Първата практика за стремеж към истината: избавяне

Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог

I. Избавяне от представите и фантазиите на човека за Бог: Избавяне от представите и фантазиите на човека за Божието дело

F. Божието дело не променя вродените дадености на хората; целта му е да промени покварения им нрав

Наскоро проведохме няколко общения, които включваха въпросите за вродените дадености, човешката природа и покварения нрав; разговаряхме подробно и конкретно най-вече за някои проявления на тези три аспекта. Чрез такова подробно общение придобихте ли известно разбиране за конкретната класификация на тези проявления? (Да.) След като сте придобили разбиране за конкретните проявления в тези три аспекта, по-ясно ли ви е сега защо хората трябва да се отърват от покварения си нрав или кои неща в хората трябва да бъдат променени и от кои трябва да се отърват? Кои аспекти трябва да бъдат променени, кои не е нужно да бъдат променяни, кои трябва да се практикуват според истините принципи и кои вродени дадености са тези, предопределени и устроени от Бог, които не са свързани с покварения нрав и не изискват от хората да полагат усилия или да правят каквито и да е промени — ясни ли са сега тези въпроси? (Чувстваме, че сме малко по-наясно с тях от преди.) След като придобихте яснота, разбирате ли значението на Божието дело за пречистване на хората, за промяна на нрава им и за спасяването им от влиянието на Сатана? Ясно ли е сега към какво е насочено Божието дело и Божиите слова за предоставяне на истината и разобличаване на различните проблеми у хората? Дали Божието разобличаване на всички проблеми у хората е насочено към техните вродени дадености? (Не.) Насочено ли е към естествените недостатъци на човешката природа на хората? (Не.) Тогава към какво е насочено? (Предимно към покварения нрав на хората.) Насочено е предимно към принципите, според които хората постъпват и действат, техните възгледи и нагласи към Бог, истината, положителните неща и други подобни въпроси. Какво представлява поквареният нрав? Поквареният нрав произлиза от природата на Сатана и се разкрива от природата на Сатана. Всички тези неща противоречат на истините принципи, погрешни са и са действия и проявления на съпротива срещу Бог. Те са основните неща, които се съпротивляват на Бог, и са първопричините хората да са способни да вървят срещу истината, да предават истината, да вървят срещу Божиите намерения и да вървят срещу Божиите изисквания. От друга страна, вродените дадености са просто някои основни, инстинктивни неща, с които се раждат хората; но животът, на който човечеството понастоящем разчита за оцеляване, е поквареният нрав. Следователно това, което Божието дело цели да промени, е поквареният нрав на хората. Именно защото поквареният нрав се съпротивлява на Бог и принадлежи на Сатана, и може да се каже, че е цялостно проявление на всички негативни неща — различните видове покварен нрав, които се разкриват в хората или различните състояния и подробните разкривания и проявления, които включват покварен нрав, до едно са свързани с негативни неща — следователно първопричината за това хората да се съпротивляват на Бог не са техните вродени дадености или определени недостатъци в човешката им природа, а животът, който приема покварения нрав за своя основа за оцеляване. Този живот произлиза именно от Сатана. Така че това, което в крайна сметка трябва да се промени, е поквареният нрав на хората, и това, от което те трябва да се отърват, е също поквареният им нрав. Разбира се, може да се каже също, че само когато се промени поквареният нрав на хората, те могат да спрат да се съпротивляват на Бог. С други думи, едва когато хората са се отървали от покварения си нрав, това означава, че са били спасени, и едва когато хората са били спасени, те могат да спрат да се съпротивляват на Бог и напълно да Му се покорят. Следователно истинското значение на Божието дело за спасяване на хората е да им даде възможност да се отърват от покварения си нрав. Истинското значение и очакваният резултат от това Бог да казва на хората, че стремежът към истината означава да гледат на хората и нещата и да постъпват и действат според Божиите слова и с истината като свой критерий, е да даде възможност на хората да се отърват от покварения си нрав и да гледат на хората и нещата, и да постъпват и действат с оглед на това, че Божиите слова са техният живот. Разбирате ли? (Да.)

Преди разговаряхме за някои конкретни разкривания и проявления, свързани с вродените дадености, човешката природа и покварения нрав. Някои проявления се отнасят до вродените дадености, някои — до недостатъци в човешката природа, някои са проявления на подъл характер, а някои са конкретни проявления на покварен нрав. Недостатъците в човешката природа на някого и подлата същност на неговата човешка природа са нещата, които хората бъркат най-лесно. Недостатъците в човешката природа попадат най-вече в категорията на вродените дадености. Например някои хора заекват, когато говорят, а други имат бърз или бавен темперамент. Тези недостатъци в човешката природа, стига да не попадат в категорията на подъл характер, в общи линии спадат към обхвата на вродените дадености. Подлият характер обаче не е свързан с вродените дадености; той е разкриване на покварен нрав и трябва да спада към покварения нрав, а не към вродените дадености. Това е така, защото в характера на човека Бог му е дал две основни неща: съвест и разум. Ако характерът на някого е подъл, това се отнася до проблеми със съвестта и разума му. Това определено не се отнася до неговите вродени дадености. Определено спада към покварения нрав; това е конкретно проявление на определен покварен нрав. Фактите са достатъчни, за да покажат, че след като някой бъде покварен от Сатана, той губи своята съвест и разум. Сърцето му е напълно подведено от Сатана и той приема много мисли и гледища, които идват от Сатана, както и някои твърдения и мнения от злите тенденции. Когато нещата стигнат дотук, съвестта и разумът му са напълно покварени и разядени — може да се каже, че по това време съвестта и разумът му са напълно изгубени. Това, което се проявява, е, че характерът му е много непочтен и зъл. Тоест, преди да е приел положителните неща, той вече е приел в сърцето си много погрешни неща от Сатана. Тези неща са покварили тежко неговата човешка природа, в резултат на което неговата човешка природа е много лоша. Например, след като приеме сатанинската мисъл и гледна точка от света, която гласи: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, дали съвестта му ще се подобри, или ще остане същата, или ще се влоши? (Ще се влоши.) А какви са конкретните проявления на това влошаване? (Той взема предвид само собствените си интереси във всичко, което прави.) Заради собствената си цел и интересите си той не се спира пред нищо. Той е способен да мами другите и да им вреди и да прави всичко, което противоречи на морала и съвестта. Колкото повече прави, толкова по-безмилостни стават действията му, толкова по-мрачно става сърцето му, толкова по-малко чувство за съвест има и толкова по-малко човешка природа запазва. Заради собствените си интереси той ще излъже и измами всекиго, като мами както хората, които познава, така и тези, които не познава — ще мами колеги, членове на семейството и дори най-близките хора около себе си, като вреди на онези, които най-много му се доверяват. В началото, когато върши тези неща, той изпитва известен вътрешен конфликт и слабо усещане в съвестта си. По-късно започва да обмисля как да действа, като започва първо с непознати и в крайна сметка не проявява милост дори към собствените си роднини. Виждаш ли, неговата човешка природа прогресивно се покварява, постепенно се разяжда от мислите и гледищата на Сатана, като например „интересите са над всичко“ и „всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Този процес на постепенно разяждане е процесът, при който съвестта му постепенно губи чувствителност и престава да функционира, докато накрая достигне точката на пълна загуба. В крайна сметка той няма морални граници или чувство за съвест в действията си и може да измами всекиго. Каква е причината той да може да измами всекиго? Каква е първопричината? Тя е, че той е приел мислите и гледищата на Сатана и действа под господството на мислите и гледищата на Сатана. В крайна сметка съвестта и разумът на неговата човешка природа вече не функционират; тоест основните неща, които човешката природа трябва да притежава, напълно престават да действат, те са напълно разядени и контролирани от злите мисли на Сатана. Процесът на разяждане и контрол е процесът на приемане от негова страна на тези мисли и гледища и, разбира се, това е и процесът на покваряването му. Тъй като съвестта и разумът на неговата човешка природа са покварени, това, което в крайна сметка се проявява у него, е, че неговата човешка природа става много лоша, а в по-тежките случаи той губи своята човешка природа. Това са някои проявления на човешката природа на нормалните покварени хора.

Има и някои специални случаи, при които някои хора дори не са родени като човешки същества, така че не може да се каже, че притежават съвест и разум. За да се изразим абстрактно, те не са преродени от хора. Въпреки че въпросът за прераждането, реинкарнацията и трансмиграцията е абстрактен и невидим за хората, те би трябвало да могат да разберат това лесно; това е нещо, което хората могат да проумеят и възприемат. Такива хора не са преродени от човешки същества, така че от какво са преродени? Някои са преродени и са преминали от животни, а други са преродени от дяволи; те са родени без човешка природа. Хората без човешка природа са родени без съвест или разум; това не е изцяло причинено от покварата. По своята същност те са живи сатани и живи дяволи. Преродени са от дяволи. Например антихристите са зли хора; те са преродени от зли хора. По-късно в живота приемат още повече мисли и възгледи на Сатана. Това, което имат първоначално, съчетано с това, което придобиват по-късно, ги прави все по-лоши. Такива хора са родени да не обичат положителните неща; за тях е присъщо да изпитват неприязън към положителните неща и те жестоко се съпротивляват на положителните неща и ги ненавиждат. Следователно проявлението на човешката природа у такива хора е, че нямат ни най-малка съвест или разум. Напълно невъзможно е да се видят каквито и да е достойнства или силни страни на човешката природа у тях. Разбира се, това достойнство определено не се отнася до това да си изкусен в пеенето, в изразяването на възгледите си или в определено техническо умение или професия. Не за тези достойнства става дума. По-скоро става дума за достойнства на човешката природа като това да си добросърдечен и благ, да разбираш другите или да си съпричастен. Тези конкретни проявления в обхвата на съвестта и разума на човешката природа напълно липсват у тях. Така че какви са основните характерни черти на човешката природа на такива хора? Девиантност и зло. Това са двете основни характерни черти. Те не обичат положителните неща; когато чуят за положителни неща, могат да признаят, че са правилни, но никога не ги приемат. Всичко, което е в сърцата им и което разкриват, е свързано с девиантност и зло. Това е една от основните характерни черти на хората, чиято присъща човешка природа същност е зла. Такива хора са преродени и са се преселили от дяволи и сатани. Дори без изкуствено насаждане, обучение, влияние или обуславяне по-късно в живота, те вече са много зли. Присъщо им е да са създания от този сорт. Мислите и възгледите им изначално притежават много съществени неща, които принадлежат на Сатана. На всичкото отгоре, след раждането си те приемат още повече погрешни мисли и възгледи от злите тенденции на Сатана. Така че може да се каже, че в природата същност на такива хора се налива масло в огъня, тя става още по-зла и по-лоша, тоест притежава всички отровни качества, които можем да си представим, и става още по-крайна. Това са двата специални случая на хора, преродени от животни, и хора, преродени от дяволи. При нормална ситуация, независимо с какви недостатъци в човешката природа е роден човек, стига да показва някои проявления на подъл характер, това попада в обхвата на покварения нрав. Ако може да приеме истината, да практикува истината и да върви по пътя на стремеж към истината, накрая може да се отърве от целия си покварен нрав. Когато се отърве от покварения си нрав, съответно ще се променят и противните аспекти на характера му. Такива хора са онези, които могат да бъдат спасени; те са нормални покварени човешки същества. Дори да покажеш някои проявления на лош характер или ти липсва почтеност, или някои проявления на човешката ти природа не съответстват на истината и са противни на другите, стига съвестта и разумът ти все още да съществуват и все още да могат да служат като основни условия за това как гледаш на хората и нещата и как постъпваш и действаш — което означава, че съвестта и разумът ти все още могат да влияят на това как гледаш на хората и нещата и как постъпваш и действаш, и съвестта и разумът ти все още могат да функционират в теб — тогава в крайна сметка поквареният ти нрав може да бъде променен. Ако съвестта и разумът на даден човек не могат да контролират или да насочват нищо, което той прави, тогава може да се каже, че този тип човек е неспособен да приеме истината и още повече е неспособен да я практикува. Така че такива хора няма лесно да се отърват от покварения си нрав. Защо е така? Защото съвестта и разумът на такива хора изобщо не функционират. Те вече нямат възможността да приемат истината и вече не притежават основните условия за приемане на истината. Много е трудно за тези хора да се отърват от покварения си нрав. Следователно, независимо какви проблеми съществуват в човешката ти природа, изследвай себе си, за да видиш дали когато си напът да действаш по начин, който противоречи на човешката природа или на истината, не чувстваш нещо в съвестта си или не чувстваш болка или укор в сърцето си, и дали имаш граница или критерий в сърцето си, за да прецениш дали това нещо трябва или не трябва да се прави, дали действието по този въпрос противоречи на морала или съвестта, и ако погледнем по-дълбоко, дали нарушава истините принципи. Ако имаш усещане за съвест, ако можеш да прецениш, че този въпрос противоречи на човешката природа и истината, и можеш в рамките на действието на съвестта и разума си да се въздържаш и да контролираш действията си, тогава имаш възможността или е вероятно да можеш да приемеш истината и да практикуваш според истините принципи. Ако обаче в каквито и да е твои действия не чувстваш нищо в съвестта си, не можеш да прецениш какъв е критерият за този въпрос или дали трябва да го правиш, и не знаеш дали ако направиш това нещо, то съответства на човешката природа, моралната справедливост или истините принципи — и освен това, когато правиш това нещо, ако то противоречи на съвестта, човешката природа или истините принципи, но съвестта ти не може да функционира, за да те спре да не извършиш това погрешно и негативно нещо — тогава хора като теб по същество нямат възможност да приемат истината. От това следва, че нямаш възможност да се отървеш от покварения си нрав.

Дали хората могат да се отърват от покварения си нрав зависи от това дали могат да приемат истината — това е съвсем очевидно. А дали хората могат да приемат истината зависи от това дали имат усещане за съвест. И така, как може да се разпознае дали някой има усещане за съвест? Необходимо е да се погледне дали когато върши нещо, той притежава най-основната съвест, която човешката природа трябва да притежава, и дали когато прави нещо или казва нещо, съвестта му функционира. Например когато искаш да кажеш нещо, което противоречи на съвестта ти и на фактите, за да наклеветиш някого, или когато искаш да излъжеш, имаш угризения на съвестта: „Не бива да казвам това. Да кажа това е лъжа и измама, което означава, че не съм честен човек. Бог проучва внимателно и собствената ми съвест няма да ми позволи да направя това. Не е уместно да казвам това“. Да имаш тези мисли означава, че съвестта ти функционира. Когато съвестта ти функционира, думите, които казваш, може все още да съдържат някои примеси или елементи на човешка умисъл и може да не са 100% точни. Обаче под въздействието на съвестта ти думите, които изговаряш, вече са относително уместни. Ако можеш допълнително да практикуваш истината и да говориш въз основа на принципи, тогава думите, които казваш, ще бъдат напълно уместни и ще станеш честен човек. Но ако някой не е предмет на функцията на съвестта, той не е непременно способен да стане честен човек или да говори честни думи. Когато например Горното го попита за някого, той може да си помисли: „Този човек наистина не е лош. Заложбите му са добри и човешката му природа също е доста добра. Дали Горното пита за него, за да го повиши? Ако той бъде повишен, тогава това означава, че аз няма да бъда повишен. Не мога да кажа истината; просто ще кажа, че е на средно ниво“ — започва да мисли как да говори по начин, който е изгоден за самия него. Когато мисли по този начин, функционира ли съвестта му? Няма съвест и не е предмет на функцията на съвестта. Хората без съвест нямат човешка природа. Те казват каквото искат да кажат и лъжат когато поискат да излъжат. Защо лъжата не ги кара да се чувстват зле? Защото не подлежат на функцията на съвестта. Така в сърцето им няма въздържане от съвестта и разума, нито каквато и да е възпираща сила. В крайна сметка могат да казват лъжи и да удовлетворяват личното си желание да лъжат според собствената си воля. Каква е накрая същността, проявена от такива хора? Да правят нещата без възпиращата сила на съвестта, което означава, че не подлежат на функцията на съвестта. Хората, които не подлежат на функцията на съвестта, правят грешки и вършат зло, без да почувстват угризения или безпокойство в сърцата си. Следователно правят всичко, като използват за критерий собствените си интереси. Такива хора нямат никаква възпираща сила и не са предмет на функцията на съвестта, така че могат ли да практикуват истината? (Не.) Не могат да практикуват истината. За да прецениш какъв вид човешка природа имаш, трябва преди всичко да погледнеш дали думите и действията ти се управляват от съвестта и разума, и дали можеш да практикуваш истината, да се отървеш от покварения нрав и да постигнеш спасение. Ако съвестта и разумът ти все още могат да функционират нормално, то тогава си човек със съвест и разум. Ако думите и действията ти не са въздържани от съвестта и разума и дори можеш да действаш напълно своеволно и безскрупулно без никакво въздържане, тогава не само си лишен от съвест и разум, но ти липсва и човешка природа. Ако всичко, което се проявява в човешката природа на даден човек, може общо взето да попадне в обхвата на подлия характер, тогава този човек по принцип няма човешка природа. Белегът за липса на човешка природа е отсъствието на съвест и разум и това да правиш нещата без функцията на съвестта. Например, ако му кажеш, че човек трябва да постъпва със съвест и човешка природа, той си мисли: „Колко струва съвестта? Може ли притежаването на съвест да донесе пари? Може ли притежаването на съвест да ме нахрани?“. Но за хората със съвест е различно. Ако понякога направят нещо лошо, подтикнати от алчност, причинявайки вреда на другите, те по-късно ще почувстват угризение и съжаление, като си мислят: „Наистина навредих на хората, като им причиних това. Това не е ли да сториш зло? Как съм могъл да бъда толкова заблуден по онова време? Защо не можах да се въздържа? Трябва да намеря начин да поправя нещата“. Виж как са измамили някого тогава и въпреки че са придобили някаква облага, когато си помислят за тази облага, се чувстват неспокойни в сърцата си и се ненавиждат, като си мислят: „Как можах да направя нещо подобно? В бъдеще категорично не мога да направя това отново. По-добре да живея в бедност или да гладувам, отколкото да направя това отново. Това не е нещо, което човек трябва да прави — извършването му би довело до съжаление за цял живот!“. Да направят нещо подобно веднъж е толкова отвратително за тях, колкото да глътнат умряла муха. Така че никога повече не го правят. Чувстват разкаяние и тревога в сърцата си. От друга страна, хората без човешка природа ще си напрягат умовете и ще се съсредоточат изцяло върху това да мамят другите, като го правят напълно без задръжки; нямат угризения на съвестта и не показват милост. Нанасят ужасна вреда на другите и дори се чувстват щастливи, като си мислят: „Така им се пада! Кой ги накара да попаднат в ръцете ми? Ако не измамя тях, кого другиго да измамя? Просто имаха лошия късмет да налетят на мен!“. Имат ли такива хора някакво усещане за съвест? (Не.) Без значение колко ужасно мамят другите или до каква степен им вредят, те никога не казват и едничка дума като извинение, и не чувстват никаква вина или разкаяние. Вместо това се чувстват горди и късметлии в сърцата си. Всеки път, когато се наслаждават на това, което са придобили чрез измама, те не се чувстват обезпокоени, а смятат, че това е напълно обосновано. Смятат, че са способни, умели и умни, че това, което са мислили и направили тогава, е било правилно и че е трябвало да получат дори повече чрез измамата си. Кажете Ми, имат ли такива хора човешка природа? (Не.) След като са сторили зло, те все още могат да мислят по този начин и да показват такова поведение. Смяташ ли, че такъв човек може да бъде спасен? Ще измами ли отново, ако е изправен пред подобни обстоятелства? (Ще измами.) Колкото повече мами, само ще става по-умел в измамата, по-доволен от себе си и ще се чувства все по-умен. С всяка измама сърцето му почернява, действията му стават по-безмилостни, а методите му — по-жестоки. За такива хора няма спасение. Може да се каже, че са напълно пленени от Сатана. Те са зли хора, дяволи и негодници до мозъка на костите си. Ако говориш на такива хора за съвест и човешка природа, те ще ти се присмеят и ще кажат: „Ти си един голям тъпак, който действа със съвест и човешка природа — кой ще ти плати за това? Няма ли накрая просто да си останеш бедняк? Виж аз колко добре се справям, а само виж себе си — толкова си жалък!“. Те ще ти се присмиват и ще те презират. Такава човешка природа е напълно лишена от съвест — съвестта на такива хора е напълно изгубена; те са напълно завладени от дяволи и са станали същински живи дяволи. Следователно не говори с такива хора за истината — те не могат да я приемат. Нямат дори нормална човешка природа, така че как могат да приемат истината? Хората, които могат да приемат истината, имат граници когато става въпрос за това как гледат на хората и нещата, как постъпват и действат, особено когато това засяга собствените им интереси. Какви са тези граници? Да бъдат въздържани и контролирани от съвестта си. Ако могат да бъдат въздържани и контролирани от съвестта си, може да се каже, че до известна степен такива хора все още имат човешка природа и граници в постъпките си. Това означава, че действат с известно благоразумие. Когато общуват с другите или правят каквото и да е, ако не разбират истините принципи или не знаят как да действат в съответствие с истината, могат най-малкото да спазват границите на съвестта. С други думи, съвестта им все още има осъзнатост и може да функционира. Ако съвестта им може да функционира, тогава имат възможността да приемат истината. Съвестта им ще се развива в положителна посока и в крайна сметка частите от характера им, които не са добри, донякъде ще се променят. Докато характерът им постепенно претърпява трансформация, те стъпка по стъпка ще се отърват и от различните си видове покварен нрав. Ясно ли е това сега? (Да.)

Хората трябва да виждат ясно кого спасява Бог и кои части от хората спасява и преобразява Той. От една страна, те трябва да имат ясна представа за себе си, а от друга трябва да имат и проницателност по отношение на хората около тях. Що се отнася до проявленията на подъл характер, някои от тях включват разкриванията на покварен нрав. Те се отнасят предимно до проявления, които нарушават истината и са непокорни и съпротивляващи се на Бог. В очите на хората такива действия не нарушават закона и не биха били заклеймени от закона, но са заклеймени от Бог. Те попадат в обхвата на покварения нрав. Други проявления на подъл характер не само включват покварен нрав, но и се отнасят до проблема да имаш жестока човешка природа същност. Такива хора са способни да извършат всякакъв вид лошо деяние и са напълно зли хора. Ако даден човек има проблеми с характера си само в един аспект, но все пак говори и действа със съвест и разум, и извършва някакво зло само при специални обстоятелства, тогава той не е зъл човек. Злите хора нямат никаква съвест или разум. Могат ли хората без съвест и разум да вършат добри неща? Категорично не. Могат ли да практикуват истината? Още по-малко. Ако съвестта на даден човек функционира и има възпираща сила, тогава характерът и поведението му могат да се подобрят до известна степен. Ако човек няма съвест и независимо какво прави, му липсва функцията на съвестта, тогава характерът и поведението му няма да се подобрят. Следователно разпознаването на човек не може да се основава изцяло на неговия характер или почтеност; основното нещо е да се види дали има съвест и разум и дали съвестта и разумът му функционират. Ако има съвест и разум и тази съвест и разум могат да функционират, когато действа, тогава той все още притежава основна човешка природа. Ако действията му са лишени от функцията на съвестта и разума, тогава не притежава основна човешка природа — лишен е от човешка природа. Хората, които притежават основната функция на съвестта и основна човешка природа, имат възможността за спасение, докато онези, на които липсва основна човешка природа, нямат възможност за спасение. Кой е основният фактор за това дали някой може да получи спасение? (Основният фактор е дали има съвест и разум в себе си.) Точно така. И така, можете ли да разпознаете дали някой има съвест и разум? (Можем донякъде да разпознаем. Най-важното нещо е да се види дали в действията си човек е вътрешно въздържан от съвестта и разума и дали има морални граници.) По отношение на доктрината и теорията, точно така се обяснява това — имате ли някакви конкретни примери? (Например докато изпълняват дълга си, някои хора нарушават принципите и вършат безразсъдни злодеяния, а братята и сестрите посочват проблемите им или ги кастрят. В такива случаи, ако тези хора имат съвест и разум, те инициативно ще се самоанализират и ще се опитат да опознаят себе си. Ако обаче им липсва съвест и разум, в тях може да се породи негодувание или дори може да нападат и да отмъщават.) Това е добър пример. Когато хора със съвест и разум бъдат критикувани от другите, че са направили нещо нередно, те се чувстват засрамени и виновни. В сърцата им възникват угризения, а с угризенията ще се появят проявления на разкаяние и желание да се справят по-добре. Що се отнася до хората без съвест и разум, независимо колко големи са злодеянията или грешките, които извършват, независимо колко загуби причиняват на църковното дело или колко проблеми и смущения носят на братята и сестрите, при критики те имат сто причини, с които да се оправдаят и защитят, като отказват да признаят прегрешенията си и в най-малка степен. Очевидно е, че причиняват загуби на делото, но въпреки това в сърцата си не чувстват вина. Кажете Ми, ще почувстват ли угризения? (Няма.) Няма да почувстват угризения. Могат ли хората без угризения да се покаят? (Не.) Дали хората, които не могат да се покаят, са онези, които приемат истината? (Не са.) Ще продължат ли да правят същите неща? (Да.) Докога? (Тъй като им липсва чувство за съвест, ще продължат да го правят.) Правилно. Ще продължат да правят това. Без значение какво казват другите, няма да слушат: „Просто така правя нещата — дори да не ви се харесва! Какво общо има с мен това, че църковното дело търпи загуби? Единственото, което има значение, е аз самият да не търпя загуби“. Това е гледната им точка. Добре, това е всичко от нашето общение по тази тема. Размишлявайте върху това, за което разговаряхме, съпоставяйте го със себе си и с нещата и хората около вас, постепенно го разберете и използвайте тези слова, за да гледате на другите, да гледате на нещата и да гледате себе си. Малко по малко ще придобиете разбиране за тези неща.

6. Различни проявления на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав

Безнравственост

Преди разговаряхме за много конкретни проявления, които включват човешката природа, вродените дадености и покварения нрав. Днес ще продължим с общението за някои конкретни проявления, които включват тези три аспекта. Ще започнем с първото проявление: безнравственост. Какво означава този термин? (Означава, че някой не е уравновесен, не е порядъчен и благопристоен, и е потаен и прикрит.) (Означава, че нечие поведение и държание изглеждат сравнително нечестиви.) Сравнително нечестиви — това изглежда малко абстрактно. Повечето хора не могат да си представят в какво точно се проявява тази нечестивост. Има ли още? (Безнравственост означава, че поведението и държанието на някого са сравнително долнопробни.) Колко аспекта споменахте? Да си потаен и прикрит, нечестив, долнопробен, достоен за презрение, позорен — не са ли това проявленията? (Да.) Тогава може ли понятието за безнравственост да се замени с това да бъдеш достоен за презрение и долнопробен? (Може.) В рамките на кой аспект се категоризират тези проявления на безнравственост? (Подъл характер.) Това недостатък на човешката природа ли е? (Не.) Това проявление е много по-сериозно по природа от недостатък на човешката природа, така че не може да бъде категоризирано като недостатък на човешката природа. Безнравствеността е проявление на подъл характер. Ако някой действа по безнравствен начин, въпреки че не може да се каже, че е зъл човек, ако погледнем откъм проявленията на безнравственост, той винаги кара хората да изпитват неприязън и отвращение. Такива хора, които показват безнравственост, със сигурност вършат нещата по подмолен и прикрит начин, без изобщо да са открити, държат се по сравнително низък начин и винаги вършат достойни за презрение неща. Тоест използват достойни за презрение, безсрамни и позорни методи, когато правят нещо — методи, които не са почтени или открити. Повечето хора изпитват отвращение и ненавист, когато видят това. Това показва, че те са достойни за презрение и са низки. Най-отявлената им характерна черта е, че са особено мерзки, низки и достойни за презрение. Каквото и да правят или казват, не могат да бъдат порядъчни и открити; винаги правят някакви подмолни маневри и се занимават с някакви позорни неща. Например, това да вярваш в Бог е всеобщо признато като нещо много достойно — нещо, което хората могат да разберат и одобрят. Но когато тези хора вярват в Бог, те се държат така, сякаш са поели по грешен път, сякаш това е нещо позорно. Това е типът хора, които са достойни за презрение и безнравствени. Каква роля обикновено играят безнравствените хора сред другите? (Те са негативни персонажи, презрени хора.) Играят отрицателна роля. Какви характерни черти имат такива хора? Възможно е от външния им вид да не можеш да кажеш, че са много лоши, или не можеш да видиш, че имат някакви лоши намерения в това, което правят. След като обаче общуваш с тях известено време, имаш чувството, че винаги говорят и действат по начин, който не е порядъчен и открит. Казаното от тях звучи хубаво, но това, което правят зад кулисите, е нещо различно. Винаги чувстваш, че намеренията им не са правилни или че не говорят за нещата, които възнамеряват да направят, като те оставят озадачен. В крайна сметка започваш да усещаш, че такива хора са изключително ненадеждни и вършат само достойни за презрение, скришни неща и винаги провалят делата ти. Това са безнравствени хора. Няма да видиш тези хора открито да изразяват своите различаващи се възгледи или открито да казват възражения. Пред другите те може дори да кажат нещо, което звучи хубаво, като примерно: „Не можем да направим това; трябва да действаме със съвест“. Обаче зад кулисите те манипулират нещата, като подстрекават някои непроницателни, глупави и невежи хора да действат според техните намерения. В крайна сметка това, което са искали да постигнат, се осъществява, те се наслаждават на резултатите от това постижение и въпреки това никой не осъзнава, че е било тяхно дело. Виждаш, че не казват или правят нищо в присъствието на другите, но въпреки това ходът на събитията в крайна сметка протича в посоката, която те са манипулирали. От тази гледна точка такива хора са също донякъде коварни. Има ли безнравствени хора около вас? Лесно ли е за другите обикновено да разпознаят или прозрат безнравствените хора? (Не.) Тези хора се крият доста дълбоко. Проблемът при тях е проблем на характера; те имат лоша човешка природа същност. Срещали ли сте безнравствени хора? Ясни ли са ви основните проявления на такива хора? (Не много.) Отсега нататък трябва да внимавате и да наблюдавате какви хора около вас често разкриват различни проявления на безнравственост. Сравнително абстрактни и скрити ли са проявленията в това отношение? (Да.) Дори и да има такива хора около теб, тъй като те са трудни за разпознаване, няма да ти е лесно да ги забележиш. Когато един ден все пак идентифицирате такъв човек, можете да го наблюдавате и да записвате проявленията му от началото до края, за да видите какви наистина са характерните му черти и същността му, след което да ги обобщите. Засега ще спрем тук по темата за проявлението на безнравственост.

Похотливост

Следващото проявление е похотливост. Първо погледнете — в кой аспект попада похотливостта? (Подъл характер.) Попада в обхвата на подлия характер. Тогава за какъв вид проблеми се отнася похотливостта като цяло? (Проблеми с междуличностното поведение на човека.) Това е доста точно — похотливостта обикновено включва проблеми на междуличностното поведение между мъже и жени. И така, за мъжете ли се отнася похотливостта или за жените? (И за мъже, и за жени.) Тя не се отнася само за единия пол. Има такива мъже, има и такива жени. Следователно не само мъжете могат да бъдат похотливи. Ако жените имат проблеми с междуличностното поведение, това също е похотливост. И така, какви са конкретните проявления на похотливостта? Винаги да ти харесва да се смесваш с противоположния пол и да се перчиш — що за проблем е това? Не е ли това донякъде похотливо? (Да.) Когато такива хора видят противоположния пол, това ги вълнува. Колкото повече хора от противоположния пол има, толкова повече се вълнуват и толкова повече искат да се перчат. Особено при някои хора, до каква степен се перчат? Разголват гръдта си и излагат на показ гърбовете си, правят провокативни жестове, казват провокативни думи — не са ли това проявления на похотливост? (Да.) Стига наоколо да има представители на противоположния пол, независимо от възрастта им или дали са някой, когото харесват, те се обличат екстравагантно, съблазнително или очарователно, за да привлекат противоположния пол. Не е ли това проявление на похотливост? (Да.) Това е най-често срещаното проявление. Тези явления вече са станали ежедневие и не се разглеждат като нещо необичайно сред невярващите. Те не смятат това за похотливост, а вместо това го виждат като нещо много нормално и уместно. Смятат, че и двата пола трябва да се обличат красиво, за да станат привлекателни и другият пол да им се възхищава, така че представителите на противоположния пол да бъдат примамени да ги ухажват. Такива мисли и възгледи похотливи мисли и възгледи ли са? (Да.) Те винаги искат да бъдат център на внимание за противоположния пол, винаги искат да го привличат и да го накарат да се интересува от тях самите; независимо от семейното им положение или възраст, те винаги имат тези мисли и действия и животът им е изпълнен с такова мислене — не е ли това похотливост? (Да.) Това са някои проявления, които повечето хора намират за относително приемливи и не ги виждат като прекалено похотливи — просто да ти харесва да се представиш и да се перчиш пред противоположния пол. Например това да носиш хубави дрехи, да си пръснеш малко парфюм, да се облечеш донякъде съблазнително, да казваш провокативни думи или да парадираш с чара си — тези похотливи проявления са неща, които повечето хора намират за поносими. По-сериозно проявление на похотливост е това, че независимо от средата, в която виждат представители на противоположния пол, такива хора смеят да си позволяват волности и да ги докосват. Те небрежно се приближават и ги докосват, без да се съобразяват с това дали другият човек е съгласен, като се държат така, сякаш винаги са били близки помежду си. Те са особено умели в наблюдаването на израженията и реакциите на другите. Ако видят, че някой не изпитва неприязън и е сравнително кротък, те се осмеляват небрежно да го докоснат по главата или гърба или дори да седнат близо до него, или да хванат ръката му, ако другият човек не се съпротивлява. Някои жени могат направо да седнат в скута на някой мъж, без да се интересуват как биха се почувствали другите, когато видят това. Това е преминало от обикновено перчене в нещо по-съществено. Не е ли това да си похотлив? (Да.) Могат ли повечето хора да приемат този вид похотливост? (Не могат да я приемат.) Някои хора не мислят, че това е кой знае какво и дори казват: „Това не е похотливост. Съвсем нормално е мъжете и жените да показват обич едни към други. Иначе какъв е смисълът да се живее? Мъжете трябва да се наслаждават на жените, а жените трябва да се наслаждават на мъжете — само тогава животът е интересен“. Ако никой от противоположния пол не прави такива похотливи жестове спрямо тях, те си мислят: „Да не би да нямам никакъв чар? Защо не мога да привлека противоположния пол?“. Тогава се чувстват разочаровани. Когато такива хора срещнат някой похотливец, който ги задява, те се чувстват много доволни и вътрешно очаровани. Най-малкото се чувстват физически и психически удовлетворени, като си мислят, че това някой да се интересува от тях прави живота им стойностен. Следователно някои хора могат да приемат този вид похотливост. Да предположим например, че някой харесва друг човек и има чувства към него; ако този човек винаги го пренебрегва и не проявява интерес към него, той се чувства много разочарован. Но ако този човек понякога го докосва, закача го, гали ръката му или сяда достатъчно близо, за да усети топлината на тялото му — или, ако отидем по-далеч, става въпрос за мъж, който си е позволил волности с жена, тя тогава си мисли: „А, това е хубаво, той ме харесва. Въпреки че не можем да се съберем заедно в този свят, това, че той се отнася похотливо с мен по този начин, поне прави живота ми стойностен!“. Виждаш ли, някои хора приемат този вид похотливост от дълбините на сърцата си, вместо да я презират. Отношението им зависи от това дали човекът от противоположния пол, който прави тези неща, е някой, когото харесват. Ако го харесват и не се чувстват отблъснати, или дори копнеят за него в сърцата си, тогава те не презират такива похотливи хора или похотливи действия. Вместо това могат да ги приемат и да ги приветстват в сърцата си, като им отделят място там. Така някои хора вътрешно приемат такива похотливи личности. Тъй като похотливите хора не са добри, това не означава ли, че онези, които могат да приемат такова похотливо поведение, също са похотливи? (Да.) Те също са похотливи. Има някои проявления, по-сериозни от този вид похотливост — не просто някакво перчене, не просто размяна на погледи или наличие на някакви физически ласки, а нещо още по-сериозно. Съзнанието на тези хора е изцяло погълнато от такива похотливи неща. Ако това се случи, докато някой излиза с друг човек, това е нормално проявление. Но ако нечия възраст и действителните обстоятелства не го позволяват, а той все още мисли изцяло за такива неща, когато види противоположния пол, тогава каква е същността на това проявление? Това означава, че когато е изправен пред противоположния пол, той винаги има нещо като желание и жажда или има наум някаква цел — не е само да иска да задоволи някаква психологическа потребност и толкова; по-скоро иска да предприеме съществени действия и да постигне съществен напредък. В сърцето си постоянно преследва тези неща; освен че в ума му се въртят мисли за похотливи неща, по отношение на поведението му той също започва да търси контакт с подходящи представители на противоположния пол, за да се отдаде на сексуалното си желание и да му даде воля. Не са ли такива хора похотливи? (Да.) В сравнение с предишните два типа похотливи хора, този тип похотлив човек не е ли много опасен и плашещ? (Да.) Такива похотливи хора могат да предприемат действия по всяко време — това вече показва, че са много нечестиви и похотливи. Що се отнася до нивата отвъд това, няма да ги обсъждаме допълнително.

И така, сред тези три типа похотливост, кой можете да приемете? Тоест кой ви кара да чувствате, че някой, който действа по този начин, е нормален, не е нещо кой знае какво и че е някой, към когото не изпитвате голямо отвращение или презрение и можете донякъде да приемете? Какво ниво на похотливост можете да приемете? (Не можем да приемем никакво ниво.) Защо не можете да приемете никакво ниво на похотливост? (Естеството на последния тип похотливост е доста противно и въпреки че първият тип похотливост включва само перчене пред противоположния пол, той причинява смущения на околните.) Първият тип човек няма в сърцето си ясно усещане за разграничаване на половете. Повечето хора обръщат внимание на границите между мъжете и жените, когато общуват с противоположния пол. По-специално, когато става въпрос за жени, които взаимодействат с мъже, те трябва да останат сдържани и да запазят някои граници пред мъжете. Някои жени обаче обичат да общуват с противоположния пол и се вълнуват, когато видят някого, когото харесват. Щом им се удаде възможност, те намират извинение да осъществят контакт. Всеки, който умишлено се стреми да взаимодейства с противоположния пол, има нещо анормално в сърцето си. Въпреки че първият тип похотливост не включва съществени похотливи начини на действие, нито води до някакви конкретни събития, нито включва сексуално посегателство, въз основа на проявленията на тези хора, по отношение на междуличностното поведение, на тях им липсват ясни граници между мъжете и жените. Тоест в сърцата си те нямат ясни граници и не разбират, че нормалните хора трябва да имат усещане за срам и да не карат другите да ги гледат отвисоко. Ако някой показва похотливи проявления, без да чувства нищо по отношение на това, той не е нормален човек и най-малкото му липсват съвестта и разумът на нормалните хора. Независимо дали някой е мъж или жена, той трябва да спазва границите между половете и в сърцето си трябва да е наясно, че тези граници не могат да бъдат прекрачвани. Бог създаде мъжете и жените с вродени различия; не е възможно границата между тях да се заличи. Ако на някого винаги му липсват ясни граници между мъжете и жените и постоянно се перчи пред противоположния пол, това не е просто обща разпуснатост или липса на въздържане — това предполага проблем с междуличностното поведение. Независимо дали нещата, които прави, включват съществени проблеми, стига тези проявления да предполагат проблеми с междуличностното поведение, те са несъвместими с човешкото усещане за срам. Особено по въпросите между мъже и жени, ако човек не познава срама или му липсва усещане за срам, тогава той е в голяма опасност. Ако можеш умишлено да парадираш с чара си пред противоположния пол и да се опитваш да го привлечеш, много е вероятно да преминеш към следващото ниво на похотливост. Възможно е да започнеш с перчене, но това лесно може да прерасне в опипване, а оттам — в нещо по-съществено, докато накрая не се изплъзне от контрола ти. Разбираш ли, независимо от нивото на похотливост, стига да попада в обхвата на похотливостта, то включва проблем с междуличностното поведение. Щом включва проблем с междуличностното поведение, няма разлика между нивата на тежест. Това е така, защото такива проблеми могат да ескалират — започва се с перчене и липса на усещане за срам, като това лесно може да прерасне във физически контакт, развиване на привързаност и след това двамата да станат неразделни. Оттам може да ескалира още повече, като излезе от контрол и стане твърде късно за съжаление. Щом стане реалност, е трудно да се стигне до уместен завършек. Така че независимо какви проявления на похотливост имаш, стига да включват проблем с междуличностното поведение, ако не се въздържаш и ти липсва усещане за срам — ако ти е напълно безразлично какво казват другите за теб, как те оценяват хората или как гледа на теб Бог — тогава си в голяма опасност. Какво означава да си в голяма опасност? Означава, че като се започне с обикновени похотливи действия и проявления, е много лесно да пропаднеш и да направиш абсурдни неща, които да оставят у теб съжаление за цял живот. Разбирате ли? (Да.) Следователно, ако не можеш да прозреш същността на проблема с похотливостта и не успееш да го разрешиш своевременно, създаваш много проблеми. Ако имаш такива проявления или обичаш да преследваш такива неща, това доказва, че с човешката ти природа има сериозен проблем. Какъв проблем? Липса на усещане за срам. Въпросът с междуличностното поведение е свързан с човешкото усещане за срам. Ако ти липсва усещане за срам, тогава нямаш граници, когато правиш такива неща. За каквото и да си помислиш, можеш да действаш според него. Мислите и желанията ти няма да бъдат нито контролирани, нито ограничавани. Стига средата да е подходяща, мислите и желанията ти ще използват възможността да се изявят, постепенно ще се разраснат и ще стигнат до точка на пръсване. Това ще доведе до ужасяващи последици.

Ако около вас има такива похотливи хора, чийто проблем с похотливостта не е само в това, че понякога правят по някоя провокативна забележка, и чиято похотливост не е насочена само към няколко конкретни личности — а по-скоро често се държат по този начин, нямат никакво усещане за срам и проблемът остава неразрешен дори когато другите ги презират, напомнят им или ги предупреждават, а те продължават да бъдат похотливи и похотливостта им дори става все по-тежка — и ако срещнете такива хора, тогава трябва да ги избягвате. Защо трябва да ги избягвате? Защото похотливите хора нямат срам. Имат ли хората без срам някакво въздържане в действията си? Могат ли да се въздържат? (Не.) Не могат да се въздържат, така че трябва да избягваш такива хора; прави всичко възможно да избягваш общуването с тях. Ако работата изисква от теб да имаш контакт с тях и той не може да бъде избегнат, тогава го ограничи до строго служебен контакт, но е най-добре да присъстват няколко други души, когато общуваш с тях. Не общувай с тях насаме и не им давай никаква възможност, която да използват. Прави всичко възможно да избягваш да оставаш насаме с тях, за да не изпаднеш в изкушение и да не дадеш на Сатана никаква възможност, която да използва. Независимо за какъв вид похотливо поведение става въпрос, стига да установиш, че такива хора нямат срам в междуличностното си поведение, че могат да флиртуват с всеки представител на противоположния пол и че дори са толкова похотливи, че могат да пускат непристойни шеги в присъствието на много представители на противоположния пол, като говорят все едно това е напълно нормално и оставят слушателите изчервени, засрамени и неспособни да понесат да ги слушат, докато те самите не чувстват нищо, не осъзнават и не им пука, тогава такива хора трябва да се избягват. Разбирате ли? (Да.) Особено когато общуват с теб насаме и ти показват особена грижа и внимание, и още повече са толерантни към твоите недостатъци и несъвършенства, а след това често започват да ти пускат ръце или външно се представят за галантни и изискани, но думите им винаги носят подтекст на непристойност — такива хора са много опасни и трябва да се пазите от тях. Има и някои хора, които по въпроси, за които очевидно може да се разговаря или да се пита някого от същия пол, или относно работа, която може да се свърши с някого от същия пол, не правят това, а вместо това настояват да търсят някого от противоположния пол. Когото и от противоположния пол да са си набелязали, те постоянно му задават въпроси, досаждат му, завързват ненужни разговори и си измислят неща, с които да го притесняват, като винаги му задават безполезни въпроси, които не е нужно да се задават, и правят какво ли не, за да създадат възможности за взаимодействие насаме с този човек. Целта им да търсят възможности е да задоволят собствените си желания. Независимо дали си мъж или жена, какво трябва да правиш, когато срещнеш такива хора? (Да стоим далеч от тях.) Трябва да измислиш начин да им откажеш; обясни им нещата пределно ясно. Недей просто да страниш от тях мълчаливо и да си мислиш, че това е достатъчно. Ако случайно ти досаждат еднократно, може да не си в състояние да определиш дали се държат неприлично. Но ако ти досаждат многократно, трябва да им го кажеш ясно. Какво трябва да кажеш? Можеш да им кажеш: „Досаждал си ми неведнъж или два пъти — какво се опитваш да постигнеш? Кажи ясно! Наистина ли имаме такъв вид служебни отношения? Има толкова много хора, които можеш да попиташ, но ти все пак настояваш да питаш мен и да идваш при мен — наистина ли сме толкова близки? Не прави това. Нямам интерес и не обичам да общувам с хора по този начин. Моля те, не ме безпокой повече в бъдеще. Нямам абсолютно никакъв интерес към теб. Ако продължаваш да ме тормозиш така в бъдеще, ще видиш лошата ми страна!“. Какъв подход трябва да се възприеме с такива хора? (Да се стои далеч от тях и да им се отказва.) Ако такива хора останат непоправими въпреки многократните увещания, как трябва да се постъпи с тях? Тогава с тях трябва да се постъпи според административните правила на църквата, като бъдат изолирани или премахнати. Някои личности са човекоугодници, които не смеят да оскърбят другите и вътрешно се страхуват от този тип похотлив човек. Това е проблемно. Така те само могат да бъдат разигравани от него. С такива похотливи хора трябва да се отнасяте сериозно. Държанието ви към тях трябва да бъде по-хладно, но няма нужда да се дразните — просто кажете спокойно: „Нека не играем тези детински игри. Мога ясно да видя какво се опитваш да постигнеш. Тази игра няма да мине при мен. Не те харесвам, така че, моля те, не ме безпокой повече! Ако многократно ми досаждаш, имам много начини да се справя с теб!“. Не е ли това начин да им откажеш? (Да.) Ще можете ли да им откажете по този начин? (След като чухме Божиите слова, да. Преди Бог да ги изрече, не бихме посмели да им откажем така.) Разбира се, това е само един пример. Такива ситуации не се ограничават до жени, тормозени от мъже; те включват и мъже, тормозени от жени. С две думи, независимо дали си мъж или жена, който е тормозен, ако можеш ясно да видиш, че такива похотливи хора наистина не участват нормално в общуването, задушевните разговори или консултациите с теб, тогава можеш да им откажеш. Когато общуваш с такива хора, е много лесно да усетиш намерението им и трябва да си нащрек. Трябва да им кажеш: „С теб не сме близки, така че по-добре не ме тормози!“. Ако те многократно те тормозят, а на теб все още ти е твърде неудобно да ги отхвърлиш, като се притесняваш, че може да нараниш чувствата им и като си мислиш, че като братя и сестри трябва да си толерантен с тях, трябва да разбираш какви последствия може да донесе такава толерантност. Ако ги харесваш и имаш желание да общуваш с тях, това е твоя свобода. Разбира се, не е ли глупаво да симпатизираш на похотлив човек или дори да го харесваш? Ако той може да се държи похотливо с теб, значи може да прави същото и с другите. Да общуваш с такива хора означава да копаеш собствения си гроб — да рискуваш живота си. Следователно на такива хора трябва директно да отказваш; изясни им нещата и им кажи да стоят далеч. Не е ли това много просто? (Да.) Истински похотливите хора са онези, на които им липсва срам в човешката природа. Разбира се, независимо дали са мъже или жени, хората може понякога да показват някои леко анормални проявления, когато срещат противоположния пол. Стига това да не е нещо обичайно, да не води до действия или последствия и човек да може да го поправи, когато след известно време почувства, че е неуместно, това не може да се категоризира като похотливост. Тези леко анормални проявления не бива да водят до общи изводи. Да си похотлив е проявление на липса на срам в нечия човешка природа. Основното проявление на такива хора е, че нямат срам в междуличностното си поведение — те са разюздани, невъздържани и особено разпуснати. Това се категоризира като проявление на похотливост в нечия човешка природа. Е, знаете ли как да се отнасяте и да се справяте с такива хора? (Да.) Това е всичко от нашето обсъждане на темата за похотливостта.

Безсрамност

Нека поговорим за едно друго проявление: мерзостта. Що за проблем е това? (Това е проблем на подлия характер.) Мерзостта спада към подлия характер и се категоризира като част от човешката природа. Мерзостта подобна ли е донякъде на похотливостта? (Да.) Това също е проявление на подъл характер. Мерзост означава да действаш, без да спазваш правила, по подмолен начин, като не само правиш нещата без принципи или граници на съвест и морал, но и ги правиш по начин, който е особено достоен за презрение и низък. Какви са проявленията на мерзост? Например, един мерзък човек вижда, че някой си е купил хубава кола, която той самият не може да си позволи. Когато минава наблизо, той външно поздравява другия човек, като казва: „Хубава кола! Сигурно си богат!“. Думите му звучат приятно, но веднага щом собственикът на колата се отдалечи, той се изплюва върху нея — пфу! Това не е ли противно? (Да.) Що за поведение е плюенето? (Мерзко.) Това се нарича мерзост. Означава да си особено достоен за презрение, мръсен и низък — това е да действаш срамно, като караш другите да ти се подиграват и да те презират, и караш хората да чувстват, че характерът ти е низък и че си позор. Някои хора например виждат, че съседът им има хубаво куче и вътрешно изпитват завист: „Семейството му има такова хубаво куче. Защо не купих това куче?“. Затова намират начин да убият кучето и след това са на седмото небе от щастие. Щом се приберат у дома, празнуват с шампанско и пируват, като се чувстват по-щастливи от всякога. Кажете Ми, този човек ужасен ли е или не е? (Ужасен е.) Това е мерзост. Стига на другите да им се случва нещо хубаво и да се чувстват щастливи, той става нещастен и измисля начини да им съсипе нещата. Когато вижда бедствие да сполетява другите, той злорадства заради нещастието им. Такива хора са много мерзки.

Мислите на мерзавците са много негативни. По какъв начин са негативни? Например когато дадеш нещо на някого, при нормални обстоятелства той би трябвало да се чувства благодарен, като казва: „Това нещо е доста хубаво. Преди наистина го харесваше, но сега вече не ти трябва. Не го даде на някой друг, а направо на мен — наистина сме приятели!“. Всеки, който има съвест и разум, би мислил по този начин; би възприел този въпрос положително. Но мисленето на мерзавците е изкривено. Те биха си казали: „Ти ми даде това само защото вече не ти трябва. Ако все още ти трябваше, щеше ли да ми го дадеш? Пазиш хубавите неща за себе си, а на мен даваш лошите — кой иска това! Да не ме отрязваш като просяк? Мислиш ли, че не знам кое е хубаво? Даде ми го само защото вече не ти трябва и все още очакваш да съм благодарен. За идиот ли ме вземаш?“. Виждаш ли как по такъв прост въпрос той мисли по такъв достоен за презрение, мръсен и низък начин. Да му дадеш нещо накрая създава проблеми на самия теб. Защо създава проблеми? Защото човекът, на когото си го дал, е мерзавец — някой с достойни за презрение, мръсни и низки мисли. Той мисли негативно за всички. Възгледите му за някого не са възгледи, основани на принципи, нито на характера на този човек или принципите на постъпките му, които познава от многото години, прекарани с него. Вместо това той гледа на другите въз основа на собствените си крайни, твърдоглави мисли и възгледи. Такива хора са много мерзки. Ако не общуваш с тях и не им даваш нищо, нещата остават мирни. Ако обаче наистина общуваш с тях и им помагаш, накрая често се оказва така, че те съдят и критикуват. Когато видят, че използваш нещо хубаво, те винаги го искат. Ако не им го дадеш, те мислят за стиснат и свидлив. Такива хора са много неприятни и е много трудно да се разбираш с тях. Може да не кажат нищо открито, но дълбоко в себе си винаги тайно се съревновават с теб, като в сърцата им се пораждат неблагоприятни мисли за теб. Казано на прост език, такива хора имат нечистоплътни сърца и нечистоплътни мисли. Мисля, че думата „нечистоплътен“ е съвсем подходяща, за да опише мислите и сърцето на даден човек като мръсни — това означава, че не са чисти, не са положителни и не са добри. Колкото и положително да е нещо, когато те говорят за него, то се превръща в нещо негативно. Колкото и добри неща да правиш за тях, те не само че не ги оценяват, но и те омаловажават и набеждават, като казват, че имаш лоши намерения. Ако им дадеш някаква облага, ще размишляват дали не се опитваш да ги използваш. Ако си хладен с тях, ще си помислят, че понеже си богат и властен, гледаш отвисоко на бедните. Ще смятат, че ти липсва човешко отношение, не знаеш как да се разбираш с хората и не си способен да се съобразяваш с чувствата на другите. Ако се дистанцираш от тях, това също няма да свърши работа — те пак ще имат какво да кажат по въпроса. Такива хора са много неприятни. Без значение как общуваш с тях, никога не можеш да ги удовлетвориш. Не знаеш какво ще си помислят и не знаеш какви неприятности ще възникнат от нещата, които правиш с добри намерения. Затова има само един начин да се справиш с такива хора — стой далеч и не се занимавай с тях. Когато се сприятеляваш, не избирай такива хора, защото те са твърде мерзки; общуването с тях ще ти донесе големи неприятности и големи терзания, а всички тези терзания и неприятности са напълно излишни. Имат ли мерзавците рационалност? (Не.) Какво означава да се каже, че нямат рационалност? (Те нямат съвест или разум и никакви морални граници.) Какви са детайлите на това? (Нямат мисленето на нормалните хора.) Това, че нямат мисленето на нормалните хора, е един аспект. Кажете Ми, имат ли такива хора някакъв срам? (Не.) Нямат срам, нямат мисленето на нормалната човешка природа и говорят само изопачени и погрешни доводи. Техните доводи целят да защитят собствените им интереси — всичко това са изопачени доводи. Ако им дадеш нещо, казват, че ги гледаш отвисоко и им даваш само неща, които не ти трябват. Ако не им дадеш нищо, тогава казват, че си твърде стиснат. Такива думи не са ли изопачени доводи? (Да.) Те просто не могат да възприемат нещата правилно и мислят по много негативен начин — това са изопачени доводи. Невярващите често казват, че хората трябва да постъпват разумно — ако някой е неразумен и говори само с изопачени доводи, тогава не е цвете за мирисане. Ако някой ти даде нещо, това означава, че те уважава; ако не ти го даде, това също е справедливо — той може да дава собствените си притежания на когото си иска. Ако все още намираш кусури, когато ти го даде, но го наричаш стиснат, ако не го направи, това не е ли лишено от разум? Хората, които си служат с такива изопачени доводи, не са ли мерзки? (Да.) Изключително мерзки са! Разумът не важи при мерзавците, така че никакви доводи не стигат до тях. Това да действат според съвестта и разума или въз основа на истините принципи просто няма смисъл за тях. Мерзостта донякъде прилича на похотливостта, нали? (Да.) Например някои хора харчат пари, за да купят нещо и винаги смятат, че то не си струва цената, сякаш са се минали. Тогава разсъждават: „Ти се възползва от мен, така че трябва да намеря начин да те накарам да претърпиш загуба — само тогава ще се почувствам балансиран отвътре“. Подобни хора, които са достойни за презрение и мерзки, винаги размишляват как да се възползват от другите. Ако смятат, че са се минали, създават трудности на другите; винаги искат да са сигурни, че не са на загуба, и само тогава се чувстват удовлетворени. Ако се възползват от друг човек, те празнуват и са толкова щастливи, че чак се будят в съня си от смях. Сумата, която харчиш за нещо, е твой собствен избор — никой не те е принудил да им дадеш парите си. Щом си го купил доброволно, защо все още си недоволен и все още се опитваш да се възползваш от другите и да избегнеш загубата? Такива хора не са ли много мерзки? (Да.) Когато отидат в супермаркета да купят хранителни стоки и сметнат, че те са твърде скъпи, за да не се минат, си взимат няколко допълнителни найлонови торбички. Ако се случи да е по време на Нова година или празник и супермаркетът раздава календари, те трябва да вземат няколко бройки повече и само тогава се чувстват удовлетворени. Когато се възползват от другите, те се чувстват въодушевени и дори обикалят да се изфукат колко са способни и умели. Кажете Ми, какъв мироглед имат такива хора? Без значение за какво става дума, те винаги измерват нещата въз основа на това дали могат да се възползват и да избегнат загуба. Дори само този вид мисъл и възглед е много противен и достоен за презрение. Разбира се, в това има и арогантна страна, както и зла страна. С такива хора е трудно да се занимаваш и те са капризни. Много недостатъци на човешката природа са изявени у такива хора — техният начин на мислене, от гледна точка на човешката природа, изобщо не съответства на здравия разум или на каквито и да било правила за поведение и пада под базовата морална граница на нормалната човешка природа; разбира се, също така не съответства и на съвестта и разума на човешката природа. Той е много изопачен, много низък, а също и много арогантен. Такива хора не се ли срещат често сред групи хора? (Да.) Мерзавците имат подъл характер и с тях е много трудно да се справиш. Стига нещо да засяга интересите им, независимо дали включва материални интереси или тяхното достойнство и статус, поведението им в това отношение ще бъде разкрито; то ще се прояви особено ясно. Ще започнат да говорят с изкривени и погрешни доводи, като стават напълно глухи за разума. Добре, това е всичко от нашата дискусия относно мерзките хора.

Егоизъм

Друго проявление е егоизмът. Егоизмът добър ли е? (Не.) Тогава първо Ми кажете, егоизмът вроден ли е? (Не.) Егоизмът не е вроден, така че що за проблем е той? (Недостатък на човешката природа.) (Мисля, че е проблем на характера.) Егоизмът трябва да се категоризира въз основа на ситуацията. В някои случаи егоизмът е проявление на човешкия инстинкт; той е вид човешки инстинкт, право, което хората трябва да имат, право да защитават собствените си интереси. Ако е проявление на човешки инстинкт, тогава е нещо, което хората трябва да притежават. Този вид егоизъм е проявление на защита на нечии човешки права и защита на нечии законни права и интереси. Този вид егоизъм е оправдан; той не е недостатък на човешката природа. Има обаче един друг вид проявление, което е по-сериозно от този вид егоизъм — то включва вреда на интересите на другите и това е недостатък на човешката природа; това е ескалирало до проблем на характера. Тези въпроси трябва да се разпознават: кои проявления на егоизъм са оправдани, кои проявления на егоизъм са недостатък на човешката природа и кои проявления на егоизъм включват проблем на характера. Ако тези въпроси могат да се видят ясно, тогава човек ще знае как да практикува в съответствие с принципите. Например хората искат да се грижат добре за собствения си живот, да изпълняват напълно отговорностите и задълженията си и да се оправят добре, без да се занимават с другите, просто да се оправят добре без да накърняват интересите на другите — от гледна точка на човешката природа това също е вид егоизъм, нали? От друга гледна точка обаче това е и инстинктивна реакция, която хората имат. Разбира се, това е и присъщо право, дадено на хората от Бог — тоест ти имаш правото първо да се погрижиш за себе си, без да се занимаваш с другите. Като поддържаш собствения си човешки живот, ти поддържаш собственото си оцеляване. Това е оправдано. Разбира се, от гледна точка на човешката природа, да те е грижа само за себе си и да не се занимаваш с другите също е проявление на егоизъм. Този вид егоизъм обаче е нормално проявление на човешката природа и е оправдан. Въпреки че от човешка гледна точка се разглежда като недостатък на човешката природа, в действителност не е недостатък на човешката природа. Да се грижиш само за себе си — да си сит и топло облечен, да вършиш работата си добре, да изпълняваш задълженията си и това да е всичко — без да си способен да се грижиш за другите или да искаш да се грижиш за другите, е право, което имаш, а също така е инстинкт, даден ти от Бог. От гледна точка на вродените дадености, ако човек дори не знае, че трябва да се грижи за себе си, ако му липсва този вроден инстинкт, тогава той не отговаря на критерия да бъде зрял човек. Този вид егоизъм е инстинктивна реакция, която хората имат. Въпреки че се грижат само за себе си, защитават само собствените си права и интереси, грижат се само за собствените си основни жизнени потребности, както и за въпроси в рамките на собствената си сфера на живот и работа, все пак, стига да не накърняват интересите на другите, този вид егоизъм не се заклеймява. Видът егоизъм, който наистина ескалира до нивото на подъл характер, отвъд това да се грижиш само за себе си, включва също и посягане на интересите и правата на другите или увреждане на тези интереси и права, нарушаване на човешките права на другите. Това е истински егоизъм и това е проблем на подлия характер. Ако с цел да защитиш собствените си интереси, реноме, статус и гордост, не се спираш пред нищо, за да заграбиш или насила да отнемеш интересите на другите — като приемаш интересите на другите за свои, мислиш само себе си, а не за другите, дори оставяш другите без начин за оцеляване — този вид егоизъм говори за подъл характер. Например през нощта, когато всички други спят, ти изпитваш вълнение и не можеш да заспиш, така че искаш да изпееш нещо. Тъй като се увличаш, започваш да пееш силно, дори пускаш музика и танцуваш, докато пееш. Собственото ти настроение се подобрява и се чувстваш щастлив, но събуждаш всички останали, които след това не могат да заспят. Как се нарича това? (Егоизъм.) Този вид поведение се нарича егоизъм. Това поведение показателно ли е за подъл характер? (Да.) Защо това поведение е показателно за подъл характер? (Защото не мислиш за другите и нарушаваш почивката на другите.) За да направиш себе си щастлив, ти не се колебаеш да пожертваш времето за почивка и сън на другите, като принуждаваш всички да се включат в твоите песни и веселба. За да постигнеш собствените си цели и да защитиш собствените си интереси, ти нарушаваш интересите и правата на другите. Тоест условието за защита на собствените ти интереси е да пожертваш интересите и правата на другите хора. Този вид проявление се нарича егоизъм. Причината този вид егоизъм да показва достоен за презрение и подъл характер е, че този вид поведение вреди на интересите на другите. Използваш неправилни средства, за да защитиш собствените си интереси, докато вредиш и подкопаваш интересите на другите — това се нарича егоизъм. Например, когато всички се хранят заедно, някои хора се интересуват само от това дали ще получат месо и дори изяждат и порциите месо на другите. Такива хора, които ядат повече месо, егоистични ли са? (Да.) Начинът им на постъпване е непристоен, защото мислят само за себе си и пренебрегват другите — това се нарича егоизъм. Защо тази ситуация се нарича егоизъм? Защо се смята за подъл характер? Защото с цел да защитят собствените си интереси, те посягат на интересите на другите, като присвояват притежанията на другите и ги приемат за свои. Това се нарича егоизъм и този вид егоизъм показва достойна за презрение човешка природа и подъл характер. Следователно, ако защитаваш собствените си права и интереси, като посягаш на интересите на другите и им вредиш, тогава си егоист, човек с подъл характер. Може също да се каже, че си човек с лоша човешка природа. Ако обаче не си засегнал интересите на другите, не си разрушил взаимоотношенията на другите и не си им навредил, а само си се погрижил за себе си без да се занимаваш с другите, тогава този вид егоизъм все още е донякъде оправдан. Най-много може да се каже, че не си много добър и че си дребнав и егоцентричен, но не си лош човек; това не стига до нивото на подъл характер. Има ли разлика в естеството на тези два вида егоизъм? (Да.) Като разпознава характера на хората въз основа на степента на техния егоизъм и същността на това как действат, човек може да види, че характерът у хората е различен — има разграничения.

Някои хора никога не се занимават с чужди дела и се съсредоточават само върху собствените си въпроси. Такива хора може да не изглеждат много отзивчиви, много дружелюбни и много добросърдечни в общуването си с другите. Те обаче никога не създават смущения, никога не скалъпват лъжи или слухове за другите и никога не посягат на притежанията на другите, нито си ги присвояват. Разбира се, те никога не дават собствените си притежания на другите. Може да изглеждат много стиснати и много свидливи, но никога не вредят на интересите на другите и постъпват много принципно. Такива хора имат една долна граница, която е: „Аз не се възползвам от теб и ти не трябва да си помисляш да се възползваш от мен. Никога не те използвам и ти не трябва да си помисляш да ме използваш“. Много са принципни. Въпреки че такива хора са безразлични към другите, не горят от желание да им помагат, не си взаимодействат с тях и не им показват особена дружелюбност или ентусиазъм, те никога не вредят на другите. Дори и да имат много от нещо, не го дават на другите. Когато видят другите с хубави неща, понякога може да изпитат завист или ревност, но нямат намерение алчно да ги присвоят; също така не се възползват тайно от другите, нито посягат на интересите на другите за собствена облага. Ако съдим по тези гореспоменати точки, тези хора не са зли. Тогава означава ли това, че човешката им природа е добра? Дали човешката им природа е добра или лоша зависи от тяхната съвест и разум, от отношението им към приемането на истината и от отношението им към положителните неща — това е друг въпрос. Но ако съдим най-малкото по отношението и начина, по който се разбират с другите, те не са злобни към другите. На повърхността изглеждат много егоистични, като се интересуват само от себе си, живеят в собствения си малък свят и не се занимават с чуждите дела. Никога обаче не вредят на интересите на другите, така че характерът им все пак е приемлив. Тоест, когато общуваш с тях или имаш материални или социални контакти с тях, поне няма да навредят на интересите ти. Ако ги помолиш за съвет или да дадат някакви идеи, те ще ти помогнат, но ако не ги помолиш, няма да поемат инициативата да помогнат. Ако съдим по това проявление, такива хора може да изглеждат доста надменни, но ако съдим по факта, че никога не се възползват от другите и не вредят на интересите на другите, те все пак имат човешка природа и са сравнително свестни. Точно и обективно ли е да се гледа на това по този начин? (Да.) Следователно не всички егоистични хора са зли хора или хора с лош характер. Трябва също да видиш дали егоизмът им е достигнал точката на вреда на интересите на другите или заграбване на собствеността на другите, както и какви са принципите им на постъпване и отношение към света, каква е същността на характера им и дали имат граници и принципи в постъпките си. Някои хора на повърхността изглеждат много щедри и сърдечни в това как се разбират с другите. Те също така дават на другите, помагат на другите и правят неща за другите. Ако има нещо, за което се нуждаеш от помощ, стига да видят това, те ти подават ръка без дори да се налага да молиш. Ако съдим по тези проявления, изглеждат доста добри. Ако обаче ги оскърбиш или неволно направиш нещо, което вреди на интересите им, те ще откажат да го забравят, ще ти имат зъб, като ти го връщат и не мирясват, докато не те смажат. Това са зли хора — с много по-лоша човешка природа от тези, които външно изглеждат егоистични. Разбирате ли? (Да.) Кой от тези два типа е по-често срещан сред хората? Кой тип предпочитате? Повечето хора не харесват онези, които са безразлични и егоистични. Когато някои хора видят, че си в затруднение, ще поемат инициативата да помогнат. Дори и да не помолиш, те все пак ще проверят дали се нуждаеш от помощ. Ако се нуждаеш, ще ти помогнат. Такива хора имат любов към другите и са склонни да дават на другите и да им помагат. Други пък, когато видят, че си в затруднение, няма да поемат инициативата да ти помогнат, но стига да си кажеш и да ги помолиш, те все пак ще помогнат. Въпреки че такива хора са малко пасивни, те все пак не са лоши и могат да се смятат за добри хора. Има и друг тип хора — без значение в колко сериозно затруднение се намираш, няма да помогнат. Дори и да ги помолиш, ще си намерят извинения и причини да откажат. Този тип хора са най-егоистичните. Някои хора често казват външно: „Ако имаш нужда от помощ, само ми кажи“. Когато няма проблеми, те изглеждат особено сърдечни, инициативни и позитивни. Но когато наистина ги помолиш да ти помогнат с нещо, след като го направят, те започват да намекват за отплата, като казват неща от рода на: „Похарчих еди-колко си пари за подаръци на шефа по този въпрос“. Виждаш ли, на повърхността изглеждат доста сърдечни, като предлагат да ти направят услуги и да свършат нещо за теб, без да искат нищо в замяна. Но след като са ти помогнали, никога няма да можеш напълно да се отплатиш за тази лична услуга. Колко коварни са такива хора! Трябва ли да общуваш с такива хора? (Не.) Аз просто не общувам с такива хора. Говорят приятно, като показват особена добросърдечност и внимание. Казват ти хубави неща в лицето, но зад гърба ти вършат лоши неща. Нямат никакви принципи в това, което правят; просто са тигри, чиято усмивка крие кинжали. Когато няма проблеми, винаги се смеят и шегуват заедно с теб, като се държат така, сякаш сте доста близки. Но когато наистина се нуждаеш от помощта им, никакви ги няма. Дори за неща, които биха свършили много лесно, ще намерят причини и оправдания да ги избегнат. Дори да е нещо, което изисква малко усилие, те пак искат лични услуги от теб. Когато правят нещо за теб, ще измислят всякакви начини да те накарат да им дадеш нещо в замяна. Никога няма да можеш напълно да се отплатиш за тази лична услуга. От друга страна онези, които външно изглеждат доста студени и дават вид, че са доста егоистични, често имат граници в това как постъпват и са много стриктни в действията си. Въпреки че може да се отнасят хладно към теб, никога няма да кроят планове срещу теб. Ако наистина ги помолиш да ти помогнат с нещо, със сигурност ще го направят много сериозно. След това, ако им се отплатиш с малка лична услуга или с нещо материално, ще се отнесат правилно към това. Ако обаче не им дадеш нищо, те няма да ти искат нищо, нито ще го споменават постоянно, за да искат услуги или отплата. Такива хора са истински; точно както изглеждат отвън, така изглеждат и отвътре. Често обаче никой не харесва такива хора, като казва, че са егоистични, трудни за общуване, студени и им липсва човешко отношение, и не иска да има никакъв контакт с тях. В действителност някои от тези хора имат свястна човешка природа. Огледайте се около вас и вижте кой е такъв тип човек. Въпреки че не са сладкодумни, че индивидуалността им е доста студена и външно изглежда, че им липсва човешко отношение и не знаят как да общуват или да завързват разговори с другите, те са доста принципни в постъпките си. Макар че може да не са много мили, в сърцата им няма злоба; най-малкото нямат лоши намерения към повечето хора. Това, което се вижда отвън е точно това, което са отвътре. Не използват тактики или философии за светските отношения, за да спечелят хората. Такива хора са простодушни. Така ли е? (Да.) И така, нямате ли основа, на която трябва да се отнасяте правилно към егоистичните хора? На каква основа трябва да се отнасяте към тях? Не може да се основаваш на чувствата или предпочитанията ти, нито на това дали харесваш тези хора или не, дали се разбираш с тях, дали са ти полезни или изгодни, или на отношението им към теб — не може да се основаваш на това. Вместо това трябва да се основаваш на техния характер, на тяхната човешка природа същност и на отношението им към хората, към истината и към положителните неща. Трябва да се отнасяте с егоистичните хора въз основа на тези фактори. Ако наистина са зли хора, тогава се отнасяйте с тях подобаващо. Ако външно изглеждат егоистични, но човешката им природа не е зла, тогава не бива да се отнасяте с тях като със зли хора или хора с лоша човешка природа. Дори да не харесваш тези хора или ако те не са добри в общуването с другите или поддържането на взаимоотношения, не можеш да ги смяташ за зли хора или за хора без човешка природа само защото външно изглеждат егоистични. Това е предразсъдък спрямо тези хора. И така, сега нямате ли принцип как да се отнасяте към егоистичните хора? Не може да се правят общи изводи; по-скоро трябва да се основавате на тяхната човешка природа същност и отношението им към истината и дълга им, както и на нагласата, с която постъпват — това е принципът, според който трябва да се отнасяте с тях. Това е всичко от нашето общение по въпроса за егоизма.

Говорене на високопарни приказки

Следващото проявление е да се говорят високопарни приказки и да не се върши нищо реално. Нека първо обсъдим какъв вид проблем е това. Такива хора обичат да говорят възвишени доктрини и високопарни приказки. На сбирките те често обсъждат собствените си стремежи и решимост, собственото си разбиране и плановете си за работата. Но когато дойде време да се свърши нещо реално, не могат да съберат никакви сили. Що за проблем имат такива хора? Това въпрос на вродени дадености, човешка природа или покварен нрав ли е? (Мисля, че спада към покварения нрав.) Към покварения нрав ли спада? Тук са включени два проблема, нали? Единият е недостатък на човешката природа — те не желаят да вършат нищо реално, защото смятат, че това изисква от тях да се тревожат, да търпят трудности, да плащат цена и да изразходват енергия. Тук не се ли загатва за мързел? Мързелът недостатък на човешката природа ли е? (Да.) Хората, които са толкова мързеливи, не вършат нищо реално, но въпреки това се занимават с високопарни приказки. Те все пак обичат да се поставят на пиедестал и да проповядват възвишени доктрини на други хора. Показва ли това лош нрав? Съдържа ли също елементи на покварен нрав? (Да.) Що за покварен нрав е това? (Надменност.) Това е надменен покварен нрав. Освен това те са мързеливи, обичат лекото и мразят работата, не вършат нещата по практичен начин и не желаят да предприемат реални действия, но въпреки това искат да се държат с превъзходство, да утвърждават статуса си и да проповядват на другите — готови са само да си чешат езиците, но не и да си мръднат пръста. Недостатъците в тяхната човешка природа са значителни, а поквареният им нрав е много очевиден. Не са ли това два много очевидни проблема? (Да.) Нима няма много такива хора? (Да.) Когато обсъждат работата, те говорят високопарно и продължават да го правят безкрайно, но когато се стигне до това да свършат нещо реално, не могат да направят нито една крачка. Нека не говорим за това какви са заложбите им — само въз основа на факта, че единствено приказват и не вършат нищо реално, могат да бъдат окачествени като безполезни хора. Не вършат нищо реално, но въпреки това искат да се държат с превъзходство и да се наслаждават на предимствата на статуса — не са ли надменни до такава степен, че да им липсва разум? Само приказват, изобщо не вършат нищо реално и са едновременно мързеливи и надменни — безполезни хора са, нали? Ако от тях се поиска да предприемат действие и да свършат нещо реално, да организират, да планират и да изпълнят някаква работа, не желаят да го правят; дълбоко в сърцата си изпитват съпротива към това. Колко мързеливи само трябва да са такива хора! Това са безделници, които не вършат същинската си работа. Те просто обичат да си чешат езиците, не искат да правят нищо, искат само животът им някак си да минава, да си хапват добре, да се обличат добре и въпреки това искат да са високо ценени от другите и да се ползват с отношение на високопоставеност и с вида отношение, което могат да си позволят онези със статус. Какво представлява човешката им природа? (Лоша е.) Намирате ли такива хора за отвратителни? (Да.) Когато някои хора видят онези, които са красноречиви, но не вършат нищо реално, те им завиждат. Мислят си: „Те могат да говорят надълго и нашироко и всичко, което казват, е структурирано и систематично — това показва, че притежават истината реалност“. Всички проницателни хора могат да кажат, че нещата, които те често говорят, до едно са научени от проповедите и общенията на Божия дом и не са извлечени от собствените им преживявания. Следователно, въпреки че проповядването им звучи впечатляващо, те изобщо не могат да решат никакви проблеми. С течение на времето хората могат ясно да видят, че такива индивиди през цялото време са били измамници. Какъвто и въпрос да поставиш, те не могат да му отговорят, нито могат да споделят някакви принципи или пътища на практикуване, но въпреки това искат да ги цениш. Как те карат да ги цениш? Използват своите изпълнения и речи, за да си осигурят място в сърцето ти, като те карат да им завиждаш, да им се възхищаваш и да ги гледаш с уважение. Не са ли такива хора безсрамни? Не вършат реална работа, нито са способни да вършат реална работа, но въпреки това искат другите да ги ценят и да пилеят енергията и времето на другите хора с високопарните си приказки, но в крайна сметка изобщо не могат да решат никакви проблеми. Хората, които са вярвали в Бог само година-две, все още могат да бъдат подведени от тях, но онези, които са вярвали в Бог много години и разбират нещо от истината реалност, не искат да слушат високопарните им приказки. Но ако откажеш да слушаш, те си съставят негативно мнение за теб и казват, че не обичаш истината. Не са ли такива хора много проблемни? (Да.) Имат само частично разбиране за който и да е аспект на истината и когато разбират няколко доктрини, не могат да ги обяснят ясно, но въпреки това искат да проповядват тези доктрини на другите и да накарат другите да ги приемат. Ако откажеш да слушаш, казват, че не обичаш истината и не ги уважаваш. Ако обаче наистина ги слушаш, се чувстваш некомфортно и не можеш да седиш мирно. Защо не можеш да седиш мирно? Защото имаш много проблеми, които трябва да бъдат решени, и много работа, която трябва да бъде свършена, и нямаш време да слушаш високопарните им приказки. Ако някой наистина завижда на онези, които се занимават с високопарни приказки, що за човек е той? Човек, който е безделник, глупак и който си няма друга работа. Когато става въпрос за изпълнение на дълг, такива хора нямат никаква отдаденост и не носят никакво бреме; искат само животът им да върви някак си, като все търсят авантата и чакат да умрат. Всеки ден слушат някакви дълбокомислени доктрини, за да убиват времето, и все така си мислят, че са придобили нещо и са постигнали напредък във вярата си в Бог: „Истините, които проповядват, стават все по-възвишени с всеки изминал ден — проповядването им скоро ще достигне нивото на третото небе! Всичко това са тайнства от небето!“. Слушат много доктрини, изречени от онези, които се занимават с високопарни приказки, но все така не знаят как да са отдадени в изпълнението на дълга си или какви принципи трябва да следват при изпълнението на дълга си. Така че полезно ли е да се слушат тези неща? (Не.) Какво трябва да направите, когато срещнете хора, които говорят високопарни приказки и проповядват възвишени доктрини? Трябва ли да ги следвате неотлъчно или трябва да ги отхвърлите? (Да ги отхвърлим.) Как ги отхвърляте? Трябва да знаеш как да ги отхвърлиш и да знаеш защо ги отхвърляш. Ако не знаеш това, тогава, когато ги отхвърлиш, все още може да се чудиш в сърцето си: „Ако ги отхвърлям, това означава ли, че не обичам истината?“. Ако имаш тази мисъл, тогава това е проблем — доказва, че нямаш проницателност и не разбираш какво е истината реалност. Ако ги слушаш да говорят доктрини и все още си мислиш, че разговарят за истината, и дори ги одобряваш в сърцето си, тогава си пълен глупак. Ако имаш проницателност относно доктрините, изречени от такива хора, които се занимават с високопарни приказки, тогава трябва да ги отхвърлиш. Причината за това е, че всичко казано от тях са доктрини и празни думи — безполезно е. Това е като да си представяш торта, за да залъжеш глада, или чаша вода, за даутолиш жаждата — така изобщо не могат да се решат реалните проблеми. Те говорят много доктрини, но тези доктрини не съвпадат с реалните проблеми, с които хората се сблъскват, докато изпълняват дълга си, и изобщо не могат да ги решат. Да ги слушаш не се различава от това да не ги слушаш. Не знаят как да решават проблеми, които възникват в евангелската работа и църковния живот; не знаят как да изпълняват работните разпоредби или коя работа има недостатъци и пропуски, които трябва да бъдат поправени или проследени; също така не знаят как да преодолеят или оборят изопачени представи, когато другите ги повдигнат. Не знаят нищо от това, така че да слушаш високопарните им приказки не е ли загуба на време? Това е причината, поради която трябва да ги отхвърляте. Следователно тези високопарни приказки трябва да бъдат отхвърлени, защото това, което тези хора говорят, не е истината, а доктрини. Какво са доктрините? Доктрините се състоят от думи, които са съобразени с човешките представи и фантазии. Тези хора не разговарят за истините принципи, като се фокусират върху същността на проблема. Въпреки че думите им звучат приятно и са изразени по ясен и логичен начин, те изобщо не могат да решат проблеми. Следователно тези думи са доктрини; колкото и правилни да изглеждат, те не са истините принципи. Думите на някои хора може да изглеждат повърхностни, но могат да уцелят точно основния проблем и ясно да обяснят същността му. Дори ако някои от думите им звучат неприятно като обиди, те са думи, които хората могат да приемат, и могат да решат реални проблеми. Тези думи несъмнено са съобразени с истините принципи. Някои думи може да звучат приятно, тактично, изтънчено и дълбокомислено, но изобщо не могат да решат реални проблеми. Те ни най-малко не се отнасят до истините принципи, нито могат да посочат път или посока на хората. Всичко това са привидни доктрини. Следователно тези думи трябва да бъдат отхвърлени. Причината за отхвърлянето на такива хора е, че високопарните им приказки ти губят времето, което трябва да използваш, за да изпълняваш дълга си, губят ти времето, което трябва да използваш, за да търсиш истината, и пилеят личната ти енергия — затова трябва да ги отхвърляш. Как трябва да ги отхвърляш? Като просто кажеш „довиждане“, ти ги отхвърляш, нали? Или би могъл да кажеш: „Спри да говориш, разбирам всичко, което казваш. Кога ще отговориш на въпроса, който ти зададох? Ако не можеш да отговориш, тогава се махай оттук незабавно и спри да ми губиш времето“. Добър ли е този начин да бъдат отхвърлени? (Да.) На Мен Ми се струва доста добър — иначе как другояче би ги отхвърлил? Отхвърлянето на техните високопарни приказки, доктрини и лозунги е точно като отхвърлянето на фарисеите. Подобни хора не могат да вършат нищо реално. Човешката им природа не отговаря на критериите, заложбите им са слаби и те изначално не са способни да вършат реална работа. И въпреки това използват възвишени доктрини, за да се опитат да те подведат. Ако не ги отхвърлиш, тогава си напълно глупав. Правилно е да отхвърляш такива хора, когато ги срещнеш. Просто кажи „чао“ и си тръгни — това е нещо, което много лесно може да се преодолее, нали? Точно така трябва да се отнася човек към онези, които говорят високопарни приказки, но не вършат нищо реално. Подобни хора не са от онези, които вършат нещата по правилен и сериозен начин; те не са от онези, които вършат нещата здраво стъпили на земята. Думите им не са правдоподобни, не си струва да се привързваш към тях и не си струва да ги слушаш все едно са полезен съвет или ефективен път. Така че, когато става въпрос за високопарните им приказки, просто ги отхвърли напълно — няма нужда да си водиш бележки и не си струва да ги цениш. Това слага край на нашето обсъждане на въпроса за високопарните приказки.

Влечение към обсъждане на политиката

Нека поговорим за друго проявление: любовта към обсъждането на политиката. Някои хора обичат да обсъждат политическата ситуация в собствената си страна или глобалната политическа ситуация, както и политиките и изявленията на високопоставени политически фигури, управленската им програма и политическа линия, начините и средствата, чрез които прилагат различни политики и т.н. Накратко, те често обсъждат теми, свързани с политиката; независимо дали тези теми се отнасят до древната или съвременната политика, вътрешната или международната политика, те обичат да ги повдигат от време на време. Любовта към обсъждането на политиката спада ли към вродените дадености, човешката природа или покварения нрав? Не знаете, нали? Това е така, защото тази тема е малко по-специална. Това, което обичат да обсъждат, е политиката, а според вас политиката не е нещо положително. Мислите си: „Ако любовта към обсъждането на политиката беше интерес и хоби в рамките на вродените дадености, тогава Бог нямаше да даде на хората такъв вид интерес и хоби; ако беше въпрос на лоша човешка природа, самото обсъждане без да се прави нищо лошо не би трябвало да се равнява на лоша човешка природа, а още по-малко би могло да стигне нивото на покварен нрав. Така че как трябва да се категоризира?“. В крайна сметка не стигате до заключение. Така ли е? (Да.) Тогава правилно ли е да мислите по този начин? Защо в крайна сметка не стигате до заключение? Къде зацикляте? Зацикляте на думата „политика“, нали? (Да.) Ако говоря за любов към обсъждането на изобразително изкуство, музика, танци, дизайн или икономика, как би се категоризирало това? (Би се категоризирало като интерес и хоби в рамките на вродените дадености.) Ако спомена любов към обсъждането на история или любов към обсъждането на гурме храна, как трябва да се категоризира това? (Вродени дадености.) Когато се казва, че някой обича да обсъжда нещо, обича да проучва нещо или е добър в нещо, това означава, че харесва тази област и има интерес към нея. Така че това се категоризира като интерес и хоби в рамките на вродените дадености. Но тъй като предметът, който тези хора обичат да обсъждат в този случай, е политиката, не смеете да го категоризирате по този начин. Защо не смеете да го категоризирате по този начин? Защото политиката е много чувствителна тема, а и политиката не е нещо особено положително, нали? (Така е.) Въпреки че политиката не е нещо особено положително, дейността в това да обичаш да обсъждаш политика, както току-що споменахме, е обсъждането. Следователно трябва да се категоризира като интерес и хоби в рамките на вродените дадености. Вроденият интерес и хоби на такъв човек е да харесва до известна степен, да следи и да обсъжда политиката. Участва ли обаче в политиката? Все още не сме стигнали дотам; засега просто ограничаваме фокуса си върху акта на обсъждане, така че това може да се категоризира само като интерес и хоби в рамките на вродените дадености. Разбирате ли сега? (Да.) Да се каже по този начин е обективно; това е факт, нали? (Да.) Да предположим например, че някой обича да обсъжда древните монарси и често говори за това как определени императори са се отнасяли към своите министри и обикновените хора, как определени владетели са управлявали старателно и са се грижили за хората, и как зърнените резерви на нацията са били достатъчни и какво ниво е достигнал жизненият стандарт на масите по време на тяхното управление. Също говорят за това кои императори са били тирани и как хората са мизерствали при тяхно управление, докато тези императори са се отдавали на разточителни пиршества и разврат и са живели в голям разкош в дворците си. След това продължават да обсъждат проблемите на съвременните политически фигури, като говорят за това кой върши добра работа и кой не и т.н. Просто обичат да обсъждат тези неща. С други думи, по рождение този човек е относително заинтересован от този вид теми и въпроси. В ежедневието му неговият начин да си почива и да се забавлява е да обсъжда тези политически въпроси, като използва това като средство за убиване на времето — това е част от живота му. Ако просто обича да обсъжда политиката, тогава това е просто интерес и хоби. Това засяга ли човешката му природа? Ако погледнеш само любовта му към обсъждането на политиката, не можеш да кажеш какъв е характерът му, защото не можеш да видиш какво е отношението му и възгледите му за политиката. Той просто обича да обсъжда такива теми и се интересува от тези въпроси; това не засяга принципите му на постъпки. Ако някой просто обича да обсъжда политиката и в ежедневието си я счита за развлекателна тема, материал за разговор или чест фокус на обсъждане, когато общува с другите и се занимава с разни неща, тогава това е интерес и хоби и не засяга човешката природа на този човек. Хората с този интерес и хоби са същите като тези с други хобита — те са равни. Човек не може да окачестви тази личност като амбициозна, с лоша човешка природа или с подъл характер, защото обича да обсъжда политика. Въпреки че онези, които вярват в Бог, не участват в политиката, когато става въпрос за самата политика, всеки човек има право да участва в нея. Политиката не е нещо положително, но не може да се каже, че е и нещо негативно — тя е просто нещо, което неизбежно съществува в хода на развитието на човешкото общество. Следователно това просто да обичаш да обсъждаш политиката не показва какъв е характерът на даден човек. Това е като някой, който обича да танцува — не можеш да кажеш, че този човек е девиантен или не се занимава с правилни задачи. Ако някой харесва електронни продукти, също не можеш да кажеш, че този човек е способен на велики неща или е положителна фигура. Би ли била правилна такава преценка? (Не.) Тогава как трябва да се оцени това? Зависи от това какво правиш с интересите и хобитата си. Ако се занимаваш със справедлива кауза, тогава интересите и хобитата ти могат да създадат полезна стойност. Ако използваш интересите и хобитата си, за да вършиш негативни неща, неща, които вредят на хората и накърняват интересите им, все още не може да се каже, че интересите и хобитата ти са негативни — по-скоро това означава, че човешката ти природа е лоша и пътят, по който вървиш, е погрешен. Може да използваш интересите и хобитата си, за да вършиш лоши неща, но самите ти интереси, хобита, силни страни и свързаните с тях професионални умения, технически умения и знания сами по себе си не са негативни. Каквито и интереси и хобита да имаш, те са предназначени, за да ги използваш. Ако вървиш по правилния път, тогава това, което правиш с интересите и хобитата си, е справедливо. Ако не вървиш по правилния път, тогава това, за което използваш интересите и хобитата си, не е справедливо, а е зло. Например компютърът е просто машина — той е технологичен инструмент. Можеш да използваш компютъра за сбирки, проповеди и проповядване на евангелието, но в същото време много лоши и зли хора могат също да използват компютри, за да вършат зли неща. Така че когато компютърът се използва за участие в справедлива кауза, не можеш да кажеш, че самият компютър е справедлив; по същия начин, когато компютърът се използва за вършене на зли неща, не можеш да кажеш, че самият компютър е зъл. Разбирате ли? (Да.) По същия начин при хората, които обичат да обсъждат политиката, това проявление на любов към обсъждането на политиката е интерес и хоби — то не включва въпросите за човешката им природа същност. Освен това онези, които обичат да обсъждат политиката, харесват политически теми. Те винаги обичат да обсъждат въпроси за правилно и грешно и да спорят с другите по някои теми, които се отнасят до политически възгледи. Някои се интересуват особено много от теми, свързани с известни хора и велики фигури, докато други се интересуват особено много от теми, които разобличават тъмните страни на обществото. Но във всеки случай онези, които обичат да обсъждат политиката, не притежават истината и Бог няма място в сърцата им — това е абсолютно сигурно. Добре, това е горе-долу всичко от нашата дискусия по въпроса за любовта към обсъждането на политиката.

Влечение към участване в политиката

Любовта към обсъждането на политиката е интерес и хоби на някои хора. А сега нека пренесем тази дискусия една стъпка напред и да поговорим за това какво е да ти харесва да участваш в политиката. Да харесваш да участваш в политиката не е същото като да обичаш да обсъждаш политиката — тук се включва действие. Да ти харесва да участваш в политиката не е просто някакъв вид материал за разговор след вечеря или забавление, нито остава само на нивото на интересите и хобитата или на загрижеността за политиката; това по-скоро включва пътя, по който върви човек. Тогава по какъв път вървят онези, които обичат да участват в политиката? Това засяга ли тяхната човешка природа? (Да.) Как тогава трябва да се категоризира това да харесваш да участваш в политиката? Това е труден въпрос за всички вас — не можете да го прозрете. Нека тогава да разговаряме за него. Има хора от всички слоеве на обществото, които обичат да обсъждат политиката. Разбираш ли, въпреки че фермерите живеят на най-ниското обществено стъпало, някои от тях знаят много по въпросите, свързани с висшите ешелони на политиката, и могат да изразяват определени възгледи, които включват политика. Хората, които се занимават с бизнес и икономика, също обсъждат политиката, и дори тези в изкуството и образованието обсъждат политиката. Тоест във всякакви области има хора, които обичат да обсъждат политиката и се интересуват от политически теми. Без значение в каква област се занимава човек, ако обича да обсъжда политиката, това е изцяло защото има интерес към нея. Този интерес има известна връзка с неговите присъщи заложби и висотата на погледа му. Той може да схване въпроси в обхвата на политическата власт, така че от време на време изразява собствените си гледни точки. Проявленията му остават на нивото на интерес и хоби в рамките на вродените дадености. Обаче да участваш в политиката не означава да се задоволяваш с този вид интерес и хоби на ниво мисъл; по-скоро означава да изоставиш първоначалната си сфера и да избереш да се занимаваш с политическа работа, да стъпиш на политическата сцена и да имаш работа с политически фигури. Така че какъв е проблемът с такива хора? Този тип човек, който обича да участва в политиката, обикновено може да не обсъжда много политиката, но независимо каква кариера избере, стига да се занимава с работа, която не е свързана с политиката, той няма интерес към нея и смята, че изгледите му са мрачни. Но когато се появи възможност за участие в политиката, очите му светват от желание и интересът му се пробужда. Когато чуе, че някой се кандидатира за кмет, губернатор, законодател или президент, той усеща загуба в сърцето си и си блъска главата как сам да участва. Що за човек е той? Не е ли от хората, които имат огромно желание за власт? (Да.) Тогава какво допълнително нещо има този тип човек в рамките на човешката си природа? Дали е напълно обсебен от парите или е напълно обсебен от властта? (Напълно обсебен е от властта.) Той вижда властта като нещо над всичко останало, като я смята за самия си живот, за цел, към която да се стреми през целия си живот. Така че що за човек е всъщност? Какво допълнително нещо има в човешкате си природа, което обикновените хора нямат? (Амбиция и желание.) За какво има амбиция и желание? (Да държи властта.) Каква е най-пряката полза, която му носи притежаването на власт? (Придобиване на статус и това да бъде високо ценен от другите.) Това са второстепенни ползи, а не съществената полза. (Иска да контролира хората.) Близо сте. Ако даден човек обича да заема някакъв пост, но позицията му е просто празна титла и няма нито един подчинен, може ли това да се счита за притежаване на власт? (Не.) Това не може да се счита за притежаване на власт. Той няма специални привилегии и не може да се ползва от никакви предимства на поста си. Според него заемането на такава позиция има ли някаква действителна стойност? (Не.) Така че този тип човек има нещо, което другите нямат — изключително силна амбиция и желание за власт. Тъй като има подобна амбиция и желание, той иска да постигне цел, която не е нещо толкова просто като това просто да бъде високо ценен, издиган в култ или другите да му завиждат; вместо това желае да заема пост, да командва парада и да води другите. Има тази амбиция и желание — ако няма статус, може ли да постигне целта си? Ще го слуша ли някой? Категорично не. Ето защо е решен да придобие статус. След като има статус, ще има хора, които да го слушат когато говори, а когато изисква от другите да направят нещо, ще има такива, които се подчиняват и изпълняват — тогава неговата амбиция и желание, това, което иска да постигне, може да стане реалност. Онези, които обичат да участват в политиката, може да бъдат описани с хубави думи като благородни и целеустремени, но казано направо, те са просто обсебени от това да заемат някакъв пост — просто обичат да имат пост. Когато не заемат пост, не могат да командват парада и нямат няколко подчинени, които да водят, и така се обезсърчават и чувстват, че животът е мрачен. Но щом заемат пост, има хора, които ги слушат, когато говорят, и имат последователи, и следователно смятат, че животът е хубав. Така че има ли проблем с човешката им природа? (Да.) Може ли това да се нарече недостатък на човешката им природа? (Не.) Със сигурност не е толкова просто. Тогава що за проблем е това? (Покварен нрав.) От гледна точка на човешката му природа, надежден ли е този тип човек? (Не.) Тогава добър ли е характерът му? (Не.) Защо не е добър? (Винаги иска да контролира хората и винаги иска да командва парада.) Този тип човек има особено силно желание за статус — винаги иска да намери различни възможности да командва парада и винаги иска да бъде в ръководна роля и да контролира другите. Такива хора не са надеждни и характерът им също не е добър. В Божия дом има доста хора от този тип. Ако Божият дом им възложи да отговарят за дадена работна задача, те смятат, че това означава да заемат пост и да служат на ръководна роля. Ще търсят ли истините принципи? Ще изпълняват ли работните разпоредби? (Не.) Ако смятат това да бъдеш надзорник или водач за заемане на пост, със сигурност няма да изпълняват работните разпоредби и със сигурност няма да вършат действителна работа. Какво ще правят? Ще се занимават с лични дела, ще градят собствения си авторитет, ще затвърждават собствения си статус и ще съобщават собствените си идеи на тези под тях, и ще карат хората да ги слушат — като така правят недействителни работните разпоредби, Божиите намерения и истината. Точно това е същността на такива хора. Когато нямат статус, те го преследват с всички сили и щом придобият статус, за тях това означава, че са намерили възможност. Възможност да направят какво? Да задоволят собствената си амбиция и да затвърдят собствения си статус във възможно най-голяма степен. Използват такава възможност, за да задоволят собствената си амбиция и пристрастеността си към заемането на пост.

Да ти харесва да участваш в политиката е въпрос както на лош характер, така и на покварен нрав. Колко видове покварен нрав са замесени тук? (Надменност и жестокост.) Надменност, жестокост, неприязън към истината и непримиримост — всички тези видове покварен нрав са налице; всеки един от тях се намира там. Тогава кой е най-тежкият вид покварен нрав тук? Това е жестокостта — типичната характерна черта, която е най-изявена, е жестокостта. При хората, които обичат да участват в политиката, ако са разочаровани и неуспешни в света, като желаят да участват в политиката, но нямат възможността или не намират начин да пробият в политическите кръгове, когато дойдат в Божия дом, амбицията им не умира — те все още искат да участват в политиката. Затова се отнасят към изборите за водачи на различни нива все едно са избори за правителствени служители. Всеки път, когато има такива избори, те горят от нетърпение да действат, като лобират сред хората навсякъде да гласуват за тях. Щом станат водачи, гледат на това като на заемане на пост, запазване на статуса за себе си, заграбване на властта и възможност да правят каквото им скимне. Действат както си искат и пренебрегват работата, възложена им от Божия дом и дълга, който трябва да изпълняват, като ги е грижа само да се отдават на предимствата на статуса. Към изпълнението на дълга на водач се отнасят като към заемането на пост, като правят каквото им харесва и каквото искат, и действат по всякакъв начин, който им позволява да изградят собствения си авторитет, да затвърдят собствения си статус, да накарат другите да ги слушат и да задоволят напълно пристрастеността си към заемането на пост. Не проявяват внимание към работата на Божия дом или изискванията на работните разпоредби. Подобни хора са много опасни — дори все още да не са разкрити като антихристи, те са зараждащи се антихристи. Има ли добри хора сред онези, които обичат да участват в политиката? Не, няма добри хора. Хората, които имат силно желание за власт, не биха могли да обичат истината. Тъй като имат изключително силно желание за власт, съвестта и разумът им не могат да потиснат или въздържат желанието им за власт и стремежа им към нея. Ако човек обича да участва в политиката или е изключително обсебен от това и има силно желание да го прави, това означава, че има силна амбиция за статус и власт. Намеренията, целите и основата на постъпките и действията му зависят изцяло от това дали може да получи власт и дали амбицията му може да бъде задоволена, а не се определят от съвестта и разума. Ето защо човешката природа на такива хора е ужасяваща. За да задоволят желанието си за власт и да получат власт, те са способни да направят всичко и да пожертват всичко — дори да пожертват хората, с които са най-близки и които обичат най-много. Ако съдим по това, имат ли такива хора човешка природа? (Не.) Да предположим например, че даден мъж обича да участва в политиката и има изключително силно желание за власт. Когато му се отдаде възможност да участва в политиката и да получи статуса и властта, към които се стреми, ако трябва да пожертва жената, която обича, за да спечели статуса, който преследва, той няма да се поколебае да го направи — сърцето му категорично няма да се размекне. Някои хора дори няма да се поколебаят да пожертват собствените си родители, за да получат статус — способни са да пожертват всекиго. Единственото нещо, от което никога няма да се откажат, е статусът. С други думи, може да използват всеки човек, събитие или нещо като разменна монета и цена, за да ги заменят за статус. Така че ако съдим по характера на такива хора, те всъщност притежават ли съвест и разум? (Не.) Ето защо хората от този тип са много ужасяващи. Възможно е съвестта и разумът им да са изчезнали, а е възможно и никога да не са имали изобщо някаква съвест или разум — и двете са възможни. Защо казвам, че и двете са възможни? Когато тези хора нямат статус и когато не са замесени политически въпроси, те може да се разбират много добре с другите, може да помагат на хората, може никога да не се възползват от другите и може да дават подаяния и да бъдат много толерантни. На повърхността изглежда, че имат човешка природа, а съвестта и разумът им изглеждат нормални. Обаче не знаеш какво е това, което обичат до мозъка на костите си. Когато откриеш, че това, което обичат до мозъка на костите си е статусът и властта, и отново наблюдаваш човешката им природа, гледната ти точка се променя и разбирането и оценката ти за човешката им природа също се променят. Когато не са замесени статусът и властта, те се държат нормално, когато общуват с другите и изглеждат свестни. Но щом придобият статус и власт, поведението им вече не е същото като преди — вече не можеш да видиш къде са съвестта или разумът им. Едва тогава осъзнаваш, че такива хора са наистина ужасяващи. Оказва се, че човешката природа, която са показвали, е била само временна — разкрила се е само заради подтика на определена среда и определени ползи, при обстоятелства, в които любимите им власт и статус не са били замесени. Обаче участват ли статусът и властта, истинската им човешка природа се разкрива. Когато видиш истинската им човешка природа, ще ги определиш като хора, които са лишени от човешка природа. Тоест преди да видиш същественото нещо в дълбините на сърцата им, смяташ, че те могат да се разбират сравнително добре с другите и че не са лишени от човешка природа. Но когато наистина разбереш вътрешния им свят и тяхната човешка природа същност и видиш, че обичат единствено статуса и властта, ще осъзнаеш, че такива хора нямат човешка природа — те са двулични. Как невярващите наричат този вид проявление? Не се ли нарича раздвоение на личността? (Да.) Нечовешко същество носи човешка плът — когато общува с другите, не можеш да видиш какво се крие дълбоко в душата му, така че си мислиш, че е нормален човек — може би дори вярваш, че е добър човек. Но когато видиш другата му страна, не само спираш да мислиш, че е добър човек, но и го намираш за ужасяващ. Това означава да не си човешко същество. Какво точно представляват тези същества? Дори и да има капка човешко подобие в това, което показват, то не е истинско. Тъй като не притежават истината реалност, случайните им добри проявления не представляват тяхната същност. Тяхната същност е човешката природа, която показват, когато наистина избират своя път. Следователно не бива да се подвеждате от външния вид на такива хора — разковничето е в това да гледате пътя, по който вървят, и същността им. Сега обясних ли ясно този въпрос? (Да.) Какво разбрахте? Ако даден човек обича да обсъжда политиката и това остава само на ниво мисъл и е просто интерес и хоби, тогава не е проблем. Но ако обича да участва в политиката, тогава това вече не е въпрос на мисъл — това означава проблем с неговите постъпки и пътя, по който върви. Щом засяга начина му на постъпване и пътя, по който върви, значи засяга и характера му. А когато засяга характера, в повечето случаи засяга и покварения нрав. Не е ли така? (Така е.) Добре, това слага край на нашето обсъждане на проявлението на това да обичаш да участваш в политиката.

Влечение към литературата, влечение към технологиите и така нататък

Нека поговорим за друго проявление — да харесваш литературата. Какъв вид проявление е това? (Вродена даденост.) Тоест, на такива хора им е вродено да харесват литературата. Тъй като харесват литературата, когато става въпрос за теми, книги и въпроси, свързани с литературата, те проявяват специална привързаност и любознателност или проявяват специално отношение — това е вродена даденост. Тогава какво да кажем за любовта към технологиите? (Това е вродена даденост.) Тоест, при липсата на намеса или пречки от неща във външния свят, хората са много заинтересовани от определени видове неща, обичат да четат този вид книги, а също така обичат да обръщат внимание на такъв вид теми и да ги обсъждат; в същото време техният стремеж е също така да се занимават с професия или област, свързана с тези видове неща. Това е вродено — не изисква други да се намесват, нито трябва да бъде преподавано и разбира се, не изисква другите умишлено да им влияят или да ги индоктринират през живота им. По рождение харесват определени неща. Любовта към технологиите е вродена даденост, така че какво да кажем за любовта към растенията и животните? (Това също е вродена даденост.) Това да харесват растения и животни — да се грижат за дървета, насекоми и птици, особено много да им харесва да общуват с малки животни, да имат близък контакт с тях и да са особено любящи и толерантни към тях — е вродена даденост. Виждаш ли, тези неща, включени във вродените дадености, са много нормални, нали? (Да.) Те не включват негативни неща от покварения нрав като надменност и нечестивост. Тогава неща като любовта към авиацията, към историята, към астрономията и географията, към науката за храненето и медицината, към правото, към селското стопанство — какви видове проявления са тези? (Вродени дадености.) Някои хора харесват земеделието; харесва им да изследват ашладисването, подобряването и добива от различни растения, харесва им да изследват ефекта на климата и температурата върху растенията, обичат да садят зеленчуци, култури, дървета и цветя. Ръцете им всеки ден са в кал и имат мазоли от труд. Тези хора не биха искали да са лекари, адвокати или чиновници — те просто обичат земеделието и заниманията с растения и се чувстват много спокойни, като живеят по този начин. Това какво харесват хората и какви интереси и хобита имат има ли някаква връзка с човешката им природа? (Не.) Засяга ли човешката им природа? (Не.) По принцип не я засяга. Земеделците не могат да бъдат наречени много благородни; те също имат покварен нрав. По същия начин, тези високи интелектуалци като например хората, които се занимават с области като технологии, литература, медицина или право, нямат по-добра човешка природа от земеделците. След като са придобили толкова много знания, прочели са толкова много книги и са били обучавани толкова време, в края на краищата те изобщо нямат разбиране за Бог — просто са научили нещо повече от книгите и са придобили малко повече знание и прозрение. Но когато става въпрос за това как да постъпват, какъв вид житейски път трябва да следват, как трябва да вярват в Бог и да Му се прекланят, и как да действат така, че да са в съгласие с принципите за постъпване по всякакви въпроси в живота — не знаят нищо за нито едно от тези неща. Общата характерна черта на хората, които имат интереси и хобита в различни сфери е, че каквото и да харесват, те са готови да го правят и са готови да се занимават с работата в тази сфера, и след това се посвещават на тази сфера. Без значение на коя сфера се посвещават, докато са в това общество, те са били обусловени и покварени от Сатана. Ничия човешка природа не става благородна само защото интересите и хобитата на човека или сферата, с която се занимава, са по-благородни или по-уважавани от тези на другите. По същия начин никой не става по-незначителен или по-покварен от другите само защото професията, с която се занимава, е нископоставена, незначителна или гледана от другите със снизхождение. Напротив, независимо какви са интересите и хобитата на човек, независимо с каква сфера се занимава, като използва някаква силна страна или дарба, в крайна сметка мислите и възгледите, които притежава, не съответстват на истината. Всички хора имат едно и също отношение към истината и към Бог, и това, което разкриват, е все покварен нрав. Допирната точка между хората е, че живеят с покварения си нрав като свой живот. Следователно, независимо какви интереси и хобита имаш и независимо с каква професия се занимаваш, това не означава, че човешката ти природа ще бъде засегната от това, нито означава, че човешката ти природа ще се издигне или ще ерозира до определена степен. От тези факти може да се види, че вродените дадености, които Бог дава на хората, не засягат техните критерии за постъпките и действията им, нито променят пътя и посоката на действията им. Най-много тези интереси и хобита да са просто инструменти или вид вроден капитал, на който те разчитат, за да оцелеят, така че чрез сферата, с която се занимават, да могат да получават доход и по този начин да поддържат препитанието си. Обаче в процеса на поддържане на препитанието си, различните мисли и възгледи, които хората приемат сред групи хора в различни сфери, са едни и същи. Следователно, независимо в коя сфера е в края на краищата човек, в кое кътче на обществото се намира или към коя група хора или раса принадлежи, покварата, която получава, е една и съща. Не ставаш по-благороден или по-малко покварен от другите само защото се занимаваш с малко по-високопоставена работа или професия, нито ставаш по-покварен от другите само защото сферата, с която се занимаваш, е на ниско ниво. Накратко, независимо какви са твоите вродени интереси и хобита, в крайна сметка ти неизбежно и непреодолимо си покварен от Сатана в това общество и сред хората.

Влечение към финансовата и счетоводната работа

А сега нека поговорим за друго проявление. Някои хора харесват финансовата и счетоводната работа. Обичат да се занимават с цифри и прекарват целия си живот във финансовата сфера. Всеки ден водят сметки, приключват сметки, обработват плащания и постъпления на средства — съзнанието им е пълно с данни през цялото време, но въпреки това никога не го намират за уморително. Любовта към финансовата и счетоводната работа — към кой аспект спада това? (Вродени дадености.) Това е силна страна, която Бог дава на хората. Тъй като си добър в това, естествено се захващаш с тази професия и след това си осигуряваш препитание за цял живот — ето как се издържаш. Това е същото като Бог да ти изпрати манна или ято пъдпъдъци от небето, така че да имаш какво да ядеш. Този интерес и хоби е като златна гъска, която ти пада от небето право в ръцете, което ти позволява да имаш този интерес и хоби. След това естествено се занимаваш с професия, свързана с твоя интерес и хоби, и с това твое препитание се издържаш до ден днешен. Без значение дали го правиш добре или не, без значение колко години си се занимавал с него, стига да е нещо, с което си роден, тогава то е това, което Бог е повелил за теб — то е вродена даденост. С две думи, всичко това идва от Бог — тук няма нищо, с което хората да се хвалят. Не е ли така? (Да.)

Вещина в занимаването с бизнес

Да ти харесва да се занимаваш с бизнес, да си добър в бизнеса — към кой аспект спада това? (Вродени дадености.) Да си добър в бизнеса означава да управляваш бизнеса си по-добре от повечето хора. Други може да управляват бизнеса си два-три месеца и да фалират, като загубят дори първоначалния си капитал, но те управляват бизнеса си две или три години и се справят все по-добре. Постепенно животът им процъфтява — семейството им се храни и облича по-добре, малката им къща се заменя с по-голяма, малката им кола — с по-голяма и животът им продължава да се подобрява; те стават заможни бизнесмени. Да си добър в бизнеса — това вродена даденост ли е? (Да.) Да си добър в бизнеса, тази вродена даденост, е тяхната силна страна. Никога не са учили специално как да правят бизнес, нито са били повлияни от родителите си, но въпреки това лесно успяват да управляват малък бизнес и да печелят пари. Ти ги питаш: „Намираш ли за трудно да се занимаваш с бизнес?“. Те казват: „Изобщо не. Просто използвам ума си и мисля как да направя нещата по подходящ начин, който може да донесе пари, а след това просто ги правя по този начин — и накрая парите сами идват“. Ти казваш: „Правенето на бизнес изглежда толкова лесно за теб и не изисква усилия. Защо аз не мога така?“. Защо? Защото Бог не ти е дал тази силна страна, така че просто нямаш усет за това. Така че онези, които имат силна страна, не бива да се гордеят, а онези, които нямат силна страна, не бива да завиждат. Никой не може да отнеме това, което Бог дава — дори и да не го искаш, не можеш да го откажеш. Бог просто те е направил добър в това и чрез тази силна страна Той ти осигурява средство за препитание или занаят, за да поддържаш живота си. Това е Божията благодат. Други учат, биват обучавани и практикуват, но независимо как се опитват, не могат да постигнат добри резултати. Ти обаче можеш да го правиш, без да си го учил. Независимо как мислят, умът им не работи бързо като твоя и не могат да действат толкова добре като теб. И така, откъде идва тази твоя силна страна? Не е ли вродена? И не е ли това, което е вродено, дарено от Бог? Винаги казваш какво харесваш, в какво си добър — но дали това е нещо, което си поискал? Някои хора казват, че е наследено от родителите им. Тогава защо не си наследил нещо друго? Опитай се да намериш начин да предадеш тази силна страна на поколението след теб — можеш ли да го направиш? Имаш ли думата по този въпрос? (Не.) Категорично не. Силната страна, която притежаваш, е дадена от Бог — независимо колко може да ти завиждат другите, те не могат да я премахнат или да я отнемат, а дори да не я искаш, Бог все пак ти я дава. Тъй като Бог ти е показал благодат, трябва да я приемеш от Него. Не бъди горделив и не се хвали. Горделивостта и хвалбата са проявления на човешко невежество.

И така, как трябва правилно да се отнасяш към силната страна, която Бог ти е дал? Ако Божият дом се нуждае от теб да изпълняваш дълг в тази област, тогава трябва да използваш силната си страна в своя дълг, в работата на църквата. Не се дърпай — пусни я в действие и направи това в най-пълна степен. По този начин силната страна, която Бог ти е дал, няма да е дадена напразно; благодатта и специалното отношение, на които си се радвал от Бог, ще Му бъдат отплатени. Като правиш това, ти си човек със съвест — не търсиш просто облаги за себе си, а се отплащаш на Бог. Това е да постъпваш правилно. Дори и да мислиш: „Имам тази силна страна, този интерес и хоби, и да правя това е фасулска работа за мен“, стига да го приемеш за свой дълг, тогава не можеш да разчиташ единствено на силната си страна, интерес и хоби. Трябва да го правиш според принципите, които Бог ти е казал, и изискванията на Божия дом, и след това да го съчетаеш със силната си страна. По този начин дългът ти ще бъде изпълнен правилно и ще си предложил своята преданост. Това е точно както Бог дари Авраам със син — когато Бог му го даде, Авраам беше много радостен, а когато Бог поиска да му го отнеме, Авраам трябваше доброволно и напълно да го принесе на Бог. Не можеше да се колебае или да се опитва да поставя условия, а още по-малко да се оплаква от Бог или да Го обижда — трябваше да принесе сина си с цялото си сърце и искрено. Когато Бог ти дава благодат, ти си много щастлив и доволен, като чувстваш, че си спечелил предимство и че Бог показва доброта към теб. След като се радваш на толкова много Божия благодат, какво е отношението ти, когато Бог поиска да принесеш нещо? Можеш ли да понесеш това да се разделиш с него? Можеш ли да го принесеш на Бог и да Му го върнеш безрезервно? Ако можеш да върнеш на Бог това, което Той ти е дал без компромис, според принципите, които Той изисква, без оплакване, безрезервно и без да го пазиш за себе си, а по-скоро го принесеш на Бог, тогава отговаряш на критериите като сътворено същество; дългът, който си изпълнил, също отговаря на критериите и Бог ще бъде удовлетворен. Божиите изисквания към теб не са високи, защото това, което Бог ти е дал, многократно надвишава това, което можеш да принесеш. Освен че ти е дал живот, Бог също така ти е дал капитал и условия, на които разчиташ за оцеляване. Тъй като имаш тази силна страна, интерес и хоби, колко ползи си придобил? На колко от Божията благодат си се радвал? Колко си се отплатил на Бог до момента? Ако едва сега започваш да се отплащаш на Бог, значи си доста бавен. Ако в миналото не си се справял добре, отсега нататък трябва да принасяш на Бог без никакви резерви; използвай силната си страна и професионалните си умения, и различните принципи на професиите, които си овладял при изпълнението на дълга си, без да се колебаеш за нищо, защото това, което принасяш, първоначално е било на Бог — било ти е дарено от Бог. Когато принасяш тези неща и ги използваш в дълга си, от една страна Бог ще ги приеме, а от друга ще придобиеш истината, ще придобиеш живот и ще придобиеш Божието одобрение — ще придобиеш огромни предимства и изобщо няма да претърпиш загуба. В същото време Бог не ти е отнел правото да се наслаждаваш на своя интерес, хоби и силна страна. Тъй като Бог ти е дарил този интерес и хоби, Той никога няма да ги отнеме. Без значение колко принасяш, ти пак ще ги имаш — Бог гарантира, че те ще продължат да присъстват в теб безкрайно; те са част от самото ти същество. Ако не принасяш на Бог, тогава може само да се каже, че нямаш съвест, че не отговаряш на критериите за сътворено същество и че нямаш искреност към Бог. Ако наистина имаш искреност, тогава трябва да се отплатиш на Бог с това, което си получил от Него и с това, което притежаваш. Трябва да имаш това отношение. Колкото и да ти е дарил Бог, колкото и да разбираш и колкото и да си способен да правиш, трябва после да принесеш на Бог безрезервно. Мислиш ли, че Бог би те накарал да го принесеш напразно? Погледни Авраам — когато Бог поиска от него Исаак, той принесе Исаак на олтара. Но след като видя искреността на Авраам, дали Бог наистина взе Исаак? Бог не го взе — Бог му върна Исаак и подготви овен наблизо. Не само че на Авраам не му се наложи да върне Исаак на Бог, но той получи и овен, който вече бе подготвен. В крайна сметка благословията, която Бог му даде, надвишаваше безброй пъти това, което той изобщо можеше да си представи. Разбира се, това не беше нещо, което Авраам можеше да си представи, нито беше нещо, за което е молил. Но Бог не се отнася несправедливо с хората; Той просто благославя хората по този начин — такава е Божията воля. Дори когато все още не си се отплатил с нищо на Бог, Той вече ти е дарил толкова много. Така че ако наистина се отплатиш на Бог, мислиш ли, че Той ще ти дари по-малко? Категорично не — благословията, която Бог ти дава, ще надхвърли всичко, което някога би могъл да си представиш. Кажи Ми тогава, лесно ли е да принесеш всички силни страни, които Бог ти е дарил, и да ги използваш в своя дълг? Да предположим, че си мислиш: „Тези силни страни, интереси и хобита, които по рождение притежавам, са нещо, с което съм роден, наследил съм ги от родителите си. Те се дължат на добрите ми гени и благоприятния ми произход. Дали са дарени от Бог, не знам. При всички случаи просто съм щастливец — това е собственият ми късмет. А дали ще ги върна на Бог, ще реша по-късно. В момента нямам никакви планове да го правя“. Кажете Ми, би ли означавало това, че имаш съвест? (Не.) Дори ако Бог не отнеме интересите, хобитата, силните страни и другите неща, които ти е дарил, няма да придобиеш Божията благословия. В Божиите очи няма да отговаряш на критериите за сътворено същество — най-малкото Бог не харесва подобни хора. Бог дарява на хората определени интереси, хобита и силни страни, и също така има конкретни изисквания към тях. Що се отнася до това как хората се отнасят към тези интереси, хобита и силни страни, трябва да имат също така принципи, които са съобразени с истината. Преди всичко не приемай тези неща като свой капитал; в допълнение, ако делото на Божия дом изисква от теб да изпълняваш дълг, свързан с твоите интереси, хобита и силни страни, тогава честта би трябвало да те задължава да приемеш този дълг като свое лично задължение. Трябва да принасяш това, което Бог ти е дарил, напълно и безрезервно, така че Бог да може да се радва на искреността и покорството на едно сътворено същество към Него. Това не е ли достойно и славно нещо? (Да.) Ако не можеш да принесеш на Бог дарбите и силните страни, които Той ти е дарил, тогава си задължен на Бог — това е позорно нещо. Когато Бог ти даде тези дарби и силни страни, ти беше доста щастлив, но когато Бог иска от теб да Му ги принесеш, ти се дразниш, като не искаш те да бъдат използвани от Бог, а искаш да бъдат използвани само за теб. Това показва ли разум? Това не са твои лични притежания — те са били дарени от Бог. Тъй като са били дарени от Бог, когато Той ги изисква, трябва да ги принесеш. Това, че си способен да ги принесеш показва, че имаш покорство и искреност към Бог. Ако не искаш да ги принесеш или го правиш неохотно и с неудоволствие, това доказва, че нямаш нито покорство, нито искреност към Бог. Може само да се каже, че има проблем с твоята човешка природа и характер.

Добре, това е всичко от нашето общение днес. Довиждане!

23 декември 2023 г.