Съдържанието на последното ни общение беше свързано с темата за „избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог“, като по-конкретно разглеждаше аспекти, свързани с Божията въплътена плът. Общувахме за това как хората трябва да познават Божията въплътена плът и как трябва да се отнасят към нея. Първият принцип е да не се сравнява въплътеният Бог с Бог на небето. Какъв е вторият? (Вторият е да не се поставя въплътеният Бог наравно с поквареното човечество.) Сега, след като приключихме общуването за това да не се сравнява въплътеният Бог с Бог на небето, имате ли някакво ново разбиране относно това как да се отнасяте към въплътения Бог? Избавихте ли се от някои от предишните си представи и фантазии за въплътения Бог и успяхте ли по-практически да опознаете Бог на земята? Осъзнахте ли, че някои от предишните ви мисли, разбирания или нагласи относно Бог са били резултат от човешки представи и фантазии? Сега, чрез общуването по този начин, на първо място, по отношение на познанието, вие поправихте много от своите представи и фантазии относно въплъщението и занапред нагласата и подходът, с които се отнасяте към Бог, могат също да станат малко по-практически и точни. Имате ли всички вие известно познание чрез преживяване в това отношение? (Да. Преди имах някои въображаеми представи и фантазии за Божията въплътена плът, като чувствах, че Бог разбира всичко и е всезнаещ. Чрез последните две Божии общения разбрах, че въплътеният Бог е особено нормален и практически. Когато например отиде в дадена страна, Той също проверява местните закони и приема за свое верую да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно. Тази част донякъде ми въздейства, защото аз не постъпвам според правилата, нито върша нещата съвестно; понякога съм недисциплиниран и дори търся вратички. След като изслушах Божието общение, почувствах, че образът на Бог в сърцето ми внезапно стана практически и конкретен.) Сега, чрез общуването за това съдържание, хората са придобили някои по-обективни и практически познания и чувства относно Бог. Тези чувства карат ли те още повече да усещаш практическото съществуване на Бог, или това, че виждаш въплътения Бог да говори и да действа толкова нормално и практически, те кара да смяташ, че Бог е толкова обикновен — дори немислим — че вместо това у теб се пораждат съмнения и още повече се отдалечаваш от Бог? Тези проявления на Божията нормалност и практичност са напълно несъвместими с представите и фантазиите за Бог, които повечето хора таят в себе си; те са коренно различни и освен това са нещо, за което хората никога не са си помисляли. И така, след като чу това съдържание, чувстваш ли се много разочарован от Божията въплътена плът? (Не. След като го изслушах, чувствам, че образът на Христос е станал по-конкретен в сърцето ми и Го чувствам много достъпен. Първоначално си мислех, че Христос е Бог на небето, слязъл на земята, и че Той би трябвало да е много внушителен и велик. Но сега виждам, че Христос е много обикновен и практически; Той също така спазва законите на човешкия свят и в същото време практически изразява истината, за да ни снабдява. Това Го прави изключително практически и конкретен за мен. Чувствам, че отношенията ми с Бог вече не са толкова отчуждени и че вместо това съм се сближил с Бог.) Всички ли се чувствате така? Всички ли сте постигнали подобни придобивки? (Да.) В такъв случай все още е необходимо да се общува за това съдържание. Това е аспект на истината, от който хората се нуждаят и който трябва да притежават; той е абсолютно необходим. В процеса на стремежа към истината този аспект на истината е нещо, което хората трябва да разберат. Щом разберат този аспект на истината, връзката между хората и Бог ще стане по-нормална. Нали? (Да.) Това съдържание включва главно общуване за някои проявления на нормалността и практичността на Божията въплътена плът, което позволява на хората да опознаят същността на Божията въплътена плът, както и някои от Неговите отправни точки и принципи за това как постъпва и върши нещата. Като познават тези отправни точки, принципи и конкретни възгледи за вършене на нещата, хората могат по-обективно и практически да разберат Бог и да разберат Неговата нормалност и практичност.

Като разбереш нормалността и практичността на въплътения Бог, не би ли трябвало да си способен да разпознаеш някои от своите представи и фантазии за Бог на небето? Когато въплътеният Бог дойде сред хората, що се отнася до начина, по който постъпва и върши нещата, Той спазва принципа да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно. А какво да кажем тогава за Бог на небето? Въпреки че Той няма конкретни проявления на постъпки и не участва в различните аспекти на постъпките, като се гледа как Бог върши нещата — било то въз основа на библейските записи, или въз основа на това, което хората разбират, възприемат и преживяват от Божиите действия — има ли някакво противоречие със същността и принципите на това как постъпва въплътеният Бог и как върши нещата? (Не.) На теория би трябвало да можем да сме сигурни, че няма противоречие. Въпреки че Бог на небето не може да бъде видян или докоснат от хората, Той също върши нещата съвестно и практически. Божията въплътена плът има нормална и практическа страна, която хората могат да видят и да познават, и Бог на небето по същия начин има нормална и практическа страна. Няма да навлизаме в Божието могъщество, власт, мъдрост, всемогъщество и т.н. — това е един аспект от познаването на Бог, познаването на Божията същност и познаването на Божията идентичност, който може би е недостижим за вас. Но по отношение на някои от нещата, които Бог върши и които хората могат да видят и да преживеят, Бог на небето все така проявява тази нормална и практическа страна. В Библията например е записано, че Бог създаде Адам и Ева, вдъхна в тях от Своето дихание, за да станат живи хора с дух, и след това ги постави в Едемската градина. Преди Бог да създаде прародителите на човечеството — Адам и Ева, Бог извърши редица неща и всички те бяха подготвени за тези двама души, създадени от Бог. За човека Бог създаде небесата и земята, реките и езерата, различните живи същества на земята, четирите сезона и всичко останало, от което се нуждае човекът. Преди да създаде тези двама души, стъпка по стъпка Бог вече беше завършил това дело. С всяка стъпка, която Той предприемаше, всички тези неща, създадени от Бог, практически се появяваха малко по малко в този материален свят и всичко това са неща, които могат да се видят от човешкото око. Когато се появиха тези двама души, всичко това вече беше готово. Що се отнася до това какво направи какво направи Бог за тези двама души след създаването им, това също е записано в Библията. Първо Бог ги постави в Едемската градина, а след това им каза нещо по много практически начин. Какво каза Той? („Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, в който ядеш от него, задължително ще умреш“ (Битие 2:16-17).) Бог даде това наставление на човечеството, а след това се случиха редица неща. След това какво направи Бог за Адам и Ева? (Той им направи дрехи от кожи.) Бог направи дрехи от кожи, за да ги облече; би трябвало да сте много добре запознати с тази история. Нима тази поредица от неща, които Бог каза, направи и настави, не обрисува ярка картина? (Да.) Чрез тези сцени хората могат дълбоко или истински да осъзнаят, че това, което се разкрива или се съдържа във всяко едно Божие движение, не е празно, и нещо повече — сцените, представени на хората чрез всяко едно нещо, което Бог върши, също не са празни. Нали? (Да.) Нито едно нещо, което Бог върши, не е празно и нито едно нещо не е просто теория или лозунг; Той върши всичко практически. Някои хора казват: „Понякога Бог осъществява нещата с една мисъл, а понякога ги осъществява само с една дума“. Независимо как Бог осъществява дадено нещо, във всеки случай Той го прави практически; Той върши нещата реалистично и съвестно. Той не скандира лозунги и не сипе доктрини, нито мами хората. Какво означава да се вършат нещата практически? Бог планира и обмисля, и когато прави нещо, Той може да използва мислите Си, или да използва словата Си, или лично да се заеме с вършенето му. Как изразяваме „лично да върши нещо“ на човешки език? Това означава Той лично да отиде да се справи с въпроса, лично да се ангажира с него и лично да се заеме с вършенето му. Като гледаме всички тези примери за „лично“, нима Бог не е особено реалистичен и съвестен в това как върши нещата? (Да.) Разбира се, не е много уместно да използваме тези думи, които описват как хората вършат нещата, за да опишем как Бог на небето върши нещата, но човешкият език е ограничен. Стига хората да могат да разберат, че Бог върши нещата по такъв реалистичен и практически начин, че Той е методичен, никога не отбива номера и никога не скандира лозунги, това е достатъчно. От всички неща, извършени от Бог, които човешките ръце са записали, кое не е било лично планирано от Самия Бог, приложено стъпка по стъпка и лично проследено, инспектирано и потвърдено? Въпреки че тези неща са записани от човешки ръце и са представени в писмена форма, те са оставили на човечеството най-доброто конкретно доказателство за познаването и разбирането на Бог.

След като Бог създаде Адам и Ева, Той направи още нещо: каза им как да живеят живота си, какви отговорности трябва да носи мъжът и какви неща трябва да прави жената. Вижте колко подробни и конкретни са Божиите слова! Човешките същества не биха вършили работата си по този начин, нали? (Така е.) Всяка стъпка от делото, което Бог върши, е толкова конкретна, реалистична и практическа; Той се стреми към резултати. И какво показва това? Нека оставим настрана такъв голям въпрос като създаването на небесата, земята и всички неща; като говорим само за това, което Бог е казал на човечеството, и Неговите увещания към човечеството, както и Неговите грижи, включително конкретните Му увещания, наставления и предупреждения за всяко едно нещо, какво показват те? От една страна, виждате, че Бог е много прецизен и сериозен в начина, по който върши нещата. От друга страна — и това също е нещо, което човечеството трябва да знае — Бог е създал човечеството и освен загрижеността Си към хората, Той винаги е изпълнявал Своята отговорност към тях. Това изпълняване на отговорността не е празнословие; Бог винаги го е довеждал докрай. От времето, когато Бог е създал човечеството, досега Бог винаги е снабдявал човечеството и го е водил, като се е съсредоточавал върху живота на хората. Божиите действия спрямо човечеството не са нищо друго освен изпълняване на Неговата отговорност. Лесно се пише и лесно се казва фразата „изпълняване на Неговата отговорност“, но броят на нещата, които Бог е свършил, е отвъд човешкото въображение. Най-общо казано, това означава неща като това, че Бог подрежда прераждането на всяка душа — в какво семейство ще живее, как ще изглежда, кога ще повярва в Бог, каква съдба ще има в този живот и редица други подобни неща. Това са Божиите подредби за хората на макро ниво. Що се отнася до по-малките подробности, Бог осигурява ежедневните ти нужди, като гарантира, че си освободен от тревоги за храна и облекло и че материалният ти живот е обезпечен. Що се отнася до още по-малките подробности, всеки ден Бог подрежда различни хора, събития и неща, които да те придружават, докато растеш, и да бъдат с теб, докато преминаваш през всеки ден, всеки различен период и дори всеки специален период, като ти позволява постоянно да придобиваш ново разбиране и нови чувства относно Създателя, човечеството, себе си и живота. Бог е изразил толкова много истини и е свършил толкова много неща — кое от Неговите слова е просто лозунг или доктрина? Кое от нещата, които Той върши, е празно и непрактично? Нито едно нещо, което Той върши, не е празно и нито едно слово, което изрича, не е просто лозунг или доктрина. Напротив, Бог винаги е вършил тези неща, дори преди да ги направи достояние на човечеството. Въпреки че човечеството не знае, не разбира, не вярва и не признава тези факти, Бог решително е продължавал да ги върши. Нека оставим настрана колко неща е направил Бог за човечеството, колко усилия е положил за човечеството и колко благодат е дарил на човечеството. Като говорим само за самите Божии дела, кое от тях не е извършено по реалистичен начин и стъпка по стъпка? (Той върши всяко едно нещо по реалистичен начин.) Вижте как хората отглеждат децата си: те са нехайни и се опитват да претупат нещата; понякога са емоционални, понякога изпадат в крайности, а понякога дори намесват личните си предпочитания, като не ценят много дъщерите си, но пък гледат синовете си като писани яйца, глезят ги и им угаждат, действат безотговорно и без да се съобразяват с последствията. Отговорност на хората е да отглеждат и да образоват децата си, но изпълнили ли са тази отговорност? (Не.) Вижте как всяко едно нещо, което Бог върши, е изпълнено съвършено, като позволява на човечеството да върви по правилния път под Божието върховенство и подредби и да живее под Божието напътствие. Нито една стъпка от Божието дело и нито едно нещо, което Той върши, не е празно; всичко е практическо. От сътворението на света досега, независимо колко много дело е извършил Бог, и независимо дали човечеството осъзнава или признава всичко това, във всеки случай Божиите действия към хората и отговорността, която Той изпълнява за тях, са всеобхватни и пълни, без да им липсва и най-малкото. Той никога не е нехаен и категорично никога не е небрежен. Какво означава „никога не е небрежен“? Означава, че Той се отнася към всеки по сериозен начин, с особена добросъвестност и прецизност, винаги според правилата и никога според лични предпочитания, и с абсолютно никакво човешко своеволие или нехайство. Нека оставим всичко друго настрана; вземете само въпроса за защитата на безопасността на хората — колко добре прави това Бог? Животът, смъртта и личната безопасност на всеки се държат в Божиите ръце. За Бог това е най-важният въпрос. Дори понякога да срещнеш някаква опасност и да се изправиш лице в лице със смъртта, ако това не е денят, в който ти е писано да умреш, Бог няма да те остави да умреш. Ако не ти е повелено от Бог да умреш, Бог ще гарантира безопасността ти. Това е сигурно, и Бог се справя с това по особено старателен и точен начин. Накратко, всичко, което казах, е истина и може да се види от хората. Хората не могат да видят как върши нещата Бог на небето, но рано или късно те ще могат да видят фактите на това, което Бог е свършил, и резултатите, които Той постига. През всичките няколко хиляди години живот на човечеството на земята, кой е бил способен да мине без Божието върховенство и подредби? Кой е бил способен да мине без Божието снабдяване и напътствие? (Никой не може да мине без тях.) Божието върховенство и подредби, Неговото снабдяване и напътствие, всички те са извършени лично от Самия Бог и са извършени практически. Ако Бог не вършеше нещата по такъв реалистичен и съвестен начин, човечеството отдавна щеше да потъне в хаос; най-малкото, никой не би могъл да поддържа ред за човечеството. И така, както в големи, така и в малки неща, хората, които са следвали Бог досега, би трябвало да могат да осъзнаят, че Бог не само говори, върши неща и извършва делото Си в Своята въплътена плът, като предоставя на човечеството истината, пътя и живота, но и Божият Дух също така непрестанно упражнява върховенство над човечеството, води го и го снабдява и всичко това се върши практически. Просто хората могат да видят, да чуят и практически да осъзнаят как Божията въплътена плът говори и извършва делото Си, докато обхватът на това, което Бог на небето върши, е много по-голям и малко по-отдалечен от хората, така че хората не могат да го почувстват и осъзнаят отблизо по начина, по който го правят, когато въплътеният Бог говори и извършва делото Си. Следователно, когато става въпрос за познаване както на Бог на небето, така и на Бог на земята, хората трябва да се отърват от човешките представи и фантазии, да се откъснат от празните теории и лозунги и практически да осъзнаят Божията нормалност и практичност, както и мъдростта и всемогъществото Му, чрез делото, което Той извършва, и словата, които изрича. Така, от една страна, можеш да се отнасяш правилно към Божията въплътена плът; от друга страна, можеш по-добре да се отървеш от своите представи и фантазии за Бог на небето; а от трета страна, можеш по-добре да знаеш, че Бог на земята и Бог на небето са едно цяло, вместо да налагаш своите въображаеми представи и фантазии за Бог на небето върху Божията въплътена плът — би било огромна грешка да го правиш. Тоест, от една страна, ти би оценявал Бог на небето, като използваш въображаеми представи и фантазии, докато в същото време не би могъл да приемеш и да възприемеш Бог на земята по-добре. Правенето на тези две неща не само че не би те доближило до Бог, а напротив, би те накарало още повече да се отдалечиш от Него, като те кара да живееш в своите собствени празни представи и фантазии, неспособен да разбереш всички неща, които върши Бог.

Чрез общуването за „да не се сравнява въплътеният Бог с Бог на небето“ способни ли са хората да практикуват точно в това отношение? (Да.) Казано накратко, в отношението си към въплътения Бог, ако можеш да Го приемеш, а след това да опознаеш Неговата нормалност и практичност и да приемеш Неговите слова и дело и Неговите изисквания към хората, и да им се покориш, това е достатъчно. Що се отнася до инстинктите и присъщите дадености на плътта в рамките на нормалността и практичността на въплътения Бог, хората просто трябва да имат правилно разбиране за тях и да могат да се отнасят правилно към тях. Въплътеният Бог е обикновен Човешки Син; Той със сигурност притежава присъщите дадености и нормалните инстинкти и функции на плътта, които човек трябва да притежава. Един обикновен човек например ще усети топлината, когато ръката му докосне огън, и въплътеният Бог не прави изключение. Нормалният човек ще киха, след като настине, а ако е сериозно, ще се разболее от простуда. И при въплътения Бог ли е така? (Да.) Човешките същества ще изпитат жажда, ако храната им е твърде солена, и стомахът им ще се разстрои, ако ядат трудносмилаема храна. Божията въплътена плът има ли тези усещания? (Да.) В горещо време човешките същества ще усещат топлина и ще искат да намерят прохладно място; при въплътения Бог също е така. Какво мислехте преди? Мислехте ли си: „Тази наша човешка смъртна плът не може да издържи на жегата, когато температурата достигне тридесет или четиридесет градуса по Целзий, но Божията въплътена плът не се страхува от жегата; Той надмогва плътта и няма тези усещания“? Какъв е подтекстът тук? Хората мислят ли си, че въплътеният Бог е като робот или дървена фигура, която не яде, не спи и не боледува? Това е погрешно. Въплътеният Бог има живот на плътта, който е същият като този на нормалния човек. Той не е необикновен или нестандартен. Тази плът има нормална и практическа страна, която се състои в това, че функциите и инстинктите на Неговата плът са същите като тези на човечеството. Вече общувахме за това как функциите и инстинктите на плътта са все неща, които Бог е дарил на човечеството, когато го е създал; те се притежават от човечеството по рождение, а не са негативни неща. Тогава защо винаги избягвате факта, че въплътеният Бог притежава нормалните функции и инстинкти на плътта? Дали причината хората да избягват това е, че смятат тези неща за анормални, таят в сърцата си предразсъдъци към тези проявления на нормалните функции на плътта и се противопоставят на това въплътеният Бог да притежава тези проявления? (В сърцето си действително гледам с пренебрежение на тези практически неща.) Въпреки че хората може да гледат с пренебрежение на тези неща, или на съзнателно ниво да остават несигурни дали те са правилни или грешни, подсъзнателно те ще ги заклеймяват. Това доказва, че на хората им липсва задълбочено разбиране за инстинктите, функциите и някои от присъщите дадености на човешката плът, всички те създадени от Бог и затова може да имат много изопачени мисли или да имат много непрактични представи и фантазии. Кажете Ми, въплътеният Бог нуждае ли се от сън? (Да.) Когато спи, Той продължава ли да мисли за работа? (Не, Той е заспал.) Това е правдив отговор; Той наистина е заспал. Иначе как би могъл да си почине? Мозъкът Му също се нуждае от почивка; това е нормална функция на плътта, а също и инстинкт на плътта. Когато е студено, Той носи по-дебели дрехи, а когато е горещо, носи по-тънки дрехи. Той може да усети студ, топлина, дъжд и сняг. Това е нормалната човешка природа и изобщо не е празно. Ако не можеш да усетиш нищо, не си ли малко глупав? Не си ли слабоумен? (Да.) Всички сетива и телесни функции на Божията въплътена плът са реални, те наистина съществуват и функционират нормално; изобщо не са празни. Въпреки това вие си ги представяте като празни и свръхестествени. Веднъж срещнах един китаец, чиято вяра беше малко причудлива. Той вярваше, че вярата трябва да включва някои причудливи и мистериозни неща и че само това е вяра. Когато валеше например, той изричаше някакво заклинание, за да не вали върху него, и изричаше друго заклинание, за да спре да вали. Той дори се перчеше с това, като си мислеше, че има истински способности. Вярваше, че това е същността на вярата и че тя е по-висша от обикновената вяра. Бихте ли казали, че този човек е доста абсурден? (Да.) Това е зъл дух. Но мислите и възгледите на този тип хора представляват тези на една част от хората. Много хора винаги са изпълнени с представи и фантазии за въплътения Бог, като си казват наум: „Божията въплътена плът трябва да е необикновен човек или някой, който е постигнал „пътя“. Той може да върши неща, които обикновените хора не могат да вършат, да изрича слова, които обикновените хора не могат да изричат, да вижда неща, които обикновените хора не могат да виждат, и да чува звуци, които обикновените хора не могат да чуват. Той знае какво казват и правят зад гърба Му хората. Може да почувства и да знае дали около Него има някакви паранормални явления или неидентифицирани обекти и дори знае какво прави Бог на небето. Само това е въплътения Бог!“. Този вид мисли са същите като представите и фантазиите за Бог на невярващите. Всички хора се надяват да срещнат такъв Бог и ако един ден можеха да видят този Бог и да влязат в досег с Него, това би било благословията на живота им. Но въплътеният Бог, който идва сред хората и живее заедно с тях, дълбоко е разочаровал хората. Никой не може да види каквито и да било свръхестествени проявления във въплътения Бог, нито някой може да усети тези свръхестествени неща от Него. Въпреки това въображението на хората все още е много богато; хората все така имат много представи и фантазии за въплътения Бог и все така живеят в своите фантазии. След като хората имат толкова много представи и фантазии за въплътения Бог, нима няма да имат още повече представи и фантазии за Бог на небето? (Да.) Тези представи и фантазии са още по-причудливи, още по-несъвместими с фактите и още по-малко обективни, и хората дори имат множество много мистериозни, непонятни мисли. Във всеки случай, чрез съдържанието, за което сме общували, в общи линии хората ще могат правилно да разберат нормалната човешка природа на въплътения Бог или нормалността, обективността и практичността на плътта, правилно да ги опознаят и правилно да се отнасят към тях. В допълнение, чрез плътта — която хората могат да видят и с която могат да имат досег — като практически общува и говори с хората, взаимодейства си с хората и върши различни аспекти от делото върху хората, хората могат да опознаят как Бог върши нещата и как Бог върши делото Си по един по-добър, по-практически и по-обективен начин. Като познават въплътения Бог, хората могат да разберат по-добре и Бог на небето.

Относно това съдържание за нормалността и практичността на Божията въплътена плът, първо общувахме за това как постъпва и върши нещата въплътеният Бог, какви неща върши и какви са Неговите принципи за вършене на нещата. Доста изчерпателно общувахме за тези аспекти. Има ли нещо, което все още не разбирате? Трябва ли да добавя още нещо? Разбирате ли малко повече за нормалността и практичността на въплътения Бог? (Да.) Какво можете да видите от тези практически проявления? (Виждам, че въплътеният Бог е нормален и практически.) Въплътеният Бог е нормален и практически; Той също трябва да мисли, преди да говори, и Неговите слова и поведение са напълно нормални, без ни най-малко свръхестествено проявление. Това е нещо, което не сте очаквали, нали? (Да.) Въплътеният Бог няма трето око, нито има свръхчовешки слух, още по-малко някакви необикновени свръхестествени способности, които надхвърлят инстинктите на плътта. Ако някъде има оголени електрически проводници, Аз също не бих ги докоснал. Защо не бих ги докоснал? (Ще те удари ток и ще пострадаш.) Според вашето въображение, дори да ги докосна директно, няма да ме удари ток и няма да пострадам. Но Аз наистина нямам такава способност и също не бих ги докоснал. От една страна, знам, че ударът от ток причинява нараняване; имам здрав разум в това отношение и имам нормална рационалност. От друга страна, категорично никога не бих казал: „Няма проблем. Аз съм специална личност със специална идентичност и специален статус. Токът няма да Ме нарани. Просто ще го докосна и ще видя дали ще умра“. Не бих направил нещо толкова нерационално. Според вашите представи всичко опасно, което хората не смеят да докоснат, Аз бих посмял да докосна; вие бихте се страхували от такива неща, но не и Аз, защото Моята идентичност е специална, Аз съм различен от вас, дошъл съм от небето и съм въплътеният Бог, така че не се страхувам и мога да постъпвам по този начин. Кажете Ми, бих ли постъпил така? (Не.) Не бих постъпил така. На какво се основава това? На рационалността на нормалната човешка природа. Съвестта и рационалността, отнасящи се до човешката природа на въплътения Бог, също са нормални. Ако въплътеният Бог нямаше будна съвест и ако Неговата рационалност не беше нормална, как би могъл да върши делото Си в нормална човешка природа? Ако Той нямаше будна съвест и Неговата рационалност не беше нормална, що за човек е това? Това не означава ли, че не е човек? (Да.) Следователно представите и фантазиите, които хората имат относно мисленето и начина на живот на нормалната човешка природа на въплътения Бог, са напълно непрактични; всички те са необикновени, уродливи, мистериозни и причудливи и са напълно откъснати от съвестта и рационалността, отнасящи се до човешката природа на въплътения Бог. Кажете Ми, ако седим заедно и наоколо има комари, ще бъда ли ухапан? (Да.) Преди мислехте ли си: „Когото и друг да хапят комарите, те няма да ухапят Христос. Комарите са създадени от Бог; те не могат да хапят Създателя“? Грешно ли е да се мисли по този начин? Това откъснато ли е от реалността? (Да.) Комарите не проявяват никаква учтивост и към Мен. Те нямат чувства; стига някой да е от смъртна плът и да има кръв в тялото си, те ще го ухапят, а след като ухапят, се появява пъпка. Какво трябва да направиш, когато ти се появи пъпка? Аз бързо отрязвам скилидка чесън и я налагам. Чесънът може да намали възпалението, да убие бактериите и да спре сърбежа. След като постои известно време, ухапаното спира да сърби и постепенно пъпката изчезва. Това е здрав разум. Може да си мислиш, че е нещо незначително, но е много практично. Както виждаш, когато се сблъсквате с проблеми в живота, вие търсите някои домашни лекове и дребни хитринки, Аз също. Какво имам предвид с това? Имам предвид, че съвестта и разумът, притежавани от човешката природа на въплътения Бог, Неговото мислене и мисли, както и мислите, възгледите и нагласите, които Той формира, и решенията, до които стига, когато възприема хора и неща и когато се сблъсква с различни проблеми в реалния живот, всички те са нормални и практични; те не са причудливи, странни, свръхестествени, изопачени или крайни. Разбрахте ли? (Разбрахме.) Давам тези примери, за да можете да имате по-практическо разбиране за живота и проявленията на нормалната човешка природа на въплътения Бог. Тези проявления изобщо не са празни, нито са уродливи, още по-малко необикновени; напротив, те са много нормални и практични. Тази нормалност и практичност е истинска нормалност и практичност. Освен възгледите и принципите, които Той притежава за това как постъпва и действа, инстинктите и функциите на Неговата плът също са нормални. Например, когато настинете, кихате и кашляте, и ви отнема седмица или две, за да се оправите. Ако Аз настина, също ще имам тези симптоми и също ще Ми отнеме седмица или две, за да се оправя. При вас е така и при въплътения Бог е абсолютно същото. Тези аспекти изобщо не са откъснати от реалността, нито Му влияят при вършенето на конкретно дело, не Му влияят и при извършването на делото, което Той възнамерява да извърши сред хората. Тоест тази нормална и практическа страна на въплътения Бог по никакъв начин няма да повлияе на служението, изпълнявано от въплътения Бог, нито ще възпрепятства нещата или ще повлияе на резултатите от Божието дело, още по-малко ще повлияе на напредъка на Божието дело. Служението, изпълнявано от въплътения Бог, е именно да изразява слова, да извършва дело и да ходи сред хората чрез нормална и практическа плът.

Всичко, за което общувахме по-горе, се отнася до нормалността и практичността на въплътената Божия плът. Целта на общуването върху това съдържание е да се разреши проблемът, че хората винаги сравняват въплътения Бог с Бог на небето. Съдържанието, върху което общувахме, по същество обхваща един аспект от проявленията на нормалността и практичността на инстинктите на нормалната човешка природа на въплътения Бог; друг аспект обхваща главно това как постъпва и действа въплътената Божия плът. Разбира се, това не означава, че само защото хората знаят колко нормален и практически е въплътеният Бог в речта и действията Си, те са способни да се отнасят към въплътения Бог по напълно правилен начин; това все още далеч не е достатъчно. След като вече знаем как говори и върши делото Си въплътеният Бог и как постъпва и действа, нека общуваме за това какви неща не върши въплътеният Бог или по какви начини Той се различава от човечеството.

В много отношения някои проявления на нормалността и практичността на въплътената Божия плът са същите като инстинктите на човечеството — тоест инстинктите, функциите и вродените дадености на човешката плът. Може да се каже, че въплътеният Бог и обикновеното човечество са еднакви по отношение на инстинктите. Освен тази прилика обаче Неговият живот същност, идентичност, нрав и т.н. са напълно различни от тези на поквареното човечество. Това включва начините, по които проявленията на Неговото изживяване и Неговия нрав същност се различават от тези на поквареното човечество. Разговорът за това ни води до следващата тема, за която ще общуваме, а именно втората тема, свързана с избавянето от представите и фантазиите за въплътения Бог: да не се поставя въплътеният Бог наравно с поквареното човечество. За да разрешим този проблем, ние все пак трябва да основем общението си върху различните разкривания и различните аспекти на изживяване, проявявани от въплътения Бог. На теория съгласни ли сте с твърдението: „Да не се поставя въплътеният Бог наравно с поквареното човечество“? (Да.) Също така искате да практикувате според това твърдение и сте готови да разрешите този проблем, но имате ли път на практикуване за това как да не поставяте въплътения Бог наравно с поквареното човечество? Съвсем не е лесно да се намери път на практикуване, нали? Да не се поставя въплътеният Бог наравно с поквареното човечество е изискване, поставено пред вас, но защо се поставя такова изискване? Струва си да се обмисли. Когато хората влизат в досег с въплътения Бог, поради формата на Неговото въплъщение и външния Му вид, те често съвсем естествено се отнасят към Него като към член на поквареното човечество. Това е равносилно на това да се отнасят към въплътения Бог като към човек, който няма абсолютно нищо общо с Божията същност, идентичност и нрав, и след това да възприемат начина на мислене на поквареното човечество при взаимодействието с Него, като използват начините, по които хората си взаимодействат с другите, в отношението си към въплътения Бог. При това положение, начинът, по който хората се отнасят към Бог, от една страна, разкрива погрешната им нагласа към Него, а от друга страна, разкрива огромен проблем, който съществува в самите тях: те не познават въплътения Бог. Въпреки че на думи хората признават въплътения Бог и формално Го следват, те не са опознали или приели по същество този обикновен човек. Това да не приемат този обикновен човек означава да не се отнасят към този обикновен човек като към въплътения Бог; от това се подразбира, че хората се отнасят към този обикновен човек като към член на поквареното човечество. За да се избегне този проблем, както и за да се разреши, днес отново ще общуваме за проявленията на нормалната човешка природа на въплътения Бог в Неговото ежедневие и за това как хората трябва да познават и да разбират различните проявления, които Той разкрива при взаимодействието и отношенията Си с хората. Нека първо разгледаме някои въпроси, свързани с въплътения Бог, които хората не могат да разберат, или някои въпроси, които хората лесно разглеждат през призмата на поквареното човечество. Първо, нека определим какви неща не върши този обикновен Човешки Син, въплътеният Бог, или някои неща, разкрити в Него, които хората не успяват да разпознаят. За какво точно се отнасят тези неща? Преди всичко, Той не мами, нито върши неща като това да се бори, да воюва, да интригантства, да напада, да отмъщава, да примамва и т.н. Защо хората трябва да разбират тези неща? Щом разбереш тези неща, ще имаш истинско разбиране за нрава и същността на въплътения Бог. Само с истинско разбиране можеш да успееш да не поставяш въплътения Бог наравно с поквареното човечество. Едва когато успееш да не поставяш въплътения Бог наравно с поквареното човечество, ще можеш да постигнеш нормална връзка с въплътения Бог, да застанеш на правилната позиция на сътворено същество и да се отнасяш към въплътения Бог с нагласата, която трябва да има едно сътворено същество.

По отношение на нещата, които въплътеният Бог не върши, нека първо общуваме за аспекта да не мами. Какви са конкретните проявления на измамата? Лъжене, преиначаване, лицемерене, представяне за такъв, какъвто не си, биене в гърдите, самохвално плямпане и т.н. Често ли се срещат в поквареното човечество проявленията, които току-що споменах? (Да.) Измамата и лъжата са основен и очевиден характерен белег на поквареното човечество; те са обща черта на цялото покварено човечество и никой, без изключение, не може да избяга от това. Всички лъжат, всички симулират, всички се представят за такива, каквито не са, преструват се и лицемерят. Нещо повече, това им идва отвътре; не се нуждаят родителите им да ги учат, нито се нуждаят някой да им влияе, да ги подстрекава или да ги подбужда. Те са родени лъжци. Прекалено ли е да се каже това? (Не.) А какво да кажем за въплътената Божия плът? Нека не говорим за далечни неща; що се отнася до начина, по който говоря, казано на човешки език, Аз наричам нещата с истинските им имена. Например, когато ви напътствам в някаква професионална работа, ако има нещо, което не знам как се прави, Аз ще кажа: „Не съм много наясно с този въпрос. Не знам как да го направя. Трябва да потърсите някакви справочни материали“. Ако знам малко по въпроса, ще кажа толкова, колкото знам. След като кажа каквото знам и разбирам, ще кажа: „Ако има нещо, което съм пропуснал, а вие го знаете, можете да го добавите“. Виждаш ли, обективни и честни ли са тези слова, които изричам? (Да.) Вие Ме слушате да говоря през всичките тези години, така че виждате ли някаква измама в словата Ми? Някаква преструвка? Някакво преиначаване? (Не.) Когато общувам на събирания или обикновено напътствам някаква професионална работа, Аз често давам примери, като цитирам някои дребни, незабележителни неща от ежедневието. Въпреки че някои подробности от процеса може да са пропуснати при определени неща, самото нещо е факт. Освен това има свидетели на това как съм се справил с тези въпроси и как съм подходил към тях. Лъгал ли съм някога? (Не.) Аз не лъжа, нито се преструвам или лицемеря. Както виждаш, нося едни и същи дрехи, когато излизам и когато съм си у дома. Понякога, ако дрехите Ми са мръсни, ще се преоблека с чисти, когато излизам. Това е просто обличане с малко по-чисти дрехи; няма да се преоблека в маркови дрехи от висок клас само за да изляза. Носенето на обикновени дрехи у дома и обличането с малко по-чисти дрехи при излизане — това не е преструвка; това е нормална човешка природа.

Всичко това — маменето, преструването и лицемерието — са неща, които поквареното човечество върши често. Виж, по-голямата част от това, което казват човешките същества, съдържа примеси; особено когато става въпрос за техните собствени интереси, личен живот, гордост, статус или репутация, хората лъжат. Някои хора например са особено разпуснати, често се смеят и се шегуват, никак не си дават зор при изпълнението на дълга си и не са сериозни за нищо, което правят. Когато водачът го няма, те си бъбрят празни приказки, пият чай, ту отиват до тоалетната, ту се разхождат из двора, като живеят един особено спокоен живот. Когато водачът дойде, те бързат да се заемат с работа, като се преструват на особено отговорни. Това не е ли преиначаване? Не е ли лицемерене? (Да.) Поквареното човечество има и друг недостатък: хората обичат да описват себе си като особено благородни и възвишени, като особено проницателни и заможни и като хора със специален статус и произход. Никога не споменават гадните или глупавите неща, които са правили тайно, грешките, които са допускали, или недостатъците и недъзите, които имат — никога не повдигат и на йота въпроса за тях, нито разкриват дори малко от тези неща, тъй като дълбоко в себе си се страхуват, че другите ще прозрат истината и ще ги гледат отвисоко. Това не е ли преиначаване? Това не е ли лъгане и мамене? (Да.) Те дори твърдят, че могат да правят неща, които не могат. Ако преди това са служили като водачи на определено ниво, свършили са някаква важна работа или са дали някакъв принос, те трябва да го обявяват на всеослушание, тъй като дълбоко в себе си се страхуват, че другите ще ги гледат отвисоко. Когато става въпрос за самохвално плямпане и биене в гърдите, те са „способни на всичко“, но никога не споменават собствените си недостатъци или недъзите на своята човешка природа. Всички хора постъпват и действат по този начин. Хората гледат на тези проявления като на обща черта на човечеството и смятат, че да постъпваш по този начин е много нормално и обичайно и спада към нормалната човешка природа, така че много хора съвсем естествено приписват този възглед на въплътения Бог, като си мислят: „Дали въплътеният Бог също лъже и мами?“. Например, когато кажа, че знам как да правя пелмени, някои хора не вярват и казват: „Хм, освен че изразяваш истината, Ти знаеш и как да готвиш? Това е невъзможно“. Те си мислят: „Кой не е казвал лъжа? Кой не се е бил в гърдите?“. Въплътеният Бог е включен в това „кой“. Прави ли са да казват това? (Не.) Къде сгрешиха? (Те поставят въплътения Бог наравно с поквареното човечество.) Тъй като цялото човечество е способно да лъже, ти си мислиш, че въплътеният Бог също може да лъже, като си представяш, че въплътеният Бог е същият като поквареното човечество, и дори в сърцето си си казваш: „Стига въплътеният Бог да може да изразява истината, това е достатъчно. Нямаме нищо против дори и да лъжеш от време на време; това не засяга Твоята идентичност като въплътен Бог“. Тук не става въпрос за това дали имаш нещо против или не; трябва да обмислиш дали тези твои мисли за въплътения Бог са правилни. Въпреки че на теория знаеш, че това е погрешно и че не бива да мислиш по този начин, трябва да умуваш защо можеш да мислиш по този начин. Причината за това е, че си твърде измамен и нечестен, поради което си мислиш, че всеки може да казва лъжи и да се преструва и че въплътеният Бог не прави изключение. Не правиш ли грешка, като мислиш по този начин? Въпреки че допускането на тази грешка не е кой знае какво и не засяга твоето придобиване на истината, ние наистина трябва да бъдем щателни по този въпрос и да го обясним ясно. Ако се отнасяш към обикновените слова, изречени от въплътения Бог, с такава съмняваща се и невярваща нагласа, тогава как ще се отнасяш, когато Той общува за истината, изразява истината и изразява Божиите намерения и когато те съди, разобличава, заклеймява и кастри? Ще промениш ли нагласата си? Няма да го направиш; ще се отнасяш към това със същата нагласа, като си мислиш, че словата, изречени от въплътения Бог, не е задължително да са напълно правилни. На теория признаваш, че това, което Той казва, е правилно и че всичко това е истината, но когато вършиш неща, които нарушават принципите, и Той те кастри и разобличава, си мислиш в сърцето си: „По този въпрос Божиите слова не са истината, защото аз не мисля така по този въпрос. Имам много добро оправдание и причина за това, така че мога да избера да не го приема. Мога да Го отхвърля и да Му се противопоставя с нагласа на пренебрежение, избягване на темата и неприемане и да се отнасям към въплътения Бог със същата нагласа, която използвам, когато споря с някой човек“. Ако се отнасяш към въплътения Бог с такава нагласа, каква е същността на проблема? Твоята нагласа към въплътения Бог непокорна ли е, или е правилна? (Тя е непокорна, не е правилна.) Ако си мислиш, че въплътеният Бог може да мами, да лъже, да се бие в гърдите, да бълва високопарни идеи и да скандира лозунги, тогава, когато Той те кастри и разобличава, ще си мислиш, че имаш причина да не го приемеш и да го отхвърлиш: „Просто няма да го приема и ще Му се противопоставя. Той не е ли просто един обикновен човек? Защо трябва да приемам това, което казва? Ще приема това, което казва, ако е правилно, и няма да приема това, което смятам за погрешно; ще го приема, ако съм щастлив, и няма да го приема, ако не съм щастлив; ще го приема, ако това, което казва, е съобразено с моите интереси, вкусове и настроение, и няма да го приема, ако не е съобразено с моите интереси и настроение. Това не е ли напълно естествено и обосновано? Това е много правилно, това е мое право и не изпитвам и най-малък укор в сърцето си“. Ако това е твоята нагласа към Бог, тогава твоята връзка с Бог наистина ли е връзката между сътворено същество и Създателя? Това ли е връзката между човека и Бог? (Не.) Като се съди по твоята нагласа или проявления, връзката между въплътения Бог и теб е просто връзката между обикновен човек и обикновен покварен човек; тя просто остава на нивото на връзка между хората. Няма ли проблем тук? (Има.) Следователно първо трябва да си сигурен, че тъй като въплътеният Бог изисква от човечеството да бъдат честни хора, на първо място Самият Той е честен. Неговата човешка природа притежава същността на честността; това е вън от съмнение. Трябва да признаеш този факт и също така трябва да го приемеш от сърце. Не само трябва да го признаеш в сърцето си, но и трябва да имаш такава нагласа на приемане в реалния живот. Поквареното човечество може да лъже и да преиначава при всякакви обстоятелства и всеки може да лицемери, да плямпа самохвално и да се бие в гърдите. Причината поквареното човечество да може да прави това е, че поквареният нрав на Сатана се е превърнал в живот и природа на човека, поради което хората имат тези естествени разкривания. Въплътеният Бог обаче има аспекта на честността в Своята човешка природа. Именно защото Неговият живот е божествен, елементът на честността в още по-голяма степен е аспект от Неговата същност. Това е вън от съмнение и хората не бива да бъдат скептични.

Веднъж си бъбрех с един човек и той каза, че има болен стомах, че е взел много лекарства от болницата и ги е пил в продължение на няколко години. По-късно стомашният му проблем малко се подобри. Попитах го: „Какъв стомашен проблем имаш? Простинал стомах, язва на стомаха или повишена киселинност?“. Когато чу да питам за подробности, той не Ми даде ясен отговор, а продължаваше да повтаря: „Имам болен стомах и съм пил много лекарства“. Защо го попитах това? Беше просто нормален разговор, за да разбера какъв стомашен проблем има. Понякога Аз също имам разстроен стомах, така че ако имаше такъв проблем, може би щях да мога да му помогна с нещо. Бъбренето не е като общуването за истината или официалното извършване на дело, където има ясни цели, строги процедури и сериозна нагласа. Бъбренето е по-непринудено, без да включва някаква конкретна цел или скрити кроежи. Но когато го попитах какъв точно стомашен проблем има, той не Ми даде ясен отговор. Лъжеше ли? Истината ли казваше? (Не.) Тогава защо не каза истината? Защото искаше да прикрие проблема, а причината да го прикрива беше, че се тревожеше как ще се отнасям с него, след като разбера за болестта му. Независимо дали се тревожеше, че ще го гледам отвисоко, че ще го освободя или ще адаптирам възложения му дълг, което би засегнало спасението му, накратко, той се тревожеше, така че искаше да го прикрие. Кажете Ми, имаше ли нужда от това? Не беше ли много глупаво от негова страна да постъпва така? (Да.) Тогава какъв нрав разкриват такива хора? (Нечестив нрав.) В какво се крие нечестивостта? (Те правят догадки относно Бог, в сърцето си постоянно си фантазират неща, отнасят се към фантазиите си като към факти, правят догадки относно намерението зад Божиите слова и се пазят от Бог във всяко отношение точно както се пазят от хората.) Ако обектът на твоите догадки и предпазливост беше член на поквареното човечество, донякъде това би било необходимо, защото днешното общество е твърде сложно, хората са сложни, а човешките сърца са зловещи. Не знаеш кой може да постъпи злонамерено зад гърба ти, след като разбере действителното ти положение, затова не искаш външни хора да знаят твърде много за действителното ти положение; това е разбираемо. Трябва да бъдеш предпазлив и внимателен във всяко отношение, когато взаимодействаш с хората, и не можеш да казваш на външни хора нищо за действителното си положение. Това е философска тактика или принцип за светските отношения при взаимодействието с хората. Но спрямо кого приложи той този принцип и тази тактика? Приложи ги при взаимодействието си с Мен. Никога преди не бях взаимодействал с него, но само от този един разговор напълно разгадах този човек: твърде много лъже. Кажи Ми, нима съм човек, който би ти устроил капан или би ти навредил? Нима съм човек, от когото трябва да се пазиш? (Не.) Ако дори Аз съм човек, от когото се пазиш, тогава какъв смисъл или стойност има в твоята вяра в Бог? Да не смееш да кажеш истината дори за такава дреболия, да ти липсва дори смелостта да кажеш истината — как би нарекъл такъв човек? Не е ли такъв човек много измамен? (Да.) Не е ли напълно ненужно да прилагаш към Мен методи за светските отношения и принципи за отношение към невярващите? Наистина ли искам да разбера нещо за теб? Това не е ли просто бъбрене? Дори и да исках да разбера нещо за теб, не бих ти устроил капан, нито бих ти навредил, нито пък бих направил проблем от това зад гърба ти. И така, що се отнася до всеки един от вас, понякога си бъбря с вас, като питам как е животът там, където се намирате, какъв е климатът, дали сега средата за изпълнение на дълга ви е подходяща, дали напоследък сте имали някакви трудности при изпълнението на дълга си. Или пък на някои, които току-що са дошли от континентален Китай, им задавам въпроса каква е средата там и как се справят повечето хора с изпълнението на дълга си. Това е просто нормално бъбрене. От една страна, то произтича от нуждите на нормалната човешка природа; от друга страна, тъй като вярвате в Бог, нещата, за които си бъбрим, са все въпроси, свързани с вярата в Бог, и не си бъбрим по теми от невярващия свят като звезди, знаменитости, социални тенденции или политика. Ако трябва да бъдете предпазливи дори по време на нормално бъбрене, повече няма да си бъбря с вас. Някои хора винаги си мислят: „С конкретна цел ли си бъбриш с нас? Винаги ни задаваш някакви въпроси, когато взаимодействаш с нас; да не би да искаш да разбереш нещо? В никакъв случай не мога да Ти кажа действителното положение“. Ако мислиш по този начин, трябва да кажеш предварително: „Не си бъбри с нас. Страхувам се, че ще разбереш някаква информация. Не искам да Ти казвам, така че не питай повече!“. Щом чуя, че не си склонен да си бъбриш, ще оставя нещата така. Да не мислиш, че съм длъжен да си бъбря с теб? Повечето хора нямат нормална човешка природа и Аз не желая да си бъбря с такива хора.

Току-що общувахме за това как въплътеният Бог не мами. Това твърдение не остава на нивото на теория, нито е заучена фраза. Преди всичко, това да не мами е аспект от изживяването и разкриването на същността, притежавана от въплътения Бог, Който има Божията идентичност. Това не е теория, още по-малко лозунг, а истинско изживяване, практическо изживяване. Независимо дали в ежедневието, или когато общувам за истината и обсъждам делото, словата, които изричам, не съдържат абсолютно никаква измама, абсолютно никакви лъжи; още по-малко бих си измислял неща. Когато например общувам по дадена тема и не мога да си спомня някоя дума, ще ви попитам дали се сещате за тази дума. Понякога можете да се сетите, а понякога не можете, затова ще използвам друга дума, за да я изразя, или ще кажа, че и Аз не мога да се сетя за нея. От една страна, имам честна нагласа и не си измислям неща; ако съм забравил, казвам, че съм забравил, а ако не мога да си спомня, казвам, че не мога да си спомня. От друга страна, понякога не мога да намеря точната дума или губя мисълта Си, в който случай няма да се преструвам, че кашлям, или да кажа: „Звъни се на вратата, ще отида да отворя“ или „Телефонът звъни, ще вдигна“. Няма да преиначавам. Какъвто съм, когато взаимодействам с вас и общувам за делото лице в лице, такъв съм и в ежедневието Си, когато не ме виждате. Просто съм такъв човек; пред вас съм същият, какъвто съм зад гърба ви. Ако обичам да ям нещо, казвам, че обичам да го ям; не лъжа. Например казвам: „Обичам да ям тофу, смесено със зелен лук, и настъргани картофи с оцет“. Някои хора казват: „Не го вярвам. Какво ли може да Ти липсва сега? Вероятно всеки ден ядеш задушено свинско месо и пелмени!“. Казвам: „Въпреки че задушеното свинско месо е вкусно, наистина не обичам да ям неща, които са твърде мазни. За закуска хапвам само купичка каша и малко гарнитури; толкова е просто“. Всичко това са действителни факти; нито едно изречение не е лъжа. Словата, които ви говоря, примерите, които давам, или тези неща от реалния живот, които споменавам — независимо дали ги разглеждате като доста човешки, обикновени и нормални, или като малко неизтънчени — при всички случаи всичко, което казвам, е чиста истина, изцяло основана на факти. Това не е, за да ви покажа: „Вижте колко съм обикновен, колко добре се вписвам в човешкия живот, колко съм непринуден и неподправен“. Наистина не ми хрумват такива мисли. Понякога, за да общувам върху даден аспект от истината, споменавам някои дребни неща от живота и някои хора смятат, че това е Божието смирение и скритост. Всъщност съвсем нямам това предвид. Когато споменавам тези неща, просто казвам нещата такива, каквито са; не казвам нищо възвишено и грандиозно. Целта е да се позволи на хората по-добре да схванат истината и нямам други намерения. В словата и действията Си категорично никога няма да върша неща като това да наричам елена кон, тоест умишлено да изопачавам истината, да давам пример с някого, за да изплаша другите, или да наказвам строго хората като предупреждение за другите. В миналото, когато отивахме по местата, където живеят братя и сестри, те се суетяха да правят пелмени, да пържат месо и да готвят ястия. Всъщност няма нужда да ни посрещате по този начин. Казвам, че обикновено не съм толкова придирчив към храната Си; храната Ми е особено проста и не Ме интересува показността. Някои хора никога не вярват на това, което казвам; винаги мислят, че лъжа. Каквото и да кажа, те не вярват. Такива хора са голяма досада; те са напълно неразумни. Не че не заслужавам доверие или че словата, които изричам, съдържат неистини, а ти си много нечестив. Каквото и да кажа, не си способен да го приемеш по правилния начин; имаш нагласа на съмнение към всичко, което казвам, и дори мислиш за него по изопачен начин, като смяташ всичко това за измама, и дори си нащрек. Никога не вярваш, че словата, които изричам, са чистата истина. Какъв проблем е това? Можеш да вярваш на думите на дяволи и сатани, защо тогава не можеш да повярваш на Моите слова? Тогава можеш ли все пак да придобиеш истината, като вярваш в Бог по този начин? Истината със сигурност не е празнословие, а живот реалност, изживяван от хората. Словата, които ви изричам, са все практически слова. Ако не вярвате в тях, тогава как можете да вярвате в Бог? Божиите слова са изцяло честни и истинни; Той никога не лъже, не преиначава, не лицемери и не се представя за такъв, какъвто не е. Ако можете да осъзнаете тези форми на постъпване, ще имате разбиране за Бог и само така чрез въплътения Бог ще можете постепенно да осъзнаете и да узнаете, че Бог е практичен в Своите действия и слова, и наистина да проумеете словата, които Той изрича, и истините, за които общува. Приключихме с общуването върху аспекта за това да не мами.

Нека продължим да общуваме за аспекта да не се борим. Какво означава да не се борим? Означава да не спорим, да не се борим за статус, да не се съревноваваме и да не споря с теб заради едно или друго твърдение. Ако признаваш това, което ти казвам, го приемаш; ако не го признаваш, няма да те насилвам. Ако твоето възприемане е изопачено, ще те разоблича и ще те поправя. Ако можеш да го възприемеш чисто, това е най-добре; ако не можеш да го възприемеш чисто, няма да те карам да го приемеш насила. Можеш просто да оставиш нещата да следват естествения си ход и постепенно да го проумееш. Освен това, както при взаимодействието си, така и в разговорите помежду си, когато говорят, хората винаги се борят за репутация, борят се за надмощие, борят се, за да се изтъкнат, и се борят за високото мнение на другите. Хората често действат по този начин и когато влизат в досег с въплътения Бог. Не бива да се отнасяте към въплътения Бог с възгледите, с които се отнасяте към човечеството, като възприемате въплътения Бог като същия като поквареното човечество. Както виждаш, когато говоря с вас, се опитвам да поддържам разговорен тон, за да ви позволя на всички да говорите свободно за това, което е в сърцата ви, и да си бъбрите за това, което знаете и разбирате. Може това, което казваш, да не отговаря на фактите или да не е много обективно, но все пак ти давам възможност да говориш. Обичайното ни бъбрене не е официално събиране; всеки има право да говори. Няма да ви карам всички да слушате само Мен, а по-скоро ще се опитам да оставя всички да говорят. Понякога, чрез непринудено бъбрене се откриват някои проблеми в работата, така че пристъпваме към разрешаване на проблемите. Ако няма проблеми, всички могат да открият сърцата си и да си бъбрят, да се чувстват спокойни и просто да го приемат като забавление. Независимо на какъв повод присъствам или с каква група хора съм, няма да кажа: „Ничий глас да не се чува по-силно от Моя. Трябва да превъзхождам всички ви. Особено когато се обсъжда даден въпрос, трябва да говоря най-много и Моите прозрения трябва да са най-дълбоки. Никой друг не може да Ме надмине. Ако Ме надминеш, тогава ще се боря за надмощие с теб“. Няма да направя това. Въпреки че трябва да говоря независимо от повода, все пак не държа много да говоря дълго; обичам да оставям всички да говорят. Понякога питам всички: „Учили ли сте някакви танци напоследък? Какви танци научихте?“. Ако някой каже нещо грешно или това, което казва, не е обективно или точно, няма нужда да спорим. Някои хора казват: „Какво ще стане, ако някой се отнесе с неуважение към Теб?“. Какво означава да се отнесе с неуважение към Мен? Наистина не съм срещал никого, който публично да Ме съди, да Ме проклина или да Ми противоречи. Ако наистина съществуваше такъв човек, щеше да се наложи да го попитам: „Защо правиш това? Казаното от теб отговаря ли на фактите?“. Ако казаното от него е правилно, бих му се извинил. Ако е сгрешил, щеше да се наложи да общувам за истината с него, така че да може да осъзнае собствения си проблем, и това би било достатъчно. Не бих се борил за надмощие с него, като настоявам да Ми отстъпи и да признае, че Аз съм шефът. Затова понякога, когато всички си бъбрят заедно, гласовете на някои хора стават все по-силни и дискусията става доста разгорещена, а Аз просто търпеливо ги слушам да говорят. Поквареното човечество е различно. Виждаш, че когато говорят помежду си, някои хора в крайна сметка се скарват. Дълбоко в себе си те се гледат с пренебрежение и спорят безкрайно, като настояват да се борят за това кой е прав и кой крив, искат всички да отсъдят, и не позволяват на никого да се отнася с неуважение към тях. Понякога, когато разговарят с Мен, някои хора прекъсват, избързват или правят някакви некомпетентни коментари и дори се отнасят с неуважение към Мен. Смятам, че това не е кой знае какво; не го правят нарочно. Всички хора имат покварен нрав, така че е съвсем нормално да постъпват така. Има дори хора, които, когато се справят с нещо съвместно с Мен, направо вземат решения, без да чакат да заговоря. Мисля си: „Взе решението направо, без да обсъдиш този въпрос с всички, но твоят начин на справяне с него е разумен, така че няма проблем“. Тогава не казвам нищо. Не споря с теб; способен съм да направя това и наистина го правя. Ако водачи и работници Ме попитат за различните елементи на професионалната работа в църквата, общувам и давам насоки въз основа на това, което Ми хрумва в момента, а след това водачите и работниците отиват в църквата, за да го предадат и приложат. По-късно, когато отида в църквата и видя някои хора, просто слушам отстрани, когато общуват за работата. Всъщност знам всички тези неща, но някои хора си мислят, че не ги знам. Те си мислят: „Това е наша човешка работа; няма нищо общо с Теб. Ти си страничен наблюдател, затова просто трябва да ни слушаш да говорим“. В тази ситуация не казвам много; не споря с хората. Но поквареното човечество е неспособно да направи това. Всеки, който има малко статус или носи някаква отговорност, иска да има последната дума сред хората, да защити статуса си и да защити официалния си пост. Ако някой не го взема на сериозно, той се чувства особено разстроен, като смята, че достойнството, гордостта и почтеността му са силно застрашени. Не изпитвам нищо към подобни неща; в сърцето и ума Си не се интересувам от неща като статус, репутация и престиж сред хората. Ако, където и да отида, винаги има хора, които вървят след Мен, винаги Ме заобикалят и се струпват около Мен, сякаш съм център на вниманието, или ако хората винаги се обръщат към Мен с почетни звания, като са много учтиви с Мен, ласкаят Ме и се отнасят с Мен като с необикновен човек или като с по-възрастен със статус, наистина се чувствам неудобно. Ако стоиш на равна нога с Мен и си бъбриш спокойно, се чувствам съвсем спокоен; ако се държиш раболепно и особено неестествено пред Мен, наистина се чувствам доста неудобно. Но почти сто процента от поквареното човечество не могат да преодолеят препятствието на статуса, репутацията и гордостта; всички те преследват тези неща и им се наслаждават.

Когато си бъбрех с един човек, той повдигна даден въпрос и следвайки темата му, също повдигнах един въпрос. Той си помисли, че искам да се боря за надмощие с него, така че веднага повдигна още два въпроса, за да види дали и Аз мога да повдигна още два. Вече казах, че бъбренето не е толкова сериозно и строго, колкото извършването на дело; то е просто непринудено. Стига всички да са доволни, няма проблем; няма толкова много усложнения в това. Обикновен човек съм. За каквото и да говори някой, просто се включвам и си бъбря малко в тази насока, но в крайна сметка това предизвика неприятности. Какво имаше предвид той? За каквато и тема да си бъбреше, не можех да говоря повече за нея. Ако продължавах да говоря, той нямаше да изглежда по-високопоставен и щеше да се оплаква в сърцето си: „Защо си толкова недосетлив? Защо не разбираш какво имам предвид? За кого се мислиш? Дори искаш да общуваш с мен като с равен!“. Като видях, че не му харесва да си бъбри по този начин, схванах идеята. Взаимодействам с хората, като използвам начините на нормалната човешка природа. Ако не се получи, разумно ще отстъпя; няма да споря с хората. Невъзможно е да се разбираш с невярващи, а някои хора в църквата също са неразумни. Когато общуваш с тях, чувството им за гордост им пречи да кажат направо каквото и да било, но те имат покварен нрав вътре в себе си и все пак ще се борят с теб. Неспособни са да се въздържат от боричкане. Защо? Това е техният живот. За въпроси, които не засягат истините принципи, няма нужда да се започва спор. Хората от Изтока например казват, че пиенето на чай е здравословно, докато хората от Запада казват, че пиенето на кафе е здравословно. Кое всъщност е здравословно? Няма нужда да се спори за такива неща. Този въпрос не засяга истините принципи; просто избери въз основа на собствените си предпочитания, условия на живот и навици, свързани с начина на живот. Ако имаш възможност да пиеш чай, тогава пий чай; ако нямаш, тогава пий обикновена преварена вода. Каквото и да пиеш, това изобщо не засяга начина, по който постъпваш. Понякога нашите мисли и възгледи са различни, но не споря за дреболии с теб; продължавам да се придържам към Моите принципи. Няма да споря с теб за неща, които не засягат принципи. Категорично никога няма да споря с теб до посиняване заради твърдение, което по никакъв начин не засяга принципи, или заради доктрина или теория, само за да изглеждам като някой, който строго се придържа към принципите. Категорично никога няма да направя това! Понякога, когато някои хора Ми задават въпроси, общувам с тях за принципите, а при специални обстоятелства направо им казвам какво да правят. След това те предлагат друг начин да го направят и Ме питат дали това ще стане. Като чуя, че резултатът от предложения от тях начин е приблизително същият като от Моя, казвам: „Ако ти е удобно да го направиш и местните условия са подходящи, можеш да го направиш според твоята идея; не е нужно да го правиш според това, което казах“. Категорично никога няма да кажа: „Моята дума е закон; каквото кажа, това става и вие трябва да слушате“. Също така няма проблем, ако не послушаш. Ако това, което казваш, е разумно, не се различава много от подхода, който съм предложил, има същата цел и резултатът е приблизително същият, тогава можеш да избереш да не послушаш Моето предложение. Категорично никога няма да те насилвам.

Преди няколко години едни хора изпълниха танц за една програма. Като видях, че има известни проблеми с някои от движенията им, им ги посочих. Някои от тях бяха недоволни да чуят това и не бяха склонни да го приемат. Не спорих с тях; просто ги помолих да го изгледат внимателно няколко пъти, за да видят дали има проблеми с тези движения. Казах: „Ако все още не можете да почувствате проблемите, които споменах, тогава ще ви дам друго възможно решение. Опитайте това решение и го сравнете с предишното, за да видите кое е по-добро“. Оказа се, че опитаха да го направят според решението, което предложих, и почувстваха, че Моето решение наистина е по-добро, и едва тогава признаха, че е имало някои проблеми с предишните танцови движения. Не можеха да го осъзнаят по онова време. Може би просто отстрани се вижда по-ясно в сравнение със самите участници. Бяха станали опитни в тези движения, защото ги изпълняваха постоянно, затова като Ме чуха внезапно да казвам, че някои движения не са добри, може да са почувствали, че гордостта им е наранена, и за момент да не са били в състояние да го приемат. Казвам, че е нормално младите хора да бъдат такива. Каква е целта да ви кажа това? Просто искам да ви кажа, че при нормални обстоятелства категорично никога няма да споря с вас по въпроси, които не засягат принципи. Ако нещо засяга принципен въпрос, само ще ви посоча решение. Няма насила да използвам статуса Си, за да ви потискам и да ви карам да Ме слушате. В повечето случаи бавно изяснявам нещата, обсъждам ги подробно и ги разрешавам. Ако всички тези методи не подействат, може би някои хора ще трябва да бъдат кастрени. Разбира се, някои хора са кастрени не защото са се отнесли с неуважение към Мен, а защото са нарушили управленските закони, нарушили са принципите и са причинили смущения в църковната работа. Следователно, когато някой човек допусне грешка или прояви непокорство и бъде дисциплиниран или наказан, това не е, защото се е отнесъл с неуважение към Божията идентичност или Божия статус, не защото се е отнесъл с неуважение към Бог, а защото е нарушил принципите и е нарушил управленските закони. Погледнете целия свят: някой някога бил ли е наказван или понесъл ли е възмездие за това, че се е отнесъл с неуважение към Бог? Никой. На този свят има твърде много хора, които не вярват в Бог, които проклинат Бог, които изричат нелепи думи и които изричат самонадеяни думи. Когато в крайна сметка бъдат наказани, кой от тях е наказан за това, че се е отнесъл с неуважение към Бог? Никой; всичко е, защото са извършили множество злини, и трябва да бъдат наказани въз основа на тези злодеяния. Когато се сблъсквам с въпроси, които могат да предизвикат спорове, се опитвам да ги обсъдя подробно с теб, като ти позволя да разбереш какви са принципите за справяне с въпроса. Ако имаш по-добър план, разбира се, можеш да се придържаш и към него. Няма да се боря за надмощие с теб, нито ще кажа: „Щом съм казал, това трябва да се приложи според Моя план. Дори твоят план да е добър, той не може да бъде приложен. Трябва да имам последната дума по този въпрос!“. Няма да направя това. Ще се опитам да получа вашето мнение и да използвам силните страни на всекиго. Ако никой от вас няма никакви мнения или идеи, тогава ще имам последната дума — това се подразбира. Но категорично никога няма да се боря с когото и да било от вас за гордост, статус или за това кой ще има последната дума. Като взаимодействам и общувам с вас през тези години, може би сте осъзнали и следното: много пъти съм ви казвал неща и след като съм приключвал да говоря, вие сте имали собствени идеи и не сте практикували и прилагали това, което съм казал. Тогава се опитвах да намеря начин да го обясня по-ясно. Ако можете да го приемете, още по-добре. Ако не го приемете и това засегне църковната работа, тогава църквата има управленски закони: ако трябва да бъдеш освободен, ще бъдеш освободен; ако трябва да бъдеш кастрен, ще бъдеш кастрен; църквата ще се справи с теб така, както трябва. Що се отнася до самия въпрос, категорично никога няма да споря с теб за каквото и да било, за да си върна гордостта или за да защитя статуса и престижа Си. Съсредоточавам се само върху това да обясня ясно цялата история по въпроса и принципите, които хората трябва да разберат. Търпеливо обяснявам нещата отново и отново, така че да можеш по-добре да разбереш истината и да навлезеш в истината реалност. Целта на общуването върху това съдържание е да ви позволи по-добре да разберете въплътения Бог. Освен да разбирате външното нормално и практическо изживяване на въплътения Бог, можете също да имате и по-задълбочено разбиране за същността, нрава, мислите и възгледите на въплътения Бог. Току-що общувахме по темата за това да не се борим. Когато са замесени статусът и гордостта, принципът, който въплътеният Бог следва, е да не спори с хората и да не се бори с хората за статус, гордост или репутация. Склонността към боричкане с другите за тези неща е видно проявление именно на поквареното човечество, разкриващо покварен нрав. Следователно това да не се бори е също аспектът, по който същността на човешката природа на въплътения Бог се различава от тази на човечеството, и това е част от съдържанието, което хората трябва да разберат.

Сега, след като приключихме общението си за аспекта да не се борим, нека разговаряме за аспекта да не се караме. Да не воюваме донякъде е подобно на това да не се борим, но има и някои разлики. Освен че има тези проявления на това да не се бори, въплътеният Бог има и известно практическо изживяване и разкриване в аспекта да не воюва. Чрез това изживяване и тези разкривания хората могат също така да разберат по-добре един аспект от човешката природа същност на въплътения Бог. Какво най-общо включва аспектът да не воюваме? Той все така включва взаимодействието и общуването с хората. Принципът на въплътения Бог за взаимодействие и общуване с хората е да се отнася към тях справедливо, да върши нещата според принципите и в сърцето Си или тайно да не манипулира съзнанието и да не върти номера на хората. Когато взаимодейства с хората и обсъжда определени теми, в сърцето Си Той в никакъв случай няма да си мисли: „Какво имаш предвид с това? Нарочно ли Ме вземаш на мушка? Има ли скрит смисъл в думите ти? Дали тайно не се случва нещо друго? Трябва да помисля как да ти говоря, как да ти покажа на какво съм способен или как да воювам с теб“. Когато взаимодействам и разговарям с вас, нямам такива мисли. Дори ако отсрещната страна умишлено иска да воюва, в никакъв случай няма да воювам с нея. Дори ако отсрещната страна е невярващ, който иска да разбере истинското положение или да се хване за нещо, което да използва срещу Мен, все така върша нещата според принципите. Не воювам с него; правя това, което трябва да правя, и казвам това, което трябва да кажа. Действам и говоря според Своите принципи и Своите граници за това как да постъпвам. Казано накратко, независимо за кого се отнася, не воювам с него. Питам някого например: „Какви са резултатите от проповядването на евангелието през този месец?“. Той си мисли: „Защо изведнъж пита за положението с проповядването на евангелието през този месец? Какво означава това? Дали зад гърба ми някой не е докладвал за някакъв мой проблем? Дали Той не се опитва да разбере истината за моето положение и да ме освободи?“. Защо би си мислил по този начин? Имам ли задни помисли, като питам това? Има ли скрит смисъл? (Не.) Той иска да воюва, затова смята, че словата Ми имат скрит смисъл; или тъй като е извършил някои лоши неща зад кулисите и има гузна съвест, смята, че сигурно имам задни помисли, когато говоря. Всъщност, когато питам как върви проповядването на евангелието този месец, изречението означава точно това, което се казва в прав текст; няма друг смисъл. Нямам намерение да воювам, нито се опитвам да те накарам да разкриеш картите си, да те накарам да признаеш, че резултатите този месец не са добри, или да те накарам да си признаеш как върви проповядването на евангелието напоследък, за да мога да използвам това като извинение да се хвана за нещо, за да те кастря и освободя. Напротив, опитвам се по практичен начин да разбера за положението на делото на църквата и да ти помогна да разрешиш съществуващите проблеми при изпълнението на дълга ти. Но ако винаги искаш да четеш между редовете на словата Ми и винаги искаш да воюваш с Мен, тогава няма да те питам. Мога да попитам други хора. Ще отида при този, от когото мога да разбера действителното положение, който може да разговаря нормално, да говори като нормално човешко същество и да казва истината. Правиш проблем от всичко и създаваш твърде много главоболия. Твърде мнителен си и умът ти е твърде сложен, затова няма да общувам с теб. Това е Моят принцип за взаимодействие и разговаряне с хората. Бихте ли казали, че е прост? (Да, прост е.) Някой Ми се похвали например, че е бил на луксозен круизен кораб. Казах: „Наистина не съм бил на луксозен круизен кораб. Вие сте богати хора; видели сте света“. Това не са думи, изречени от гняв, нито са изречени от избухливост. Не съм бил на такъв, затова казвам чистата истина; не се преструвам. Когато срещна такъв човек, отстъпвам и в никакъв случай не воювам с него. Някои китайци винаги Ми говорят на английски, като използват някои думи, които не съм чувал преди. Като виждат, че не съм ги чувал, те се перчат още по-енергично: „Специално ще казвам неща, които не знаеш. Ще се погрижа да не можеш да ме разбереш, ще Те накарам да завиждаш и да ревнуваш и ще Те ядосам!“. Това не е ли воюване? (Да.) Казвам: „Не съм чувал думите, които използва. Английският ти е доста добър“. Някои хора обичат да се перчат и да гледат отвисоко на хората, като винаги се държат надменно, мислят си, че са нещо специално, и чувстват, че са способни и стоят една класа над останалите. Когато срещна такива хора, и към тях мога да се отнасям правилно. Ако обичаш да се перчиш, тогава ще те оставя да се перчиш в пълна степен. Няма да те прекъсвам, още по-малко ще воювам с теб.

Навсякъде можеш да видиш хора, които обичат да воюват; където и да има групи хора, ще има и такива, които обичат да воюват. Те често се борят и воюват с другите, и ще воюват за една-единствена дума, една-единствена вещ или един-единствен въпрос. Виждал съм твърде много такива хора. Аз обаче не воювам с хората. Защо не го правя? Защото воюването просто никога не е било естествено за Мен. В църквата също има много хора, които винаги си играят на манипулиране на съзнанието, когато взаимодействат и говорят с Мен. Те винаги умуват: „Какво целиш? Да не би зад гърба ми да си разбрал за някое мое лошо поведение? Ще ме освободиш ли?“, „Защо казваш това? Да не би да намекваш нещо? Има ли някакъв скрит смисъл в това, което казваш? Да не се опитваш да ме накараш да направя нещо?“. Един човек например носеше някаква тениска и Аз казах: „Цветът на тениската ти е доста хубав. Държи ли ти хладно? От памук ли е?“. Не е ли съвсем нормална и обичайна реплика? (Да.) Тогава този човек си помисли: „Да не питаш, защото и Ти искаш такава? Не е ли това начинът, по който чиновниците обикновено искат неща от обикновените хора? Те не искат открито, а говорят заобиколно, като оставят хората да се досетят и доброволно да доставят нещата до вратата им. По този начин, ако впоследствие се повдигне въпросът, могат да кажат, че не са го искали и че не е било изнудване. Това ли имаше предвид Бог? Ако е имал предвид това, значи трябва бързо да купя няколко тениски и да ги изпратя“. След като си го помисли, той купи няколко тениски и Ми ги изпрати. Помисли си, че след като съм казал, че тениската е хубава, значи съм искал такава. Всъщност наистина не исках; просто си бъбрех. Ако наистина исках такава, просто щях да го кажа направо; в никакъв случай не бих карал хората да четат между редовете. Така че не можах да приема тениските и бързо ги върнах обратно. Не изпитвам недостиг на дрехи за носене. Имам Свои собствени предпочитания за това какво нося и никой друг не може да ги разгадае. Ясно ли е това? (Да.) Когато говоря с хората, дори в непринуден разговор, говоря много конкретно и сериозно. Често някои хора със сложни умове тълкуват казаното от Мен по изопачен начин и умуват дали словата Ми нямат някакъв скрит смисъл, като стават войнствени. Нека ви изясня нещо: нямам абсолютно никакво намерение да воювам с когото и да било. Това, което предавам, когато говоря, е точно буквалният смисъл на Моите слова; в това, което казвам, няма абсолютно никакъв скрит смисъл. Така че, когато си бъбриш с Мен, каквото и да Ме чуеш да казвам, означава точно това. Не го тълкувай прекалено, не го обмисляй прекалено и не си играй на манипулиране на съзнанието, камо ли да Ми въртиш номера, за да Ме тестваш, или да правиш догадки за Мен. Словата, които изричам, са най-простите и най-ясните; всеки с малко нормално мислене може да разбере какво казвам. Ако не воюваш, ще ни бъде лесно да се разбираме и да се справяме с нещата. Когато те наставлявам да направиш нещо, не завоалирам нещата; просто трябва да направиш точно това, което казвам. Ако воюваш, това напротив само ще забави нещата и ще изпитам неприязън към теб. Ще кажа: „Обичаш да воюваш, имаш прекалено сложен ум и не си прям. Не обичам да си взаимодействам и да разговарям с хора като теб. Предпочитам да си играя с кучето Си, отколкото да си бъбря или да си взаимодействам с теб. По цял ден воюваш с този и онзи човек; това не е нещо, което обичам да правя. По природа наричам нещата с истинските им имена, когато говоря и върша неща; не воювам с хората“. В никакъв случай не бива да воюваш. Ако постоянно воюваш, ще загубиш почтеността си и няма да имаш никаква тежест в сърцето Ми. Когато те попитат за нещо, просто казвай истината. Кажи каквото ти хрумне в момента и кажи толкова, колкото можеш да си спомниш. Недей постоянно да умуваш защо искам да разбера за нещо, какви биха били недостатъците, ако кажеш истината за него, или дали това би повлияло на статуса ти или на начина, по който те вижда Горното. Ако винаги умуваш над тези неща, ще си навлечеш неприятности. Казвам ти, говори честно и не си играй на манипулиране на съзнанието, и недей да въртиш номера. Дори ако си направил нещо нередно, трябва да кажеш истината, а не да го прикриваш. Дори ако не си годен за дълга си, Божият дом ще те освободи само съобразно принципите, а няма да таи омраза към теб. Но ако винаги прикриваш истинското положение и винаги си играеш на манипулиране на съзнанието, когато говориш с Мен, тогава дори и да не бъдеш освободен, вътрешно ще Ми бъдеш противен. Винаги, когато си помисля за теб, ще изпитвам отвращение и няма да Ми доставя никаква радост, ако се наложи да те оползотворявам. И така, кой път избирате? (Ще говорим правдиво.) Точно така. Никога не си играй на манипулиране на съзнанието. Говоренето на честни думи, вършенето на честни неща и казването на истината трябва по всяко време да бъде границата за постъпките ти, а също и най-основният принцип, който трябва да спазваш в постъпките си. Недей постоянно да си играеш на манипулиране на съзнанието. Особено когато говориш или се справяш с неща заедно с Мен, в никакъв случай не бива да си играеш на манипулиране на съзнанието. Не увъртай и не дръж хората в напрежение, когато говориш, и не си играй на манипулиране на съзнанието, когато се справяш с нещата. Ако се опитваш да хитруваш, като си мислиш: „Ще се справя с този въпрос пред Теб, за да Ти покажа колко съм зает и колко стриктно и плътно е разпределена работата ми, но зад гърба Ти няма да правя нищо“ — ако умуваш по този начин, си се запътил към неприятности. Отнасям се с теб според правилата и се справям с нещата според принципите. Няма да воювам с теб; няма да воювам с теб, като използвам твоите методи или номерата, които използваш, за да воюваш. Църквата има управленски закони и Божият дом има принципи за справяне с хората. Рано или късно ще ти бъде потърсена отговорност и ще си платиш за това твое неуместно поведение и дори за злодеянията ти. Ясно ли е това? (Да.)

Понякога отиваме да посетим някои китайски църкви в САЩ. Щом пристигнем и видим братята и сестрите, някои хора предупреждават другите, като викат: „Бог е тук! Братът е тук!“. Дотогава са се скатавали, но щом чуят това, атмосферата изведнъж се променя. Някои включват машините, за да косят тревата, други почистват и се залавят за работа. Казвам: „Защо започна да чистиш, когато Ме видя да идвам? Да не би да го правиш само за да се преструваш пред Мен? Разумно ли постъпваш, като правиш това?“. Хората могат да си играят на манипулиране на съзнанието с други хора и да се опитват да ги мамят и правят същото и с Бог; това е човешката природа. Какъв аспект на човешката природа разкрива това? Такива хора не са ли непочтени? (Да.) Хората са твърде измамни и изключително мерзки. Свикнали са да воюват с хората и дори искат да воюват с Бог. Винаги си нащрек с Мен и винаги се съпротивляваш в сърцето си; за какъв човек Ме мислиш? Всъщност нямам желание да виждам какво правиш, когато не съм наоколо. Просто общувам за истината, за да те поведа по правилния път в живота и да те накарам за всичко да действаш според принципите. Ако съзнателно можеш да вървиш по правилния път, значи си човек. Ако не вървиш по правилния път, а въртиш дребни номера зад гърба Ми и воюваш с Мен, значи не си човек; ти си дявол, животно. В такъв случай, колкото и да говоря, е безполезно; Бог не спасява хора като теб. Искаш да воюваш, но наистина няма да воювам с теб; ще стоя далеч от теб. Не само ще се постарая да не ходя на местата, където живееш и работиш, но и ти трябва да се постараеш да не влизаш на местата, където Самият Аз живея и работя. Защо? Защото не обичам да воювам с теб. Толкова обичаш да воюваш; ако си винаги близо до Мен, няма ли да се чувствам изтощен? Някои хора казват: „Ако не воюваш, защо се чувстваш изтощен?“. Ако винаги воюваш с Мен, ще трябва постоянно да общувам за истината с теб. Дори за някоя дреболия ще трябва дълго време да общувам с теб. Не мислиш ли, че бих се почувствал изтощен? Ако не обсъдя нещата с теб и не те накарам да разбереш, винаги ще имаш чувство на негодувание в сърцето си, винаги ще бъдеш негативен, ще имаш погрешни разбирания и ще се оплакваш, а умът ти ще бъде пълен с негативни неща. Природата същност на човека е от Сатана и нравът на Сатана е станал негов живот. Поквареното човечество е склонно да воюва и за човека е много трудно да се въздържи от това да воюва. И така, когато вече не си играете на манипулиране на съзнанието, докато взаимодействате и говорите с Мен, когато можете да се отнасяте сериозно към всичко, което казвам, и да го разбирате чисто, и когато можем да бъдем открити и честни един с друг и да говорим за всичко, тогава между нас ще има разбирателство. Дори без да говорим, ще си съответстваме по дух, между нас няма да има прегради или недоразумения и ще можем да общуваме напълно в сърцата си. Тогава ще можем да живеем заедно и да се разбираме. В момента от Своя страна Аз не воювам с вас, но вие не можете да спрете да воювате. Следователно, дори и да не се надигате открито, за да се противопоставяте на Моите слова, да ги отхвърляте, да ги съдите и да ги заклеймявате, тайно в сърцата си все така ще се съпротивлявате и все така ще воювате с Мен. Това доказва, че човекът не може да има истинско покорство, без да се справи със своя покварен нрав. За повечето неща не само че не можете да постигнете единство с Мен, но дори нямате и най-основното съгласие с Мен или разбиране за Мен; изобщо не можете да постигнете това. Следователно би ни било много трудно да живеем заедно така, че всички да са щастливи и да изпитват радост. Ако бях с вас, винаги щях да искам да ви водя по правилния път, за да можете да имате чисто възприемане и да правите правилен избор по всички въпроси, за да можете да вървите по правилния път, било то в живота, в постъпките си или по пътя на вярата в Бог, и така, че независимо дали говоря или не, в сърцата си да имате най-основното доверие в Мен, както и подчинение и покорство към Мен. Но в момента хората не могат да постигнат дори това най-основно доверие, подчинение и покорство; умовете на хората са твърде сложни. Ако съм малко по-мил с теб, ще си помислиш, че никой не може да се сравни с теб и че си далеч над всички останали и ще започнеш да се разпореждаш заради връзката си с Мен, и ще използваш Моето име, за да се налагаш. Ако се отнасям с теб нормално или малко по-хладно, ще сметнеш, че у Мен няма любов. Ако съм малко по-строг с теб или винаги те кастря и поучавам, ще се почувстваш онеправдан и ще сметнеш, че се отнасям несправедливо с теб, като си мислиш, че не проявявам любов и търпимост към теб. Каквото и да направя, вие ще имате свои собствени мнения за това, защото проблемите ви са твърде сериозни и умовете ви са твърде сложни. Следователно дори и да живеех заедно с вас, постоянно щяха да възникват проблеми, докато общуваме и си взаимодействаме. В крайна сметка тези проблеми постоянно биха водили до конфликти и щом конфликтът се изостри, би било трудно да се каже дали ще можете да продължите да вървите по този път на вяра в Бог. Мислехте, че имате голяма вяра? Духовният ви ръст е твърде малък! Дори сега, когато съм се въплътил като съвсем обикновен човек, и толкова дълго време съм говорил с вас и съм извършвал дело върху вас, взаимодействието с вас представлява голяма трудност. Какъв е коренът на тези трудности? (Твърде измамни сме и сме склонни да воюваме.) Умовете на хората не са чисти и хората не са честни; те са изпълнени с покварен нрав. Когато открия, че разкриваш покварен нрав или имаш някои недостатъци в човешката си природа, ако не ти ги посоча, това би изглеждало безотговорно от Моя страна. Ако ти посочвах такива неща и можеше да ги приемеш, това, разбира се, би било по-добре. Но ако не приемаш това, трябва ли да проявя снизходителност към теб, или трябва да те кастря и строго да те дисциплинирам? Ако бях снизходителен към теб, това би противоречало на съвестта Ми. Ако те кастрех, ти не би могъл да го приемеш и би се почувствал онеправдан. Ако винаги общувах за истината с теб, а ти все така не я приемаш в сърцето си, тогава кажи Ми, струва ли си да го правя? Няма ли да се чувствам изтощен? (Да.) Ако проповядвах на всеки от вас всеки ден, нямаше ли да стана робот? Нямаше ли да стана инструмент? Това не е делото, което трябва да върша. Говоря на цялото човечество; това е Моето служение. Словата Ми не са насочени към който и да било конкретен човек. Говоря на цялото човечество, а ти си член на човечеството, така че тези слова се отнасят за теб. Яж ги и ги пий бавно сам, бавно се сравнявай с тях и бавно преживявай и се променяй. А колко дълго ще отнеме тази бавна промяна? Дали три до пет години, или десет до двадесет години? И до каква степен ще се промениш? Това зависи от личната ти решимост и способност за възприемане. През този период, когато си взаимодействаме заедно, вие лъжете и мамите, борите се и воювате, и въртите номера. Така че наистина не е лесно за нас да постигнем хармония, разбирателство и единство, или да се чувстваме щастливи и радостни в нашето взаимодействие. Във всеки случай, независимо дали става дума за хора, с които имам контакт отблизо или отдалеч, досега у никого не съм почувствал искреност или промяна, нито съм изпитал чувство на щастие или утеха от когото и да било. Нещо повече, след като съм живял толкова дълго, кое е най-дълбокото Ми прозрение сега? Може точно да се каже, че единственото нещо, което най-много не желая да правя, е да поддържам близък контакт с хората и да си взаимодействам отблизо с тях. Не мамя никого, не се боря с никого и не воювам с никого, но хората винаги искат да се борят, да воюват и да мамят. Какво трябва да направя? Трябва ли да се съобразявам с маменето, боричкането и воюването на хората, или трябва да променя тяхното мамене, боричкане и воюване? Не мога да угаждам на хората. Наистина имам известна способност и някои начини да променя хората, но този процес на промяна е твърде дълъг и твърде труден. В крайна сметка се примирявам с най-добрия компромисен вариант: когато влизам в контакт с хора, правя всичко възможно да помогна на онези, на които може да се помогне. Що се отнася до онези, които за нищо на света не приемат помощ, се опитвам да избягвам контакт и взаимодействие с тях и прекарвам времето в чакане!

Приемането на истината и покорството към истината с цел да се отървеш от покварения нрав и да постигнеш пречистване е процес; това не е лесно нещо. През годините на взаимодействие с хората, независимо в каква група от хора се намирам и независимо как хората се различават по отношение на възрастта, външния вид, цвета на кожата, индивидуалността и житейската среда, винаги чувствам, че тяхната природа същност е толкова позната, сякаш съм виждал всичко това преди. Чувствам, че нравът същност на всякакви типове хора е един и същ, и след като взаимодействам с тях, всички те се оказват точно такива, каквито очаквам. В какво настроение съм при тези обстоятелства? Дали е добро настроение? (Не.) Никой не знае защо съм в лошо настроение. Хората имат ли това съзнание, когато взаимодействат с Мен? (Не.) Живеещо в поквара, човечеството разчита на средства за оцеляване като измама, боричкане и воюване, за да живее. Така се чувства напълно в свои води, като живее безгрижно и спокойно. Живее в грях, като се наслаждава на удоволствията на греха без никакви тревоги, и не смята, че това е нещо мъчително. Точно защото всички хора имат греховна природа, грехът е животът на хората и същността на човешкия живот е грях, те не смятат, че да живеят в грях е мъчително. Това е като прасето; прасето е мръсно нещо, скверно нещо. То яде и спи в кални ями и сметища, без да се чувства мръсно или скверно. Има и личинки; те живеят в купища тор и вонящи канавки, без изобщо да усетят и най-малката нечистотия — те дори се чувстват съвсем у дома си и удобно. Хората живеят в рамките на своя покварен нрав и сред боричкане и воюване, и също не намират това за мъчително или трудно. Някои хора дори чувстват, че ако изкарат само един ден, без да се борят, да воюват или да въртят номера, животът им би бил твърде скучен и безинтересен, така че трябва да намерят за какво да воюват или на кого да въртят номера. В техните очи, като живеят в плътта и носят човешка кожа, хората трябва да се борят и да воюват; в противен случай, тяхното съществуване губи своята стойност. За Мен усещането е напълно различно. Намирам, че боричкането и воюването с хората е нещо много изтощително, а също и нещо досадно; това е единственото голямо нещо, от което най-много искам да избягам в този живот. Не знам как да се боря или да воювам, нито желая да се боря или да воювам. Когато наистина се сблъскам с въпроси, засягащи боричкане и воюване, просто искам да отстъпя, да ги заобиколя и да ги избегна, така че намирам тези неща за особено досадни. След много години, в които съм се дразнил, тези емоции са се натрупали и са достигнали своя предел, и в крайна сметка стигнах до усещането, че взаимодействието с човешки същества е най-болезненото нещо на света. Всеки път, когато срещна човек, който се бори и воюва с Мен, се чувствам сякаш съм прекаран през месомелачка, сякаш си играят с Мен; такова е усещането. След като изпитам тези чувства, умувам: „Как се разкрива този аспект от неговия покварен нрав? Каква е същността на този тип хора? Ако има възможност, ще общувам с него за това. Ако може да приеме истината, това би било най-добре и наистина си струва да му се помогне. Ако не приема истината, тогава просто ще оставя нещата да следват естествения си ход и ще оставя съдбата да прави каквото си иска с него“. Хората, които не приемат истината, са хора без човешка природа и те също така са хора без благословии; те са най-неразумните хора, най-ненужните хора. След като съм взаимодействал с много хора, си изградих следното мнение и следния възглед за хората и светските дела: взаимодействието с хората се е превърнало в нещо уморително. Това не е физическо изтощение, а духовно изтощение. В това изтощение има и чувство на отегчение, потиснатост и болка. Ако не взаимодействам с хора, срещам по-малко случаи, в които хора се борят и воюват с Мен, и духът Ми се чувства доста освободен и спокоен.

През последните години, когато си взаимодействам с някои братя и сестри, често чувам някои хора да казват: „Току-що се изразих погрешно; нека се поправя“ или „Има леко несъответствие в ситуацията, за която научих по-рано; нека го коригирам“. Също така, някои хора имат по-правилна нагласа при справяне с нещата отпреди и са малко по-сериозни и отговорни. Нещо повече, те могат да понасят трудности и да плащат цена и имат по-малко оплаквания. Повечето хора могат да обсъждат нещата помежду си и да си сътрудничат хармонично, когато изпълняват заедно дълга си. В сравнение с преди няколко години, те са много по-добре и малко са се променили. Всеки път, когато забележа да се случва това, се чувствам доста добре. Чувствам, че всички тези години на повтаряне на тези неща отново и отново не са били напразни — най-накрая една част от хората са приели тези слова сериозно. След като са чули тези слова, те могат да разберат истината и знаят как да практикуват според Божиите слова. Независимо колко са способни да приложат на практика, най-малкото те имат навлизане в живота и донякъде са се променили. Казано накратко, техните нагласи и възгледи спрямо истината са станали относително подходящи и правилни. Въпреки че някои хора са се променили малко, те не са се променили достатъчно. Понякога, когато се сблъскват с различни въпроси, все още има случаи, в които хората се борят и воюват; проблемът не е разрешен из основи. Променили сте се само малко и все още не сте достигнали етапа, в който да можете да се покорите напълно. Все още трябва да продължите да се стремите към истината и да продължите да преживявате кастрене, изпитания и облагородяване. Промяната не е външна промяна — какво точно се променя тогава? Говорил съм в продължение на толкова много години и вие сте стигнали до осъзнаването, че имате доста видове покварен нрав и че всъщност имате също така и доста недостатъци в човешката си природа. Трябва да сте наясно как да се отървете от покварения си нрав и да изпълнявате правилно дълга си и как да практикувате истината, за да изпълнявате дълга си съгласно критериите, нали? Най-малкото всички трябва да сте наясно как да бъдете честни хора и също така да знаете как да практикувате това. Ако по отношение на проблемите, които разбирате и които са в рамките на вашите възможности, можете да положите усилия върху търсенето на истината, за да ги разрешите един по един, да понесете малко страдание, за да преодолеете различните си трудности, и можете да практикувате истината, тогава бих могъл да започна да ви смятам по същество за хора, които имат малко човешко подобие. Дори ако понякога все още показваш лека склонност към воюване, когато си взаимодействам с теб, ако усетя, че това не е очевидно, мнението Ми за теб ще бъде много по-различно отпреди и ще ни бъде много по-малко трудно да се разбираме. Трябва да общувате и да правите планове за това, за това как да се стремите, за да постигнете промяна. Не можете просто да се задоволявате с това да полагате малко усилия при изпълнението на дълга си, да се трудите малко, да отбивате номера, да не вършите грешни неща, да не причинявате прекъсвания и смущения, или просто с това да не бъдете освободени или премахнати. Напротив, трябва да полагате усилия върху истината, в практикуването на истината и в приемането и покоряването на истината. В това отношение трябва да похваля повечето сестри; повечето сестри се справят добре, докато повечето братя се справят зле. От видеоклиповете със свидетелства за преживявания виждам, че в различните елементи на църковната работа повечето от тези, които играят главни роли и служат като надзорници, са сестри; има много малко братя. Повечето братя не приемат нещата сериозно, когато става въпрос за различните дейности от професионалната работа, нито приемат нещата сериозно, когато става въпрос за истините принципи и навлизането в живота или за различните истини относно покоряването на Бог и постигането на спасение. Нещо повече, много братя просто изобщо нямат духовен живот; те не четат Божиите слова, не слушат проповеди и общения, не гледат филмите и видеоклиповете на Божия дом, а когато се сблъскат с проблеми, не търсят истината, нито общуват с братята и сестрите. В това отношение сестрите се справят по-добре от братята. По-конкретно, някои сестри, които понастоящем служат като надзорници за важна работа в Божия дом, са по-послушни и покорни отпреди. Те могат да понасят трудности, готови са да платят цена, вършат нещата прецизно и са много сериозни, стриктни и добросъвестни. Когато са кастрени, те не изоставят дълга си и не се оплакват; все така са способни да се молят и да се покоряват и могат да търсят истината, за да опознаят покварения си нрав и да се справят с него. Братя, можете да погледнете как вършат нещата сестрите около вас. Те са по-прецизни от вас и по-сериозни, отговорни и добросъвестни в действията си, отколкото сте вие; нещо повече, те са послушни и покорни и се съсредоточават върху търсенето на истините принципи, когато вършат нещата. Разбира се, има и една част от братята, които са относително послушни и могат да бъдат прецизни и добросъвестни в нещата, които вършат, но повечето братя винаги са малко немарливи. Невярващите наричат това да си грубоват и невъздържан. Божият дом не толерира „да бъдеш грубоват“; Божият дом набляга на това да се общува за истината и нещата да се вършат според принципите, както и нещата да се вършат добросъвестно и стриктно. Да бъдеш невнимателен и небрежен категорично е неприемливо. Повечето братя са невнимателни при справянето с нещата и никога не са добросъвестни, като винаги си мислят: „И „горе-долу“ или „сносно“ ще свърши работа; достатъчно добро е“. Когато видят някои сестри да полагат усилия върху истината, да подхождат към нея добросъвестно и да бъдат сериозни и стриктни към дълга си, те дори ги гледат отвисоко, като казват: „Ние сме истински мъже. Трябва ли да се навлиза в толкова дребни, незначителни подробности при вършенето на тези неща? Цялото това общуване за истината, цялото това молене и търсене — стига общо взето да се движим в правилната посока, е добре. Каква е ползата да сме толкова придирчиви? Бихме ли могли все още да се наричаме мъже, ако бяхме толкова претенциозни за всичко? Хората ще ни се смеят!“. Тази твоя нагласа е погрешна. Кой би ти се смял, че вършиш нещата сериозно? Нека се смеят, ако искат. Истинският мъж трябва да върши нещата сериозно; в това няма нищо срамно. Да се вършат нещата сериозно е нагласата към истината, към отговорностите и към дълга, която всички хора — сътворените същества — трябва да имат, независимо от пола. Когато става въпрос за извършване на тежък физически труд или работа с неща като машини, има разлика между мъжете и жените, но в стремежа към истината няма такава разлика. Истината не е насочена единствено към мъжете или към жените, а към човечеството, което включва както мъжете, така и жените. Сред всички истини, за които сме общували, само по въпросите, свързани с брака, има разлика между мъжете и жените, като се изисква мъжете да изпълняват мъжките отговорности, а жените да изпълняват женските отговорности. Няма разлики между мъже и жени в другите аспекти на истината; всички те са неща, които хората трябва да практикуват. Особено по въпроси, засягащи истините принципи, не бива да грешиш и посоката и целта ти също не бива да са грешни. В стремежа към истината, що се касае до покварения нрав на човека, състоянията, които той разкрива, и неговите мисли и идеи, трябва да ги изследваш и разпознаваш подробно. Ако не ги изследваш, никога няма да намериш корена на проблема. Ако не можеш да го намериш, не можеш да се справиш с него и винаги ще живееш в рамките на покварения си нрав, обезпокояван и манипулиран от него — няма да можеш да постигнеш промяна и няма да можеш да се отървеш от покварения си нрав.

Днес общувахме за няколко аспекта, свързани с темата „да не поставяме въплътения Бог наравно с поквареното човечество“. Основната цел беше да ви разкажа за принципите, според които постъпвам и си взаимодействам с хората, както и за вътрешния Ми нрав и същност, когато взаимодействам с хората. Вие не можете да видите, да разберете или да осъзнаете тези неща отвън, затова споделих с вас чувствата Си и принципите Си за вършене на неща. Не свидетелствам за Себе Си; просто споделям тези неща с вас, за да можете да опознаете и да разберете принципите, според които постъпвам и върша нещата, и живота, нрава и същността, които изживявам. Тези неща не са тайни, нито са мистерии. След като ги разберете и сте наясно с тях, ще можете по-точно да познавате Бог и да познавате Божията въплътена плът. В противен случай твърдението „Божията въплътена плът може да представлява Бог на небето и Той притежава Божията идентичност и същност“ може завинаги да бъде празна фраза за вас, или може завинаги да остане в рамките на вашите представи и фантазии, или може завинаги да бъде мистерия за вас. Всъщност това е разрешим въпрос; това не е теория, нито е шаблонна фраза. Въпреки че формата, в която съществува животът на въплътения Бог, е донякъде различна от формата, в която съществува Бог на небето — това е Божият Дух, съществуващ в плътта — няма разлика в Техния живот и няма разлика в Техния живот същност. И така, откъде идват тези неща, за които говорихме — че Божията въплътена плът не мами хората, не се бори с тях и не воюва с тях? Те идват от собствения живот на Бог; по-точно, те идват от израза на собствения Божи нрав. Следователно да ви кажа: „Не мамя никого, не се боря с никого и не воювам с никого“ не е бюрократичен начин на изразяване, нито е мистерия. Той просто е такава личност, просто живее в рамките на такъв живот, а принципите Му за това как да постъпва, както и животът, нравът и същността, които Той изживява, всички те съдържат елементите на това да не мами хората, да не се бори с тях и да не воюва с тях. Ясно ли е това? (Да.) Тук ще приключим днешното ни общение. Довиждане!

17 август 2024 г.