През времето, което Петър прекара с Исус, той видя в Него много привлекателни качества, много Негови страни, достойни за подражание, и много страни, които го подхраниха. Въпреки че Петър видя в Исус разнообразните прояви на Божието същество и много привлекателни качества, в началото той не позна Исус. Петър започна да следва Исус, когато беше на двадесет години, и продължи да го прави в продължение на шест години. През цялото това време той така и не опозна Исус, но беше готов да Го следва просто от възхищение. Когато за пръв път се обърна към него на брега на Галилейското езеро, Исус го попита: „Симоне, сине на Йона, ще Ме последваш ли?“. Петър каза: „Трябва да следвам този, който е изпратен от Небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух. Ще Те последвам“. По това време Петър вече беше чувал за човек на име Исус — най-великия от пророците и възлюбен Божи Син — и постоянно се надяваше да Го намери, надяваше се за възможност да Го види (защото така го водеше Светият Дух). Въпреки че Петър никога не Го бе виждал и само беше чувал слухове за Него, в сърцето му постепенно нарастваше копнеж по Исус и преклонение пред Него и той често изгаряше от желание един ден да види Исус. А как Исус призова Петър? Той също беше чувал за човек на име Петър, но не Светият Дух Му съобщи за това, като Му каза: „Иди при Галилейското езеро, където има човек на име Симон, син на Йона“. Исус бе чул някой да казва, че имало някакъв Симон, син на Йона, и че хората били чували неговата проповед, че той също проповядвал евангелието на небесното царство и че всички, които го слушали, били трогнати до сълзи. Като чу това, Исус тръгна по стъпките на този човек към Галилейското езеро. Когато Петър чу призива на Исус, той Го последва.

Докато следваше Исус, Петър си създаде много преценки за Него и винаги съдеше за Него от своята гледна точка. Въпреки че Петър притежаваше някакво разбиране за Духа, то не беше напълно ясно, поради което той каза: „Трябва да следвам този, който е изпратен от Небесния Отец. Трябва да призная този, който е избран от Светия Дух“. Той не разбираше нещата, които вършеше Исус, и му липсваше яснота за тях. Петър вече бе следвал Исус от известно време, когато интересът му към делата и думите на Исус започна да нараства, както и интересът му към Самия Исус. Той започна да усеща, че Исус поражда любов и вдъхва уважение; харесваше му да общува с Исус, да бъде близо до Него и да слуша думите Му, които удовлетворяваха нуждите му и му помагаха. Докато следваше Исус, Петър наблюдаваше и взимаше присърце всичко в живота Му: Неговите дела, думи, движения и изрази. Той придоби дълбокото разбиране, че Исус не е като обикновените хора. Въпреки че човешкият Му облик бе изключително обикновен, Исус беше изпълнен с любов, състрадание и толерантност към хората. Всичко, което Той правеше или казваше, помагаше изключително много на другите, и Петър успя да види и да придобие от Исус неща, които никога не бе виждал и никога не бе притежавал. Видя, че макар и Исус да не притежаваше нито висок ръст, нито необичайна човешка същност, в него имаше нещо наистина необикновено и изключително. И въпреки че Петър не можеше напълно да го обясни, той виждаше, че Исус действа различно от всеки друг, тъй като нещата, които правеше, напълно се различаваха от онова, което вършеха обикновените хора. От момента на първия му досег с Исус, Петър осъзна, че характерът Му бе различен от този на обикновения човек. Той винаги действаше уверено и без да бърза, никога не преувеличаваше, нито омаловажаваше значението на даден предмет и водеше такъв начин на живот, който разкриваше едновременно нормален и достоен за възхищение характер. В разговорите Исус винаги говореше просто и предразполагащо, общуваше по весел, но спокоен начин — и все пак, докато вършеше делото Си, Той никога не губеше достойнство. Петър видя, че Исус понякога бе необщителен, а друг път говореше непрекъснато. Понякога Той беше толкова щастлив, че приличаше на подскачащ игрив гълъб, а друг път беше толкова тъжен, че изобщо не говореше и изглеждаше обременен от мъка, сякаш бе някоя изхабена и уморена майка. Понякога бе изпълнен с гняв, като смел войник, който се втурва да убие врага, а понякога дори наподобяваше ръмжащ лъв. Понякога Той се смееше, а друг път се молеше и плачеше. Независимо как се държеше Исус, в душата на Петър растяха безгранична любов и уважение към Него. Смехът на Исус го изпълваше с радост, тъгата Му го потапяше в скръб, гневът Му го плашеше, а Неговото милосърдие, прошка и строгите изисквания, които Той поставяше към хората, накараха Петър наистина да Го обикне и породиха у него истински страх от Исус и силен копнеж по Него. Петър, разбира се, стигна до осъзнаването на всичко това постепенно, след като бе живял заедно с Исус в продължение на няколко години.

Петър беше особено здравомислещ човек, надарен с природна интелигентност от раждането си и въпреки това, докато следваше Исус, той извърши много необмислени действия. В самото начало той имаше някои представи за Исус. Попита Го: „Казват, че си пророк, така че когато си бил на осем години и си започнал да разбираш нещата, вече знаел ли си, че си Бог? Знаел ли си, че си заченат от Светия Дух?“. Исус отговори: „Не, не знаех. Не ти ли приличам на обикновен човек? Аз съм като всички останали. Божият пратеник е обикновен човек, а не необикновен. И въпреки че работата, която извършвам, представлява Моя небесен Отец, Моят образ, личността, която съм, и това плътско тяло не могат напълно да представляват Моя небесен Отец, а само част от Него. Въпреки че съм дошъл от Духа, Аз все пак съм обикновен човек и Моят Отец Ме изпрати на Земята като обикновен човек, а не като необикновен“. Щом чу това, Петър започна малко да разбира Исус. Той успя да придобие много по-дълбоко разбиране едва след като преживя безброй часове от работата на Исус, от Неговото учение, пастирството и подкрепата Му. След като навърши трийсет, Той разказа на Петър за предстоящото Си разпятие и че е дошъл, за да извърши етап от делото — делото на разпятието — за изкуплението на цялото човечество. Исус му каза също, че три дни след разпятието Човешкият Син ще възкръсне, след което в продължение на четиридесет дни ще се явява на хората. Като чу тези думи, Петър се натъжи и ги прие присърце; оттогава той се сближи още повече с Исус. След като известно време продължи да натрупва опит, Петър започна да осъзнава, че всичко, направено от Исус, е проява на Божието същество, и започна да си мисли, че Исус е изключително обичлив. Едва след като стигна до това разбиране, Светият Дух го просветли отвътре. Тогава Исус се обърна към Своите ученици и други последователи и попита: „Йоане, кой казваш, че съм Аз?“. Йоан отговори: „Ти си Моисей“. После Той се обърна към Лука: „А ти, Лука, за кого Ме мислиш?“. Лука отговори: „За най-великия от пророците“. Тогава той попита една сестра и тя отговори: „Ти си най-великият от пророците, чиито думи се умножават от века и до века. Никой не прави толкова велики пророчества като Твоите, никой няма знания, по-големи от Твоите. Ти си пророк“. Тогава Исус се обърна към Петър и попита: „Петре, а ти за кого Ме мислиш?“. Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог. Ти не си от земята, а слезе от небето. Ти не си като сътворените същества. Ние сме на земята и Ти си тук, с нас, но не си от света и не си от земята, а от небето“. Светият Дух просветли Петър именно чрез неговия опит, което му даде възможност да стигне до това разбиране. След това просветление той се възхищаваше още повече на всичко, което Исус правеше, мислеше за Исус като за още по-обичлив и в сърцето си винаги чувстваше неохота да се раздели с Него. И така, когато Исус Се яви на Петър за първи път след разпятието и възкресението Си, той възкликна с неизразима радост: „Господи! Ти възкръсна!“. Тогава, ридаейки, Петър хвана една необичайно голяма риба, сготви я и я поднесе на Исус. Исус се усмихна, но не каза нищо. Макар Петър да знаеше, че Исус е възкръснал, той не разбираше свързаната с това тайна. Когато Му даде сготвената риба, Исус не я отказа, но не каза нищо и не седна да я яде, а вместо това изведнъж изчезна. Това силно разтърси Петър и едва тогава той разбра, че възкръсналият Исус се различава от предишния Исус. Щом го осъзна, той се опечали, но намери утеха в знанието, че Господ е завършил делото Си. Той знаеше, че Исус е завършил Своето дело, че времето Му сред хората е приключило и че от този момент нататък те ще трябва да продължат самостоятелно по своя път. Веднъж Исус бе казал на Петър: „Ти също трябва да пиеш от горчивата чаша, от която пих Аз (каза го след възкресението Си). Ти също трябва да извървиш пътя, по който минах Аз. Трябва да дадеш живота си за Мен“. За разлика от днес, по онова време делото не приемаше формата на общуване лице в лице. През Епохата на благодатта делото на Светия Дух беше особено прикрито и Петър изпита много трудности. Понякога стигаше до там, че да възкликне: „Боже! Нямам нищо друго освен живота си. Макар да не е особено ценен за Теб, искам да Ти го посветя. Въпреки че хората са недостойни да Те обичат и любовта и сърцата им не струват нищо, вярвам, че знаеш желанието на човешките сърца. И макар телата на хората да не заслужават да бъдат приети от Теб, искам да приемеш сърцето ми“. Произнасянето на такива молитви го подкрепяше, особено когато се молеше така: „Искам да посветя цялото си сърце на Бог. Макар да не мога да направя нищо за Бог, все пак искам предано да го удовлетворявам и изцяло да му се посветя. Вярвам, че Бог непременно ще погледне към сърцето ми“. Той каза също: „Не искам нищо в живота си, освен моите мисли за любов към Бог и желанието на сърцето ми да бъдат приети от Него. Бях с Господ Исус толкова дълго, но никога не съм Го обичал и това е най-големият ми дълг. И въпреки че бях с Него, не Го познавах и дори казах някои неуместни неща зад гърба Му. Мисълта за това ме кара да се чувствам още по-задължен към Господ Исус“. Петър винаги се молеше по този начин. Той каза: „Аз съм по-незначителен от прахта. Единственото, което мога да направя, е да посветя преданото си сърце на Бог“.

В живота на Петър имаше един кулминационен момент, когато тялото му беше почти напълно смазано, но Исус го насърчи вътрешно. Веднъж Той му се яви. Когато Петър страдаше ужасно и чувстваше, че сърцето му е разбито, Исус го наставляваше: „Ти беше с Мен на земята и Аз бях с теб тук. И въпреки че преди бяхме заедно на небето, все пак това беше в духовния свят. Сега ти си на земята, а Аз се върнах в духовния свят, защото не принадлежа на земята, и макар ти също да не принадлежиш на земята, трябва да изпълниш функцията си тук. Тъй като си служител, трябва да изпълниш своя дълг“. Като чу, че ще може да се върне при Бог, Петър намери утеха. По това време Петър беше почти прикован на легло поради мъките си; той се разкая до такава степен, че каза: „Аз съм толкова покварен, че не мога да угодя на Бог“. Исус му се яви и каза: „Петре, дали не си забравил решението, което веднъж взе пред Мен? Наистина ли си забравил всичко, което казах? Нима си забравил за решението си, взето заради Мен?“. Петър видя, че това е Исус и стана от леглото, а Исус го утеши с думите: „Вече ти казах, че не принадлежа на земята. Трябва да разбереш това. Но не забрави ли още нещо, което ти казах? Че и ти не си от земята, нито от този свят. Сега те чака работа, която трябва да свършиш. Не бива да тъгуваш така. Не бива да страдаш така. Въпреки че хората и Бог не могат да съжителстват в един свят, Аз имам Моето дело, а ти имаш твоето, и един ден, когато работата ти приключи, ще се окажем заедно в едно царство и Аз ще те заведа там, където ще бъдеш с Мен завинаги“. Тези думи утешиха и насърчиха Петър. Той разбра, че страданието му е нещо, което трябвада изпита и изтърпи, и оттогава се въодушеви. Във всички ключови моменти Исус се явяваше на Петър, даваше му специално просветление и наставления и свърши много работа върху него. И за какво най-много съжаляваше Петър? Скоро след думите на Петър „Ти си Синът на Живия Бог“, Исус му зададе още един въпрос (макар че това не е написано в Библията по този начин). Исус го попита: „Петре! Обичал ли си Ме някога?“. Петър разбра значението на думите Му и отвърна: „Господи! Някога обичах Небесния Отец, но признавам, че Теб никога не съм Те обичал“. Тогава Исус каза: „Ако хората не обичат Отца, който е на небето, как могат да обичат Сина, който е на земята? И ако хората не обичат Сина, изпратен от Бог Отец, как могат да обичат Небесния Отец? Ако хората наистина обичат Сина, който е на земята, тогава те наистина обичат Отца, който е на небето“. Когато Петър чу тези думи, той осъзна какво му бе липсвало. Винаги го бе измъчвало до сълзи разкаянието му от собствените му думи, че „Някога обичах Небесния Отец, но Теб никога не съм Те обичал“. След възкресението и възнесението на Исус той изпитваше още по-голямо разкаяние и печал заради тези си думи. Като си спомняше за миналите си дела и си напомняше за сегашния си духовен ръст, Петър често се обръщаше към Исус в молитва, винаги с чувство на разкаяние и неизпълнен дълг заради това, че не бе удовлетворил Божиите намерения и не бе отговорил на Божиите изисквания. Тези проблеми станаха най-тежкото му бреме. Той каза: „Един ден ще Ти посветя всичко, което имам, и всичко, което представлявам, и ще Ти дам най-ценното си“. Той каза: „Боже! Имам само една вяра и само една любов. Животът и тялото ми не струват нищо. Имам само една вяра и само една любов. Вярата в Теб е в ума ми и любовта към Теб е в сърцето ми. Имам само тези две неща, които да ти дам, и нищо друго“. Петър беше много окуражен от думите на Исус, тъй като преди да бъде разпнат, Той му бе казал: „Аз не съм от този свят, ти също не си от този свят“. По-късно, когато Петър изпитваше силни страдания, Исус му напомни: „Петре, нима си забравил? Аз не съм от този свят, напуснах го по-рано само заради моето дело. Ти също не си от този свят, наистина ли си го забравил? Казах ти го два пъти, не помниш ли?“. Щом го чу, Петър отговори: „Не съм забравил!“. Тогава Исус каза: „Някога беше щастлив, когато беше с Мен на небето и беше до Мен. Липсвам ти и ти Ми липсваш. Въпреки че в Моите очи сътворените същества дори не си струва да бъдат споменавани, как да не обичам този, който е невинен и достоен за обич? Забрави ли обещанието Ми? Трябва да приемеш поръчението Ми на земята, трябва да изпълниш задачата, която ти възложих. Един ден непременно ще те заведа там, където ще бъдеш до Мен“. Като чу това, Петър се обнадежди още повече и се вдъхнови още повече, дотолкова, че когато беше разпнат на кръста, той успя да каже: „Боже! Не съм способен да Те обичам достатъчно! Дори да ме молиш да умра, любовта ми все още е твърде малка. Където и да изпратиш душата ми, независимо дали ще изпълниш предишните си обещания или не, каквото и да правиш след това, аз Те обичам и вярвам в Теб“. Онова, което го поддържаше, беше неговата вяра и истинска любов.

Една вечер няколко ученици, включително Петър, плаваха с Исус в една рибарска лодка и Петър Му зададе много наивен въпрос: „Господи! Отдавна искам да Те питам нещо“. Исус отговори: „Задай въпроса си!“. Тогава Петър попита: „Ти ли извърши делото през Епохата на закона?“. Исус се усмихна, сякаш казваше: „Колко е наивно това дете!“. И след това отвърна решително: „Не беше Мое дело, а на Йехова и Моисей“. Като чу това, Петър възкликна: „О! Значи не си го свършил Ти“. Щом Петър изрече това, Исус повече не каза нищо. Петър си помисли: „Не си го извършил Ти, затова нищо чудно, че си дошъл да унищожиш закона, защото той не е Твое дело“. И на сърцето му олекна. Впоследствие Исус осъзна, че Петър е доста наивен, но тъй като по това време Петър не притежаваше разбиране, Исус не каза нищо повече и не го опроверга директно. Веднъж Исус проповядваше в една синагога, където се бяха събрали много хора, включително Петър. Исус каза в Своята проповед: „Онзи, който ще дойде от века и до века, ще извърши делото на изкуплението в Епохата на благодатта, за да изкупи цялото човечество от греха, но докато извежда хората от греха, Той няма да бъде ограничен от никакви разпоредби. Ще излезе извън ограниченията на закона и ще навлезе в Епохата на благодатта. Той ще изкупи цялото човечество. Той ще прекрачи от Епохата на закона в Епохата на благодатта, но никой няма да познае Него, дошлия от Йехова. Работата, извършена от Моисей, беше предоставена от Йехова; Моисей разработи закона въз основа на делото, извършено от Йехова“. След като каза това, Той продължи: „Онези, които отменят заповедите от Епохата на благодатта по време на Епохата на благодатта, ще се сблъскат с бедствие. Те трябва да застанат в храма и да приемат гибелта от Бог и огън ще се изсипе върху тях“. Когато Петър чу тези думи, те му оказаха известно влияние и през цялото време, докато Петър натрупваше опит, Исус го напътстваше и подкрепяше, разговаряше искрено с него и вследствие на това Петър започна да разбира малко по-добре Исус. Когато Петър си спомни за проповедта на Исус в онзи ден и въпроса, който Му бе задал, когато бяха в рибарската лодка, и отговора на Исус, както и как Той се беше усмихнал, Петър най-после разбра всичко. Впоследствие Светият Дух просветли Петър и едва тогава той осъзна, че Исус бе Синът на живия Бог. Осъзнаването на Петър беше резултат от просветлението на Светия Дух, но това осъзнаване бе предшествано от определен процес. Точно защото Петър бе задавал въпроси на Исус, бе слушал неговите проповеди, а после и благодарение на специалното общение с Исус и специалното Му наставничество, Петър стигна до осъзнаването, че Исус е Синът на живия Бог. Това не бе постигнато за една нощ, а представляваше процес, който му помогна в по-нататъшните му преживявания. Защо Исус не извърши делото на усъвършенстването в други хора, а само в Петър? Защото Петър беше единственият, който разбра, че Исус е Синът на живия Бог; никой друг не разбра това. Въпреки че Исус имаше много ученици, които узнаха много неща по времето, когато Го следваха, познанието им беше повърхностно. Ето защо Исус избра Петър като пример за усъвършенстване. Това, което Исус каза тогава на Петър, са думите, с които днес се обръща към хората, чието познание и навлизане в живота трябва да достигне същото ниво като това на Петър. Именно при спазване на това изискване и чрез този път Бог ще усъвършенства всеки. Защо от хората днес се изисква да имат истинска вяра и истинска любов? Вие също трябва да преживеете онова, което преживя Петър. Плодовете, които Петър придоби благодарение на преживяното, трябва да се проявят във вас. И вие също трябва да изпитате болката, която изпита Петър. Пътят, по който вървите, е същият път, който извървя Петър. Болката, която понасяте, е същата болка, която Петър изтърпя. Когато спечелите слава и когато изживеете истински живот, значи изживявате образа на Петър. Пътят е същият и човек е усъвършенстван, когато го следва. Но, в сравнение с Петър, на вас ви липсват някои заложби, тъй като времената са се променили, а се е променил и мащабът на човешката поквара. Освен това Юдея беше царство с древна и многовековна култура. Затова трябва да направите всичко възможно, за да подобрите заложбите си.

Петър беше много разумен човек, проницателен във всичко, което правеше, и беше изключително честен. Той преживя много неуспехи. Първият му досег с обществото беше на четиринадесетгодишна възраст, когато той започна да посещава училище и да ходи в синагогата. Беше изпълнен с ентусиазъм и винаги охотно присъстваше на събрания. По това време Исус все още не беше започнал официално да върши делото Си — Епохата на благодатта беше в началото си. На четиринадесетгодишна възраст Петър започна да влиза в досег с религиозни фигури. Когато навърши осемнадесет години, той вече бе влязъл в досег с висшите религиозни кръгове, но след като видя хаоса, който се случваше зад кулисите на религията, той се оттегли. Нечестието, измамността и интригите на тези хора предизвикаха изключително отвращение у него (така работеше Светият Дух по онова време, за да го направи съвършен; най-вече като го подтикна към действие и извърши малко специална работа върху него), така че на осемнадесет години Петър изостави синагогата. Родителите му го тормозеха и не му позволяваха да вярва (те бяха дяволи и неверници). В крайна сметка Петър напусна дома си и започна да пътува по света, като се занимаваше с риболов и проповядване в продължение на две години, през които беше и водач на доста хора. Сега вече трябва да ти е ясно точно кой път бе избрал Петър. Ако виждаш ясно пътя му, значи ще си сигурен в делото, което се извършва днес, и няма да се оплакваш, да бъдеш негативен или да копнееш за каквото и да било. Трябва да изпиташ настроението, което тогава бе завладяло Петър: той беше поразен от мъка, вече не питаше за бъдещето и не искаше благословения. Той не търсеше изгода, щастие, слава или късмет в този свят, а се стремеше единствено да живее възможно най-смислен живот, тоест да се отплати за Божията любов и да посвети на Бог всичко най-ценно, което имаше. Само тогава сърцето му щеше да се изпълни с удовлетворение. Петър често се молеше на Исус, изричайки следните думи: „Господи Исусе Христе, някога Те обичах, но никога не съм Те обичал истински. Макар да казах, че вярвам в Теб, никога не съм Те обичал с искрено сърце. Само Ти се възхищавах, обожавах Те и ми липсваше, но никога не съм Те обичал, нито съм имал истинска вяра в Теб“. Той непрекъснато се молеше в стремежа си да намери решителност и постоянно се насърчаваше от думите на Исус, и черпеше мотивация от тях. По-късно, след определен период на натрупване на опит, Исус го подложи на изпитание, като предизвика у Петър чувство на още по-голям копнеж към Него. Петър каза: „Господи Исусе Христе! Как ми липсваш! Как жадувам да Те погледна! Липсва ми толкова много и не мога да се отплатя за любовта Ти. Моля Те да ме вземеш скоро. Кога ще имаш нужда от мен? Кога ще ме вземеш? Кога ще мога да погледна лицето Ти отново? Не искам повече да живея в това тяло и да продължа да се покварявам, не искам повече да бъда непокорен. Готов съм да Ти посветя всичко, което имам, възможно най-скоро и не искам да Те натъжавам повече“. Така се молеше той, но по това време не знаеше какво ще усъвършенства Исус в него. По време на мъчителните изпитания Исус отново му се яви и каза: „Петре, искам да те направя съвършен, за да станеш такъв плод, който да бъде кристализация на усъвършенстването ти от Мен и на който да се насладя. Можеш ли наистина да свидетелстваш за Мен? Изпълни ли онова, което те помолих? Изживя ли думите Ми? Някога Ме обичаше, но макар да Ме обичаше, изживя ли Ме? Какво направи за Мен? Признаваш, че не си достоен за любовта Ми, но какво направи за Мен?“. Петър осъзна, че не бе направил нищо за Исус, и си спомни, че някога се бе заклел да даде живота си на Бог. Затова той спря да се оплаква и след това молитвите му станаха много по-добри. Той се молеше със следните думи: „Господи Исусе Христе! Веднъж Те напуснах и Ти също ме напусна веднъж. Прекарахме известно време разделени и известно време заедно. Ти обаче ме обичаш повече от всички други. Неведнъж съм се бунтувал срещу Теб и неведнъж съм Те натъжавал. Как да забравя това? Винаги си го спомням и никога не забравям работата, която си извършил върху мен, и онова, което си ми възложил. Направих всичко по силите си за работата, която извърши върху мен. Знаеш какво мога да направя и освен това знаеш каква роля мога да играя. Искам да се поставя под милостта на Твоето ръководство и ще Ти посветя всичко, което имам. Само Ти знаеш какво мога да направя за Теб. Въпреки че бях толкова измамен от Сатана и се бунтувах срещу Теб, вярвам, че няма да ме запомниш с тези прегрешения и няма да се основаваш на тях в отношението Си към мен. Искам да посветя целия си живот на Теб. Не искам нищо, както и нямам други надежди или намерения. Искам само да действам според намеренията Ти и да следвам волята Ти. Ще пия от горчивата Ти чаша и съм Твой смирен слуга“.

Трябва ясно да си представите пътя, по който вървите; трябва ясно да си представите пътя, по който ще поемете в бъдеще, какво точно ще усъвършенства Бог и какво точно ви е поверено. Може би един ден ще се сблъскате с изпитание и ако тогава можете да се вдъхновите от опита на Петър, това ще покаже, че наистина вървите по същия път като него. Бог похвали Петър за истинската му вяра и любов и за предаността му към Него. Точно заради неговата честност и копнежа за Бог в сърцето му Бог го направи съвършен. Ако наистина имате същата любов и вяра като Петър, тогава Исус със сигурност ще ви направи съвършени.