Миналия път общувахме за съдържанието относно избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог, което спада към по-широката тема за „избавяне“ в „Как човек да се стреми към истината“. Това съдържание включва представи и фантазии за въплътения Бог. За кои аспекти общувахме? (Миналия път Бог главно общува за някои от нашите представи и фантазии за въплътения Бог и ги разобличи, а също така Бог общува и за два принципа на практикуване за нас: единият беше да не сравняваме въплътения Бог с Бог на небето, а другият беше да не поставяме въплътения Бог наравно с поквареното човечество.) За да преобърнат представите и фантазиите си за въплътения Бог, това, което хората трябва да практикуват, са тези два принципа, споменати в миналото общение. Кой беше първият? (Да не се сравнява въплътеният Бог с Бог на небето.) А кой беше вторият? (Да не се поставя въплътеният Бог наравно с поквареното човечество.) Основно бяха тези двата. Миналия път общувах за първия принцип — да не се сравнява въплътеният Бог с Бог на небето — и накратко представих теми относно живота на въплътения Бог, които хората могат да видят и които все още не разбират. Днес ще продължа да общувам по темата за въплътения Бог. Колкото повече общувам, толкова повече ще разбират хората и толкова по-задълбочено ще бъде тяхното разбиране. Колкото повече общувам за значението на нормалната човешка природа или смирението и скритостта на въплътения Бог, толкова повече хората ще разбират въплътения Бог и толкова по-практическо ще бъде тяхното разбиране за Него. Те ще могат да разберат повече за практическата страна на въплътения Бог или за онези Негови аспекти, които хората могат да видят и с които могат да влязат в досег, и тяхното познание ще бъде по-точно и практическо. По този начин хората ще се избавят от някои от своите представи и фантазии за Бог на небето, които не са съгласно реалността. Колкото повече хората се избавят от своите представи и фантазии за Бог на небето и колкото повече познават и схващат практичността и нормалността на въплътения Бог, толкова по-нормални ще стават отношенията между хората и Бог. Един момент относно това да не се сравнява въплътеният Бог с Бог на небето е, че ти трябва да имаш разбиране за практичността и нормалността на въплътения Бог. Колкото повече разбираш практичността и нормалността на въплътения Бог, толкова повече ще разбираш Бог на небето и няма да измерваш Бог на небето със своите представи и фантазии. Разбира се, от обективна гледна точка ще се случи и още нещо: ще имаш правилна нагласа към Бог, ще имаш обективен възглед за различните проявления, разкрити от въплътения Бог в Неговата човешка природа, а също така ще познаваш Бог на небето по-точно и практически. Това те предпазва от това винаги да имаш представи и фантазии за въплътения Бог, които не са съгласно реалността, а също и от това винаги да сравняваш въплътения Бог с Бог на небето. Когато се обсъжда въплътената плът на Бог — тоест Христос — често се повдига една определена тема: нормалността и практичността, както и смирението и скритостта на въплътения Бог. Хората често говорят за Неговата нормалност и практичност, а също така често говорят и за Неговото смирение и скритост; когато обаче става въпрос за свързаните с това практически въпроси, може да се каже, че на всички хора им липсва яснота. Какво точно представляват Божията нормалност и практичност? Какво представляват Неговото смирение и скритост? Тоест, когато става въпрос за това какво точно представляват нормалността, практичността, смирението и скритостта на въплътения Бог в сърцата на хората, както и как да се разберат и познаят тези неща, хората не са наясно с истината или същността в това отношение и просто проповядват за тях, сякаш са вид теория или духовна терминология. Следователно има голяма нужда да общуваме по тази тема за нормалността и практичността, както и за смирението и скритостта на въплътения Бог, по подробен и систематичен начин. Чрез такова общение хората ще добият яснота относно това какво представлява изживяването на нормалността и практичността на въплътения Бог — този Човешки Син, Който притежава специална идентичност.

Какво можете да схванете за нормалността и практичността на въплътения Бог по отношение на вашето буквално разбиране или докъдето се простират вашите представи и фантазии? През тези години на влизане в досег, взаимодействие или разговори с въплътения Бог, какво точно сте почувствали и опознали по отношение на нормалността и практичността на въплътения Бог? Повечето от темите, за които е общувано преди, бяха за проблемите на поквареното човечество. Тоест общувахме за различните проблеми, които имате и които са свързани с покварения нрав, служенето на Бог и изпълняването на дълга, както и с човешката природа, заложбите, представите и фантазиите на хората и техните нагласи и възгледи по отношение Бог — говорихме за всичко това. Проповядвах истината и изнасях проповеди толкова много години и всичко се въртеше около вашите проблеми. Този път най-накрая не говорим за вашите проблеми, а по-скоро за някои неща, свързани с въплътения Бог, което ни позволява да погледнем на нещата от различен ъгъл. Не намирате ли тази тема за доста разтоварваща, до голяма степен лишена от всякакво бреме и не толкова неловка? (Да.) Тогава, кои са нещата, които можете да видите, да осъзнаете или да разберете, когато става въпрос за нормалността и практичността, или смирението и скритостта на въплътения Бог? Можете да говорите за теории или факти; всичко става. Не можете да дадете отговор — в такъв случай, обикновено нямате ли никакви мисли в умовете си за въплътената плът на Бог? Никакво познание? И абсолютно никакви чувства? Трябва да имате някакви, нали? Понякога това може да е мимолетна мисъл, понякога може да е нещо, за което мислите за малко, а понякога това могат да бъдат някои дълбоки впечатления, които имате в сърцата си. Ако е мимолетна мисъл, може да не си я спомняш; или понякога определена мисъл или възглед изниква в подсъзнанието ти и може да не си спомняш непременно и това. Но понякога имаш определено впечатление за въплътения Бог и това впечатление на свой ред те кара да изградиш възглед. Това впечатление ще съществува в ума ти дълго време. Със сигурност ще можеш да си го спомниш. Умът ти не би трябвало да е празен, нали? Така че говорете за вашето разбиране за нормалността и практичността, или смирението и скритостта на въплътения Бог. (Боже, моето разбиране за нормалността и практичността на въплътения Бог е, че Той също има нормалните нужди на плътта. Например, когато Христос говори дълго време, Той ожаднява и има нужда да пие вода. Когато общува с нас на събирания в продължение на три или четири часа, Той също се уморява и има нужда от почивка. Когато върви дълго време, Той също има нужда да прави почивки. Тоест, отвън Христос е същият като нормален човек и Той също има пълния набор от емоции на нормалната човешка природа: Той се чувства щастлив, когато чува радостни неща, и се чувства тъжен, когато чува скръбни неща. Това също са проявления на нормалността и практичността на въплътения Бог.) Посочи някои факти. Това са неща, които сте видели, а също и неща, с които можете да имате досег и които можете да почувствате. Нещо друго? (Боже, ще добавя един момент: преди бях чувал, че когато ще ръководиш някаква професионална работа, Ти също трябва да усвоиш и да разбереш някакви специализирани познания.) Това ли сте чували всички? Че когато ръководя някаква професионална работа, Аз също трябва да отида и да науча за нея по практически начин, и да разбера и да овладея някакви съответни професионални познания — това ли е информацията, която повечето хора са получили? Това ли си мислите всички? (Не. Например, когато ръководиш работата на екипа филмови продукции, Ти просто от време на време гледаш някои филми и телевизионни предавания, за да си в течение; не отделяш специално време, за да я изучаваш или проучваш.) Нещата трябва да бъдат изяснени. Аз наистина нямам енергията да търся ресурси или да усвоявам каквито и да било професионални познания. Просто съм гледал някои филми и следователно имам някакво впечатление за това какви би трябвало да бъдат в общи линии; освен това, въз основа на някои съответни професионални познания, предоставени от братята и сестрите, след това Аз осмислям и извеждам съответните принципи и предоставям известно ръководство за професионалната работа. Същественият момент тук е схващането на принципите и ръководенето въз основа на принципите. Трудностите на онези, които вършат работата, са, от една страна, че техните професионални познания не са всеобхватни, а от друга страна, че те не схващат истините принципи, в съчетание с техните лоши заложби. Поради това, когато Аз им осигурявам известна степен на напътствие въз основа на разбирането на принципите, резултатите са по-добри, отколкото ако го правеха сами. Правя това въз основа на принципа да се разгласяват Божиите слова, да се свидетелства за Бог, да не се посрамва Бог и да се даде възможност на хората да научат повече за Божието дело и да разберат повече от истината, и това е дало определени резултати. По отношение на действителните професионални умения, практически Аз нямам такива. Като начало, Аз нямам такива специализирани познания, нито някога конкретно съм се опитвал да ги изучавам, както казахте. Независимо какъв вид професионална работа напътствам, никога не съм се опитвал да я изучавам, нито съм търсил образователни материали, ресурси или съответни професионални познания. Най-много братята и сестрите да намерят някои подходящи образователни материали или мостри и да Ми ги предадат, за да ги погледна, и от тях извеждам някои съответни принципи и някои начини на работа за тази професия, и ръководя тяхната работа въз основа на това.

По отношение на този аспект — нормалността и практичността на въплътения Бог — хората са виждали част от нормалността и практичността, проявени от инстинктите на Неговата плът. Това включва човешки инстинкти, както и някои разкривания и ограничения на различните вродени дадености на плътта; това е нормалност и практичност в истинския смисъл на тези термини. Независимо дали става въпрос за това, което Той разкрива външно, или за Неговите съкровени мисли и възгледи, или за дълбоките принципи на това как да постъпва Неговата човешка природа — казано накратко, най-простото и най-основно разбиране за нормалността и практичността на въплътения Бог е, че Той нито е необикновен, нито превъзходен, нито необичаен. Тоест от външния вид на въплътения Бог, не можеш да видиш никакви специални проявления, които да се различават от тези на обикновените хора. Ако Той не говори или не прави нищо, само като погледнеш чертите на лицето Му, физическата Му форма и Неговата личност, като цяло не можеш да видиш нищо необичайно. Той нито е необикновен, нито превъзходен, нито необичаен; Той е просто обикновен човек. За да бъдем точни или обективни, ако този човек е в тълпа и не говори, не извършва дело или не изразява истината, не можеш да кажеш по какво този човек се различава от всеки друг. Например, ако Аз седя сред вас и влезе непознат, той би видял, че изглеждам точно като вас. Аз не седя на почетното място, нито се откроявам. Имам обикновен външен вид; не съм необикновен, не съм внушителен и не изглеждам като някаква велика личност — Аз съм просто обикновен човек. Така че той не би могъл да разпознае кой е въплътеният Бог. Ако живея заедно с група хора, ти също не би могъл да видиш нищо различно в Мен тогава. Ти знаеш само, че този въплътен Бог е от женски пол, но просто не би могъл с невъоръжено око да разпознаеш кой е въплътеният Бог, освен ако не си слушал много Моите проповеди, в който случай би могъл да разпознаеш по гласа Ми. Ако нечий глас е подобен на Моя, някои хора дори може да допуснат грешка и да предположат, че тя е въплътеният Бог. Случват ли се такива неща? Това със сигурност се е случвало. Някои хора изглеждат превъзходни и изключителни, притежават особена аура и стил и са особено благородни на външен вид, като някой със статус и определено положение. Някои глупави братя и сестри или хора, които особено много искат да срещнат въплътения Бог, погрешно ще си помислят, че такава личност е въплътеният Бог, и дори ще ѝ се поклонят и ще коленичат пред нея. Тази, на която се покланят, вътрешно се чувства доста доволна и дори мълчаливо го приема. Когато тя си тръгва, онези глупави хора, които са се кланяли и коленичили, дори ронят сълзи и не искат да се разделят с нея; те я дърпат за дрехите и не я пускат с думите: „Кога ще дойдеш отново? Ще ни липсваш!“. Дори с особено вълнение казват: „Най-накрая срещнах въплътения Бог. Нямам съжаления в този живот. Дори и да умра, животът ми ще си е струвал!“. Тази, на която се покланят, изобщо не изяснява ситуацията. Чували ли сте за такива неща? (Да.) Подобно нещо не би могло да се случи в чужбина. Защо се случи в континентален Китай? Тъй като въплътеният Бог се яви и извърши дело в Китай, Той със сигурност има образа на китаец, така че подобно нещо се случи в континентален Китай. Няма да навлизаме в това дали двете страни, замесени в това, са прави, или грешат. Що се отнася до самия този въпрос, независимо как хората разбират нормалността и практичността на въплътения Бог, съдейки по техните представи, хората вярват, че въплътеният Бог би трябвало да има внушителен образ, благороден външен вид и още повече благородна идентичност. Той също би трябвало да има уникален външен вид и начин на говорене, като кара всеки, който Го погледне, да почувства, че Той е като Бог, че без капка съмнение Той е Бог. Ако Той изглежда невзрачен на хората и те не могат да видят аурата на Бог или Божия образ в Него, тогава е невъзможно Той да бъде Бог. Хората вярват, че въплътеният Бог категорично е особено внушителен, благороден и притежаващ аура, наподобяващ кралска особа — Той трябва да върви с високо вдигната глава, очите Му трябва да са ярки и пронизващи, а погледът Му трябва да е особено остър; Той трябва да може мигновено да разбере какво мисли всеки само като го погледне, и трябва да може с един поглед да разпознае кой таи враждебност или лоши мисли. Тези мисли, които хората имат, отразяват определено явление: хората имат такова множество от фантазии за въплътения Бог. Но всъщност въплътеният Бог не е същият като Бог от представите и фантазиите на хората; има разлика. Външният вид на въплътения Бог е особено обикновен. Той изобщо не е внушителен, изобщо не е превъзходен и изобщо не е свръхестествен; дори може да се каже, че у Него няма нищо специално. Отвън Той почти не се различава от всички сътворени човеци. Тоест Той е почти същият като човеците, сътворени от Бог, по отношение на различните функции, които те притежават, както и на инстинктите, нормалното мислене и различните способности на хората. Това са външните неща, които хората пряко могат да видят с просто око, с които могат да влязат в досег и които могат да схванат и да разберат. Тези външни неща са лесни за виждане и разбиране от хората, затова няма да бъдат във фокуса на нашето общение. Нормалността и практичността на въплътения Бог, както и Неговото смирение и скритост, са във фокуса на нашето общение.

Що се отнася до това какво трябва да разберат хората за въплътения Бог, независимо дали става въпрос за Неговата нормалност и практичност, или за Неговото смирение и скритост, то се състои от мисли или начини на познание, които хората просто нямат в сърцата си; тези мисли дори не съществуват в рамките на техните представи и фантазии. Това засяга начина, по който въплътеният Бог живее сред хората, как живее в средата на реалния живот на човечеството, как води живота Си и как говори и извършва делото Си сред хората. Това засяга въпроси относно същността на въплътения Бог и за тези въпроси си струва да се общува. Тези аспекти са също така неща, които хората не могат да видят или които са много трудни за разбиране от тях, и разбира се, те са също така неща, които не съществуват в познанието на хората или в техните представи и фантазии за въплътения Бог. Тоест, познанието, разбирането и фантазиите на хората за въплътения Бог в общи линии са откъснати от реалността на живота и съществуването на въплътения Бог. В резултат на това голяма част от познанието на хората относно същността на въплътения Бог е непрактическо и необективно и дори се състои от някои представи и фантазии, които не са в съгласие с реалността. Въплътеният Бог живее сред хората и в този материален свят; Неговата нормалност и практичност са отразени в Неговия живот, както и в процеса на Неговото съществуване. В живота Му и в процеса на Неговото съществуване, от една страна, става въпрос за живота на тази плът, а от друга страна, става въпрос за служението, изпълнявано от въплътения Бог. От тези два аспекта нека погледнем как нормалността и практичността, изживявани и притежавани от въплътения Бог, се различават от представите и фантазиите на хората — кои аспекти от тази нормалност и практичност хората не могат да разберат или ги отхвърлят, след като са ги видели, но които всъщност са проявления на нормалността и практичността, притежавани от въплътената плът на Бог. Тъй като това засяга живота и съществуването на въплътения Бог, то води след себе си много реални проблеми, както и много мисли и възгледи относно тези реални проблеми. Тези мисли и възгледи всъщност са практически и обективно разкривани и изживявани в живота на въплътения Бог и служението, което Той изпълнява. Но тъй като хората таят твърде много представи и фантазии — било то за Бог на небето, или за Бог на земята — и тъй като всички те са кухи и не са съгласно реалността, повечето хора отхвърлят нормалността и практичността, както и смирението и скритостта, които хората могат да видят да се проявяват от въплътения Бог — тази специална Божия идентичност. Това, върху което се съсредоточават повечето хора, са знамения и чудеса, тайни, свръхестествени способности и неща, които са дълбоки, грандиозни или относително превъзходни и причудливи и така нататък. Въпреки това хората отхвърлят истински обективните, практически и реални неща, изживявани и разкривани от Самия Бог. Независимо колко години въплътената плът на Бог живее сред човечеството, тъй като хората отхвърлят тези неща, тяхното познание за Бог винаги остава заседнало в техните кухи и мъгляви фантазии. В резултат на това познанието на хората за Бог е винаги толкова необективно и непрактическо. Днес, чрез общение по тази тема, нека опознаем нормалността и практичността, отразени в живота на въплътения Бог и служението, което Той изпълнява. Независимо дали става въпрос за живота на въплътения Бог, или за служението, което Той изпълнява, и двата аспекта засягат изживяването на Неговата нормалност и практичност. Това включва възгледите на въплътения Бог — този Човешки Син, Който притежава специална идентичност — по отношение на всякакви хора, събития и неща, и Неговите принципи и методи за справяне с всякакви неща. В общенията през годините вие сте чували за принципите и методите, чрез които въплътеният Бог се отнася към всевъзможни въпроси и се справя с тях, и сега знаете за тези неща. Тези неща, които изглеждат доста възвишени и грандиозни във вашите умове, всички те засягат истината. От една страна, те представляват намеренията на Бог на небето; представляват това, което Бог, Който притежава Божията идентичност и същност, изисква от хората и на което ги учи. От друга страна, неоспоримо е, че те също представляват принципите, методите, както и мислите и възгледите на въплътения Бог — този Човешки Син — за това как Той гледа на всякакви въпроси или се справя с тях. От дълго време общувам с вас за това огромно количество съдържание, което засяга истините принципи; има много теми и те са доста дълги. Това съдържание е достатъчно, за да представи мислите и възгледите, нагласите и принципите на въплътения Бог — Човешкия Син — за справяне с нещата по всякакви въпроси. Няма да говорим за този аспект днес.

Основната тема, за която ще общуваме, са принципите на въплътения Бог за това как да постъпва, както и Неговите начини на действие в живота и съществуването Му. Чрез Моето общение за тези два аспекта ще започнете да разбирате по-добре нормалността и практичността на въплътения Бог и повече ще разберете въплътения Бог. От една страна, като живее сред човечеството, въплътеният Бог има принцип за това как постъпва, а също така има и принцип за това как върши нещата. Тези принципи са много прости. Моят принцип за постъпките Ми е да постъпвам според правилата, а Моят принцип за вършене на неща е да ги върша съвестно. Да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно — това са Моите принципи и кредо за това как постъпвам и как върша нещата. Колко думи са това общо? (Девет думи.) Тези девет думи са много прости и тяхното буквално значение е доста лесно за разбиране. Те изобщо не са абстрактни или кухи, изобщо не са дълбоки и изобщо не са възвишени и грандиозни. Да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно — това са Моите принципи и кредо за това как постъпвам и как върша нещата. Аз спазвам тези принципи, когато постъпвам и върша нещо; точно така го правя. Можете ли да видите, че това е факт? Можете ли да съпоставите това с фактите? От една страна, когато проповядвам и общувам, когато влизам в контакт и взаимодействам с хората и когато си бъбря с тях, Аз винаги им казвам да постъпват по този начин. От друга страна, Самият Аз също постъпвам по този начин — не скандирам лозунги. Тогава защо говоря на хората за тези принципи? Защото Самият Аз върша нещата и постъпвам по този начин; няма нищо друго дълбоко в това. Някои хора казват: „Това Твое кредо за това как да постъпваш е доста простонародно; изобщо не е изтънчено. Не може да представлява идентичността на въплътения Бог!“. Правилно ли е това? (Не.) Да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно — това са принципи и кредо. Аз ги практикувам в ежедневния Си живот, а също така ги практикувам, когато изпълнявам Своето служение, тоест когато върша дело. Така постъпвам и така върша нещата. Нека просто си поговорим за тези неща, сякаш си бъбрим и водим непринуден разговор, за да можете да се отпуснете малко и да научите още малко за Моя живот от Мен. Става ли? (Да.) Ако в някакъв момент от нашия разговор някои от вас кажат: „Възразявам! Това, което казваш, не е в съгласие с Твоите проявления“, тогава ще се опитам да го формулирам отново и ще го поправя или коригирам в бъдеще. Ако някои от вас вдигнат ръка и кажат: „Съгласен съм! Това, което казваш, е в пълно съгласие с това, което сме видели и чули да разкриваш в Твоя живот; това, което казваш, е факт“, тогава ще продължавам в същия дух. Става ли? (Да.)

Да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно — това е кредото, към което твърдо се придържам, било то в живота или в делото. Вероятно в делото, което върша, до голяма степен сте могли да го осъзнаете, затова нека първо поговорим за това как се прилага в Моя живот. Въплътеният Бог е човек, който притежава специална идентичност сред човечеството, но когато върши неща, Той изобщо не се държи така, сякаш е специален. Никога не се отнася към Себе Си като към специална личност; Той е просто обикновен човек. В която и държава да се намира, Той спазва законите и разпоредбите на тази държава. Ако има нещо, което трябва да направи, но не разбира, Той бързо се консултира и проучва какво постановяват местните закони и политики, кое е незаконно да се прави и кое не, и го прави по подходящия начин, без да Си позволява привилегировано отношение. Вършенето на неща по този начин означава ли да се спазват правилата и да се действа съвестно? (Да.) Това означава да се постъпва според правилата и да се вършат нещата съвестно. В една свободна и демократична държава, ако Той трябва да разбере съответните закони, за да свърши нещата, Той се консултира с адвокат или проверява законите и разпоредбите. Не върши незаконни неща, нито се възползва от вратички в закона; стриктно спазва законите и разпоредбите, защото законите и разпоредбите на повечето държави защитават законните права и интереси на индивидите и именно тях трябва да спазват хората. Например, ако строим нещо в двора и трябва да поставим нещо там, първо трябва да разберем какви са правителствените разпоредби за това, дали това нещо може да бъде поставено в двора, и ако е така, къде е подходящо да се постави. След като получим яснота относно детайлите, ние вършим нещата според правителствените разпоредби. Ако правителството не го позволява, тогава няма да го направим. Няма неоснователно да се опитваме да създаваме неприятности и категорично няма съзнателно да нарушим закона, за да го направим. Например, ако искаме да построим някакъв вид постройка, трябва да кандидатстваме за одобрение от правителството. След като правителството го одобри, строежът може да започне. Когато проектът е завършен, той все още трябва да премине правителствена инспекция. Ако премине инспекцията, спокойно можем да го използваме. Това е процедурата за строителство. Някои хора може да кажат: „За такъв малък проект правителството постановява ли, че трябва да получим одобрение? Ако не е задължително, няма нужда да минаваме през това. Можем да си спестим главоболията“. Аз казвам: „Трябва да разберем със сигурност. Ами ако наистина изисква одобрение от правителството, а ние не го получим — няма ли да нарушим разпоредбите? Не бива да ги нарушаваме. Тъй като ще строим тази постройка, трябва да се опитаме да получим одобрение. Ако правителството каже, че няма нужда да получаваме одобрение, ще бъдем спокойни, като не кандидатстваме за него. Ако правителството каже, че трябва да бъде одобрено, тогава нашето кандидатстване за одобрение ще бъде разумно и съобразено със закона“. Трябва да се консултираме за всичко, свързано със закона или правителствените разпоредби, и да разберем със сигурност. В противен случай ще си имаме големи неприятности, ако нещо се обърка. Основно правило за живеене в чужбина е да не се прави нищо незаконно и нищо, което нарушава правителствените разпоредби. Например, ако живеем в провинцията и искаме да отглеждаме кокошки или овце, трябва да получим одобрение от правителството. Правителството има подробни разпоредби за тези неща и ние категорично не бива да ги нарушаваме или да се опитваме да получим специални привилегии. Ако нарушим правителствените разпоредби и ни хванат, ще си имаме големи неприятности. Така че това изисква от нас да спазваме закона и също така включва принципите на това как постъпваме и как живеем. Където и да живеем, трябва да постъпваме според правилата и да вършим нещата съвестно. В ежедневието Си и с Моите съседи взаимодействам според правилата. Не вдигам шум и не безпокоя другите. Независимо какво постановява правителството, ние трябва да го спазваме. Дори ако отглеждаш куче, трябва да се грижиш правилно за него, за да не лае постоянно и да не смущава почивката на съседите. Особено през уикендите, когато всичките ти съседи са си вкъщи, трябва да бъдеш още по-внимателен, за да не ги безпокоиш. Когато вали сняг през зимата, трябва да изчакаш да мине осем часа сутринта, за да започнеш да чистиш снега. Твърде ранното чистене на сняг създава шум, който ще наруши почивката на съседите ти и ще ги подразни. Ако правителството има изрични разпоредби, трябва да ги спазваш. Недей умишлено да нарушаваш правителствените разпоредби; не си навличай неприятности с правителството. Това се нарича да се постъпва според правилата. Където и да отсядам, по принцип не вдигам шум. Никога не пускам музика навън и не вдигам врява, нито говоря високо. Когато разхождам кучето, не му позволявам да лае постоянно. Старая се всячески да не безпокоя съседите Си, да не се бъркам в живота им и да не ги дразня. Това не означава ли да се постъпва според правилата? (Да.) Ето защо вече много години се разбирам добре с Моите съседи. Живеем в мир едни с други, поздравяваме се, когато се видим, и съжителстваме по приятелски, миролюбив начин. Независимо къде живеем, трябва да спазваме правилата, когато взаимодействаме със съседите си. Не бива да им създаваме неприятности и не е нужно да бъдем раболепни — трябва да се отнасяме правилно към другите и да вършим нещата честно и справедливо. Ако правим това, с течение на времето няма да има никакви конфликти.

По отношение на въпроса за постъпването според правилата от страна на въплътения Бог, някои хора казват: „Това не е ли нещо съвсем нормално?“, на което Аз отговарям: „Ти си абсолютно прав; точно толкова нормално е“. Откъде идва тази нормалност? Тя идва от съвестта и разума на човешката природа. Точно защото въплътеният Бог притежава оптималната съвест и разум на нормалната човешка природа, когато става въпрос за това как постъпва — нещо, което хората смятат за съвсем незначителен въпрос — принципът, който Той спазва, също е много незабележителен: да спазва правилата. Като чуят това, някои хора може да кажат: „Какво му е толкова важното на това? Струва ли си изобщо да се споменава? Това ли означава да си нормален и практичен? Това са тривиални въпроси“. Дори и да са такива, това, че въплътеният Бог постъпва според правилата, е проявление на Неговата нормалност и практичност, така че си струва да се говори за това и си струва хората да имат познание за него. Хората смятат, че е нещо незначително да постъпвам според правилата. Но какво би станало, ако Си позволявах привилегировано отношение навсякъде в Моя живот и при всяка възможност парадирах със Себе Си с думите: „Аз съм Христос. Идвам от небето. Не приличам на когото и да било. Сред човечеството Аз съм единствен по рода Си. Цялото човечество, всички живи същества и всички създания трябва да бъдат стъпкани под краката Ми. Всички неща са в краката Ми. Независимо дали човек е вярващ в Бог, или невярващ, всеки трябва да сведе глава и да Ми се поклони. Когато идват пред Мен, всички те трябва да бъдат почтителни и уважителни.“? Това би ли било нормално? (Не.) Не би било нормално. Намираш ли, че постъпвам по този начин? (Не.) Аз не постъпвам по този начин. Разбирам се приятелски с всеки, с когото мога да вляза в контакт, особено с невярващите. Отнасям се към тях и взаимодействам с тях според правилата и етикета. Когато обсъждам каквото и да било с хората или се консултирам за нещо с тях, Аз съм особено почтителен към тях. Когато има нещо, което не разбирам, питам и разпитвам повече, а някои хора са много търпеливи в помощта си за намирането на отговори на Моите въпроси. Разбира се, това не означава, че постъпвам според правилата само за да им се отплатя за това отношение, а по-скоро защото, като живее в тази реална среда, въплътеният Бог по природа спазва такъв принцип, когато взаимодейства с хората и върши неща. Библиотеката например е място за четене и учене. Когато отидеш там, трябва да спазваш правилата ѝ. Не бива да вдигаш шум и трябва да се опитваш да избягваш разговорите, доколкото е възможно. Ако искаш да говориш, трябва да понижиш гласа си или да излезеш навън, и особено ако телефонът ти звънне, трябва бързо да излезеш навън, за да отговориш, и всичко това се прави, за да не смущаваш другите и да не им пречиш, докато четат. Това се нарича спазване на правилата. В такъв вид среда, ако получа обаждане, Аз ще изляза навън, за да отговоря. Някои хора казват: „Кой не го знае това?“. Наистина има хора, които не го знаят. На Запад, в някои ресторанти, супермаркети и места, където хората отиват, за да свършат някаква работа, често може да се чуе как някои хора говорят много високо, а сервитьорите и персоналът там изпитват особено отвращение. Особено някои азиатци изобщо не разбират правилата и изглеждат изключително невъзпитани. На някои места има ясно написани правила, но те се държат така, сякаш изобщо не са ги видели. Дори и да видят правила, написани на родния им език, те не ги спазват и дори ги нарушават. Когато членовете на персонала им направят забележка, те дори спорят с тях. Не се ли излагат така? Някои хора са свикнали да се разпореждат като господари в родната си страна. Когато дойдат на Запад, те все така си мислят, че това е тяхна територия, държат се агресивно и се разхождат наперено като горили, без изобщо да спазват правилата. В резултат на това, където и да отидат, те карат хората да ги ненавиждат и да изпитват отвращение. Някои хора дори създават неприятности, когато се явяват на изпит в службата за издаване на шофьорски книжки. След това, когато видят свои сънародници, дори заявяват: „Ние, китайците, сме свободни, където и да отидем. Никога не сме склонни да спазваме правилата. Колкото по-небрежни можем да бъдем, толкова по-добре. Ако някой се опита да ме дисциплинира, ще вдигна огромен скандал!“. Такъв човек не е ли жив дявол? Да не си мислиш, че си в родната си страна, където можеш да се разпореждаш като господар, ако имаш власт и влияние? Ти си в чужбина, в държава, управлявана от върховенството на закона. Ако нарушиш законите и разпоредбите, трябва да носиш правна отговорност. Спазването на законите и разпоредбите е най-малкото, което човек трябва да прави. Ако някой не разбира дори тези основни правила, той е напълно лишен от човешко подобие.

Като цяло съм много предпазлив на обществени места. Особено когато отивам в държавни институции, за да уреждам въпроси, действам с повишено внимание и избягвам да нарушавам правилата им. Независимо какъв формуляр попълвам или на какви въпроси отговарям, винаги действам според правилата. След като няколко пъти съм уреждал въпроси, съм натрупал опит. Спазването на правилата е лесно; това, което е тревожно, е да не се разбират правилата. Да не говорим за излагането — би ли могло това да повлияе на свършването на нещата докрай? Може и да повлияе, така че човек трябва да постъпва според правилата. Западняците по принцип са способни да постигнат тези неща. Въплътеният Бог има нормална рационалност и съвест, така че, разбира се, Той също може да ги постигне, при това дейно. Той не категоризира Себе Си като единствен по рода Си сред сътвореното човечество, нито някога заобикаля тези закони и разпоредби, за да търси привилегия за Себе Си. Независимо каква работа уреждам в дадена държавна институция, Аз винаги следвам процедурите. Никога не поставям изисквания с думите: „Аз имам специален статус и специална идентичност. Можете ли да Ми предоставите някакво специално отношение?“. От една страна, не се консултирам с никого, за да намеря подобна възможност. От друга, никога не се моля на Бог на небето с думите: „Боже, можеш ли да извършиш знамения и чудеса за Мен, като уредиш този въпрос мигновено, за да не се налага да следвам тези процедури, както правят хората?“. Никога не се моля по този начин; вместо това уреждам въпросите според процедурите, като спазвам правилата. Разбира се, когато уреждам тези въпроси, и Аз се сблъсквам с някои специални обстоятелства. Специалните обстоятелства изискват специален подход. Ако трябва да се плати такса, Аз я плащам. Ако трябва да чакам, чакам. Ако трябва да кандидатствам за нещо или да получа потвърждение от правителството отново, тогава кандидатствам и получавам потвърждение отново. Със сигурност ще следвам процедурите стриктно в съответствие със законите и разпоредбите и няма да прескачам никого. Независимо дали пазарувам в супермаркета, или уреждам въпроси в държавна институция, ако хората се редят на опашка, Аз се редя на опашка с тях. Когато дойде Моят ред, незабавно пристъпвам напред. Правя каквото поискат да направя, като спазвам правилата според техните изисквания. Така постъпвам Аз. Когато се сблъсквам с неща в живота, така постъпвам и ги преживявам. Въпреки че има някои специални моменти, в които ще изтърпя някои несправедливости, това никога не засяга Моето кредо „да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно“. Все пак продължавам да правя това, което трябва да направя. Аз конкретно изглеждам като азиатец, имам дребно телосложение и обикновен външен вид, не говоря на висок глас и изглеждам обикновен и невзрачен за хората, не се откроявам в тълпата и изобщо не привличам вниманието на когото и да било. Следователно, когато уреждам въпроси в някои специални среди, Аз се сблъсквам с различни степени на дискриминация или получавам различни степени на „специално отношение“. Ако се сблъскате с тези неща, вие какво бихте направили? Бихте ли спорили с тези хора, бихте ли подали жалба срещу тях и бихте ли се молили на Бог да ги прокълне? Кой метод бихте възприели? (Ако обстоятелствата са подходящи, може би щях да споря с тях.) А би ли се молил в сърцето си да ги прокълнеш? (Не бих стигнал чак дотам, но вътрешно бих бил доста ядосан.) Когато се отнасят към теб различно или те дискриминират, трябва да оставиш нещата да се охладят. Що се отнася до Мен, Аз не се моля да ги прокълна, нито споря или се препирам с тях. Вместо това оставям нещата да се охладят и подхождам към тях правилно. Ще се чувствам малко некомфортно в сърцето Си, но след няколко дни ще бъда добре; ще съм се примирил с това. Дори и да понесеш обида към твоето достойнство и почтеност, не можеш да проявяваш избухливост; не можеш да се справяш с нещата по избухлив начин. Тогава как трябва да се справяш с тях? Ако някой те дискриминира или те обижда, трябва да се отнасяш към него с търпение, да стоиш далеч от него и да не проявяваш избухливост; тогава нищо не може да ти направи. Просто приеми като урок това, че си бил малко ощетен този път. Ако Аз се сблъскам с такова нещо, поради рационалността и съвестта на Моята нормална човешка природа, ще се почувствам наранен и също така ще почувствам, че Моята почтеност и достойнство са понесли удар. Ще се чувствам некомфортно и вътрешно ще изпитвам болка. Но категорично няма да се чувствам онеправдан поради специалната Си идентичност и специалния Си статус, още по-малко ще мразя или ще проклинам онези, които Ме дискриминират. Колкото повече остарявам, толкова повече чувствам, че тези неща са напълно нормални. Като живея в този човешки свят, сред такова покварено човечество, тези неща са напълно нормални. Чувствам се по този начин не защото съм свикнал с такива неща и съм станал несъобразителен към тях, а защото всички хора са покварени човеци. Тяхната дискриминация не е насочена към теб лично; по-скоро целият човешки род е такъв. Виж, че в САЩ, мултирасова страна на имигранти, хората от всяка раса ще кажат, че са били дискриминирани; дори белите хора ще го твърдят. Хората ще се сблъскват с дискриминация по различни поводи, в различни среди и сред различни групи хора. Понякога това е дискриминация от други раси, а понякога човек се сблъсква и с известна дискриминация или несправедливо отношение от собствената си раса. Това, което ти смяташ за дискриминация, може просто да е най-често срещаният начин за справяне с нещата, когато става въпрос за това как покварените човеци се отнасят помежду си. Точно такова е това човечество, така че не приемай подобни неща твърде сериозно. Нормално е да си ядосан, но трябва бързо да прозреш тези въпроси и след това да ги оставиш. Не подхождай към тях по избухлив начин. Не мисли за това да си отмъстиш на някого и не се моли да прокълнеш когото и да било. Не се чувствай така, сякаш не си обикновен човек. Ти си обикновен човек и другите се отнасят към теб именно по този начин. Ако видят, че си лесна плячка, ще те тормозят. Това не е ли напълно нормално? Не разчитай на представи и фантазии, за да си мислиш: „Аз не съм обикновен човек. Имам толкова висока стойност и толкова висок статус. Ще се моля да прокълна всеки, който ме тормози. Ако ти кажа кой стои зад мен, ще ти изкара акъла. Когато в бъдеще съм на власт, ще те накарам да коленичиш и да молиш за милост и ще те накарам да се кланяш доземи като кокошка, която кълве ориз“. Никога не съм имал такива мисли. Навсякъде по света има дискриминация. Дискриминацията на хората не е насочена само към теб. Самият този свят е пълен с несправедливост, дискриминация, всякаква злонамереност и всякакви злодеяния. Когато се сблъсквам с такива неща, тъй като не се отнасям към Себе Си като към някаква специална личност, за Мен е много лесно да оставя тези неща в миналото. Това не означава ли също така да се спазва кредото да се постъпва според правилата и да се вършат нещата съвестно? (Да.)

В живота Си въплътеният Бог неизбежно взаимодейства и общува с хората, включително с някои братя и сестри, които вярват в Бог, както и с някои невярващи. Когато взаимодейства с братя и сестри, които вярват в Бог, Той, разбира се, има и някои принципи за това как да постъпва и как да се справя с нещата от гледна точка на човешката природа. Въпреки че не спазва стриктно правилата за вежливост и реципрочност, нито светските порядки, по отношение на размяната на услуги Той се старае да не се възползва от другите и да не търси привилегии за Себе Си. Когато някои братя и сестри отделят част от енергията и времето си, за да уредят лични въпроси за Мен, Аз ще намеря възможност да им направя малък подарък, да ги посетя, да ги почерпя или да направя нещо друго. Това не е подкуп, а вежливост и реципрочност, и означава да не се възползвам от другите. Що се отнася до братята и сестрите, с които не съм имал никакви лични контакти, никога не съм правил подаръци на никого от тях само защото имат статус или са имали принос в Божия дом, нито съм предлагал неща или специално отношение на някого от тях, защото ги ценя или имам добри отношения с тях. Подобни неща никога не са се случвали. Казано накратко, когато общувам и си взаимодействам с хората, се старая да не се възползвам от тях и да не търся привилегии за Себе Си. Моята специална идентичност няма да Ме накара да си помисля: „Както и да те използвам, това е уместно и трябва да го приемеш; това е издигане за теб“. Не бих си помислил такова нещо. Ако уреждаш някои лични въпроси за Мен, въпроси извън църковната работа, тогава ще запомня тази услуга и ще ти се отплатя. На тази основа ще се ангажирам в размяна на услуги с теб. Да не говорим пък, когато става въпрос за невярващи — ако някой невярващ е уредил нещо за Мен и е похарчил определена сума пари, на първо място, ще се погрижа финансово да не му дължа нищо. Няма да го оставя да плаща от собствения си джоб; ще му дам толкова пари, колкото са необходими. Освен това, за да уреди този въпрос за Мен, той е положил големи старания, много усилия и е търчал доста, така че трябва да му направя подарък от учтивост, да предложа някаква компенсация за услугата и да не се възползвам от него. Този човек върши тази работа и си изкарва прехраната с нея; не мога да го оставя да понесе загуба или да плаща от собствения си джоб, защото е уредил нещо за Мен. Това би било неуместно. Така че не търся привилегии за Себе Си за подобни въпроси. Разбира се, това не е следване на правилата на играта; просто човек трябва да се придържа към най-основните светски порядки и към вежливостта и реципрочността; в това отношение не могат да се правят изключения. Ако помолиш някого да уреди даден въпрос и не му платиш, а винаги се опитваш да се възползваш от него, това е проявление на липса на почтеност. Какви са Моите принципи по тези въпроси? Ако искаш дадено нещо да бъде свършено, а планът, който ти предоставят, е подходящ и можеш да си позволиш цената, която ти предлагат, тогава го направи. Ако не можеш да си го позволиш, тогава се откажи; намери някой, който да го направи по-евтино. Прави само това, което можеш да си позволиш. Не се захващай с неща извън възможностите си и не мисли как да се възползваш от другите. Ако нямаш финансови средства да го уредиш, тогава или вземи пари назаем, или изтегли кредит, или изчакай, докато изкараш достатъчно пари, за да го свършиш. Казано накратко, измисли нещо сам; не бива да се възползваш от другите. Ако това е тяхната професия, тогава, когато уредят нещо за теб, трябва да спазиш обещанието си и да им платиш. Това е напълно естествено и обосновано. Да не се възползваш от другите, да не мамиш другите, да не дължиш на другите, да не действаш безсрамно и да не трупаш дългове — това се нарича да постъпваш според правилата. Когато си в затруднение, не си го изкарвай на другите; когато си беден, не се възползвай от другите; когато си богат, не парадирай с богатството си и не си придавай важност заради своята идентичност и статус. Това е Моето кредо за взаимодействие с хората и справяне с нещата. Понякога например намирам някого да уреди нещо за Мен. Да речем, че обикновено това би струвало само хиляда долара, но той иска пет хиляди. Въпреки че мога да си го позволя, няма да приема да ме мамят по този начин. Харча толкова, колкото обикновено е необходимо, за да се свърши това, и не се пазаря с хората. Ако не мога да си го позволя, ще намеря някого, който взима по-евтино. Категорично няма да действам безсрамно, нито ще се правя на беден, за да ги накарам да свалят цената; никога не казвам такива неща. Давам толкова пари, колкото са необходими, за да се уреди това, като плащам пазарната цена и действам според правилата. Точно толкова съм стриктен. Някои богати хора са особено показни и надменни. Те носят маркови дрехи, диамантени пръстени и колиета, окичени са от главата до петите с ослепителни бижута. Нещо повече, носят обувки на висок ток, където и да отидат, и като цяло избягват да ходят по килими, като си мислят, че е твърде незабележимо без звука от стъпките — умишлено ходят по мраморни или дървени подове, така че хората да забележат пристигането им. Дори не свалят дизайнерските си слънчеви очила, когато влизат в стаята, и я оглеждат още от вратата, за да видят кой е там, сякаш искат да кажат: „Видяхте ли, че пристигна кралицата?“. Където и да отидат, първо трябва да си придадат важност. Ако нося слънчеви очила, когато излизам през лятото, бързо ги прибирам в чантата Си, когато пристигна на местоназначението Си, за да не Ме видят хората да нося слънчеви очила и да си помислят, че си придавам важност, което би могло да доведе до недоразумения. Повечето обувки, които нося, са с гумени или омекотени подметки и се старая да не вдигам никакъв шум, когато вървя. Когато отивам някъде, за да уредя даден въпрос, ако се налага да позвъня на вратата, го правя. Ако не се налага да звъня, щом вляза вътре, първо казвам на рецепциониста, че имам среща с еди-кого си в определен час, и след това сядам и чакам. Виждам как някои хора седят и си гледат телефоните, когато няма какво да правят. Кръстосали са крака, отмятат накъдрената си коса, а до тях има маркова чанта — толкова са надути. Където и да отида, съм особено незабележим. Намирам си някой ъгъл, в който да седна, притиснал чантата до гърдите Си, за да не бъде грабната от лоши хора. Предпазлив съм и се старая да не привличам внимание. Когато дойде Моят ред, бързо отивам да уредя въпроса, без да се мотая, като се старая да привличам възможно най-малко внимание. Следвам правилата, когато уреждам нещата, и не дължа на хората. Където и да отида, контролирам движенията Си; не искам да привличам ничие внимание. Тоест, където и да отида, за да уредя нещо, се движа тихо, като никога не съм толкова шумен, че да известявам за присъствието Си. Когато взаимодействам с невярващи, ако обикновено имат определени правила за уреждане на нещата, тогава следвам тези правила. Например правилото в дадена си сфера на дейност е, че след като някой уреди даден въпрос за теб, трябва да го почерпиш. Въз основа на цената на нашата сделка, почерпката в общи линии би трябвало да струва около петнадесет долара, така че го черпя с ядене, което струва приблизително толкова. Някои хора казват: „Тъй като го черпиш, похарчи малко повече пари, за да се покажеш“. Няма нужда от това. Каквито и да са правилата им, ние ги спазваме. Не се изхвърляй и не пилей пари само за да се покажеш. На Запад, когато молиш някого да свърши нещо за теб или когато наемаш работници на час, общи работници и други подобни, е прието да се дава бакшиш. В някои сфери на дейност има правила относно размера на бакшиша, докато в други няма. За тези, които нямат такива правила, през повечето време от учтивост и уважение към работника, давам разумен бакшиш въз основа на тарифата му, качеството на работата му и неговото отношение. Ако си е свършил добре работата, ще му дам пет долара допълнително; ако се е справил средно и не искам да го използвам отново в бъдеще, няма да му дам допълнително пари, но и няма да му дам по-малко от това, което е изработил. Що се отнася до даването на бакшиши, не се държа така, сякаш съм някакъв магнат, и не парадирам умишлено с богатството Си, като вадя шепа пари в брой и ги давам на някого, без да ги броя. Никога не правя подобни неща. Вместо това, преди да започне работа, приготвям парите предварително въз основа на тарифата му и му ги давам, когато си тръгва. Повечето хора са доста доволни от това. Това също може да се счита за правило при уреждането на въпроси на Запад. Тъй като е правило, трябва да го спазваме и да не го нарушаваме. Ако си нов някъде и не разбираш правилата, най-добре би било да ги научиш. Щом ги разбереш, не се прави на ударен; постарай се максимално да уреждаш нещата според правилата. Разбира се, не че Ме е страх хората да Ме съдят зад гърба Ми или да казват, че не постъпвам според правилата — не е от страх от тези неща. По-скоро смятам, че така трябва да се прави; именно това трябва да направя. Някои хора казват: „Ако го ощетиш с десет долара, няма ли да имаш достатъчно за още едно ядене?“. Не можеш да гледаш на нещата по този начин. Това е изработеното от него. Ако му дадеш десет долара по-малко, това е равносилно на това да му вземеш десет долара. Да използваш парите, които си взел от другите, за собствените си разходи, е безсъвестно. Да вършиш неща против съвестта си не е съгласно човешката природа; това е лишено от човешка природа. Ако се опитваш да го ощетиш по този начин, тогава не постъпваш според правилата. Да постъпваш според правилата означава най-малкото да действаш безпристрастно и да наричаш нещата с истинските им имена. Да предположим, че си в сферата на услугите и трябва да разчиташ на бакшиши, за да си изкарваш прехраната. Ако някой не ти даде бакшиш, като се възползва от теб, как би се почувствал? Логиката е същата. Недаването на бакшиш може да не е в нарушение на закона в дадена сфера на дейност и никой няма да те преследва за това, но можеш ли да бъдеш спокоен пред съвестта си? Ако не можеш да бъдеш спокоен пред съвестта си, тогава си длъжник на съвестта си. Ако натрупаш твърде много такива дългове в този живот, кога ще можеш да ги изплатиш? Не можеш да постъпваш по този начин. Може би се възползваш малко от някого, като не му дадеш бакшиш, но не усещаш ли обвинението на съвестта си? Ако наистина не го усещаш, тогава наистина имаш проблем. Ако се опитваш да се възползваш от някого за такова дребно нещо, не би ли бил способен на още по-лоши неща? С такъв манталитет можеш ли изобщо да практикуваш истината?

Всеки може да се сблъска с тези примери, за които общувахме, относно това в хода на своя живот и оцеляване да постъпва според правилата. За въплътения Бог, живеещ сред това човечество, тези неща също са неизбежни и Той трябва да се изправи пред тях. Когато върши тези неща, като цяло въплътеният Бог стриктно спазва кредото и принципите да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно. Самият Аз правя точно това. Разбира се, когато взаимодействието Ми с вас включва църковната работа или личния ви живот, ако Ме помолите да общувам с вас или се допитате до Мен как да се справите с даден въпрос, Аз ще общувам с вас стриктно според Моето кредо за начина, по който постъпвам. Независимо дали ги приемате, или не, Моите възгледи, както и начините и принципите, по които постъпвам, остават непроменени. Категорично няма да ви уча да използвате вратички в закона, за да извличате допълнителна изгода; да се прави това, е абсолютно неуместно. Каквото и да се случи, първо ще ви накарам ясно да разберете дали въпросът засяга закони, политики или разпоредби на дадена сфера на дейност. Ако ги засяга, ще ви кажа да се консултирате с държавни служители, да се консултирате с адвокат или да потърсите съответните правила в интернет. Ако засяга финансови въпроси, тогава трябва да се консултирате със счетоводител. Трябва да практикувате по този начин, независимо в коя държава се намирате. Така върша нещата Аз и категорично няма да те насърчавам да нарушаваш това кредо. Вместо това изисквам от теб стриктно да спазваш законите и разпоредбите на всяка държава, включително правилата и условията на всяко обществено място или във всяка сфера на дейност. Ако не си запознат с тях, трябва да поемеш инициативата да ги научиш и да се консултираш с хората за тях. Ако си наясно с тях, трябва да направиш всичко възможно да ги спазваш. Независимо какво гласят правилата, така трябва да правим нещата. Дори ако понякога правилата или законите на държавата влияят на времето, което прекарваш в изпълнение на своя дълг, или засягат някои въпроси, свързани с твоя дълг, пак трябва да ги спазваш. Можеш да измислиш начини да коригираш времето, в което изпълняваш дълга си, или средата, в която го правиш, за да избегнеш конфликт със законите и разпоредбите на държавата, а също и за да избегнеш прояви на поведение или предизвикване на инциденти, които нарушават държавните закони и разпоредби. Уместно ли е да се вършат нещата по този начин? (Да.) Това е, от една страна. От друга, независимо на коя държава са законите и разпоредбите и без значение дали са разумни, или неразумни, стига да са изрично постановени от правителството и стига да попадат в обхвата на Моя живот и съществуване, Аз ги спазвам и се съобразявам с тях, доколкото мога. Категорично няма да правя забележки за каквито и да било аспекти на правителствените закони и разпоредби, които са неразумни или не са в интерес на хората, нито ще ги критикувам; вместо това спазвам правилата, определени от правителството, каквито и да са те. Разбира се, когато говоря за спазване на правителствените закони и разпоредби, това не включва онези закони, които се противопоставят на религиозната вяра, или законите, които отричат Бог и Му се съпротивляват. По-скоро се отнася до онези закони и разпоредби, които защитават правата на гражданите, поддържат обществения ред и насърчават справедливостта; точно тях трябва да спазват хората. Каквито и мисли да имат хората в ума си, спазването на законите и разпоредбите е на първо място. Човек трябва да уважава законите на държавата и да уважава правилата и условията на всяка сфера на дейност. Ако не можеш да се адаптираш към тях или не ти харесват, можеш да избягваш тази сфера или да напуснеш страната. Но рационално погледнато, ако живееш в дадена държава или имаш взаимоотношения с хора в дадена сфера на дейност, трябва да спазваш законите на страната, разпоредбите и директивите на съответната сфера на дейност или на някои специални обстоятелства и среди, а дори и някои морални норми. Старая се стриктно да спазвам човешките закони, разпоредби и условия, някои специални правила и директиви на обществени места, както и основните морални и поведенчески норми на човешката природа. Никога не изтъквам Моята специална идентичност и статус, нито вървя срещу какъвто и да е закон, разпоредба, директива, условие и други подобни. Не ги оспорвам, нито ги нарушавам умишлено и не действам по Своему; напротив, спазвам ги стриктно. Зад това Мое стриктно съобразяване стои уважение към техните закони, разпоредби, условия и правила. Това също така е принципът, който човек реално практикува и спазва, когато постъпва според правилата и върши нещата съвестно. Може би някои хора не разбират какво е отношението Ми към тези неща; в ума си може да имат някои мисли, които не са съгласно реалността, или да имат някои празни представи и фантазии относно Моите принципи и кредо за вършене на такива неща. Откривате ли нещо празно в подобно общение? (Не.) Да кажете, че няма нищо празно, означава, че нагласата Ми към тези неща е да се отнасям към тях рационално от гледната точка на човешката природа. Не заемам позиция на превъзходство, не стоя от позицията на третото небе и не се отнасям към тези неща от специалния статус на това да притежавам Божията идентичност. Вместо това се отнасям към тях по много човешки начин от рационална гледна точка. Никога не изтъквам идентичността Си като въплътения Бог в начина, по който се отнасям към тези неща, нито някога се възползвам от тази идентичност, за да гледам на тях снизходително. Никога не оспорвам тези неща и не нарушавам законите и разпоредбите на страната или правилата на която и да е сфера на дейност. Напротив, стриктно спазвам тези закони, разпоредби, условия и други подобни неща покорно и съвестно. Още по-практично, когато става въпрос за общуване с хората, Аз също така спазвам един много човешки принцип.

Общувахме за някои проявления на въплътения Бог, Който постъпва според правилата. Това може да са неща, за които никога не сте се замисляли или които никога не сте приемали на сериозно; може да имате много празна представа за тези неща; или когато виждате тези неща, влизате в съприкосновение с тях или чувате за тях, може направо да ги отхвърляте с пренебрежение. Тези неща обаче са отражение на нормалността и практичността и на скромността и скритостта, проявявани от Божията въплътена плът. В допълнение към това те са и най-нормалните и практически проявления на Неговите постъпки, когато Божият Дух се облича в плът и идва сред хората. Чрез тези проявления хората могат да разберат по-добре как Бог на небето гледа на въпроса за това как човек да постъпва и да стане член на човечеството, как се отнася към него и как се справя с него. Това кредо и тези принципи за това как да постъпва позволяват на хората да видят и да знаят, че Бог не върши нищо по празен начин, че Той върши всичко практично и че практикува според принципите по практичен начин, като спазва законите и разпоредбите на човечеството и правилата на различните сфери на човешкото общество. Докато спазва тези закони и разпоредби, въплътеният Бог също така трябва да изпълнява Своето служение и да извършва делото, което възнамерява да извърши. Независимо дали става въпрос за Неговото изживяване на нормална човешка природа, или за извършването на делото на божествеността, нито едно от двете не влиза в конфликт и не противоречи на другото. Кредото и принципите за това как да постъпва, проявявани от Бог в Неговия нормален човешки живот, показват нормалността и практичността на въплътения Бог — това е единият аспект. Друг аспект е, че Той изживява нормалната човешка природа — която притежава съвест и разум — която Божият Дух трябва да има, като се превръща в човек или се облича в плът сред хората. Въпреки че през по-голямата част от времето това изживяване изглежда несвързано със служението, изпълнявано от въплътения Бог в Неговата божественост, кредото и принципите, които спазва Божието изживяване в човешката природа, са същите като същността на истината, Божия нрав и Неговите изисквания към човечеството, изразени в Неговото божествено дело. Принципите на постъпване, които въплътеният Бог спазва в човешкия Си живот, са да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно. При това положение принципите на извършване на делото, които Той спазва, когато извършва Своето дело в божественост, в основата си са същите — Той постъпва според правилата и върши нещата съвестно; принципите не се променят. Следователно що се отнася до въплътения Бог, Неговата човешка природа и божественост никога не са отделени; те са напълно обединени. Неговата божественост може да бъде изразена чрез Неговата човешка природа и Неговата човешка природа е проявление на част от Неговата божественост. Ето защо, когато въплътеният Бог живее сред човечеството, Неговата човешка природа и божественост, които хората могат да видят през този период, не са откъснати или отделни; те са обединени. Изживяването на Неговата човешка природа и кредото и принципите Му за това как да постъпва до известна степен са надзиравани, повлияни и ръководени от Божия Дух. От друга страна, може да се каже също, че Той изживява Своята нормална човешка природа, която притежава съвест и разум. Само с такава човешка природа Божията въплътена плът може да поеме върху Себе Си пълнотата на Неговото божествено дело, делото, което Той трябва да извърши в Своята божественост; само с такава човешка природа Божията въплътена плът може да изпълни служението, което трябва да изпълни, и да го изпълни добре. Това е едно разбиране. Друго разбиране е, че служението, изпълнявано от въплътения Бог, се постига чрез такава човешка природа, която притежава нормалност и практичност. При всички положения човешката природа същност и божествеността на въплътения Бог заедно съставляват въплътения Бог, Който има специалната идентичност на Христос. Следователно кредото за постъпките и принципите на постъпване на човешката природа на въплътения Бог, които виждаш, чак до Неговите конкретни проявления, нагласи и възгледи във всичко, което прави, са част от Неговата човешка природа и, разбира се, може също да се каже, че са част от Неговата божественост. Двете не могат да бъдат разделени. Тоест, когато видиш такава човешка природа във въплътения Бог, трябва да си сигурен, че Той е плътта, в която Бог се е облякъл. Разбира се, когато влезеш в досег с истината, изразена от Бог, макар да признаваш, че въплътеният Бог има божественост, трябва също да признаеш, че Неговата човешка природа е част от въплътения Бог, Който има специална идентичност. Във всеки случай в крайна сметка на хората е позволено да видят тази нормална и практична страна на въплътения Бог, както и кредото и принципите за това как да постъпва, които Той изживява, защото те засягат много въпроси, пред които се изправя Божията плът в Своето съществуване и живот. Въпреки че тези практически проявления в човешкия живот на въплътения Бог не се издигат до нивото на служението, което Той изпълнява, или Неговото предоставяне на хората на истината, пътя и живота, тези принципи и кредо за това как да постъпва не са откъснати от божествеността във въплътения Бог. Именно защото тази плът е Божията въплътена плът и плътта, в която Божият Дух се е облякъл, нормалната човешка природа на този въплътен Бог може да има такова кредо и принципи за това как да постъпва. Това, което се предполага тук, е, че е много трудно за който и да е член на поквареното човечество или който и да е сред поквареното човечество, който има облагодетелстван произход, идентичност, обществена значимост и благороден статус, да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно; никой не прави изключение. Следователно този аспект на нормалност и практичност е това, което човешката природа на въплътения Бог притежава и представлява, и разбира се, той също е част от това, което божествеността на въплътения Бог притежава и представлява; просто Той го изразява и разкрива чрез човешката Си природа. Ако въплътеният Бог се хвалеше, където и да отиде, ако винаги налагаше статуса Си, говореше грандомански, чувстваше се благороден, гледаше отвисоко на всички и се държеше високомерно и винаги искаше да тъпче всички под краката Си; ако Той проклинаше всеки, който не подвива коляно в преклонение, като го превръща в пепел, убива го на място или го поразява с пронизващия Си поглед, тогава би било трудно да се каже дали Той действително има божествена същност в Себе Си. От една страна, въплътеният Бог притежава съвестта и разума на нормалната човешка природа, за да поддържа целия живот, слова и дела на Своята плът. От друга страна, Неговата божественост също действа в Него, защото божествеността в крайна сметка е Неговият истински живот. Ако Неговата човешка природа беше толкова надменна и самоправедна, колкото тази на поквареното човечество, би ли казал, че тази личност е въплътеният Бог? (Не.) Да предположим, че някой винаги е имал свръхестествени проявления, винаги си е мислил, че е небесно същество, слязло на земята, винаги е имал това чувство и винаги е говорил на хората отвисоко, като ги кара да благоговеят пред думите и делата му. Да предположим, че в сърцето си винаги е имал свръхестествени и превъзходни мисли, като с един поглед е бил способен да познае какво се е случило в миналия живот на някого, какви злини е извършил, какви неща е направил или колко пъти се е прераждал като човек или животно. Освен това да предположим, че този човек винаги се е чувствал особено благороден, винаги е имал свръхестествени проявления, когато е говорил, и е бил съпровождан от знамения и чудеса, като е карал хората да чувстват, че е специален. Такъв човек би бил анормален. От една страна, животът нрав в него би бил анормален; от друга страна, животът в него не би бил животът на божествеността. Това е единственият начин да се каже.

Независимо дали става дума за Неговото кредо за това как да постъпва, или за Неговите принципи за справяне с нещата, всичко, което въплътеният Бог разкрива и изживява, е особено нормално и практическо. Погледнете нещата, които съм казал, и нещата, които върша в живота Си — има ли някое от тях, което да е анормално? Има ли някое от тях, което да е свръхестествено или нестандартно? (Не.) С каквото и да се справям, няма да откриеш нищо необичайно в Мен. Аз не съм необичаен човек; Аз съм просто обикновен човек. Нещо повече, Моите мисли, възгледи, мислене и логика при справянето с всеки въпрос не са изопачени, крайни или свръхестествени. Аз съм спокоен и уравновесен, когато взаимодействам и общувам с хората. Ако хората имат желание да взаимодействат с Мен, Аз взаимодействам с тях; ако нямат, не се опитвам да им се умилквам. Намираш ли мисленето Ми за нормално, когато става въпрос за взаимодействие с хората, за справяне с нещата, за вършене на всякакви неща и за това как постъпвам? (Да.) Всичко това е нормално. Никога не съм ви призовавал или подстрекавал да се противопоставяте на правителството на която и да е държава, нито някога съм ви казвал нещо от рода на: „Всички вярващи в Бог идват от Бог; всички вие идвате от третото небе. Не се страхувайте от този свят; стъпчете този свят под краката си! Всички вие сте победоносни мъжки рожби; вземете железния жезъл, за да управлявате този свят и да управлявате това човечество. Всички неща са в краката ви!“. Казвал ли съм някога това? (Не.) Какво съм казал? Че във всичко, което правите, трябва да постъпвате според правилата. В която и държава да вярвате в Бог и да изпълнявате дълга си, трябва да спазвате закона и да правите нещата според правителствените разпоредби. Категорично не бива да действате безразсъдно и своеволно; трябва да сте предпазливи и да не сте разпуснати. Ако нарушите законите и разпоредбите на правителството, щом бъде подадено оплакване срещу вас, това ще се отрази на изпълнението на вашия дълг. Постоянно натяквам за това. Въпреки че звучи доста прозаично, то е много практично, защото имате твърде малко преживяване на живота, липсва ви проницателност и сте много склонни да правите грешки. Вие сте вярващи в Бог. Вашата цел да отивате в различни страни, за да изпълнявате дълга си, е да следвате Божията воля и да свидетелствате за Бог, а не да се противопоставяте на която и да е държава или управляваща партия. Вие сте просто сътворени същества, които изпълняват дълга си; трябва да се покорявате изцяло на господството на Създателя и трябва да се покорявате на това, което Бог устройва и подрежда. В която и страна да отидете, в каквато и среда да живеете или в домовете на които и братя и сестри да отседнете, трябва да спазвате правилата, като помагате, колкото можете. Освен това трябва да спазвате каквито и закони и разпоредби да има в страната. Многократно ви увещавам да не нарушавате правилата и да не допускате да бъдат подавани оплаквания срещу вас. Ако срещу вас бъде подадено оплакване, трябва да разберете каква грешка сте допуснали, каква разпоредба сте нарушили и защо е било подадено оплакването. Вземете си поука, за да не се случва отново. Ако не си вземеш поука, срещу теб ще продължават да се подават оплаквания. Словата Ми в това отношение са все решения на проблеми въз основа на действителни обстоятелства — казвам ти как да живееш, как да оцеляваш и как да спазваш правилата, за да не си навличаш ненужни проблеми в собствения си живот и оцеляване. В която и държава да отидеш, ти си там, за да изпълняваш дълга си. Първо, трябва да се интегрираш в страната и да спазваш нейните закони и разпоредби. Не бива да нарушаваш съществуващия им ред или да им създаваш проблеми. Само тогава ще те приемат и ще се отнасят с теб като към член на държавата и само по този начин можеш да се установиш, за да изпълняваш дълга си. Ако дори не спазваш местните правила и правиш неща, които ги нарушават, като караш хората постоянно да се оплакват и да ти създават неприятности, до степен, в която дори те ненавиждат и не искат повече да живееш там, тогава как можеш изобщо да мечтаеш да изпълняваш дълга си? Където и да живееш, трябва да спазваш местните закони и разпоредби. Кажете Ми, правилно ли е да се практикува по този начин? Полезно ли е това за вас при изпълнението на вашия дълг? (Да.) Практикуването по този начин е много практично. Спазването на законите и разпоредбите е елементарен здрав разум в реалния живот. Това не е да правиш от мухата слон, още по-малко е прекалена чувствителност; това е принцип, който трябва да спазвате в реалния живот. Ако се случи нещо или възникне проблем, обсъждаме кой е най-добрият начин да го разрешим и как да си вземем поука от него, така че да се стараете да правите по-малко грешки или изобщо да ги избягвате в бъдеще, и да бъдете някой, който постъпва според правилата и върши нещата съвестно. Някои хора не спазват правилата, където и да отидат. Те хвърлят боклуци навсякъде и от време на време вдигат врява и смущават почивката на съседите си. Като диви животни, влезли в селото, те влияят на средата в общността и я смущават, като предизвикват презрение и антипатия у хората, където и да отидат. Казвам на тези хора, че трябва стриктно да спазват местните закони и разпоредби, че трябва да следват правилата и че само когато постъпва по този начин, човек има нормална човешка природа. Кажете Ми, правилни ли са Моят начин на мислене и Моята отправна точка при справянето с тези въпроси? (Да.) Аз не върша неща, които са възвишени и грандиозни, абстрактни, превъзходни или нестандартни. Аз просто коригирам и ръководя хората относно тези дребни въпроси в живота им, както и грешките и недостатъците, които се появяват в живота им, като посочвам и поправям техните проблеми и им давам съвети. За въплътения Бог практично ли е да постъпва по този начин? (Да.) Изключително практично е! Справянето с тези неща изобщо не е празно и изобщо не е откъснато от реалния живот. И така, независимо дали разглеждаме кредото и принципите за това как да постъпва и да върши нещата, които се отразяват в ежедневието на въплътения Бог, или истините, за които Той общува в служението, което изпълнява, и двата аспекта са толкова нормални и практични. И двата аспекта са неща, които хората с нормално мислене, които обичат положителните неща и които имат съвест и разум, могат да разберат, да схванат, да приемат и да постигнат. Никой от двата аспекта изобщо не е откъснат от реалния живот; ето това означава да си нормален и практичен.

Тези дребни житейски въпроси, които току-що споменах, касаят ли принципите за това как човек да постъпва и да върши нещата? Полезни ли са за вас? (Да.) Тогава нека продължим. Веднъж една водопроводна тръба на поливната система за тревата в нашия двор се спука по някое време и изтеклата вода потече в двора на съседите. Накарах някого бързо да отиде да каже на съседите и да види дали трябва да им почистим. Съседите бяха малко недоволни да видят как толкова много вода наводнява двора им, но тъй като ние поехме инициативата да им кажем, от учтивост не направиха голям проблем от това. По-късно, по Коледа, им подарихме кутия бонбони като извинение. Те бяха доста изненадани и щастливи и ни казаха просто да им кажем или спокойно да почукаме на вратата им и да попитаме, ако имаме нужда от някаква помощ. Привечер те дори доведоха детето си и ни подариха кошница с плодове, като казаха: „Весели празници! Благодарим ви за вашия подарък и добре дошли в нашата общност!“. Разменихме си няколко любезности и след това си тръгнаха. Помислих си, че да се подходи към въпроса по този начин е доста добре; ако се разбираме със съседите си така, отношенията ни не би трябвало да са твърде лоши. Това означава да направиш подарък на отсрещната страна като извинение, за да се разведрят отношенията или да се изгладят нещата, когато възникне проблем, с една проста размяна на жестове. Разбира се, те не приемат твоя подарък просто така, като се възползват от теб; дават нещо в замяна. Виж, че западняците доста държат на тези неща. Когато правят подаръци, те са невероятно искрени. Няма значение дали подаръците са скъпи; най-важното е, че сърцата им са изключително искрени. Това е размяна на жестове и да се подходи към въпроса по този начин е напълно уместно. Разбира се, има контекст при справянето с такъв вид въпроси. Когато не се е случило нищо, няма нужда без причина да се умилкваш на когото и да било, да поемаш инициативата да им готвиш китайска храна или да им правиш подаръци, като полагаш извънредни усилия да поддържаш отношения с тях. Няма нужда от това. При нормални контакти е достатъчно просто да ги поздравяваш, когато ги видиш, и да съжителствате приятелски. Но когато възникне проблем — например, ако направиш нещо нередно и трябва да се извиниш — тогава отиди и се извини. Да постъпиш така произтича от рационалността на нормалната човешка природа; това изобщо не е преувеличено или претенциозно. Кажете Ми, уместно ли е да се подходи по този начин? В съответствие с принципите ли е това? (Да.) Това не е раболепие, нито пък означава да бъдеш надменен и властен. Не се държиш високомерно, но същевременно запазваш достойнството си. Някои хора си мислят: „Западняците обичат да ядат китайска храна. За да не подадат оплакване срещу нас, ако нарушим някакви правила в бъдеще, нека им направим малко кнедли и им дадем малко лакомства“. Умилкване без причина — кажете Ми, уместно ли е това? (Не.) От една страна, не се знае дали храната, която правиш, има вкус като от автентичен ресторант и дали отсрещната страна изобщо би искала да я яде. Освен това, те също не те познават добре. Ако им дадеш храна, която сам си направил, биха ли ти се доверили? От друга страна, за какво им правиш подаръци, когато не се е случило нищо конкретно? Познават ли те добре? Имаш ли някакво вземане-даване с тях или приятелство? Нямаш, така че да се опитваш постоянно да им даваш китайска храна не би ли било постъпка на луд човек? (Да.) Няма ли хората да го сметнат за досадно? (Да.) Вижте Моите принципи за отношенията със съседите. Нормално ли е мисленето Ми? Прилагам ли принципите точно и уместно? (Да.) Имам ли някакви проявления на объркана логика на мислене? (Не.) Отношенията Ми с хората са напълно нормални. При нормални обстоятелства Аз никога не правя подаръци на хората. Ако някой наистина Ми помогне, ще му дам нещо, за да изразя благодарността Си. Взаимодействието с хората по този начин е уместно. Това означава да бъдеш нормален и практичен и също така означава да постъпваш според правилата и да вършиш нещата съвестно. Повечето хора не разбират тези принципи; това се нарича глупост и невежество. Не сте ли съгласни? (Да.) Някои хора показват глупостта си в начина, по който вършат нещата. Те постоянно правят подаръци на хората и се умилкват без причина, а когато видят това, хората си мислят, че има нещо нередно с тях. Аз не правя това. Не се подмазвам на хората. Имам достойнство и имам Своите принципи за вършене на нещата. Когато наистина възникне проблем, постъпвам според принципите. Спазвам правилата, имам граници и начинът Ми на мислене е логичен, съгласно нормалното мислене и съгласно рационалността. Има много подробности относно този аспект, нормалността и практичността на въплътения Бог, но няма нужда да навлизаме в подробности за много неща. Казано накратко, Неговото мислене в това отношение категорично е нормално.

Никога не се представям, когато взаимодействам с хората; дори когато се срещам с братя и сестри, никога не се представям. При взаимодействието Си с хората никога не си придавам важност като въплътения Бог. Намираш ли тези неща за нормални и практични проявления на това да постъпваш според правилата и да вършиш нещата съвестно? (Да.) Някои братя и сестри например казват: „Ти си Бог, Ти си Създателят. Чест е за всеки да върши неща за Теб. Ако не ги вършат добре, си просят смъртта!“. Когато срещна такива хора, казвам: „Стойте далеч от Мен! Каква е ползата да се говорят тези неща? Дори братята и сестрите да вършат неща за Мен, Аз не предявявам такива изисквания към тях“. С когото и да взаимодействам, никога не му казвам Моята идентичност. Кажете Ми, това проявление на нормално мислене и нормална човешка природа ли е? (Да.) Виж, един луд човек винаги би се представял с думите: „Аз съм Нефритеният император! Аз съм Майката-кралица на Запада, слязла на земята! Идвам от небето. Ако вие, малки слуги, не ме слушате, ще ви унищожа!“. Какъв би бил такъв човек? (Сатана и дявол.) Той би бил Сатана и дявол. Казано по човешки, той би бил наречен психично болен човек, някой без нормална рационалност. Ще може ли някой, който няма нормална рационалност, да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно? (Не.) Можеш да постъпваш според правилата и да върши нещата съвестно само ако притежаваш най-малкото оптимизирана съвест и стандартна рационалност. Тъй като въплътеният Бог има нормална човешка природа, Неговите постъпки и действия се регулират от съвестта и разума на нормалната човешка природа и Той естествено живее в такава нормална човешка природа, която има съвест и рационалност; следователно, когато постъпва и върши нещата, Той стриктно спазва принципите за това да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно. Ако някои невярващи объркат някаква Моя лична работа, или умишлено Ме измамят, или умишлено повредят неща, Аз си вадя поука от това и никога повече не ги използвам. Що се отнася до невярващите, колкото и хубаво да звучат думите им, трябва да бъда нащрек; ако не внимавам, ще се хвана на техните хитрости. На този свят има твърде много измамници. Не ги интересува кой си; стига да могат да те измамят, ще го направят. В духовния свят Сатана и дяволите ясно виждат как Бог упражнява върховенство над всички неща и виждат Божието всемогъщество и Божията същност, но никога не уважават Бог, не се боят от Бог, нито признават Божията идентичност и същност. Сега, когато Бог се е въплътил, кажете Ми, кой сред покварения от Сатана човешки род може да признае Бог и да Му се покори? Дори хората, които вярват в Бог, не Го признават напълно, камо ли да Му се покорят. Някои хора казват, че ще се преклонят и ще се поклонят пред Бог — за тях не е проблем да коленичат пред небето, да коленичат пред кръста, да коленичат пред името на Йехова или да коленичат пред портрет на Господ Исус, но в сърцата си не могат да превъзмогнат това да коленичат пред Мен, този човек: „В теб ли вярвам? Ти не приличаш на бог! Ако коленича пред теб, няма ли да се унижа? Мога да коленича пред небето, земята и родителите си — как бих могъл да коленича пред незначителен човек като теб? Особено след като ти си жена, външният ти вид е невзрачен, не си известна и нямаш нито статус, нито престиж в света — защо трябва да коленича пред теб?“. Вътрешно се чувстват неудобно. Когато искат да коленичат, те се колебаят и преди дори да са коленичили, се изправят отново от липса на желание и охота. Аз казвам: „Недей да коленичиш пред Мен. Ако искаш да коленичиш, коленичи пред Бог на небето. Не се нуждая да коленичиш пред Мен; не мога да го приема. Аз нямам такова велико могъщество, че да мога да те вдигна във въздуха и да те отнеса на третото небе. Аз съм просто един обикновен човек. Аз довеждам теб, едно покварено човешко същество, пред Бог. След това ти казвам истините, които знам и разбирам, за да ги практикуваш, така че да можеш да постигнеш спасение, като те преобразявам напълно в едно стандартно сътворено същество и след това те връщам на Създателя — това е Моята отговорност и Моето служение. Що се отнася до всички вас, това е единствената полза от Мен. Не съм постигнал нищо, достойно за признание, по отношение на теб, нито съм направил такова нещо по отношение на Бог на небето. Аз съм просто един обикновен човек, който е свършил нещата, които трябва да свърши, изрекъл е словата, които трябва да изрече, и е извършил делото, което трябва да извърши. Независимо дали в сърцето си имаш желание, от гледна точка на Моята човешка природа Аз изобщо не желая да приема твоето коленичене и поклонение. Нещо повече, ти нямаш желание и се противиш в сърцето си, така че още по-малко мога да го приема“. Ето виж, нормално ли е мисленето Ми? Независимо от кой аспект на човешката природа произтича, това е проявление на нормално мислене. Тъй като въплътеният Бог живее в нормална човешка природа, живее като обикновен човек в реалния живот и не е необикновен, това как Той се отнася към различни въпроси и как се справя с тях до голяма степен се управлява от съвестта и разума на Неговата човешка природа. Това кара много хора да развиват представи; те си мислят: „Той не е ли просто един обикновен, нормален човек?“. Дори и хората да признаят въплъщението и да приемат Божието дело, в сърцата си те не искат да коленичат пред този човек и да Му се покланят, нито да Му се покорят. Всъщност, казано от сърце, Аз не искам да приема твоето коленичене и поклонение, защото имам достойнство и рационалност. Да не говорим за това, когато го правиш с неохота, дори и да беше готов да коленичиш пред Мен и да Ми се поклониш, Аз не бих искал да го приема. Какво означава това? Означава, че в съвестта и разума на човешката природа на този въплътен Бог също така има и чувство за срам. Какво означава наличието на чувство за срам? Означава, че ако някой каже: „С неохота коленича пред този човек и Му се покланям; вътрешно проявявам известно нежелание“; или ако някой живее в състояние на обърканост; или ако някой коленичи и се покланя, докато е изпълнен с фантазии за Бог, Аз бих казал, че всички тези видове коленичене и поклонение са неправилни. Нямам нужда от подобни ритуали; вие категорично не бива да се занимавате с такава ритуалност. Дори и да коленичеше пред Мен, Аз бих се почувствал неудобно да го приема. Ако настояваш да коленичиш пред Мен, трябва ли да кажа: „Бъди благословен“ или „Благодаря ти“? Наистина не бих знаел какво да кажа. Защо? В момента дори не си наясно със собствената си ситуация в различни аспекти, но въпреки това се опитваш да коленичиш пред Мен и да Ми се покланяш; Аз наистина не мога да го приема. Не знам дали искрено се покланяш на Бог. Ако се опитам да те приема като човек, който се бои от Бог и отбягва злото, ти наистина не би отговарял на критериите. Така че точно тук нещата зациклят с този въпрос — много е неудобно. Все още не съм наясно като какъв трябва да те приема или какво би било подходящо да ти кажа, затова вътрешно изпитвам особена съпротива към този въпрос. Всички вие категорично не бива да коленичите пред Мен и да Ми се покланяте. Аз нямам нужда от това и не Ми харесва. Ако имате нужда да разберете някакъв аспект на истината или имате нужда от някакъв аспект на принципите за това как да постъпвате и да вършите нещата, Аз мога да общувам за тях. Но ако искате да се занимавате с тази формалност, съветвам ви да не го правите, поне не сега. Преди да имате истинско покорство към Бог в сърцата си и преди да сте поели по пътя на боязън от Бог и отбягване на злото, не правете това; не се занимавайте с тази формалност. Не би било добре да го правите; би поставило и двете страни в неудобно положение. Най-добре е да избягвате да правите това нещо; впускането в такава ритуалност е безполезно.

В общението Си по въпроса за човешките представи и фантазии относно въплътения Бог, Аз дадох много примери, свързани с нормалността и практичността на въплътения Бог. В тези примери можете да видите, че въплътеният Бог не е необикновен, превъзходен, свръхестествен или нестандартен. Тези и други подобни неща са това, което хората трябва да разберат относно нормалността и практичността, както и скромността и скритостта на въплътения Бог. Неговото изживяване, както и Неговото кредо и принципи за това как да постъпва, са особено практични и особено нормални, и когато се сблъсква с неща, Той може също така да бъде търпелив и толерантен. Каквото и да прави, всичко, което въплътеният Бог изживява и разкрива в Своя живот, отразява факта, че има практическа страна в това как постъпва въплътената плът на Бог. Тоест начинът, по който Той се изправя пред различни неща и се справя с различни проблеми, се основава изцяло на Неговото кредо и принципи за това как да постъпва, а те са да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно. Преди няколко години детето на нашите съседи щеше да ходи в колеж и те организираха парти в двора, за да празнуват, с пеене и танци. В един или два часа през нощта все още пееха на микрофон и много от съседите наблизо можеха да ги чуват ясно. Западняците обичат да подават оплаквания, но в тази ситуация никой не подаде оплакване, защото към онзи момент всички бяхме съседи от много години. Всички смятаха: „Децата са учили толкова много години и рядко им се случва да се отпуснат, така че нека да щуреят. Това да бъдеш обезпокоен по този начин от време на време и да не се наспиш добре за една нощ не е голям проблем; просто ще го приемем като стоене до късно“. Нормално ли е подобно мислене? Трябва ли човек да има такова търпение и толерантност към другите? (Да.) Някои хора казват: „Ти си Бог, как можеш да проявяваш търпение към покварените човеци, които вдигат шум? Не бива да си търпелив; Твоята почивка е толкова важна!“. Аз казвам: „А чия не е? Почивката на всеки е важна“. Но понякога възрастните трябва да имат малко толерантност и да проявят малко разбиране; особено към децата трябва да проявяваме известна толерантност. Освен това, когато живееш на този свят, много неща не се развиват според твоите желания и в много случаи просто трябва да бъдеш търпелив. Тези неща не са кой знае какво; трябва да понесеш и неща, които са по-сериозни от това и които наистина ти причиняват вреда. Живеейки на този свят, в хода на оцеляването всеки се сблъсква с много ситуации, в които няма избор. Наистина ли просто ще блокираш, когато се изправиш пред такива ситуации? Ще бъдеш ли неспособен да продължиш да живееш? Слънцето все пак ще изгрее на следващия ден. Животът трябва да продължи. Няма нужда да издребняваш за някоя дреболия, да зацикляш на нея и да се държиш така, сякаш е краят на света. Няма нужда да ѝ обръщаш прекалено внимание или да правиш от мухата слон. За такива неща трябва да си толерантен и търпелив. Когато един ден си преживял повече, ще придобиеш прозрение и ще знаеш как да се отнасяш към тях. Кажете Ми, нормално ли е такова мислене? (Да.) Какво би си помислил човек с анормално мислене? „Ти, хлапе такова, порасна и започна да вдигаш купони. Тези невярващи наистина са дяволи! Знаеш ли кой съм аз? Ти наруши покоя ми, затова ще те накарам да съжаляваш. Проклинам те!“ Нормални ли са такива мисли? (Не.) Тези мисли са анормални, така че категорично не бива да мислиш по този начин. Самият Аз не бих мислил така. Когато се случат тези неща, мога да бъда търпелив и да се отнасям към тях правилно; мога да се отнасям към тези неща и да се справям с тях с мислите и възгледите на възрастен. Разбира се, това също са конкретни проявления на това да постъпваш според правилата и да вършиш нещата съвестно. Някои хора казват: „Божието великодушие е необятно като морето и небето, така че такива незначителни хора не са нищо за Бог. Колкото и да е шумно, Той не го чува; Той не чувства нищо. Това се нарича да си на висота, това се нарича да си в друго измерение, това се нарича да бъдеш широкоскроен“. Така ли е? (Не.) Аз наистина не се фокусирам върху „широкоскроен“. Не съм сигурен какво означава да си „широкоскроен“, нито разбирам какво е „да си в друго измерение“, и не съм на чак такава „висота“. Просто знам какво са нормалното мислене и нормалната рационалност, как да действам по начин, който е в съгласие с човешката природа и рационалност, кои неща трябва да се понасят търпеливо и към кои неща трябва да се подхожда сериозно, и кои принципи и убеждения трябва стриктно да се спазват при взаимодействието с хората, както и как да мисля по начин, който не е изопачен, радикален, свръхестествен или краен в определени ситуации, и как да мисля нормално, без да залитам в едната или другата посока. Знам тези неща, но никога не съм знаел какво означават „да си в друго измерение“, „да си широкоскроен“ и „да не се набиваш на очи с постъпките си“. Просто спазвам принципите да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно. Не е ли просто? (Да.) С какъвто и въпрос да се справям, от Моята перспектива и позиция Аз гледам на всеки въпрос и на всеки човек правилно, справедливо, разумно и рационално като един обикновен, нормален човек, като се старая да постигна справедливост, честност, разумност и рационалност във всичко, което върша, без да бъда радикален, празен или нестандартен. Освен това не се държа високомерно и никога не гледам на каквото и да било от такава куха позиция като третото небе. Въпреки че такъв начин на справяне с много неща в реалния живот изглежда много незабележителен на хората, това са някои мисли и възгледи, и начини за това как да се постъпва, които човек трябва да има, като живее и оцелява като член на човечеството. Да се живее по този начин ме кара да се чувствам доста здраво стъпил на земята и не е уморително, затова много хора смятат, че съм сговорчив и при Мен няма всевъзможни ненужни усложнения. Целта Ми, като ви казвам тези неща, не е просто да ви уведомя за някои неща, а да ви кажа, че имам принципи, когато взаимодействам с когото и да било или се справям с въпроси — никога не взимам нещата със сила или измама, никога не говоря сладкодумно, никога не искам да се възползвам от когото и да било, когато си имам работа с хора, и със сигурност няма да наруша закона, за да реша някой въпрос. Казано накратко, принципите за това как постъпвам са да спазвам кредото да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно, така че съвестта Ми да е чиста и да бъда честен в действията Си, да не вредя на никого и да не мамя никого, както и да не накърнявам интересите на другите хора. Дори ако извлека някаква полза, това няма да се случи на основата на накърняване на интересите на другите хора; напротив, старая се да бъда честен и справедлив. Казах ви тези неща и ви дадох тези примери, и също така ви казах на теория за принципите на този аспект — как да постъпва човек. Просто Аз съм такъв човек. Ако искате да научите повече, за да проверите нормалността и практичността, както и скромността и скритостта, за които говорих, и да проверите дали наистина действам според тези принципи „да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно“, приветствам ви да проучите и да съберете доказателства навсякъде, за да видите дали това, което казвам, отговаря на фактите. Казано накратко, на всички вас трябва да са ви ясни тези неща. Това са в общи линии всички въпроси, свързани с живота и съществуването на въплътения Бог. Това са нещата, които трябва да разберете, и то категорично.

Въплътеният Бог не само стриктно спазва кредото и принципите да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно в Своя човешки живот, но Той също така стриктно спазва това кредо и тези принципи в служението, което изпълнява. Аз работя и проповядвам от много години, а вие винаги сте чели словата, за които общувам. Чрез различни теми би трябвало да сте успели да разберете Моите възгледи, позиции и нагласи относно различни въпроси. Знаете това на теория, но знаете ли как постъпвам и върша нещата в служението, което изпълнявам? Може би някои от вас знаят само, че съм вършил неща и знаят какви проявления съм показвал, но когато става въпрос за конкретни въпроси, може би все още не знаете какво мисля в сърцето Си или какви са Моите планове и замисли. Затова ще направя кратко въведение. Когато става въпрос за изпълняването на Моето служение, по принцип, по отношение на делото, което мога и трябва да извърша — и което включва Моето служение — не пестя усилия и не подлежа на никакво възпиране. Аз не изисквам нищо от вас, нито си приписвам заслуги. Просто се опитвам по всякакъв възможен начин да обясня ясно какво мога да направя, какво разбирам и какво знам. За да обясня нещата ясно, дори и да е многословно или трудно, максимално се старая да направя нещата ясни. Старая се да стигна до момент, в който в сърцето Си чувствам, че сте разбрали и че съм обяснил нещата ясно, и тогава спирам да говоря, и темата приключва дотам. Ако почувствам, че съм казал твърде малко и може би не сте разбрали, тогава ще навляза в подробности, ще говоря повече и дори ще го казвам отново и отново в опит по всякакъв възможен начин да обясня темата ясно. Не се страхувам, че ще Ми се смеете — не се страхувам, че някои интелектуалци ще се смеят и ще кажат: „Наистина си многословен, когато говориш!“. Аз просто изпълнявам отговорността Си въз основа на принципите да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно, като обяснявам ясно и просто словата, които възнамерявам да кажа. Ако хората не могат да схванат някои от словата относно истината, за които общувам, и все още не са наясно, след като са ги чули, тогава ще дам пример и ще говоря по-конкретно. Въпреки че по този начин се налага да изговарям много слова, от което се чувствам изтощен, умствено изчерпан и с пресъхнала уста, Аз все пак трябва да опитам по всякакъв възможен начин да обясня нещата ясно. Ако не разберете, след като приключа да говоря този път, ще проведа още една сбирка. И какво означава това? Провеждането на още една сбирка и говоренето, докато устата Ми пресъхне, означава, че ще бъда много изтощен; означава, че отново ще изпитам изтощение. Но не мога да се отпускам. Само защото съм говорил по тази тема миналия път, не мога да се въздържам да говоря за нея следващия път от страх, че ще се изтощя, независимо дали сте я разбрали, или не. Трябва да опитам по всякакъв възможен начин да обясня тази тема ясно. Що се отнася до това дали можете да разберете, да приемете и да практикувате истината, след като чуете тези слова, това зависи от вашия личен стремеж; Аз не се занимавам с това. Но що се отнася до темите, за които искам да говоря и за които все още не съм говорил, както и отговорностите, които все още не съм изпълнил, или бремето, от което все още не съм се освободил, Аз категорично трябва да ги завърша и да се справя добре с тях, чак докато вътрешно почувствам: „Вече е обяснено ясно. Обхванах всичко, включено в тази тема. Най-малкото вие знаете за това и го разбирате“. Тогава вътрешно се чувствам спокоен. Може би провеждането на няколко допълнителни сбирки с вас ще Ме изтощи дотолкова, че да не мога да спя няколко дни, но следващия път, когато това се случи, пак ще подходя по този начин. Няма да се отпускам с думите: „За да не се изтощавам, няма да казвам толкова много и ще проведа една сбирка по-малко. Нека приключим тази тема тук и без това повечето хора не се стремят към истината“. Няма да се отнасям нехайно към вас, нито ще се отнасям нехайно към служението, което изпълнявам. Когато правя това, Аз никога не казвам, че трябва да бъда чист пред съвестта Си, нито да постъпвам правилно спрямо братята и сестрите, които няколко часа са седели тук и са слушали проповедта Ми. Напротив, по естествен начин и доколкото е по силите ми, изливам пред вас всичко, което трябва да направя, искам да направя и искам да кажа, като ви позволявам да го чуете и придобиете. Не се отпускам и не действам нехайно. Ако не обясня нещо ясно първия път, ще го повторя два или три пъти по различни начини. Дори и в сърцата си да имате определени мнения за Мен или да казвате, че съм многословен, не Ме интересува. Стига да мога да обясня нещата ясно и да постигна резултата, това е достатъчно. Когато говоря, действам въз основа на принципа да „върша нещата добре и изчерпателно, да изпълнявам отговорността Си и да изливам пред вас всичко, което е вътре в Мен“. Не се отпускам и не действам нехайно. Това е нагласата на въплътения Бог при изпълняването на Неговото служение.

Що се отнася до неща, които не касаят Моето служение, като например понякога да ви напътствам по въпроси в обхвата на вашия дълг, това е извън Моето служение. Може би не сте наясно с това. Всъщност, освен това да общувам за истината и да ви напътствам да разберете истините принципи и да навлезете в истината реалност, нищо друго няма нищо общо с Мен; това не е нещо, което трябва да правя Аз. Нека ви изясня това. Напътстването на вашата работа не е в обхвата на Моето служение и няма нищо общо с Мен. Няма проблем, независимо дали върша тази работа, или не; това е ваша работа, на човеците. За първи път споменавам това — вашата работа, на човеците. Тоест, вашата работа, работата на човеците, няма нищо общо с Мен. Защо казвам това? Това, което вие изпълнявате, е вашият дълг, а това, което Аз изпълнявам, е Моето служение. Аз извършвам дело, докато вие изпълнявате дълг; има разлика. Относно напътстването ви по въпроси в обхвата на вашия дълг, освен общуването за истините принципи, ако Ме попитате за професионални умения или рутинни задачи, Аз ще се постарая максимално да изразя ясно това, което разбирам, това, в което имам прозрение, и принципите, които съм схванал, така че да ги знаете и разберете. Ще направя всичко възможно да ви науча и да ви помогна да се научите. За това, което не знам, ще ви накарам да потърсите материали, или ако сред вас има някой, който знае за това, ще се допитам до него: „Ти си изучавал тази професия, така че какво казват образователните материали в тази сфера на дейност по този въпрос? Какви са правилата в тази област на познанието? Нека намерим принципите тук, така че нашата работа да отговаря по-добре на вкусовете и проницателното око на професионалистите, да не бъдем осмивани или да станем за смях, да не се излагаме и да не злепоставяме Божия дом“. Ето виж, хоровите химни, мюзикълите, филмопроизводството, писането на сценарии, художествената работа, както и танците, костюмите и т.н., които Аз напътствам — без значение какъв аспект от професионалната или непрофесионалната работа е това, не е работа, която е в обхвата на служението, което Аз изпълнявам. Това е ваш дълг. Да го наричам „ваш дълг“ означава, че това е ваша работа и че сами трябва да се справяте с нея, защото тези въпроси засягат определени области на познанието и технически и професионални въпроси от определени сфери на дейност, а това са неща, които вие трябва да научите. Ваша е отговорността да изучавате това, което трябва да изучавате, ваша е отговорността да проучвате това, което трябва да проучвате, и отговорността да практикувате това, което трябва да практикувате, е ваша. Това всъщност няма нищо общо с Мен. Делото, което извършвам, е да представлявам въплътената Божия плът в изразяването на словата и да представлявам Бог, като ви говоря и извършвам дело върху вас. Що се отнася до работата, която няма нищо общо с Моето служение, това е ваша работа, на вас, човеците. За тази работа Бог е осигурил водач и пастир, които да ви ръководят, и Той също така е установил различни работни разпоредби, както и различни управленски закони и правила. Вие трябва стриктно да спазвате разпоредбите на водача, когото Бог е утвърдил за вас — човекът, оползотворяван от Светия Дух — и да се покорявате на неговото водачество. А що се отнася до всяка работа, която върша извън Моето служение, за какво се брои тя? Всичко това се брои за допълнителна работа. Не е нужно да изпълнявам дълг. Аз извършвам дело и изпълнявам Моето служение, а вие изпълнявате вашия дълг. Следователно Аз мога да напътствам вашата работа, но това не е нещо, което трябва да върша Аз. Ако си мислите: „Ти трябва да свършиш тази работа; това е Твоя работа. Как може да е редно да не я свършиш? Ако не я свършиш, ще хвърля отговорността върху Теб и няма да Те оставя намира“, тогава Аз казвам, че грешите. Не можете да прехвърляте това върху Мен. Това е дългът на вас, човеците. Когато не разбирате нещо относно вашия дълг, трябва да общувате, да обсъждате и да търсите помежду си. Ако Ме попиташ и в този момент условията Ми позволяват, мога да ти помогна. Ако нямам време и не мога да ти помогна, това не е Моя отговорност. Ако някои от вас използват изопачени доводи, като казват, че именно това трябва да направя, тогава бъркаш. Това е дългът, който вие трябва да изпълнявате, и той няма нищо общо с Мен. Ако не изпълняваш добре дълга си, това означава, че си безотговорен и не си предан. Ако не изпълниш дълга си добре и се опиташ да прехвърлиш отговорността върху Мен, това е проявление на липса на разум и Бог намира това за изключително ненавистно. Въпреки това, ако видя, че наистина не можете да направите нещо, че то е отвъд вашите възможности и че не знаете принципите за вършене на тази работа, тогава трябва да подам ръка, да ви дам един или два примера и да ви насоча в правилната посока. Ако все още не сте способни да го свършите, а условията не Ми позволяват Аз да го свърша, или Аз също не съм способен да го направя, тогава всичко, което можем да направим, е да спрем този елемент от работата. Това е всичко, което можем да направим — кой е виновен, че вашите способности са толкова ограничени, а заложбите ви са толкова лоши? Но ако все пак извърша някакъв елемент от работата, Аз го извършвам възможно най-добре. Ако знам как да направя нещо, ще ви кажа каквото знам, и също така ще ви уведомя какво не знам как да направя. За частите, които не знам, ще се допитам до вас. Ако и вие не знаете, ще размишлявам, ще мисля и ще търся самостоятелно. Щом измисля някакъв път, някакви идеи и някакви насоки за следване, ще общувам с вас, като се старая да направя всичко по силите Си, за да свърша тази работа добре и изчерпателно. От една страна, това е да бъдеш отговорен за работата. От друга страна, това ви позволява да научите нещо, докато ви напътствам. Имате възможност да научите принципите, които трябва да бъдат схванати, и истините, които трябва да бъдат разбрани, за този аспект от професионалната работа. Има някои хора, които, въпреки че имат малко професионални познания, не могат да създадат завършен продукт и затова Аз ги напътствам. След като е готово, Аз все още се чувствам несигурен за него, затова ги карам да се допитат до експерт в съответната сфера на дейност и искам от експерта да го провери. Ако експертът каже, че да се направи по този начин отговаря на професионалните норми и не ни прави за смях, тогава ще се придържаме към този начин на действие. Ако експертът каже, че изглежда сякаш е направено от аматьор, че изглежда нелепо, не е правилно и не отговаря на стандартите, тогава ще поискаме от експерта да направи някои промени по него незабавно. Не можем да бъдем самоправедни, не можем да се преструваме, че разбираме нещо, когато не го разбираме, и трябва да имаме самосъзнание. Не бива да се заблуждаваме; трябва да приемаме нещата сериозно, като положим усилия да придобием нещо по отношение на професионалните умения, след като завършим дадена работа. Следователно, когато върша такива неща, дори и да съм аматьор по отношение на професионалните умения и да не разбирам много, Аз все пак ще направя всичко по силите Си. Някои хора казват: „Защо все още ги напътстваш, дори когато не разбираш?“. Причината за това е, че тези хора имат ограничени професионални умения; те наистина нямат креативност или добри идеи, когато става въпрос за художествени продукции, изискващи професионални умения. Аз донякъде имам силна страна в тази област и имам някои идеи, така че ги предоставям на тези хора, които имат някаква основа или известни общи познания в дадена професия, и всички тези хора смятат, че тези Мои идеи са доста добри. Като видя, че смятат идеите Ми за доста добри, Аз „смело“ ги напътствам и някои от творбите, които напътствам по този начин, са сносни. Не съм безсрамен, като казвам това; това „сносни“ си има основание — казвам го само защото експерти в тази сфера са ги видели и са казали, че са сносни. Това „сносни“ не означава, че са много добри или че са достигнали професионално ниво, а само че, най-малкото, експертите са потвърдили, че са издържани, и така се чувствам спокоен. Досега повечето хора смятат, че малкото творби, които съм напътствал, са сносни, и очевидно някои от тях дори са печелили награди в определени конкурси, нали? (Да.) Независимо какъв аспект от работата или какво нещо върша, стига да имам някакви мисли и идеи или да чувствам, че имам добра творческа концепция, категорично ще си кажа мнението. Ще опитам по всякакъв възможен начин да накарам братята и сестрите да помогнат тези идеи да се приложат в продукцията, така че повече хора да имат желание да я гледат. Резултатът е, че Божието дело и Божиите слова се разгласяват повече, по-добре и по-широко — така нашата цел е постигната. Що се отнася до начините и методите Ми на вършене на нещата, те все още се основават на принципите да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно. Когато върша нещо, Аз действам тихо и полагам всички усилия, за да завърша задачата и да я свърша добре. Щом работата бъде завършена и качена, този етап приключва.

Нещата, които въплътеният Бог върши в обхвата на служението, което изпълнява, се основават на Неговите принципи да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно. Когато върши неща извън този обхват, Той пак не се отклонява от тези принципи; Той също така постъпва според правилата и върши нещата съвестно. За проблемите, които мога да видя и да открия, или карам някого да ги предаде, или лично се включвам, за да дам напътствия и да направя корекции, и да помогна за тяхното разрешаване. Казано накратко, по отношение на нещата, с които можете да влезете в досег или за които сте чували във вашия реален живот, в общи линии се справям с всичко, независимо какво е то, въз основа на такъв принцип. Нещо повече, Аз не правя разлика между големи и малки въпроси. Независимо дали става въпрос за отглеждане на котки, отглеждане на кучета, изграждане на кочини, изграждане на кошари, или за готвене, шиене на дрехи или дори чистене, Аз се включвам във всичко, което видя. Когато видя, че правите нещата погрешно, Аз ви насочвам и поправям. Тези, които имат сърце, ще слушат и ще възприемат, докато тези, които нямат — няма да го направят. След това виждам кой слуша и може да следва Моите наставления, и го оползотворявам. През годините на взаимодействие с вас, ето така съм вършил нещата. След като ви кажа какво да правите, продължавам да проследявам нещата, докато въпросът не бъде приключен и не бъде свършен добре. Въпреки че има много неща, които не правя със собствените Си ръце, сърцето Ми винаги е съсредоточено върху това, което проследявам; сърцето Ми никога не се отделя от тези неща. Ако нещо трябва да се реши спешно и бързо, Аз работя от зори до здрач и до късно през нощта, за да го свърша, като постоянно проследявам, надзиравам и ръководя. Но предвид физическото Ми състояние, както можете да си представите, вършенето на тази работа е доста изморително. След като най-накрая е готово, спирам да ходя там. В крайна сметка някой забелязва и казва: „Бог е организирал нещата толкова добре за нас тук, но Той няма възможност да им се наслаждава; ние сме тези, които имат възможността да се наслаждават на всичко това“. Аз казвам, че е достатъчно, стига вие да имате възможност да му се наслаждавате. След като нещата са уредени за вас и всичко е подходящо за вас по отношение на вашия живот и изпълняването на вашия дълг, Аз вече няма нужда да се занимавам с тези неща. Всъщност задачата на въплътения Бог е да общува за истината и да предоставя истината; другата работа няма нищо общо с Мен. Но през тези години, освен че върша задачата Си, Аз бях зает и да ви помагам да решавате проблемите, които имате при изпълняването на вашия дълг, което също Ме накара да положа значителни усилия. Въпреки че голяма част от работата не е това, което трябва да върша Аз, и дори има много неща, които никога преди не съм правил — тъй като никога не съм учил систематично определени видове познание или умения, нито съм се занимавал с тези неща в живота — Аз не съм стоял безучастно, когато църквата и Божият дом са се сблъсквали с различни неща. Вместо това правя всичко по силите Си да напътствам всички вас и да ви помагам, а когато става въпрос за неща от ежедневния живот, Аз също правя всичко възможно приведа нещата в ред за вас. В действията си от гледна точка на човешката природа, Аз правя каквото мога. Ако видя нещо, което трябва да се направи, и не го направя, вътрешно ще се чувствам неспокоен. Ако открия проблем и не го коригирам, вътрешно ще се чувствам неспокоен. Ако има работа, която никой не знае как да свърши, а Аз имам идеи и мога да я свърша, но не я свърша, вътрешно ще се чувствам неспокоен. Затова просто трябва да предприема действия. Следователно отстрани изглежда, че освен да говоря и да изнасям проповеди, не съм правил нищо друго. Но Аз съм положил много усилия заради вашия ежедневен живот и основните потребности, от които се нуждаете, за да изпълнявате дълга си. Заложбите на повечето хора са толкова лоши, че дори тези неща не могат да свършат добре, затова трябва да вложа мисъл в напътстването ви. Въпреки че изглеждам невзрачен и не съм някаква важна личност, и не съм получил никакво обучение в обществото, когато става въпрос за основните нужди на персонала, изпълняващ своя дълг в Божия дом, откакто за първи път влязох в досег с вас досега, няма нито един аспект от вашата основна среда за живот, условия на живот и ежедневни нужди, за който да не съм положил усилия. Вземете например засаждането на зеленчуци във фермата. В началото, като видях, че повечето от хората във фермата са живели на село и са се занимавали със засаждане в продължение на няколко години, Аз избрах някои хора, които знаеха как да засаждат, за да поемат тази работа. Казах им какви зеленчуци да засаждат през кой сезон и как да ги засаждат с мисълта, че след това няма да се налага да се тревожа за това. Но след известно време отидох във фермата и видях, че всичко е пълна бъркотия. Надзорникът не можеше да се справи с отговорността, а работниците също не можеха да свършат добра работа. В крайна сметка нямаше какво да направя, освен да се включа, да проследявам и да ги ръководя стъпка по стъпка. От избирането и купуването на семена до това да измисля колко да се засади и как да се избере земята, както и какво да се засажда всеки сезон, колко да се засади, как да се засади, кой да отговаря за засаждането, как да се наторява и за какви неща да се внимава — обясних им всичко ясно. Лично ги напътствах по този начин; свърших всичко, с изключение на това да им готвя и да ги храня. Някои хора казват: „Не се ли отнасяше с тях като с тригодишни деца?“. Всъщност наистина беше така. Всички тези хора привидно бяха възрастни, но наистина не можеха да поемат тези отговорности. Просто трябваше да ги хвана за ръка и лично да ги ръководя и да ги уча по този начин, преди нещата най-накрая да започнат да се получават. По-късно всички хора, изпълняващи своя дълг, можеха да ядат зърното и зеленчуците, които сами си отглеждаха. През лятото също можеха да хапват малко плодове, а през зимата можеха да ядат зеленчуци, които бяха съхранили. Ако Горното не се беше намесило и не беше проверило тази работа, а просто беше оставило хората долу да я свършат, всичко щеше да се обърка. Във всеки случай, какъв е фактът, който ви казвам? Свършил съм много неща, без да говоря за тях, но нещата, за които говоря, определено са неща, които съм свършил.

Аз общувам за тези неща не за да ви кажа колко много неща съм свършил, какво изтощение съм изтърпял или количеството усилия, които съм положил заради вас. Няма нужда да се говори за тези неща. Тогава какво ви казвам? Въплътеният Бог идва в този човешки свят, за да представлява Бог в извършването на делото. Неговата задача е служението, което изпълнява. В този етап от последните дни Неговата задача е да предостави на хората всички истини, от които се нуждаят, за да постигнат спасение. В служението, което изпълнява, Той стриктно спазва кредото и принципите за това да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно. Извън това, в човешкия Си живот и що се отнася до Неговите проявления на човешката природа, Той също не е прекрачил тези принципи и това кредо. Независимо дали става въпрос за напътстването ви при изпълняването на вашия дълг или за това да ви помогна да се справите с различни въпроси относно основните нужди в живота, Аз действам според принципите да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно. Никога не скандирам лозунги или не говоря грандомански, и никога не давам заповеди на сляпо; Аз просто върша нещата практично. До каква степен правя това? Когато ръководех засаждането във фермата например, ги накарах да изброят всички сортове зеленчуци, които познават, какви са имената на тези зеленчуци, как изглеждат, колко дълъг е периодът им на растеж и кой сорт е най-добрият и най-подходящият за засаждане в региона. Въз основа на това, което знаех, избрах един или два сорта от всеки зеленчук, реших кой ще отговаря за засаждането им и в крайна сметка направих така, че всички да могат да ядат пресни зеленчуци всеки сезон. Никога не скандирам лозунги с думите: „Този зеленчук е толкова хранителен. Много е полезен за хората, като го ядат. Научният начин за засаждането му е еди-какъв си“. Никога не съм учил за храненето, нито разбирам от земеделие. Какво знам? Знам как да избера сорта зеленчук, който е подходящ за засаждане на определено място, така че след като порасне, да е вкусен, всички да имат желание да го ядат и да не е засаден напразно — Моят подход е точно толкова практичен. Всичко това означава да постъпвам според правилата и да върша нещата съвестно. Това са принципите и кредото, които спазвам; така съм постъпвал през годините. Никога не скандирам лозунги и нямам нужда от вашите благодарности. Стига храната и настаняването ви да са подходящи и нещата да не са напълно объркани, Аз се чувствам спокоен. Когато няма никой, който да причинява смущения или да създава неприятности, и навсякъде изглежда доста чисто, зърното и зеленчуците са засадени правилно, прасетата, овцете и другият добитък са отглеждани правилно и всички други области са доста добре, като основните нужди вече не са проблем за повечето от хората, изпълняващи своя дълг, тогава мога да спра да се тревожа. Моите изисквания в това отношение не са строги. Ето вижте, скандирал ли съм някога лозунги, когато ви напътствам в каквато и да е работа или по въпроси, свързани с вашите основни нужди? Никога не съм скандирал лозунги. След като уредя нещата за вас, намирам подходящи хора, които да изпълнят работата. Ако намерените хора не са подходящи и работата не може да бъде изпълнена, те биват заменяни. Само когато работата най-накрая е изпълнена и повечето неща са подходящо уредени, и основните нужди на персонала, изпълняващ своя дълг, са правилно уредени, Аз мога да спра Своята човешка работа, без вече да се налага да полагам усилия в това отношение. Някои хора въпреки това постоянно Ме питат за дреболии. Един казва: „Какво да правим, ако новороденото агне не може да суче?“. Друг казва: „Какво да правим, ако дрехите, които шием, винаги се свиват?“. Трябва сами да измислите как да решите тези неща; това е ваша работа и няма нищо общо с Мен. Дори когато общувам за истината, Аз я казвам само веднъж. Има аудиозаписи на проповедите и общенията. Ако не разбирате, можете да ги слушате още няколко пъти и да отделите време да размишлявате, да търсите и да общувате. Ако въз основа на това все още сте малко объркани по няколко въпроса и не знаете как да се справите с тях, можем да общуваме за тях, когато се срещнем. Но когато става въпрос за това, което хората могат да постигнат, най-добре е сами да се справяте с такива неща. Бог създаде небесата, земята и всички неща за хората — слънцето, луната, звездите, водата, въздуха, слънчевата светлина, храната, както и различните среди и живи същества, от които хората се нуждаят, след което Той постави хората на земята. Бог поддържа законите на растежа и функционирането на всички неща за хората и поддържа жизнената среда на хората — от хората зависи действително да живеят. Що се отнася до това какви неща да засаждате през кой сезон, кога да прибирате реколтата, как да ги съхранявате, след като съберете реколтата, какви методи да използвате, когато ги приготвяте за храна, какво да ядете повече, какво да ядете по-малко, през кой сезон какво да ядете, колко да ядете всеки ден — това си е ваша лична работа. Сега, когато за истината е общувано толкова ясно и всички въпроси, свързани с живота, са уредени правилно за вас, ако все още искате от Мен да ви помагам да правите това и онова и все още Ме търсите, за да общувам с вас за това и онова, тогава вие сте напълно лишени от разум. Що се отнася до това, за което вече съм общувал, казвам ви сами да се справяте с тези неща и сами да ги разрешавате. Църквата има водачи на всички нива, както и човека, оползотворяван от Светия Дух, за да ви води. Трябва сами да търсите и да разрешавате нещата; не идвайте при Мен за всичко. Причината е, че вече съм казал всичко, което трябва да бъде казано, дори съм уредил вашите основни нужди за вас, а що се отнася до тези дреболии, не Аз трябва да ги разрешавам, а те са ваша собствена работа и трябва да се справяте с тях сами.

Независимо колко слова изрича въплътеният Бог или колко неща върши, хората трябва да знаят, че най-важният момент относно нормалността и практичността, както и скромността и скритостта на въплътения Бог, е следният: независимо дали въплътеният Бог живее сред хората или изпълнява Своето служение, най-основното кредо и най-основните принципи на Неговата човешка природа, които се изживяват от Неговата плът, са да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно. Това е отразено във въплътената Божия плът и, естествено, също е отразено в Бог, Който притежава Божията идентичност и същност, Бог в Неговата присъща идентичност. Разбира се, в случая на Бог това не се нарича „да постъпва според правилата“, но най-малкото, в начина, по който Бог върши нещата, и в начина, по който се отнася към хората и нещата, Той със сигурност също стриктно спазва тези принципи. Това е както онова, което човешката природа на въплътения Бог притежава и представлява, така и онова, което божествеността на Бог в Неговата присъща идентичност притежава и представлява. Това, което Неговата човешка природа притежава и представлява, означава Той да постъпва според правилата и да върши нещата съвестно, докато същността на Бог в Неговата присъща идентичност означава Бог да се отнася към хората според правилата и да върши нещата съвестно. Няма да говорим много повече за това. Независимо каква перспектива възприемаш — по отношение на всички неща, създадени от Бог, Божието върховенство над човечеството и напътстване на човечеството, от големи към малки, и от макроскопични към микроскопични въпроси — Бог върши всичко според правилата и съвестно. Когато Бог не беше въплътен, Той беше скрит сред всички неща. Въпреки че човечеството не е виждало Божията фигура, нито истинското Божие лице, Бог винаги е водил цялото човечество. Той също така винаги е вършил всяко едно нещо, управлявал е всяко едно нещо и е упражнявал върховенство над всяко едно нещо във вселената по практичен начин; нищо, което Той върши, не е празно. Разбира се, нито едно нещо, извършено от Божиите ръце, не остава на нивото на теориите или лозунгите. Напротив, във всяко едно нещо, което Бог върши — независимо дали можеш да го осъзнаеш, или не, независимо дали можеш да го видиш, или не — Той го върши според правилата и го върши съвестно. Той извършва делото, което възнамерява да извърши, здраво стъпил на земята. Никога не прави декларации и не се оправдава пред хората, нито скандира някакви лозунги. Напротив, винаги е изричал слова и е говорил, като практично е водил цялото човечество и го е снабдявал. Това също е онова, което Бог притежава и представлява. Това, което въплътеният Бог притежава и представлява, категорично няма да бъде откъснато от онова, което Самият Бог притежава и представлява, нито ще бъде в противоречие с него. Следователно, след като опознаят какво притежава и представлява въплътеният Бог, или опознаят кредото и принципите за това как да постъпва, които въплътеният Бог спазва, хората до голяма степен ще опознаят същността на Бог в Неговата присъща идентичност, както и това, което Той притежава и представлява. В резултат на това човешките представи и фантазии за Бог на небето ще намалеят до известна степен, а тяхното познание, разбиране или възгледи за Бог ще станат по-практични. Относително казано, те ще могат също така да се отнасят към въплътения Бог по-точно, обективно и рационално, вместо да заклеймяват това, което Неговата човешка природа притежава и представлява, или да презират и да пренебрегват това, което Неговата човешка природа притежава и представлява. Вместо това, от една страна, те ще могат да се отнасят към това правилно, а от друга, ще бъдат още по-способни — чрез онова, което Неговата човешка природа притежава и представлява — да видят онова, което Неговата божественост притежава и представлява, като по този начин ще бъдат способни по-точно да опознаят както Бог на небето, така и Бог на земята.

Добре, тук ще приключим нашето общение по тази тема за днес. Довиждане!

10 август 2024 г.