От известно време насам разговаряме по темата как човек да се стреми към истината. Все още не сме приключили да разговаряме за това; това е много голяма тема и наистина има толкова много въпроси, свързани със стремежа към истината, нали? (Да.) Относно темата как човек да се стреми към истината, ние разговаряхме за два аспекта на практикуване: единият аспект на практикуване е избавянето, а другият аспект на практикуване е посвещаването. Преди това разговаряхме много по темата за „избавянето“. Това, за което разговаряхме наскоро, е „избавяне от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог“, което е разделено на няколко аспекта: представи и фантазии, неразумни изисквания, предпазливост и подозрение и внимателно проучване и любопитстване. Не разговаряхме ли доста за първия аспект — представи и фантазии? В рамките на аспекта представи и фантазии, съдържанието, което засяга представите и фантазиите на хората за Бог, засяга представите им за Божието дело, за Божия нрав същност и за въплътения Бог. Преди това разговаряхме главно за представите на хората за Божието дело. Въпреки че не разговаряхме изрично и целенасочено за представите на хората за Божия нрав същност, ние разговаряхме по някои въпроси, засягащи различни аспекти на човечеството. След като разговаряхме за тези неща, хората не би ли трябвало да разберат отношението на Бог към различните проблеми на човечеството? Не би ли трябвало тогава хората да разберат как Бог се отнася към вродените дадености на хората, към техния покварен нрав и към човешката им природа? (Да.) След като разберат тези неща, представите на хората за Божието дело и за Божия нрав същност би трябвало да се преобърнат. Наскоро разговаряхме за категориите на всички типове хора. Кажете Ми, защо смятате, че разговаряхме по тази тема? (От една страна, общуването за категориите на всички типове хора е, за да ни помогне да се научим да разпознаваме всички типове хора — кой е прероден от човеци, кой е прероден от животни и кой е прероден от дяволи. Щом придобием проницателност, ще имаме принципи в начина, по който се отнасяме към хората. От друга страна, това ни позволява да имаме известно разбиране на истината относно това какъв точно тип хора спасява Бог, така че да не се отнасяме към Божието дело въз основа на своите представи и фантазии.) Казано накратко, общуването за тези неща позволява на хората да разберат как Бог гледа на всички типове хора, как се отнася към всички типове хора и как се справя с всички типове хора. Като разберат същностите на всички типове хора или разберат различните проблеми на човечеството — както вродените, така и придобитите по-късно — в общи линии хората могат да имат точно познание за това какви са Божиите принципи за справяне с различните проблеми на човечеството. Щом хората узнаят тези неща, техните представи и фантазии, отнасящи се до Божието дело и Божия нрав същност, до голяма степен са преобърнати. Приключихме с общението по въпросите, отнасящи се до Божието дело и Божия нрав същност, в рамките на темата за представите и фантазиите на хората. Сами трябва постепенно да преживявате и да осмисляте това, за което разговаряхме, и с течение на времето ще придобиете известно познание за Бог. Когато се натъквате на подобни проблеми в живота си, трябва да вземате тези слова и да ги съпоставяте с такива проблеми, повече да търсите и да четете с молитва, а след това да разрешавате проблемите, на които сте се натъкнали в реалния живот, въз основа на принципите или съдържанието, за които разговаряхме.

Относно представите и фантазиите на хората все още има една последна точка, за която не сме разговаряли, и това са представите и фантазиите на хората за въплътения Бог. Има ли нужда да разговаряме по този въпрос? (Да.) Какви представи и фантазии имате относно въплътения Бог, тази специална идентичност? Знаете ли какъв точно е вашият най-голям проблем или трудност по отношение на въплътения Бог? За повечето хора прекият контакт с въплътения Бог не е нищо повече от слушане на проповеди и общението по време на събирания. Само малък брой хора имат действителен контакт лице в лице с въплътения Бог или дори имат някакви ограничени взаимодействия с Него в живота. Тогава, когато слушате общение по време на събирания, или когато влизате в контакт и взаимодействате с Него в работата или в живота, какви са вашите представи и фантазии за въплътения Бог? Какви са вашите действителни проблеми и трудности? Хората определено имат представи и фантазии за въплътения Бог; невъзможно е да нямат. Хората не живеят във вакуум, нито са като роботи, които не могат да мислят. Ако можеш да мислиш, ти имаш активен ум, а ако имаш активен ум, определено ще имаш мисли, когато влизаш в контакт с въплътения Бог. Тези мисли често са представите и фантазиите на хората; те не са свързани с истината, нито са съгласно истината. Просто повечето хора, след като са вярвали в Бог в продължение на три до пет години, в общи линии имат определена степен на признаване и приемане на въплътения Бог. Следователно, дори и да имат някакви представи, тъй като са чули много от истината, когато се натъкнат на тези неща, те могат да ги преобърнат сами, като използват основен принцип или свои собствени уникални методи — може би като четат Божиите слова или кастрят себе си, или като се молят — и през повечето време техните представи и фантазии за Бог могат да бъдат преобърнати. Дали тогава са преобърнати, защото хората са разбрали истината, или е защото временно са ги неутрализирали, като са използвали човешки методи и средства? (Те са временно неутрализирани.) Тоест, този проблем остава неразрешен. На пръв поглед при тях всичко изглежда спокойно и мирно и за известно време те нямат представи, но коренът на този проблем все още лежи скрит вътре в тях и не е изкоренен. Кажете Ми, добре ли е, че този проблем не е изкоренен? (Не.) Защо не е добре? Какво въздействие ще окаже това върху хората? (Хората имат представи и фантазии за въплътения Бог и щом обстоятелствата се стекат по определен начин, те ще изригнат. Например, когато се натъкнат на неща, които не се развиват според очакванията им, те ще разберат погрешно Бог и ще се оплакват от Него, или ще се бунтуват срещу Бог и ще Му се съпротивляват.) Това е реален проблем. Ако представите и фантазиите за въплътения Бог не могат да бъдат преобърнати из основи, те винаги ще съществуват вътре в теб като проблем и ще ти оказват известно въздействие. Когато не си се натъкнал на някакви особени обстоятелства, а просто четеш Божиите слова и в сърцето си вярваш в Божията идентичност и същност, както и в Неговия нрав, тогава този проблем все още не ти е оказал никакво въздействие. Ако, когато въплътеният Бог взаимодейства с теб, разговаря с теб или ти възлага работа, се натъкнеш на кастрене или на неща, които не се развиват според очакванията ти, твоите представи и фантазии могат да окажат известно негативно въздействие вътре в теб. Ако представите и фантазиите ти за въплътения Бог са преобърнати, когато се натъкнеш на тези неща, може все още да изпитваш болка и дискомфорт, а в по-сериозни случаи може дори да развиеш непокорство, но ще поемеш инициативата да дойдеш пред Бог, за да търсиш истината за разрешаването на тези проблеми, вместо да се отнасяш към въплътения Бог като към обикновен човек, или да се бунтуваш срещу Него, да Му се съпротивляваш и да Му се противопоставяш.

Нека да разговаряме за това как хората трябва да преобърнат своите представи и фантазии за въплътения Бог. Всъщност този проблем е по-лесен за разрешаване от представите и фантазиите на хората, отнасящи се до Божието дело и Божия нрав същност, за които разговаряхме по-рано. Божието дело е с много широк обхват и включва голямо съдържание с много истини, които хората трябва да познават и да разбират. Освен това, Божият нрав същност в още по-голяма степен е най-дълбоката истина сред всички истини, които вярващите в Бог трябва да разберат, и също така е най-трудна за опознаване от хората. Но в сравнение с тези два аспекта на истината, истината относно въплътения Бог е по-пряка за хората, така че представите и фантазиите, свързани с въплътения Бог, също са по-лесни за преобръщане. Причината за това е, че в сравнение с Божието дело и Божия нрав същност, въплътеният Бог все пак е напълно реален — хората могат да Го видят и докоснат. Той не е абстрактен, а има специфичен глас и може да се изразява словесно, има специфичен външен вид, образ, нрав и индивидуалност, с които хората могат да влязат в контакт, в допълнение към различните аспекти на истината, които Той изразява. Следователно в сравнение с представите и фантазиите на хората за Божието дело и за Божия нрав същност, представите и фантазиите на хората за въплътения Бог са по-конкретни. Колкото по-конкретно е едно нещо, толкова по-лесно е за хората да го опознаят, толкова по-лесно им е да се съпоставят с него и толкова по-лесно им е да го преобърнат. На теория нещата стоят така, но по-конкретно как трябва да бъдат преобърнати представите и фантазиите на хората за въплътения Бог? Има два пътя на практикуване, което ще рече, че има два принципа на практикуване относно правилната нагласа, която хората трябва да възприемат към въплътения Бог. Първият е да не Го сравняват с Бог на небето. Вторият, който също е много важен, е да не Го поставят наравно с поквареното човечество. Ако можеш да направиш тези две неща, представите и фантазиите ти за въплътения Бог в общи линии ще се считат за преобърнати из основи. Вижте, правилен ли е този път на практикуване според тези два принципа? (Да.) Защо тези два пътя са начинът да се преобърнат представите и фантазиите на хората за въплътения Бог? (Защото хората са най-предразположени към допускането на тези две грешки. Когато Бог се въплъти, хората си представят въплътения Бог като много мъгляв, като си мислят, че Той може да извършва знамения и чудеса като Бог на небето и т.н. Хората също така са склонни да поставят въплътения Бог наравно с поквареното човечество, което лесно накърнява Божия нрав.) Разбирате този въпрос ясно, нали? (Да.) Причината, поради която тези две точки формират пътищата и принципите за преобръщане на представите и фантазиите на хората за въплътения Бог, е, че представите и фантазиите, които хората си изграждат за въплътения Бог, се състоят главно от тези два аспекта. От една страна, по отношение на въплътения Бог, ако хората определят, че Той е Бог, Който идва от небето, че в Него обитава Божият Дух като Негов живот, и че Той е Божият Дух, реализиран в плът, и ако определят, че Неговата идентичност е специална и че Той е изразът на Бог на небето, тогава те ще Го сравняват с Бог на небето. От друга страна, тъй като външно въплътеният Бог не изглежда по-различно от човешките същества и е просто обикновен човек, няма как хората да не се отнасят към Него като към член на поквареното човечество. Хората много обичат да Го сравняват или да Го поставят наравно с поквареното човечество и дори смятат въплътения Бог за член на човечеството, който не се различава от покварения човек. Тези два аспекта са първоизточникът на представите и фантазиите, които хората си изграждат за въплътения Бог. Тези два аспекта са и първопричината за грешките, които хората често допускат в отношението си към въплътения Бог, и за различните проблеми на непокорство, съпротива и противопоставяне, които възникват в тяхното отношение към въплътения Бог. Следователно, ако тези два проблема бъдат разрешени, представите и фантазиите, както и непокорството и противопоставянето, които развиваш по отношение на въплътения Бог, също постепенно ще бъдат преобърнати и преодолени. Тъй като тези два пътя на практикуване са толкова важни, нека да разговаряме за детайлите един по един.

За да се преобърнат представите и фантазиите на хората за въплътения Бог, първият принцип на практикуване е да не Го сравняват с Бог на небето. Бог на небето е духовно тяло, а Бог на земята е плът. Да не Го сравняват с Бог на небето със сигурност означава да не се опитват да разглеждат Бог на небето и въплътения Бог един до друг. Тъй като идентичността и същността на въплътения Бог, както и делото, което Той върши, изцяло представляват Бог на небето, за хората е естествено често да поставят въплътения Бог и Бог на небето заедно, за да Ги сравняват. И така, какво нередно има сравняването Им? Защо не могат да бъдат сравнявани? Първо, вижте какво обикновено сравняват хората и тогава ще разберете дали е правилно хората да Ги сравняват по този начин. И така, какво сравняват хората, когато сравняват въплътения Бог с Бог на небето? Те сравняват Тяхното могъщество, Тяхната власт и Техния нрав и дори стават по-конкретни, като сравняват дали извършват знамения и чудеса, сравняват могъществото на Техните слова и резултатите, постигнати от Техните слова. Какво друго сравняват? (Бог на небето говори като гръмотевица, с което кара всички да се страхуват, докато въплътеният Бог говори по обикновен, нормален и доста реален начин. Хората правят сравнения и в това отношение.) Тоест сравняват много свръхестествени способности. Бог на небето е създал всички неща; Бог на небето говори като гръмотевица; Бог на небето може да възкресява мъртвите; Бог на небето вижда от самото начало до настоящето; Бог на небето говори и то се сбъдва, Той повелява и то е създадено; Бог на небето може да превръща нещо в нищо и нищото в нещо; Бог на небето може да извършва различни знамения и чудеса и така нататък. Хората сравняват всички тези неща: какво върши и казва Бог на небето, могъществото, властта, всемогъществото и нрава, които Той проявява, както и Неговото върховенство и всемогъщество. Какво още? Бог на небето господства над всички неща и устройва всички неща, и Той също така господства над съдбите на хората и ги подрежда; Бог на небето нагласява всякакви обстоятелства за хората; Той проучва внимателно всички неща, проучва внимателно цялата земя и проучва внимателно всеки ход и всяка дума и дело на хората, като знае какво мисли и чувства всеки човек. Независимо дали всички подобни неща са въобразени в представите на хората, или са неща, които хората са усетили дълбоко, в крайна сметка всички те са част от същността, притежавана от Бог на небето, и някои действителни явления, които Той може да прояви и които хората могат да си представят в рамките на своята способност да разбират. Това са проявленията на начина, по който действа Бог на небето; по-конкретно, те са това, което Божият Дух може да прави. Някои от тези аспекти съвпадат с Божия Дух и са свързани с Него, докато други са примесени с представите и фантазиите на хората. Но независимо дали те са представи и фантазии на хората, или са действителни аспекти на Божия Дух, в крайна сметка всички тези неща са част от изживяването или същността и разкриванията, които Бог на небето притежава и носи в Себе Си, и които Той може да постигне. Именно защото те са същността, нравът или могъществото, притежавани и излъчвани от Бог на небето, тези проявления и разкривания са свързани само с Божия Дух — тоест те са свързани с присъщата идентичност и същност на Бог. Същността, нравът или могъществото, притежавани и излъчвани от Бог на небето, които хората могат да си представят, да почувстват или да опознаят, са изключителни и велики в сравнение със сътвореното човечество и нещо повече — те са недостижими за което и да било човешко същество с атрибутите на сътворено същество; Той превъзхожда всички сътворени и несътворени същества. Същността и могъществото, които Самият въплътен Бог притежава, излъчва или разкрива, са изцяло присъщи на Бог; те са част от Божия нрав или от Божията същност, които надминават онова, което всички сътворени и несътворени същества могат да си представят, да опознаят или да схванат. Що се отнася до това точно колко велик е Бог, точно колко могъщество има Той и до каква степен превъзхожда всички неща, за сътвореното човечество това винаги ще бъде неразгадаема тайна. Невъзможно е хората да опознаят Бог напълно; това, което те виждат, просто е твърде ограничено. Ако оставим настрана частта относно нереалистичните представи и фантазии на хората за Бог и говорим само за истинското могъщество, власт и същност, които Бог притежава, това, което въплътеният Бог може да прави, изживява и разкрива, просто е твърде ограничено. Ако използваме една неточна човешка метафора, за да го опишем, може би това, което въплътеният Бог изживява, разкрива и може да прави, е само капка в морето или само малка част от присъщата идентичност и същност на Бог и нищо повече. Тоест това, което въплътеният Бог може да изживява и разкрива от Божията идентичност, Божия нрав същност и Божието могъщество, е много ограничено. Тъй като въплътеният Бог е Бог, живеещ сред хората във формата на сътворено човешко същество, това, което Той може да прави, както и инстинктите и вродената природа, които може да изживява, са много ограничени. Въпреки че Той е Божият Дух, проявен в плът, и в Него обитава Божият Дух, тъй като тази плът е във формата на член на сътвореното човечество, Божията същност и Божият нрав, които Той може да изживява, разкрива и изразява, са много ограничени. Това е едната причина. От друга страна, всеки път, когато Бог се въплъти, това е неизбежен резултат от потребностите на Божието дело — тоест неизбежна потребност на даден етап от Божието дело, което ще рече, че този етап от Божието дело изисква Бог да се въплъти, а това означава, че Бог трябва да се въплъти, за да извърши този етап от делото. Тъй като Бог трябва да се въплъти, Той върши този етап от делото чрез Своето въплъщение и има различни аспекти на Божия нрав, същност и могъщество, които Бог трябва да изрази и които са нужни за този етап от делото. От каквито и аспекти на нрава, същността и могъществото да се нуждае Бог в този етап от делото, когато Той се въплъти, Той проявява Божия нрав, същност и могъщество, свързани с потребностите на този етап от делото, в тази плът. Казано по-просто, тази плът може да постигне каквото и да е дело, необходимо за този етап от делото на Божието въплъщение. Този етап от делото в последните дни например изисква извършването на делото на наказанието и правосъдието. Тогава въплътеният Бог може да изрази Божия гняв и величие и Божия праведен нрав; Той може да изрази този вид нрав, а също така може да върши този вид дело. По време на това въплъщение на Бог, това, което хората виждат и преживяват, включва Божието наказание и правосъдие, Божия гняв, Божието величие и Божия праведен нрав. Когато делото, извършвано от въплътения Бог, е делото на изкуплението, даряващо благодат и благословии на човечеството и опрощаващо греховете на хората, тогава Божият образ, представен от въплътения Бог, е образ, изпълнен с милост и любяща доброта, изпълнен с търпение и снизхождение и изпълнен с любов, а също така Той дарява изобилна благодат на хората — такива са очевидните характерни черти на нрава и същността на Бог в този етап от делото. Следователно, независимо за кое от Божиите въплъщения става въпрос, за хората е невъзможно всеобхватно да видят и да опознаят нрава и същността на Бог на небето. Една от характерните черти на Господ Исус например, която вярващите по време на Епохата на благодатта видяха, беше, че Той имаше огромно снизхождение, търпение и прошка към хората, както и изобилна милост и любяща доброта. Ето защо някои вярващи в Господ можеха да изпитат търпението, снизхождението и безграничната, неизмерима любов, която идваше от Бог — тоест милостта и любящата доброта, които идваха от Бог. В Епохата на благодатта основната характерна черта на въплътения Бог, извършващ делото на изкуплението, беше милостта и любящата доброта. В този етап от делото в последните дни обаче, тъй като въплътеният Бог възнамерява да преодолее покварения нрав на хората, вместо да опрощава греховете на хората, това, което хората изпитват по отношение на въплътения Бог в този етап от делото, е Божието величие, гняв, правосъдие и наказание. Хората дори виждат безпощадната страна на Бог, като Го виждат безпощадно да съди и да разобличава хората — на практика всеки път, когато Той говори, основното съдържание е непрекъснатото, неспирно и неуморно разобличаване на различните видове покварен нрав, разкриването на поквара и покварените състояния у хората. Това, което хората виждат у въплътения Бог този път, е Божието величие и гняв, това, че Бог не търпи оскърбление, и Божият праведен нрав; това, което те преживяват, са Божието наказание и правосъдие, както и изпитания и облагородяване. Във всичко, което Бог казва, хората изпитват Божията праведност, величие и това, че не търпи оскърбление, и също така често усещат Божия гняв, ненавист, отвращение и отхвърляне по отношение на човечеството, и дори Неговите проклятия и заклеймяване. Въпреки че въплътеният Бог е напълно способен да представлява Самия Бог, да представлява Божията идентичност, Божия нрав и Божията същност, тъй като тази форма на Божията въплътена плът е различна от формата на присъщата идентичност на Бог, Той е ограничен от тази форма на плътта и от инстинктите на тази форма. Това, което хората могат да видят от Божията същност, Божия нрав и Божието могъщество у въплътения Бог, е ограничено в сравнение с присъщата идентичност и същност на Бог. Това е съвсем нормално. Хората трябва да разберат това и не бива сляпо да сравняват въплътения Бог с Бог на небето, а след това, когато не могат да Ги съпоставят, да се разочароват силно, да Го съдят и заклеймяват, да отхвърлят Бог и да отричат Божията идентичност, Божието дело или Божията същност. Някои хора дори си изграждат представи поради един-единствен въпрос, опитват се да съпоставят въплътения Бог с Бог на небето и когато не намерят съответствие, стават негативни и слаби, като някои дори допускат мисълта да се откажат от вярата си. Това е много глупаво, както и много невежо проявление.

По отношение на идентичността и същността Си, въплътеният Бог е свързан с Бог; Той притежава Божията идентичност и същност. Но тъй като Неговата плътска форма и атрибутите на самата плът са свързани с инстинктите на сътвореното човечество и са ограничени до обхвата на тези инстинкти, независимо какво дело върши въплътеният Бог този път, това, което Той може да прави, това, което може да постигне, и Божията идентичност и същност, които Той може да представлява, са свързани само с Неговото дело и служение в това въплъщение. Той може да представлява онази Божия идентичност и същност, които съответстват на Неговото служение и дело този път. Делото, което трябва да бъде извършено този път, представлява Божията идентичност и същност, и представлява Божия нрав. Какъвто и Божи нрав да трябва Той да представлява, какъвто и Божи нрав да трябва да изразява, и каквото и Божие дело да трябва да извърши, Той ще представлява съответния Божи нрав; Той ще може да представлява съответния Божи нрав и да извършва съответното дело, което Бог възнамерява да извърши, но за Него е невъзможно да представлява всичко. Делото, извършено в което и да е от Божиите въплъщения, е достатъчно, за да представлява нрава, който Бог възнамерява да изрази в това въплъщение, и също така е достатъчно, за да изрази делото, което Бог възнамерява да извърши в това въплъщение. Нещо повече, нравът, който Бог изразява, и същността, която разкрива, изобщо не противоречат на присъщата идентичност и същност на Бог, нито Той допуска каквито и да било грешки в това отношение. Тъй като идентичността и същността на въплътения Бог са едно цяло с присъщата същност на Бог или същността на Бог на небето, било то по отношение на Неговите слова, живота, който Той живее, или Неговото дело, или по отношение на Божия нрав, същност и други аспекти, които хората могат да видят, въплътеният Бог е идентичен с Бог на небето; Те са едно и също. Независимо дали Той може да представлява Бог в Неговата цялост и независимо дали хората могат да видят Бог в цялата Му пълнота, казано накратко, Неговата идентичност и същност произлизат от Бог на небето. Дори ако според теб въплътеният Бог не може да представлява Бог на небето в цялата Му пълнота, Неговата идентичност и същност все още са тези на Самия Бог. Дори ако, след като си Ги сравнявал в продължение на много години, все още не можеш да откриеш каквато и да е връзка между въплътения Бог и Бог на небето, Когото познаваш, идентичността и същността на въплътения Бог все пак не се променят, защото това е факт. И какъв е този факт? Факт е, че същността на въплътения Бог е същността на Бог на небето и Неговата идентичност никога не се променя поради Неговата същност — това е идентичността на Бог. Може би преди тридесет години повечето хора не биха Ми повярвали, ако бях казал това, но след тридесет години смятам, че имам правото да го кажа. Защо казвам това? Ако това тридесетгодишно дело не беше извършено и ако тези истини не бяха изразени, би било малко прибързано да се каже, че „въплътеният Бог представлява Самия Бог“. Причината за това е, че без изразяването на Божиите слова, изразяването на Божия нрав и изразяването на Божията идентичност и същност, ако кажеш, че „въплътеният Бог представлява Самия Бог“, хората биха си помислили, че си ненормален, или биха си помислили, че си възмутително непокорен. Но при толкова много изразяване на Божиите слова и толкова много изразяване на Божия нрав същност и Божията присъща идентичност, смятате ли, че е прекалено да се каже, че „въплътеният Бог представлява Самия Бог“? (Не.) Това преувеличение ли е? Неуместно ли е? (Не.) Това не е самохвалство. Следователно не може да се съди по Неговия външен вид за това дали въплътеният Бог може да представлява Бог на небето, дали притежава нрава и същността на Бог на небето и дали притежава идентичността на Бог на небето. Може би Неговият външен вид е много незначителен и Той изглежда много обикновен и нормален, и дори е пренебрегван от някои хора; може би Той няма никакви качества, които са над средното ниво, нито каквито и да било свръхестествени проявления, а още по-малко някакви така наречени уникални черти в очите на поквареното човечество, или каквото и да било, на което поквареното човечество да се възхищава, пред което да благоговее или на което да се удивлява. Но тъй като делото, което Той върши, Неговата същност и Неговият нрав могат да изразят нрава и същността на Бог на небето, може да се определи, че Неговата идентичност е тази на въплътения Бог, тази на Самия Бог.

Нека продължим да разговаряме по темата за това да не бъде сравняван въплътеният Бог с Бог на небето. Току-що споменахме, че когато повечето хора влязат в съприкосновение с въплътения Бог, те обичат да Го сравняват с Бог на небето. След нашето общение дотук, кажете Ми, уместно ли е да Ги сравняваме по този начин? (Не.) Това не е ли допускане на огромна грешка? (Да.) Глупаво ли е да се допуска тази грешка? Има ли някакви неблагоприятни последствия? (Да.) Какви са те? (Когато хората ограничават Бог въз основа на своите представи и фантазии, те са склонни да се бунтуват срещу Бог и да Му се съпротивляват, а също така са склонни да не приемат Божието дело или Божието спасение; последствията са много сериозни.) Трябва да се отнасяш към въплътения Бог рационално. И така, какво трябва да направиш, за да бъдеш здравомислещ? Трябва да се замислиш: Какво означава това, че Бог на небето сега се е въплътил, за да върши Своето дело? Точно сега въплътеният Бог е Този, Който има последната дума. Той може да представлява Бог на небето с пълна власт, за да върши делото на правосъдието в последните дни. Следователно, ако имаш някакви въпроси или проблеми, трябва да се допиташ до въплътения Бог. Тъй като Той може да представлява Бог на небето, Той може да разреши проблемите ти; Той може да представлява Бог на небето в разрешаването на проблемите в живота ти, проблемите с вярата ти в Бог, проблемите относно спасението ти и проблемите относно бъдещата ти крайна цел и съдба. От друга страна, ако се молиш на Бог на небето и се допитваш до Него, но пренебрегваш този Бог на земята и пренебрегваш въплътения Бог, тогава опитай и виж дали все още можеш да получиш ясни наставления, ясно просветление и светлина и ясен път на практикуване. Ако можеш да придобиеш тези неща, като се молиш на Бог на небето и се уповаваш на Него, тогава това всъщност е доста добре и няма да имаш нужда да търсиш от въплътения Бог. Но ако, след като дълго време си се молил на Бог на небето, допитвал си се до Него и си се уповавал на Него, все още не си получил ясна светлина, път на практикуване или ясно решение, какво трябва да направиш? (Да търсиш истините принципи в Божиите слова.) Тогава няма друг начин; можеш само да търсиш словата, изречени от въплътения Бог, и делото, извършено от Него. Слез на земята; твоето самомнение не може да те спаси, то може само да ти навреди. Бог на небето е всемогъщ, възвишен, велик, необикновен и трансцендентен, но човечеството не може да Го достигне. Когато Той говори, ти не можеш да Го разбереш или да Го чуеш. Ако Бог наистина ти беше проговорил, твоята смъртна плът просто не би могла да го понесе или да издържи на това. И така, какво трябва да направиш? Трябва да търсиш от въплътения Бог и да видиш какви слова е изрекъл въплътеният Бог и какво дело е извършил на земята, както и какви са различните Му изисквания към теб. Разбирането на тези неща е най-важно. Недей винаги да се молиш на Бог на небето и да се уповаваш на Него, като винаги чакаш Бог на небето да ти даде откровения. Ако правиш това, Бог на небето ще те пренебрегне. Бог на небето е казал: „Сега върша дело на земята, изричам слова и говоря. Ти можеш да чуеш и да разбереш словата, които изричам, и тези слова могат да разрешат проблемите в твоето практикуване и да преодолеят покварения ти нрав“. И така, какво трябва да направиш? Не можеш винаги да чакаш Бог на небето да ти говори лично. Трябва да се „принизиш“ дотам, че да дойдеш пред въплътения Бог и да дойдеш пред Неговите слова, за да търсиш истината, така че да можеш да придобиеш ресурс и помощ. Това се нарича да имаш рационалност; това е да се отнасяш рационално към въплътения Бог. От една страна, когато видиш външния вид и облика на въплътения Бог или Го чуеш да говори, не Го сравнявай с Бог на небето; просто се отнасяй към Него като към обикновен, нормален, истински човек, Който може да представлява Бог. От друга страна, няма нужда да вземаш словата, които Той изрича, Неговите изисквания към теб и Неговите наставления към теб и да ги проучваш внимателно, да си блъскаш главата над тях, да ги проверяваш, да ги обсъждаш или да ги подлагаш на обработка. Просто ги практикувай и прилагай директно и се покорявай директно; няма нужда зад гърба на въплътения Бог да се молиш на Бог на небето, да се допитваш до Него или да търсиш потвърждение за тях от Него. Ако настояваш да получиш потвърждение, така че да се чувстваш спокоен в духа си и с желание в сърцето си, преди да практикуваш, да прилагаш и да се покоряваш, това не е ли много проблематично? (Да.) Има ли хора, които правят това? Повечето хора, които вярват в Бог от осем или десет години и в сърцата си са станали напълно сигурни за Бог, не правят това; те го намират за твърде проблематично. Все хората, които вярват от по-малко от три години, са склонни да го правят. Как се молят на Бог на небето? Те казват: „Боже, моля Те, позволи ми да се покоря на Твоята въплътена плът. Боже, моля Те, позволи ми да се покоря на словата, които Ти изричаш на земята. Боже, моля Те, позволи ми да се покоря на това, което Ти изразяваш на земята. Боже, моля Те, помогни ми да се избавя от представите, които имам за Твоята въплътена плът“. На кого се молят, когато се молят по този начин? (На Бог на небето.) Кажете Ми, хората, които обикновено се молят по този начин, имат ли докосването на Светия Дух? Имат ли Божието присъствие? (Не.) Нямат, и не им е лесно да го придобият. Обръща ли Бог някакво внимание на такива хора? (Не.)

Тъй като въплътеният Бог е плът, Той е обикновен, нормален Човешки Син. Когато се говори за обикновен, нормален Човешки Син, това означава, че Той притежава инстинктите и вродените дадености на обикновен, нормален човек, както и индивидуалността, гамата от емоции, начина на изразяване и стила на речта на нормалната човешка природа. Какво още? Начин на мислене, начин на живот и житейски навици, както и различните избори на нормалната човешка природа относно всички аспекти на живота. Какво включват тези избори? Например предпочитана среда на живот, любими цветове и някои предпочитания и избори относно нещата от първа необходимост. С този външен вид, тези инстинкти и вродени дадености на нормалната човешка природа, както и с различните проявления, които са в обхвата на нормалния човешки живот, може да се каже със сигурност, че въплътеният Бог е напълно стандартен, нормален човек, обикновен член на сътвореното човечество. По отношение на Своите атрибути и форма на съществуване въплътеният Бог е напълно различен от Бог на небето, тоест от Божия Дух; външният Му вид също е напълно различен от този на Божия Дух. В периода, в който трае делото на въплътения Бог, това, което Той разкрива и е способен да направи, е нещо, което човешките очи могат да видят и човешките умове могат да възприемат. Но познанието на хората за Божия нрав, Божията същност и присъщата идентичност на Бог е много ограничено. В съчетание с факта, че самите хора таят много представи и фантазии за Бог, различните проявления на човешката природа на въплътения Бог създават някои трудности за хората. Например думите, които използвам, когато говоря, са от ежедневния език, а също така често използвам някои разговорни изрази и просторечие. Тогава хората ще Ме сравняват с Бог на небето, като казват: „Бог на небето трябва да говори красноречиво и да използва изящни думи. Защо думите, които използва този човек, не са изящни? Той дори използва някои разговорни изрази и просторечие, а понякога използва речник и изрази, свързани с нещата от първа необходимост“. Например Аз харесвам определен цвят и някой казва: „Как можеш да харесваш този цвят? Този цвят не изглежда чист или свят! Не трябва ли Бог да харесва бяло? Не трябва ли Бог да харесва небесносиньо или зелено? Как можеш да харесваш този цвят? Този цвят не представлява идентичността и същността на Бог!“. Тогава те си създават представи в сърцата си. Но Аз казвам, че наистина харесвам този цвят — как трябва да подходиш към това? (Трябва да подходим правилно.) Въплътеният Бог има нормална човешка природа. Като живее в нормалната човешка природа, Той трябва да влиза в съприкосновение с всякакви неща, които попадат в обхвата на нормалния човешки живот. И така, що се отнася до нещата от първа необходимост, Той има Своите лични предпочитания. Тези предпочитания може да са съобразени с тези на Бог в твоите представи и фантазии, а може и да не са съобразени. Какво става, ако не са съобразени? Ти ли грешиш, или Аз греша? Мисля, че не греша, защото имам право да избирам нещата, които харесвам. Не съм ти ги натрапил, нито съм казал, че те са истината и че трябва да ги приемеш. Ти също имаш своите права и Аз никога не се намесвам в тях. Никога не те заклеймявам за това, че харесваш бяло или синьо, така че и ти не бива да Ме заклеймяваш, че харесвам други цветове, нали? Някои хора казват: „Така не става. Това, което Ти представляваш, е различно от това, което аз представлявам. Аз представлявам покварените хора, а Ти представляваш Бог на небето. Как може това да е едно и също?“. Аз наистина представлявам Бог на небето, но Бог на небето не заклеймява цветовете, които харесвам. Ти мислиш, че бялото е свято, но погледни всички неща, създадени от Бог на небето — те са във всякакви цветове. Цветята, които Бог е създал, са в смесица от цветове. Понякога сред останалите облаци в небето има дори тъмни, а тъмните облаци са сиви. През лятото, когато е твърде горещо, щом тъмните облаци закрият слънцето, ти се чувстваш разхладен и ти е комфортно, и благодариш на Бог за Неговата благодат. Това не е ли нещо добро? (Да.) Някои други хора казват: „Зеленото е хубаво; зеленото, създадено от Бог, представлява живота“. Това е неправилно. Виж зърнените култури, които Бог е създал. Царевицата например не е ли в много цветове? Има жълта, бяла, лилава и черна царевица. Можеш ли да кажеш, че царевицата не представлява живот? Царевицата е създадена от Бог. Тя може да пуска корени, да пониква, да цъфти и да дава плод. Тя е органична и също така представлява живот. Освен това всички листа на дърветата ли са зелени? (Не, има също лилави, жълти и червени листа.) Всичко това са цветове на листа; те не представляват ли живот? (Представляват.) И така, когато някои хора казват „зеленото представлява живота“, не грешат ли? (Да.) Тогава уместно ли е някои хора да казват, че „бялото представлява чистота“? Това не са ли глупости? Бялото просто изглежда малко по-чисто и по-светло; то не представлява чистота. Дори и през целия си живот да носиш бели дрехи, това не означава, че си чист; ти все така си покварено човешко същество. Следователно няма правила, когато става въпрос за избор на цветове. Това се основава само на цвета на кожата, личното предпочитание и индивидуалността, и разбира се, на сезона, климата и температурата. Бялото е просто цвят; то не представлява нищо. Ами черното? Някои хора казват: „Черното представлява мрака, смъртта и дявола, така че черното е лошо!“. Кажи Ми, добре ли е да се заклеймява черното? (Не.) Понякога Аз също нося черни дрехи, като черно вълнено палто, ветровка, пуловер или панталон, а през зимата понякога нося черен шал и черни ръкавици. Някои хора казват: „Черното не представлява ли мрака и Сатана? Как можеш да носиш черни дрехи? Ти не представляваш ли Бог? Ако носиш черно, докато представляваш Бог, това не Го ли представя в погрешна светлина? Бог на небето определено не харесва черно“. Аз казвам, че грешиш. Откъде знаеш, че Бог на небето не харесва черно? Кога чу Бог да казва, че не харесва черно? Това записано ли е в Библията, или някой вестител ти го предаде? Виж черните храни сред зърнените и бобовите култури, като черен боб, черен ориз и черен сусам — не са ли създадени от Бог? (Да.) Хората обичат да ядат тези черни храни, а за тях се смята, че подхранват тялото. Освен това копринените кокошки са напълно черни, а тяхната хранителна стойност е по-голяма от тази на обикновените кокошки. Също така има змиеглави риби сред рибите, черни мечки сред бозайниците и врани сред птиците — те не са ли черни? (Да.) Има черни камъни, хора с черна коса и хора с черна кожа. Когато някои хора имат лъскава черна коса, те винаги се перчат с нея пред другите с думите: „Вижте колко е черна косата ми; толкова е красива!“. Когато белите косми се увеличат, те започват да се тревожат от чувството, че са остарели. Какво представлява бялото тогава? (Остаряване.) Представлява остаряване, влошаване на телесните функции и дори поход към смъртта. Колкото повече бели косми имат хората, толкова по-мрачни, унили и разстроени стават те и си спомнят колко хубаво е било да имат черна коса, когато са били млади. По това време те осъзнават колко глупаво е било от тяхна страна да казват, че „бялото представлява святост“, и вече не казват, че черното представлява мрака, дявола и Сатана; те вече не говорят сляпо въз основа на представите си. Хората ще разберат тези неща, след като преминат през някои преживявания, но някои хора никога не ги разбират дори когато достигнат старост. В сърцата си хората таят представи за много неща. Когато чуят какво казвам, или видят какво ще правя или какви избори правя, няма как да не се опитат да Ме сравняват с Бог на небето и си създават някои представи. Те често си създават представи особено относно нещата от живота, с които могат да влязат в съприкосновение и които могат да видят. Виж, хората не могат да не си създават представи относно избора на цветове и дори не могат да подходят рационално към този дребен въпрос и да направят правилна преценка. Например виждаш, че дрехите, носени от будистките монахини и монаси, са сиви, така че си мислиш, че сивото представлява будистките монахини и монаси. Следователно, ако избера сива горна дреха за теб, ти си мислиш: „Ние не сме ли християни? Ти не си ли въплътеният Бог? Как можеш все пак да избираш сиви дрехи? Само будистките монахини и монаси носят сиво! Как могат вярващите в Бог да носят цвета, носен от будистките монахини и монаси? Това не ни ли приравнява с будизма? Ти дори не отбягваш това табу!“. Аз казвам, какво има да се отбягва? Всички цветове са създадени от Бог. Имам Своите причини, какъвто и цвят да харесвам, и нещо повече, той със сигурност е добър за теб и е от полза за теб. Ти винаги свързваш монасите и монахините със сивия цвят, или с вярващите в Бог, или със самия себе си — това си е твой проблем. Аз не мисля за това по такъв сложен начин. Да мислиш по този начин означава, че си нездравомислещ. Ти гледаш на този цвят през призмата на своите представи и фантазии, придал си свое собствено значение на този цвят и си изтълкувал този цвят по изопачен начин. В крайна сметка ти ограничаваш себе си само до това да харесваш бяло и да носиш само бяло. Но когато видиш главата си покрита с бели косми, кожата и тенът ти да побледняват, или се появи витилиго, ставаш нещастен и вече не казваш, че харесваш бяло, нито казваш, че бялото представлява чистота. Хората дори са преизпълнени с представи за това какви цветове харесва и избира въплътеният Бог. Кажете Ми, това не е ли много проблематично? Чудя се: дали тези хора действително са разбрали многото истини, за които съм разговарял? Ако не могат да разберат дори този дребен въпрос, могат ли да разберат истината, която е толкова сложна? Съмнявам се дали действително разбират истината. Трудно е да се каже, нали? (Да.) Те разбират само някои доктрини, но не разбират истината, и въпреки това сляпо прилагат правила към някои неща в реалния живот и отсъждат за тях. Това не е ли изопачаването на хората? (Да.)

Кажете Ми, хората как трябва да гледат на различните цветове и как трябва да ги разбират? Погледнете този човешки свят: предметите и живите същества, които хората могат да видят с просто око — независимо дали са подвижни, или неподвижни — са във всякакви цветове и всички те са създадени от Бог. Рибите, птиците, свирепите животни, тревопасните, домашните птици и добитъкът са във всякакви цветове; плодовете, раждащи се по дърветата и по земята, са във всякакви цветове. Какво разбра от това изобилие на цветове? Бог е създал цветовете на различни неподвижни обекти, за да осигури подходяща среда за живот на сътвореното човечество; тези цветове са от полза за очите и сетивата на хората, както и за оцеляването на цялото им тяло. Бог е обмислил всичко това. За Бог има конкретна причина да използва определен цвят или при проектирането на формата и размера на нещо, както и на неговите жизнени навици и модели; при Бог няма правила. Бог не само не спазва правила при създаването на всички неща, но има и един най-основен принцип: съдейки по техните цветове, форми, жизнени навици и функции, както и по ролята, която всяко от тях играе сред всички неща, всички те правят хората пригодни да оцеляват в такава среда и им позволяват да усвояват различните хранителни вещества, от които се нуждаят, от различни храни; те са създадени въз основа на тези неща. Тъй като хората са твърде незначителни и това, което могат да видят с просто око, е ограничено, в обхвата на това, което могат да видят с просто око, те ограничават Бог като такъв или онакъв, и мислят, че Бог трябва да действа по този или онзи начин. Например в представите на хората Сатана обикновено се появява от мрака, затова хората си мислят: „Черното е лошо. Бог не харесва черно; Бог не създава черни неща“. Да мислиш по този начин е погрешно! Има много черни неща, които са полезни за хората. Например някои храни, като черен боб и черен сусам, са черни, но са полезни за човешкото тяло. Освен това някои птици и животни са черни на цвят и те дори съставляват някои защитени от държавата видове. Следователно е погрешно да определяш дали нещо е добро, или лошо въз основа на неговия цвят. Изборът на черното от страна на Сатана не доказва, че черното е лошо, нито доказва, че черното е нещо, което Бог не харесва или заклеймява. Тогава защо Сатана избира черното? Тъй като Сатана е нечестив и жесток, той не може да понася светлината и обича да се крие в мрака. Само като се крие в мрака, той може да избегне това да бъде разкрит от хората. Той избира черното, за да му е по-лесно да се крие, да мами, да върши лоши неща и да извършва зло. Но ти не можеш да заклеймяваш черното само защото Сатана го избира. В сравнение с бялото, черното в най-добрия случай просто улеснява Сатана да се крие и се използва от него, затова Сатана предпочита черното. Тъй като Бог е светлина, Той често ходи в светлината, говори на хората в светлината и се явява на хората в светлината. Бог живее в светлината и Бог винаги избира бялата светлина. Затова хората си мислят: „Бог не харесва други цветове; Бог харесва само бяло“. Този възглед не е ли погрешен? (Да.) Погледни всички неща, създадени от Бог — те са във всякакви цветове. И така, откъде идват всички тези различни цветове? Всички те водят началото си от Божиите мисли. Ако заклеймяваш различните цветове, които водят началото си от Божиите мисли, какъв вид проблем е това? Това не е ли бунтарство? (Да.) Това е твърде идиотско! Ако можеш да влезеш в съприкосновение с проявленията на нормалната човешка природа на въплътения Бог, да ги видиш или да ги чуеш, ти трябва да се отнасяш към тях правилно. Стига да не засягат или възпрепятстват твоето приемане на истината, не бива да правиш голям проблем от тези неща, като ги проучваш и анализираш, след което ги преувеличаваш до крайност, а накрая си създаваш представи и съдиш въплътения Бог, заклеймяваш Го, съпротивляваш Му се и Го отхвърляш. Това би било толкова погрешно! Такива хора нямат съвест и разум.

Тъй като въплътеният Бог е обикновен, нормален човек, Той има Свой определен, нормален начин на живот, житейски навици и дори режим на живот, както и всичките различни избори, компромиси и гамата от емоции, свързани с човешкия живот. Относно нормалната човешка природа на въплътения Бог, от една страна, хората трябва да подхождат правилно към нея от рационална гледна точка; от друга страна, трябва да имат правилно разбиране за нея. Ако си изградиш представи, защото виждаш това, което въплътеният Бог прави относно Своя живот и нормалната човешка природа, чуваш го или влизаш в съприкосновение с него, най-простият метод да не допуснеш това да се отрази на твоето навлизане в живота или на твоето приемане на Божиите слова, е да не се опитваш да сравняваш въплътения Бог с Бог на небето. Въплътеният Бог живее в нормална човешка природа; Той има Своята свобода, Той има служението, което трябва да изпълнява, а също така има и нормален човешки живот. Трябва да подходиш правилно към това. Виж, третият етап от Божието дело за спасяване на хората изисква изразяването на много истини. Когато общува за различни аспекти на истината, Той използва ежедневен език, като често включва разговорни изрази, просторечие и местни диалекти, а понякога използва специални изразни средства. Щом изречените слова са изцяло истината и са всички истини, които трябва да разбереш и в които трябва да навлезеш, тогава трябва да се покориш; по този начин можеш да постигнеш спасение. Ако винаги издребняваш, винаги проучваш внимателно и винаги имаш съмнения, тогава няма да придобиеш истината и ще пропуснеш ценната възможност на въплътения Бог да спасява хората. И така, как трябва да подходиш правилно към делото на въплътения Бог? Първо, трябва да имаш разум, трябва да се научиш да се покоряваш на Божието дело, трябва да се съсредоточиш върху правилните си задачи и да вървиш по пътя на стремежа към истината и трябва да се съсредоточиш върху преодоляването на покварения си нрав, за да постигнеш спасение. Това е най-важното нещо. Няма нужда по цял ден да проучваш внимателно Бог. Независимо колко представи и фантазии имаш, те не са истината. Би могъл да се придържаш към представите си цял живот и все още да не придобиеш истината, и в крайна сметка пак ще трябва да отидеш в ада. След като прозреш тези въпроси, ще можеш да навлезеш в правилния път на вярата в Бог и ще можеш да се избавиш от представите и фантазиите си, когато четеш Божиите слова. Първо виж дали в тези слова има истина, която да търсиш. Ако тези слова съдържат истината и Божиите намерения и те могат да ти позволят да разбереш един аспект на истините принципи, тогава бъди по-широко скроен; не издребнявай за всеки детайл, не бъди тесногръд и не се вторачвай в това. Какво трябва да мислиш в сърцето си? „Въпреки че въплътеният Бог е обикновен човек с нормална човешка природа, Той може да изразява истината и може да представлява Бог. Дори ако сме донякъде образовани и можем да говорим красноречиво, ние не можем да изразяваме истината, нито можем да изразяваме Божия нрав и това, което Бог притежава и представлява, нито можем ясно да разговаряме за истините принципи. Независимо колко познание имаме или колко висок е статусът ни, това не означава, че притежаваме истината, нито че можем да представляваме Бог. Въпреки че въплътеният Бог говори на ежедневен език, който е прост и лесен за разбиране, словата, които изрича, са изцяло истината. Той също така може да общува задълбочено за истините принципи и да разрешава различните проблеми на хората. Това е достатъчно. Хората не вярват ли в Бог, за да придобият истината? Не бива винаги да издребнявам и да се опитвам да намирам недостатъци; това означава да пренебрегвам същинските си задачи.“ Ако имаш тази нагласа, ще можеш да разбираш истината, когато четеш Божиите слова, и ще можеш да се стремиш към истината. Ако не притежаваш тази нагласа и не търсиш истината, а винаги издребняваш за думите, когато слушаш проповеди, и винаги имаш представи за словата и делото на въплътения Бог, това ще се отрази на твоето разбиране на истината. Някои хора винаги сравняват въплътения Бог с Бог на небето, като винаги питат: „Защо въплътеният Бог не е духовно тяло? Защо плътта не говори с гръмотевичен глас като Бог на небето?“. Те също така вярват, че е невъзможно въплътеният Бог да бъде истинският Бог, Който изразява слова и говори. Те вярват, че действията на истинския Бог трябва да надхвърлят фантазиите на хората — ако Той говори точно като нормален човек, как може това да бъде явяването и делото на Бог? Те просто не се замислят: „Може ли човек да изразява истината? Въплътеният Бог може да изразява толкова много истини; дали това е нещо, което човек може да постигне? Не много хора могат да видят това ясно. Това, че Бог изразява толкова много истини, е най-великото нещо, което Бог е извършил сред човечеството, и е нещо, което нито един човек не може да постигне“. За да разберат хората, когато разговарям за истината, Аз трябва да разговарям за нея по начин, който е ясен и лесен за разбиране; трябва да говоря подробно, да казвам нещата многократно, а също и да давам примери. Това кара много хора да си създават представи. Ако наистина разговарях по обобщен начин, колко хора щяха да могат да схванат какво казвам? Нито един човек нямаше да може да го схване, главно защото вашият духовен ръст е твърде малък. Аз обяснявам нещата с такива подробности, толкова подробно, че става многословно, и дори на Самия Мен Ми омръзва от това и не искам да продължавам да говоря за него, но някои хора все още не схващат какво казвам и си мислят: „Защо да не даде още един-два примера?“. Говорил съм до степен, в която Ми омръзва и не искам да продължавам, така че как става така, че все още не схващаш? Това доказва, че нямаш човешки мозък, нямаш способността за възприемане на истината и без значение в колко подробности навлизам, ти пак няма да го разбереш. Общуването по този начин със стремежа да се гарантира, че всеки с малко способност за възприемане може да разбере и да има път на практикуване, неизбежно ще бъде малко многословно. На всичкото отгоре енергията и другите аспекти на нормалната човешка природа са ограничени. Особено когато се разговаря за истината, някои неща много трудно се изразяват с думи, а човешкият език е твърде беден. Затова понякога е много трудно да се намери точната дума в рамките на две-три секунди и мога само да използвам дума, която е приблизително еквивалентна, за да постигна известен ефект, и това е достатъчно. Но всеки път, когато общувам, Аз се стремя да направя така, че словата, за които общувам, да могат да се въртят около една тема, за да можете да имате разбиране за този аспект на истината и в крайна сметка да имате път, който да следвате, когато се натъквате на всякакви неща в действителното си преживяване. Това е изключително полезно за преживяването на живота ви. Въпреки че говоренето с такива подробности Ме кара да изглеждам многословен, когато се натъкнете на такива проблеми, няма да се чувствате изгубени — ще имате път, който да следвате. Вече няма да живеете сред думи и доктрини, а вместо това ще имате практичен път, практична основа и практични истини принципи, които можете да съпоставите със ситуациите, на които се натъквате, за да разрешите проблемите си. Затова правя всичко възможно да направя това, което нормалната човешка природа на въплътения Бог може да постигне, и правя всичко възможно да кажа всичко, за което мога да се сетя. Когато говоря до степен да кажете, че всички разбирате и няма нужда да общувам повече, тогава ще спра да говоря; Аз наистина не искам да продължавам да говоря толкова надълго и нашироко.

Както виждаш, Бог на небето говори просто. Например Бог Йехова каза на Моисей: „Моисей, ела, имам да ти кажа нещо“. Моисей бързо коленичи, Бог му каза няколко неща, които да провъзгласи, и Моисей ги провъзгласи според наставленията на Бог Йехова. Днес, ако въплътеният Бог ти каже няколко неща и поиска от теб да ги направиш, докато практикуваш, ти ще разкриеш всякакви видове покварен нрав. Ще можеш ли в този момент да имаш принципи на практикуване и път на практикуване? (Не.) Няма да можеш. И така, виждаш, че Божият Дух говори просто, но когато Божият Дух върши дело и изрича някои слова, това става само когато върши някои специални, отделни неща по специални поводи и в специален контекст, при които Той няма друг избор, освен да постъпи така. Делото, извършвано от въплътения Бог обаче, е конкретно и всеобхватно. Не е като Божият Дух да каже няколко неща, за да даде откровения на хората, или да каже няколко неща, за да издаде заповед или да изрази пророчество, и след това да приключи, щом е извършил този прост, отделен елемент от делото. Делото на въплътения Бог е да говори за дълъг период от време. Промяната на нрава на хората и отърваването от покварения им нрав не са неща, които могат да бъдат постигнати просто като се кажат няколко неща. Тъй като човечеството е толкова дълбоко покварено и различните отрови и аспекти на нрава на Сатана са се загнездили дълбоко в хората, за да пречисти напълно покварата на хората, въплътеният Бог трябва да върши конкретно дело, да изрича конкретни слова и да изразява различните аспекти на истината, които са нужни на хората, за да постигнат спасение. Именно чрез вършенето на делото Си по този начин през такъв дълъг период от време, словата, които Той изрича, и делото, което Той извършва, изглеждат много конкретни, а може би дори — в очите на хората — доста многословни и проточени. Водени от своите представи, хората си мислят: „О, въплътеният Бог не е светкавично бърз в Своето дело, нито разрешава нещата бързо. Той говори с твърде много подробности и казва твърде много; Той е малко многословен. Отнася се с хората като с тригодишни деца!“. Предвид твоя духовен ръст не мисля, че си дори на нивото на тригодишно дете — може би си на нивото на едногодишно или двегодишно, или може би дори на нивото на бебе. Да се отнасям с теб като с тригодишно дете всъщност е да те издигам. Когато Бог говори като гръм от небето, за да каже на хората някои неща, към какви хора се обръща Той? Обръща се към Своите пратеници и към хората, оползотворявани от Него. А пред каква група хора е изправен сега въплътеният Бог? Изправен е пред поквареното човечество, човечеството, което възнамерява да спаси, вместо да говори на определени личности и да върши дело върху тях. Естеството на делото, извършвано от Божия Дух, и това, извършвано от въплътения Бог, са напълно различни. Божият Дух никога не би могъл да живее с поквареното човечество. Само въплътеният Бог може да живее с хората и неуморно да продължава да говори на поквареното човечество и да върши дело върху него по този начин. Въплътеният Бог идва сред хората и живее с тях. Тъй като живее с тях, Той наглежда всичко. Какво се има предвид под това да наглежда всичко? Това означава, че проблемите, свързани с това как хората постъпват, живеят, работят, изпълняват своя дълг, както и с пътя, по който вървят, а също и въпросите, свързани със спасението на хората, как хората се отнасят към Бог и как хората познават Бог — всички те трябва да бъдат разрешени. Последния път, когато Бог се въплъти, това стана, за да бъде прикован на кръста, за да изкупи хората от греха. Този път Бог се е въплътил, за да преодолее греховната природа на хората из основи. Затова този етап от делото изисква от Бог да изрече много слова и да изрази много истини, а продължителността на Божието дело също трябва да обхване много по-дълъг период от време. Божият Дух не може да живее заедно с човечеството, защото атрибутите на човечеството са различни от тези на Божия Дух и от присъщата идентичност на Бог. Няма как да живеят заедно. Така че, казано малко неуместно, ти благоговееш пред Бог на небето, но Бог на небето е духовно тяло и не винаги може да придружава човечеството. Само когато Бог се въплъти и стане обикновен човек, Той може да придружава човечеството по този начин. Лесно е да се разбере, когато е казано по този начин, нали? (Да.) Въплътеният Бог живее заедно с човечеството, като неуморно говори и върши дело по този начин година след година. Въплътеният Бог живее с хората и тези около Него, които могат да влязат в контакт с Него, вероятно са преживели някои неща: Той реши всички проблеми относно основните потребности, които трябваше да бъдат решени за хората, и също така направи много отвъд делото, което би трябвало да върши, включително създаване на филми, преработване на сценарии, режисиране на видеоклипове, писане на реплики, писане на сценарии за интервюта и преработване на важни статии. Аз свърших всичката тази работа, която първоначално не трябваше да върша. Вършенето на тази допълнителна работа Ме изтощава физически и психически, лиши ме от почивка и дори забави Моето изнасяне на проповеди. Много хора виждат тези неща, но нямат усет за тях. Аз говоря и върша дело толкова неуморно, но въпреки това повечето хора все още не са на нужната висота и не разбират напълно. Виждам, че това човечество е наистина окаяно, наистина нищожно и наистина невежо. Независимо от пола или възрастта, хората са едно нищо. Ако бях казал това, преди да извърша това дело, ти може би щеше да си помислиш: „Не се ли държиш твърде високомерно? Гледаш ни отвисоко“. Но след като общувах с тези хора в продължение на много години, от дън душа казвам с въздишка: „Хора, наистина Ме накарахте да положа толкова големи усилия за вас! Заложбите ви са лоши, а непокорството ви е голямо. Наистина не ви гледам отвисоко“. Аз съм най-незабележимият и най-невзрачният сред вас и независимо дали става въпрос за реч, външен вид, ръст или познания, вие намирате, че Аз стоя по-долу от вас, но чрез Моя действителен контакт и взаимодействия с вас през тези години, кое е единственото нещо, което мога да кажа? Освен факта, че пътят на следване на въплътения Бог, по който сте избрали да вървите, е правилен, вие не притежавате нищо друго. Вие сте просто празни черупки без живот реалност. Що се отнася до вашия човешки живот, той е просто пълна бъркотия и е в пълен безпорядък. Повечето хора нямат истински умения или реални познания, не знаят как да живеят, не знаят как да управляват средата и как да управляват животните и не знаят как да поддържат личната си хигиена. Във всичко, което правят, те нямат ред и са неорганизирани и нито знаят как да започнат, нито как да завършат нещата. Характерът им също е лош. Липсва им сериозно, отговорно, стриктно и прецизно отношение към това, което правят. Те просто действат нехайно, за да живеят на гърба на другите, като карат ден за ден. И въпреки това всички тези хора имат прекомерни желания, смятат, че са по-добри от останалите, и искат да ръководят и да издават заповеди на другите какво да правят, но за тяхно голямо съжаление, никой от тях няма тази способност. Аз не обичам да ръководя, като издавам заповеди, нито обичам да раздавам команди от високата си позиция и да казвам на хората какво да правят. Просто обичам да върша действителна работа, като върша всяка задача чисто и ефикасно, методично я върша добре и поемам отговорност за нея с най-голяма сериозност до самия край. Но повечето хора наистина нямат нужните качества. Те не са способни да носят тази отговорност и нямат уменията и способността да раздават команди. Трябва да кажа, че вие не можете да управлявате и да поддържате средата. Аз имам определен проект и определен план в ума Си, затова ви казвам Своя план. Казвам ви как да работите, как да подредите нещата, къде да засадите дървета, къде да положите трева, къде какво да построите, къде е подходящо да поставите определени неща и как да управлявате определени неща, а след това вие отивате и го правите — само това е нужно. Когато приключите, всички виждат, че направеното наистина изглежда доста добре. Взаимодействал съм с тези хора в продължение на пет или шест години и всичките им умения и способности са излезли наяве. Вече знам, че членовете на това човечество вероятно са все такива. Въпреки че не съм живял с избраниците от всички различни страни, вашето действително положение би трябвало да е почти същото като това на Божиите избраници в китайските църкви в САЩ. Аз взаимодействам с тези хора, така че те в крайна сметка получават малко допълнителна полза и се радват на благоволението Ми малко повече. Вие сте далеч и Аз нямам досег с вас, така че можете само да се стремите към истината. Резултатът е същият.

При въплъщението Си, за да върши делото този път, Бог предимно разговаря за различните истини, като позволява на хората да поемат по пътя на спасението чрез разбиране, приемане и практикуване на всяка истина, а накрая да постигнат спасение, което по този начин би приключило делото на Божия шестхилядолетен план за управление; това е делото, което се пада на Бог да извърши. А колкото до това колко части от това дело не са в съгласие с представите на хората или според хората не са съвсем съгласно Бог на небето, те би трябвало да се избавят от всичко това. Каквито и представи да имаш, щом изречените слова и делото, извършено от въплътения Бог, изразяват истината и Божиите намерения, могат да представляват Самия Бог и да представляват нрава и идентичността на Бог, то ти трябва да ги приемеш и да не издребняваш. Нещо повече, ако постоянно издребняваш и имаш една или друга представа за въплътения Бог, което винаги ти пречи да приемеш истината, то това е най-проблемното нещо за теб; то ще ти донесе само вреда без ни най-малка полза. Следователно не бива да се отнасяш към въплътения Бог въз основа на представите и фантазиите си, нито пък да оценяваш въплътения Бог, като използваш представите и фантазиите си. Напротив, трябва да се избавиш от първоначалните си представи и фантазии за въплътения Бог, както и настоящите си представи и фантазии за Него. Каквито и представи и фантазии да имаш, ти трябва да ги отхвърлиш; трябва да ги разнищиш и да ги опознаеш, а след това да ги заклеймиш и да се избавиш от тях. Едва след като се избавиш от тях, ще можеш да имаш чисто сърце, с което да приемеш Божиите слова и делото на спасението, което Бог извършва върху теб, и едва тогава ще можеш да дойдеш пред Бог и да имаш надежда да постигнеш спасение. Освен че говори, за да предостави истината на хората, и че върши делото на наказване, съдене и спасяване на хората, въплътеният Бог всъщност дава и някои полезни напътствия относно някои въпроси в живота на хората. Въпреки че това дело не е свързано с истината и с делото на спасяване на хората и не е дело, включено в служението на въплътения Бог, при общуването и взаимодействието Си с хората в китайските църкви в САЩ Аз също така дадох изобилие от напътствия, критики и корекции относно проблемите в живота им. Нали така? (Да.) Това е дело, което върша просто между другото. На пръв поглед повечето хора изглеждат донякъде способни, но не могат да се нагърбят с нито един елемент от работата и дори средата им на живот е пълна бъркотия. Като видях, че на практика нямаше никаква надежда тези хора да поддържат средата си на живот подредена и да вкарат живота си в правия път дори в рамките на десет години, Аз се включих и ги напътствах в някои неща, като им помогнах да разчистят двора и да подредят средата. На някои места масите, столовете, диваните и саксийните растения в стаите, картините и огледалата, висящи по стените, и нещата в баните бяха в пълен безпорядък. Ако трябва да го опиша с две фрази, беше „напълно неорганизирано“ и „нямаше къде да се стъпи“. Дори само опитът да се разходиш вътре те караше да се притесняваш, че може да се блъснеш в нещо. Всеки път, когато отивах там, вътрешно се задушавах непоносимо. Като виждах как бяха подредени нещата вътре, се чувствах некомфортно. Всякакви вещи бяха натрупани на купчини, като много неща бяха поставени на грешното място. В кабинета бяха натрупани кофи след кофи с ориз и брашно, а в кухненските шкафове, предназначени за съхранение на зърно, нямаше нищо. На сушилника за чинии имаше отвертки, а в хладилника — кутии с инструменти. Казах на хората там: „Инструментите ви имат ли нужда от замразяване? Да не се страхувате, че ще им стане твърде горещо навън?“. Просто ми се стори немислимо. Имам един навик: щом вляза на закрито, обичам първо да видя дали дадено място е подредено спретнато и подходящо и дали всеки предмет е сложен там, където му е мястото. Няколко пъти наблюдавах дома им и наистина вече не можех да понасям гледката му. Казах: „Днес имам малко свободно време, така че ще подредя дома ви. След като приключа с подреждането, ако смятате, че е подходящо, го оставете така; ако смятате, че не е подходящо, можете да го промените“. Разгледах бегло какво основно обзавеждане има и след това, в зависимост от размера и разположението на мястото, накарах всички да сложат мебелите, различните кухненски прибори и дрехите си по съответните им места, като ги подредят правилно. Също така ги накарах да почистят паяжините, а също и пясъка и праха по пода. След подреждането всички се почувстваха доста добре. По-късно те запазиха тази основна подредба; просто трябваше да я поддържат чиста. Помагал съм на хората и в проектирането на средата в техните дворове. На някои места засадихме цъфтящи дървета, а на други — кленове, и засадихме малко цветя в цветни лехи. Този вид озеленяване е доста хубав. След като всичко е подредено, на някои места се поддържа доста добре, докато на други никой не приема нещата на сериозно и нищо не се поддържа. Когато цветята и растенията пораснат на височина и се разклонят, те дори не знаят, че трябва да ги подкастрят. Чудил съм се, тези хора тъпи ли са, или какво? След като средата е подредена, те не знаят дали е добре, или не, и не могат да преценят кое къде трябва да се постави. Слагаш маса в стаята, слагаш настолна лампа върху нея и нареждаш няколко стола около нея. Вечер, докато човек чете книги и слуша химни под лампата, е доста приятно да се отдава на духовната си практика на спокойствие тук. Хората, които не разбират това, смятат, че в стаята няма достатъчно вещи, затова вкарват още две малки масички и трупат върху тях ориз, брашно и кучешка храна. Където и да има малко място, те тъпчат неща, претрупвайки стаята, докато не заприлича на склад. Смятат, че е неудобно да вземат нещата, когато всички те са сортирани и прибрани, и че е удобно да ги грабнат по всяко време, когато всичко е натрупано на едно място. Аз казвам: „Това е среда, в която да живеят хора. Ако не знаеш как да се грижиш за нея или да я поддържаш, каква е разликата между това да живееш така и да живееш в кочина?“. Някои хора наблюдават как поддържам жизнената среда подредена и се учат от това; те могат да научат някои неща и да разберат малко. Но някои хора дори не се опитват да се научат; те никога не поддържат собствената си жизнена среда и личната си хигиена. Където и да отида, ако видя, че мястото е доста чисто, няма излишък от вещи и не е луксозно, но е доста спретнато, не е пълна бъркотия и няма никакъв боклук, се чувствам напълно склонен да остана там. Чувствам, че това място наистина е хубаво; то е светло, чисто и спокойно. Мястото, където Самият Аз живея, не се нуждае от луксозни предмети или пищно обзавеждане. Полилеи, матраци „Симънс“, мебели в европейски стил — не се нуждая от тези неща. Само обикновено легло, тоалетка, бюро и стол. Като седя там, мога да чета книги, да работя на компютъра и да слушам песни. Това е доста приятно и съвсем обикновено. Наличието на обикновени неща не е най-важното. Кое е най-важното? Това, че всичко е спретнато подредено. Там спретнато са подредени книгите. Дори дрехите, които не нося в момента, не ги захвърлям просто небрежно настрани; напротив, сгъвам ги и ги прибирам прилежно — като ги погледнеш, можеш да разбереш, че са били подредени. По масите или скрина няма прах; ако има, го избърсвам. Когато отида на някои места и видя, че стаите са доста чисти, това показва, че собственикът на къщата приема чистотата на сериозно. На някои места нещата в стаите са в пълен безпорядък и освен това е изключително мръсно — с косми, прах, паяжини, насекоми и какво ли още не; изглежда отвратително. Не бих желал да отида на такова място. Местата, на които обичам да отсядам, не са непременно особено удобни, но със сигурност ще бъдат спретнати и чисти. На някои места може да се усети странна миризма, щом влезеш вътре, и никой не е подредил нещата в стаята; пълна бъркотия е. Не бих желал да отседна на такова място. Ако все пак ми се наложи да отида там, за да свърша нещо, мога да се опитам да го изтърпя, но когато Ми кипне, бих ги накарал да подредят. Някои хора не желаят да подреждат и тогава им говоря направо. Казвам: „Подреди тази твоя кочина!“. Кажете Ми, какво може да постигне човек, ако дори не знае как да поддържа собствената си жизнена среда? На някои места кухнята се поддържа доста чиста. В общи линии няма мухи, няма прах по масата за хранене, остатъците от храна са покрити с мрежести капаци, няма петна от вода около мивката, всеки парцал е чист и сгънат и няма петна от мазнина по нито една от дръжките на шкафовете. Толкова е чисто! Това означава да знаеш как да поддържаш жизнена среда. Повечето хора обаче не знаят как да поддържат жизнената си среда. Дори ако им помогнеш да подредят стаите си, те могат да ги запазят такива само за няколко дни. Ако се върнеш няколко дни по-късно, те ще бъдат напълно неузнаваеми в сравнение с преди; ще си помислиш, че си влязъл в грешната стая. На повечето места обаче не влизам в ничия спалня; просто отивам в общите помещения като хола, кухнята и трапезарията. Ако открия нехигиенични зони, ще подредя една или две от тях. Колкото до местата, на които не ходя често, могат да ги подреждат както им харесва.

Някои хора са много спретнати, когато снимат филми или музикални и танцови програми, като изглеждат доста шик. Но понякога, поради специални обстоятелства, се налага да проведем видеоразговор, за да обсъдим работни въпроси, и без да са се подготвили, без да са си сложили грим и без да са се привели във вид, те се включват във видеоразговора; щом ги видя, си мисля: „Тези хора защо са се занемарили толкова? Дори не се привеждат в приличен вид. Наистина ли са чак толкова заети?“. Някои хора държат куп боклуци из спалните си. Те скатават куп храна под възглавниците и одеялата си, като например бисквити, слънчогледови семки и т.н., както и бельо, чорапи и дори компютри, мобилни телефони, тефтери и прочие. Когато си лягат да спят вечер, се налага да избутат тези неща настрани, за да направят място за спане. Тези хора не могат да поддържат подредено дори пространството от по-малко от четири квадратни метра на леглата си. Слагат всичко на леглата си и кой знае колко дни могат да изкарат, без да го изчистят. Когато одеялата им се навлажнят и замиришат на мухъл, не ги проветряват на слънце. Щом влезеш в стаята, усещаш вонята, която е вредна и за здравето им. Независимо каква е къщата, спалнята трябва да се проветрява. Въздухът може да бъде чист само когато пуснеш слънцето да влезе. Постелките за матраците, на които лежиш, и одеялата, с които се завиваш, от време на време трябва да се проветряват на слънце. Ако придобият странна миризма или се замърсят, трябва да се изперат. Това е единственият начин да се поддържа хигиена. Освен това безразборното трупане на неща под възглавницата е абсолютно неприемливо; при наличието на тези неща там Аз не мога да спя. Някои хора имат следния навик: пъхат всичките си лични вещи под възглавниците и под спалното си бельо. Ако не могат да намерят нещо, гарантирано ще могат да го намерят там. И не само мъжете имат тези лоши навици; изненадващо някои от тях са млади жени. На пръв поглед тези хора обикновено изглеждат доста чисти. Когато заснемат видеоклипове и правят предавания, те изглеждат много представително и външният им вид също не е лош. Изглеждат доста жизнени и сияещи. Как така дори не знаят как да поддържат личната си жизнена среда и не могат да спазват дори елементарна хигиена? Кажете Ми, какво биха могли да постигнат такива хора? Вършенето на каквото и да било изисква самодисциплина; трябва да вършиш нещата методично и систематично и да бъдеш стриктен, щателен, сериозен и отговорен — трябва да притежаваш тези качества на човешката природа. Ако, когато става въпрос за твоето собствено лично пространство и среда, имаш мързеливо, нехайно, несериозно и безотговорно отношение, тогава как би могъл да свършиш добре различните елементи от църковната работа? Някои хора казват: „Твърде зает съм с работата. Нямам време да се погрижа за тези неща“. Това не е ли оправдание? (Да.) Казано направо, такива хора просто са мързеливи.

Всички хора с нормална човешка природа имат изисквания към жизнената си среда. Аз също имам изисквания към Моята жизнена среда. Най-малкото трябва да бъде хигиенично, чисто и спретнато, и да бъде приятно за гледане. Няма да се спирам повече на това. Нека просто вземем Божието сътворяване и управление на всички неща — добре ли ги управлява Той? Всички неща, сътворени от Бог — реките и езерата с всичко в тях, планините, котловините и равнините, както и всякакви животни и растения — се управляват от Него. Кажете Ми, добре ли ги управлява Бог? (Да.) Добре ли е управляван всеки вид живо същество? (Да.) Има ли нещо хаотично или неясно? (Не, Бог ги управлява по много подреден, систематичен начин.) Бог ги управлява със закономерност, ред, организираност и яснота, с изключителна стриктност и прецизност. Казано на човешки език, Неговото управление на тези неща е особено спретнато и подредено, като нищо не пречи на нищо друго и няма нищо с главата надолу. Виждаш, че океаните имат своите граници, реките имат своя обхват, а планините, сушата и равнините имат своите съответни функции. Какви видове дървета растат на кои места и в какви среди и зони растат животните, птиците и зверовете — всички те са подредени и с определен обхват. Бог ги управлява с перфектен ред. Рибите и различните други живи същества в морето също живеят с изключителна закономерност. Бог е поставил всичко на съответното място. Въз основа на обхвата на живот на всеки вид живо същество Той е установил неговите навици на живот, режим и температурата, за която е пригодено, и също така е създал храната, от която се нуждае. Бог обмисля особено задълбочено всеки въпрос и управлява всички неща по особено организиран начин. А сега вижте: как хората поддържат средата си? Забрави за това да управляваш църква или регион — ти дори не можеш да поддържаш добре собствената си спалня или мястото, където си почиваш. Някои хора не могат да поддържат подредено дори пространство, малко колкото собственото им легло. Кажи Ми, на какво въобще би могъл да бъдеш способен? Това е недостатък на човешката природа. Нека оставим настрана покриването на нивото, изисквано от Бог на небето; ако можеш да покриеш това, което въплътеният Бог — тоест това, което Аз изисквам да направиш, това не е зле. Всичко това са неща, които хората с нормална човешка природа би трябвало да постигнат. Ако не можеш дори да покриеш критериите за нормална човешка природа, тогава наистина ще ти бъде малко трудно да постигнеш спасение. Това са изискванията към хората, когато става въпрос за поддържане на собствената им среда. Ако хората вложат малко усилия в това, те могат да удовлетворят тези изисквания; това не е нещо трудно. Започни навлизането си с поддържането на собствената си жизнена среда; след това се научи да управляваш работата си и дълга, който изпълняваш. Навлизай в тези неща малко по малко, изгради някои добри навици от гледна точка на нормалната човешка природа и развий някои умения за работа или живот, които хората с нормална човешка природа могат да постигнат. Малко по малко, докато се опитваш да живееш в рамките на тази нормална човешка природа, трябва да се адаптираш към някои положителни, добри жизнени навици и жизнени среди и постепенно да ги превърнеш в част от своята нормална човешка природа. Това ще бъде от полза за твоето изпълняване на дълг, твоята работа и твоето оцеляване. Нали така? (Да.) Това са някои въпроси, свързани с ежедневието.

Предвид това, че въплътеният Бог е плът, Той трябва да притежава нормална човешка природа и инстинктите на сътвореното човечество, както и да живее в рамките на живота на сътвореното човечество. Следователно въплътеният Бог също има някои от потребностите и проявленията на нормалната човешка природа. Въпреки че външно тези потребности и проявления не са пряко свързани с идентичността и същността на Бог, или с Божия нрав, който Бог представлява, те най-малкото са в съответствие с нормалната човешка природа, която Бог на небето изисква от хората; не ѝ противоречат, нито тези неща влизат в какъвто и да било конфликт. Нещо повече, разкриванията и изразите на нормалната човешка природа на въплътения Бог не причиняват никаква вреда на човечеството. Каквото и да изисква от теб въплътеният Бог в рамките на нормалната човешка природа и каквото и да разкрива Той, докато взаимодейства с теб, тези неща категорично няма да те наранят и със сигурност няма да ти навредят. Не само че Бог няма да извърши неща, които да ти навредят, но в рамките на Своята човешка природа — която притежава нормална човешка природа — Той също така ще извърши делото, което възнамерява да извърши, ще изрече словата, които възнамерява да изрече, и ще изрази нрава и същността, които възнамерява да изрази, като доведе хората пред Бог и ги поведе по пътя на постигане на спасението. Независимо колко незначителен и колко нормален и практически може да ти изглежда външният вид на такъв въплътен Бог и независимо колко незабележителен и обикновен е Той сред сътвореното човечество, нормалната човешка природа, която Той изживява, все пак представлява Самия Бог и е свързана със Самия Бог. Следователно само защото Той разкрива нормална човешка природа или прави някои неща, свързани с нормалната човешка природа — като например да ти помогне да подредиш жизнената си среда или да управляваш обкръжението си — ти не бива да си мислиш: „Как може Бог да прави тези неща? Не е ли Той Бог на небето? Не би ли трябвало да върши делото на Самия Бог? Как може да управлява тези неща? Това не е ли като да стреляш с топ по врабчета?“. Ако имаш тези мисли, тогава много и напълно грешиш. Може да има и някои хора, които да си мислят: „Бог е въплътеният Бог — дали този въплътен Бог е високомерен? Откъснат ли е от светските неща? Дали средата, в която живее, обхватът на живота Му или Неговите изисквания за живот са различни от тези на нас, обикновените хора?“. Нека ти кажа, проявленията на всеки един аспект от живота на този въплътен Бог са съвсем обикновени и съвсем нормални; те изобщо не са възвишени и дори в очите на мнозина просто са незначителни. Той няма строги изисквания или прекомерни желания за качеството Си на живот; просто обича да живее по най-простия, най-обикновен начин. Някои хора казват: „Нима въплътеният Бог не знае как да се наслаждава на висок стандарт на живот?“. Всъщност не че не знам как, нито че не съм запознат с хубавите неща. Просто не харесвам такива неща. Аз нямам такива изисквания. Моите изисквания и стандарт за живот са същите като тези на обикновените хора: да ям пържени ястия и салати през лятото, да ям яхнии и задушено тофу през зимата, да хапна пелмени, когато стане студено и завали сняг. Някои хора казват: „Тогава Ти знаеш ли да готвиш?“. Знам и как да готвя и мога да правя ръчно точена юфка. Преди няколко години също така правех хлебчета на пара и усукани кифлички, миех чинии и чистех. Сгъвам одеялата Си много прилежно. Искам да изпера дрехите Си, щом се позацапат, и не обичам да усещам странни миризми. Нямам строги изисквания, когато става въпрос за живота. Обичам тишината и не обичам шума. Не желая да стоя на места, където има много хора, които говорят много високо, и където има много шум, и не харесвам градовете. Кажете Ми, това висок стандарт ли е? (Не.) Когато се возя в кола, вътре просто трябва да е тихо и това е напълно достатъчно. Не обичам климатикът да е настроен на твърде студено, а що се отнася до отоплението, стига да е леко топло и да не ми е студено с ватирано яке, това е напълно достатъчно. Когато купувам мебели, обичам да купувам големи шкафове, които могат да поберат много неща, така че всичко, което сложа вътре, да може да бъде подредено прилежно. Обичам да поддържам чисти нещата, които използвам. Дори когато се захабят от дълга употреба, по тях няма петна от пот и не излъчват странни миризми, а още по-малко има косми или пърхот по тях. Задължително изпирам дрехите, които съм носил, преди да ги прибера в гардероба; никога не слагам мръсни дрехи в гардероба. Нямам строги изисквания по отношение на живота. Когато отглеждам куче, не отглеждам никакви елитни породи; стига да е послушно, добро и разумно, да не създава неприятности и да не иска постоянно да излиза на разходка или да си играе, това е достатъчно. Някои хора казват: „Въплътеният Бог само неща от висок клас и изискани неща ли харесва?“. Виждал съм такива неща, но наистина не ги харесвам. Харесвам практични неща — независимо дали става въпрос за дрехите Ми, нещата, които използвам, или жизненото Ми пространство, стига да са практични, това е достатъчно. Ако има дреха или чифт обувки, които могат да се носят много години и са нещо, от което се нуждая, със сигурност ще ги купя. Ако даден предмет е от много висок клас, скъп и ценен, но е нещо, което бих използвал едва ли не веднъж на десетилетие, не бих го искал, дори и да Ми го дават безплатно. Не харесвам такива неща. Някои хора казват: „Относно Твоя компютър, използваш ли най-скъпия компютър от най-висок клас, най-модерния и най-бързия?“. Компютърът, който използвам, е прилично бърз, но не е от най-висок клас. Стига да мога да го използвам, за да проверявам времето и да чета съобщения, и да върша някои ежедневни задачи, това е достатъчно. Каквито и устройства да използвам, никога не използвам такива от най-висок клас; обикновените, практични устройства са напълно подходящи. Дори ако обикновените Ми вещи се захабят от употреба, Аз се старая максимално да ги поддържам напълно чисти и неповредени и се грижа да могат да се използват нормално.

Въплътеният Бог също така има известни предпочитания, когато става въпрос за общуване с хората. Той не обича да общува с много хора, нито обича да поддържа прекалено задълбочени връзки с хората. Но когато общува с другите, Той също има известно основно мнение за хората и изисквания към тях; най-малкото онези, с които общува, трябва да са искрени в отношението си към другите. Има един определен тип хора, които само се хвалят и се бият в гърдите, когато говорят. Девет от десет неща, които казват, звучат невярно и непрактично или думите им са примесени с презрение и омаловажаване на другите и таят лоши намерения. Всеки път, когато говориш и общуваш с такива хора, те са такива; никога не можеш да стигнеш до дъното на това какви са в действителност и не можеш да почувстваш тяхната искреност. Такива хора са неблагонадеждни и лекомислени; те са безделници и Аз не обичам да общувам с тях. Има и друг тип хора, които лъжат през цялото време и обичат да се отдават на празни приказки и да ръсят глупости, като никога не казват нищо реално. Ако ги попиташ за нещо и се опиташ да получиш сериозен отговор, те увъртат и не ти казват истината. Винаги говоря с тях по напълно неподправен начин и не говоря с пренебрежение с тях, още по-малко бих им навредил някога, но те въпреки това не Ми казват истината; няма как да се разговаря с такива хора. Единият тип са безделниците, които се хвалят, бият се в гърдите и са лекомислени — не желая да общувам с такива хора. Другият тип са тези, които лъжат през цялото време и никога не казват нищо реално; не обичам да общувам и с този тип хора — изпитвам отвращение към тях и ги ненавиждам. Ако се наложи да си имам работа с такива хора в хода на извършване на църковната работа, мога да го понеса — това е просто поддържане на строго делови отношения. Ако няма някаква работа, с която трябва да се заема, Аз се старая максимално да стоя настрана от такива хора и да не общувам с тях. Има и още един тип хора: преди дори да си имал някакви реални отношения с тях, те започват да пресмятат как биха могли да те използват, как биха могли да измъкнат от теб някаква полезна информация, как биха могли да изкарат пари от теб или как биха могли да те измамят, за да спечелят твоето съчувствие, доверие и високо мнение. Обмислят всякакви възможни начини да кроят интриги срещу теб. Аз не желая да общувам с такива хора; намирам ги за отвратителни и стоя възможно най-далеч от тях. Има и друг тип хора: само трябва да имаш някакъв контакт с тях и те ще се опитат да се съпоставят и да се сравнят с теб, и дори ще ти завиждат. Например, ако си направиш прическа, те ще кажат, че прическата ти изглежда зле, но след няколко дни ще си направят абсолютно същата прическа. Или пък ще те видят да носиш хубави дрехи и ще попитат откъде си ги купил, докато ти казват в лицето, че цветът е твърде тъмен, стилът е демоде, не ти стоят добре и т.н., но след няколко дни си купуват абсолютно същите дрехи и постоянно шестват около теб, за да се перчат с тях. Каквото и да имаш, щом го видят, и те трябва да го имат. Ако си купиш малко зеле за евро килото, те казват: „Това е толкова скъпо!“. Но се обръщат и отиват в друг магазин, за да си купят зеле за две евро килото, и дори казват: „Зеленчуците, които си купих, са по-евтини от твоите“. Не лъжат ли най-безсрамно? Не се познавате добре и нямаш някакви близки отношения с тях, но въпреки това те се опитват да се надпреварват с теб и ти завиждат, като се сравняват с теб във всяко отношение; дори се опитват да те надминат във всичко, което кажеш. Това не е ли като да срещнеш бясно куче? Когато срещна такива хора, Аз ги избягвам и ги пренебрегвам; невъзможно е да се разбираш с този тип хора, които нямат нормална човешка природа. Има и още един тип хора, с които вие може би също сте се сблъсквали; с този тип хора е изключително трудно да се излезе на глава. Например те се оплакват, че в стаята е топло. Ако им кажеш да отворят вратата за проветрение, те казват: „Не, ще влязат мухи, ако вратата е отворена“. Ако им предложиш да сложат мрежа на вратата, те казват, че това ще затрудни влизането и излизането. Ако им кажеш да пуснат вентилатора, те казват, че се страхуват да не настинат от течението и че това хаби ток. Ако срещнеш такъв човек, който отхвърля всяко предложение, което правиш, когато се оплаква, че в стаята е топло, ще знаеш, че този човек е наистина труден случай. Що за отрепка е това? Може ли да приеме думи, които са правилни? (Не. Той няма нормална човешка природа.) Тогава би ли продължил да говориш с него? (Не.) Когато срещна този тип човек, Аз си създавам впечатление за него в сърцето Си: „О, ето какъв тип човек си. Ти нямаш нормална човешка природа, не приемаш думи, които са правилни, винаги издребняваш и търсиш кусури, и обичаш да създаваш проблеми, за да затрудняваш умишлено другите. Не струваш“. Как трябва да бъде окачествен този тип човек? Казано на общоприет език, такива хора се наричат „вечно недоволни“; подобни хора не се вразумяват. Те се оплакват, че в стаята е топло, но каквото и решение да им предложиш, казват, че е грешно или че няма да стане. Щом излезеш от стаята обаче, те веднага отварят вратата и прозорците и пускат вентилатора, без да се тревожат, че ще влязат мухи или че ще настинат от течението. Нямам нищо общо с такива хора. Невъзможно е да се комуникира с тях и Аз не обичам да общувам с тях. Някои хора казват: „Не харесваш този тип хора, не харесваш онзи тип хора — не можеш да се занимаваш с някого само защото не го харесваш?“. Не казвам, че не мога да се занимавам с него само защото не го харесвам. Ако се налага да взаимодействам с него по работа или в ежедневието, мога да го понеса. Не мога да откажа да взаимодействам с такива хора само защото не ги харесвам, като по този начин забавя работата или повлияя на определени неща, които трябва да се свършат. Но когато не е необходимо, Аз категорично няма да взаимодействам с такива хора.

Има и друг тип хора, които просто обичат да ядат, да пият и да се забавляват, като пренебрегват същинските задачи. Ако се дължи на младостта и незрелостта им, на все още неутвърдения им характер или на разглезването им у дома, поради което не знаят как да обръщат внимание на правилните неща или да се съсредоточават върху същинските задачи — и не се опитват да усвоят някакви технически умения или да придобият познания и вещина — това може да бъде извинено. Някои хора обаче вече са над двадесет, тридесет или четиридесет години, а все още пренебрегват същинските задачи и си губят времето по цял ден. Когато нямат какво да правят, те обичат да си чешат езиците, да си бъбрят и да се шляят, като карат ден за ден през живота. Никога не мислят за правилни неща, нито се съсредоточават върху същински задачи и не се опитват да усвоят някакви технически умения или да придобият някакви познания и вещина. Не четат Божиите слова, не обмислят въпросите от живота, нито размишляват по какъв път трябва да вървят хората. Никога не премислят как да не вървят по грешен път, след като са видели други да вървят по него, нито гледат онези, които имат навлизане в Божиите слова и истината и са придобили нещо от тях, за да могат да се поучат от тези хора. Никога не обмислят тези правилни неща. Когато са свободни, те просто ядат, пият и се забавляват, четат развлекателни новини и следят развитието на различни индустрии. Потопени във всякакви източници на новини, списания и социални тенденции, те просто се носят по течението и карат по инерция през живота, ден да мине, друг да дойде. Дори след като са кретали така криво-ляво десетина години, те нямат абсолютно никакво съзнание и никога не се разстройват. Който и да ги кастри и разобличава, те не му обръщат внимание, като остават несъобразителни и бавносхващащи, и не осъзнават нуждата да търсят истината. Такива хора просто карат как да е през живота, просто живеят на чужд гръб и чакат да умрат. Този тип хора също така често са цинични, като смятат, че всичко е несправедливо и че където и да отидат, техният талант няма поле за изява. Въпреки това те не успяват да научат нищо поради липсата си на усилия, никога не са се отнасяли сериозно към нито една задача, никога не са приемали сериозно нито една правилна дума и никога не мислят какво трябва да правят в бъдеще. Те се изразяват доста ясно и имат идеи, идеали и желания, но просто не ги превръщат в действия. Доктрините, които говорят, са доста добри и възвишени и хората ги намират за смислени и разумни, и дори за доста приятни за слушане, но когато се стигне до вършене на практически неща в реалния живот, те не могат да съберат никаква енергия и не предприемат никакви практически действия. Аз не харесвам такива хора. Може заложбите ти да са доста посредствени или да загряваш доста бавно, може да ти липсва естествена способност и да нямаш никакви дарби или таланти. Въпреки това ти си особено улегнал, влагаш много усилия в нещата и ги правиш усърдно, готов си да понасяш трудности и можеш да платиш цена. Който и да ти поверява някаква задача, ти си особено сериозен и отговорен и можеш да поемеш отговорност за нея до самия край. Освен това стриктно се придържаш към принципите до такава степен, че понякога дори караш другите да се чувстват възпрени; хората смятат, че си твърде сериозен и се придържаш твърде стриктно към принципите, но си способен да постоянстваш в това. Харесвам такъв тип хора. Няма голямо значение, че заложбите ти са малко лоши и загряваш бавно — поне не си сладкодумен, хитър, измамен човек, или някой, който я кара как да е през живота. Въпреки че заложбите ти не са високи и ти липсва естествена способност, ти обичаш да учиш неща и учиш по особено сериозен начин, здраво стъпил на земята, без да си нехаен. Когато другите са се отказали да се опитват да научат нещо, ти продължаваш да опитваш, докато не го схванеш. Харесвам такъв тип хора. Те постъпват и действат с равномерни, премерени стъпки, никога не се целят твърде високо и са особено сериозни. Отношението им към хората и нещата е искрено. Дори когато къпят куче, те го къпят, докато е напълно чисто и го правят старателно; в противен случай смятат, че са нехайни — отнасят се правилно дори към едно куче. Харесвам такива хора. Някои хора могат да мамят другите, а могат да мамят и Бог и да се отнасят нахайно към Него; те говорят много хубаво, но не вършат практически неща. Не желая да обръщам внимание на такива хора или да взаимодействам с тях. Може да си красноречив и да знаеш как да ласкаеш и да казваш хубави думи, но Аз не желая да слушам такива думи — няма да се хвана на такива неща.

Казвам тези слова, за да можете да Ме разберете. Аз съм просто един обикновен човек, живеещ в нормална човешка природа. В сравнение с Бог на небето, Аз съм много незначителен; много земен, много обикновен човек. Нямам възвишен образ и нямам необикновени способности. Не се извисявам над другите, още по-малко желая да се откроявам от тълпата. Аз съм просто един много земен човек, а също и много непринуден човек. Чувствам, че един обикновен човек като Мен, живеещ в нормална човешка природа, е напълно способен да поеме на плещите си този етап от Божието дело в последните дни и също така е способен да изрази всички истини, които Бог възнамерява да изрази в последните дни, за да можете да придобиете от Мен всички аспекти на истината, идваща от Бог, които са необходими за постигането на спасение. Въплътената плът на Бог е достатъчна, за да ви позволи да постигнете спасение; всеки аспект или оттенък на тази плът, който можете да видите и с който можете да влезете в контакт, всъщност вече е достатъчен за тази цел. Следователно, като нормален човек, ако ти имаш съвест и рационалност, не бива постоянно да сравняваш въплътения Бог с Бог на небето. В противен случай, от една страна, това не ти носи никаква полза, а от друга, на Бог на небето няма да Му хареса, че правиш това. Нещо повече, ако постоянно сравняваш въплътения Бог с Бог на небето, това до голяма степен ще повлияе на твоето приемане на словата, изречени от въплътения Бог, и на делото, извършено от Него, както и на предоставянето на ресурса от всички аспекти на истината, от които се нуждаеш и които идват от Него. Има и още един, дори по-важен аспект, а именно, че колкото и незначителен, колкото и нормален или колкото и обикновен да е въплътеният Бог, Той в крайна сметка е Божият израз на земята, Божието проявление на земята и Божият представител на земята. Независимо колко от Бог Той може да представлява или колко от Бог Той може да прояви, най-малкото в Божиите очи, Той представлява Бог и Той е частичен представител на идентичността на Бог, същността на Бог и нрава на Бог. Следователно най-малкото Той представлява Божията идентичност и Той също така представлява делото, което Бог възнамерява да извърши на земята; Той замества Бог, или може да се каже, че Той действа вместо Бог, за да извърши делото на земята. Колкото и да благоговееш пред Бог на небето или колкото и да се покланяш на Бог на небето, Бог не обича да сравняваш въплътения Бог с Бог на небето, нито Му харесва да разделяш въплътения Бог от Бог на небето. Още по-малко Му харесва, ако имаш високо мнение за Бог на небето, но гледаш отвисоко на Бог на земята, когато сравняваш въплътения Бог с Бог на небето, или ако си изпълнен с възхищение и почит към Бог на небето, но си изпълнен с враждебност и дискриминация към Бог на земята, и дори Го съдиш, заклеймяваш и нападаш. Следователно, когато става въпрос за това как хората се отнасят към въплътения Бог, от една страна, те трябва да се отнасят към Него правилно и да приемат Неговата нормална човешка природа; от друга страна, трябва да приемат истината, която Той изразява, и нрава, който Той изразява, съгласно Божията идентичност и статус. Когато Той разкрива нормална човешка природа и изразява Божия нрав или проявява Божията същност, това, което виждаш и това, което можеш да възприемеш, е точно това. В крайна сметка, от гледната точка и с нагласата на сътворено същество, трябва да се покориш Божиите слова, които Той изразява, или Божия нрав и същност, които Той разкрива, и да ги приемеш. Докато не сравняваш въплътения Бог с Бог на небето, ти също така не бива да се отнасяш различно към въплътения Бог и Бог на небето. Тъй като Бог на небето и въплътеният Бог в крайна сметка по същество са едно — просто има разлика във формата на Тяхното явяване, когато се гледат директно с просто око — независимо дали сравняваш въплътения Бог с Бог на небето, или не, в крайна сметка това как се отнасяш към въплътения Бог, трябва да се свежда до факта, че Той има Божията идентичност и Божията същност. Без значение какъв вид нормална човешка природа или какъв вид разкривания и проявления виждаш с просто око, че има въплътеният Бог, или колко нормален, обикновен и практически изглежда Той, ти трябва да Го приемеш, да Го прегърнеш и да Му се покориш от гледната точка на сътворено същество, вместо да Му се противопоставяш. Хората винаги обичат да сравняват въплътения Бог с Бог на небето. Най-лошото в това е, че хората са най-склонни да използват човешките представи и фантазии за Бог, за да съдят, да заклеймяват или да отхвърлят въплътения Бог. Следователно сравняването на въплътения Бог с Бог на небето е път, който те води към смъртта. Какво означава път, който води към смъртта? Отнася се до това, което съм казвал преди — ти сигурно си търсиш смъртта! А какво означава да си търсиш смъртта? Това не означава, че Божият дом ще те премахне или ще те отлъчи — по-скоро означава, че злото, което си извършил, е толкова тежко, че ще понесеш наказание и ще бъдеш унищожен; това е да предизвикваш съдбата. Когато извършваш такова зло, хората не могат да ти направят нищо, но Бог ще те заклейми въз основа на твоите злодеяния. Тогава защо казвам, че това е да си търсиш смъртта? Има причина да използвам фразата „ти сигурно си търсиш смъртта“: Този твой подход представлява пътя, по който вървиш. По какъв път вървиш сега? Този твой подход показва, че вървиш по път, който води към унищожение. Какво означава този път, който води към унищожение? Означава, че Бог ясно свидетелства, че този въплътен Бог на земята Го представлява и представлява Неговите намерения в последните дни, и че този въплътен Бог е Неговото проявление и носителят на Неговото дело в последните дни, но въпреки това ти не приемаш тези слова. Упорито отказваш да признаеш идентичността и същността на този въплътен Бог и не приемаш Неговите слова и дело. Не само че не ги приемаш, но дори ги отхвърляш и дори често се молиш на Бог на небето и Го умоляваш, като искаш да заобиколиш въплътения Бог, за да придобиеш одобрение от Бог на небето и по този начин да постигнеш спасение. Тоест, ти вярваш само в Бог на небето, докато що се отнася до въплътения Бог — Този, на Когото е поверено Божието дело на земята — ти не Го приемаш. В такъв случай ти отхвърляш делото, извършено от Бог на небето, и словата, изречени от Него, след като Той е дошъл на земята; отхвърляш личността, която Бог е станал на земята, и затова пътят, по който вървиш, е път на унищожение. Колкото и да се покланяш на Бог на небето и колкото и да благоговееш пред Него, Бог не приема и не признава това. Пътят, по който вървиш, е път на унищожение; това се нарича да си търсиш смъртта. Какво означава да си търсиш смъртта? Означава, че злото, което си извършил, е твърде голямо и може да причини твоето наказание; това е да предизвикваш съдбата. Пътят, по който вървиш, и пътят на практикуване, по който поемаш, са погрешни. Изправяш се срещу Бог, враждебен си към Бог. Не си мисли: „Аз се доверявам на Бог на небето. Въплътеният Бог е просто един обикновен човек. Аз приемам словата, които Той изрича, но що се отнася до самата Му личност, аз не приемам, че Той е Христос, че Той е Бог. Как може Той да представлява Божията идентичност? Аз просто не признавам, че Той е Бог на земята. Няма друг Бог освен Бог на небето“. Ако изречеш тези думи, тогава си загазил. Ти вървиш по пътя на унищожението; това е да си търсиш смъртта. Имало ли е хора в историята, които „са си търсили смъртта“? Имало ли е хора, които очевидно са вървели по пътя на унищожението? Павел бил ли е един от тях? (Да.) Павел е бил такъв човек, а също и онези книжници, фарисеи и главни свещеници. Те вярвали само в името на Йехова и са вярвали само в Бог на небето. Когато Бог се въплътил и дошъл на земята, те видели, че Господ Исус е просто един обикновен човек, при това син на беден дърводелец, и затова отказали да Го приемат, независимо от всичко: „Аз просто няма да Те приема. Вярвам само в Бог на небето!“. И какво им казал Бог на небето? „Ти сигурно си търсиш смъртта!“. Същата фраза, която използвах току-що. Какъв бил резултатът? Фактите доказват, че те са си търсили смъртта, нали? (Така е.) Искате ли да вървите по такъв път? (Не.) Тогава не вървете по такъв път. Ако сте вървели по такъв път преди, бързо се върнете назад, покайте се и изповядайте греховете си; сега все още не е твърде късно да се върнете назад. Но не бива небрежно да използвате фразата „ти сигурно си търсиш смъртта“. Когато и да я казвате, в това има прибързаност. Хората в престъпния свят често казват: „Сигурно си търсиш смъртта!“. Това, което имат предвид, е, че искат да убият някого. Но когато го казвам Аз, това е различно от казаното от тях. Когато Аз казвам това, в него няма прибързаност и не се опитвам да говоря грубо. Просто искам да ти напомня: недей да вървиш по пътя на Павел; това би означавало да си търсиш смъртта и това е път на унищожението. Ако вървиш по този път, ще бъдеш унищожен и ще свършиш със същия изход като Павел; това би било ужасно. Навремето Павел не чул много истини. Това, че си търсел смъртта, било по негова собствена вина и било продиктувано от неговата природа. Но сега вие имате поучителната история на Павел, така че не бива да си търсите смъртта — не вървете по този път на унищожението. Истината за въплъщението вече е обяснена толкова ясно, а също и различните истини за постигането на спасение са обяснени толкова ясно. Ако все още умишлено се съпротивляваш и упорито отказваш да приемеш въплътения Бог, това не е ли да си търсиш смъртта? Това доказва, че ти си човек от рода на Павел. Категорично не бива да вървите по този път!

Сега, след като общувах толкова много, наясно ли сте как трябва да се отнасяте към въплътения Бог и как правилно да подхождате към връзката между въплътения Бог и Бог на небето? (Да.) Тогава какви са принципите в това отношение? Колко са принципите? Обобщете ги. (Първият принцип, който разбрах чрез днешното Божие общение, е да приема нормалната човешка природа на въплътения Бог и да подходя правилно към нормалната човешка природа на плътта, която Бог носи, включително да подходя правилно към Неговите основни потребности и избори в рамките на Неговата нормална човешка природа. Друг принцип е, че Бог на земята има Божията същност, така че, щом Той може да изразява истината и да спасява хората, ние трябва да Го приемем и да Му се покорим. Това е ключово.) Нека подчертая още няколко неща. На теория нормалната човешка природа на въплътения Бог не се отнася до истината, нито се отнася до делото, което Бог възнамерява да извърши. Строго погледнато, нормалната човешка природа се отнася до нещата, които са в рамките на живота на въплътения Бог. Що се отнася до тази личност — какво Му харесва, Неговата индивидуалност, спектъра от емоции, които изпитва, както и различните Му мнения, възгледи, разбирания, избори и други неща относно живота и обществото — ако се съди през призмата на човешката природа, дали тези Негови проявления са съгласно съвестта и рационалността на нормалната човешка природа? (Да.) Онези, които казват „да“, трябва да поемат отговорност за това. Трябва да обясниш ясно: откъде идва това твое „да“? Доктрина ли е, ехо ли е, или наистина имаш преживяване и познание за това? (Боже, моето гледище е, че независимо дали Бог ни напътства да изживяваме нормалната човешка природа, или ни кара да разпознаваме някои хора, събития и неща, на които се натъкваме, всичко това ни казва как да изживяваме нормалната човешка природа и как да бъдем честни хора; всичко това ни води по правилния път. Следователно Божието напътствие към хората във всички аспекти е от полза за тях.) Бих бил предпазлив в твърдението, че всичко е от полза за хората, но най-малкото Аз Самият вярвам, че думата „нормална“ в „нормална човешка природа“ си струва да бъде обяснена. И така, как трябва да се обясни „нормална“? От една страна, това означава, че гледната точка и позицията, от които въплътеният Бог възприема хората, събитията и нещата, са правилни. Вече съм говорил в Моите общения за това как се отнасям към всякакви хора и всякакви неща. Може да се каже, че различните Ми възгледи за света, за човечеството и за различните зли и идеологически тенденции са притежавани от Мен като човек, но може също да се каже, че те идват от Бог. Тук не е възможно да се навлиза в подробности за тези неща — размишлявайте бавно върху тях сами. Позицията и гледната точка, от които въплътеният Бог възприема хората, събитията и нещата, са нормални — това е от една страна. От друга, възгледите и мислите, които Той изгражда от разбирането Си за различни неща, са нормални; те не са изопачени или крайни. Няма да се наема да кажа доколко може да се възползвате от разкриванията на Моята нормална човешка природа, докато живея и общувам с вас, или че те могат да ви донесат същите ползи като истината, но най-малкото няма да ви навредя. Има и един най-основен момент, а именно, че никога не искам да навредя на когото и да било заради Своите лични мисли и желания. Ако видя, че правиш грешки в речта си или имаш някои погрешни начини на живот, житейски навици или нагласи към живота — например имаш изопачено разбиране относно яденето на някакъв вид храна — Аз ще поговоря с теб и ще коригирам твоите мисли и възгледи. От една страна, въз основа на разбирането на нормалната човешка природа, Аз ти помагам да коригираш някои погрешни житейски навици, за да имаш правилни мисли и възгледи и да можеш да подходиш рационално към този въпрос. От друга, по-дълбока страна, правя това, за да ти дам възможност да разбереш някои истини и да навлезеш в тях. Това също е проявление на нормалната човешка природа на въплътения Бог. Освен това различните нужди в живота на Бог в нормална човешка природа и начинът, по който Той взаимодейства с всякакви хора, също са нормални. Какво означава това „нормално“? Чували ли сте някога да съм тормозил някого, да съм навредил на някого, да съм потискал някого или да съм мамил някого? (Не.) Аз наистина никога не съм вършил такива неща. С Моята идентичност и статус не би ли било твърде лесно за Мен да кажа някои жестоки думи или да потисна някого? Бих бил в правото Си да го направя, но Аз наистина никога не съм тормозил когото и да било, не съм се карал с никого, не съм се борил срещу никого и не съм говорил зад гърба на никого — никога не съм имал което и да било от тези проявления. Когато съм сред хората, Аз просто взаимодействам с тях нормално; сближавам се малко повече с тези с добра човешка природа и стоя далеч от тези с лоша човешка природа. Помагам, когато мога, и оставям нещата да следват естествения си ход, когато не мога. Относно тези проявления на нормалната човешка природа — било то Моят спектър от емоции или житейски навици, или Моите начини и принципи на взаимодействие с хората — от това, което можете да видите, с което можете да влезете в съприкосновение, което можете да възприемете и да научите от първа ръка, виждате ли някакъв аспект, който да е анормален? (Няма нищо анормално; всичко е наистина практично.) „Всичко е наистина практично“ — някои хора може да не разберат това напълно, затова нека те коригирам: всички тези проявления на нормалната човешка природа на въплътения Бог имат принципи; в тях няма нищо кухо и претенциозно. Аз Самият вярвам, че никога не важнича и особено не обичам да издавам заповеди; по-скоро обичам да върша реална работа. Аз преподавам всичко, което знам и разбирам, без да премълчавам нищо. Както виждаш, когато ви наставлявам за определен елемент от работата, изискващ професионални умения, Казвам толкова, колкото знам. Премълчавал ли съм някога каквото и да било? (Не, не си.) Не държа нещата скрити или потулени; правя всичко възможно, за да те напътствам и уча. Учиш много сериозно, полагаш много усилия и можеш да понесеш много трудности, и в крайна сметка овладяваш това, на което съм те научил, и можеш да действаш самостоятелно, без повече да се нуждаеш от Моето напътствие. Това Ме прави доста щастлив и не изпитвам завист. Дори те насърчавам да вършиш нещата самостоятелно и съм готов да те оставя да имаш постижения. Когато имаш постижения и всички ти се възхищават, Аз дори те поздравявам. Когато научаваш неща от Мен и имаш постижения, и всички имат високо мнение за теб, това доказва, че си способен, и Аз наистина не завиждам; не се опитвам да те засенча, нито се опитвам да си припиша твоите заслуги. Няма да кажа: „Защо не кажеш на всички, че си научил това от Мен? Защо не си Ми благодарен?“. Казвам: „Просто общувах за принципите и не съм преподавал толкова много; ти си този, който го възприе добре“. Има много практически неща в нормалната човешка природа на въплътения Бог и в рамките на тази практичност има много конкретни неща. Може би, след като Се представям по този начин, онези от вас, които са взаимодействали с Мен, бавно ще достигнат до разбиране. Много съм непринуден във взаимодействието Си с хората; прям съм, не си служа с трикове, не кроя планове срещу хората и не използвам хората, а още по-малко парадирам със статуса Си пред другите, докато върша делото, или използвам предимствата на статуса Си, за да търся някакви лични облаги. Ако се опитваш да Ми се подмазваш и да Ме ласкаеш, се чувствам доста неудобно и неспокойно и трябва да стоя далеч от теб. Ако взаимодействаш с Мен нормално, без да се опитваш да Ми се подмазваш или да Ме ласкаеш, се чувствам съвсем удобно и съм напълно готов да взаимодействам с теб.

През годините Ми на взаимодействие с хората, след толкова дълъг живот, в Моята нормална човешка природа съм бил в досег с доста хора от всякакъв вид. Виждал съм ги всякакви — много комплексни личности и много глупави хора; много надменни и нерационални хора и много зли хора. По-късно малко по малко, открих, че хората наистина се различават един от друг. Аз съм непринуден във взаимодействието Си с хората; говоря много просто и директно, а също така мога и да съм открит. И все пак, като срещах всякакви хора, видях, че човечеството е твърде сложно отвътре. Но колкото и сложни да са хората, които срещам, когато изразявам нещо или разрешавам някакъв въпрос в нормалната Си човешка природа, позицията, принципите, методите Ми и личните Ми предпочитания никога не се променят. Независимо с какви хора си имам работа, в крайна сметка начинът, по който се отнасям към тях, се основава на принципите, които вече са вътре в Мен. Ако си човек, който се стреми към истината и има човешка природа, тогава можем повече да взаимодействаме, да се свързваме и да общуваме, като говорим от сърце. Ако не си човек, който се стреми към истината, не изпълняваш дълга си и човешката ти природа е много зла, тогава ще направя всичко възможно да имам по-малко контакт и взаимодействие с теб; правя само толкова, колкото да запазя добрия тон. Ако можеш да търсиш истината и да търсиш искрено, когато имаш проблеми, мога да общувам с теб, но дали ще можеш да го приемеш, си е твоя работа. Що се отнася до онези, които таят злобни намерения или недоброжелателност, Аз също имам подходящи методи и принципи как да се справям с тях и да се отнасям към тях. Външно начинът, по който се отнасям към тях, не се променя; все така разговарям за тези слова и все така върша тези неща, и това пак е разкриването на Моята нормална човешка природа, но това не означава, че не мога да видя що за хора са. Отстрани виждаш, че Аз винаги съм такъв, непринуден в начина, по който се отнасям към хората, като се отнасям към всички рационално в нормалната човешка природа. Именно това виждаш отстрани, но знаеш ли какво мисля за тях в сърцето Си? Аз имам принципи и възгледи относно този тип хора. Какви са тези принципи и възгледи? Ако ги преценявам от гледна точка на съвестта и разума на нормалната Си човешка природа, проблемът им не е голям; но ако погледна пътя, по който вървят, и бъдещия им изход през призмата на божествеността Си, тогава проблемът им е много сериозен. Следователно при Мен понякога Моята нормална човешка природа и Моята божественост се хармонизират. Докато ги хармонизирам, може да съм снизходителен към теб, да ти давам възможност, да те наблюдавам и да чакам да постигнеш обрат, а може също и Бог на небето да ти дава възможност. При Мен това е процес на хармонизиране между Моята нормална човешка природа и Моята божественост. Не желая да влизам в контакт с теб, но тъй като може би не си нарушил управленските закони или принципите на Божия дом, ти все още си в Божия дом. От гледна точка на човешката Ми природа, мога да бъда търпелив с теб и да не правя проблем от това, което си сторил, но от гледна точка на Моята божественост, Аз вече съм те заклеймил. Докато заклеймявам хората, а в същото време ги щадя, извинявам ги и си затварям очите, някои биват разкрити от Бог, а други извършват голямо зло, предизвикват сериозни последствия и биват отлъчени. Докато чакам, някои хора все още изпълняват дълга си в Божия дом. В процеса на изпълняване на дълга си те постепенно постигат обрат, променят се и се стремят към истината; постигат обрат в сърцата си. От гледна точка на Моята нормална човешка природа, мога — когато е подходящо — да взаимодействам и да разговарям с онези, които постигат обрат, като им давам малко общение и помощ. Но по време на този процес някои хора изобщо не се променят. Те все така имат същите проявления като преди, не се стремят към истината и продължават да вървят по първоначалния си път. Тогава от Моя гледна точка, независимо какво си Ми направил или как Ме възприемаш, Аз просто се отнасям към теб като към човек, който вярва в Бог. По преценката на Моята нормална човешка природа обаче, тъй като и досега не си се променил, ще ти бъде много трудно да го направиш в бъдеще. Всъщност, в Моята божественост вече е определено, че такъв човек е от вида, който ще погине, и е обект на унищожение, и по начало за него е невъзможно да се промени. Но това е погледнато през призмата на Моята божественост. Човечеството в крайна сметка има своите ограничения — понякога, под ограниченията на Своята съвест или рационалност, въплътеният Бог ще има някои човешки добри намерения и ще се надява на най-доброто за хората; Той ще се надява, че някои хора ще постигнат обрат в определен период или по даден въпрос в бъдеще, или по време на важно събитие — може би ще могат да се променят. При такива обстоятелства Той дава на някои хора възможности чрез начина, по който се отнася към тях.

От една страна, тази нормална човешка природа на въплътения Бог си сътрудничи с част от делото на Неговата божественост или изразява някои мнения и възгледи. От друга страна, тя също така предоставя помощ или постоянно проверява някои от същностите, природите или пътищата на хората, които вижда Божията божественост. Следователно тази нормална човешка природа на въплътения Бог не е само за да се нагърби със служението на Христос и Човешкия Син. По-важното за хората е, че тя им дава възможност да придобият по-голямо разбиране за Бог на небето. Тоест дава на хората повече възможности по-добре да разберат Бог на небето и чрез въплътения Бог да видят повече от Неговата същност. От трета страна, тя служи за хармонизиране на връзката между поквареното човечество и Бог на небето. Може би не разбирате съвсем думата „хармонизиране“. Ако не я разбирате, нищо не може да се направи; няма по-подходяща дума. Ще дам един пример. Когато си изграждаш представи относно определен аспект от Божиите намерения или Божиите изисквания, ти не можеш да приемеш тези намерения или изисквания. Започваш да имаш мисли и развиваш непокорство, а след това не можеш да се покориш. В този момент въплътеният Бог разбира твоите трудности и слабости и проявява внимание към тях. Той изрича някои слова, извършва определено дело и дава някои примери. Чрез общение Той ти помага да видиш какви са Божиите намерения, къде се крият грешките в твоето отношение към Бог и как трябва да обърнеш това непокорно състояние, за да постигнеш покорство към Бог. Чрез очовеченото общение или очовечената помощ и подкрепа на въплътения Бог се разсейват твоите представи и погрешни разбирания относно Бог. След това твоето отношение към Бог претърпява известна промяна; то се променя от бунтовно и непокорно в желание да се покориш. Тогава опознаваш себе си, намразваш себе си и разбираш, че е уместно Бог да постъпва по този начин и че Бог има ревностни и грижовни намерения. Чрез такова общение, хармонизиране, подкрепа и помощ от въплътения Бог, Той ти дава възможност да разбереш Божиите намерения, като ти представя какви са нравът, същността и намеренията на Бог на небето, и също така ти дава възможност да разбереш къде грешиш и как да се покаеш. След като тези два аспекта бъдат разяснени чрез общение и в крайна сметка достигнеш до етап, в който вече не се бунтуваш срещу Бог и не Му се съпротивляваш, и имаш желание да се покориш, отношението на Бог на небето към теб донякъде ще се промени. Той вече няма да те заклеймява и вече няма да те мрази; гневът Му към теб ще отмине. След като Божият гняв отмине, в сърцето си чувстваш мир, утеха и наслада; когато отново дойдеш пред Бог да се молиш, чувстваш, че имаш какво да Му кажеш, чувстваш Божието присъствие и сърцето ти е спокойно и в мир. Връщайки се назад в мислите си, осъзнаваш, че преди си бил твърде непокорен към Бог и собствената ти воля е била твърде силна, което е накарало Бог да те намрази. Тогава изпитваш разкаяние и когато отново се натъкнеш на подобни неща в бъдеще, никога повече няма да се бунтуваш срещу Бог. Чрез общението и подкрепата на въплътения Бог, твоето отношение към Бог е напълно преобърнато и твоята връзка с Бог прави пълен обрат и се подобрява, така че връзката ти с Бог вече не е в предишното си състояние, а се развива в положителна посока. Както виждаш, ако въплътеният Бог не беше изрекъл тези слова или не беше извършил това дело, може би, предвид собствената ти воля и твоята природа, ти завинаги би живял в състояние на непокорство към Бог. Тогава връзката ти с Бог би останала в безизходица и би продължила в такъв порочен кръг. Би ли променил Бог на небето отношението Си към теб, защото сте в такава безизходица? Това би било невъзможно. Ако продължаваш да си в такава безизходица с Бог, Бог ще премине от това да изпитва неприязън към теб и да те мрази към това да те отритне. Щом се стигне до момента, в който Той те отритне, все още ли имаш шанс да постигнеш спасение? (Не.) Няма да имаш шанс и Бог ще те изостави. Щом Той те изостави, твоят живот като вярващ свършва дотам. Аз вече няма да искам да те спасявам и няма да има нужда да влизам в контакт с теб. Ще бъдеш напълно премахнат от редиците на онези, които спасявам. Няма да искам да те виждам повече, защото през времето, докато чаках, ти така и не постигна обрат. Съвестта и разумът ти не функционираха и никой не можа да те накара да постигнеш обрат. Толкова дълго време ти давах възможности, но ти не постигна обрат. Следователно в ситуации като тази, ако никой не се беше появил, за да хармонизира връзката между Бог и човека, тогава твоята връзка с Бог щеше да бъде разкъсана. Крайният резултат би бил, че Бог ще те отритне, ти завинаги ще бъдеш отделен от светлината на Божието лице и в Божиите очи вече няма да бъдеш сътворено същество; тогава напълно ще погинеш. Присъствието на въплътения Бог обаче ти дава възможност да хармонизираш връзката си с Бог. Ако въплътеният Бог не се беше появил и не беше вършил дело, щом връзката между хората и Бог на небето стигнеше до безизходица, това лесно би довело до Божието отритване на човечеството. За хората би било невъзможно да получат възможност или някакво послание от трета страна или от външния свят, за да изгладят връзката си с Бог. Само въплътеният Бог може да изиграе тази роля и да извърши това дело; Той става посредник между Бог на небето и човечеството. С такова хармонизиране цялото човечество неусетно получава много повече възможности по време на периода на Божието въплъщение. Тези възможности са необходими на хората, за да постигнат спасение, и никой не може без тях. Независимо дали в момента се стремиш към истината или ще се стремиш към истината в бъдеще, стига да искаш да постигнеш спасение, тези възможности са най-важните неща за теб. Следователно тази роля на въплътения Бог е толкова важна за теб! Нормалната човешка природа на въплътения Бог е незаменима част от въплътения Бог. Само нормалната човешка природа на въплътения Бог може да види такава възможност, да сграбчи такава възможност, да знае, че човечеството се нуждае от такава възможност, и да осигури такава възможност за човечеството, като по този начин разреши проблема с безизходицата във връзката между хората и Бог. Но ако въплътеният Бог нямаше нормална човешка природа и имаше само божественост, тогава връзката между човека и Бог щеше да остане връзка между човечеството и Бог на небето. В такъв случай би могло да се каже, че за хората би било много трудно да получат възможността да постигнат спасение и да изгладят връзката си с Бог. Тъй като въплътеният Бог има нормална човешка природа и тъй като тази нормална човешка природа притежава съвестта и разума на човешката природа, Той може да види — в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа — какъв е фокусът, какви са причините и първопричините за различните конфликти, които възникват между хората и Бог. Що се отнася до това как да бъдат разрешени тези конфликти и основни проблеми, така че да няма повече никакви конфликти между хората и Бог и връзката им повече да не е в безизходица, само Човешкият Син, живеещ в рамките на съвестта и рационалността на нормалната човешка природа — въплътеният Бог — може да види това, може действително да разреши този проблем и може да извърши това дело. По този начин, в процеса на бунтуване срещу Бог и в процеса на постигане на спасение, хората могат постоянно да преодоляват своето непокорство към Бог, своята съпротива срещу Бог и своето противопоставяне на Бог, нали? (Да.) Докато разрешаваш тези проблеми на непокорство, противопоставяне и съпротива срещу Бог, Бог непрекъснато ти прощава, приема те и ти дава признание. Преминаваш от непокорство, противопоставяне и съпротива към постоянно изповядване на греховете си и покаяние, а след това към желание да приемеш истината, като постигаш искрено покорство и преставаш да се бунтуваш срещу Бог. В този процес получаваш прошка от Бог, а след това придобиваш истината, като постепенно идваш пред Бог, постепенно подобряваш връзката си с Бог и постепенно биваш приет от Бог. Ето виж, кой е крайният бенефициент тук? (Хората.) Хората извличат толкова много полза! Този процес ти дава възможност да видиш надежда за живот и надеждата за оцеляване. Но преди въплътеният Бог да извърши Своето дело, хората имаха много представи и фантазии за Бог, както и всевъзможно непокорство; имаше много проблеми във връзката между човека и Бог. През периода, в който въплътеният Бог върши делото и изразява толкова много истини, тези проблеми на човечеството постепенно са разрешени. Гледните точки, нагласите, позициите и гледищата на хората по отношение на Бог постепенно се подобриха и тъй като постепенно се подобриха, нагласите на хората към Бог също се промениха. Едва когато хората се променят, Бог постепенно ще им даде признание, постепенно ще ги приеме и хареса и постепенно ще се избави от Своята омраза, ненавист, отхвърляне и проклятия по отношение на тях. Ако Бог не се беше въплътил, независимо колко енергия си изразходвал или колко голяма цена си платил във вярата си в Бог през тези години, щеше ли да можеш да постигнеш тези придобивки? (Не.) Без въплътения Бог връзката между хората и Бог никога не би се подобрила. Най-важното при въплътения Бог е, че Той има нормална човешка природа и живее в рамките на нормалната човешка природа. Само като живее в рамките на нормалната човешка природа, притежава съвестта и рационалността на нормалната човешка природа, и като е способен правилно да мисли, да преценява и да взема решения, както и да разбира и да познава всякакви хора, събития и неща, Той може нормално, малко по малко, да предоставя различните истини, от които хората се нуждаят, така че хората да могат постепенно да бъдат приети и признати от Бог. Само по този начин хората могат да излязат от всевъзможния си покварен нрав, да не се бунтуват повече срещу Бог и вече да не живеят под робството на Сатана, за да се противопоставят на Бог, а вместо това, в процеса на Божието изразяване на истината — тоест в процеса на Божието извършване на Неговото дело — те постепенно стигат дотам да имат истинско покорство към Бог и истинска боязън от Бог. Следователно, откъдето и да го погледнеш, значението на въплътения Бог за човечеството просто е твърде голямо!

Най-представителното за въплътения Бог е нормалната човешка природа на въплътения Бог и тази нормална човешка природа е незаменима. И така, ако имаш много представи относно нормалната човешка природа на въплътения Бог, от които никога не можеш да се избавиш, и често сравняваш въплътения Бог с Бог на небето, то Аз казвам, че си напълно лишен от човешка природа. Толкова много си придобил от тази нормална човешка природа на Бог, но въпреки това дори не знаеш как си придобил тези различни аспекти на истината. Не си ли сляп? Ти си лишен от съвест, нали? (Да.) Лишен си от съвест и не знаеш как стоят нещата. Някои хора казват: „Ако Бог не се беше въплътил, за да говори и да върши делото Си, отдавна щяхме да сме постигнали спасение и отдавна щяхме да сме грабнати пред Бог“. Не е ли погрешно да се казват тези неща? Не е ли твърде абсурдно да се говорят такива неща? (Така е.) Без словата и делото на въплътения Бог през тези години, днес все още ли щяхте да сте живи? И така, ако след като си следвал въплътения Бог в продължение на толкова много години и си Го слушал да разговаря за истината толкова много години, ти си почувствал дълбоко и си оценил: „Делото, извършено от въплътения Бог, е от толкова голяма полза за мен! Наистина се възползвах безмерно!“ — ако наистина можеш да го оцениш, то какво показва това? Показва, че имаш съвест и че твоята оценка е правилна. Хората без съвест и разум все така не могат да оценят това дори сега, а това е опасно. Ако не са го оценили досега, ще могат ли да го оценят след още двадесет години? Категорично не. Очевидно е, че такъв човек е лишен от съвест. Не само че не може да оцени, че словата и делото на въплътения Бог са изцяло спасение за хората, но и ще каже: „Какво придобих от дългогодишната си вяра в Бог?“. Бог е изразил толкова много истини — не си ли ги придобил? Не смяташ ли, че истината е най-ценното нещо? Ако не смяташ, че истината е най-ценното нещо, то не си истински вярващ; ти си просто един готованец. Ако не си почувствал, че си придобил истината, тогава нямаш съвест. Човек без съвест човешко същество ли е? (Не.) Човек без съвест не е човешко същество. Виж, независимо колко години живее едно животно, то никога няма да разбере, че Създателят съществува; и независимо колко десетки хиляди или стотици милиони години живее един дявол, той никога няма да признае Божието съществуване. Ще бъдат ли заклеймени животните, задето не знаят, че Бог съществува? (Не.) Кучетата живеят около десет години, конете живеят двадесет или тридесет години, а слоновете може да живеят и над сто години. Те не знаят за съществуването на Създателя, но никое от тях не е заклеймено за това, защото те са от категорията на животните. Бог няма изисквания към тях, нито ги спасява. Хората са различни. Бог има очаквания към хората и е възложил надеждите Си на тях. След като си преживявал делото на въплътения Бог в продължение на толкова много години, би трябвало да можеш да оцениш това, нали? Тогава хората как трябва да се отнасят към въплътения Бог? Всичко се свежда до това, което съм казвал преди: независимо колко въплътеният Бог изглежда, че не отговаря на твоите представи и фантазии или на това, което искаш — може би Той не е толкова висок като теб, не е толкова хубав като теб, няма толкова познания и образование като теб и няма толкова висок социален статус като теб — ако можеш да оцениш, че истините, за които Той е разговарял през тези години, са ти позволили да пожънеш голяма реколта и да придобиеш истината, тогава трябва да приемеш факта, че Той е Бог и че Той има Божията идентичност. Ако наистина имаш рационалност, не бива винаги да сравняваш въплътения Бог с Бог на небето. Има ли някакъв смисъл да Ги сравняваш така? Като винаги Ги сравняваш така, ти само ще поставиш себе си в трудна позиция; също така, Бог ще те ненавижда и в крайна сметка няма да придобиеш нищо. Постоянното Им сравняване по този начин ще повлияе на твоето придобиване на истината и постигане на спасение. Следователно само защото истините, изразени от въплътения Бог, могат да ти дадат възможност да постигнеш спасение, вече не бива да сравняваш въплътения Бог с Бог на небето и трябва да приемеш въплътения Бог; сега все още не е твърде късно да Го приемеш. Някои хора казват: „Тогава какво означава приемане? През цялото време слушах Твоите проповеди, нали? Това не е ли приемане?“. Слушането на проповеди не е равнозначно на приемане. Тогава какво точно е приемането? Размишлявайте върху това сами: какви са проявленията на това да не си Го приел и какви са проявленията на това да си Го приел? Размишлявайте върху това и общувайте за него помежду си. Нека тук приключим нашето общение за днес. Довиждане!

27 юли 2024 г.