепоставяха и заклеймяваха Църквата на Всемогъщия Бог. Дори някои световноизвестни телевизионни канали отразяваха фалшиви новини и невярна информация, за да клеветят и да заклеймяват Божията църква. Изправени пред съкрушителните репортажи от новинарските медии, хората просто не биха могли да останат непоколебими, като се уповават единствено на оскъдната си вяра и оскъдните си сили; всички биха се отдръпнали, биха се скрили и биха се спотаили, докато нещата отминат, без да знаят какво трябва да направят и неспособни да намерят път напред. Хората биха имали съмнения в сърцата си: „Къде е Бог? Щом това са Божиите слова и това е истинският път, и Бог лично извършва делото, и Бог се е явил, как би могъл да позволи църквата да се сблъска с такава опасност? Как би могъл да доведе църквата и делото на Божия дом в такава среда? Как бихме могли да се изправим пред такова затруднение?“. Обикновените хора биха станали плахи и уплашени и биха се скрили и изчакали три до пет месеца, докато бурята утихне, преди да възобновят работа. Първо биха се защитили добре и след като собствената им безопасност бъде обезпечена, тогава биха се върнали, за да проверят църковната работа. Независимо колко хора са останали, осигуряването на собствената им безопасност би било от първостепенно значение и запазването на собствения им живот би било на първо място. Но какво избра човекът, оползотворяван от Светия Дух, когато се сблъска с тези съкрушителни клевети и слухове? Избра да се бори до смърт със силите на Сатана и режима на Сатана, да остане непоколебим в своето свидетелство за Бог, неотклонно да остане на поста си и правилно да защитава Божието дело и правилно да защитава Божието свидетелство; това беше негова отговорност. Вярваше, че ако църковната работа спре, ако работата по разпространяването на евангелието е смущавана и саботирана от големия червен змей и ако църквата е забранена, това би означавало, че не е изпълнил своята отговорност и че носи неотменима отговорност. Винаги казваше: „Ако не мога да изпълня поръчението, дадено ми от Бог, заслужавам да бъда прокълнат!“. Никой не му беше наложил такова бреме и никой не му беше казал какво трябва да прави, когато се сблъска с обсадата и клеветите на силите на Сатана. Като се осланяше на вярата си в Бог и като се осланяше на своята искреност към Бог и на проявяването си на внимание към Бог, той пое тази отговорност като свой неотменим дълг. Според него тази отговорност трябваше да бъде понесена от него и той беше единственият подходящ човек да завърши тази работа. Разбира се, това не беше монополизиране на властта, нито демонстрация на власт; той проявяваше постоянство в извършването на тази конкретна работа и изпълнението на своята отговорност. Когато ККП нападаше, злепоставяше и заклеймяваше църквата и неистово преследваше Божиите избраници, можеше да се каже, че всички братя и сестри бяха изправени пред огромни изпитания, облагородяване и изкушения. Особено за братята и сестрите, които вярваха само от три до пет години и все още не бяха положили основа в истинския път, това беше голямо изпитание. Ако никой не ги подкрепяше своевременно, не ги снабдяваше и не ги водеше, онези с плитка основа, плахите и тези с по-слаби заложби щяха да изостанат и да загубят възможността да бъдат спасени. Но когато църквата се сблъска с този вид специална среда, човекът, оползотворяван от Светия Дух, ускори темпото на своето наставляване и обучение на водачите и работниците и ускори темпото на своето изпълнение на различните елементи от църковната работа. Ни най-малко не се отпусна и ни най-малко не избяга от каквито и да било отговорности; напротив, ускори темпото на своята работа и както темпото, така и ефективността на неговата работа бяха двойно по-големи, отколкото преди. Спомням си, че през това време братът започваше да провежда събирания и да общува веднага след ставане и закусваше сутрин, докато разрешаваше проблемите, които възникваха в църковната работа и в църковния живот. След като се нахранеше следобед и си починеше час-два, започваше отново да общува за работата. В най-натоварените моменти, освен че общуваше сутрин и следобед, общуваше и още час или два вечерта. След като отминаха тези натоварени години, всички аспекти на работата влязоха в обичайното си русло. Всичко през тези години се свеждаше до ускоряване на темпото на работата. Аз ускорих темпото на Моето проповядване, а братът ускори темпото на своето сътрудничество, също като провеждаше събирания и проповядваше; и прекарваше останалото време в наставляване и обучение на водачите и работниците, както и в напътстването им при извършването на различни елементи от работата и при справянето с различни въпроси. Ако някои хора имат впечатление от това, в най-добрия случай знаят само: „През това време братът винаги общуваше с нас и ни напътстваше във вършенето на църковната работа“. Но може би не знаеш фона, на който се случи това, нито знаеш защо братът направи това, защото нямаш тази искреност или това бреме, или може би защото духовният ти ръст е твърде малък, за да видиш това ясно. Когато църквата беше изправена пред огромни заплахи и натиск и в решаващите моменти, когато църковната работа беше изправена пред смущение и саботаж, човекът, оползотворяван от Светия Дух, проявяваше още повече внимание към Божиите намерения. При тези обстоятелства още повече важеше това, че посвещаваше всичките си сили на вършенето на работата, като се опитваше да намери начини за справяне с различни трудности и проблеми. От една страна, търсеше Божието водителство и търсеше Божието напътствие; от друга, лично сътрудничеше по положителен, деен начин. Двадесет и четири часа в денонощието в продължение на няколко последователни години, освен времето за хранене, сън и почивка, основно работеше денонощно, като изразходваше няколко пъти повече време и енергия от един обикновен човек, за да върши църковната работа. Това беше цената, платена от човека, оползотворяван от Светия Дух, за да защити църковната работа, когато църквата се сблъска с най-големите си трудности, а пикът на този най-труден период вече е отминал. Тъй като човекът, оползотворяван от Светия Дух, е някой, който лично е вършил работата, някой, който е преживял тези неща от първа ръка, и някой, който се е справял с тях от първа ръка, той има особено дълбоко впечатление за това кои години са били най-натоварени и каква работа е била свършена по това време. И каква работа е била свършена, в резултат на което различните елементи от църковната работа протичат по организиран начин и стават устойчиви, и което е довело до пробив в работата, както и с какви трудности се е сблъскал по онова време и с кои трудности не е било лесно да се справи — самият той знае всички тези неща, но никой от вас не ги знае. Докато другите също служат на Бог, също преживяват Божието дело и преживяват Божието спасение и също се наслаждават на Божието водителство и предоставяне и се наслаждават на Божията благодат, човекът, оползотворяван от Светия Дух, е изразходвал многократно повече от енергията, кръвта на сърцето и цената на един обикновен човек; в крайна сметка той беше доведен до съвършенство от Бог, изпълни поръчението, дадено му от Бог, пое делото на Божия дом на плещите си и ви е водил до настоящия момент. Именно защото е изразходвал няколко пъти повече от енергията, времето и цената на един обикновен човек, в крайна сметка вие сте придобили нещо, нали? (Да, придобили сме нещо.) Честно казано, това, което сте придобили, е доста. Като глава на домакинството и ваш водач, братът през цялото време ви е водил в преживяването на Божието дело и ви е водил при извършването на различни елементи от работата, като е преодолял много трудности; също така ви е позволил гладко да преживеете всеки случай на облагородяване, изпитание и изкушение — и дори обсадата и потискането от страна на всички кръгове на обществото, както и репресията и преследването от могъщите сили на ККП — чак до днес.

След като са следвали Бог до настоящия момент, повечето хора, които изпълняват своя дълг на пълно работно време, са придобили известно навлизане в живота и вярата им в Бог е по-голяма от преди. Доколкото съм наблюдавал, някои хора са способни да бъдат послушни и покорни при изпълняването на своя дълг. Това много Ме радва. Въпреки че заложбите на тези хора са много ограничени, подобряването на тяхната работоспособност е много ограничено и това, което са придобили като навлизане в живота, също е много ограничено — в частност, бремето, което водачите и работниците могат да поемат на плещите си, и работата, която могат да вършат, също са много ограничени — едно достойно за похвала проявление сред повечето хора е, че са по-послушни и покорни от преди. Това подчинение и покорство в Моите очи означава, че са станали малко по-разумни и имат нещо от подобието на възрастни. Въпреки че все още сте много далеч по отношение на стремежа към истината и също така сте много далеч по отношение на навлизането в живота, съдейки по вашето послушно и покорно отношение, ако се стремите към истината, категорично има надежда в крайна сметка да бъдете спасени. Това не означава, че има само малка надежда, а категорично има надежда. Така че, за да постигнете спасение, трябва да положите усилия. Независимо дали служите на Бог като водачи, или изпълнявате своя дълг, всички вие трябва да се учите от човека, оползотворяван от Светия Дух. Той може да послужи като най-реалистичния пример, на когото да подражавате, този, когото най-лесно можете да видите и докоснете, нали? (Да.) В миналото, когато вършехте църковна работа и за първи път влязохте в досег с брата, малко се тревожех, когато ви кастреше; бях на тръни заради вас от страх, че няма да можете да го понесете и ще станете негативни и слаби, тъй като разбирахте само малко думи и доктрини, и дума не можеше да става за какъвто и да било духовен ръст у вас, и нямахте истинска вяра в Бог; само в сърцата си вярвахте, че има Бог, имахте известна ревност и известен простодушен порив и желаехте да изпълнявате своя дълг. Аз казвах: „Тъй като духовният им ръст е толкова малък, когато ги кастриш така, дали няма да станат негативни и слаби?“. Братът казваше: „Достатъчно беше общувано с тях за истината и всички я разбират като доктрина, но просто не могат да спазват принципите. Няма как да не ги кастря“. Казах: „В такъв случай кастренето трябва да се извърши“. Но след като братът ви кастри толкова много години, си направих едно заключение: понякога е излишно да се тревожа за вас; вие наистина извлякохте полза от преживяното кастрене и сте способни да бъдете послушни и покорни при изпълняването на своя дълг. Във всеки случай, независимо дали братът ви е кастрил, или ви е осигурявал положително водителство, предоставяне, подкрепа и помощ — всичко това се дължеше на факта, че служи на Бог и върши работата, и на това, че изпитва потребност да изпълни поръчението, дадено му от Бог — в крайна сметка това беше от голяма полза за вас, нали? (Да.) Именно защото непрекъснато изпълнява своите отговорности и изпълнява задълженията си към вас, отнася се искрено към Божието поръчение и се отнася искрено към вас, в крайна сметка постигна негласно разбирателство с Бог, изпълни поръчението, дадено му от Бог, и изпълни отговорностите, дадени му от Бог, като същевременно ви даде възможност да стигнете до днешния ден и да придобиете това, което имате днес, нали? (Да.) Виждаш ли, когато църквата се сблъска с такава сериозна среда и беше изправена пред това да бъде нападана, клеветена и дори преследвана и забранена от религиозния свят и могъщите сили на ККП, ако човекът, оползотворяван от Светия Дух, не беше използвал незабавно времето, за да върши работата, а вместо това ви беше зарязал и оставил на произвола на съдбата — без да има чувство за отговорност и искреност към вас, като просто скандира лозунги, отбива номера и приключва дотам, след което се наслаждава на живота и не изпълнява задълженията си — в такъв случай щяхте ли да можете да достигнете етапа, на който се намирате сега, при изпълняването на своя дълг? (Не.) Със сигурност нямаше да можете да го достигнете. Да не говорим за друго, но само фактът, че братът винаги ви пришпорва да ускорите темпото на определен елемент от работата и бързо да завършите определен елемент от работата — това негово чувство за неотложност ще ви повлияе и ще ви тласне напред, нали? (Да.) Когато това чувство за неотложност ви бъде предадено, не смеете да се отпускате. На всичкото отгоре, човекът е донякъде раболепен. Винаги се страхувате братът да не проверява работата ви, страхувате се, че братът ще открие проблеми, ще се ядоса и ще ви кастри и мъмри. За да дадете отчет, за да изпълните задачите си, за да зарадвате брата и за да оставите добро впечатление у брата, не вдигате глава от работа, за да я свършите. В миналото например създавахте по един химн на всеки две седмици, но сега можете да създавате по един химн седмично. Винаги мислите за надвишаване на възложените ви цели, винаги се страхувате братът да не ви пришпорва. Въпреки че братът е малко строг към вас, като прави това, използването на този метод за вършене на работата по-добри или по-лоши ви накара да станете? Поведе ли ви по правилния път, или ви отклони? (Поведе ни по правилния път. Сега ние също имаме чувство за неотложност при вършенето на работата си.) Начина, стила и нагласата на брата при вършенето на работата — напълно усвоихте всичко това. По-късно чух, че някои братя и сестри в евангелския екип също са започнали да практикуват по този начин. Някои хора донякъде се мотаеха при изпълняването на своя дълг и проповядваха евангелието цял месец, но все още не бяха постигнали никакви резултати, така че по време на едно събиране надзорниците ги посочиха поименно, като казаха, че резултатите на еди-кого си при изпълняването на неговия дълг „са нулеви“. Те се почувстваха засрамени и не можеха да понесат смущението, а след това донякъде изпитваха чувство за неотложност при изпълняването на своя дълг. Мисля, че да се практикува по този начин е доста добре. Въпреки че този метод е малко нетактичен и му липсва човешко отношение, тук се предава едно добро послание: под такова строго дисциплиниране, кастрене, надзор и пришпорване от страна на брата, повечето хора са развили чувство за неотложност при изпълняването на своя дълг. Винаги се страхуват някой да не ги провери, страхуват се работата им да не бъде инспектирана, винаги се страхуват напредъкът им да не бъде проследен и данните да не бъдат проверени, винаги се страхуват да не ги попитат за конкретните подробности от тяхната работа, страхуват се да не забавят напредъка на работата и се страхуват да не бъдат премахнати от църквата на пълно работно време, поради липсата на резултати при изпълняването на дълга им. Затова ускоряват темпото на работата си. Повечето хора са развили чувство за неотложност при изпълняването на своя дълг. Въпреки че това чувство за неотложност понастоящем не може да се смята за искреност, нито достига нивото на отдаденост, поне постигат резултати при вършенето на работата. Така че, положете малко повече усилия, учете се от брата и имайте малко искреност при изпълняването на своя дълг. Недейте да работите през пръсти, не скандирайте лозунги и недейте да вършите нещата само за да отметнете задачи, а по-скоро дайте отчет на Бог и бъдете достойни за своята съвест и разум. Ако можете да имате малко искреност и да имате малко отдаденост, и се стремите към истините принципи, можете да отговаряте на критериите при изпълняването на своя дълг. Сега повечето от вас, които изпълняват своя дълг, имат правилната нагласа, имат порив, вървят в крак с темпото на делото на Божия дом и не смеят да се отпускат. Въпреки че се страхувате да не бъдете кастрени, задето не изпълнявате добре своя дълг, поне има боязън в сърцата ви. Преди дори боязън нямахте; вашата мерзост беше твърде сериозна и бяхте твърде своенравни, като действахте според собствените си прищевки във всичко, което правехте. Мислехте си: „Ти може да си неспокоен, но аз не съм. Не искам да правя нещата толкова бързо. Твоето проявяване на внимание към Божиите намерения няма нищо общо с мен. Все още не знам какво означава да проявяваш внимание към Божиите намерения; ще проявявам внимание към тях, след като разбера какво означава това и как да го правя“. Сега е различно. Ти си мислиш: „Проявяваш внимание към Божиите намерения и искаш от мен да ускоря темпото на работата си и да завърша задачата в определен срок, така че трябва да я завърша навреме. Ако не мога да я завърша, ще ме кастриш, ще ме мъмриш или дори ще ме освободиш и отстраниш. Ако не мога да изпълнявам своя дълг, тогава няма ли да изчезне надеждата ми да бъда спасен? За да бъда спасен, трябва да изпълнявам добре своя дълг; трябва да те накарам да кажеш, че изпълнявам добре своя дълг“. Вашето състояние стана донякъде активно и положително, но все още ви липсва малко, когато става въпрос за практика, нали? (Да.) Трябва да се стремиш към истините принципи. Независимо дали се сблъскваш с кастрене, или с някакви трудности, трябва да се учиш от брата. Трябва да наблюдаваш как постъпва и какво прави братът, когато се сблъсква с трудности, и как се отнася към своята мисия и към поръчението, дадено му от Бог. От това трябва да търсиш принципите на практикуване. Недей постоянно да размишляваш: „Трябва да върша нещата така, че братът да види. За да не ме мъмри братът, да направя така, че да бъде доволен от мен и да остане с добро впечатление от мен, когато инспектира работата, и за да се уверя, че ще продължи да ме използва, трябва да се справям добре“. Ако правиш нещата само за да дадеш отчет на брата, това не е принципът, който трябва да спазваш; трябва да се стремиш към това да проявяваш внимание към Божиите намерения и да удовлетворяваш Бог. Твоето изпълнение на дълга ти първо трябва да премине проверката на брата; това е първата стъпка. Най-важното е, че трябва да спечелиш Божието одобрение. Постигането на това означава, че притежаваш истината реалност. Това е принципът, който хората трябва да спазват. Ако изпълняваш своя дълг само за да удовлетвориш брата, тогава отправната ти точка е грешна; това не е вяра в Бог и покоряване на Бог. Трябва да имаш място за Бог в сърцето си и трябва винаги да размишляваш: „Ако братът е удовлетворен, Бог удовлетворен ли е? Ако братът е удовлетворен и не ме кастри, но Бог все още не е удовлетворен, това доказва, че все още не съм достигнал напълно етапа да изпълнявам своя дълг според истините принципи. Все още трябва да търся истината и да действам според принципите. Когато мога да удовлетворя Бог, тогава мога да бъда сигурен. Ако Бог е удовлетворен и Бог ме приема, братът също ще се радва да види това“. Трябва да се съсредоточиш върху истините принципи и да се стремиш към тях. От думите и действията на брата, от начина му на говорене и от начините и методите му на вършене на работата трябва да наблюдаваш как изпълнява добре своя дълг, за да удовлетвори Бог и да постигне това да бъде доведен до съвършенство от Бог, и след това трябва да правиш като него и да му подражаваш. Да му подражаваш не означава да подражаваш на начина, по който говори и действа, а по-скоро да подражаваш на принципите, според които върши нещата, и да ги научиш. Трябва да гледаш какви принципи спазва при извършването на всеки елемент от работата, как постига удовлетворяване на Бог, как изпълнява Божието поръчение, с каква нагласа върши работата, към коя истина принцип се придържа и какъв аспект от истината реалност притежава. Трябва да търсиш в тази посока и след като откриеш принципите, трябва да действаш според тях и да ги практикуваш. Практикуването по този начин ще те накара да напредваш бързо.

Когато църквата се сблъска с особено значимо събитие, ако това е нещо, което си преживявал преди, ако е видът нещо, което си правил и с което си се справял преди, и имаш опит, ще знаеш как да продължиш. Много въпроси обаче са такива, с които се сблъскваш за първи път. Как да се справиш с такъв тип въпрос по начин, който е в съответствие с Божиите намерения, и как да действаш, така че да не се отклониш и да не причиниш сериозни последствия — това са неща, които хората не могат лесно да видят ясно, и в сърцата си хората не са напълно сигурни за тях. Какво трябва да се направи, ако хората не могат да видят нещата ясно? Тогава трябва да схванат принципите. С каквото и да се сблъскат и независимо дали се отнася до голям, или малък въпрос, ако не могат да го видят ясно, трябва да търсят истината, да се молят на Бог и да молят за Божието водителство. Това е принцип, който всеки, който изпълнява своя дълг или служи на Бог, трябва да притежава, и всеки трябва да практикува и да преживява по този начин. Затова, когато църквата беше изправена пред големи мъки и изпитания, човекът, оползотворяван от Светия Дух, не избра да избяга от тях, нито се откъсна от братята и сестрите и от църковната работа. Напротив, проявяваше постоянство в извършването на работата, като правеше всичко по силите си, за да върши работата добре. В тази неблагоприятна среда не допусна спиране на църковната работа, а напротив, даде възможност църковната работа да напредва нормално и гладко. Разбира се, човекът, оползотворяван от Светия Дух, е получил обучение и е бил доведен до съвършенство от Бог в процеса на постоянното преживяване на различните проблеми, които възникват в църквата, и справянето с всички аспекти на църковната работа. В крайна сметка разбра Божиите намерения и разбра истините принципи във всеки елемент от работата. Тогава това има по-голяма практическа полза при извършването на всеки елемент от църковната работа. Когато ви напътства при вършенето на работата, не е нужно да вървите по обиколни пътища; на практика ядете от това, което е готово. Не е нужно да напипвате пътя си или да търсите; можете просто да практикувате направо според принципите, за които братът общува. Не можете обаче за всичко да питате брата и да чакате той да проверява нещата вместо вас, като при натъкването на някакъв въпрос си мислите: „Вече не е нужно да се тревожим, не е нужно да търсим Божиите слова и не е нужно да общуваме или да обсъждаме каквото и да било. Просто можем направо да попитаме брата. Каквото и да каже братът, ние ще го направим; където и да ни заведе братът, ще го последваме. Ако братът ни каже да отидем на изток, няма да отидем на запад. Това ни спестява толкова много неприятности!“. Ако имате такава нагласа и винаги разчитате на брата по този начин, в крайна сметка братът ще бъде доведен до съвършенство от Бог и ще придобие много, докато вие няма да придобиете абсолютно нищо. Няма ли да сте навредили на самите себе си? Размишлявали ли сте някога над този въпрос? (Преди не сме размишлявали.) Тогава не е ли време да поразмишлявате сега? (Така е.) Виждаш ли, външният вид на хората в общи линии е един и същ — всички имат човешки вид — но вътрешните им стремежи, както и това как мислят и как избират в сърцата си по отношение на поръчението, дадено им от Бог, са различни, нали? (Да.)

Когато църквата е изправена пред важни въпроси, човекът, оползотворяван от Светия Дух, може да сътрудничи тясно и негласно с Бог и не изоставя работата си. Води Божиите избраници в църквата, за да продължават да вървят напред под Божиите подредби и водителство, което позволява на делото на Божия дом да напредва гладко. Освен този аспект, когато лично се сблъска с някакво очерняне и клевети, не се повлиява и не изоставя работата си. Например, когато някой има погрешно разбиране за него или когато в религиозния свят витаят някакви клевети и слухове за него — когато е изправен пред тези неща и когато личната му репутация и известност са накърнени — според Моите наблюдения и това, което съм научил, изглежда не се повлиява много от тези неща и не го интересува как го оценяват външните хора, особено как го коментира и съди религиозният свят. Не се повлиява от тези неща. Например, когато за първи път отиде в чужбина, чу, че Комунистическата партия е скалъпила слухове, според които е избягал с огромна сума пари и е купил луксозно имение в някаква държава. Неведнъж човекът, оползотворяван от Светия Дух, чуваше такива скалъпени от хората слухове, а също така виждаше тези слухове онлайн, но не беше възпрян. Какво е неговото гледище, когато се сблъсква с този тип неща? Често цитира една популярна поговорка: „Нима ще спреш да садиш зеле от страх да не го изядат зайците?“. Аз казвам, че тази нагласа не е лоша. Когато трябва да садиш зеле, не бива да бъдеш възпиран от страха да не го изядат зайците. Зелето е, за да го ядеш ти; това, че някой заек го яде, не ти пречи да го садиш. Ако иска да яде зелето, тогава трябва да намериш начин да се справиш с него — винаги има начин за справяне с този тип проблем. Той не се повлиява, нито се възпира от тези неща и просто прави това, което трябва да прави; църковната работа също не се повлиява от каквото и да било външно обществено мнение или клевета. Всъщност, когато се сблъска с тези неща, какво мисли в сърцето си човекът, оползотворяван от Светия Дух? Придържа се към един принцип, а именно: „Както и да се променя външната среда, мисията, дадена ми от Бог, е това, което трябва да върша, и трябва да я изпълня. Що се отнася до това как ме клевети външният свят, какво отношение има към мен, дали ме почита или ме гледа отвисоко и каква репутация имам във външния свят — тези неща нямат нищо общо с моята мисия“. Когато някои хора чуят за себе си скалъпени слухове от външния свят, неща, изсмукани от пръстите с цел да бъдат наклеветени, което оказва негативно въздействие върху тяхната известност, духовният им ръст е твърде малък, за да го понесат, и затова спират да изпълняват своя дълг. Независимо какво поръчение им е дадено, те не вършат работата. Мислят си: „Тъй като Бог ме оползотворява, Той би трябвало да разсее тези външни слухове и клевети заради мен и да възстанови добрата ми репутация. Ако Бог не ги разсее заради мен, тогава не съм в настроение да върша работата; не мога да върша тази работа“. Що се отнася до повечето хора, ако приемат малко поръчение и изпълнят малко от своя дълг, и изпълнят малко от отговорността си, те винаги се опитват да поставят условия на Бог. След като свършат малко работа, винаги искат да я заменят за благодат; след като свършат малко работа, смятат, че имат заслуги пред Бог и са в позиция да се пазарят с Бог. Каквото и да се случва във външния свят, стига това, което Бог прави, да не им харесва, да не е в съгласие с желанията им и да противоречи на желанията им, в сърцата си те се оплакват от Бог и искат да изоставят работата си и да спрат да вършат работата. Дори и да вършат работата, те я вършат нехайно и просто отбиват номера. Ако личните им проблеми не са разрешени добре, това може да им повлияе при изпълнението на техния дълг и може да им повлияе при изпълнението на поръчението, дадено им от Бог. Кажете Ми, отговарят ли такива водачи и работници на критериите и достойни ли са за доверие? (Не отговарят на критериите, нито са достойни за доверие.) Такива хора не са достойни за доверие! Каквото и да се случи в хода на личния им живот и оцеляване, то може да им повлияе при изпълнението на Божието поръчение. Ако нещо дори леко не им хареса, те избухват и постъпват неразумно, спират да изпълняват своя дълг и изоставят работата си. Едва когато тези външни въпроси бъдат решени, когато всички тези въпроси се развият по техния начин и когато са в радостно настроение, те се сещат, че църквата все още има работа, и едва тогава се сещат да поемат бремето и да продължат да вършат работата. Не приемат на сериозно поръчението, дадено им от Бог, като винаги се отнасят към него като към най-малката дреболия. В сърцата им поръчението, дадено им от Бог, не е толкова важно, колкото тяхната репутация, и не е толкова важно, колкото техният престиж сред хората. В мига, в който някой има погрешно разбиране за тях или има някакви лични предразсъдъци към тях и ги съди зад гърба им, или е донякъде неубеден от тях, или има някакво мнение или някакви различни предложения относно тяхната работа, те стават нещастни, изоставят работата си, спират да вършат работата и действат неразумно пред Бог. Всеки дребен инцидент, който възникне в живота им, или дори един-единствен случай на нечие възражение или спор с някого, може да им повлияе при изпълняването им на Божието поръчение и може да им повлияе при изпълняването на техните отговорности. Що се отнася обаче до човека, оползотворяван от Светия Дух, от времето, когато влязох в досег с него, досега, от това, което съм видял и което знам, той нито веднъж не е бил възпрян в процеса на справяне с какъвто и да било въпрос. Винаги казва: „Нима ще спреш да садиш зеле от страх да не го изядат зайците?“. Погледнато от човешка гледна точка, човекът, оползотворяван от Светия Дух, има много силна психологическа устойчивост; погледнато от гледна точка на истината, този човек има вяра в Бог, има искреност към Него и проявява внимание към Бог. Вярата му в Бог, искреността му към Него и вниманието, което проявява към Бог, надвишават загрижеността за собствената му репутация. Въпреки че някои хора го клеветиха, което оказа много негативно въздействие върху личната му репутация и известност, не го интересува. В сърцето му изпълняването на Божието поръчение и поемането на църковната работа са по-важни от всичко останало. Колкото и голяма да е твоята известност и колкото и голям престиж да имаш пред хората, ако не си изпълнил Божието поръчение и мисията, която Бог ти е дал, тогава си в беда. Нищо от казаното от теб няма да бъде от полза; трябва да дадеш отчет на Бог, защото тази мисия ти е дадена от Бог. Дългът, който изпълняваш, идва от Бог; не ти е даден от Божия дом или от твоя водач, нито е нещо, което сам си поискал — даден ти е от Бог. Тъй като дългът ти е даден от Бог, не бива да бъдеш възпиран от каквото и да било. Дори моретата да пресъхнат и скалите да се изронят, или да се озовеш на края на света, и независимо с какви преследвания, мъки, неуспехи или провали се сблъскваш, стига да можеш да изпълняваш своя дълг, не бива да изоставяш работата си, не бива да се отказваш и не бива да я избягваш. Ако я избегнеш и станеш дезертьор, тогава си Юда и завинаги си архигрешник. По въпроса за приемането на Божието поръчение човекът, оползотворяван от Светия Дух, винаги е изпълнявал своите отговорности и своя дълг въз основа на решимостта да проявява внимание към Божиите намерения. Той каза: „Докато Божието дело не спре, ще продължавам да бутам тази своя малка количка“. Това са точните му думи, които означават: „Докато Божието дело не приключи и Бог не ми каже да спра, няма да вдигам глава от работа и ще продължавам да върша работата. Ще спра само ако Бог вече не ме оползотворява, Божието дело приключи и Бог ми каже да спра. Ако Бог не ми каже да спра, докато съм жив и имам дъх в себе си, ще продължавам да върша работата“. Кажете Ми, голяма ли е вярата му? Голям ли е неговият устрем? (Да.) А вие имате ли този устрем? (Все още не.) Повечето хора все още винаги се надяват: „Кога ще приключи Божието дело? Кога ще настъпят големите катаклизми? Колко време остава? Можем ли малко да се насладим на живота на плътта? През всичките тези години на проповядване на евангелието и изпълняване на своя дълг бяхме толкова заети, не сме си почивали подобаващо по време на Нова година и други празници, изоставихме семействата си и вече не можем да се радваме на семейна обич — кога ще свърши това?“. Хората просто нямат решимост или манталитет, а именно — да пазят мисията и дълга си в този живот така, сякаш са самият им живот. Въпреки че скандираш такива лозунги и даваш такива обети, реалните ти действия не ги следват. За разлика от това, дори когато личната му репутация и известност са подложени на очерняне и клевети, човекът, оползотворяван от Светия Дух, не става негативен и слаб и не се опитва да се защитава и оправдава, както правят някои хора, а още по-малко това се отразява на работата. Той продължава да върши работата както обикновено, непоколебим, независимо от обстоятелствата. Тази работа, тази мисия, му е дадена от Бог, така че просто продължава да я изпълнява, без да спира.

Независимо дали сте хора, които служат на Бог, или сте братя и сестри, които изпълняват различните си видове дълг, ако искате да постигнете негласно разбирателство с Бог и да проявявате внимание към Божиите намерения, в момента това може наистина да е непостижимо за вас. Но най-малкото трябва да притежавате истинска вяра в Бог и искрено сърце; първо трябва да постигнете тези две неща. Тогава как трябва да практикуваш, за да постигнеш тези две неща? Начинът да го направиш е следният: в дълга, който изпълняваш, трябва поне да правиш всичко по силите си, без да си половинчат или нехаен. Да кажем например, че изпълняваш дълга си в екип танци, и човекът, оползотворяван от Светия Дух, общува с теб относно принципите на хореографията и какъв вид танци да се поставят, а също така ти казва какви материали да проучиш и колко време имаш, за да завършиш работата. След като си водиш бележки, обсъждаш и общуваш заедно с всички. Там, където общението не е изяснило нещата, изчакваш и търсиш допълнително, или се консултираш с други екипи танци; щом разбереш, веднага го прилагаш. Ако все още не разбираш съвсем, тогава продължаваш да експериментираш и се опитваш да го доловиш; щом го разбереш, бързаш да го направиш и да го приложиш на практика. Преди всичко трябва да имаш искрено сърце към собствения си дълг. Какви са проявленията на притежаването на искрено сърце? Току-що говорихме за един аспект от практиката на човека, оползотворяван от Светия Дух, а именно, че при служенето си на Бог никога не изоставя работата си, независимо с какви трудности се сблъсква. Какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с някои неща, които са трудни? Не се страхувай — без трудности твоят духовен ръст не би могъл да се прояви и твоите заложби не биха могли да се проявят. Животът е пълен с различни трудности и хората прекарват живота си, изправени пред една трудност след друга. Докато постоянно се сблъскваш с трудности, ако търсиш истините принципи и се справяш с тези трудности, няма ли тогава да придобиеш способността да се справяш с трудности? Няма ли заложбите и характерът ти да се подобрят? Освен това, когато имаш принципите за справяне с трудности и ги приложиш на практика, няма ли тогава да имаш навлизане в живота? Чрез справянето с трудности придобиваш истината реалност — няма ли животът ти постепенно да израсне? Така че наличието на трудности е нещо добро. Колкото повече се сблъскваш с трудности, толкова повече се разкрива искреността ти и толкова повече се тества вярата ти в Бог. Не се страхувай от наличието на трудности и не се страхувай от провали и неуспехи. Разбира се, във вашето ежедневие често възникват някои междуличностни конфликти, или някой може да е недоволен от теб, или дори да те съди зад гърба ти и да те гледа отвисоко, както и всякакви други разочароващи и неприятни неща; не бива да бъдеш възпиран от тези неща, нито да позволяваш появата на тези проблеми или трудности да ти повлияе при изпълнението на твоя дълг. Ако имаш време да се справиш с тях, можеш да потърсиш как да се справиш с тях според принципите; ако си много зает с дълга си и нямаш време да се справиш с тях, тогава можеш да оставиш настрана тези ежедневни задачи, дреболии и спорове за правилно и грешно и да отдадеш първостепенно значение на доброто изпълнение на своя дълг — това е най-важното нещо. Някои хора казват: „Не мога. Някой ме съдеше зад гърба ми и това ме нарани. Вътрешно се чувствам ужасно, в лошо настроение съм, духът ми е паднал и съм възпрян и смутен при изпълнението на своя дълг. Не мога да преодолея това нещо — какво трябва да направя?“. В такъв случай трябва искрено и сериозно да се молиш на Бог и да помолиш Бог да ти помогне и да ти даде сила. Трябва да кажеш: „Боже, искам да изпълнявам добре своя дълг, но сега възникна спор. В сърцето си се чувствам много обезпокоен. Не искам да обръщам внимание на това нещо, но в сърцето си винаги съм възпиран от него. Моля Те да ми помогнеш и да ми дадеш сила, за да мога да го преодолея и да не бъда възпиран от него, и за да мога да изпълнявам добре своя дълг“. След като се помолиш, постарай се да го преодолееш и да се опълчиш срещу него. Докато полагаш усилия да сътрудничиш, тези дреболии изобщо няма да ти пречат, нито ще могат да ти повлияят при изпълнението на твоя дълг. Ако си искрен при изпълнението на своя дълг, ако наистина вярваш, че Бог те проучва внимателно и че Бог ще види отношението ти при изпълнението на твоя дълг, ако имаш такава вяра в Бог и ако се молиш искрено по този начин, Бог категорично ще ти помогне да преминеш през трудността и да се отървеш от възпирането на подобни спорове, и ще можеш да изпълняваш своя дълг нормално. Ако моленето ти е само за да тестваш Бог и само на думи казваш, че искаш да изпълняваш добре своя дълг, но субективното ти намерение е да се въвлечеш в спора и да победиш отсрещната страна, Бог ще види, че нямаш искреност, и ще те пренебрегне, а ти няма да изпълняваш добре своя дълг. Какъв е крайният резултат от това да не изпълняваш добре своя дълг? Изоставянето на дълга ти е неизбежно и ще ти бъде трудно да не изоставиш работата си. Разбирате ли? (Разбираме.) Въпреки че в процеса на изпълнение на твоя дълг има много моменти, когато не искаш да изоставяш работата си, не искаш да се въвличаш в спорове и не искаш да бъдеш възпиран от каквито и да било хора, събития и неща, и просто искаш да изпълняваш добре своя дълг, когато нещата действително ти се случат, не можеш да се контролираш. Твоята собствена воля е особено силна и настояваш да се въвличаш в спорове с другите. В този решаващ момент Бог не гледа колко хубаво звучат думите ти; Бог просто гледа сърцето ти, какви са субективните ти намерения. Ако имаш склонност да се караш за правилно и грешно, да защитаваш собствените си интереси и да спориш с отсрещната страна, за да изясниш нещата и да решиш кой има надмощие, тогава Бог просто изобщо няма да върши дело и няма да те просветли или води. Когато Бог види, че желанието ти да изпълняваш добре своя дълг не е истинско, а желанието ти да защитаваш собствената си репутация и статус е истинско, Бог ще те пренебрегне. Бог ще каже, че си лъжец и че не си честен човек. При тези обстоятелства Бог няма да извършва дело върху теб, защото Светият Дух никога не върши безполезна работа. Бог първо гледа накъде клонят субективните ти намерения. Да предположим, че си склонен да изпълняваш добре своя дълг и да доведеш Божието поръчение докрай, но личната ти сила е минимална, силите, с които се сблъскваш, са много могъщи, а споровете, пред които си изправен, са много проблемни и много трудни за разрешаване; като вижда искреността ти, Бог ще ти помогне да уредиш всичко това. Виждаш, че човекът, оползотворяван от Светия Дух, също живее сред поквареното човечество и живее в този материален свят и също се сблъсква с тези неща, като например хорските осъждания, очерняне и клевети, враждебността на хората към него, и дори с хора, които се съревновават с него за статус и се съревновават с него за известност сред другите и т.н. Но с каквото и да се сблъска, той винаги избира да изпълнява добре отговорностите си и да завърши мисията, дадена му от Бог, и не престава да бъде достоен за издигането си от Бог. Винаги е носил тази нагласа, докато върши църковната работа: с каквото и да се сблъска, разглежда църковната работа и мисията, дадена му от Бог, като своя първостепенна задача, а поръчението и мисията, дадени му от Бог, пази така, сякаш са самият му живот. И така, когато има такава склонност в субективните си намерения, Бог от Своя страна го проучва внимателно и вижда неговата искреност. Когато Бог го проучва внимателно и вижда искреността му, онези неща, които могат да накарат човека да бъде възпрян, обезпокоен и повлиян и които дори могат да повлияят на мислите и възгледите на човека и да повлияят на пътя, по който върви, неусетно биват разрешени под Божието водителство, и то много лесно. Точно така стоят нещата и с вършенето на църковната работа; често възникват трудности и често се появяват проблеми. Братът винаги казва: „Нима ще спреш да садиш зеле от страх да не го изядат зайците?“. След като чуят тази поговорка, повечето хора също знаят, че принципът зад нея е правилен, но защо са неспособни да го направят, когато се стигне до прилагането ѝ на практика? Защо тогава има трудност? Това е пряко свързано със субективното отношение на хората към техния дълг и към тяхната мисия. Тоест между твоя дълг и Божието поръчение, от една страна, и различните ти лични интереси, от друга, избираш личните си интереси; това, което цениш, са собствените ти плътски интереси, твоята репутация и статус, и плътската наслада. Посвещаваш тези осемдесет или деветдесет процента от кръвта на сърцето си и от енергията си на собствените си плътски интереси, и ги използваш, за да защитаваш собствените си плътски интереси, докато се отнасяш към своя дълг като към странично занимание. В такъв случай, колко искреност можеш да имаш към изпълнението на своя дълг, към Божието поръчение и към Бог? (Много малко.) За някои хора това може да е по-малко от десет процента. Възможно ли е да замениш тази малка частица искреност за истината и да я замениш за Божието усъвършенстване? (Не.) Божието усъвършенстване и истината са безценни съкровища! Влагаш по-малко от десет процента от енергията си и си мислиш, че можеш да я замениш за истината, да я замениш за Божието усъвършенстване и да я замениш за Божието признание и приемане — кажи Ми, Бог би ли ти дал тези неща? (Не.) Трябва да проявиш сто процента от своята искреност; само тогава можеш, подобно на човека, оползотворяван от Светия Дух, да придобиеш истината и да придобиеш Божието усъвършенстване и Божието одобрение. Самата истина е безценно съкровище и нищо не може да бъде заменено за нея. Истината е капиталът, който дава право на едно сътворено човешко същество да живее вечно. Помисли само колко ценно е това! Невъзможно е да придобиеш истината, само като се раздаваш малко, като полагаш малко усилия и като скандираш няколко лозунга. Да не говорим за придобиването на истината — дори придобиването на малко от просветлението и водителството на Светия Дух изисква известна доза искреност и сериозност, а освен това трябва да платиш цена, за да придобиеш делото на Светия Дух; какво остава за придобиването на истината! Това изисква период на усърден стремеж и трябва да понесеш много страдания и да платиш голяма цена, за да го постигнеш. Причината за това е, че истината трябва да служи като твой живот; щом този живот бъде вложен в теб, няма да се наложи да вкусиш смърт — няма да умреш. Какво означава да не умреш? (Означава придобиване на вечен живот.) Вечният живот, погледнато буквално, означава да оцелееш завинаги, да живееш вечно и да не умираш, защото имаш основата за живот и имаш капитала да живееш. И така, как можеш да придобиеш истината, това безценно съкровище? Най-малкото трябва да имаш някаква искреност. Ако имаш само десет процента искреност, достатъчно ли е това? Мисля, че дори петдесет процента не са достатъчни; пак няма да можеш да придобиеш истината. Може да успееш да разбереш някои повърхностни истини, но няма да можеш да придобиеш по-дълбоките истини — истината и живота на аспекта на познаването на Бог, аспекта на покоряването на Бог и аспекта на боязън от Бог и отбягване на злото. Ако искаш тези истини да бъдат вложени в теб, за да станат твоя реалност, и да станат това, което разкриваш и изживяваш по естествен начин, то трябва да дадеш сто процента от своята искреност; това не е нещо, за което може да се пазариш. Следователно, ако искаш да придобиеш истината, трябва да премислиш колко искреност си принесъл и дали си си задържал нещо от нея. В процеса на изпълнение на твоя дълг и при хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш, колко време прекарваш в пренебрегване на своя дълг, занемаряване на същинските задачи, преследване на плътска наслада, преследване на статус, слава и придобивки, и в перчене и превъзнасяне на себе си? Колко време при изпълнението на своя дълг прекарваш в това да си нехаен, да разчиташ на другите и да не желаеш да понасяш страдания и да плащаш цена, както и да изоставяш работата си при сблъскване с проблеми, да действаш своеволно и да не проявяваш внимание към Божието бреме, когато се сблъскваш с проблеми? Трябва сериозно да изследваш всички тези неща.

Вижте как човекът, оползотворяван от Светия Дух, е проследявал вашата работа през годините. Когато общува за истината с вас, за да ви подкрепя и да ви помага, как го прави? Примесена ли е част от собствената му воля? Изоставял ли е някога работата си? Измъквал ли се е някога от отговорностите си? Дори кастренето му спрямо вас се извършва с такава искреност и дори мъмренето и дисциплинирането му спрямо вас се извършват с искреност — нищо от това не е отбиване на номера. Той искрено изпълнява отговорностите си и изпълнява задълженията си към вас. Откъде идва тази искреност? Тя се основава на неговата искреност към Бог. Той прие Божието поръчение с искреност и оттогава използва искреността си, за да се опита да доведе Божието поръчение докрай и да го изпълни добре. И така, как практикува това? Не казва просто няколко думи, за да изрази позицията си и да остави нещата така. Напротив, той върши тази работа върху вас, здраво стъпил на земята. Би трябвало да можете да осъзнаете това, нали? (Да.) Следователно дори кастренето му спрямо вас и мъмренето му спрямо вас се извършват с искреност. Самият той също се чувства възмутен, когато ви кастри и ви мъмри. Ако не беше отговорен към вас и нямаше нито капка искреност, и не го беше грижа или не вземаше присърце грешките, които правите, би ли могъл да се чувства възмутен? Когато не успявате да изпълнявате добре своя дълг и причинявате вреда на делото на Божия дом, ако той не защитаваше интересите на Божия дом, не пазеше тези неща в сърцето си и не го беше грижа какво е вашето изпълнение на дълга — и просто искаше всички да се разбират и нещата да са приятни — и нямаше абсолютно никакво чувство за отговорност или бреме към вас, тогава би ли се почувствал възмутен, когато нарушавате принципите при изпълнението на своя дълг? Ако не се чувстваше възмутен, би ли могъл да ви кастри? (Не.) Кажете Ми, има ли желание да се гневи? (Няма желание; просто ние сме твърде вбесяващи.) Точно така. Вие сте твърде вбесяващи. Независимо колко пъти се общува за нещата, пак нарушавате същите принципи; независимо как се обясняват нещата, не можете да ги запомните. Накрая някои братя и сестри са в недоумение какво да правят със себе си и питат брата: „Този път трябва да бъдем наказани, нали?“. Братът, също видял се в чудо, казва: „Нека този път да не ви наказваме“. От това да ви кастри, до това в крайна сметка да обсъжда с вас дали трябва да бъдете наказани и как трябва да бъдете наказани — както виждаш, братът просто се отнася с вас като със семейство. Използва всякакви методи, за да ви води и да ви помага. Накрая дори не може да събере гняв, за да ви кастри. Не знае дали да се смее, или да плаче, и това е сцената, която се разкрива. Ако братът нямаше бреме за вашето навлизане в живота и вашето изпълнение на дълга, ако нямаше искреност към работата в Божия дом, ако не я приемаше като своя собствена работа и не я вземаше присърце, би ли направил тези неща за вас? (Не.) Когато повечето водачи и работници видят хората да действат в нарушение на принципите или да прекъсват и да смущават църковната работа, ядосват ли се? Малцината, които притежават малко чувство за справедливост, се ядосват. Но след като се ядосат, размишляват: „Те също са платили цена при изпълнението на своя дълг; не мога наистина да ги критикувам. Трябва просто малко да ги увещавам, да обсъдя нещата с тях и да ги помоля да го направят както трябва“. Тогава казват на човека: „Бог ни издига, за да изпълняваме своя дълг, и ни дава възможността да бъдем спасени. Трябва да имаме съвест и трябва да се отплатим за Божията любов!“. Просто предлагат няколко изречения на увещание като това и оставят нещата така, без да ги е грижа дали проблемът е бил разрешен. Докато човекът, оползотворяван от Светия Дух, върши работата и изпълнява своите отговорности, независимо с какъв проблем се сблъсква или каква ситуация възниква в църквата, лично той винаги спазва един принцип и винаги се придържа към тази отговорност, напътстван от правилното отношение, за да доведе докрай поръчението, дадено му от Бог. Какъв е този негов манталитет? Работата е там, че каквото и да се случва в живота, каквото и да се случва във външната среда и както и да се променят хората, събитията и нещата, хората трябва да завършат мисията, дадена им от Бог — това е напълно естествено и обосновано. Според него, колкото и добре да управляваш личния си живот, ако не си завършил Божието поръчение, не си свършил добре задачата, дадена ти от Бог, и не си свършил добре работата, дадена ти от Бог, и не си удовлетворил Божиите намерения, тогава няма значение какво казваш. Следователно, с каквото и да се сблъска, не е възпиран, повлияван или смущаван; прави това, което трябва да прави, по начина, по който трябва да го прави. Божието поръчение и мисията, която Бог дава на хората, са от първостепенно значение; през цялото време хората трябва неотклонно да се придържат към тях. Тоест, каквото и да се случи, докато Божието дело не спре, вършенето на църковната работа и вършенето на работата в Божия дом е мисията, дадена ти от Бог, и трябва да проявяваш постоянство в това до самия край. В този живот, предвид това, че Бог те е избрал и ти е дал тази мисия, предопределено ти е през целия си живот да живееш за мисията, която Бог ти е дал, и да живееш, за да доведеш докрай поръчението, което Бог ти е дал. Ако занемаряваш същинските задачи и оставяш ума си да блуждае към други неща, не успееш да поемеш Божието поръчение и не успееш да изпълниш добре своите отговорности, и си длъжник на Бог и длъжник на братята и сестрите, тогава, след като умреш, ще се срамуваш твърде много, за да се изправиш пред Бог, и няма да можеш да дадеш отчет на Бог. Следователно, напътстван от този манталитет, по пътя на служенето на Бог през всичките тези години, независимо какви трудности е преживял, независимо какви среди е преживял и независимо на какви трудности се е натъкнала църковната работа, човекът, оползотворяван от Светия Дух, не е оставил църковната работа и не е изоставил работата в Божия дом. Продължил е стъпка по стъпка да върши работата до настоящия момент и ще продължи да я върши по този начин в бъдеще. Винаги е вършил работата — това е нормата на неговия живот.

Разбрахте ли това общение? (Да, разбрахме го.) Какво разбрахте? (Че през цялото време трябва неотклонно да се придържаме към своя дълг и да се придържаме към поръчението, дадено ни от Бог. Колкото и големи да са трудностите, не можем да се отказваме; трябва да се молим на Бог и да търсим истината, за да се справяме с проблемите. Освен това, независимо дали репутацията и статусът ни са накърнени или личните ни плътски интереси са накърнени, трябва да се избавим от личните си интереси, да не бъдем възпирани от тези неща и неотклонно да се придържаме към поръчението, което Бог ни е дал.) Да не забравяме и най-важния момент, а именно, че служенето на Бог, вършенето на работа в Божия дом и приемането на отговорностите и мисията, дадени ти от Бог, е за цял живот; не бива да поддържаш гледище, че е само временно. Ако винаги поддържаш гледище, че е само временно, като си мислиш: „След като изпълнявам своя дълг в продължение на две или три години, Божието дело ще приключи и ще съм успял във вярата в Бог; животът ми ще е имал смисъл и ще съм излязъл на печалба“, тогава няма да можеш да извървиш пътя докрай; не отговаряш на критериите за човек, който служи на Бог, и нямаш искреност към Бог. Тогава какви хора са онези, които поддържат гледището, че е само временно? Те са опортюнисти. Тъй като нямаш дори искреност към Бог, можеш ли да имаш искреност към църковната работа и към братята и сестрите? (Това би било невъзможно.) Когато в църквата възникне голям инцидент или когато се случи нещо, което засяга твоята собствена репутация и статус и собствените ти интереси, няма как да избереш да защитаваш църковната работа и няма как да удовлетвориш Божиите намерения. Подобни хора, които поддържат гледище, че е само временно, са в голяма опасност. Когато църковната работа протича нормално, те могат да следват вярата си, но щом църквата се сблъска с безпрецедентно преследване и възникне криза, те ще се изправят пред изкушение и не е сигурно дали ще могат да продължат да следват Бог. Могат ли такива хора да следват Бог до края на пътя? (Не.) Поддържането на гледище, че е само временно, при изпълнението на своя дълг е опасен сигнал. Някои хора си мислят: „Моето поддържане на гледище, че е само временно, показва, че съм проницателен и знам как да се възползвам от възможностите. Вижте колко сте неразумни! Ще принеса малко искреност едва когато Божието дело е на път да приключи и евангелието на царството се е разпространило във всяка страна по света. Ако на Божието дело му остават още няколко години или дори десетилетия и няма да приключи скоро, тогава просто ще си живея живота и първо ще преследвам света, а ще се върна да изпълнявам своя дълг, когато Божието дело е на път да приключи“. Доста си умен и си доста пресметлив, и доста добре си измислил всичко. Хората може да не знаят плановете ти, но Бог ги знае. Нямаш искреност към Бог, затова Бог няма да ти даде никакво бреме, което да поемеш. В такъв случай делото на Божия дом, служенето на Бог и изпълнението на твоя дълг, както и постигането на спасение в бъдеще, няма да имат нищо общо с теб. В процеса на служене на Бог, освен че има вяра в Бог, има искреност и проявява внимание към Него, човекът, оползотворяван от Светия Дух, се отнася и към всеки елемент от църковната работа като към своя собствена работа. Да живееш този живот означава да вършиш работата, а да вършиш работата означава да живееш. Отнасянето към църковната работа като към своя собствена работа и вършенето на работата просто като част от ежедневието си — този манталитет не е ли доста добър? (Да.) А вие имате ли този манталитет? (Все още не.) Не забравяйте: няма трикове или преки пътища към това да можете да изпълнявате добре своя дълг и да доведете докрай Божието поръчение. Всичко се свежда до следните думи: не вдигайте глава от работа и бъдете отдадени. През цялото време не вдигайте глава от работа и правете всичко по силите си. Трябва да принесеш своята искреност и да дадеш всичко от себе си, за да изпълняваш добре своя дълг; в противен случай е невъзможно да бъдеш усъвършенстван от Бог, нали? (Да.)

Добре, с това приключва нашето общение за днес. Довиждане!

22 февруари 2025 г.

Предишна: Как човек да се стреми към истината (33)

Явяването и делото на Бог За познаването на Бог Беседите на Христос от последните дни Разобличаване на антихристите Отговорностите на водачите и работниците За стремежа към истината За стремежа към истината Съдът започва с Божия дом Съществени слова на Всемогъщия Бог Христос от последните дни Ежедневни Божии слова Истини реалности, в които вярващите в Бог трябва да навлязат Свидетелства за преживявания пред Христовото съдилище (Том 2) Свидетелства за преживявания пред Христовото съдилище (Том 3) Свидетелства за преживявания пред Христовото съдилище (Том 4) Свидетелства за преживявания пред Христовото съдилище (Том 5) Свидетелства за преживявания пред Христовото съдилище (Том 6) Свидетелства за преживявания пред Христовото съдилище (Том 7) Свидетелства за преживявания пред Христовото съдилище (Том 8) Свидетелства за преживявания пред Христовото съдилище (Том 9)

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger