Разговаряли сме по темата как човек да се стреми към истината доста дълго време и всичко, за което сме разговаряли, засягаше един аспект от практикуването относно това как човек да се стреми към истината — избавянето. Тоест съдържанието на нашето общение беше все за неща, от които хората трябва да се избавят в процеса на вяра в Бог и стремеж към истината, които са също и неща, от които хората трябва да се избавят в живота си и по житейския път, по който вървят. Именно това са някои от нещата, които влияят на стремежа на хората към истината. И така, коя беше първата точка от съдържанието ни за избавянето? (Избавяне от различните негативни емоции на хората.) А коя беше втората точка? (Избавяне от стремежите, въжделенията и желанията на хората.) Първата точка от съдържанието ни за избавянето беше избавяне от различните негативни емоции, а втората беше избавяне от стремежите, въжделенията и желанията на хората. Всяка точка обхващаше не малко подтеми и подробности, нали? (Да.) Независимо за какво сме разговаряли или какви категории и точки е имало в това съдържание, и независимо колко примера са били дадени или колко състояния и същности на проблеми са били разобличени, казано накратко, цялото съдържание, за което сме разговаряли, се отнася до различните проблеми, които сполетяват хората в процеса на вяра в Бог и стремеж към истината или в реалния им живот, както и до пътищата на практикуване, които хората трябва да изберат, и истините принципи, които трябва да спазват, когато се сблъскат с тези проблеми. Различните аспекти, които тези проблеми засягат, не са празни и не съществуват единствено в мислите на хората или в духовния им свят. По-скоро те съществуват в реалния живот на хората. Така че, ако желаеш да се стремиш към истината, тогава, каквито и проблеми да те сполетят, Аз се надявам, че можеш да търсиш истината и да намериш съответните истини принципи, които да приемеш за своя основа, да откриеш пътя на практикуване и така да имаш път, който да следваш, когато тези проблеми те сполетят. Това е основната цел на общението по цялото това съдържание. Въпреки че приключихме с общението по всички тези истини, ще е необходимо известно време, докато хората навлязат в тези истини реалности. Хората трябва да започнат с общението по тези истини и трябва да приемат различните истини принципи за своя основа и да променят гледните си точки за всякакви неща, както и житейските си нагласи и начини на съществуване. По този начин, в процеса на вяра в Бог или в процеса на живот и съществуване, като приемат тези истини принципи, хората, без да осъзнават, ще успеят да променят различните си погрешни мисли, гледища или нагласи и начини на съществуване, които са били предходни, стари и са произхождали от Сатана, и ще успеят да се отърват от покварения си нрав. Следователно тези слова, за които сме разговаряли преди, и словата, за които ще разговаряме в бъдеще, не са вид знание или вид наука и със сигурност не са теория. По-скоро те се използват, за да напътстват, да насочват и да помагат на хората да разрешават различните проблеми и трудности, които срещат в ежедневието си. Когато се сблъскаш с проблем или когато се сблъскаш с обстоятелство, или с човек, събитие или нещо, можеш да потърсиш в съдържанието на нашето общение истините критерии, които трябва да спазваш и да прилагаш на практика, за да можеш да действаш с истината като своя основа и критерий, вместо да практикуваш според покварения си нрав и старите си, неправилни гледища. Целта на хората да вярват в Бог е да се стремят към истината, но целта на стремежа към истината не е да се запълни празният живот на хората, нито да се промени празният им живот, нито да се обогати духовният им свят. Каква е целта на стремежа към истината? За хората целта е да се отърват от покварения си нрав, за да бъдат спасени. Разбира се, отърваването от покварения нрав е също и за да се покоряват на Бог, и да се боят от Бог и да отбягват злото. Но за Бог целта и значението на стремежа на хората към истината не са толкова обикновени. Не става въпрос само за това някой да бъде спасен, а за това Бог да придобие човек, който вече не е заблуждаван от покварения нрав на Сатана, и разбира се, става въпрос и за придобиването на тип хора, които могат да съответстват на Бог. По-важното е, че става въпрос за това Бог да може да придобие измежду сътвореното човечество тип хора, каквито Той иска — такива, които могат да управляват всички неща и да съществуват вечно с всички неща. Това значение не е толкова просто, колкото просто да бъдеш спасен, както е за хората. Следователно, било то за хората или за Бог, стремежът към истината е много важен. Тъй като е толкова важен, съдържанието на един аспект от практикуването относно стремежа към истината — този на „избавянето“ — е от решаващо значение за всеки, който иска да се стреми към постигането на спасение. Тъй като практикуването на „избавянето“ е толкова важно, различните истини принципи, свързани с „избавянето“, както и различните състояния, разкривания на покварен нрав и покварени мисли и гледища, засягащи практикуването на „избавяне“, които са били разобличени, са неща, които хората трябва да разберат напълно. Едва когато хората изследват и разберат погрешните мисли и гледища, които често се разкриват в ежедневието, както и покварения си нрав и разкриванията на поквара, и по този начин опознаят себе си, и разберат и приемат един аспект от истината, а след това практикуват според съответните истини принципи, те ще постигнат целта на стремежа към истината. По принцип приключихме с нашето общение от този период по двете основни точки на „избавянето“ в рамките на това как човек да се стреми към истината. Коя беше първата точка? Избавяне от различните негативни емоции на хората. Коя беше втората точка? Избавяне от стремежите, въжделенията и желанията на хората. Въпреки че обхванахме много съдържание в нашето общение по тези две точки, по-важното е, че трябва да разбереш всеки от конкретните истини принципи, включени в тези теми. Едва когато разберат истините принципи, хората могат да постъпват и да действат според тези истини принципи в ежедневието си и по житейския си път, постепенно да навлизат в истината реалност и в процеса на стремеж към истината, постепенно да постигат резултатите от разбирането и получаването на истината.

Двете точки от практикуването на „избавяне“ в рамките на това как човек да се стреми към истината, за които разговаряхме преди, се отнасят до покварения нрав на хората, до различните им мисли и гледища и до различните проблеми, които ги сполетяват в ежедневието. Но има още една по-важна или, може да се каже, дори по-голяма точка в рамките на „избавянето“, за която наистина трябва да разговаряме. Коя е тази точка? Тя засяга отношението на хората към Бог, техните мисли и гледища относно Бог и принципите на практикуване, чрез които те се отнасят към Бог в ежедневието си. Може да се каже, че тази точка е малко по-важна от първите две. Тъй като тази точка пряко засяга отношението на хората към Бог, техните мисли и гледища относно Бог и връзката между хората и Бог, тя е последната, за която ще говорим в рамките на точката „избавяне“, и разбира се, тя е и най-важната. Някои от темите в двете точки, които обсъдихме преди, се отнасят до определени нагласи и гледища, които хората таят спрямо Бог, или до връзката между хората и Бог, но от гледна точка на позицията, която заехме в нашето общение, ние по същество разнищихме различните проблеми на хората от човешка гледна точка — разнищихме различния покварен нрав на хората или погрешните им мисли и гледни точки в контекста на различните им видове проблеми. Това, за което ще разговаряме днес, засяга отношението на хората към Бог и техните мисли и гледища относно Бог. Това са най-важните неща, от които хората трябва да се избавят в процеса на стремеж към истината. Тази точка също не е толкова проста, защото без значение кои са те или какъв тип хора са, никой няма само един вид отношение към Бог или един вид мисъл и гледище относно Бог, и разбира се, връзката между хората и Бог не е само един вид връзка, нито засяга само един вид човешко състояние. Поради различните нагласи на хората към Бог и поради различните мисли и гледища, които хората таят към Божията идентичност, статус и образ, както и поради други причини, между хората и Бог възникват различни видове взаимоотношения. И така, днес ще разговаряме по тази точка и ще видим какви сериозни проблеми или непримирими конфликти все още съществуват между хората и Бог и от какво точно още трябва да се избавят хората. След като разбереш това, ако си човек, който се стреми към истината, връзката ти с Бог ще се подобри, а гледната ти точка относно Бог постепенно ще се доближи до това да бъде правилна, положителна или в съответствие с истината. Третата точка от съдържанието за избавянето трябва да бъде избавяне от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог — това е третата точка от нещата, от които хората трябва да се избавят. Преди официално да разговаряме по тази тема, нека първо накратко да обсъдим кои проблеми в ежедневието включват прегради между хората и Бог и враждебността на хората към Бог. Освен някои субективни въпроси, свързани със самите хора, няма ли всякакви проблеми в начина, по който хората се отнасят към Бог в процеса на вярата си в Бог и стремежа си към истината? Хората имат всякакви погрешни мисли и гледища и неправилни принципи на практикуване в начина, по който се отнасят към различни събития и неща, и по същия начин те имат всякакви погрешни мисли и гледища и неправилни принципи на практикуване в начина, по който се отнасят към Бог. Ако за всякакви хора, събития и неща си способен да се отнасяш към тях и да практикуваш въз основа на истините принципи — тоест, ако опознаеш погрешните мисли и гледни точки, които таиш спрямо всякакви хора, събития и неща, и в същото време поправиш тези погрешни мисли и гледища и се избавиш от тях, и след това се изправиш пред различните проблеми и ги разрешиш според правилните мисли и гледища, които Бог казва на хората — тогава твоите принципи на практикуване за това как се отнасяш към всякакви хора, събития и неща ще бъдат относително съгласно истините принципи. Може ли това да се счита за знак, че някой е спасен? Погледнато сега, не, не може. Ако не бях повдигнал съдържанието на днешното общение, хората може би щяха да си помислят: „Когато става въпрос за всякакви неща, аз съм способен да ги разглеждам и да практикувам в съответствие с истините принципи в Божиите слова, затова мисля, че съм човек, който се стреми към истината, човек, който е постигнал резултати в стремежа към истината, и човек, който е спасен“. Като се съди по темата, която повдигнах днес — различните нагласи, които хората таят към Бог — съответства ли тази тяхна идея на фактите? (Не, не съответства.) Съвсем ясно е, че не съответства на фактите. Макар да имаш определена основа и определена положителна нагласа в начина, по който се отнасяш към всякакви хора, събития и неща, но все още има всякакви прегради между теб и Бог, а отношението ти към Бог е все така враждебно, що се отнася до различните въпроси. Този проблем е сериозен и е най-големият от всички проблеми. В периода, в който следваш Бог и изпълняваш дълга си, представянето ти във всички аспекти изглежда доста прилично на другите и външно изглежда в съответствие с истината и принципите. Въпреки това в сърцето ти има много представи за Бог и прегради между теб и Бог, и дори все още таиш враждебно отношение към Бог, когато се сблъскаш с много проблеми. Тези проблеми са много сериозни. Ако тези проблеми наистина съществуват в сърцето ти, това не доказва, че си спасен човек. Тъй като все така има много прегради между теб и Бог и все така таиш враждебно отношение към Бог, що се отнася до ключови, значими въпроси, ти не само не си спасен човек, но си и в опасност. Дори ако вярваш, че си способен да действаш според истините принципи, когато се сблъскаш с много проблеми в живота, и че действията ти са относително в съответствие с истината, може да се каже, че това е просто външен вид и не може да докаже, че си бил спасен. Това е така, защото не си постигнал съответствие във връзката си с Бог и все така не се покоряваш на Бог, нито се боиш от Него. Следователно, когато те сполетят различни неща, външното ти поведение или мислите и гледищата ти могат само да покажат, че си се придържал към доктрини, лозунги и правила, които смяташ за правилни по тези въпроси, а не че си се придържал към истините принципи. Тук може да има известна диалектическа връзка и може да звучи сложно, но след като разговаряме по конкретното съдържание за избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог, и хората се заемат с внимателно изследване, те ще разберат значението на Моите слова.

Преди официално да разговаряме по темата за избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността му към Бог, нека първо да обсъдим какви прегради съществуват между хората и Бог. Какви прегради между хората и Бог и враждебност към Бог има, които си способен да усетиш и да осъзнаеш в ежедневието си или които се случват на други хора? Тези проявления определено съществуват. Те се случват около хората всеки ден и се случват на теб всеки ден, така че не е нужно да влагаш твърде много енергия в мислене — когато отвориш уста, веднага ще излезе списък с тези проблеми. Не е ли така? (Да.) Какви точно са преградите между хората и Бог? Нека първо да поговорим какво обхваща терминът „прегради“. Той включва конфликт, предизвикателност, представи, погрешни разбирания и други подобни, нали? Кажете Ми повече. (Когато някой бъде разкрит или кастрен, докато изпълнява дълга си, той може да има някои погрешни разбирания относно Бог и да стане предпазлив към Него, като си мисли, че колкото по-важен дълг изпълнява, толкова по-бързо ще бъде разкрит. Следователно в сърцето му ще има някои прегради между него и Бог и той няма да може да приеме определен дълг и поръчения с чисто и открито сърце.) Каква е преградата тук? (Предпазливост и погрешни разбирания.) Предпазливост и погрешни разбирания. Това е един вид преграда. Кой може да добави нещо към това? Няма ли прегради между останалите от вас и Бог? Чисти и осветени ли са сърцата ви? Никога ли не сте имали никакви враждебни или негативни мисли за Бог? (Боже, мога да добавя нещо. Винаги, когато нещата вървят доста гладко в обстоятелствата, които Бог устройва за мен, връзката между мен и Бог изглежда относително нормална. Но ако някога се сблъскам с несгоди или с нещо, което не съответства на моите представи, започвам да правя догадки какво ще направи Бог, какво ще ме сполети след това и какъв ще бъде резултатът. Мисля много и дори се оплаквам, и съдя и разбирам погрешно Бог в ума си, и тогава сърцето ми се затваря. Искам да говоря и за нещо, което съм виждал. Когато някои хора се сблъскат с нежелани обстоятелства, те изпитват съпротива в сърцата си и казват: „Защо Бог ме кара да се сблъсквам с тези обстоятелства? Защо те не са сполетели други хора?“. Те не могат да се покорят на обстоятелствата, които Бог урежда за тях, и между тях и Бог възниква конфликт.) Въпросът, който ти спомена първо, беше, че има прегради между хората и Бог, че като условен рефлекс към определени обстоятелства хората изграждат прегради между себе си и Бог, предпазливост към Бог и погрешни разбирания относно Бог. Вторият въпрос, който спомена, беше, че хората стават враждебни към Бог, защото са вътрешно непокорни. Кой може да добави нещо друго? (Винаги, когато бъда кастрен от Горното и се разкрие, че имам лоши заложби, аз отсъждам и си мисля, че не мога да бъда спасен, и нямам мотивация да се стремя към истината, въпреки че искам. Това е вид погрешно разбиране относно Бог. Освен това, когато някои братя и сестри се разболеят и са изправени пред смъртта, те си мислят: „Нима Бог не помни цялото ми тичане и отдаване за Него?“. В сърцата си те спорят с Бог, викат срещу Него и се борят с Него. Този вид състояние е доста често срещано.) По отношение на преградите между човека и Бог и враждебността към Бог, проблемите, които повечето хора проявяват, са повече или по-малко предпазливост и погрешни разбирания, както и предизвикателността и недоволството, които хората разкриват, когато се сблъскат с определени неща, което с други думи е враждебност към Бог. В общи линии това е всичко. Различните проблеми с вътрешните нагласи на хората към Бог всъщност далеч надхвърлят обхвата на въпросите, за които вие разговаряхте. Има някои проблеми, които не съзнавате. От една страна, това е така, защото хората не изследват какви проблеми съществуват в тях самите, когато преживяват различни обстоятелства. От друга страна, хората никога не са се замисляли внимателно каква точно е връзката им с Бог или какви са правилните нагласи и гледища, които хората трябва да имат към Бог. И така, въз основа на различните проявления на хората и тези състояния, които в момента наистина съществуват у хората, днес ще разговаряме конкретно за различните проявления на преградите между хората и Бог и враждебността на хората към Бог. Целта на общението по тези различни проявления е да се даде възможност на хората проактивно да се избавят от преградите между себе си и Бог и от враждебността, която таят към Бог, винаги, когато тези неща възникнат в тях в ежедневието им, да постигнат хармонична връзка с Него и в крайна сметка да станат напълно съответстващи на Бог. По този начин те напълно ще премахнат преградите между себе си и Бог и враждебността си към Бог и ще стигнат до това да се боят от Бог и истински да Му се покоряват. Само това е нормална връзка между хората и Бог и само такива хора са истински сътворени същества.

Що се отнася до избавянето от преградите между тях и Бог и от враждебността им към Бог, първото нещо, от което хората трябва да се избавят, са техните представи и фантазии. Това е много важна част от съдържанието, нали? (Да, така е.) Нима представите и фантазиите за Бог не съществуват във всеки човек? (Да, съществуват.) Никой човек не живее във вакуум и никой човек не е робот. Всеки човек има свободна воля и таи различни мисли и гледища, които е получил от външния свят. Разбира се, всеки човек има и различни представи и фантазии за Бог, които са се развили в субективната му воля въз основа на собствените му нужди, предпочитания и желания. Фактът, че се наричат „представи“ и „фантазии“, означава, че те определено не са в съответствие с истината или с фактите. Най-малкото те не са в съответствие с Божиите намерения, с Божията идентичност и с Божията същност. Следователно тези представи и фантазии са първото основно нещо, от което хората трябва да се избавят. И така, какво включва главно съдържанието, което се отнася до представите и фантазиите за Бог? От една страна, то включва предходните представи, които хората имат за Бог, преди да повярват в Него. От друга страна, то включва новите представи, които хората развиват за Бог, след като започнат да вярват в Него, като тези нови представи са по-конкретни и реалистични представи и фантазии. Преди хората да повярват в Бог, сърцата им са пълни с фантазии за Бог, като може да се каже, че тези фантазии са и представи, общи за всички човешки същества. Подобно на това как китайците наричат Бог „Стареца на небето“, въпреки че не вярват в Него, и как западняците — по-голямата част от които вярват в Бог — Го наричат „Господ“. Въпреки че много хора не вярват в Бог, повечето хора вярват, че има Бог и са пълни с фантазии за Него, като си мислят, че Бог съществува сред всичко и се извисява над всичко, и че Той е вездесъщ, всемогъщ и притежава велики, невероятни сили. И така, кой точно е този Бог? Никой не знае, но във всеки случай те знаят, че Бог е най-великият и че Той управлява всичко. Какъв тогава е конкретният образ на Бог? В ума си всеки човек таи идея за външния вид и образа на Бог, които си е въобразил и определил. Обсъждали сме тези универсални човешки представи и фантазии преди и те не са основното съдържание на днешното общение. Това, за което ще разговаряме днес, са различните видове представи и фантазии, които се противопоставят на Бог и не съответстват на Неговата същност, от които хората трябва да се избавят, в рамките на всички различни видове представи и фантазии, които се отнасят до преградите между хората и Бог и тяхната враждебност към Бог. Няма да говорим за онези празни, нереални и неразгадаеми представи и фантазии. Може да се каже, че предвид сегашния ви духовен ръст, тези неща по същество не са проблем и няма да повлияят на стремежа ви към истината, още по-малко на следването ви на Бог, и че дори ако някои хора все още имат някои причудливи фантазии в ума си, те няма да повлияят на следването им на Бог и следователно не са толкова голям проблем. Човешките представи и фантазии, за които ще разговаряме, се отнасят до отношението на хората към Бог в ежедневието им, както и до изпълнението на дълга на хората, до пътищата, по които хората вървят, и разбира се, те се отнасят още повече до стремежите на хората. Сред различните представи и фантазии, които хората имат за Бог, на първо място, хората имат много представи и фантазии за Неговото дело, които са много по-реалистични от различните фантазии, които невярващите имат за Бог, и не са нито празни, нито неразгадаеми. Те са неща, които съществуват в ума на всеки човек, докато следва Бог. Тоест хората са изпълнени с много причудливи и нереалистични представи и фантазии за Божието дело. Например хората си представят, че Неговото дело е пълно с чудеса и с дивни неща, които хората не могат да предвидят или да постигнат. Разбира се, най-големите представи и фантазии на хората в това отношение са, че Божието дело може да успее мигновено да направи един човек пълноценен, или че само като каже няколко думи или извърши чудо или дивно нещо, Бог може да промени един човек за миг и да го превърне в някой, който се е освободил от живота на плътта и от различните практически трудности на плътта. Този човек, представят си те, като робот нито яде, нито пие и няма физически нужди. Освен това те вярват, че този човек мисли по чист начин, без егоистични съображения, и че е изключително осветен отвътре. Те си представят, че за да се постигне това, не е необходимо да се стремиш към истината, нито да разговаряш за истината или да приемаш да бъдеш кастрен години наред. Вместо това Бог може да постигне всичко това само с няколко думи, защото каквото Той говори, то ще се осъществи; каквото Той повели, то се затвърди. Особено в началото, когато хората току-що бяха приели третия етап от Божието дело, те бяха още повече изпълнени с всякакви представи и фантазии за Неговото дело. Когато някои хора чуха, че „Божието дело скоро ще приключи“, те не знаеха коя година, месец или ден ще приключи, и въпреки това се почувстваха разтревожени и дори изоставиха работата и семействата си. Някои фермери спряха да отглеждат реколта, а други спряха да отглеждат говеда и овце. Някои хора дори продадоха имотите и колите си, изтеглиха всичките си пари от банката, събраха активите си и започнаха да носят златото, среброто и ценностите си със себе си, готови да следват Бог. Това беше така, защото хората мислеха, че Божието дело приключва и че вече не е необходимо да живеят живота си, и вярваха, че Бог е разбил семействата и браковете и че трябва да се откажат от браковете, работата и бъдещето си и да изоставят всички светски удоволствия, за да следват Бог. Ако някой ги попиташе: „Къде отиваш с този куфар, повел цялото си семейство?“, те щяха да отговорят: „Отивам в небесното царство“. Ако след това ги попитаха: „Къде е небесното царство?“, те щяха да отговорят: „Още не знам, ще отида, където Бог ме заведе“. Независимо дали са действали импулсивно или са го обмислили, във всеки случай тези проявления разкриват един факт, а именно, че хората имат много фантазии за Божието дело. Те не знаят как Бог ще извърши делото Си, за да ги спаси, нито как ще се чувстват, нито в какво състояние и среда ще живеят, след като Той ги спаси. А що се отнася до това какви точно са Божиите намерения или какъв резултат Бог иска да постигне чрез делото Си върху хората, те не знаят нищо и от това. И така, какво знаят? Те просто помнят едно изречение: Божият ден е близо, бедствията са се спуснали, Божието дело скоро ще приключи и ние трябва да изоставим всичко и да следваме Бог. Това е източникът и основата за формирането на всичките им представи и фантазии и именно чрез тези представи и фантазии те са направили всякакви избори и са взели всякакви решения. Какви са тези избори и решения? Те са избрали да изоставят света, да изоставят учението си, да изоставят кариерата си, да изоставят браковете си, да изоставят семействата си и дори да изоставят плътската, семейна любов и т.н., и след като са се избавили от всички тези неща, те чакат Божието дело да приключи. Каква е целта им в очакването Божието дело да приключи? Тя е да бъдат грабнати и да следват Бог. Грабнати докъде точно? Те мислят, че без значение къде ще бъдат грабнати или точно в кой ден ще бъдат грабнати, във всеки случай няма да отидат в ада. Те вярват, че дори да не е раят, те отиват на по-високо място и че дори да не е раят или физическо царство, не могат да сгрешат, като следват Бог, и че вероятно ще бъдат грабнати там, където е Бог. Въпреки че тези представи и фантазии, които хората имат, са съвършени, могат ли те да се сбъднат? Настъпил ли е вече моментът, който са чакали — краят на Божието дело? (Не.) И тъй като Божието дело все още не е приключило, хората чувстват ли се разочаровани или разтревожени? Съжаляват ли? Някои хора са разочаровани, нали? Някои хора стават негативни, когато срещнат трудности, докато изпълняват дълга си, или съжаляват, когато преживяват мъки в домашния си живот или когато страдат от гонение и нямат изход. Разбира се, за някои хора не е било лесно да издържат до настоящия момент, но в сърцата си те наистина са много разтревожени. За какво са разтревожени? Те си мислят: „Защо Божието дело още не е приключило? Колко още ще продължи Божието дело? Трябва ли да се прибера вкъщи и да продължа с живота си? Трябва ли да се върна на работа и да търся бъдеще за себе си в света? Трябва ли да си купя обратно къщата? Бог не ни отговаря, нито ни дава ясен отговор за това! Не трябва ли да ни се каже кога ще приключи Божието дело и какво друго дело ще извърши Той, за да можем да бъдем подготвени? Бог не ни казва тези неща, Той просто продължава да изразява истини, да разговаря за истини и да говори за спасение. Той никога не говори за това какво ще дойде по-късно, нито за бъдещето, нито кога човечеството ще навлезе в красива крайна цел, нито кога ще приключи животът на плътта. Той просто ни кара да чакаме безкрайно“. Хората нямат познание за Божието дело. По-конкретно, те не са наясно как Бог спасява хората, какви методи използва, за да спаси хората, какво конкретно дело Бог извършва в цялото Си дело, за да даде възможност на хората да бъдат спасени, и т.н. Вместо това те винаги живеят в собствените си представи и фантазии и разглеждат Божието дело като формалност или като някакъв вид фантастична магия. Сякаш Неговото дело е просто реторика и няма никакво конкретно съдържание — Бог трябва само да каже няколко слова, защото каквото Той говори, то ще се осъществи, и каквото Той повели, то ще се затвърди, и след това хората ще се променят и ще станат точно както е предсказано в книгата „Откровение“, като се превърнат в светци и станат осветени. Независимо какви фантастични и празни идеи имат хората за Божието дело, било то конкретни или неконкретни, в обобщение, хората са пълни с представи и фантазии за Неговото дело и винаги живеят в празни представи и фантазии в начина, по който подхождат към Божието дело и към всяко конкретно дело, което Бог извършва, и към всяко конкретно нещо, което Той казва, за да спаси човечеството. Разбира се, по-голямата част от хората имат само една представа и фантазия за Божието дело, а именно, че след като Божието дело приключи, хората най-накрая ще са успели, и стига да могат да изчакат докато Неговото дело приключи и да оцелеят по това време, тогава те ще са спечелили и всичко, което са изоставили и предложили, както и страданията, които са понесли, и цената, която са платили, всичко ще си е струвало. Като се съди по това, от една страна, хората са пълни с всякакви фантазии за Божието дело. От друга страна, хората не се стремят към истината във вярата си в Бог. Вместо това вярата им има хазартен характер — те залагат живота си и цялото си имущество, бъдещето си, брака си и всичко, което имат, и си мислят, че просто трябва да издържат, докато Божието дело приключи, и че стига да са все още живи, когато Бог прогласи, че делото Му е приключило, тогава те ще са спечелили и ще са си върнали всичко, което са платили. Не мислят ли хората по този начин? (Да.) Сега, след като говорихме толкова много за това, какви са основните представи и фантазии на хората за Божието дело? (Хората вярват, че Божието дело е пълно с чудеса и че Бог може да пречисти хората само с няколко думи, и те могат да влязат в небесното царство, без да е необходимо да плащат каквато и да е цена или да се стремят към истината.) Това са представи и фантазии, които хората имат за Божието дело. Какви други представи и фантазии има? (Хората не знаят точно какъв резултат Бог иска да постигне чрез делото Си върху хората и си мислят, че стига да могат да издържат, докато Божието дело приключи, ще имат надежда да влязат в небесното царство.) Това също е представа и фантазия — хората мислят, че Божието дело е просто формалност и процедура. Какво друго има? (Във вярата си в Бог хората не се стремят към истината, вместо това вярата им има хазартен характер.) Това представа и фантазия ли е? Това е същността на вярата на хората в Бог и същността на техния стремеж. Какви представи и фантазии има в това? Не е ли, че хората мислят, че стига да изоставят всичко и да изпълняват дълг, докато следват Бог, те ще бъдат променени, сякаш с магия? (Да.) Мислите на хората са изключително празни, свързани със свръхестествени неща и фантастични. Хората мислят, че не е необходимо да приемат наказание, правосъдие или кастрене, нито приток от Божиите слова, че просто трябва да следват Бог по този начин, като изпълняват какъвто и да е дълг, който им се възлага, и че стига да следват докрай, те ще бъдат променени и в крайна сметка ще влязат в небесното царство, след като Божието дело приключи. Това представи и фантазии на хората ли са? (Да.)

Хората са изпълнени с всякакви представи и фантазии за Божието дело. Това, за което разговаряхме току-що, засяга представите на хората за дните на Божието дело. В допълнение към тези представи има и друг вид представа и фантазия. Това е, че винаги, когато хората се сблъскат с някои реални трудности, в субективната си воля те често се надяват, че ще получат проблясък на вдъхновение от Бог и след това ще им хрумне блестяща идея, без да е необходимо да ядат и да пият Божиите слова, да се въоръжават с истината или да схващат истините принципи в обичайното време, и че Бог може да им помогне да разрешат всякакви проблеми, с които се сблъскват в ежедневието си, без значение колко големи или малки са те. Възприемането и схващането на Божието дело от хората е изключително причудливо и празно и хората са пълни и с представи и фантазии за Божиите методи за спасяване на човека. Хората не искат да търсят различни истини в Божието дело и по практичен начин да се справят с всеки въпрос според истините принципи. Вместо това те се надяват, че когато се сблъскат с какъвто и да е проблем, Бог ще им даде светлина и откровения, точно както е давал откровения на пророците, така че каквото и да ги сполети в реалния им живот, те ще имат мъдрост и способности, както и начини да се справят с всякакви проблеми, без да е нужно да се молят на Бог и да търсят истината, или да ядат и да пият Божиите слова, сякаш живеят в магически свят. Според фантазиите на хората те мислят, че след като започнат да вярват в Бог, ще станат умни и интелигентни. Някои дори мислят, че след като започнат да вярват в Бог, ще станат красиви и вече няма да имат никои от трудностите и проблемите на плътта, нито пречката на покварения нрав, нито каквито и да било реални трудности в ежедневието си. Те вярват, че стига да имат волята да удовлетворят Бог, Той ще им даде сила и ще създаде добри и превъзходни обстоятелства за тях, ще превърне всичко това в реалност и ще сбъдне всичките им въжделения и желания, и че, особено когато се сблъскат с неща, които надхвърлят това, което техните заложби и инстинкти могат да постигнат, Бог още повече ще им подаде ръка за помощ, така че те да могат умело или лесно да вършат нещата, които искат да правят. Има и някои хора, които имат лоши заложби и липса на умения във всякакъв вид професия, които мислят, че Бог трябва само да извърши чудо или дивно нещо и техните заложби изведнъж ще станат добри и те изведнъж ще станат умни. Те също така вярват, че за Бог нищо не е труднопостижимо и че Бог може да им помогне да постигнат неща, които те самите не могат да постигнат, и да им помогне да разрешат трудните проблеми, които те самите не могат да преодолеят и които надхвърлят техните способности. В обобщение, в Божието дело хората имат много представи и фантазии. От една страна, те са пълни с различни фантазии за продължителността на Божието дело, а също така са извършили различни действия и са платили различни цени в това отношение. В същото време хората са пълни и с всякакви представи и фантазии за различните трудности и проблеми, с които се сблъскват, и дори за собствения си покварен нрав. Повечето от тези представи и фантазии са празни, причудливи и нереалистични и още повече, те надхвърлят заложбите и умовете на хората и излизат извън обхвата на техните инстинкти. Хората често се надяват, че Бог няма да действа въз основа на техните действителни трудности или въз основа на техните заложби, ум и инстинкти, а че вместо това ще им даде възможност да надминат всичко това и да надминат своята нормална човешка природа и своите заложби и инстинкти, за да правят определени неща. Хората са пълни с представи и фантазии за Божието дело, а съдържанието на техните фантазии е изключително свръхестествено. Тези представи и фантазии са напълно противоречиви и враждебни на истините, изразени от Бог. Хората не си мислят: „Ако Бог прави тези свръхестествени неща, защо все пак изрича толкова много слова и предоставя толкова много истини на хората? Нямаше да има нужда Той да прави това“. Причината, поради която Божието дело е толкова практично, е, че Бог се надява да предостави всичките Си слова и истини на хората и да ги вложи в тях, така че те да могат да живеят чрез тези слова и тези истини. Неговото намерение не е да даде възможност на хората да надминат нормалната човешка природа или своите инстинкти, а да им даде възможност, въз основа на нормалната човешка природа, да се придържат към истините принципи и да се придържат към дълга и поръченията, които Той им е дал. Въпреки това представите и фантазиите на хората са точно противоположни на Божието дело и изобщо не са съгласно начина, по който Бог върши делото Си. Бог иска да върши делото Си по практичен начин, докато фантазиите на хората за Божието дело са свързани със свръхестествени, празни и нереалистични неща. Разбира се, някои хора се надяват, че Бог ще използва някои още по-специални методи, за да им даде откровения, да им предостави ресурс, да ги подкрепи и да им помогне, и дори да ги промени и да им даде възможност да бъдат спасени. Например, когато някои хора се сблъскат с проблем, често те не търсят отговори или пътища на практикуване в Божиите слова, а вместо това коленичат, затварят очи и се молят. Те не търсят истината за проблема, когато се молят, и след това да намерят съответните Божии слова, за да го разрешат. Вместо това те се надяват, че Бог може да им каже какво да правят в сърцата си; или да ги просветли с изречение, идея или образ; или да им даде възможност да получат малко светлина и да им даде малко мотивация — те искат да разберат истината по този начин. Разбира се, има някои хора, които предприемат по-краен подход, а именно, че когато се сблъскат с проблем, те се надяват, че Бог може да им разкрие откъс от Своите слова в съня им, като им каже дали трябва да направят еди-какво си и как да го направят, или дали трябва да отидат на еди-кое си място, или дали трябва да проповядват евангелието на еди-кого си. Някои хора, когато са изправени пред големи трудности, се надяват да получат сън или да получат отговора в съня си и дори се надяват да анализират и да изтълкуват съня си със своите братя и сестри или с църковните водачи, като си мислят: „Какъв е смисълът на този сън, който Бог ми даде? Какво иска Той да направя? Дали ми казва да отида, или не?“. Те вярват, че Божието дело е да дава откровения на хората, да ги води и да им предоставя ресурс, като използва тези специални средства, и така да им даде възможност да бъдат спасени. Не е ли това представа и фантазия? (Да, така е.) Има и други хора, които, когато ги сполети проблем и не знаят какво да правят, и не получават отговори от Бог, когато се молят, прибягват до вземане на решения чрез хвърляне на монета. Например, когато става въпрос за отиване на някое място, за да проповядват евангелието, те се молят на Бог дали трябва да отидат, или не, и не получават отговор, и какво правят тогава? Те просто хвърлят монета, за да решат дали да отидат, или не. Те мислят, че ако падне ези, това доказва, че Бог иска да отидат, докато ако падне тура, това доказва, че Бог не иска да отидат. Те хвърлят монетата три пъти и тя пада веднъж ези и два пъти тура, така че те заключават: „Две към едно е, което означава, че Бог не иска да отида“, и не отиват. Те дори се чувстват съвсем спокойни, че не отиват, като си мислят, че това е Божието желание, и си казват: „Трябва да следвам Божието напътствие. Това е Божие решение, а не мое. Трябва да се покоря на Божието напътствие и да не отивам“. И така, трябва ли всъщност да отидат, или не? Може ли търсенето на Божиите намерения по този начин да доведе до точен отговор? Отговорът категорично не може да бъде точен. Когато си изправен пред такава ситуация, трябва да вземеш решение въз основа на принципите и на това дали обстоятелствата го позволяват — само този метод е правилен. Проповядването на евангелието е твой дълг, твоя задача и работата, която трябва да свършиш днес, така че трябва да отидеш — редно е да отидеш. Въпреки това хората често не възприемат такива въпроси или не се справят с тях въз основа на тези реалности. Вместо това те често подхождат към тях въз основа на някои представи и фантазии и ги преценяват, като използват някои необичайни средства и методи, и в крайна сметка вземат някои абсурдни и изопачени решения. Това не е ли причинено от техните представи и фантазии? (Да.) В рамките на Божието дело, когато Бог не предоставя ясни слова, които да казват на хората как трябва да се прави всяко нещо или какви принципи да се спазват при справянето с всеки вид проблем, хората трябва да следват ръководството на Светия Дух и да следват напътствието, което Бог им предоставя в реални обстоятелства. Разбира се, те също трябва да обсъждат или да се молят и да търсят заедно със своите братя и сестри и в крайна сметка да решат как да се справят с настоящия проблем въз основа на действителната ситуация. Въпреки това, в Божието дело, когато Бог има ясни слова и ясни инструкции, които казват на хората принципите на практикуване за различни въпроси, тези възприети по-рано формалности могат да бъдат премахнати и хората вече не трябва да ги спазват. Ако продължат да ги спазват, това просто ще забави нещата. Например, да предположим, че когато се появи нещо и е необходимо да се отиде и да се действа, хората все още коленичат и се молят, като питат: „Боже, трябва ли да отида, или не? Ако не искаш да отида, просто създай някакво обстоятелство, което да ме възпрепятства, или ако искаш да отида, просто направи така, че всичко да върви гладко за мен“. Това е твърдо придържане към формалности и не е това, което Бог изисква от хората. Когато Бог има ясни слова относно Своите изисквания и критерии, хората вече не е необходимо да преминават през каквито и да било формалности на търсене, молитва, подпитване и т.н. Вместо това, от една страна, те трябва да действат според действителната ситуация и реалните обстоятелства, а от друга страна, преди всичко те трябва да действат според истините принципи — това е правилно. Всеки ден се справяй с нещата в правилния ред, прави каквото трябва да правиш и не прави нещата, които не бива да правиш; справяй се с всичко, което е спешно и се нуждае от справяне, отложи всичко, което може да бъде оставено настрана за момента, и се погрижи първо за спешните въпроси. Това не са ли принципи? (Да, принципи са.) Те наистина са принципи. Трябва да запомниш това: когато се молиш на Бог и се стремиш да схванеш Неговите намерения, трябва да го правиш въз основа на Неговите слова. В специални ситуации, а именно, когато няма ясни слова от Бог, предоставящи инструкции, въпреки това трябва да знаеш, че Той има ясни слова и принципи на практикуване за всякакви въпроси и в такива случаи трябва да действаш в съответствие с различните истини принципи, с които Бог е поучавал хората в миналото. В умовете си обаче хората са изградили много представи и фантазии за Божието дело, които са нелепи, странни и свързани със свръхестествени неща, които превръщат Божиите слова и различните истини принципи в украшения и празни доктрини и правят така, че за хората те да не могат да бъдат критерии за справяне с нещата или пътища на практикуване, когато ги сполетят проблеми. Това е жалко нещо и е изцяло причинено от факта, че хората са изградили много представи и фантазии за Божието дело.

Хората имат някои други нелепи, странни и чудати представи и фантазии за Божието дело, които проникват в ежедневието им. Да кажем например, че точно когато някой се кани да изпълни задачата, която най-много трябва да изпълни, се случва нещо, което според него не е трябвало да се случи, като например да му откраднат мобилния телефон, докато е на път да изпълни задачата, или колата му да се повреди, или той да падне по пътя, или нещо друго да се обърка. Какво означава това? Означава ли, че Бог му пречи да изпълни тази задача? Означава ли, че изпълнението на тази задача не е съгласно Божиите намерения? Означава ли, че тази задача не трябва да се изпълнява? Трябва ли да се разбира и възприема по този начин? (Не, не трябва.) Ако това е най-важното нещо, което трябва да направиш в момента при изпълнението на своя дълг, и ти отидеш и го направиш, тогава, дори ако срещнеш някои неуспехи и трудности по пътя, или дори неща, които според хората не трябва да се случват, не може да се каже, че този дълг, който изпълняваш, и тази работа, която вършиш, не са угодни на Бог, или че Бог ти пречи да правиш тези неща — това е човешка представа и фантазия. Ако Бог иска да ти попречи, Той няма да използва тези методи. Вместо това Той директно ще устрои обстоятелство, така че ти естествено да не трябва да отиваш и да изпълняваш тази задача. Тоест Бог ще изясни много добре в ума ти, че има нещо по-важно, което трябва да направиш днес, и следователно тази задача ще трябва да бъде изместена на второ или трето място в списъка ти и оставена за по-късно. Каквито и сметки да правиш, ще откриеш, че въз основа на действителната ситуация днес няма да е възможно да изпълниш тази задача. Така ти пречи Бог. Но каквото и да мислиш и каквито и неуспехи или трудности да възникват в процеса на изпълнение на тази задача, във всеки случай, ако тази задача трябва да бъде изпълнена днес, тогава трябва да отидеш и да я изпълниш. Ако Бог ти попречи, Той ще използва най-подходящите и уместни средства, за да те накара естествено да се откажеш от тази задача — това е начинът, по който Бог върши делото Си. Начинът, по който Бог върши делото Си, е да остави хората да правят това, което трябва да правят, в рамките на вродените инстинкти на човешката природа. От една страна, това е отношението, което хората трябва да имат. От друга страна, съществува и факторът на обективните обстоятелства — ако обстоятелствата позволяват задачата да бъде изпълнена, тогава тя трябва да бъде изпълнена; ако обстоятелствата не го позволяват, тогава хората трябва да изчакат малко, за да я изпълнят. Каква е целта на чакането? Тя е да се изчака подходящото време и обстоятелства, които Бог урежда. Ако обстоятелствата постоянно са неподходящи и нещата продължават да се объркват, докато се опитваш да изпълниш тази задача, тогава не бива да я вършиш. Разбрахте ли? (Да.) В ежедневието си хората няма нужда да се опитват да схванат какво чувстват в духа си, когато изпълняват задачи, независимо какви са задачите, дали са големи или малки въпроси, или дали са лични или църковни дела. Ако днес се чувстваш унил и в сърцето си не искаш да изпълниш дадена задача, тогава попитай другите, които ще я изпълняват с теб, дали се чувстват унили. Ако другите не се чувстват унили и в сърцата си са готови да изпълнят задачата, а ти въпреки това заключиш, че тя не трябва да се изпълнява въз основа на собствените си чувства, не си ли малко прекалено субективен по въпроса? (Да.) Следователно, когато хората изпълняват задача, те трябва поне да разберат, че не бива да се опитват да схващат чувствата си или да действат въз основа на чувствата си. Да кажем например, че трябва да изпълниш някаква задача и се чувстваш малко нервен, окото ти непрекъснато играе, а ушите ти бучат, и ти казваш: „Десният ми клепач играе, това лоша новина ли предвещава? Трябва ли да изпълня тази задача?“. Тогава някой казва: „Ако ти играе лявото око, е на късмет, а ако ти играе дясното око, е на бедствие“, и след като чуеш това, не смееш да отидеш и да изпълниш задачата. Без значение кое от очите ти играе, ако това е задача, за която е имало предварителна уговорка, и всички фактори, необходими за изпълнението на тази задача, са налице, и времето и мястото са подходящи, тогава трябва да отидеш и да я изпълниш. Ако решиш да не отидеш само заради това, че някой казва, че „ако ти играе дясното око, е на бедствие“, това уместно ли е? (Не, не е.) Защо не е уместно? Ако това е твоя отговорност и твой дълг, и днес обективните обстоятелства и всички условия позволяват това да бъде направено, и освен това задачата трябва да бъде изпълнена спешно, тогава трябва да отидеш и да я изпълниш. И какво от това, че десният ти клепач играе? Може да възникнат някои незначителни проблеми и нещата да не вървят твърде гладко, но задачата все пак се изпълнява. Само ако Бог я възпрепятства и обстоятелствата не го позволяват, тогава може да не отидеш и да не изпълниш задачата. Някой казва: „Сигурно нещо не е наред, щом дясното ти око играе“, но друг казва: „Това е задача, за която има предварителна уговорка, така че трябва да отидем и да я изпълним“. В крайна сметка всички тръгвате да я изпълните, но колата неочаквано се поврежда по средата на пътя. Кажете Ми, ако дясното око на някого играе, докато групата тръгва, в такъв случай трябва ли да отидат? Искам да видя дали вие действително разбирате истината, или не. Какво мислите, правилно ли би било да се отиде и да се изпълни тази задача? (Да, би било.) Това е сигурно. Не можете да прецените дали трябва да отидете, или не, въз основа на това дали десният или левият ви клепач играе. Преди всичко, да се отиде и да се изпълни тази задача е правилно. И така, защо колата се е повредила по пътя? Дали това е било позволено от Бог? Трудно е да се обясни, нали? (Повредата на колата по пътя може да се дължи на човешка небрежност, например ако колата не е била проверена предварително, за да се види дали има някакви проблеми с нея.) Това е една възможна причина. Ако изключим тази причина, нормално ли е колата да се повреди по средата на пътуването? (Да.) Ако си купиш употребявана китайска кола, която поначало не е била с много добро качество, и не я поддържаш или ремонтираш правилно, а просто продължаваш да я караш, колата ще се повреди по средата на пътуването. Ако колата се повреди по средата на пътуването, означава ли това, че задачата определено не може да бъде изпълнена? (Не е задължително.) Колата се поврежда и са необходими един-два часа, за да се поправи. Когато пристигнете на местоназначението, братята и сестрите там казват: „Какъв късмет, че дойдохте по това време. Агентите под прикритие току-що си тръгнаха. Ако бяхте дошли два часа по-рано, определено щяхте да бъдете заловени от големия червен змей. На косъм се разминахте!“. Виждаш ли, лошото се оказа добро. Правилно ли беше да се отиде и да се изпълни задачата? (Да.) Имаше ли Божие добро намерение в повредата на колата? (Да.) И така, играенето на десния ти клепач знак за бедствие или за късмет беше? (Нито едното, нито другото.) Нищо не се случи в резултат на това. Ако прекъснем историята в момента, когато колата се повреди, тогава твърдението, че „а ако ти играе дясното око, е на бедствие“, би изглеждало доста точно. Повредата на колата беше злополука, нали? Но като погледнем крайния резултат, повредата на колата се оказа нещо добро. Ако колата не се беше повредила, всички щяхте да си навлечете неприятности, след като стигнете до местоназначението — не само че нямаше да успеете да изпълните задачата, но и щяхте да бъдете арестувани. Както се оказа обаче, колата се повреди по пътя и бяха необходими два часа, за да се поправи, така че докато стигнете там, опасността току-що беше отминала и вие бяхте вън от опасност. Това беше Божията закрила! Помислете, ако се погледне през призмата на повредата на колата, изглежда сякаш Бог ви е пречел да отидете, но всъщност вие разбрахте какво се е случило едва след като колата беше поправена и пристигнахте без повече инциденти. Как гледате на принципите и методите на Божиите действия по време на целия този процес? Какво разбиране трябва да имат хората за Божието дело? Обобщете го, тук има истини, които могат да бъдат търсени, а Аз ще видя дали вие сте способни да ги търсите, или не. (Боже, моето разбиране е, че без значение дали добри или лоши неща сполетяват хората, в това има Божие добро намерение.) Това е един аспект. (Има и друг аспект, а именно, че Божието дело не е свръхестествено или фантастично, а много практично.) Да, това е добро разбиране. Божието дело е практично и не е фантастично или свръхестествено. Всеки с нормална човешка природа може да го почувства и да го опознае чрез преживяване, а то е и нещо, което хората са способни да възприемат. Не е ли това разбирането, което хората трябва да имат относно Божието дело? (Да.) В допълнение към това разбиране, какво друго трябва да разберат хората? Те трябва да разберат, че Бог господства над всичко. В Божието дело всяко конкретно нещо, което Той прави, дава възможност на хората да видят, че Неговите действия са изключително практични. В началото, когато групата ви тръгваше, някои от вас обсъждаха дали да отидат, или не. Бог не ви попречи. Той не ти причини гадене, повръщане или диария. Той нито ти попречи, нито те подтикна да отидеш. Не е ли това много практично? Той позволи на групата да го обсъди заедно. Някои хора казаха, че десният им клепач играе, докато други казаха, че се чувстват неспокойни отвътре, но независимо дали си разчитал на чувствата и настроението си, или на фантазии, свързани със свръхестествени неща, в крайна сметка трябваше да отидеш там, където трябваше, и Бог по никакъв начин не ти попречи. Не е ли много практично Бог да върши делото Си по този начин? (Да.) Божиите действия не са ни най-малко празни. Всякакви човешки проявления са позволени, което дори включва играенето на клепачите на някои хора. Кажете Ми, може ли Бог да спре или да контролира играенето на клепачите на хората? Нямаше ли да е толкова лесно за Бог да контролира това? Но направи ли го Той? (Не.) Бог не го направи. Той не се намеси, Той ти даде свобода. Клепачът ти играеше, както си ще, но в крайна сметка групата все пак тръгна — всичко това беше толкова практично. Но на местоназначението имаше неприятност и Бог не премахна тази опасност само защото вие отивахте натам. Бог не направи това и неприятността все пак възникна, както трябваше. И все пак Бог направи нещо умно: Той накара колата ви да се повреди по средата на пътя, така че докато колата беше поправена и всички вие пристигнахте на местоназначението, опасността беше отминала. Това беше Божията закрила. Виждаш ли, поради това забавяне, Той умело ти даде възможност да избегнеш опасността. Всичко, което Бог прави, е толкова практично, нали? (Да.) Така че това ти показва по много практичен начин, че това, което Бог прави, изобщо не е празно или свръхестествено и че възникването на всяко нещо е естествено и неизбежно, но в това се крие всемогъществото на Бог. По време на цялото събитие, каквито и да са били фантазиите на хората, каквито и да са били техните трудности, слабости и проблеми, независимо дали гледните точки, които са обсъждали заедно, са били правилни или грешни, нищо от това не е повлияло на това, което в крайна сметка се е случило, нито е повлияло на неизбежния изход от събитието. Всяко едно нещо, което трябваше да се случи, се случи, неприятността, която трябваше да възникне, възникна, колата, която трябваше да се повреди, се повреди, а гледните точки на хората също бяха разкрити, но крайният изход от събитието все пак се случи по начина, който Бог беше определил, и според това, което Бог беше предопределил и така както Бог господстваше над събитието. Това е всемогъществото на Бог, нали? (Да.) Всичко това се случи толкова практично и нормално, точно както всичко, което се случва на хората всеки ден в ежедневието им. То се случи естествено и не беше свръхестествено, фантастично или празно. Следователно по този въпрос хората трябва да разберат, че Божието дело е практично и че Той господства над всичко. Как трябва да практикуват хората? Преди всичко те трябва да разберат какви принципи трябва да спазват, каквото и да ги сполети. Ненадеждно е да се водят само по човешките чувства. Те не бива да се водят по свръхестествени чувства, нито да правят необуздани догадки въз основа на празни фантазии. Вместо това те трябва да отидат и да направят това, което трябва да направят, въз основа на действителните обстоятелства и дълга, който трябва да изпълнят. Освен това важното е, че те отиват и правят това, което трябва да направят, въз основа на истините принципи. Не е ли тогава много по-лесно? (Да.) Следователно, каквито и проблеми да срещаш и до какъвто и етап да е стигнало Божието дело, не е нужно да се водиш по чувствата си, не е нужно да проверяваш дали дадена дата е благоприятна или не, и разбира се, най-вече не е нужно да гледаш каквито и да било астрономически явления или да слушаш каквито и да било пророчества — просто прави това, което трябва да правиш. Някои хора обичат да гледат астрономически явления или да проверяват дали датите са благоприятни или не, като казват: „Утре не е добър ден, дали всичко ще се обърка, ако изляза? Дали големият червен змей ще извършва арести? Защо имаше врана, която грачеше до вратата, когато станах рано и излязох тази сутрин? Чух, че някои хора са видели черна котка, когато са излезли снощи. Всичко това са зловещи знаци! Какво да правя? Дали предстои да възникне някаква опасност?“. Ако имаш нормална човешка природа и нормално човешко мислене, трябва да можеш да прецениш какви обстоятелства са опасни и какви обстоятелства са сравнително безопасни и да знаеш как да подходиш към тях и да се справиш с тях според действителната ситуация — не е нужно да гледаш тези други неща. Що се отнася до това какво трябва и какво не трябва да правиш всеки ден, от една страна, има ясни Божии слова, които служат като истини принципи, а от друга страна, ти имаш нормална човешка природа, съвест и разум, и стига да правиш това, което трябва да правиш всеки ден въз основа на уредбата на действителните обстоятелства и посоката, която те предоставят, и според действителните нужди на нормалната човешка природа и собствените си отговорности и задължения, тогава всичко е наред. Ако хората подхождат към ежедневието си по този начин, нещата няма ли да бъдат много по-прости? (Да.)

Въпреки че Божието дело е всемогъщо и чудно и въпреки че Божиите слова са истината и животът, не е възможно хората да бъдат направени пълноценни или да бъдат променени за една нощ. Някои хора, въз основа на своите представи и фантазии, често казват: „Вярвам в Бог от толкова много години, как така все още не съм се променил? Как така все още не съм постигнал освещаване? Защо в сърцето си все още обичам света? Защо все още съм толкова суетен? Защо все още имам нечестива похот? Преди обичах да гледам някои видеоклипове или развлекателни предавания от невярващия свят. Защо все още искам да ги гледам от време на време, въпреки факта, че вярвам в Бог досега, ям и пия Божиите слова от много години, изпълнявам дълга си, отричам се от неща и се отдавам от много години, и чувствам, че вече съм се избавил от тези неща в сърцето си?“. Това са някои представи, които хората имат, нали? По-специално, в своята вяра в Бог, някои хора винаги се стремят към неща като подчиняване на тялото си, не ламтят за плътските удоволствия, понасят повече страдания и труд и са способни да преодолеят много физически страдания. Но въпреки факта, че продължават да се стремят по този начин, те все още чувстват, че често са контролирани от прекомерните желания на плътта, жаждата за удобства и мързела, и така често са негативни и губят вяра в Бог, като си мислят: „Божието дело е стигнало до този момент, защо съм такова разочарование и все още често съм негативен?“. Понякога, когато са постигнали няколко резултата в дадена задача и са спечелили одобрението на всички, те се чувстват спокойни и си мислят: „Все още имам надежда да бъда спасен. Божието дело и Неговите слова са толкова добри. Неговото дело наистина може да промени хората“. Но след известно време те чувстват, че все още им липсват близките. По-специално, понякога дори възкресяват спомени за хората, които някога са обожавали, и си припомнят с носталгия светския живот, който са водили, и наистина им липсват славните дни, когато са били в света, и така се чудят: „Как така все още ми липсват тези неща? Защо не съм се избавил от плътските удоволствия и не съм се отделил от света като свят? Как така още не съм се променил?“. И отново се чувстват разстроени. Те често се задържат сред тези мисли и гледища. Състоянието им понякога е добро, а понякога лошо, за известно време са слаби, а след това за известно време са силни, за известно време са негативни, а след това за известно време са позитивни. Те често отсъждат за себе си въз основа на своите проявления в ежедневието. Ако са в добро състояние, те мислят, че са обект на спасение; ако са в лошо състояние, те чувстват, че няма надежда да бъдат спасени и че не подлежат на изкупление. Те са или в едната крайност, или в другата. Когато са в добро състояние, те се чувстват като светец и много близо до Бог, смятат, че няма никакви прегради между тях и Бог, и чувстват, че Бог е точно до тях. Когато са в лошо състояние, те се чувстват сякаш са паднали в 18-то ниво на ада и не могат да видят или да докоснат Бог, и чувстват, че Бог е много далеч от тях. Защо е така? Защо имат тези състояния? Тези състояния нормални ли са, или ненормални? (Ненормални.) Когато са в добро състояние, те правят всичко, което църквата им нареди да правят, и могат да преодолеят всякакви трудности, да понесат всякакви страдания и да платят всякаква цена. Те чувстват, че са тези, които са най-способни да се покоряват на Бог, че са хора в Божия дом, които се стремят към истината, и че никаква трудност не може да ги затрудни. Те работят много усърдно, за да изпълняват дълга си, и са готови да положат усилия. Не се чувстват уморени, без значение колко говорят, когато общуват с другите, и нямат нищо против да пропуснат хранене или да пропуснат два или три часа сън. Те са готови да отдадат всичко на Бог и да посветят целия си живот на Бог. Вследствие на това те чувстват, че са се променили. Вече не мислят за семейството си, вече не им липсват хората, които някога са обичали, и вече не си спомнят с носталгия за славата и честта, които са имали в света. Те хвърлят всичко това на вятъра и отдават всичко на Бог от все сърце, като се придържат към принципите, кастрят всеки, който причинява смущения или прекъсвания, отстояват правдата за Божия дом, застават непоколебимо на страната на справедливостта, защитават интересите на Божия дом и установяват собствения си образ на строг и безпристрастен „съдия“. Те се представят доста добре за известно време. Но може да дойде време, когато разкрият покварения си нрав или направят нещо нередно, и тогава ще станат негативни и слаби, като си мислят: „Бог ме разкри, Той вече не ме обича“. Оттогава нататък те няма да могат да се изправят на крака. Ще чувстват, че са нищо и че не са способни да направят нищо, че все още имат егоистични мисли и нечестива похот, че често им липсват хората, които някога са обичали и харесвали, че често са негативни и слаби, че все още се съпротивляват на Бог, че не са способни да практикуват истината и че не са се променили, въпреки че вярват в Бог от толкова много години, и ще си мислят: „Това не означава ли, че с мен е свършено?“. Ще мислят, че нямат шанс да бъдат спасени и че няма никаква надежда за тях. Когато са щастливи, те не могат да сдържат радостта си, а когато изпитват болка, те са невероятно нещастни. Те винаги отиват в тези две крайности, люшкайки се от едната в другата. Защо е така? Независимо дали тези състояния и проявления са положителни или на униние, в крайна сметка това е все един и същ тип проблем, а именно, че са пълни с представи и фантазии за Божието дело и винаги отсъждат за себе си и се окачествяват въз основа на настроенията си и въз основа на своите разкривания и проявления за определен период, като в същото време отсъждат за Божието дело, резултатите, постигнати от Неговото дело върху хората, и целта и задачата, които постига Неговото дело върху хората. Това ли е коренът на проблема? (Да.) Когато хората са позитивни, те се молят пред Бог, като изразяват решимостта си, докато плачат силно, желаят да посветят целия си живот на Бог, без да искат нищо, желаят да следват Бог и да отдадат всичко на Него. Когато се молят и вземат такива решения, те чувстват, че всички трудности вече не са трудности. Те са развълнувани до сълзи и дори вярват, че Светият Дух ги е развълнувал. Те си мислят: „Светият Дух ме развълнува. Бог трябва да ме обича толкова много! Бог не се е отрекъл от мен!“. Те се молят просълзени и казват, че са били развълнувани от Светия Дух — това не е ли заблуда? (Да.) В действителност ти си бил развълнуван от това колко добре си се чувствал по отношение на себе си; ти си бил развълнуван от собствената си решимост, стремежи, желания и от собствените си действия, а не от Светия Дух. Защо казвам, че си бил развълнуван от себе си? Ти имаш толкова много представи и фантазии за Божието дело и те са толкова изопачени — мислиш ли, че Бог ще те развълнува? Като си в това крайно състояние, дали Бог ще те развълнува, така че да станеш още по-краен? Ако Бог те развълнува, това само ще те направи още по-краен и ще те накара да се възхищаваш на себе си и да бъдеш развълнуван от себе си още повече, и ще те накара да искаш още повече да вземеш това решение: „Ще спя по-малко и ще понасям повече страдания, ще ям храна, без значение дали е добра или лоша, ще ми е добре с всякаква храна и няма да ме е грижа дали е полезна за тялото ми, или не. Трябва да преодолея предпочитанията на старата си плът, трябва специално да лекувам недостатъците на старата си плът и трябва да накарам плътта си да страда повече и да не ѝ позволявам да се чувства удобно. Ако се чувства удобно, тогава няма да обичам Бог; ако се чувства удобно, тогава ще се отдам на удобствата на плътта и няма да работя усърдно, за да изпълнявам дълга си“. Ако Светият Дух беше Този, Който те развълнува, ти просто щеше да продължиш да поддържаш тази крайност и още повече погрешно щеше да вярваш, че вече си надделял над плътта и си победил Сатана, и че вече си бил спасен. Ето защо казвам, че не си бил развълнуван от Светия Дух, а от себе си. Често ли се вълнувате от себе си? (Да.) Вие се вълнувате от собствената си решимост да отдавате всичко на Бог и да понасяте страдания заради Него и в сърцето си сте толкова готови да понасяте страдания заради Бог, да понасяте колкото и да било страдания, или дори да умрете, и тогава по лицето ви се стичат сълзи. В действителност Бог не е развълнуван от това, че ти си развълнуван, нито е развълнуван от твоята решимост. Този твой изблик е просто моментен импулс, моментно избухване на огнена страст. В тази ситуация ти дори може да Му се молиш и да кажеш: „Боже, готов съм да умра за Теб! Боже, днес бях толкова зает да изпълнявам дълга си, че пропуснах едно хранене. Дори да трябва да пропусна 10 хранения, ще бъда готов да го направя! Хората не живеят само с хляб, а с думите, които излизат от устата на Бог. Боже, готов съм да Те обичам през целия си живот, завинаги и вечно, и любовта ми към Теб никога няма да се промени!“. Тези твои високопарни думи те развълнуват до силен плач, но отношението на Бог към теб не се променя. Защо? Защото ти си развълнуван от моментен импулс и твоите сълзи не са сълзи на разкаяние, сълзи на вина или сълзи от това, че наистина си опознал себе си, и още по-малко са сълзи на тъга заради неспособността ти да практикуваш истината и да отстояваш истините принципи. Следователно тази твоя емоция може да развълнува само теб, а може би и другите или хората около теб, но Бог не е развълнуван от нея. Следователно не Светият Дух те развълнува, а по-скоро ти сам се развълнуваш. Твоите сълзи текат, защото ти си развълнувал себе си. Твоите сълзи, твоите емоционални думи и твоята огнена страст са просто повърхностно явление, те са просто вид поведение. Те не са промяна на твоята същност и живот, нито разкриване на истината като твой живот. Когато ти имаш страстта и импулса да отдаваш всичко на Бог и да страдаш за Него и си особено проактивен, ти чувстваш, че Светият Дух те развълнува, че си се променил и че си обект на спасение — това е един вид представа и фантазия, които ти имаш за Божието дело. Когато ти станеш негативен поради временен провал и падане, или защото твоята поквара и недостатъци са били разкрити, или защото си бил кастрен и разкрит, ти се чувстваш тъжен и те боли и мислиш, че не си се променил и че нямаш надежда да бъдеш спасен — това е друг вид представа и фантазия, които ти имаш за Божието дело. Всъщност, независимо какво вижда Бог — дали ти си в негативно или положително състояние, или до каква степен състоянието ти се е влошило и е паднало — как гледа на теб Бог през цялото време? Твоят духовен ръст е такъв, какъвто е. Бог ще определи колко си се променил и в колко истини реалности си навлязъл въз основа на твоята действителна ситуация, твоите действителни проявления и твоя действителен духовен ръст. Твоята настояща неспособност да се изправиш на крака и твоето настоящо потъване в пълно униние не са критерият, според който Бог гледа на теб или определя твоя действителен духовен ръст. Така че, независимо дали си в положително, или негативно състояние, или дали си изпълнен с огнена страст или се чувстваш унил, това няма да повлияе на оценката и окачествяването на Бог за теб. Ти си единственият, който се окачествява неправилно въз основа на временните си разкривания и проявления — или като някой, който вече е като Петър, или като някой, който не може да бъде изкупен — защото имаш голям брой представи и фантазии за Божието дело. Но както и да се определяш, каквито и добри или лоши чувства да изпитваш, всичко това е причинено от представите и фантазиите, които си изградил за Божието дело, и тези представи и фантазии не съответстват на точното и практическо определение на Бог за даден човек и на точното Му и практическо отсъждане за него. Не е ли така? (Да.) Следователно, било то за собствените им проявления, за собствената им същност или за крайното им окачествяване на себе си, хората не могат да отсъждат за тези неща въз основа на собствените си представи и фантазии. По-скоро те трябва да измерват тези неща въз основа на нормалните закони на Божието дело и действителните резултати, които Бог иска да постигне в Своето дело, или въз основа на начините, по които Бог върши делото Си, и Неговите точни определения за хората. Кои са основните представи и фантазии на хората за Божието дело тук? Хората вярват, че техният действителен духовен ръст се определя въз основа на временните им проявления или на проявленията им през определен период: ако са в добро състояние през този период, тогава Светият Дух ще работи върху тях и те ще са се променили, ще притежават живот, ще са израснали на духовен ръст и ще могат да постигнат спасение; ако са в лошо състояние и нямат истинска вяра в Бог през този период, това означава, че нямат никакъв духовен ръст. Това не са ли представите и фантазиите на хората? (Да.) Една представа и фантазия на хората за Божието дело, е, че то не се извършва върху хората по дългосрочен и непрекъснат начин, а по-скоро, че мимолетно им дава малко просветление, като ги кара да проявят изблик на енергия и моментен импулс. Друг вид е, че хората вярват, че Божието дело е свръхестествено, че Той вдъхновява хората да имат положително отношение и да имат волята да понасят страдания и да Му отдават всичко, и че тогава те придобиват духовен ръст и стават хора, които имат Божията истина за свой живот. Те вярват, че ако станат слаби поради един проблем, Бог ще определи, че са се провалили и са били разкрити, и тогава ще бъдат заклеймени от Бог, ще бъдат отстранени от Него и Той ще се отрече от тях. Това не са ли представите и фантазиите на хората? (Да.)

Какви са представите и фантазиите на хората, за които току-що разговаряхме? (Хората имат няколко вида представи и фантазии за Божието дело. Те вярват, че действителният духовен ръст на човека се определя от неговите проявления по време на определен период или от временните му проявления, и мислят, че Божието дело върху хората се случва в един миг, а не е дългосрочно и непрекъснато. Хората също така вярват, че Божието дело е много свръхестествено и че Бог често трогва хората. Когато хората са моментно развълнувани от Светия Дух, те чувстват, че са на път да бъдат доведени до съвършенство или че са по-близо до постигането на нивото на Петър, а когато хората се провалят и станат слаби, те определят, че са били отстранени.) Какви са представите и фантазиите на хората за Божието дело в това отношение? Хората вярват, че временните им проявления представляват техния действителен духовен ръст и че Бог отсъжда за хората въз основа на временните им проявления. Хората мислят, че Бог обича да вижда хората да понасят страдания и да плащат цена, че Той обича да вижда хората често да се молят и да вземат решения и да бъдат развълнувани до такава степен, че да си изплачат очите, и че Той обича хората да могат да се отричат от неща, да отдават всичко и да работят усърдно, и да могат да преодоляват различните трудности на плътта. Те мислят, че независимо дали действат според принципите или съгласно истината, стига да могат често да плащат цена и, при изпълнението на дълга си, често да пропускат хранене и сън, да стават рано и да си лягат късно, и да работят ден и нощ, тогава Бог ще хареса това. Това предполага, че независимо какво дело върши Бог или колко слова говори, Той просто се надява, че хората са способни да понасят страдания и да плащат цена за Него, да не ядат хубава храна и да не носят хубави дрехи, и да нямат никакво свободно време, и че трябва да прекарват всеки ден или в изпълнение на дълга си, или в молитва, и често да вземат решения, да изразяват решимостта си, да решават твърдо и да дават клетви. Някои хора мислят, че Бог обича да въздържа сърцата и крайниците на хората, че Той не дава на хората волност и освобождение, а вместо това ги кара да се чувстват угнетени, така че да не могат да бъдат освободени, и ги лишава от волността на живот с нормална човешка природа. Хората мислят така, нали? (Да.) Какво друго мислят хората? Че Бог не позволява на хората да се провалят, да разкриват слабост или поквара, или да показват недостатъците си. Хората също така вярват, че ако искат да постигнат спасение и да бъдат доведени до съвършенство, тогава в процеса на изпълнение на дълга си те изобщо не могат да бъдат слаби, или да имат някоя от нуждите, недостатъците или дефектите на нормалната човешка природа, и не бива да разкриват никакъв покварен нрав. Това не са ли представите и фантазиите на хората? (Да.) В представите и фантазиите на хората те мислят, че под Божието дело и напътствие те трябва да останат млади по сърце, да останат устремени и да бъдат пълни със страст към работата си и да имат сериозно отношение към нея, както и да бъдат постоянно напрегнати и никога да не се отпускат. Не е ли това, което хората мислят? Това представа и фантазия на хората ли е, или е истинското изискване на Бог към хората? (Това е представа и фантазия на хората.) Хората мислят, че ако са малко негативни и слаби, или имат лека плътска трудност, или имат някои дефекти или недостатъци в своята човешка природа, или разкриват покварен нрав и понякога ламтят за удобство на плътта, тогава Бог няма да ги иска, Той няма да им говори или да върши делото Си върху тях, и те ще бъдат отстранени и няма да имат надежда да бъдат спасени. Наистина ли е така? (Не.) Това не са ли представи и фантазии, които хората имат? (Да.) В представите и фантазиите на хората те вярват, от една страна, че Бог обича хората, които са постоянно изпълнени с ентусиазъм и огнена страст по отношение на работата си, а от друга страна, че Бог не харесва негативността на хората и не им позволява да показват слабостите си. С други думи, хората мислят, че Бог обича аскетите, нали? Те мислят, че е необходимо да живеят целия си живот в бедност, да не обръщат никакво внимание на външни въпроси и да четат Божиите слова ден след ден под слабата светлина на студена маслена лампа; те вярват, че както сутрешните, така и вечерните молитви са задължителни, че трябва да благодарят на Бог преди всяко хранене и че не могат да имат никоя от различните нужди на нормалната човешка природа. Те вярват, че само тогава могат да се считат за абсолютно предани на Бог и абсолютно верни на своето дело, и че само като поддържат този вид устрем могат да бъдат харесвани от Бог и да бъдат някой, когото Бог иска да спаси и да доведе до съвършенство. Тъй като хората имат тези представи и фантазии, вътрешно някои се чувстват особено укорени, когато понякога им липсва семейството, а също така се чувстват неспокойни, когато понякога си побъбрят за малко, като си мислят, че Бог ще ги укори. Когато някои млади жени от време на време се нагласят и носят дрехи, които са малко по-ярки и доста модерни, те се изпълват с неудобство и си мислят: „Дали не е малко неприлично да се обличам така? Дали не е малко разпуснато?“. Всъщност те не носят странни тоалети или разголени дрехи, но просто се чувстват разпуснати и си мислят: „Бог ме укорява вътрешно. Той не харесва да правя това“. Ако мислиш, че Бог не го харесва, защо не носиш робите на будистки монах или даоистка роба? Колко „елегантно“ и „прилично“ би било това! Това не би било разпуснато, нали? Някои хора понякога се отдават на малко суета или се перчат, а след това вътрешно се чувстват укорени и неспокойни и си мислят: „Бог вече не ме харесва. Той вече не ме иска“. Някои хора дори си поставят правила, че не им е позволено да си решат косата, да се гримират или да се гледат в огледалото, и че могат да се къпят само веднъж месечно или на всеки шест месеца, и мислят, че ако се къпят по-често от веднъж месечно или на всеки шест месеца, това е ненавиждано от Бог и те определено няма да бъдат спасени. Те си поставят правило, че трябва да стават преди пет сутринта, и мислят, че ако станат половин час по-късно, се отдават на удобството и не са хора, които обичат Бог; те си поставят правило, че трябва да си лягат след полунощ, и мислят, че ако си легнат преди полунощ, не са някой, който изпълнява дълга си предано. Тези хора създават много твърди правила за собственото си поведение, ежедневие и житейски нужди. Те не търсят какви са Божиите изисквания, нито се опитват да разберат какви са Божиите възгледи и отношение по тези въпроси. Вместо това те вярват по напълно субективен начин, че в Божието дело Бог не позволява на хората да имат тези проявления и че ако някога притежават тези проявления, те са напълно непокорни и са ненавиждани от Бог, и следователно не могат да бъдат спасени. Често, само заради някои тривиални въпроси, които не си струва да се споменават, като например да кажат грешно нещо, да използват грешна дума, да изядат няколко допълнителни закуски или да гледат понякога развлекателни видеоклипове, хората си мислят: „С мен е свършено, това е напълно непокорно от моя страна! Не знаех, че мога да имам такова поведение и такива наклонности — не знаех, че все още имам тези проблеми. Това е ужасно. Трябва дълбоко да се самоанализирам, да се разнищя в дълбините на душата си и да претърпя революция. Не мога да оставя това така!“. Хората придават голямо значение на тези въпроси, които нямат връзка с истините принципи. Всичко това са представи и фантазии на хората и Бог ги ненавижда. Бог не иска да вижда хората да разкриват тези проявления. И така, кои са истините, които хората трябва да разберат в това отношение? Кои са принципите, които трябва да се спазват? Тъй като тези неща са представи и фантазии на хората, те определено не са принципите, които Бог изисква от хората, и определено нямат нищо общо с Божиите изисквания към хората. И тъй като са представи и фантазии, това означава, че са замислени и сглобени в човешкия ум — казано накратко, те идват от умовете на хората и нямат абсолютно нищо общо с истините реалности, които Бог изисква хората да притежават. Без значение как хората се придържат към тези представи и фантазии, след като те да нямат нищо общо с истината, тогава придържането на хората към тях е безполезно. Дори и да се придържаш към тях, ти не се придържаш към истините принципи и Бог няма да го запомни. По-специално, някои хора вътрешно се чувстват дълбоко неспокойни и силно укорени, когато понякога разкриват собствените си предпочитания или плътски навици. Как възниква това безпокойство и самоукоряване? Дали е резултат от това, че са били развълнувани от Светия Дух? (Не, хората имат представи и фантазии за Бог, затова се чувстват неспокойни.) Основата на тези чувства са представите и фантазиите на хората, а не истината. Някои хора се чувстват укорени и неспокойни вътрешно за щяло и нещяло и бързат да се молят и да изповядват греховете си, и бързо се покайват. За какво трябва да се покайваш? Тези неща, които си направил, са обичайно поведение в ежедневието. Те не са грехове и със сигурност не са големи прегрешения. Не вдигай шум за такива незначителни неща! Ако ти мислиш, че тези неща са грешни, ти можеш да избереш да не ги правиш. Но това, че не ги правиш, не означава, че спазваш истините принципи, а това, че си неспокоен, не означава, че си нарушил истините принципи. Защо се покайваш? Защо се обръщаш? Дали защото твоите представи и фантазии те карат погрешно да вярваш, че това е поведение, в което не бива да се забъркваш, или защото мислиш, че твоето поведение противоречи на Божиите слова и на истините принципи? Ако противоречи на истините принципи и ти наистина се чувстваш неспокоен, тогава трябва бързо да направиш обрат и да се покаеш пред Бог. Това безпокойство е най-малкото укоряване от съвестта на човешката природа. Ако се чувстваш неспокоен само защото си постъпил против собствените си представи и фантазии, не се ли отдаваш на излишни чувства? (Да.) Това е чисто отдаване на излишни чувства и е излишно. Как така не се чувстваш неспокоен, когато следваш антихристи? Как така не се чувстваш укорен за това? Когато виждаш зли хора да прекъсват и смущават делото на църквата и да вредят на интересите на Божия дом, а ти не се изправяш, за да ги спреш, чувстваш ли се неспокоен? Когато говориш и действаш в нарушение на истините принципи и въз основа на собствената си воля, чувстваш ли се неспокоен? Ако си нарушил истините принципи по тези въпроси, но все пак никога не се чувстваш неспокоен за това, тогава ти дори нямаш човешка природа, нито имаш съвест. И ако нямаш съвест, какви неща ще те накарат да се чувстваш неспокоен? Твоето безпокойство е чисто отдаване на излишни чувства. Именно твоите собствени представи и фантазии те измъчват и те карат да се чувстваш неспокоен — от това няма никаква полза. Какъв ще бъде крайният резултат от това да вярваш в Бог в рамките на собствените си представи и фантазии? Ти само ще ставаш все по-лицемерен и все повече ще приличаш на фарисеите. Ти само ще се отклоняваш все по-далеч от Божиите слова и от истините принципи и ще бъде невъзможно да навлезеш в истината реалност. Ти винаги се чувстваш добре по отношение на себе си, но какво точно е толкова добро в теб? Ти си толкова изпълнен с представи и фантазии и всичко, което чувстваш, няма нищо общо с истината. Твоите чувства на развълнуване и укоряване, вината и разкаянието, които чувстваш, покаянието, което мислиш, че трябва да имаш, и всички клетви, които даваш, и решения, които вземаш, са свързани с твоите представи и фантазии. Тези неща се основават само на твоите представи и фантазии и нямат нищо общо с истината. Следователно всичко, което правиш — било то да понасяш страдания и да плащаш цена, или да принасяш неща и да отдаваш всичко, и независимо от това, което отдаваш — е напразно, ако няма нищо общо с истината. Разбра ли? (Да.)

Сега, след като разговаряхме за тези представи и фантазии, които хората имат за Божието дело, и ги разнищихме, малко по-ясно ли ви е как да гледате на поведение като това дали хората понасят страдание, плащат цена и се въздържат при изпълнението на дълга си, и дали обичат да ядат хубава храна и да се обличат хубаво, и така нататък, както и какви са принципите, които Бог изисква от хората, и какъв точно е резултатът, който Бог иска да постигне у хората със Своето дело? Резултатът, който Бог иска да постигне у хората, не е да вижда твоята страст към работата ти през цялото време. Тоест, това, което Бог иска да види, не е твоят ентусиазъм или твоята решимост да понасяш страдания и да плащаш цена. В Божиите очи, ако ти не разбираш истината, тогава тези проявления са просто моментен импулс. С други думи, те са просто твоят ентусиазъм. Какво по същество е ентусиазмът? Това е твоята прибързаност или, по-конкретно, емоционален подход към нещата. Това, което Бог иска, не е ентусиазмът на хората, техният емоционален подход към нещата, техните временни импулси или този вид страстно състояние. Какво иска Бог? (Той иска хората да могат да разбират истината.) Най-малкото Той иска да можеш да обичаш истината и да разбираш истината и, когато се сблъскваш с различни въпроси, да не се придържаш към правило, формалност или поведение, а вместо това да спазваш истините принципи; Той също така иска в дълга, който изпълняваш, и във всичко, да можеш да търсиш истините принципи и да практикуваш според истините принципи, и да превърнеш Божиите слова и истина в твоя реалност — това е резултатът, който Божието дело цели да постигне. Що се отнася до това дали в твоя личен живот искаш да си лягаш рано и да ставаш рано, или да си лягаш късно и да ставаш късно, или какви дарби имаш, или колко си красноречив, нищо от това няма значение за Бог. Независимо дали имаш решимостта да понасяш страдания или колко голяма цена плащаш, Бог не цени тези неща. Някои хора казват: „Заради вярата си в Бог не съм си купувал хубави дрехи от няколко години и не съм ходил на фризьор повече от десет години“. Дори и да не се храниш добре, да не носиш хубави дрехи и да понасяш много страдания през целия си живот, какво от това? Това ли иска Бог? Дали крайната цел на Божието проповядване и общуване, за да предостави на хората голям брой истини, е просто да те превърне в аскет? Дали е просто да те превърне в жалък нещастник, просяк или гневен младеж? Не. Това, което Бог иска да направи, е да втъче Своите слова и истините принципи в хората. Следователно, когато мнозина вярват, че Бог обича да вижда хората да понасят повече страдания и да плащат по-голяма цена, и че Той обича да ги вижда да живеят изключително пестелив, труден и прост живот, да бъдат изключително изпълнени с решимост и стремежи и изключително страстни, или да бъдат изключително сдържани и наистина да си знаят мястото и да се държат прилично, това са просто техните представи и фантазии за Божието дело. Да предположим, че в продължение на много години от твоя живот ядеш само по едно ядене на ден и спиш по три часа на нощ, и не можеш да ядеш хубава храна или да носиш хубави дрехи, и че правиш това, което мислиш, че трябва да правиш, в продължение на много години, и си понесъл безброй страдания и си взел безброй решения. По вашите собствени думи, вие „оставате верни на първоначалното си въжделение“ и страдате и отдавате на Бог и посвещавате целия си живот на Бог. Въпреки всичко това обаче, ако ти никога не полагаш усилия в Божиите слова или в истината и не търсиш истините принципи във всичко, което правиш, тогава ти със сигурност ще бъдеш изоставен. Ти искаш да постигнеш спасение чрез понасяне на страдание и плащане на цена, и чрез това никога да не променяш първоначалното си въжделение, и да отдаваш всичко на Бог през целия си живот, и да Му принасяш всичко, което имаш. Това е просто мечта — това е самозалъгване. Дори и да ядеш царевично брашно и качамак през целия си живот и никога да не ядеш хубава храна или да се наслаждаваш на хубави неща, няма да има полза. Бог никога не гледа поведението на човека, нито гледа какви правила човек спазва външно, или дали външно води прост и обикновен живот. Това, което Бог иска да види, е по какъв път вървиш, какви принципи спазваш във всяко нещо, с което се сблъскваш, и дали спазваш истините принципи при справянето с проблеми. Ако ти не спазваш истините принципи, тогава без значение колко добре следваш тези твърди постановления и правила, няма да има полза. Това само ще покаже, че ти си човек, който живее в представи и фантазии, човек, който живее в напълно субективни, хубави желания, който няма абсолютно нищо общо с Божието дело и нищо общо с никой от начините, по които Бог извършва Своето дело на спасение върху хората — човек, който е далеч от Божието дело. Следователно, ако искаш да придобиеш нещо от Божието дело, първо трябва да работиш усърдно върху истината; не трябва да влагаш никаква работа или да полагаш никакви усилия в собствените си представи и фантазии — това е безполезно. Някои хора Ме питат: „Как мислиш, с дълга или с къса коса изглеждам по-прилично и спретнато?“. В отговор Аз ги питам: „Ти с дълга или с къса коса обичаш да бъдеш?“. Те казват: „Обичам да съм с дълга коса. Но мисля, че дългата коса не е прилична и спретната и че Бог не я харесва“. А Аз отговарям: „Кога Бог е казал това? Това има ли нещо общо с истината?“. Има и други, които Ме питат: „Мога ли да ям леки закуски?“. А Аз отговарям: „Яденето на леки закуски нужда на нормалната човешка природа ли е? Бог постановява ли, че хората не могат да ги ядат? Бог заклеймява ли го?“. А те казват: „Мисля, че Бог го заклеймява, защото яденето на леки закуски е разпуснато“. Какво означава „разпуснато“? Ако мислиш, че яденето на леки закуски е разпуснато, тогава това, че не ядеш леки закуски, означава ли, че не си разпуснат? Това, че не ядеш леки закуски, означава ли, че разбираш истината и практикуваш истината? Можеш да го разбереш, когато го кажа по този начин, нали? (Да.) Представите и фантазиите не са истината и нямат нищо общо с истината. Ако си умен, трябва да побързаш да изследваш какви представи и фантазии все още имаш и какви практики, мисли и гледища на фарисеите все още имаш, и да се избавиш от тях незабавно. Целта на избавянето от тези неща не е да те направи разпуснат и себеугодник, а да те накара да дойдеш пред Бог, за да търсиш истините принципи, и да стигнеш до придобиването на истината като свой живот. Бог не иска да те вижда като просяк и да водиш живота на аскет. Някои хора казват: „Бог не обича хората да бъдат просяци, това означава ли, че обича да бъдат богати?“. Бог не обича хората да бъдат и богати. Някои хора казват: „Човешка представа и фантазия е, че Бог обича хората да понасят физически страдания. Така че, ако Бог не обича хората да понасят страдания, това означава ли, че обича те да живеят в комфорт?“. Грешно, това също е твоя представа и фантазия. Какъв тогава е правилният начин на действие? (Бог обича хората да могат да идват пред Него и да търсят истините принципи, независимо какво ги сполетява.) Истините принципи не могат да бъдат забравяни, когато и да било. Някои хора казват: „Бог обича хората да вземат решения пред Него и да притежават решимостта да понасят страдания“. Други казват: „Бог не обича хората, които не желаят да понасят страдания“. Правилно или грешно е да се казват тези неща? Кое твърдение е правилно и кое е грешно? (И двете са грешни.) Някои хора винаги понасят страдания заради собствения си статус, слава и придобивки — те имат силна решимост да понасят страдания. Тези проявления угодни ли са на Бог? (Не.) Някои хора не желаят да понасят страдания, когато става въпрос за лични въпроси, но са готови да понасят страдания заради изпълнението на дълга си и заради истината, и са готови да понесат малко страдание, за да действат според истините принципи. Кое от тези проявления е по-добро? (Понасянето на страдание заради истините принципи.) Какво може да се види от тези неща? Че е правилно да се действа според истините принципи и да се практикува истината. Било то по отношение на въпроси, свързани с изпълнението на дълга, или по отношение на въпроси в личния живот на човек, дали човек страда, или не, не е стандарт или принцип. Какви са принципите? Принципите са Божиите изисквания, Божиите слова и истината. Ако практикуваш според истините принципи, тогава дори и да не понасяш страдания, докато го правиш, това, което правиш, е правилно и Бог го одобрява; ако не действаш според истините принципи, тогава дори и да понасяш много страдания или да изпиташ голямо унижение в процеса, това е напразно и Бог не одобрява действията ти. Точно както някои хора чуват заповед от антихрист и след това правят, както им е казано, като вършат работата според предпочитанията на антихриста, говорят много и страдат, и са много заети, до такава степен, че тялото им се превива и съсипва от физическо изтощение. Бог одобрява ли това? Бог ще го запомни ли? (Той не го одобрява и няма да го запомни.) И така, какво е отношението на Бог? (Бог ненавижда такива хора.) Какво каза Бог? „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. Това е отношението на Бог, нали? (Да.) Независимо колко си страдал или каква цена си платил, макар че можеш да използваш това, за да се хвалиш с приноса си, Бог не гледа тези неща. Бог гледа само дали си направил тези неща според истините принципи и дали си следвал Божиите слова — Той използва този принцип, за да те измери. Ако не следваш Божиите слова, а вместо това действаш според собствените си идеи, тогава колкото и страдания да понасяш и каквато и цена да платиш, всичко ще бъде безполезно. Не само че Бог няма да го запомни, но и ще го заклейми. Това би било да предизвикаш собственото си унищожение, нали? (Да.) Такива хора ще бъдат отстранени в крайна сметка — те заслужават това, нали? (Да.) Бог е изговорил хиляди и хиляди слова и ти е казал истините принципи, но ти просто не слушаш. Ти винаги имаш собствени идеи и храниш празни надежди да замениш истината със собствените си представи и фантазии и по този начин да спечелиш Божието одобрение, да влезеш в царството и да бъдеш благословен и възнаграден. Това не е ли да си търсиш смъртта? Такива хора не са ли от същия вид като Павел? (Да.) Следователно, ако хората искат да се избавят от преградите между себе си и Бог и от враждебността си към Бог, те трябва да имат точно разбиране за Божието дело. Те не бива да правят предположения за Бог, да измерват Неговото дело или да измерват собственото си поведение и практики въз основа на своите представи и фантазии, и след това да се справят с всичко въз основа на тези представи и фантазии. Крайният резултат от този подход ще бъде, че той ще се окаже безплоден, а в сериозни случаи те ще прекъсват и смущават делото на църквата, ще накърняват Божия нрав и ще бъдат наказани. Следователно, в подхода си към Божието дело, хората трябва да се избавят от различните си представи и фантазии за Бог. Тоест те трябва да изследват и да разнищят собствените си представи и фантазии и след това да се избавят от тях, да дойдат, за да търсят Божиите намерения и истината, и да използват истините принципи, за да заменят своите представи, фантазии, грешни принципи и практики. Само по този начин ти можеш да поемеш по пътя на спасението. В противен случай е невъзможно да бъдеш спасен, изключено е! Това е един вид представа и фантазия, които хората имат за Божието дело. Нека приключим нашето общение тук.

Хората имат друг вид представа и фантазия за Божието дело, а именно, че в ежедневието си, когато са слаби, когато в тях възникват различни видове непокорство към Бог или когато са извършили неща, които се бунтуват срещу Бог и се противопоставят на Бог, в своите представи и фантазии те вярват, че трябва да бъдат дисциплинирани, укорявани или дори наказвани, проклинани и така нататък. Понякога например хората казват грешно нещо или разкриват някои представи, или таят определени мнения и известно пренебрежение към нещо, и след известно време си мислят: „Разкрих това непокорство и предателство, но защо не бях дисциплиниран за това? Няма мехури по езика ми, не сънувам кошмари през нощта и не се чувствам неспокоен в сърцето си. Защо е така? Как така не усещам делото на Светия Дух?“. В своите представи и фантазии те вярват, че тъй като Бог е дошъл да ги спаси и тъй като Божието дело трябва не само да ги завоюва, но и да ги преобрази и пречисти, и да промени всякакви мисли и гледища, които те таят и които са несъвместими с истината, тогава, ако в мислите им има някои неща, които са несъвместими с истината, или неща, които са мръсни, нечисти или нечестиви, то те трябва да бъдат дисциплинирани, укорявани или дори наказвани за тях, и си мислят: „Как могат хората да се променят и как могат да бъдат осветени, ако не бъдат дисциплинирани често?“. Какви са представите и фантазиите на хората тук? А именно, че те трябва да бъдат често дисциплинирани, укорявани, наказвани, подлагани на наказание и дори съдени, и че само тогава могат да постигнат промяна в нрава. Въпреки това, в ежедневието, когато хората разкриват мръсотия, нечестивост и поквара, те го правят много естествено, могат да го усетят и дори се чувстват спокойни да живеят по този начин, и не усещат, че са дисциплинирани или наказвани, и намират това за ненормално. Хората мислят, че ако разкрият поквара, трябва поне да се почувстват укорени, или да се разболеят, или да получат мехури по устата, или да се задавят, или да си прехапят езика, докато ядат, и че трябва да получат червени и подути очи, ако гледат нещо, което не бива да гледат. Кажете Ми, Бог прави ли тези неща? (Не.) В никакъв случай ли не ги прави? (Когато хората не разбират истината, Бог може да ги дисциплинира и укори малко според техния духовен ръст, за да могат да се самоанализират и да навлязат в истината. Въпреки това, когато хората разбират истината и знаят ясно в сърцата си, че това, което са направили, е грешно, Бог определено няма да ги дисциплинира в този случай, защото Той се надява, че те могат да търсят истината и да използват Неговите слова и истината, за да измерват собствените си действия и поведение.) Това беше общувано наистина добре. В представите и фантазиите на хората те вярват, че винаги, когато разкриват поквара и непокорство, Бог трябва да ги дисциплинира и че по-специално, когато злите хора вършат зло, Божието наказание трябва да ги сполети незабавно, така че злите хора определено да бъдат наказани. Но в реалния живот те рядко виждат тези наказания да се случват. От една страна, когато хората разкриват различни видове поквара и непокорство, те не биват дисциплинирани или укорявани, а от друга страна, когато злите хора вършат зло, те не биват наказвани. Това поражда определени представи за Божието дело дълбоко в сърцата на хората и някои хора дори ще загубят вярата си и ще измерват Божието дело въз основа на тези външни неща, и ще осъждат Неговото дело. Това са представите и фантазиите на хората, нали? Когато хората разкриват поквара и непокорство, трябва ли Бог да ги дисциплинира, или да ги наказва и съди? (Не.) Някои хора казват: „Когато Бог спасява хората, Той трябва да ги спаси напълно. Каква е целта на Божието дело? Не е ли да пречисти хората? Така че, когато хората разкриват поквара и непокорство, Бог трябва да ги дисциплинира и укори — това е да бъдеш отговорен към тях. В противен случай Той не се интересува от хората и не ги обича истински и не проявява милост към тях“. Не мислят ли хората по този начин? (Да.) Какви са истините, които трябва да се разберат тук? Дали дисциплинирането, укоряването и наказването са съществени процеси, за да могат хората да разберат истината и да навлязат в истината реалност? Дали са необходими средства и начини, за да може Бог да спаси хората и да ги преобрази? Някои хора не могат да го разберат и си мислят: „Ако Бог наистина съществува и Той върши Своето дело, за да спаси хората, тогава защо не дисциплинира хората, когато те разкриват поквара или се бунтуват срещу Него? Защо Бог не наказва злите хора за това, че вършат зло?“. Когато Бог не дисциплинира хората или когато злите хора не са наказвани за това, че вършат зло, няма ли това да накара някои хора да се усъмнят в съществуването на Бог и в резултатите от Неговото дело? Ако честото дисциплиниране и наказание можеха да заменят търсенето на истината от хората или да им позволят да навлязат в истината реалност, тогава дисциплинирането и наказанието щяха да бъдат основният начин, по който Бог върши делото Си, за да спаси хората, и необходимо средство за това. Но предвид сегашното ниво на поквара на хората, може ли тяхната сатанинска природа да бъде преобразена незабавно чрез Божието дисциплиниране и наказание? Могат ли хората незабавно да стигнат до истинско покаяние? Могат ли незабавно да навлязат в истината реалност? (Не, не могат.) Това би било извън техните възможности. Следователно, в този етап на Божието дело, едновременно с изразяването на истини от Бог, за да предостави на хората живот, с изключение на делото на Светия Дух за просветляване и напътстване на хората, Той не прави нищо свръхестествено и дори рядко прави такива неща като укоряване, дисциплиниране или наказване на хората. Укоряването, дисциплинирането и наказването на хората не са преобладаваща част от Божието дело, но Той все пак прави тези неща. Тоест в случай на определени специални хора или специални въпроси, или в определени специални среди, в интерес на постигането на определени специални резултати или поради определени специални причини, Бог ще извърши делото на дисциплиниране, укоряване или наказване на хората. Но като цяло, в този етап на Неговото дело, преобладаващият начин, по който Той върши делото Си, е да говори и да изразява истината, за да предостави това, от което хората се нуждаят по пътя си на стремеж към истината, и целта на това е да им даде възможност да разберат истините принципи и да навлязат в истината реалност. Сега, след като Бог е изразил голям брой истини, Той рядко върши това дело на дисциплиниране, укоряване и дори наказване, което е вършил в миналото. Така че това, върху което хората трябва да се съсредоточат повече, са различните истини принципи, които трябва да прилагат на практика, когато се сблъскват с въпроси в ежедневието, а не да се съсредоточават върху това дали Бог ги дисциплинира, възпрепятства или улеснява нещата за тях по даден въпрос, и други подобни начини и практики. Тъй като Бог рядко използва методи като дисциплиниране, укоряване и наказване, това не означава, че Той никога не ги използва, просто рядко ги използва. Какво имам предвид под „рядко ги използва“? Понякога, при някои специални обстоятелства, Той ще използва методите на дисциплиниране, укоряване или наказване, за да извърши — по лек или представителен и символичен начин — някакво дело, което помага на хората да разберат истината и да практикуват според истините принципи. Тоест Той използва тези начини, за да помогне на хората да навлязат в истините принципи, но това е всичко. Защо тогава Бог не използва много тези методи в Своето дело? Защо Той не работи предимно по тези начини? От една страна, това е, защото на този етап от Неговото дело Той вече е казал и е предоставил на хората различните истини, които те трябва да разберат, и те вече са чули тези истини и вече ги схващат и познават в рамките на своето възприемане. Това е една от причините. Другата причина е свързана със субективните фактори на хората. Хората имат съвестта на нормалната човешка природа и под въздействието на тази съвест те ще преценяват дали поквареният нрав, който разкриват, или собствените им действия, мисли и гледища са положителни или негативни. Най-малкото у хората съществува критерият на съвестта, по който да се преценява всичко това. Ако използваш съвестта си, за да прецениш определено нещо, и определиш, че то е положително, тогава трябва направо да го вършиш, и не е нужно да се укоряваш, ако си малко по-бавен или закъснял с извършването му. Ако използваш съвестта си, за да прецениш това нещо, и определиш, че то е негативно и нещо, което не бива да се прави, тогава трябва да се въздържиш и да не го казваш или правиш. Въпреки това, ако ти нямаш чувства, породени от съвестта и разума си, тогава ти не си човешко същество. Ако ти дори нямаш съвест и разум, тогава не можеш да прецениш дали нещо е правилно или грешно, положително или негативно, и затова би било безсмислено Бог да те дисциплинира и наказва. С други думи, Бог не върши делото Си върху онези, които не са подвластни на въздействието на съвестта, и Той не спасява такива хора. Какво включва „не ги спасява“? Той дори не иска да ги дисциплинира; Той не ги дисциплинира, нито ги укорява. Има такива, които питат: „Ако някой върши зло, ще го накаже ли Бог?“. Бог няма да го накаже директно, защото църквата има управленски закони. Ако той е зъл човек, който причинява смущение или прекъсване, тогава премахването или отлъчването му ще бъде краят на всичко. Дори и да не отговарят на условията за премахване или отлъчване, те ще бъдат изпратени в група „Б“. Ако някой разхищава Божиите приношения, това е по-сериозно и той трябва да възстанови всичко, което трябва, а след това трябва да се вземат подходящи мерки спрямо него. Това е принципът на Божието дело и принципът, по който Той се отнася към хората. Просто е, нали? (Да, така е.) Мислиш ли, че това, че Бог те е избрал, означава, че Той трябва да те направи пълноценен и няма да спре, докато не го направи? Това важи само за онези, които имат съвест и разум и които се стремят към истината — важи само за онези, които могат да бъдат спасени. Що се отнася до онези, които дори нямат будна съвест, с тях трябва да се постъпва и справянето с тях трябва да бъде само според управленските закони на църквата — Бог няма да ги дисциплинира. Какъв е смисълът да ги дисциплинира? Дисциплинирането на хора, които нямат нормална човешка природа и съвест, е равносилно на опит да се принуди риба да живее на сушата или прасе да лети, същото е като да се хвърлят перли пред свине и да се хвърлят свети неща на нечисти да ядат — Бог със сигурност не го прави. Следователно, по този въпрос, хората не трябва да мислят: „Аз бях избран от Бог, аз съм една от Божиите овце и дори да правя грешки и да върша зло, Бог няма да ме изостави“. Това твърдение не е вярно — трудно е да се каже дали ти си овца или вълк. Как да прецениш дали си една от Божиите овце? Зависи от това дали имаш съзнание за това и дали съвестта ти се чувства укорена и упрекната, когато си направил нещо, което противоречи на човешката природа и съвестта. Ако се чувства укорена, ти ще постигнеш обрат и дори да не разбираш истината, ще можеш да действаш според критерия на съвестта. Най-малкото ще можеш да действаш в съответствие с нормалната човешка природа. Ако ти имаш тези проявления, тогава ти си една от Божиите овце. Ако, когато се сблъскаш с нещо, което противоречи на съвестта на нормалната човешка природа и нарушава моралната справедливост, ти нямаш ни най-малко чувство за справедливост и не изпитваш ненавист или омраза към злото, което си извършил, или към смущението, причинено от зли хора, и съвестта ти изобщо не се чувства укорена, тогава ти не си една от Божиите овце, ти си вълк, ти си звяр и си дявол. Това е критерият, по който да се прецени дали си една от Божиите овце или вълк. Ако ти не си една от Божиите овце, но все пак постоянно измерваш Божието дело, като използваш идеи, представи и фантазии като например: „Разкрих поквара и непокорство, но Бог не ме е дисциплинирал; Бог трябва да ме дисциплинира“, тогава ти си глупав. Ти изобщо не си една от Божиите овце и Бог няма намерение да те спасява, така че пригоден ли си да измерваш и да съдиш Божието дело? Ако това не е глупост, какво е? Можеш да прецениш този въпрос, нали? (Вече мога.)

Какъв е критерият за наличие на съвест? Как трябва да прецените дали даден човек има съвест, или не? (Зависи от това дали в сърцето си има чувство за справедливост, когато вижда зли хора да вършат зло или вижда неща, които нанасят вреда на интересите на Божия дом, и дали е способен да мрази тези неща. Ако няма никакво съзнание в сърцето си, тогава няма съвест. Също така, ако някой в сърцето си няма съзнание за злото, което е извършил, или за нещата, които е направил и които ясно нарушават принципите, такива хора също нямат съвест.) Ако нямаш съвест, тогава не си човек. В такъв случай Бог ще те спаси ли все пак? Ако Бог няма да те спаси, ще те дисциплинира ли все пак? Дисциплинирането и укоряването са минимална част от Божието дело. Когато казвам „минимална“, имам предвид, че Бог използва тези методи само пестеливо, но те все пак са част от Божието дело. Ако дори нямаш съвест или разум, има ли някаква полза Бог да те дисциплинира? Ако нямаш чувство за справедливост и не изпитваш нищо към всичко, което е нечестиво, всичко, което противоречи на истината, всичко, което противоречи на моралната справедливост и дори на това, което противоречи на съвестта ти, и не мразиш такива неща, и ако не можеш да застанеш на страната на Бог, за да защитиш интересите на Божия дом, и не можеш да се изправиш и да кажеш едно нещо в защита на делото на църквата — дори нито едно справедливо твърдение — тогава ти не си човек. Ти не си човек, но въпреки това възлагаш прекомерни надежди Бог да те дисциплинира. Ти наистина се възвисяваш и не се смяташ за външен човек! Има хора, които казват: „Ако някой не е една от Божиите овце, а вълк, тогава Бог няма да го дисциплинира. В такъв случай, ако е една от Божиите овце, ще го дисциплинира ли Бог?“. При специални обстоятелства Бог понякога ще те дисциплинира и ще поеме отговорност за теб. Дори и ти да си безчувствен и несъзнаващ, Бог ще те подтикне, ще те дисциплинира и ще те укори. Божието дело се извършва до подходящата степен и се оставя дотам. Защо Той върши делото Си по този начин? Защото, ако имаш съвест, тогава, когато Бог те укори по този начин, съвестта ти бързо ще се пробуди и ти ще се обвиняваш и ще се чувстваш задължен към Него; ще се чувстваш разкаян, натъжен и измъчен и ще можеш да постигнеш обрат и в крайна сметка да търсиш истините принципи и да практикуваш според истината — това е резултатът, който Бог иска. Ако ти имаш чувствителна съвест и разбираш много истини, и дори ако Бог не те дисциплинира, укорява или подтиква, ти все пак си способен да осъзнаеш проблема и съвестта ти все пак е будна и се чувства укорена и упрекната, то това е още по-добре и Божието дисциплиниране не е нужно. Дори ако Бог не те дисциплинира, съвестта ти е изключително чувствителна и се чувства укорена, и ти се чувстваш разкаян, натъжен, задължен на Бог и чувстваш, че си сгрешил спрямо Него, разочаровал си Го и си Го оставил недоволен, и ти си способен проактивно да търсиш истините принципи и да действаш според Неговите изисквания. Това е ефектът, който съвестта на нормалната човешка природа оказва върху хората, и това е и ефектът, който тя трябва да оказва върху хората. Следователно, дали даден човек е една от Божиите овце, или не, и дали може да бъде спасен, или не, зависи от това дали има нормална човешка природа и съвест. Това е от решаващо значение и е важно. Ако ти казваш, че разбираш много истини, тогава, когато ти самият си непокорен или се сблъскаш със зли хора, които вършат зло, истините, които разбираш, влизат ли в действие? Постигат ли ефекта да те надзирават, да те просветляват и да карат съвестта ти да се чувства укорена и да влезе в действие? Ако нямаш будна съвест, тогава ти нямаш съвест и нормална човешка природа и това, което разбираш, е доктрина, а не истина. Ако разбираш само доктрина, тогава не можеш да прилагаш истината на практика и не си един от онези, които ще бъдат спасени. Разбираш това, нали? (Да.) Следователно, в Божието дело, когато става въпрос за някои от най-основните начини, по които Бог върши делото Си, хората не бива да ги ограничават въз основа на собствените си представи и фантазии. Независимо дали си бил дисциплиниран, укоряван и наказван от Бог, или никога не си бил дисциплиниран, укоряван или наказван, това не е показател за това колко истини принципи си разбрал, нито показва, че си човек, когото Бог е избрал. Може да си вярвал в Бог в продължение на много години и да си бил дисциплиниран и укоряван безброй пъти, но никога не си действал според истините принципи — в такъв случай, когато не си спасен в крайна сметка, всичко ще бъде по твоя собствена вина и точно това, което заслужаваш. А може и рядко да си бил дисциплиниран и наказван при вярата си в Бог, но поради съвестта си често да се чувстваш укорен и упрекнат, и когато извършваш прегрешения, се чувстваш разкаян и постигаш обрат, и си способен да търсиш истините принципи, да практикуваш истината и да действаш според истините принципи — в този случай ти си един от онези, които ще бъдат спасени. Разбрахте ли? (Да.) Споменах две ситуации. Кои са те по-конкретно? (Едната ситуация е, когато хората са били много дисциплинирани и наказвани, но в крайна сметка все още не могат да действат според истините принципи и не са придобили истината, и така не са спасени, и всичко това е по тяхна собствена вина. Другата ситуация е, когато някои хора са способни да използват съвестта си, за да се въздържат, без да е необходимо да бъдат много дисциплинирани или укорявани от Бог, и винаги, когато нарушават принципите или разкриват непокорство, те се чувстват укорени от съвестта си и могат проактивно да търсят истината и да действат според истините принципи, и най-малкото могат да правят някои положителни неща, и така те са сред онези, които ще бъдат спасени. Бог току-що говори за тези две ситуации.) Дали могат да действат според истините принципи, или не, е критерият, по който се оценяват тези два типа хора. Някои хора не са способни да действат според истините принципи и независимо колко доктрина разбират или колко са дисциплинирани и наказвани, те не са обект на спасение. Докато някои други хора рядко биват дисциплинирани и наказвани от Бог или укорявани от Него, но те често са способни да се самоанализират и винаги, когато действат в нарушение на принципите или разкриват непокорство, те могат да почувстват укоряването и упрека на съвестта си, а след това се чувстват разкаяни и могат проактивно да практикуват според истините принципи. Въпреки че рядко са дисциплинирани или укорявани от Бог, хората от този тип все пак са обект на спасение. Дисциплинирането и наказанието, които имам предвид тук, нямат нищо общо с правосъдието и наказанието на Божиите слова, те са просто това, което хората смятат за дисциплиниране и наказание в собствените си представи и фантазии. В представите и фантазиите на хората те вярват, че ако често са дисциплинирани и наказвани, то това означава, че имат свидетелство за преживяване и че са духовни хора. Хората също така често свързват дисциплинирането и наказването с делото на Светия Дух и вярват, че са свързани с потока на Светия Дух. Има някои хора, които често казват: „Не изпълних добре дълга си и отново бях кастрен. Сега имам мехури по устата и се разболях — така ме дисциплинира Бог“. Много хора често разговарят за тези преживявания, но ти трябва да гледаш какви са техните проявления, когато ги сполетят проблеми — виж дали се чувстват укорени от съвестта си, когато направят нещо нередно, и дали са способни да се изправят и да отстояват истините принципи и да защитават интересите на Божия дом, когато се сблъскат със зли хора, които вършат зло, или когато се сблъскат с нечестиви неща. Ако не са, тогава тези хора нямат съвест и не са човешки същества! Те казват хубави думи и говорят толкова съвършено за многото свидетелства за преживяване, които притежават — сякаш Бог им е показал толкова много благодат и е извършил толкова много дело върху тях и им е говорил толкова много слова, и това изглежда предполага, че те вече са постигнали спасение. Въпреки това, в ежедневието си, винаги, когато се сблъскат с проблеми, които се отнасят до принципите, те никога не отстояват истините принципи и винаги се свиват като костенурка, криеща се в черупката си, и избягват проблема. И всеки път, когато от тях се поиска да говорят и да изразят своите възгледи и становище, те се въздържат, правят се на глупави и запазват мълчание. Те изобщо не отстояват истините принципи, нито практикуват истината. Какви хора са това? Те са лицемери. Когато поят другите и им помагат, те говорят за духовни теории по много систематичен и логичен начин и продължават с часове, като трогват някои хора до сълзи, но въпреки това никога не практикуват истината в собствените си действия — това са фарисеи. Независимо за колко псевдодуховни преживявания и псевдодуховни доктрини говорят, или колко празни думи и преувеличени думи казват, съвестта им не ги укорява; и когато става въпрос за всякакви кардинални въпроси за правилно и грешно или принципни въпроси, те не застават на страната на истината, нито отстояват истините принципи, и съвестта им изобщо не ги укорява, но след това те все пак могат безсрамно да се хвалят как защитават интересите на Божия дом и все така могат да изричат много хубави доктрини — това е да бъдеш лицемерен и да ти липсва будна съвест. Те не успяват да практикуват истината толкова много пъти, нарушават истината толкова много пъти, заблуждават и подвеждат хората толкова много пъти, но съвестта им изобщо не ги укорява и те все така могат нагло да се перчат — това е да си лишен от човешка природа! Те се разхождат наперено и блъфират по този начин навсякъде и дори не се чувстват неудобно; те не практикуват истината, но въпреки това все така се хвалят, че са духовни хора, че са хора, които са били спасени и доведени до съвършенство от Бог и които обичат Бог повече от всеки друг — това е липса на будна съвест и това не са хора, които са били спасени. Могат ли онези, които са били спасени, да нямат нормална човешка природа и будна съвест? Някои хора чувстват, че не обичат истината толкова много и винаги, когато се сблъскат с проблеми, които включват истините принципи или кардинални въпроси за правилно и грешно, те стават човекоугодници, опитват се да претупат нещата и никога не са способни да отстояват истините принципи, и затова се чувстват укорени в сърцата си и често се молят пред Бог и се чувстват задължени към Него. Въпреки че често са слаби и неспособни да преодолеят това препятствие, в сърцата си те знаят, че не са отстояли истината или справедливостта и че не са останали непоколебими в свидетелството си за Бог, както и че са просто човекоугодници, и затова биха се чувствали твърде неудобно да кажат, че имат някакво свидетелство. Това е, защото не са отстояли истините принципи и нямат истинско свидетелство за преживяване, и са бедни и слепи и не са изпълнили Божиите изисквания; те знаят това в сърцата си и съвестта им често се чувства укорена за това, и те чувстват, че са длъжници на Бог и са натъжени. Тези хора все още имат надежда и поле да постигнат спасение. За разлика от тях, има такива, които външно изглеждат, че разбират истината много добре и са способни да поят хората, да им предоставят ресурс и да им помагат, но когато се сблъскат с проблеми, които включват истините принципи, или кардинални въпроси за правилно и грешно, те никога не застават на страната на Бог и никога не отстояват истините принципи, но въпреки това се хвалят, че са духовни хора, хора, които обичат Бог, и хора, които са предани на Бог. Хората от този тип са в голяма беда. Те не смеят да се изправят пред реалността, не смеят да решават реални проблеми, не смеят да заявят позицията си по важни въпроси и не смеят да отстояват истините принципи по открит и прям начин, но въпреки този факт все пак безсрамно се хвалят, че са духовни хора и казват, че обичат Бог най-много и могат най-добре да схванат Божиите намерения. Хората от този тип нямат абсолютно никаква будна съвест. Може ли човек, на когото му липсва будна съвест, да отстоява истините принципи? Смеят ли открито да заявят позицията си и да застанат на страната на Бог, за да се справят със злите хора? Няма никакъв шанс за това; за такива хора е много трудно да практикуват истината.

Ако човек има съвестта на нормалната човешка природа, той ще регулира своите мисли, думи и дела. Какво означава „регулира“? Означава, че когато твоите мисли и поведение се отклонят от критериите за нормална човешка природа, съвестта ти ще прецени, че е грешно да мислиш по този начин и не е добре да правиш това нещо, и така ти ще се изчервиш и ще се почувстваш неспокоен и укорен. След като изпиташ тези чувства, мислите и поведението ти ще бъдат въздържани до известна степен и тази известна степен на въздържане ще регулира твоето поведение и ще ти даде възможност да избегнеш извършването на неща, които очевидно нарушават истините принципи, и неща, които противоречат на съвестта ти и на моралната справедливост. Но ако нямаш критерия за съвест, тогава, когато вършиш нещо, няма да имаш никакъв критерий, по който да регулираш и въздържаш мислите и поведението си, и така ще се развилнееш, ще правиш каквото ти хрумне, каквото искаш и каквото е полезно и изгодно за теб. При тези обстоятелства, когато нямаш никакви ограничения, твоите мисли и поведение ще бъдат значително усилени. Какво означава „значително усилени“? Няма да има никакво регулиране за тях. Ще бъде точно както е, когато невярващите мамят хората — липсва им будна съвест и ако те измамят с хиляда долара, няма да се почувстват зле, и ако те измамят в такава степен, че семейството ти е съсипано, също няма да се почувстват зле, и дори ако паднеш на колене и ги молиш, те няма да ти обърнат внимание. Те наистина са изключително зли хора. Защо могат да вършат такова зло? Защото нямат будна съвест или въздържането, което съвестта осигурява, и затова могат да бъдат толкова зли и да станат ужасяващи грешници. Следователно е важно да имаш съвестта на нормалната човешка природа. Хората са способни да отстояват истините принципи първо при условие, че имат будна съвест. Именно наличието на будна съвест и чувство за срам позволява поведението ти да бъде регулирано и ти дава възможност да поемеш по пътя на търсене и практикуване на истината. Ако нямаш будна съвест, за да се регулираш, тогава няма да имаш възможност да поемеш по пътя на стремежа към истината. Следователно само въз основа на притежаването на будна съвест хората могат да имат възможност да бъдат поведени по пътя на практикуване на истината и отстояване на истините принципи — но дори и тогава те просто имат тази възможност. Казвам, че те просто имат тази възможност, защото дори ако мислите и поведението на човек се регулират от будната съвест, той все пак може да наруши истините принципи или да не действа в съответствие с тях, като поеме по среден път, не отстоява истините принципи, но и не се съюзява със зли хора. Тоест, под въздействието на съвестта, доста добри хора могат да практикуват истината и да отстояват истините принципи, докато хората с малко по-лоши заложби могат поне да избегнат да бъдат контролирани или принуждавани от зли хора и да избегнат да ги следват в злодеянията — това е просто достигане на долната граница, която идва от критерия за съвест. Въпреки че ти не си практикувал истината, ти не си вършил зло. Човек като този може поне все още да бъде наречен човек със съвест и въпреки че не е практикувал истината, той определено няма да върши зло. Това е въздействието, което съвестта оказва върху хората. За онези, които обичат истината, едно от най-благоприятните въздействия на съвестта е, че тя има шанс да регулира техните думи и поведение и може да ги поведе по пътя на практикуване на истината и отстояване на истините принципи. Следователно съвестта е много важна част от човешката природа на хората и е нещо, без което те не могат. И така, какво означава „съвест“? Ще говорим за това подробно по-късно, когато имаме възможност, но нека просто кажем нещо накратко днес. Съвестта се отнася до добросърдечието и чувството за справедливост на човек, които са двете най-основни качества. Ако ти притежаваш тези две качества, ти си човек със съвест; ако не притежаваш нито едно от тези две качества, тогава ти нямаш съвест. Хората, които нямат съвест, нямат нормална човешка природа, а да нямат нормална човешка природа означава, че нямат чувство за справедливост и не са добросърдечни. Какво означава „няма чувство за справедливост“? Означава да си крив и нечестив. Какво означава „не си добросърдечен“? Означава да си злобен, жесток и нечестив. Хората, които притежават този нрав, са хора без човешка природа и следователно са способни да вършат всякакво зло, защото нямат съвестта на нормалната човешка природа, нито двете същности на чувство за справедливост и добросърдечие, които съвестта на нормалната човешка природа съдържа. Те са безсрамни, изключително криви и особено жестоки и злобни, така че са способни да вършат всякакво зло. Тоест, без значение колко нечестиви и злобни са нещата, които правят, те не чувстват нищо — не се чувстват зле и не се чувстват укорени. Защо са способни да вършат всякакво зло? Защото не са добросърдечни и им липсва същността на човешката природа; каквото и зло да вършат, те мислят, че е обосновано и не смятат, че е зло. Например, ако ти си човек с будна съвест, когато кажеш нещо, което проклина или напада друг човек, няма да можеш да го понесеш. Ще си помислиш: „Казах няколко неща, за да го прокълна, и това е достатъчно. Проклинането на хората ги кара да се чувстват наистина разстроени! Аз също бих се разстроил, ако някой ме прокълне така, така че сега, след като казах няколко неща, за да го прокълна, за да облекча омразата си и да изпусна парата, ще го оставя така“. И така ти ще спреш. Но злите хора не мислят така. Те мислят: „Да те прокълна би било да те оставя да ти се размине леко. Освен това ще те бия, ще съсипя семейството ти и ще накарам потомците ти да страдат! Каквито и зли или лоши неща да ти направя, са обосновани. Стига да си получиш заслуженото възмездие и аз да облекча омразата си, аз съм готов да направя всичко!“. Те може дори да не те прокълнат, а просто направо да ти причинят злини и да ти отмъщават — това е да си зъл. Такива са хората без будна съвест — те са способни да извършат всякакви злини.

В рамките на различните представи и фантазии, които хората имат за Божието дело, тези, които хората осъзнават, са главно представите, за които често говорят и които се отнасят до дисциплиниране, укоряване и наказание. От една страна, ние сме разговаряли за представите и фантазиите, които възникват у хората в рамките на Божието дело; от друга страна, хората трябва също така да знаят, че Бог върши делото Си върху хората по много и различни начини. В зависимост от различните епохи, в които Той върши делото Си, и в зависимост от различното ниво, което Той изисква от хората, и разбира се, в зависимост от различните резултати, които Той иска да постигне у хората чрез Своето дело, а също и в зависимост от различните обекти на Неговото дело и различната природа същност на хората, Бог възприема различни методи и върши делото Си върху хората по много и различни начини. Дисциплинирането, укоряването и наказанието са само малка част от Неговото дело и те не са основните методи, които Той използва в него. Тъй като в третия етап на Своето дело Бог е изразил голям брой истини, за да предостави ресурс на хората и да постигне резултата от спасяването им, количеството дело по дисциплинирането, укоряването и дори наказването, което Той извършва върху хората, е много малко. Освен това, в зависимост от различните обекти на Неговото дело, Бог също така върши тези неща в съответствие със съответните принципи и Неговите действия се менят в зависимост от обектите и различните обстоятелства. При това положение, относително казано, Той рядко дисциплинира, укорява или наказва хората. Следователно хората трябва да спрат да се придържат към предишните си представи и фантазии за Божието дело и тъй като Бог е изразил голям брой слова и голям брой истини, те не бива да продължават да разчитат на това Бог да ги дисциплинира, укорява или наказва, като пасивно Го оставят да ги подтиква да практикуват истината и да навлязат в истината реалност — това е идея, която хората не бива да имат. Правилната идея, която хората трябва да имат, е, че те не бива пасивно да разчитат на това Бог да ги дисциплинира, укорява или наказва, за да ги накара да разберат Неговите намерения или да дойдат пред Него, а вместо това трябва да бъдат по-позитивни и проактивни в идването си пред Бог, за да търсят Неговите намерения и истините принципи. В който и да е момент, Божиите слова и истините принципи са посоката, в която ти трябва да се движиш напред, и те са принципите и пътищата, които трябва най-много да отстояваш и да практикуваш в ежедневието си или по пътя на съществуването си, докато Божието дисциплиниране, укоряване или наказване са просто начини на вършене на делото, които Той проявява в определени специални ситуации и при обстоятелства, при които Той счита за необходимо. Що се отнася до хората, те не бива пасивно да чакат или пасивно да искат това да се случи, като си мислят: „Бог трябва да ме дисциплинира, укорява и наказва, за да мога да обикна истината и да мога да навляза в истините принципи“. Това е погрешна идея и идея, която хората не бива да имат. Някои хора чуват, че онези, които нямат съвест, са зверове и не могат да бъдат спасени, затова се безпокоят и си мислят: „Ако не мога да бъда спасен, това ще бъде наистина проблемно. Тъй като нямам будната съвест на нормалната човешка природа, бих предпочел Бог да ме дисциплинира и наказва като заместител на съвестта на нормалната човешка природа“. Това добра идея ли е? Като сътворено същество и като обикновен член на покварения човешки род, ако наистина мислиш, че си лишен от нормална човешка природа и нямаш съвестта на нормалната човешка природа, ти дълбоко усещаш болката от това и се надяваш, че Божието дисциплиниране, укоряване и наказание няма да те напуснат и че те ще ти дадат възможност да бъдеш преобразен и в крайна сметка да оцелееш — ако ти наистина имаш такава решимост, тогава това може да е добро нещо и е лъч надежда за твоето оцеляване. Но ако нямаш такава решимост, тогава ти казвам: ти си в голяма опасност, ако нямаш будната съвест на нормалната човешка природа. Дори и понякога да си бил обект на Божието дисциплиниране, укоряване и наказание, това е нещо, което Той ти е дарил. Бог върши тези неща и използва тези методи, за да те подтикне и да те предупреди, за да вършиш по-малко зло и да получаваш по-малко наказание. Бог достатъчно е запазил гордостта ти; трябва да си благодарен на Бог, че прави изключение, като ти показва тази благодат, вместо да не знаеш какво е добро за теб. В нормални ситуации Бог няма да извършва никакво дело или да използва никакви начини на работа върху някой, който няма съвестта и разума на човешката природа. Ако си получил дисциплиниране, укоряване или наказание от Бог, без значение кое от тях, дали е леко или малко по-тежко, тогава трябва да си благодарен на Бог за всичко това. Казано на разговорен човешки език, така Бог показва известно уважение към теб и те издига. Бог в никакъв случай не гледа на теб с враждебност, нито те заклеймява, затова ти трябва да го приемеш от Бог. Ако наистина имаш шанса да получиш Божието дисциплиниране, укоряване или наказание извън предоставянето на истината, то това доказва, че Бог все още се отнася към теб като към сътворено същество и член на покварения човешки род. Ти трябва да благодариш на Бог, да разбереш това правилно и да се покориш на Божието дисциплиниране, укоряване или наказание. Не бива да таиш враждебно отношение към Бог заради това, нито да се бунтуваш още повече срещу Бог заради това. Каквото и дисциплиниране да си получил и колкото и тежко да е наказанието, което си получил, трябва да се покориш на Бог и да Му благодариш незабавно, като Му благодариш, че те е подтикнал и предупредил, че ти е дал този шанс, и че ти е дал възможността да получиш всичко това от Него. Това също доказва, че ти все още имаш връзка с Бог и че тази връзка не е напълно прекъсната. В Божието дело на управление на човечеството и в процеса на Божието спасяване на хората, Бог все пак те държи в сърцето Си; най-малкото, Бог все още те вижда — когато Той вижда твоето непокорство и твоята поквара, Той все още е готов да те дисциплинира, укорява и наказва. Това доказва, че Той не се е отказал напълно от теб; за теб това е късмет и също така е добра новина. Следователно, дори и да си подложен на малко болезнено дисциплиниране или укоряване, ти трябва да дойдеш пред Бог незабавно. Целта на идването пред Бог не е да се поклониш пред Него, нито е да те накара да почувстваш, че Бог е плашещ или страшен. Вместо това, ти трябва да разбереш какво трябва да направиш, за да Му угодиш, какво трябва да направиш, за да не ти се гневи повече Бог, и какво трябва да направиш, за да се разсее Неговият гняв. Най-малкото, ти трябва да направиш всичко възможно, в рамките на това, което твоите заложби могат да постигнат, за да практикуваш истините принципи, които Бог ти е казал, и не бива да караш Бог отново да ти се гневи. Ако Той ти се гневи отново и отново, а ти продължаваш да си изключително безчувствен и все така твърдоглаво и непреклонно гледаш на Бог с враждебност и се бориш срещу Него до самия край, тогава в крайна сметка това, с което неизбежно ще се сблъскаш, е Бог да се откаже от теб. Когато Бог вече не те дисциплинира, укорява или наказва, тогава Той се е отказал от теб. И щом Бог се откаже от теб, Той ще спре да те подтиква и ще те премахне от погледа Си, като те премести на място извън църквата, на място далеч от центъра на Неговото дело; най-малкото, Той ще направи така, че да не може да те вижда по време на Своето дело — Бог няма да иска да те вижда повече. Ако ти вършиш зло до такава степен и стигнеш до този момент, тогава няма надежда да бъдеш спасен. Разбра ли? (Да.)

Днешното общение беше свързано с темата за избавяне от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог. Независимо дали става въпрос за разобличаване на представите и фантазиите на хората за Бог, или разобличаване на техните нагласи към Бог, или общуване за това как точно и по какви начини Бог върши Своето дело върху хората, във всеки случай, всичко това в крайна сметка казва на хората, че: правилното гледище, което те най-много трябва да имат към Божието дело, е да приемат Божието правосъдие и наказание и да им се покорят, както и да приемат Божиите слова и всички истини принципи, които Той им предоставя, а не да се отклоняват от Бог. Винаги, когато правят нещо, те трябва да търсят истините принципи, да практикуват според тях и да се стремят към навлизане в истината реалност, вместо да полагат усилия за външното си поведение или за външното понасяне на страдания и плащане на цена, и със сигурност вместо да се увличат в своите представи и фантазии и да вдигат много шум за тях. В крайна сметка, каквито и да са твоите представи и фантазии за Бог, резултатът, който Божието дело цели да постигне, е да вложи Неговите слова и истината в хората и да им даде възможност да имат истини принципи, които да спазват, и да отстояват тези истини принципи във всичко, с което се сблъскват в ежедневието си и по пътя на съществуването си — това е резултатът от Божието дело, който се цели. Крайният резултат, който Божието дело постига, е, че истината става реалност на хората и живот на хората, а не че Бог постига всичко това според техните представи и фантазии. Разбирате това, нали? В общи линии общувахме достатъчно по тези теми, нали? (Да.) Тогава тук приключва нашето общение за днес. Довиждане!

8 юли 2023 г.