Днес нека първо поразмишляваме над един въпрос. Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце — това факт ли е? (Да.) Тъй като Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце, защо Той все още тества човека? Размишлявали ли сте над този въпрос? (Не.) Не сте размишлявали над него, така че сега, когато този въпрос беше повдигнат, какво мислите? Имате ли някакво разбиране по този въпрос? (Въпреки че Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце, ние все пак трябва да свидетелстваме за Бог пред Сатана, за да може Сатана да види истинската ни любов към Бог и предаността ни към Него. Следователно това тестване също така ни дава възможност да свидетелстваме пред Сатана.) Това е един аспект на онова, за което общувахме миналия път. Освен това за какво друго можете да се сетите? (Аз се сетих и за още нещо: въпреки че Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце, Той също така нагласява среди, за да тества човека, като му позволява реално да преживява неща и му позволява в рамките на тези среди постоянно да се бори срещу собствения си покварен нрав и постоянно да се опълчва срещу плътта си, за да може да практикува истината и да практикува Божиите слова. Това е практически процес, чрез който сътвореното същество придобива истината.) Кой друг има някакво разбиране? Не сте ли обикновено много словоохотливи? Защо тогава нямате разбиране, когато сте изправени пред действителен проблем? Знаете ли какво засяга въпросът, който току-що споменах? Засяга Божия начин на вършене на дело и също така включва опознаване на Божиите намерения. Така че какво разбиране можете да придобиете от това? Ако нямате разбиране по такъв важен въпрос, това доказва, че не размишлявате над тези действителни въпроси, а още по-малко разбирате истината и навлизате в реалността. Следователно когато се сблъсквате с такива въпроси, не сте ги преживели лично и в резултат на това не можете да говорите за никакво разбиране. Кой друг би искал да говори за разбирането си по този въпрос? Тъй като Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце и знае, че хората имат желание да практикуват истината, да изпълняват дълга си отдадено и да се покоряват на Бог, това не е ли достатъчно? Защо Бог продължава да тества човека? Какъв ефект възнамерява Бог да постигне в крайна сметка, като прави това? (Мисля, че Бог нагласява среди, за да прекара човека през изпитания и облагородяване, с цел да вземе истината и да я вложи в него и да направи истината негов живот; това е сравнително практически процес.) Това правилно ли е? (Да. Бих добавил още нещо: мисля, че Божието дело по тестването на човека служи, от една страна, за да се вземе истината и да се вложи в човека, като той бъде накаран да преживее изпитания и облагородяване, а от друга, за да се изпълни Божията воля в човека.) Казвате, че Бог тества човека, за да му позволи да изпълни Божията воля, но може ли човекът да изпълни Божията воля? (Не, не може.) Слушали сте проповеди толкова много години, но въпреки това нямате разбиране за повечето неща, особено когато става въпрос за действителни проблеми в ежедневието ви. Каквото и да се случи, повечето хора знаят само как да сипят високопарни думи и да изричат празни доктрини и теории. Някои хора дори казват неща, които са абсолютно неуместни, които нямат абсолютно никакво отношение към истината, към реалността — без дори далечна връзка. Въпреки че някои хора също не са размишлявали над тези въпроси, те все пак имат известно разбиране по определени действителни въпроси, нали? Ако се съди по отговорите ви, в обикновени моменти от действителния ви живот не сте направили никакво навлизане в повечето от истините, отнасящи се до практикуването, и следователно нямате опит с тях. С какъвто и действителен проблем да се сблъсквате, не можете да изразите никакво разбиране и знаете само как да говорите за доктрини; винаги, когато се случи нещо, отговаряте с доктрини. Следователно във всяка работа или във всяка област на дълга това, което можете да направите, е много ограничено, а дори и ограничените неща, които можете да направите, не са съгласно истините принципи. Истините принципи са непостижими за повечето хора, повечето хора също така не могат да ги разберат и дори повече, не са способни да изпълняват дълга си според принципите. По въпроса „Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце, защо тогава Той все още тества човека?“ отпреди малко, повечето от вас нямаха разбиране, но след като няколко души изразиха известно разбиране, повечето от вас все пак можаха да получат потвърждение в сърцата си и да определят кой е говорил по-точно и относително съгласно фактите. И така, как точно трябва да се разбере този въпрос? Трябва да общуваме по него.

Внимателното проучване на най-съкровените дълбини на човешкото сърце е способност, която Самият Бог притежава. Бог има проникновено разбиране за човечеството, за сътворените същества; това е напълно точно; този факт не може да бъде отречен. Независимо дали си преживял това или не, независимо дали си придобил някакво осъзнаване за него или не, и независимо дали някога си го усещал или не, във всеки случай е факт, че Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце. Тъй като Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце, Той естествено има особено дълбоко разбиране за човека. Какви са заложбите и инстинктите на човека, колко е голям неговият духовен ръст, какво може и какво не може да прави и какви видове покварен нрав има — Бог познава всички тези неща като дланта Си; Бог е напълно наясно с тях! Тогава защо Бог все още постоянно тества човека? Каква е целта на това тестване? Бог има нужда човекът да Му даде отговор чрез собственото си поведение и проявления. Бог иска да види как решимостта на човека, неговите желания, молитвите му или клетвите, които полага пред Бог, получават потвърждение. В Божиите очи това е съществен процес; той се отнася до това как Бог спасява човека и как взима Своите слова и взима истината и ги влага в човека. Миналия път също общувахме върху част от това защо Бог тества човека, като споменахме, че Той тества човека, защото има нужда човекът да свидетелства за Него. Но това е много малка част от причината. Основната причина е, че като тества човека, Бог иска той да вземе Божиите слова, да вземе истината и да ги приложи на практика, и да ги превърне в своя собствена реалност. Целта не е човекът просто да прочете Божиите слова и да остане само с някакво впечатление или с някои идеи, намерения или решимост, а след като прочете Божиите слова, човекът да размишлява и да общува по тях и така да разбере истината, и да бъде способен да приложи истината на практика, за да може тя да стане негова живот реалност. И така, защо Бог иска практикуването на човека? Това практикуване е от решаващо значение за постигането на спасение от човека. Това е необходим процес, чрез който Бог взема истината и я влага в човека. Като практикува истината, от една страна, човекът е способен да се отърве от своя покварен нрав; от друга, той наистина преживява това, за което говорят Божиите слова, наистина преживява какво е изискваното от Бог ниво и какви са Неговите намерения и също така наистина преживява процеса на отърваване от своя покварен нрав и покоряване на Бог. Чрез този процес Божиите слова и истината биват вложени в човека. Разбира се, това не е резултат, който може да бъде постигнат чрез практикуване на истината веднъж или два пъти, а човекът трябва да практикува истината и да навлиза във всеки неин аспект в дългосрочен план. В този дългосрочен процес, докато човекът постоянно преживява и постоянно преминава през неща, той постепенно се справя със своя покварен нрав в различна степен. Справянето с покварения нрав на човека все още не е крайният резултат, който Бог възнамерява да постигне, като го тества. Какъв е крайният резултат? Това, което Бог възнамерява да осъществи в човека, е да го отърве от неговия покварен нрав чрез действието на истината в него и след това да вземе истината и да я направи негов живот; това е крайният резултат. Когато истината стане живот на човека, той се справя из основи със своя покварен нрав. Справянето из основи с покварения нрав на човека е крайният резултат, който човекът постига, като върви по пътя на спасението. Това е основната причина, поради която Бог тества човека. Затова двете неща, за които някои хора говорят, когато казват: „Бог тества човека, от една страна, защото има нужда човекът да свидетелства, а от друга — за да накара човека да следва Божията воля“, всъщност не са много важни в сравнение с Божия план за управление и с Неговата цел да направи човека завършен и да му позволи да постигне спасение. Важното е, че по време на процеса на тестване на човека, Бог възнамерява да вземе Своите слова и да вземе истината, и да ги вложи в човека. Крайният резултат е да се позволи на Божиите слова и на истината да станат живот на човека, да заменят стария му живот — неговия покварен нрав. Няма ли тогава човекът да е придобит от Бог? (Да.) В крайна сметка човекът да бъде придобит от Бог — това е резултатът, който Бог възнамерява да постигне, като го тества. Това тестване приема много форми. Понякога Бог използва дадена среда, за да те прекара през изпитания и облагородяване; понякога използва дадена среда, за да те наказва и съди; а понякога използва дадена среда, за да те подтикне и да те предупреди. Понякога използва други хора, за да ти напомни, да те предупреди и да те кастри; а понякога използва Своите слова, за да те смъмри изрично, да те бичува и да те дисциплинира, или дори използва Своите слова, за да те съди изрично и да разобличи твоето непокорство. Всичко това са начини, по които Бог тества човека; Божиите начини за тестване на човека са много и разнообразни. Тогава при какви условия Бог тества човека? Какви условия трябва да изпълниш, за да те тества Бог? Трябва да имаш навлизане в живота. Бог те проучва внимателно; Той знае какво мислиш в сърцето си и знае какъв вид естество същност имаш. Ако обаче нямаш навлизане в живота — с други думи, ако обикновено не се стремиш към истината и не търсиш истините принципи в нищо — дори ако Бог те просветлява и те напътства, за да ти помогне да разбереш даден аспект от истината, ти оставаш безразличен, не се трогваш вътрешно и нито в сърцето си, нито в субективното си съзнание имаш каквото и да било намерение да практикуваш според истините принципи. В такъв случай различните Божии начини за тестване на човека рядко ще те спохождат. Какво показва това? Това показва, че все още си на етапа на полагане на труд и все още не си поел по пътя на спасението. На какво е признак това? Че все още полагаш труд! Какво означава да полагаш труд? Означава, че когато изпълняваш онази малка част от дълга си и изпълняваш тези задачи, това е просто полагане на усилия и няма нищо общо с истините принципи. Тъй като просто полагаш усилия, не може да става и дума за принципите на практикуване, нито пък може да става дума за търсене на истините принципи. Достатъчно е, ако можеш да полагаш усилия, да не причиняваш прекъсвания, да не предизвикваш смущения, да не нарушаваш умишлено реда, да не саботираш умишлено нищо и да не повреждаш умишлено каквото и да било оборудване. Изискванията към теб не са високи; достатъчно е да можеш да полагаш усилия, да не предизвикваш смущения и външно да изглеждаш сравнително благовъзпитан. Това е изискваното от теб ниво. Защо от теб се изисква такова ниво? Защото не се стремиш към истината, обикновено нямаш навлизане в живота и не търсиш истината в нищо. Някои хора казват: „Въпреки че не търсим истината, когато се случват разни неща, не сме нарушили никакви принципи. Правим всичко, което Божият дом изисква от нас, послушни сме и сме изпълнили задачите си. Също така не сме предизвикали преднамерено прекъсвания или смущения, така че как можеш да казваш, че полагаме труд?“. Дали това да се каже, че тези хора полагат труд, ги онеправдава? (Не.) Хората знаят на доктринално ниво, че не ги онеправдава, но някои все още остават неубедени в сърцата си. Защо се казва, че тези хора полагат труд? (Основната цел на това Бог да се въплъти и да изрази истината в последните дни е да ни позволи да приемем истината, да практикуваме истината и да придобием истината като наш живот. Ако изпълняваме дълга си без принципи, тогава изпълняването му няма нищо общо с истината и може да бъде наречено само полагане на труд.) Като чуят тези думи, някои хора не могат да ги приемат и казват: „Ние вярваме в Бог от толкова много години и сме платили толкова голяма цена в изпълняването на дълга ни, така че как може все още да полагаме труд? Не сме убедени в това! Бог не проучва ли внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце? И все пак Бог не знае какви са сърцата ни спрямо Него и не ни разбира! Ако Бог не ни разбира, как може да се каже, че Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце? Ако Бог не разбира човека, Той лесно може да онеправдае човека“. Такъв човек вярва, че Бог го е онеправдал; правилно ли е да мисли по този начин? (Не.) Той признава, че Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце, но в същото време казва, че Бог го е онеправдал. Той наистина ли признава, че Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце? (Не. Ако вярва, че Бог го е онеправдал, тогава дори и да казва: „Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце“, това не е истинско разбиране.) Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце, така че разбира ли Той различните състояния и същности на хората? (Разбира ги.) Тъй като Бог наистина разбира, точно ли е Неговото окачествяване на много хора, които са вярвали в Бог от години, като все още полагащи труд — а не като хора, които се стремят към истината, и не като хора, които са поели по пътя на спасението? (Точно е.) На какво се основава това? (На действителните ни състояния. В средите, които Бог нагласява, ние не търсим истината, за да се справим с нашия покварен нрав, и изпълняваме дълга си без истините принципи, затова мисля, че Божието окачествяване за нас е правилно.) Все още не можете да прозрете този въпрос.

През годините Аз съм изговорил толкова много истини и съм общувал върху толкова много истини принципи — имате ли желание да ги практикувате? (Да.) Имате желание да практикувате истината, така че да сте се молили някога на Бог за това, да сте изразявали решимост или да сте давали клетви пред Него? (Понякога давам клетви и изразявам решимост.) Повечето хора имат в сърцата си желание да практикуват истината и често се молят и изразяват решимост, а също така дават клетви пред Бог; някои дори молят Бог да ги дисциплинира. Но може ли това желание да означава, че хората притежават истината реалност? Може ли да замести практикуването на истината от тяхна страна? (Не.) То не може да замести практикуването на истината от тяхна страна. Вижте, не са ли повечето хора в това състояние? Що се отнася до субективните намерения на хората, когато става въпрос за практикуване на истината или за общение по определен аспект от истината, никой не иска да таи съпротива срещу това; всички те имат желание да практикуват истината. Например да бъдеш честен човек, да изпълняваш дълга си отдадено, да не се нехаен, да си сътрудничиш хармонично, да не причиняваш прекъсвания или смущения, когато върши неща, и да бъдеш способен да защитаваш интересите на Божия дом и да отстояваш Божието свидетелство и така нататък — хората имат желание да практикуват всички тези истини и да навлизат в тях. Ако беше попитал: „Кой няма желание да практикува истината?“, никой нямаше да вдигне ръка; всеки има желание да я практикува. Ако след това беше попитал: „Кога планираш да започнеш да я практикуваш?“, те щяха да кажат: „Ще започна да я практикувам отсега нататък“. Но впоследствие те не предприемат никакви действителни действия; все така продължават да мислят в сърцата си: „Боже, имам желание да практикувам истината“. Не само че се молят по този начин пред Бог, но също така изразяват своята решимост и изразяват желанията си пред всички, а понякога дори се развълнуват дотам, че сълзи се стичат по лицата им и те се задавят от ридания. Да бъдеш развълнуван е едно, но дали те действително могат да приложат истината на практика, е трудно да се каже. Някои хора винаги остават на етапа да имат желание да практикуват истината; винаги, когато ги попиташ, те казват, че имат желание да практикуват, също като дете, което говори като възрастен. Например някои родители питат детето си дали ще има желание да печели пари, за да издържа мама и татко, когато порасне, и детето казва: „Да!“. Но дали то действително ще издържа родителите си, когато порасне, е друг въпрос. Като чуят дете да казва, че има желание да ги издържа, някои родители приемат думите му на сериозно и възлагат всичките си надежди на него, като дори са готови да се скъсат от работа заради него. Всъщност детето просто се хвали; самото то дори не разбира какво означава това „желание“. То просто смята, че щом родителите му са щастливи и доволни, след като са го чули, неговото „желание“ е изпълнено. То не знае какви трудности ще трябва да изтърпи, каква цена ще трябва да плати или какви отговорности и задължения ще трябва да изпълни заради това „желание“, когато порасне. То не знае как това „желание“ трябва да бъде приложено на практика, как трябва да бъде изпълнено или как трябва да бъде превърнато в реалност. Детето просто се хвали и това е всичко; когато порасне, то напълно забравя думите, които е казало в детството си, и ги хвърля на вятъра. Да се печелят пари в реалния живот не е лесно; реалността е толкова сурова и нищо не върви гладко, каквато и работа да вършат. И така, могат ли да бъдат осъществени думите „имам желание да издържам родителите си“, което е казало в детството си? (Не е лесно да се осъществят.) Повечето от вас също са в това състояние; нямате желание просто да полагате труд за Бог и имате желание да се раздавате отдадено за Бог, имате желание да се покорявате на Бог, имате желание да навлезете в истината реалност и имате желание да правите всичко според истините принципи. Да се спреш само на това да имаш желание обаче не представлява твоята реалност и не е твоята реалност; не притежаваш никаква реалност в тези области. Хората се спират само на това да имат желание и след това си мислят: „Тъй като имам желание, се броя за предан и за човек, който е практикувал истината. Тъй като имам тази решимост, мога да се отърва от своя покварен нрав и да удовлетворя Божиите намерения“. Вярват, че това да имат желание означава, че вече имат истината като свой живот и че вече притежават истината реалност. Не знаят, че това тяхно „желание“ просто си остава в техните желания и мисли; то няма нищо общо с реалността и все още има известно разстояние между него и практикуването на истината, и между него и навлизането в истината реалност. Въпреки че имаш желание да практикуваш истината, не си я приложил на практика и нямаш действителни проявления, така че все още оставаш във фантазиите на субективните си намерения и все още живееш на етапа, в който поквареният ти нрав диктува твоите мисли и поведение. Докато оставаш на този етап, може ли твоето желание да преодолее твоя покварен нрав? (Не.) С каквото и да се сблъскаш, все още живееш според покварения си нрав. Например когато си сътрудничиш с някого при изпълнението на дълга си, мислиш, че ако си сътрудничиш и обсъждаш неща с него, това ще те накара да изглеждаш по-нисш от него, и по този начин ще загубиш своя статус и престиж. Затова не си сътрудничиш с него и сам вземаш всички решения. Когато видиш, че някой е нехаен при изпълнението на дълга си, също не го разобличаваш или кастриш, а си мислиш: „Обикновено имам добри отношения с този човек. Ако е нехаен, така да бъде; така или иначе, личните ми интереси не са претърпели никаква загуба. Просто ще подхвърля някои намеци и ще му дам малък съвет — това ще свърши работа; ако не се покае, ще го наблюдавам още малко и ще му оставя известна свобода на действие“. Не практикуваш истината, с каквото и да се сблъскаш. Това твое „желание“ е просто една сравнително положителна мисъл; то изобщо не е твоята реалност. Изобщо не си практикувал истината, нито пък си навлязъл в истината реалност. Винаги когато се сблъскаш с нещо, което изисква от теб да практикуваш истината, винаги се отнасяш към него и се справяш с него въз основа на своя покварен нрав; не търсиш истините принципи, нито пък навлизаш в истината реалност. И в сърцето си постоянно мислиш: „Имам желание да практикувам истината, имам желание да обичам Бог и имам желание да се покорявам на Бог“, и така приемаш, че самият ти вече си практикувал истината, обичал си Бог и си се покорил на Бог. Дори определяш себе си, като си даваш благозвучната титла „човек, който практикува истината и се стреми към истината“. Мамиш себе си, а също така мамиш и Бог. Не навлизаш в истината реалност, с каквото и да се сблъскаш, и не използваш истината, за да се справяш с нещата, но въпреки това все още изразяваш решимост пред Бог: „Боже, имам желание да Ти бъда предан, имам желание да Ти се покорявам, имам желание да Те обичам и имам желание да се откажа от всичко, което имам, заради Теб“. След като се помолиш, когато Бог нагласи среда за теб, не действаш според истините принципи и не практикуваш истината; твоето желание отдавна е оставено настрана. След като нещото отмине, веднага започваш отново да изразяваш решимостта си: „Имам желание да практикувам истината, имам желание да се покорявам на Бог, имам желание да обичам Бог“. В сърцето ти има глас, който постоянно ти казва: „След като имам желание да правя всички тези неща, аз не съм полагащ труд; аз съм човек, който обича Бог, някой, който практикува истината“. Залъгваш се доста добре, но дали Бог ти позволява да Го мамиш така? (Не.) Можеш да мамиш себе си, но Бог няма да ти позволи да Го мамиш така. Може би си способен да мамиш себе си и да мамиш хората около теб, но не можеш да измамиш Бог. Многократно изразяваш решимост пред Бог: „Боже, имам желание да Ти се покорявам, имам желание да Те удовлетворявам!“. „Боже, имам желание да се раздавам за Теб, имам желание да Ти се посветя целия!“. Кой от обетите, които си дал пред Бог, си приложил на практика? Кои от тях си изпълнил? Нито един от тях не е бил изпълнен; в крайна сметка все така оставаш на етапа на желанието. Следователно колкото и усилия да си положил, стига все така да оставаш на етапа на желанието, да не си започнал да търсиш истините принципи и да не си започнал да практикуваш истината, тогава нямаш навлизане в живота. Човек без навлизане в живота има ли живот? (Не.) Какво нещо е някой без живот? Дали е полагащ труд, или е някой от Божиите избраници? Дали е сред тези, които Бог спасява? Дали е някой, когото Бог възнамерява да спаси? Дали е някой, който се покорява на Божието господство? (Не.) Нямаш навлизане в живота, но въпреки това твърдиш, че си човек, който практикува истината, и твърдиш, че не си полагащ труд. Ако не си полагащ труд, тогава какво си? Дали си някой от Божия народ, или си човек, който е спасен и усъвършенстван от Бог? (Нито едното от двете.) Според Мен да те наричам полагащ труд вече е повече, отколкото заслужаваш; някои хора дори не са полагащи труд — те нямат желание и не са склонни дори да положат малко усилия при изпълнението на дълга си. Не мислете, че само защото полагате малко усилия и имате желание да практикувате истината, сте пригодни да получавате благословии и награди и имате капитала да се опитвате да се пазарите с Бог. Все още сте далеч от постигането на спасение. Почти никой от вас все още няма никакво очевидно навлизане в живота. Мислите, че след като сте повярвали в Бог, това да оставите семейството и кариерата си, за да изпълнявате дълга си, и да имате желание да правите всичко, което Божият дом устрои за вас, означава, че притежавате истината реалност. Но всъщност какво стои зад това ваше желание? В него има твърде много примеси и не може да издържи на тестване, така че окачествяването ви като полагащи труд не ви онеправдава ни най-малко. Нямаш навлизане в живота, така че не си ли полагащ труд? Достатъчно добре е, че не съм те нарекъл дявол. Човек без навлизане в живота е човек без живот. Някои хора са вярвали в Бог в продължение на десет години, но нямат живот; някои са вярвали в продължение на двадесет години, но нямат живот; някои дори са вярвали повече от тридесет години, но все още нямат живот. Те не могат да вършат никаква действителна работа и не могат ясно да обяснят или отчетливо да изразят дори най-простите и най-повърхностните истини — това не означава ли, че нямат живот? През годините си на вяра в Бог те винаги са смятали, че се справят доста добре във вярата си, като често са казвали: „Имам желание да търча насам-натам и да се раздавам за Бог, имам желание да плащам цена за Бог и имам желание да бъда предан на Бог. Вижте колко много съм принесъл и колко много съм се раздавал за Бог. Посветил съм времето и енергията си и съм се отказал от семейството, образованието, работата и парите си. Имам желание да правя всичко, което бъде поискано от мен. Имам желание да се покорявам на Бог, имам желание да удовлетворявам Бог, имам желание да приема кастрене и имам желание да приема наказание и съд“. Може ли това „желание“ да означава, че си навлязъл в истината реалност? Как това твое „желание“ се изплъзва толкова лесно от езика ти? Имаш „желание“ да направиш толкова много неща, но колко от истината си приложил на практика? Къде е твоята истина реалност? Имаш „желание“ да направиш толкова много неща, но имаш ли свидетелство за преживяване? Защо дори и сега вероятността да предадеш Бог остава сто процента? Защо не е намаляла дори малко? Дори ако беше намаляла с двадесет или тридесет процента, като постепенно е намалявала, това все пак щеше да се брои за практикуване на истината и навлизане малко в нея. Но не можеш да постигнеш дори и това. Това твое „желание“ е измама; то е най-голямата измама срещу Бог. Това не е преданост към Бог, нито пък е искреност към Бог. Мислиш ли, че ако една лъжа бъде казана хиляда или десет хиляди пъти, тя всъщност ще стане истина, ще стане факт? При Бог това твърдение не е вярно; това са изопачени разсъждения и ерес. Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце. Независимо колко много казваш, че имаш желание да се раздаваш за Бог, и независимо колко добре звучат думите ти, Бог наблюдава с пълна яснота що за нещо си. Постоянно твърдиш, че имаш желание да практикуваш истината, и казваш, че притежаваш реалността на стремежа към истината и че имаш доказателства за нейното практикуване. Тогава какво е това, което връщаш на Бог, когато Той те тества? Гледаш как зли хора причиняват прекъсвания и смущения в Божия дом, но въпреки това не обръщаш внимание на това и не се намесваш. Дори ако някой докладва за проблем, не го разрешаваш и не се справяш с него, а просто оставяш злите хора да вършат зло и да безчинстват. Това ли е твоето покорство пред Бог? Това ли е твоята преданост към Бог? Тъй като смяташ, че си предан на Бог, колко пъти защити интересите на Божия дом, докато беше водач или работник? По кои въпроси пое инициативата да откриеш и разрешиш проблеми, за да гарантираш нормалното функциониране на работата на църквата? Когато зли хора причиняваха прекъсвания и смущения в църковната работа, колко пъти се изправи, за да ги разобличиш и да се справиш със смущенията, които бяха причинили? Кога въобще отстояваше принципите при използването и изразходването на приношенията и опазваше правилно Божиите приношения от загуба? По тези въпроси никога не си проявявал внимание към Божиите намерения, като извършваш строги проверки, за да ограничиш злите хора да вършат зло. Вместо това си бил напълно безотговорен, като си гледал как работата на църквата и интересите на Божия дом търпят загуби, но си оставал безразличен. Особено по отношение на изразходването на приношенията не извършваш никакви проверки, като небрежно даваш одобрение и се подписваш. С една небрежна дума от устата ти и един замах на писалката ти десетки или стотици хиляди от приношенията бяха прахосани, а ти дори не мигна. По-късно, когато Божият дом ти потърси сметка, се страхуваше, че ще трябва да компенсираш загубите, така че дори беше способен да фабрикуваш доказателства, като намериш някого да подправи доказателствата и да фалшифицира подписи. Това е твоята „преданост“ към Бог. Когато зли хора безчинстваха, като вършеха лоши неща и причиняваха прекъсвания и смущения в работата на църквата, и когато виждаше хора да са нехайни при изпълнението на дълга си и да живеят на гърба на Божия дом, се правеше на глух и ням, като се преструваше, че не виждаш и че не знаеш, докато в сърцето си мислеше: „Имам желание да бъда предан на Бог, имам желание да стоя на поста си заради Божия дом, да пазя добре портата му и да бдя добре над стадото“. Имаш желание, но направил ли си го? Казваш, че имаш желание да стоиш на поста си, да извършваш строги проверки за Божия дом и да пазиш добре портата му, но притежаваш ли преданост към Бог? Пригоден ли си да казваш тези думи? Имаш ли някакво самосъзнание? Прекалено високо се оценяваш! Ако не можеш да го направиш, не говори лекомислено. Казваш, че имаш желание, изразяваш решимост и даваш клетви пред Бог. След като дадеш клетви, Бог чака; Бог ще наблюдава и ще бди, за да види какво правиш след това, дали практикуваш истината и дали думите, които си казал, са били изпълнени. Ако не ги изпълниш, тогава в Божиите очи си измамник, а решимостта, която си изразил, и клетвите, които си дал пред Бог, са куп лъжи. Нагло мамиш Бог и нагло се опитваш да заблудиш Бог; що за нещо си ти? Мислиш ли, че простото изразяване на решимостта ти пред Бог, полагането на малко усилия и карането през пръсти се брои за практикуване на истината? Предаде интересите на Божия дом, но въпреки това все още искаш Бог да те приеме и все още искаш Божиите избраници да те одобряват; дори искаш да се пазариш с Бог и дори искаш да получиш награда — биха ли могли нещата наистина да се наредят толкова добре за теб? Мамиш Бог и се отнасяш нехайно към Него, и си играеш с Него, но въпреки това все още искаш Бог да ти даде награда; що за нещо си ти? Ако си способен да правиш това, имаш ли живот? Ако поквареното човечество имаше човешка съвест и разум, то нямаше да се отнася към Бог по този начин, след като толкова много години е слушало проповеди. Въпреки че си вярвал в Бог в продължение на много години и си слушал проповеди толкова много години, все още можеш да се отнасяш към Бог по този начин, като използваш собственото си желание, за да заместиш практикуването на истината, за да се опитваш да заблудиш Бог и да се отнасяш нехайно към Него и за да Го мамиш и да си играеш с Него. Кажи Ми, що за нещо си ти? Ти си Сатана, дявол — не си човешко същество. В Божиите очи дори не си сътворено същество; просто си дявол, просто отрепка, която заслужава да умре! Кажете Ми, не заслужава ли такъв човек да умре? (Да.)

Някои хора смятат, че са положили много усилия в изпълняването на дълга си в Божия дом и че са готови да се раздават за Бог, готови са да се вслушват в Божиите слова и са готови да практикуват истината. Когато казват, че са готови, те изпитват известно вълнение и са донякъде искрени, и затова се превъзнасят като хора, подобни на Петър, които се стремят към истината и практикуват истината, като се поставят на трон. Това ли трябва да прави едно сътворено същество? Трябва ли едно сътворено същество да има такива проявления? (Не.) Човек с навлизане в живота няма просто готовност; въз основа на тази готовност той има практика и има навлизане. Какви проявления ще има такъв човек тогава? Да има навлизане в живота означава, че човек постепенно се отървава от своя покварен нрав и постепенно Божиите слова стават негов живот. Какво обикновено разкриват и изживяват хората, които имат Божиите слова за свой живот? Какво отношение имат към Бог? Какви са техните проявления, докато изпълняват дълга си? (Човек с навлизане в живота има няколко основни проявления. От една страна, има истинско познание за себе си. Вижда, че все още е далеч от Божиите изисквания и че ръстът му е все още твърде малък. Изпитва болка и страдание заради някои свои прегрешения и разкривания на поквара и също така се надява да преживее повече среди, нагласени от Бог, и да поеме повече бреме, като междувременно се обучава да практикува истината, защото само по този начин може да придобие истината. От друга страна, най-малкото може да избегне това да бъде нехаен, докато изпълнява дълга си, и може често да се самоанализира. Ако открие, че е нарушил принципите или не е на висота в някакво отношение, може бързо да постигне обрат. В допълнение, когато става въпрос за неща, включващи Божиите административни укази или включващи Божиите приношения, има богобоязливо сърце и не смее да накърни Божия нрав.) (Бих искал да добавя едно нещо. Човек с навлизане в живота ще бъде предпазлив и внимателен, докато изпълнява дълга си, ще влага усилия в Божиите слова и ще търси истините принципи, и ще се въздържа от това да действа безразсъдно според собствената си воля. Освен това ще обсъжда нещата и ще общува с хора, които разбират истината, и ще практикува според истините принципи.) В действителния си живот хората с навлизане в живота имат съответното изживяване и разкривания. Не остават на нивото на намеренията; не просто са готови да бъдат предани и готови да се покоряват. Вместо това имат действително изживяване и разкривания. Най-простото нещо е, че независимо какво се случва в ежедневието им, могат проактивно и съзнателно да търсят истините принципи. Преди да предприемат действие, първо вземат принципите за извършването му и придобиват ясно разбиране за тях, и не извършват безразсъдно злосторничества. Ако не разбират, търсят принципите в Божиите слова. Ако, след като ги намерят, все още не са им напълно ясни, търсят някой, който разбира истината, за да общуват за тях и да ги обсъдят допълнително. Щом разберат принципите, могат да ги приложат на практика. От положителна гледна точка са особено проактивни и особено съвестни в практикуването на истината. Независимо дали въпросът, с който се сблъскат, е важен или маловажен — и особено когато е важен въпрос, свързан с работата на Божия дом — те са изключително предпазливи. Не вземат решения небрежно и самостоятелно, а се консултират повече с другите, разпитват повече и търсят повече. От негативна гледна точка, когато направят нещо нередно, могат да размишляват над покварения си нрав и да го опознаят, и да опознаят своите недостатъци и пропуски, областите, които не осъзнават, и областите, в които са склонни да стават негативни и слаби и не успяват да отговорят на изискванията. Често се самоанализират. По време на този процес, от една страна, се молят на Бог и търсят истината, като се самоанализират и опознават себе си чрез Божиите слова на съд и разобличаване; от друга страна, молят своите братя и сестри да им дадат обратна връзка. След завършване на дадена задача многократно размишляват дали са нарушили принципите в някакво отношение, дали са пропуснали нещо, дали е имало някакви изопачавания или дали е имало някакви несъответствия с работните разпоредби на Горното. Непрекъснато се самоанализират. Независимо дали става дума за положителни или негативни аспекти, целта и посоката на тяхното практикуване е да се стремят да действат според истините принципи и да се съобразяват с истините принципи, вместо да действат според собствената си воля. Ако не разбират истините принципи или не са наясно с тях, не го задържат в себе си. Вместо това търсят хора, които разбират истината, и общуват с тях, докато принципите не станат ясни, и едва тогава прилагат принципите на практика и ги осъществяват. Накратко, когато става въпрос за практикуване, не действат според предпочитанията или настроението си, още по-малко безразсъдно извършват злосторничества според собствената си воля; вместо това могат да търсят истината и да изпълняват дълга си според принципите. Това е тяхното проявление в практикуването. Освен това, що се отнася до тяхното отношение към Бог, в това как се отнасят към Божиите изисквания и как се отнасят към всеки аспект на нещата, свързани с Бог, могат да имат богобоязливо сърце, сърце, което се плаши от Бог, и сърце, изпълнено с уплах и трепет. Силно се страхуват, че може да поемат по грешния път или да не направят нещо нередно и да наранят Божието сърце, и силно се страхуват, че може да оскърбят Бог, да нарушат Божиите административни укази или да накърнят Божия нрав. Имат този манталитет спрямо Бог и имат тези действителни действия и разкривания в отношението си към истината и в отношението си към истините принципи; само това представлява навлизане в живота, нали? (Да.) Имате ли тези проявления? Онези, които имат тези проявления, имат навлизане в живота; онези, които ги нямат, всички те полагат труд. Ако те попитат с какво си зает, докато тичаш насам-натам и се раздаваш всеки ден, и кажеш, че изпълняваш дълга си и проявяваш отдаденост към Бог, то думите и действията ти принципни ли са? Основани ли са на Божиите слова? Ако всяка дума, която казваш, всичко, което правиш, и всеки възглед, който имаш, не са основани на Божиите слова и на истината, ако не търсиш истината, когато те сполетят неща, и нямаш навлизане в живота, тогава не полагаш ли просто труд? Меко казано, полагаш труд; казано не толкова меко, просто полагаш усилия; а казано още по-безцеремонно, просто продаваш труда си! Продаването на труда ти се равнява на полагане на труд. Какво можеш да придобиеш от продаването на труда си? Просто придобиваш малко благодат: да ядеш по-добре, да се обличаш по-добре, да се наслаждаваш на някои удобства в живота, да живееш на доста просторно място и да ти е относително топло през зимата и относително хладно през лятото. Това вече е доста добре. Ако просто полагаш усилия, какво друго очакваш да придобиеш? Просто си готов да изпълняваш дълга си, но не практикуваш истината. Това не е следване на Божия път. В такъв случай това, което правиш, е просто полагане на труд. Онези, които полагат труд, не практикуват истината и нямат принципи във всичко, което правят. Полагането на труд по този начин не може да им донесе живот; могат да се насладят на малко благодат, което си е доста добре. Готов си да полагаш усилия и, от уважение към твоя труд, Божият дом ти предоставя някои предмети от първа необходимост, така че да можеш да живееш малко по-добре, да имаш пресни зеленчуци през цялата година и да ядеш малко органична храна. Това вече е Божия благодат — на какво друго очакваш да се насладиш? Ако работеше и полагаше усилия, за да печелиш пари в света, какво би могъл да си позволиш да ядеш или носиш? Нито храната, нито облеклото щяха да ти бъдат предоставени; щеше да се наложи сам да изкарваш парите, за да ги купуваш, а освен това щеше да се наложи да търпиш лошо отношение и да бъдеш тормозен от другите. Като полагаш усилия в Божия дом, можеш да се наслаждаваш на Божията благодат и да бъдеш пощаден от тормоз; можеш да ядеш добре, да се обличаш добре, да живееш на хубаво място и да водиш приятен живот. Никой не те тормози, никой не те напада и не ти отмъщава, а когато се разболееш, братята и сестрите те гледат и се грижат за теб. Не е ли това благодат? Не са ли това нещата, които търсите? Ако това е всичко, което търсите, вече сте го постигнали; вече сте придобили това, което сте търсили. Не са ли това нещата, които хората без живот търсят? Не са ли се сбъднали всичките им желания при търсенето на тези неща? Твоята „готовност“ може да бъде заменена само за тази благодат и тези удобства от Бог. Това вече е доста добре; Бог не те е ощетил. Всъщност тази твоя „готовност“ е без стойност. Без навлизане в живота не можеш да я замениш за живот; можеш да я замениш само за малко благодат. Благодатта, която сте получили, не надхвърля ли вече това, което сте поискали или сте си представяли? (Да.) Тогава това ли е, което искате? Към това ли се стремите? Когато за пръв път повярвахте в Бог, какво се надявахте — просто да получите тази благодат и да оставите нещата така? (Не.) Тогава имате ли някакви други въжделения? (Да. Освен това искаме да се стремим да постигнем спасение.) Ако имаш само намерението да практикуваш истината, но никога не я практикуваш в действителност, може ли това твое въжделение — да се стремиш да постигнеш спасение — все още да бъде осъществено? (Не.) Защо не може да бъде осъществено? Защото просто оставаш на нивото на готовност и не си приложил истината на практика. Живееш в среда на физическо удобство и лекота, наслаждаваш се на Божията благодат и се чувстваш много удовлетворен в сърцето си. Добре ли е да продължаваш така? (Не.) Какво не му е наред? Не са ли точно това нещата, към които се стремите? (Мисля, че е безсмислено и безстойностно просто да оставаме на нивото на намеренията, без да практикуваме истината и без да изживяваме човешко подобие.) Не мислите ли, че доброто хранене и обличане представляват стойността на живота? Да ядеш добре, да се обличаш добре, да живееш на хубаво място и да се радваш на добър живот; цял живот без тревоги за храна или облекло, като се радваш на богатство, почести и мир — не бяха ли това нещата, към които са се стремели императорите от миналото? Дори императорите са се стремели към тези неща, така че към какво друго се надяват да се стремят незначителни хора като вас? Погледнете всеки един от вас: не се стремите към живота и не се стремите към постигането на спасение; стремите се само към това да ядете добре, да се обличате добре и да се радвате на добър живот. Не се ли изчерпва с това целият ви стремеж? Този стремеж е твърде лесен за постигане. Няма нужда да се общува за истината; дори една допълнителна дума на общение би била неуместна. Нямате нужда от истината. От какво имате нужда? Всички вие се стремите да ядете хляб до насита. Стига плътта ви да се радва на мир и радост, да имате храна и облекло и да живеете щастливо през целия си живот, това ви е достатъчно. Не се стремите към постигане на спасение, затова повечето хора имат малко съзнание или решимост да се стремят към истината. Дори и да повторя едно твърдение относно истините принципи сто пъти, колко от вас биха могли да го възприемат? Колко от вас биха го взели присърце? Според мен много малко. Общувал съм с вас в продължение на толкова много години. Независимо какъв въпрос се разглежда — дали е въпрос от общ характер, или въпрос, който включва църковната работа или изпълняването на дълга — ако просто говоря спокойно, без да поставям специален акцент върху това, което казвам, и без да използвам строг тон, откривам, че след това много малко хора могат строго да прилагат нещата на практика и да ги осъществяват според истините принципи. Общувал съм за истините принципи толкова много години, но въпреки това все още не можете да ги разберете и нямате никаква осъзнатост за тях в сърцата си. Трябва някой да ви кастри и да ви дисциплинира, преди да можете да ги запомните и да ги отстоявате. Ако просто ви говоря спокойно, оставате в неведение и изобщо не вземате практикуването на истината на сериозно. Хората с малко заложби разбират само малко доктрина, а след това си мислят, че са навлезли в истината реалност и дори се чувстват доста доволни от себе си. Някои дори прекаляват, като се изтъкват. Не е ли това безсрамно?

Наскоро разрешавах проблеми в една църква и общувах с тях за няколко принципа. Общувал съм за тези принципи няколко пъти през последните няколко години, но и до ден днешен отговорниците все още не ги схващат. Просто говоря спокойно, но някои хора не могат да разберат човешки език. Не знаят какво да правят и не знаят как да прилагат нещата. Казвал съм тези неща много пъти, но просто им влизат през едното ухо и излизат през другото; ушите им на практика са хванали мазоли от слушането им, но въпреки това все още не разбират. Кажете Ми, що за неща са те? Човешки същества ли са? Казвам им принципите, според които трябва да се справят с дадено нещо и как трябва да го направят. Също така редовно общувам за истината, а когато възникнат специални обстоятелства, общувам за някои специални принципи. И все пак дори и сега те все още не знаят какви са принципите. Кажете Ми, могат ли да отстояват принципите? Могат ли да практикуват според истините принципи? Не могат да отстояват принципите, нито могат да практикуват според истините принципи, така че това, което правят, не може да се счита за изпълняване на дълга. Какво тогава правят? Не полагат ли просто усилия? Ако не можеш да отстояваш истините принципи, които съм ти казал, полагането на това малко усилие означава ли практикуване на истината? Означава ли, че имаш навлизане в живота? Това не е навлизане в живота; това е полагане на труд. Ако твоето полагане на труд може да ти спечели парите за прехраната, това вече е доста добре; не можеш да придобиеш живот. Не можеш да разбереш истините принципи, за които говоря, така че как да те окачествя? Ако можеш да разбереш истините принципи, тогава притежаваш човешка природа, ти си човешко същество. Ако не можеш да разбереш истините принципи, тогава нямаш човешка природа, ти си звяр. Ако изпитваш неприязън към истината и мразиш истината, и умишлено се опълчваш против Божия дом, тогава ти си Сатана и си дявол. Ако разбираш това, което казвам, и действаш съответно — ако разбираш, без да се налага да го подчертавам втори път и без да се налага да те подтиквам отново, ако можеш да практикуваш според Моите слова и да продължаваш да ги отстояваш — тогава мога да видя, че имаш съвест и разум. В сърцето Си те уважавам и ценя, и се отнасям към теб като към човешко същество. Ако съм казал нещо хиляда или десет хиляди пъти и все още не си го разбрал, тогава не се отнасям към теб като към човешко същество; в сърцето Ми ти не си човешко същество, ти си звяр. Защо? Ако дори не можеш да разбереш думите, които съм изрекъл толкова просто и ясно, и толкова недвусмислено, тогава какво си ти, ако не звяр? Ти си по-лош от звяр. Кучето, което имам, може да разбере нещата, които хората обикновено казват. Може да не знае какво искам да направи, но след като е живяло с Мен толкова много години, знае какво не искам да прави. Обикновено то се въздържа да прави каквото и да било, за което знае, че не Ми харесва. Откъде си личи това? Например, когато дисциплинирам кученцата му, то сътрудничи колкото може, силно уплашено, че двете малки кучета няма да разберат и ще разгневят господаря си. То знае, че не му е позволено да хапе нещата или дрехите, прострени да съхнат в двора, и че господарят му ще се разгневи, ако го направи. Всеки път, когато влезе в двора, първо държи двете кученца под контрол и им пречи да хапят прострените да съхнат неща. Ако направи нещо, което Ме разгневява, продължава да се опитва да Ми се умилква и да Ме зарадва. Едва когато съм склонен да го погаля и да му проговоря отново, то става щастливо. Мисленето на едно куче е много просто, но кучето притежава едно най-ценно нещо, което поквареното човечество не притежава: искреността на кучето е нещо, което липсва на човечеството. Ако на човечеството му липсва искреност, как може да се нарече човечество? Въпреки че членовете на човечеството са облечени в човешка кожа и външно имат човешки облик, всъщност не са човешки същества. Липсват им дори най-основните съвест и разум, така че как могат да проявяват искреност? Някои хора могат да разберат принципите и могат да ги приложат на практика; такива хора могат да бъдат наречени човешки същества. Защо е така? (От една страна, способността им да разбират принципите демонстрира, че имат духовно разбиране и знаят значението на Божиите слова и Божиите намерения. От друга страна, такива хора притежават съвест и разум, имат граници за своите постъпки и могат да отстояват принципите; следователно само такива хора могат да бъдат наречени човешки същества.) Точно така. От една страна, имат способност за възприемане. Могат да разбират човешки език и могат да мислят и да възприемат по начини, обичайни за другите хора. От друга страна, притежават съвест и разум, имат граници на съвестта, готови са да практикуват истината и са способни да я практикуват. Такъв човек може да бъде наречен човешко същество; онези, които не притежават тези две неща, не са човешки същества. Ако някой не е човешко същество, как може да притежава съвест и да притежава разум? Без съвест и разум как би могъл да успее да разбере човешки език? Човек без съвест и разум не може дори да спазва правила, въпреки че разбира малко доктрина и иска да го направи. И все пак продължава да смята, че готовността му да практикува истината означава, че е човек, който е предан на Бог, и е човек, когото Бог приема и обича. Не е ли това логиката на негодник? (Да.) Хората, които имат логиката на негодник, в крайна сметка не могат да придобият истината. Какви хора имат логиката на негодник? Обърканите хора. Обърканите хора винаги показват логиката на негодник. Какво имам предвид, като ви казвам тези неща? Опитвам ли се да ви подтикна да практикувате истината или разобличавам същността на вашите проблеми? (Караш ни да видим ясно, че все още не сме поели по пътя на стремежа към истината, и ни караш да тръгнем по този път.) Някои хора казват: „Не казваш ли тези неща просто за да ни подтикнеш да практикуваме истината?“. Наистина нямам това предвид. Дали можеш да практикуваш истината, си е твоя собствена работа и няма нищо общо с Мен. След като съм общувал ясно за истините, за които трябва да общувам, ще съм изпълнил Моите отговорности и задължения. Що се отнася до това кой път избираш и по кой път поемаш, не се намесвам. Дали в крайна сметка можеш да постигнеш спасение зависи изцяло от собствените ти избори и се крепи изцяло на пътя, по който поемаш; Моята отговорност към вас приключва тук. Тоест вземам всички истини, които трябва да разберете, и ви ги казвам, и ако сте готови да ги практикувате, това естествено е по-добре, но ако не сте готови, няма да се намесвам. Със сигурност няма да ви следвам навсякъде всеки ден и да ви надзиравам, още по-малко ще ви принуждавам да практикувате истината. Не правя такива неща; това не е Мое дело, нито пък попада в обхвата на Моето дело. Ако изисквате от Мен да се отнасям към вас като към роби, да ви кастря и да ви дисциплинирам всеки ден, преди да можете да следвате няколко правила, да покажете малко покорство и да практикувате малко от истината, тогава в Моите очи такива хора не могат да бъдат спасени. Ако съм изричал истините принципи хиляда или десет хиляди пъти и вие все още не сте ги разбрали и не търсите, какво друго мога да кажа? Каква е Моята нагласа към това? Правете каквото ви е угодно. Ако не желаете да слушате, тогава не слушайте. Можете да вярвате както си искате; няма да се намесвам, нито пък желая да полагам това усилие. Истината ви е била дарена безвъзмездно, но вие не знаете да я цените. Дали можете в крайна сметка да постигнете спасение си е ваша собствена работа и няма нищо общо с Мен. Ако винаги трябва да разчиташ на надзор, кастрене и дисциплиниране от други хора, за да успееш едва да практикуваш малко от истината или да направиш нещо полезно за работата на Божия дом и за дълга си, тогава това не е, което искам. Ако всички вие сте такива, тогава Моето общение за истината няма смисъл; общуването за който и да е аспект от истината би било излишно и би било напълно ненужно. Ако не притежавате дори съвестта и разума, които трябва да има нормалната човешка природа, и след като сте чули да се общува толкова много за истината, все още нямате субективно намерение или план за това как да практикувате истината и как да навлезете в истината реалност, тогава нямате надежда да постигнете спасение. Така ли е? (Да.)

Някои хора винаги се опитват да Ме манипулират и да действат с измама срещу Мен. Когато правят нещо, чакат да издам заповед, преди да действат. Независимо колко пъти съм общувал за принципите, това няма ефект върху тях; просто не практикуват според принципите. Постоянно си мислят: „За това трябва да получа заповед от Теб. Ако кажеш, че можем да го направим, ще го направим; ако кажеш, че не можем, няма да го направим. Ами ако действам според принципите, които си обяснил, и след като приключа, не си доволен? Ами ако ми създадеш проблеми? Ами ако ме накараш да компенсирам загубите?“. Манипулират ме, като нито действат според принципите, нито изпълняват отговорностите на човешко същество. Не правят нито едно от нещата, които попадат в рамките на собствената им отговорност — да си сътрудничат с другите, да обсъждат нещата с другите и да общуват за тях, или да се консултират със справочни материали. Вместо това непрекъснато Ме преследват и Ми досаждат, като питат това и онова и винаги казват: „Мислиш ли, че е добре да го направя по този начин?“. Всъщност съм взел принципите и съм ги обяснил много ясно, но тези хора просто не ги вземат на сериозно. Те си мислят: „Принципите, за които си общувал, са просто широка рамка — думи, предназначени да мамят хората. Трябва да ми кажеш как да се справя с този въпрос и трябва да ми обясниш всеки детайл“. Не можеш да схванеш принципите, които съм обяснил, и не ги вземаш на сериозно, и Ме караш да ти казвам директно как да правиш всичко. Това не те ли прави безполезен? Нямаш ли мозък? Нямаш ли мисли? Какъв е твоят дълг? Не искаш да поемеш нито един дълг, който човешкото същество трябва да изпълнява, или отговорностите, които трябва да поема; просто искаш да ти кажа директно какво да правиш. За какво тогава служат твоето сърце и мозък? Не искаш да вложиш сърцето си в това, не искаш да използваш мозъка си, нито пък искаш да полагаш усилия, а също така се страхуваш да поемеш отговорност. Що за човек си? Не си ли изплъзваща се змиорка? Твоите заложби са доста слаби, а въпреки това си пълен с кроежи! Пробването на този номер с Мен няма да проработи. Достатъчно отвратително е, че не можеш да разбереш принципите, а въпреки това все още се опитваш да Ми погаждаш номера и се страхуваш да поемеш отговорност. Как би могъл въобще да приложиш истината на практика? Какво е естеството на това да се страхуваш да поемеш отговорност, докато изпълняваш дълга си? Има ли някаква искреност в изпълняването на дълга по този начин? Има ли някаква отдаденост? (Не.) Ако няма нито истинско сърце, нито отдаденост, има ли някакво навлизане в живота? Това изпълняване на дълг ли е? (Не.) Какво тогава е естеството на изпълняването на дълга по този начин? Това е полагане на труд; това е неговото естество. Всеки, който Ме манипулира, Ме отвращава. Ако работиш по сериозен, практичен начин, търсиш незабавно, когато не разбираш, и практикуваш според принципите, след като си попитал за тях и си придобил яснота, тогава дори и понякога да попиташ още веднъж при специални обстоятелства, няма да бъда отблъснат от твоите лоши заложби. Но ако някой постоянно се бори вътрешно срещу Мен, манипулира Ме и се опитва да Ме надхитри, като отказва да поеме каквато и да било отговорност, пита Ме за всичко, с което се сблъсква, и действа едва след като му дам наставление, какъв е този проблем? Външно изглежда, че се покорява на Бог във всичко, но всъщност хитрува. Мисли си, че ако нещо се обърка, когато действа по този начин, няма да носи никаква отговорност; в същото време може да позволи на другите да видят, че се покорява на Бог във всичко. Следователно каквото и да прави, винаги иска да чуе наставления, които са дадени лично от Бог, сякаш връзката му с Бог е особено близка. Не осъзнава, че това смущава Божиите мисли, смущава Неговото дело и Го кара да изпитва неприязън и отвращение към него. Дори си мисли, че изпълнява дълга си и се раздава за Бог, че Бог трябва да го напътства по този начин, че Божият дом трябва да му позволява да действа така и че Божият дом трябва да го глези като малко бебе. Само тогава се чувства доволен вътрешно и изпитва наслада. Какво мислене е това? Това човек, който се стреми към истината, ли е? Има ли такъв човек разум? (Не.) Хората, които разбират истината, действат с разум. Най-малкото, решават проблемите, които са способни да решат сами, и не досаждат на Бог, като задават въпрос след въпрос. Дори и да не могат сами да решат даден проблем, трябва да търсят и да общуват с братята и сестрите, с които си сътрудничат, или с хора, които разбират истината. По този начин могат да решат проблема и да намерят път на практикуване. Човек с разум може да направи това; хората без разум са склонни безразсъдно да извършват злосторничества. Ако човек с навлизане в живота разбира истината, може да я практикува и да навлезе в истината реалност и има Божиите слова за свой живот, би ли имал подобно отношение към Бог или би ли се държал по този начин? Би ли общувал с Бог по този начин? (Не.) Не; това е сигурно. Какво тогава се случва с хората, които действат по този начин? Очевидно те никога не са имали навлизане в живота. Правят всичко изцяло според своите интереси и намерения, а въпреки това постоянно твърдят: „Готов съм да бъда предан на Бог, готов съм да изпълнявам служба за Бог и съм готов да умра за Бог! Щом съм готов, аз съм някой, който обича Бог, и съм някой, който е предан и се покорява на Бог!“. Под това знаме те си мислят, че имат живот. Наистина не си знаят мястото във вселената! Това не е ли проявление на липса на разум? (Така е.) Ако някой има разум, би ли взел тази „готовност“ и би ли я смятал за живот? (Не.) Защо не? (Защото вижда, че все още има много видове покварен нрав, с които не се е справил, и много истини, които не може да приложи на практика, и чувства, че не отговаря на Божиите изисквания, той не смята, че има живот.) Най-изявената характерна черта на човек с разум е, че може често да се самоанализира. Когато открие проблемите си, се отнася към тях рационално и ги осмисля, и търси истината, за да ги реши. Само такъв човек има истинско навлизане в живота. Всички хора, които разбират истината, имат някакво истинско познание за себе си; всички имат точна оценка и преценка за себе си. Знаят точно какви са техните заложби, каква е тяхната човешка природа, колко от Божиите слова и истините принципи са приложили на практика и колко все още не са приложили на практика. Ще имат предвид тези неща и след като поразмишляват над тях, ще направят тези придобивки. След като са направили тези придобивки, си мислят: „Готовността на човека по отношение на неговото субективно намерение не е живот. Просто да си готов е безполезно; аз все още не съм приложил истината на практика. Все още имам поквара и непокорство в себе си и моята човешка природа не е много добра. Винаги искам да се сравнявам с другите и каквото и да правя, винаги искам да действам едностранно и своеволно. Никога не искам да обсъждам въпросите или да си сътруднича с когото и да било; просто искам аз да имам последната дума. Гледам отвисоко на всички и не зачитам никого. Това не са проявления на притежаване на човешка природа и това не са проявления на практикуване на истината!“. Като се самоанализират и се съпоставят с Божиите слова и със свидетелствата за преживяване на своите братя и сестри, могат да постигнат тези резултати и да направят тези придобивки. След като са направили тези придобивки, достигат ли до заключение относно своя стремеж и относно различните си проявления? (Да.) До какво заключение достигат? (Че все още не са хора, които се стремят към истината.) Признават, че не са хора, които се стремят към истината, че не разбират истината и че все още далеч не отговарят на Божиите изисквания. Признават, че при изпълняването на дълга си просто са положили малко усилия и все още не са приложили истината на практика. Това е заключението, до което достигат. Тогава намерението им да практикуват истината не става ли по-силно? (Да.) След като хората със съвест и с разум постигнат тези резултати чрез премисляне, тяхното намерение да практикуват истината става по-силно. Когато нещо се случи, размишляват над това какви непокорни мисли имат, какви погрешни мисли и възгледи имат, какви покварени състояния и разкривания на покварен нрав имат и как трябва да се опълчат срещу тях и как трябва да се справят с тях. След като поразмишляват над тези неща, тогава ще потърсят какво казват Божиите слова и как Бог изисква от човека да практикува и ще потърсят истините принципи. Когато намерят истините принципи, намерението им да практикуват истината става още по-силно. Знаят какви са изискваните от Бог нива и как конкретно трябва да практикуват. За тях пътят е ясен и следващата им стъпка е да практикуват.

Кажете Ми, могат ли хора без здравомислие да се самоанализират? (Не.) Никога няма да се самоанализират; винаги смятат, че макар да имат покварен нрав, никога не са го разкривали, че винаги са прави и по-добри от всички останали във всяко отношение, и че никога не са грешили и никога не са правили нищо нередно. Защо са способни да мислят по този начин? Ето това означава да си лишен от здравомислие. Хората без здравомислие няма да се самоанализират и няма да се съпоставят с Божиите слова. Няма да се съпоставят с Божиите слова и нямат сравнително точна оценка, преценка или познание за себе си, така че имат ли намерение да практикуват истината? Това намерение не може да се породи у тях. Тогава ще обичат ли истината? Ще дойдат ли пред Бог, за да търсят истината? Не. Смятат, че са направили всичко, което е трябвало да направят, точно както каза Павел: „Вярата опазих, подвизах се в доброто войнстване“. След като просто са положили известни усилия, си правят това заключение за себе си, така че не търсят истината. Хората без здравомислие се окачествяват по този начин и не търсят истината, така че могат ли да практикуват истината? (Не.) Дори понякога да спазват няколко правила и да правят нещата проформа, и външно да изглежда така, сякаш практикуват истината, в действителност те спазват правила, но все пак вярват, че практикуват истината. Това не е ли самоизмама? Защо хората са толкова склонни да спазват правила? Защото не ги бива в търсенето на истината. Ако не търсят истината, не е възможно да разберат истините принципи и не е възможно да разберат какъв е пътят за практикуване на истината. Следователно, каквото и да правят, те просто спазват няколко правила и правят нещата проформа. Очевидно спазват правила, но въпреки това казват, че практикуват истината — това е преструвка, това е измама и това са игрички. Ти просто спазваш дадено правило. Точно както беше с Павел: той изстрада много и плати голяма цена в своята работа и проповядване, но просто отбиваше номера и никога не следваше Божия път. Тоест, във всичко, което правеше, никога не търсеше Божиите намерения, никога не вземаше Божиите слова присърце, никога не практикуваше според тях и просто действаше според собствената си воля. След това използва своето страдание и раздаване като капитал, с който да изисква награда от Бог: „Свърших пътя, който трябваше да измина. Дай ми венеца; дай ми наградата!“. Някой го попита: „Знаеш ли Кой е Господ Исус?“. Той каза: „Той е Христос“. Попитаха го отново: „Тогава кой си ти?“. Той каза: „Аз също съм христос“. Не беше ли разобличено истинското му лице? Имаше ли някакви действителни проявления на практикуване на истината? (Не.) Хората, които никога не се самоанализират, никога няма да знаят да практикуват истината. Те нямат съзнание за практикуване на истината и никога няма да търсят истината. Не могат да намерят пътя за практикуване на истината, още по-малко да разберат подробностите за практикуването на истината. Следователно, когато се опитват да напишат статия със свидетелство за преживяване на живота, дори след като се напрягат с всички сили, не могат да напишат и ред. Отчаяно искат да се изтъкнат и отчаяно искат да демонстрират какво могат да правят, но не успяват; толкова са притеснени, че ги избива пот, но все пак не могат да напишат нищо. Защо е така? Никога не са практикували истината и никога не са преминавали през процеса на търсене на истината и практикуването ѝ. Това хора с навлизане в живота ли са? (Не.) Хората без навлизане в живота имат ли живот? Нямат живот. Тогава на какво разчитат, когато изпълняват дълга си? (Разчитат на собствената си воля и разчитат на собствените си предпочитания.) Правилно е да се каже, че разчитат на собствената си воля и разчитат на собствените си предпочитания, но въпреки това се чувстват онеправдани и не приемат това. Тогава можем да го кажем по следния начин: на какво разчитат, когато изпълняват дълга си? Просто разчитат на „готов съм да практикувам истината и да удовлетворя Бог; готов съм да бъда предан на Бог; готов съм да се покоря на истината; готов съм да вървя по пътя на боязън от Бог и отбягване на злото; готов съм да се покая и да призная грешките си; готов съм да се стремя към истината и да вървя по пътя на спасението“. Просто разчитат на такива желания от рода на „готов съм“, докато изпълняват дълга си; това е основата, на която изпълняват дълга си според собствената си воля. За тях тази „готовност“ може да замести всичко и може да постигне всичко, но за Бог тяхната готовност не струва пукната пара. Защо? Бог наблюдава сърцето ти и знае, че си готов да практикуваш истината и си готов да се стремиш към истината. Бог чака твоето практикуване и твоето навлизане, но въпреки това никога не вижда никакви реални действия от теб, нито вижда някакво навлизане в живота от теб. Следователно такива хора нямат живот; това е сигурно. Хората без живот имат една много очевидна характеристика: винаги се отнасят към Бог със същата нагласа, с която биха се отнесли към човек. Винаги мислят как да се борят срещу Бог и да кроят планове срещу Него, винаги гадаят как Бог гледа на тях и винаги се отнасят към Бог така, сякаш общуват с друг човек или с началник. Нямат богобоязливо сърце и нямат нагласа на покорство към Бог. Това е най-очевидната характеристика на човек без живот. В сърцето си винаги гадае за Бог: „Какво си мислиш? Какво означава погледът Ти? Какъв е смисълът зад тона Ти и звука на гласа Ти? Казваш ли ми да го направя по този или по онзи начин?“. Той не търси истините принципи; няма боязън от Бог, а само подозрение, мнителност и борба. Човек без живот никога не може да придобие боязън от Бог и затова дори няма най-основното уважение към въплътения Бог. Може винаги да казваш „Боже, Боже“, когато се молиш, и това може да звучи много приятно. Външно може да изглежда, че много уважаваш въплътения Бог, но в действителност, тъй като нямаш навлизане в живота и не притежаваш Божиите слова като свой живот, когато извикаш „Боже“, просто изричаш една дума. Това не означава, че познаваш Божията същност и Неговата идентичност или че наистина се отнасяш към Него като към Бог. Това е просто обръщение, също като думите, които използваш, за да се обръщаш към родителите си, бабите и дядовците си или към някой по-възрастен. За теб „Бог“ е просто почтително обръщение, защото, що се отнася до теб, Бог не е обект на твоето поклонение и нямаш богобоязливо сърце. Разбираш ли? (Да.) Едва след като Божиите слова станат живот на човека, в него постепенно ще се породи богобоязливо сърце. Какво ви показва това твърдение? Богобоязливото сърце се поражда, защото Божиите слова са станали живот в човека; то не се поражда от съвестта и разума на човека. Наличието на съвест и наличието на разум не могат да породят богобоязливо сърце. Дори да си добър човек, да си човек, който спазва правилата, и да си простодушен човек, който си знае мястото, ако нямаш абсолютно никакво познание за Бог или никога не си имал навлизане в живота, тогава най-много да проявяваш малко уважение, учтивост и любезност към Бог; това не може да се нарече боязън. Боязънта на човека от Бог възниква, защото Божиите слова са станали негов живот. Следователно не си мисли, че една проста „готовност“ може да обхване всичко или да замести всичко. За Бог твоята готовност не струва нищо и има малка стойност. Някои хора казват: „Не общува ли Ти, че човек трябва да има нагласа на покорство към Бог?“. Твоята нагласа към Бог и твоето субективно намерение — това, което си готов да направиш — са две различни неща. Наличието на нагласа на покорство към Бог е здравомислието, което трябва да притежаваш, докато твоето субективно намерение и твоята готовност са просто твое желание или решимост. Ключът е, че трябва ясно да осъзнаеш това: твоята готовност може да е способна да те поведе по пътя на спасението и, разбира се, тя също е предпоставка, която ти позволява да поемеш по пътя на спасението, но готовността да практикуваш истината не означава, че вече си я практикувал, нито означава, че вече си навлязъл в истината реалност, още по-малко пък означава, че притежаваш истината реалност или имаш навлизане в живота. Тоест, ако просто останеш на етапа да си готов да практикуваш истината, не може да се каже, че вече имаш живот. И така, кога наистина имаш навлизане в живота? Само когато можеш да практикуваш истината, когато познаваш себе си и можеш да практикуваш според Божиите изисквания — това означава наистина да имаш навлизане в живота. Имаш навлизане в живота, защото разбирането ти на истината е променило в различна степен твоите мисли и възгледи, нагласата ти към Бог и твоя покварен нрав; нагласата ти към Бог и нагласата ти към изпълняването на дълга ти са били поправени и вече не живееш според своя покварен нрав или според погрешни мисли и възгледи; във възгледите си за хората и нещата, както и в постъпките и действията си, си способен да вземаш Божиите слова за своя основа и истината за свой критерий — само това означава да имаш живот. Вие имате ли живот? Само когато притежаваш тези реалности, ти имаш живот; без тези реалности, нямаш живот. Ако нямаш живот, тогава какъв човек си? Ти си звяр, ти си дявол и си човек, който принадлежи на Сатана. На какво разчитат хората, които принадлежат на Сатана, когато изпълняват дълга си? Разчитат на своите видове покварен нрав и разчитат на желанието си за благословии. Какъв е крайният резултат? Безчинстват и вършат зло; напълно са неспособни да практикуват истината, неспособни са да следват Божия път и още по-малко са способни да постигнат спасение. Това е резултатът.

Току-що общувахме за някои проявления на хора, на които им липсва навлизане в живота. Като чуят това, някои хора казват: „Значи излиза, че макар да сме вярвали в Бог през цялото това време, все още нямаме навлизане в живота и не сме придобили истината и живота. Тогава в сърцето Си не изпитваш ли антипатия към нас и не си ли много отегчен от нас?“. Подобни хора винаги се интересуват как ги оценявам. Правилно ли е това? (Не.) Защо не е правилно? (Бог общува толкова много с нас днес, за да можем ясно да разпознаем истинското си състояние и ясно да видим, че досега не сме поели по пътя на стремежа към истината и че при изпълняването на дълга си все още сме на етапа на полагане на труд. Това ни позволява да се пробудим и да се покаем навреме и ни позволява да намерим правилния път за практикуване на истината. Ако просто гадаем как Бог ни оценява и как гледа на нас, без да се стремим да разберем Божиите ревностни и грижовни намерения, това е проявление на липса на стремеж към истината и в крайна сметка пак няма да придобием истината.) Независимо как те оценявам или какво впечатление имам от теб, това не е нещо, което трябва да те интересува, и не е центърът на твоите тревоги. Не е ли така? (Така е.) Дори искаш да те харесвам и да имам добро впечатление от теб? Предвид вашето представяне, вече е доста добре, ако можете да се справите така, че да не Ме накарате да изпитвам отвращение към вас. Що се отнася до това дали ви харесвам, от кого имам добро впечатление и за кого имам високо мнение, Аз имам Своите принципи. Това не е нещо, което би трябвало да ви интересува, нито е нещо, което би трябвало да знаете. Освен това, независимо от нагласата Ми към вас, когато говоря, или какви възгледи имам за дадена личност, няма да действам от избухливост или от чувства, още по-малко от емоция; ще се отнасям към вас справедливо. Дори да се представяте много зле, не ставайте негативни и не се възпирайте. Просто се съсредоточете върху изпълняването на дълга, който трябва да изпълнявате според принципите, изисквани от Божия дом. Що се отнася до това по какъв път може да поеме всеки от вас, това зависи от вашите стремежи и избори. Разбира се, от Моя гледна точка, Аз се надявам, че всеки от вас ще може да се стреми към истината, да приеме истината и да поеме по пътя на спасението. И особено се надявам, че онези от вас, които се трудят и носят тежко бреме и които изпълняват важен дълг, онези с духовно разбиране, които имат сравнително добри заложби, и онези с добра човешка природа, всички ще станат хора, които се стремят към истината, ще могат да поемат по пътя на спасението възможно най-скоро и ще могат да практикуват истината и да постигнат навлизане в живота във всички неща. Ако обаче не желаете да се стремите към истината и да вървите по пътя на спасението, няма да ви насилвам; няма да ви принуждавам. Това е Моята нагласа. Когато става въпрос за всеки от вас, знам и разбирам какви са вашите заложби и какви са вашите стремежи, и имам Своите възгледи за тях. Но сега няма да си правя заключения за вас. По какъв път вървите и докъде можете да стигнете зависи от собствените ви избори. Божият дом има принципи за отношение към хората. Ако нарушиш административните укази, църквата ще се справи с теб както трябва, според принципите. Няма да те прикривам; дори да имам високо мнение за теб, няма да те прикривам. Дори ако си положил много усилия в миналото и си някой, който се е трудил, поемал е тежко бреме и преди това е допринесъл за определена област от делото на Божия дом, ако нарушиш административните укази, църквата ще се справи с теб както трябва. Мазолите по краката ти са се появили от собственото ти ходене; пътят, по който вървиш, е този, който сам си избрал. Това са последствията от поемането по грешен път. Справянето с тези неща е просто за Мен. Имам известно вземане-даване с няколко души по общи въпроси. Начинът, по който вършат нещата, е доста отблъскващ и доста противен, но все пак мога да се отнасям правилно към тях. Спри постоянно да гадаеш мислите Ми. Изпитвам най-силна неприязън към хора, които постоянно четат между редовете и наблюдават изражението Ми, които постоянно разпитват какво си мисля и постоянно гадаят дали ги харесвам или какво впечатление имам от тях. Най-много се отвращавам от тези неща. Никога не гадай мислите Ми, никога не размишлявай как гледам на теб и как те оценявам или какви планове имам за теб и как ще се справя с теб. Не се тревожи за тези неща и не хаби усилия да размишляваш върху тях. Колкото повече размишляваш върху тях, толкова повече се отвращавам от теб. Независимо кой от твоите проблеми посочвам, когато общувам за истината, това не е, за да те отпиша напълно, не е, за да те атакувам, нито е, за да те заклеймя. Напротив, това е, за да ти помогна да разрешиш проблемите си, така че да можеш да разбереш истината, да имаш път за практикуване и в крайна сметка да можеш да поемеш по пътя на спасението. Следователно не бива да съсредоточаваш ума си върху думите, които използвам, или върху тона на гласа Ми. Трябва да се съсредоточиш върху съдържанието на това, което казвам, да се съпоставиш с него и да видиш дали това, което казвам, се отнася до твоя проблем и дали може да го разреши. Ако ти кажа няколко слова в повече, ако имам високо мнение за теб или те поставя на важна позиция, не се възгордявай. Понякога словата, които ти казвам, са много строги и много пронизващи, и дори да чувстваш, че съм много ядосан, не бива да ставаш негативен. Не правя това, за да те нападам; просто подхождам безпристрастно към въпроса и го разглеждам по същество. Правя го, за да взема истината и да общувам ясно и задълбочено за нея, а не за да се заяждам лично с теб. Общувам за твоя проблем, защото той засяга аспект от истината или засяга аспект от състоянието на човечеството. Трябва да общуваме за него, за да може всеки да придобие прозрение и да си научи урока чрез този въпрос. Не гадай мислите Ми; ако го правиш, влагаш усилията си на грешното място. Разбирате ли? (Да.) Ако всеки ден размишляваш какво си мисля, как гледам на теб и как те оценявам, какви планове имам за теб и дали ще се справя с теб или ще те накарам да страдаш — ако винаги мислиш за тези неща, грешиш и влагаш усилията си на грешното място. Ако исках да се справя с теб, нямаше да имам нужда да го правя лично; водачите и работниците щяха да се справят с теб директно според принципите. Божият дом има административни правила и църквата ще следва процедурите според принципите и ще подходи към въпроса безпристрастно. Ако исках да се справя с теб, щях да кажа на църковните водачи и работници да общуват за истината и да разрешат проблема въз основа на твоите проявления, а след това да ги накарам да се справят с теб според принципите; това би било много лесно. Следователно не е нужно да четеш между редовете и да наблюдаваш изражението Ми, и също така не е нужно да се ослушваш за намеци в това, което казвам, още по-малко трябва да обръщаш внимание на тона на гласа Ми. Ако имаш истинска вяра в Бог, ако вярваш, че Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце, и ако вярваш, че Бог е източникът на истината, пътя и живота, тогава не бива да имаш тези догадки за Мен или да се отнасяш към Мен по този начин. Разбирате ли? (Да.) Не Ми харесва да се отнасяш към Мен по този начин и с този манталитет. За Мен е напълно естествено и обосновано да разбирам твоята същност, да разбирам твоята човешка природа и да разбирам твоя покварен нрав. Но ако искаш да разбереш какво си мисля в сърцето Си, как гледам на теб и какво смятам да направя с теб, тогава грешиш. Знаеш ли къде грешиш? (Заели сме грешна позиция.) Това е заемане на грешна позиция. Ако заемеш грешна позиция, когато си взаимодействаш с Мен, тогава си в голяма опасност. В никакъв случай не бива да вървиш по този път; ако го направиш, ще бъдеш в опасност.

При вярата в Бог няма нужда да се чете между редовете и да се наблюдава Божието изражение, нито трябва да си мнителен или подозрителен към Него. Знаете ли ясно в сърцата си какво трябва да правите и как трябва да действате? (Сега е малко по-ясно. Трябва да бъдем открити и честни с Бог и да влагаме усилия в словата, които Бог изразява, и в истините, за които Той общува.) Тези думи са лесни за изричане, но лесни ли са за прилагане на практика? (Не.) Когато разобличавам и разнищвам състоянията и проблемите на някои хора, ако говоря меко, някои хора го пускат покрай ушите си; ако говоря по-силно или по-строго, някои хора се разстройват и стават негативни, като казват: „Бог е толкова ядосан, когато ми говори. Той определено вече не ме харесва и е недоволен от мен, така че не съм ли загубил всякаква надежда за спасение? Бог дори не ме иска вече, така че какъв е смисълът да живея? По-добре да умра!“. Това ли е правилният начин да се разбере? (Не.) Бихте ли мислили по този начин? (Не.) Някои хора са дебелокожи. Независимо колко са разобличавани или кастрени, не ги интересува. Каквото и да им кажеш, не се разстройват в сърцата си, като си мислят: „Можеш да казваш каквото си искаш. Ако не го приема в сърцето си, не можеш да направиш нищо. Можеш да ме кастриш, но стига да не ме премахнеш или отлъчиш, няма да стана негативен, нито ще стана слаб. Ще продължа да правя нещата както преди. Просто няма да практикувам истината. Стига да не върша зло, какво можеш да ми направиш?“. Това е проблемно. Ако нито приемат истината, нито практикуват истината, могат ли все пак да постигнат спасение? (Не.) Както виждаш, хората са неща, с които е много трудно да си имаш работа. Какво ги прави трудни да си имаш работа с тях? От една страна, те имат всякакви погрешни мисли и възгледи; от друга страна, притежават нещо фатално — своя покварен нрав. Погрешните мисли и възгледи те карат да имаш погрешни разбирания и възприемания и да имаш погрешни нагласи, когато става въпрос за определени неща. Въз основа на това ти също изразяваш своите погрешни мисли и възгледи чрез покварения си нрав, като натрупваш една грешка върху друга. Това не е ли трудно за справяне? (Да.) Твоите възгледи и нагласи са погрешни сами по себе си, но въпреки това все още се придържаш към тях, все още се опитваш да се обясняваш и да се оправдаваш и отказваш да приемеш истината. Дори използваш определени тактики и даваш всякакви причини и извинения, за да оневиниш себе си и да избягаш от отговорност. Това не е ли разкриване на покварен нрав, докато все така се придържаш към погрешните си възгледи? (Да.) Наличието на покварен нрав вече е много проблемно, но въпреки това все още се придържаш към погрешни мисли и възгледи. Това не прави ли проблема сериозен? Това разобличава твърдоглавието в сърцето ти, неприязънта към истината, която изпитваш, надменността и измамливостта ти, както и че говориш, без да изпускаш нищо. Това не е ли един жив Сатана? (Да.) Ако постъпваш по този начин, никога няма да придобиеш истината и живота. Ако, след като осъзнаеш това, можеш да се избавиш от своите погрешни мисли и възгледи, да спреш да ги използваш, за да подхождаш към нещата, да преобърнеш погрешната си нагласа и да разрешаваш проблемите, с които се сблъскваш, честно и искрено, с богобоязливо сърце, според Божиите слова и по начина, по който Бог учи човека, тогава имаш навлизане в живота. Щом имаш навлизане в живота, щом си се опълчил срещу своите погрешни мисли и възгледи, разрешил си ги и си се избавил от тях и щом си се опълчил срещу своя сатанински нрав, справил си се с него и си се избавил от него в процеса на практикуване на истината и придобиване на навлизане в живота, какво е това, което изживяваш и разкриваш? Неща, които се съобразяват с истините принципи и се съобразяват с Божиите изисквания. Следователно това, което изживяваш, е животът на истината, който Бог изисква. Не е ли така? (Така е.) Какъв е ключът към постигането на навлизане в живота? (Не е достатъчно просто да имаш желанието и субективното намерение да практикуваш истината; човек трябва да има действителни проявления на практикуване на истината.) Всички знаят и разбират това като доктрина, но не е толкова лесно да се приложи на практика; трудно е. Това до известна степен е свързано с това дали човешката природа на даден човек е добра или лоша. Хората със съвест и разум могат да приемат истината, така че за тях е по-малко трудно да я практикуват; ако положат усилия, могат да я приложат на практика. Хората без съвест и разум не обичат истината, така че за тях е много трудно да я практикуват; просто не могат да го направят. Само онези, които могат да практикуват истината, имат навлизане в живота. Като практикуват истината редовно, постепенно придобиват живот. Онези, които не могат да практикуват истината, се отдалечават все повече и повече от навлизането в живота и не могат да придобият живот, нали? (Да.) Този аспект е нещо много просто; това е нещо, което често се обсъжда в ежедневието на хората. Някои хора може да имат малко възприятийно разбиране в умовете си, но все още им липсва лично преживяване и осъзнаване на този въпрос. Ако бъдат помолени да говорят за своето разбиране, не могат да го обяснят ясно и не могат да го обяснят разбираемо. Чрез общението по този начин вече стана ли ви ясно? (Да.) Тогава го обобщете: Бог проучва внимателно най-съкровените дълбини на човешкото сърце, защо тогава Той все още тества човека? (Защото човекът трябва да преживее практически Божието дело, да опознае своя покварен нрав и да придобие истината като свой живот чрез средите, които Бог нагласява. Това е също така процес, в който Бог взема истината и взема Своите слова, и ги вгражда в човека. В този процес човекът многократно се бори срещу своя покварен нрав, многократно отхвърля погрешните си мисли и възгледи и постепенно става способен да се опълчи срещу плътта и да практикува Божиите слова; в крайна сметка може да практикува истината и да я придобие.) Този процес беше обяснен ясно. Всички разбирате ли? (Да.) Казано по този начин, въпросът изглежда много прост. Обяснението с думи може да изглежда просто, но има много подробности, свързани с прилагането му на практика. Така стоят нещата на теория, както са изложени с думи. По принцип за този въпрос вече беше общувано ясно: Божието тестване на човека е процес, чрез който Бог взема Своите слова и ги вгражда в човека, така че тези слова да станат негов живот; това е един от начините, по които Бог върши дело, и също така е процес, който човекът трябва да преживее, за да постигне спасение. С това приключва нашето общение по тази тема.

Нека ви разкажа как се държа един човек, а вие чуйте и вижте какъв беше проблемът. Онази зима валя сняг и казах на хората, че трябва да отидат да го изринат. Някой попита дали трябва да се изрине от хора, или с машина. Казах: „Ако снегът е твърде дълбок, използвайте машина; ако хората могат да се справят с изриването му, тогава не използвайте машина“. Въпреки че не му казах колко дълбок трябва да е снегът, преди да се използва машина, или при какви обстоятелства трябва да бъде изринат от хората, Аз му казах принципа. Но той просто не можеше да го разбере и просто не знаеше как да рине снега. Кажете Ми, не бяха ли лесни за разбиране думите Ми? Ако от вас се искаше да го приложите, как бихте го приложили? (Първо щях да погледна колко дълбок е натрупаният сняг и щях да взема решение въз основа на действителната ситуация.) На някои места натрупаният сняг беше дълбок един метър, докато на други беше само тринайсет сантиметра. Какво би направил? (Ако на повечето места снегът е под тринайсет сантиметра, тогава трябва да го изринат хората, а за разчистване на няколкото изолирани места може да се използва машина.) Какво мислите за този принцип? (Подходящ е.) Някои хора не знаят как да приложат дори нещо толкова просто като това. Какво означава да не знаят как да го приложат? Означава, че дори не знаят как да се справят с обикновени ситуации. Когато снегът беше дълбок три сантиметра, той попита: „Трябва ли да излезем и да изринем снега? Хората ли трябва да го изринат, или да използваме машина?“ Казах: „Можете да ринете снега едва след като спре да вали. Ако снегът стане твърде дълбок, за да могат хората да го изринат, използвайте машина, за да се справите с него. Това е принципът.“ Каза, че е разбрал. Когато снегът достигна десет сантиметра, той отново дойде да попита дали трябва да се изрине, и Аз още веднъж повторих принципа. Когато снегът достигна двайсет сантиметра дълбочина, той пак дойде да пита. Кажете Ми, има ли този човек някакви заложби? (Не.) Повторих принципа няколко пъти, но той не можа да го разбере и многократно питаше какво трябва да се направи. Не можеше да проумее кога трябва да се рине снегът, при какви обстоятелства трябва да го ринат хора и при какви обстоятелства трябва да се използва машина. Колко ли лоши трябва да са заложбите му? Колко още ще трябва да се каже при възлагането на работа на такъв човек, преди да може да разбере? Такъв човек не може да вижда нещата ясно. И така, какъв беше проблемът с това негово поведение? Разбра ли той какво казах? (Не разбра; спазваше правила.) Ако спазваше правила, трябваше да побърза да изрине снега. Независимо дали е организирал хора да го изринат, или е наредил да бъде изринат с машина, трябваше поне да се придържа към едното или другото. Но придържаше ли се към което и да било от двете? Не отиде да рине снега; просто многократно питаше дали трябва да се изрине и дали трябва да го изринат хората, или да се използва машина. Защо продължаваше да пита, вместо да направи нещо? (Всъщност иска да използва машина, за да го изрине, но не взима сам решението; просто чака Бог да му каже.) Чакаше Аз да му кажа. Показваше ли това негово отношение някакво намерение за покорство? (Не.) Първо, нека видим дали е могъл да разбере принципа, който посочих. Разбра ли какво казах? (Не.) Не разбра. Просто искаше да му кажа директно какво да прави, какво да не прави и как да го направи. Това бяха единствените думи, които можеше да разбере; просто не можеше да разбира принципи. След като чу принципа, беше напълно объркан, сякаш четеше някаква небесна книга без думи и всичко му се струваше загадка. Не можеше да разбере принципа и не знаеше какво да прави, така че, когато се стигна до справянето с натрупания сняг, единственото, което умееше да прави, беше да продължава да пита дали хората трябва да го изринат, или да се използва машина. Кажете Ми, това да се занимавате с такъв човек не ви ли кара да се чувствате притеснени и разстроени? (Да, разстройва ме и много ме уморява.) На какво прилича занимаването с такъв човек? Опишете го. (Малко прилича на това да говориш на стената; каквото и да кажеш, той не разбира.) Да говориш с такъв човек не е ли като да се занимаваш с дете на три до пет години? Не е ли като да говориш на звяр? (Да.) Кажете Ми тогава, изтощително ли е да се занимавате с такъв човек? Ядосва ли ви? (Да, ядосва ме.) Да се занимаваш с такъв човек е едновременно вбесяващо и изтощително. И така, как трябва да се справите с такъв човек? Просто го отпратете веднага и това е. Използвайте този, който може да разбере този принцип и, след като го чуе, може да практикува и да изпълни задачата според този принцип и може да разреши въпроса. Да се казва каквото и да било на човек, който не може да разбере принципа, е безсмислено. Колкото и да обясняваш, той пак няма да разбере и ще ти досажда с безкрайни въпроси, също като глупак. Дори смята, че да задава въпроси по този начин е много разумно, като си мисли: „Виж, не върша ли тази работа по много конкретен и щателен начин? Когато снегът беше дълбок три сантиметра, побързах да попитам дали трябва да се изрине, а когато достигна шест сантиметра, не посмях да се бавя и побързах да попитам отново. Виждаш ли, не действам безразсъдно. Нямам ли покорство и не съм ли предан? Не проявявам ли отговорност? Задавам въпроси незабавно и предоставям навременна обратна връзка, без да забавям нищо ни най-малко!“. Не е ли доста впечатлен от себе си? (Да.) Ако го отпратиш, какво ще си помисли? Дори ще се почувства опечален, като си мисли: „Толкова много се тревожих и толкова много тичах насам-натам заради това! Лесно ли ми беше? Как можах накрая да бъда отпратен?“. Би ли приел това в сърцето си? (Не.) Заложбите на такъв човек са твърде слаби. Оставете това, че истините принципи не са му по силите; дори принципите за извършване на една обикновена задача са неразбираеми за него и не са му по силите. Не притежава коефициента за интелигентност на нормален човек, така че как би могла истината да е достъпна за него? Отпращането му всъщност е в съответствие с принципите, но той не разбира това и дори се чувства онеправдан и опечален. Такъв човек не може да схване принципите дори в дребни неща, така че по силите му ли са важните въпроси, въпросите, засягащи истината? (Не.) Дори още по-малко. И така, за някои хора, които не могат да разберат истината, истините принципи не са им по силите. Могат ли такива хора да приложат истината на практика? (Не.) Някои хора казват: „Според това, което казваш, тъй като такъв човек не може да приложи истината на практика, това не означава ли, че не може да постигне спасение?“ Така ли е? Какво трябва да направиш, ако истините принципи не са ти по силите? Има един прост начин, който ще ти позволи да изпълниш своя дълг докрай. Ако истините принципи не са ти по силите, тогава спазвай едно правило: при изпълняването на своя дълг трябва да имаш истинско и искрено сърце, да разчиташ на съвестта и разума си, за да направиш каквото можеш възможно най-добре, и категорично не бива да манипулираш. Като се има предвид, че заложбите ти и без това са много слаби и нямаш способността да разбереш истината, ако при изпълняването на своя дълг все още нямаш никакво истинско сърце и продължаваш да манипулираш, това не е ли дяволско естество? С такъв човек е свършено. И така, какво означава да имаш истинско сърце при изпълняването на дълга си? Означава да вършиш толкова, на колкото си способен. Вземи за пример риненето на сняг. Според посочения принцип хората трябва да го изринат, ако могат, и да използват машина, ако не могат. Ако видиш, че са паднали три сантиметра сняг и не знаеш дали трябва да се изрине на ръка, или с машина, можеш първо да започнеш да го ринеш с лопатата и да използваш машина само ако наистина не можеш да се справиш на ръка. Въпреки че не знаеш дали е правилно да правиш това, го правиш с всички сили, без да се изплъзваш или да се скатаваш. Дори ако усилията, които полагаш, се окажат напразни, най-малкото сърцето ти е искрено пред Бог. Когато Бог види, че имаш искрено сърце и че не си се изплъзвал или скатавал и не си Го манипулирал, Бог ще приеме доброто ти поведение. Но ако се изплъзваш и се скатаваш, и манипулираш Бог, Бог ще се отврати от теб и ако не се покаеш, Бог ще те заклейми и ще те отстрани. Какви са някои проявления на манипулирането на Бог? Мислиш си: „Не разбирам току-що посочения принцип. Паднали са три сантиметра сняг, така че на ръка ли трябва ли да се изрине, или да се използва машина? Ако не трябва да се рине на ръка, а аз направя точно това, няма ли това да означава полагане на допълнителни усилия? Ако използвам машина, в случай, че снегът не е дълбок и трябва да се изрине на ръка, а аз съм използвал машина — няма ли да ме упрекнат, че използвам машината безразсъдно и хабя гориво? Категорично не мога да действам безразсъдно. Ако го направя, не само че всичките ми усилия може да отидат нахалост, но и ще ме държат отговорен. Дори може да бъда кастрен и накаран да компенсирам загубите. Трябва да получа ясен отговор, преди да действам“. Такива кроежи имаш в ума си. Как се нарича това? (Измамност.) Това е манипулиране. Когато този човек манипулираше нещата по този начин, външно може да е изглеждал покорен и да се е преструвал, че търси и не действа безразсъдно, но всъщност е имал скрити мотиви. Хората не можеха да преценят, но Бог отдавна беше видял, че този човек не е безхитростен. Не искаше да работи, затова винаги си намираше извинения, за да задава въпроси. Използваше форма на добро поведение като прикритие, за да скрие собственото си намерение. Когато използва манипулации и проявява измамност по този начин, това представлява прегрешение в Божиите очи. Разбирате ли? (Да, разбираме.) В такъв случай наясно ли сте вече как трябва да практикувате? Въпреки че не разбираш истините принципи, не бива да манипулираш Бог. Трябва да кажеш: „Мисленето ми е объркано, заложбите ми са слаби и истините принципи не са ми по силите. Затова ще направя нещо практично: ще положа малко повече усилия и ще работя повече. Когато се уморя, ще си почина за малко и след това ще продължа да работя“. Дори някой в крайна сметка да се оплаче, че усилията, които си положил, са били ненужни и напразни, Бог ще види, че сърцето ти е истинско и честно. Бог ще те признае и няма да си извършил прегрешение. Лесно ли е да се постигне това? (Да.) Това е най-простият принцип на практикуване. Въпреки че е прост, притеснението е, че може да не успееш да го направиш. Онези, които разбират истината, имат начини да се справят с всичко, което ги сполети, и имат принципи за това как да се отнасят към всеки вид човек: в отношението си към глупавите хора имат принципи за това как да се отнасят към такива хора, а в отношението си към злите хора имат принципи за това как да се отнасят към такива хора. Ако разбираш истината, но не я практикуваш, а вместо това манипулираш, това представлява прегрешение. Ако имаш истинско сърце и щом разбереш даден принцип, успееш да го приложиш на практика по съответния начин, без да извършваш прегрешение пред Бог, тогава това, което правиш, ще бъде прието от Бог. Кой е ключовият момент тук? (Да не манипулираме и първо да практикуваме според това, което можем да разберем.) Не манипулирай; имай истинско сърце към Бог. Имай истинско сърце към работата, задачите и мисията, които Бог ти дава. Практикувай толкова, колкото разбираш. Дори и да не разбираш, все пак можеш да се придържаш към основното значение на Божиите слова; дори ако спазваш правила, все пак трябва да се придържаш към него. Нали? (Да.) Какъв е принципът тук? Какво е изискваното от Бог ниво за човека? Божиите изисквания към човека не са високи; тоест трябва да имаш истинско сърце. Въпреки че Бог изпитва отвращение към хора, които не разбират принципите и които са със слаби заложби, и не ги харесва, ако имаш истинско сърце, Бог все пак ще те приеме и ще се отнася към теб справедливо. Ако нямаш истинско сърце и винаги манипулираш Бог, тогава колкото и добри да са заложбите ти или колкото и висока да е способността ти за възприемане, Бог все така ще те ненавижда и ще запише прегрешенията, които извършваш. Разбирате ли? (Да, разбираме.) Всичко това са неща, често срещани в ежедневието. Сега вече би трябвало да имате път за това как да гледате на подобни неща, нали? (Да.) Тук ще приключим нашето общение по този аспект.

Преди това общувахме доста за представите и фантазиите относно въплътения Бог. Също така пространно общувахме за това как човек да се избави от представите и фантазиите за въплътения Бог и как да се справи с тях. Въз основа на това съдържание, ще завършим, като общуваме за това как да се постигне негласно разбирателство с Бог. Разбира се, на настоящия етап това се отнася до негласно разбирателство с въплътения Бог. Лесно ли е да се постигне негласно разбирателство с Бог? (Не, не е лесно.) В рамките на това, което можете да разберете, какво трябва да притежава човек като минимум, за да постигне негласно разбирателство с Бог? Какво трябва да притежава той по отношение на заложби, човешка природа, стремеж, пътя, по който върви, и т.н., за да постигне негласно разбирателство с Бог? (По отношение на заложбите, човек трябва да притежава способност за възприемане; по отношение на човешката природа, човек трябва поне да притежава съвест и разум; и също така трябва да е способен да разбира някои истини. Само тогава човек може да постигне негласно разбирателство с Бог.) (За да постигне негласно разбирателство с Бог, човек първо, трябва да има истинско сърце и да бъде искрен към Бог. От друга страна, трябва да има заложби и да разбира Божиите намерения и Неговите изисквания към човека. Друг аспект е, че възгледите му за нещата и гледището зад стремежа му трябва да станат съответстващи на Бог. Само тогава ще бъде лесно да се постигне негласно разбирателство с Бог.) Има ли нещо друго? (Сещам се за един аспект: тъй като Бог е много искрен, когато говори на хората, ако хората искат да имат негласно разбирателство с Бог, те също трябва да имат искрена нагласа.) Това също е един аспект; най-малкото е една гледна точка. Как човек да постигне негласно разбирателство с Бог е много обширна тема. Освен това е и много дълбока тема. Да общувам с вас върху това съдържание е като да преподавам университетски курсове на деца в детската градина. Съдейки по разбирането, което току-що споделихте, за много от вас този аспект е пълна мъгла. Това допълнително потвърждава колко много не ви достига: не разбирате този аспект на истината, никога не сте мислили по тази тема и тази тема е отвъд разбирането ви. Как да се постигне негласно разбирателство с Бог е последната тема относно избавянето от представите и фантазиите за въплътения Бог. Това е много важна тема. Тя е цел, която човек може в крайна сметка да постигне, като следва въплътения Бог, и също така е един израз на живота същност, който човек може да изживява, когато вярва в Бог и придобие истината като свой живот. Избавянето от представите и фантазиите на човека за въплътения Бог не е просто въпрос на липса на представи за Бог. Този аспект на истината засяга много представи и фантазии за въплътения Бог, а също така засяга различните нагласи на хората към въплътения Бог, различните им разбирания за Него и различните им начини на практикуване в отношението им към Него. Най-добрият резултат, който може в крайна сметка да бъде постигнат чрез практикуване на този аспект на избавяне от представите и фантазиите за въплътения Бог, е хората да имат негласно разбирателство с въплътения Бог. Това „наличие на негласно разбирателство“ е човешки начин на изразяване; с думи, които често използваме, то означава да си в съгласие с Бог и да съответстваш на Бог. Но предвид духовния ръст на човека, предвид атрибутите на човека и предвид същността на човека, и съдейки по всеки аспект на неговия произход и условия, всъщност е напълно невъзможно човек да достигне дотам, че да бъде в съгласие с Бог, или да достигне дотам, че да съответства на Бог. Следователно използването на израза „да съответстваш на Бог“ би било донякъде нереалистично, донякъде кухо и необективно. Затова го обмислих внимателно и намерих термина „негласно разбирателство“ за по-обективен и по-подходящ, и той може да се счита за относително точен. Не е ли така? (Да.) Избавянето от представите и фантазиите за въплътения Бог в крайна сметка не изисква от теб да станеш съответстващ на Бог. Заради разликата в същността на Божия и човешкия живот и заради проблемите, с които човек се сблъсква във всяко отношение, за него е невъзможно да стане съответстващ на Бог. Изисква се само едно нещо: човек трябва да постигне негласно разбирателство с Бог. Какво означава това негласно разбирателство? Означава, че когато и да възникне нещо, ти можеш да застанеш на същата страна като Бог, да гледаш от същата гледна точка, да споделяш същите мисли и възгледи и да използваш същите критерии, които се съобразяват с истините принципи, за да гледаш на всеки човек, събитие или нещо, да ги разбираш и да се справяш с тях. Това се нарича негласно разбирателство. Просто казано, негласно разбирателство означава да знаеш какво мисли другият, без никой от двамата да говори, и да имате един и същ възглед за едно и също нещо, без да има нужда да общувате с думи. По какъв друг начин може да се опише негласното разбирателство? (Да сте на една вълна.) Точно така, да сте на една вълна. Въпреки че двамата не живеят в един и същи регион или в едно и също пространство, тъй като имат едни и същи мисли и възгледи, и имат една и съща позиция и една и съща гледна точка, и също така имат една и съща нагласа към всичко, без да е необходимо да общуват и без да е необходимо да разменят каквито и да било думи, те могат да стигнат до едни и същи методи и пътища за справяне с всеки проблем и могат също така да стигнат до това да имат едни и същи цели и намерения при справянето с него. Това се нарича негласно разбирателство; същото е като онова, което хората наричат да бъдете на една вълна. Ако човек може да бъде на една вълна с Бог, това се нарича негласно разбирателство. Какво трябва да притежава човек, за да постигне негласно разбирателство с Бог — или най-малкото с въплътения Бог? Току-що казахте някои неща. Някои от вас говориха по-точно, докато други не уцелиха съвсем в десетката. Онези, които говориха точно, имат надежда да постигнат негласно разбирателство с Бог.

Какви условия трябва да притежава човек, за да постигне негласно разбирателство с Бог? Първо, трябва да притежава истинска вяра. Важно ли е това? (Да.) По-конкретно, истинската вяра означава да вярваш искрено в Бог. Тоест, признаваш, че Той е Създателят, вярваш, че Той може да господства над всички неща, и разбираш каква е Неговата нагласа към човечеството и каква е Неговата нагласа към всички събития и неща. Имаш известно усещане и познание в сърцето си за това, което Той казва и прави, за Неговата същност, Неговата идентичност, Неговото всемогъщество, Неговата мощ, Неговата власт и т.н. Това е истинска вяра. Тази истинска вяра се отнася до това да вярваш. Да вярваш обаче не означава просто устно да признаваш, че въплътеният Бог е Създателят и че Той е Бог; не е просто признаване и приемане на Неговата идентичност, статус и същност. По-точно това означава да имаш основно или задълбочено разбиране и познание за Неговата идентичност, статус и същност. Това е истинска вяра. Едва след като имаш истинско и основно разбиране, познание и преживяване, можеш да имаш истинска вяра в Създателя. Това е едно от условията, които човек трябва да притежава, за да постигне негласно разбирателство с Бог. От друга страна, човек трябва да има истинско сърце. Да имаш истинско сърце означава, че сърцето ти към Бог е искрено. Не вярваш в Бог и не следваш Бог по объркан начин, нито просто си играеш. Твоята вяра в Бог и следването Му не са като отношението към обикновен човек; освен това не е религиозна вяра, не е ритуал, не е акт на отдаване на почит, още по-малко е акт на преклонение. По-точно е да имаш истинско сърце. Да имаш истинско сърце означава, че най-малкото трябва да си способен да принесеш на Бог всичко, което имаш; трябва поне да си подготвен да го направиш. Ако Бог ти каже да умреш, ти разсъждаваш: „Бог ми каза да умра, затова ще отида и ще умра. Въпреки че в сърцето си не желая, пак трябва да се принеса на Бог“. Такова истинско сърце трябва да имаш. Освен това каквото и да иска Бог от теб, каквото и да те кара да принесеш или каквото и да ти каже да направиш, можеш да Му се покориш и да не се пазариш с Него; нагласата ти към Бог е сериозна и искрена. Дори да имаш покварен нрав и дори все още да имаш много представи и фантазии за Бог, най-малкото това твое сърце е истинско и си искрен към Бог. Наличието на истинско сърце към Бог е второто условие, което човек трябва да притежава, за да постигне негласно разбирателство с Бог.

Ако човек иска да постигне негласно разбирателство с въплътения Бог, след като притежава двете условия за истинска вяра и истинско сърце, третото условие, което трябва да притежава, е съпричастност. Думата „съпричастност“ е малко абстрактна; какво означава да си съпричастен? Означава, че това, което Бог иска да каже, и това, което Бог иска да направи, това, за което Бог се тревожи и безпокои, и това, за което Бог се радва, могат да докоснат сърцето ти и могат да повлияят на твоето настроение и твоите емоции. Можеш да мислиш за това, за което Бог мисли, и да се тревожиш за това, за което Бог се тревожи; това се нарича проявяване на съпричастност. Проявяване на съпричастност означава, че когато виждаш значението на това, което Бог казва, и виждаш всеки Божи ход, можеш да разбереш Божието сърце и можеш позитивно и проактивно да си сътрудничиш с Бог, да направиш всичко възможно и да изпълниш дълга, който трябва да изпълниш, като удовлетворяваш и утешаваш Божието сърце. Това е проявяване на съпричастност. Освен това, що се отнася до Божиите изисквания, можеш да ги приемеш и да им се покориш, като по този начин удовлетворяваш Бог; имаш желанието да следваш Божията воля и можеш проактивно да си сътрудничиш с Него. Това се нарича проявяване на съпричастие. Например, когато четеш Божиите слова: „Кой може да пасе Моите овце? Кой е Моят Петър? Кой е този, който следва Моята воля?“, тези Божии слова ще те трогнат. След като чуеш тези Божии слова, можеш да почувстваш Неговата тревога и Неговата скръб; сърцето ти ще се развълнува и ще вземеш Божиите слова присърце и ще размишляваш върху тях. Когато и да видиш тези Божии слова, ще се развълнуваш; тези Божии слова ще заемат място в сърцето ти и ще имаш желанието да удовлетвориш Бог, като удовлетворяваш Неговите намерения и Му носиш утеха. Това проявяване на съпричастност ли е? (Да.) Например Бог казва: „Искам да придобия група хора на земята, които са в съгласие с Моите намерения“. В сърцето си размишляваш: „Бог иска да придобие група хора на земята, които са в съгласие с Неговите намерения. Как Бог прави това? Чрез какви средства ще бъде осъществено? Как трябва да сътруднича, за да удовлетворя Бог?“. Това се нарича съпричастност. Трябва да си наясно в сърцето си как трябва да преживееш Божието дело, за да станеш човек, който е в съгласие с Божиите намерения, и как да се стремиш към истината и как да практикуваш истината, за да бъдеш усъвършенстван от Бог и да започнеш да бъдеш в съгласие с Неговите намерения. Ако имаш такива мисли, ще бъдеш готов проактивно да си сътрудничиш с Бог. Това се нарича проявяване на съпричастност. Това е нагласа, а също така е избор за това как човек постъпва. Това е съпричастност. Точно както хората почитат родителите си — когато родителите им имат трудности, са готови да помогнат; когато виждат, че родителите им са в лошо здраве, се тревожат в сърцата си и опитват всички възможни средства, за да осигурят медицинско лечение и здравни грижи за своите родители, така че да могат да възвърнат здравето си възможно най-скоро и болестта и болката им да бъдат облекчени. Това е проявление на почитане на родителите. Тоест, ако не си наясно с трудностите, болестта и болката на родителите си, това е едно; щом научиш за тях, ще бъдеш особено загрижен и особено внимателен и ще направиш всичко по силите си, за да намалиш страданието на родителите си. Това се нарича проявяване на съпричастност. Тогава какво да кажем за начина, по който се отнасяш към Бог? Божиите изисквания към човека не са високи. Децата могат да проявяват съпричастност към родителите си, така че и човекът може да проявява съпричастност към Бог. Разбирате ли сега този аспект на проявяване на съпричастност към Бог? (Разбираме.)

Ако човек иска да постигне негласно разбирателство с въплътения Бог, четвъртото условие, което трябва да изпълни, е, че трябва да разбира Божиите намерения. Ако искаш да проявяваш съпричастност към Божието сърце, искаш да Го удовлетвориш, искаш желанията Му да бъдат изпълнени и искаш Той да получи утеха, тогава трябва да размишляваш: „Какви са Божиите намерения? Какво иска да направи Бог? Какво иска Бог? За какво се безпокои Бог? За какво се тревожи? За какво е тъжен? За какво изпитва болка? За какво Бог плаща цена? Какво е изискваното от Бог ниво? Какви са Божиите изисквания? Какво е изразил Бог? Какво е казал Бог на човечеството?“. Ако искаш да проявяваш съпричастност към Божиите намерения, трябва да разбереш какви са Неговите намерения. За да разбереш Божиите намерения, трябва често да търсиш и да размишляваш в различните неща, с които се сблъскваш. Независимо дали си водач или работник, надзорник на дадена част от работата или обикновен вярващ, трябва да търсиш какви са Божиите намерения и какво е изискваното от Него ниво в различните хора, събития и неща, с които се сблъскваш. Трябва неуморно да ги обмисляш, да ги търсиш и да размишляваш върху тях, без да се ограничаваш в каквато и да било форма. В крайна сметка, щом разбереш Божиите намерения и изискваното от Бог ниво, за теб ще бъде лесно да постигнеш негласно разбирателство с Бог и ще притежаваш основните условия. И така, кажете Ми, какви основни условия трябва да притежава човек, за да постигне негласно разбирателство с Бог? (Човек трябва да притежава условия в четири области: първо, истинска вяра в Бог; второ, истинско сърце към Бог; трето, съпричастност към Бог; и четвърто, разбиране на Божиите намерения.) Запомнихте ли ги? Тези четирите ли са? (Да.) Нито едно от тези четири условия не може да липсва; щом отговориш на тези четири условия, можеш да имаш негласно разбирателство с Бог. Всяко едно изглежда много просто, но реалното му постигане не е лесно. И така, кое от тези четири условия притежавате вие? (Строго погледнато, все още не сме постигнали нито едно от тях.) Строго погледнато, не изпълнявате нито едно от тях. Ако не го поставяме толкова строго, повечето хора имат мъничко истинско сърце към Бог. Уместно ли е да се каже това? (Уместно е.) Що се отнася до другите три условия — истинска вяра, съпричастност към Бог и разбиране на Божиите намерения — хората не ги изпълняват ни най-малко, нали? (Да.) Независимо дали ги изпълняваш, или не, трябва да се стремиш към тези аспекти и да стигнеш докъдето можеш. Ако си направил всичко по силите си, тогава независимо какво ниво можеш да достигнеш в крайна сметка, най-малкото ще имаш чиста съвест и ще си постъпил правилно спрямо себе си. Но ако не се стремиш нагоре и в крайна сметка останеш със съжаления, тогава можеш само да се биеш в гърдите и да виниш себе си. Независимо дали можеш да отговориш на тези четири условия и независимо какво ниво можеш да достигнеш, най-малкото трябва да се стремиш нагоре. Това е така, защото нивото вече е занижено и вече е направена крачка назад. От теб не се изисква да съответстваш на Бог. Критерият да съответстваш на Бог е много висок и не можеш да отговориш на него. Сега от теб се изисква само да постигнеш негласно разбирателство с Бог. Трябва да направиш всичко по силите си, за да се стремиш нагоре към това — не се отказвай — и в крайна сметка да придобиеш истинска вяра в Бог, да имаш истинско сърце към Бог, да имаш съпричастност към Бог и да си способен да разбираш Божиите намерения. Процесът на постигане на тези четири условия е и процесът на постигане на негласно разбирателство с Бог. Разбира се, щом напълно постигнеш тези четири условия, ще имаш пълно негласно разбирателство с Бог.

Приключихме с общението за тези четири условия, които човек трябва да притежава, за да постигне негласно разбирателство с Бог. Според обичайната практика не трябва ли да дадем някои примери? Именно това обичате да обичате да слушате най-много, и е също така необходим път и метод, чрез които да разберете различните истини. Даването на някои положителни и негативни примери ще ви позволи да разберете истината за постигането на негласно разбирателство с Бог и принципите на практикуване в това отношение. Според вас има ли някой сред хората около вас или сред тези, които познавате, който вече е покрил тези четири условия — тоест, който вече е постигнал негласно разбирателство с Бог? Поне във вашите очи този човек има негласно разбирателство с Бог, може да поеме тежко бреме и може да изпълни мисията, дадена от Бог. Дайте някои примери. Кой е такъв човек? (Човекът, оползотворен от Светия Дух.) Освен човека, оползотворен от Светия Дух, можете ли да дадете още няколко примера за хора, които имат негласно разбирателство с Бог? Нека видим какво общо имат хората от този тип. Нека чрез някои примери от тях всички да видят какви характерни черти имат хората от този тип: техните думи, действия и постъпки, техните мисли и възгледи в начина, по който постъпват и се справят с нещата, нагласите им към Бог и към истината, нагласите им към техните собствени мисии и дълг — проявленията, които имат, и общите характерни черти, които имат в това отношение. Освен човека, оползотворен от Светия Дух, има ли други такива хора? (Не.) Тогава нека общуваме за това как човекът, оползотворен от Светия Дух, е постигнал негласно разбирателство с Бог или с други думи, какво е сторил този човек, оползотворен от Бог, което е проявление на негласно разбирателство с Бог. Някои хора може да знаят за тези неща, а други — не. Независимо дали знаете за тях, или не, във всеки случай трябва да се опитате да придобиете разбиране и да направите сравнения въз основа на темата на днешното общение.

За да общуваме за проявленията на негласното разбирателство, което човекът, оползотворен от Светия Дух, има с Бог, трябва да започнем с изреченото от Светия Дух и словата на Светия Дух към църквите. Първото изречено от Светия Дух към църквите отбеляза момента, от който Бог официално започна да говори и да изрича слова към човечеството в идентичността на Самия Бог, разгръщайки третия етап от Своето дело — делото на Епохата на царството, а именно делото на говорене на цялото човечество, за да извърши наказание и съд. Още от първото слово, изречено от Светия Дух, човекът, оползотворен от Светия Дух, го прочете, но не просто го прочете сам и след това го разпространи из църквата. Той си помисли: „Тези слова не са нито обикновени, нито обичайни; изглежда, че идват от Светия Дух. Тъй като идват от Светия Дух, всички братя и сестри в църквата имат правото да ги видят. Това е изреченото от Бог и тази велика новина трябва да стане достояние на всички“. И така, какво трябваше да се направи, за да могат всички в църквата да научат за тази новина и да видят словата и изреченото от Светия Дух? Обикновените хора наистина нямаха това бреме, нито знаеха как да го направят. Тогава човекът, оползотворен от Светия Дух, започна да прави това; тоест взе словата на Светия Дух и ги разпространи в църквата, така че повече от Божиите избраници да могат да четат Божиите слова. По онова време, поради едно ограничение — невъзможността открито да се печатат книги за вярата в Бог в условията в континентален Китай, където вярата беше преследвана — човекът, оползотворен от Светия Дух, организира млади хора в църквата, които пишеха четливо и вършеха нещата съвестно, да преписват и да правят копия под индиго на словата на Светия Дух. След като преписването приключеше, копията се изпращаха във всеки регион и окръг; след това окръзите ги разпращаха до църквите по различните места, а църквите ги раздаваха на отделните хора. Всяка църква трябваше да има най-малко едно или повече ръкописни копия на словата на Светия Дух към църквите. Всеки път, най-новото изречено от Бог биваше изразено, човекът, оползотворяван от Светия Дух, организираше хора да правят негови копия под индиго. Когато изразените слова достигаха определено количество, организираше хора да ги отпечатват в книги. На място като Китай, което така неистово се съпротивлява на Бог, дори вярата в Бог криеше риск, камо ли печатането на книги за вярата в Бог. Арестуването означаваше смъртна присъда. Затова купуването на печатарски машини и оборудване по онова време също криеше риск. Дори и при тези обстоятелства човекът, оползотворяван от Светия Дух, пак организираше хора да вършат добре тази работа, като намираше хора да купуват машини и оборудване и организираше хората да пишат на машина и да се учат на набиране на текст, и възлагаше на братя и сестри да поемат отговорността за отпечатването и да подвързват Божиите слова в книги. От написването на машина, набирането на текста, коректурата и отпечатването до подвързването и след това разпространяването на книгите до църквите на различни места — човекът, оползотворяван от Светия Дух, организираше хората да вършат цялата тази работа. Кажете Ми, ако човекът, оползотворяван от Светия Дух, не го беше организирал, кой би поел инициативата да върши тази работа? (Никой не би го направил.) При вършенето на тази работа, от една страна, трябваше да се гарантира безопасността; от друга страна, хората, избрани за всеки етап от работата, трябваше да бъдат подходящи. Чрез този процес една след друга тези книги в крайна сметка бяха изпратени до църквите на различни места. Въпреки че качеството на печат на книгите по онова време беше далеч по-лошо от сегашното, съдейки по тогавашната среда, финансовото състояние на църквата и условията на хората във всяко едно отношение, това за всеки човек да се осигури по един екземпляр от „Словата на Светия Дух към църквите“ и „Следвайте Агнеца и пейте нови песни“ вече беше много добро постижение и изключително трудно. Ако никой не го беше организирал и нямаше човек на място да върши тази работа, тогава колкото и слова от Светия Дух към църквите да имаше, те нямаше да могат да бъдат изпратени до църквите навреме и можеше дори изобщо да не стигнат до братята и сестрите и да се осигури по един екземпляр на човек. От момента, в който Бог започна да изразява първото изречено от Бог слово, досега човекът, оползотворяван от Светия Дух, постоянства в извършването на тази работа. Работата по печатането на книги има дълга история и след като беше осигурен по един екземпляр на човек, можеше да се счита, че печатарската работа беше постигнала резултати.

Освен че организираше хора да отпечатват „Словата на Светия Дух към църквите“ и да ги разпространяват своевременно, друг елемент от работата, която вършеше човекът, оползотворяван от Светия Дух, беше основаването на църкви на различни места. По онова време църквите на различни места бяха съставени изцяло от хора, които тъкмо бяха приели този етап от делото. Много църкви нямаха подходящи водачи и работници. Вътре в църквите цареше хаос, административните структури бяха хаотични и кадровите въпроси също бяха хаотични — тоест цареше хаос във всеки един аспект. Тогава човекът, оползотворяван от Светия Дух, започна да въвежда ред в нещата, да създава административни структури и да развива водачи и работници. След това, стъпка по стъпка, той намери всички онези, които притежаваха известно усърдие, можеха да се раздават, можеха да бъдат развивани и освен това можеха да изоставят семействата си, и им възлагаше да вършат църковна работа. По онова време хората на някои места сключваха брак рано. На шестнайсет-седемнайсет или осемнайсет-деветнайсет години вече мислеха за женитба, създаване на деца и оставяне на потомство. Братята и сестрите в църквата не правеха изключение и също бяха повлияни от тези местни обичаи. Много братя и сестри, които бяха усърдни във вярата си в Бог, също бяха достигнали тази възраст. Ако църквата не ги беше издигнала и развивала, ако не ги беше поила често, ако не им беше възлагала бреме и не ги беше карала да вършат работа на различни места, тогава тези хора може би щяха да са сключили брак и досега вече да са баби или дядовци. По онова време можеше да се счита, че някои от тези млади хора са придобили специална благосклонност. Някои църкви не можеха да намерят хора с добри заложби сред по-възрастните, които да служат като водачи и работници. Някои хора с по-добри заложби все още не можеха да изоставят семействата си, докато други имаха слаби заложби и просто бяха неспособни да вършат действителна работа, а само притежаваха известно усърдие и бяха готови да тичат насам-натам и да се раздават. Тогава какво трябваше да се направи? Човекът, оползотворяван от Светия Дух, разви някои млади хора с добри заложби и ги издигна да пътуват сред църквите на различни места и да вършат работа, защото можеха да изоставят семействата си и бяха относително свободни. След като тези хора бяха развити, поне църковният живот в църквите на различни места можеше да бъде гарантиран. Заедно със словата на Светия Дух към църквите, църковният живот и църковната работа в църквите на различни места станаха малко по-нормални. Някои от тези млади хора сега са на около петдесет години. След като са следвали Бог до днес, може да се каже, че са преживели много. Вероятно най-голямото им щастие е това, че не са пропуснали възможността да бъдат издигнати и развити от Божия дом по онова време, нито са направили като невярващите, като са започнали да обсъждат брак, когато са достигнали тази възраст, и са минали под венчило. Въпреки че днес остават необвързани, са придобили много и са разбрали доста истини. Основаването на църкви на различни места и развиването на водачи и работници беше единият аспект от делото. Другият аспект беше, че църковният живот не се свеждаше само до възможността да се четат Божиите слова и да се притежава делото на Светия Дух. Църковният живот изискваше доста съдържание. Освен да четат Божиите слова, във вярата си в Бог хората също имаха нужда да общуват за истината и да говорят за своите преживявания. Освен това се нуждаеха и от някои развлекателни форми, като например пеене на химни и танци. Следователно човекът, оползотворяван от Светия Дух, създаде екип химни, организира някои хора да пишат химни за преживявания, а също и самият той пишеше химни. Целта беше братята и сестрите да получат песни за пеене и да се обогати църковният живот. След като химните бяха написани, как можеха да бъдат разпространени равномерно до църквите, така че всички братя и сестри да могат да се научат да ги пеят? Човекът, оползотворяван от Светия Дух, организира хора да изпеят химните и намери хора, които да ги запишат. По онова време певците и музикантите бяха изцяло любители. Не бяха преминавали през професионално обучение и започнаха да репетират без много музикални познания. Когато се записваха песните, нямаше добро оборудване за запис, нито пък имаше висок клас инструменти за музикален съпровод. Едно ерху се смяташе за сравнително практичен инструмент и наличието му можеше да се брои за наличие на съпровод. Няколко души можеха също да свирят малко на акордеон или електронен синтезатор. Казано накратко, всички те бяха любители, но за онова време да се стигне до това ниво не беше лесна задача. Разбира се, независимо дали произведенията, които в крайна сметка бяха създадени, бяха добри или не, този въпрос се нуждаеше от някого, който да го организира. От каквото и да се нуждаеха църквите, от каквото и да се нуждаеха братята и сестрите и каквото и сътрудничество да изискваше Божието дело от човека, човекът, оползотворяван от Светия Дух, можеше да предвиди всичко това и непрестанно проследяваше тези въпроси. Тоест той вземаше всичко, за което човек можеше да се сети, и в рамките на това, на което беше способен, го превръщаше в реалност, а освен това правеше всичко възможно да извърши всичко, което човек можеше да направи. По този начин човекът, оползотворяван от Светия Дух, организираше и проследяваше тази работа, като изпращаше отпечатаните книги с Божиите слова, сборниците с химни и записаните аудиокасети и компактдискове до всички църкви, така че всички братя и сестри да могат да четат Божиите слова, да могат да учат химни и да имат добър църковен живот. Въпреки че църковният живот по онова време беше сравнително скромен в сравнение със сега, а условията бяха относително трудни, без модерно оборудване или висок клас машини, и без водачи и работници или технически персонал, годни за използване, тъй като човекът, оползотворяван от Светия Дух, организираше и проследяваше тази работа и постоянно подобряваше всяка част от работата, хората все пак успяваха да се наслаждават на добър църковен живот при обстоятелствата по онова време. Този добър църковен живот означаваше, че хората можеха да четат най-новите Божии слова, да изпитват наслада и да придобиват освобождение. Всички можеха да четат най-новото изречено от Бог към човечеството и да узнават Божиите намерения на момента, Божиите мисли за човека и Неговите изисквания към човека. Още по-добре беше, че някои хора можеха да разберат истината в Божиите слова и да имат известно навлизане. Чрез това, че човекът, оползотворяван от Светия Дух, организираше и уреждаше нещата по този начин, от една страна бяха основани църкви, а от друга, всички хора заживяха нормален и подреден църковен живот. Божият дом не е религиозна група. Църковният живот не практикува религиозни ритуали, още по-малко практикува проповядване под формата на монолог. Църковният живот в Божия дом трябва да включва ядене и пиене на Божиите слова и трябва да включва делото на Светия Дух; трябва да включва общуване за истината и разговори за свидетелства за преживявания, а също така трябва да включва пеене на химни за възхвала на Бог. Този вид църковен живот е църковен живот под Божието водачество и напътствие, поене и снабдяване, както и ръководство и помощ; това е истински църковен живот. Въпреки че в сравнение с настоящия църковния живот беше много повърхностен, много еднообразен и много прост, това е отговаряло на нуждите на човешките същества по онова време, а също и за да могат човешките същества да се наслаждават на просветлението и озарението от Светия Дух — тоест, за да могат всички Божии избраници да се наслаждават на Божиите слова в църковния живот и да чуят Божия глас със собствените си уши. Това беше едно добро начало за църковния живот. Без такъв църковен живот нямаше как да стигнете до днешния ден. Именно защото имаше този вид редовен, стабилен църковен живот с практически резултати, хората успяха да стигнат стъпка по стъпка дотам, където са днес, да бъдат доведени дотам, където са днес, и да имат духовния ръст, който имат днес, както и придобивките, които имат днес във всички аспекти. Това е делото, което човекът, оползотворяван от Светия Дух, извърши по отношение на църковната администрация, персонала и конкретната работа на църквата. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, извърши важна работа и в друга област, която се състоеше в това да изнася проповеди непосредствено след словата на Светия Дух към църквите. Редовно или нередовно свикваше водачи и работници на събирания и общуваше за Божиите намерения, общуваше за истините принципи, към които хората трябваше да се придържат в ежедневието си и при изпълняването на своя дълг, а също така общуваше за това как да се основават църкви и да се поят църкви и общуваше за това как да се служи на Бог. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, правеше всичко възможно да върши добре тази работа, като общуваше по теми за навлизането в живота, а също така общуваше за истини относно служенето на Бог. Това е нещото, което остави най-дълбоко впечатление у Мен.

Делото, извършено от човека, оползотворяван от Светия Дух, беше тясно свързано с Божиите намерения и с Божията цел при основаването на църкви на земята, и беше неразривно свързано с делото, което Бог предстоеше да извърши върху Своите избраници. Строго погледнато, това, което човекът, използван от Светия Дух, казваше, това, върху което се концентрираше, това, което проследяваше, това, което надзираваше, и това, което вършеше в църквата през всеки период, беше изцяло в тясно сътрудничество с делото на Светия Дух; стараеше се да сътрудничи в максимална степен при прилагането на каквото и водачество да предоставяше Светият Дух, каквито и откровения да даваше Бог и каквито и значения и изисквания да имаше в Божиите слова, така че Божиите слова да не бъдат напразни, така че Божиите намерения да не бъдат напразни и така че всички хора по онова време да могат да узнаят и разберат Божиите намерения и Божиите слова. Макар този поток да не стигна дотам, че да стане известен на всяко домакинство, поне под ръководството на човека, оползотворяван от Светия Дух, всички хора по онова време можеха да го следват плътно и да чувстват, че този поток има делото на Светия Дух, има Божието дело, има Божиите слова и има Божиите намерения. Бяха сигурни, че този поток идва от Бог, бяха сигурни, че този поток е правилен, и най-малкото бяха сигурни, че човекът, оползотворяван от Светия Дух, е човек на място. Независимо от различията между всичко, което той вършеше тогава, и това, което се върши сега, казано накратко, всичко, което той вършеше, беше в подкрепа на делото, извършвано от Светия Дух, и в сътрудничество с него. Като се има предвид нивото на разбиране на истината, което имаха хората в църквата по онова време, човекът, оползотворяван от Светия Дух, можа да извърши тези неща и можа да доведе църквата до нивото, което беше достигнала тогава — кое от четирите проявления на наличието на негласно разбирателство с Бог бихте казали, че притежаваше той? (Смятам, че притежаваше и четирите.) Няма да е съвсем обективно да се каже, че е притежавал четвъртото — „разбиране на Божиите намерения“ — но според Мен притежаваше поне останалите три: истинска вяра, истинско сърце и съпричастност, като „съпричастността“ беше най-очевидна. Беше човек, който проявяваше съпричастност към Божието бреме, и докато вършеше толкова много работа, никога не кроеше планове да придобие за себе си каквото и да било, свързано с пари или лична изгода. Може би не разбирате какво имам предвид с това, така че ще ви дам един пример. От момента, в който човекът, оползотворяван от Светия Дух, започна да организира отпечатването на книги, до ден днешен, от братята и сестрите не е взет нито цент за която и да е от книгите, които нашата църква е разпространила. Не е като да сме спрели да им вземаме пари за тях едва по-късно, когато църквата стана по-заможна; дори в самото начало, когато финансите бяха особено ограничени, не вземахме нито цент. Защо беше така? Въпреки че по онова време църквата не беше много добре финансово, предвид ограничените финансови ресурси тогава, тя можеше в основни линии да покрива разходи като тези за отпечатване на книги, така че на братята и сестрите не се искаха пари за книгите, които им се раздаваха, и можеха да ги четат безплатно. Тъй като продължаваха да се печатат книги, общата сума на църковните средства ставаше все по-малка. По онова време повечето от братята и сестрите, които бяха вярвали в Бог от много години, нямаха източник на доходи, защото през цялото време бяха изпълнявали своя дълг и не разполагаха с много пари. Следователно принесените пари понякога не можеха да покрият разходите и разноските на църквата. Спомням си много ясно, че веднъж трябваше да се отпечата една партида книги, но на църквата ѝ бяха останали само няколко хиляди юана. След плащането на разходите за отпечатване на книгите, нямаше да останат пари за църковната работа. Ако водачите и работниците трябваше да пътуват някъде и имаха пътни разходи, които трябваше да бъдат покрити, или ако трябваше да се покрият разходи за издръжка по време на домакинстване на братя и сестри за голямо събиране, парите може би нямаше да са налични. Какво трябваше да се направи? При тези обстоятелства трябваше ли все пак книгите да бъдат отпечатани? (Да, трябваше.) Книгите все пак трябваше да бъдат отпечатани и парите все пак трябваше да бъдат платени. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, измисли решение. Каза, че първо трябва да се съберат предварително няколко юана за всяка книга от тази партида — точно толкова, колкото да покрият разходите за отпечатването ѝ. В този контекст парите бяха събрани предварително само онзи път. Но след известно време братята и сестрите в църквата отново направиха приношения и имаше достатъчно пари, за да се покрият разходите за печат на следващата партида книги. Оттогава нататък финансите на църквата се подобриха и никога повече не искахме пари за отпечатване на книги. Тази случка беше просто кратка интерлюдия. Какъв е смисълът да се споменава това? Смисълът е, че дори когато финансите бяха най-ограничени, не спряхме да отпечатваме нашите книги. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, опитваше всички възможни средства и като глава на домакинство се тревожеше, размишляваше и правеше планове за това. Повечето хора не знаят за тези неща. Когато тези книги с Божиите слова се раздаваха на църквите, при получаването им повечето хора най-много да кажат: „Тази книга е толкова хубава! Сами си я отпечатахме — колко ли трудно трябва да е било!“. Някои дори не милееха за тази книга и не я четяха както трябва. Хората обаче не знаеха с колко трудности се сблъскваше Горното зад кулисите, докато вършеше това дело и отпечатваше тази книга. Доста хора в нашата църква бяха дошли от Местната църква или от други вероизповедания. Преди това водачите и апостолите от континенталната част на тези вероизповедания не вършеха работата по печатането на книги. Те вземаха по-голямата част от парите, принасяни от братята и сестрите в различните църкви, но не печатаха книги, нито пък правеха химните широко достъпни. Каквито и записи на проповеди да имаше от по-висшите нива, никога не се раздаваха на тези от по-ниските нива. Не вършеха нищо от тази работа. Божиите избраници нямаха нищо друго, освен една Библия. Ако искаше да прочетеш сборник с проповеди или свидетелства за преживявания, не можеше да се сдобиеш с такъв; ако искаше да послушаш няколко хубави химна, това беше още по-трудно. Никой не вършеше тази работа. Ако искаше да четеш духовни книги, трябваше лично да ги познаваш, за да ти дадат назаем някоя да я прочетеш. Божиите избраници просто не можеха да получат снабдяване с живот и нямаше добри хора, които да ръководят и да управляват църковния живот. Онези апостоли и водачи изобщо не вършеха никаква реална работа. Единственото нещо, което правеха редовно, беше през определен период от време да провеждат събирания на съработниците, на които ядяха и пиеха обилно. Това ще да е била „работата“, която вършеха. Бях млад тогава, само на седемнайсет или осемнайсет години, и когато чух за тези неща, си помислих: „Каква бъркотия! Това хора, които вярват в Бог, ли са? По какво това прилича на нещо, което биха направили вярващите в Бог?“. Много се възмутих, когато чух за това. Не се интересуваме какво са яли или на какво са се наслаждавали. Казано накратко, най-малкото не организираха правилно църковния живот, не раздаваха духовната храна, от която хората се нуждаеха — книги и химни — и не развиваха водачи и работници. Не вършеха нищо от тази работа. Църквата получаваше немалко приношения, но когато отиваха в църквите на различни места, се интересуваха само от ядене, пиене и развлечения. Не вършеха никаква реална работа и никога не използваха приношенията за църковна работа. На събиранията просто говореха за няколко доктрини и крещяха няколко лозунга, и с това се приключваше; никога не разрешаваха реални проблеми. След като човекът, оползотворяван от Светия Дух, започна да работи, сложи край на тези явления. Зае се да разрешава всеки един проблем и малко по малко започна да върши конкретна работа, така че църковният живот и работата с персонала на църквата постепенно се промениха и влязоха в правия път, и това продължава и до днес. Божиите приношения са това, което хората принасят на Бог. Ако погледнете управлението и използването на приношенията, разходите за издръжка на въплътения Бог съставляват само една съвсем малка част. Останалата по-голяма част от приношенията се използва за работата по проповядването на евангелието, за разходите за издръжка на водачите и работниците и на хората, които изпълняват дълга си на пълно работно време, както и за закупуването на машини и оборудване, необходими за църковната работа, и т.н. Казано накратко, всички тези разходи са разумни и се използват за делото на Божия дом, а не за издръжка на безполезни хора, които не могат да изпълняват дълга си. Като стана дума за делото на Божия дом, обхватът му е голям. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, използваше приношенията разумно, малко по малко изгради църковния живот и малко по малко подреди административната работа. Различните видове хора в църквата също бяха окачествени: тези, които изпълняваха дълга си, бяха разграничени от тези, които не го изпълняваха, а тези, които обичаха истината, бяха разграничени от тези, които изпитваха неприязън към истината. Онези, които трябваше да бъдат изчистени, бяха изчистени, а освен това подходящите за развиване хора през различните периоди бяха повишени. Това са неща, които всички вие сте видели и всички сте преживели. По време на това пътуване, разбира се, човекът, оползотворяван от Светия Дух, постепенно започна да разбира истината и да схваща принципите за вършене на работа в процеса на преживяването на тези неща. От една страна, получаваше просветлението на Светия Дух чрез вършенето на работата. От друга страна, чрез Божието дело и слова, постепенно започваше да разбира Божиите намерения все повече и повече. Неговото разбиране не остана само на нивото на доктрините, нито пък остана само в рамките на правилата и практиките. Напротив, разбирането му ставаше все по-практическо и той ставаше все по-способен да върши добре църковната работа според Божиите изисквания, като правеше църковния живот по-стабилен и по-нормален, и по-полезен за навлизането в живота на хората. Следователно именно в процеса на постоянно търсене и постоянно изследване човекът, оползотворяван от Светия Дух, разбра Божиите намерения, сътрудничеше си тясно с Бог, проявяваше съпричастност към Божиите намерения и направи всичко възможно да върши добре църковната работа, като се стараеше да гарантира с по-голяма точност, че Божиите намерения няма да бъдат напразни и Божията воля ще може да бъде изпълнена. Във всяко едно нещо, което върши, независимо дали се отнася до персонала или навлизането в живота, и независимо дали се отнася до външни дела или вътрешни въпроси, той се старае да бъде в съгласие с принципите и да бъде в съгласие с Божиите намерения, без да се отклонява наляво или надясно. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, върши работата си с тези четири условия: истинска вяра, истинско сърце, съпричастност и разбиране на Божиите намерения. За вас това не просто носи изключителни ползи и изключителна помощ; това е вашата благословия! Кажете Ми, ако този човек не беше човек на място, а беше човек, който преследва слава и придобивки и ламти за предимствата на статуса, измамлив човек, човек, който се кланя единствено на печалбата и чиито очи светват при вида на пари, или беше неверник, би ли могъл да свърши тази работа? Би ли могъл да сътрудничи по всички тези начини? Би ли могъл да постигне такова негласно разбирателство с въплътения Бог? (Не.) Значи този човек е от изключително значение! Именно поради това, че Човекът, оползотворяван от Светия Дух, може да върши тази църковна работа добре, най-вече защото притежава четирите условия, за които току-що говорихме. Когато става въпрос за един и същи въпрос, хората имат както правото да избират, така и поле за избор. Могат да изберат да се справят с него зле и, разбира се, могат да изберат да се справят с него добре. Ако се справят с него добре, безброй хора ще се облагодетелстват и словата, които Бог изрича, и делото, което Бог извършва, постепенно ще постигнат резултати в хората. Но ако човек не поеме по добрия път, а вместо това безразсъдно върши злосторничества, какви неща ще върши? Ще използва всички Божии приношения за лични наслади, като си купува луксозни автомобили и луксозни домове, и дори си купува частни самолети и круизни кораби, за да пътува до държави по света, като се наслаждава на ядене, пиене и забавления. В най-добрия случай ще изнася по някоя и друга проповед от време на време и с това ще се приключи. Няма да върши никаква църковна работа и ще пренебрегва църквата, дори ако тя е в пълен безпорядък, като се грижи само за собствените си наслади. Ако такъв човек ръководеше църквата, щеше ли да ви е лесно да имате добър църковен живот и добра среда за изпълняване на вашия дълг? (Не.) Така че наистина е необходимо да имате добър човек като човека, оползотворяван от Светия Дух, който да ви води. Някои хора виждат делото, извършено от човека, оползотворяван от Светия Дух, и все пак не го оценяват, като си мислят: „Това е лесно. Кой не би могъл да го направи? Стига човек да разбира Божиите намерения и да е човекът, оползотворяван от Бог, човекът, определен от Бог, тази работа е лесна“. Кажете Ми, лесна ли е? (Не.) Не е лесно да се върши добре тази работа, камо ли в среда на религиозно преследване като тази в континентален Китай. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, беше издирван от властите; където и да отиваше, за да присъства на събирания, или каквато и част от работата да вършеше, той рискуваше живота си, а арестуването е означаваше смърт. Отказа ли се от дълга си тогава? Отстъпи ли? Опита ли се да бъде хлъзгав и да се скатава? (Не.) Независимо колко уплашен или колко слаб беше в сърцето си, никога не се отказа от дълга си. Някои хора не поемат на плещите си важна работа и където и да отидат, не се сблъскват с голяма опасност. Когато казват: „Не съм се отказал да изпълнявам дълга си“, това е лесно да се каже и лесно да се направи. Но предвид обстоятелствата, в които се намираше човекът, оползотворяван от Светия Дух, това да може да не се откаже в такава опасна среда и същевременно да се грижи за всеки аспект от църковната работа — трябваше да мисли за всяка сфера на работата и за всеки въпрос и трябваше да мисли за тях преди всеки друг — бихте ли казали, че това е било лесно да се направи? (Не.) Човешката енергия и това, което естествените възможности на човека могат да понесат, са ограничени. Когато го виждаш да го прави, изглежда лесно, но ако те помолеха да го направиш, щеше да разбереш колко е трудно и как изобщо не е лесно. Сред вас, които сте слушали проповеди толкова много години, не съм намерил втори такъв човек, нито пък съм намерил някой, който може да се нагърби с тази работа. Доста хора започнаха да следват, когато Светият Дух започна да говори към църквите, и продължават и до днес. Би трябвало да знаят и да са наясно през какво е преминала църквата, за да се развие до сегашното си състояние, и как е стигнала дотук стъпка по стъпка. Ако не бяха съпричастието и разбирането, които човекът, оползотворяван от Светия Дух, прояви към Божието бреме, тогава, погледнато от човешка гледна точка, църквата нямаше как да се развие до сегашното си състояние. Разбира се, някои хора ще кажат: „Не беше ли делото и водачеството на Светия Дух това, което му позволи да постигне такива резултати в работата си?“. Светият Дух иска да върши дело и върху теб, но ти имаш ли това истинско сърце и съпричастност? Можеш ли да го направиш? Не мисля, че непременно би могъл да го направиш. Не те подценявам, а ти по начало не можеш да го направиш. Както човекът, оползотворяван от Светия Дух, така и ти сте човешки същества, но въпреки това той може да го направи, а ти не можеш. Това доказва, че има разлики между хората. Бог го избра да извърши това дело и Бог не сгреши в човека, когото избра. Най-малкото този човек притежава това условие и има тази квалификация, докато ти не ги притежаваш. Ти не притежаваш условията, които Бог изисква, така че Бог избра него и не избра теб. Нямаш друг избор, освен да бъдеш убеден. Това е факт и никой не може да го отрече, нали? (Да.)

Сега, след като приключихме да говорим за църковния живот, отпечатването на книги и всеки аспект на църквата, нека поговорим за проповядването на евангелието, започнало през 1995 г. Тогава човекът, оползотворяван от Светия Дух, Ме попита: „Може ли вече да се проповядва евангелието? Някои хора казват, че искат да излязат и да проповядват евангелието“, и Аз се съгласих. След това човекът, оползотворяван от Светия Дух, започна да организира тази работа. Не се задоволи просто да сформира евангелски екипи и след това за изпрати определени хора на определени места, за да проповядват евангелието, да направи една проста организация и да сметне, че всичко е уредено. Докато организираше евангелските екипи, той размишляваше как да се проповядва на различните религии и вероизповедания, от какви евангелски истини се нуждаят хората в различните религии и вероизповедания и кои откъси и съдържание от Божиите слова да подбере, за да ги включи в евангелски книги. След това подбра и състави някои съществени Божии слова относно различните аспекти на истините на евангелието и ги даде за отпечатване като книги, специално предназначени за проповядване на евангелието. След като книгите бяха отпечатани, човекът, оползотворяван от Светия Дух, също така организира обучението на евангелските работници и лично изработи принципите за проповядване на евангелието. Това беше конкретната работа, която свърши. Тоест, когато му кажа за даден въпрос, отива и го прилага, без да каже и дума и без никакъв компромис. Не Ме безпокои, нито Ме тормози с въпроси за това как да го направи; не е нужно да се тревожа за това. Ако възложа нещо на вас, все пак трябва да се тревожа за него и да го проверявам. Но когато става въпрос за човека, оползотворяван от Светия Дух, с едно-единствено изречение му казвам какво да направи, и той отива, прави го и го прилага. Това, което остави най-дълбоко впечатление у Мен, беше, че човекът, оползотворяван от Светия Дух, разработи много принципи за проповядване на евангелието, като например как да се проповядва евангелието, на кого може да се проповядва и на кого не може да се проповядва и кои методи да се използват за проповядването му и кои методи да не се използват за проповядването му. Разработи конкретните начини и методи, точка по точка, много подробно. След това често провеждаше събирания за евангелските екипи, караше ги да задават въпроси и общуваше с тях, за да им даде отговори. Освен това обобщи какви представи и въпроси имат религиозните хора за Божието дело в последните дни, как трябва да се подходи към тях, за кои истини трябва да се общува и какви методи трябва да се използват за разрешаване на техните въпроси. Обръщаше внимание на всички неща, големи или малки, като се справяше с тях малко по малко, като мравки, гризящи кокал. Както виждаш, казах едно-единствено изречение и той отиде и го приложи, а Аз можеш да бъда един безучастен ръководител. Защо казвам това? Когато има човек, оползотворяван от Светия Дух, който върши работата, не беше нужно да се тревожа, защото той беше напълно способен да поеме тази работа. Проявяваше съпричастност и също така търсеше; разбира се, беше също покорен и наистина плати цена. Тоест, беше способен да вземе словата, които изричах, и Моите изисквания и да ги приложи. По този начин евангелието се разпространяваше малко по малко. Независимо от това колко хора проповядваха евангелието, в крайна сметка тази работа започна и напредна именно с човека, оползотворяван от Светия Дух. Точно той я организираше, проследяваше, прилагаше и надзираваше, като малко по малко доведе работата до там, където е днес. Може да се каже, че настоящите постижения в работата бяха постигнати въз основа на онези първоначални работни разпоредби, уточняване на подробностите по работата и уреждане на общите дела. Всички тези неща бяха работа, извършена от човека, оползотворяван от Светия Дух. Той има истинско сърце и е платил реална цена. Това не са ли факти? (Да.)

С все по-широкото разпространяване на евангелието на царството и с нарастващия брой на хората, които приемаха този етап от делото, какъв въпрос засегна това? Засегна въпроса за основаването на църкви. Бихте ли могли да вършите добре работата по основаването на църкви? Пак нямаше да можете да я вършите добре. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, пак трябваше лично да направи работни разпоредби, да разпредели тази работа и да я изпълни, и лично да надзирава, проследява и подтиква тази работа напред. Затова често свикваше събирания за водачите и работниците и за хората, отговорни за евангелската работа, като им казваше как да основават църкви, колко хора трябва да сформират една църква, колко църкви трябва да сформират един окръг, колко окръга трябва да сформират една област, колко църковни водачи и колко дякони трябва да бъдат назначени във всяка църква и така нататък. Даде конкретни указания относно всеки детайл, свързан с църковната работа, включително конкретни разпоредби за управлението и използването на приношенията. Всичко това беше работа, извършена от човека, оползотворяван от Светия Дух. Кажете Ми, има ли негласно разбирателство с въплътения Бог? (Да.) Ако не беше съпричастен към Божиите намерения в сърцето си или беше съпричастен съвсем мъничко, или ако съпричастността му беше компрометирана до известна степен, можеше ли тази работа да бъде осъществена? (Не.) Без осъществяването на тази работа каква ситуация щеше да възникне в църквата? (Църковният живот щеше да стане хаотичен.) Не само църковният живот щеше да бъде хаотичен, но и всички аспекти на църковната работа щяха да бъдат хаотични. Злите хора също щяха да могат да причиняват прекъсвания и смущения и дори да бъдат на власт и да имат последната дума в църквата. Работата по основаването на църкви навсякъде щеше да бъде хаотична и различни части от работата, като кадровите разпоредби и управлението на приношенията, щяха да бъдат хаотични. Ако човекът, който служеше като водач, нямаше сърце, което наистина да проявява съпричастност към Бог, и, като види, че църквата се развива добре, разраства се по мащаб и броят на членовете се увеличава, започнеше да се наслаждава на предимствата на статуса, да живее на стари лаври и да прекара остатъка от годините си в удобство — ако такъв човек беше водачът, тогава църковната работа нямаше да бъде свършена добре. Човекът, оползотворяван от Светия Дух, обаче винаги е давал всичко от себе си в църковната работа, чак до днес. Една фраза, често използвана от хората с решимост, е: „Докато има живот, борбата продължава“. За човека, оползотворяван от Светия Дух, докато има живот, работата продължава. През цялото време е продължавал да работи. Дори когато го помолиш да си почине, не си почива; работи по този начин всеки ден и продължава да работи, независимо колко е уморен. Може ли това нещо да се постигне просто чрез разбиране на Божиите намерения? Работеше ли само защото някой го надзираваше и подтикваше? Не. Човешките сърца не са еднакви. Този човек има богобоязливо сърце и проявява съпричастност към Божието сърце. Това е от решаващо значение! Независимо колко се уморява, не става негативен, и независимо каква трудност среща, не отстъпва; през цялото време продължава да работи. Затова всички части от църковната работа вече стъпка по стъпка влязоха в правилното русло, протичат все по-гладко и постигат все по-добри резултати. Какво е усещането да имате такъв човек, който да ви ръководи в извършването на всяка част от конкретната работа? Ако нямахте този човек да ви води, какво щеше да се случи с вас? Нямаше ли да ви липсва много? (Да.) Наличието на този човек е от решаващо значение за вас. Той е вкарал всяка част от църковната работа в правилното русло. Проблемите, възникващи на всеки етап от работата, стават все по-малко, проблемите, които трябва да бъдат разрешени, стават все по-малко, а истините принципи, които хората разбират, стават все по-ясни. Тези резултати бяха постигнати не само защото този човек присъства, но, което е по-важно, защото има негласно разбирателство с Бог. Ами ако беше поел по друг път? Ами ако се беше занимавал със собствените си начинания и градеше собствения си статус? Тогава постигнатите резултати нямаше да бъдат такива. Именно защото естеството на цялата работа, която върши, е в тясно сътрудничество с Божието дело, в проявяване на съпричастност към Божиите намерения и в негласно разбирателство с Бог, вие сте тези, които в крайна сметка се облагодетелстват. Колко полза сте получили? Без да се задълбочаваме, най-малкото разбрахте доста за различните сфери на компетентност, постигнахте напредък в своята компетентност и постепенно преминахте от любители към професионалисти. Нещо повече, колкото по-подробен и конкретен е, когато говори за истините принципи, и колкото по-строги са изискванията му към вас и особено колкото по-сурови са словата, с които ви кастри, толкова по-способни сте да ги запечатате в сърцата си, да ги запомните дълбоко, да разберете ясно какви са истините принципи и да разберете какви са Божиите намерения. Наистина сте толкова низки. Независимо колко пъти с вас е общувано за истините принципи, не можете да ги запомните. Само когато човекът, оползотворяван от Светия Дух, често ви разобличава и кастри толкова сурово, и дори ви гълчи, започвате да разбирате някои истини принципи, много повече спазвате правилата и се държите по-добре в своите постъпки и действия, и отношението ви става по-правилно. Разбира се, в процеса на кастрене освен това треперите от страх, като винаги ви е страх, че човекът, оползотворяван от Светия Дух, ще ви прозре и ще ви премахне. Смятам това за нещо добро, а не за лошо. Най-малкото някои хора сега имат много по-добра нагласа към изпълняването на своя дълг и се държат много по-добре отпреди. Това оказа положителен ефект. Въпреки че гълченето на хората може да изглежда погрешно, а погледнато отвън, не е толкова изискано на външен вид и словата не са толкова приятни за слушане, постигнатите резултати са добри. Колко цена е платил човекът, оползотворяван от Светия Дух, за да постигне този резултат? Колко пъти трябва да ви се ядосва? Кажете Ми, когато ви кастри, не се ли ядосва? Не се ли гневи? Няма ли и това да навреди на здравето му? Той не иска да ви кастри. Понякога толкова се ядосва, че ви гълчи, и словата, които изрича, може да не звучат много изискано. Но съдейки по вашите проявления при Моите взаимодействия с вас, това, което казва, е правилно и е в съгласие с вашата действителна ситуация; не е ни най-малко пресилено. Какво сте направили, че да ядосате толкова много този човек? Причината е, че нещата, които правите, са твърде вбесяващи. За истините принципи с вас е общувано от толкова много години, но все още не ги разбирате и все така безразсъдно вършите злосторничества според собствената си воля. Само тогава е принуден да говори по този начин. След като каже това, дори самият той съжалява, като казва: „Всички сме братя и сестри; защо се ядосвам толкова?“. Утешавам го и го насърчавам: „Точно така трябва да бъдат кастрени. Няма нищо лошо в това. Следващия път, когато срещнеш такъв вид ситуация, пак трябва да ги кастриш“. Кажете Ми, правилно ли е да бъде насърчаван по този начин? (Да.) Именно защото хората са твърде дълбоко покварени, твърде нечувствителни и с достоен за съжаление малък духовен ръст, дори един много прост въпрос изисква гълчене и крясъци, за да се постигнат резултати. Иначе работата не може да бъде свършена. Всеки си мисли, че е способен, и всеки иска да действа своеволно и безразсъдно според собствената си воля. Кажете Ми, щеше ли да е приемливо да няма такъв човек, който да държи нещата под контрол? (Не.) Всички хора казват, че вярват в Бог, но никой от тях няма богобоязливо сърце; всички са хора, изпълнени с покварен нрав. Ако нямаше кой да държи нещата под контрол, ситуацията, която би последвала, щеше да бъде такава, че всеки би искал да има последната дума и всеки би искал да властва като цар, като същевременно отказва да остави истината да управлява и отказва да остави Бог да управлява. Ако истината трябва да управлява и истината трябва да бъде на власт, тогава трябва да има някой, който да бди над вас, и този човек трябва да бъде използван, за да ви въздържа. Лесно ли е да се постигне този ефект? (Не.) Докато човекът, оползотворяван от Светия Дух, работи, колкото повече работи, толкова повече се ядосва; колкото повече работи, толкова повече се тревожи; колкото повече работи, толкова по-сурови стават думите му; колкото повече работи, толкова по-често ви кастри; и колкото повече работи, толкова по-лошо става отношението му към вас. Само това отразява колко лоши са заложбите ви, колко сте твърдоглави, колко сте нечувствителни и колко малък е духовният ви ръст. Кажете Ми, при положение, че работата е толкова трудна, отказал ли се е човекът, оползотворяван от Светия Дух? Не се е отказал. Независимо колко пъти правите едни и същи основни грешки, отказал ли се е от вас? (Не.) Всеки път, когато някой екип потърси насока относно даден проблем, братът, без да каже и дума и без никакъв компромис, веднага общува за него и го разрешава. Понякога се храни или се кани да си почине, но оставя купата си или отлага почивката си и веднага отговаря. Казва: „След като им отговоря, могат бързо да се захванат за работа. Работата не бива да се забавя; работата е спешна. След като им отговоря, ще се чувствам спокоен и също така ще мога да си почина със спокойна душа“. Вижте, правилен ли е начинът му на мислене спрямо разрешаването на проблемите? (Да.) Винаги ви надзирава и ви подтиква, а също така често ви кастри. Освен това винаги проверява работата ви, като поддържа натовареността ви пълна, така че да не бездействате, и бди над вас всеки ден. Кажете Ми, добре ли е да имате такъв човек, който да ви води? (Да, добре е.) Мисля, че да имате този човек е доста добре. Той ви помага много в стремежа ви към истината и в доброто изпълняване на вашия дълг. Не изпитвайте неприязън към него и не се оплаквайте. Аз съм отговорен за общуването за истината и наистина нямам физическата сила или енергия да върша тази работа по общите дела и административната работа. Нещо повече, след като братът я върши, изобщо няма нужда Аз да я върша. Ако Аз се занимавах с работата върху вас, щях да бъда значително по-мек. Това би ви дало възможност да се възползвате и нямаше да можете да се държите толкова добре, колкото сега. Познавам тази ситуация. Това, че съм толкова снизходителен към вас, не е напълно подходящо за вас. Когато не се отнасям строго към някои хора, стават разпуснати и невъздържани и дори прекаляват, като вършат работата си небрежно и се отнасят нехайно към нея. Хората от този тип нямат ли нужда да бъдат кастрени? (Да.) Това, от което се нуждаете най-много, е строгият начин на работа на брата — колкото по-строг, толкова по-добре. Когато дойде денят да разберете истината и да знаете да проявявате съпричастност към Божиите намерения, да можете да практикувате точно според истините принципи, да изпълнявате дълга си все по-добре и по-добре, да изпълнявате дълга си по все по-правилен начин, да ставате все по-ефективни в изпълняването на дълга си, да знаете да идвате пред Бог, да знаете да практикувате истината и да знаете да постъпвате според Божиите намерения, кажете Ми, това няма ли да е добро нещо? (Да.) Това е добро нещо. Наличието на такъв човек е толкова полезно за вас. Този човек прави всички тези неща именно защото има негласно разбирателство с Бог. Това негласно разбирателство означава да проявява съпричастност към Бог и да може да прилага и да практикува Божиите слова без компромис, а след това да ви изведе малко по малко на правия път на вярата в Бог, така че при изпълняването на дълга си постепенно да започнете да отговаряте на критериите и да влезете в правия път и да можете успешно да завършите мисията, която Бог ви е дал, и да дадете отчет пред Бог. Това е добро нещо. И така, кажете Ми, каква роля играе в този процес човекът, оползотворяван от Светия Дух? Каква роля смятате, че играе? (Глава на домакинство.) Като глава на това домакинство е, нали? През целия път ви води да вървите напред. Независимо какви трудности възникват в работата, никога не се оплаква от трудността, никога не се оплаква от несгодите; ако някой отстъпи назад, дърпа го и го блъсва, за да го тласне напред.

Има още доста какво да се каже по темата за наличието на негласно разбирателство с Бог и някои подробности все още не са обсъдени. Ако искате да ги чуете, на следващото ни събиране ще обсъдим тези конкретни подробности, за да можете да придобиете известно разбиране за това какво означава да имаш негласно разбирателство с Бог, как Бог гледа на хората, които могат да постигнат негласно разбирателство с Бог и как Бог ги окачествява и определя. Ще общуваме за всички тези неща. Нека днес приключим нашето общение тук. Довиждане!

21 декември 2024 г.