От известно време насам обсъждаме първата основна точка в практиката как човек да се стреми към истината, която е „избавяне“. Миналия път разговаряхме за третата точка относно „избавянето“ — избавянето от преградите между него и Бог и от враждебността му към Бог — което беше съвсем ново съдържание. Това съдържание няма само един аспект, а включва много точки и много съдържание. Това съдържание е това, което хората преживяват в процеса на Божието дело, и е пряко свързано с живота и стремежите на хората, така че първият аспект, за който наистина трябва да разговаряме, са представите и фантазиите на хората за Бог. Това е тема, която хората не могат да избегнат в процеса на следване на пътя на вярата в Бог. Миналия път разговарях по част от това съдържание. Нека някой да ни каже за какво конкретно разговарях. (Миналия път Бог разговаря за избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог. Бог първо разобличи нашите представи и фантазии за Божието дело. Например, ние имаме представи и фантазии за Божия ден, а също така вярваме, че Божието дело е много свръхестествено и че стига Светият Дух да върши делото и да трогва хората, те ще могат да разрешат всякакви проблеми и поквареният им нрав ще се промени. Докато разобличаваше тези представи и фантазии, Бог ни каза, че резултатът, който Той възнамерява да постигне в Своето дело, е да вложи словата Си в нас, така че когато ни сполетят разни неща в ежедневието, да можем да практикуваме според Божиите слова и истините принципи — това е Божието изискване към всеки от нас.) Кой друг може да добави нещо? (Миналия път Бог също така разговаря за това, че хората вярват, че Бог отсъжда за тях въз основа на временните им проявления, а също така смятат, че като се придържат към външни правила и външно добро поведение, те удовлетворяват Бог и могат да постигнат спасение — всичко това са представи и фантазии на хората. Освен това, когато хората са слаби или разкриват непокорство и поквара, те вярват, че Бог ще ги дисциплинира и наказва — това също е представа и фантазия. От Божието разобличаване на тези представи и фантазии на хората разбрахме, че това, което Бог иска, не е нашето външно добро поведение, нито иска да се придържаме към определени външни практики и правила. По-скоро Той се надява, че когато нещо ни сполети, ще можем да търсим истините принципи и да навлезем в истината реалност.) Всеки има тези представи и фантазии в различна степен, нали? (Да.) Преди хората да започнат да се стремят към истината или когато не разбират истината и все още не са я придобили, те са склонни да използват тези представи и фантазии, за да правят догадки за това как върши делото Си Бог или да прибягват до заключения за това как Бог ще върши делото Си. Същевременно те са склонни и да използват тези догадки, за да отсъждат за себе си, за собствения си изход и за това дали ще бъдат благословени или ще претърпят нещастие в бъдеще. Ето защо в процеса на стремеж на хората към истината тези представи и фантазии до голяма степен са се превърнали в пречки за приемането на Божието дело от хората, за техния стремеж към истината и за придобиването на истината. Тоест, ако хората не могат да се избавят от тези представи и фантазии и винаги ги считат за своя мотивация и първопричина да вярват в Бог и да Го следват, тогава тези представи и фантазии до голяма степен ще им попречат да се стремят към истината и да я придобият. И в крайна сметка те могат да използват само своите представи и фантазии, за да определят собствената си стойност, идентичност и статус пред Бог и да определят какво отношение ще могат да получат в Божия дом, каква ще бъде крайната им цел и какви благословии ще получат в бъдеще, колко власт ще имат и колко града ще управляват, и дали ще бъдат стълб или опора в небесата, или колко могат да придобият в този живот и колко могат да придобият в идния свят. Тъй като тези представи и фантазии засягат живота и стремежите на хората, те влияят на пътищата, по които хората поемат, и, разбира се, влияят и на крайния им изход и крайната им цел. Хората живеят и се стремят в рамките на своите представи и фантазии; така те неизбежно възприемат всичко, преценяват и дават определения за всичко въз основа на тези представи и фантазии. Поради това, независимо как Бог предоставя истината и как казва на хората какви възгледи трябва да имат и по какъв път трябва да поемат, докато те не се избавят от своите представи и фантазии, ще продължават да живеят според тях и тези представи и фантазии естествено ще се превърнат в техен живот и в законите, по които оцеляват, и неизбежно ще се превърнат в начините и методите, по които хората се справят с всякакви събития и неща. Щом представите и фантазиите на хората се превърнат в принципите и критериите, въз основа на които те възприемат хората и нещата, държат се и действат, тогава независимо как вярват в Бог или как се стремят, независимо колко трудности понасят или колко висока цена плащат, всичко това ще бъде безполезно. Докато човек живее според представите и фантазиите си, той се съпротивлява на Бог и е враждебен към Него. Той няма истинско покорство пред средата, подредена от Бог, или пред Неговите изисквания. Накрая изходът му ще бъде много трагичен. Ако си вярвал в Бог в продължение на много години и си отдал всичко от себе си на Него, извървял си много пътища и си плащал висока цена, но отправната точка и източникът на всичко, което вършиш, са твоите собствени представи и фантазии, тогава ти не приемаш истински Бог и не Му се покоряваш. Независимо дали тези представи и фантазии идват от книги, от обществото или от твоите лични желания и интереси, казано накратко, щом са представи и фантазии, те не са истината; и щом не са истината, те са враждебни на истината, препъникамък за приемането на истината от хората и враг на Бог и на истината. Ето защо, докато ти живееш според своите представи и фантазии, ти ще измерваш и разглеждаш всичко според тези представи и фантазии и заради тях в крайна сметка със сигурност ще се бунтуваш срещу средите, които Бог подрежда за теб, и ще се бунтуваш срещу Божието напътствие или господство над теб. Казано накратко, тук няма истинско приемане и покорство. Защо е така? Защото независимо колко трудности претърпяваш или каква цена плащаш, докато живееш според своите представи и фантазии, трудностите, които претърпяваш, и цената, която плащаш, не са съгласно истините принципи и нямат нищо общо с истината; може да се каже, че трудностите, които претърпяваш, и цената, която плащаш, се основават на човешки представи и фантазии и на твоите предпочитания, и са с цел да задоволиш плътските си желания и да постигнеш определени свои цели. Точно каквото беше и проявлението на Павел: той свърши много работа и много обикаля, като проповядваше евангелието в почти цяла Европа, но независимо колко несгоди понесе и колко висока цена плати, или колко много обикаляше, той никога нямаше мисли и възгледи, които да са в съгласие с истината, никога не прие истината и никога нямаше отношението и реалното преживяване на покорство към Бог — той винаги живееше в рамките на собствените си представи и фантазии. Каква беше конкретната му представа и фантазия? Тя беше, че когато свърши пътя си и приключи с подвизаването с добрия подвиг, го очаква венец на праведността — това беше представата и фантазията на Павел. Каква беше конкретната теоретична основа на неговата представа и фантазия? Че Бог ще определи изхода на даден човек въз основа на това колко пътища е извървял, на цената, която е платил, и на това колко несгоди е понесъл. Точно от такава теоретична основа на своята представа и фантазия Павел несъзнателно тръгна по пътя на антихристите. В резултат на това, когато стигна до края на пътя, той нямаше никакво разбиране за поведението и проявленията си на съпротива срещу Бог или за същността на съпротивата си срещу Бог, камо ли за някакво покаяние. Той все още се придържаше към първоначалната си представа и фантазия, докато вярваше в Бог, и не само че нямаше ни най-малко истинско покорство пред Бог, а точно обратното — вярваше, че има още по-голямо право да получи в замяна добър изход и крайна цел от Бог. „В замяна“ е хубаво звучащ, цивилизован начин да се каже това, но всъщност то не беше замяна или дори сделка — той директно искаше от Бог тези неща, направо ги изискваше от Бог. Как ги изискваше от Бог? Точно както каза: „Свърших пътя си, с добрия подвиг се подвизавах — венецът на славата е вече мой. Именно това заслужавам и именно това бог трябва да ми даде по право“. Пътят, по който Павел пое, беше път на съпротива срещу Бог, който го доведе до унищожение, а крайният изход, който го сполетя, беше да бъде наказан. Това беше неразривно свързано с неговата представа и фантазия за Бог. Той винаги упорито се придържаше към собствената си представа и фантазия; оставяше настрана и пренебрегваше казаното от Бог, истините — пътя на живота — които Бог предоставяше на хората, дори възприемаше отношение на презрение и пренебрежение, и дори не признаваше и не приемаше факта, че Исус Христос е въплъщението на Бог. Когато стигна до края на пътя, той все така упорито се придържаше към своята представа и фантазия, както преди, и продължаваше да се бори срещу Бог, като в крайна сметка се отправи към неизбежния изход на унищожението. Ето защо в процеса на вяра в Бог, ако хората са способни да се избавят от всичките си различни негативни емоции и са способни да се избавят от някои неща в реалния живот, които им пречат да се стремят към истината, но не могат да се избавят от преградите между себе си и Бог или от враждебността си към Бог, тогава това ще бъде много жалко и трагично нещо и в крайна сметка хората ще пожънат същия изход на наказание като Павел. Извън всякакво съмнение това е сигурно. Ето защо при практикуването на „избавяне“ точката „избавяне от преградите между тях и Бог и от враждебността им към Бог“ е най-съществената и важна точка и не може да бъде пренебрегвана. Ето какво трябва често да изследваш: във връзката си с Бог и в процеса на преживяване на Божието дело какви представи и фантазии все още имаш, които не са съобразени с истината, с Божиите желания или с Божиите изисквания и които стоят между теб и Бог. Трябва да ги изследваш, да ги сравняваш с Божиите слова и след това да се избавиш от тях. Целта на избавянето не е да се премине през някакъв процес, а да се приеме истината, да се приемат истините принципи в това отношение, които Бог е изложил пред хората, и да се използват тези истини принципи, за да заменят твоите представи и фантазии и да променят гледището, което стои зад стремежа ти, и посоката на твоя стремеж, така че да можеш да съответстваш на Бог в живота си и в процеса на следване на Бог, а не да съответстваш на своите представи и фантазии. Божието дело е да преобърне представите и фантазиите на хората и също така Той им предоставя истината, за да преобърне техните представи и фантазии. Като преобръща техните представи и фантазии, Бог дава възможност на хората да имат правилни мисли, възгледи, становища и гледни точки, за да подхождат към всяка среда, която Той подрежда, и към всеки въпрос, с който се сблъскват в живота. Бог върши Своето дело и предоставя на хората истината чрез Своите слова не за да изпълни техните представи и фантазии, а за да им се противопостави и в крайна сметка да им даде възможност да се избавят от своите представи и фантазии и да постигнат познание за Бог.

Преди сме разговаряли за някои от представите и фантазиите на хората за Божието дело. В допълнение към тези представи и фантазии хората имат и някои други представи и фантазии за Божието дело, от които трябва да се избавят в процеса на стремеж към истината. Например хората вярват, че след като са приели Божието дело, ако са способни да се стремят към истината, те ще бъдат напълно обновени и че щом имат Божиите слова за свой живот, ще имат напълно нов живот и ще се преродят в нов човек. Те вярват, че заложбите им ще се подобрят и че инстинктите им също ще се променят до известна степен, и така често ще им се случват неща, които никога не биха очаквали. Тоест, не само ще могат да правят неща, които надхвърлят техните собствени заложби и инстинкти, но и ще могат да ги правят изключително лесно и безпроблемно. Нещо повече, в процеса на вяра в Бог някои хора дори често чувстват, че откакто са започнали да се стремят към истината, тяхната индивидуалност и нрав са се подобрили, очите им са по-ведри от преди и слухът им е по-добър от преди. От време на време те се поглеждат в огледалото и смятат, че все повече приличат на ангели; смятат, че изглеждат все по-красиви и са много по-жизнени от всякога. Някои хора дори чувстват, че някои от житейските им навици са се променили и начинът им на живот е станал различен — в миналото, ако са си лягали твърде късно, са се прозявали непрекъснато, но откакто са започнали да се стремят към истината, тези реакции са изчезнали и те намират това за особено чудотворно. В представите и фантазиите на хората те вярват, че щом започнат да се стремят към истината, Бог ще извърши някакво дело върху тях, така че те да претърпят неочаквани преобразявания. Това включва подобрение на заложбите им за една нощ — от посредствени или много слаби заложби те ще станат изключително проницателни, способни и опитни, ще се превърнат в хора със заложби и мъдрост и просторът на мисълта им също ще се извиси. Когато хората за пръв път започнат да вярват в Бог и решат да се стремят към истината, те имат прекомерно преувеличени и нереалистични фантазии за стремежа към истината, казано накратко, нито едно от тях наистина не отговаря на реалността. Хората вярват, че докато се стремят към истината, много аспекти в тях ще се извисят и ще напреднат скокообразно, а в някои области дори ще надминат обикновените хора. Затова някои хора се наричат Лю Чао, други Ма Чао, а трети — Ню Чао. Тези имена означават съответно надминаване на магарета, коне и волове — тоест да можеш да тичаш по-бързо от кон и да имаш повече сила от магаре или вол. Магаретата обикновено са много силни в тегленето на неща, конете имат много мощни крака, а воловете имат голяма издръжливост, затова тези хора се наричат Лю Чао, Ма Чао и Ню Чао. Виждаш ли, те обръщат специално внимание на имената, които избират. От имената, които избират за себе си, може да се види, че хората имат собствено разбиране за Божието дело; за съжаление, това разбиране не съгласно истината и не е положително — то е представа и фантазия на хората. Независимо дали тази представа и фантазия са изопачени или крайни, казано накратко, те са несъвместими с фактите и с истината; те са много кухи и се занимават със свръхестествени неща. Принципът, по който Бог върши делото Си върху хората, е следният: независимо какви заложби имат хората или каква работоспособност или способност да се справят с нещата притежават, независимо какви са вродените им инстинкти и каква е тяхната индивидуалност, навици, начин на живот, интереси и хобита, или дори какъв е полът им, казано накратко, Божието дело е да постигне резултата да даде възможност на хората да разберат истината, да приемат истината, да се покорят на истината и след това да навлязат в истината реалност, въз основа на присъщите им заложби, инстинкти, индивидуалност, навици, правилния им начин на живот, а също и на допустимите им интереси и хобита и т.н. И така, на каква основа се постига този резултат? Постига се въз основа на това, че хората имат способността да разбират и да възприемат истината и въз основа на това, че имат нормална човешка природа. Не се постига въз основа на така наречената възвишена човешка природа, нито се постига въз основа на свръхестествена човешка природа. Ето защо, независимо за кои аспекти на истината разговаряме, всичко е, за да ти дадем възможност да навлезеш в тях въз основа на това, че притежаваш нормална човешка природа и способност да възприемаш истината. Представите и фантазиите на хората обаче са точно обратното на това. Хората вярват, че резултатът, постигнат у хората от Божието дело и Неговото изразяване на истината, е в разрез с присъщите им заложби и инстинкти, а също и с тяхната индивидуалност, навици, интереси и хобита. Хората често се надяват да им се случи някакво чудо, да им се случи нещо свръхестествено или нещо неочаквано и извън собствените им заложби и инстинкти, вместо да положат усилия здраво стъпили на земята да търсят истината. Какво доказва този факт? Не е ли това, че хората гледат на стремежа към истината като на нещо особено свръхестествено и кухо? Не е ли това, че те гледат на начините, по които Бог върши делото Си върху хората, като на особено свръхестествени и кухи? (Да.) Хората често се надяват, че колкото повече се стремят към истината, толкова по-големи ще бъдат заложбите им, или че след като са слушали много проповеди и са приели и разбрали голяма част от истината, заложбите им ще бъдат по-големи от преди. Това е представа и фантазия, нали? (Да.) Да вземем за пример изучаването на дадена професия: когато ти учеше в училище, ако искаше да овладееш някоя професия, трябваше да запаметяваш знанията за тази професия наизуст и да учиш от зори до здрач, като отделяш от свободното си време, за да положиш усилия да я научиш. Откакто си започнал да вярваш в Бог, ти мислиш, че стига Светият Дух да върши делото Си, заложбите на хората ще се подобрят, те ще се преобразят и ще бъдат различни от преди. Затова решаваш, че независимо как върши делото Си Бог, човек просто трябва да сътрудничи и че няма нужда да полага усилия в стремежа към истината и в изучаването на професионални знания; достатъчно е човек да изпълнява дълга си — така той пак ще е постигнал напредък във вярата си в Бог. Не е ли това начинът, по който хората си го представят? (Да.) Кажете Ми, това ли е правилният начин на стремеж? Може ли стремежът по този начин да доведе до истинско преобразяване? (Не, не може.) В никакъв случай не може да има преобразяване. Например някои хора смятат, че за да пеят добре, трябва да се упражняват от зори до здрач, да крадат техниките на другите и да слушат всякакви песни, за да се учат от достойнствата на другите, и че само по този начин могат да постигнат успехи. За разлика от тях, някои хора вярват, че пеенето зависи от таланта; те смятат, че ако човек има дарба за пеене и обича да пее, тогава ще може да пее добре, а ако някой няма дарба за пеене или не обича да пее, тогава ще трябва да разчита на това да бъде вдъхновен от Светия Дух, за да пее добре, за да пее с чувство, така че слушането на пеенето му да носи удоволствие на другите. Следователно повечето хора винаги таят този вид заблуда; те разчитат на Светия Дух да ги вдъхнови, в противен случай няма да отворят устата си, за да пеят. Това е представа и фантазия, нали? Някои хора смятат, че няма нужда да се полагат толкова много усилия в изучаването на професионални знания и че стига хората да се стремят към истината, Бог ще върши делото Си, и че е безполезно и напразно хората да правят тези безсмислени жертви. Те смятат, че щом Бог действа, това е по-полезно от всяко усилие, което хората полагат, така че стига хората искрено да изпълняват дълга си и да са готови да посветят сърцата си на Бог, Светият Дух ще върши делото Си в тях и техните заложби и способности мигновено ще се повишат, като надхвърлят обхвата на нормалната човешка природа — те ще могат да разбират неща, които преди не са им се изяснявали, и макар преди да не са могли да прочетат дори два реда текст наведнъж, ще могат да четат по десет реда наведнъж и да ги запаметят изцяло, след като започнат да вярват в Бог. Но колкото и да се упражняват, те все още не могат да постигнат това, затова размишляват: „Бог не ми ли дава благодат? Не съм ли достатъчно трудолюбив и искрен в изпълнението на дълга си?“. Така ли е? (Не.) Мислиш си, че колкото си по-способен да постигнеш свръхестественото, като надхвърляш обхвата на собствените си заложби и способности, толкова повече това доказва, че това е дело на Бог; че ако твоята искреност и твоята воля да сътрудничиш стават все по-големи, тогава Бог все повече ще върши делото Си в теб и твоите заложби и способности все повече ще нарастват. Не са ли това представи и фантазии, които се пораждат у хората? (Да.) Особено склонни ли сте да мислите така? (Да.) Какъв е резултатът от такова мислене? Не е ли винаги провал и липса на реализация? Някои хора дори стават негативни и казват: „Отдадох на Бог най-голямата си искреност — защо Бог не ми дава добри заложби? Защо не ми дава свръхестествени способности? Защо все още винаги съм слаб? Моите заложби не са се подобрили, не мога да видя нищо ясно и се обърквам, когато се сблъсквам със сложни въпроси. Преди беше така, но защо и сега е така? Освен това, когато изпълнявам дълга си и се справям с проблеми, защо никога не мога да надскоча плътта си? Разбирам някои доктрини, но въпреки това не мога да виждам нещата ясно, а когато става дума за разрешаване на въпроси, оставам нерешителен и все така не съм на нивото на тези с добрите заложби. Работоспособността ми също е лоша, а изпълнението на дълга ми е неефективно. Заложбите ми изобщо не са се подобрили! Какво се случва? Възможно ли е да не съм достатъчно искрен към Бог? Или Бог не ме харесва? Какво ми липсва?“. Някои хора търсят различни причини и са опитали много подходи, за да променят този факт, като например да слушат повече проповеди, да запаметяват повече Божии слова, да пишат повече бележки за духовно посвещение, както и да слушат повече хора, които общуват за истината, и да търсят повече, но крайният резултат пак е разочароващ. Техните заложби и работоспособност си остават както преди, без никакво подобрение, дори след като са вярвали в Бог в продължение на три до пет години. След това поглеждат собствената си индивидуалност и откриват, че са все толкова страхливи, колкото преди, мудни като стара крава, или че все още имат нетърпелива индивидуалност, като с всичко се справят припряно — няма никакво преобразяване! Други забелязват, че напоследък интересите и хобитата им изглежда не са се променили, и че някои от техните недостатъци, навици и слабости също не са се променили. Трети пък, които обичат да си лягат късно и да стават късно, забелязват, че и тези житейски навици остават непроменени. Затова всички те се чудят: „Какво става? Може ли Светият Дух да не върши делото Си върху мен? Дали Бог ме е изоставил? Да не би Бог да е недоволен от мен? По грешен път ли поемам? По грешен начин ли се стремя? Да не би да не съм вложил достатъчно сърце в изпълнението на дълга си? Да не би да не съм платил достатъчно висока цена?“. Те търсят всякакви причини, но в крайна сметка не стигат до никакви резултати. Каква е причината за липсата на резултати? (Защото те винаги са живели в своите собствени представи и фантазии. Те смятат, че след като повярват в Бог, стига да са искрени към Него, тогава, щом Бог върши делото Си, техните заложби и работоспособност ще се подобрят — такива техни идеи произтичат от техните представи и фантазии.) Представите и фантазиите на хората определят целите и методите на техния стремеж, пътищата, по които поемат, и в крайна сметка определят техните придобивки и изходи. Какво ще придобият хората, ако имат такива представи и фантазии? Ще придобият ли истината? Ще придобият ли истинска вяра в Бог и истинска любов към Бог? Ще придобият ли истинско покорство на Бог? (Не.) Няма да придобият нито едно от тези неща.

При вярата в Бог човек трябва да разбира какво точно цели да промени Божието дело у хората, как Бог разрешава проблема с покварата на хората и какво възнамерява да постигне у тях — това са въпроси, които трябва да бъдат ясно обсъдени, нали? Казано накратко, човек трябва да разбира точно какви резултати възнамерява да постигне Бог у хората със Своето дело. Първо, на този етап от Божието дело Той изразява истината и предоставя живот. Делото по предоставяне на истината на хората е ясно общуване относно истините принципи, които хората трябва да спазват, когато се сблъскват с всякакви хора, събития и неща в реалния живот, така че след като ги разберат, да могат да възприемат хората и нещата, да постъпват и да действат въз основа на тези истини принципи, и на тази основа поквареният им нрав да бъде преодолян и да им бъде дадена възможност да се отърват от този покварен нрав и да се покорят истински и напълно на Бог. Разбира се, това е и знак за спасение и е истинско проявление на спасението, което в крайна сметка може да се види у хората. Кои са основните въпроси, които трябва да бъдат разрешени в целия процес на предоставяне на истината от Бог на хората? Има основно два вида въпроси за разрешаване. Първият вид въпроси за разрешаване са представите на хората. Различните видове погрешни, изопачени и здраво вкоренени мисли и възгледи на хората, които идват от Сатана, се наричат общо представи на хората. Тези погрешни мисли и възгледи контролират мислите и поведението на хората и вече са се превърнали в основна теория на мисълта, чрез която те възприемат хората и нещата, постъпват и действат, и затова трябва да бъдат напълно разрешени. Това е въпрос, свързан с мислите на хората, който трябва да бъде разрешен. Другият вид въпроси за разрешаване е поквареният нрав на хората. Поквареният нрав е тема, за която често се разговаря и която се разисква и анализира в църковния живот. Някои видове покварен нрав са причинени от погрешните мисли и възгледи на хората, докато други видове покварен нрав са чисто сатанински нрав. Двете неща, които Бог възнамерява да разреши у хората чрез Своето дело и слова, са техните представи и техният покварен нрав. Първото се отнася до това как човек възприема хората и нещата, докато второто се отнася до това как човек постъпва и действа. Когато тези две неща бъдат разрешени и хората придобият истината и са способни да се покорят на Бог и да съответстват на Него, тогава Божието дело ще е постигнало своя резултат и Божието дело ще е приключило. Въпреки това, през целия процес на Божието дело — било то начинът, по който Бог върши делото Си, конкретните стъпки на Неговото дело или всяка от изразените от Него истини — нищо от това не е насочено към аспекти като индивидуалността, заложбите, способностите, инстинктите, житейските навици и начина на живот на хората, или техните интереси и хобита. С други думи, целта, предназначението и значението на Божието дело не е да промени присъщите на хората заложби и способности, инстинкти, индивидуалност и т.н. Независимо какви заложби и работоспособност притежаваш или какви са твоите вродена индивидуалност, житейски навици, инстинкти и различни други аспекти, Бог не гледа нито едно от тези неща. Той гледа само дали ти си човек с нормална човешка природа и след това на тази основа ти предоставя истината и върши делото Си върху теб. Независимо кои аспекти на истината ти предоставя Бог или какво дело извършва върху теб, в крайна сметка то не е, за да промени твоите присъщи заложби и инстинкти, не е, за да повиши твоите заложби или инстинкти и да ги направи по-добри, или да ги направи особено свръхестествени — нито един от тези аспекти не е целта, която Бог иска да промени със Своето дело. Ето защо, независимо колко години си вярвал в Бог или колко проповеди си слушал, или колко усилия си вложил в Божиите слова, твоите присъщи заложби ще останат същите и няма да се променят. Те няма да се променят, защото си вярвал в Бог в продължение на много години, слушал си проповеди в продължение на много години и си тичал насам-натам и си отдавал всичко в продължение на много години. Разбира се, същото важи и за твоята индивидуалност, инстинкти, житейски навици, интереси, хобита и т.н.; те няма да се променят, защото си вярвал в Бог в продължение на много години и си изпълнявал дълга си в продължение на много години. В представите на хората тази промяна със сигурност не означава понижаване, а по-скоро възвишаване — правене на тези неща по-висши и по-добри от преди. Тоест, независимо на кой етап е Божието дело и какъв метод използва, за да го извърши, това, което Неговото дело променя, не са присъщите на хората заложби, работоспособност, инстинкти, индивидуалност и т.н. Така че, ако твоите заложби са слаби и в момента не притежаваш заложбите да бъдеш водач или работник, или да бъдеш надзорник за определен елемент от работата, тогава няма да ги притежаваш и след 20 или 30 години; и дори ако в крайна сметка бъдеш спасен поради стремежа си към истината, пак няма да ги притежаваш. Твоите заложби няма да се променят. А инстинктите ти ще се променят ли? Всеки преживява раждане, остаряване, болест и смърт и когато се сблъска с големи събития, ще стане нервен, уплашен, ужасен и т.н. — тези инстинкти също няма да се променят. Например, когато хората чуят особено силен шум, всички ще си покрият главите и ще се скрият на безопасно място — това е инстинкт. Когато ръката ти докосне пламък или нещо друго, което е горещо, ти инстинктивно ще я отдръпнеш, или когато чуеш някаква печална новина, инстинктивно ще потръпнеш вътрешно и ще се почувстваш ужасен. Когато се изправиш пред опасност, инстинктивно първата ти мисъл ще бъде: „В безопасност ли съм? Тази опасност към мен ли идва?“. Това е инстинкт. Също така, когато някой посегне да те удари, ти инстинктивно ще се дръпнеш, за да се защитиш; когато прах или вода попадне в очите ти, инстинктивно ще ги затвориш; и когато те боли зъб, често ще докосваш зъба си с ръка. Инстинктивно ще имаш естествен рефлекс, ще имаш определено проявление или ще извършиш инстинктивно действие. Хората са родени с тези инстинктивни реакции. Никой не може да ги отнеме, нито Бог ще ги промени. Тези инстинктивни реакции са били заложени у хората от Бог, когато ги е създал, и са предназначени да ги защитават. Те са нещо, което сътвореното човешко същество трябва да притежава. Бог няма да отнеме тези инстинкти, нито ти ще ги загубиш поради стремежа си към истината. Какво имам предвид с това? Имам предвид, че не е вярно, че няма да се страхуваш, когато има пожар, или че няма да усетиш как ръката ти се изгаря, когато я поставиш в тиган с горещо олио, защото се стремиш към истината, разбрал си много истини и имаш истинско покорство на Бог — това е невъзможно. Какво би си помислил, ако някой даде такова свидетелство? Би ли му завидял и би ли му се възхитил? Каква оценка и окачествяване би му дал? Най-малкото, това е свръхестествено явление и Бог не би го извършил. Що се отнася до инстинктите, които Бог е създал за човечеството, Бог няма да отнеме тези твои инстинкти, защото се стремиш към истината, нито ще превърне тези инстинкти в свръхестествени сили. Да кажем например, че се намираш в тъмно пространство и не виждаш нищо; инстинктивно ще протегнеш ръка, за да опипаш наоколо, и ще се вслушаш внимателно с ушите си, за да различиш звуците около теб, инстинктивно, докато си проправяш път напред. Ти няма да надскочиш плътта, защото се стремиш към истината — няма да стане така, че колкото по-тъмно става, толкова по-ведри да са очите ти и толкова по-ясно да виждаш нещата и по-лесно да се ориентираш — това е свръхестествено и е нещо, което Бог не прави. Дори и да си разбрал много истини и да си способен да се покориш на истината и да я прилагаш на практика, ако инстинктите ти в това отношение могат да останат същите и да не отслабнат, то това вече е чудесно, а ти искаш те да станат свръхестествени — това е невъзможно! Освен това способността на човек да възприема нещата и да се справя с тях, както и способността му да разрешава проблеми, също не са неща, които Бог възнамерява да промени със Своето дело. Способността на човек да се справя с нещата зависи от една страна от неговите заложби, а от друга — от вродения му коефициент на интелигентност, а коефициентът му на интелигентност включва неговите дарби. Някои хора са родени с особени способности и дарби за справяне с външни въпроси, тоест те са добри в мисленето и общуването, родени са със специална социална способност и знаят как да взаимодействат с хората, да възприемат нещата и да се справят с определени въпроси. В умовете им има особено ясен поток на мисълта, когато става въпрос за всякакви неща, които са и много логични. Когато възприемат нещо, те могат да схванат същината на въпроса, без никакво отклонение или нелепост, и да се справят с проблемите по сравнително точен начин. Този тип хора притежават способността да се справят с въпроси. Някои хора не са родени с тази способност и просто обичат да четат книги, да отглеждат цветя, да садят трева, да отглеждат птици и други подобни неща. Как се нарича това? Нарича се изискан и спокоен начин на живот. Това са хора, които се стремят към елегантност и изтънченост. Те не са добри в общуването или в справянето с външни въпроси, нямат тази способност. Когато трябва да излязат и да се справят с дела, да се консултират с адвокат или да взаимодействат с някаква високопоставена личност, те стават плахи и уплашени и не смеят да погледнат този човек в очите, а когато им задават въпроси, те мънкат нерешително и не знаят какво да кажат. Те са безполезни, нали? Когато този тип хора не са изправени пред някакъв проблем, те са много добри в хваленето, като казват: „Правил съм еди-какви си неща, имал съм еди-какво си славно минало, някога съм общувал с еди-какви си хора и съм познавал еди-какви си знаменитости…“. Въпреки това, когато действително ги изпратят да се справят с нещо, те изчезват безследно. Оказва се, че единственото, на което са способни, е да се хвалят, и нямат никакъв истински талант или знания, и никаква способност да се справят с дела. Може ли фактът, че човек не го бива в справянето с въпроси, да бъде променен чрез стремежа му към истината? За съжаление, не, не може. Погледнете онези хора, които имат интровертна индивидуалност и се страхуват да се изправят пред други хора от детството си. Когато са на двадесет или тридесет години, те все така са много нервни, когато говорят с хора или се справят с въпроси, които включват взаимодействие с хора. Когато стигнат до средна възраст, те все така се чувстват срамежливи и се изчервяват, когато говорят пред тълпа. Такива хора никога няма да могат да се изправят пред широкия свят, докато са живи. Други хора са различни, тъй като обичат да разговарят и да взаимодействат с хора още от тийнейджърските си години. Без значение с каква личност взаимодействат, те няма да се страхуват и без значение какво правят, не се безпокоят и не изпадат в паника. Те са духовити и затова не страдат от сценична треска. Колкото повече хора има, толкова по-щастливи и енергични стават и толкова повече искат да се представят. Може ли индивидуалността и способността на някого да се справя с въпроси да бъдат променени чрез преживяването на Божието дело? (Не.) Бог не променя тези неща у хората. Някои хора знаят, че слабата им способност да се справят с въпроси е недостатък в тяхната човешка природа, затова работят усилено, за да го преодолеят. Може би, когато достигнат средна или напреднала възраст, след като са преживели десетилетия на закаляване и са натрупали богат опит, те едва успяват да се справят с някои непосредствени въпроси; но все още няма да имат способността да се справят с критични, животозастрашаващи въпроси. По-специално има някои хора, които не могат да се справят с нищо сами, когато достигнат напреднала възраст; с каквото и да се опитат да се справят, те напълно оплескват нещата — просто не могат да го поемат — и дори не могат да поемат бремето да се грижат за собствените си семейни дела. И какво правят? В някои случаи децата им имат способността да се справят с въпроси, така че тези хора оставят децата си да им помагат, докато те се наслаждават на неща, които вече са направени за тях. Те си мислят: „Допринесъл съм, имам способността да се справям с дела“, но всъщност те нямат тази способност. Децата им, вече пораснали и способни да вземат нещата в свои ръце, са поели тези дела. Тези хора може да не са толкова нервни и уплашени от справянето с нещата сега, както са били, когато са били млади, но това не означава, че способността им да се справят с въпроси се е променила или подобрила. Какво означава това? Означава, че са по-възрастни, натрупали са опит и вече не се страхуват от нещата. Какво се има предвид под „вече не се страхуват от нещата“? Това е, че те са способни да гледат на въпросите по-широко скроено, защото са преживели много неща и са разбрали закономерностите на нещата, и така, ако наистина се сблъскат с малко опасност, няма да се страхуват и ще си помислят: „Е, ето ме. Ако искаш пари, нямам; ако искаш живота ми, ето го — прави каквото искаш!“. Такива хора постигнали ли са някакъв напредък? Не са постигнали никакъв напредък — все така са доста небрежни и объркани, когато става въпрос за справяне с нещата. Те са също толкова прибързани и нетърпеливи, колкото са били преди. Преди не са довеждали нещата докрай и дори сега не са се променили ни най-малко. Просто са си такива. Кажете Ми, не е ли така в действителност? (Да.)

Сред вас има хора от всички възрасти. Досега преживявали ли сте някога нещо специално — в процеса на стремеж към истината вашите заложби променили ли са се напълно и станали ли са много по-добри от преди, и променили ли са се вашите инстинкти? Имали ли сте някога такова преживяване? (Не.) Е, тогава, казвал ли е някой някога: „Преди бях доста безполезен. Не бях красноречив, нямах никакви способности или умения и нямах никакви социални способности. Сега, след като приех Божието дело, мога да говоря красноречиво, имам социални способности, а когато става въпрос за справяне с нещата, съм интелигентен и имам усет, и знам как да се справям с нещата“? Някой имал ли е такъв вид преживяване? (Не.) Някои казват: „Въпреки че тези неща не са ми се случвали, в процеса на преживяване на Божието дело, след като повярвах в Бог, чувствам, че индивидуалността ми се е променила. Преди говорех бавно и всички ме наричаха „Флегмата“. Имах и друг прякор, който беше „Мудния“. Откакто започнах да вярвам в Бог, реакциите ми станаха по-бързи от преди и говоря и действам по-бързо. Също така се справям с нещата по-бързо и ефективно“. Случват ли се такива неща? (Не.) Има един случай, в който може да е възможно. Например, когато някои хора учат чужд език и за първи път се упражняват да го говорят, те говорят много бавно, дума по дума. Другите смятат, че тези хора може би говорят толкова бавно, защото са родени с бавен темперамент. След три или пет години, тъй като тези хора са били в чест контакт с говорещи този чужд език, те в крайна сметка го говорят много свободно, също толкова бързо, колкото говорят родния си език, а другите, които не са наясно, си мислят: „Индивидуалността на този човек се е променила. Преди говореше бавно и хората губеха търпение, докато го слушат, но сега говори много свободно — станал е енергичен човек. От ясния и директен начин, по който говори, можеш да кажеш, че се справя с въпросите пъргаво и има добра индивидуалност“. В този случай има ли промяна в индивидуалността му? (Не.) Всъщност това е нормална закономерност. Това е процесът на нормален напредък в усвояването на някаква професия — не е процес на промяна на индивидуалността. Било то заложби, способности и инстинкти, или индивидуалност, навици, интереси и хобита, нито един от тези аспекти не е нещо, което Бог иска да промени чрез Своето дело. Ако винаги вярваш, че целта на Божието дело и говорене за предоставяне на истината на хората е да промени всички тези вродени качества на хората, и мислиш, че само тогава човек може да се счита за напълно прероден и истински нов човек, както казва Бог, тогава дълбоко грешиш. Това са човешки представи и фантазии. След като разберете това, трябва да се откажете от тези представи, фантазии, догадки или чувства. Тоест в процеса на стремежа към истината не бива винаги да се уповаваш на чувства или догадки, за да обобщаваш тези неща: „Подобрили ли са се моите заложби? Променили ли са се инстинктите ми? Личността ми все така ли е лоша, както преди? Променили ли са се навиците ми на живот?“. Не разсъждавайте върху тях. Това размишление е безполезно, защото това не са аспектите, които Бог възнамерява да промени и Божиите слова и делото Му никога не са били насочени към тези неща. Божието дело никога не е целяло да промени заложбите, инстинктите, индивидуалността и т.н. на хората, нито Бог някога е говорил с цел да промени тези аспекти у хората. Това означава, че Божието дело предоставя истината на хората въз основа на техните присъщи условия. Целта е хората да разберат истината и след това да я приемат и да ѝ се покорят. С други думи, независимо от това какъв тип заложби имаш и независимо от това каква индивидуалност и какви инстинкти имаш, това, което Бог иска да направи, е да вработи истината в теб, да промени старите ти представи и предишния ти покварен нрав, а не да променя вродените ти заложби, инстинкти и индивидуалност. Сега разбираш, нали? Какво цели да промени Божието дело? (Божието дело цели да промени старите представи и покварения нрав у хората.) Сега, когато разбираш тази истина, трябва да се избавиш от онези представи и фантазии, които са нереалистични и са свързани със свръхестествени неща, и не бива да ги използваш, за да се оценяваш или да си поставяш изисквания. Вместо това трябва да търсиш и да приемаш истината въз основа на различните вродени условия, дадени ти от Бог. Каква е крайната цел на това? Тя е, че въз основа на вродените си условия разбираш истините принципи, разбираш всяка една истина принцип, която трябва да се практикува в различните ситуации, с които се сблъскваш, и можеш да гледаш на хората и нещата и да постъпваш и да действаш в съответствие с тези истини принципи. Това отговаря на Божиите изисквания. Това е така, защото целта на Божиите слова и дело е да вложи истините в хората, така че те да станат техни принципи и критерии за практикуване и да станат основите, чрез които те възприемат хората и нещата, постъпват и действат, и да станат техен живот, а не да превърне хората в свръхчовеци или хора със свръхестествени сили. Какво имам предвид под „свръхчовеци“ и „хора със свръхестествени сили“? Да можеш да надскочиш инстинктите си, да надскочиш обхвата на способностите си, да надскочиш заложбите си и дори да надскочиш пола си и да можеш да живееш отвъд пола си — това не са ли свръхестествени сили? (Да.) Например някои хора могат да говорят няколко или дори повече от десет езика, без да са се занимавали със специализирано езиково обучение. Това свръхестествено ли е? (Да.) Тази свръхестественост надхвърля човешките заложби, способности и инстинкти, нали? (Да.) Нещо повече, когато говорят различните езици, те дори могат гъвкаво да използват различни мъжки и женски гласове. Това не е ли още по-свръхестествено? (Да.) Без значение колко езика говорят, те не ги бъркат и не се чувстват уморени, без значение колко дълго говорят, и дори ако не пият вода, не се чувстват жадни. Освен това, колкото повече говорят, толкова по-ведри стават очите им, толкова повече сияе лицето им и те целите грейват. Това не е ли свръхестествено? (Да.) Дори ако ги прострелят, докато говорят, те са добре и просто продължават да говорят. Това е още по-свръхестествено, нали? (Да.) Когато видят куршума, те дори не се опитват да го избегнат, а се изправят директно срещу него. Куршумът преминава през гърдите им, но те остават непоколебими и не трепват. Не са засегнати по никакъв начин и дори косъм на главата им не е наранен. Това е надскачане на инстинкта, нали? (Да.) Всички тези явления надскачат човешкия инстинкт. Най-сериозното от всичко е, че те са се превърнали в необикновен човек, тоест някой, който е различен от обикновените хора, който надхвърля заложбите и способностите на нормалните хора и който също така надхвърля инстинктите на нормалните хора. Проявленията им във всички аспекти са различни от тези на обикновените хора и са особено свръхестествени. Това означава неприятности. Те все още ли са нормален човек? (Не.) Тогава какви са? (Зъл дух.) Те са зъл дух. Искате ли да се стремите към това? (Не.) Никой от вас не иска, така че мислиш ли, че Божието дело би променило хората до такава степен? Целта на Божието дело да превърне хората в необикновени хора ли е? (Не.) Целта е в рамките на нормалната човешка природа ти да приемеш истината и да преживееш средите, които Той е подредил за теб, така че от това да можеш да разбереш ревностните и грижовни намерения, с които Бог върши Своето дело, или неспособността и недостатъците си, или собствения си покварен нрав, и след това, въз основа на това разбиране, да търсиш истината и да я прилагаш на практика, и да стигнеш до постепенно навлизане в истината — този процес е бавен и изобщо не е свръхестествен. Когато някои хора са негативни, те обичат да казват следното: „Какво съм придобил от вярата си в Бог в продължение на толкова много години?“. Ти казваш, че не си придобил нищо, но трябва да се замислиш внимателно върху следното. След като вярваш в Бог в продължение на толкова много години, сега имаш ли ясен поглед върху много неща? Вярно ли е, че колкото по-дълго вярваш, толкова по-спокоен и здраво стъпил на земята се чувстваш и толкова повече чувстваш, че това е правилният път в живота? Ако се чувстваш така, това означава, че наистина си придобил нещо. Въпреки че не си придобил никакви материални неща, въпреки че не си придобил пари, статус, слава, придобивки — неща, които можеш да хванеш в ръката си или да видиш с очите си — в сърцето си все пак си разбрал някои истини. Придобил си известно разбиране за действителното съществуване на Бог и Неговото господство над всичко. Освен това си разбрал и Божиите намерения и Неговите изисквания към хората и знаеш какво е сътворено същество и какъв дълг трябва да изпълняваш. И ако точно сега не ти беше позволено да изпълняваш дълг, щеше да се чувстваш измъчен и да чувстваш, че животът ти е празен. Не показва ли всичко това, че вече си постигнал придобивки от вярата си в Бог? Това, което си придобил, е по-ценно от всяко материално нещо. Това са резултатите, които Божието дело постига у хората. Той не възнамерява да даде възможност на хората да претърпят някакви свръхестествени, нереалистични промени, които надхвърлят човешката природа, човешките инстинкти или нормалните потребности и нормалните проявления на плътта. Вместо това Той възнамерява да даде възможност на хората да преживеят всякакви среди в рамките на нормалната човешка природа и в този процес постепенно и бавно да придобият всякакви разбирания и преживявания. Казано накратко, през този постепенен и бавен процес мислите и представите на хората малко по малко се променят, гледните точки, от които те възприемат хората и нещата, се променят, техните възгледи за всякакви хора, събития и неща се променят, както и начините им за справяне с тях, донякъде поквареният им нрав вече не е толкова очевиден, колкото преди, а съвестта и разумът им се възстановяват до известна степен. Те получават тези реални придобивки, вместо онези нереалистични, илюзорни, празни, кухи или дори свръхестествени неща.

Бог извършва делото по спасяването на човечеството по постепенен начин и, разбира се, има и друг, по-основен принцип, а именно, че докато върши Своето дело, Бог оставя нещата да следват собствения си ход. Този принцип „да оставиш нещата да следват собствения си ход“ може да бъде донякъде труден за разбиране от хората. Какво означава да оставиш нещата да следват собствения си ход? Означава, че независимо дали Бог върши делото Си върху хората, или им говори, Той никога не принуждава никого да прави нещо. Бог подрежда среди за теб и ти предоставя истината, точно както прави и за другите хора. Относно това как трябва да възприемаш и разбираш средите, които Той подрежда, и от каква каква гледна точка и с какво отношение трябва да подхождаш към тях, Бог има ясни слова и ти е казал ясни истини принципи. А що се отнася до това как подхождаш към тях, това е твой собствен свободен избор. Можеш да избереш да приемеш истината и да опознаеш себе си, или можеш да избереш да отхвърлиш истината; можеш да избереш да приемеш своето разкриване от средите, които Бог устройва, или можеш да избереш да пренебрегнеш Божието дело — имаш свободата на избор, свободен си да избираш. Например, когато става въпрос за дълга, който трябва да изпълняваш, ти можеш да избереш да го изпълняваш с цялото си сърце и с цялата си сила, или можеш да избереш да го изпълняваш с нехайно отношение. Това се основава изцяло на твоя личен избор и, разбира се, се основава и на твоите собствени заложби, способности, инстинкти и т.н. Бог не върши допълнително дело — тоест, при нормални обстоятелства, Бог не върши никакво допълнително дело, за да подтиква или принуждава. Какво означава това? Означава, че Бог подрежда среди за теб — все едно е подредил банкет за теб, с топли и студени ястия, ориз и супа, плодове, напитки и т.н., и когато става въпрос за това какво избираш, Бог ти дава свобода — без значение какъв избор правиш, ти имаш свободата да го направиш и Бог не се намесва, Той просто се съсредоточава върху изразяването на истината, за да предоставя ресурс на хората. Някои хора просто хвърлят бегъл поглед на банкета, без самите те да опитат какви са всъщност вкусните му ястия. Те просто коментират банкета, изричат някои доктрини и след това си тръгват. Други просто избират да погледнат банкета, да пренебрегнат вкусните му храни и да си тръгнат, без да имат никакво отношение или мнение. Има и други, които лично са опитали и са преживели вкусните му ястия, и които също са се научили как да приготвят една от вкусните храни. В средата, подредена от Бог, без значение какво е твоето отношение — било то да я приветстваш, или да я отхвърлиш и отречеш, или да я презираш и да бъдеш враждебен към нея, и т.н., всичко това са отношения, що се отнася до Бог. Как Бог подхожда към различните отношения на хората и как се справя с тях? След като е предоставил на хората голям брой истини, отношението на Бог към тях е просто да наблюдава и да води записки. А що се отнася до това какво избират хората или какво е тяхното отношение, Бог не се намесва — този въпрос няма нищо общо с Бог. С какво тогава има общо този въпрос? Има общо с това какъв път избираш, какво в крайна сметка придобиваш и с твоя собствен краен изход. По този въпрос Бог не върши никакво допълнително, улесняващо дело, Той само изпълнява отговорностите и задълженията, които трябва да изпълни. След като ти е предоставил истината и ти е казал принципите за справяне с всякакви хора, събития и неща, Той може също да подреди среди за теб. Въпреки това Бог не се намесва в това какви точно крайни избори правиш или по какъв път поемаш — Той те оставя да избереш сам. Ако например си избран да бъдеш водач или работник, ти можеш да избереш да действаш според истините принципи и работните разпоредби на Божия дом, или да действаш произволно и безразсъдно според собствените си предпочитания. Ако избереш да се справяш с всичко според истините принципи и да изпълняваш дълга си според работните разпоредби, Бог ще наблюдава и ще води записки за това, и в крайна сметка ти ще си придобил истината и ще си се покорил на Бог — това е един изход. Ако правиш нещата според собствената си воля и действаш произволно и безразсъдно, като нарушаваш работните разпоредби на Божия дом и истините принципи, това също е избор и представлява пътят, по който поемаш, и Бог също ще наблюдава и ще води записки за това, и разбира се, не е нужно да се споменава какъв ще бъде твоят изход. Ако си придобил истината и живота, това също ще ти даде възможност да получиш Божието одобрение и ще ти осигури добра крайна цел.

Хората вярват, че Божието дело включва устроеното и подреденото от Бог. И така, какво е устроеното и подреденото от Него в представите и фантазиите на хората? Това е вид манипулация, тоест Бог тайно покрива хората с голяма мрежа, като манипулира цялото им поведение и средите, в които се намират, и наблюдава всичко, което правят. Това са представи и фантазии, които хората имат, нали? (Да.) Следователно хората започват да се пазят и да се страхуват от Бог в сърцата си, а това е причинено от техните представи и фантазии за устроеното и подреденото от Бог. Това, че са уплашени и предпазливи по този начин, не е истинско покорство на Бог и богобоязливост, а по-скоро форма на непокорство и съпротива. Хората смятат, че Бог е всемогъщ и вездесъщ и че каквото и да правят, е вярно, че „когато човек действа, Небето гледа“. Те смятат, че Бог постоянно ги наблюдава и ги държи под око с цел да въздържа сърцата, ръцете и краката им, да не им дава свобода на избор и да ги принуждава да практикуват истината, да ги принуждава да променят мислите и възгледите си и да ги принуждава да правят нещата според Божиите желания. Всичко това са човешки представи. Строго погледнато, това е вид богохулство. Всъщност Бог никога не е възнамерявал да принуждава, обвързва или манипулира хората. Бог никога не възпира и не принуждава хората, а още по-малко ги насилва. Това, което Бог дава на хората, е голяма свобода — Той им позволява да изберат пътя, по който трябва да вървят. Дори ако ти си в Божия дом и дори ако си предопределен и избран от Бог, ти все пак си свободен. Ти можеш да избереш да отхвърлиш различните изисквания и подредби на Бог, или можеш да избереш да ги приемеш; Бог ти дава възможност да избираш свободно. Но без значение какво избираш или как действаш, или каква е твоята гледна точка при справянето с въпрос, пред който си изправен, или какви средства и методи в крайна сметка използваш, за да го разрешиш, ти трябва да поемеш отговорност за своите действия. Твоят краен изход не се основава на твоите лични преценки и определения, а вместо това Бог води записки за теб. След като Бог е изразил голям брой истини и след като хората са чули този голям брой истини, Бог ще измери стриктно правилното и грешното на всеки човек и ще определи крайния изход на всеки човек въз основа на това, което Бог е казал, което изисква, и на принципите, които е формулирал за хората. По този въпрос Божията внимателна проверка и устроеното и подреденото от Бог не са манипулиране на хората от Бог или обвързването им от Него — ти си свободен. Не е нужно да се пазиш от Бог, нито да се чувстваш уплашен или неспокоен. Ти си свободен човек от началото до края. Бог ти дава свободна среда, воля да правиш свободни избори и пространство да избираш свободно, като ти позволява да избираш сам, и какъвто и изход да получиш в крайна сметка, той е изцяло определен от пътя, по който поемаш. Това е справедливо, нали? (Да.) Ако в крайна сметка ти си спасен и си човек, който се покорява на Бог и съответства на Бог, и си човек, който е приет от Бог, именно това получаваш поради правилните си избори; ако в крайна сметка не си спасен и не си способен да съответстваш на Бог, и не си придобит от Бог, и не си човек, който е приет от Бог, тогава това също се дължи на твоите собствени избори. Ето защо в Своето дело Бог дава на хората много пространство за избор, а също така им дава пълна свобода. Това е така, защото Бог използва истината, за да измери всички хора, събития и неща, включително изходите и крайните цели на хората. Изходите и крайните цели на хората също се определят с помощта на истината — това е принципът на Божието дело, който никога, никога не се променя. Бог няма да те приеме, да ти покаже благодат и да ти позволи да бъдеш спасен, защото се страхуваш от Него, пазиш се от Него и вървиш плахо и раболепно до края на пътя; нито Бог ще ти позволи накрая да бъдеш спасен поради някакъв принос, който си дал. С други думи, няма да има изключения, при които някой да получи изход или добра крайна цел, които не заслужава — какъвто и изход да получи всеки човек в крайна сметка, той се определя от пътя, по който поема. Ще ти дам пример. Да кажем, че Бог подрежда среда за теб и в тази среда това, което трябва да направиш, е да размишляваш над собствените си прегрешения и да ги опознаеш, както и да опознаеш покварения си нрав, погрешните си мисли и възгледи, недостатъци и неспособност, или някои от твоите погрешни разбирания и оплаквания относно Бог. Също така трябва да спреш да се оправдаваш и да предлагаш хитри аргументи, за да се защитиш, а вместо това да можеш да се покориш, да търсиш съответните истини, за да промениш настоящата си ситуация, и да приемеш истината в себе си и след това да действаш в съответствие с истините принципи. Така ще постигнеш желания резултат. Когато отново ти се случат подобни неща, ти естествено ще практикуваш според истините принципи и няма да има нужда Бог да подрежда специални среди, за да ти помага. Това е нещо, което хората могат да постигнат, и ако могат да го постигнат, Бог няма да върши никакво ненужно дело. Но когато става въпрос за онези, които не се стремят към истината, отношението на Бог е различно. Някои хора не търсят истината и не се самоанализират, когато ги сполети нещо, а вместо това просто продължават да бъдат негативни и да мърморят, като се оплакват от Бог и от другите хора. Те не само развиват представи за Бог, но и Го осъждат. Ако някой ги кастри и разобличи, те ще намерят извинения, за да се оправдаят, а също така могат да станат пасивни и да се отпуснат в работата си, или дори да подкопават нещата. Такива хора не могат да бъдат изкупени и именно тях отритва Бог. Ако имаш известен интерес към истината, докато вярваш в Бог, и си готов да слушаш проповеди и да се стремиш към истината, и имаш малко положително отношение, тогава Бог ще проучи внимателно сърцето ти и ще те развълнува малко, когато търсиш истината, и след това Той ще проучи внимателно дали си способен да практикуваш истината. Но ако избереш да бъдеш негативен и да не си даваш зор в работата си, да се оправдаваш и да се защитаваш, и да предизвикваш скандали навсякъде, и не избереш да познаваш себе си или да се покаеш, какво ще направи Бог и как ще се справи с теб? Бог просто ще наблюдава тихо какви промени настъпват. Бог няма да те развълнува, нито ще те подтиква да четеш Неговите слова и да търсиш истината. Бог няма да се ангажира или да се намесва — Той ще те остави да разиграваш театър до насита. Когато съвестта ти се събуди и си помислиш: „Не биваше да правя това“, или случайно чуеш свидетелство за преживяване, което прилича на настоящата ти ситуация, и разбереш как е постъпил този човек, и след това изведнъж почувстваш, че това, което си направил, е било неуместно, нерационално и неприлично, и има лека болка в сърцето ти, от този момент нататък ти вече няма да бъдеш негативен или слаб и ще се чувстваш неудобно да отвориш устата си, за да се оправдаеш, а идеите или действията ти, които смущават и подкопават нещата, ще стават все по-малко на брой и все по-малко сериозни. Без значение докъде ще се развие това в крайна сметка, във всеки случай всичко е твое собствено поведение. Бог просто тайно и мълчаливо наблюдава с цел да намери доказателства, по които накрая да те оцени. Точно както когато град Ниневия щеше да бъде унищожен, Бог просто изпрати Йона да предаде послание на ниневийците. Бог не ги развълнува да изповядат греховете си, да се покаят или да разберат собствените си проблеми — Той не направи тези неща. Бог само изпрати Йона да предаде посланието и в същото време тайно наблюдаваше, за да види каква поредица от реакции и действия ще предприемат, след като чуят това известие, и да види какви са плановете на всички различни хора от върха до низините и какво е отношението им към това известие от Бог. Всичко, което Той направи, беше да наблюдава тайно. Какво означава „наблюдава“? Означава, че Бог наблюдава отстрани процеса на развитие на нещата и посоката, в която се променят нещата, и не се намесва по никакъв начин. Освен че накара Йона да предаде тези няколко изречения, Бог не извърши никакво допълнително дело, нито извърши някакво дело по увещаване на хората, а още повече, нямаше никакви допълнителни слова за предаване, само тези няколко изречения, които излязоха от устата на Йона. Разбира се, принципите на Божието дело върху хората днес остават непроменени — Той все така върши делото Си по този начин и това е отношението на Бог към човечеството от началото до края. Независимо дали иска да промени някого, или да постигне нещо в даден човек, отношението, принципите и методите на Бог в Неговото дело не се променят. Защо е така? Това, което Бог е създал, са живи хора, сътворени човешки същества със свободна воля, а не машини или марионетки. Когато Бог изразява истината или иска да постигне нещо, Той често първо подрежда среда, за да им даде възможност да се стремят да схванат Неговите намерения, а понякога Той директно ще каже на хората какви са Неговите намерения и изисквания; останалото зависи от това хората да вземат решения въз основа на свободната си воля и различните условия, които притежават. Такова беше отношението на Бог към ниневийците и Неговото отношение към хората, които Той иска да спаси сега, остава непроменено. Принципите на Божието дело не са се променили; Бог винаги действа по този начин и принципите на Неговото дело върху човешките същества, които е създал, винаги са такива. След като Йона извести хората от Ниневия, той отиде да си намери място да се разхлади и наблюдаваше хората от града отстрани, за да види какви сътресения и активност ще се породят сред ниневийците, след като Божието послание бъде предадено от върха до низините в града и всички научат новината, че Бог ще унищожи Ниневия — всичко, което той направи, беше да наблюдава. Разбира се, това наблюдение отне време и докато траеше този процес Бог наблюдаваше промените във всички тези неща. Ако нещата се развиеха в добра посока, тогава, разбира се, Бог щеше да се зарадва; ако нещата се развиеха в лоша посока, Той можеше да скърби, но това щеше да зависи от ситуацията. Бог щеше да скърби, защото човешките същества са създадени от Бог и Бог скърби, когато човешките същества са изправени пред унищожение или когато един живот е на път да бъде изгубен. Въпреки това, когато е изправен пред покварени хора, които са толкова безчувствени и бавно схващащи, и толкова непокорни, Бог не скърби. Бог ще направи това, което трябва да направи, според първоначалния Си план, според начините, по които върши делото Си, и според начините и принципите, с които се отнася към сътворените същества. Тук няма човешки чувства или емоции, а само принципите и критериите на Създателя при вършенето на нещата. Така че в това отношение хората трябва да се избавят от собствените си представи и да схванат точно отношението и методите на Бог за третиране на хората, вместо да използват тесногръдието на сътворените човешки същества, за да правят догадки и предположения за мислите и идеите на Бог. Бог върши делото Си върху теб, като подрежда среди за теб, и урежда хора, събития и неща, за да те обучава и да ти даде възможност да практикуваш, и Той иска да вложи истината в теб — на какво се основава първоначалното намерение на Бог да върши нещата по този начин? Основава се на принципа на уважение към живота и милеене за него. Това не е чувство, което Създателят изпитва към сътворените човешки същества — Бог няма чувства. Принципът на това първоначално намерение надхвърля чувствата на човешкото плътско родство и, разбира се, не е и някакъв вид обич — той възниква поради принципа на милеене за живота и уважение към него. Някои хора казват: „Това ли е размахът на ума на Бог? Това ли е Неговото високо ниво на съществуване?“. Смятате ли, че е така? (Не.) Можете да използвате термините „ниво на съществуване“ и „размах на ума“, за да опишете хората, но не ги прилагайте към Бог. Това не е нито размах на ума, нито ниво на съществуване. От една страна, това може да се каже, че е обичливостта на Създателя, а от друга — може да се каже, че това е разкриване на Божията идентичност и същност. Бог милее за живота на всяко сътворено същество и го уважава, но въз основа на това милеене и уважение Бог не прави компромиси с принципите Си, а тези принципи не са на чувствата или на плътта. На какво са те? Те са принципи на истината, които принадлежат единствено на Бог. Помислете си, ако хората имат деца, те ги глезят прекомерно и изпитват много дълбоки чувства към тях. Те дори биха искали да могат да люлеят своите деца в ръцете си и да бъдат с тях по цял ден. Бог няма такива чувства или обич към хората. Поради кръвните си връзки хората развиват такива чувства към децата си, а тези чувства карат хората да губят разума и принципите си. Те не са естествени или нормални разкривания на нормалната човешка природа, нито са проявление на любов. Те са чисто чувства и избухливост — те са чувства, които възникват от кръвни връзки. Чувствата не са истини и не са това, което нормалната човешка природа трябва да притежава; те са негативни неща. Бог не гледа човечеството като писано яйце и не го глези. Какво е отношението на Бог към човечеството? Бог те е избрал и е отговорен за теб, и върши делото Си върху теб и плаща цена за теб, и говори слова, за да ти предостави истината и живота, въз основа на принципа на милеене за живота на сътворените човешки същества и на уважение към живота. Но начинът, по който Бог върши делото Си, не е такъв, какъвто хората си представят, тоест, като се вкопчва здраво в теб, или, за да използваме по-разговорен термин, като те изнудва. Не е така. Бог не изнудва хората; Той никога не принуждава хората да правят нещо. За да получат благословии, при вярата си в Бог хората винаги искат да изнудят Бог и винаги искат да принудят Бог да им даде благословии, а също така искат да се вкопчат в Бог и да Го изнудят, за да ги пусне в небесното царство. Не е ли така? (Да.) Бог не те изнудва. Не е добре да се използва този разговорен термин „изнудва те“, но е донякъде ярък и лесен за разбиране от хората. Бог не се вкопчва здраво в теб — ти си свободен. Ако цениш цялото това дело, което Бог извършва върху теб, защото Той уважава живота ти, милее за него и го цени, не бива да избираш да се пазиш от Бог, да таиш погрешни разбирания за Него, да Му се съпротивляваш или да Го отхвърляш, когато Той устройва и урежда каквато и да било среда за теб. Вместо това трябва да правиш това, което едно сътворено същество трябва да прави, и да проявяваш отношението, което едно сътворено същество трябва да има към Създателя — покорство и приемане. Не е ли така? (Да.) За този аспект вече е проведено ясно общение.

Начинът, по който хората подхождат към Божието дело, вече е разобличил една от техните представи и фантазии. Каква е тази представа и фантазия? Хората тълкуват устроеното и подреденото от Бог като свое манипулиране и контролиране от Негова страна. Така ли върши делото Си Бог? (Не.) Дълбоко в сърцата си хората смътно се страхуват от Бог. Само при споменаването на Бог те чувстват, че Той е страшен, а не обичлив. Те вярват, че ако не слушаш Божиите слова и не се покоряваш на устроеното и подреденото от Него, Той ще ти се разгневи, докато не се вслушаш Неговите слова и не се покориш на устроеното и подреденото от Него, и че Той няма да се откаже, докато не те направи пълноценен. Това не е ли човешка представа? За какъв си представят хората Бог? Не си ли Го представят като диктатор? Те смятат, че трябва да приемеш Неговото управление, да приемеш Неговите политики и да бъдеш почтителен към Него и да правиш всичко, което Той ти каже, и че не можеш да говориш за Него зад гърба Му, и че трябва да приемеш средите, които Той подрежда за теб, и че ако не приемеш, ще бъдеш наказан и ще понесеш възмездие. Наистина ли Бог върши нещата по този начин? (Не.) Бог те уважава и поема отговорност за теб. Бог милее за живота на сътворените човешки същества. Хората не би трябвало да не разпознават кое е добро за тях или да не оценяват Неговата доброта. Ако ти оценяваш Божията доброта, тогава трябва да приемеш средите, които Той подрежда, и да ги приемеш от Него. Дори и да не приемаш истините в тях, не разбираш истините принципи в тях и не разбираш какво трябва да практикуваш или да промениш, най-малкото не бива да се пазиш от Бог или да Го разбираш погрешно — това е, което трябва да постигнеш. Дори и да не придобиеш нищо от тези среди, не тълкувай погрешно Божиите желания. Бог не се стреми да придобие нищо от теб. Ти си просто едно мъничко сътворено същество, какво би могъл Бог да се стреми да придобие от теб? Твоят живот и всичко, на което се наслаждаваш днес, са ти дадени от Бог, както и малкото доктрина, която разбираш. Твоята свободна воля, твоите заложби, твоите дарби и твоите способности и умения, както големи, така и малки, всички са ти дадени от Бог. Бог какво може да се стреми да придобие от теб? Ако Бог придобие слава, след като вложи истината в теб, като те накара да Му се покориш и да се боиш от Него, и ти смяташ, че именно това се стреми да придобие от теб Бог, тогава не Го ли съдиш по собствените си противни стандарти? Това е богохулство, нали? (Да.) Каква слава може да придобие Бог от хората? В крайна сметка самите хора получават осезаеми ползи. Преди делото Му да е завършено, Бог вече е придобил слава, защото Самият Бог е славен — Неговата истина и власт са доказателство за поражението на Сатана и те са реалността на всички положителни неща. Самият Бог е славен, още ли Му трябва тогава да придобива малко слава от едно мъничко сътворено същество като теб? Бог не се стреми да придобие нищо от хората. Ако се стреми да придобие нещо, то е да даде възможност на хората в крайна сметка да отговорят на Неговите изисквания според Неговия план за управление и след като хората постигнат спасение и могат да съответстват на Бог, тогава Той ще си почива — поради спасението на човешкия род в замяна Бог ще получи покой — именно това се стреми да придобие Бог. И така, не са ли хората тези, които получават осезаеми ползи в крайна сметка? Хората ще са придобили истината, вече няма да се чувстват изгубени в живота — ще имат посока и път — и ще съответстват на Бог и вече няма да се бунтуват срещу Него, вече няма да бъдат пленени от никоя зла сила, ще бъдат истински сътворени същества и вече няма да се изправят пред смъртта — каква голяма чест е това! Тези, които получават най-големите осезаеми ползи, са човешките същества, онези, които приемат Божието дело и Божието спасение. Ясно ли е общението за този аспект? Каква е представата и фантазията на хората в това? (Те тълкуват устроеното и подреденото от Бог като манипулиране и контролиране на хората от Негова страна.) Ако не разговаряхме за това, в умовете си хората винаги щяха да имат някои мисли и възгледи, които не биха могли да изразят или които не са се оформили в систематична теория. Въпреки че тези неща не ги възпират в изпълнението на дълга им или не засягат ежедневието им по очевиден начин, те сериозно засягат стремежа им към истината, отношението им към Бог и връзката им с Бог. Ето защо това са неща, от които хората трябва да се избавят. След като този проблем бъде разрешен, ти ще си се избавил от преградата между теб и Бог и един вид препятствие по пътя ти на стремеж към истината ще бъде премахнато, което ще улесни стремежа ти към истината. Когато реалните трудности бъдат разрешени, преградите и препятствията между теб и Бог ще намалеят, така че ще можеш да изпълняваш дълга си и да практикуваш истината с много по-голяма лекота. Точно като отиването на бойно поле — смятате ли, че е по-добре да носите лек товар, или да носите тежко бреме, когато влизате в битка? Кое е по-удобно? (Да влезеш в битка с лек товар.) Да влезеш в битка с лек товар, достатъчно е просто да носиш оръжие на гърба си — така е просто и лесно. Ако освен това носиш тенджери и багаж, или козметика и фитнес уреди, бремето ще бъде твърде тежко; ще бъде болезнено да носиш толкова много неща в битка и неудобно да се биеш. Тези представи и фантазии са като различни видове бреме, които хората разнасят наоколо, и са неприятности и тежести за тях, където и да отидат. Казано накратко, от време на време тези неща ще ти влияят и ще ти пречат да се стремиш към истината и да я практикуваш. Когато няма критични въпроси, ще изглежда, че нямаш големи проблеми. Но щом възникнат критични проблеми от принципен характер, ще имаш преграда от тези неща, която те разделя от Бог. Когато тези неща излязат наяве, ще почувстваш, че има проблем във връзката ти с Бог, че има конфликт между теб и Бог; сърцето ти на вяра в Бог вече няма да бъде толкова чисто и ще имаш много трудности. Но когато се избавиш от тези неща, ще се почувстваш чудесно, сърцето ти ще бъде спокойно и освободено и вече няма да бъде възпирано или обвързано. Въпреки че тези неща ще проблясват от време на време в подсъзнанието или мислите ти, ти вече ще си ги разрешил по същество и когато отново вършиш нещо, ще се чувстваш много по-спокоен, като го вършиш, и ще го правиш много по-просто. Въпреки че тези представи и фантазии може все още да имат едва доловим ефект в дълбините на ума ти, най-малкото ти ще си разпознал ясно в субективната си воля, че те не са положителни неща, така че субективно ще се избавиш от тях и няма да бъдеш повлиян от тях. По този начин по същество ще си се избавил от тази преграда между теб и Бог и ще си я преодолял.

Често разговаряме по този начин по темата за стремежа към истината. Можете ли да почувствате важността на стремежа към истината? Когато видяхте хора около вас, които познавате, спрямо които църквата е взела мерки, като някои дори са били премахнати или отлъчени, замислихте ли се за това? Извлякохте ли някакъв опит или поуки от това? Какви са основните проблеми на онези, които бяха преместени в групи „Б“, и на онези, които бяха премахнати? (Когато видях някои хора около мен, които познавам, да бъдат преместени в групи „Б“ или да бъдат премахнати, това разтърси сърцето и съзнанието ми. Въпреки че вярват в Бог от много години, те наистина не се стремят към истината и ако аз също не се стремя към истината и не я търся, когато нещо ме сполети, в крайна сметка ще бъда отстранен като тях.) Знаете ли какви бяха принципите на Божия дом за справяне с тези хора? Дали Божият дом ги е премахнал само защото са с лоша човешка природа и не се стремят към истината, и защото ги намира за неприятни? (Не.) Тогава дали всички, спрямо които не са взети мерки, нямат проблеми с човешката си природа, дали всички те обичат истината, стремят се към истината и могат да се покоряват на истината, и обичат Бог и се боят от Него? Така ли е? (Не.) Дали тези хора са били премахнати или преместени в групи „Б“ от Божия дом само защото не обичат истината и изпитват неприязън към нея? Дали спрямо тях са взети мерки, защото са с лоша човешка природа и напълно отказват да приемат истината, или заради лошия си външен вид или някакво временно прегрешение? Това ли е принципът, по който Божият дом се справя с хората? (Не.) Дали защото някой не се стреми към истината, Божият дом взема мерки спрямо него, лишава го от правото да изпълнява дълг и го отпраща? (Не.) Тогава защо се е справил с тези хора и ги е отпратил? (Защото не са постъпвали според истините принципи и са прекъсвали и смущавали делото на църквата, като са причинили сериозни загуби на делото на Божия дом.) Това ли беше основната причина? (Да.) Какви други причини имаше? Някога някой бил ли е отпращан за това, че постоянно лъже? (Не.) Някога някой бил ли е отпращан, защото не обича истината и изпитва неприязън към нея? Някога някой бил ли е отпращан, защото не е предан в изпълнението на дълга си? (Не.) Смяташ ли, че е жалко, че тези хора са били отпратени? Имало ли е несправедливо отношение към някого от тях? (Не.) Абсолютно никой от тях не е бил онеправдан. Според злодеянията, които тези хора извършиха, те заслужават да умрат осемнадесет пъти, когато отидат в духовния свят, и всички те трябва да бъдат наказани — да умрат, после да се върнат към живота и отново да бъдат наказани, и отново да умрат, и отново да се върнат към живота, и отново да бъдат наказани, и отново да умрат — заслужават да умрат общо осемнадесет пъти. Те са извършили много злодеяния и греховете им са ужасяващи! Защо тогава спрямо тези хора бяха взети мерки и те бяха отлъчени? Защото да не бъдат бъдат взети мерки спрямо тях не беше възможно — те не изпълняваха дълга си, причиняваха прекъсвания и смущения и саботираха! Някои дори си мислят, че са били взети мерки спрямо тези хора, защото обичат да лъжат и са с лоша човешка природа, или защото се съревновават за статус и власт и не са предани в изпълнението на дълга си. Други объркани хора казват, че е защото не обичат истината и не се стремят към нея. А вие обичате ли истината? Всички, които не са били отпратени, обичат ли истината и стремят ли се към нея? (Не.) Нищо от това не е факт. В действителност спрямо тези хора бяха взети мерки и те бяха отлъчени, защото в процеса на изпълнение на дълга си те играеха ролята на причиняващи прекъсвания и смущения и на саботьори, вършеха неща, които Сатана, дяволите и големият червен змей искат да направят, но не могат, като сериозно нарушаваха управленските закони на Божия дом и сериозно разгневяваха Бог. Те бяха отпратени само защото просто нямаше друга възможност, освен да бъдат отпратени. Не че Божият дом е нелюбящ и суров към хората и не че Бог не дава на хората шансове. По-скоро тези хора са прекалили в действията си, като са причинили прекъсвания и смущения, а загубите, които са причинили на делото на църквата, са били твърде големи. Те не са изпълнявали дълга си и дори не са полагали труд. Те са причинявали прекъсвания и смущения и са вършили зло. Никой от Божиите избраници не обича да има такива хора в църквата. Ако ти кажеш нещо подигравателно или излъжеш в църквата, това е просто твое лично поведение, просто не обичаш истината и не се стремиш към нея, и стига това да не причинява прекъсване или смущение, никой няма да се разправя с теб; ако понякога си донякъде нехаен в изпълнението на дълга си, но през повечето време си ефективен, тогава, стига да не причиняваш прекъсване или смущение, Божият дом ще ти даде възможност да останеш и да изпълняваш дълг, като се отнася с теб според принципите. Тези хора обаче причиниха прекъсвания и смущения. Те безразсъдно вършеха злосторничества и нарушаваха принципите във всяко едно отношение, като причиняваха голям смут. Всички аспекти на делото на църквата бяха саботирани, а плодовете от дълга, изпълняван от много от братята и сестрите, напълно отидоха на вятъра. Последствията от техните прекъсвания и смущения са много сериозни и ще са необходими безброй други хора и безброй часове, за да ги поправят, така че тези хора трябваше да бъдат отпратени! Само по този начин беше възможно да се защитят братята и сестрите, така че те да могат да изпълняват дълга си нормално и да постигат добри резултати. Само чрез премахването на тези зли хора и антихристи беше възможно да се създаде подходяща работна и жизнена среда за братята и сестрите. Ако тези зли хора и антихристи останеха в църквата, те щяха да бъдат само бич и навсякъде, където отидеха, щеше да има мръсна и нечиста атмосфера и хаос. Нищо, което правеха, дори не отговаряше на критерия за полагане на труд. Всичко, което правеха, беше да смущават, саботират и рушат. Всичко, което правеха, беше с цел да прекъсват и смущават делото на църквата и църковния живот. Не са ли слуги на Сатана? Могат ли такива хора да останат в църквата? Те не са обикновени покварени хора, а слуги на Сатана! Какво направиха тези хора? Те прахосваха Божиите приношения и ги даваха на невярващите безусловно — бяха изключително щедри в раздаването на пари на невярващите, натрапваха им ги, дори когато те не ги искаха. Когато молеха невярващи да свършат някаква работа и невярващите казваха, че сто долара ще са достатъчни, те настояваха да платят триста, а когато невярващите искаха триста долара, те настояваха да платят петстотин, като дори даваха на невярващите допълнителни бонуси, след като им бяха изплатили заплатите. Без значение колко приношения трябваше да се похарчат, те не питаха Горното за това, а просто вземаха решението сами. Каквато и работа да вършеха, те не я изпълняваха според работните разпоредби на Божия дом или според принципите, дадени от Божия дом, и разбира се, със сигурност не я изпълняваха според истините принципи. Те просто следваха собствените си желания и правеха каквото им е угодно, без изобщо да защитават интересите на Божия дом. Те по-скоро биха защитили невярващите, отколкото интересите на Божия дом, и прахосваха Божиите приношения навсякъде. Нима това бяха пари, които те са спечелили? Те изобщо не се сдържаха, когато ставаше въпрос за даване на бонуси и подаръци на невярващите, и на никого не беше позволено да не се съгласи с тях, и те укоряваха всеки, който не се съгласяваше с тях. Смяташ ли, че такива хора са хора, които вярват в Бог и Го следват? Те са утайка, нали? Трябва ли такива хора да бъдат премахвани? (Да.) Какви други злини извършиха тези хора? При проповядване на евангелието те съобщаваха неверни данни, за да заблудят Божия дом, и безмилостно измъчваха и потискаха всеки, който не съобщаваше неверни данни. Те принуждаваха другите да съобщават неверни данни, като не им даваха друга възможност, освен да го направят. Що за хора са това? Нима те изобщо са хора? Ако кажеш, че те са просто с лоша човешка природа, не обичат истината и не се стремят към нея, издържа ли това твърдение? Не е ли това безсмислица? (Да.) Те не само че не обичат истината и не се стремят към нея, но дори не притежават нормална човешка природа, да не говорим за обичане на истината и стремеж към нея — те са дяволи! Сега го виждате ясно, нали? (Да.) Каква е природата на тези хора? (Природата на дяволи.) Те имат природата на дяволи. След като бяха премахнати, тези хора бяха предизвикателни и дори се чувстваха онеправдани и казваха: „Аз съм невинен, не съм го направил!“. Фактите бяха точно пред очите им, но те отказваха да си признаят и дори упорито се придържаха към извиненията си и останаха предизвикателни докрай. Не доказва ли това, че е било правилно да бъдат премахнати? Какви ще бъдат последствията, ако този тип хора не бъдат премахнати? Ще се покаят ли? Дори ако им дадеш възможност да продължат да изпълняват дълг и само ги кастриш, могат ли да се покаят и да се променят към по-добро? (Не, не могат.) Напълно невъзможно е да се покаят. Каква природа същност е това? Какви хора не могат да се покаят и не се покайват дори когато са изправени пред фактите? (Дяволи.) Дяволите, хората със същността на Сатана, злите духове и скверните демони няма да се покаят. Независимо как разговаряш за истината, те няма да се покаят. Те дори не признават фактите за своите злодеяния, така че могат ли да приемат истината и да опознаят себе си? В никакъв случай няма да го направят! Ако можеха да признаят фактите за своите злодеяния, щяха да имат шанс да приемат истината, но те дори не признават фактите и не признават или приемат естеството на деянията си — такива хора в никакъв случай не могат да се покаят. Те са точно като содомците — ако кажеш на содомците: „Ако не се покаете, Бог ще унищожи този град“, щяха ли да го приемат? Какво щеше да бъде отношението им, след като чуят тези думи? Щяха да се държат така, сякаш не са ги чули, и да продължат да правят нещата според собствените си предпочитания, като правят каквото си искат, без изобщо да се покайват. Следователно крайният им изход беше унищожение. Що се отнася до тези хора, които причиниха прекъсвания и смущения в църквата, Бог им даде възможности, но те не ги оцениха и не се покаяха, и настояваха да се противопоставят на Бог докрай. Тези хора нямат съвест или разум — заслужават ли съжаление? (Не, не заслужават.) Има ли някой, който е защитил тези хора, които не заслужават съжаление? Има ли някой, който им се възхищава с чувството, че са страдали и са плащали цена в продължение на много години, и че са работили изключително усърдно и изключително прилежно, и че някои от тях имат доста добри заложби и притежават голяма работоспособност и лидерски умения, и че е жалко, че са били отпратени? Жалко ли е? (Не, не е.) Не е жалко, което означава, че е било правилно да бъдат отпратени. Просто наблюдавайте и вижте дали тези хора могат да приемат истината и по какъв път вървят. Ако хората дори причиняват прекъсвания или смущения, докато изпълняват дълга си, те са утайката на човечеството! Напълно правилно е сътворените същества да изпълняват дълга си и без значение какъв е този дълг, те трябва да изпълнят своята отговорност. Дори ако изпълнението на дълга им не отговаря на критериите, най-малкото не бива да причиняват прекъсвания и смущения! Причиняването на прекъсвания и смущения е нещо, което прави Сатана; не би трябвало да е нещо, което правят покварените хора. Покварените хора са покварени от Сатана и не могат да не се съпротивляват на Бог. Хората с нормална човешка природа, съвест и разум обаче не биха причинили умишлено прекъсвания и смущения, докато изпълняват дълга си. Това е така, защото тяхната съвест и разум ги въздържат и затова те няма да прекъсват, смущават или саботират делото на Божия дом в процеса на изпълнение на дълга си. Дори ако човек не може да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите, приемливо е да го направи на средно ниво и това поне отговаря на критерия на съвестта и разума. Тези хора обаче не могат да отговорят дори на този критерий, така че в крайна сметка могат да стигнат само до този момент — да бъдат премахнати или отлъчени от Божия дом заради многобройните си злодеяния. Това е утайката на човечеството!

Сега нека поговорим за проблемите с представите и фантазиите при „избавянето от преградите между себе си и Бог и от враждебността си към Бог“, което е третата точка в „избавянето“ при практикуването на това как да се стремиш към истината. Току-що говорихме за някои от представите и фантазиите на хората за Божието дело. Като погледнем сега, нямат ли хората и някои други представи и фантазии за Божието дело? Ще повлияят ли тези представи и фантазии на начина, по който хората се отнасят към Божието дело, на начина, по който преживяват Божието дело, и на начина, по който разбират и познават Божието дело? Сред различните типове хора, които се появяват в църквата, един тип са злите хора и антихристите. Каквото и зло да са извършили, довело до вземането на мерки спрямо тях, и каквито и въпроси да са накарали църквата да ги премахне или отлъчи, винаги има някои хора, които имат определени представи за това, че Божият дом изчиства неверниците, злите хора и антихристите, и тези представи и фантазии се дължат на факта, че те нямат никакво разбиране за Божието дело или за Божието върховенство. В представите и фантазиите на хората църквата е мястото, където Бог върши делото Си на земята, така че църквата е най-прякото място, където хората могат да видят Божието върховенство, а може да се каже също, че е най-прякото и очевидно място, където се проявява Божието върховенство. На това място обаче хората често виждат да се появяват някои хора, събития и неща, които не съответстват на техните представи. В своите представи хората смятат, че тъй като църквата е място, свързано с Божието дело, тя би трябвало да бъде спокойно и тихо място, изпълнено с дружелюбност и мир, любов и толерантност, радост и утеха. Те вярват, че индивиди като злите хора и антихристите никога не би трябвало да се появяват в църквата и че не би трябвало да има случаи на зли хора, които вършат зло. И смятат, че под Божието върховенство, разбира се, не би трябвало да има случаи на нарушаване на истините принципи в църквата, още по-малко би трябвало да има беззаконни хора или беззаконни неща от какъвто и да било тип, или неща, които не съответстват на човешката воля, човешките чувства и човешката природа. Те вярват, че всичко в църквата би трябвало да бъде толкова мирно, спокойно, приятно, положително, оптимистично и възвисяващо, и дори не би трябвало да има никакви борби или да се случват някакви отвратителни или грозни неща, които не съответстват на нуждите на човечеството. Всичко това са представи на хората. Фактите обаче не съответстват на представите и фантазиите на хората. Независимо от периода или етапа на делото, в църквата винаги се случват инциденти с някои зли хора и антихристи, които смущават и прекъсват делото на църквата, което води до саботиране на определени аспекти от делото на Божия дом, до нарушаване и смущаване на реда на делото на църквата и други подобни неща. Когато тези неща се случат, хората смятат, че това е немислимо, и сърцата им са изпълнени с безпомощност, неразбиране и объркване, и се чудят: „Наистина ли съществува Бог? Как точно Бог господства над човечеството и управлява Своята църква, управлява Своя дом? Наистина ли Бог се интересува от това, или не? Къде е Бог? Защо, когато се случват тези беззаконни неща и когато се появяват зли хора и причиняват смущение, никой не се намесва, за да ги спре, и Бог също не се намесва, за да ги спре? Какво точно става тук? Църквата не е ли Божи дом? Онези, които следват Бог, не са ли Негови избраници? Защо Бог не бди над Своя дом или не го защитава? Защо Бог не защитава Своите избраници, така че те да могат да живеят мирно в пашкул, в убежище?“. Тези съмнения и това неразбиране, които хората имат, са причинени от различните им представи, нали? (Да.) И така, за какво се отнасят главно тези представи? Не се ли отнасят за Божието дело и Божието върховенство? Тъй като в църквата се случват такива неща като зли хора, които вършат зло и причиняват прекъсвания и смущения, и тъй като хората не разбират тези неща, за тях е трудно да прозрат произхода на тези неща и какъв ще бъде крайният им резултат. Тъй като хората не могат да прозрат тези неща, те развиват всякакви идеи и представи за Бог. Някои хора си мислят: „Божият дом трябва да проявява любов към злите хора и антихристите. Ако Божият дом не проявява любов към тях, няма ли да е същото като в обществото? В обществото винаги една група хора измъчва друга група хора, все в интерес на борбата за власт и влияние. Като премахва и отлъчва злите хора, Божият дом не измъчва ли и хората? Не е толкова безопасно да се стои в Божия дом! Ако наистина се сблъскаш с някакви размирни ситуации, може да бъдеш онеправдан и премахнат и никой няма да те защити! Къде точно е Бог? Защо Бог не излезе и не каже нещо или не направи нещо? Нека видим твоето съществуване, нека видим твоето всемогъщество, нека видим твоето върховенство със собствените си очи, така ще се почувстваме спокойни, нали?“. В църквата, всеки път, когато хората преживеят някои събития, които намират за неразбираеми, у някои от тях възникват чувства като безпокойство и съмнение, като някои дори искат да избегнат тези събития, а други изпадат в негативност. Някои по-специално, след като са били подведени и заблудени от антихристи, се отказват от себе си, а някои, след като са били подведени и използвани от антихристи и са станали техни съучастници, дори биват изолирани за самоанализ или премахнати от църквата. Едновременно с това, че намират всички тези неща за неразбираеми, хората започват да се съмняват и в съществуването на Бог. Това е така, защото основният източник на вярата на много хора в Бог е тяхното убеждение, че Бог господства над всички неща, над всичко. Тоест много хора вярват, че Бог може да господства над всичко, над всички неща и над съдбата на човечеството, и затова вярват в съществуването на Бог и в Божията идентичност и същност. Тези неща, които се случват около тях обаче, ги карат да се съмняват и да се колебаят във вярата си в Божието върховенство, а след това започват да се съмняват във факта, че Бог господства над всичко, и впоследствие вярата им в Бог също започва да се разколебава, и така възниква цялата тази поредица от проблеми. Хората имат всякакви представи и фантазии за Божието върховенство и тези представи и фантазии определено не са в съгласие с истината или на фактите, а са по-скоро погрешни тълкувания или неправилни разбирания на хората. Така че следва да разговаряме за това как Бог господства над всички хора, събития и неща около теб, които можеш да видиш и почувстваш, какви са принципите на Божието върховенство над всичко това и каква е целта, която Той възнамерява да постигне.

Терминът „Божие върховенство“ обхваща много широк кръг от съдържание. Като оставим настрана по-широката среда, що се отнася до църквата, фактът, че Бог господства над всичко, е реален. Божието върховенство не е празна фраза, нито е просто явление, а по-скоро има действителни примери за него и действителни резултати. И така, какви са принципите на Божието върховенство в църквата? Нека първо се замислим върху следното: Бог има ли върховенство над това кои хора да бъдат приети в църквата и устройва ли го? (Да, има.) Това не е празнословие. До кои хора достига Божието евангелие и Божиите слова, и кои хора са способни да приемат Божието дело, както и кои хора могат да влязат в църквата — всичко това се повелява от Бог. Засега нека не говорим за човешката природа на тези хора и дали са зли. Фактът, че са способни да влязат в църквата, означава, че Бог е повелил това. Дали Божията повеля е аспект на Божието върховенство? (Да.) Първо, има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни, и то е, че влизането на всеки човек в църквата се повелява от Бог. Терминът „Божия повеля“ звучи малко абстрактно, така че нека просто кажем „Бог има последната дума, Бог пази вратата“. Бог е портата към царството, а също и портата към църквата. Бог пази вратата, що се отнася до това какви хора могат официално да станат членове на църквата, на Божия дом. Независимо дали са неверници или зли хора, които са си проправили път в църквата, или добри хора, които се интересуват от вярата в Бог или които са способни да приемат истината и да следват Бог, ако се присъединят към църквата и станат нейни членове, то това не е нещо, което може да бъде решено от който и да е човек, то се дължи на Божието върховенство, на Божиите подредби и повеля. Независимо дали таят определени скрити мотиви или цели за вярата си в Бог, или каква е тяхната човешка природа, или какво е тяхното образование и социален произход, Бог е Този, Който решава, че те могат да се присъединят към църквата и да дойдат пред Него — Бог е Този, Който пази вратата. Могат ли хората да пазят вратата правилно? (Не, не могат.) Хората не могат да решат този въпрос, той не зависи от волята на хората. Например, когато видиш, че някой е прозорлив и има статус в обществото, си мислиш: „Би било чудесно, ако този човек можеше да дойде в Божия дом, за да бъде църковен водач. В нашата църква липсват такива хора“. Но Бог не ги иска. Той не ги трогва. Когато други хора им проповядват евангелието и разговарят с тях за Божиите слова, те не разбират какво са чули. Когато слушат нещо друго, те са способни да го схванат. Само когато чуят Божиите слова, не могат и са като идиоти — могат ли такива хора все пак да влязат в църквата? Въпреки че се интересуват от получаването на благословии, те не са способни да успокоят сърцата си и не могат да седят мирно, когато слушат Божиите слова и общенията за истината, и след като изслушат две-три проповеди, спират да идват. Такива хора нямат истинска вяра, така че добрите ти намерения към тях ще имат ли някакъв ефект? Ще можеш ли да ги въведеш в църквата? Не. Бог има последната дума за това. Бог казва, че не иска такива хора, и без значение дали ще служат или ще играят някаква роля, Той не ги иска. Така че, дори и добронамерено да ги мъкнеш със себе си, ще бъде безполезно и в крайна сметка те все пак ще трябва да си тръгнат. Те в никакъв случай не могат да станат членове на църквата. Без значение кой ги мъкне със себе си, ще бъде безполезно. Това е въпрос, който не може да бъде решен от хората. Той се повелява от Бог и Бог пази вратата. Някои хора нямат социален статус, не са важни личности, имат средни заложби и изглеждат незабележими, но са доста простодушни и откровени и се интересуват от въпросите на вярата в Бог. Каквито и трудности да имат, те са неразривно свързани с Бог и ентусиазмът им е изключително голям — тази ентусиазирана енергия е нещо, което братята и сестрите се радват да видят, и Бог също се доволен да я види — и всъщност те са толкова ентусиазирани, защото са трогнати от Божия Дух. След като влязат в църквата и видят, че хората в нея са все добри хора, които всеки ден ядат и пият Божиите слова и разговарят за истината, те са изключително насърчени от това и чувстват, че това е правилният път в живота, така че започват да проповядват евангелието, да изпълняват дълга си и стават последователи на Бог. Кой решава, че те могат да вярват в Бог? (Бог решава.) Бог е Този, Който решава. Те могат да вярват в Бог само защото Бог им позволява да влязат в църквата. Ако Бог не вършеше делото Си и не ги трогваше, те нямаше да могат да вярват в Бог, а ако бяха домъкнати насила в църквата, рано или късно щяха да си тръгнат. Хората нямат вродената способност да приемат истината; фактът, че могат да обичат истината и да я приемат, доказва, че Бог върши делото Си върху тях. Ако Бог върши делото Си върху тях, те могат да станат членове на църквата — това е предпоставка за влизането на всякакви типове хора в църквата, като предпоставката е, че Бог ги иска. Каквато и роля да играят в църквата, във всеки случай Бог пази вратата на Своя дом. Ако Той не им позволи да влязат, те остават отвън. Ако им позволи да влязат, те са вътре. Следователно да станеш член на църквата не е толкова прост въпрос. Що се отнася до това какви принципи конкретно служат за основа на приемането на хората от Бог, Бог, разбира се, има Свои собствени принципи. Няма да разговаряме за това какви хора иска Бог и какви не иска — това е много сложно. Защо казвам, че е сложно? Бог има план за това кой влиза в църквата, през кой период каква роля играе и какъв дълг изпълнява или през кой период каква важна работа поема, и в кой период отговаря на потребностите на делото на Божия дом и на неговите кадрови потребности. Бог регулира и контролира на макроскопично и общо ниво, а не просто действа в настоящия момент — това е много сложен въпрос и не може да бъде обяснен ясно с няколко думи, така че няма да навлизаме в подробности. Казано накратко, дали даден човек може да влезе през портата на Божия дом, не се решава от никой човек. Бог господства над това и го урежда. След като влязат в Божия дом, всякакви типове хора изпълняват всякакви видове дълг, играят всякакви роли и вървят по всякакви пътища. Всички тези различни типове хора имат всякакви различни проявления, било то добри или лоши, положителни или негативни, проактивни или пасивни — всичко това е под Божието върховенство и управление.

Божието върховенство означава, че всичко се случва и става според естествения си ход под Неговото управление. Никое събитие не настъпва случайно и развитието и промените, които претърпява всяко събитие, не се инициират или определят от никой човек — Бог господства над всичко това. Разбира се, крайният резултат и окачествяването на всяко събитие също се основават на същността на този тип събитие и на същността на типовете хора, участващи в него, а основата за окачествяването на събитието са изцяло Божиите слова и изискваните от Бог принципи. Никой тип събитие не настъпва случайно и крайният резултат на всеки тип събитие не се решава от хората. Всъщност началото на всеки тип събитие, което настъпва, е уредено и предизвикано от Бог. Когато Бог предизвиква даден тип събитие, Той урежда даден тип човек да действа в него и този тип човек може да играе ролята на обслужващ или на контрастиращ предмет, може да играе отрицателна роля или може да играе положителна роля. Но без значение каква роля играе, началото на всички тези неща е уредено от Бог. Има две обяснения за това, че Бог прави уредби в това отношение. Едното обяснение е, че Бог лично прави някои положителни уредби и предоставя някои положителни насоки и надзор, и кара някои положителни образи да инициират дадено събитие — това е едното обяснение на „Божиите уредби“. Другото обяснение е, че Бог изпраща и праща даден тип дух да върши определени неща. Тези неща са негативни и нечестиви в очите на хората и затова тези негативни и нечестиви персонажи определено са негативни образи, тоест типовете хора, които Бог повелява от самото начало да влязат в Неговия дом като контрастиращи предмети и негативни учебни материали. Бог ги кара да играят тези роли, защото с тяхната природа същност това са единствените роли, които могат да играят, и Той ги оставя да играят ролите си до насита и да правят това, което трябва да правят като контрастиращи предмети до насита. По време на целия процес, независимо дали става въпрос за проявленията на положителните или на негативните образи, принципът на Бог при подхождането към всички тези въпроси и справянето с тях е да ги остави да следват естествения си ход. При разглеждането на тези въпроси и справянето с тях положителните образи имат някои положителни гледни точки и някои гледни точки, които съответстват на човешката природа и на критерия за съвест. Въпреки че някои от тях разкриват известен покварен нрав — притежават някои проявления на човекоугодници или разкриват някакъв друг покварен нрав — те най-малкото се придържат към съвестта и разума на човешката природа, тоест придържат се към основно, минимално ниво на постъпките си. А що се отнася до негативните образи, Бог не се намесва и не напътства нищо, което те правят, а ги оставя да следват естествения си ход. Те също играят ролята си до насита и разкриват своята грозота и вършат определени неща до насита. Те успешно играят ролите на негативните образи, които Бог разобличава, а именно зли хора и антихристи, като дават възможност на другите да видят ярко в реалния живот какви хора са дяволи, какви хора са зли хора и какви хора са антихристи, и какви точно са отвратителните лица на антихристите, злите хора, сатаните и дяволите, които Бог разобличава. Ако тези негативни образи не бяха използвани като живи учебни материали в реалния живот, тогава в твоето съзнание дяволите и сатаните завинаги щяха да бъдат неосезаеми и завинаги щяха да бъдат само догадка или картина. Но сега тези живи примери са поставени точно пред очите ти и тези дяволи, облечени в човешка кожа, живеят ярко пред самите ти очи, и речта и постъпките им, всяка тяхна дума и действие, изражението на лицето им и дори тонът на гласа им, всичко се появява ярко в живота ти, точно пред теб, и се запечатва в съзнанието ти. Това не е лошо нещо за теб. Такова нещо се случва многократно в църквата. Първия път, когато се случи, ти се чувстваш неспокоен и си мислиш, че трябва да се молиш на Бог. Втория път, когато се случи, си мислиш: „Трябва да се науча да използвам истината, за да се защитя, и следващия път, когато срещна такъв човек, трябва да го избягвам“, и започваш да мислиш как да се защитиш и да стоиш далеч от злите хора. Третия път, когато се появи такъв човек, ти се замисляш: „Защо тези хора говорят точно като големия червен змей, като Сатана? Не са ли подвеждащи нещата, които казват? Не са ли зли хора? Изглежда, че в Божиите слова се казва, че хората, които показват тези проявления, са антихристи. Трябва да ги разпозная и разоблича, не мога да бъда подведен от тях и трябва да стоя далеч от тях“. Като преживяваш такова нещо отново и отново, ти придобиваш по-ясно и по-задълбочено разбиране за разпознаването на антихристи, зли хора, сатани и дяволи и за това какво представляват прекъсванията и смущенията. Разбирането ти вече не се ограничава до думи и доктрини, а още по-малко до образи. Вместо това все повече си способен да идентифицираш тези неща в реалния живот и в същото време си способен да гледаш на тези хора, като използваш истината, и да преодоляваш тези неща, които са се случили, като използваш истината. Разбира се, когато тези неща се случват, ти също постоянно коригираш възгледите и становищата си, като мислиш точно каква позиция трябва да заемеш спрямо тези хора, от каква гледна точка трябва да ги разглеждаш и какви отношения трябва да поддържаш с тях. Когато се сблъскаш с тези неща, ти несъзнателно ще се замислиш върху тези въпроси, постоянно ще търсиш истината, за да намериш отговорите и да направиш заключения, и в крайна сметка ще придобиеш нещо. По време на този процес всичко, което Бог прави, е да предоставя на хората истината и да им дава възможност да я разберат, независимо дали става въпрос за общуване за истината или за даване на възможност на хората да разберат истината в нещата, които им се случват — казано накратко, Бог не потушава тази ситуация в зародиш. Ако това нещо трябва да се случи и е от полза за навлизането в живота на Божиите избраници и за делото на църквата, тогава Бог ще позволи то да сполети хората и няма да го спре, а ще го остави да се развива според естествения си ход. Целта на Бог, като работи по този начин, е, от една страна, да отстрани хора, а от друга — да усъвършенства хора. Разбира се, при отстраняването на хора Той определено се насочва към онези, които служат като контрастиращи предмети и дори не са достойни да служат, докато при усъвършенстването на хора Той се насочва към Своите избраници — онези от тях, които са готови да се стремят към истината. Това има двойно значение. Едното значение е, че чрез представлението, което изнасят, злите хора се разкриват, отстраняват и премахват от църквата. Другото е, че в процеса на постепенно изнасяне на представление от тези зли хора и служенето им като контрастиращи предмети, на Божиите избраници се дава възможност да се научат да разпознават и да разбират истината в Божиите слова. По този начин Бог влага истината в хората по практичен начин — тоест Бог позволява всички различни проявления на нечестивата същност на всички видове зли хора, антихристи, сатани и дяволи, които Той разобличава, да бъдат показани в реалния живот на хората и това дава възможност на хората да имат ясно разбиране и познание за различните видове нечестиви, отвратителни и негативни образи, събития и неща. Да кажем например, че Бог ти казва: „Не можеш да докосваш горящи въглени с ръце; пръстите ти ще се изгорят и ще те болят“. Ти не знаеш как изглеждат горящите въглени, не знаеш какво е усещането да ги докоснеш и след като Той ти го каже, това, което разбираш, е доктрина. Някои хора тогава си представят, че горящият въглен е топка или дълга ивица. А какъв е цветът на горящите въглени? Какво е усещането при допир? Каква би била болката от докосването им? Ти не знаеш. Впечатлението ти за горящите въглени е просто картина на това, което умът ти е способен да си представи, и то никога няма да има нищо общо с реалното нещо. Така че един ден, когато Бог извади табла с горящи въглени и я постави пред теб, ти не ги разпознаваш и просто усещаш, че изглеждат доста горещи. Ти предпазливо посягаш към тях с ръка, за да видиш дали на пръстите ти ще им стане по-горещо, когато ги докоснеш. Бог казва: „Можеш да опиташ, но не ги докосвай твърде дълго, иначе ще изгорят кожата ти“. Някои хора са глупави — протягат всичките пет пръста и грабват въглен, и цялата им ръка се изгаря и се покрива с мехури. Други са умни и предпазливи — просто протягат един пръст и леко докосват въглен и се отдръпват за по-малко от секунда с думите: „Ох, твърде е горещо! Наистина пари!“. Независимо дали използваш пет пръста или един пръст, за да го докоснеш, във всеки случай това, което докосваш, е реалното нещо, а не образ или думи, и до края на живота си никога няма да забравиш усещането и преживяването от докосването на горящи въглени и какво означават горящите въглени за теб. Когато отново видиш горящи въглени, ще кажеш на другите: „Можете да ги използвате, за да се стоплите, и за да сушите дрехи и да препичате кифлички, но никога не бива да ги докосвате с ръце. Ще се изгорите и ще се покриете с мехури, ако ги докоснете“. Хората може да кажат: „И какво ще стане, ако се изгоря и се покрия с мехури?“. А ти ще отговориш: „Най-малкото няма да можеш да държиш неща с ръце, а също така ще ти е неудобно да се храниш и още по-неудобно да вършиш физическа работа“. Това е говорене от опит, нали? След това дълбоко преживяване усещането за парене от горещите въглени ще бъде дълбоко запечатано в паметта ти и така няма лесно да докоснеш горящи въглени никога повече. Бог господства над всички неща и урежда всякакви неща да се случват на хората, за да могат те да си вземат поуки и да се възползват от тях, и за да могат истините и словата, които Той предоставя на хората, да бъдат наистина вложени в тях, и така Божиите слова и истини вече не са доктрини, лозунги или правила в сърцата на хората, а стават техен живот и принципите и критериите, на които те разчитат за оцеляването си, и са част от живота им — по този начин Божието дело ще е постигнало своя ефект.

Що се отнася до въпроса за Божието върховенство, това, което хората трябва да видят, е, че Бог урежда началото на дадено събитие, след което напътства и води хода на неговото развитие; а това какъв е резултатът от събитието в крайна сметка, какво придобиват от него онези, които се стремят към истината, и колко придобиват, къде в крайна сметка се озовават това събитие и хората и нещата, свързани с него, и как в крайна сметка са уредени, това също се определя от Бог, разбира се — това е принцип на Божието върховенство над всички неща. Бог само предопределя началото на всяко събитие, процеса му и резултата от него и Той позволява цялото събитие да се развива свободно в посоката, която е определил, като целта е всичко да съответства на естествените закономерности или всичко да изпълнява своята функция, без да претърпява никакво изопачаване или обработка, за да се постигне ефектът, който Бог възнамерява да постигне. Не е ли така? (Да.) Например, когато Бог урежда дадено събитие да започне и да настъпи, Той след това започва да наблюдава нагласите на хората, които влизат в контакт с това събитие, и какви са техните възгледи към него — дали го разглеждат внимателно, или не се интересуват да му обърнат внимание, и дали се ангажират с него със сърцето си, или го отхвърлят, съпротивляват му се и го избягват — Бог наблюдава проявленията на различните типове хора. И така, намесва ли се Бог в проявленията на различните типове хора? Бог не се намесва. Бог ти дава правото да избираш свободно. Можеш да придадеш голямо значение на това събитие и да бъдеш много сериозен по отношение на него, или можеш да възприемеш отношение на пренебрежение и безразличие към него, и разбира се, можеш също така да възприемеш отношение на въздържание, избягване и неучастие в него — Бог просто мълчаливо наблюдава. Но появата и настъпването на цялото събитие се инициира от Бог. Това е първоначалната стъпка на Божието върховенство над дадено събитие. Когато това събитие започне да се развива, що се отнася до това кои хора участват в него, кои хора се включват в него и в каква посока се развива събитието, след като те са се включили в него, разбира се, Бог е Този, Който придвижва и подрежда всички тези хора, така че събитието да се развива в желаната от Бог посока и да постигне ефекта, който Бог иска. По същия начин, когато това събитие стане достояние на всички и цялата афера се развие до кулминация, Бог все още наблюдава нагласите, проявленията, мненията и възгледите на различните типове хора. Той наблюдава дали наистина приемаш това събитие присърце, дали си изключително сериозен, стриктен и искрен по отношение на това събитие, или си безразличен към него, пренебрегваш го и си невероятно безчувствен към него, или възприемаш отношение на избягване и отблъскване към него. Той наблюдава, за да види дали си човек, който обича истината, и дали си човек, който е сериозен, когато става въпрос за Божиите слова, Божиите изисквания и истината. В процеса на развитие на цялото събитие отношението ти става все по-очевидно и Бог ще вижда все по-ясно отношението ти към истината, отношението ти към средата, която Той подрежда, и Той също така ясно ще види отношението ти към стремежа към истината. Когато цялото събитие се развие до своя край и има своя неизбежен резултат, Бог все още наблюдава какво си придобил от цялото събитие, какво си мислиш наум и какво пресмяташ. Той гледа дали си съсредоточен само върху придобиването на опит и извличането на поуки от това събитие, за да се защитиш — като си човекоугодник — или вършиш нещата според истините принципи и вече не си объркан, както преди. Бог също така ще погледне какво е отношението ти към това събитие, дали мълчиш и не изразяваш никакви възгледи, като стоиш настрана от всичко, което не те засяга лично, или при сблъсъка с това събитие не само че нямаш чисто разбиране, но и погрешните разбирания за Бог и оплакванията ти от Него са станали още по-сериозни и си развил още повече представи и фантазии за Него, дори до степен да искаш да го избегнеш. Различните типове хора имат различни мисли и възгледи, когато се разиграват всякакви събития, и Бог наблюдава и записва всички тях. Във всяка дадена година, във всеки даден ден и във всеки даден час, минута или секунда, какво мислиш, какво казваш, какво пресмяташ, какво планираш, кой аспект от истините разбираш, какво е отношението ти, когато някой разговаря за някой аспект от истината, дали му се съпротивляваш и изпитваш неприязън към него и не искаш да го слушаш, или планираш да избягаш — Бог проучва внимателно всички тези неща. Има и някои хора, които никога нямат никакво отношение към хората, събитията и нещата, които се появяват в църквата, в Божия дом или около тях, които са безчувствени и глупави като манекени. Те просто се придържат здраво към собствените си възгледи, като си мислят: „Стига да не върша зло и да не причинявам прекъсвания или смущения, или да не съдя другите, и да не правя никакви коментари, нито да имам някакво отношение или възгледи, когато се сблъскам с някакви хора, събития или неща, и просто да действам като робот и да изпълнявам добре дълга си и да полагам труд добре по начин, съобразен с правилата, това е достатъчно“. Това също е вид мисъл и възглед. Разбира се, Бог също ще наблюдава и ще си запише този тип мисъл и възглед. Целта на Божието върховенство над всички неща и събития и над всяко конкретно нещо, което се случва около хората, е да създаде среда за хората и да им предостави живи учебни материали, така че пред лицето на всякакви неща различните типове хора да покажат най-истинската си страна и да покажат най-истинските си мисли и възгледи, и най-истинското си отношение към Бог и истината. Тези нагласи на хората се проявяват изцяло в състояние на свобода и волност. Бог никога не се намесва, не пречи и не манипулира, Той просто позволява на различните типове хора да изразяват своите мисли, възгледи и нагласи до насита и естествено, и в крайна сметка разкрива различните типове хора и се отнася към тях според техните проявления. Кой е включен в „различните типове хора“? Какви подредби прави Бог за различните типове хора? Бог дава възможност на онези, които обичат истината, да я получат. Той дава възможност на онези, които не се интересуват от истината, но са готови да полагат труд, да се заловят да го правят. Що се отнася до онези, които са отвратени от истината и изпитват неприязън към нея, Той разкрива тяхното отношение на неприязън към истината, но ако те могат да се заловят да служат или са подходящи за служене, Бог ще избере по-добрите от тях и ще им даде правото да служат, докато ако не са подходящи за служене или изпитват неприязън към истината до степен, в която може да причинят прекъсвания и смущения, Бог ще ги премахне, когато времето и поводът са подходящи. Цялото това дело, което Бог върши, не съответства на представите на хората, нали? (Да.) Могат ли хората да видят Божията толерантност и обичливост във всичко това? (От тези неща можем да видим, че чрез това практическо дело Бог води хората да преживяват и зад цялото това дело стои Божията любов към човека.) В това дело се съдържат ревностните и грижовни намерения на Бог, мъдростта на Неговото дело и Неговото отговорно отношение към човешките същества, които Той възнамерява да спаси. Има и още един аспект, а именно, че това, което Бог притежава и представлява, не са неща, които човешките същества притежават. Бог е изключително стриктен и сериозен във всичко, което прави, и никога не е небрежен. Особено когато става въпрос за това хората да придобият истината, Той е изключително стриктен и сериозен. За да поеме отговорност за живота на хората и за техния изход, Бог трябва да действа по този начин. Разбира се, за Бог точно такива са Неговата същност и това, което Той притежава и представлява. Каквото и отношение да имаш към живота си и към своя изход и крайна цел, било то сериозно и стриктно, или нехайно отношение, във всеки случай, за Бог, тъй като Той те е избрал и тъй като ти предоставя истината и иска да те спаси, Той ще разбере напълно всяка твоя дума и действие и нагласите ти във всичко, и в крайна сметка ще определи изхода ти въз основа на всички твои нагласи. И въз основа на всички твои нагласи Той ще гледа дали в крайна сметка ще бъдеш човек, който придобива истината, и човек, който ще може да се покорява на Бог и да съответства на Него. Може би никога не си бил сериозен по въпроса за спасяването на хората от Бог, никога не си го обмислял внимателно и не знаеш как Бог спасява хората. Като Създател, който господства над сътворените човешки същества обаче, Той не е объркан и смутен като хората. Той върши делото на спасяването на човечеството по сериозен начин. Той те е създал и те е избрал. Той е обещал на хората, че ще ги спаси напълно, затова Той ще извърши това дело и ще бъде отговорен докрай. Следователно има реални проявления и действително съдържание на делото в осъществяването на Неговото дело и поемането на отговорност докрай от страна на Бог. Ето как работи Бог и това е Неговото искрено и сериозно отношение. Бог няма да бъде нехаен с теб, нито ще те залъгва с някакъв лозунг, а Божието дело в частност отразява по-добре реалната цена, която Бог плаща, за да спаси хората, и Неговото отговорно отношение към хората.

След като хората разберат принципите и целта на Божието спасение на хората и на Божието върховенство над всичко, няма ли техните представи и фантазии за Бог в това отношение да бъдат преобърнати до известна степен? (Да.) Какво трябва да разберат хората в това отношение? То е, че независимо дали става въпрос за всякакви въпроси или за един конкретен въпрос, над който Бог господства, сътрудничеството на хората представлява 80 или дори 90 процента, а техните мисли и възгледи, и техните нагласи към съответния въпрос са много важни в Божиите очи. Не си мисли, че ако не казваш нищо и не показваш позицията си, когато ти се случват неща, то Бог няма да ти обърне внимание и ще те пренебрегне. Ако искаш Бог да те пренебрегне, тогава по-добре не вярвай в Бог. Тъй като си в Божия дом и тъй като Бог те е избрал, Бог в никакъв случай няма да те пренебрегне. Всички неща се проучват внимателно в Божиите очи, камо ли ти, един малък човек. Дори да беше мравка, ако беше избран от Бог, Бог пак щеше постоянно да те проучва внимателно и да те води. Тъй като Бог те проучва внимателно, ти просто трябва да приемеш нещата, които ти се случват. Не ги избягвай — избягването не е мъдър избор. Трябва да се изправиш срещу тях. Само когато се изправиш срещу тях и имаш ясна нагласа, ще имаш възможността в средата, която Той е подредил за теб, да придобиеш истините, които Бог ти позволява да разбереш, докато избягването им няма да ти позволи да разбереш истините в мълчанието си. Освен истините относно виденията, другите истини — а именно всякакви истини, засягащи човешкия живот и съществуване — се изразяват чрез среда или чрез контекста на поведението на даден тип човек, който се разиграва. Хората могат истински да разберат реалностите на тези истини само след като са придобили реален опит и разбиране. Повечето хора не могат да видят ясно тази точка и отношението им към различните видове истини е хладко, а също така постоянно искат да избягват тези среди и не желаят да търсят истината по отношение на реални проблеми. Те нито се учат да разпознават различните типове хора и събития въз основа на истината, нито се упражняват да прилагат истината за разрешаване на различни проблеми. Без значение какво им се случва, те нямат отношение или възгледи и не участват в общения и дискусии. Те се задоволяват само с това да се молят на Бог, да четат Божиите слова, да учат химни и да изпълняват дълга си всеки ден, и това е всичко. Ще ти кажа едно нещо, а именно, че характерните черти на полагащия труд са, че той е готов само да полага усилия и не се интересува от никой аспект на истината, нито е готов да бъде сериозен по отношение на който и да е аспект на истината, и намира това за проблемно — това е полагащ труд. Ако не си слуга на Сатана или някой зъл човек или антихрист, тогава в най-добрия случай можеш да бъдеш само полагащ труд. Но е различно за Божия народ, който може да постигне спасение. Те не се задоволяват само с полагане на труд и малко усилия, а учат и разбират различни истини във всички типове хора, събития и неща, и след това гледат и се справят с различните типове хора и събития въз основа на тези истини. По този начин различните истини постепенно се влагат в тях и постепенно стават техен живот и принципи за техните действия и постъпки. Само когато истината стане твой живот, ще можеш да се покоряваш на Бог, да се боиш от Бог и да отбягваш злото. В противен случай този ефект не може да бъде постигнат. Не се страхувай да преживяваш неща и не се страхувай да разпознаваш хората. Не е лошо, че се случват всякакви събития, и Бог господства над това. Щом Бог господства и урежда, от какво има да се страхуваш? Щом Бог господства и урежда, тогава за теб настъпването на дадено събитие най-малкото не е злонамерено или изкушение. По-скоро то е, за да си вземеш поука, да бъде изграден характерът ти и да се облагодетелстваш, и за да те усъвършенства. Ако можеш да се покориш на устроеното и подреденото от Бог, да подходиш към това, което ти се случва, като към положителни учебни материали и да търсиш истината и да си вземеш поуките, които трябва да си вземеш, тогава истината естествено и неусетно ще бъде вложена в теб и ще стане твой живот. Следователно е погрешно повечето хора да възприемат отношение на безразличие, избягване, неучастие и неангажираност и да не изразяват възгледи или да не общуват, когато са изправени пред различни събития — това е нежелателно. Защо казвам, че е погрешно и нежелателно? Тази нагласа показва на Бог, че не се интересуваш от Неговото спасение или от Неговите добри намерения и че не се интересуваш от това да бъдеш доведен до съвършенство от Бог, и не му обръщаш внимание и го отхвърляш. Когато Бог види, че това е твоята нагласа, ще иска ли все още да те спаси? И дори ако Бог иска да те спаси, как може да те спаси, ако не сътрудничиш? Както се казва: „Това е безнадежден случай“, и тази поговорка се отнася точно за този тип човек.

В целия план за управление на Бог, особено в този последен етап от Неговото дело, Той е изразил голям брой истини и ти си ги чул всичките. Без значение колко от тях си преживял или разбрал, най-малкото ги знаеш, така че Бог няма да извършва никакво допълнително дело на намеса и улеснение. Бог просто очаква твоето отношение, както и твоето сътрудничество във всичко, което ти се случва — Той иска да види твоето отношение, твоите възгледи, твоите стремежи и пътя, по който поемаш. Ако всеки път, когато се сблъскваш с хора, събития или неща, Бог записва, че нямаш отношение и възгледи и че винаги нямаш какво да кажеш, тогава ми кажи, не си ли глупак? Кои хора винаги нямат какво да кажат? Не са ли тези, които са глухи, неми, малоумни или идиоти? Това, което Бог записва, е, че нямаш отношение, така че когато Той в крайна сметка ти постави оценка, нула точки е това, което ще получиш. Когато нещо ти се случи, Бог пита: „Готов ли си да платиш цена?“, а ти казваш: „Да, готов съм!“, и Той пита: „Имаш ли решителност? Заклел ли си се?“, а ти отговаряш: „Да!“. Ако имаш само тази решителност, но когато те попитат какво си придобил от преживяването на тази среда, нямаш какво да кажеш и не си придобил нищо от всяка среда, която си преживял, то накрая, когато Бог ти постави оценка, тя ще бъде само две точки. Защо две точки? Заради тази твоя малка решителност ще си спечелил две точки. Кажи ми, няма ли тогава да си свършен? Ще имаш ли все още надежда за спасение? Надеждата за спасение се получава чрез това, че ти сам се стремиш към нея. Тя е плодът, който получаваш в замяна на избора да вървиш по пътя на стремежа към истината. Така че, каквото и да ти се случва, не се страхувай от него и не го избягвай, и не си покривай главата с ръце и не се свивай в черупката си като костенурка — вместо това се изправи срещу него положително и проактивно. Ако си плах и се страхуваш от нещата и не смееш да дадеш оценка на нищо — без значение за кого се отнася — от страх да не се разобличиш и да не бъдеш прозрян от другите, ако кажеш нещо нередно, и винаги се страхуваш и никога не участваш, това означава, че се отказваш от шанса си! Може да си вложил много енергия в изпълнението на дълга си, но факт е, че отдавна си определил собствения си изход. Накрая ще получиш само две точки, така че не си ли незначителен глупак? Получаването на две точки не е ли същото като да си незначителен глупак? И тъй като ще получиш само две точки, няма ли вярата ти в Бог през този живот да е била напразна? Това е последният етап от Божието дело, ако вярата ти този път е била напразна, тогава изходът ти ще бъде определен. Бог никога повече няма да върши делото на спасяването на човешките същества. Това е последният шанс — ако все още не се стремиш към него и го пропуснеш, и не можеш да постигнеш спасение, това ще бъде толкова жалко! Без значение колко години си преживявал Божието дело, трябва поне да преминеш със задоволителна оценка, тогава все още ще има надежда да оцелееш. Ако трудът ти дори не отговаря на критериите, а освен това си причинил и много прекъсвания и смущения, тогава изобщо няма да си пожънал никакъв плод и надеждата ти за постигане на спасение ще е станала нула. Във всяка среда, която Бог подрежда, не бъди зрител. Бъди участник, бъди част от нея. Но най-малкото има един принцип, към който трябва да се придържаш: не причинявай смущения. Можеш да участваш и да изразяваш собствените си мнения и оценки и дори ако говориш като лаик и просто изричаш думи и доктрини, няма значение. Трябва обаче да участваш във всеки въпрос с принципа и намерението да търсиш истината, да практикуваш истината и да се покоряваш на истината — само тогава има надежда за твоето спасение. На какво се основава надеждата за спасение? Тя се основава на способността ти да се стремиш към истината, да разсъждаваш върху истината и да полагаш усилия за истината, когато възникне всеки проблем. Само на тази основа можеш да разбереш истината, да практикуваш истината и да постигнеш спасение. Ако обаче винаги си страничен наблюдател, когато се случи нещо — не даваш никакви оценки или характеристики и не изразяваш лично мнение — и ако нямаш възгледи за нищо или, дори да имаш възгледи, не ги изразяваш и не знаеш дали са правилни или не, а само ги държиш под ключ в ума си и мислиш за тях, тогава накрая ще се стигне до това да не получиш истината. Помисли върху това, то е като във вода да газиш, жаден да ходиш. Не си ли жалък? В Божието дело, ако си вярвал в продължение на десет години и през цялото това време си бил страничен наблюдател, или ако си вярвал 20-30 години и през цялото това време си бил страничен наблюдател, тогава накрая, когато дойде време да се определи твоят изход, оценката, която Бог ще постави срещу твоето име, ще бъде две и така ти ще си един незначителен глупак, а шансът ти да получиш истината и надеждата ти да бъдеш спасен ще бъдат напълно унищожени от теб самия. Съвсем накрая ще бъдеш окачествен като незначителен глупак и това ще е напълно заслужено, нали? (Да, така е.) Каква е тайната за това да не бъдеш незначителен глупак? (Тайната е да не бъдеш страничен наблюдател.) Не бъди страничен наблюдател. Вярваш в Бог, значи тогава трябва да преживееш Божието дело, за да придобиеш истината. Някой може да попита: „Да не би да искаш от мен да участвам във всичко? Но хората казват: „Не коментирай това, което не те засяга“. Да искаш от някого да участва, означава да искаш от него да търси истината и да извлича поуки от нещата, с които се сблъсква. Например, когато се сблъскаш с определен тип човек, трябва да придобиеш проницателност чрез неговите проявления и чрез нещата, които върши. Ако нарушава истината, трябва да разпознаеш точно какво е направил, за да наруши истината. Ако другите казват, че този човек е зъл, трябва да разпознаеш какво е казал и какво е направил, какви проявления на злодеяния има, за да бъде окачествен като зъл човек. Ако другите казват, че този човек не защитава интересите на Божия дом и помага на външни хора за сметка на Божия дом, тогава трябва да поразпиташ какво точно е правил този човек. И след като поразпиташ, не е достатъчно само да узнаеш тези неща. Трябва също така да разсъждаваш: „Аз бих ли могъл да правя такива неща? Ако никой не ми напомняше, вероятно и аз щях да върша същите неща и дали тогава нямаше да имам същия изход като този човек? Това нямаше ли да е опасно? За щастие Бог създаде тази среда, за да ме предупреди, което е най-голямата защита за мен!“. След като поразсъждаваш върху това, осъзнаваш едно нещо: не можеш да следваш пътя, по който върви този тип човек, не можеш да бъдеш такъв тип човек и трябва да си напомняш това. Независимо с какви неща се сблъскваш, трябва да извличаш поуки от тях. Ако има неща, които не разбираш напълно и които чувстваш в сърцето си като странни, трябва да задаваш въпроси за тях и да се информираш за тях, и да установиш истинското положение на нещата чрез търсене на истината. Това не е любопитство, това е сериозност. Да си сериозен не означава да отбиваш номера или да следваш стадото — това е отношение на поемане на отговорност. Като придобиеш яснота за проблемите и след това потърсиш истината, за да ги разрешиш, само тогава ще имаш път за практикуване, ще бъдеш способен да практикуваш точно и ще изпитваш чувство за мир и спокойствие, когато се сблъскаш със същия вид ситуация в бъдеще. Ти си сериозен въз основа на принципа да се опитваш да разбереш истинското състояние на фактите и от тях да придобиеш истината и да се научиш как да възприемаш хората и нещата, вместо да следваш други хора и да се носиш по течението по всички въпроси. Само ако сте сериозни в действията си, можете да започнете да практикувате истината и да действате въз основа на принципите. Онези, които не са сериозни, са склонни да следват другите хора и да се носят по течението, а по този начин вероятно ще нарушат истините принципи. Да кажем например, че някой постоянно изпълнява дълга си нехайно и затова е лишен от правото да го изпълнява. Ти казваш: „На пръв поглед изглеждаше добре. Как не забелязах, че е нехаен? Подведен ли бях от него? По какъв начин е претупвал дълга си? Какви неща е вършил нехайно?“. Когато някой друг ти каже няколко от начините, по които този човек се е държал нехайно, ти казваш: „Този човек наистина е добър в преструвките! На пръв поглед изглеждаше добре и казваше наистина хубави неща. Казваше: „Бог ни е дал толкова много благодат — не можем да бъдем безсъвестни, трябва да изпълняваме дълга си правилно!“. Когато го чух да казва това, си помислих, че изпълнява дълга си предано. Никога не съм си представял, че е толкова нехаен! Не съм ли бил подведен? Липсваше ми проницателност за хората, не гледах на хората и нещата и не се отнасях към хората въз основа на истините принципи. Ръководех се само от това колко хубаво говори този човек, без да гледам резултатите, които е постигнал в дълга си, или конкретното му поведение и проявления, или същността му — по този въпрос сгреших. Оказва се, че хората, които външно изглеждат добри, не е задължително да са наистина добри и макар да казват хубави неща, може всъщност да не правят това, което казват, и не е задължително да са хора със съвест и човешка природа. Отсега нататък трябва да гледам на хората въз основа на Божиите слова и да се науча да ги разпознавам. Не мога да бъда заблуден отново!“. Виждаш ли, без значение какво се случва, стига да си донякъде сериозен и да търсиш истината, а след това да правиш заключения, ще придобиеш нещо. Ако наистина пожънеш тези придобивки, това не е ли добро нещо? (Да.) Ще си научил нещо и ще си се облагодетелствал донякъде по въпроса за разпознаването на хората — ето какво придобиваш от това, че си сериозен и полагаш усилия по отношение на истината. Да предположим, че не си сериозен по този начин. Когато чуеш, че някой е бил отпратен, защото винаги е бил нехаен в изпълнението на дълга си, ти не питаш: „Защо е бил нехаен? Защо е бил отпратен?“. Вместо това просто си мислиш: „Какво толкова, че си нехаен? Във всеки случай мен не са ме отпратили, така че всичко е наред“. В такъв случай ще си получил ли малко предупреждение, ще си научил ли малък урок или ще си развил ли малко проницателност от този въпрос? Не. Защо няма да си? Защото не се интересуваш от такива неща и не си сериозен към тях, и изобщо не носиш бреме за собственото си навлизане в живота или за стремежа към истината, и не се интересуваш от общенията на други хора по въпросите на стремежа към истината и навлизането в живота, нито вземаш участие в тях, и най-много просто нехайно да изречеш няколко думи на съгласие и това е всичко. Има ли много хора от този тип? Когато им се случи нещо, те особено обичат да бъдат нехайни и да отбиват номера, и изобщо не носят бреме за собственото си навлизане в живота или за стремежа към истината. Освен че обичат да клюкарстват малко, когато общуват с другите, те нямат абсолютно никакъв интерес към неща като тези, свързани с навлизането в живота или уроците, които хората трябва да научат в средата, която Бог подрежда. След като свършат малкото текуща работа, те седят и гледат в пространството, просто искат да подремнат или да си починат за малко и изобщо не носят никакво бреме за собственото си навлизане в живота. Освен малкото решителност и няколкото желания, които имат, тези хора в крайна сметка няма да придобият никакви истини и накрая общата им оценка може да бъде само две, те няма да могат да се отърват от своята незначителна глупост и така в този живот ще бъдат свършени. Ако си свършен този път, тогава наистина ще бъдеш свършен и няма да има надежда да бъдеш спасен, защото изходът ти ще е бил определен. Оценката, която едно сътворено същество получава в крайна сметка, е пряко свързана с неговия изход. Ако получиш задоволителна оценка, тогава изходът ти ще бъде, че си спасен. Ако не получиш задоволителна оценка, тогава няма да имаш добър изход. Това е времето, когато изходите на хората най-накрая се определят и след като изходът е определен, той е постоянен и няма да се промени. Няма да има друг шанс да се стремиш към добър изход и никакъв шанс да го промениш — съдбата ти ще бъде определена веднъж завинаги. Разбра ли? Това има ли за цел да те уплаши? (Не.) Помисли върху това — Бог върши делото на управление и спасяване на човечеството и Той предоставя на хората различните истини, които те трябва да притежават — колко пъти може Бог да върши такова дело? (Само този един път.) Това никога не е било правено преди и никога повече няма да бъде правено. Това е единственият път и след като бъде завършено, великото Божие дело ще бъде напълно осъществено. Какво означава „напълно осъществено“? Означава, че Той няма да го прави отново и няма планове за това. Следователно каквито и да са крайните изходи на хората този път, те ще бъдат окончателни и няма да се променят. Бог няма да даде на хората възможност да се представят отново или да изживеят живота си отново. Времето, което е минало, никога няма да се върне и няма да има никакви промени. Така че, ако не се възползваш от тази възможност, ще загубиш шанса да бъдеш спасен. Ако пренебрегваш различните среди и различните хора, събития и неща, които Бог е подредил, ако си безчувствен и глупав по отношение на тях и се отнасяш към тях безразлично, тогава си незначителен глупак. Дори ти не приемаш сериозно собствения си изход и крайна цел, така че кой ще ти обърне внимание? Казано ти е толкова много пъти, но ти не го приемаш сериозно, така че какво си, ако не незначителен глупак? Нищо не е толкова важно, колкото въпросът за спасението. Не е ли така? (Да.) Разбира се, както току-що казах, крайният изход на човека се определя от неговите цялостни проявления в различните среди, над които Бог господства, затова хората трябва да обръщат внимание на своите цялостни проявления в ежедневието. Намерението тук не е да те моля да клюкарстваш и да се въвличаш в спорове, а да те накарам, въз основа на съществуващата ти среда и условия, и доколкото е възможно, да разбереш истината и да навлезеш в истината, да поемеш по пътя на стремежа към истината и в общи линии да се стремиш да навлезеш в трите точки на „избавянето“, за които сме разговаряли, преди Божието дело да е приключило — тогава ще си преминал с 60 точки или повече и ще бъдеш спасен човек. Ако обаче дори не се доближиш до никоя от тези три точки или ако не преминеш по никоя от тях и ако нямаш действително навлизане в никоя от тях, тогава няма да получиш задоволителна оценка и няма да бъдеш обект на спасение. Разбра ли? (Да.)

Върху практикуването на какво трябва да се съсредоточите сега всички вие? Да търсите истината и да извличате поуки в средата, която Бог подрежда. Ако всеки ден се задоволяваш само с това да полагаш усилия и да вършиш работа, без изобщо да се стремиш към истината, тогава си просто полагащ труд. Ако си положил усилия, преживял си различните среди, подредени от Бог, и си разбрал някои истини; и независимо колко истини си придобил, в крайна сметка си придобил нещо, независимо дали си придобил големи или малки, много или малко неща; и дори ако ти е отнело много дълго време, за да придобиеш тези неща, и напредъкът ти е бил бавен, най-малкото ти си в потока на Божието дело и си човек, който е придобил нещо; тогава ще имаш шанс да бъдеш спасен. Кое е най-основното нещо, което трябва да направите сега? Трябва да излезете от всички различни видове сложни и безсмислени дела и да насочите сърцето си към стремежа към истината; трябва да се стремите в кратък период от време да се справите с различните си състояния, да опознаете своята ахилесова пета, своите слабости и проблеми, и след това да потърсите истината, за да ги разрешите, така че да имате път, който да следвате, и цел, към която да се стремите, както и ясни истини принципи, които да спазвате в дълга, който изпълнявате. Трябва да имаш ясна цел и посока, към които да се стремиш по отношение на собствените си недостатъци, собствения си дълг и собствената си среда, вместо да тичаш наоколо като муха без глава, като се озоваваш там, където краката ти сляпо те отведат, което е опасно. Трябва да се отървеш от състоянието и настоящото положение на живота си, при което само полагаш усилия, но не придобиваш истината. Не бъди страничен наблюдател и не се въвличай във всякакви спорове. Ако не искаш да бъдеш въвличан в тях, трябва да се научиш да полагаш усилия в истините принципи. Ако разбираш всеки от истините принципи, ще можеш да избегнеш тези видове спорове. Защо казвам това? Само когато си разбрал различните истини, можеш да навлезеш в тях и да имаш надежда да навлезеш в истината реалност. Тогава, когато участваш в различни неща, ще имаш принципи и ще знаеш как да се изправиш срещу тези неща. Ако просто спреш да бъдеш страничен наблюдател, но си напълно объркан по отношение на всяка истина и не разбираш никакви истини, и всичко, което разбираш, са доктрини и няколко думи, и не знаеш как да разпознаваш различните видове хора, и когато се сблъскаш с проблеми, говориш само за хода на събитията и правиш преценка кой е бил прав и кой е сгрешил и нищо повече, и в крайна сметка не придобиваш истината, тогава твоето участие във всеки въпрос е безполезно. В какво се превръща този вид участие? Превръща се в предизвикване на спорове. Следователно трябва да се научиш да полагаш усилия в истините принципи и след като придобиеш все по-голяма яснота за прилагането им — и го правиш с нарастваща точност — ще имаш надежда да навлезеш в истината, а след това ще имаш и надежда да бъдеш спасен.

По отношение на това как хората могат да придобият истината в средата, която Бог е създал за тях, колко общо принципа на практикуване обсъдихме току-що? Не бъди страничен наблюдател, и какво още? (Не просто да полагаш усилия.) Отърви се от състоянието, в което се задоволяваш само с полагане на усилия, но не желаеш да се стремиш към истината. Какво друго има? (Не се въвличай във всякакви спорове.) Не се въвличай във всякакви спорове, не се забърквай във всякакви сложни дела — не замествай спазването на истините принципи с тези неща. Трябва да спазвате всички тези принципи. Ако се придържаш здраво към тях, няма да си далеч от стремежа към истината и скоро ще можеш да навлезеш в реалността на стремежа към истината. Лесно ли е да се приложи това на практика? Общувал съм с хора в църквата толкова много години, но много малко хора ми задават въпроси за навлизането в живота или въпроси, свързани с истините принципи, и много малко хора говорят за личното си състояние и след това търсят път на практикуване. Вместо това някои хора задават въпроси, които нямат нищо общо с истината, и дори използват думи като „търся“. Когато чуя думата „търся“, слушам много внимателно и сериозно, като им отделям цялото си внимание, но когато се окаже, че питат за тривиален външен въпрос, се чувствам отвратен. Казвам: „Въпросът, за който питаш, няма нищо общо с делото на църквата или с навлизането в живота. Не използвай думата „търся“. Ти обиждаш думата „търся“. Може ли думата „търся“ да се използва неправилно? (Не, не може.) Някой дори ме попита: „Детето ми има бенка на гърба. Някои хора казват, че тази бенка означава, че го чака лоша съдба, а други казват, че може да има потенциален риск от заболяване в областта, където расте бенката. Както и да е, не Ме интересува дали го чака лоша съдба, или не, но ако наистина е вредно за здравето му, мислиш ли, че тази бенка трябва да се премахне?“. Ако вас ви попитат това, как ще отговорите? Мислите ли, че това е свързано с истината? Свързано ли е с делото на църквата? (Не, не е.) Не е свързано с нито едно от тези неща, така че длъжен ли съм да се занимавам с този въпрос? (Не.) Нямам такова задължение. Затова казах: „Фактът, че синът ти има бенка по тялото си, няма нищо общо с истината. Не Ме питай за това, иди и попитай лекар. Аз не съм твоят семеен лекар“. Мислите ли, че трябва да се занимавам с този въпрос? (Не, не трябва.) Когото и да попиташ, никой не би желал да се занимава с този въпрос. Не че се страхуват да поемат отговорност. По-скоро нямат задължение да се занимават с такива неща. Дали премахването или непремахването на бенката на сина ти ще се отрази на делото на църквата? Ще се отрази ли на собственото ти изпълнение на твоя дълг? Този въпрос няма нищо общо с Мен. Не Ме питай за това, това е безсмислен въпрос. Няма абсолютно нищо общо с истината, а ти все пак използваш думата „търся“. Ти оскверняваш думата „търся“ — отвратително е! Някой също попита: „В двора ми е влязла костенурка, трябва ли да я хвана, или не? Искам да потърся от Теб“. Той постави този въпрос, за да потърси отговор от Мен — мислиш ли, че трябва да му отговоря? (Не.) Той каза: „Ами ако нарушавам закона, като я хвана? Ако нарушавам закона и Ти не ме спреш, Ти ще носиш отговорност!“. Какво би казал? (Ти си решил да я хванеш по собствена воля — това, че нарушаваш закона, няма нищо общо с мен.) Дали нарушаваш закона, или не, е твоя работа и няма нищо общо с Мен. Можеш да Ми задаваш въпроси за неща като принципите на делото на църквата и истините принципи, но когато става въпрос за правни въпроси, намери си адвокат — консултирай се с адвокат в страната, в която живееш. Аз не съм адвокат, така че не Ме питай за такива въпроси. Аз съм тук, за да изразявам истината и да върша делото на спасяването на човечеството. Аз само предоставям истината и разговарям за принципите. Що се отнася до това дали можеш да бъдеш спасен, или не, това няма нищо общо с Мен. Това си е твоя работа. А това означава да не говорим за личните въпроси в собствения ти живот — нещо повече, не би трябвало да Ме питаш за тях и Аз не съм длъжен да ти отговарям. Така стоят нещата, нали? (Да.)

Тази тема, отнасяща се до Божието дело, е неразривно свързана с крайните изходи на хората, затова хората не могат да носят представи и фантазии със себе си, когато приемат и преживяват Божието дело. Те трябва да се избавят от тези представи и фантазии из основи и не бива да им позволяват да съществуват между тях и Бог. Само като подхождат към Божието дело с правилни мисли, възгледи и нагласи, хората могат да имат възможност да разберат и да придобият истината. Само като подхождат към Божието дело с правилни нагласи и правилни мисли и възгледи, хората могат истински да разберат и да преживеят Божието дело и в крайна сметка от Божието дело да придобият истините, които трябва да придобият. Следователно, от каквото и да се избавяш, в крайна сметка всичко е, за да ти даде възможност да поемеш по правилния път и да тръгнеш по пътя на стремежа към истината, като крайният резултат и цел не са нищо друго, освен да ти дадат възможност да разбереш истините принципи и да придобиеш истината. Това е крайната цел на нашето общение по това съдържание. За каквото и да сме разговаряли, крайната цел е да се даде възможност на хората да навлязат в истината реалност. Ако разбираш истината и имаш истините принципи като своя основа по много въпроси, и вече не си без посока, без цел или изгубен, когато вършиш нещо, това не означава, че заложбите ти са се подобрили, а че имаш Божията истина, Божиите слова, като критерии за своите действия и постъпки. Тоест, въз основа на вродените ти заложби, способности и таланти, ти си разбрал истината и имаш критерии за своите постъпки, и затова си сътворено човешко същество, което може да живее независимо в този свят и сред всички неща. Само такова човешко същество наистина отговаря на критериите като сътворено човешко същество — това е сътворено човешко същество съгласно критериите. Разбра ли? (Да.) Тогава тук приключва нашето общуване за днес. Довиждане!

15 юли 2023 г.